Търсене в текстове за 'Бяла'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 147 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите.
Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина.
са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
към текста >>

3. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата.
Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
към текста >>

4. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е също и за бялата светлина.
Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О.
към текста >>

5. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз".
През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря.
към текста >>

6. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

да му покажеш бялата, желана радост!
Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние. Море, колко време чака светлото око. да му покажеш бялата, желана радост! Колко чака да се зададе на твоя тъмно-син хоризонт корабът на съкровената мечта, що лети отдавна към жадния, копнеещ взор! Като девойка, оставена да чака жених от далечна страна, така седи и чака душата ни хубавия неизвестен час... Какво ще стане тогава? Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима? Никой не знае бъдното в точност. Звезда не ще остане където да не стъпи ногата ни; и кът не ще остане невидян от нашето око.
към текста >>

То бди и тихо чака своята бяла радост.
Прииждат нови. Донасят пенливи талази ветровете и шумът им навява тъга. Ята на прощаващи се птици отминават с летеж на есенен керван. Идват изпотрошени мачти – скръбна вест за буря в късна нощ. Удавници се люшкат из пенливите води, но будното око не се отчайва. То бди и тихо чака своята бяла радост. * * * II. ДВА СВЯТА Кой от вас познава морето? Слушали ли сте неговото шепливо. нескончаемо сказание и в късна, бурна нощ пропъждал ли е тревожно от очите ви съня неговият страшен рев? Колцина са влизали в неговите бездни и са видели чудото на неговото съкровище.
към текста >>

7. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред. Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла. Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот. Светлина..., всичко е светлина!
към текста >>

8. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме.
Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста.
към текста >>

Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната".
Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета.
към текста >>

Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета.
Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се.
към текста >>

Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг?
О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам.
към текста >>

Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина.
Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ. Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене.
към текста >>

9. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вземи оная бяла тога, която там лежи простряна в пепелта.
„Познавам твоята печал. Вдигни чело и нека пак да просияе предишната усмивка на твоята уста. Стани... Не свежда глава. Ти пак ще бъдеш мой служител. Стани, служителю мой? Вземи оная бяла тога, която там лежи простряна в пепелта. Тя беше нявга твоя, обвиваше плещите ти, но ти я захвърли в праха." „Забравил съм... Прости ми, царице, красота! " Аз станах. Наметнах тогата и бремето, което носех, отрони се от мен и падна на земята. Почувствувах лекота. Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса.
към текста >>

10. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина.
Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж!
към текста >>

11. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПОРТРЕТ С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от погледа ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста.
ПОРТРЕТ С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от погледа ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста. След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние. Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина.
към текста >>

12. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта.
Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда. Настава вечер.
към текста >>

13. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>

14. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5].
Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите.
към текста >>

15. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В тях живееше царицата със своята бяла свита и от кулите гледаше навътре в морето.
Сега са сринати в пясък. На мънички светливи зърна са превърнати гордите великани. Вълните на морето живи, непокорни, играят си с тия мънички зрънца, вземат ги вътре в глъбините, постилат ги по брега на ивици. – сякаш, пишат с тях писмо - белези из тайните, внедрени в глъбините му. Тогава имаше високи замъци издигнати към изгрев слънце - мълчаливи, бели, загадъчни. В тях живееше царицата със своята бяла свита и от кулите гледаше навътре в морето. Душата ù очакваше в тиха болка незнайният, що броди по моретата, защото бе получила за него вест. Това бе една утрин, преди още златото на слънцето да се излее в жива, ярка струя над морската шир. Тя ходеше край брега, а една ладия се приближаваше към нея. Шест гребци опъваха веслата. Тя се сепна, щеше да побегне, но седмият, що стоеше при кормилото направи знак.
към текста >>

Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път.
Чевръсто скочи оня, що държеше кормилото, прихвана лодката и я издърпа в пясъка. След туй приближи се, направи дълбок поклон и кротко рече ù така: — Княгиньо, да се не смущава твоето сърце от нас тугинците. Вземи това дарение. За тебе е. Изпраща ти го незнаен избраник. Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път. Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия бряг, дано те зърнем. На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те люби. Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята.
към текста >>

16. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си.
Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел.
към текста >>

17. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла.
Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
към текста >>

18. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух.
Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина. От всички дарове, с които си дарил човека: лира, песен, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него. Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото стоманеният меч лесно ще се преломи. Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина.
към текста >>

19. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя!
Трети прибави: – Или потокът в планината . . . Някой каза: – Можа би, е сън. ............................................. А истината беше, че от онзи ден На-Ну заживя като в сън. Всяка заран той извеждаше стадото си до онова същото място, всеки ден пееше от ранна утрин до късна вечер, но Айя гой веч не чу. И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя! Един ден хората видяха овцете на На-Ну затворени и нямаше кой да ги изведе на паша. Потърсиха овчаря и го не намериха. На-Ну беше изчезнал. ............................................. А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха. II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки.
към текста >>

20. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1].
Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен.
към текста >>

21. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

22. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия.
и 19 мин. сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка. Разтворът стана съвсем гъст и изглеждаше като пресечен. Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света.
към текста >>

23. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице.
Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина.
към текста >>

24. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина.
Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл. Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда. Щедър е Господ! Ето житницата е пълна. Тежнее пчелният кошер, а реките пълноводни бягат към морето.
към текста >>

25. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света.
Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли! Псалом тридесети: ЯСНИНА Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден.
към текста >>

Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина.
Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми. Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост.
към текста >>

Като бяла книга е разтворена душата ми.
Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми. Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост. Аз те чакам. Ела в моя дом, защото днес денят е чист и ясен! Псалом тридесет и първи: МЪКА Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене. Отровен нож е забит в моето сърце и диханието ми е тежко като на роб, що влачи тежко бреме.
към текста >>

О, как чакам бялата кротка ръка да го запали.
С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта. О, как чакам бялата кротка ръка да го запали. Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост. Аз викам. Камшик на окаяние се увива около снагата ми и забива остри шипове. Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи. С тях пиша, с тях живея сега, братя мои.
към текста >>

26. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Снежнобялата покривка на Мусалла и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свет, от който иде душата и който съставлява родината ù.
Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусалла и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свет, от който иде душата и който съставлява родината ù. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството.
към текста >>

27. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат.
Борете се против всичко, което ви дели от другите и така ще бъдете съпричастници в моето дело. Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото. Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни мисли да бродят у тебе. Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни. Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи. Нисшите царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
към текста >>

28. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада.
Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели.
към текста >>

Като говори за духовните движения в разни страни, споменава и за Учителя, когото нарича "пророк на бялата раса".
Получихме няколко броя от в. "Elevation", който излиза в гр. Тукуман (Аржентина) В тях са печатани мисли от Учителя. Получихме книгата "Das Reich Gottes auf Erden" (Царство Божие на земята) от Рудолф Буркерт от Чехословашко. Тая книга излага духовното движение "Оомото" в Япония. Като говори за духовните движения в разни страни, споменава и за Учителя, когото нарича "пророк на бялата раса". * * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат.
към текста >>

29. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента.
Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

30. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани.
Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.
към текста >>

31. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята.
Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята. Бавното, но сигурно отминаване на старото време, където майките кършат ръце и сироти жени се движат като сенки с пресъхнали сълзи, може ясно да се види от всекиго, макар че земята и до днес е адско мъчилище. Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината. Там наблизо, под хоризонта, лети слънцето на новия ден, чиято светлина ще разчупи веригите, ще изтрие сълзите, ще донесе тихата мелодия на божествената радост, от която не се умира, която смекчава ръката на злодея, която затулва устата на хулителя. Някои сега, а тогава всички ще разберем простата, но великата и освобождаваща истина за непобедимата кротка сила в света, която толкова често мълком и с насмешки сме отминавали. Ако имахме сърца, чисти като на малките деца, или опита на тия, които са преминали през дълбоки страдания и разочарованието на другите, опитали плодовете на всяко друго знание, ние бихме се спрели пред нея, без да я отминем, смирено бихме коленичили и бихме се кръстили в нейните животворни води.
към текста >>

32. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения.
Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления.
към текста >>

33. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти.
Ако обърнете съзнанието си към нас, не ще чувствате болките от борбата. Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте. ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти. И ваша длъжност е сега да осъществите това и да изявите способностите, които ще ви доведат до там. Развийте вътрешните си сили. Дайте израз на всичко, що чака да бъде развито. Бъдете смели – смели – смели! Ние имаме нужда от помощници, които имат куража да виждат ясно нещата и да действат за нас.
към текста >>

Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа.
Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре. Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят. Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа. Вие похлопахте, сега работете; ако работите достатъчно ревностно, Братството ще ви приеме. Посвещението е увенчаването на личното усилие. Удвоете го. Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде. Ето, сега знаете какво се очаква от вас – направете го!
към текста >>

34. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Понякога и ти се усмихваш – на пролет – когато се обличаш в бялата цветна премяна, но радостта ти е кратка, като мигновеното проблясване на слънцето в мрачен ден, като рядката усмивка на страдалец!
Майко земя! Помниш ли, когато дойдохме при тебе по лъчите на далечните звезди, с звездна светлина в душите? Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба. Душите ни трептяха в светлина, в радостта на всемира, но ние те намерихме печална, разплакана и скръбта по тъмните ти влажни зеници събуди първата ни болка. Ти ни научи на скръб. Понякога и ти се усмихваш – на пролет – когато се обличаш в бялата цветна премяна, но радостта ти е кратка, като мигновеното проблясване на слънцето в мрачен ден, като рядката усмивка на страдалец! От звездите дойдохме ние. Днес сме пилигрими и търсим загубената звездна радост сред стоновете на измъчената ти гръд! Как можем да забравим твоята болка? Ето, пак се чува тъжния зов на каменния град. Бранници облечени в звънтящи, тъмни панцири (брони) крачат с бавни стъпки.
към текста >>

Някъде далече те очаква чист приказен град, начупил чудна, бяла снага, разтворил и за тебе тежки, златни порти!...
Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка. Ние все пак сме чужди на теб. Звездните кервани ни зоват. Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се събуждам от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред. Не тъгувай, моя душа! Някъде далече те очаква чист приказен град, начупил чудна, бяла снага, разтворил и за тебе тежки, златни порти!...
към текста >>

35. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани.
Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.
към текста >>

36. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бяла ръка с червен оттенък.
Първо трябва да се разгледа ръката от външната страна. Цвета и формата. Цветът има голямо значение. Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси. Бяла ръка с червен оттенък. Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености.
към текста >>

Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла.
Цвета и формата. Цветът има голямо значение. Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси. Бяла ръка с червен оттенък. Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености. Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка.
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада.
Че е болна тe знаели, но не предполагали, че толкова бърже ще свърши. * * * Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него. „Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден. Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада. Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!...
към текста >>

38. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща.
Д-р Ели Рафаилова Темпераменти Лимфатичен темперамент. Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа.
Михаел Магическото значение на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество.
към текста >>

Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.
Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.
към текста >>

40. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бялата мечка е особено присъща за голяма част руснаци.
Те биват доста лицемерни, безочливи и затова могат да минат за умни. Алчни, злопаметни, неблагодарни, крайно егоистични. Редфилд счита, че разните видове мечки намират своите човешки съответствия у разни народи. Измежду индийците се намират много приличащи на даден тип мечки. Измежду туземните американци също много хора приличат на мечки. Бялата мечка е особено присъща за голяма част руснаци. Тя обаче, според Учителя, има ред хубави качества от семейно и социално гледище. Учителят казва изобщо за мечките, че те са добри родители – гледат добре децата си, но са крайно злопаметни. Вълк. Този тип хора имат заострено лице, с неправилно и лошо чело; малки вдълбани очи, с остър. жесток, кръвнишки поглед и предимно с безцветно-сив цвят. Вежди – пречупено-извити.
към текста >>

41. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон.
Нещо от мненията за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други.
към текста >>

42. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса.
Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо.
към текста >>

43. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“.
От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата. Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща. Това сторих.
към текста >>

44. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил.
Шепна Твоето име, целувам ги благодарна. За мен Ти си празник. За някои, може би, той е възкресението, а за мен, - Твоето светло пришествие. Възлюбленни! Възлюбленни мой ! Посещение. Погледни ме, скъпи, съкровени мой Дух! Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил. Твоят поглед разтапя веригите, които моят род ми е завещал. Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа. Днес е твоето посещение. Искам да се облека за Теб в светли одежди. Днес моята радост издава пеещи лъчи, които карат моята лира непобутната с ръка да звучи... Защото, това е Твоят ден - великата дата, в която Ти си ме посетил.
към текста >>

45. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина.
Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус. Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане. Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина. Средните сензитиви виждате човешкото тяло, да речем, много по-светещо. При това дясната му страна им изглежда синкава, а лавата - червеникава или оранжева. Положителният полюс на магнита свети със същата светлина, както дясната половина на тялото, а отрицателният - като лявата. Високо-чувствителни субекти виждат още по-подробно светещата аура на човека. Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност: Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна.
към текста >>

46. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира!
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук!
към текста >>

47. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство.
С явяването на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към тази на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането.
към текста >>

48. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми.
Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>

49. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса.
В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно". Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1. северна, 2. алпийска, 3.
към текста >>

50. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
към текста >>

51. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст.
В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота.
към текста >>

Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки.
Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност.
към текста >>

У животните няма бяла ябълка на окото.
Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя си остава почти винаги взъбледобяла.
Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена.
към текста >>

53. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота.
Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта.
към текста >>

Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства.
към текста >>

54. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека.
Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична.
към текста >>

Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично.
Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност.
към текста >>

55. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Бялата раса е бременна.
Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце!
към текста >>

56. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето.
Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли. Така минаха години.
към текста >>

57. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса.
Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
към текста >>

Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др.
Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено.
към текста >>

Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
към текста >>

Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
към текста >>

В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
към текста >>

58. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бялата раса е в своя пълен разцвет.
И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател.
към текста >>

59. ПРОЛЕТ - Е Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала станало чудо - мечът тутакси се превърнал в чиста, бяла светлина, която озарила и Бенам и лицето на Ешавора.
" - Изпълнил съм. - „Обичаш ли Истината? " - Обичам я повече от всичко. Ешавора насочил своя меч към гърдите на Бенам. Острието излеко докоснало неговата гръд. Ала станало чудо - мечът тутакси се превърнал в чиста, бяла светлина, която озарила и Бенам и лицето на Ешавора. „Ти издържа изпита, му казал Ешавора, като свалил меча. Сега знам, че и Божественото Слово, на което този меч е символ, като влезе в твоя ум, ще се превърне в светлина, като влезе в сърцето ти, ще се превърне в светлина, като влезе в душата ти, ще се превърне в светлина. Ти показа, че твоето сърце е пълно с любов, умът ти пълен с мъдрост и душата ти изпълнена с истината. Иди в света и свети! "
към текста >>

60. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>

61. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Д. Антонова БЯЛАТА ПPЯCПA Израсна голямата пряспа свободно, на воля, там дето големи скали върхът е натрупал.
Д. Антонова БЯЛАТА ПPЯCПA Израсна голямата пряспа свободно, на воля, там дето големи скали върхът е натрупал. Ноември, декември ù дом построиха. И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа. „Царица" се в себе си тихо нарече. „Царица" и малките снежни навън говореха тихо. И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха.
към текста >>

И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа.
Д. Антонова БЯЛАТА ПPЯCПA Израсна голямата пряспа свободно, на воля, там дето големи скали върхът е натрупал. Ноември, декември ù дом построиха. И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа. „Царица" се в себе си тихо нарече. „Царица" и малките снежни навън говореха тихо. И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха. Голямо ù царството беше на бялата снежна царица. Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява.
към текста >>

Голямо ù царството беше на бялата снежна царица.
Ноември, декември ù дом построиха. И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа. „Царица" се в себе си тихо нарече. „Царица" и малките снежни навън говореха тихо. И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха. Голямо ù царството беше на бялата снежна царица. Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява. От царство далечно ù пращаха накити чудни, безспирни оркестри ù свиреха денем и нощем, играеха танци мъглите. А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл. Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост. „На моето ледено царство покорен ще бъдеш, му пряспата рече.
към текста >>

