Търсене в текстове за 'Внимание'

Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
към текста >>

След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?
Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.
към текста >>

Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
към текста >>

Концертът бе посрещнат с голямо внимание.
- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
към текста >>

Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
към текста >>

3. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен".
към текста >>

4. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас.
Той е мълчалив, строг и невъзмутим. Самолетът мина над нас. А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.
към текста >>

5. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.
А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката?
към текста >>

6. 2_42 Общение на човешките души

Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание.
Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание. Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш. Но има и нещо друго, което не си видял.
към текста >>

7. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам!
към текста >>

8. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката.
Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
към текста >>

9. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

И всяка душа е ценна за Бога." Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека.
Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека. Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание. Пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците на Бялото Братство. Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир. А това е Светът на Истината, откъдето слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител.
към текста >>

10. 3_23 Окултната музика на Учителя

Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение.
към текста >>

11. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили.
Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога.
към текста >>

12. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата.
Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров. А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване. Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата грешка. Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата. Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото. След време аз ще я оставя, за да се ползувате от нея. 3. Същото се отнася и за песните на Учителя, дадени чрез Лиляна Табакова. Тя също беше осведомена как стоят нещата и знаеше много добре при какви обстоятелства се печаташе. Но когато излезе песнарката, тя също нададе вой и започна да ме обвинява, че съм променила нейните песни.
към текста >>

13. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение.
Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
към текста >>

14. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата.
Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение. А този метод ще го намерите в Словото на Учителя. На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата. Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна.
към текста >>

15. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция.
Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете.
към текста >>

16. 3_63 Новата Голгота

Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри.
Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост.
към текста >>

17. 3_66 Ясновидци и светци

Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание.
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях.
към текста >>

18. 3_68 Самозванецът

Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел.
Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас.
към текста >>

А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
към текста >>

19. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри.
Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах. Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри. Тогава това нещо не можах да го разбера защо е така, а схванах, че Учителят не ме иска и че ме отстранява от Себе Си. В Мърчаево Учителят ми каза строго: "Сестра, недей да сядаш до Мен сега." Аз кимнах с глава в знак на послушание и седнах встрани от пейката. Не можах да разбера защо го направи Учителят това. Сметнах, че Той ме отстранява и се наскърбих. До Него бяха седнали други.
към текста >>

20. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

Той беше казал на един брат, Асен Арнаудов, да събере и подреди дадените чрез Него песни, но той беше небрежен, не обърна внимание и така не направи нищо.
Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година. Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни. И в беседите от това време ще намерите много мисли на Учителя за окултната музика. Той беше казал на един брат, Асен Арнаудов, да събере и подреди дадените чрез Него песни, но той беше небрежен, не обърна внимание и така не направи нищо. После той беше казал на една сестра Мария Тодорова. Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни поръката Му. След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа.
към текста >>

21. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха.
Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията. Това е малка работа и не пречи на песента. Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя. Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри. Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места.
към текста >>

22. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание.
Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов.
към текста >>

23. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави кръг, да подчертаваме ритъма, за да правим, кръга едновременно.
По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика. Зададе се Учителят, застана пред нас и почна много набързо да играе упражненията, обърна се и си отиде. Ние останахме посрамени от урока, който, без да ни говори, ни предаде. За упражнението "Пентаграм" от Паневритмията Учителят се обърна към оркестрантите и каза, че музикантите трябва да свирят ритмично, за да могат и ритмично да се вдигат и свалят ръцете, когато се играе упражнението. Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави кръг, да подчертаваме ритъма, за да правим, кръга едновременно. При "Ето" - ръцете се движат нагоре, при "веч" - надолу, при "идем" - нагоре и така нататък. При "Лъчите", накрая при "летенето", когато се пее: "Туй"- ръцете летят надолу, а при "Рай' - нагоре: всички едновременно. И според музиката да се движат ръцете. При един разговор запитахме Учителя - като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите?
към текста >>

24. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса.
Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история.
към текста >>

25. 5_11 Блудният син

Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време.
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас.
към текста >>

26. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание.
И тогава аз нямаше да разказвам тези неща, а щяхте да ги научите разказани по-подробно и по-точно от нея. И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности. Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя. Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо. Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание. Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове. И добавяше: "За един музикант бе достатъчно само това - да види обходата на Учителя с кутията, която пазеше Неговата цигулка. Достатъчно бе само това". Опитностите на Катя с музиката на Учителя бяха опитности, съчетани от Дух и Сила, излъчени и дошли чрез песните на Учителя.
към текста >>

Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял.
И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности. Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя. Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо. Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание. Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове. И добавяше: "За един музикант бе достатъчно само това - да види обходата на Учителя с кутията, която пазеше Неговата цигулка. Достатъчно бе само това". Опитностите на Катя с музиката на Учителя бяха опитности, съчетани от Дух и Сила, излъчени и дошли чрез песните на Учителя.
към текста >>

27. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Затова обръщам внимание на следващите поколения - останете тук, на "Изгрева", за да се ползувате от аурата на Школата.
Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас. Какво запомнихте от мене? Случката с пианото показва колко струва непослушанието на ученика. А това, че днес няма "Изгрев", че той бе разрушен, не означава, все пак, че не е останала част от тази аура, от тези влияния, които се намират тук. Затова обръщам внимание на следващите поколения - останете тук, на "Изгрева", за да се ползувате от аурата на Школата. Днес видимата Школа на "Изгрева" е разрушена, но Духовната съществува. Тя е неръкотворна и недосегаема за човешките ръце. Тя е в Чистота и Виделина, съградена от Словото на Всемировия Учител в Духовния и в Божествения свят. Амин!
към текста >>

28. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга.
Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти.
към текста >>

29. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка.
Накрая Катя не издържа и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка.
към текста >>

30. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине.
Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път! " Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави?
към текста >>

31. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища.
към текста >>

32. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си.
За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа.
към текста >>

33. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Аз се правя, че не й обръщам внимание, но по едно време я сграбчих и я нахлузих върху главата си.
Стигнах там, намерих хотел „Граф", намирам горе в таванската стая моите приятели, с които пътувах, а моят багаж стои до стената. Поглеждам два големи куфара и моята шапка сложена отгоре, гледа ме и се усмихва. Нищо не е загубено. Аз също й се усмихвам, но не се приближавам до нея, за да не я обидя. А тя стои като свенлива девойка. Аз се правя, че не й обръщам внимание, но по едно време я сграбчих и я нахлузих върху главата си. Шапката вече не се усмихва. Аз лекичко пипам хастара и виждам, че всичко си е на мястото. И аз съм си на мястото.
към текста >>

34. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение.
Да се унижиш сам, да се смалиш до най-долните слоеве на обществото. Обаче преодолях това чувство. Отначало ми беше мъка, да седна там на сандъчето да чукам. Но надвих това чувство. И седнах. След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат.
към текста >>

35. 37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА

Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед.
Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив.
към текста >>

36. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено.
Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от всякъде и след Паневритмията ще занесе на поляната. Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата.
към текста >>

37. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него.
Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря. Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя. Той се чествуваше тържествено с голямото участие на всички. Всеки бързаше да поднесе почитанието и вниманието си към Учителя. Поляната се изпълваше от народ. На Петровден Учителя винаги държеше Слово.
към текста >>

Всеки бързаше да поднесе почитанието и вниманието си към Учителя.
Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя. Той се чествуваше тържествено с голямото участие на всички. Всеки бързаше да поднесе почитанието и вниманието си към Учителя. Поляната се изпълваше от народ. На Петровден Учителя винаги държеше Слово. 22 септември. Той е братски празник, астрономически с есенното равноденствие и навлизането в есента. От този ден Учителят започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично.
към текста >>

38. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание.
Усмивки на възторг - не. Екзалтация, такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха.
към текста >>

39. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
към текста >>

40. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Към тези картини Учителят нямаше особено влечение и не им отдаваше особено внимание.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА В салона на Изгрева имаше сложени картини. Към тези картини Учителят нямаше особено влечение и не им отдаваше особено внимание. Това беше инициатива на някои братя и сестри художници - Влаевски, Цветана Симеонова, Цветана Щилянова и др. Туряха някои картини. Имаше хубава картина на Христа, която Учителят одобри. Имаше някои картини на Цветана Гатева Симеонова, която беше рисувала езерата или картини по идеи на Учителя. Учителят не им отдаваше голямо значение, но ги беше допуснал.
към текста >>

41. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата.
Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха. Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо. Но едното копие остана неприкосновено. Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис! " Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня. Разбрах веднага, че едно копие може винаги да бъде загубено. Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя.
към текста >>

42. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки.
Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителят като видя, че с нея се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила като й се промени посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки. Вместо върхът да стои отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът им се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен? Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ? " Братът не може да разбере още нищо, но като отива вкъщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната.
към текста >>

43. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната.
към текста >>

44. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това.
Учителят възложи на нашите музиканти първо да издадат „Братските песни", а след това и Неговите песни. Първо Учителят възложи на нашия стар брат Калудов, който беше военен капелмайстор и много музикален приятел. Друг брат, който работеше в областта на братските песни беше Виденлиев, също военен капелмайстор. Макар че работеше с военен оркестър, той записа доста братски песни, някои от тях хармонизира за хор като някои от тях и Калудов изпълняваше и дирижираше. Когато дойдох при Учителя тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Обикновено при всяка среща се пееха тези песни и се правеха молитви. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги дадеше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме.
към текста >>

45. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея".
Тя написа и издаде няколко книжки. Третият пример е с песента: „На Учителя". Текст и музика от Борис Хаджи Андреевют гр. Ямбол, създадена през 1915 г. Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст. Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея". При друг един случай бе казал, че може да се промени така „и за тебе ще работя". Минаха години и този куплет вече се пееше по три начина. Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик". По-късно ние разбрахме, че трябва да се пее така както бе напечатана в първоначалния текст, т. е.
към текста >>

46. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си.
Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее.
към текста >>

47. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите.
Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време. Веднъж на една от тези пейки бяха насядали възрастните братя и сестри, а ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителя и разговаря с тях.
към текста >>

48. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание.
Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние. А небето чисто и луната изгрява като тепсия. Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към луната. След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината? " Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят.
към текста >>

49. 173. ОХРАНАТА

Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока".
За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа.
към текста >>

50. 178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА

Учителят я оглежда с внимание.
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: „Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина това гдето съм научила ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. „Не мислете, че сте прости. Вие сте поучени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими, които те не знаят." Сестрата се успокоява.
към текста >>

51. 20.Лудият кон

Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня.
Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня. Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но Гръблев това не знае. Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се. В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си.
към текста >>

52. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение.
Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необикновени. Тази песен ни откри за миг светилището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот.
към текста >>

53. 126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа.
В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи. Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа. Сестрата остава много доволна. А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла седмица, към нея никакво внимание, нищо не й дава. В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално.
към текста >>

А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла седмица, към нея никакво внимание, нищо не й дава.
Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи. Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа. Сестрата остава много доволна. А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла седмица, към нея никакво внимание, нищо не й дава. В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати! " Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието.
към текста >>

54. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат.
Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия.
към текста >>

55. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма.
След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото".
към текста >>

56. 47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ

Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха.
На пух и прах оставаха, разпиляваше ги времето, което управляваше събития и народи. Наблюдавахме как се поляризират сами силите около Учителя. А това бяха силите на Доброто и силите на Злото. Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото? Беше внимателен и предупредителен към всички. Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха. Работниците на Доброто Той ги прикриваше и ги тласкаше в страни. Не ги показваше и не ги изнасяше на показ. Веднъж Методи Константинов не е доволен от това, че не е поставен на такава служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост.
към текста >>

57. 60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ

Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска.
Петър е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака. Купува си билет, после сяда в купето и въздъхва. „Слава Богу! " А пред очите му излиза картината как сестра Елена Иларионова от Търново задава въпроси на Учителя по нейния бележник и вижда как тя хич не иска да знае, че наш Петър бърза за влака. Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска Петър да закъснее за влака. Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска. Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя. Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това. Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години.
към текста >>

58. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание.
Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, Умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет, а Учителят му го дава: „Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константинов отговаря: „Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка!
към текста >>

А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея.
След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил". Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белият му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски.
към текста >>

59. 92. МЪГЛАТА

През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща.
92. МЪГЛАТА В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на Витоша. Този опит бе направен от мнозина. След това задачата бе: първо трябваше да се качат денем, а след известно време да се изкачва Черни връх и то да стане нощем. През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща. Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше, всеки който тръгне да прави този опит трябваше да се обади на Учителя. Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит както и останалите.
към текста >>

60. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя.
Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне. Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя. Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя. Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме. Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със спомените си. Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя. И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено. Беше интересна колоритна личност.
към текста >>

Ние не обърнахме внимание на това.
Сложете вода в един леген и ако са в бараките те ще влезнат в легена и после ги изхвърлете." Сестрата кимва с глава и си тръгва. Знае вече какво да направи с жабите в бараката си. А д-р Жеков си сваля очилата, които са запотени от притеснение и ги бърше с кърпичка. Учителят се смее. Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни. Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя масата и тримата сядат и обядват заедно. Този случай го разказваше Йорданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.
към текста >>

61. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината.
Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица. И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора.
към текста >>

62. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н.
Ясно е, че Той стана причина да се почне финансовата ревизия на Братството, сигурен е бил, че ще затрудни Братския съвет, понеже единственият списък на сумите е у него и той го държи, за да затрудни цялата работа. Защо Никола Антов от 13 години не е подигнал въпрос за ревизия? Като председател на финансовия съвет, ако е смятал, че има нередност в използването на братските средства, защо не е дал отчет? Като председател на финансовия съвет трябваше да каже дали всичко е в ред. Относно инвентаризацията поискана от К. Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н. Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено.
към текста >>

63. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

По едно време по невнимание се отплеснах отгоре и полетях надолу.
33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО Бяхме на някакъв строеж. Аз се бях качил на скелето на третия етаж. По едно време по невнимание се отплеснах отгоре и полетях надолу. Във въздуха по някакъв начин се преобърнах, после паднах на една дъска от скелето, че после от там се изтърсих на друга по-надолу и на всеки етаж нещо се намираше, на което падах и омекотяваше удара ми. Накрая се озовах на земята. Всичко това стана за секунди. И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно.
към текста >>

64. 44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ

После не го хоках, но се държах с любов към него, дори с по-голямо внимание отколкото към другите.
Само като го погледнеш, да настръхнеш. Беше върл злодей. Всички страняха от него, защото присъствието му излъчваше убийство и кръв. Аз го приех естествено като всички затворници и не правех разлика между него и останалите. Това го озадачи много и му беше интересно. После не го хоках, но се държах с любов към него, дори с по-голямо внимание отколкото към другите. Това още повече го озадачи. Обръщам се към него: „Ганчо, дай кофата." И той я донесе пълна като ме поглежда как изричам думите. И като видя, че аз работя заедно с него мълчи и нищо не казва. „Ганчо, а сега донеси десет торби цимент! " Поглежда ме, оглежда и другите, всички работят, никой не го гледа, нито му се присмива, че трябва да донесе десет торби цимент.А десет торби цимент по 50 кг, това са петстотин килограма и той трябва да ги донесе от едно разстояние 50-60 метра.
към текста >>

65. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота.
Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан.
към текста >>

66. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам.
Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат. Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви.
към текста >>

67. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Обърнах внимание, че това е една много трудна работа, и че досега никой не е работил по този въпрос.
Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала. Разбрах, че имам работа с човек на Духа. По нейна препоръка привлякохме за режисьор Зунка Янкова. Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена допълнително, да се работи и със светлини, като при всяка песен и текст да бъдат включени определени светлини от прожекторите, различни по цвят. Това ме изуми. Обърнах внимание, че това е една много трудна работа, и че досега никой не е работил по този въпрос. А тя се изненада: „Как е възможно това? " Да, това е възможно. Реших да се захвана за работа. Започнах да проучвам „Призванието" дума по дума и ред по ред. Намерих ключовете, онези ключове на Духа, които задвижват „Призванието".
към текста >>

Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява.
Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти".
към текста >>

68. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание.
Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето?
към текста >>

Нарочно му благодари за вниманието му към нас!
Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"! Нарочно му благодари за вниманието му към нас! "
към текста >>

69. І.5. БАНЯТА

Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>

70. І.6. ЛОДКАТА

С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри.
Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля. Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим. С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри. Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо.
към текста >>

Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо.
Доволен от огледа, Той не разпита Боянчо, а само му каза: - Добре си я направил! Доволни ще бъдат и приятелите, и водата! А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг.
към текста >>

71. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас.
УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили.
към текста >>

72. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче.
Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена.
към текста >>

Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души.
Малката идея се прие от мнозинството и когато това стана достояние на добрите приятели от провинцията - израсна светла и хубава постройка, облагороди се земята с добри семена и почна да ражда не само плодове. Законът е такъв, малката и плодовита идея се приема по-лесно, за да прерасне по-сетне в по-голяма идея. - На твоят въпрос отговарям - продължи УЧИТЕЛЯТ - не бе възможно да се заселим направо на Изгрева. Не бе възможно приятелите да се раздвижат и изтръгнат от прихлупените и притеснени салони. Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа. Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа. По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен.
към текста >>

73. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание.
Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума. Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание. Как мога да допусна, че при такова поведение ще имам изпити и то с цел - да ме изтръгнат от школата и да ме запратят нейде в чужбина?! А предложенията бяха може би най-интересните за един млад човек. Едни ми предлагаха висше медицинско образование, други - специализация като цигулар, а трети - съучастник в разпространение на новото учение в далечни страни. За отбелязване е, че тези предложения изхождаха от близки и приятели, а някои - от единомишленици. Но, лишен от опитности, незапознат със Словото на УЧИТЕЛЯ, неосведомен за трудния път на някои от съучениците ми, с които общувах дълги години, естествено бе да не допусна изпитанията и да приемам на „вяра", звучащи приятно за ухото „добри" пожелания.
към текста >>

Спря вниманието си на мен.
Като солист-цигулар музицирах и в евангелски среди, макар и периодично да вземах участие в тържествени и религиозни празници. Старите евангелисти ме опознаха и правеха опити да ме привлекат. Техните синове и дъщери не скриваха доволството си от дружбата ни, а това още повече създаваше условия за проявен интерес с определена цел. Един от твърде заможните евангелисти бе пратил своя син да следва в чужбина. Търсеше другар за него. Спря вниманието си на мен. Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да окръгля образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото. Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата. Нито единият, нито другият проблем бяха леки за разрешаване.
към текста >>

74. І.14. НЕСТИНАРИ

Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите.
- Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан? - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин? Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите. А Той само слушаше и не бързаше да отговори. Тайната оставаше забулена... През едно от летата, малко преди дните на огнените танци на нестинарите, група приятели разговаряхме с УЧИТЕЛЯ. Наново повдигнахме въпросите, които ни вълнуваха. Този път бяхме изненадани от Неговото запитване: - Можем ли да изпратим съгледатели в село Кости? Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем!
към текста >>

С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ.
Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ. Погледът ни бе отправен към Него. Очаквахме така дълго мълчаната тайна за нестинарските игри да бъде разбулена. УЧИТЕЛЯТ запита: - Как мислите, може ли този огнен танц да се обясни с „огрубели ходила", „мазолести пети" и прочие? От наша страна отговор не последва. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен.
към текста >>

Обърнете внимание.
Очаквахме така дълго мълчаната тайна за нестинарските игри да бъде разбулена. УЧИТЕЛЯТ запита: - Как мислите, може ли този огнен танц да се обясни с „огрубели ходила", „мазолести пети" и прочие? От наша страна отговор не последва. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени.
към текста >>

75. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
към текста >>

76. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Смятам, че тази материя заслужава внимание.
Странно е това, че в пределите на страната - французи, немци, австрийци и италианци живеят в разбирателство, както членовете на едно голямо семейство, а вън от пределите - същите националисти воюват по всички правила на военното изкуство. Необяснимо е това противоречие. На какво се дължи тази модулация от антагонистични отношения в примерно братолюбие? - Решил съм - продължи братът - да проуча старателно този въпрос, като ще отделя достатъчно време за преглеждане на исторически документи, намиращи се в световно - известните библиотеки на Женева, Лозана и други. Искам да се добера до неоспорими данни и да ги предложа на катедрите по история. Смятам, че тази материя заслужава внимание. УЧИТЕЛЯТ внимателно слушаше брата. Очаквахме Неговото мнение. Леката усмивка, която заигра по лицето на УЧИТЕЛЯ, говореше за онова озарение, което ражда най-задълбочени отговори. - Вие добре ще направите, като се заловите да търсите разковничето. Швейцарците имат богат исторически архив.
към текста >>

77. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
към текста >>

78. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Този млад човек трудно асимилираше вниманието на УЧИТЕЛЯ.
На доброто не стигаше сила и затова бе анемично. Сила, която не можа да подаде ръка на доброто. В слънчевите дни на Школата, Игнат е един от малцината, който прекрачи прага на дързостта и безразсъдно огорчи УЧИТЕЛЯ. Безогледно поведение! В живота на Игнат има няколко момента, когато УЧИТЕЛЯТ го е изтръгвал от лапите на смъртта. Този млад човек трудно асимилираше вниманието на УЧИТЕЛЯ. Още по-трудно възприемаше на моменти Словото Му. По-лесно му беше да се храни с неустойчиви философски концепции, да приема вгорчената подкваса на утопични възгледи. Така той не разбираше, че хляба му е горчив, и че тази горчивина ще прерастне в отрова за душата му. Странна хаотичност - детински мироглед. Стъпил на скала, а не знаеше как да вгради основите на своя дом на тази твърд.
към текста >>

Слушаше с внимание от ъгъла на салона, което му беше любимо място.
Не изгаряй безрасъдно последната кибритена клечка!... Игнат се вслуша и сведе очи. После се оттегли... От този инцидент изминаха години. Игнат плуваше по водите на прилива и отлива. Идваше на беседи. Слушаше с внимание от ъгъла на салона, което му беше любимо място. Свиреше на паневритмията. Към него изградихме отношения по примера на УЧИТЕЛЯ. В спор не влизахме и не го дразнехме. Игнат живееше на Изгрева и това не му пречеше от време на време, в тесния кръг на свои приятели, да се бунтува против някои порядки... Войната прокуди изгревяни. Продуки и УЧИТЕЛЯ, Който се евакуира в село Мърчаево, край София.
към текста >>

79. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му.
Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева. Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!...
към текста >>

80. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Вгледах се с внимание!
Погледна часовника си. Направих същото. Моят часовник сочеше 12 часа полунощ. Той отвали завивките и седна на кревата. Вдигна ръка за поздрав. Вгледах се с внимание! Наоколо всички спяха. Дежурната сестра спеше. Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?! Кого посрещна в този час?!... Потърках очи.
към текста >>

81. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас.
Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли. Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак.
към текста >>

Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно.
Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли. Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие.
към текста >>

82. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума. Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа. А всяка изпята песен освежава душата. Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия.
Поръчах подвързията. Поисках работата да бъде чиста и естетична. Уговорих датата, на която да взема библията. На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната библия, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи. Това сторих. С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача.
към текста >>

83. 34. ЛУНЕН ХИМН

УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре?
УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите.
към текста >>

Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание.
С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
към текста >>

Концертът бе посрещнат с голямо внимание.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
към текста >>

Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната.
Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
към текста >>

84. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура. УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с УЧИТЕЛЯ бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозираните възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
към текста >>

След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас.
Има дни, когато УЧИТЕЛЯТ влиза в клас със своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят, че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив, принос към голямото песенно богатство на школата. Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е цигулката Му. След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове.
към текста >>

85. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом.
Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник.
Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>

86. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение.
41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
към текста >>

87. ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

Ние не бяхме безучастни - следяхме ги с внимание и се ослушвахме какво казваше Учителят за тях.
46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА През времето на Школата 1922-1944 г. преминаха много трагични исторически събития. Политическите събития следваха едно след друго. Ние не бяхме безучастни - следяхме ги с внимание и се ослушвахме какво казваше Учителят за тях. Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя.
към текста >>

88. ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ

Но никой от нас не мислеше да наказва часовоите, защото, ако те бяха дали тревога, щяха да обърнат внимание на минаващата партизанска колона и тя щеше да ни помете за броени минути.
Всеки си опипва шията и се смее. Но това е горчив смях. Живи сме и здрави сме. Никой не упрекна заспалите часовои, защото сме потресени от случилото се. При други случаи часовоите щяха да бъдат дадени на военен съд. Но никой от нас не мислеше да наказва часовоите, защото, ако те бяха дали тревога, щяха да обърнат внимание на минаващата партизанска колона и тя щеше да ни помете за броени минути. Ние бяхме около 30 човека. А по следите по снега се виждаше, че са минали стотина души. Дойде време и ето, аз съм на Изгрева и разказвам на Учителя за този случай. Изслуша ме и каза: „Аз затова те изпратих там, за да може чрез теб да се спасят тези българи." Аз останах смаян. Не очаквах такъв отговор.
към текста >>

Дали моето присъствие и тялото ми са дали възможност да държа връзка с Учителя и Той чрез мен е отклонил вниманието на партизаните.
Изслуша ме и каза: „Аз затова те изпратих там, за да може чрез теб да се спасят тези българи." Аз останах смаян. Не очаквах такъв отговор. И затова не можах да Го запитам - как е станало точно това. Как това стана, след като и аз съм бил заспал с останалите, за мен остана тайна. Каква е моята роля в тази случка, за мен също остана тайна. Дали моето присъствие и тялото ми са дали възможност да държа връзка с Учителя и Той чрез мен е отклонил вниманието на партизаните. Само догадки през незнайното изявление и проявление на Божествения Дух и на Учителя.
към текста >>

89. ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

Учителят по тези години се обръщаше с по-голямо внимание към нас - младите, а възрастните ревнуваха и смятаха, че Учителят ги е изоставил, понеже са вече остарели.
Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа. Но жена му, Гръблашева, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година. Ние бяхме я заварили вече възрастна, защото бяхме от Младежкия окултен клас. Поколенията се движеха последователно - едни се раждаха, други си заминаваха. Учителят по тези години се обръщаше с по-голямо внимание към нас - младите, а възрастните ревнуваха и смятаха, че Учителят ги е изоставил, понеже са вече остарели. Това не беше така. Каквото трябваше човек да посее, той го беше посял в себе си преди десетки години. А дали беше поникнало нещо от тези идеи - това беше работа на онзи, в който е посадено - да го отхранва и отглежда, да го пои и се грижи за него. Учителят беше еднакъв за всички, за млади и стари. На всекиго раздаваше заслуженото, дори и незаслуженото, така както Той преценяваше, с Неговите мерки.
към текста >>

След време вие ще прочетете този закон, но няма да знаете случката и може да не му обърнете внимание.
Но Гръблашева седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг. Важното е да се даде окултният закон. Той бе даден. А вчера всички бяха видели как действа този закон. Стенографите записаха думите на Учителя. След време вие ще прочетете този закон, но няма да знаете случката и може да не му обърнете внимание. А когато ви се случи подобна беля на главата, ще се чудите какво да правите. Ето, затова ви са необходими нашите опитности. Те са нашият път по време на Школата. Вие не можете да преминете напред, ако не преминете през нашия път, защото ние сме поколение преди вас и сме поколение на Школата.
към текста >>

90. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

Знаехме, че това е дело на Учителя и че Той успя да преспи вниманието на онези духове, които биха се възползвали от един такъв случай.
Докараха ковчег, натовариха го и го закараха в Слатинските гробища, и го погребаха. Всички мълчаха и никой не продумваше дума за случая. Как го погребаха, кой даде смъртен акт, как се узакони всичко, никой не смееше да попита, защото всички знаеха какво значи едно такова разгласяване. Но всичко мина по законен ред. Като минаха 10 дни, всички се успокоиха. Знаехме, че това е дело на Учителя и че Той успя да преспи вниманието на онези духове, които биха се възползвали от един такъв случай. И днес още ми е чудно как се случи, че това обесване мина като едно обикновено погребение. А да знаете само за какви дребни случки атакуваха Учителя по вестниците, че ги раздуваха и от мухата правеха слон. А тук случаят бе по-голям от слон, но случаят се превърна на муха, която изхвърча нанякъде, затири се и не се видя повече. Това беше дело на Учителя. А това струваше на Учителя много усилия и много време, за да предотврати целия този скандал срещу Братството.
към текста >>

91. ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ

Понеже се създаде една суетня около Савка, а една сестра изнегодува пред Учителя: „Учителю, че каква е тази Савка, че толкова внимание й обръщате, когато сама си е виновна за нараняването.
Превърза я, изписа лекарства и след като му бе платено, бе върнат с таксито в града. Цялата тази история с колелото и Савка ми излезе доста солена - прескъпо платих за таксито, за хирурга и поправка на счупеното колело. Отиде една месечна заплата. И после, колко грижи бяха положени около Савка - край нямаше. Чувствах се виновен. Понеже се създаде една суетня около Савка, а една сестра изнегодува пред Учителя: „Учителю, че каква е тази Савка, че толкова внимание й обръщате, когато сама си е виновна за нараняването. Раната бе шита, зашита и готово - какво повече има да се занимаваме с нея толкова хора. Една сестра е напълно достатъчна за нея, за да я обслужва." Учителят се усмихва и казва: „Ако на един астроном му се счупи телескопа, с който наблюдава звездното Небе, няма ли той да се разстрои и безпокои за разваления телескоп? " Всички млъкват. Оглеждат се, дали и те не са някакви далекогледи и бинокли, чрез които Учителят наблюдава живота на света на земята. Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности.
към текста >>

92. ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА

Ние това знаехме, но все пак носехме тези вестници, като Му обръщахме внимание върху някаква новина, заради което искахме Неговото становище.
Запита ни какво пише в него и от Неговите уста чуваме Неговото мнение. Това бяха най-ценните указания на Учителя. При други случаи Той поеме вестника, хвърли поглед върху заглавието и го остави настрана. В такъв случай спомене отново нещо. Световните новини за Учителя бяха ясни, имаха друга проекция и други причини, които ние понякога чувахме от Него. Ние това знаехме, но все пак носехме тези вестници, като Му обръщахме внимание върху някаква новина, заради което искахме Неговото становище. Това беше мой метод и аз бях много добре ориентиран по много политически събития в света. Понякога на Изгрева идваха журналисти, разпитваха ни, оглеждаха Изгрева и после пишеха във вестниците. При всички случаи писанията им не бяха точни, а преразказани, преиначени съзнателно, или несъзнателно. Някои журналисти идваха при Учителя и измолваха интервюта. Задаваха Му въпроси, Той отговаряше и те записваха дословно, с български думи.
към текста >>

93. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми.
към текста >>

94. ІІІ.85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Обикновено бяхме в състояние да споделим за онова, което е приковало вниманието ни.
85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ Често след клас, или след някое съборно Слово, Учителят запитваше някои от учениците за основните мисли на лекцията. Обикновено бяхме в състояние да споделим за онова, което е приковало вниманието ни. Това не беше трудно, тъй като повечето от нас или стенографираха, или водеха записки. Но ето, след утринното Слово, изнесено с голямо вдъхновение и сила, Учителят, слизайки от Горницата, където бе оставил Библията Си, запитва един от братята за някои основни мисли от току-що изнесената беседа. Братът замълчава. Останалите търсят бележниците си, търсят нещо от записаното. Търсят, но нищо не могат да прочетат от записаното.
към текста >>

95. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища.
Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета. Подаръците се сортираха от дежурните сестри. Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища. Той определи комисия от сестри, които да приготвят пакети за всички мобилизирани части и след това да бъдат предадени на градската комисия, която се занимаваше с тези подаръци. Ние, мобилизираните войници, получихме подаръците. Всеки един от нас получи пакет с най-добро пожелание и завръщане. Войникът тук, във военните части, е разпънат на кръст от неговата лична съдба и от неговата карма. Ако бъде изпратен на бойната линия, трябва да устои на най-трудния проблем на земята - кървавата карма.
към текста >>

96. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи. Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно. Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика.
към текста >>

А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав.
Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара. Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво.
към текста >>

97. ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков

Това нещо трябва да се отпечата." Така, без да искам, бях обгърнат с необикновено внимание.
Накрая всички пожелаха да чуят какво съм записал. Тогава помолих Галилей да изпълнява подред песните и аз прочитах това, което бях записал. Всички слушаха занемели. А там бяха ученици на Учителя от времето на Школата. А Георги Томалевски стана и разпалено извика: „Такова нещо за пръв път чувам и за пръв път присъствам. Това нещо трябва да се отпечата." Така, без да искам, бях обгърнат с необикновено внимание. Там беше и Нестор Илиев, Симеон Арнаудов (дякона) и други братя и сестри. Оттам започна запознанството ми с Георги Томалевски, Нестор Илиев, Дякона и Галилей Величков. Аз никога не предполагах, че музиката на Учителя Дънов може да действа по такъв начин. А аз за пръв път чух музиката на Учителя Дънов от цигулката на Галилей Величков. Та има връзка между поколенията, която се осъществява чрез духовни закони, които определят приемствеността.
към текста >>

98. 3.38. Фотографът Васко Искренов

И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше.
Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно. Нищо друго, както ние, обикновено, хората, говорим помежду си. И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше. Това означава обхода. Обхода към ближния, обхода към себе си и обхода към Бога.
към текста >>

99. 3.47. Симеон Радев

Не ми лежи." А Той ми отговори: „Разбира се, свободни сте Вие, Аз само Ви обърнах внимание, че Вие сте за тук".
" „Така". А той ми отговори: „Аз пък, Несторе, ще ти разкажа случай преди доста години: Един ваш съмишленик-офицер, изпратен от г-н Дънов, дойде да ме покани да отида аз при Него, при г-н Дънов, при Учителя. И аз отидох. И той ми поиска ръката и аз като Му подадох ръката, Той ми каза: „Г-н Радев, Вие сте за тук, при нас в Братството". А аз Му отговорих: „Вижте какво, духовните въпроси не са ми чужди на мен, но така, да се определя или тук, или там. Не ми лежи." А Той ми отговори: „Разбира се, свободни сте Вие, Аз само Ви обърнах внимание, че Вие сте за тук". Това така беше. След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга посока е и г-н Симеон Радев. Това нещо, което го разказах сега тук, тази среща и разговор с г-н Симеон Радев беше след заминаването от този свят на Учителя, това беше някъде към 1955/1956 година. Той беше дошъл на Изгрева да търси някого, с когото се беше разминал. „Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога.
към текста >>

100. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