НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
93
резултата в
58
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
*** - Цветан
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пътникът разбра, че образите, които менят
величината
си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях.
По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност.
Пътникът разбра, че образите, които менят
величината
си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях.
Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент.
към текста >>
2.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа
величина
.
Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там.
Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа
величина
.
За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака.
към текста >>
3.
Едната религия
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число,
величина
и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята.
Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите.
Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число,
величина
и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята.
Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди.
към текста >>
4.
Алхимия - Д-р Папюс
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Явно е следователно, че отклонението от тези норми и
величината
на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера.
Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице.
Явно е следователно, че отклонението от тези норми и
величината
на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера.
Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност. Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по~слаба. След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой.
към текста >>
5.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях
величина
, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях. Забележително е, че „случайността" в механичната биология е застрашена твърде много. Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу.
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях
величина
, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията. Обаче критиките на Юм и Мах значително развенчаха успехите на каузалното обяснение на природните явления, като им отнеха изключително логическите правила. Юм е показал че в понятието на причинната връзка няма елемент, който би се оказал като интимна, вътрешна връзка между причината и следствието, връзката тук е чисто хронологическа.
към текста >>
Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална
величина
, която Дриш нарича ентилехия.
Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес.
Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална
величина
, която Дриш нарича ентилехия.
Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления. Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите. Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата. Също отричат намесата на тези фактори и в еволюцията.
към текста >>
6.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Представете си сега една микроба с
величина
2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм.
Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см.
Представете си сега една микроба с
величина
2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм.
Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго.
към текста >>
7.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма,
величина
, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка.
Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености.
Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма,
величина
, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка.
След това се опитваме да узнаем при контакт дали е корава или мека, твърда или гъвкава. Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха. Това са няколко данни, но те крият много в себе си и имат голямо значение. След това ще се погледне на пропорцията – дали дланта е по дълга от пръстите или пръстите са по дълги от дланта. Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка.
към текста >>
8.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но ако един геометър от
величината
на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците възприемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал.
Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ - дефинира той. Учениците възприемат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка.
Но ако един геометър от
величината
на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците възприемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал.
Би се усмихнал и същевременно би завидел на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света - все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман - точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли - и почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва. Защото той е, който е създал тази дефиниция - така бледа, така немощна всъщност - създал я е с едничката смисъл да съдържа думи, понятия, които да могат да се преведат геометрически, чрез конкретни, измерими величини. „Точката няма измерения“, определя той.
към текста >>
9.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Почти всички музиканти от първа
величина
са обичали да се вслушват в гласа на природата.
От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея.
Почти всички музиканти от първа
величина
са обичали да се вслушват в гласа на природата.
Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество?
към текста >>
10.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е
величина
постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива
величина
.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е
величина
постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива
величина
.
Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
към текста >>
11.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нима тя е само една кабалистична
величина
, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека?
19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина". Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата. Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ. Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална простота в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била?
Нима тя е само една кабалистична
величина
, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека?
Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет.
към текста >>
12.
ПОДПУШВАНЕ - Е.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма
величина
и, евентуално, налични комети, 2) 3наците, като зони на астрална енергия (Селва), 3) Домовете или силови полета и 4) Аспектите. I.
Традиционната астрология гради и днес върху астрономическа база. Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т.е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението на който е една математическа работа. Елементите на тая небесна карта, т.е. факторите, които се взимат пред вид при астрологическото изследване, са : 1) Планетите, Слънцето и Луната, като извори на астрална енергия (Х. Селва).
За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма
величина
и, евентуално, налични комети, 2) 3наците, като зони на астрална енергия (Селва), 3) Домовете или силови полета и 4) Аспектите. I.
Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на "Житно Зърно"). Затова, ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти. Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт.
към текста >>
13.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Психологическата констелация представлява най-малката
величина
, която откриваме в нашия душевен живот.
Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация. Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло.
Психологическата констелация представлява най-малката
величина
, която откриваме в нашия душевен живот.
Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва.
към текста >>
14.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката
величина
– "кодрантът на вдовицата".
Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.
В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката
величина
– "кодрантът на вдовицата".
Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото.
към текста >>
Един лев – това е в случая най-малката
величина
: "един кодрант".
Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден.
Един лев – това е в случая най-малката
величина
: "един кодрант".
Него може да отделя и най-бедният, сиреч всеки, който с честен труд си изкарва прехраната и разполага с един екзистенц-минимум. За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва. Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди. Всъщност той и днес се прилага от много хора в най-различни форми като начин за спестяване, но частично, случайно и повечето за лични цели.
към текста >>
15.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета
величина
, е най-голямото слънце във вселената.
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото тяло. Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини.
Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета
величина
, е най-голямото слънце във вселената.
Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра. Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите.
към текста >>
Но тя е много по-малко видима от четирите блестящи звезди Антарес, Бетелжьо, Алдебаран и Арктур, които звезди са от първа
величина
.
Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти". Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге. в сравнение с това необятно тяло, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително. Звездата Ипсилон Ауриге лесно се разпознава с просто око близо до бляскавата звезда Капела.
