Търсене в текстове за 'Великолепие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи.
Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око. Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ.
към текста >>

2. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев.
С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати?
към текста >>

3. Наряди за 1922 г.

ТОМ 12

Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.
Приготви нозете си и посрещни Я. Отвори обятията си и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявения Бог на Любовта. „Идете, казва Той, известете на братята ми да идат в Галилея и там ща ме видят." Галилея, това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас: „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го и Той ще дойде. Посейте доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „благост".
към текста >>

4. 6. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен)

Иван Толев

ТОМ 15

3 Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот.
6. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1. VI. 1919), с. 3 Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр.
към текста >>

5. 6. При Будинова

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

А да не намира човек смисъл в живота, това значи да живее в тъмнината, да не вижда великолепието на Бога и да е прекъснал връзките си с Него.
И наистина, предположението не ни излъга. Надя, моята приятелка, макар и още млада, побърза да ми се оплаква от несносния си живот, в който тя не е могла досега да намери абсолютно никакъв смисъл. Въздъхна дълбоко, което показваше, че нейде в дълбочините на нейната душа Божественото търси изход, търси простор и прави усилия да създаде мир и хармония в тази душа и да се прояви чрез нея. Аз се зарадвах вътре в себе си, защото очите ми виждаха една душа, която въздъхва и търси освобождение от оня страшен вътрешен гнет, който я поставя в положението на една риба без вода. Аз й продумах, че душите, които обичат Бога и искат да Му служат, могат да се освободят, могат да се заздравят и заживеят един чист и осмислен живот, който е идеал за всяка една душа. А да не намира човек смисъл в живота, това значи да живее в тъмнината, да не вижда великолепието на Бога и да е прекъснал връзките си с Него. А по-голям трагизъм от такова едно състояние за една душа едва ли би могло да има, - И както виждам, тъкмо ти се намираш сега в това положение. - Какво да правя? - със сълзи на очи и с трогателен глас ме запита тя. - Още днес тръгни в пътя, в който съм тръгнала и аз - възлюби Господа с всичкото си сърце и душа, възлюби ближния като себе си, прости на всички и отвори си сърцето за доброто. - А на мен какво ще кажеш?
към текста >>

6. 10. Духовна работа. За село Слатина

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито.
Село Слатина. Вдъхновени и готови за духовна работа на широката Божия нива. Тайна молитва. Намерихме се на открито. Югоизточната част на широкото Софийско поле се разстилаше пред нас, обсипано с кръстци от жито и овес. Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше. Ние се спряхме и в мълчание издигнахме към небето топла молитва от благодарност за благодатния дар, който ни го е дал. Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога. - „Мир и светлина да бъде в този дом" - си казахме, когато с десния крак прекрачвахме прага на селската кръчма. Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората.
към текста >>

7. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе.
И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток. Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето. Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него. Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето. Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето. И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи.
към текста >>

8. 31. Писмо от езерото Елбур

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Любовта, проявена между двама души, между двама приятели или между родни братя, може да се почувствува най-добре, когато се прилага законът на даването и вземането - там тя се ражда и изпъква в своята сила и великолепие.
31. Писмо от езерото Елбур 12. VIII. 1935 г. Любовта, проявена между двама души, между двама приятели или между родни братя, може да се почувствува най-добре, когато се прилага законът на даването и вземането - там тя се ражда и изпъква в своята сила и великолепие. Тогава човек се ражда и чувствува, че живее и животът му добива смисъл. Дано по-скоро дочакаме онзи ден, когато всички ще разтворят сърцата си за доброто и за любовта чрез даване, чрез взаимно помагане, чрез самопожертвуване! Това е идеалът на всички светли същества, на всички светли души на небето и земята. За този идеал много светли, чисти и благородни души отидоха на голгота. В името на този висок идеал - любовта, дойде Христос на земята, въплотен като нас.
към текста >>

9. 16. Писма от Рила

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога.
Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише. Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила. особено вълшебната котловина на езерата, където Велик Учител с учениците си е отседнал. Съществува един език на символи, на образи - това е езикът на природата. Той е първообразният, на който говорят великите посветени, адептите, магите. И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога. И пак не може да се опише. В Бога е безкрайното, което никой не може да изрази или обхване. И добре, че е така. Хората търсят Бога. Искат да Го видят.
към текста >>

10. 6. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света.
Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица - малкото момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърца на обичта. Синьо небе, бели облаци и след пладнена тишина. И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чак стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
към текста >>

