Търсене в текстове за 'Възпоменание'

Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето.

Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето. А чистият интелект, независим от интуицията, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество. Оттук неговият консерватизъм. Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия". В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума.
към текста >>

И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм.

И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм.
Обаче, изглежда, че златното сечение заема особено место. Законът на неговото образуване не е така очевиден, както при другите съединения на форми. То носи в себе си една вътрешна хармония, една ясна и естествена връзка на частта с цялото, една благородна, добре отмерена общност на пропорциите, които никога не могат да си противоречат, защото са – да се изразим с хубавата мисъл на Кеплер – от същата плът и кръв. Човек не е измислил златното сечение, природата сама се стреми постоянно към него. Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката.
към текста >>

Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот?

Тук-там всред мрака проблясват искри и пак загасват. От време навреме някаква светкавица пронизва мрака и изчезва. От ляво, от дясно, назад,напред, понякога пламва по-ярка светлина и мами твоя поглед. Тъй вървиш неспирно ти след блясъка на външни светлини и чертаеш своите зигзаги, за да избегнеш ужаса на мрака. В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно предчувствие, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб! Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот? Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост! Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие!
към текста >>