НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
89
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Те внасят
бодрост
, настроение, те носят живот.
Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа.
Те внасят
бодрост
, настроение, те носят живот.
В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
към текста >>
2.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и
бодрост
лъхаше от Него.
Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди.
Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и
бодрост
лъхаше от Него.
Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме. Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа. Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат.
към текста >>
3.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Сега е време за
бодрост
.
И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не утегчава сърцето ти.
Сега е време за
бодрост
.
Господ ще извърши делото си. Всичките Му средства са приготвени. В Него няма нищо невъзможно, което ти казвам. Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света.
към текста >>
4.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Изисква се
бодрост
и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи.
И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята. Ще има постоянни преговаряния на земните царства. Но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството.
Изисква се
бодрост
и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи.
А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
към текста >>
5.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили,
бодрост
.
Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно.
Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили,
бодрост
.
Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа.
към текста >>
6.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША
,
,
ТОМ 5
Бодрост
,
бодрост
.
Това може да стане само чрез Словото на Учителя. Аз съм в стаята на Учителя, седнала на стол, слушам и записвам. „Малкото растенийце, за да закрепне трябва да го духа вятъра. Вяра, вяра трябва да има човек, абсолютна вяра, че всичко е за добро. По-нисшите същества, каквото направят то разумните същества всичко обръщат за добро.
Бодрост
,
бодрост
.
Човек като се е качил на един параход и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане. Може ли със страхът си да поправи положението? Не може. Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира. Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години.
към текста >>
7.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Ето така ти можеш да използваш всяко обстоятелство.
Бодрост
.
Дай й децата да иде с тех на разходка. Като дадеш някому билета ти ще дадеш заедно с него и желанията и настроенията и те ще отидат и ти ще се освободиш от тях. Ти като останеш без децата, ще си четеш. Наоколо могат да вдигат шум, да викат това-онова, ти си карай колата и си чети. Нали видяхме как едно момиче седеше на една кола, караше я, а през това време четеше книга.
Ето така ти можеш да използваш всяко обстоятелство.
Бодрост
.
Трябва да бъдеш винаги бодра. Учи, учи! "
към текста >>
8.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Трябва
бодрост
и никога да се не обезсърчава човек.
Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината. Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата.
Трябва
бодрост
и никога да се не обезсърчава човек.
Аз съм забелязал, че хората се движат в двете посоки и в двете крайности: или стават много корави, или като омекнат стават много меки. Не, където трябва да бъдеш твърд, ще бъдеш твърд. Значи ще постоянствувате. Където трябва да си мек, ще бъдеш мек." „Учителю, аз мисля, че в желанията си съм настойчива." „Да, това е така. Да се стремиш да не обичаш, то е подпушване.
към текста >>
9.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха
бодрост
у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там.
Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха
бодрост
у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
към текста >>
10.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и
бодрост
.
Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа.
След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и
бодрост
.
Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с. Цветана Симеонова. Това показва, как новият елемент в изкуството, внесен от духовната вълна е в състояние да говори на душата и да буди дълбоките й сили.
към текста >>
Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота,
бодрост
, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена.
Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота,
бодрост
, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив.
към текста >>
11.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование,
бодрост
на духа, всичко се постига.
Гледайте да се спогодите по който и да е начин с тоя человек. Настоявайте все таки. Той ще се съгласи. С добро всичко се постига. Моят поздрав на Величка.
Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование,
бодрост
на духа, всичко се постига.
Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна.
към текста >>
12.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ
,
,
ТОМ 8
Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и
бодрост
от Него, нашият обичен Учител.
Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война.
Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и
бодрост
от Него, нашият обичен Учител.
На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда.
към текста >>
13.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Контактът ни с живата природа ни дава здраве,
бодрост
, сила.
Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува.
Контактът ни с живата природа ни дава здраве,
бодрост
, сила.
Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен.
към текста >>
14.
25.Учителят ни е помагал със съветите си
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Музиката на упражненията от Паневритмията е жизнерадостна, събужда сили в нас, тя ни вдъхновява и внася
бодрост
, разположение.
Учителят не ги даваше в определен час или ден, но ги даваше спонтанно, по някакво вътрешно творческо вдъхновение. Когато ни ги показваше и ние приемахме това вдъхновение, заучавахме ги с радост и повишено състояние на духа. За да се ползваме от Паневритмията Учителят казваше, че умът ни трябва да присъствува в движенията, които правим. Всяко движение трябва да се изпълни правилно за да може да приемем енергията, с която то е свързано. Чрез тия упражнения ние приемаме енергия от живота природа, затова трябва да ги изпълняваме концентрирано и съсредоточено и само така ще се ползуваме от тях.
Музиката на упражненията от Паневритмията е жизнерадостна, събужда сили в нас, тя ни вдъхновява и внася
бодрост
, разположение.
Паневритмията Учителят даде в един доста продължителен срок от време. Първият опит беше през 1927 год. след събора, тогава се опита да предаде „Пентаграмът", който се оказа труден за приятелите. На следващата година той даде по-леки упражнения. Направи ми впечатление, че Учителят почна с „Пентаграмът" и свърши с него.
към текста >>
15.
IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Сила и
бодрост
лъхаше от Него.
Този въпрос ми се видя личен, пък и се страхувах да не проявя любопитство. После много съжалявах, но и за колко други въпроси още съжалявах, че не съм Го питала. Говореше се, че Учителят е неразположен, чувах, че са Му слагали вендузи, пък и аз като Го наблюдавах виждах, че стават промени в Него и забелязах някакви понижения на физическите сили. Като че ли се беше смалил, но друго нещо ме заблуди. Дойдеше ли Учителят на клас да държи Словото Си, Той се оживяваше.
Сила и
бодрост
лъхаше от Него.
Никаква слабост, никаква отпадналост не се забелязваше. Но това беше само когато беше на катедрата. Аз все продължавах да виждам, че има нещо нарушено в здравето на Учителя. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Само още повече, че през последните два месеца при Учителя ходеха сестри да Му помагат и да Го гледат.
към текста >>
16.
01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Още като дойдоха, внесоха една струя на
бодрост
, която като пролетен лъч стопли сърцата ни.
Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово.
Още като дойдоха, внесоха една струя на
бодрост
, която като пролетен лъч стопли сърцата ни.
Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш. Това е нужно за твоето здраве, което ние искаме да се възстанови по-скоро. " Тогава баща ми им отговори: „Братя, щом вие от любов ми предлагате, то и аз от любов ще почна да го употребявам, за да засвидетелствам любовта си към вас. " Приятелите му бяха донесли сирене, кашкавал и др., които той отдавна не употребяваше.
към текста >>
17.
06 - 14. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
В сегашните времена се иска
бодрост
, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят.
Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре. Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон. Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто. Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете.
В сегашните времена се иска
бодрост
, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят.
Бъдете радостни и весели. Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие. Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас. Жертви трябват всякъде.
към текста >>
18.
06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм,
бодрост
, смелост и решителност.
Той е получил и вашите наставления, че след като се отнеме гипса, да се излага на слънце и се маже със зехтин. От 15 дни гипсът е отнет от крака му, отокът доста значително спаднал, болки не се чувствуват, а само тръпнение на крака. Мажат го със зехтин, а при добро време пекат го на слънце. Сега този брат чрез мен Ви моли за нови някои наставления: като правене топли бани със сено или употребление на някои билки вътрешно, които Вий определите. Доколкото аз схващам, както неговата, тъй и на жена му Тошка вярата за окончателното оздравяне на детето е във вашето наставление и благоволение, затова ме и задължиха да ви моля за по-нататъшни наставления и как да постъпят.
В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм,
бодрост
, смелост и решителност.
Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни.
към текста >>
Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на
бодрост
, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си.
Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа.
Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на
бодрост
, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си.
Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик Г. Куртев * Няма Любов Като Божията Любов
към текста >>
19.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
Където и да се появеше, внасяше
бодрост
и жизнерадост.
Тя също съжаляваше, че трябва... Казах й: „Лельо, аз пак ще си дойда." А тя ми отговори: „Ех, леля, ти ще дойдеш, но аз ще съм си заминала." И така стана. В продължение на следващата година след мама си заминаха и двете ми любими скъпи лели - Дора и Верка. Споменавайки за моята леля Верка Куртева, бих искала да внеса известна яснота по повод изказване за нея от леля Мика (Мария Тодорова, с която бяхме многоблизки.) В спомените и, отпечатани в „Изгревът", четем: „Имаше на Изгрева една Верка Куртева, която се мотаеше насам-натам." Съжалявам, че трябва да я опровергая, но справедливостта и истината пред паметта налеля ми Верка го налага. Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер.
Където и да се появеше, внасяше
бодрост
и жизнерадост.
Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни. Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя.
към текста >>
20.
17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Бодрост
, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2.
7. За доброто бъди буден, нека бъде твой спътник. 8. Привикни на точност, отмервай времето. 9. Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1.
Бодрост
, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2.
Жилище на Духа е чистото сърце. 3. Извърши най-съвестно възложената работа. 4. За ученика всекидневната програма е определена. 5. Старай се да запазиш в себе си всякога мира. 6. Използувай добрите условия за Богоугодна работа. 7.
към текста >>
21.
20 - 7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Ако някой от братството се разболееше, призоваваше веднага нея - излъчваше сила и
бодрост
.
Пръв ръководител е бил Ради Дюлгеров. Сведения за това време дава неговият внук, Радко Радев. Събранията са ставали в неговия дом. След него за ръководител бе избран Тодор Абаджиев, който предостави една стая в скромния си дом за събрания. Неговата съпруга, Димитрина, хубава и енергична жена, беше рядко отзивчив човек.
Ако някой от братството се разболееше, призоваваше веднага нея - излъчваше сила и
бодрост
.
Отначало, за да се уверят приятелите, че има задгробен живот, Учителят е разрешавал спиритическите сеанси. Веднъж бил призован духът на Христо Ботев. Медиум била Димитрина Абаджиева, чрез която Ботев с мощен глас произнесъл кратка реч. Но тъй като всички се доста увлякли по сеансите, за да не пострада някой, Учителят ги посъветвал да ги прекратят. Забележителна фигура в ямболското братство беше адвокатът Георги Драганов.
към текста >>
22.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и
бодрост
ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда.
". На 2 декемврий 1872 год. варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр.
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и
бодрост
ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св.
към текста >>
23.
IV.14 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и
бодрост
, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе.
Ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и деца, и бащи, и майки, и слуги, и граждани. Едно от тия звания можете да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и
бодрост
, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе.
Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава.
към текста >>
24.
IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Ако тия думи оживеят във вашето сърце, то през тая година аз ще въздигна и ще възкреся вашите души, ще ви дам сила и
бодрост
, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе.
Тия блага ще си останат в училището, след като си излезете, защото те са принадлежности на това училище. Но Любовта, това е благото на живота, което единствено само можете да вземете със себе си, да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и баща, и майка, и деца, и слуги, и грешници - едно от тия звания може да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствувате любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вярата.
Ако тия думи оживеят във вашето сърце, то през тая година аз ще въздигна и ще възкреся вашите души, ще ви дам сила и
бодрост
, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе.
Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам, да го не заровите в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тия две състояния - или будно, или спящо, едно от двете, защото, както лозаринът очаква плод от което е копал и връзвал, както и земледелецът очаква изобилие от онова, което е сеял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; на когото езикът е развързан, нека говори. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и използувал всичко за добро. Промяната на вашите желания и мисли - това са материалите, от които се гради вашето тяло.
към текста >>
25.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем,
бодрост
, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.
Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем,
бодрост
, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.
Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.
към текста >>
26.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем,
бодрост
, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.
Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем,
бодрост
, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.
Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.
към текста >>
27.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление,
бодрост
, победа, победа в целостта.
Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление,
бодрост
, победа, победа в целостта.
Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
към текста >>
28.
V.II.46 МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ
,
,
ТОМ 11
Боже Силний и Крепкий, лекарю на всички лекари и носителю на всяко Небесно разположение и
бодрост
, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. 2.
46 МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ 1.
Боже Силний и Крепкий, лекарю на всички лекари и носителю на всяко Небесно разположение и
бодрост
, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. 2.
Измий ме Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. 3. Боже направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твойте заповеди и добродетели. 4. Боже, като изтръгнеш всеко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, наспосли (простри) над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. 5. Боже, далеч отстрани от мене всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти си Боже лекар над лекарите най-вещ и най-могъщ. 6. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърдце. 7.
към текста >>
29.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Каква
бодрост
и твърда основа дават на човека Божествените истини!
Твой Боян Боев. Скопие, 14.09.1917 г. Драги брат Тошев. Получих ви писъмцето от 2 т.м. и много се зарадвах, понеже доста дълго беше мълчанието, което царуваше между нас.
Каква
бодрост
и твърда основа дават на човека Божествените истини!
Всичко зависи от самия тебе! Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното, Прекрасното и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят. Ти държиш в ръцете си ключа! Днешното човечество се намира в една такава фаза от своето развитие, намира се в един такъв велик завой, че необходимо е да бъде съзнанието на човечеството към Вечните истини. Това важи за днешната епоха, специално много повече, отколкото за миналите епохи, защото никога досега в своята история човечеството не се е намирало така дълбоко в материята, както днес.