11. 12. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди.
Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи, на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са престанали да вярват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изтъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък. Който знае да чете писмото на съзвездията, той е буден и чака. Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди. И колко са тия, които чакат! Сега дните са малки, а нощите дълги като нощи на затворник. Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обвива света, будни са тия, които чакат тихия зов. Навън е сковаващ студ. Вътре блещукат сетните въглени на огнището.
към текста >>

12. 14. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудно езеро, в което се оглежда великолепието на света.
14. По колелото на Зодиака Житно зърно, Г XVI (1942), кн. 1, с. 22 РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудно езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата - бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените й зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове.
към текста >>

В изумрудените им дълбини е отразено, като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света. Стрелец
Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието, и краят му се губи - в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода, дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено, като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света. Стрелец
към текста >>

13. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

ТОМ 19

Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност.
Тя ще бъде подета от всички славянски народи и след това от другите народи по лицето на Земята. По този начин ще има една здрава основа за създаване на духовното тяло на новия човек. Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание. По този начин всички недъзи, които са натрупани в човечеството от инволюционната епоха ще бъдат изгорени и по този начин да се запали отново Божествената искра, която през течение на хилядолетия е била открита в дълбочините на човешкото естество. Изобщо, бялата раса трябваше да премине през тази фаза, за да може самата тя да си изгради своята материална и духовна култура по пътя на личния опит.” „През периода на вълната на Любовта и мистичния деканат на Водолея, ще се развържат кармичните възли.
към текста >>

14. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

С чест и великолепие си облечен.
Учителят Дънов обяснява на Своите последователи, че щом чрез радиото може да се изпраща говор и музика на хиляди километри по вълните на етера, същото може да се прави и с мисълта на човека - чрез своите мисли и чрез мозъка като предавателна централа, човек може да препраща мисли на определена вълна за определен друг човек. Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178. «Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него. И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на светите на Вишнаго; и времето стигна, и светите взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж. Данаил, гл. 2, ст. 31-36. В книгата Учителят.
към текста >>

15. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

С чест и великолепие си облечен.
Учителят Дънов обяснява на Своите последователи, че щом чрез радиото може да се изпраща говор и музика на хиляди километри по вълните на етера, същото може да се прави и с мисълта на човека - чрез своите мисли и чрез мозъка като предавателна централа, човек може да препраща мисли на определена вълна за определен друг човек. Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178. «Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него. И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на светите на Вишнаго; и времето стигна, и светите взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж. Данаил, гл. 2, ст. 31-36. В книгата Учителят.
към текста >>

16. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ!
Защото е много трудно изведнъж да се почувствува човек толкова огромен по ръст. Казах си, нали се чувствувам все малка, и сама се намалявам, сега Юпитер искаше да ме прекара и през тази опитност - какво е човек да бъде огромен! Това беше някъде към пролетта и при точното минаване на Юпитер през моя Асцендент. След 12 години пак очаквах какво ли ще ми даде Юпитер, с новото си минаване през Асцендента ми. Даде ми всичко друго, но не и същото психично преживяване. А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ! И това само Юпитер може да даде! Той е Големият благодетел! Той е и Великото Всемирно Братство! Той е и вождът, ръководителят, Учителят! Та така имах това изживяване, та реално почувствувах какво значи транзит на Юпитер (и мой господар), и то върху моя Асцендент.
към текста >>

17. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

ТОМ 23

Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по хубост и великолепие?
Птиците надничаха из листата и ни поздравляваха за щастието ни. Имаше ли тогава нощ? Имаше ли ден? - всичко бе се сляло в приказно вълшебство, което цяла ме изпълваше и опиваше. Вие искате да знаете какъв беше Той? Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по хубост и великолепие? Той носеше за мене светлината на деня и звездната омая на нощта. О, вие, които не сте виждали очите му, чуйте: Неговите очи разкриваха светове, из които не се уморявах да ходя. В тях бе и тихата почивка, и сладката омая, и бурята, и ураганът, и огънят на безумната обич. Косите му? О, вие никога няма да ги знаете, защото никога не сте ги милвали и никога не е минавал през пръстите ви свещеният трепет, който кара устните жадно да се търсят и намират... Снагата му.
към текста >>

18. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Кой, кога и как я облече с великолепие?
Ковачев разбира, че не му отговарям. Че общите снимки са само радостта на пролетта. Но все таки той още вярва. Скоро ще се установи в София и - тогава. А София е хубава вече. Кой, кога и как я облече с великолепие? Отсреща Витоша я здрависва. Врабчетата сега са чисти и весело чуруликат. Улиците - да ти е драго да тичаш по тях. Цаню Иванов ме ухажва. Учи ме на пишуща машина „Адлер".
към текста >>

19. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Какво великолепие край него от горящи свещници, сякаш е някой цар.
XV, с. 681-683 - митрополит Йосиф, главен началник на военното духовенство през войната 1915-1918 г.]. Изложен е на показ в църквицата... Отивам да го видя. Грамаден човек - дълга бяла брада, високо чело. Умрял внезапно - не се стопила от него нито капчица млечице. Какво великолепие край него от горящи свещници, сякаш е някой цар. Гледам го и се чудя где седеше омразата му към Учителя. Как можа да допусне той тази гадост в сърцето си. Омраза, клевета, лъжа... До него на възглавничка е и короната му, патерицата на владишко отличие. Гледам го и се чудя. После сядам в градската градина и пиша впечатленията си в една тетрадка... „Случайно”, все случайно, запътвам се подир туй при Него.
към текста >>

20. 9. Пентаграмът

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

Те щяха да се приближат до нас и небето с всичкото си великолепие щеше да ни гледа сякаш в очите.
И продължава нататък - Сега вече знаете, какво да искате, казах ви го. Искайте, защото в продължение на десет години Бог ще се яви на всички. Бъдете готови да поискате същото.” Думите звучат живо и топло като обещание. Хоризонтите са безбрежни и чисти. Видимостта е голяма. Те щяха да се приближат до нас и небето с всичкото си великолепие щеше да ни гледа сякаш в очите. Слязло при нас, светещо и възхитено, защото един прекрасен и здрав път беше очертан - пътят на ученика. Копнежът на човешката душа, жаждата на ума и сърцето щяха да получат своя полет и човекът с компас в ръка щеше да се спусне на далечно пътешествие. Нека не е цар, човекът щеше да бленува за този миг и за тази среща с Безконечността и щеше да знае какво да иска. Мъдростта само не стига. Сама в ръцете на несъвършения - жител на планетата земя тя можеше да го спъне, да го похаби, да го погуби.
към текста >>

21. 6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Трите принципа - основа на учението блестят с всичкото си великолепие, някой ти подава песнарката и през този ден научаваш първата песен.
Започваш да пееш и ти. Каква мелодия и колко бързо я усвояваш. Тя има чудесен рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”. А рефренът звучи, издига се, кънти сякаш това не е някакъв малък, обикновен салон, а акустична зала - ’’Безценен дар е любовта, красиво чувство обичта, благо дело милостта, обилен извор мъдростта.”... За пръв път слушаш братска песен - четеш в коментара - мелодия от Учителя, текст съставен от ученик по идеи дадени от Учителя. Това нещо късно научи. Трите принципа - основа на учението блестят с всичкото си великолепие, някой ти подава песнарката и през този ден научаваш първата песен. Необикновеното се случи - всеки човек по всяко време трябва да пее. Музиката бе език, говор, който трябва да се учи, да се живее. Музиката е нужда, хляб, вода, въздух, светлина, музиката е слънце. Как ще се живее без слънце? Как живееха хората без музика?
към текста >>

22. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака.
Да, всичко още беше спокойно “тихо”, мирно временно с определения ритъм на живот, който ти позволяваше да мечтаеш, как ще прекараш лятото. Разбира се за нас този въпрос беше точно определен - на Рила. Никой не се двоумеше, никой не беше раздвоен и не се безпокоеше откъде ще намери пари, ако нямаше. Рила за нас беше място на отдих и летуване. Рила за нас беше нещо извънредно, великолепен свят, широко разтворен пред нас, за да се превърне мигом на школа и храм, където те чакаше чин и катедра. През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали.
към текста >>

