Търсене в текстове за 'Врата'

Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41.
Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39. Ризата на латвийците 40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41. Учителят готви общ обяд за изгревяни 42. Общение на човешките души 43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44. Времето на Великия Учител 45. Електричеството на “Изгрева” и бунт на изгревяни 46.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

На вратата на салона срещата ни бе в мълчание.
Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

3. 2_16 Пълководците от миналото

Натискам звънеца на въпросната врата.
Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя. Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това. Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме. Аз се родих. От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята. Натискам звънеца на въпросната врата. Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел. Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера. От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата.
към текста >>

4. 2_18 Кой управлява света?

На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.
Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
към текста >>

Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане? Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи. Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен.
към текста >>

Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше.
Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи. Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа.
към текста >>

Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.
Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!
към текста >>

Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?
Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета! Това е Истина.
към текста >>

Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си.
Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета! Това е Истина. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството.
към текста >>

5. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
към текста >>

По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал.
към текста >>

6. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

" И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.
Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа. След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му. Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна ръка. Чудех се какво означава всичко това. Но трябваше да послушам Учителя. И аз Го послушах - останах си чиновник. Измина и втората година в тормоз и голямо унижение от пренебрежението на останалите младежи към мен, с което трябваше да се справям.
към текста >>

Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му.
Но положението ставаше все по-нетърпимо. Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при Учителя. Срам не срам, отивам и толкоз. Долу стоях пред прозореца Му с часове и не смеех да се кача. Накрая се престраших и се качих. Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му. Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е?
към текста >>

7. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
към текста >>

"Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.
Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин. Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята.
към текста >>

Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?
към текста >>

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание?
към текста >>

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
към текста >>

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.
Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.
към текста >>

Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.
към текста >>

За втори път Учителят преминава през отключената вече врата.
А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения.
към текста >>

За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата.
Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
към текста >>

Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.
След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри.
към текста >>

За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас.
После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история.
към текста >>

8. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
към текста >>

9. 3_03 Откраднатите хармонизации

Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия.
Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост. Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в Своето Битие е Дух. Духът в Своето Битие е хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е Творчески акт на цялата природа и оттам излиза музиката като Творчески акт на Божествения Дух.
към текста >>

10. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят.
към текста >>

11. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си.
Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
към текста >>

Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан.
Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията.
към текста >>

12. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.
към текста >>

13. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата.
" Всички отговарят: "Много ни хареса! Много ни хареса. Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"! " Всички прихват да се смеят. Учителят също се усмихва. Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата. На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава. Да се затвори вратата на изкушението за Школата! " Всички се смеят. Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи?
към текста >>

На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава.
Много ни хареса. Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"! " Всички прихват да се смеят. Учителят също се усмихва. Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата. На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава. Да се затвори вратата на изкушението за Школата! " Всички се смеят. Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи? " Смехът се увеличава.
към текста >>

Да се затвори вратата на изкушението за Школата!
Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"! " Всички прихват да се смеят. Учителят също се усмихва. Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата. На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава. Да се затвори вратата на изкушението за Школата! " Всички се смеят. Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи? " Смехът се увеличава. Учителят се смее.
към текста >>

Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата.
Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи? " Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих. Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не. Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата. Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството". Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си. Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си.
към текста >>

Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв.
И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици!
към текста >>

Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас.
Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици!
към текста >>

Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата.
Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици!
към текста >>

Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина.
Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици!
към текста >>

14. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен.
Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва.
към текста >>

15. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му.
Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти.
към текста >>

Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност.
към текста >>

Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора!
" Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички.
към текста >>

16. 3_25 Музиката на Светлината

Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми.
към текста >>

17. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя.
А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението.
към текста >>

И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата.
Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя.
към текста >>

И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена.
И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години. Дали бяхме успели или не, това бе наш личен въпрос, но другото, важното е, че песните на Учителя са свързани с цялата Негова Школа от двадесет и две години и с Неговото Учение. И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена. Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа. И песните на Учителя за него ще бъдат една безсмислица. Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му. Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава.
към текста >>

Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му.
Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години. Дали бяхме успели или не, това бе наш личен въпрос, но другото, важното е, че песните на Учителя са свързани с цялата Негова Школа от двадесет и две години и с Неговото Учение. И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена. Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа. И песните на Учителя за него ще бъдат една безсмислица. Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му. Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава. Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш. И не само го усвоиш, но и приложиш. А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот.
към текста >>