Но тя е много по-малко видима от четирите блестящи звезди Антарес, Бетелжьо, Алдебаран и Арктур, които звезди са от първа
величина
.
Нейната сравнително слаба видимост се дължи на много по-голямото разстояние. Разстоянията на Арктур, Алдебаран, Бетелжьо и Антарес от земята, според измерванията, са респективно 384, 560, 1900 и 1200 милиарда километра, докато Ипсилон Ауриге е на 16 хиляди милиарда километра далеч от нас. Според сегашната еволюционна теория, гигантските и свръхгигантски звезди са с много малка гъстота и в твърде ранен стадий на развитие. Такива звезди джуджета като нашето слънце са много по-плътни от гигантите. Съдейки по размерите на Ипсилон Яуриге, тя трябва да е една от най-редките и тънки тела във вселената.
към текста >>
16.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна
величина
, както се мислеше.
Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз.
И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна
величина
, както се мислеше.
Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това.
към текста >>
Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна
величина
, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна.
Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят.
Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна
величина
, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна.
С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна
величина
в сравнение с космичните разстояния.
известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обед и на полунощ не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на земята.
Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна
величина
в сравнение с космичните разстояния.
Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак заема първи дом, вторият знак – втори дом и т.н. Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу.
към текста >>
18.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична
величина
, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.
Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична
величина
, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
към текста >>
19.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа
величина
, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла.
Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система.
Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа
величина
, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла.
Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла.
към текста >>
20.
DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа
величина
днес.
Свидетели сме на небивали постижения в областта на науката, техниката и индустрията, обаче не е тайна за сведущия, че бляскавата материална култура днес изпревари моралния ръст, културното ниво, социалната съвест на съвременното общество, факт, който се обяснява между другото и от интелектуалистичния характер на училището, което днес е голяма културна сила. Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни. Историята ни учи, че силата на обществата се крие във високите им морални качества. Ето защо, моралната култура на нашето общество, а особено на подрастващите поколения, трябва да бъде предмет на големи грижи.
Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа
величина
днес.
Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест. На първо място следва училището да провери средствата и методите си, понеже в него има много формализъм, много „дидактика" и малко „педагогика". Констатацията на Д-р Чакъров е права, но причините на това се крият дълбоко в цялото днешно разбиране на живота. Нужно е изработване на съвсем нов мироглед върху законите на живота, върху естеството на човека и законите на неговото развитие, върху детското естество, върху законите на историчното развитие, върху днешната фаза в развитието и перспективите на бъдещето. Окултната педагогика хвърля по-дълбока светлина върху детското естество и посочва законите и методите за неговото развитие, за да прояви онова възвишеното, което крие детската душа в глъбините си.
към текста >>
21.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Богомил е духовен водач от голяма
величина
, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално.
Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух.
Богомил е духовен водач от голяма
величина
, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално.
Световната, обаче, мисъл и съвест отдавна е отредила видна място на Богомила в европейската история и литература". Появяването на нов континент Известният американски учен и специалист геолог със световна известност Едвин Ф. Наулти прави вече от много години изследвания на дъното на Тихия океан, недалеч от Хавайските острови. Въз основа на своите точни измервания, той неотдавна е дошъл да заключение, че близо до Хавайските острови морското дъно постепенно се издига и че няма да бъде далеч времето, когато там ще се появи един нов много плодороден континент. Според твърдението на Наулти, новият континент ще бъде голям колкото американският щат Калифорния и ще бъде в състояние да изхранва 25,000,000 жители.
към текста >>
22.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една
величина
, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената.
Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката.
Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една
величина
, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената.
Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него.
към текста >>
Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга
величина
, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата.
Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената.
Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга
величина
, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата.
Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него. Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип.
към текста >>
Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една
величина
, която се получава от разликата между величините А минус В.
При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В.
Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една
величина
, която се получава от разликата между величините А минус В.
Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него. Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип. Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека. в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ. - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
* Светът на процесите, на континиума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта,
величината
, нещото, трупа.
Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. * Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят , а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот.
* Светът на процесите, на континиума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта,
величината
, нещото, трупа.
Има съзнания, които живеят в полето на силите, други, които изучават резултатите и с тях живеят. Хората на динамичното създават материалите, хората на статичното регистрират това. В нормалния човек тия състояния се редуват последователно. същото се забелязва и в живота на народите, само че там времето е дълго — това са епохи. Когато Единното се проявява в своите възможности — явява се множеството.
към текста >>
24.
Съборни беседи
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна
величина
.
СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6.
ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна
величина
.
Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия.
към текста >>
25.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първо — това е
величината
на Любовта, това е живота;
величината
на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода.
Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят.
Първо — това е
величината
на Любовта, това е живота;
величината
на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода.
Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани. Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма величина, с която да бъдат измерени. Нещастията на хората идат от техните криви възгледи и философии. Защото има един закон: — каквото мисли човек, това и става. А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота.
към текста >>
Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма
величина
, с която да бъдат измерени.
За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят. Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода. Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани.
Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма
величина
, с която да бъдат измерени.
Нещастията на хората идат от техните криви възгледи и философии. Защото има един закон: — каквото мисли човек, това и става. А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота. Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават.
