Търсене в текстове за 'Внимание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 137 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.
към текста >>

2. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
към текста >>

3. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения.
Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план. Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение – характерни черти. Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад.
Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често. Днес хората имат по-важна работа отколкото интересът към слънце и светлина. Но все пак има едно голямо число хора, които силно обичат слънцето.
към текста >>

5. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват.
Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето. Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си. Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят".
към текста >>

6. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.
към текста >>

По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е.
А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход. Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр. Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека.
към текста >>

Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено.
към текста >>

7. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство.
Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното. Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа". Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли. И сега то се намира пред входа на един нов свят. IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство. След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква.
към текста >>

8. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
към текста >>

9. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло.
Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани. И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло. Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр.
към текста >>

10. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия.
Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска.
към текста >>

Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния.
Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г.
към текста >>

Синия цвят държи в тяхното внимание последно място.
Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства.
към текста >>

цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска.
Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр. цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска. Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници.
към текста >>

11. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание.
Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас.
към текста >>

12. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените.
И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си.
към текста >>

13. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г.
към текста >>

Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката.
Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона.
към текста >>

14. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава.
Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки.
към текста >>

15. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др.
С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем). Едно искаме обаче тук да отбележим. Тия „нови" за съвременниците открития съставляват едни от най-елементарните и най-древни твърдения на окултната наука. И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .
към текста >>

16. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката.
Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека.
към текста >>

Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня.
То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже.
към текста >>

17. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу. – Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява.
към текста >>

18. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи.
Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù.
към текста >>

Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват.
В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр.
към текста >>

19. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция.
към текста >>

Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията.
Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта.
към текста >>

20. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн.
Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед. кн 7. Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа.
към текста >>

Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология.
Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е. аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 10°). Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология. След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в началото задача – нещо което ще сторим в следващия брой на списанието.
към текста >>

21. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание.
В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия.
към текста >>

22. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията.
Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>

23. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно.
към текста >>

24. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците?
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си.
към текста >>

25. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество.
към текста >>

26. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели.
Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени.
към текста >>

27. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание.
А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
към текста >>

28. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота.
Е ли възможно всичко това? За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват. Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>

29. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание.
Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта. Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм.
към текста >>

Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични.
Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки. За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант.
към текста >>

30. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото инак не може да се обясни това безогледно необръщане внимание на тъй важни положения.
И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще. Може би неграмотността на голямата част от хората да четат в страниците на природата, е причина за отминаване редицата знания, които крият те. Защото инак не може да се обясни това безогледно необръщане внимание на тъй важни положения. „Природата е книга, отворена пред очите на всички”, е казал Бюфон. Ние трябва да усвоим езика ù и да се ползуваме от нея. А всеки знае този език – нужно е само едно припомняне. И това припомняне може да стане чрез живите уроци, които самата природа безплатно ни предава. И тогава човек ще разбере, че да пренебрегваш природата и нейните живителни токове и сили, да се затваряш в костена черупка, да отбягваш потока на живота и да не си в унисон с порядките във всемира е положение, обратно на еволюция, на възход.
към текста >>

31. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред.
ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи. Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време.
към текста >>

32. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас.
Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша. И че един ден непременно ние лично ще трябва да я достигнем в себе си. Не е ли вярно че ние се нуждаем само от акушер, а не друг вместо нас да ражда.
към текста >>

Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече.
Че целта на Бога не е ли да ни накара да раждаме? Полезна е тази книга и съветът на този човек, който преди всичко ни напътствува как по-лесно сами да открием нещата. А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание. Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала. Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата.
към текста >>

33. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души.
Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки. Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее. Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото. той напуща своя център и се проектира по измамни пътища да оправя делото.
към текста >>

34. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек.
- Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето.
към текста >>

35. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

не обърнал внимание.
Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време. Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра.
към текста >>

36. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето.
Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка.
към текста >>

37. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик.
И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека.
към текста >>

Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност.
Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум.
към текста >>

38. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така добре вярват – и на това трябва да се обърне внимание – че те сами работят за реализирането му. Да.
Жоливе Кастло се хвали с това, че не принадлежи към средата на тези господа; той е отдал истинската цена на техните методи. Тези господа не поддържат, че превръщането на елементите е утопия. По-точно да се изразим; те не го поддържат вече. Работите на Рамсай, на Ле Бон, на Кюри ги подбудиха да излязат най-сетне от това смешно положение. Прочее, те днес вярват, че превръщането е възможно. Така добре вярват – и на това трябва да се обърне внимание – че те сами работят за реализирането му. Да. Самите те и това е всичко. Самите те купуват с малките подаяния лаборатории, твърде скъпи и сложни електрически машини и се опитват да ги сложат в действие, но те съвсем не тръгват Тогава вие разбирате, че тези господа отхвърлят както вчера цялата идея за превръщането, и че те се силят както днес да турят в действие непокорни механизми за превръщането също така, като един независим изследвач. Така е също и с науката за превръщането. Г. J. Castelot вчера беше за тези господа утопист, днес е един несръчен химик.
към текста >>

Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна.
Не съм аз, който ще си губя времето да им противореча, нито да ги чета, защото опитах посредствеността на суетните им речи... Това. което е важно в случая, то е фактът. с който г. Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната.
към текста >>

39. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща.
Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност.
към текста >>

Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.".
Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
към текста >>

40. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см.
При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им.
към текста >>

41. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище.
Редактира се от г-жа Д-р Ита Вегман, която заедно с Д-р Щайнер издадоха книгата „Окултна медицина”. СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛСТВОТО В ГЕРМАНИЯ В Германия, както и навсякъде, учителството е най-будното, здравомислещото и най-предпазеното от предразсъдъците на времето съсловие. Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на прогреса. Германското учителство се издига със своя широк интерес към всичко ново в педагогията. То проучва новите опити за реформиране на учебното дело и търси път за изход из сегашните системи, които са вече остарели. С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище. В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия. Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието. В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с демонстрации и изложби.
към текста >>

Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г.
Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия. Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието. В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с демонстрации и изложби. Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното. Свободното Валдорфско училище, което е основно и средно, е едно след войната възникнало реформаторско училище, което от малки наченки се разви в едно голямо заведение с около 1000 наши и чуждестранни наши деца и 60 учители. Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда. В Англия, Холандия, Португалия, Унгария, Швейцария се устройват училища по примера на Валдорфското.
към текста >>

Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа.
Учителството не бива да отмине току тъй един такъв факт. Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

42. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече.
Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне.
към текста >>

Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка.
Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи".
към текста >>

43. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък?
Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом. Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче.
към текста >>

44. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха.
Поради чия вина животът ми е тъй безсмислен? Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне? " ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш.
към текста >>

45. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост.
За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието.
към текста >>

46. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си.
Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е.
към текста >>

47. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окултизмът обръща внимание и на тая страна.
Б. Боев РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл". „Когато дойде новото състояние в човека, тогаз всичко ще оживее за него; камъните, растенията и пр.. Камъните не са мъртви, но животът в тях е медлен". Учителят При изучаването на природата днес повече се разглежда външната ù страна. Окултизмът обръща внимание и на тая страна. Но това е изучаване само по форма. Окултизмът се стреми да отиде по-нататък и да изучи природата и по съдържание. Това е изучаване етерните и по-висши строителни сили, които работят в човешкия организъм и в цялата природа. Такива етерни строителни сили имат растенията, животните, човека, небесните тела и пр.. И някой път не могат да се разберат физиологическите процеси в организма, ако не се изучат във връзка с действието на етерните строителни сили, които стоят зад формите и ги градят. Напоследък в някои книги се изучава природата от това гледище, напр.
към текста >>

48. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд.
Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер. Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
към текста >>

49. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всред масата едно бяло листче обърна внимание на влезлите.
Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор. Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на любимия владетел не изпълни пространството, той не бе тук. Всред масата едно бяло листче обърна внимание на влезлите. Жадно го грабнаха и прочетоха: „Приятелю, приеми короната и аз ще ти бъда благодарен". Години след това мълва се носеше за един нов пророк, че сне мир и радост.
към текста >>

50. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание.
Всеки не може да гледа, но всеки може да прави наблюдения и изследвания на ириса, за да достигне по един естествен път изкуството да гледа, чете и разбира по очите. Това става бавно, бавно Нужни са години наблюдения и проучвания, а преди всичко въздържане от плоски бръщолевения. Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време!
към текста >>

51. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти.
I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити. Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания. Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си. Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,.
към текста >>

52. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване.
прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности.
към текста >>

53. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче настоящата книга по никой начин не иска да служи като ръководство по този въпрос; аз искам само да насоча вниманието върху тези интересни явления, които стават навсякъде около нас в света, в който ние в гордостта си се мислим за привилегировани същества Несъмнено цветето притежава разум и воля, и за да ги отнемем, трябва да прибегнем до тъмни хипотези.
Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета в старите картини. Тичинките са по-ниско от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашеца от тях. Тук виждаме изобилно туй, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както Роненс написа такава за ума на животните. Обаче настоящата книга по никой начин не иска да служи като ръководство по този въпрос; аз искам само да насоча вниманието върху тези интересни явления, които стават навсякъде около нас в света, в който ние в гордостта си се мислим за привилегировани същества Несъмнено цветето притежава разум и воля, и за да ги отнемем, трябва да прибегнем до тъмни хипотези. Нека искат да обяснят всичко това чрез естествения подбор. По-нататък ще видим че с обясненията чрез естествен подбор нищо не е обяснено.
към текста >>

54. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това.
А целта е той да се одухотвори, т. е. да се влее духовен елемент в него. Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек.
към текста >>

55. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини.
- Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията.
към текста >>

56. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози.
Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила. Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил?
към текста >>

57. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност.
Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>

58. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви.
Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир.
към текста >>

59. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи.
Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство.
към текста >>

60. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>

То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
към текста >>

61. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина.
Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм.
към текста >>

62. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но обърнете внимание на туй: той работи само, когато се употребява със съвършена чистота.
Аз съм дошъл да им помогна - да ускоря тяхното встъпване в нея. Мога да дам тук само едно загатване - повече не мога да дам. Но то съдържа ключа за разрешението на всички мъчнотии. Слушайте вие, които сериозно се борите със своите мъчнотии и желаете да ги премахнете: Любовта е ключът, който отваря тайната стая - стаята на човешкото сърце, дето ще намерите разрешението на всички мъчнотии в живота си. Вземете този ключ. Но обърнете внимание на туй: той работи само, когато се употребява със съвършена чистота. Додето не сте открили, че любовта е единственият ключ за разрешението на задачите ви, не сте научили урока си и не можете да се изкачите по-нагоре. Ако вие живот след живот се отказвате да учите, тогаз ще бъдете предадени на един учител, който винаги има успех. Той е силен, търпелив, отстъпчив, състрадателен, изпълнен е с едничкото желание да ви помогне, да ви направи по-щастливи, да ви заведе към новата раса; напълно е посветен във вашите грешки и възможности. Този учител ви взима в ръцете си. Името му е страдание.
към текста >>

На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание.
Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината? Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни. Единствената тайна, която вие трябва да разрешите е: реализирането на единството на всички същества. Любовта ще я разреши, а с това и всички ваши мъчнотии. Моята светеща раса, която скоро ще се основе, далеч ще надминава и превъзхожда виденията на сегашните идеалисти.
към текста >>

Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни.
Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни. Единствената тайна, която вие трябва да разрешите е: реализирането на единството на всички същества. Любовта ще я разреши, а с това и всички ваши мъчнотии. Моята светеща раса, която скоро ще се основе, далеч ще надминава и превъзхожда виденията на сегашните идеалисти. (следва) --------------------------------------------------- [1] Тая книга наскоро е писана, педи няколко години, във високите планини при изворите на Колорадо. Тя е писана по повод наближаване на времето за туряне основите на новата раса - шестата.
към текста >>

63. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
към текста >>

64. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

[3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр.
Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо. Човешката мисли преимуществено е електрическо-магнетично движение, свързано с колебанието. И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове. Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя. [4] Особено рязко и силно е това въздействие при появяването и изчезването на слънчевите петна в краищата на видимия слънчев диск - в такъв случай те досущ приличат на действието на индуктивна електромагнитна макара.
към текста >>

65. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост?
Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове.
към текста >>

66. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование.
След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело.
към текста >>

МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха.
Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе.
към текста >>

67. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия.
При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава. Те му показаха пътя към истинското знание, задоволиха неговия жар, запознаха го с това, което никога не беше чул и никога не мислеше, че може да чуе. Животът му при тях внесе елементи, които дадоха ценен смисъл на живота му. Така обновен и изпълнен с нов импулс, Оронций отново се засели в Рим. Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица. Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили?
към текста >>

68. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
към текста >>

69. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека.
към текста >>

70. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обърнете вниманието си навътре, вие там ще го намерите.
Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това. Обърнете вниманието си навътре, вие там ще го намерите. Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете. Съвършената мъдрост включва всяко знание. Сегашната раса се води от интелекта; идущата ще бъде насочвана от интуицията. Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи. Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка.
към текста >>

Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания.
По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята.
към текста >>

71. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ Дуракапалам Веднж Андраас ми каза: – Говорих ви по-рано за пристигането си в една окултна школа в Декан (Индия). Там изучаваха главно окултна физика. Моят водач Санкиананда ме запозна с всички апарати в тая школа, като ми описа устройството и действието им, Но един от тях имаше невероятна служба, която надминава и най-богатото въображение на научните романи. Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло. – Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение.
към текста >>

72. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието?
Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате? За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота? Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието? Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък. Останете си при вашата дребнавост, труфете се с шапки, и кордели, и скъпи фусти.
към текста >>

73. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки.
Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно.
към текста >>

Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно.
Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни.
към текста >>

Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити.
Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати.
към текста >>

74. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание.
Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование.
към текста >>

75. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя плен крах с известните опити на проф.
Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на веществото е най-важното. Всеки организъм и всеки хранителен продукт се разглеждаше от гледна точка на химичния му състав. Стерилизираха млякото, за да се убият бактериите. Обаче после се установи, че с това млякото губи хранителността си. Вайцел казва вече: "Млякото вече днес не се разглежда като мъртва сума от разни хранителни материали". Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя плен крах с известните опити на проф. Бунге и неговите ученици. Те изхождаха от гледището, че ако в растителната храна важи само химичният състав, то може да се приготви изкуствена храна по синтетичен път. И тогаз се опитваха да хранят мишки изкуствено. Резултатът беше следния: даваха им пречистен млечен белтък (казеин), тлъстини, млечна захар и минерални соли. Животните умряха.
към текста >>

76. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт.
Тук, ако хвърлим поглед на миналото, на историческия развой на човечеството, ние ще видим неизчерпаем източник от дела. Ние ще видим велики царства и империи, които са възниквали грандиозни и могъщи и са изчезвали, за да дадат място на други. И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят. Много, много работа са извършили. Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя.
към текста >>

77. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли.
Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал.
към текста >>

78. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата.
Светът сега се намира в критичната си епоха и трябва да се извърши много и тежка работа, за да се приготви идването на Господа. Всеки наш ученик ще бъде използуван в границите на силата му. Нужно е голямо напрежение. Нека вашите възможности да не минат неизползувани. Ние помагаме само на тия, които искат да работят за Нашето дело. Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата. Времето е късо веч. Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто. Сега е времето за вас да работите. И така, идете, дето можете и помогнете на делото Му. Научете света да съзнае Неговата близост.
към текста >>

79. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек.
Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза. * * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
към текста >>

80. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание.
Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно. Те са магически фактори в живота, защото поставени към действие, те сами работят и творят, дори и без подкрепа. „Доброто желание", то няма да остави нищо непостижимо. Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание". „Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът.
към текста >>

81. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место.
към текста >>

82. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието.
Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин.
към текста >>

83. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души.
към текста >>

84. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта.
Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени.
към текста >>

85. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи.
Д. М. 3. Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си.
към текста >>

Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно.
възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр.
към текста >>

86. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор!
Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго.
към текста >>

Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни.
Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие.
към текста >>

За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба.
Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин.
към текста >>

87. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията.
Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието.
към текста >>

88. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат.
Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението. Ние отидохме в салона да чуем беседата. В салона има черна дъска и геометрически помагала. Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата. След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха. Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има.
към текста >>

С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата.
Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали. Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата. И днес от това движение се интересуват от много страни и места. На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов. В Бургас, важно пристанище на Черно море, се издава библиотека със заглавие „Нова култура"; в редици се нижат там като слънчева светлина мислите на Учителя. Учениците на това движение общо желаят доброто на цялото човечество. Ето някои от преведените на есперанто беседи: La alta idealo, la granda lego, La revikigo de la kolektiva konscio, La nova homaro, La nova vivo, La mallarga vojo, La fortoj de la viva naturo.
към текста >>

89. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек.
Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват".
към текста >>

Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност.
Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И. Крижановска на руски език се доставят от редакцията на списанието
към текста >>

90. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите.
Тая стерилизация между другото е в зависимост от лунните фази и звездните радиовълни. От бактериите най-чувствителни за влиянието на лунните фази са стрептококите и стафилококите. Стерилизацията на дестилираната вода е по-успешна при празнене на луната. Болестите, които се дължат на микробите стрептококи и стафилококи, са по-чести и по-проявени при пълнолуние. Опитите по микробиология, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни. Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите. Биологията, микробиологията и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление. (Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>

91. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание.
Само разумният човек може да дигне камъка. Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна. Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си. Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание. На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека. Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него. Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа?
към текста >>

92. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе.
Забелязано е, например, колко естествено и непринудено иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад. Трябва ли сега да отречем, че тия наредби не ги дава самият организъм? В днешния век, един съвременен учен казва: „Човек е роден да бъде здрав! ” От това следва, че в човека са вложени всички здравни условия за лечение, растеж и живот. Засега човек още много малко познава себе си, както физически, така и психически. За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе. Във всеки от тези случаи, човек трябва да започне от себе си. За тази цел, добре е човек да наблюдава промените, които стават в неговия най-точен сеизмограф на живота – ирисът на окото, а също така да наблюдава ириса и на другите хора.*) Същият този учен е казал: „Три са причините и нуждите на всяка болест – храна, въздух и светлина. Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си.
към текста >>

93. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството.
Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения. Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка? За това има много причини.
към текста >>

Една от тия причини е, че не се вземат под внимание всички данни, които може да ни даде една ръка, колкото и да е тя бедна и елементарна, или ако се вземат всички под внимание (което е много трудно и за мнозина почти невъзможно, както ще видим по-долу), не се тълкуват правилно.
Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка? За това има много причини. Една от тия причини е, че не се вземат под внимание всички данни, които може да ни даде една ръка, колкото и да е тя бедна и елементарна, или ако се вземат всички под внимание (което е много трудно и за мнозина почти невъзможно, както ще видим по-долу), не се тълкуват правилно. Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе. Това бързо гледане говори много за самия гадател, че е повърхностен и че няма онова дълбоко и обширно схващане за душата, че тя е нещо много сложно, велико и неизследимо, да мислим, че веднага може да я сложим на масата да я претеглим, да я измерим е много неразумно. Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце.
към текста >>

Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание.
Прости или двойни. Правилни или извити. Цялостна или прекъсната. Всички тия особености на линиите имат голямо значение и разкриват всяка поотделно по една специфична страна от човешкото същество. Едни имат повече отношения към мускулната система, други към стомашната, дихателната, нервната и т.н. Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание. Тази особеност е малко по-трудна за констатиране и подразбира човек с развити психически дарби. Ето в какво се състои тя. Ръката има свой живот и представлява едно живо съшество с органи най-различно оживени. Едни места на ръката са по-оживени, така да се каже, от други, които са по-малко оживени. Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място.
към текста >>

Можете да видите дълга линия и ако не вземете под внимание живота, който тече по тая линия, много ще сгрешите в заключението си.
Едни места на ръката са по-оживени, така да се каже, от други, които са по-малко оживени. Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място. Има и живи и мъртви места по ръката. Мъртви не във физиологически, но в психически смисъл. Гледате корито на река, а водата я няма там. Можете да видите дълга линия и ако не вземете под внимание живота, който тече по тая линия, много ще сгрешите в заключението си. Може да очаквате, че това лице ще живее дълго или, че ще прояви голяма интелигентност, богат или дълбок ум, а то не живее дълго и е с посредствени умствени способности. Чувствителният хиролог ще долови изтичанията, които излизат от ръката и ще се постарае да ги определи от каква степен, от какъв род са. Има много неща в душата, които се преживяват и не се отпечатват или с други думи не са направили такива промени в качеството на материята, не са прокарали своите пътища по ръцете, за да бъдат видени от всекиго. Тези вътрешни преживявания след време ще се отбележат и на видимата, грубата, материална част, а до тогава промените стават в една по-тънка област на ръката, област, която прониква в нея, която е от много по фина материя, която е етерна и в която се отразяват най-малките и недоловими състояния а душата. Тия състояния изменят радиацията или магнетичните и електрични течения в дланта и пръстите.
към текста >>

Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот.
Друго ще бъде, обаче, ако имаме един човек с тази дарба без да прави заключения от видимата част на ръката за по-тънките неща, а направо си вземе онова, което великия разум в природата е изчислил, пресметнал, съпоставил, резюмирал всичко това и го поднася на сензитивния изследовател-хиролог. Затова е важно и необходимо да можем да възприемаме и оная жива страна на ръката, която постоянно трепти, вибрира, говори, разкрива много. Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката.
към текста >>

94. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Синьото небе е величественият обект на внимание за човека.
В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното.
към текста >>

95. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей.
Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея. Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>

96. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели.
Външността им била проста и скромна. Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието. Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточениците. Това било изтъквано и от противниците. Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи. Богомилите винаги са казвали истината. Богомилът е бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа. Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война. Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него.
към текста >>

Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката.
Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите. Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа.
към текста >>

Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц.
Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание. Свободната постъпка. При отпушените извори може да се пие вода.
към текста >>

97. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.
Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага. Занятие – бивш банкер в Прага, после редактор във Виена. От 1930 г. пише книги.
към текста >>

98. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове.
Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? – Само Великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание.
към текста >>

99. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца.
Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини. В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители. За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца. Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех.
към текста >>

Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера.
Слънчевата или аполонова линия показва устройството на слънчевия възел, и тъй като ние имаме с него една душевна приемателна станция за най- фини трептения, то тя има връзка до известна степен с вдъхновението и интуицията, макар че има още една специална линия на интуицията. Началото на слънчевата линия може да бъде в хълма на Венера и тогава говори повече за един вид творческа интуиция. Ако изхожда от хълма на луната, то интуицията (забележете добре като едно частично качество на тая линия!) се ръководи от фантазията. Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера. Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия. Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на стомаха или с линията на отровите (нептуновата линия). Тя говори за силни разстройства в чувствуванията на майката през време на бременността, следователно по отношение на лицето – за времето от преди раждането. Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки.
към текста >>

100. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос.
Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38236808776855