Търсене в текстове за 'Величина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото.
Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше.
към текста >>

Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен.
От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме.
към текста >>

2. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Винаги започваше с най-скромничката, с най-незабелязаната и малка величина.
Нямаше място. Тогава се наложи да се направи салон на ул. „Оборище" 14.Но преди това Братството посещаваше някои частни салони. Като построихме салона на „Оборище" разбрахме какво значи да имаме собствен салон и да не бъдем зависими от различни наемодатели. Така скромно и незабелязано Учителят работеше. Винаги започваше с най-скромничката, с най-незабелязаната и малка величина. Лични изисквания нямаше. Никога не казваше: „Направете това! " Ако се усетят приятелите да го направят - направят го. Иначе Учителят си мълчи. Така Той бе поканен лично от Петко Гумнеров и от кака Гина Гумнерова.
към текста >>

3. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Голямото Добро се проявява с най-малката видима величина.
Няма условия за това. Нямаме управа, което е най-малкото, което ни трябва. Все пак ние използваме най-малките условия, които ги имаме. Пак може да пием един чай и пак можем да чуем една беседа навсякъде и да направим една екскурзия в планината. Смалявайте се, смалявайте се, смалявайте се. Голямото Добро се проявява с най-малката видима величина. Запомнете това добре и го приложете. Ние го приложихме и проверихме Силата му. Велик е Бог на Когото служим. Зима е. Няма трева, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло.
към текста >>

4. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела.
Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя.
към текста >>

Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела.
Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

5. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека.
Дойде тя на Изгрева и така се случи, че тя се срещна една от стенографките. Ние научихме това и събрахме една по-малка група от по-сериозни братя и сестри и тя успя пред тях да предаде онова, което рожденият й брат бе предал, т.е. тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Тази новина ние я приехме и едвам успяхме да издържим на нея. Това нещо го запазихме в себе си, а сега аз трябва да го разкажа. Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека. И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен.
към текста >>

6. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека.
Дойде тя на Изгрева и така се случи, че тя се срещна една от стенографките. Ние научихме това и събрахме една по-малка група от по-сериозни братя и сестри и тя успя пред тях да предаде онова, което рожденият й брат бе предал, т.е. тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Тази новина ние я приехме и едвам успяхме да издържим на нея. Това нещо го запазихме в себе си, а сега аз трябва да го разкажа. Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека. И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен.
към текста >>

7. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Тази аналогия дори не само, че е неподходяща, но не отразява дори на една милионна част от величината на това сравнение според мен.
Да, те не го познаваха кой е той. Друг начин за обяснение нямаше. Явно беше, че Савка беше решила без да го пита са определи среща на Учителя с някого си като тя решава кога и с кого трябва да се среща. Та обикновения човек да решава кога, с кого трябва да се среща Всемировия Учител на земята. Можете ли да си представите една мравка да определя на един човек какво да мисли, с кого да се срещне и какво да прави. Тази аналогия дори не само, че е неподходяща, но не отразява дори на една милионна част от величината на това сравнение според мен. А пък нейната приятелка защитава Савка и тя не може не само да проумее кой е Учителя, но и кой седи срещу нея и кого защитава. И най-вече защо я защитава. И тя смята, че един човек може да решава и да се бърка в работата на Всемировия Учител и на Бога. Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо. Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски.
към текста >>

8. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

ТОМ 5

Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма.
Оказа се, че предупредителния поглед на Учителя беше точно навреме и на място. Добре че го послушах. Те наистина после се обърнаха срещу нас и воюваха срещу нас като врагове със всички възможни средства, които имаха, позволени и непозволени. Ето ви един пример за онези, които на думи славославяха Бога а живееха по съвсем човешки начин. Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко". Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма. Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки. Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян. „Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава.
към текста >>

9. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

ТОМ 5

А това не бе малка величина тук.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА Имаше моменти по време на Школата, които се изразяваха като отражение от времето в човека като единица за време, случваща се в минути, часове, цели дни, когато бяха запълнени с голяма интензивност и когато в опитностите на приятелите не бяха обикновени случки, а представляваха цели събития в техният живот, дори и епоха в живота им на земята. И в тези моменти винаги се откриваше величието на Учителя и непослушанието на ученика. А това не бе малка величина тук. Малките величини се събираха едно след друго, свързваха се във верига и обвързваше всички начинания във съвсем друга погрешна посока и то не в такава каквато Учителят желаеше. Но той не се опасяваше, оставаше приятелите да си направят опита и ако го запитваха след това той даваше мнението си по различен начин. Или казваше нещо така символично, че човек може да го запомни за вечни времена и пак да не го разбере до края на живота си. Или мълчеше - да, мълчеше, седи и не продумва дума. И мълчанието бе понякога много по-голям и силен отговор.
към текста >>

10. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

ТОМ 5

Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка.
А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас. Затова го запаметявам много добре.
към текста >>

11. 23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Изобщо беше явление от голяма величина.
23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Имаше една сестра, беше хубава, поетеса, пееше много хубаво и беше дори композиторка. Изобщо беше явление от голяма величина. Случи се така, че си допаднахме и трябваше да свършим една обща работа. Учителят ни даде да запишем една мелодия с текст и музика, която трябваше да работим двамата върху нея. Но когато започнахме да работим или от голяма припряност се спречкахме или работата тръгваше по съвсем други посоки и накрая нищо не излизаше. Една голяма невидима стена заставаше между нас. Хем се събирахме с желание и ентусиазъм за работа, хем нищо не свършвахме и накрая се разделяхме сърдити.
към текста >>

12. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона).
На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".
към текста >>

13. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

ТОМ 8

Той е Космична Величина.
Но ние сме пред Учителя. Насърчителното за нас е, че сме пред Учителя. Деветдесет и девет на сто и 9 десети от стотната е процента на работата и постиженията на Учителя върху нас, и едва една десета от стотната е наша и то колеблива. Но Учителят е Учител! Той е Мировият Учител! Той е Космична Величина. Той знае и може. Той знае всичко за всеки ученик, където и да се намира и може своевременно да подсети, да поправи и изправи погрешката, според случая. Аз ще приведа само два примера, а те са безкрайно много. Първия. Отивам с Учителя в "Парахода". Така си наричаха стаята стенографките, понеже беше по форма кръгла.
към текста >>

14. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

ТОМ 8

Да бъде благословено времето на Неговия престой на нашата благословена планета Земя, да бъдат благословени беседите, които остави на хората - за човека, и вие, Учителю Миров, космична величина бъдете, благословен сега, всякога и през всичките векове.
Най-великият от духовете на Всемира, прекрасен като Вселената, любящ като Слънцето и добър като храната, се приюти в една малка човешка форма и дойде да живее между нас - на планетата Земя. Учителят. Учителят на двадесетий век! Чийто земен живот обхваща втората половина на деветнадесетия век и първата на двадесетия. От лятото на 1864 до 1944 година. През което време ни остави лекции и беседи седем хиляди (7000) на брой, и безкрайно много разговори и отговори на зададени въпроси. Да бъде благословено времето на Неговия престой на нашата благословена планета Земя, да бъдат благословени беседите, които остави на хората - за човека, и вие, Учителю Миров, космична величина бъдете, благословен сега, всякога и през всичките векове.
към текста >>

15. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Това е качество на Величина от друг порядък, много по-висш.
Казвам, кой е Той че да ги вика? Аз бях нова в учението и се чудех, че може такова нещо да каже. И наистина Той прие всички такива каквито бяхме и ни изтърпя до края с всичките наши недостатъци, пак такива каквито бяхме. Сега, какъв е Той, всеки нека сам да си вади извода от това, което Той го каза между нас. Това е качество не на човек. Това е качество на Величина от друг порядък, много по-висш. Учителят в методите, които ни даваше, пак нещо което ми е обърнало внимание беше това, че Той ни казваше: „Ще бъдете безпощадни към нисшето у вас". За нищо друго не е употребил тази дума, но по отношение на нисшата природа която носим - животинска и човешка, беше така: „Безпощадни ще бъдете към това. И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително". То е пак един метод нали, как да постъпим с тези неща подсъзнателни, съзнателни даже, които носим в себе си от миналото. Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили.
към текста >>

16. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия.
Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст.
към текста >>

17. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св.
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год. също така на широко централно място в града, придобито с големи усилия и дълги борби срещу домогванията на католическата пропаганда в града да обсеби това място. Други черкви са придобитата през 1905 год.
към текста >>

18. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са.
" от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде.
към текста >>

19. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

ТОМ 12

Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят.
Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ: Аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените - то е светотатство. Друго положение: От 7 милиона години законите на Бялото братство не са се изменили нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувствувание и действие има специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуванието и действието ни. И законът е: Когато се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност. Значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно [не]доволство.
към текста >>

20. 14. И ЗАПЛАКА ТИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

За човечеството, за голямата величина.
14. И ЗАПЛАКА ТИ И заплака Ти, Учителю на човечеството. За кого заплака? За човечеството, за голямата величина. Голяма е тази величина, но не е мощна, не е единна. Множество, милиони, милиони частици, хора наречени, я съставят, но всяка частица върви по свой път и разединяват голямата величина. Тук-там се говори за сълзите на Учителя, но не ги проумяват. Те си казват: Какво от това, че плаче? Всички хора плачат и всички хора се радват.
към текста >>

Голяма е тази величина, но не е мощна, не е единна.
14. И ЗАПЛАКА ТИ И заплака Ти, Учителю на човечеството. За кого заплака? За човечеството, за голямата величина. Голяма е тази величина, но не е мощна, не е единна. Множество, милиони, милиони частици, хора наречени, я съставят, но всяка частица върви по свой път и разединяват голямата величина. Тук-там се говори за сълзите на Учителя, но не ги проумяват. Те си казват: Какво от това, че плаче? Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост.
към текста >>

Множество, милиони, милиони частици, хора наречени, я съставят, но всяка частица върви по свой път и разединяват голямата величина.
14. И ЗАПЛАКА ТИ И заплака Ти, Учителю на човечеството. За кого заплака? За човечеството, за голямата величина. Голяма е тази величина, но не е мощна, не е единна. Множество, милиони, милиони частици, хора наречени, я съставят, но всяка частица върви по свой път и разединяват голямата величина. Тук-там се говори за сълзите на Учителя, но не ги проумяват. Те си казват: Какво от това, че плаче? Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят.
към текста >>

И пак заплака Ти, но този път за малката величина, за човека, за отделната единица, която потърси онзи път, който води нагоре, нагоре към светлия, чист хоризонт, дето става истинското обединяване.
Тук-там се говори за сълзите на Учителя, но не ги проумяват. Те си казват: Какво от това, че плаче? Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят. И пак заплака Ти, но този път за малката величина, за човека, за отделната единица, която потърси онзи път, който води нагоре, нагоре към светлия, чист хоризонт, дето става истинското обединяване. Човекът, малката частица от цялото, прогледала в тъмната нощ на своя живот, видя трите сълзи в очите на своя Учител, видя три слънца, които осветяваха Неговия образ и смело подаде ръцете си към Него. Не бяха сълзи, не бяха капки, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света. Видял той светлината на трите сълзи, които и до днес продължават да го Къпят. Видя той трите сълзи на очите на своя Учител, който заплака за него. И стана чудо!
към текста >>

21. 6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР

Димитър Кочев

ТОМ 13

По оригиналност, по обем, по идеен и духовен заряд, наследството на Беинса Дуно е от ослепителна величина и не може да се обозре и прецени в този ранен момент.
Част от тях са издадени по стенографски бележки в около 150 печатни тома. Земният си живот Беинса Дуно завършва на 27.12.1944 г. на Изгрева, София, където е гробът му в слънчевата овощна градина. Учителят е изключителен извор на мъдрост и виделина. Той остави епохални следи в духовната история на България. По оригиналност, по обем, по идеен и духовен заряд, наследството на Беинса Дуно е от ослепителна величина и не може да се обозре и прецени в този ранен момент. За онези, които не са търсили дълбоки ценности в живота си, това име и това дело може да е едва известно. Но люде, които по някакъв начин са влезнали в контакт с идеите, Словото или личността на Учителя, са станали други, нови човеци.
към текста >>

22. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Бог е една величина постоянна и неизменна.
* * * Сряда, 21 ноемврий 1928 г. По какво се отличава силният човек от слабия? Ученият от неучения? Всякой, който осъжда другите - той не е човек. Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес. Бог е една величина постоянна и неизменна. (А непостоянните величини ту се увеличават, ту се намаляват.) Материалният свят е променчив. Студът е един прогрес, чрез който материята се сгъстява; студът свива телата. Всякога между две противоположни състояния на човешката душа трябва да съществува една област на равновесие. Скръбта съдействува за умствената деятелност. Радостта съдействува за ученето, за светлите мисли.
към текста >>

Постоянните величини - Любовта е постоянна величина.
Силният всякога може да вземе един товар и да го премести от едно място на друго. Дете, което плаче и иска от майка си храна, то няма да стане велик човек. Като ученици всеки от вас да намери първичния план на вашия живот и да го реализира - тогава ще настане във вас едно вътрешно спокойствие. Както се дава на вас светлина, и вие трябва да дадете. Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане. Постоянните величини - Любовта е постоянна величина. Ти трябва постоянно да любиш. Прекъснеш ли любовта, в тебе се заражда един процес на страдание, (фиг. 7). Това е един човек, който никога няма да ви излъже. Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи. Ако например на дължината на носа ви не достига 1/100 от мм.
към текста >>

23. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Така е, Любовта се проявява винаги в правене на едно добро дело, независимо от каква да е величина, малко или голямо; а може да е и само от един нежен поглед, както ти сподели.
получих на 30.04. четвъртък и ти благодаря. Естествено е, когато душите имат един идеал, едно разбиране и една светлина, да са винаги заедно в мисления свят. И ние тук, с Милчо, винаги мислено сме там, нейде си при тебе. Ти сподели за твоето посещение, което имаше преди няколко дена. Така е, Любовта се проявява винаги в правене на едно добро дело, независимо от каква да е величина, малко или голямо; а може да е и само от един нежен поглед, както ти сподели. И то иде така непринудено и непристорено, естествено става всичко тогава. В този момент, след като прочетох писмото ти, реших да ти препиша нещо от нарядната страница на този ден. 30.04. Книгата е „Реалности и сенки", стр. 189. „За да не се спъвате, откажете се от личния си живот и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е дал живот.
към текста >>

24. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Абсолютно най-малката величина -10 . IX.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година 1. Основният закон на съзнателния живо т - 9. IX. 1923 г., неделя, 5.30 часа сутринта, София. 2. Три правила за ученика - 9. IX. 1923 г., неделя, 5.30 часа следобяд. 3. Абсолютно най-малката величина -10 . IX. 1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София. 4. Окултния закон на противоречията -10 . IX. 1923 г., понеделник, 6 часа следобед, София. 5. За чистотата -11 . IX. 1923 г., вторник, 5.30 часа сутринта, София. 1.
към текста >>

Абсолютно най-малката величина Беседа държана на 10 септември 1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София на 26 братя.
Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите и той ще се върне между хората. Аз знам един пример: Един американец задига от господаря си 10,000,000 лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: „Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда да ме осъди". Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: „Не може вече така да се продължава". 3. Абсолютно най-малката величина Беседа държана на 10 септември 1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София на 26 братя. Тайна молитва Прочете се 8 глава от Евангелие на Иоанна. В цялата тази глава има едно пояснение как вътрешното състояние на човека може да се изопачи. Например във вашите умове се заражда мисълта колко опъки са били евреите, опак народ, още по-опак отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа.
към текста >>

Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини.
Ако беше възможно, тези учени хора биха познали. Значи има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото. Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред.
към текста >>

Всичката сила зад тази малката величина е наредена.
Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото. Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно само по себе си е способно да стане 10, 20 и повече пъти по-голямо от земята, да стане толкова голямо колкото слънцето. Само време му трябва.
към текста >>

