Търсене в текстове за 'Болезненост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

Не образно, но в мене нещо ме сряза и аз почувствувах голяма болезненост.
Спомням си още в началото отивам при Учителя и хваля добрината на сестрата на Борис, уважаемата от мен Цанка. Тя отначало имаше добра обхода с мене и с останалите, защото аз не очаквах, че това е нейна хитрост. Но аз не знаех това, а бях доверчива, нали беше рождена сестра на Борис и какво лошо можех да очаквам от нея. А то какво излезе след това. И ето аз хваля Цанка пред Учителя, а той ми каза: „Тя има в себе си такава коравост" и изговори това с такъв тон, че ме сряза направо. Не образно, но в мене нещо ме сряза и аз почувствувах голяма болезненост. Трябваше да мине време докато се справя с това състояние. По-късно разбрах, че с това изречение Учителят ме подготви, направо ме имунизира така, както сега се имунизират хората срещу инфекциозни заболявания. Заболя ме толкова силно, че едвам се справих, но пък си създадох имунитет. И после когато Цанка връхлиташе върху мене с ярост аз бях вече готова, тя се опитваше да ме среже и смели, но аз бях вече поела имунитет срещу нея от Учителя, той беше трансформирал по особен начин нейното състояние върху мен и голямата офанзива от нейна страна срещу мен не можеше да ме засегне до такава степен, че да бъда унищожена. Тя се ожесточи срещу мен и поведе битка на живот и смърт.
към текста >>

2. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Николай Дойнов

И пак болезненост в слънчевия възел и чувствувах винаги болки.
И после се връщаме наедно за Изгрева. И така отиване и връщане, създаде се такава връзка, съвсем неопределена. Те, аз тогава, тези неща не ги разбирах и тези отношения за да мога да преценя, какво представлява този човек. И тази привързаност, но болезнена привързаност, която изпитвах тогава ме смущаваше. Не е като да срещнеш човек и да имаш приятно чувство. И пак болезненост в слънчевия възел и чувствувах винаги болки. След време тя каза: „Хайде да се оженим". Казах „хайде" и тъй стана. Много печална история. Туй чувство не го разбирах, защото не бях го преживял. Не бях се тогава допрял до момиче.
към текста >>

3. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на страшното кръстопътище: към село или към Голгота!
Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка. Това искаше правилното и човешко третиране на този изключителен глас, който можеше и да се загуби при систематическите препречвания или умишлени спъвания. Освен това, една страшна ненавист туряше крак на ритмичните стъпки и вълшебството на днешния Радамес от Аида или Манрико от Трубадур, както и в останалите роли, представени от него... Наричаха го дори „селяндур и дръвник"! Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на страшното кръстопътище: към село или към Голгота! И тогава, с едничкия си приятел и ръководник Желю Минчев, подготвя здраво силите си за последно сражение. Иска поне малка командировка, но и тя му се отказва. Мазаров няма средства. И за целта сключва един заем от Чиновническото Застрахователно дружество и заминава за всенародните певчески състезания на Виенската опера. Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново!
към текста >>

4. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Наследствена болезненост.
ІІІ - Плодовито въображение. Психични способности. Находчив дух. Загуби или измамничества от страна на роднини. ІV - Опасност от съзаклятия и разочарования в собствения дом. Наследствена болезненост. Краят на живота при някакво затваряне. Загуба на недвижим имот поради измама и мошеничество. V - Морални слабости. Чувственост. Извратености. Необикновени любовни отношения.
към текста >>

5. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с 4 елемента, и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават. .
към текста >>

6. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост.
Луна - Нептун Трайност на цикьла около 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Създава условия за проявяване на тънък психизъм, имащ отношение повече към жените. Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение. Благоприятства за пътувания по море и за медиумични и психични изследвания. Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост. Луна - Плутон Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Активизира у народа героични и патриотични дела и такива на себеотрицание. Отрицателен полюс: Събужда низшите и разрушителните сили у народа и активизира действията на тъмните и подсъзнателни такива. Стр. 132/943 ЮПИТЕР Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и тия на следващите бавни планети, са от огромно значение както за материалната, така и за културната революция на човечеството.
към текста >>

7. VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ

Д-р Иван Жеков

Ще придобиете, изобщо, здраве, сила, като ще избегнете така известните болезнености, които обикновено се явяват през зимата.
Да се пази най-голяма трезвеност и въздържаност и в другите храни, и за да се постигнат чудни резултати, трябва да се стигне до единственото употребление само на гроздето. Във време на лекуването да се ходи или движи много. Гроздето, както казахме, не само е лековито, но е и хранително. То увеличава кръвните телца. За преценяване на вътрешната му стойност, направете веднага едно разумно лекуване, и вашето здраве постепенно ще се подобри, ще изчезнат много болезнени разстройства, кръвообращението ще се съживи, целият организъм ще се освободи от отровни вещества, ще се увеличи апетитът, смилател- ните функции ще се нормализират. Ще придобиете, изобщо, здраве, сила, като ще избегнете така известните болезнености, които обикновено се явяват през зимата. Колко болни сигурно биха оздравели и излезли в скоро време от болниците, ако в замяна на толкова отровни лекарства се приложеше на тях полезното лечение с гроздето! Който е изтощен за физическа и умствена работа или болник на оздравяване, който иска да опресни кръвта си или да я подобри, ще намери в сока на този ценен плод едно хранително средство, подкрепително и животворно, което съживява всичките функции и дава приятно питие. През зимата, когато няма прясно грозде, може да се употреби така също сушено грозде, понеже то е много богато със захарни вещества, но много бедно от вода. За тая цел, обаче, може да се туря и в слънчева[3] вода за 24 часа. Който страда от катар, може да се спаси, като яде сухо грозде и смокини.
към текста >>

8. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

И че тя до болезненост е петимна и жадна да се насити с нещо хубаво, реално, божествено!
Синод щял наскоро да се занимае по въпроса за сектите в страната ни, а малко по-рано преди това си решение се бил занимал и с въпроса за изпращане между българското общество оратори и проповедници, като опоненти на проповядваното от г. Петър Дънов разяснение за приложението в съвременния живот на живото Христово учение!... За тази инициатива на светите старци, за всекиго понятна, ние няма какво повече да кажем, основавайки се на цитирания в началото ни стих освен предварително да им изразим нашата сърдечна благодарност, бидейки партизани, че само чрез тракането на думи и мисли, по какъв да било въпрос бихме могли да се доберем до истината, и защото "само критиката е, която може да превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство"; а и самото общество при това положение би съумяло да прецени и възприеме едно, и несъмнено по-доброто, защото ще види и почувствува дълбоко вътре, в самата възприета от него мисъл, че е пропита от Божествената истина, мъдрости любов! .. Народната ни душа е празна, тя е куха, това всеки поединично вижда и чувствува: от едновремешния морал и нрави почти ни следа! Днес са издигнати в култ: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта, егоизма, алчността и лъжата, девет елемента, които тровят обществената и индивидуалната душа; рушат всичко красиво и човешко в нея! И че тя до болезненост е петимна и жадна да се насити с нещо хубаво, реално, божествено! И тя дири този извор. А кой именно извор ще почерпи и утоли жаждата си за истината, правдата, мъдростта и любовта, които в себе си съдържат най-красивите елементи за един възвишен, чист, разумен и идеален живот? Ето въпросът, отговорът на който ще чакаме да ни посочи самото общество, но не чрез устатата или перото на неговите официални представители, а самото то като индивид и пряко с живота си! Само едно-едничко скромно пожелание имаме да отправим към синодалните оратори и пълномощници, то е, да бъдат много внимателни и не забиват повече гвоздеи върху пригвозденият, първите рани на когото още не са заздравели; и да не изпадат в положението на книжниците и фарисеите по времето на Христа, в какъвто случай "вместо да изпишат вежди, ще извадят очи"! Прочее, верни на цитираното мото: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", ние няма да убеждаваме никого да не слуша уважаемите братя синодални оратори, а тъкмо наопаки, най-искрено ги бихме молили да бъдат тъй благосклонни и масово да посещават и изслушват най-пристойно техните слова и беседи, като същевременно ги молим да отделят малко от скъпото си време и прочетат настоящето ни кратко изложение под рубриката "Един глас от народа" извлечено от страниците на уважаемия в.
към текста >>

9. 14. Престъпление спрямо Божествената Истина

Честолюбив и горд до болезненост, той се възвеличи за една личност, за един учител.
И ето от тука се започнаха тия малки грапавини, които по късно дадоха това разделение. "Брат Генчо е една душа на която проговори Бог" или "Брат Генчо е един съсъд чрез който Бог ще излее своята благодат над свищовците" - това се чуваше постоянно и се туряше като назидание на ония малцина, които не одобряват тоя консерватизъм в братството и искаха да чувстват една по свободна и лека атмосфера в събранията. /Може би и не е важно това, но ще помена че напълно бих предана на Генчо зер считах, че той е близък и любим ученик на Учителя/. Всички в братството се надпреварваха да му окажат почит и уважение, като първо място на трапезата, благоговейно слушат когато той говореше, дори и общо ставане на крака при неговото влизане в клас или събрание. Всичкото туй не закъсня да даде своите отрицателни резултати. Честолюбив и горд до болезненост, той се възвеличи за една личност, за един учител. Цяла година мина в това неуяснено положение между мнозина братя и сестри се по явно да се чува недоумение от неговите постъпки, защото той се държеше понякога крайно арогантно. Когато по миналото лято се намери покана за събор, тогава Пенка открито и явно заяви, че отдавна вече те прекъснаха своите връзки с Учителя. И като централна личност, която го заместваше става Генчо, около когото се групираха брат Анчо Анев, сестра Пенка Димитрова, сестра Елена, майката на Генчо и сестра Славка Халачева. Питате върху каква програма базира Генчо своето учение. Според мен той е едно паднало величие, една фалирала личност от момента, когато прекъсна връзката с Учителя.
към текста >>

10. 5. Песните под старата ябълка

Това бе най-големият отдушник на натрупаните до болезненост образи във въображението ми.
И ето, роди се куклен театър. Направих го от кутия за шапки, а джуджетата и феите - от вълнени конци. Сцената бе гора с мъхове и скали. Събирах децата от квартала и ги забавлявах. Играех балет. Това бе най-големият отдушник на натрупаните до болезненост образи във въображението ми. Слагах си корона от бял атлаз, извезан с мъниста на главата и си представях какви ли не положения: че съм царица на феите, русалка, лебед, цар на джуджетата и какво ли още не! Събрах целия детски фантастичен свят в игрите си и в тях се чувствах щастлива. Споделях радостта си със съседските деца, а това ме удовлетворяваше. В.К.: Сега, на с. 4 това, което е описано за вашето детство, е добре описано, нямаме забележка.
към текста >>

11. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света.
И опита продължава днес с либералите предвид новия изборен закон по пропорционалната система. Когато даже сега, 1914 год., ние не сме узрели напълно политически, трябваше ли в конституционното право на царя в миналите години да виждаме „личен режим"? „Личен режим" беше то за опозиционната партия, но винаги „конституционно право" за властвующата. Но за нас, народът, тази минала практика беше един чудесен начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им. В опозиция, всички мъже са с велики претенции. Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света. Наистина, защо да не им се даде шанса да видят каква е действителността, па и кой знае, може наистина те да са многожеланите хора. И не видяхме ли ние отрезвяването на всички? - защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред отговорността. Пред държащия държавната власт сигурно се откриват такива гледки, за които той по-напред не е имал представление и затова отрезвява когато постои малко на високото място. Не е ли тогава една държавническа мъдрост да се допусне до отговорността всеки, който иска да борави с политика, за да се отрезви?
към текста >>

12. 32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Никъде не съм виждал толкова бедност и постоянна болезненост както в нашето Алан-Кайряк.
Неговите стотина къщи са разпръснати по един склон на планината като стадо овце. А по-далеч, в низината, се вижда долината на реката. И пак планини и гори. В далечината на един висок връх се виждат, като бели петна, пограничните постове. Там хората са отделили с една въображаеми черта два народа, като са ги уверили, че те са враждебни един на друг. Никъде не съм виждал толкова бедност и постоянна болезненост както в нашето Алан-Кайряк. Всичките му жители са разорени бежанци от Турция. Те работят от сутрин до вечер, живеейки почти полуглад. Треска и всякакви болести ги измъчват постоянно. Вървиш по улицата и нийде не виждаш здраво, свежо лице. Дечурлигата играят отпаднало, куцайки на тънките си крачка, с големи кореми и бледни подпухнали личица.
към текста >>

13. 117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум.
Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”. Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „Именити психопати”) списание; ние не можем, също така да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на д-р К. Ч. истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати. Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че всъщност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност.
към текста >>

0.7113208770752