Търсене в текстове за 'Въжделение'

(Трилогия) - Песни на въжделение.

Аспекти (трилогия) - III "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V. 1924), с. 177 Аспекти. (Трилогия) - Песни на въжделение. Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Пс. 45; 6).
към текста >>

И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!...

И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!...
- По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена.
към текста >>

Ала ние, които стоим сега и имаме време да мислим за много неща, продължаваме да размишляваме и казваме по този повод - Недялчо, добрия Недялчо с вечно усмихващите очи, с чистосърдечието си и с искреното желание да върши волята на Бога, да направи нещо за делото на Учителя, постигна напълно въжделението си, желанието му напълно биде изпълнено.

Ала ние, които стоим сега и имаме време да мислим за много неща, продължаваме да размишляваме и казваме по този повод - Недялчо, добрия Недялчо с вечно усмихващите очи, с чистосърдечието си и с искреното желание да върши волята на Бога, да направи нещо за делото на Учителя, постигна напълно въжделението си, желанието му напълно биде изпълнено.
Познаваш ли днес света? Върни се в службата. Моите ученици ще служат там, където животът ги е поставил, където ги е заварил.” Намираме на друго място следните думи, които могат да се кажат по този повод: ”Светът има нужда от учители светии, от чиновници светии, от лекари светии, от съдии светии, от адвокати светии, от майки светии, от бащи светии, от управници светии.” Думи, с които Учителят би посрещнал всяко начинание от страна на учениците, като това на Недялчо. В провинцията “без тържик и без тояга с една дреха” той не отиде; от службата не се отказа, остана си там, където животът го беше заварил. Той добре е послушал Учителя. Ала ние, които стоим сега и имаме време да мислим за много неща, продължаваме да размишляваме и казваме по този повод - Недялчо, добрия Недялчо с вечно усмихващите очи, с чистосърдечието си и с искреното желание да върши волята на Бога, да направи нещо за делото на Учителя, постигна напълно въжделението си, желанието му напълно биде изпълнено. Нито една река не бива да се отбие или върне от течението й. Недялчо взе живо участие при напечатването на беседите на Учителя. Той стана един от главните фактори десетки течения да бъдат отпечатани и Словото да стигне до нас през онова тежко време, когато хартията беше най-дефицитен артикул, когато да се борави с хартия беше опасна и отговорна работа. Ние сме много благодарни на Недялчо и за него никога не можем да си спомним другояче, освен като за работник на Божията нива “без тържик и тояга” да разнася учението на Учителя - формите, да, формите бяха тежко нещо, като неповратливи камъни те винаги спъваха прогреса на света, защото винаги затвърдените форми дърпат назад и забавят развитието на новото. Липсата на разнообразие, липсата на вродена индивидуалност, липсата на гъвкавост е била винаги неразделната част на всички фанатици, на всички схоластици, на всички сатрапи и диктатори, независимо дали те упражняват насилието си над хората, или на техните умове и души.
към текста >>

Нъ не ся сбъдна това им въжделение; защото в утвърдената глава не се указа нещо особено за тях.

на М. Арнаудов. София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 28-47. Избирателното събрание за новия патриарх беше упределено да стане на 20 септемврий 1860 г., нъ то ся отложи пак по много важни причини чак до началото на октомврий. Раздорите между членовете на смесения патриаршески съвет, нескончаемите разпри и ежби между герондите142 и другите дошли от вън владици, спорът между духовни и миряне за участието на последните в избора, най-после забавата на султанското ираде за утвърждението избирателната глава на устава, съдействуваха много за това отлагание. Българите отдаваха, или по-добре, щеше им ся да отдадат това отлагане, в колебливостта на правителството да задоволи някак си чрез този избор и Българите. Нъ не ся сбъдна това им въжделение; защото в утвърдената глава не се указа нещо особено за тях. При това патриаршията испрати поканителните си писма за представители за избора на 28 епархии, включая и българските, а на цариградската община не писа, а покани писмено на 15 септемврий от българските първенци само Хр. П. Тапчилеща и Дим. Ив. Гешоглу, като търговци, и хаджи Никола Минчоглу, като чиновник, и това по новия устав, а не като Българи. Както българските епархии тъй и първенците писмено отказаха да участвуват в този избор, по простата причина, че те от шест месеца насам нямат нищо общо с гръцката патриаршия. Според новия устав правоимеющите да гласуват за избора, трябваше предварително да изберат и представят на Високата Порта кандидатите си за удобрение и зачерквание на тези из между тях, които й били неугодни; за това на 20 септемврий те ся събраха и избраха 11 души подгласни, каталогът (списъка) на които се испрати на Портата.
към текста >>