И тъй, когато ние говорим за смирение, разбираме абсолютно голямата величина.
Другият закон: Големите неща в света, великите неща в света, те нямат тази сила. Те имат обратния процес. Малките неща Бог ги е направил да имат сила да растат. Абсолютно големите величини пък имат свойството да се смаляват. Нейната пък сила е в смаляването. И тъй, когато ние говорим за смирение, разбираме абсолютно голямата величина. Ученият, силният човек, питаме смирен ли е? Знаеш ли великия закон да се смаляваш? Не знаеш ли, ти си в самозаблуждение. Абсолютно малкото ние го питаме: „Можеш ли да проникваш навсякъде? Можеш ли да изпълниш всяка работа, която можем да ти дадем?
към текста >>

25. 38. ЗАВЪРШВАНЕ НА ГИМНАЗИЯ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Стигнах пак величината, която имах в Бургас: фирмата ме назначи за пълномощник /прокурист/, преформира се в акционерно дружество с клонове в Пловдив, Бургас и Неврокоп.
Така се задоволих с достигнатото. В последната година, когато трябваше да се явя на изпит, Учителят ме запита как върви учението. Като Му казах, че не ми дават отпуск, Той каза: „Ако искаш, може да направим постъпки и да имаш отпуска". Аз се чувствувах така уморен и безсилен, че не се възползувах от това предложение на Учителя. Може би Той щеше да направи някакво чудо, но и да взема диплома, не бих могъл да следвам в университета, защото и работата ми в кантората беше много голяма, а и там напредвах по друга линия. Стигнах пак величината, която имах в Бургас: фирмата ме назначи за пълномощник /прокурист/, преформира се в акционерно дружество с клонове в Пловдив, Бургас и Неврокоп. Ние в София бяхме централа на дружеството, а аз - главен счетоводител. Всякога, когато посещавах Учителя, Той се интересуваше от развитието на работата на тази фирма. С нейният икономически растеж, успявах и аз в познание на работата, и нейните нови и нови изисквания.
към текста >>

26. 116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник.
За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура. Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник. Но погледнато това съзвездие от друго гледище, по-задълбочено, ние наистина ще открием онова дълбоко прозрение, което е имал Саабей, за да му даде този разкрасен образ на Девицата с крила държаща в ръцете си узрял житен клас. Наистина, ако вземем под внимание, онова, което Астрономията ни дава ще се натъкнем на богатото съдържание, което има в това съзвездие на слънца, освен тези, които можем да видим с просто око. Има такива интересни със своя променлив блясък, други пък двойни и най-после, там има една галактика, която издава светлина сто милиона пъти по-силна от светлината на нашето слънце. Един по- задълбочен поглед на всичко това, ще ни покаже смисъла на образа, който е дал Саабей за това съзвездие. Ако започнем от най-ниското стъпало да разгледаме света пред нас, ние не може да не забележим една велика закономерност, която цари в основата на всичко, което има пред нас.
към текста >>

27. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина.
Това е много близко, до пресмятанията на Хасино Амор, за което вече споменахме. Планетата се търси, макар още да не е открита. Над този проблем се работи отдавна и не случайно, неин пионер е същият този Клаид Томбо, който през 1930 г. откри планетата Плутон. Може да се каже и му прави голяма чест, че той оттогава и досега се занимава предимно с този въпрос, да търси планета зад Плутон. Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина. Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават. Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо. Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана. За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск. В 1859 г.
към текста >>

Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават.
Планетата се търси, макар още да не е открита. Над този проблем се работи отдавна и не случайно, неин пионер е същият този Клаид Томбо, който през 1930 г. откри планетата Плутон. Може да се каже и му прави голяма чест, че той оттогава и досега се занимава предимно с този въпрос, да търси планета зад Плутон. Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина. Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават. Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо. Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана. За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск. В 1859 г. френският астроном д-р Лекарбо твърди, че е видял наблюдавайки Слънцето едно малко, бързо движещо се кръгче, черно да минава по диска на Слънцето, което той приел за планета между Меркурий и Слънцето - планетата Вулкан.
към текста >>

Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо.
Над този проблем се работи отдавна и не случайно, неин пионер е същият този Клаид Томбо, който през 1930 г. откри планетата Плутон. Може да се каже и му прави голяма чест, че той оттогава и досега се занимава предимно с този въпрос, да търси планета зад Плутон. Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина. Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават. Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо. Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана. За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск. В 1859 г. френският астроном д-р Лекарбо твърди, че е видял наблюдавайки Слънцето едно малко, бързо движещо се кръгче, черно да минава по диска на Слънцето, което той приел за планета между Меркурий и Слънцето - планетата Вулкан. Вярно е, че други астрономи не са потвърдили това нещо.
към текста >>

Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана.
откри планетата Плутон. Може да се каже и му прави голяма чест, че той оттогава и досега се занимава предимно с този въпрос, да търси планета зад Плутон. Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина. Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават. Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо. Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана. За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск. В 1859 г. френският астроном д-р Лекарбо твърди, че е видял наблюдавайки Слънцето едно малко, бързо движещо се кръгче, черно да минава по диска на Слънцето, което той приел за планета между Меркурий и Слънцето - планетата Вулкан. Вярно е, че други астрономи не са потвърдили това нещо. Но това не трябва да ни дава основание за отричане.
към текста >>

28. 14. „СТУДЕН СИ ТИ...

Николай Дойнов

ТОМ 15

Скоростта на светлината и на космичните лъчи не трябва да се приема като една постоянна величина.
Този, който иска да отиде, трябва да знае тези пътища". За да се измине този път от сто и петдесет милиона километра, трябва сила. Законите, както за триизмерният, понятния за нас свят, така и за световете в по-друго състояние, имат общи линии. За придвижването, на което и да било състояние на веществото, е необходима сила, трябва да я вземем отнякъде, /което е по-лесното/ или да разпаднем веществото. Космичните и слънчевите лъчи, които са зърна от по-висше измерение, взимат сила за своето движение от тези силови морета, но, ако те минат през полета с разредени сили, то и скоростта и силата им се намалява. Скоростта на светлината и на космичните лъчи не трябва да се приема като една постоянна величина. За да се стигне до слънцето, трябва да се мине през силово поле. В.К. Задавали ли сте въпроси на Учителя, човек как може да стигне до Слънцето. Чувал съм, чел съм от беседите на Учителя, че човек трябва да знае как да излезе от тялото си и накъде да тръгне. Учителят е правил опити с приятели да ги измъкне от тялото им и да пътува с тях. Някои са пътували с него, а някои не са били, са се уплашили.
към текста >>

29. 33. ОТРОВИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

На първо място да събудят в човека честолюбието, че той е напълно свободен, самостоятелна величина, със свободна воля и възможността да прави всичко каквото си иска.
Към тях се приобщават и другите три свята. 2. Свят на мисълта - както са го наричали още Свят на въздуха - свят на Силвите. 3. Свят на чувствата - или още Свят на водата - свят на Ундините и най после, 4. Света на Земята - Свят на Гномите, една част от които са агенти на Демоничната Природа, създателите на всички отрови, които носят и създават отровите каквито са: алкохола, тютюна, морфина, опиума, кокаина, хашиша и ред други, които със своето действие спъват, забавят, притъпяват, тласкат към покой и смърт. Агентите на отрицателната природа в света се стараят първо да предизвикат интереса към тях с най-различни методи. На първо място да събудят в човека честолюбието, че той е напълно свободен, самостоятелна величина, със свободна воля и възможността да прави всичко каквото си иска. Използувайки тази си свобода, той влиза и в света на демоничното - света на отровите, без да разбира че той ще остане под тяхното влияние, под тяхна власт, ще загуби своята свобода и ще правят с него това, което не иска. Деформират се мозъчните клетки на сивото и бялото вещество, става раздразнителен и го тласкат в неправилни посоки. Нека се знае, че Саабеизма е посочил най-правилните причини за нарушаването на човешкото здраве и нормалното протичане на живота. Всичко това е плод на безредие в звездното тяло - двойника на човека, което в резултат дава и безредието в самото физическо тяло. Изобщо, болестите и ненормалното протичане на живота в даден човек е плод на безредието, откъсване от законите, които управляват човешкия организъм.
към текста >>

30. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота.
Кой жадува за слава? - обезславеният. Кой търси живота? - мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал.
към текста >>

31. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели.
" Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее.
към текста >>