23. 1. Голямата кошница

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Не, просто асоциацията - пейзажът ни беше познат, скъп и роден, есента суха, лишена от аромати напираше от всичките страни, отвръщахме очи от картините и спонтанно се върнахме назад, погледнахме далеч - годините се върнаха, или ние отидохме при тях и великолепието на една есен разкри пред очарованите очи великолепните си табла.
Изпитвахме някакво чувство на пустота. Нищо по-страшно сякаш на земята нямаше от това, да липсва вода, тоя безцветен и без мирис елемент, тоя животворен елексир, който поддържа живота и изпълва всеки атом на органическия и неорганическия свят. Какво собствено искам да разкажа? За сушата през една от тези години, или за водата, за плодовете, за Изгрева?... Не. Нямаме за цел да опишем Изгревските градини през това време. Не, просто асоциацията - пейзажът ни беше познат, скъп и роден, есента суха, лишена от аромати напираше от всичките страни, отвръщахме очи от картините и спонтанно се върнахме назад, погледнахме далеч - годините се върнаха, или ние отидохме при тях и великолепието на една есен разкри пред очарованите очи великолепните си табла. Тогава решихме да погледнем добре, да обхванем цялата обстановка, да отбележим всичката красота външна и вътрешна - да, невъзможно е да се даде кратко, като откъс, като картина. Нека ни бъде позволено да предадем всичко, както е било, богато, свежо, живо с целия оня бликащ живот, който никога не стихваше край Него. Дали ще бъдем обвинени, че си позволяваме такава епична форма, която в последния момент дори жадуваме да я превърнем на лиричен стих - животът край Него беше премного хубав, светъл, богат. Оттам и всичко изживяно край Него, със Него и чрез Него получаваше невъобразим блясък и дълбочина. Ония, които търсят само фактите, ще ги намерят.
към текста >>

24. 18. Белият плик

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

И ето, всред всичката тази красота и великолепие студентът по музика Наско се чувствува нещастен.
Едно нежно лилаво небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради. Да всичко е премного тихо, красиво, спокойно. На Изгрева тази хубост и тишина се чувствува като богато разляла се слънчева река - животът е хубав и си тананика своята песничка, птиците отлитат на юг, градините претоварени от плод чакат да бъдат обрани. В тая пред есенна нежност Изгревът е чист и спокоен и премного светъл. Атмосферата е рядка и радостта - тиха и беззвучна. И ето, всред всичката тази красота и великолепие студентът по музика Наско се чувствува нещастен. Той не вижда нищо от заобикалящата го хубост, защото е потънал в една дълбока тревога. Зает е с личната си неудача. Последният ден, когато трябва да внесе таксата и братът, който го подържа, тръгнал на път по работата си се забавя и той няма откъде да вземе пари. Професорът напира и му дава последен срок. Днес... Опитва се да заложи нещо, не върви, опитва се да иска от приятели пари не успява.
към текста >>

25. Послесловие

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Небето с всичкото си великолепие разкриваше безбрежността, където милиони галактики се рееха, съществуваха и се подчиняваха на един идеален ред й на един Велик Разум, Който стоеше зад всичко и проникваше необятния живот.
Той живя и стана живото доказателство за Великото, което нямаше да има сила, която да разруши, както нямаше да има сила, която да обезцени и разруши Неговото дело. Светът този път нямаше да успее да се освободи от Неговата мисъл, от идеята за Реалността, от идеята за Бога, от идеята за Любовта и братството, неща, които станаха видими, реални през нашето сгъстено материалистическо време. Бавно се събуждаше човекът от вековната си дрямка и през някое пролетно утро щеше да отвори очи и щеше да каже: Колко е светло! Тогава, къде щеше да се скрие заблудата и дали щеше да има място за лъжливата идея, че светът бе конечен, че животът граничи със смъртта, че безсмъртието е идея, лишена от достоверност. Един огромен прозорец беше отворен и една врата стоеше открехната. Небето с всичкото си великолепие разкриваше безбрежността, където милиони галактики се рееха, съществуваха и се подчиняваха на един идеален ред й на един Велик Разум, Който стоеше зад всичко и проникваше необятния живот. Така ли просто учените щяха да обяснят великата архитектура, великата закономерност и целесъобразност на Вселената с отживялата форма -случайността - или с нещо друго набързо измислено и евтино пуснато в обръщение? Така ли бързо учените смятаха да открият тайната на Вселената и да станат господари на космическото пространство и неговите тайни? Времето стоеше огромно и неизмеримо в безконечните си полети. На човекът му предстоеше много усилия и много учене, много труд и работа, докато се добере до “тайната”. Да се живее на земята с материалистичната идея за произхода на земята, на Вселената и на човека е крайна сиромашия, то е последното стъпало до което една култура стига за да залезе и се разпадне.
към текста >>

