Търсене в текстове за 'Бухал'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Борис Николов

Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал.
Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван. И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача. Гледат се двамата и не могат да се нагледат.
към текста >>

И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача.
Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван. И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача. Гледат се двамата и не могат да се нагледат.
към текста >>

2. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват.
Днешното поколение трябва да знае това и да търси материалите. А тяхната цел беше точно такава - да остане мсичко в забрава. А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна.
към текста >>

3. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Само бухалите се крият от светлината.
Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници.
към текста >>

4. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Влизам, а IV отделение, още неседнали, се надпреварят кой пръв да излезе да си разкаже урока по естествена [история] за „Бухала".
„Гръм от ясно небе"! Влязох при Еленка, която още не бе излязла от първия час и й подадох бележката. След малко тя влезе, съвсем отчаяна и отпаднала духом с много важната в момента (бялото листче) бележка в ръка. Тя нема куража да се яви пред децата си, за да им съобщи новината. Аз ударих звънеца и влизам в моето отделение, за да им съобщя и ги разпусна, докато им дойдат нови учители. Влизам, а IV отделение, още неседнали, се надпреварят кой пръв да излезе да си разкаже урока по естествена [история] за „Бухала". Накарах ги да се умирят и им съобщих. Веднага -гласове на шега и смях, като си казаха със смях, че ги изпитвах дали ще кажат нещо против това. Но когато повторих и лотретих и им казах да си вземат книжките и да си отиват, веднага се смени духът на децата. Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка.
към текста >>

5. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е.
Или нашия Учител, но е той. И ми говори, че Учителите гледай каква аура имат - свети около главата им и цялото тяло, даже и около кръста и поповите органи, защото Учителят живее в чистота. Ето на стената на стаята образа на един стар човек с голяма бяла брада. С една извънредно голяма брадавица на десния връх на брадата. Но брадавицата се свива и разпуща като сополя на паяка и е куха, а вътре се вмещава един рог. Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е. една кукумявка. Този старец излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката. Купи я за нещо и после се оказа, че тая кукумявка била съдба. И тя дойде и кацна на гърдите на стареца и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена. Един вид с човка го прекръсти.
към текста >>

6. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

После започваха с едни четвъртити бухалки с дръжки да го удрят и налагат върху дървени поставки.
Аз съм чувал как там говореха, когато трябваше да ликвидират, да приключат с нещо: „че ги тепаме, че ги тепаме, докато ги утепаме”. Хайде де, разгадайте този израз. Няма да можете. Сега ще ви помогна. 6. Жените в село Комарево при едната ми баба тъчеха на станове платно от памук, после го носеха на реката, накисваха го, натискаха го с плочи и чакаха да се накисне. После започваха с едни четвъртити бухалки с дръжки да го удрят и налагат върху дървени поставки. Бият и удрят с бухалките. Така избелваха платното. Тогава ги питат: „Какво правихте днес у реката? ” - „Ами тепахме, тепахме, докато го изтепаме, това пусто да опустее платно.” Беше много уморително за жените, затова казваха: „Пусто да опустее”. - това е клетва т. е.
към текста >>

Бият и удрят с бухалките.
Хайде де, разгадайте този израз. Няма да можете. Сега ще ви помогна. 6. Жените в село Комарево при едната ми баба тъчеха на станове платно от памук, после го носеха на реката, накисваха го, натискаха го с плочи и чакаха да се накисне. После започваха с едни четвъртити бухалки с дръжки да го удрят и налагат върху дървени поставки. Бият и удрят с бухалките. Така избелваха платното. Тогава ги питат: „Какво правихте днес у реката? ” - „Ами тепахме, тепахме, докато го изтепаме, това пусто да опустее платно.” Беше много уморително за жените, затова казваха: „Пусто да опустее”. - това е клетва т. е. да изчезне и да го няма вече този зор. 7.
към текста >>