.............................................................. Топеше се бялата пряспа, а капчици чисти се стичаха бавно, и къпеха с песен прозрачна прекрасен и нежен цветец синьоцветен, най-чудната рожба на бялата пряспа.
Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето и топло я грейна. Потрепна от радост царицата снажна, помисли си, слънцето влюби се в нея. Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива. „Любими", му пряспата кротичко рече, погрей още малко, недей си отива, усещам в сърцето ми нещо топи се. Дали то е трепет на рожбата жива, от моята девственост чиста родена, от твоята обич съгряна? .............................................................. Топеше се бялата пряспа, а капчици чисти се стичаха бавно, и къпеха с песен прозрачна прекрасен и нежен цветец синьоцветен, най-чудната рожба на бялата пряспа.
към текста >>

62. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра.
Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих? О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза? Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра. Доде не заблести във чиста красота душата ù. Тогаз бих плакала, от радост и възторг, пред девата просветнала и чиста, пред девата, царица на земята. ЛЮБИМИЯТ Планинският извор е моя любим, той чист е, прозрачен. Водите му бистри ми носят прохлада и свежест. Планинският извор извира и пее, той щедро ми дава, на щедрост ме учи.
към текста >>

63. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Съзнанието ми беше бяла книга.
Никой не бе минал край мене, за да ме вдигне. По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си. Учудих се, как см попаднал в тая планина. Гледах снежните върхове наоколо и нищо не можех да съобразя. Съзнанието ми беше бяла книга. нямах никаква житейска опитност, никакви спомени, дори никакво самочувство. Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде на ум, че см паднал и че съм се ударил. Изминаха може би една или две минути. Досетих се, че тая сутрин се изкачвах по планината, после се досетих, как излязох от дома и че бях закъснял. В ума ми възкръсваха последователно, в първо време изолирано и строго ретроспективно, всички сбития и се свързваха едно с друго с никаква връзка.
към текста >>

64. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество.
Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания?
към текста >>

65. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нека твоите вълни ме вземат и ме изхвърлят там, на пясъка, до родните скали, до бялата висока кула, където събирах камъчета и мидени черупки, откъдето старата ми майка ме прибираше в бедната ни хижа.
Ладийката плуваше едва люляна. Ти я галеше, а аз се смеех щастлив и доволен. Не беше ли тогава нашето запознанство и първият ни поздрав? Не ме ли ти примами с твоя чар и не останах ли ти верен до сега? Ето, ти ще ме погълнеш заедно с моя кораб, но изпълни моята сетна молба. Нека твоите вълни ме вземат и ме изхвърлят там, на пясъка, до родните скали, до бялата висока кула, където събирах камъчета и мидени черупки, откъдето старата ми майка ме прибираше в бедната ни хижа. Кой ме прокле за тоя ден? " – Ти сам – отвърна оня глас. – Ти сам искаше да станеш плувец. Сам остави тихата стаичка на рибарската хижа, сам се откъсна от кротката милувка на своята добра майка и обикна по-пътния вятър. Та има ли достоен плувец в морето, който не е видял ликът на смъртта?
към текста >>

66. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй!
към текста >>

67. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка.
От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване.
към текста >>

68. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Бялата раса е на път да осигури мира.
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите.
към текста >>

Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите.
Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света.
към текста >>

69. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Другата беше със сини като небето очи, блестящи и лазурни, със спокойния блясък на планински езера; със златисти коси, които окръжаваха гладко и спокойно чело, като ореол; бяла и чиста като лотоса, що растеше по тихите свещени води.
Едната се казваше Дуна-Фу, а другата – Меру-Ир. Те бяха родени и кърмени от една майка, но голяма и дълбока беше разликата между тях. Под различни звезди бяха родени, различна съдба им беше отредена. Едната, Дуна-Фу, беше с пълни очи. черни като смола, тъмно кестенява коса, блестяща като полиран кедър; със свежо, като майска роза лице, цъфнала в ранно утро; висока и стройна като палма, тя беше въплътена красота, рядка и могъща през онова време. Другата беше със сини като небето очи, блестящи и лазурни, със спокойния блясък на планински езера; със златисти коси, които окръжаваха гладко и спокойно чело, като ореол; бяла и чиста като лотоса, що растеше по тихите свещени води. Бащата казваше:"Едната е утро, сияйна като зората, лъчезарна като слънцето, другата – пладне, гореща като лятно дихание, прекрасна като звездна нощ". И тъкмо сега, в разцвета на своя живот, когато те празнуваха най-големия си празник, трябваше да се срещнат с принц Сатия-Ра. Той идеше от една велика по своята мощ страна, за която разказваха чудеса. Страната, в която живееха силни хора, с мощни десници и мощен дух. Непобедима страна, защото беше родена под знака на слънцето.
към текста >>

70. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина.
Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха.
към текста >>

71. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Пред дясното око, именно, те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина.
Светлината му е божествената истина, а топлината му - божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като слънце, защото Той е любов, от която произтича всичко в духовния свет. Любовта е която грее като слънце. Ангелите виждат слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат, при това на две места - едното пред дясното око, а другото - пред лявото. Пред дясното око, именно, те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина. Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж.
към текста >>

Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла.
Те го виждат, при това на две места - едното пред дясното око, а другото - пред лявото. Пред дясното око, именно, те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина. Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето.
към текста >>

72. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот.
Тук ли, там ли? Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си. През деня, в който слънцето изгрява над острата скала, старият пастир има усмихнато лице. Той казва, че отново се ражда слънцето и денят е равен на нощта. Над главите ни прелитат жерави, после щъркове и най-после ятата на лястовиците. От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот. – Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас. Лято е. Пътуват бели кервани по синия купол. Слънцето гори. Овцете се свиват една в друга, тежко дишат, а пастирската цев гали като милувка.
към текста >>

По клоните има бяла паяжина.
В устата ù има стръкче зеленина. Очите ù са големи и умни като на дете. Това е лятото на моята родна планина. Есента има невидими ръце, с които усява всичко в злато и тъмна мед. Вихрушката, която гони падналите листа, е като шепот на тъжна приказка. По клоните има бяла паяжина. Жеравите си отиват с кратки подвиквания, а по лицето се търкаля една сълза. Дните са стихнали и угасват в златен прах. Вечерникът донася хладни тръпки и Ралицата изгрява много рано. Планината е замислена. През зимата вятърът свири и планината е сурова и настръхнала.
към текста >>

73. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла.
Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла.
към текста >>

Канопус от Кораб Бяла жълтеникава.
Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла.
към текста >>

Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла.
Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла.
към текста >>

Куче Бяла жълтеникава и бяла.
Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка.
към текста >>

Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла.
Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале".
към текста >>

Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла.
Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция.
към текста >>

Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла.
Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма.
към текста >>

Бета от Южния кръст Бяла.
Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр.
към текста >>

Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка.
Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия.
към текста >>

74. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

У бялата раса най-разпространен е английският език.
Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния свят. Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия. Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика. У бялата раса най-разпространен е английският език. След него идват немски, руски, испански, португалски, френски и италиански. Всред цветните раси най-разпространени езици са китайски, японски, арабски, индуски и персийски. Животните пред огледалото. Директорът на Парижкия институт по зоологична психология, проф. Аше-Супле, устроил в зоологичната градина редица опити, с цел да установи, дали се познават животните, когато се видят в огледало.
към текста >>

75. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа.
към текста >>

– Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра.
към текста >>

76. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа.
към текста >>

– Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра.
към текста >>

77. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева.
Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата.
към текста >>

78. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата.
Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна. Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса.
към текста >>

че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса.
Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа! " Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно.
към текста >>

79. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа?
За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга. И който мине покрай мене, във този чуден миг, ще го приветствам в Твое име, О, Господи велик! ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО Учудено в снега надникна Със бузи алени дете, Наведе се и в миг с усмивка Повдигна беличко звънче. Кокиче! викна в буйна радост, Кокиче! Иде пролетта! Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа? Разтвори се звънчето нежно И думи тихи прозвъни, В душата на детето трепна От друго царство светлина. „Ще идват после в изпревара Цветя след мене не едно, Ще ти разказват за сърцето, За чудните му дарове. Едничко само аз избързах Да кажа рано в пролетта, Че дверите на обич светла Градят се само с чистота. Затуй е мойта дреха бяла Всред тия бели светове. Във нея ангел чист втъкал е Най-чистите си блянове". S.
към текста >>