26. 2. Новораждането като идея

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Родени от Бога, рядко събитие, което се случва не с друг, а с човека и не другаде, а на земята и което се оповестява по цялото небе - “Разцъфтяването на човешката душа е празник, цялото небе се радва на това събитие” -пробуждането на човешкото съзнание е величествен миг в живота на човека; това е влизането на човешкото съзнание в нов свят, нова еволюция, нов цикличен период, където животът получава своя дълбок смисъл, своята цена и своето великолепие.
” Идеята за новораждането този път лежеше ясна, кристално чиста, отразяваща като призма копнежите на едно поколение, на една епоха по-точно казано. Процесът на новораждането отдавна бе разбран и осветен от много страни. Учениците можеха да размишляват и да се задълбочават, за да зазвучи - “Роденото от дух и вода” като идея близка и разбрана. На земята беше премного светло и идеите по магичен начин се приближаваха до човека, за да му открият скритото съдържание. Учителят приближаваше идеите до съзнанието на ученика, за да задълбочи, разшири и накрая да я поднесе като узрял плод. Родени от Бога, рядко събитие, което се случва не с друг, а с човека и не другаде, а на земята и което се оповестява по цялото небе - “Разцъфтяването на човешката душа е празник, цялото небе се радва на това събитие” -пробуждането на човешкото съзнание е величествен миг в живота на човека; това е влизането на човешкото съзнание в нов свят, нова еволюция, нов цикличен период, където животът получава своя дълбок смисъл, своята цена и своето великолепие. Новораждането е необикновен акт, който променя живота на човека из основи, отвътре навън. Такъв човек се отличава и между милиони той може да се познае - отличава го светлината на ума, топлината на сърцето, новия морал и неговата правда, неговата обхода. Такъв човек е изискан в мисли| чувства, дела. Той има отношение към Великата Първопричина и като зеницата на окото пази това отношение като най-висшето нещо в живота си. Той има правилни отношения и към ближните си - той е винаги и за всички благодарен, не познава недоволството и живее с дълбоката вяра, че всичко, каквото се случва в живота му носи белега на неговото вътрешно благополучие като душа, като човек, като ученик.
към текста >>

27. 4. Свещеният елей

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

На земята няма нищо, с което би могло да се сравни красотата на богатството, вложено в тебе и човешкият език не би намерил думи, за да изрази великолепието на това, което притежаваш.
Ти имаш едно богатство, което не подозираш. Веднъж роден на земята, магическият жезъл на любовта те е докоснал и диханието на Безконечността е вдъхнал трепета на безсмъртието - ти роденият от плът и кръв си увенчан с венеца на нетленното. В тебе е вложена цяла съкровищница и едно слънце те огрява; в хиляди багри многоцветната дъга те облива и те увенчава с короната на разумността. Ти си потопен в един свят, богат на светлина и не подозираш, защо две сили се състезават за тебе и оспорват твоето гражданство в този или онзи свят. Ако би могъл да надникнеш в това море от светлина и красота... Ако би могъл да се извисиш до това небе от чистота и разкошна синева, хармонията би стигнала до твоите уши и ти би проумял съкровищата вложени от памтивека в тебе. На земята няма нищо, с което би могло да се сравни красотата на богатството, вложено в тебе и човешкият език не би намерил думи, за да изрази великолепието на това, което притежаваш. Безумие е да се смята човек беден. Мъдреците наричат това съкровище - душа. Заради нея приятелите на човека, възвишените и напреднали същества, напущат селенията, света на хармонията, приемат знака на жертвата и слизат при човека, за да му помагат. Душата е отломка от Безсмъртния дух на Вечността и нищо за нея не е достатъчно, тя заслужава всичките жертви. Всичките Велики Учители, всичките гениални мъже, всичките светии, които идват на земята, имат предвид само нея, слизат само заради нея.
към текста >>

28. 5. Обичай

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

На неговото небе слънцето грее винаги, а нощем звездите блестят с всичкото си великолепие.
Любовта ще те възнагради, защото към тебе ще се завърне оплодената мисъл и обогатеното чувство, които си благоволил да подариш на себеподобния си. Изкуството да обичаш е толкова трудно, колкото и лесно и надвишава всичките изкуства на земята, защото засяга най-прекрасното и безсмъртно цвете на земята - човешката душа. Които не обичат, не подозират красотата, която обитава в човека, не се възхищават от нея и не изпитват радостта от съзерцанието. Те нямат душа, а да живееш на земята без душа, подразбира елементарен живот, живот на голяма духовна нищета. Ученикът на Великата школа е роден богат. На неговото небе слънцето грее винаги, а нощем звездите блестят с всичкото си великолепие. Ученикът знае, че е от избраните люде, които имат душа. Ученикът слуша, когато пеят ефирите, съзерцава красотата на небесния лик, познава трепета на реалното, което го призовава към живот, към учение и към труд, а най-вече към Любов. На ученика няма да му бъде простено, ако не научи най-трудното и най-лесното изкуство - да обича. Той се роди само за това - да люби, за да.отзвучава в общата хармония на Битието, която носи името Любов.
към текста >>