18. 3_31 Истинската работа

Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш".
Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека.
към текста >>

След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам.
Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
към текста >>

Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало.
към текста >>

19. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя. Може би Той имаше работа, може би почиваше, може би имаше посетител при Него. Затова реших да надзърна в приземното помещение. Надзърнах - там имаше няколко сестри. Там плетеше на плетачна машина Василка. Обикновено се плетяха пуловери, мъжки и женски фланели, че и трикотажни рокли и чорапи.
към текста >>

" После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя.
След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него. Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи! " После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя. След малко се върна и ми каза да тръгна след нея. Въведе ме при Учителя, аз Му целунах ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво. Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва.
към текста >>

20. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя.
" Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя. Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика.
към текста >>

21. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

22. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата.
Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината. Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията". Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството? " Боян Боев мълчи.
към текста >>

23. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта.
към текста >>

"Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея. Катя бе ученик в Школата на Учителя!
към текста >>

24. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

" Учителят отваря вратата и пита: "Какво има?
Но знаехме и метода, даден от Учителя. А това бе методът на житното зърно. Учителят е на ул."Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверите лично!
към текста >>

25. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Разказваше как Мория идвал лично при него и как му е давал различни задачи и окултни символи, който той си ги начерта вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените.
Дори организира нейното отпечатване при Сава Калименов в Севлиево. Издаде се книга под заглавие "Агни Йога" и започнаха да си я купуват и четат изгревяни. Е, какво ще кажете за това? А Любомир Лулчев беше в духовна връзка с Мория. Той обичаше да се хвали и да разказва такива неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и как му е давал различни задачи и окултни символи, който той си ги начерта вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целият "Изгрев". Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството.
към текста >>

26. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост.
"Каналът, през който изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността.
към текста >>

Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света.
На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя. Беше срамно да се слуша. Дори и онези, които бяха противници на Учителя, като я слушаха, си запушваха ушите и се отдалечаваха да не я гледат, защото тя беше преминала всички норми на благоприличието и всички граници. Тя бе преминала през човешката бариера и цялата преизподня се изливаше през нея срещу Учителя.
към текста >>

Тя отвори вратата на Злото срещу Бялото Братство и то се нахвърли срещу нас.
Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя. Беше срамно да се слуша. Дори и онези, които бяха противници на Учителя, като я слушаха, си запушваха ушите и се отдалечаваха да не я гледат, защото тя беше преминала всички норми на благоприличието и всички граници. Тя бе преминала през човешката бариера и цялата преизподня се изливаше през нея срещу Учителя. Тя отвори вратата на Злото срещу Бялото Братство и то се нахвърли срещу нас. Тези гонения продължават дори тридесет години след заминаването на Учителя. Цялото това Зло трябваше да се излее чрез някого и в дадена посока. То се изля чрез нея и се насочи срещу нас. После тя се върна отново на "Изгрева" при Учителя. Представяте ли си?
към текста >>

27. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

На вратата го посреща един слуга.
Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България.
към текста >>

28. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази.
Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие. Борис се отмества встрани, като смята че онзи само го заплашва, но той по едно време замахва с ножа, Борис отскача встрани, но е намушкан с ножа в корема. Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце. Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват.
към текста >>

29. 3_67 Котката, която мижеше

Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите.
Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко. Това беше повече една слабост, която съпътствуваше и нас. Тяхното честолюбие се ласкаеше от онези, които ги бяха заобиколили като слушатели. И те им разказваха много неща. И точно туй беше използувано от много млади, които започнаха от своя страна да злоупотребяват и изкористяват тези разкази.
към текста >>

30. 3_69 Сватбата на Големия брат

По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева.
Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня. Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима.
към текста >>

31. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа.
В Мърчаево Учителят е в своята стая и работи. По едно време излиза от стаята, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете Си държи опакован пакет. В този момент, за най- голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види. Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа. В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата.
към текста >>

Чука на врата и влиза.
Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел.
към текста >>

32. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела.
Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави.
към текста >>

Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот. Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него.
към текста >>

Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава.
Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот. Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него. Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето.
към текста >>

33. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него.
Берлинската стена падна на 6 декември 1989 година. А на 10ти ноември 1989 година падна от власт Тодор Живков, който управляваше България тридесет и пет години начело на комунистическата партия, с комунистическа власт. Към края на войната, българските политици не послушаха нито един съвет, даден от Учителя. За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия. Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян.
към текста >>

Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата.
Към края на войната, българските политици не послушаха нито един съвет, даден от Учителя. За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия. Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко.
към текста >>

Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости?
Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците.
към текста >>

34. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение.
Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Учителят ходеше на всички по-добри концерти в града. Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение. Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше. Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост. Окултните начала в музикалния живот на Школата бяха заложени още през 1922 година. Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя.
към текста >>

35. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето.
Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи. Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето. Беше 27 декември 1944 година. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го!
към текста >>

36. 5_15 Първият закон

Бутва външната врата - отворена.
Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва.
към текста >>

Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум.
Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте!
към текста >>

Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя.
Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте! " Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника.
към текста >>

Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте!
Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте! " Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира.
към текста >>

" Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не почука, но помаха към вратата - поиска!
Чайникът завира. Учителят поставя две чашки, отрязва лимончета, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка. Братът оживява. Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън. Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна? " Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не почука, но помаха към вратата - поиска! " Така братът научи и първия закон: "Искайте и ще ви се даде! " Този брат беше Петър Камбуров.
към текста >>

37. 5_16 Как Учителят даде Идилията

Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта.
към текста >>

Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?
На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу.
към текста >>

38. 5_25 Таксата

Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата.
Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев. Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания.
към текста >>

39. 5_31 Своеволия на Изгрева

Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му.
Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла.
към текста >>

Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов.
Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме. Кръчмарят бе много изненадан, че кокошката снася пред вратата на Дънов. А там, на прага, ние бяхме направили едно сандъче със слама, за да бъде полог на кокошката. Но той накрая помисли, че ние го лъжем за яйцата, че не плащаме толкова, колкото тя снася и я закла. И я изядоха напук на господин Дънов. Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката.
към текста >>

40. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата.
Той лично, като министър-председател на правителството, разреши конгреса на анархистите в Ямбол. Допусна конгреса, на който се събраха около двеста души, а след това заповяда на полицията и войската да ги обкръжи, нападнаха ги и избиха мнозина от тях на площада. Така той си създаде карма с тях. Учителят недвусмислено заяви после, че такова действие е недопустимо. "Когато се отнеме животът на идейни човеци, извършителят ще заплати за това с главата си." И така стана. На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата. Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда. Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата.
към текста >>

41. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от Черната ложа, Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Двамата умници чакат похвала. Учителят седи и мълчи. Вероятно говори с нечуто от тях Слово на душите им. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди.
към текста >>

42. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

"Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога".
Брат Боян Боев бе неотлъчно до Учителя. След време дешифрира и записа стенограмите си, и след време те ще бъдат включени в отделна книга: "Разговорите с Учителя на бивака Ел-Шадай". Какво означава думата "Ел- Шадай"? Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място. Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм. Те се подчиняват и изпълняват Волята Му.
към текста >>

Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога.
След време дешифрира и записа стенограмите си, и след време те ще бъдат включени в отделна книга: "Разговорите с Учителя на бивака Ел-Шадай". Какво означава думата "Ел- Шадай"? Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място. Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм. Те се подчиняват и изпълняват Волята Му. Кой е този върховен повелител на Агарта?
към текста >>

При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място.
Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място. Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм. Те се подчиняват и изпълняват Волята Му. Кой е този върховен повелител на Агарта? Това е Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство - Беинса Дуно. Той управлява цялата Вселена. Амин!
към текста >>

Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм.
Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място. Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм. Те се подчиняват и изпълняват Волята Му. Кой е този върховен повелител на Агарта? Това е Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство - Беинса Дуно. Той управлява цялата Вселена. Амин!
към текста >>

43. 5_50 Отклонението

Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много.
Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне.
към текста >>

44. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата.
Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого! Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева". Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития.
към текста >>

45. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

Той беше с балтона и с бял шал около врата.
Ако някой случайно по непослушание се вмъкваше в стаята на Учителя, заварваше Го строг, вглъбен в Себе Си, седнал на стол. Чуваше думите на Учителя: "Рекох, сега имам работа! " И напускаше виновно стаята. След три дни Учителят излезе на терасата. Беше завалял сняг. Той беше с балтона и с бял шал около врата. Махна с ръка и каза: "Свърши се времето на Злото! Започва времето на Доброто. Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото!
към текста >>

46. 5_57 Кой спаси българските евреи?