към текста >>
26.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа
величина
на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм.
с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“. Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура? Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите. Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние?
На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа
величина
на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм.
Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс. Но Вие и него обяснявате: „Опасното е там, че някога и големи учени — физиолози, физици, психолози — са повлияни силно от хипнозата на окултизма и когато почнат да говорят за окултните явления, загубват нишката на науката“. Така, тия светила на науката, тия знаменити професори, тия видни членове на най-старите академии на науките, щом се обърнат към окултните явления, губят равновесието си и едва ли не стават невменяеми. И защо? — Защото, за разлика от своите ограничени и предубедени събратя, признават за реални известни явления, след като са ги установили по строго научен път чрез хиляди опити.
към текста >>
27.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— От човека, индивидуалния човек — реалната
величина
с която оперираме в този процес на живота.
Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат?
— От човека, индивидуалния човек — реалната
величина
с която оперираме в този процес на живота.
И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората.
към текста >>
Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена
величина
, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат.
Може би ще има някаква дребна разлика в процентите. Но все пак, чисто материалистичното схващане на природното чудо, наречено човек, пред приликата на двете таблици, не може да не почувства своя абсурд. Тогава ние ще продължим: човешкото тяло е една торба пръст, в което свръхгениалната разумност на една надчовешка воля, е организирала атомите в клетки и в органи и е координирала техните функции с оглед на биологията, съгласно принципите на живота. На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма? Нищо подобно!
Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена
величина
, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат.
Тя борави с фактите, наблюдава процесите, без да теоритизира върху подбудите, които ги привеждат в движение. Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора. Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек. Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло. Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична
величина
, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка.
Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде здрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността към която водят „седемте загадки“ на „науката“, легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по мощно се чува гласа на окултизма.
Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична
величина
, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка.
Всеки орган, всяка клетка са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче не тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А Любовта е една определена
величина
в своето проявление, при сегашните условия.
Питам тогава: от къде ще дойде това възпитание? Ще го вземем от тези народи, от тези същества, които стоят над нас, тези, които ни ръководят в нашето развитие. Хората трябва да се изпратят в техните университети, за да се научат на техните педагогически правила, как да възпитават. Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума. Всички тези неща са верни и правилни, но те са много неопределени.
А Любовта е една определена
величина
в своето проявление, при сегашните условия.
И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта. Поставянето на Любовта като основа на живота е основа на всяко възпитание. Любовта не трябва и не може да се подпуши, никой не може да спре нейния устрем. Може да подпушваме всичко друго, но не и Любовта. Ако се опитате да подпушите Любовта, ще се случи с вас това, което не сте и сънували.
към текста >>
30.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човечеството не може днес да разбере и оцени
величината
на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
Човечеството не може днес да разбере и оцени
величината
на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци.
към текста >>
31.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна
величина
с еднаква стойност.
Това са пет милиона души, от които само една се въплъщава! Значи, за да дойде някой на земята, трябва да се бори с пет милиона кандидати, и който от тях се избере. Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, това показва, че трябва да сте били един от способните ученици, за да можете да дойдете на земята да се учите. Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище?
Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна
величина
с еднаква стойност.
Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина.
към текста >>
Всека отрицателна
величина
е вглъбната
величина
, тя приеме; всека положителна
величина
е изпъкналост, която дева.
Значи, за да дойде някой на земята, трябва да се бори с пет милиона кандидати, и който от тях се избере. Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, това показва, че трябва да сте били един от способните ученици, за да можете да дойдете на земята да се учите. Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище? Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност.
Всека отрицателна
величина
е вглъбната
величина
, тя приеме; всека положителна
величина
е изпъкналост, която дева.
Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота.
към текста >>
Следователно, всяко положителна
величина
.
Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, това показва, че трябва да сте били един от способните ученици, за да можете да дойдете на земята да се учите. Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище? Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност. Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева.
Следователно, всяко положителна
величина
.
това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота.
към текста >>
това е един извор, който дава; всяко отрицателна
величина
, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал.
Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище? Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност. Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина.
това е един извор, който дава; всяко отрицателна
величина
, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал.
Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят.
към текста >>
Понякога хората считат грехът за отрицателна
величина
.
Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност. Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини.
Понякога хората считат грехът за отрицателна
величина
.
Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят. Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях. Според мен, един от най-малките грехове е пиянството.
към текста >>
Грехът не е отрицателна
величина
, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота.
Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина.
Грехът не е отрицателна
величина
, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота.
Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят. Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях. Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план.
към текста >>
32.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна
величина
.
Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк. Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н. От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере.
А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна
величина
.
Че тя се подчинява на известни принципи, на известни закони, които единствено могат да направят съществуването на държавите хармонично, а това на хората — радостно. А тия закони са изразени твърде ясно и твърде нагледно от големите, прозорливи синове на човечеството. които са ги обобщили в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ. С т е ф а н Обичай живота! Обичай живота — път чуден Към връх, що се вие, издигнал гранитно чело.
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е единствената
величина
в света, която е свободна от владение от когото и да е.
Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост.
Тя е единствената
величина
в света, която е свободна от владение от когото и да е.
Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека.