29. 8. Петте разумни

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

В това събитие като в съсъд е събрано великолепието на недостижимото, сладостта на елея за който душата жадува.
На сватбата всички отиват да се веселят; отиват облечени празнично за да участвуват в празненството. Централната личност в този иносказателен епос е женихът. Всеки иска него да види. За него са дошли всички. Срещата с жениха крие нещо необикновено, магическото й въздействие е познато от древността, душата долавя с трепет, че моментът е епохален. В това събитие като в съсъд е събрано великолепието на недостижимото, сладостта на елея за който душата жадува. “Подобно е Царството Божие на сватба, подобно е на квас, подобно е на десет девици, които взеха светилниците и излязоха да посрещнат младоженеца. И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на притчата с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на притчата ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена. Всичко скрито в сбитата реч на Христа получава своята дълбока значимост. Светът е поляризиран, разделен е на две половини, процентите са определени - пет разумни девици и пет неразумни - поляризацията продължава до най-малката обществена единица - човекът. И той е разделен - раздвоен и в него пет разумни девици и пет неразумни живеят, действуват, разпъват човека, борят се за надмощие, налагат ту единия, ту другия порядък.
към текста >>

30. 4.3. Как пеят водите

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Където и да съм, аз слушам, как водите на Рила пеят, аз гледам водния облак на водопадите, аз се губя по неизразимата хубост на Рилските езера, където е събрано всичкото великолепие на планината.
Това са водите на Рила, които не намират път по нейната снага, стремглаво се провират под огромни канари и текат надолу под морените. Слушайте песента на тези подземни реки, слушайте, това е най-чистата и най-дълбоката музика от която лъха ненарушимо спокойствие и красота. Това са водите на Рила, които се стичат по всичките посоки и като буйни потоци възторжено се спущат надолу по стръмните пътища, бързи, свежи, дъхащи на младост и сила. Тръгнеш ли срещу тях, към теб лети един живот пълен със сила, бодрост и здраве. Рилски поток най-чистата линия на неувяхваща младост, най-бодрия вик на мощен живот. Където и да съм, аз слушам, как водите на Рила пеят, аз гледам водния облак на водопадите, аз се губя по неизразимата хубост на Рилските езера, където е събрано всичкото великолепие на планината. Водите на Рила, събрани в тези огромни чаши, прозрачни и кристално чисти. Аз разбирам техния език, аз разбирам езика на рилските води и развълнувано съхранявам едно богатство и една незабравима страничка на моите рилски дни. От разхвърлените тонове на рилския водопад, от нестихващите гласове на рилския поток, от спокойната въздишка на рилските езера аз изплитам една мелодия, една песен, един образ - чист и незабравим. Застанала на брега на езерото, аз гледам спокойните води, слушам неразделния съпровод - какво ненарушимо спокойствие царува в дълбочината на езерните води, в дълбочините на моретата и океаните... Ах, ако можеше да бъде така спокойно и тихо в дълбочините на човешкото сърце... Да можеше ветровете и бурите да вълнуват само повърхността...
към текста >>

31. 4.5. Ранният час: 9.IX. 1954 г.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Това бяха незабравими мигове изживени там, където беше събрано всичкото великолепие и богатство на рилския ден.
4.5. РАННИЯТ ЧАС 9 септември 1954 г. Това бяха Рилски дни, това бяха рилски часове, преживяни нявга там на планината. Мигове незабравими край бреговете на чисти води, край буйните огньове на рилските вечери, по свежите рилски поляни, по високите рилски върхове. Това бяха незабравими мигове изживени там, където беше събрано всичкото великолепие и богатство на рилския ден. Това беше през оня ранен час, когато на изток горяха живите пламъци на рядко красивия планински изгрев. Тогава светлината се изливаше в хиляди багри, заливаше на потоци цялото небе и слънцето изплаваше над море от красота. Рила във всичката си величествена хубост се издигаше пред нас... Но какво бе всичко това в сравнение с онова рано и спокойно тържество там на върха, когато Той разкриваше пред нас дверите на едно велико познание?... Свежият лъх на планинския въздух, милувката на рилското слънце, нежния ромон на рилските потоци и всичката събрана хубост на планината бяха само светла рамка на онова най-велико и най-прекрасно за което ние се бяхме отзовали там горе в ранния час на летния ден. Това беше жадувания свят, жадуваната родна и скъпа страна в която душата намира своята съкровена мечта - да опита любовта.
към текста >>

