Търсене в текстове за 'Въжделение'

" Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение.

Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят. Ако мислите всеки ден върху това, ще намерите един смисъл в живота и в усилията за постигане на нещата.
към текста >>

Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота.

Изяществото в личния живот на човека е най-хубавият израз на музиката в душата на човка; на онази дълбока хармония, която цари в него. А има ли човек хармония в себе си, той ще бъде здрав физически, той ще има едно красиво, благородно сърце, той ще разполага с един изящен мозък и ум; той, следователно, ще живее добре. И най-голям смисъл в живота има, когато човек мисли добре, когато чувствува добре, когато постъпва добре. Думата изящество крие в себе си много повече от това, което може да се изрази словесно. Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен. Пролетта. Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него. Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се събужда в него! А пролетта събужда всичко. Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се събуди, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота.
към текста >>

Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята.

А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот.
към текста >>

Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу.

Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този.
към текста >>

В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята.

В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята.
В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята. Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи! " ОСНОВНИ ЗАКОНИ Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат. Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие.
към текста >>

В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята.
В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята. Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи! " ЗОВЪТ НА НОВОТО Всяка епоха носи със себе си нещо ново, което преустройва земята, дава й нов вид, ново направление. Нов живот трябва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи животът ще си остане такъв, какъвто е бил досега. Новият живот обаче ще измени формите, като внесе в тях Божествена красота и сила.
към текста >>

Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука.

От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др.
към текста >>

Нашето име за тоя процес е „въжделение“.

Той е подобен на живота на едно растение. Както дървото, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение. Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията. Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили.
към текста >>