към текста >>
34.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко това проникна в моето съзнание интуитивно и аз не мога да изразя с думи
величината
на тази мисъл.
Слабата утринна дрезгавина събуди нашия лагер. Всички станаха. Слънцето наближаваше да изгрее и Учителят отиде да посрещне неговите първи лъчи. Аз гледах как той стоеше на хълма — величествен, добър и спокоен и странно чувство обхвана моята душа. В този момент аз схванах, че това е един слънчев дух, същество, дошло от слънцето, не символически, а буквално, и че неговото идване на земята е свързано с очакваното идване на Христа.
Всичко това проникна в моето съзнание интуитивно и аз не мога да изразя с думи
величината
на тази мисъл.
Целият път до Рилските езера като че ли изразяваше символически духовно подигане. Преди всичко, на Изгрева, през време на обеда, аз. приех огненото кръщение (чрез слънчевите лъчи). Нощта аз прекарах в мократа трева на планинската поляна, а сутринта, когато тръгнахме на път, аз неочаквано паднах в ручея, подхлъзвайки се по тясното мостче. Това беше кръщение със земя и вода.
към текста >>
35.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна
величина
.
И сега хората вярват в доктрините на модерните „водачи“, а не вярват на методите на Христа, поне до толкова, че да ги приложат в собствения си живот, като ръководно начало! Днес държавите и народите се водят от „демокрации“, лордове, Мусолиновци, Хитлеровци. Сталиновци! Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен Син человечески и неговия път. Хвали се желязото, войната, насилието, а се забравя Любовта, рожба на която е самия живот! Ние носим името на Христа — но така ли би изглеждала днес Европа, ако в действителност ни ръководеше Той?
Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна
величина
.
Променлива величина и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание. Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка? Нека всеки сам си отговори. Любомир В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът.
към текста >>
Променлива
величина
и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание.
Днес държавите и народите се водят от „демокрации“, лордове, Мусолиновци, Хитлеровци. Сталиновци! Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен Син человечески и неговия път. Хвали се желязото, войната, насилието, а се забравя Любовта, рожба на която е самия живот! Ние носим името на Христа — но така ли би изглеждала днес Европа, ако в действителност ни ръководеше Той? Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна величина.
Променлива
величина
и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание.
Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка? Нека всеки сам си отговори. Любомир В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът. Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта.
към текста >>
36.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той няма една постоянно
величина
, с която да работи.
Светът винаги е имал нужда, а днес най-много от човеци с будни съзнания, от честни и способни работници в полето на светлината — оная светлина, която създава живота и носи свобода. За да има такива човеци в свата — фарове в живота, те трябва да имат, нещо непоколебимо в себе си да имат една постоянна, неизменна мярка. А това се постига като познаят истината. Не я ли познаят, те много често ще се променят. Учителят казва: „Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен, вътрешен мироглед в себе си.
Той няма една постоянно
величина
, с която да работи.
И наистина, какво може да направи човек с непостоянен характер и кой може да разчита на него? За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас.
към текста >>
37.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изглежда като звезда от първа
величина
.
Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра. Гъстотата и е 0.91.
Изглежда като звезда от първа
величина
.
Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с. кървавочервен цвят, като звезда от първа величина. Отдалечен е от Слънцето на 227 милиона километра. Обаче поради елиптичността на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 милиона километра.
към текста >>
кървавочервен цвят, като звезда от първа
величина
.
В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра. Гъстотата и е 0.91. Изглежда като звезда от първа величина. Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с.
кървавочервен цвят, като звезда от първа
величина
.
Отдалечен е от Слънцето на 227 милиона километра. Обаче поради елиптичността на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 милиона километра. Но спрямо Земята разстоянието му се мени в много по-широки предели. Когато дойде най-близо до Земята, разстоянието му до нас е само 55 милиона километра, а когато е най-далече от нас, разстоянието му достига до 400 милиона километра. Обиколката си около Слънцето извършва за 780 наши дни т. е.
към текста >>
Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа
величина
.
Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, т. е. за една година изминава един зодиакален знак и за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тая рязкост, каквато имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра.
Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа
величина
.
Юпитер има 9 спътника. Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м.
към текста >>
При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа
величина
.
Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м. Оста му е наклонена спрямо орбитата по ъгъл 28°, а на Земята е 23 1/2, та на Сатурн съществува по-голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние от Слънцето е 1,426 милиона километра.
При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа
величина
.
Заобиколен е от една свита от 10 спътници. __________________________ * В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат, както се казва, източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тия на Земята, ако си представим Земята като център, около когото се движат планетите, ще ни се сторят, че се движат около нея, вариращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават, както се казва, стационерни, в една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори като че се връщат назад, в такива случаи се казва, че планетата е ретроградна, т. е. движи се в обратна посока на обикновеното си движение, което се нарича право.
към текста >>
38.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По блясъка си е подобна на звезда от 15
величина
и може да се види само с крайно силни телескопи.
Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник. Плутон. Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Открита е от американския астроном Томбан на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето - обиколката си около Слънцето извършва за 250 год.
По блясъка си е подобна на звезда от 15
величина
и може да се види само с крайно силни телескопи.