32. 4.9. Ах, снегове...: 25.V.1955 г., Изгрев.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Моите очи грабват всичката нежност на предутринната заря и всичкото великолепие на първия слънчев лъч.
4.9. АХ, СНЕГОВЕ... 25 май 1955 г., Изгрев Сега е пролет. Слънцето пътува все по на север и всяка сутрин срещам първия лъч на различно място. Моите очи грабват всичката нежност на предутринната заря и всичкото великолепие на първия слънчев лъч. Вдишвам дълбоко свежия хлад на ранното утро и неизброимите трептения на изгрева отекват в душата ми. Вслушвам се в хармонията на новия ден и в сърцето ми прониква чистата мелодия на позната песен. Животът е бликнал вече, пролетта шествува навред, всичко цъфти и благоухае край мен. На потоци слънцето изпраща своите дарове, пои и възраства всичко що е посадено от майсторска ръка. Гледам на юг и на север.
към текста >>

33. 64.6. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората.
Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/. В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”. Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си. Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/. Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител. Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр.
към текста >>

Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем.
6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/. Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване. Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва: „Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен. Но той биде наранен заради, престъпленията ни; биен би заради беззаконията ни; наказнието биде на него за нашия мир, и с неговите рани ние се изцелихме”. /Исая 53:1-5/. Какъв, прочее, трябва да очакваме бъдещия Учител.
към текста >>

34. 3.12. Това са ти!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

На север, на запад, на юг - все същото великолепие.
Ставаш в три часа сутринта. Небето гори с дивните блясъци на безброй диаманти, бисери, смарагди, рубини. Орион, Близнаци, Коларят, Персей, Голямата и Малката Мечка, неизменната Касиопея, са пред теб, над теб. Ето, трепва, изгрява вече на югоизток Сириус от Голямото куче. След един час той е вече високо над хоризонта. На север, на запад, на юг - все същото великолепие. Но Орион е ненадминат. Той привлича преди всичко погледа ти. И Сириус, който блести под него. Ето безкрайното богатство на Бога. Ето безкрайното величие на Бога.
към текста >>

35. 5.5. Това си ти!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

На север, на запад, на юг - все същото великолепие.
Септември е в началото си. Ставаш в три часа сутринта.. Небето гори с дивните блясъци на безброй диаманти, бисери, смарагди, рубини. Орион, Близнаци, Коларят, Персей, Голямата и малката мечка, неизменната Касиопея са пред теб, над теб. Ето трепва, изгрява вече на югоизток Сириус от Голямото куче. След един час той е вече високо над хоризонта. На север, на запад, на юг - все същото великолепие. Но Орион е ненадминат. Той привлича преди всичко погледа ти. И Сириус, който блести под него. Ето безкрайното богатство на Бога. Ето безкрайното величие на Бога.
към текста >>

36. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Всичко, каквото е вложено в него, ще излезе на слънцето с всичкото си великолепие.
Ние участваме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося. Ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него за бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в него, той е нашия живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще, всичко е вложено в семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му ще покълне, ще израстне, ще принесе плод. Всичко, каквото е вложено в него, ще излезе на слънцето с всичкото си великолепие. Ние трябва да бъдем в този свят, да страдаме, да се изпълни Волята Божия, да се изпълни Неговия план за Делото Му. Нашият живот е втъкан в Делото на Учителя. Ние трябва да бъдем тук. Такъв е закона. [1 февруари 1961 г.] Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ни на Изгрева.
към текста >>

Един цар е хубаво облечен, показва великолепието и богатството си.
А колко ли е хубаво онова, което остава невидимо за нас? Човекът е един съвършен инструмент на природата. Той е свързан с нея до най-дълбоката си същина, и следователно всичко каквото става в нея или ще става, той може да го знае, стига този инструмент да бъде в изправност. Колкото е съвършен този инструмент, толкова е и деликатен. Той трябва да се пази. Един цар е хубаво облечен, показва великолепието и богатството си. Показва ли това, че и поданиците му са добре като него? Би трябвало да показва. Един режим също. Това, което показва, трябва да бъде благополучие на народа. Господи, щом Ти Си с мене, всичко мога да изпълня, и на всичко мога да издържа.
към текста >>

37. 2.22. Йосиф и мечката стръвница

Борис Николов

ТОМ 32

Сега Йосиф видя всичкото й великолепие.
Вървеше бавно, поспираше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица. Колкото наближаваше, гневът й се разпалваше! Ревът ставаше по-страшен, тръбеше господарят на планината, от когото всички трепереха! Мечката застана на задните си лапи. Изправена - тя надвишаваше с една глава голям човек. Сега Йосиф видя всичкото й великолепие. Той я дочака да се приближи на двадесет крачки и стреля. Мартинката гърми като топ - балканското ехо многократно повтори гърма и възвести: „Падна господарят на планината, свърши се робството на страха! ” Мечката направи още три-четири крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение, отвращение от себе си: „Какъв живот прекъсна! ” Метна матринката, обърна се рязко и се отдалечи с големи бързи крачки.
към текста >>