След малко отваря вратата на приемната, произнася само една дума: "Кричим!
Отива в Чамкория - и там го няма. Обикаля с кола всички дворци и никъде го няма. Никой не знае къде е. След два дни се връща и казва на Учителя: "Царят е заминал някъде инкогнито и никой не го знае къде е. Обиколих всички дворци и никъде го няма." Учителят се отдръпва за миг в стаята Си, съсредоточава се. След малко отваря вратата на приемната, произнася само една дума: "Кричим! " и затваря вратата. Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София. Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва.
към текста >>

" и затваря вратата.
Обикаля с кола всички дворци и никъде го няма. Никой не знае къде е. След два дни се връща и казва на Учителя: "Царят е заминал някъде инкогнито и никой не го знае къде е. Обиколих всички дворци и никъде го няма." Учителят се отдръпва за миг в стаята Си, съсредоточава се. След малко отваря вратата на приемната, произнася само една дума: "Кричим! " и затваря вратата. Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София. Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва. Така българските евреи бяха спасени, за да не бъдат изпратени в полските лагери, да не бъдат избити и след това претопени за сапун.
към текста >>

47. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева и казва: "Иди и кажи на Лулчев да махне всички онези знаци и символи на Мория, които е изрисувал на вратата и прозорците.
Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа и то - на Бялото Братство. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева и казва: "Иди и кажи на Лулчев да махне всички онези знаци и символи на Мория, които е изрисувал на вратата и прозорците. Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена разтреперана отива при Лулчев и му предава думите на Учителя. Лулчев се оглежда, показва й онова, което е нарисувал и се съгласява да ги махне. Имаше и портрет на Мория, който, като го погледнеш, веднага изпитваш ужас. Така го описваха тези, които го бяха виждали.
към текста >>

48. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ

Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите.
По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години. Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред салона и нищо не правят. Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това? " Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя. Веднъж Теофана Савова не присъствувала в групата, защото имала работа у дома - разплитала някаква фланела. На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред салона?
към текста >>

49. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат.
И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържа и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя.
към текста >>

50. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>

Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона.
Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
към текста >>

Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

51. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят.
Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
към текста >>

Тясна е тази врата и скрита е тази врата.
Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята.
към текста >>

И аз търся тази врата".
След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя.
към текста >>

След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и неспокойно.
Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина. Във вторник той доведе доктор Попов при Учителя, за да Го прегледа. Аз се случих там, защото отидох за пръв път в понеделник, бях във вторник през нощта, присъствувах и на самото заминаване. Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Та аз съм свидетел срещу всички тези клевети, които дойдоха после, за да опетнят Учителя. След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и неспокойно. Много хора изчезнаха след направените арести и то - безследно. Затова никой не беше спокоен в София. Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието от времето на Школата. На 19 декември 1944 година, Учителят слезе да спи в долната приемна стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри.
към текста >>

Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения.
Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили.
към текста >>

52. 8_12 Братските салони и Изгревът

Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона.
Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали.
към текста >>

53. 8_13 Построяване на Изгрева

И на вратата имаше едно малко прозорче.
А покривът бе объл. И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "Параход". Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня".
към текста >>

54. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Застават трима приятели на вратата и не го пускат.
Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година. И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон. Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов. Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар".
към текста >>

След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя.
Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди. В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон. След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи.
към текста >>

55. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души.
Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов. След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията.
към текста >>

56. 9_05 Кой бе Учителят?

Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му.
В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя.
към текста >>

Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва.
Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг.
към текста >>

57. 10_02 ПРОТОКОЛ

Това е един дълъг творчески процес и вратата за работа е отворена за всички, но при всички условия ще се спазват оригиналността на Словото на Учителя, дадено в песните и Паневритмията. 9.
Музикалният съпровод на Паневритмията ще бъде предварително записан също от професионалисти, като музикантите ще определят начина, по който ще стане това. 8. Ще се определи трета група, която ще работи по теоретичните постановки за духовната страна на Паневритмията. За това ще бъдат привлечени всички музиканти, които са работили върху теоретичните постановки на окултната музика на Учителя, като са ползували материал от Словото. Всички ония, които са работили по теми, ще бъдат привлечени, като ще бъдат издадени техните публикации в отделен том. Освен музикантите професионалисти, в тази група ще бъдат привлечени и всички ония, които са работили върху духовната страна и окултното значение на Паневритмията. Това е един дълъг творчески процес и вратата за работа е отворена за всички, но при всички условия ще се спазват оригиналността на Словото на Учителя, дадено в песните и Паневритмията. 9. Като заключителен етап на работната група ще бъде начинанието за създаване на ръководство по Паневритмия - изучаване, приложение и разпространение, базирайки се на цитираната документация и на опита, който ще придобият в процеса на подготовка. В това ръководство ще се направи опит да се предаде изцяло Паневритмията, включително "Лъчите" и "Пентаграмът", като за случая бъде придружено с фигури, скици, чертежи, диаграми и т.н. По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго. Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото".
към текста >>

58. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога.
Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса. Той даде учението на Единната Любов - Единение на Светлината във всички светове.
към текста >>

59. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека.
Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция.
към текста >>

А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта.
Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието.
към текста >>

Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич.
Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието.
към текста >>

Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов.
Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
към текста >>

Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие.
към текста >>

Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо?
Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как?
към текста >>

60. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

В него е ключът, който отключва вратата на знанието за влизане в ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да прослави името на Бога. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Царството на Бога на земята. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса на планетата Земя. Всемировият Учител - Беинса Дуно - прослави името на Бога със Славата на Божия Дух, със Славата на Господния Дух, със Славата на Святия Дух и свали Божието Царство на земята чрез Словото Си, което бе Слово на Бога. Словото е дадено. В него е ключът, който отключва вратата на знанието за влизане в ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
към текста >>

61. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове?
към текста >>

62. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
към текста >>

63. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов.
към текста >>

64. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре.
Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка.
към текста >>

65. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд.
Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих. Вързах ги да си ядът ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще по-търпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги.
към текста >>

А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали.
Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще по-търпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали. Като видях тая сцена рекох си: Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам.
към текста >>

А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни от вън на вътре и от вътре навън.
Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата." И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани. И той си отиде. Защо са недоволни от нашето чесане? А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни от вън на вътре и от вътре навън. Та ако се подпре отвътре, случи се да влизат отвън и е затворено, трябва да се (избикаля) заобикаля през къщи. Също и обратното. Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите. Казвам: почакайте сега нямам, когато имам без да искате ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали.
към текста >>

66. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

От стаичката отвориш вратата и излизаш вън.
„Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. „Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ.
към текста >>

67. 58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА

Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето.
4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето. Те са вратата, през която слънчевите жители излизат и влизат. Друг път каза, че слънчевите петна представляват отвори, през които слънчевите жители излизат от него и тръгват в Космоса. Това е една невероятна слънчева енергия, която тръгва от слънцето като един голям прожекторен сноп, имащ своя посока и предназначение, която ние не знаем. Понякога Учителят открехваше завесата и ние получавахме толкова от това знание колкото можем да носим. Вероятно Жорж да знаеше много повече за тези слънчеви петна, защото той е докладвал за тях и непременно е чул и други думи на Учителя за тях.
към текста >>

Те са вратата, през която слънчевите жители излизат и влизат.
Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето. Те са вратата, през която слънчевите жители излизат и влизат. Друг път каза, че слънчевите петна представляват отвори, през които слънчевите жители излизат от него и тръгват в Космоса. Това е една невероятна слънчева енергия, която тръгва от слънцето като един голям прожекторен сноп, имащ своя посока и предназначение, която ние не знаем. Понякога Учителят открехваше завесата и ние получавахме толкова от това знание колкото можем да носим. Вероятно Жорж да знаеше много повече за тези слънчеви петна, защото той е докладвал за тях и непременно е чул и други думи на Учителя за тях. Но това трябваше да си го напише Жорж.
към текста >>

68. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Една врата, която излизаше на едно малко балконче.
Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща.
към текста >>

Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница.
Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна по-бедна.
към текста >>

69. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол.
А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол. А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам?
към текста >>

Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават.
Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата. И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов". Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова. Песента „Бог е Любов" има две части. В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир.
към текста >>

70. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам.
Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък.
към текста >>

71. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант.
Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя по няколко костюма. Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега. Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с часовника. Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката.
към текста >>

На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега.
Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега. Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с часовника. Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката. Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха.
към текста >>

72. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Никола отива в уречения ден и час, чука на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал.
Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов. Той го посети и онзи му показа, че пази протоколите на баща си, които лично ги е писал. Никола ги поискал да ги прибере за съхранение. Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Никола отива в уречения ден и час, чука на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал. Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите. Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му. Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги.
към текста >>

73. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеше пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формула, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат.
към текста >>

74. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар.
общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
към текста >>

75. 160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА

Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията.
А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул.
към текста >>

76. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън.
1923 г. когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение и изтезание биват изгаряни в тази пещ особено след атентата на църквата ..Света Неделя" на 16 април 1925 г. Така че те завеждат Учителя именно при тази пещ. А пещта винаги гори. Тя винаги се поддържа. Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън. Посочва Му: „Виждаш ли тази пещ и този огън? Сега в моя власт е, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: „Ако е Божията Воля ще влезна в нея. Но аз виждам, че това не е Божията Воля. А Божията Воля е друга". „Кажи, кажи, каква е Божията Воля!
към текста >>

77. 174. СБОГУВАНЕ

След малко вратата на долната стая, където е приемната се отваря.
След Събора в София братята и сестрите от провинцията вече си заминаваха, трябваше да се сбогуват с Учителя. И ето наближава време за тръгване, за да не се изпусне влака. Брат Димитър Чернев се качва по стъпалата горе при стаята на Учителя и казва: „Учителю, слезте долу, за да се сбогуваме с Вас! " „Слезте долу, при стълбата, аз след малко ще дойде". Една група братя и сестри чакат долу пред стълбата. След малко вратата на долната стая, където е приемната се отваря. Учителят е на входа и поканва приятелите вътре, за да се сбогуват. Брат Чернев и останалите стоят зяпнали и се чудят каква е тази работа. Всички стоят долу на двора при стълбите и Го чакат да слезне по стъпалата както е правил това много пъти. А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната. Всички стоят зяпнали нагоре и не видяха Учителя да слиза по стълбите.
към текста >>

А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната.
Една група братя и сестри чакат долу пред стълбата. След малко вратата на долната стая, където е приемната се отваря. Учителят е на входа и поканва приятелите вътре, за да се сбогуват. Брат Чернев и останалите стоят зяпнали и се чудят каква е тази работа. Всички стоят долу на двора при стълбите и Го чакат да слезне по стъпалата както е правил това много пъти. А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната. Всички стоят зяпнали нагоре и не видяха Учителя да слиза по стълбите. Той ги приема и казва: „В Дома на Отца Моего много жилища има! " Всички се изреждат, целуват Му ръка и така се сбогуват с Учителя. Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези тела в различни страни и между различни народи. Човек е свързан с цялото Битие.
към текста >>

78. 176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО

Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата.
Поправи това, което си сторил докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите идват на власт и взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и от него той ослепява. Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата. Това, което каза Учителят, така и стана. Първо ослепя и след това диабета го довърши. А сестрите му си останаха пак бедни, както и преди, когато тяхното богатство бе заграбено от малкия им брат. За тях остана жив окултния закон за „Ограбеното родово наследство". Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва.
към текста >>

79. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито.
Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие. Този момент е ознаменуван с тази снимка. Аз обикновено седях настрана и не обичах да ходя и да се завирам да се снимам с Учителя така както правеха другите, само и само да ги има на снимка с Учителя и да Го имат за спомен. Ех, и мен ме има на някоя и друга снимка с Учителя, но това е съвсем случайно както е случая с тази снимка. Сега като оглеждам снимката тя ме връща тридесет години назад. Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито. До Учителя съм аз Борис Николов, а лявото рамо на Учителя е затулил наполовина главата на Теофана Савова. В дъното е Весела Несторова. Другата сестра с шапката не мога да позная. Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие. А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г.
към текста >>

