Търсене в текстове за 'Буболечка'

Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си.

Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото.
към текста >>

И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога.

Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот. И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога.
към текста >>

Те чувствуват единството и в малката буболечка виждат израз на великия, единния живот, който прониква през всички същества и им дава своя ритъм.

Те чувствуват единството и в малката буболечка виждат израз на великия, единния живот, който прониква през всички същества и им дава своя ритъм.
Защо като отидем при цветята усещаме радост и чистота? Защото върху тях работят тия същества! Защо усещаме радост, когато ни милва вятърът, когато дишаме свежия въздух, когато ни милват слънчевите лъчи? Защото се свързваме с тях! Те са се добрали до тайната на тайните: Живот за Цялото. Те чувствуват единството и в малката буболечка виждат израз на великия, единния живот, който прониква през всички същества и им дава своя ритъм. Те живеят за другите! Те са надраснали личния живот. Те живеят в любовта и работят от любов. Ето слънчевите лъчи ни пращат своята светлина, топлина и всички други енергии. Съществата, които живеят на слънцето, ни дават всичко това даром и всичко това е израз на тяхната мирова любов!
към текста >>

И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!

И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
към текста >>

При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат.

При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат.
Заведи го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажи: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека. При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат. Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята. буболечките, мушичките, птиците и човека, то е приготвено. У него се заражда морал, събужда се спящите му заложби. То ще схване, че всички същества чувствуват любовта". „Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме.
към текста >>

Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания ще се реализират, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали.“ Ако вие не проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не можете да проявите любовта си и към човека.

Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания ще се реализират, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали.“ Ако вие не проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не можете да проявите любовта си и към човека.
Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие.“ Ние трябва да изпълняваме божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Мойсей казва: Господ въздава престъплението върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове. Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква дълъг период време. Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания ще се реализират, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали.“ Ако вие не проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не можете да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на едно агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите, не могат да любят, не могат да имат и добра воля. Аз не вярвам в неверието на хората, не вярвам в глупостта им, не вярвам в беззаконието на хората. Да вярвам в неверието на хората, то значи да вярвам в един закон, който не съществува.
към текста >>