38. 154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие!
И после получил от Бога десетях Божии заповеди? - запита без да заеква. Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за заекването, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него. - Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей. Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие! И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше свян, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене! Христов се изчерви от вълнение, което съвсем не му беше присъщо, усмихна се радостно и каза: - Сам Бог ти е казал! - И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на Андрей, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този заекващ водач на народите!... Ако се интересуваш повече, има много писано за него, но най-важното ще намериш в Библията... И даде му зелена улица да проучва Библията.
към текста >>

39. 282. Поискай да ти се отворят очите, за да видиш Христа и Учителя Дънов

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Питам те сега, къде е формата, къде е онова пищно великолепие на най-големия мислител и пророк на света - Христос?
41: „Седна Исус срещу съкровищницата, и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пуснаха много. А една вдовица като дойде, пусна две лепти, сиреч два кодранта. Като повика учениците си, Исус им рече: „Истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата. Защото всички пуснаха от излишека си, а тя от своята немотия тури всичко що имаше, цялата си прехрана.” Ето виждате, Христос нищо излишно, художествено не казва, нищо не говори за краката, ръцете, очите, дрехите, за разните качулки и дрънкулки... за амбалажа. Питам те сега, къде е формата, къде е онова пищно великолепие на най-големия мислител и пророк на света - Христос? Всичко е от просто, по-просто, но най-същественото, затова блести с Божествена красота. Дайте която искате от притчите. Знаете ли от тези притчи на Христа върху псалмите, колко от най-големите художници са работили и като ги пресъздали, станали велики? Питам, колко по-велик от всички тях е Христос? Христов не току така само случайно процитира тази притча за бедната вдовица!
към текста >>

40. 289. Духът е този, който създава формите на живота

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Благовест слушаше, и най-различни и пълни с великолепие идеи и картини се мяркаха в главата му във връзка с написването на неговата книга.
Живота с нищо не може да се запълни! За мене много по-голямо значение и красота има в един дървен шоп, едно свито гъдуларче обуто в цървулки, пред мъртвия па макар и най-велик цигулар! Вятърът духаше от запад с голяма сила, носеше по полето снежни замръзнали топчета, които като сачми се набиваха в лицата и дрехите им! Затова бяха си извърнали главите на изток, изложили гърбовете си срещу вятъра. Но на студа, на вятъра и на неудобството, никой не обръщаше внимание! Благовест слушаше, и най-различни и пълни с великолепие идеи и картини се мяркаха в главата му във връзка с написването на неговата книга. Той гледаше със съжаление сринатото до основи книжно знание и разбиране, всичките литературни ценности, които беше събирал цял живот с такова старание и благоговение - сега ги гледаше разхвърляни като град след земетресение! Въпреки всичко това, в него се раждаха нови планове и Христов като слънце, което изгрява, почваше да изгрява като главен герой на неговия дълго мислен роман, и той почваше вече да гледа на него като бъдещ свой герой.
към текста >>

41. 29. Не раздавай капитала си! Живата картина. (28.10.1942, сряда, София - Изгрев)

ТОМ 34

Нарисувано бе и великолепието на Храма в Йерусалим.
Ето какво представляваше картината: На ИЗТОК беше нарисувано Рождеството Христово, яслите, Витлеемската звезда на небето, Дева Мария, детето Христос, Йосиф, животните и тримата влъхви, и овчарите. Ангели пеят на небето. На ЗАПАД на картината бе нарисуван Христос на 12 години в Храма. Стари книжници и равини с големи бради учудени Го слушат. Вратата е полуотворена и майка Му Мария си подава тревожно лицето, дошла да Го търси. Нарисувано бе и великолепието на Храма в Йерусалим. На СЕВЕРНАТА част на картината беше нарисуван Христос на кръста: Божественото Му лице изнурено от нечовешките Му страдания, кръв тече по челото Му и по страните Му. Кръв тече и от раните на ръцете Му, разтворили се от тежестта на тялото Му. Кръв тече и от продупчените Му нозе. Долу, в подножието на кръста, видях майка Му Мария, Йоан, Марта и Мария - сестрите на Пазара, и Мария от Мигдал. Над светлата Му глава ясно личеше надпис на староеврейски език.
към текста >>

НАГОРЕ

0.80042290687561