Търсене в текстове за 'Възпоменание'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна.
Траките не са изчезнали, а продължават да живеят в лицето на днешните българи. Българите не са никакви късни воложко-турски пришълци, а най-стар народ на Балкана. Българите имат възпоменания непосредствени възпоменания за Орфей 1300 години преди Христа. Българите имат възпоменания за своите панонски крале от III. век преди новата ера. Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори.
към текста >>

Българите имат възпоменание за Константин Велики.
Българите имат възпоменания за своите панонски крале от III. век преди новата ера. Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори. Константин Велики е подпомогнал Улфила да изнамери писмена за неговия гетски народ. Да се преведе Библията на гетски език. Готи и гети са един и същ народ.
към текста >>

2. 47. Погледът на Учителя

Ангел Вълков

Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание.
47. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ След като се възвърнахме отново на градината започнахме да я обработваме като се грижехме за мястото на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Един ден бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора една своя опитност с Учителя. По онова време тя е била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спира. Обезкръвила се, едвам се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет, какво да прави.
към текста >>

3. СЪДЪРЖАНИЕ

от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.).
Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с.
към текста >>

4. 11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ В.К.: Сега искам да направите един опит да ни разкажете нещо за Жорж Радев.
9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ В.К.: Сега искам да направите един опит да ни разкажете нещо за Жорж Радев. Аз заварих едно поколение, което беше заминало и друго поколение, което разказваше много интересни неща за Георги Радев. Верка: То нямаше човек, с когото да е разговарял и да не е останал с отлични впечатления за него. И го търсеха, много го търсеха. В.К.: Мен ми направи впечатление, че предишните поколения, независимо кой каква професия имаше, непрекъснато говореше с най-хубави чувства за него. Верка: Да, точно така е.
към текста >>

5. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

И понеже юдеите не могат да го разберат, то Той се връща в разказа си назад и им припомня Пасхата по времето на Моисея и за Пасхата, която юдеите ежегодно правят за спомен и възпоменание за онзи ден, когато Ангел Господен ги изведе от Египет и им даде свобода.
Хлябът, това е живото Слово Божие, това е небесният хляб, който изхожда от Ангела Господен, служителят Божий. Чрез това Слово Исус поучаваше народа, изцеляваше го, помагаше му. Това правеше със Словото, което имаше власт и сила, защото Словото му бе меч в ръката на Ангела Господен, Който бе в Него самия. И всички виждаха, че Сила излизаше от Исуса и Словото Му, що го произнасяше, бе със Сила Господня и мощ Божия. Така че, хлябът, слезнал от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, което е Слово на Господа на Силите. И понеже юдеите не могат да го разберат, то Той се връща в разказа си назад и им припомня Пасхата по времето на Моисея и за Пасхата, която юдеите ежегодно правят за спомен и възпоменание за онзи ден, когато Ангел Господен ги изведе от Египет и им даде свобода. Израилевите синове са клали пасхалния агнец, пръскали са с кръв външните врати, яли са агнето и са яли безквасни хлябове седем дни, за да ознаменуват Спасителя Израилев, Който е бил Ангелът Господен. И тук в Словото си Исус изведнъж им напомня, че това отново ще се случи и то с Него и че той ще бъде този жив агнец, пасхалното агне, Който ще се жертвува, за да може чрез неговата жертва да изличи греховете на людете, като изкупителна жертва, за да им даде живот чрез Ангелът Господен и чрез неговото Слово, което сега се излива чрез Святият Дух, чрез устата на Исуса. Той е живият хляб, слезнал от небето и този хляб ще се даде за хлебно приношение за изкупителната жертва, която има да дойде. „И хлябът, който Аз ще дам, е моята плът, която аз ще дам за живот на света" (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 51).
към текста >>

6. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса.
И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух.
към текста >>

7. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Това ще си пазите за вечно възпоменание.
Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат съдени от третия закон, то който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три заповеди. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.
към текста >>

8. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

След прочитането на горните места от книгата Господня г-н Дънов направи следната бележка: - Този обяд е един от великите обеди, установени за възпоменанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и на вашето сърце. Господнята вечеря В 7 часа вечерта всички се събрахме в заседателния салон по местата си около масата, на която беше сложено виното, хлябът и плодовете, а в другата къща - колиба, бе сервирана обикновената храна - риба и други, с която събранието си послужи след обслужването на Господнята вечеря. По поръка на г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26 гл., от 26 до 30 cm.; дядо Петър Тихчев - от Марка 14 гл., 22до 26 cm.; Илия Зурков-Лука 22 гл., 14 до 20 cm.; Д. Голов - Йоана 6 гл., 53 go 58 cm.; Матей Попов - Йоана 13 гл., от 1 go 29 cm.; Тодор Стоименов - Първо Коринтяном 11 гл. 23 до 32 cm.; Римляном 5 гл., 15 стих, се прочете най-после от Пеню Киров. След прочитането на горните места от книгата Господня г-н Дънов направи следната бележка: - Този обяд е един от великите обеди, установени за възпоменанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частица от Божествения живот. Виното, това е Божественият Дух и ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще приеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси.
към текста >>

9. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Това, което става тази вечер тука, не е причастяване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което е казал и вършил Христос.
Но виждате сега, човек ако пие вино, опива се и пада в грях. когато ако беше чисто виното, неговите сокове щяха да дадат на човека грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „серафим" означава огън. И тъй, да пием вино значи да бъдем така огнени, както серафимите. Да, любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тука, не е причастяване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което е казал и вършил Христос. Да си спомним онези възвишени мисли за онази велика любов, чрез която Той ни е избавил. Това ви се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем Христови ученици, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това именно е Христос.
към текста >>

10. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

„Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите на Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание на Иван Толев.
„Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев. 12. Аз заварих възрастните приятели, които разказваха различни случки за това списание и редактора Иван Толев. Те са описани в спомените на Борис Николов, Мария Тодорова, Николай Дойнов и Методи Константинов в поредицата на „Изгревът". 13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на живота природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание. 14. По този начин представяме едновременно сп. „Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите на Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание на Иван Толев. На мен никой не ми предаде нито ми даде указание, че неговите статии са издавани. Това нещо сам си го открих при моите проучвания за тази епоха.
към текста >>

11. Блага дума

Блага дума ЗАБЕЛЕЖКА (към песента) БЛАГА ДУМА Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпване на новата 1960 година.
Блага дума ЗАБЕЛЕЖКА (към песента) БЛАГА ДУМА Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпване на новата 1960 година. Би могъл всеки, който я получи, който я научи, да си я пее или тананика. Пожелавам му, ако е болнав или слаб, да оздравее. Ако е млад и здрав, да достигне до по-зряла възраст. А ако надмине по-горе от 80 години - да си запази мисълта, слуха, зрението и силите; да бъде жизнерадостен и вътрешно подмладен. А това се отразява малко, много и на лицето, и на тялото!
към текста >>

12. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Цялото писмо днес е все из моята опитност, едно възпоменание, което споделих с тебе.
За всяко нещо си има своето време. Пресилените работи не дават резултати добри. Ето, моето положение по отношение на музиката - чак сега ми се дават условия, сега му е времето за мен. С цигулката, колкото пъти съм се съветвала с Учителя, Той все ме е възпирал, не му е било времето, кредитът е бил отпуснат за сега, а не за тогава. Сега вече голяма форца ми се дава, нямам време чорапа си да закърпя. Цялото писмо днес е все из моята опитност, едно възпоменание, което споделих с тебе. Много се умъчних, че не дойде в събота. Каква пречка ти се случи? Много искам да говоря с тебе, чувствувам се богата. Дългите писма отнемат много време и кой знае как се разбират. Писмената реч не е както живата - при среща.
към текста >>

13. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Тук е публикувана за негово възпоменание. 10.
И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти - те още не са засвирили - да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капепмайстор и се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне, когато Божият Дух възвести „Мир вам! ” Забележка на редактора: Настоящото е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта”, отпечатана в брой 4, год. I (1924) на сп. „Житно зърно”. Тук е публикувана за негово възпоменание. 10. Георги Радев премина прага на земния живот Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот, след като мине през прага на така наречената „смърт”. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че всъщност Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това е било и допреди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев е също така будно, както и преди и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо.
към текста >>