32. 1934 година

ТОМ 16

И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели.
" Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее.
към текста >>

33. 16. Писма от Рила

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише. Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила. особено вълшебната котловина на езерата, където Велик Учител с учениците си е отседнал. Съществува един език на символи, на образи - това е езикът на природата. Той е първообразният, на който говорят великите посветени, адептите, магите. И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога. И пак не може да се опише.
към текста >>

34. 12. Желанието и следствието

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

" Дръжте връзка със звездите от първа величина.
9.I.1941 год. - Почни да изучаваш себе си! Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина. Когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. 8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа.
към текста >>

35. 5.6. Как се събираха парите

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Върху източната страна беше сложена някаква картина - мъж, Христос, в по-голяма от естествена величина.
5.6. Как се събираха парите Честното отношение на съборяните се проявяваше особено ярко при доброволните вноски, които всеки съборянин, по добра воля, правеше в „горницата". В нея се влизаше поединично, сам. Затова пред вратата чакаше дълга опашка от хора. Обущата се оставяха пред вратата и се влизаше по чорапи - както обикновено се влизаше при Учителя. Върху източната страна беше сложена някаква картина - мъж, Христос, в по-голяма от естествена величина. На другата стена висеше ограден в хубава рамка Пентаграмът- петоъгълникът със символичните саби, чаши, плодни дървета, котви и с обичайния кръстосан надпис: „Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел", обградени от кръгъл надпис: „В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа." Всеки съборянин трябваше да потъне в размишление и да си изтегли по свобода някоя страница от Евангелието, да си избере някой текст, чиято основна мисъл трябваше да остане като водеща мисъл през идната година. Тая мисъл той трябваше да съхрани колкото се може по-дълбоко в душата си. Едновременно с това всеки следваше да направи своя еднократен за цялата година принос към братската каса. В лявата страна на масата имаше поставена купчина с празни пликове. А на средата на масата ние лично видяхме вече натрупана грамада от попълнени и запечатани пликове.
към текста >>

36. 13. Новата основа на медицината

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка.
Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде зрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността, към която водят „седемте загадки" на „науката", легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по-мощно се чува гласът на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетки са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче на тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив, душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
към текста >>

37. 2. Планети

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма величина и, евентуално, налични комети. 2.
Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т. е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението, на който е една математическа работа. Елементите на тая небесна карта, т. е. факторите, които се взимат предвид, при астрологическото изследване са: 1. Планетите, Слънцето и Луната, като извори на астрална енергия (X. Селва). За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма величина и, евентуално, налични комети. 2. Знаците, като зони на астрална енергия (Селва). 3. Домовете или силови полета и 4. Аспектите. Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на „Житно Зърно”). Затова ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти.
към текста >>

38. 4. Домове или силови полета

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния. Фиг.
Оттук имаме редуването на деня и нощта с всичките им особености, респективно известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво е влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обяд и на полунощ - не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на Земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът - като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на Земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния. Фиг. 1 Зодиакалните знаци съвпадат с домовете: първият знак заема първия дом, вторият знак - втория дом и т. н. Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юг, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, надясно пада западният хоризонт, а долу - долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу.
към текста >>

39. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

Изглежда като звезда от първа величина.
Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра. Гъстотата и е 0.91. Изглежда като звезда от първа величина. Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с. кървавочервен цвят, като звезда от първа величина. Отдалечен е от Слънцето на 227 милиона километра. Обаче поради елиптичността на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 милиона километра.
към текста >>

кървавочервен цвят, като звезда от първа величина.
В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра. Гъстотата и е 0.91. Изглежда като звезда от първа величина. Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с. кървавочервен цвят, като звезда от първа величина. Отдалечен е от Слънцето на 227 милиона километра. Обаче поради елиптичността на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 милиона километра. Но спрямо Земята разстоянието му се мени в много по-широки предели. Когато дойде най-близо до Земята, разстоянието му до нас е само 55 милиона километра, а когато е най-далече от нас, разстоянието му достига до 400 милиона километра. Обиколката си около Слънцето извършва за 780 наши дни т. е.
към текста >>

Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа величина.
Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, т. е. за една година изминава един зодиакален знак и за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тая рязкост, каквато имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника. Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м.
към текста >>

При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина.
Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м. Оста му е наклонена спрямо орбитата по ъгъл 28°, а на Земята е 23 1/2, та на Сатурн съществува по-голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние от Слънцето е 1,426 милиона километра. При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина. Заобиколен е от една свита от 10 спътници. Уран едвам се забелязва, както малка звезда със силни очи. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а гъстотата му малко надминава гъстотата на водата - 1.3-та, макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 14 1/5 пъти по-голяма от Земята. Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2.900 милиона километра, обиколката си към Слънцето извъртва за 84 години, има 4 спътника. Нептун се намира на разстояние 4.490 милиона километра.
към текста >>

По блясъка си е подобна на звезда от 15 величина и може да се види само с крайно силни телескопи.
Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник. Плутон. Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Открита е от американския астроном Томбан на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето - обиколката си около Слънцето извършва за 250 год. По блясъка си е подобна на звезда от 15 величина и може да се види само с крайно силни телескопи. Още не е проучен, за да се установи гъстотата му и химическия му състав. Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата.
към текста >>

40. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IX.

Влад Пашов

ТОМ 18

Това се отнася особено за звездите от първа величина, които са 19 на брой и блестят като диаманти на небето.
И затова неподвижните звезди са класифицирани към седемте планетни принципи и 12-те зодиакални знаци. Някои астролози не вземат под внимание влиянието на неподвижните звезди, но те забравят, че нашата слънчева система е част от една по-голяма система, и силите, които действуват в нея, са органически свързани със силите на по-голямата система. Древните астролози, които са били посветени, са вземали под внимание влиянието на неподвижните звезди, защото те са познавали органическата връзка между нашата система и останалата вселена. А тези, които оспорват тяхното влияние, разглеждат въпроса механически и намират, че тези слънца били далеч и не оказвали влияние върху нашия живот. Но астрологическата практика е показала, че неподвижните звезди оказват голямо влияние в нашия живот. Това се отнася особено за звездите от първа величина, които са 19 на брой и блестят като диаманти на небето. * * * Привеждам тук една таблица с означение на имената на неподвижните звезди и съзвездията, към които принадлежат, в която е посочено и влиянието, което им се приписва. Таблицата е взета от френския астролог Жулиано. Тъй като движението на неподвижните звезди по еклиптиката е много бавно, приблизително по 1° и 24 м. за 100 години, или приблизително по 50 секунди за година, то за определяне на тяхното място в хороскопа не е необходима друга таблица, освен горната, която ни показва положението на неподвижните звезди по еклиптиката, или геометричните дължини на тези звезди. По-голямо значение, разбира се, се отдава на звездите от първа величина.
към текста >>

По-голямо значение, разбира се, се отдава на звездите от първа величина.
Това се отнася особено за звездите от първа величина, които са 19 на брой и блестят като диаманти на небето. * * * Привеждам тук една таблица с означение на имената на неподвижните звезди и съзвездията, към които принадлежат, в която е посочено и влиянието, което им се приписва. Таблицата е взета от френския астролог Жулиано. Тъй като движението на неподвижните звезди по еклиптиката е много бавно, приблизително по 1° и 24 м. за 100 години, или приблизително по 50 секунди за година, то за определяне на тяхното място в хороскопа не е необходима друга таблица, освен горната, която ни показва положението на неподвижните звезди по еклиптиката, или геометричните дължини на тези звезди. По-голямо значение, разбира се, се отдава на звездите от първа величина. Включването на неподвижните звезди като фактори в хороскопа е необходимо, защото често намираме, че някои явления и събития не се обясняват задоволително само с другите фактори. * * * С изложеното дотук направих едно кратко изложение на елементите на астрологията. Споменах и за основните астрологични комбинации - именно основните отношения между знаците и планетите. Има и други комбинации, които са също така необходими, но ще ги разгледам по-късно. В следната глава ще изложа накратко теорията и техниката на съставянето на хороскопа, за да може всеки да почне чрез практика да изучи основно теорията на астрологията.
към текста >>

41. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО