НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Облечен най- официално в белите дрехи и с
бялата
панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама.
Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
Облечен най- официално в белите дрехи и с
бялата
панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама.
Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика.
към текста >>
2.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с
бяла
покривка.
Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава.
В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с
бяла
покривка.
Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.
към текста >>
3.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади
бялата
риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради.
Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се чува, нито се вижда. Предава се вестта от уста на уста на всички, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят. Брат Ради на балет!
Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади
бялата
риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради.
Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи.
към текста >>
4.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
фигурите на двойките излъчват
бяла
светлина, която с нищо не може да се сравни.
Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг.
фигурите на двойките излъчват
бяла
светлина, която с нищо не може да се сравни.
Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък.
към текста >>
5.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пред него сестрите Му постлаха една
бяла
кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска.
Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено.
Пред него сестрите Му постлаха една
бяла
кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска.
Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си.
към текста >>
Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на
бялата
кърпа, постлана пред Него.
Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя. Така всички се изредиха - всяка Му поднесе нещо от своето изкуство и пред Учителя се натрупаха ястия и сладкиши.
Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на
бялата
кърпа, постлана пред Него.
Дойде време, приятелите постлаха още една бяла кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя. А на земята не се позволяваше да се оставя храната. Имаше правила от Учителя, които ние спазвахме. Аз изчаках края, защото бях свикнала, когато поднасях нещо на Учителя, да използувам случая и да Го запитам за онова, което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава.
към текста >>
Дойде време, приятелите постлаха още една
бяла
кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя.
И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя. Така всички се изредиха - всяка Му поднесе нещо от своето изкуство и пред Учителя се натрупаха ястия и сладкиши. Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на бялата кърпа, постлана пред Него.
Дойде време, приятелите постлаха още една
бяла
кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя.
А на земята не се позволяваше да се оставя храната. Имаше правила от Учителя, които ние спазвахме. Аз изчаках края, защото бях свикнала, когато поднасях нещо на Учителя, да използувам случая и да Го запитам за онова, което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си.
към текста >>
" С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана
бяла
кърпа от сукно.
" Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
" С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана
бяла
кърпа от сукно.
Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години.
към текста >>
Седнах на тревата до
бялата
кърпа.
През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно.
Седнах на тревата до
бялата
кърпа.
И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха.
към текста >>
6.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Посреща го един турчин с
бяла
чалма и с
бяла
брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение.
Посреща го един турчин с
бяла
чалма и с
бяла
брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
към текста >>
7.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и
Бялата
и Черната ложа.
Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа.
Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и
Бялата
и Черната ложа.
Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе. Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова.
към текста >>
Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на
Бялата
ложа.
Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на
Бялата
ложа.
Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе. Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник.
към текста >>
8.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят ми каза: "Досега имаше борба между
Бялата
и Черната ложа.
Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, дa отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия Гпас." ("Начало на мъдростта" ,общ окултен клас, год. 11, том III, беседа "Любов, почит и обич", държана на 1 юни 1932 год., стр. 220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя.
Учителят ми каза: "Досега имаше борба между
Бялата
и Черната ложа.
Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България. "Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй.
към текста >>
Сега вече
Бялата
ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България.
За да прекара човека през страдания, дa отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия Гпас." ("Начало на мъдростта" ,общ окултен клас, год. 11, том III, беседа "Любов, почит и обич", държана на 1 юни 1932 год., стр. 220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя. Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа.
Сега вече
Бялата
ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България.
"Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело.
към текста >>
9.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между
Бялата
и Черната ложа.
Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние, културата, която идва ще бъде слънчева. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации.
Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между
Бялата
и Черната ложа.
Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството. Радвайте се, че живеете в най-важната епоха. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, е владеел Архангел Гавраил.
към текста >>
Бялата
ложа ще победи.
Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние, културата, която идва ще бъде слънчева. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между Бялата и Черната ложа.
Бялата
ложа ще победи.
Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството. Радвайте се, че живеете в най-важната епоха. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, е владеел Архангел Гавраил. А Архангел Михаил е колективно същество, от цяла армия ангели, които са грамадни.
към текста >>
10.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната
бяла
сграда, намираща се в двора.
Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет.
След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната
бяла
сграда, намираща се в двора.
В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко.
към текста >>
11.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Близо до нас беше
бялата
къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят.
Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици.
Близо до нас беше
бялата
къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят.
Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище.
към текста >>
12.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и
бяла
." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо.
Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки!
Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и
бяла
." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо.
Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка.
към текста >>
Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и
бяла
.
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки!
Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и
бяла
.
Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>
"Аз искам да видя одеждата
бяла
- Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
"Аз искам да видя одеждата
бяла
- Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Димитрина Антонова
към текста >>
13.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бялата
магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
ТИА ЛУ ФАР ДАРУ 8. ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР. В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия.
Бялата
магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент.
към текста >>
14.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста
бяла
пара от устата му.
Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна.
Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста
бяла
пара от устата му.
Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум.
към текста >>
15.
5_21 Диригентскат а пръчица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява
бялата
глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната.
Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява
бялата
глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>
16.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Сега е борбата между двете ложи - между
Бялата
и Черната ложа.
Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите поколения, които ще дойдат, за да могат да ги реализират тези идеи, които днес се дават, чак през 1999 год." На следващата година -1940 - Учителят каза следното: "Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейския гнет. Но това са методи на Черната ложа на тези източни братства.
Сега е борбата между двете ложи - между
Бялата
и Черната ложа.
Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи. Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез внушение. Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят. Сега се лее кръв. Невидимият свят ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието.
към текста >>
17.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Мировият Учител управлява двете ложи -
Бялата
и Черната.
Така че Черната ложа действуваше по два начина и воюваше на два фронта. Черните окултни братства от Индия разпалиха духовната война - насъскаха европейските народи и така се отвори Втората световна война. От друга страна те имаха свой представител в лицето на Любомир Лулчев, чийто духовен ръководител бе Мория. Така чрез него те действуваха в "Изгрева" срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Каква бе ролята на Мировия Учител на "Изгрева"?
Мировият Учител управлява двете ложи -
Бялата
и Черната.
Но нито един от представителите на "Изгрева" от Бялата и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя. Така те не изпълниха Волята на Бога, която идваше чрез Учителя. Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим.
към текста >>
Но нито един от представителите на "Изгрева" от
Бялата
и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя.
Черните окултни братства от Индия разпалиха духовната война - насъскаха европейските народи и така се отвори Втората световна война. От друга страна те имаха свой представител в лицето на Любомир Лулчев, чийто духовен ръководител бе Мория. Така чрез него те действуваха в "Изгрева" срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Каква бе ролята на Мировия Учител на "Изгрева"? Мировият Учител управлява двете ложи - Бялата и Черната.
Но нито един от представителите на "Изгрева" от
Бялата
и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя.
Така те не изпълниха Волята на Бога, която идваше чрез Учителя. Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя.
към текста >>
18.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Най-отгоре има книга на Папюс: "
Бяла
и черна магия".
Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги до горе със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
Най-отгоре има книга на Папюс: "
Бяла
и черна магия".
А той е от Черната ложа, Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
към текста >>
19.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с
бяла
рокля и
бяла
кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката.
Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси.
Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с
бяла
рокля и
бяла
кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката.
Минават през насрещния кордон от полицаи, без някой да ги спре - всички смятали, че това са дъновистки и ги пуснали да минат. И през тези години и събития нашите хора винаги им съдействуваха. Тези неща се знаеха от семейството им. След 9 септември 1944 година комунистите дойдоха на власт и сестрата на Георги Димитров зае голям пост. Накрая беше директор на Партийната школа в София.
към текста >>
20.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
От всички раси досега, е най-музикална
бялата
раса.
Учителят имаше към музиката едно много високо отношение и в изказванията си за нея Той всякога е подчертавал грамадната роля, която тя играе както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: "Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася Висш Идеал в човешката душа. Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност.
От всички раси досега, е най-музикална
бялата
раса.
В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет". Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в кръг, съпроводени с чудна по своя израз музика и плавни движения. Тези упражнения Той нарече "Паневритмия". За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това е подготовка за Паневритмията".
към текста >>
Така че, главният секретар на министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха
бяла
улица за това." По това време стават неочаквани министерски промени.
Сконфузено казах това, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов, така че двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.
Така че, главният секретар на министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха
бяла
улица за това." По това време стават неочаквани министерски промени.
До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър.
към текста >>
21.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това е пример, че и злото може да служи, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и
бялата
, и черната.
Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я довежда на "Изгрева". Той я завежда за пръв път на беседа. През време на беседата е имала такова силно преживяване, което никога не забравила и заради него останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път, като прочита първо клеветите на Ласков, а след това се добира до Словото на Учителя.
Това е пример, че и злото може да служи, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и
бялата
, и черната.
По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости.
към текста >>
22.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата
Бяла
Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство. Истинските методи се намират в Словото на Учителя. Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално.
Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата
Бяла
Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот".
към текста >>
23.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Беше с
бяла
риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако.
Беше с
бяла
риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>
През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с
бяла
покривка.
Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката.
През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с
бяла
покривка.
Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща.
към текста >>
24.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с
бяла
покривка, до която имаше стол с облегалка.
На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска".
В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с
бяла
покривка, до която имаше стол с облегалка.
Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си.
към текста >>
25.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ
Бялата
и Черната Ложа на Битието и Небитието.
Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години.
Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ
Бялата
и Черната Ложа на Битието и Небитието.
Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>
Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява
Бялата
и Черната ложа.
Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова.
Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява
Бялата
и Черната ложа.
На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор.
към текста >>
26.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Бялата
кърпичка 19.
Трамвайния билет 14. Законът за Опуленс 15. Пътят е отворен 16. Когато Той присъствува 17. Среща с Христа 18.
Бялата
кърпичка 19.
Свети Иван Рилски 20. Лудият кон 21. Благоволение 22. Морализиране 23. Божията ръка 24.
към текста >>
27.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с
бялата
брада, че аз съм левичар.
А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с
бялата
брада, че аз съм левичар.
А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителят бе казал, че онези които са десничари трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка.
към текста >>
28.
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вестникът е издаван на хубава
бяла
хартия.
Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров. Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство". Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки.
Вестникът е издаван на хубава
бяла
хартия.
Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя.
към текста >>
29.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето Го Учителят с
бялата
шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито.
Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие. Този момент е ознаменуван с тази снимка. Аз обикновено седях настрана и не обичах да ходя и да се завирам да се снимам с Учителя така както правеха другите, само и само да ги има на снимка с Учителя и да Го имат за спомен. Ех, и мен ме има на някоя и друга снимка с Учителя, но това е съвсем случайно както е случая с тази снимка. Сега като оглеждам снимката тя ме връща тридесет години назад.
Ето Го Учителят с
бялата
шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито.
До Учителя съм аз Борис Николов, а лявото рамо на Учителя е затулил наполовина главата на Теофана Савова. В дъното е Весела Несторова. Другата сестра с шапката не мога да позная. Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие. А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г.
към текста >>
30.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Направихме я с
бяла
мозайка.
Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен.
Направихме я с
бяла
мозайка.
За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата. Тези съвпадения, които се получиха при налагане на нашият Пентаграм, който получихме с изчисленията, от мерките на Сент Ив Д'Алвейдър се оказаха точни, същите с размерите, както ги беше дал Учителят за Неговия Пентаграм. Да кажем, че Учителят го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
към текста >>
31.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
18.
Бялата
кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов.
18.
Бялата
кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов.
Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач.
към текста >>
Изважда от джоба си една чиста,
бяла
кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят.
Изважда от джоба си една чиста,
бяла
кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
" Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
към текста >>
32.
72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но между кокошките се намери една малка,
бяла
ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице.
Тури разни високоговорители, пущаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали, че и побоища. Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна. Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята.
Но между кокошките се намери една малка,
бяла
ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице.
Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея.
към текста >>
33.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чешмичката и
бялата
брезичка до нея и сега са пред очите ми.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица. Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи.
Чешмичката и
бялата
брезичка до нея и сега са пред очите ми.
Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят.
към текста >>
34.
141. КОКОШАТА КЪЛКА
,
,
ТОМ 2
Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста
бяла
кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка.
141. КОКОШАТА КЪЛКА Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време.
Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста
бяла
кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка.
Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци.
към текста >>
35.
101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Крайният отляво с
бялата
шапка е Цочо Диков.
Ходеше при Учителя и Го разпитваше как да я направи. Учителят беше изнесъл тези становища за тази машина по принцип. Ще го намерите в беседите. Този принцип е жив, но не на земята, а в духовния свят. Има една снимка от Пеню Ганев на една група приятели с Учителя.
Крайният отляво с
бялата
шапка е Цочо Диков.
Цочо Диков Ракитски, на младини е бил анархист. Смятал е, че Равенство и Братство може да се постигне чрез парабели, бомби и атентати. По-късно след 1918 г. се запознава с теософията, а по-късно се запознава с Учителя и влиза в Братството. Тогава научава какво означава да извървиш пътя си към Братството в себе си и към останалите.
към текста >>
36.
9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Над езерото се вижда
бяла
преспа, която остава през цялата година.
9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА Фотографите туристи обикновено заснемат отдолу Мусала с неговия циркус. На техните снимки се виждат в началото на езерото отдясно няколко полянки.
Над езерото се вижда
бяла
преспа, която остава през цялата година.
Циркусът е открит, не е сенчест. Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама.
към текста >>
37.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И мъгла,
бяла
зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на пръстите си.
На този лагер сме прекарвали много хубави дни. Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота. На тези поляни излезнахме една зима. Снегът беше дълбок до колене. Бе паднал нов сняг.
И мъгла,
бяла
зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на пръстите си.
Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него.
към текста >>
38.
54. БЕСЕДИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
До Него бе сложена масичка с
бяла
покривка, на която бе положена Неговата Библия.
Това е документирано със снимки. В неделя от 10 часа Учителят държеше своите беседи и пред своята палатка на поляната, там където я изместихме горе на билото на една тераса. Учителят седи на един плетен стол, а наоколо са приятелите. Тук са направени едни от най-хубавите снимки на Учителя с приятелите. Това са снимките наречени „Учителят на плетения стол".
До Него бе сложена масичка с
бяла
покривка, на която бе положена Неговата Библия.
След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една скала и поляна и там Учителят държеше кратки беседи. Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи. Понякога приятелите посещаваха Учителя, водеха се разговори, които се записваха. Частните разговори и въпросите, които се задаваха, както и отговорите, които получавахме при нашите екскурзии се стенографираха от Боян Боев. Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят.
към текста >>
39.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО „Славянството е девствената почва на
бялата
раса.
Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ. III.
УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО „Славянството е девствената почва на
бялата
раса.
Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза.
към текста >>
Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на
бялата
раса са култури на насилието.
Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ. III. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО „Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните.
Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на
бялата
раса са култури на насилието.
Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на земята. Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи.
към текста >>
Най-старите раси ще бъдат корените на дървото,
бялата
раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото.
Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на земята.
Най-старите раси ще бъдат корените на дървото,
бялата
раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото.
Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи. Духът на самопожертвование го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
към текста >>
40.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Тази песен става „
Бяла
Магия" срещу устави, организация и тем подобни.
Учителят е срещу уставите. Той дава три урока на учениците от Школата: 1. Не се явява на беседа, когато те искат да създават устав и организация. 2. Изпраща „Писмото" по Тодор Стоименов, като отговор на въпросите, които са решили да Му зададат. З. Дава след време мелодията на този текст и така ред поколения ученици пееха песента „Писмото". 4.
Тази песен става „
Бяла
Магия" срещу устави, организация и тем подобни.
Едновременно тя представлява Скрижалите на Бялото Братство, чрез които човеците на земята трябва да работят. Ето текста на „Писмото": „До учениците на Всемирното Бяло Братство. Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве, Ива. Шела шалу." 14.1.1923 г.
към текста >>
41.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Бялата
смърт 20.
Нестинари 15. Златният век 16. Двете ръце 17. В тяхната аура – Швейцария 18. България 19.
Бялата
смърт 20.
Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22. Спите ли...сънувате ли? 23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24.
към текста >>
Решителната среща в
Бялата
къща 5.
– нов стил, гр. Казанлък–16.II.1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София – 1966 г., документален магнетофонен запис, София 1974 г. 1. Детски години 2. Великата среща 3. Манастирската килия 4.
Решителната среща в
Бялата
къща 5.
Първият ден на пролетта 6. Обществото около Учителя 7. Първите идейни насоки 8. Котвата 9. Учителят и четирите категории съзнания 10.
към текста >>
Бялата
раса и трансформациите на съзнанието 24.
Едно странно действие 19. Край на първо действие 20. Международната обстановка и България 21. Пътят на посвещението 22. Голямото знание 23.
Бялата
раса и трансформациите на съзнанието 24.
Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29.
към текста >>
42.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
" „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „
бялата
смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима!
" „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „
бялата
смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание!
към текста >>
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за
Бялата
смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за
Бялата
смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
към текста >>
43.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла
бялата
кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.
Огънят мъчно се разгаряше. Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня. Без притеснение ние безшумно разпалвахме димящите съчки. Като че ли и самият огън желаеше да бъде в хармония с духът на мълчанието, който бе господар на днешния ден.
Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла
бялата
кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.
Кипналата вода вече е неспокойна. Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана.
към текста >>
44.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Бялата
, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.
Бялата
, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
45.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от
бяла
мура, и започва строежа на лодката.
Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел.
Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от
бяла
мура, и започва строежа на лодката.
Разкроеният материал е разбичен, рендосан и нагласен за сглобяване. Но, ето че се появява нова трудност. При този строеж лодката има не само ширина, но и дължина и при това няма да бъде от леките и ще затрудни пренасянето й през тесните каменливи стръмни пътеки. Практичният и пресметлив ум на Боянчо разрешава и този въпрос. Как? Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с възможности за солидно сглобяване.
към текста >>
46.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Често млечно-
бялата
пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот.
Често млечно-
бялата
пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто.
към текста >>
47.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Белите дрехи,
бялата
панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти.
Спокойна, мирна, топла и светла вечер. Луната бе напълно окръглена. От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната.
Белите дрехи,
бялата
панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти.
Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше. Дежурните от столовата отдавна бяха по домовете си. Една по една загасваха светлините на големия дом. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза. Поздравих Го.
към текста >>
Малко след превала, нейде към кантона, забелязах
бяла
фигура.
А пътят от гарата до Изгрева не е кратък. Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста. УЧИТЕЛЯТ искаше да посрещне и Олга, да се увери, че е настанена и тогава да се прибере и подготви за следващия ден. Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя. Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга.
Малко след превала, нейде към кантона, забелязах
бяла
фигура.
Не се поколебах, това бе Олга. Тя се движеше бавно и предпазливо. Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот. А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади. За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с бялата носна кърпа.
към текста >>
За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с
бялата
носна кърпа.
Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга. Тя се движеше бавно и предпазливо. Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот. А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади.
За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с
бялата
носна кърпа.
Допуснах, че тя ще разбере, че по шосето се движи познат. Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората. След като се увери, че действително близък развява бялата кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна. И тя замаха радостно с ръка. С пълен глас произнесе името ми.
към текста >>
След като се увери, че действително близък развява
бялата
кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна.
Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот. А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади. За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с бялата носна кърпа. Допуснах, че тя ще разбере, че по шосето се движи познат. Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората.
След като се увери, че действително близък развява
бялата
кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна.
И тя замаха радостно с ръка. С пълен глас произнесе името ми. Вълнуваща среща. А когато й казах, че УЧИТЕЛЯТ ме е пратил да я посрещна и чака на балкона, тя възкликна: - Ама, чака ли ме...? Изблика на голямата радост бе оросен от няколко сълзи по лицето й, блеснали на лунната светлина.
към текста >>
48.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Размахваше с ръце
бяла
кърпичка и в кръшна игра тепаше на място.
Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима. Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично.
Размахваше с ръце
бяла
кърпичка и в кръшна игра тепаше на място.
От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния.
към текста >>
49.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна
бяла
риза.
Ранният следобеден час бе спокоен за Него. Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата.
Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна
бяла
риза.
Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им?
към текста >>
Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч
бялата
панамена шапка.
Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата. Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза.
Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч
бялата
панамена шапка.
УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си.
към текста >>
50.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
19.
БЯЛАТА
СМЪРТ За
бялата
смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини.
19.
БЯЛАТА
СМЪРТ За
бялата
смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини.
За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече.
към текста >>
Такива бяха оскъдните ни познания за
бялата
смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци.
Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни.
Такива бяха оскъдните ни познания за
бялата
смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци.
Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате?
към текста >>
-
Бялата
смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване.
- Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ.
-
Бялата
смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване.
Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е.
към текста >>
Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на
бялата
смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване.
Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на
бялата
смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане.
към текста >>
Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори:
Бялата
смърт е много тежка и мъчителна.
Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му. Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист.
Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори:
Бялата
смърт е много тежка и мъчителна.
Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си. Жизнените връзки не са разкъсани. Те тегнат като вериги и не позволяват на двойника да се отдалечава от тялото. Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят.
към текста >>
„Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за
бялата
смърт.
Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота.
„Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за
бялата
смърт.
Настъпиха минути на мълчание. Към скиора бяха отправени светлите мисли на малката група от върха, между които бе и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
51.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Застла с
бяла
кърпа възглавницата и се оттегли на своето легло.
Всеки се приготви за „път". Един по един, приятелите заспиваха. Последна остана сестра Савка. Тя подреди леглото Му. Приготви одеялото.
Застла с
бяла
кърпа възглавницата и се оттегли на своето легло.
Аз не заспах. Братята до мен отдавна бяха „тръгнали". Сънят някак си ме отбягна. Защо?! Бях отпочинал! Не бях дежурен!
към текста >>
52.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Дъгата предреши въпроса за „
бялата
" светлина.
Стига да можеш да документираш личната си творческа изява - и ставаш автор! Съвременното законодателство е безспорно в своите определения. Но ето, че има нещо, което се изплъзва от погледа на правника! Явява се нова компонента, която разширява класическата формула за авторството. Във физиката, за характеристика на светлината, такава превратна компонента беше спектралния анализ.
Дъгата предреши въпроса за „
бялата
" светлина.
Така светлината стана по-разбрана. Новата компонента в творческия процес започва от съавторството на незрими помагачи от света на невидимото. Мисловният творчески процес е сложен комплекс, на който физическото лице е само един изразител. Ето на какъв разговор попаднах един ден. Минавах покрай салона.
към текста >>
53.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с
бялата
възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно.
Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с
бялата
възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно.
Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие.
към текста >>
А Той, когато котаракът направи скока и се метна на
бялата
възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж.
Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие. Очаквахме поведението на УЧИТЕЛЯ.
А Той, когато котаракът направи скока и се метна на
бялата
възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж.
Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе. Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат.
към текста >>
54.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Бялата
кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето.
Години наред, както в общия клас, така и в специалния младежки клас, УЧИТЕЛЯТ не веднъж е разглеждал подобни проблеми. Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои френологични данни, от които зависи оформяването на дадено изкуство и в лекцията си Той си послужи с конкретни примери. За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен. При своето повторно посещение в България, световно известният художник Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. А за удобство и по-голяма свобода художникът квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия.
Бялата
кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето.
Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници.
към текста >>
55.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Облечен най-официално в белите дрехи и с
бялата
панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама.
Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство". Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал УЧИТЕЛЯТ.
Облечен най-официално в белите дрехи и с
бялата
панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама.
Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото. Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца. Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
към текста >>
56.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с
бяла
покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с
бяла
покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
към текста >>
57.
ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
,
ТОМ 4
и в този момент той вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня, в следващия миг вижда как Учителят е в ярка,
бяла
светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта.
Нито може да откачи краката си от стремето му и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той изведнъж извиква: „Учителю"!
и в този момент той вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня, в следващия миг вижда как Учителят е в ярка,
бяла
светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта.
Ако свали предните си крака конят, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му, така както е дошъл. Конят е целият в пот и пяна, но вече е спешен и обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
към текста >>
58.
ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
После той го сравняваше с онова от отпечатания вестник и негодуваше: „Тези хора не говорят по Истината и не живеят по Истината." Веднъж беше дошъл един журналист, срещнал се с Учителя, но и Боян Боев присъствал на разговора, записал всичко и после го дешифрира и го прехвърли като текст на няколко листа
бяла
хартия.
Задаваха Му въпроси, Той отговаряше и те записваха дословно, с български думи. Те записваха това, което можеха да запишат. Не всички владееха стенография. И предаваха впоследствие неточно разговора. Обикновено при тези срещи присъстваше и Боян Боев, който стенографираше целият разговор.
После той го сравняваше с онова от отпечатания вестник и негодуваше: „Тези хора не говорят по Истината и не живеят по Истината." Веднъж беше дошъл един журналист, срещнал се с Учителя, но и Боян Боев присъствал на разговора, записал всичко и после го дешифрира и го прехвърли като текст на няколко листа
бяла
хартия.
Излезна статията във вестника на журналиста и онова, което бе записал Боян Боев не отговаряше на статията във вестника. Боян Боев не изтърпя и слезна в редакцията на вестника, намери редактора и журналиста, показа му статията, предаде му дешифрирания текст и ги запита: „Вие кому служите? На лъжата, или на Истината? Този народ с какво го храните - с лъжи, или Истини? Ами знаете ли, че този народ, като го храните с лъжи, ще дойде време и всички ще ви изхвърли от редакцията, и ще ви изпрати патки да пасете на село." И напуснал.
към текста >>
59.
ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в
скорбяла
и дървесина." Ние мълчим.
Всички ахнаха и възхваляваха французите, защото река Сена поема каналите на цял Париж. А Учителят, който ги слушаше, запита: „А как ще прочистят флуидите на толкова хора, когато каналите води преминават през филтри? " Ние мълчим и се оглеждаме. Учителят продължава: "Флуидите не могат да се филтрират. Те в крайна сметка отиват и остават на земята.
Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в
скорбяла
и дървесина." Ние мълчим.
Имаме нова гледна точка и нова светлина в съзнанието. Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор.
към текста >>
60.
ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Изведнъж се яви пред мен едно светло същество, съчетано от светлина, в елипсовидна форма, в
бяла
по-ярка светлина от дневната светлина, а главата му заблестя.
По едно време се оказа, че съм сам. Онези пред мен бяха избързали, а онези, които са след мен, бяха изостанали. Реших да се подпра и почина. Свалих раницата си и издигнах глава да отдъхна и да поема дълбоко въздух. Загледах се във върховете на боровете.
Изведнъж се яви пред мен едно светло същество, съчетано от светлина, в елипсовидна форма, в
бяла
по-ярка светлина от дневната светлина, а главата му заблестя.
То ми се усмихна. Аз стоях изненадан и не можех да продумам. Не бях подготвен за такова нещо. Наблюдаваме се. След една минута то изчезна също така внезапно.
към текста >>
61.
ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на
бяла
хартия. „Погледнете.
Понякога го разгръщаше пред мен, прочиташе бегло големите заглавия и тогава казваше някои неща, които бяха Негова преценка за политическите събития, които аз запомнях, а след това си ги записвах. Този ден Учителят бе приключил срещите си с приятелите и разговаряха пред входа на приемната стая. Когато поднесох вестника, Той потърси ключа от вратата. За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език.
Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на
бяла
хартия. „Погледнете.
Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция." Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества. Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни. Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса.
към текста >>
62.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Сивият костюм и
бялата
плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната.
Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло.
Сивият костюм и
бялата
плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната.
Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен. Аз бях изненадан от това благоприятно решение, което трябваше да дойде. Но как щях да получа това освобождение?
към текста >>
63.
ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и
бялата
панамена шапка.
92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА Беше месец ноември 1943 година.
Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и
бялата
панамена шапка.
Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница.
към текста >>
64.
ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В моят пакет, бях приятно изненадан да видя, че има една
бяла
вълнена шапка, оплетена от дебела вълна, топъл шал, чорапи и една риза със сини раета.
Ето защо в тази акция за събиране дарове за войниците, Учителят включи и Бялото Братство, за да се изяви с най-пълна степен милосърдието. За нас вещите имат значение на вложената мисъл и идея, когато те се поднасят. Тук Школата на Учителя изигра великолепно ролята си. Мощният поток от добри мисли и пожелания бяха онази защитна дреха, която може да изведе всекиго невредим в идеята за доброто. В съдбите на мнозина приятели по време на Балканската и Европейска-та война, Учителят взе дейно участие и възрастните приятели бяха свързани с най-невероятни избавления от смъртта.
В моят пакет, бях приятно изненадан да видя, че има една
бяла
вълнена шапка, оплетена от дебела вълна, топъл шал, чорапи и една риза със сини раета.
Тъй като моята част бе дълго задържана като резерва, чак на 24 март 1941 година потеглихме към турската граница. С нас пътуваха и войнишките подаръци. С нас пътуваха добрите мисли и пожелания на онези женски ръце, които бяха изплели и ушили подаръците. Това беше нашата защитна броня. Така се случи, че ние бяхме изпратени на турската граница, но не взехме участие в очакваните бойни действия, защото този, който движеше съдбините на света, не позволи да се отвори фронт между България и Турция.
към текста >>
65.
ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тя отива в стаята на Учителя, сваля
бялата
покривка от масата Му и я открадва.
По времето на Учителя Той дава една задача за помирение на враждите, които съществуват в някои семейства. Учителят казал: „Съберете се и направете един комитет от десет сестри за помирение. Ще се хармонирате, ще правите молитви и ще произнасяте формули за помирение за онова семейство, което има нужда да се заздрави." Така тази група е съществувала години наред и се е намесвала там, където семействата на наши приятели са били пред угрозата да се разпаднат. Това е вторият метод за работа. Веднъж една сестра се обижда на Учителя, че Той й е направил забележка.
Тя отива в стаята на Учителя, сваля
бялата
покривка от масата Му и я открадва.
А това е един бял чаршаф, избелен, изгладен, поставен върху масата Му. Но след малко разбира, че постъпката й ще бъде скоро открита и че покривката ще се открие у нея. Кой знае защо, какъв дух я обсебва, но тя взема покривката и я хвърля в клозета. След няколко часа Учителят открива липсата на покривката. Извиква Мария Шопова и й нарежда, да открие покривката.
към текста >>
66.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Дрямката - сестра на
бялата
смърт, притваря клепачите му.
От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне.
Дрямката - сестра на
бялата
смърт, притваря клепачите му.
Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям! Гладен съм." И припада на земята. Друг път решава да отиде до Нова Загора.
към текста >>
67.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина,
бяла
светлина се излива върху тебе.
Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли.
Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина,
бяла
светлина се излива върху тебе.
Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя.
към текста >>
Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една
бяла
покривка.
Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни. Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи.
Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една
бяла
покривка.
Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за общение с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво. Вечер, след като всичко заспива, като че ли аз тогава се събуждам, оживявам и почвам да работя. Има ли нещо по-хубаво от това, да си в разговор с Бога, с Учителя и с нашите мили там. Няма по-хубаво от това, блажени часове.
към текста >>
68.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В
БЯЛАТА
КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В
БЯЛАТА
КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин.
Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66. Решително почуках на вратата на малката бяла къща. Излезе една стара жена, която ме въведе в двора.
към текста >>
Решително почуках на вратата на малката
бяла
къща.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин. Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66.
Решително почуках на вратата на малката
бяла
къща.
Излезе една стара жена, която ме въведе в двора. Там всичко беше тъй чисто и просто. По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син.
към текста >>
Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката
бяла
къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора.
С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката
бяла
къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора.
За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна. Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето".
към текста >>
Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една
бяла
палатка.
Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни. С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът! Тази идея стана действителност.
Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една
бяла
палатка.
Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот. Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот. Не след дълго време той спечели симпатията и вниманието на братята и сестрите. Така започна романтичната повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка.
към текста >>
69.
6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
5. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Чистата
бяла
палатка, разположена в центъра на красивата полянка, обърна вниманието на всички приятели от Братството.
5. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Чистата
бяла
палатка, разположена в центъра на красивата полянка, обърна вниманието на всички приятели от Братството.
Тя представляваше тихо пристанище, където можеше да си отпочине морната човешка душа. 22 март - първият ден на пролетта, слагаше всяка година по една нова страница в историята на братството. В ранна утрин, в първите блясъци на зората, мълчаливо пристигаха с тихи стъпки братята и сестрите; те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх странната осанка на Учителя. Не след дълго пристигна и Той, наметнат с една пелерина, застана в центъра на полукръга.
към текста >>
70.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Този разговор стана в малката приемна стая на
бялата
къща на ул.
7. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ Неочаквано за мен настъпи едно важно събитие. Учителят по своя инициатива ме повика на дълъг интимен разговор.
Този разговор стана в малката приемна стая на
бялата
къща на ул.
„Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя. Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност.
към текста >>
71.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Кръстът е символ на
бялата
раса.
И който може да гадае по тези символи, ще може да каже много неща за една човешка душа - какъв е нейният път, перспективи и качества. Квадратът е символ на физическия свят. Най-могъщата символична форма чрез своите диагонали, които се кръстосват, прехвърлят енергията на човека в центъра. Когато тези енергии се центрират, то става в едно по-високо поле чрез висшия кръг. Затова Учителят казва, че днес вътрешното разпъване у човека става чрез квадрата, за който споменахме, и че днес човек сам се разпъва на кръст.
Кръстът е символ на
бялата
раса.
Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка. Аз, доколкото съм разглеждал тази линия, виждам, че кръстът е велико посвещение. Това е гневът и опрощението на гнева. Страданието е един от етапите на посвещението. Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите.
към текста >>
72.
6.12. Студентският кръг
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
До тази година Учителят държеше своите беседи в малката
бяла
къщичка на ул.
В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци. Тези хора се стремяха към създаване на един нов мироглед. Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя. Те чакаха със свещен трепет този духовен гигант да отвори дверите на своята школа и да чуят неизказаното дотогава слово, пътя, по който ще се осъществят дълбоките им копнежи и възвишени идеали, които се зараждаха дълбоко в техните души. Годината 1922, през която се тури началото на Изгрева, беше също така важна като начало и на Школата на Учителя.
До тази година Учителят държеше своите беседи в малката
бяла
къщичка на ул.
„Опълченска" 66. Неговата аудитория представляваше малкият двор на бялата къщичка, където всички стояха прави, а катедрата - отвореният прозорец. Учителят непрекъснато стоеше на течение и всички се учудвахме, че не настива и че е здрав. Всяка неделя от 10 часа започваха неговите беседи. Стари и млади, учени и прости, бедни и богати, зиме и лете - бяха устремили своя поглед към прозореца и жадно поглъщаха словото му.
към текста >>
Неговата аудитория представляваше малкият двор на
бялата
къщичка, където всички стояха прави, а катедрата - отвореният прозорец.
Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя. Те чакаха със свещен трепет този духовен гигант да отвори дверите на своята школа и да чуят неизказаното дотогава слово, пътя, по който ще се осъществят дълбоките им копнежи и възвишени идеали, които се зараждаха дълбоко в техните души. Годината 1922, през която се тури началото на Изгрева, беше също така важна като начало и на Школата на Учителя. До тази година Учителят държеше своите беседи в малката бяла къщичка на ул. „Опълченска" 66.
Неговата аудитория представляваше малкият двор на
бялата
къщичка, където всички стояха прави, а катедрата - отвореният прозорец.
Учителят непрекъснато стоеше на течение и всички се учудвахме, че не настива и че е здрав. Всяка неделя от 10 часа започваха неговите беседи. Стари и млади, учени и прости, бедни и богати, зиме и лете - бяха устремили своя поглед към прозореца и жадно поглъщаха словото му. Вдъхновение и радост се разливаше в душите на слушателите след всяка произнесена беседа. Малката стая и дворът ставаха вече тесни.
към текста >>
73.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Бялата
раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура.
Човечеството на нашата планета представлява най-крупната социална индивидуалност, но какъв уд представлява в нашата слънчева система - това е в обсега на един свят, където живеят Великите Посветени. Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ. В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството.
Бялата
раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура.
Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските. В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание. Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия. В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос.
към текста >>
74.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса
бялата
риза.
Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството.
В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса
бялата
риза.
Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
75.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
23.
Бялата
раса и трансформациите на съзнанието
Бялата
раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет.
23.
Бялата
раса и трансформациите на съзнанието
Бялата
раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет.
Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието.
към текста >>
Според Учителя
бялата
раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието.
През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия.
Според Учителя
бялата
раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието.
Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията.
към текста >>
Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на
бялата
раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели.
Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на
бялата
раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели.
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
към текста >>
76.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на
бялата
раса („Зороастър") - персийската култура.
Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти.
По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на
бялата
раса („Зороастър") - персийската култура.
Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност".
към текста >>
77.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това е старата философия на
бялата
раса.
Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла.
Това е старата философия на
бялата
раса.
Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката.
към текста >>
78.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на
бялата
раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания.
50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ Във вихъра на тези политически събития аз изпитвах една вътрешна, идейна депресия. В моето съзнание изпъкна един капитален въпрос, на който трябваше да се даде отговор. Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие.
Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на
бялата
раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания.
Нима този най-компактен народ от славянството - руският, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход? Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали. Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943.
към текста >>
79.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Най-сетне пристигна една сестра, която живееше там и каза, че останала някаква
бяла
риза.
„Опълченска" 66. Хазайката на тази къща - Гина Гумнерова, както изтъкнахме в предшестващите глави, беше една от артистките в малкия кармичен триъгълник; след третото действие тя замина за отвъдния свят. Учителят стоя доста дълго в своя кабинет. След това той ни повика, като ни предаде следните предмети, които трябваше да отнесем на Изгрева. На брат Борис Николов даде два големи кристала, на брат Боев - протоколите на първите събори, на брат Галилей - портрета на своя физически баща, който беше свещеник, на мен предаде един пакет, на който аз не разбрах съдържанието.
Най-сетне пристигна една сестра, която живееше там и каза, че останала някаква
бяла
риза.
Той каза да я вземе тя. Тези подробности разказвам, защото в момента само аз чувствах какво значат тези действия на Учителя. По цялата ми нервна система се разливаха някакви електрически токове, виждах как Той за последен път идва в този дом, където десетилетия е живял. След това отново се върнахме с леката кола на Изгрева. Приятелите предадоха обратно предметите, които Учителят им беше дал и си отидоха.
към текста >>
80.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната
бяла
палатка.
Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави.
При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната
бяла
палатка.
Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам. В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят. В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога.
към текста >>
81.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези енергии на слънцето и силовото поле на
Бялата
ложа се фокусират към земята чрез върховете на планетата.
В следващата глава аз ще се опитам да очертая главните задачи на тази нова култура чрез формулата, която Учителят тихо ми прошепна на ухото. Според Учителя Агарта, това е ложата на Бялото братство. Тази ложа не е на физическия свят. Тя е в по-висши измерения. Тя е свързана с енергиите и с живота на слънцето.
Тези енергии на слънцето и силовото поле на
Бялата
ложа се фокусират към земята чрез върховете на планетата.
Затова някога Бялото братство се е проектирало постепенно чрез спиралата на културите в различните народи, но тази спирала се е закачвала по високите планини. Ние знаем, че бялата раса в своето историческо развитие е преминала досега през пет култури: индуската, персийската, египетско - асирийската - вавилонската, еврейско - гръко - римската и сегашната западно - европейска култура. Днес шестата раса се проектира да дойде в славянството от Невидимия свят. При това движение на културите Бялото братство и Невидимият свят фокусират своите енергии чрез върховете. За петата култура - тя е дошла до Монблан.
към текста >>
Ние знаем, че
бялата
раса в своето историческо развитие е преминала досега през пет култури: индуската, персийската, египетско - асирийската - вавилонската, еврейско - гръко - римската и сегашната западно - европейска култура.
Тази ложа не е на физическия свят. Тя е в по-висши измерения. Тя е свързана с енергиите и с живота на слънцето. Тези енергии на слънцето и силовото поле на Бялата ложа се фокусират към земята чрез върховете на планетата. Затова някога Бялото братство се е проектирало постепенно чрез спиралата на културите в различните народи, но тази спирала се е закачвала по високите планини.
Ние знаем, че
бялата
раса в своето историческо развитие е преминала досега през пет култури: индуската, персийската, египетско - асирийската - вавилонската, еврейско - гръко - римската и сегашната западно - европейска култура.
Днес шестата раса се проектира да дойде в славянството от Невидимия свят. При това движение на културите Бялото братство и Невидимият свят фокусират своите енергии чрез върховете. За петата култура - тя е дошла до Монблан. Това е върхът, чрез който се възприемат вибрациите чрез Космичното братство. Сега тази култура вече минава от петата раса към Русия.
към текста >>
82.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин:
Бялата
ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина.
Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри. Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена. Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение.
Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин:
Бялата
ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина.
Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди.
към текста >>
83.
6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Затуй разликата между Тъмната и
Бялата
ложа е следната: При
Бялата
ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората.
Дори Учителят ми каза още: „Има светии, които търсят начин как някой да дойде от черните адепти, та да ги обиди, оскърби и унижи, за да им дадат материали за работа, за да могат да превърнат Злото в Добро." Ето така Учителят даде този велик закон. Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете. Но остана верен на онзи принцип на жертвата.
Затуй разликата между Тъмната и
Бялата
ложа е следната: При
Бялата
ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората.
Всички Учители са били избити - и Буда, и Орфей, и Христа. Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него.
към текста >>
84.
6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
„Живея горе на една поляна, в една
бяла
палатка." След два дни виждам как двамата търчат към поляната.
И двамата осъдени на смърт. Срещат ме и плачат: „Гладни сме! " „Ето ви половината на вас от храната и половината на мен". "Къде живееш? " - ме питат те.
„Живея горе на една поляна, в една
бяла
палатка." След два дни виждам как двамата търчат към поляната.
Единият държи бомба, а другият пистолет. Викат: „Скрий ни! " Казвам им: „Ще ви скрия. Но ако решите да проливате кръв на това свещено място, аз ще взема пушка и сам ще ви разстрелям. Обещайте ми." Те обещаха.
към текста >>
Сложихме й една
бяла
кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе.
Тя, Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси. Учителят се концертира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата. Той стана неподвижен. Елена ни подаде архивата и Василка я сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента.
Сложихме й една
бяла
кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе.
Учителят пак насочи погледа си към стражаря и той се размърда. Докато извеждахме Еленка той стоеше като статуя и не мърдаше. Елена беше спасена от предстоящия затвор. Изминаха години и комунистите бяха дошли на власт. Това беше тяхното време.
към текста >>
Понеже знаем от Учителя, че на десет представители на Черната ложа има един представител на
Бялата
ложа.
" Тя ме погледна и попита: „От Юч Бунар ли се познаваме? " „Като свършим мозайките, тогава ще дойда да Ви кажа." А Юч Бунар се казваше кварталът, в който се намираше техния дом. И какво става по-нататък? Ние правим черна мозайка. Решили сме да приложим един окултен закон за школата на комунистите.
Понеже знаем от Учителя, че на десет представители на Черната ложа има един представител на
Бялата
ложа.
Знаем също, че на десет бели братя има един черен. Затова решихме, че тия са от Черната ложа и можем да направим следното: на десет черни камъчета от мозайката прибавяхме едно бяло камъче. Или, на десет черни представители от Черната ложа да има по един бял брат. Наслагахме тези камъчета, но като изтъркахме с машината мозайката, те се виждаха. На черната мозайка имаше тук - там бели камъчета.
към текста >>
85.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Както
Бялата
ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии.
Този братски съвет не представляваше някакъв идеологически фактор, но имаше скромната задача да бъде един администратор, една техническа комисия, която да се занимава с материалните въпроси на братството и връзката й със задълженията, които имаше братството към държавата. Интересно е, че отначало животът в братството в София и в другите братства запази своя външен вид, тъй както беше го оставил Учителят. Започнаха да се четат беседите в хронологически ред, както следват в общия и специалния окултни класове и двете неделни беседи. Празнуваха се традиционните годишни празници, извършваха се годишните летувания на Рила, и също се играеха музикалните окултни упражнения на Паневритмията. На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори.
Както
Бялата
ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии.
Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто".
към текста >>
Те са използвали светлите енергии на
Бялата
ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели.
На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори. Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена.
Те са използвали светлите енергии на
Бялата
ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели.
Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство. Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото.
към текста >>
Веднъж Учителят ми каза, че той е крайно честен човек, като че ли съчетава най-хубавите качества, докъдето е достигнала
бялата
раса.
Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов. Той играеше в съвета ролята на катализатор. Този човек наистина представляваше интерес за проучване. На ръст беше висок, слаб, с добре оформена глава и едни черти на лицето. Видът му издаваше едно фино благородство.
Веднъж Учителят ми каза, че той е крайно честен човек, като че ли съчетава най-хубавите качества, докъдето е достигнала
бялата
раса.
Той винаги придружаваше Учителя, когато отиваше в провинцията. Брат Стоименов беше един от най-първите последователи на Учителя. Мястото след заминаването на брат Стоименов беше заето от брат Борис Николов. Брат Борис Николов наистина се ползваше с един голям морален кредит, както между старите братя, а така също и между младите. Никой не се съмняваше в неговата честност, в неговата интелигентност, неговия мълчалив характер и до известна степен изолацията му от широките братски среди, или по-право - неговото индивидуализиране събуждаше в някои известна доза от неприязненост, почиваща на известна доза завист.
към текста >>
86.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Като дойдоха тук, те подариха една
бяла
връзка на Учителя.
80. СЪТРУДНИЦИТЕ През 1939 година в София пристигна една голяма група французи, които бяха заинтересовани от Бертоли за Учението на Учителя.
Като дойдоха тук, те подариха една
бяла
връзка на Учителя.
Той не носи връзки и взе, че тази връзка я подари на мене. И какво беше моето учудване, когато видях как едно малко действие от Него, какво силно влияние упражни върху мен в далечното бъдеще. За мен Франция е една от най-либералните страни в света. С нея не може да се сравни никоя държава. В международната политика играе ролята на медиатор.
към текста >>
Какво стана с
бялата
връзка на французите, която ми подари Учителят?
В тяхната история, ако проследим ще видим, че те са петелът, който пее в зората на всяка култура. За мен бе естествено, когато българите - богомили са изгонени от България, да намират добър прием във Франция под името албигойци. Във Франция са представени трите школи: Лявото посвещение и Дясното посвещение. Но там се намира и Космичното течение. Тези три центъра съществуват там.
Какво стана с
бялата
връзка на французите, която ми подари Учителят?
Аз я носих известно време и тя ми отвори пътят на моите книги към Франция. Имам две сътруднички, които са изиграли много голяма роля при оформяне, при редактиране на книгите и при изглаждане на стила. Колкото и да бъдат добре преведени, те трябва да бъдат аклиматизирани към даден език. Там има тънки нюанси и само тези, които са родени с този език, могат да го изразят. Едната се казваше Амрика Ханизе.
към текста >>
Дясното посвещение -
Бялата
ложа, търси последователи.
Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи. В нея имах необикновена вяра. Благодаря ти, Надя! В заключение ще кажа следното: Ложата на лявото посвещение търси две категории хора - обожатели и почитатели.
Дясното посвещение -
Бялата
ложа, търси последователи.
А Космичната ложа търси приятели. Когато виждаме и срещнем известни хора, които манипулират в обществения живот със съзнанието на хората, с цел да изтъкват себе си и искат да бъдат поставени на онзи пиедестал като търсят почит, уважение и преклонение, то знаем, че са представители от Лявото посвещение. Онези, които търсят последователи и издигат един висок Идеал за подражание и търсят реализация на една висша Идея за реализация в живота си, то това са представители на Дясното посвещение. Третата група искат да имат интимен, директен контакт с Космичното начало. Те не търсят образи и посредници между своята душа и Космичното начало.
към текста >>
87.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и една
бяла
риза.
Ще ви разкажа два случая, които ми е разказвал Методи. Методи Константинов е работник, мозайкаджия в бригадата на Борис Николов. Те са получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Един ден, като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно е пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник.
Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и една
бяла
риза.
Сложил едни сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули в един вестник и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой. А мозайкаджиите работят с гумени цървули, защото газят много често във вода. Методи минава покрай портиера, който го познава вече и полека - лека се изкачва по стълбите и оглежда стаите, и си припомня за предишното време, когато е бил тук директор. Изкачва се на третия етаж и с голямо вълнение се запътва към своя бивш кабинет. По едно време от същия този кабинет излиза един невзрачен човек.
към текста >>
88.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В Школата на Учителя е застъпена и
Бялата
Ложа, и Черната Ложа.
