Търсене в текстове за 'Великолепие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
към текста >>

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
към текста >>

2. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни.
Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе.
към текста >>

3. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>

4. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си.
Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи.
към текста >>

5. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники.
Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете.
към текста >>

6. Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Върху снежните върхове на планината Трепти в великолепие светлината.
Колко сърца туптят! Колко ръце се протягат! Защото Бог иска. Птичките пеят за Него, И слънчевите лъчи обагрят цветята. Лазурното небе се усмихва и гали, То прониква с чистота и мир. Върху снежните върхове на планината Трепти в великолепие светлината. За Него ли? От Него ли? В Него ли? Бог – незнайния във всичко. Ала Той изпълва сърцето.
към текста >>

7. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие.
A. T. КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие. Полета, долини, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота. Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота.
към текста >>

„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>

" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

8. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- извика Ной..., „С какво великолепие си покрит!
При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога.
към текста >>

9. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената.
Georg Noedmann Псалми за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем!
към текста >>

10. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

О, великолепие и блаженство, които са готови за хората!
Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората! Последните трябва само да могат да ги схванат. С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат. Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си. Мирът, основан на Любовта. Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия.
към текста >>

11. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си.
За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството.
към текста >>

12. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост.
Излез навън към нейните хълмове и планини и вземи от нейната царствена сила и тиха радост. Отворете се за великото единение с всичко и нека животът ти протече с щастието и красотата на цялото. Животът е ценен, щом можеш да се подигнеш над създадените от тебе граници. Обичай своите ближни и чувствувай блаженството на своята любов. Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта. Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост. Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят. За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света.
към текста >>

13. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас.
И така, мислете винаги за нашия стремеж, за нашата цел да помогнем на човечеството в неговия възход и тогаз ще знаете винаги, какво трябва да правите. Като работите с нашите оръдия, всичко ще ви се отдава. Стремете се, прочее, да бъдете все по-достъпни, за да бъдете използувани от нас. Нищо, което е било направено с цел да се допринесе щастие и разумност на другите, не е било напразно. Животът трябва да бъде добре използуван в цялата негова пълнота. Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас. Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре. Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят.
към текста >>

14. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния.
Рицар на Духа, достатъчно е обаче за него да вземе перото в ръка и да се почувства като Крез. Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник. Изпращат го на хилядогодишната изложба в Филаделфия и това е за него спасение. С цената на шест годишна тежка, мъчителна работа, като сътрудник на Нюйоркския „Graphic", той е полуспасен от материалните несгоди. Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията.
към текста >>

15. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата.
Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим. И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата. Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти". Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата. Царство на Откровенията, на нова библия и нови закони.
към текста >>

16. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие.
Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя.
към текста >>

17. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал.
Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин. Всичкото злато на един милионер не може да допринесе на своя притежател нито един дребен отломък на вътрешно и същинско богатство, което един Гьоте, Ръскин, Гайбел могат да нарекат свое собствено. Ако ти никога не си можал да разгадаеш една божествена вест в природата – вести по-красиви, по-чудесни. по-скъпоценни, от колкото едно човешко перо би могло да опише – ти не си и наполовина живял, ти не принадлежиш към истински образованите. Ако ти си в състояние да четеш Божиите писма към неговите деца, то ти имаш повече мъдрост.
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата.
Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата. Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение. Светът извън тях е величав, спокоен и хармоничен. Радостта преизобилно се излива като буйни потоци, но неговите зандани на песимизма никога не са я познали. Те трябва да се помъчат да излязат от тая клетка, да побягнат от натрапчивостта на тоя фантом, за да видят, че в живота има нещо, което не са познали дотогава. Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо?
към текста >>

19. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие!
Някои го разбират много външно! В същност то е нещо по-дълбоко, отколкото го мислят. Изток става постепенно все по-бледен, после розов, и после все по-ярко червен. Чучулиги се издигат над нас и пеят. Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден! Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете.
към текста >>

20. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите".
трябва да се пробуди сърцето на света. Неговият зов днес е слаб. Неговите повеления са смешен анахронизъм. Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

21. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките.
В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата.
към текста >>

22. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски.
Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални? " Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането. Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой. И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него.
към текста >>

23. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
към текста >>

24. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него.
Аз искам да отдалеча за момент мисълта на читателя от оня Иисус, който се превърна на иконописен образ и да се приобщя заедно с него до истинското величие на Учителя на всички вкове. Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява.
към текста >>

Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус.
Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
към текста >>

25. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител.
Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния. Наведе се и уми краката на своите, за да покаже величието на своята смиреност. Той не се скри и не си послужи в критичните моменти с силата на своя дух, а се остави да го приковат, за да страда по човешки. И друг един въпрос съществува между хората: успее ли Иисус или претърпи крах? Привидно животът на тоя най-велик между първите на човечеството завърши катастрофално.
към текста >>

26. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие.
Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото. Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух.
към текста >>

27. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие.
Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА.,И S. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди.
Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са. престанали да цъфват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изпотъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък. Който знае да чете писмото на съзвездията, той е буден и чака. Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди. И колко са тия, които чакат! Сега дните са малки, а нощите дълги като нощи на затворник. Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обвива света, будни са тия, които чакат тихия зов. Навън е сковаващ студ. Вътре блещукат сетните въглени на огнището.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание.
Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът. Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание. Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание. Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания.
към текста >>

30. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света.
Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни.
към текста >>

31. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когото чакахме да дойде с великолепие на победител!
Неговият глас тихо е подканял към разумност и човещина, към благост и неотмъстителност, но човекът не чул тоя глас, подал се на стихиите на своите емоции, хвърлил е искрата на своята ненавист. Днес личностите и народите учат великата мъдрост на живота от следствията на своите постъпки. Душите се преорават като целини с могъщото рало на страданията, но нали ние пожелахме това? Не се ли молеше с трогателна нежност тихият глас на любовта да я приемем като гостенка в сърцето си? Как ще бъдем щастливи, щом не отворихме вратите при това кротко похлопване отвън с тихи стъпки и с молещи очи си отиде Христос. Когото чакахме да дойде с великолепие на победител! Ще Го чуем ли, когато Той повторно ни позове?
към текста >>

32. ЗА ТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Стрелец РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове.
към текста >>

В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.
Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.
към текста >>

33. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие.
"Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата. Оня, който ви обича, няма да иска да ви отнеме лъчите на Божественото слънце.
към текста >>

Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие.
Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество. Той е намислил да направи нещо от тоя камък. Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост. Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за човека. Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие. "Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов.
към текста >>

34. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа и у онзи, когото обичаш и те израстват с всичкото си великолепие.
Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко. Тя дава крила. Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа и у онзи, когото обичаш и те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем. Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магичният ключ. Даже ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия.
към текста >>

35. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Плодовете стояха пред мен облечени в своето великолепие, ухаещи на сладък аромат и любовно ме каниха: „Опитай ни и виж, каква е нашата любов към теб, дете на нашата земя".
Слънцето пътуваше все на юг. Денят намаля, когато аз тръгнах за трети път по познатата градинска пътека, която сега беше окичена с узрели плодове. Жълти, червени багри, кехлибарени и зелени петна се преливаха и рисуваха живата картина на мълчаливата природа, която, притаила дъх, се възхищаваше от собственото си творение. Незнайна ръка сега беше сложила трапеза и канеше своите деца на царски обяд. Приближих до нея. Плодовете стояха пред мен облечени в своето великолепие, ухаещи на сладък аромат и любовно ме каниха: „Опитай ни и виж, каква е нашата любов към теб, дете на нашата земя". Спрях се очарована и смутена. Развълнувано ги попитах: „Откъде идвате вие? Само слънчев сок ли разливате от сърцевината си? Кой ви роди вас, малки божества? "... Слушала съм вълшебна приказка.
към текста >>

36. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя се явяваше с всичкото си великолепие и красота.
Всичко почиваше в мир. Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката. Там ние отправяхме молитва към Онзи, Който е Любов, Мъдрост и Истина. Всяка сутрин, преди изгрев, когато планината се събуждаше, а езерата още спяха, ние се изкачвахме на върха. Там бяхме галени от погледите на звездите, които неусетно изчезваха някъде в небесата, а на изток се отваряха златни двери, от където се показваше розовият лик на зората. Тя се явяваше с всичкото си великолепие и красота. Като млада девойка, облъчена в пурпур, тя бе чиста и светла, а лицето й бе обагрено с цветовете на любовта. Тя се явяваше, за да посрещне Слънцето, което идеше със светлика и сила, под звуците на музиката на всички дихания на миро. Тогава се раждаше новият ден, а слънцето пиеше жадно и се къпеше в езерните, води.
към текста >>

37. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква красота и великолепие!
Птичките пеят!... Природата цъфти!.. Дърветата обличат белите и розови дрехи на своите цветове. Обкичват се със зеленина. Тревите буйно растат ... О! Каква красота и великолепие! Какво богатство и щедрост! Какъв неизчерпаем извор на радост и щастие!.. Като че ли всяка твар, като че ли всяко растение и животно е опиянено от живот, опиянено от блаженството на съществуването. А де човекът?... Взима ли той своя дял от тоя живот?
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза.
Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение.
Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен. Дълго стоим в мълчание и захлас. И после към хора на цялата природа и ние присъединяваме нашите песни. Никога няма да забравим този дивен час, този дивен изгрев? Изгревът на Слънцето през първия ден на пролетта.
към текста >>

40. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски.
Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде мисълта: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината! “ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство.
Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил. Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал. Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом. Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство. Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко. Светията бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То изплава, величествено, голямо, в някакво дивно великолепие, придружено сякаш от царско шествие, потънало в златен блясък.
Дълго гледах; по-късно разбрах, че това бе изтока. Как чудно бе всичко! Но що е това? Невъобразимо спокойствие царуваше наоколо ми. Някой в мен бавно сричаше: „Слънцето“. То изплава, величествено, голямо, в някакво дивно великолепие, придружено сякаш от царско шествие, потънало в златен блясък. Вероятно това е било през Март или Април. Тогава за първи път аз видях Слънцето. Когато всички мои близки се събудиха, на всекиго аз задавах този въпрос: „Виждали ли сте слънцето? “ „Да, разбира се, ето го.“ И те ми сочеха, него, невидимото за мен, разляно слънце по градини и улици. „Не, — им казвах аз; Това не е“.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората.
Не се лъжете. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава Духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовният свят, които трябва правилно да се изучават. Когато идва на земята ангелът не се проявява в своето естество, но се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората. Вашите желания не са ши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава. Има смисъл да постигне едно желание, запример, да се подмлади човек, но с това той да съумее да обърне към Бога всички ония, които се влюбват в него и да събуди в тях любов към Бога. да развие техните благородни чувства. Как се определя любовта? — Любовта се определя следния начин.
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие.
Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване. Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране? Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото привличане. Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие. Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала младост. Навсякъде те намираме, навсякъде ние разпознаваме твоето дело, което се простира от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Ние се прекланяме пред силата ти и се удивляваме на величието ти. Камил Фламарион ПЕСЕНТА НА ОЗАРЕНИЯ В душата ми е изворът обилен Със златоструйна светлина; Със него движа се окрилен От всяка напаст и злина. * От този извор са изгрели Стремежите крилати, чисти, Кои ме водят към предели На висши мирови лъчисти.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.
Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният.
към текста >>

46. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня!
Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота! . . . Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни. На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост! Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите прелести на природата. А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня! Зеленината е облякла гората в пролетната й дреха. Стоплила е голите доскоро клоне на дърветата, чиито малки обитатели прехвръкват невидими, възпявайки в звучен глас прелестта на месец май. А цветята, пръснати тук и там из зелените поляни и разцъфналия червен люляк, разнасят упоителната си миризма навред, като благовонен мирис. Това е шествието на пролетта през божествения месец май!... Н. Дориян Не го познаха (из неделната беседа „Не Го приеха“ – 28. XI.
към текста >>

47. -

Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец.
Но не разбирах и не обичах твоята песен. Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните. Като морски разбойник, криех моето корабче в най-вълшебните кътчета на твоето крайбрежие, или в страшни бури причаквах богати кораби, за да ги ограбвам. Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах. На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно. Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно . . . Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост. . . Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт.
към текста >>

48. -

безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай.
Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони.
към текста >>

Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света.
И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък. Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня.
към текста >>

49. -

Колко повече благоговейно внимание заслужавате тия първи пролетни дни, когато природата се облича в празнично великолепие!
Да отдадем всичките си сили за неговото осъществяване тук, на земята! Да отговорим с любов и преданост на Неговата Велика жертва. Ето достойното призвание за истинския човек. П л а м е н ВСРЕД ПРИРОДАТА! Толкова много дни на човешки обичаи и традиции през годината се ползват от нашето почитание! Колко повече благоговейно внимание заслужавате тия първи пролетни дни, когато природата се облича в празнично великолепие! Ще ида в близката градина! Тя се е раззеленила и разцъфтяла. Там, между цветята и птичките ще отправя мълчаливо приветствие към природата, която се събужда! Пристъпих тихо през входната врата на градината. Пристъпих като в храм.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот.
Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста!
Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота. 78. Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста! “ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“. Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство!
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка.
Това име означава всеобщо прошение на греховете, помилване, покой, избавление и изкупление на света и бъдещия живот. То се прилага към Светия Дух и влияе чрез чиновете на Престолите (които евреите наричат Аралим, т. е. велики, могъщи, силни ангели) и след туй чрез сферата на Сатурна доставя форма на флуидическата материя. Първото му разумно същество е Зафохиел, ръководителят на Ноя, а второто — Иофиел, ръководителят на Сима. * * * Четвъртото име е Йел. Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им.
в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли. Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък.
За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани. Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од. Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък. Така са се изказали за одичната светлина и мнозина други сензитиви. Често те са били съвсем възхитени и са заявявали, че никога в живота си до сега не са виждали такава красота. Живописците Ранстл и Яншуц били особено изненадани от великолепието на тези нощни светлини. Одът, не е електричество и магнетизъм Одът е нещо различно от магнетизма и електричеството. Магнитът освен магнетизъм има и од.
към текста >>

Живописците Ранстл и Яншуц били особено изненадани от великолепието на тези нощни светлини.
Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък. Така са се изказали за одичната светлина и мнозина други сензитиви. Често те са били съвсем възхитени и са заявявали, че никога в живота си до сега не са виждали такава красота. Живописците Ранстл и Яншуц били особено изненадани от великолепието на тези нощни светлини. Одът, не е електричество и магнетизъм Одът е нещо различно от магнетизма и електричеството. Магнитът освен магнетизъм има и од. Също така електричеството винаги се придружава с од, но последният е нещо различно от него. Доказателство: и обикновеният молив, който човек държи, попива от човешкия од и става светещ за сензитива, обаче това не ще каже, че притежава магнетизъм или електричество. Връзка между ода и жизнените явления Има връзка между ода и жизнените явления.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта .
Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството.
На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм. Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън.
към текста >>

С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето.
Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето. Това е тържеството на Нешама. (По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е. за Злото във всичкитЬ му проявления — както и на останалитв -глави. Те са, обаче, много специални и недостъпни за нашите четци). Алхимия (Продължение от кн.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45393490791321