Търсене в текстове за 'Бухал'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бухалът, кукумявката притежават големи очи.
По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка.
към текста >>

Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп.
Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер.
към текста >>

Прилепите и бухалите излизат от гнездата си.
Подлост у лъва никой още не е констатирал. Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си. На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина. Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм.
Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици.
към текста >>

Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане.
Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици. От окултна гледна точка това има значение за характера.
към текста >>

Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици.
От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици. От окултна гледна точка това има значение за характера. Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични. Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр. Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр.
към текста >>

Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр.
Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици. От окултна гледна точка това има значение за характера. Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични. Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр. Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък.
към текста >>

3. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

4. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения.
Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО? Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса.
към текста >>

Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите.
Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО? Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма.
към текста >>

Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот.
Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса. Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само тялото, а не и окото".
към текста >>

Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса.
Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса. Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само тялото, а не и окото". И най-вярната диагноза не е тази на лекарите, а тази на собственото око.
към текста >>

5. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си!
Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен".
към текста >>

6. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби.
Тия хора биват още много лакоми, с груби нрави, липса на всякакво чувство за морал. Празни и мръсни в широк смисъл на думата (т.е. и в проявата). Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба.
към текста >>

7. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците.
Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем! Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини. Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори. — Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята!
към текста >>

8. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня?
И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне!
към текста >>

9. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“.
Увлечение на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия! Глупости и нищо повече! А животът си тече и си налага своето. Не е известен нито един случай в историята, когато жадуващият взор на клетото човечество да е съзирал некаква спасителна истина и то да не е простирало ръце към нея — въпреки критицизма на „разумните хора“, въпреки воя на ретроградите. Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник. Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“. Обикнете слънцето не заради някакъв „Бог“. който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия. Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН. Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен.
Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост. О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката. И с‘химни посрещат в гората певците Вълшебния изгрев на Феб в далнините И радостна тръпка обзема земята. И сладостна нега облива душата.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време.
Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време. Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата. Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър. Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима. Ако се вгледаме също така и в движението на нашите домашни птици, ще видим, че и те понякога предсказват времето.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нещо прилично на бухал, на който очите бяха закрити с нещо, но все пак усещах, че погледът му беше фиксиран в мене.
Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак. Тогава забелязах, че на закачалката срещу мене има нещо. Взрях се. Нещо прилично на бухал, на който очите бяха закрити с нещо, но все пак усещах, че погледът му беше фиксиран в мене. Аз го гледах и той ме гледаше. Изведнъж се хвърли на кракът ми. Поисках да го махна, но той ми хвана ръката. Започнах борба с него. Отмахна го от едната си ръка, той се хване за другата.
към текста >>

Дух...“ Изведнъж бухалът изчезна и светлината малко по малко заля цялата стая.
Отмахна го от едната си ръка, той се хване за другата. Малките му крака, прилични по-скоро на маймунски ръце, се впиваха в пръстите ни. Не можех и да го съборя, чудна способност имаше да пази равновесие. Най-после, след продължителна борба, успях да го хвана за двата крака и с всички сили го хвърлих на пода. Тогава стана нещо чудно: през цялото време на борбата не можах да си спомня думите на никоя молитва, сега почти автоматично казах „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух...“ Изведнъж бухалът изчезна и светлината малко по малко заля цялата стая. Градския часовник отмерваше последните удари на 12 часа. Сън или действителност, не зная. Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В.
към текста >>

Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него.
Тогава стана нещо чудно: през цялото време на борбата не можах да си спомня думите на никоя молитва, сега почти автоматично казах „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух...“ Изведнъж бухалът изчезна и светлината малко по малко заля цялата стая. Градския часовник отмерваше последните удари на 12 часа. Сън или действителност, не зная. Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В. Пашов (15) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие.
към текста >>

13. -

Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище.
Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите.
към текста >>

14. -

е, когато ние не можем да виждаме, например бухала.
Светлината е една голяма загадка. Тя е извън човешките измерения. Научно светлината се определя като лъчи, които правят предметите видими. Но това е недостатъчно обяснение. На някои същества предметите са видими и когото е тъмно, т. е, когато ние не можем да виждаме, например бухала. А същите предмети са невидими за тия същества, когато е светло, когото за нас са видими. Но слънчевата светлина не с досущ чужда на науката. Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра. Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него!
низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Това е нощния пазач бухалът, който вече се е сменил от поста си и отива да спи.
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората. — Това е нощния пазач бухалът, който вече се е сменил от поста си и отива да спи. От него няма защо да се боите, той е безвреден, защото не е ангажиран в никакви дневни разпореждания. Но ето че скоро ще се явят пойните птици и те са, които най- много ненавиждат градските жители. Ако се научат, че цветето е за децата от града, това ще ги ожесточи извънредно много. — Ку-ку! ку-ку!
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг.
35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост. Съвършено равни и невъзеловидни детски пръсти (гл. фиг. 32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и пороци; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подобно бухал, в страх кой бяга да се скрие, Изтегли той ръка — тя цяла в кръв се мие.
Той пипна в тма дълбока: „Какво е туй дърво? Къде съм аз сега? “ И ей надлъж и шир изпитва го с ръка, В окови дълги дни лежала в мрака гъсти. „Туй стълб е! “ викна той и сегна с бледни пръсти, Изсъхнали почти в суровите тегла, И, бледен кат мъртвец, докосна там крака. Подобно бухал, в страх кой бяга да се скрие, Изтегли той ръка — тя цяла в кръв се мие. Кат лед са тез нозе, в тях гвоздей се черней, И тиня, злъч и кръв дървото сякаш лей! Той тегли се назад. В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса. Стоеше тамо кръст . . .
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак.
Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им. Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно. Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината.
М, както и да се гледа, било като еврейски или египетски символ, е знак на извличане или пасивност, из която произтичат всички неща. Н-то, било като еврейското „риба“ или египетското „воден поток“, е очевидно един символ на изобилно производство, това, което е родено или изтича от един източник, М-то във връзка се отнася до Извора и Н-то — до потока, М-то — майката, а Н-то — синът. Тъй АМН представлява причинната и потенциалната сила (А), свързана на формативната и пластичната субстанция (М) и тия двете са прародителите на излъчването (Н), което се нарича Вселена, това, което се проявява след действието между Духа (А) и Субстанцията (М). Така А може да бъде изразено метафизически Баща, М — майка и Н — син; или Себето, сянката или Не-Себето, и резултатът; Духът, Материята и проявената Вселена. Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът. Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога.
към текста >>

0.32232093811035