Още не е проучен, за да се установи гъстотата му и химическия му състав. Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата.
към текста >>
39.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива
величина
, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения.
Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори! Любовта е „морална“, когато е узаконена, а е „неморална“, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред. Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност.
Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива
величина
, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения.
Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта.
към текста >>
40.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена
величина
, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец.
След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин. Из 8-а неделна беседа, държана от Учителя на 26.XI.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Човек е това, което прави от свободното си време.
Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена
величина
, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец.
той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име. Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение. Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така.
към текста >>
41.
-
Великия шведски астроном от XVI век Тихо Брахе ни разказва следното: Когато една вечер, както всякога, наблюдавах небесния свод, с изгледа на който сък свикнал, забелязах с неописуема изненада, близо до зенита съзвездието „Касиопея“ една светеща звезда от необикновена
величина
.
Томалевски ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА И звездите се размножават и умират Всичко във вселената се ражда, остарява и умира Нито звездите не се спасяват от тоя общ закон. Небесния свод не е бил осветяван всякога от едни и същи светила. Звездите, които друг път са светили над бездната, са изчезнали завинаги; други, които не са виждали хората преди няколко века, блещукал. пред погледа на днешното човечество. Непрестанно творение и рушение става в звездната безпределност.
Великия шведски астроном от XVI век Тихо Брахе ни разказва следното: Когато една вечер, както всякога, наблюдавах небесния свод, с изгледа на който сък свикнал, забелязах с неописуема изненада, близо до зенита съзвездието „Касиопея“ една светеща звезда от необикновена
величина
.
В изненадата не повярвах на очите си. За да се уверя, че не е оптична измама и да имам освидетелстване и от други лица, повиках помощниците си, които работеха п лабораторията и им поисках, както и на всички случайни минувачи по улицата, да погледнат небето и ми заявят да ли виждат като мене звездата, която така ярко се появи. Този феномен стана през нощта на II ноември 1572 год, и сложи всички астрономи в почуда: появяване на нова звезда по небето! „Пелерина“ й се сложи името. Тя почна да става толкова бляскаво-светла, че и денем почна да се вижда, като надмина по светлинност хубавите планети „Венера“ и „Овчара“; по късно светлината й почна да намалява.
към текста >>
Тя бе започнала да зесеня със своята светлинност най-блестящите от първа
величина
звезди, но по-късно тя започна бавно-бавно да намалява светлинността си и завърши скромно подреждане между звездите на телескопа т. е.
разни европейски и американски обсерватории са биле обезпокоени от появяването на непознатата звезда в една точка от констелацията „Корона“ гдето по рано не е била виждана никаква светлинка. В ноември 1876; в август 1885 год. и декември 1892 год., учените са вписали в своите каталози имена на ново появили се звезди. От когато съществуват карти за небесния свод са били вписани по тоя начин около 30 млади звезди. Най-младата е хубавата звезда, която неочаквано се появи в констелацията „Персей“ на 21 февруари 1901 год.
Тя бе започнала да зесеня със своята светлинност най-блестящите от първа
величина
звезди, но по-късно тя започна бавно-бавно да намалява светлинността си и завърши скромно подреждане между звездите на телескопа т. е.
„видими с просто око“. Звезден прах. Метаморфозите на една небулоза*. Астрономите на миналото не можеха да проникнат в тайната пораждането на звездите, но в наши дни силните инструменти, с които разполагат обсерваториите, както и прогреса на науките, разбулиха енигмата; те ни откриват, че тях, в необятността, ядката на звездата се захваща бавно-бавно и, че в звездната безпределност се започва нов живот. С мощта на астрономичен телескоп да разгледаме небето в някоя ясно нощ.
към текста >>
Хиляди и хиляди звезди блестят събрани една до друга; тъмно-синята обвивка на мощта изглежда да е осеяна от фино златист прах, а тук-там звезди от първа
величина
да светят като слънца.
Метаморфозите на една небулоза*. Астрономите на миналото не можеха да проникнат в тайната пораждането на звездите, но в наши дни силните инструменти, с които разполагат обсерваториите, както и прогреса на науките, разбулиха енигмата; те ни откриват, че тях, в необятността, ядката на звездата се захваща бавно-бавно и, че в звездната безпределност се започва нов живот. С мощта на астрономичен телескоп да разгледаме небето в някоя ясно нощ. Какъв фееричен изглед! В частта, която ние наблюдаваме, ако се вгледаме със свободно око, не ще забележим освен няколко звезди, които блещукат в тъмнотата, но с телескопа в същото пространство ще видим мравуняк от светлини.
Хиляди и хиляди звезди блестят събрани една до друга; тъмно-синята обвивка на мощта изглежда да е осеяна от фино златист прах, а тук-там звезди от първа
величина
да светят като слънца.
Между тоя звезден прах плават сенки от парни изпарения, един вид млечни облаци с фосфорична светлинност. Тия облаци пръснати по небесния свод, които наброяват над 4000 са небулози. Тяхната форма е безкрайна разновидност. Небулозата от констелацията „Лебеда“ изглежда да е съставена от леки светлинки прилични на цигарен дим, които се разпростират, удължават, бавно се отделят като мишките на копринен пискюл при леко полъхваме на ветрец. Тая от „Плеядата“ очертала се между звездите, които съставляват констелацията, наподобява на белезникав бенгалски огън, който гори из междините от изкуствени светлини.