Белият Му шал висеше през врата.
В един хубав зимен ден на 1944 г. времето е ясно, слънцето грее, Учителят излиза от стаята си. Беше възбуден, беше с разрошена коса. Застана на терасата пред къщи. А ние бяхме долу на двора насядали по пейките, а някои стояха прави. Белият Му шал висеше през врата. Изгледа ни и каза: „Ние решихме да пуснем комунистите и руснаците в България! ". Изрече това и се прибра в стаята си. Това беше една от опитностите и която имахме с Учителя, която разполови света на две. На руско влияние и на американско влияние десетки години след войната. Това Учителят го каза през зимата, а през есента, на 9.1Х.
към текста >>

80. 3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?

„Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза.
" А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва пошепва: „Много съм зле, Учителю! " А гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри." Учителят влиза и застава сред стаята строг, не сяда както друг път, поглежда сестрата и й казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли че умира. Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана. Сяда на леглото, спуска краката си. В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки, казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките.
към текста >>

81. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив.
към текста >>

Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята.
Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив. Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен! Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли. „Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша?
към текста >>

Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата.
Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив. Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен! Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли. „Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша? Но щом е казал Учителят няма какво, приготовлява се за екскурзията. На сутринта рано, както ни е обичаят братът пристига с една лека раничка и с бастун. Едва върви.
към текста >>

„Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша?
Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен! Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли. „Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша? Но щом е казал Учителят няма какво, приготовлява се за екскурзията. На сутринта рано, както ни е обичаят братът пристига с една лека раничка и с бастун. Едва върви. А пред стаята на Учителя само няколко сестри и една голяма раница с общия багаж. Сестрите се надяват, дано дойде някой по-як брат, да носи раницата.
към текста >>

Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя.
Все брата. Забрави той болестта си, цял ден тича за всичко. Вечерта се връщат. Но това са десет километра още. Раницата е пак на неговия гръб, но той като че не я чувствува толкова тежка. Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя. Но чудното е, че от умората му няма нито следа. Усеща се силен, здрав, бодър, освежен. Като си отива вкъщи, поглежда се в огледалото. От жълтеницата нито следа. Лицето и очите му - чисти.
към текста >>

82. 8. МАЛКОТО ДОБРО

То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това? " Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева. Тя разбра, че човек се свързва с Цялото само чрез малкото. То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
към текста >>

83. 12. ЦВЕТЯТА

Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука.
12. Цветята Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечерята обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло. Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те.
към текста >>

84. 17. СРЕЩА С ХРИСТА

Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата.
" Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати! " На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда! " Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там.
към текста >>

85. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука.
Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом.
към текста >>

86. 20.Лудият кон

Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото.
Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат. Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено.
към текста >>

87. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея.
към текста >>

Натискат вратата, тя се отваря и влизат.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати!
към текста >>

88. 49. КОМУНИСТИТЕ И ЗАБЛУДАТА

Стигат на Изгрева, питат за Учителя, почукват на вратата Му.
Вървят край гората няколко комунисти и разговарят, между тях Ради Найденов, Тачо Даскалов и др. Разговарят и за Братството. Минават край Изгрева и решават да се срещнат с Учителя. Ради Найденов и Тачо Даскалов ругаят Учителя. Спорят по въпроса за Учителя дали е честен и дали не е измама това Братство. Стигат на Изгрева, питат за Учителя, почукват на вратата Му. Учителят отваря и ги пита: „Какво обичате? " „Искаме да поговорим с Вас." Учителят ги гледа строго и казва: „Какво има да говорим? Вие допреди малко ме ругаехте в гората. Нямам време сега, за такива като вас. Зает съм." И ги отпраща.
към текста >>

89. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

Ето тука зад вратата окачам тази конска торба.
Тогава решават да си построят салон. Един брат подарява място над селото, до боровата горичка, хубаво място. На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата.
към текста >>