Забележка на редактора: Тази статия на Георги Раден е публикувана тук за негово възпоменание. 12.
В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказакието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират. Забележка на редактора: Тази статия на Георги Раден е публикувана тук за негово възпоменание. 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 Никой човек досега не е „умрял” в смисъл, да е изчезнал напълно за живота, да е изчезнал напълно като индивидуално съзнание, да се е превърнал в „нищо”. Затова и ние тук употребяваме думата „заминаване”, а не думата „смърт”, която може да бъде приета и употребена само като едно условно относително понятие, тъй като фактическа смърт няма - нито за материята, нито за съзнанието. И ний знаем, че Георги Радев е жив, също така, както са живи и всички други, които са отминали от тоя свят преди или след него.
към текста >>

За разказите на Верка Куртева за Георги Радев, за неговото заминаване, за творчеството му, за живота й с Георги Радев, за възпоменанието е за човека с дух на воин и с душа на девойка виж “Изгревът” том X, с.
569 ÷ 570. 14. Как рождените сестри на Георги Радев воюваха срещу Учителя – виж “Мария Радева и ключът на Мъдростта”, в “Изгревът” том V, с. 570 ÷ 572. 15. За Верка Куртева, чийто възлюбен бе Георги Радев (Жорж), виж “Изгревът” том V, с. 713 ÷ 716. 16. За разказите на Верка Куртева за Георги Радев, за неговото заминаване, за творчеството му, за живота й с Георги Радев, за възпоменанието е за човека с дух на воин и с душа на девойка виж “Изгревът” том X, с. 460 ÷ 465, 465 ÷ 468, 468 ÷ 471, 471 ÷ 476, 476 ÷ 480, 480 ÷ 484. 17. Как отново се завърна Георги Радеви как работи с Милка Периклиева - виж “Изгревът” том III, c. 218 ÷ 220. 18. Около 30 години съм издирвал онова, което бе публикувал Георги Радев. Успях да го събера.
към текста >>

14. 3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ

В своята основа тази омраза крие възпоменание за нанесеното страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Стр.
Причините на дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в настоящите биологически единици, съставляващи тези народи, нито в историческите политически личности на същите. Причините на тези противоречия датират от дълбока древност; те се крият в подсъзнанието и в мета психичните комплекси на човечеството, на расите и на народите. Тези причини са от колективен характер; те са тотално общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимно ограбване. Антагонизмът на отделните държави, както и на отделните съюзи от държави и различните блокове на същите, в своите дълбочини крие една омраза, едно съперничество за господство, за изнасилване на слабия от силния. В своята основа тази омраза крие възпоменание за нанесеното страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Стр. 102/943 Историята свидетелства много ясно, че акумулирана тази семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омраза се трансформира в буйна енергия на отмъщение. Този поток на отмъщение си остава главният двигател на престъпленията, на войните и на революциите. Ако народите продължават да следват тази фатална линия на омразата, отмъщението и насилията, това означава, че се следва един път, който неминуемо извежда до страшна материална и културна разруха. Съвременната стопанска и политическа криза, изразяваща се в стопанската и идеологична борба между Запада и Изтока, е както казахме, едно тежко наследство от тъмното минало на човечеството. Теоретичните идеологични схващания, философските основи и концепции, по отделно, взети сами по себе си, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица.
към текста >>

15. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

А как работих с него, виж „Възпоменание” в „Изгревът”, том IV, стр.
Всичко се подреждаше по дати и по етапи, По-рано и да исках, нямаше да стане. Програмата на „Изгревът” бе точна по години и по месеци. А изпълнението бе много трудно, защото се сблъскваше с противодействия, идващи от всички страни най-неочаквано за нас. 4. Онези, които му съдействаха тук, в България и в чужбина, като сътрудници, е разказано в „Изгревът”, том IV, стр. 537 ÷ 540. 5. А как работих с него, виж „Възпоменание” в „Изгревът”, том IV, стр. 540 ÷ 544. Неговият материал „Човекът по пътя на космическата спирала”, е изваден от магнетофонен запис, като се сравняваше с неговия машинописен текст, плюс бяха включени негови допълнителни ръкописи, които имах от него. Този текст и ръкописите той ги беше разхвърлил при разни познати за съхранение. По-късно при мен започнаха да пристигат негови неща, за които си ги заплащах на един беден пенсионер. Пристигнаха не много неща.
към текста >>

16. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Предоставям онзи материал, който поисках Радка Бешкова да напише и което бе любезна да ми го връчи през 2004 г., месец януари, като възпоменание за Методи.
16. И накрая нали трябва да има някаква развръзка, то бе ми предаден френски оригинал, превод от български на френски, както и първоначалния превод на Радка Бешкова. Проверихме чрез нея и чрез оригинала, и чрез френската книжка какво е променил Христо Маджаров. И вече се знае. А като се знае, вече няма лъжа и измама за незнаещите. А за знаещите се убеждават, че лъжата е множество. 17. Предоставям онзи материал, който поисках Радка Бешкова да напише и което бе любезна да ми го връчи през 2004 г., месец януари, като възпоменание за Методи. Спомен за д-р Методи Константинов През 1967 или 1968 г. възрастна дама, позната на семейството ми, ме попита дали бих искала да давам уроци по френски на един господин, чиито книги ще бъдат издадени във Франция и който се надява да посети тази страна по този повод. Аз се съгласих и така един ден тя дойде в къщи с д-р Методи Константинов. Предмен стоеше невисок мъж със светли очи, в сив костюм и шлифер. От цялата му външност лъхаше спретнатост и чистота.
към текста >>

17. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения II.

Кръстопът

Без нея те са само стара сграда - възпоменание на нещо минало... А вие сте щерни, пълни с вода: пълнят ви и ви празнят.
Бъдете или слуги, или господари. Да си господар, значи да възвърнеш ограбеното на своите слуги; да си слуга - да поправиш погрешкиге си спрямо другите! Погледнете извора - колко е красив, окичен със скъпи нанизи, взети от недрата на планините! - Но от всичко по-скъпа е водата, която изтича от него. Водата - това е животът вътре; живата вода, която осмисля всички камъни тук. Без нея те са само стара сграда - възпоменание на нещо минало... А вие сте щерни, пълни с вода: пълнят ви и ви празнят. Вие наричате това: Живот, Знание, Изкуство, философия, Наука, Култура... Но това е знание на щерните, държава на щерните, философия на щерните. А има живот на Извора, Знание на Извора, Царство на Вечния Извор... Сега живите извори трябва да текат. Това е Божественото, което ний търсим. Това е Божественото, което ний говорим! В истинския живот Божествените неща не остаряват.
към текста >>

18. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

А и без туй я има във всички събудени - и за доброто, и злото... Но ако аз събудя нещо във Вас, то може да дойде като мисъл, като възпоменание, може да се извика като картина, най-после може да се каже като незнайно по какъв път известен и на мене факт от Вашия живот, в тайната на който Вие мислите, че никой друг не е посветен... - 0, наистина, наистина, колко много бих се радвал, ако Вие можехте -собствено, ако искахте да ми кажете нещичко!
- О, това се разбира от само себе си. - Но нали Вие няма да ми се сърдите, ако Ви кажа, че ще бъда много доволен, ако ми посочите нещичко, което да усили предварително вярата ми в правотата на Вашите думи? Знанието го имат и обикновените хора, макар че Вашето е пълно с мъдрост и има дълбочина, която може да замотае обикновената човешка глава, но за Вас, мисля, са достъпни непонятни нам работи и факти - не бихте ли ми показали някои от тях? Ученикът се усмихна. - Това тъкмо не е позволено, защото то значи да усилим примамката към тия знания. А и без туй я има във всички събудени - и за доброто, и злото... Но ако аз събудя нещо във Вас, то може да дойде като мисъл, като възпоменание, може да се извика като картина, най-после може да се каже като незнайно по какъв път известен и на мене факт от Вашия живот, в тайната на който Вие мислите, че никой друг не е посветен... - 0, наистина, наистина, колко много бих се радвал, ако Вие можехте -собствено, ако искахте да ми кажете нещичко! Тогава с твърди стъпки бих тръгнал в новия път - бих послушал не само с ушите си, а с цялата си душа и бих се стремил към доброто с всичкото си съзнание. Не само като към реализирането на едно етическо признато начало, а като едни върховни реални сили, с които ще дойдем в непосредствен контакт. Това ще даде и мен сили и знание да се справя с всекидневния живот, лично мой и тоя на поданиците ми - милиони души, които тъй или инак имат връзка с мен... - Вие сте женен, нали? - каза бързо Ученикът. - О, не - каза царят, като се засмя, но после погледна много сериозно и млъкна.
към текста >>

19. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги.
Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк! Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот. Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение. Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни. Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия.
към текста >>

20. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Друго е с кръвта и плътта на Господа Йисуса, в Когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоменание под формата на тайнството причащение (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата), ни дава живот вечен - значи тя е източник на жива вода.
Както ме е проводил Отец жив, и аз съм жив чрез Отца, така и който ме яде, ще бъде жив чрез мене. Този е хлябът, който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха; който яде този хляб, ще бъде жив во веки.” Ясно е, че тук се подразбира духовното естество на Спасителя, от което неотделима част съставя духовният човек. И манната, която са яли израилтяните в пустинята на духовното си робство, може да се сравни с водата от кладенеца при Сирах. Както водата, така и манната са били саещени за потомците на Иакова, но тяхната святост не могла да ги избави от смъртта. Те са умирали - все едно като да не са се хранели. Друго е с кръвта и плътта на Господа Йисуса, в Когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоменание под формата на тайнството причащение (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата), ни дава живот вечен - значи тя е източник на жива вода. По-нататък, в същото Евангелие, 7. гл., Иисус Христос говори: „Всеки, който пие от тая жива вода, ще се превърне сам на източник на жива вода.” Това обръщане на духовен човек в животворен източник, Той ясно определя, че става чрез Духа Святи, чрез благодатта на Духа Святи. Когато Спасителят се е молил в Гетсиманската градина, Той се е застъпвал за всички, които му е дал Отец Небесни. Той е искал, щото неговият Отец да даде живот вечен на всяка избрана плът, като пие от извора на живота, който е познание на истинския Бог и Иисуса Христа, Когото Той е проводил. Апостол Павел в посланието си към римляните говори също за извора на живата вода.
към текста >>

21. X. ТРИ ПЕСНИ

Д-р Михаил Стоицев

е в 90-годишната си възраст Забележка (към песента) Блага дума Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпването на Новата 1960 година.
Като поднасям тази скромна песен, безплатно, на тези, които пожелаят и са ходили при това езеро, да си спомнят и се надяват пак да могат да отидат. А тези, които не са ходили, да пожелаят и те да отидат и се порадват на тези хубави места, с чистия въздух и височина 2670 м, при върха Дамга. 22.IX. 1959 г. Пловдив, ул. «Болярска» № 16 Михаил А.Стоицев, зъболекар, От 25.1X1959 г. е в 90-годишната си възраст Забележка (към песента) Блага дума Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпването на Новата 1960 година. Бих молил всеки, който я получи, който я научи, да си я пее или тананика. Пожелавам му, ако е болнав или слаб, да оздравее. Ако е млад и здрав, да достигне до по-зряла възраст. А ако надмине по-горе от 80 години - да си запази мисълта, слуха, зрението и силите; да бъде жизнерадостен и вътрешно подмладен. А това се отразява малко-много и на лицето, и на тялото!
към текста >>

22. 6.10. Елена М.Стоун

Временни смущения и колебания е имало, но самата ми представа за нея, самото възпоменание, нейния образ, нейните наставления, нейните песни и молитви, ме е опомвало, упреквало и наново утвърждавало и спасявало от фатални стъпки.
Тя ми предаде своята ревност и енергия в преследването на добродетелите. Тя ми преля своя импулс в служението Богу чрез служението на ближните и на народа си. О! Тя ми даде толкова силен тласък в добродетелния живот, такава вярна насока на поведението, щото, ето вече половин век действувам и живея с нейния импулс по нейната насока. Цели петдесет години вече този неин тласък ме движи и крепи, без да е отслабнал. Тя като че ли ме хипнотизира и никога, при най-големите негови съблазни не съм се отклонил ни наляво, ни надясно от нейните директиви за живота. Временни смущения и колебания е имало, но самата ми представа за нея, самото възпоменание, нейния образ, нейните наставления, нейните песни и молитви, ме е опомвало, упреквало и наново утвърждавало и спасявало от фатални стъпки. В най-критическите минути на сражението ми със злото в мене си и в света, споменът за нея се е притичал на помощ и съм успявал да отблъсна всичките разжежени стрели на лукавого. Аз чувствувам почти като реално нейното присъствие около мен. И колкото по-голяма опасност се е явявала за изклинчване от длъжностите, за кръшване от правия път, за апатия към духовните интереси и въобще за опорочаването и оматериализирането ми; толкова с по-голяма сила, яснота и пълнота заговорвал е в мене нейният спомен с нейните съвети, песни и молитви, жестове, усмивки и майчина грижа. Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя. През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление.
към текста >>

23. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание.
Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир? " Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия? 26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно?
към текста >>

24. 3.2.1.3. Възвръщането

3.2.1. Изповеди

Дълбоко зейнаха старите рани и кръв изтича от тях... Удряй, бий, мъчи ме, ти хладно усмихнато чудовище на възпоменанието,, но кажи где още ще сложиш замахнатия нож, не виждаш ли, че рана до рана клокоче и струи се ярка кръв на неутешено страдание... Аз чакам и те благославям.
О, знай, защо ми напомняш за вчера? Всичко забравих аз - пак съм в милият дом. Покорните слуги ми се усмихват и с любов ми слугуват, аз пак съм син - простеният син от велик и предобър баща. Но, ах! Дълбоко паднаха отровните ти думи, невеселите брате! Дълбоко зейнаха старите рани и кръв изтича от тях... Удряй, бий, мъчи ме, ти хладно усмихнато чудовище на възпоменанието,, но кажи где още ще сложиш замахнатия нож, не виждаш ли, че рана до рана клокоче и струи се ярка кръв на неутешено страдание... Аз чакам и те благославям. В прегръдките на добрата си майка съм. И ней изливам накипялата болка... О, моля те, разгърни по-добре и ме прегърни, и във вечната си прегръдка изцери вековните рани... Ти майко моя, окъпана с толкова кръв, и мене умири, и мене дай покой. Из тебе ще пълзят буболечки и мене ще милват, треви ще пускат корени в моята гръд и в сърцето ми ще разплете корени бодлив трън и ще смуче животът от изстиналата ми гръд. Смучи, храни се, чудовище! Но дойдеш ли до сърцето ми, птиците, които ще минат край тебе ще се почудят като видят върху бодливите клоне кървавата роза на моята страшна скърб.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪЗПОМЕНАНИЕ – стр.857 Павел Василев си замина от земята – стр.858 Сканиран материал Некролог - Скръбна вест.
– стр.851 10. Една изповед на съставителя на „Изгревът" – стр.852 11. Голямата заблуда в Айтос – стр.855 12. Великият изпит на Всемировият Учител – стр.856 XVII. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ. ВЪЗПОМЕНАНИЕ – стр.857 Павел Василев си замина от земята – стр.858 Сканиран материал Некролог - Скръбна вест. – стр.861 Кой осигури снимките на „Изгревът", том 31 – стр.862 Печатни грешки в „Изгревът", том 30– стр.866 Съдържание – стр.867 I Иоанново послание
към текста >>

26. XVII. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ. ВЪЗПОМЕНАНИЕXVII ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЗПОМЕНАНИЕ

XVII ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЗПОМЕНАНИЕ Павел Василев си замина от земята – стр.858 Сканиран материал Некролог - Скръбна вест.
XVII ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЗПОМЕНАНИЕ Павел Василев си замина от земята – стр.858 Сканиран материал Некролог - Скръбна вест. – стр.861 Кой осигури снимките на „Изгревът", том 31 – стр.862 Печатни грешки в „Изгревът", том 30– стр.866 Съдържание – стр.867 I Иоанново послание
към текста >>

27. 62. Образът на светията

III. В Кабинета на Учителя

- Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т.
62. ОБРАЗЪТ НА СВЕТИЯТА - Какво бихте казали от Учението си за мене? - Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т. 24. с. 155-157.] Бъдещето е новия свят, който сега се създава. Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на Иван Рилски. - На свети Иван Рилски ли? - За мене той не е светия. - Как, защо - нали всички, църквата го признава за светия, или Ви прави конкуренция?
към текста >>

0.76256990432739