Раздуха се една кампания срещу книгата от много лица, с единствената цел - да противодействат на книгата и на нейното разпространение. И което е най-важното, всички тези лица изобщо не познаваха авторите на публикува-ните текстове от книгата, нито са работили с тях и нито познават материала. Те просто нямаха представа от онези събития и факти, изнесени в книгата. За и срещу авторите от книгата, тези нови лица, които хулеха, бяха външни лица, а за мен, съставителят на този сборник, тези лица нямаха нищо общо с Бялото Братство. Но те имат общо с Черното Братство, защото са техни служители, а се познават по делата им.
В Школата на Учителя е застъпена и
Бялата
Ложа, и Черната Ложа.
Там са двата вида слуги. А слугите се различават по това, кой е техният Господар. Така че първи том накара мнозина да се определят. Забележете, две години след излизането на книгата никой не е написал дори един ред, с което да ме уведоми, че изнесените факти не са верни. А сега няколко съпоставки, които са много важни: Онзи младеж, който помогна да се изнесе книгата и услужи на леля Кина да прибере книгата, се казваше Илья Виталевич, руснак от Москва.
към текста >>
89.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
на Черната и на
Бялата
Ложа.
Тя иска да му даде добър урок, да го научи как да постъпва с Великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който го е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави." „Трябва да знаете, че при това непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията." (Стр. 306 от същия том) Ето с това приключваме очерка си за Стоянка Илиева и разказахме как един чужд човек идва да работи за една идея, и как веднага се явяват други, които да работят срещу тази идея. Каква по-хубава илюстрация от това, че в Школата на Учителя присъстват представители и на Лявото Посвещение и на Дясното Посвещение, т.е.
на Черната и на
Бялата
Ложа.
Но има една Космическа ложа, която управлява и двете Ложи. Тя се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>
90.
7.05. САВА КАЛИМЕНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тук присъстват и едните, и другите - от Черната и
Бялата
Ложа.
А „кирливите ризи" ги прогонват, защото смърдят. Всеки да си изпере сам кирливата риза. Дори да си ги избелят. Аз не изнасям „кирливите ризи". Това е Школа.
Тук присъстват и едните, и другите - от Черната и
Бялата
Ложа.
И двете имат право на присъствие. И двете ложи имат свои представители. Аз изнасям деянията на едната и на другата. По делата се разбира кой къде е записан да служи, и кой му е Господарят. А Всемировият Учител управлява и двете Ложи, че и Космическата Ложа.
към текста >>
91.
7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна
бялата
птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът.
Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна
бялата
птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът.
По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
92.
7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и
Бялата
Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена.
Ето, така работи Небето с онези, които работят за делото на Учителя и така работи другото небе, което пречи на делото Му. Но Бог е един и Той е огън всепояждающ. И ще го проверят всички. Аз съм убеден, че Цветана Табакова няма да се остави току -така, защото тя представляваше един мощен творчески дух. Но тя бе провалена от онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя, защото тези Сили имаха проекция в Школата на Учителя.
Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и
Бялата
Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена.
Името на Всемировия Учител е Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога.
към текста >>
93.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма
бяла
паница, съдържаща около един литър.
А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма
бяла
паница, съдържаща около един литър.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
към текста >>
94.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и
Бялата
Ложа.
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони.
В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и
Бялата
Ложа.
И в двете Ложи законите, по които се управляват, не позволяват такива методи на действие. Ето защо, аз публикувам пълния текст на протокола на Елена Андреева и всеки има възможност да се запознае с него, за да се види от всички какво представлява Елена Николова и какви са нейните методи, с които си служи. Понеже аз няма да я предавам на светските закони, но аз я предавам на съд пред Небето, както тя пожела. Щом иска съдба от Небето, да си я получи по законите и на едната Ложа, и на другата Ложа. Това ще бъде един нагледен пример как действа Небето в такива случаи.
към текста >>
95.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в
Бялата
Ложа.
Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева. След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр. 1,1993 г. придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция.
Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в
Бялата
Ложа.
Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най-подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе.
към текста >>
96.
7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В този том по-определено се показва, че на Изгрева в Школата на Учителя са били застъпени и двете Ложи: на Лявото Посвещение - Черната Ложа и на Дясното Посвещение -
Бялата
Ложа.
31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ" В този том са представени автори, които са били живи участници през времето на Школата на Учителя Дънов. Разказите са автентични и са потвърдени с декларации, чиито оригинали съществуват и се пазят. Някои от авторите са още живи, а заминалите също са живи чрез магнетофонните им записи, които съхраняваме.
В този том по-определено се показва, че на Изгрева в Школата на Учителя са били застъпени и двете Ложи: на Лявото Посвещение - Черната Ложа и на Дясното Посвещение -
Бялата
Ложа.
Те са имали свои представители в Школата и са описани много добре чрез делата им в тези разкази. И едните и другите имат право на присъствие. И никой не може да ги спре или премахне. Затова те днес съществуват и утре ще бъдат пак там на същото място. Но съществува и Космическа Ложа, която управлява тези две Ложи.
към текста >>
97.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Бялата
смърт - 99 20.
Нестинари - 88 15. Златният век - 91 16. Двете ръце - 93 17. В тяхната аура - Швейцария - 95 18. България - 97 19.
Бялата
смърт - 99 20.
Последната кибритена клечка -100 21. Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22. Спите ли... сънувате ли? -105 23. Пратеници от ангелските светове -107 24.
към текста >>
Решителната среща в
бялата
къща - 367 5.
Декларация - 360 VI. Методи Константинов - „Човекът по пътя на Космическата спирала" 1. Детски години - 362 2. Великата среща - 363 3. Манастирската килия - 366 4.
Решителната среща в
бялата
къща - 367 5.
Първият ден на пролетта - 368 6. Обществото около Учителя - 369 7. Първите идейни насоки - 371 8. Котвата - 373 9. Учителя и четирите категории съзнания - 376 10.
към текста >>
Бялата
раса и трансформациите на съзнанието - 407 24.
Едно странно действие - 396 19. Край на първо действие - 398 20. Международната обстановка и България - 403 21. Пътят на посвещението - 404 22. Голямото знание - 406 23.
Бялата
раса и трансформациите на съзнанието - 407 24.
Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29.
към текста >>
98.
ПЕСЕНТА
,
,
ТОМ 4
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на
бялата
птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на
бялата
птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
99.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
,
ТОМ 4
Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и
Бялата
Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена.
Ето, така работи Небето с онези, които работят за делото на Учителя и така работи другото небе, което пречи на делото Му. Но Бог е един и Той е огън всепояждающ. И ще го проверят всички. Аз съм убеден, че Цветана Табакова няма да се остави току -така, защото тя представляваше един мощен творчески дух. Но тя бе провалена от онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя, защото тези Сили имаха проекция в Школата на Учителя.
Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и
Бялата
Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена.
Името на Всемировия Учител е Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога.
към текста >>
100.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма
бяла
паница, съдържаща около един литър.
А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма
бяла
паница, съдържаща около един литър.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
към текста >>
НАГОРЕ