Търсене в текстове за 'Врата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 150 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто.
Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път. Превод от немски
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат.
Кому си служил? Познай себе си, са казали нявга мъдреците. Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му? Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там. Но кой позна онова себе, за което става реч? Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат. Да познаеш себе си, то значи Него да познаеш, а да живееш, значи да служиш Нему. Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде. Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един. Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая.
към текста >>

3. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са му тъй необходими, както ключът за една врата.
И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното. Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят.
към текста >>

Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството.
Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм.
към текста >>

4. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд.
към текста >>

5. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве.
Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята.
към текста >>

6. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
към текста >>

7. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
към текста >>

8. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата.
Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса.
към текста >>

9. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода.
Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не.
към текста >>

Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят.
А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

10. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
към текста >>

11. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата.
Предписват методи и средства на които и сами те не знаят ползата. Обаче ще дойде време, казва философът Спенсер, когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в равновесие с външните условия на природата; тогава животът ще стане постоянен. Нека го кажем – вечен. Онези, които се сдобият с този живот, ще бъдат блажени. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и пътя на истинското преобразование. В този път, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение. Дълго време сме скитали из пустинята, както израелския народ; време е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се налага като човеци от общата челяд на човечеството. Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец. В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
към текста >>

12. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден.
То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>

13. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Морето е врата и път.
Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око. Вървя по моя път. Морето стигнах. Морето е врата и път. Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен. Вълните плискат и шумът им сякаш спомня отлетяло време. Сам се скитам по златистия бряг и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето. Приветствен лъх донасят морски ветрове.
към текста >>

Морето е врата и път!
Приветствен лъх донасят морски ветрове. В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде. Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици. Ще я позная. Ако е тя, тогава ще ми спомни за деня, когато миризливи цветове разтваряха овошките, когато скрит славей пееше в кичестите, бели гранки и ручеят, забързан когато се извиваше надолу... От морето ще я чакам! Морето е врата и път!
към текста >>

Морето е врата и път!
Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде. Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици. Ще я позная. Ако е тя, тогава ще ми спомни за деня, когато миризливи цветове разтваряха овошките, когато скрит славей пееше в кичестите, бели гранки и ручеят, забързан когато се извиваше надолу... От морето ще я чакам! Морето е врата и път! * * * VІІ. ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС Когато стихне равномерния бяг на талазите към брега, тогава ще стихне и шума на морето и моят въпрос, роден кой знае откога! Има ли край животът на морето? Ще се измести неговото корито, неспирният вой на бурите му ще оглася други места, но море ще има вечно, вечно ще се гонят една след друга пенести вълни, и техният шум ще буди всякога въпроса – вечния въпрос!
към текста >>

14. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата.
Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

15. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си.
Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично. Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год.
към текста >>

16. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на.
Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея.
към текста >>

17. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си!
Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си". Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си! И тъй, веруюто е, че Духът Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме. Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място!
към текста >>

18. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
към текста >>

19. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре.
ЖИТНО ЗЪРНО Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст.
към текста >>

20. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори. Радостта ще бъде гостенка в твоя дом. Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост.
към текста >>

В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час? В ранината ставай! Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето. В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
към текста >>

21. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Златна врата.
Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради. Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота. Изминаха много лета. Аз стигнах предела на стария друм. Вдигнах взор. Златна врата. Зад нея извиваше новият път. Похлопах - отекна златен звън. Похлопах втори път - пак същият звън се разля отвън. Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"? „Да" Вратата се отвориха.
към текста >>

Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"?
Вдигнах взор. Златна врата. Зад нея извиваше новият път. Похлопах - отекна златен звън. Похлопах втори път - пак същият звън се разля отвън. Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"? „Да" Вратата се отвориха.
към текста >>

„Да" Вратата се отвориха.
Златна врата. Зад нея извиваше новият път. Похлопах - отекна златен звън. Похлопах втори път - пак същият звън се разля отвън. Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"? „Да" Вратата се отвориха.
към текста >>

22. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”.
Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива.
към текста >>

Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си.
А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет.
към текста >>

23. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба. Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат?
към текста >>

24. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена.
с който г. Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват.
към текста >>

Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват.
Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват. Веднъж са приели товара да се произнасят авторитетно в името на науката.
към текста >>

25. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата.
Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация. Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие. Горните опити имат за цел само да установят, коя ос е фиксирана у зачатъка и коя – не. Това е нужно да знаем при по-нататъшните опити. Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата. Защото, когато организмът реагира (отговаря) целесъобразно на дадени външни дразнения, винаги това реагиране е в зависимост и в границите на средствата и възможностите, с които той разполага в дадения случай. За да хвърли светлина върху по-дълбоките сили в организма, Харисон е слял два полузачатъка от крайници. Когато сливаме две еднакви надлъжни половини от зачатъчни крайници (напр. две гръбни половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е. предният край на едната половина се съвпадне с предния край на другата половина).
към текста >>

26. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата.
Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство.
към текста >>

27. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тук те разбиват отворени врата.
Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането. Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд. Той си построява колиба. Поради дъжда си прави колибата.
към текста >>

28. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник.
към текста >>

29. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм.
Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”!
към текста >>

30. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той тихо ще потропа на вратата ти — Странникът, що броди из морето".
Отвърна чужденецът: „Преди да дойде вие ще се найдете. Сред мъката на трудния си път той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване. Но Той ще дойде. Готви се. В белите чертози на своя замък, направи душата си приемница за него. Той тихо ще потропа на вратата ти — Странникът, що броди из морето". И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море. скри се и царицата в белите дворци, издигнати високо като исполини към изгрев слънце. Там отвори тя кутията. В нея драгоценен камък имаше. Той грееше със силата на слънчевата светлина и менеше багрите си всеки миг.
към текста >>

31. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън.
Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет. ІІІ Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли. Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел. Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах.
към текста >>

32. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност.
към текста >>

Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна.
После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците.
към текста >>

Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си.
Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ.
към текста >>

След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост.
И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче?
към текста >>

Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
към текста >>

33. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

върху организма, всъщност разбиват отворени врата.
Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също.
към текста >>

34. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените.
О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето.
към текста >>

35. Витоша (стихове) - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Измина вечност, останах сам... Някой почука на вратата и влезе, беше стар просяк.
Бях коленичил и опрял глава на неговите колене. Нашите очи се преливаха – те говореха, ах не! Те пееха! Земята замря и се заслуша, славеят отдавна бе замлъкнал. Вятърът престана да разклаща цъфналите вишни. Измина вечност, останах сам... Някой почука на вратата и влезе, беше стар просяк. Пристъпих и го целунах, а той уплашено застана и бързо излезе. Кой ще ме разбере? Пролет. Пролет е сега! Иедидия.
към текста >>

36. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това.
Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота.
към текста >>

37. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение.
Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви. Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си. Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е.
към текста >>

38. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В заключение ще кажа, че врата и прозорец, и път да изучи и проучи човек себе си, е окото!
В него човвк ще намери хроникирани и отбелязани всички свои деяния - добри или зли. То съхранява архивата на човешкия живот единично. Щом човек съгреши, окото веднага потъмнява. Стане ли човек праведен, окото е вече ясно, бистро и чисто. Ето защо, с право може да кажем, че окото е барометърът за правилния живот на човека. В заключение ще кажа, че врата и прозорец, и път да изучи и проучи човек себе си, е окото! Чрез него и по него към светлите чертози на чистия живот, далеч от всяка тъмнина, мрак и гибел!
към текста >>

39. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Станах, отворих вратата и не я затворих вече.
Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?... В планината, там живее Бог! Станах, отворих вратата и не я затворих вече. Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех... В Планината, там живее Бог!... (Волен превод)
към текста >>

40. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Според обичая, след залез, вратата не се отваряше.
Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше. Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя.
към текста >>

Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока.
И когато се сепна и отвори очи, да чуе отговора, той видя, че беше сам. Изпърво не вярваше на очите си, но ярко светещата луна му даде възможност да провери това. Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си. Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина.
към текста >>

Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря.
Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си. Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост.
към текста >>

Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост.
Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град.
към текста >>

Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град.
Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво.
към текста >>

Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж.
Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво. Едно доволство се четеше на неговото лице. Случайно погледна през прозореца, който водеше км главната порта и видя странника, който разговаряше с началника на войниците, които пазеха входа. Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж. Една радост озари лицето му от това си решение. И когато принцът влезе, царят за миг изгуби всяка власт над себе си, като че животът в него се бе прекъснал. След като направи колосални усилия, успя да изтръгне от себе си един неземен вик на радост. Минаха дни, месеци, години от този момент, през което време младежът усърдно се готвеше да бъде заместник на своя татко. Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера".
към текста >>

Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше.
Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи. Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават. Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор. Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на любимия владетел не изпълни пространството, той не бе тук. Всред масата едно бяло листче обърна внимание на влезлите. Жадно го грабнаха и прочетоха: „Приятелю, приеми короната и аз ще ти бъда благодарен".
към текста >>

Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на любимия владетел не изпълни пространството, той не бе тук.
Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор. Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на любимия владетел не изпълни пространството, той не бе тук. Всред масата едно бяло листче обърна внимание на влезлите. Жадно го грабнаха и прочетоха: „Приятелю, приеми короната и аз ще ти бъда благодарен". Години след това мълва се носеше за един нов пророк, че сне мир и радост.
към текста >>

41. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В тоя миг стрелецът бе на страж при вратата на света.
Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото. В минутата на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща. О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение! От тоя ден морето стана моя друм. Попътни ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи път видях слънцето. В тоя миг стрелецът бе на страж при вратата на света. Под неговия знак земята ме прие. Бели странници пътуваха с мене. Къде са те сега? Да не сте вие, мои братя, поели дълъг друм. Препасани ли сте с меч, гори ли душата ви в блян за чудната, предвечната страна, където зад белите знамена на сиянията кротко ни чака Той, потънал в размисъл!
към текста >>

42. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията.
към текста >>

" ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма.
" той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка.
към текста >>

Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре.
Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик".
към текста >>

Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате.
към текста >>

43. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те.
И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше.
към текста >>

Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая.
Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна. Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът.
към текста >>

44. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чакаш да благословиш хляба и гледаш дали ще оставим зърна за птиците, дали ще нахраним странника, който похлопва на вратата ни.
Благословено е делото на ръката Ти. Във всяко житно зърно е скрита Мъдростта. Ти, във всеки плод изпитано твоето обилие! Ти чакаш търпеливо да изработим нивата си, да напълним житницата си, да сберем плодовете на градините. Ти чакаш, защото си добър! Чакаш да благословиш хляба и гледаш дали ще оставим зърна за птиците, дали ще нахраним странника, който похлопва на вратата ни. Ти чакаш, защото си Велик! Доброто е Твоето име. На добрина ни учиш. Обширна, богата нива чака острието на рало. Помогни ми да стана в утринния час и да побързам, догдето не е дошла пладнето, догдето се не спече земята, докато слънцето не е подало къдрава глава!
към текста >>

45. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име?
Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа.
към текста >>

Дойдох до една врата, която веднага се отвори.
Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината? Как ще се върна назад? Вървя по-нататък. Дойдох до една врата, която веднага се отвори. - Боже, де съм? Светлина! Отвсякъде светлина! Една голяма фигура, със съвсем черно лице се приближи до мене. Погледна ме с големите си бистри, но строги очи.
към текста >>

Вратата се затвори.
– Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам?
към текста >>

Вратата пак се отвори.
Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка? – Учителят Христос. – Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос.
към текста >>

46. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат.
Аз ида! И вие, които копнеете за красота у вашите деца, внимавайте! Аз пак ще извикам: Просба за чистота. Който още не е чист, да не се отчайва. Който вече е чист, да не презира. Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения!
към текста >>

47. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава Амриха отворила вратата и си излязла.
Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея. Забрави се Амриха, но само в паметта на онзи, за които тя беше изобличение с безукоризненото си държане.
към текста >>

48. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ?
Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога. – Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света.
към текста >>

Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера.
– Една или две минути. Настани се добре. Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше. Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение.
към текста >>

49. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Радвайте се, защото мирът е пред вратата на вашите души.
Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина. Защото мирът е царството на хармонията и красотата! Блажени са истинските миротворци, чрез които иде мирът на земята. Защото те са преизбраните служители на Вселюбящия. Не е ли казано за тях - синове на Всемогъщия ще се назоват. Радвайте се, защото мирът е пред вратата на вашите души. Защото мирът иде на земята!... Велики времена се приближават. В милиони души и сърца разцъфтява дивното утро на мир! Велика пролет на нов живот ни облъхва със своето дихание! На дървото на живота доузрява дивият плод на неизброими хилядолетия... Превеликият майстор завършва своето дело.
към текста >>

50. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото тя вече е при Бога, тя е пред вратата на неговото царство на Блаженството и Красотата Мир и радост ще я преизпълнят - велика, неизказваема радост' В сили и красота сама ще възсияе... Помнете, о братя мои, най-скъпоценния ваш дар!
Чисти желания, чисти мисли, чисти дела - това е нужно, за да расте и цъфти дивното цвете на най-великия Божи дар. Блажена е дулата, която откърми и възрасне това дивно цвете. Защото - о братя мои - заради него ви обичат светлите духове, бдят около вас и ви помагат. Чрез него сам Вселюбящият във вас живе! Блажена е душата, която е откърмила и възрастила това дивно цвете. Защото тя вече е при Бога, тя е пред вратата на неговото царство на Блаженството и Красотата Мир и радост ще я преизпълнят - велика, неизказваема радост' В сили и красота сама ще възсияе... Помнете, о братя мои, най-скъпоценния ваш дар! Мислете за него! И нека превеликата благодарност изпълня винаги душите ви към Предвечния и Вселюбящия.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус.
Ето какво пишат издателите му; „Розенкрайцерството, последното цвете от епохата на Рибите, трябва да се пренесе в кристално ясните закони на епохата на Урана. Сатурн, като пазител на Прага, трябва да бъде познат и обхванат в своите най-висши октави. Той трябва да се разбере от всеки един човек в смисъл на космически форми и творчески закони за еволюцията на цялото човечество." Списанието се редактира от най-добрите окултни сили в Германия и странство. В него са застъпени всички окултни науки в едно ново осветление - от гледището на новата епоха на Водолея. Ето съдържанието на І-та и ІІ-та книги: І книга За първичната основа на света - от Пацитиус Египетският „Ка" - от Трофимович. Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус. Физико-магични въздействия чрез висше влияние и етерни токове — от Йоханес. Културните епохи в астрологично разглеждане - от Грегориус Майсторство (Учителство) - от Майстор Терион. Видения на Хеопс. II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк. заедно с портото и се доставя от ок.
към текста >>

II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк.
Ето съдържанието на І-та и ІІ-та книги: І книга За първичната основа на света - от Пацитиус Египетският „Ка" - от Трофимович. Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус. Физико-магични въздействия чрез висше влияние и етерни токове — от Йоханес. Културните епохи в астрологично разглеждане - от Грегориус Майсторство (Учителство) - от Майстор Терион. Видения на Хеопс. II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк. заедно с портото и се доставя от ок. книгоиздателство „Inveha" – Berlin W 62, Kleist-strasse, 6; „Saturn Gnosis" наред с големите окултни списания във Франция, Англия и Америка застава като един мощен светилник в пътя на новото. Това, което той изнася и ще изнесе, е от голяма духовна стойност. Списанието е за препоръчване на всекиго, който има горещ интерес към изграждащото се ново. Е.К. - Берлин.
към текста >>

52. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.
Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.
към текста >>

53. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом двадесет и девети: ЮНАК Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си. Юнак е, който желязото превива като тънък клон, но по-юнак е тоя, що може да превие главата на своето алчно, дребно аз, за да го впрегне в ралото на Твоята нива! Юнак наричат тоя, който може да укроти и яхне луд жребец и да препуска с него из полята, но дваж по-юнак е, който може да укроти лудия жребец на своя ум и с него да препуска из ширните поля на Твоя дух. Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир. Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли! Псалом тридесети: ЯСНИНА Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи.
към текста >>

54. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала.
За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа. Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите.
към текста >>

55. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

– На врата зениците големи.
* * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля. Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червеят гризе. – На врата зениците големи. – На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите. – По млечни път посланите слънца. – Дъгата - шарен мост над висините. – За жертва оплодените сърца.
към текста >>

56. КОЙ - Г. КАПИТАНОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски.
Мара Белчева[1] ТОЛСТОЙ Степ. Широка снежна степ. Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски. Шап подел[2], той почука: „Нищ отверженик нерад". — „Всякой е добре дошъл, влез". Прегърбен влезе старец белобрад. Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе – глас и кротък, и жесток.
към текста >>

57. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно.
Животът трябва да бъде добре използуван в цялата негова пълнота. Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас. Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре. Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят. Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа. Вие похлопахте, сега работете; ако работите достатъчно ревностно, Братството ще ви приеме. Посвещението е увенчаването на личното усилие. Удвоете го.
към текста >>

58. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата.
От тогаз до днес безкористно посрещам дните. Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става.
към текста >>

59. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул).
„Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
към текста >>

Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>

60. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази.
Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази. Как ще надзърне той там? Какво се крие в тая тъмнина на вековете? Има ли изобщо нещо в тоя мрак от върволица безчетни години? Не е ли суетна надеждата, че ще проникне слънчев лъч някога в далечините, от които няма никакви възпоминания?... О, не, разбира се, че не.
към текста >>

61. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата.
Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
към текста >>

62. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бен Йосеф почука веднъж, дваж на големите железни врата.
Но за размисъл време нямаше. Запъти се към градския площад. Беше ранна утрин. Слънцето гледаше вече през оголелите клони на дърветата. Само рояци врабци поздравяха първите му лъчи. Бен Йосеф почука веднъж, дваж на големите железни врата. – Отворете за Бога, рече той. – Кой е там – обади се един от слугите. – Бен Йосеф. Известете за мен на господаря си. – Много сте подранили.
към текста >>

63. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нов глад похлопа на твоята врата.
Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина? Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно?
към текста >>

64. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука.
Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце.
към текста >>

Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце.
Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва. В тази градина се намира и метеорологическата станция на братството. Ние се полюбувахме на красивата околност. Изведнъж при нас дойде една германка със своя син – машинен инженер.
към текста >>

65. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати. Радост има само в онази работа, която е резултат на дълбоките убеждения в живота. Те разцъфтяват човека, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
към текста >>

66. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си!
И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух. Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец. Майн Ру: „Кръстопът". Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си! Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си! Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе.
към текста >>

67. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата.
За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство.
към текста >>

68. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

(Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата).
„Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден. Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада. Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!... Ами защо къщата е наредена така. Не е хубаво, тези столове не трябва да са тук.
към текста >>

69. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Такъв човек е врата за всички болести.
Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум. Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет.
към текста >>

70. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие.
към текста >>

Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове.
В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие. Тогава никой не дойде. Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове. След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите. Събраха се там бедни, гладни хора, с посърнали очи, с протегнати ръце. Но плодовете са изпадали. Аз плача безгласно в разплаканата си градина. Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но тъга ме задушава – тъгата по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи.
към текста >>

71. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън.
В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън. Тя му казва: ти си сега свободно, можеш да се разхождаш, но близо до мене, защото си изложено на опасности. Следователно, „видимо” е знайното, което се придобива от истинската наука. Истинска наука е тази, която дава директива в живота на човека, която му показва, как той може да преустрои живота си. Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание.
към текста >>

72. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо?
Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение.
към текста >>

73. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата.
Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата. Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща. Това сторих. За доказателство на това вашият брат ми повери следното: Ваше Величество преди пристигането си тук взехте сбогом от брата си в замъка Шарлотенбург в този и този ден, в този и този час. Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла.
към текста >>

Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език.
“ Сведенборг отговорил: „Той е още в долните сфери. Наклонностите и мненията човек взема със себе си при смъртта и е трудно, додето се освободи от тях. Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“. При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або. Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает. Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг. (Следва)
към текста >>

Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам.
Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“. При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або. Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает. Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг. (Следва)
към текста >>

74. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота.
Ти ще учиш музика за себе си, не за хората. Ще дойде време, когато хората ще те оценят. В началото добрата постъпка има отношение към самия човек, а в края - към цялото. Ако човек няма материал, с който да съгради добрия живот, той ще осиромашее. Следователно, причината за сиромашията, за болестите, за невежеството се дължат на лошите постъпки на хората. Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота. Когато човек с лошите си постъпки затваря всички входове, отдето могат да дойдат благата на живота и очаква на другите хора, отвън да дойдат благата, той се намира на крив път на живота. Как ще намери правия път? – Чрез добрата постъпка. Началото на любовта е добрата постъпка. Любов, която се поражда от добри постъпки, е неразрушима.
към текста >>

75. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор.
Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време захвърля малки неодялани моделчета насам-натам, групира ги по разни начини и дири пътеките на най-хубавото, което може да направи. Да, на това място, на Изгрева, както от десетина и повече години се нарича, се гради нещо велико по своята същност! То още е разхвърлено както постройките по Изгрева, но тъкмо това говори за туй, което има да стане, за това, което се гради. С окото на един астроном човек ще види в разхвърлеността на малките постройки магическите, трудно разчетливи фигури на небесните съзвездия. На Изгрева се градят големи човешки светила, градят се светещи и мощни души. Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор. В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора.
към текста >>

76. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря?
Та хляб, Боже мой, тя не искаше друго. Никой никога не можеше да ù обясни това. Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше. Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря? " Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога?
към текста >>

Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата.
Всичко у тях светеше от чистота. Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели. Без свян тя ù рече направо. „Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата. Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата. „Чакай, чакай да дам и за майка". И така натоварена, тя се запъти за дома. Нора, разкажи на твоите другарчета, колко сладък беше хлябът на баба Симка!... Бяха си легнали. Тя се сгуши до своята майчица.
към текста >>

77. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения.
„Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване. Грешат тези, които спират дотук. Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността.
към текста >>

78. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>

Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря.
След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>

Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>

Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>

79. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама ме арестуваха (по преврата) и след това и уволниха.
Пак ме погледна дълбоко и пак поклати глава. – Не, Мусалла е над 3000 м.! – Е може, - казах аз малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата му. Минаха още три години. В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама ме арестуваха (по преврата) и след това и уволниха. Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина. Разбрах, че то е учение не за философствуване, а учение на живот. И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя. И понякога го придружавах до 1-2 часа след полунощ - и се връщах сам, от никого необезпокояван.
към текста >>

И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя.
В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама ме арестуваха (по преврата) и след това и уволниха. Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина. Разбрах, че то е учение не за философствуване, а учение на живот. И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя. И понякога го придружавах до 1-2 часа след полунощ - и се връщах сам, от никого необезпокояван. Веднъж само Той ми загатна нещо, което аз разбрах после. (Както винаги!). – Понякога някои хора може да искат да убият някого. Но това не е в тяхна власт, защото в природата има винаги нещо разумно, което бди!
към текста >>

80. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства.
Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота.
към текста >>

81. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават.
Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават. Разумността учи човека, как да се справя с резултатите на миналото (с противоречията). А любовта учи човека, как да живее в настоящето, което се осмисля единствено чрез нея - Любовта. Г. С .Г.
към текста >>

82. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там.
Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там. Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух. Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да „създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око, което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с което човек требва да се роди. Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд.
към текста >>

83. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти.
От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури. Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти. След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове. След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора. Правото на животните от Леонард Нелсон. Превел Д-р Ц. Торбов.
към текста >>

84. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря.
През време на закуската брат ми се оплаква, че през изминалата се нощ прекарал твърде тежко и че днес се чувствува тъй много разсеян, че едвам ще може да отиде на занятие. След това той ми разправи следната случка, която е преживял през току-що изминалата се нощ, която предавам дословно. – Снощи, започна той, както винаги, легнах си след 11 ч. преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням. По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени".
към текста >>

Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата".
– Снощи, започна той, както винаги, легнах си след 11 ч. преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням. По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил.
към текста >>

„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели.
преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням. По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>

85. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф.
На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина. Заварих я не в стаята, дето я бях видял за последен път, а в югоизточната. Тя лежеше в своя сандък всред много цветя. След малко се оттеглих в една задна стая. Мина доста време, докато ни се съобщи, че починалата ще бъде изнесена, Не без известно колебание реших да присъствувам отблизо на тая церемония - току речи за пръв път в живота си. Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф. Когато минаха край мене, съобразих, че требва да се помогне на господина, който сам поддържаше главата на покойницата и поех по-близкия, ляв заден ъгъл на платното. След няколко крачки бяхме на върха на съвсем тясната и доста стръмна стълба. Там се налагаше внимание. Наведох се, за да видя, къде да поставя крак. Една тежка миризма, напълно еднаква със снощната, ме блъсна и ми спря за момент дишането.
към текста >>

86. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него!
Защото тия идеи отговарят на истинските нужди на детската душа. Музиката е много добре застъпена в тая среща. Освен общи песни, има много сола и дуети. Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет. Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат.
към текста >>

87. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Боян Боев МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕНЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР „Музиката е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности".
Боян Боев МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕНЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР „Музиката е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности". „Здравето почива върху музиката. Докато сте музикални, сте здрави. Като пеете, болестта си отива! " „Музиката е един метод за спестяване и придобиване на енергии". „Всички трябва да бъдете музикални!
към текста >>

88. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Автори на преврата били група военни измежду младите.
СФЕРАТА НА МАРС Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер.
към текста >>

89. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

След няколко минути се чука на пътната врата.
Стринка ù живяла пак в същия град в друга къща и по това време била болна. Г-жа Ал. си казала: „Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал. станало много мъчно. След няколко минути се чука на пътната врата. Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина". Забравената полица През време на общо европейската война починал в гр. К. г-н Г. и оставил известни задължения на жена си. Казал и кому има да дава и от къде има да взема.
към текста >>

90. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Врата на този път е Любовта.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
към текста >>

Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.
Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен.
към текста >>

91. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори.
Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто.
към текста >>

Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота.
Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>

92. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Хвани змията за врата и здраво стискай!
Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия. Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си. Не успееш ли, тя ще те погълне и с тебе всичко е съвършено. Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе.
към текста >>

Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата.
Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се!
към текста >>

Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата.
Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя. Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата.
към текста >>

Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата.
Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя. Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата. Така ти ще удържиш четвъртата и последна победа. Когато, след време, Муса Бентам завършил сполучливо своите изпити, той написал върху стълбовете на един от египетските храмове следните думи: „Брате, който идваш подир мен по тесния път, чуй що изпитах и научих: Искаш ли да победиш страстите, що бушуват в теб, трябва да имаш тия четири течности: Вуар Ерун Раун Амуит.
към текста >>

93. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума.
Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат. Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека. Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение.
към текста >>

94. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи.
Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане. Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната влага, която е нужна за тяхното разцъфтяване. Именно тая невъзприемчивост на човека към космичните енергии при личния живот е най-важната точка при разглеждането на този въпрос. От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание. Животът е един. Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота. Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват.
към текста >>

95. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Наближаваме към „Железните врата".
Колко ясно се очертават контурите й на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво! Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност. Наближаваме към „Железните врата". Минаваме през няколко кичести селца и спираме при Говедарци. От тук поемаме нагоре пешком. Отляво тъй е близо до нас Попова шапка, Кобилино бранище, и по-нататък Рупите и Мальовица! Те се издигат като великани, мълчаливи, мощни и замислени. - Какво ще ни кажете вие пак?
към текста >>

96. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят.
Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене. Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче. Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана.
към текста >>

97. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата.
Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия. За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма. В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско посвещение. На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото ръцете, очите, ушите не са здрави, да не влиза в училището на Природата. В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце. В това училище може да се учи само здравият човек, човекът, който няма никакви недъзи. Има ли такива, да седи отвън!
към текста >>

Горните надписи стоят на външната му врата.
Да седят отвън и ония, които искат да влязат в училището като любители. Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вън от училището, тя е създала хиляди забави за любителите Да седят отвън и ония, които търсят своето лично щастие. В училището на Природата такъв предмет не съществува. Училището на Природата е училище на мъдростта. Горните надписи стоят на външната му врата. Отвори ли се вратата му, първата жива формула, която прозвучава отвътре, е следната: Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота. С тези думи великият Учител в школата на живата Природа се явява пред нейния праг. Той е отворил вратата, застанал е на нея и ги изрича като зов отвътре, от училището на Природата, като призив към ония души, към ония човеци, които искат да бъдат ученици. Защото това е съществената задача на човека на земята - да учи.
към текста >>