90. 60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН

В туй време скръцва вратата на Учителевата стая, всички се дръпват настрана, като че нищо не е станало.
Учителят пак си налива вода и си отива в стаята. Но брат Епитропов е сладкодумен. Той убеждава сестрата: „Е, че ще го раздадем, ще го раздадем, то се знай, но поне по едно парченце няма ли и ний да си вземем, да го опитаме? " Сестрата и тя е склонна. Брат Епитропов пак хваща ножа, а братята се приближават. В туй време скръцва вратата на Учителевата стая, всички се дръпват настрана, като че нищо не е станало. Вземат позата, като че не ги интересува шарана. Учителя отново си налива една кана вода и тъкмо да си отиде котарака, който присъствува там протяжно измяуква. Учителят казва: „И на котарака му се яде шаран" и си отива в стаята. Брат Епитропов пак хваща ножа. Тъкмо да пристъпи към шарана, скръцва вратата на стаята на Учителя, влиза пак с каната да си налее вода.
към текста >>

Тъкмо да пристъпи към шарана, скръцва вратата на стаята на Учителя, влиза пак с каната да си налее вода.
В туй време скръцва вратата на Учителевата стая, всички се дръпват настрана, като че нищо не е станало. Вземат позата, като че не ги интересува шарана. Учителя отново си налива една кана вода и тъкмо да си отиде котарака, който присъствува там протяжно измяуква. Учителят казва: „И на котарака му се яде шаран" и си отива в стаята. Брат Епитропов пак хваща ножа. Тъкмо да пристъпи към шарана, скръцва вратата на стаята на Учителя, влиза пак с каната да си налее вода. Поглежда братята и казва строго на сестрата: „От този шаран никой няма да яде! Ще го раздадеш на бедните! В този дом риба повече няма да се готви! " Това беше краят. Това беше последният шаран.
към текста >>

91. 72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА

Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице.
Тури разни високоговорители, пущаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали, че и побоища. Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна. Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята. Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице. Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея.
към текста >>

Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си.
Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна. Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята. Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице. Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея. Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета.
към текста >>

Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея.
Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице. Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея. Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета. Имаше породиста кучка „Дог", голяма, хубава - Леда. Но Леда се привърза към Братството. Прекарваше по цял ден между братята и сестрите.
към текста >>

92. 87. МИСИЯТА

Сестрата не посмяла да почука, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря.
Командирът му дава отпуска, но казва, че като отиде в София, да се отбие в главната квартира да иска да го преместят. Братът пристига в София и най-напред отишъл при Учителя. Този ден Учителят не излизал никъде, нито за обед слязъл, никого не приемал. Седял затворен в стаичката си. Някаква важна работа имал. Сестрата не посмяла да почука, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря. Той се подал, видял брата и го поканил в стаята си. Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт.
към текста >>

93. 95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея.
„Да намери своя Учител. Втората задача е да застане при нозете на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава. Някой казва, човек не трябва да иска. Не, едно от качествата на великия живот, към който се стремим е искането. Човек трябва да иска.
към текста >>

94. 102. ИСТИЯТ

В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди спокойна, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа.
102. ИСТИЯТ Бедна жена с деца остава без работа и изпада в голяма мизерия. Решава да тури край на живота си със сода каустик като я изпие. С нея се правеше на времето сапун за пране. В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди спокойна, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа. Случва се, че след време тя се среща с наши сестри и те я довеждат при Учителя. Гледа, същият човек. Отива при него и го пита: „Ти ли си същия гдето бутна паницата? " Учителят отговаря: „Духът е Истият". „Тя му целува ръка и си тръгва.
към текста >>

95. 144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря!
Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
към текста >>

96. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука.
3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г. Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос.
към текста >>

97. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре.
Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не беше обикновена светлина. Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителят нареди обстановката, и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога.
към текста >>

От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено.
Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителят нареди обстановката, и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога. И така слизат групите от по 10 човека на двора. След това се качва друга група от 10 човека.
към текста >>

98. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя.
Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази.
към текста >>

Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам!
Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата? " Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам! " Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил.
към текста >>

Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща.
„Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш?
към текста >>

А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен.
Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат.
към текста >>

А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя.
А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски.
към текста >>

99. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600".
Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове. След това го изправят пред военен съд. - Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните? Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600". Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души. Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви. Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство. Когато извиквам неговия образ, винаги си казвам: - Човекът, който живееше с Бога.
към текста >>

100. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА