Търсене в текстове за 'Болезненост'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
към текста >>

2. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ?
Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен.
към текста >>

3. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници.
РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот. Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници. Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества.
към текста >>

4. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи.
към текста >>

5. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане.
Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра. Уши – малки. Очите – са най-вече шарени, с жив, любопитно-загадъчен и бърз поглед. Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане. Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа.
към текста >>

6. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент.
И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите. Такива вежди са имали Рафаел, Моцарт и Гьоте. Гъсти вежди говорят за една тъжна и упорита натура.
към текста >>

7. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Наследствена болезненост.
III - Плодовито въображение. Психични способности. Находчив дух. Загуби или измамничества от страна на роднини. IV - Опасност от съзаклятия и разочарования в собствения дом. Наследствена болезненост. Краят на живота при никакво затваряне. Загуба на недвижим имот поради измама и мошеничество. V - Морални слабости. Чувственост. Извратености. Необикновени любовни отношения.
към текста >>

8. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Даже един орган, който е склонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние.
Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е склонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха.
към текста >>

9. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност.
Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш. Защо? Защо тази липса на щастие? Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия? Защо е тази неудовлетвореност, този вечен глад и тази вечна жажда у богати и бедни, у силни и слаби, у учени и прости? . . .
към текста >>

10. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар неговото тяло да е измъчено от болка и да е обезсилено до състояние на болезненост, той се хваща в най-слабата нишка — надавайки се, борейки се, молейки се за повече живот.
Ето защо, този който иска да спомогне за създаването на един международен дух и да се бори срещу шовинизма, трябва да се бори срещу задължителната военна служба. Преследванията, на които са подложени тия, които отказват да служат поради религиозни или морални убеждения, не са ли същите, на които бяха подложени никога религиозните мъченици? Може ли да се постави войната извън законите — както прави това пакта Бриан—Келог — ако отделните личности са подчинени беззащитно на военния механизъм на всяка държава? Проф. Алберт Айнщайн Прераждането от Матилда Фяншър Първия закон на живота е себесъхранението. Човек се привързва към живота с чудна настойчивост. Макар неговото тяло да е измъчено от болка и да е обезсилено до състояние на болезненост, той се хваща в най-слабата нишка — надавайки се, борейки се, молейки се за повече живот. Дълбоко в човека има едно желание да живее пак — не в някое химерично небе, но точно тука, на земята. Тъй често ние чуваме думите: „Ако само можех да живея моя живот пак, как друг бих го направил аз! “ Не е ли това един намек, че такова едно нещо е възможно? Духовния Човек — Азът който живее скрит във физическия човек носи знанието, че живота е вечен, един кръг, който обикаля и обикаля. Духът е като първобитното воденично колело.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство!
Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята. Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната. Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта. Когато всички около семейната трапеза седят мълчаливо. с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено.
Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения. Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено. Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини ! От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост.
към текста >>

13. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни системи има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават.
към текста >>

14. -

Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум.
н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „именити психопати“) списание; ние не можем, също така, да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на Д-р К. Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати. Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност.
към текста >>

15. -

Чолаков разбира лицата с вродена болезненост, която прави, щото всеки досег до обществото да се понася от тях болезнено.
И все пак, трябва да призная, че писанията му в отдала „именити психопати“ са крайно незадоволителни. Готовите клишета, с които той си служи при обяснение на този или друг писател, не могат да заменят едно по-дробно изследване в тази област, а още по-малко могат да ни убедят в правотата на неговите възгледи. Характерологията на г. Чолакова си служи с две изкуствени понятия: „социално отвърнати“ и „социално насочени“ хора. Под „социалното отвърнати“ хора г. Чолаков разбира лицата с вродена болезненост, която прави, щото всеки досег до обществото да се понася от тях болезнено. За да избегнат или, най-малко, да намалят страданията си от допир с хората, такива лица или се затварят в себе си, като живеят отшелнически живот или пък търсят среди, в които отношенията между хората да са по-деликатни, а следователно и по-безболезнени. Увлечен от този схема, г. Чолаков не се стеснява до обяви за „социално отвърнати“ и такива лица, които са известни със своята социална отзивчивост и с прякото си участие в обществени или религиозни борби И понеже всяка високонадарена личност проявява сложни черти на ума и характера, г. Чолаков успява да направи такъв подбор от тия черти, които да говорят за правотата на неговото схващане. В такива случаи той е жертва на повече или по-малко изкуствено създадена от самия него видимост, а след туй прави жертва на тази видимост и своите читатели, особено младите си читатели; подчинени на лекарския му авторитет, те свикват с погрешни схващания за значителни и ценни в културно и етично отношение личности.
към текста >>

16. -

Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние.
Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато.
Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини!
П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза. Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина!
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето.
е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието). Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо. Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг.
към текста >>

Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун).
Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството!
Често се срещат такива ръце у женския пол и даже не само в ония кръгове, които по рождение са богати и изложени на наслади и безделие, но още и у онези жени, които под названието „Месалина“ припечелват своята печална слава. Фиг. 65 и 66 Най-сетне прибавяме и образите (фиг. 65 и 66) на една смесена женска ръка, (гледана от горе и от страни), която наистина прави благородно впечатление. Тази ръка, която донякъде прилича на артистичния тип, показва освен благо- родната наклонност към изкуство, още и идеалност и доброжелателство, но все пак и разсъдливост за нуждите на практическия живот и с това такава ръка заслужва да бъде модел за жените. (Следва). Окултните сили на растенията Новото естествено овощарство Досегашният способ за садене на овощни и други дръвчета и неговите резултати Общопознато е оплакването от овощните дръвчета, че не всяка година дават плод, а и самите плодове често биват червиви, нездрави, поради което голяма част от тях, недоузрели, изпадат по земята. Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството! тъй и по качество. Самите дръвчета пък рядко достигат и половината, даже и едната четвърт от естествената си възраст, така че едно дръвче на 15 — 20 — 25 години (а в повечето случаи и много по-рано) отгледано в разсадник, вследствие на растящото израждане, става нужда да се замени с ново, когато при естествени условия същото дръвче би достигнало до 60 — 80 — 100 години, и реколтите да стават от година на година все по-сигурни и по-изобилни. От друга страна, всекиму почти са известни случаи как саморасли плодни дървета по дворищата или по полето израстват до внушителни размери, биват обикновено отрупани с разкошни и здрави плодове, и, което е най-вече за отбелязване, раждат редовно всяка година. Впрочем, не ни трябва да отиваме много далеч, вземете асмата, която, с корен затикнат между стената и някой камък, без никаква обработка на земята, проявява много по-голяма жизнеспособност, отколкото саденото и отглеждано с много труд и грижи лозе. При това и филоксера почти не я засяга и в по-многото случаи не се нуждае даже от пръскане.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време.
Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери. Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята. Например: срещу 30 години изкупление, духът ще прекара после още 25 години в преизподнята; срещу 35, още 30 и пр., а след преминаване фаталния срок и на двете митарства, чрез нова смърт ще се трансформира в обитател на свободното пространство, с право на бавна еволюция до трета сфера, където се спира по-нататъшното му напредване. Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска. Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества. Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време. Когато срокът на отлъчката им от гроба изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята. Духовете под изкупление виждат само нощем и то толкова, колкото нас човеците, а слънцето никога не виждат и не могат да виждат, по изложените по-горе причини. При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина. Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й. Те са духове скитници.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Ние виждаме, впрочем, от своеобразното влияние на тази планета, че гениалността и моралната болезненост са качества, които собствено се намират в съседство и се явяват под едно и също влияние.
За Нептун се знае още сравнително твърде малко, — опитността се простира все още върху сравнително къс период време. В това положение Нептун дава големи мечтателни очи. При високо развития тип тази планета докарва изкуство, гениалност, прозорливост, дар да разгадае хаоса, а при низко развития тип. Нептун създава често медиуми, слаби и променливи характери, които често се предават на пиянство, поне- кога на морфинизъм или имат противоестествени навици. Чрез силното положение на Нептун те поспадат под неговото влияние, обаче, не могат още нормално да отговарят на неговите висши трептения, които не принадлежат съвсем на нашето триизмерно царство. — Ние виждаме, впрочем, от своеобразното влияние на тази планета, че гениалността и моралната болезненост са качества, които собствено се намират в съседство и се явяват под едно и също влияние. Зависи изключително само от моралното и интелектуално ниво на родения, в коя посока ще се прояви това влияние. Планетите в разните домове (къщи) Ние видехме влиянието на планетите в асцендента, сега ни остава да разгледаме тяхното влияние в разните домове. Тяхното влияние тук е по-малко върху формата на тялото, а също и общо върху характера. Сега изпъква особено 10. къща (м.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота.
Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед.
към текста >>

0.33917593955994