към текста >>
42.
-
Радост и страдание — това са граници на една абсолютна
величина
.
Както онзи, който иска да дигне някой товар, име спорна точка или отгоре или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате опорна точка? — За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията аз наричам опорни точки на живота. Ако ви дадат една задача — да определите какво нещо е радостта и какво нещо — страданието, как ще ги определите?
Радост и страдание — това са граници на една абсолютна
величина
.
Страданието — това е крайният предел, чрез който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта от една страна и скръбта от друга определят тази абсолютна реалност, която се проявява във вас. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието, в крайния му предел, аз го наричам радост. Какъв смисъл би имал вашия живот без страдания и радости?
към текста >>
Страданието — това е крайният предел, чрез който тази абсолютна
величина
може да се доближи до своя първичен извор.
Защо трябва да имате опорна точка? — За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията аз наричам опорни точки на живота. Ако ви дадат една задача — да определите какво нещо е радостта и какво нещо — страданието, как ще ги определите? Радост и страдание — това са граници на една абсолютна величина.
Страданието — това е крайният предел, чрез който тази абсолютна
величина
може да се доближи до своя първичен извор.
Радостта от една страна и скръбта от друга определят тази абсолютна реалност, която се проявява във вас. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието, в крайния му предел, аз го наричам радост. Какъв смисъл би имал вашия живот без страдания и радости? — Това са методи в природата.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Величина
(размерност) - количествено мерене на око. 27.
Идеалност — вкус, любов към красотата; поезията и изкуството. 22. Имитация — подражание; възможност; преправяне. 23. Веселост — духовитост; чувство към комичното. 24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25. Форма — памет за фигури, лица, неща. 26.
Величина
(размерност) - количествено мерене на око. 27.
Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред — метода; система; работа по правило. 30. Пресметливост — аритметически ум; числа. 31. Местности — памет за места, положения, пътувания. 32.
към текста >>
По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята
величина
или поради отдалечението си от земята.
Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното — възвишение на ръката, което е означено като марсова могилка. На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна линия, която се простира от дъното на пръста към дланта. За мнението на хироманта ще важи естествено, да ли тези линии са слаби или силни, или пък съвсем липсват. Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите. Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем.
По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята
величина
или поради отдалечението си от земята.
Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии. От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа
величина
.
Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност. Челото 1.
Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа
величина
.
Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга. Ако тя е очебиеща, тогава трябва да се приеме обратното. 3. Чела, които са склонни да бъдат дълги, с обтегната без бръчки кожа, които не показвате живи весели бръчки даже в моменти на радост, са студени, злобни, подозрителни, строги, себелюбиви, винаги ояждат, надути, подли и рядко прощават. 4.
към текста >>
Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа
величина
. 2.
12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност.
Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа
величина
. 2.
Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3. Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима
величина
— изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . .
Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима
величина
— изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
. . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата
величина
.
Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята.
Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата
величина
.
Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е вълшебник, маг, от първа
величина
.
Да узнае началото на началата, края на краищата. Той е разочарован от науката. Тя не може да му даде нищо от онова, което той иска. Остава му само едно — магията. За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника.
Той е вълшебник, маг, от първа
величина
.
Парцелиус и Нострдамус с неговите учители. Жаждата за знание е това, което води Фауст от едно към друго. Той не се колебае никога: не се бои ни от Бога, ни от дявола. Той е велик и силен: съзнава, че е образ и подобие на Бога, че има свободна воля, че действително е нещо. Фауст е пантеист.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила,
величината
, както и чрез формата едновременно.
18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен. Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг.
19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила,
величината
, както и чрез формата едновременно.
Превел от английски: В. Каназирев Б. М. Албиог ДВЕРИ АРАБСКИ НАРОДНИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОГОВОРКИ1) Това са оттук оттам сбрани и преведени поговорки, в които се крият физиогномични истини —: плод от опитността на един народ, който е направил доста много за европейската култура и като творец и като посредник. За дилетанта тия поговорки ще бъдат любопитна забава, но за истинския изследвач-физиогномик —предмет, чиято обоснова грижливо трябва да издири. — При всяко изследване верни биват винаги само резултатите, добити от целокупността, т. е.
към текста >>
Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа
величина
.
И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи. Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда. Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“.
Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа
величина
.
Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе. Този възглед поддържаше Кембел. Сега, обаче, има едно ново обяснение: постоянното търкане на най-високата атмосфера със звездите и космическите частици може също да причини тази светлина. Хумфрей е изчислил количеството на метеорните материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена. Цифрите, които той е намерил, отговарят на количеството на космическите части, които срещат всеки ден земята.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
26.
Величина
.
Излишък: ненаситно желание да се види всичко; наклонност да се заглежда; дръзко любопитство, крайно съдебно изследователство. Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр.
26.
Величина
.
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго. Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно.
към текста >>
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната
величина
; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина.
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната
величина
; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва.
към текста >>
Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и
величината
, твърдостта и мекостта на ръката и пр.
У човека те са тънки, еластични, нежно боядисани, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите. При животните те служат като нападателни и защитни органи, както се вижда и от формите им, напр. ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44). От тука следва, че силни, крехки и извити нокти у човека, когато освен това са и дебели, означават решително приближаване към животинския характер и, следователно, са един лош признак в психическо отношение. Освен тези съвсем общи признаци за значението на формата на ръката, които са от неблагоприятно естество, понеже сочат на подобие с животинските органи, ние в предшестващите глави споменахме множество признаци за различни душевни способности, качества на характера и прояви на чувство.
Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и
величината
, твърдостта и мекостта на ръката и пр.
На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми. Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият гръцки философ, живял в пития век преди Христа. Той е изказал мисълта, че от общата форма на ръката може да се намерят данни за определяне на душевните способности. След него редица велики мислители от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея. Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“.
към текста >>
Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват
величината
си.
Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди. Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло. А когато това стане само локално, на известно место, то причинява разни видове смущения в организма, които постепенно се проявяват, и недостатъчното хранене на тъканите се отразява най-много в слабите места на организма. Постепенният процес на втвърдяване, закоравяване и намаляване на отзивчивостта, които така се установяват, напредва и сигурно се развива в цялата система. Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си.
Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват
величината
си.
В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин. Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а
величина
, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина.
Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846.
година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а
величина
, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина.
Adams, независимо от Le Verrier, е постигнал същия резултат и, като така, двамата трябваше да си разделят славата. Както казахме, съмнително е дали ще може да се забележи зад-нептунската планета, като се има пред вид, че тя е много по-малка от Нептун и е много по-отдалечена от последната, слънцето и земята. ______________________________________________________ 1) Предполага се, че става дума за Плутон. Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г. Списанието „Всемирна летопис“ е от 1921г. г.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима
величина
, а не за философското понятие за времето a priori.
Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука. На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това? Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса?
За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима
величина
, а не за философското понятие за времето a priori.
Да се върнем около 400 години назад, във времето на Коперника. И тогава човечеството се намираше пред едно ново понятие за времето, без да го разбира. Що беше земята? Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност. „Горе“ небето, „долу“ (като се посочва с пръст към земята) адът.
към текста >>
Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената
величина
q.
на повърхността на земята можем да не вземаме никак под внимание въздушната атмосфера на земята. За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В. Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q.
Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената
величина
q.
Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва).
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Че понятието за време не е нищо друго освен изкуствена рожба на нашите ограничени сетива, това може да стане ясно от следното: Ако човек се намира мислено на не- коя звезда от 12-а
величина
, откъдето светлината употребя 4000 години, за да ни достигне, той ще може да види оттам ония събития, които са се случили на земята преди 4000 години.
В същност, време и пространство не съществуват. Можем да се доближим негли донейде до това понятие, като сравним наблюдаването на природата през прозореца на един влак, който се движи с нашето обикновено наблюдаване. В първия случай, ние виждаме да изминават пред погледа ни телеграфни стълбове, дървета и др. и възприемаме предметите един след друг, но слезем ли от влака, ние виждаме, че всичко е в покой. Това именно наблюдаване от прозореца на влака съответства на нашето физическо възприемане.
Че понятието за време не е нищо друго освен изкуствена рожба на нашите ограничени сетива, това може да стане ясно от следното: Ако човек се намира мислено на не- коя звезда от 12-а
величина
, откъдето светлината употребя 4000 години, за да ни достигне, той ще може да види оттам ония събития, които са се случили на земята преди 4000 години.
Нека си представим пък, че бихме могли да се пренесем за един нас от тая звезда към планетата Венера. В такъв случай бихме видели да изминават за един час пред очите ни всички случки, които са произлезли вътре в 4000 години; сиреч от времето на нашите предци от бронзовия век до днес. Не е важно, дали е възможно за нашите сетива да обхванат една толкова бърза редица от случки и даже като изпуснем из пред вид, че можем да си представим сетива от по-висше естество., които биха били напълно годни при този случай. Примерът служи само да покаже, че понятието за времето е съвсем разтегливо: то зависи изцяло от окръжаващите условия. Освен това, този пример може да ни даде понятие за всевидство, всезнание и всесъвременност.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Смъртта - това е по възможност най-малката
величина
на живота.
Кой жадува за слава? - обезславеният. Кой търси живота? - мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени.
Смъртта - това е по възможност най-малката
величина
на живота.
Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал.
към текста >>
Понятие за нейната грамадна
величина
ще ни даде следното разсъждение.
1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми.
Понятие за нейната грамадна
величина
ще ни даде следното разсъждение.
Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене. Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия.
към текста >>
Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа
величина
, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето.
Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите. Нека разгледаме сега фактите. Ако вселената на звездите е без крей. няма нито една видима линия, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома? Олбер е забелязал, че небето нощем би било тогава цяло е един блясък, подобен на слънчевия.
Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа
величина
, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето.
Угаснали звезди и тъмни мъглявости Но това нищо не доказва, понеже съждението на Олбер е лъжливо по две причини. От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени. Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят. От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд.
към текста >>
Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от
величина
1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума.
Крескографвт с голямо увеличение. 1. — Крескографът с голямо увеличение. Издирванията върху растежа на растенията са предмет от голяма практическа важност, тъй като храната на всички ни е тясно свързана с растенето на растенията. Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени.
Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от
величина
1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума.
Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а).
към текста >>
За да се определи характера и
величината
му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална.
Предпазни мерки срещу физическите смущения. —Разклащането, причинено от вибрациите, може да премахне като се постави апарата върху здрава маса, чиито крака се поставят върху каучук или, още по-добре, върху някоя дъска, добре зазидана в стената. Аз можах да покажа увеличения от един милион с моя магнетически крескограф, през време на моите публични демонстрации в Лондон, тогава когато ходът на инструмента не се смущаваше от вървежа в съседната улица. Във фигура 2-с е дадено трасето върху една плоча, написана от крескографа с голямо увеличение ; едно неподвижно пръстенче бе принадено до растящото растение и абсолютно хоризонталната линия показа не само отсъствието на какъв да е растеж, но още и на всичките движения, причинени от външните смущения. Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето.
За да се определи характера и
величината
му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална.
Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor. Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м. значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Питат се даже, как един резоньор от
величината
на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка.
Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея.
Питат се даже, как един резоньор от
величината
на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка.
Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни. Мозъкът е, без никакво съмнение, орган на мисълта и никой не би отрекъл това. Но, противно на онова, което някога са приемали, целността на мозъка не е необходима нито за мисълта, нито за живота. Към примерите, извлечени от болестите за паметта, които току-що споменахме, ние бихме могли да прибавим и други, които ще ни доведат до същите заключения. Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес.
към текста >>
Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във
величината
на скоростта, т. е.
Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците.
Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във
величината
на скоростта, т. е.
срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
към текста >>
“ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не
величината
, но посоката на скоростта.
Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти!
“ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не
величината
, но посоката на скоростта.
Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В верността към себе си и към взетите решения и във
величината
на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери.
Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати.
В верността към себе си и към взетите решения и във
величината
на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери.
Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел. Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод. Твоите желания често ти пречат и те задържат на едно место. Затова, нужно е смело да заработиш сега, в настоящето.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Математиката се занимава или с числото, или с
величината
· Има само два вида количество.
Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той.
Математиката се занимава или с числото, или с
величината
· Има само два вида количество.
Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Доказа се, не само че електричеството се състои от малки частички, чиято
величина
, тежест и бързина може да бъдат проверени и измерени, но бе намерено също, че самите атоми на материята са електрически устроени.
Това може само Христос. Само този, който приеме Христа в себе си, може да се усъвършенства така, че това да бъде за благото на човечеството“ Няма смърт Рационалността на задгробния живот във връзка с физическата наука1) От сър Оливър Лодж2) ректор на Бирмингамския университет 1. Материя и енергия Преживяваме дни на удивителен прогрес в психичната наука. Почти всяка година носи бележит напредък в тая посока. Двадесетото столетие почна с откритието на атомичното естество на електричеството, което, дълго време подозирано от някои, тогава стана общопознато и достъпно на всички, които следят прогреса или са заети активно с изследвания в кабинета или в лабораторията.
Доказа се, не само че електричеството се състои от малки частички, чиято
величина
, тежест и бързина може да бъдат проверени и измерени, но бе намерено също, че самите атоми на материята са електрически устроени.
Тогава се положи и основата на електрическата теория за материята. На атома на материята, на който от незапомнени времена се е гледало като на истинско същество, благодарение гениалността на Далтон в областта на химията, в първата половина на XIX столетие започна да се гледа като на причина на всеки вид химическа комбинация и като строител на молекули със сродна същност. Прогресът в тази посока продължи през XIX столетие, като преобрази старата химия и я направи по-ясна, по-точна и по-определена. До тогава на атома се гледаше като на неделима и крайна единица, от която всичко материално бе направено, но която сама за себе си едва ли имаше някаква структура. Той изглеждаше твърд, определен и неизменяем.
към текста >>
Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална
величина
— тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
Тук иде въпроса за обема и убедителността на доказването. По-нататъшното разучване вече ще ни отведе в библиотеката, в изследването или в психичната лаборатория. Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно! Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна.
Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална
величина
— тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна
величина
и форма на божа кравица.
Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило.
А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна
величина
и форма на божа кравица.
Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход. Лъчите, които излизали от него, не минавали през дърво. От друга страна, те минават през олово и оставят отпечатък върху фотографическата плака. В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума. По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света.
към текста >>
Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за
величина
постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх.
Но в тази посока има още сума неща за уясняване и затова желателно е всеки, който проучва астрология да допринесе нещо за тяхното изясняване. Древните астролози, а и днес още индусите, приписват голямо значение на лунните възли. Възходящият и низходящ възел на луната се местят в зодиака па 19о 20‘ в годината в обратна посока (ретроградно) и извършват пълната си обиколка през 12-т знака за 18 год. и 225 деня. Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение.
Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за
величина
постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх.
възел) — „зле“.—Ето защо, аз давам тук положението на всеки възел, в настоящето столетие (в ефемеридите то не е указано). Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме.
към текста >>
НАГОРЕ