Затуй е мойта дреха бяла Всред тия бели светове.
Иде пролетта! Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа? Разтвори се звънчето нежно И думи тихи прозвъни, В душата на детето трепна От друго царство светлина. „Ще идват после в изпревара Цветя след мене не едно, Ще ти разказват за сърцето, За чудните му дарове. Едничко само аз избързах Да кажа рано в пролетта, Че дверите на обич светла Градят се само с чистота. Затуй е мойта дреха бяла Всред тия бели светове. Във нея ангел чист втъкал е Най-чистите си блянове". S. КАКВО ИМА ПО-НАТАТЪК Всеки път, когато погледът се спира по равната, или вълнообразно извита, или неправилно начупена линия на хоризонта, той пита мълчаливо: какво има по-нататък? Защото тази линия, дори и когато се губи нейде в дълбочината, е само илюзорен предел между нашия малък свят и друг по-голям, незнаен, който примамва погледа и ума. И никога окото не предвижда, колко нови картини и панорами ще му открие тази линия, когато се мени и пътува в безкрая. И никога умът не ще обхване неизмеримото богатство от впечатления, което се разкрива за него в пространство и време.
към текста >>

80. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта.
Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
към текста >>

81. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите.
към текста >>

Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
към текста >>

82. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата.
След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси.
към текста >>

83. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея.
Вярата е закон за виждане. Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия. Ние на земята сме в процес на организиране. Има един стих в Писанието, който казва: „Жена, кога ражда, на скръб е. Но щом роди, скръбта ù се превръща в радост, защото човек се е родил". Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Всичките страдания, които съвременните хора преживяват, тази кръв, която се пролива, това са родилни болки. Колко милиона клетки стават жертва, когато ражда една жена! Същият закон е в природата. Тия мъчения, които преживяваме, всички тия хора, които загиват, те стават жертва, за да се роди хубавото в света. Като казваме това, ние само констатираме факта.
към текста >>

84. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ Пролет лекокрила, с тихи стъпки идваш ти! Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги. Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва. Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар. Слънцето излива щедро своята любов над всичко. Невидима, пролетта шествува от царство в царство. До нас достига само нейната следа, която ни напомня за вечното, за безсмъртното в света.
към текста >>

85. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър".
Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина.
към текста >>

86. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса.
Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески". Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса. Но у новия тип човек този ъгъл ще бъде още по-голям. И тези, новият тип хора, ще внесат новия ред в света. Както небето показва славата на космоса, така и човешкото лице показва, какво се крие в човека. Природата не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И затова природата в известно отношение е анатомия и физиология на космичния човек.
към текста >>

87. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни. Ще трепне небесната лютня и светът в тая песен ще се роди изново.
към текста >>

88. СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла дреха и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената.
Ек. М-ва ТОЙ ИДЕ! Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла дреха и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената. Зная, негде скрито е в сърцето, жив е споменът от погледа му, от който цветята в китните градини разцъфтяваха и дърветата раждаха изобилно плод. Зная защо, устните ни, някога изобилно пили от водите на Неговия кристално чист извор, днес са пропукани от жажда; зная защо, когато меката е спуснала тъмните си завеси пред нашия взор, ние пак неспокойни очакваме да се яви Той пред дверите на нашия дом. Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат.
към текста >>

В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги.
Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат. Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите. Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане слуга. В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети.
към текста >>

Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина.
Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат. Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите. Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане слуга. В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети. Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом.
към текста >>

Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом.
Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети. Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом. Той ще дойде! Нека белнат стените на нашия дом, да облечем най-хубавите си премени и запалим светилниците на душата си. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Той иде!
към текста >>

Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина.
Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети. Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом. Той ще дойде! Нека белнат стените на нашия дом, да облечем най-хубавите си премени и запалим светилниците на душата си. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Той иде!
към текста >>

89. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир.
Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида. И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов. Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
към текста >>

Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

90. СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СТРЕЛЕЦ Върху модрия фон на късното есенно небе блестят елмазите, които очертават могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа. Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник — бляскав като снежна пряспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конника са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света.
към текста >>

Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конника са златни пламъци.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СТРЕЛЕЦ Върху модрия фон на късното есенно небе блестят елмазите, които очертават могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа. Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник — бляскав като снежна пряспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конника са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие.
към текста >>

91. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан.
че има хора, които естествено виждат тази светлина. Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота. Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е. става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание.
към текста >>

92. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла.
Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки". (следва) Литература: 1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място". 2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год. 3.
към текста >>

93. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.
Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год.
към текста >>

94. НА РИЛА - Д. СТОЯНОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Приемни благодарността на сърцето ни и го изпълни с бялата светлина, в която зреят плодовете на Любовта.
Съкруши бедността на моето слабо сърце. Ето молбата ми към Тебе, о вечна милост! Нека под милувката на Твоята топлина узреят всичките ми желания и мисли, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Любовта. Колко е богата трапезата, на която си ни поканил! Колко са безкрайни даровете с които утоляваш нашите нужди. Приемни благодарността на сърцето ни и го изпълни с бялата светлина, в която зреят плодовете на Любовта.
към текста >>

95. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
към текста >>

96. ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя ще превърже раните на бялата раса и ще ù каже, че има друг път.
В бъдеще добрите хора ще станат силни, а лошите – слаби. Любовта ще се изяви във външния живот чрез приложение на справедливостта в света. Изведнъж няма да стане. Идва вече шестата раса. в тези събития се ражда шестата раса. Тя ще превърже раните на бялата раса и ще ù каже, че има друг път. Ще се отвори път за новите идеи в света. Сега се завършва една стара епоха. Сега е ликвидиране на една карма. В съзнанието на цялото човечество става голям вътрешен преврат. То минава от съзнанието на бубата в съзнанието на пеперудата.
към текста >>

97. СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА - Б.К.Б. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И дойде ден, бялата светлина на Твоето слово прониза сърцето ми.
И светът оста¬ваше все недействителен за мен. Отдалечена в надменна самота, Аз не можех да отдам сърцето си в служба на Тебе. Когато просветнах, раздадох най-добрите си съкровища. Ала и в бедността безбройните сенки на моето довчерашно битие помрачаваха моя ум. Мъката, че съм отделена от Тебе, властвуваше над моя жадуващ дух. И дойде ден, бялата светлина на Твоето слово прониза сърцето ми. Аз не съм вече робиня, защото Твоето име е Любов, същността Ти — Дух, образът Ти — неизречима тайна на живота Твоето слово ме учи: „У самата тебе е истината. Твоето Тяло е храм, сърцето ти е олтар, в който душата ти свещенодействува. Ако не намериш душата си, светът ще остане недействителен за тебе". Аз не Те търся вече в самотата. Не отивам да Те търся в храмовете.
към текста >>

98. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Бяла пелена покрива моята земя.
Скоро цялата земя се покрива с снажна пелена. Всичко се скрива мълчаливо под балата завивка. Студ и мраз сковава земята. Аз вървя по моя път. И той е заснежен. Бяла пелена покрива моята земя. Неземно ухание се носи край мен. Жадуваният мир е разперил своите криле. Затишието на снежните полета, когато душата съзерцава един единствен образ, образа на своя чуден блян, се носи край мен. Аз съм готов, майко моя, моята стъпка е здрава. Не се страхувам!
към текста >>

99. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената дреха на моите мечти. Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах.
към текста >>

100. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Книгата след последната дума беше чиста и бяла.
Тамар Ал Харун трепна от радост. Ето след един миг само той ще прочете закона, той ще открие великата тайна, пръв ще приложи новото в своята страна. Той устреми наново очи и жадно затърси. Но нищо повече не прочете. Тук ръкописът свършваше. Книгата след последната дума беше чиста и бяла. Почувствува остра болка, по-силна от тая, която го измъчваше преди. И изведнъж го озари светла мисъл — Великият закон беше написан в сърцето му. Тамар Ал Харун повдигна глава и с развълнуван глас раче: „Няма книга, на която може да се напише този закон, няма перо, с което може да се напише. Само твоята Ръка, о, Всемогъщи, може да го напише и само в човешкото сърце, тая велика съкровищница, може да се съхрани. Благодаря, че нося това сърце, с тоя закон!
към текста >>

НАГОРЕ

0.16841816902161