Отвори ли се вратата му, първата жива формула, която прозвучава отвътре, е следната: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вън от училището, тя е създала хиляди забави за любителите Да седят отвън и ония, които търсят своето лично щастие. В училището на Природата такъв предмет не съществува. Училището на Природата е училище на мъдростта. Горните надписи стоят на външната му врата. Отвори ли се вратата му, първата жива формула, която прозвучава отвътре, е следната: Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота. С тези думи великият Учител в школата на живата Природа се явява пред нейния праг. Той е отворил вратата, застанал е на нея и ги изрича като зов отвътре, от училището на Природата, като призив към ония души, към ония човеци, които искат да бъдат ученици. Защото това е съществената задача на човека на земята - да учи. Всичко друго той има: тяло, с всичкото му дивно устройство, той има; храна, вода, въздух, светлина му са дадени и то преизобилно.
към текста >>

Той е отворил вратата, застанал е на нея и ги изрича като зов отвътре, от училището на Природата, като призив към ония души, към ония човеци, които искат да бъдат ученици.
Училището на Природата е училище на мъдростта. Горните надписи стоят на външната му врата. Отвори ли се вратата му, първата жива формула, която прозвучава отвътре, е следната: Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота. С тези думи великият Учител в школата на живата Природа се явява пред нейния праг. Той е отворил вратата, застанал е на нея и ги изрича като зов отвътре, от училището на Природата, като призив към ония души, към ония човеци, които искат да бъдат ученици. Защото това е съществената задача на човека на земята - да учи. Всичко друго той има: тяло, с всичкото му дивно устройство, той има; храна, вода, въздух, светлина му са дадени и то преизобилно. Едно нещо само не е дадено на човека - знание. Но това знание той трябва сам да придобие. Никой не може да го придобие зарад него.
към текста >>

Тогава той натиснал едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, в която били разбойниците, започнала да се пълни с вода.
Колкото да си мислим, че можем да я подчиним, колкото да си въобразяваме, че можем да ù наложим нашия произвол, в края на краищата ще се убедим, че тя не отстъпва от своя установен ред. Нам се струва, че тя привидно отстъпва, че се покорява, че можем да ù се наложим. Всъщност, обаче, тя никога не отстъпва. Природата често постъпва като оня маг, в дома на когото нахлули разбойници. Той ги оставил да влязат вътре, въоръжени до зъби, па като им казал да разполагат, както намират за добре, излязъл вън. Тогава той натиснал едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, в която били разбойниците, започнала да се пълни с вода. Разбойниците се видели залени до гуша и започнали да викат за спасение. Тогава магът се обадил: „Ще се опитвате ли втори път да обирате маг? Ако ми дадете честна дума, че втори път няма да си позволявате това, ще ви пусна, ако ли не, ще ви оставя да плавате като риби". Природата често, подобно мага, ще натисне някое копче и хората ще плувнат във вода, бедствувайки да се удавят. Недавна в Америка тя натисна своето копче и не няколко души, а милиони хора, цели градове бидоха залени от стихийни води.
към текста >>

98. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Любовта е вратата за Царството Божие.
Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всичките разочарования. Само любовта е в сила да събере всички хора на едно место. Хо¬рата искат да бъдат щастливи, да отидат при Христа. Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, вие не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовта е вратата за Царството Божие. Любовта носи Живот, Светлина и Свобода. Тя изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Сега аз ви говоря така, за да се освободите от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието. Докато се пробуди божественото съзнание на човека, той минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданието.
към текста >>

99. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр.
Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети.
към текста >>

100. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения.
Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит. Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп. А сега се мъчите да омаловажите нашата преценка и да ни обиждате, подхвърляйки, че и да сме описали донейде характера, това било „гадателска работа". Този начин на постъпване е крайно неучтив и неблагопристоен. Освен това, той не подобава на професията ви като лекар. Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения. Той ги дължи на слушателите, той ги дължи на нас, той ги дължи на докторската си чест и на истината. Ние настояваме да бъдат те сравнени с нашето описание." Тогава присъствуващите започнаха да викат и да ги искат, така че докторът беше принуден да ги изпрати. Аз повиках пастор Грейвс, който стоеше на едно от предните места да ги прочете публично. Последният прочете следното: „Черепът, който предлагаме за изследване, принадлежи на една девойка, която бе забележително надарена във всяко отношение и притежаваше отлични способности докъм 14½ години. Тя беше много добра ученичка, със силни музикални дарби.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52224397659302