Търсене в текстове за 'Бодрост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество.
аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса. През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време.
към текста >>

2. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост.
Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление. Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро. И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>

4. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека.
Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема.
към текста >>

Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема.
Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания.
към текста >>

5. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух.
Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

6. ЦВЕТЯ - А. УНКОВСКА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Желал бих да бъда чист планински въздух и да изпълвам гърдите ти с бодрост, свежест и живот.
П. Г. Пампоров ЖЕЛАЛ БИХ! Желал бих да бъда светъл слънчев лъч и всяка сутрин, когато ставам да посрещам деня, да те приветствувам с лъчезарна светлина! Желал бих да бъда чист планински въздух и да изпълвам гърдите ти с бодрост, свежест и живот. Желал бих да бъда бистра, кристална вода и да внасям изобилна радост и щастие. Желал бих да бъда хубав пшеничен хляб, да те храня и да ти давам сила за красив и мощен живот на творчество. На тебе - моя ближен..
към текста >>

7. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

8. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората.
Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими. Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина. Слънчев ден в зорите на годината ! 12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември.
към текста >>

9. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост.
И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад. север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по течението на реката или срещу него. Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека. Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова. А второто няма да има това действие. Всеки може да направи опит. Окултизмът изучава причините на всичко това чрез изследване на онези по-дълбоки енергии, които са свързани с течащата вода. Това е ясно за всеки, който знае за силовите линии на течащата вода, за които ни говорят багетистите.
към текста >>

10. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
към текста >>

Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен.
към текста >>

После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота.
към текста >>

11. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>

12. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Не може погледът на натъжен човек да бъде светъл и да гледа с бодрост пред себе си.
От гледището на утилитаризма, от гледището да може човек да си помогне в живота, да помогне и на другите, налага се едно правилно символично схващане на всяка проява на човека и природата. Когато човек е радостен, ние схващаме това по веселия израз на лицето. Значи, този израз е един символ за вътрешния живот на човека в даден момент. Тъгата има също така своя символичен израз по лицето на човека. Не може скръбен човек да има обтегнати устни с дигнати нагоре краища. Не може погледът на натъжен човек да бъде светъл и да гледа с бодрост пред себе си. Това са символи на вътрешното състояние на човека, на неговите изживявания, на неговите замисли и планове. И когато съвременната физиогномика се занимава с всичките тези изрази на лицето, крайната цел е да се схванат тези скулптурни моменти, в които се извайват като символи вътрешните състояния на човека. А с какви живи символи говори походката и ръкомахането на човека! Те посочват дивака и изфинения човек. Те изявяват човека, който може да постига и този, който може да пълзи пред другите, поради своята посредственост.
към текста >>

13. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато ти си музикален, когато ти живееш с музика в твоя дух, от тялото ти ще лъха здраве, бодрост и радост.
Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл. И тогава за тебе ще престане да съществува външна форма на музиката. Защото не всичко, което носи това име, е музика. Когато ти си музикален, когато ти живееш с музика в твоя дух, от тялото ти ще лъха здраве, бодрост и радост. Мисълта ти ще пробужда заспалите души, а сърцето ти ще трогва и привлича. Защото душата ти е богата, защото тя разлива хармония навсякъде, защото тя е пропита от музика, тя е музика. Колко далеч е човек от това висше състояние на своя живот! Ала никой не пречи на пробудения да живее вечно в музика. Има един ключ и човек трябва да го намери в себе си.
към текста >>

14. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души". За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава. Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст. Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души". Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти. Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма услуга, или поне такава услуга, с която да заслужа тяхната покана". Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят.
към текста >>

15. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения.
Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби. Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание.
към текста >>

16. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот.
При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта.
към текста >>

17. ВЪТРЕШНИЯТ МИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
ОТЗВУЦИ (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се сбират на ята, чуруликат и пят, така и ние, северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът всред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тая дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
към текста >>

18. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро.
* В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите. Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро. Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато. Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите.
към текста >>

19. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Иначе, той запази бодрост до край.
е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г.
към текста >>

20. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост.
Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта.
към текста >>

Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание.
към текста >>

21. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип.
За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата. Да бъдем добри, справедливи и разумни, значи да отворим пътя да дойде любовта. Тя само ще ни донесе благото, което всички очакваме. * * *
към текста >>

22. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>

23. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това ново отношение към слънцето човечеството ще намери много здраве, сила, бодрост и душевна радост.
За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура. Тя ще се ознаменува и с ново отношение към слънцето — другия фактор за човешкото съществуване на земята. Някои го наричат „култ на слънцето“. Името не е важно. В това ново отношение към слънцето човечеството ще намери много здраве, сила, бодрост и душевна радост. То ще се свърже с неговите, мощни животворни влияния и ще почерпи нов кураж и смисъл за своето съществуване. * La hodiaua kulturo estas geocentra, car la altireco de la homaj pensoj kaj scntoj estas dlrektita al la tero t. e. al la materia. La venonta nova kulturo povas esti nomata HELIOCENTRA, car la altireco al la suno, t. e. al la spirita idealo de la homaro, plenigos gin kun Amo, Paco kaj Gojo.
към текста >>

24. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С първия свой поглед то дарява най-много бодрост, здраве и щастие.
Утрото е светло и приятно, като щастливата усмивка на влюбена и невинна девица. Спиш ли още? Пробуди се и ставай! Слънцето вече погледна от изток. С първите свои лъчи то разлива най-нежна и благотворна светлина. С първия свой поглед то дарява най-много бодрост, здраве и щастие. Светлина и радост изгрява в душите на всички, които на крак дочакват изгрева на слънцето и идването на деня. С настъпването на всеки нов ден настъпва нов живот. С всеки изгрев на слънцето изгрява нова радост и красота в живота. Ставай рано и приемай даровете които слънцето поднася с първите си лъчи! Тогава в теб ще изгрява все повече и повече светлината на истината, а в живота ти ще цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на любовта ... Т. Ч.
към текста >>

25. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Внася разширение и бодрост, жизнерадост.
Преди изгрев, тънките трепети на зората носят енергия, тоято влияе най вече на мозъка и главната нервна система. Ето защо за всички ония, които страдат от нервни болести като неврастения и др. ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне. Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. Г.
към текста >>

След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне.
ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне. Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. Г. Р а д е в Изгрев Колко много си ни дал, Господи! Колко щедро Ти разпръскваш Твоите съкровища!
към текста >>

26. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина.
Ето защо. хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний носим здраве, бодрост и щастие.
Яжте грозде! Вместо да пиете вино и ракия, яжте грозде и пийте гроздов сок! Има ли нещо по-хубаво от плода на лозата? Когато златожълтите, бели, червени и черни гроздове нависнат по лозите, тъй красиви и привлекателни, те с ласкава усмивка призовават и канят човека: „Ела, откъсни си и яж! Ний целите сме изтъкани от слънчева светлина. Ний носим здраве, бодрост и щастие. Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе. „Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов. Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Губейки сънят в началото на нощта, ти губиш най-сладката и най-необходимата за тялото и душата почивка, от която зависи не само твоята бодрост и радост за утрешният ден, но и здравето и щастието за през целия живот.
Само ти, човеко, който се считаш най-умен между всички земни същества, едничък ти се пробуждаш всякога най-късно. Ето защо, ти, който се мислиш властен дори и над природата, ти, които си тъй алчен и жадуваш най- много, ти получаваш най-малките, най-нищожните слънчеви дарове. Ставай рано! Приучи се да лягаш рано вечер и да ставаш рано сутрин. Тия охолни пирове, тия шумни и весели тържества, тия забави и развлечения, на които се отдаваш до късно вечер, само те изтощават, само преуморявате твоята нервна система, само разстройвате целия ти организъм. Губейки сънят в началото на нощта, ти губиш най-сладката и най-необходимата за тялото и душата почивка, от която зависи не само твоята бодрост и радост за утрешният ден, но и здравето и щастието за през целия живот. Ставай рано! Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-висшите, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове. Ставай рано! Пробуждай се още при първата усмивка на зората. И бъди иа крак когато слънцето се покаже от изток и озари земята със своите първи лъчи.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото гроздето гради нашето тяло, промива неговите тъкани, разтваря болестните вещества в тях и създават бодрост и сила.
От преди хиляди години хората са разбрали това и са вложили средства, труд и умение да разпространят гроздето по цялото земно кълбо. Нашата страна, надарена от природата с много и хубаво грозде, трябва да заеме едно от първите места в употребата на тоя хубав плод. Като се почне от най-стария, до малкото дете, от здравия и до болния, всички ще трябва да приемат тая несравнима с никоя друга здрава и питателна храна. На софрата през всяко време на деня, гроздето ще трябва да бъде на почетно място. Защото същото е незаменимо лечебно средство, познато още от преди векове. Защото гроздето гради нашето тяло, промива неговите тъкани, разтваря болестните вещества в тях и създават бодрост и сила. Гроздето и като храна със своя състав, удовлетворява всички изисквания на организма. Веществата които съдържа, са в най-прост и естествен вид, готови да се погълнат от организма без всякаква преработка. Всяка храна, потребна за изграждане живия организъм и за заместване изхабените му части, се състои от белтъчини, въглеводороди, тлъстини, соли, вода, витамини др. вкусови вещества. Белтъчините и солите и служат като градителен и заместителен материали, въглеводородите като силопроизводителен, водата като промивателен — разтворител и витамините като възбудители.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък.
Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато майката е спокойна,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен.
бе относно грижите за детето преди неговото раждане. Това е само начало на възпитанието. Детето се ражда. То става вече по-самостоен индивид. Но влиянието на майката не е намаляло. Когато майката е спокойна,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен. И обратно, когато майката е гневна, ядосана и пр. и кърми детето, то става плачливо и неспокойно, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка. Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот. Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес.
След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се безпокой, няма нищо. Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужно е, най-после, да престанем да затваряме очите си н да използваме тези апарати и несметните богатства от здраве, бодрост, сила, власт и знание, които се получават чрез тях от огнището на космичния живот — Слънцето. 1.
Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме. Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси. Всичко това ни принадлежи, всички тези богатства са наше законно достояние, нещо повече, ние имаме и специални апарати за използване и преработка на даровете на Слънцето. Тези апарати се намират в нашето собствено тяло, наричат се нервни центрове и са напълно приспособени за възприемане и преработка на всичките три вида слънчеви излъчвания. Нужно е, най-после, да престанем да затваряме очите си н да използваме тези апарати и несметните богатства от здраве, бодрост, сила, власт и знание, които се получават чрез тях от огнището на космичния живот — Слънцето. 1. Да започнем с първата проява т. е. с използването на жизнената сила на Слънцето. Главният апарат за възприемане и преработване на жизнената сила с нашият „Plexus Solaris“ или слънчевият възел; той се намира под диафрагмата, малко надясно. Слънчевият възел — това е акумулатор и разпределител на жизнената енергия в нашия организъм. От състоянието на този център зависи нашето физическо състояние, нашето самочувствие, нашето здраве, нашата жизнерадост.
към текста >>

При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2.
Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата. След няколко време при постоянство в тези упражнения, вашето дишане ще свикне да става ритмично и вий, при обикновената си работа и занятия ще дишате с четворния си такт. Когато свикнете донякъде с ритмичното дишане, и то не изисква вече от вас внимание за запазване на ритъма, то приложете към него концентрирането на ваша та мисъл и воля да всмуквате слънчевите лъчи. Говорете си мислено. представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2. При задържане на въздуха: „слънчевите лъчи проникват всяка пора на моя организъм и го обновяват.“ 3. При издишването: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4. При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“ Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая. При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ако иска да оздравее и да запази бодрост и младенчески дух или когато етиката препоръчва на хората чиста плодова храна, ако искат да се развива правилно и душевния им живот.
И вследствие на това се дължат големите противоречия в живота ни: болести, недъзи и пр. И ако някой се осъзнае и почне да търси истината, да търси контакт с извора на живота и заживее нов, различен от дотогавашния, живот, и щом се откаже от известни недобри дела и пороци, той бива обявен от своите приятели за смахнат, едва ли не и за луд. Един стар вегетарианец разправяше какво е било общественото мнение за вегетарианството преди 30 години, когато е започнало това движение у нас и когато вегетарианците са били единици. Когато се научили някои, че в София имало някой си човек-чудак, който не ядял месо, при него постоянно отивали хора да го видят и с учудване се запитвали как може човек да живее без месо. Но ето в последното десетилетие виждаме, че заедно с напредъка на човечеството, науката и разширението и по-дълбокото схващане на етичните закони, вегетарианството е познато в широките кръгове на обществото; и днес никой не се чуди когато лекарят му предписва да се храни с безкръвна храна. ако иска да оздравее и да запази бодрост и младенчески дух или когато етиката препоръчва на хората чиста плодова храна, ако искат да се развива правилно и душевния им живот. Ако преди 20 — 30 години някой би говорил да се построят хижи из планините, биха го сметнали за голям чудак. Днес има построени много хижи и излетниците не се опасяват, че ще останат всред планината в лошо време. Така е и с ранното излизане, преди изгрев слънце, на размишления и медитация всред природата, на разходка, гимнастически упражнения и пр. Още от по-голямо значение са тия ранни светлинни бани, ако се съчетаят с полезни гимнастически упражнения, с дълбоко и ритмично дишане, с водни бани или обливания поне. След като сме стояли изложени на сутринното слънце известно време, от голяма полза ще е ако се прибавят и тия водни бани, които препоръчва германския лекар Луй Куне в книгата си „Нова лечебна наука“.
към текста >>

35. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тя вече не заплашваше де разкъса гърдите ми, но като ясен пролетен въздух ми даде бодрост и ме подигна над безмислието на празнотата.
И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах. Пътят ми беше твърд и спокоен. Вяра изпълваше душата ми. Хората почнаха да се стремят към мен, защото страданието смекчи моята ръка, научи гласа ми да утешава и нозете пи да бързат за помощ. Скръбта на сърцето ми се върна. Но тя вече не заплашваше де разкъса гърдите ми, но като ясен пролетен въздух ми даде бодрост и ме подигна над безмислието на празнотата. И аз разбрах думите на Господа: „Блажени са страдащите“
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бодрост и здраве.
Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов. (следва) ПАНЕВРИТМИЯ Музика и пластика. Поезия и красота. Хармония и полет нагоре. Радост и щастие. Бодрост и здраве. Гимнастика и танец. Игра и възпитание. Слънце и чист въздух. Мъдрост, истина, любов . . .
към текста >>

бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота.
Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото.
Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена. Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония. От друга страна, човешкото тяло може да се разглежда и като един многострунен музикален инструмент, на който свири душата и чрез който духът изявява себе си. Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото. В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение. А една такава хармония, едно такова разположение е музика за онзи, който има уши да я чуе. Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава лекарите ще бъдат музиканти и ще имаме музиканти — лекари и вместо болници ще се строят концертни зали, в които ще се изнасят концерти със специално предназначение и при специално уредена обстановка за лекуване на болните и за подържана дух на хармония, бодрост и жизнерадост у здравите.
Лекуването чрез музика е една наука, която е добре позната в окултизма, но в официалната медицина едва сега се заражда. Правят се опити за използване на музиката, като средство за упойка, вместо хлороформ, при некой по-леки операции. Един зъболекар е работил винаги под звуците на специално подбрана музика и е установил, че пациентите му са били по-издръжливи и по-спокойни през време на работата. В Америка и в Европа се уреждат клиники и болници, в които музиката се застъпва като лечебно средство. Щом по начало се прие от учените, че музиката упражнява благотворно и лечебно въздействие върху човека, нека се надяваме, че няма да минат много години и тя ще стане едно от сигурните средства за лекуване. Тогава лекарите ще бъдат музиканти и ще имаме музиканти — лекари и вместо болници ще се строят концертни зали, в които ще се изнасят концерти със специално предназначение и при специално уредена обстановка за лекуване на болните и за подържана дух на хармония, бодрост и жизнерадост у здравите. = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Витамини По-рано се мислеше, че за правилното хранене на човека са нужни за едно денонощие 25 гр. сол, 50 гр. мас, 100 гр. белтъчни вещества, 500 гр. въглехидрати, които дават около 2,500 калории и че това е достатъчно за един здрав човек.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После правят друг опит: поставят един болен (не от заразителна болест) между здрави хора, такива от които лъха бодрост, здраве и сила и ето в скоро време болният оздравява.
На нея влияе средата. „Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си“ казва една поговорка. Че средата оказва силно влияние показват различните опити и наблюдения. Например вземат един по чувствителен човек и го поставят между болни. Не след много и той се разболява. После правят друг опит: поставят един болен (не от заразителна болест) между здрави хора, такива от които лъха бодрост, здраве и сила и ето в скоро време болният оздравява. Тези опити се повтарят много пъти. За подобни опити не се изискват специални условия. Те могат да се направят всякога и всякъде. От опитите може да се извади заключението, че влиянието е безспорно. Тогава не остава друго, освен това, всеки според нуждите си може прекрасно да се ползва от силата на влиянието, чрез намиране подходяща среда.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот.
При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим . По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света! (следва)
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение.
Земята се движи под действието и тласъка на неговата сила. Когато то е далеч от нас, всичко е в застой и почивка. Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят. Но щом приближи то своят лик, всичко оживява, всичко се раздвижва и радост и благодарност изпълват душата ни. Напущат ни недъзите, изчезват болестите. Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение. Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие. Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца. Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух.
към текста >>

42. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В училищата се учат много неща, но най-първо трябва да се учи живата наука, която носи бодрост, здраве, която уравновесява нервната система, и възпитава характера.
Движенията на паневритмичните упражнения са плавни и хармонични. Те не са резки и са свързани с положителните сили в живота. Затова те действат тониращо и възпитателно. Паневритмията трябва да се приложи навсякъде, от всяко общество. Тя трябва да влезе и в програмата на училищата. В училищата се учат много неща, но най-първо трябва да се учи живата наука, която носи бодрост, здраве, която уравновесява нервната система, и възпитава характера. Пътят на живота, от Равин Даниел Цион с предговор от проф. Ив. С. Марковски. Към книгата е приложено: „Талмуд —Пирке Авот“ цена 30 лв. Доставя автора: ул. Климентина 63, София.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ни предлагат здраве, сила и бодрост.
Гълъбов — химик ПЛОДОВЕТЕ НОСЯТ ЗДРАВЕ Няма по-щедър сезон от годината, който така богато да ни дарява с плодове, както есента. Сигурно не напразно природата е сторила това. Нали, след този богат сезон на плодове, идва зимата, която е лишена от тях. от слънчеви лъчи и зеленина, по които човек копнее. Цяло лято до късна есен плодовете наедряват, събират слънчеви лъчи, зачервяват се и стават чудно сладки, сочни и ароматни. Те ни предлагат здраве, сила и бодрост. И с право плодовете са наречени „божествена храна“. Човек чрез храната подържа организма си и му доставя необходимото количество енергия за катадневен разход. Заедно с другата храна, плодовете освен че дават известен процент калории на организма, но най-съществено е че го снабдяват с витамини — стражите на организма — пазителите на здравето. Науката днес разполага с достатъчно данни, които ни разкриват състава и силата на плодовете. Тук приведената таблица ни дава това за някои плодове.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост.
И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната сграда, всред природата, на слънце и чист въздух? Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова младост и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата? Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо. — Ние искаме чиста храна! — Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост. Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен непринуден стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни. Защото и в храната, както и навсякъде в живота, винаги е имало нещо повече, нещо неуловимо за вашите инструменти, за вашите изследвания, за вашите химически анализи за установяване хранителната стойност на една храна, които завинаги ще си останат ограничени, едностранчиви и, следователно, погрешни! Ние искаме повече плодове! Дайте ни ги, защото цялата наша природа говори ясно, че те са за предпочитане, особено пред вашата „силна храна“ произхождаща от труповете на убити животни. Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на западните пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива.
към текста >>

45. -

УЧИТЕЛЯ Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост.
Ще вържа двата края от огърлието на времето и ще Ти го подаря. Защото то е Твое още от първия момент. Дойди. . . Саша Светлинов ПРОВЕТРЯВАНЕ „Проветрявайте стаите, в които живеете. Проветрявайте мислите и чувствата с които се храните“. УЧИТЕЛЯ Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост. Физическата храна не е за човека цел. Тя е само условие, средство за поддържане на силите му. Но тя трябва да бъде грижливо подбрана, на време приета и с мярка. Задача на всеки човек е да избира добра и здравословна храна. Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота.
към текста >>

46. -

ПЪЛНОТА НА ЖИВОТА ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И БОДРОСТ Бог е Духът на безкрайния живот.
Затова някой наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там с увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог с едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. ПЪЛНОТА НА ЖИВОТА ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И БОДРОСТ Бог е Духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божествения живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духът влияе на тялото.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с вода, и пак си запазвал бодростта до край.
Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла. Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си. Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много. През пребиванието си в Ратон, Ново-Мексико, той показал чудеса с постенето си. Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с вода, и пак си запазвал бодростта до край. Не рядко, той не ядял по цяла седмица. Шлатер бродел пеш през западните щати и територии, като произвеждал сензация, където се явявал, с чудните лечения и странната си, почти свръхчовешка личност. Францис Шлатер През 1896 год. случи се да бъда в Денвър, Колорадо, когато Шлатер беше там, току-що се завърнал от южна Калифорния. Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в работата му.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията.
Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . .
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината!
Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон. Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота. Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината! И колко плодотворно се явява това познание при разрешение на великите задачи на живота! ______________________________________________________________________ 1) Виж „Божествена еволюция. От сфинкса до Христа“, от Едуард Шype, стр. 6. 2) Портретът на Ана Безант е поместен в кн.8, стр.8 от I-а год. на спис.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот.
Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото.
към текста >>

Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
„Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4).
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък.
са половин к. м. Ако 950 к. м. може да се вземе за норма или даже 1000 к. м., то 500 м. са 0,0005 от скоростта, с която се удрят в нас космическите прашинки и, следователно, заран тая скорост е равна на 1,0005, а вечер на 0,9995. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък. Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище.
Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Радостта, бодростта, която чувстват учениците от Валдорфското училище, иде от съгласието на педагогическите методи, прилагани там, с тяхната природа.
Външното насилие е очевидно за всички. А възпитание, не- хармонично с детската природа, е скрито насилие. Възпитанието трябва да бъде строго в съгласие с детската природа. Тогава много от простъпките ще изчезнат, защото много от тях се дължат на несъгласието на възпитателните методи с детската природа. Децата в днешното училище чувстват досада, тегота. Радостта, бодростта, която чувстват учениците от Валдорфското училище, иде от съгласието на педагогическите методи, прилагани там, с тяхната природа. Децата в Валдорфското училище не се чувстват щастливи, когато има ваканция. Те отиват на училище с голяма радост. Днес една от причините, поради която страда дисциплината, реда в училището, е изнасилването на детската природа чрез обучението. Ето защо първото средство, за да станат излишни наказанията, е да става възпитанието в съгласие с детската природа. То ще бъде приятно, ще събуди творческите детски сили.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа.
Животът във време на сън се различава от будното състояние по това, че ние в будно състояние свързваме или разединяваме представите по своя воля, а във време на съня образите работят като обективни явления без нашата воля. Активността на волята в съня се превръща в пасивност. От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги мислили до край. Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние. Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот.
При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Имаше няколко минути докато дойде трена от Бяла-Слатина за Червен Бряг, аз добих бодрост и енергия, помолих телефониста да предаде на оня, който се яви на телефона от, страна на домашните, че аз заминавам.
— „Теб търсим“, каза ми приятелят. — Защо, запитах аз? — Викат Ви на телефона,отговори ми телефонистът. Баща Ви се поминал и чакат отговора Ви. При това известие, в мен изчезна всяко изнемощяване и унило положение. Имаше няколко минути докато дойде трена от Бяла-Слатина за Червен Бряг, аз добих бодрост и енергия, помолих телефониста да предаде на оня, който се яви на телефона от, страна на домашните, че аз заминавам. На другата утрин аз бях у дома. Там проверих и се оказа, че точно в 3 часа сутринта на 21 септември, баща ми се поминал, т. е. в същото време, когато сънувах баща ми, който ми каза, че си заминава. Два деня преди това той питал за мене и искал да ме види. С. Кнежа, 25.
към текста >>

НАГОРЕ

0.510085105896