Също с бухалки ги налагаха докато ги изперат.
Тогава ги питат: „Какво правихте днес у реката? ” - „Ами тепахме, тепахме, докато го изтепаме, това пусто да опустее платно.” Беше много уморително за жените, затова казваха: „Пусто да опустее”. - това е клетва т. е. да изчезне и да го няма вече този зор. 7. Жените в село Блатешница при другата ми баба също носеха дрехите си да ги перат на реката. Също с бухалки ги налагаха докато ги изперат. Тогава нямаше сапуни! „Какво правихте днес у реката? ” - „Ами тепахме кошулите и гащите. Тепахме, тепахме, че ги изтепахме! ” После този израз в село Блатешница и в тази околия придобиха друг вид.
към текста >>

7. 62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)

Та бухалите не виждат ли в тъмните за нас нощи?
Такъв цар е Природата, която ни заобикаля, всред която живеем, от плоовете и силите на която се ползваме, тъй както се ползва едно неродено дете от всичките блага на майката, като живее в утробата й, без даже да подозира, че има нещо друго... И когато излезе от една утроба, човек се ражда и влиза в друга, много по-голяма, в която също се дава нещо, но се и иска, понеже и съзнанието на човека става по-ясно, по-дълбоко. И като живее доста време тук, човек се ражда наново - в нов свят - и тогава в тоя остават само дрехите му - неговата материя-тяло, което е също както в живия човек, само че нещо му липсва - и това, което именно му липсва – невидимото - то е човекът - инак тялото си е пред нас. А невидимо нещо има само затова, защото няма достатъчно светлина. Ако ний някоя вечер сме в една стая и духнем лампата - не ставаме ли всички невидими? Но ако имаме светлина - ще се видим пак. Та бухалите не виждат ли в тъмните за нас нощи? И человеците, които имат повече светлина от нас, виждат това, което ний не можем. И те упътват хората по правите пътища. И тия, които знаят, помагат на другите. И тия, които приемат техните знания, се ползват и от техните плодове - както се ползват и от знанията на всеки градинар, който познава законите на природата. Тия закони на природата са написани ясно - но за грамотните.
към текста >>

8. 6.10. Едно пророчество

" - отговорил бухалът.
К. Ватралски. Според проф. Д-р Асен Златарев, има два вида люде: едните вървят напред и творят, а другите стоят отстрани и критикуват или - както казва народът: "Защо ме гониш? " - попитала светулката. "Защото светиш! " - отговорил бухалът.
към текста >>

9. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Късно през нощта затихна всичко, само гласа на бухалите и воя на чакалите оставаха да се чуват във нощната тишина.
Мръкна се. Настаниха се и 4-те роти от дружината на квартира в завзетите вече български села, и то се постави най-сериозна охрана пред тях - близка и далечна. Предстоящият на утрешния ден поход, не смущаваше "момчетата". Чуваха се близки и далечни песни, българска мелодия във всяка почти къща на селата. Гайди, кавали, свирки оглушаваха нощния мрак и изпращаха заедно със своите свирачи и техните слушатели и играчи топла молитва, радушна благодарност към Бога на Свободата, за излятата му милост и над този поробен до сега български кът. Късно през нощта затихна всичко, само гласа на бухалите и воя на чакалите оставаха да се чуват във нощната тишина. Тихото шумолене на горските листа хармонираха на римуваните мелодични сладкопойни песни на нощните "народни обитатели" на горите; самодивите, самовилите, русалките край ручеите и водите на Странджанските долини... Небето е чисто ясно. С трептящи звезди е покрит небесният свод. Ранобудният в дома си българин и тук при бойната обстановка си е все същият "ран петел", готов за нова дейност за през деня. Няма нужда от казармената "утринна заря", не се нуждае работливият българин от тръбен глас за да го разбуждат от тежък сън - той е буден вече, умил се е и току гледаш из дворовете покрай някои плетове, или на полянки, по единично или по групи се събрали "чичовци" и си правят сутринната молитва, изказват своята благодарност към Баща си Творец - за дадената им през нощта охрана и призовават Неговата закрила за през деня, както върху тях така и върху домовете им. Слънцето е още далеч зад хоризонта.
към текста >>

10. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

Върховете 2130, 2127 ("Средорога") и 2031, съставляващи дясната половина на 1-та отбранителна линия, се свързваха в една масивна верига, дълга около 4А км с гол и широк гребен, повърхността на когото бе обсипана с едри и безредно разхвърлени каменни блокове, някъде - със сдробен, като чакъл гранит, а една част - измита и оголена, прилична на асфалтова покривка - грапава и прошарена, с високо издигащи се сиво-червеникави зъбери, прилични на старовремски бойни кулички - обиталища на орли, бухали и кукумявки.
От върха "Гарван", изправен като страж над тихите води на Преспанското езеро, на северния му бряг до Червената стена на североизток - това бе позицията, дадена за отбрана и укрепяване на изтощените от редица кървави боеве герои с многото и пъстри врагове по скалистите чуки на Чеган и Малка Нидже. Това бе планински лабиринт, граничещ на запад с шосето Битоля - Охрид, с дължина около 12 км. и дълбочина 9-10 км. от високи непристъпни масиви, попукани и скалисти, прорязани и кръстосани с дълбоки тъмни усои, обкичени с грамадни висящи или прави скали и напъстрени с черни и дълбоки дъна, пропасти и пещери - свърталища само на диви зверове. Тук храбрия и изпитан 51-и п.полк бе прострял своята непобедима мощ и разви грамадни усилия, изразени в един упорит труд и безпределно себеотрицание, за да се създаде, под огъня на врагът в 1А година, от този невъобразимо недостъпен лабиринт, непревзимаема крепост от 3 успоредни, силно укрепени линии. Върховете 2130, 2127 ("Средорога") и 2031, съставляващи дясната половина на 1-та отбранителна линия, се свързваха в една масивна верига, дълга около 4А км с гол и широк гребен, повърхността на когото бе обсипана с едри и безредно разхвърлени каменни блокове, някъде - със сдробен, като чакъл гранит, а една част - измита и оголена, прилична на асфалтова покривка - грапава и прошарена, с високо издигащи се сиво-червеникави зъбери, прилични на старовремски бойни кулички - обиталища на орли, бухали и кукумявки. Източният склон на тази верига, все така грапав и каменист, се стръмно спущаше напред, за да се срещне някъде в дълбините със западния склон на срещуположната планинска верига - от в. в. "Калугерица", (2200), 2090, 2112 и "Маришица" и заедно образуват дълбоката долина, в дъното на която клокочеше и се изтягаше като сребърна ивица р. "Перистер". Последната безшумно бързаше към юг, за да отнесе и излее безропотно, като кръвна дан, бистрите си води в Преспанското езеро. Обратно - западния склон, обрасъл в долната си половина с почти непроходим храсталак, по- полегато се спущаше надолу и силно се стесняваше, като се вмъкваше и плътно притискаше помежду страните ни идещите от запад два успоредни грамадни, диви и непроходими, осеяни с остри камъни и покрити с гъсти и високи храсталаци, планински масиви. Така се образувало дъното на дълга и тясна долина, в което се сребрееха студените извори, от които бликаха бистрите води на буйната р. Шемница.
към текста >>

С бързината на мълнията тихо се разнесе и прелитна от скала на скала, от окоп в окоп песента на пъдпъдъка, а от скалистите високи зъбери - тъжния глас на бухала.
Шемница, единствено място за черпене вода за пиене. И пак затишието се връща, а в тъмното някъде, звукът на инструментите се сливаше с тежкото стенание на ранените. Санитари бродеха с носилки през позицията и вършеха своята тъжна работа. Така бе "спокойно" на позицията през тази красива лятна нощ. Часът е 10 преди полунощ. С бързината на мълнията тихо се разнесе и прелитна от скала на скала, от окоп в окоп песента на пъдпъдъка, а от скалистите високи зъбери - тъжния глас на бухала. Това бе сигнал условен и познат. Всичко замря на мястото си, а инструментът тихо се замени с пушката. Часовите преминаха и залегнаха в окопите си зад телената мрежа. Мъртва и злокобна тишина овладя нощта. Само там горе - на "Средогора" (2127) затъмня още повече и лек шум, приличен на шепота на гората в тиха нощ, се смъкна по нанадолнището.
към текста >>

11. 3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

Петър Кръстев, о.з. полковник

Тъжната песен на бухала, разнесена нейде из скалите, се размеси с вятъра, разля се из долините и замря далече в дълбочините им.
Пладне прехвърляше и когато слънцето се наведе на запад, внезапно задуха тънък планински вятър, а тихата огледална повърхност на Преспанското езеро се набръчка и раздвижи. Високо в синьото небе черно облаче заплува над езерото, а сянката му като грамадно мътно петно падаше и се размазваше върху сиво-зеленикавите му водни браздички. Далече някъде се чуваше глухото буботене на гръмотевици, а ехото му се сливаше тук с шума на гората. Небето почна да затъмнява и малкото облаче, обърнало се вече в гъста черна маса, застрашително надвисна ниско над "Баба" планина и скалистите й и непристъпни разклонения - смрачи се, като че черната нощ нагази върху позицията на полка. Вятърът се засили, а писъкът му разби тежкото мъртвило. Тъжната песен на бухала, разнесена нейде из скалите, се размеси с вятъра, разля се из долините и замря далече в дълбочините им. Внезапно страшна светкавица проряза черното небе, оглушително процепи въздуха, спусна се в ослепителен зиг-заг, с адски трясък се плъзна по високото чело на "Перистер" (к. 2610) и се загуби. Земята се друсна, вятърът за миг спря своята песен и се ослуша, а заедно с това още по-страшен подземен гръм избухна - разтвори земята, разцепи скалите и изхвърли из недрата им черен облак от дим, из който се гонеха и преплитаха високи тъмночервени пламъци. Това бе един от складовете с бойни припаси, изровен тук с кървави усилия и скрит дълбоко в основите на скалите, а така лесно намерен от разрушителната светкавица... Сигналът е даден: бясна планинска буря се разрази върху позицията. Вятърът завилня лудо и с бесен рев се вмъкваше в гората, извиваше вековни явори и елхи, биеше клоните им от земята, чупеше и кършеше ги из корен и лудо катурваше из нанадолнищата.
към текста >>

12. 8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА

КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: Неделна беседа; 21 ноември, 1926 г.

Казват за някой човек: "Очите на този човек трябва да бъдат по-големи." - Колко по-големи, като на бухала ли?
Такова е отношението и на всеки народ към великия Божествен организъм. Българите, както и всички други народи имат желание да станат голям, велик народ. Това желание е естествено, но въпросът е, в какво трябва да се заключава величието на един народ? Не е въпросът малкият пръст на ръката да стане два пъти по-голям, отколкото е сега. Значението и важността на малкия пръст се заключава в това, да се използуват в добра смисъл неговите енергии. Казват за някой човек: "Очите на този човек трябва да бъдат по-големи." - Колко по-големи, като на бухала ли? За друг някой казват: "Очите на този човек трябва да бъдат по-малки." - Като къртицата ли? Очите на човека не трябва да бъдат нито големи, като на бухала, нито малки, като на къртицата. Очите на човека трябва да бъдат като очите на този човек, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Човек е само онзи, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Само този човек може да каже: "Сляп бях едно време, но сега прогледах!... "
към текста >>

Очите на човека не трябва да бъдат нито големи, като на бухала, нито малки, като на къртицата.
Това желание е естествено, но въпросът е, в какво трябва да се заключава величието на един народ? Не е въпросът малкият пръст на ръката да стане два пъти по-голям, отколкото е сега. Значението и важността на малкия пръст се заключава в това, да се използуват в добра смисъл неговите енергии. Казват за някой човек: "Очите на този човек трябва да бъдат по-големи." - Колко по-големи, като на бухала ли? За друг някой казват: "Очите на този човек трябва да бъдат по-малки." - Като къртицата ли? Очите на човека не трябва да бъдат нито големи, като на бухала, нито малки, като на къртицата. Очите на човека трябва да бъдат като очите на този човек, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Човек е само онзи, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Само този човек може да каже: "Сляп бях едно време, но сега прогледах!... "
към текста >>

13. 70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и навсякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня?
И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователи, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици, хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и навсякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, която извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, парадирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия - пътя на истинското, Христово християнство, пътя на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествен живот в хармония с природните закони - път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо което му струва 500 годишно робство? Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне!
към текста >>

14. 1.13. Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Нощта, черната и страшна нощ на нашите отношения отмина безвъзвратно, и на тъмните бухали не остана вече нищо друго, освен да се крият в своите дупки - те с нищо не могат вече попречи на светлото дело, с нищо не могат спря великата зора на обединението на славянството.
Обединение на славянството - това е великата задача, която предстои нам, и на нашите деца. Това е най-свещения дълг, който ние никога не трябва да забравяме, който ние нито за момент не трябва да изпускаме из предвид, на когото ние трябва да отдадем всичките си сили, живота си, вярата си, любовта си. Защото той е една скъпа привилегия, едно велико щастие, едно неоценимо благо - да работим, да градим, със своите собствени ръце да полагаме тухлите на величествената сграда на бъдещето. Великата и свещена задача за обединението на славянството, по всяка вероятност, ще бъде изпълнена на етапи. Пръв наш дълг, на българите, е да подадем, искрена братска ръка и да се слеем в братска прегръдка с нашите най-близки братя - балканските славяни: сърби, хървати, словаци, македонци и черногорци. Нощта, черната и страшна нощ на нашите отношения отмина безвъзвратно, и на тъмните бухали не остана вече нищо друго, освен да се крият в своите дупки - те с нищо не могат вече попречи на светлото дело, с нищо не могат спря великата зора на обединението на славянството. Ще си подадат братска ръка, след толкова вековни изпитания, поляци и руси. Ще се заличат временните недоразумения и грешки между чехи и словаци, сърби и хървати. Ще си подадем братска ръка и ще се слеем в братска прегръдка всички славяни и ще възкръснем за нов живот - защото това е волята на живота, дългът ни пред историята и мисията, възложена ни от Провидението. Пламен
към текста >>

15. 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели

Борис Николов

Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал.
Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш? ” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно. След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце. Върви дядо Иван през старата дъбова курия. Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал. Ако обещаеш, че нема да му сториш зло, той иска да ти се покаже.” Дядо Иван казва: „Няма, няма! ” От хралупата излиза голям бухал. Той гледа дядо Иван с големите си жълти очи, а старецът му се радва.
към текста >>

” От хралупата излиза голям бухал.
” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно. След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце. Върви дядо Иван през старата дъбова курия. Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал. Ако обещаеш, че нема да му сториш зло, той иска да ти се покаже.” Дядо Иван казва: „Няма, няма! ” От хралупата излиза голям бухал. Той гледа дядо Иван с големите си жълти очи, а старецът му се радва.
към текста >>

16. 2.40. Орелът

Борис Николов

Стигнахме върхът „Големият бухал”.
Вземах и него, той седеше на рамото ми или на раницата, и да излиташе, пак се връщаше там. Балканът му напомняше нещо родно, горите се разлистваха, въздухът беше ароматен, чист, свеж. Усещаше се дъхът на божиката, в гората цъфтяха синята тинтява и игликата. Колко е прекрасен света, в който живеем! Вървях по онези едва видими пътечки по билото на Балкана, над нас беше голямото небе, необятният простор, на юг и на север се разстилаха безкрайни далнини. Стигнахме върхът „Големият бухал”. Тук беше моят бивак, тук прекарвах всяка година десетина-петнадесет дни на самият връх, сред скалите. Орелът полетя и се изви високо, обиколи няколко пъти върха, разгледа скалите, усетих че му допадна това място. Когато палях огъня, той все се виеше и оглеждаше нашето царство. Да, Райската градина не беше съвсем загубена! Сутрин орелът излиташе високо, и отгоре идеше неговият бодър глас: „Чан-чан-чан!
към текста >>

17. 207. Хелиос - Учителят на Слънцето

И Паневритмията се изпълнява не вечер, а сутрин, защото вечер излизат гущерите, кукумявките и бухалите.
Всичките нови песни и „Битието” ми забранява да ги изпълнявам вечер, а само сутрин. В.К: Само сутрин. Л.Т: Даже след изгрев слънце. „Битието” ще се изпълнява след изгрев слънце. Също и новите песни, и всички стари, мистични песни трябва да се изпълняват сутрин. И Паневритмията се изпълнява не вечер, а сутрин, защото вечер излизат гущерите, кукумявките и бухалите. В.К: Така, това е засега. Л.Т: Всички птиченца като се събудят сутрин и си отворят очичките и се покаже, докато не се [е] показал първият лъч, мълчат. Щом се покаже първият лъч на слънцето и почват: „Тюрлю, тюрлю, тюрлю, тюрлю! ” - почват да благодарят на Бога, почват да пеят. Има една тишина преди първия лъч на слънцето.
към текста >>

18. 291. Концерт на Рила

Защото вечер излизат бухалите и кукумявките и всички престъпления в тъмното се вършат.
Защото Учителят казва: „България трябва да даде пример на всички други народи да ликвидират вечерното изпълнение, ами само сутрин, matinee [сутрин до обед], след изгрев слънце да изнасят своите концерти! ” Сега, изведнъж не може да стане, с нож да го отрежем, не с ножица. Но може да има и сутрешни изпълнения. И който желае, да слуша и сутрешно изпълнение. Не може изведнъж. Защото вечер излизат бухалите и кукумявките и всички престъпления в тъмното се вършат. Даже в животинския свят, ако влезеш, когато излизат на водопой, вечер откъм гърба нападат. Но те нападат, за да се нахранят. Аз много обичам да гледам по телевизия, когато представят естествения живот в природата. Дивите животни обичам да гледам. Защото техните движения не са измислени и човешки, ами са от Бога дадени.
към текста >>

19. 3.2. Българските колонии в Бесарабия.

Дневна жабна музика огласяла простора, а през тихите лунни нощи орляци бухали из пустите татарски колиби бухукали своите проклятия... И бежанците, като преглътнали сълзите и затаили в дъното на душите си тъгата за родните райски балкани, запретнали ръкави, прекръстили се и се заловили за работа - упорита, безспирна, денонощна.
Като специален пък израз на благодарност към своя благодетел генерала Ив. Инзов, бесарабските българи му въздигат на гробищата изящен, в римски стил храм-мавзолей, в който и погребват костите му подир неговата смърт в Одеса, на 27 май 1845 год. Край езерото Ялпух367, на чийто северен бряг е разположен града Болград, се протака обширен, планиран, с надлежните постройки, извори и фонтани парк, а от двете негови страни, пак край езерото, се засаждат градини, лозя и плантации по цялото протежение на езерото Ялпух. Тъй, когато прокудените из родните си огнища българи навлязоха в чуждия и пуст татарски Буджак, пред взора им се простря на шир и длъж една обширна, безлесна и безводна степ, обрасла с гъсти, високи бурени и търнаци, над които се виели ята орли и гарвани. Зиме глутници вълци виели по всички посоки на широката степ, а лете над нея лягала тежка, задушна и нагорещена от южното слънце атмосфера, напоена от смрад и маларични изпарения, що многобройните плесенясали блата от разливите на реките и езерата в крайнините на Огъла разнасяли навред. Дневна жабна музика огласяла простора, а през тихите лунни нощи орляци бухали из пустите татарски колиби бухукали своите проклятия... И бежанците, като преглътнали сълзите и затаили в дъното на душите си тъгата за родните райски балкани, запретнали ръкави, прекръстили се и се заловили за работа - упорита, безспирна, денонощна. Пламват бурените и търнаците, та цели месеци от Добруджа и Влашко се любували през нощите на сяйналото буджашко пбле... Така говорят преданията. И пустият татарски Буджак се обръща в житница, възникват благоустроени села, изсушават се блатата и поникват разкошни лозя, ниви, плантации, градини. Един от навремените писатели в своите описания на българските колонии, дава следната обща преценка на туй, що е бил Буджакът преди и след заселването в него на българите: „В новоруските губернии и Бесарабската област в течението на изтеклото полустолетие се настани и щастливо живее доста многобройно семейство от Българския народ, което с преселването си зае най-пустите степи и долища, като през течение на туй време ги обърна в най-цветящи и благоустроени земледелски стопанства. Братски приети, снабдени със земи и сгодности, поощрени с права и привилегии, българите представляват днес едно от най-утешителните в нашето отечество зрелища. Така се създаде и постепенно затвърди в Бесарабия „Нова България”.
към текста >>

0.66742205619812