към текста >>
30.
21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Сега, любезни брат Харизанов, поздравявам Ви с настъпващата топла, красива, ароматна пролет, която носи обнова за всяко живо същество на земята, като Ви желая всичко най-добро: здраве и живот,
бодрост
и сила на духа, както и успех във всички добри начинания.
Това значи да дойде Учителят на земята и да внесе пълнота, дух дори във всеки ден и да го освети като Божи ден. Ще дойде някога и този ден, когато във всичко, което човек живее и преживява, ще има съдържание, смисъл и дух. Като обикновени хора още, ние се нуждаем от подчертаване на дните, часовете, месеците и годините, като по-особени, като по-малко или повече велики едни пред други. Колко условности, колко предразсъдъци ще се съборят и обезличат, но не по външен път, нито със закон или насилие, но по един естествен, вътрешен, сигурен път и то от самия човек, всеки сам за себе си. Каквото и да е днес, и каквото и да дойде в бъдеще, за всичко да благодарим и от всичко да се учим.
Сега, любезни брат Харизанов, поздравявам Ви с настъпващата топла, красива, ароматна пролет, която носи обнова за всяко живо същество на земята, като Ви желая всичко най-добро: здраве и живот,
бодрост
и сила на духа, както и успех във всички добри начинания.
С добри пожелания към Вас и близките Ви: С. Паша.
към текста >>
31.
3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Замайващият дъх от окосената трева внасяше
бодрост
у нас, неподозиращи, че тук ще бъде гробът на баща ми.
Над града надвисваше нещо страшно, смъртно и неясно... Тази година за последен път с обичайната тържественост посрещнахме Петровден. У дома се събраха татковите другари, заедно с големия ни род на обяд по случай именния му ден. Пяха се бойни, революционни песни. Късно след обяд се отправихме към нашата ливада, която се намираше вляво от шосето за София. Косяха селяни в ливадите на близкото село.
Замайващият дъх от окосената трева внасяше
бодрост
у нас, неподозиращи, че тук ще бъде гробът на баща ми.
Настъпи август. Слухове за организирана съпротива срещу деветоюнци в селата, за подготовка на възстание, за арести на комунисти се носеха от ухо на ухо. Една ранна утрин през септември Самоков осъмна блокиран от военните. Не се допускаше никакво движение. Само невръстни деца и стари жени се отправяха от време на време към кварталните чешми.
към текста >>
32.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
В тия дни на жестоки произволи и посегателство върху здравето на политическите затворници, духът не падаше и знамето на пролетарската солидарност победно плющеше в душите ни, изпълваше с
бодрост
и пламенни копнежи младите ни сърца.
Да живее Съветският съюз! " Под напора на протестите срещу нашето карциране, които непрекъснато заливаха затвора и прокуратурата, на шестия ден след обяд ни пуснаха. Напуснахме карцера изпити, изтощени като смъртници, но с бодър дух за победата. Дневната светлина причини смущение в зрението на някои от другарките, други получиха ревматизъм, синозит, бъбречни заболявания и други, а Милка, най-здравата на вид, едва след 9.09.1944 година при рентгенов преглед като студентка разбра, че е преминала сух плеврит. Така карцерът дарява всеки, който го е посетил даже и само за 24 часа.
В тия дни на жестоки произволи и посегателство върху здравето на политическите затворници, духът не падаше и знамето на пролетарската солидарност победно плющеше в душите ни, изпълваше с
бодрост
и пламенни копнежи младите ни сърца.
„Из моите спомени" - Милка П. Говедева политзатворник от процеса „Кофарджиева печатница" Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Същата статия със съкращения е публикувана във в. „Работническодело" на 1 май 1971 г„ в брой 121 под заглавие „На Първи май в Централния затвор."
към текста >>
33.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Сутринта в 6 часа в градината горе при Танушев 15 минути [стенографски текст]
бодрост
и отлично настроение.
Наляха ни се очите. 03.05. Направихме второто упражнение 12 [стенографски текст] и втренчване. Всичко беше по-добре. Не четохме от книгата, защото беше късно [стенографски текст]. 10.05. Понеже Паша не дойде ние сами не направихме упражненията, само една молитва.
Сутринта в 6 часа в градината горе при Танушев 15 минути [стенографски текст]
бодрост
и отлично настроение.
Четохме от книгата много хубави мисли. 11.05.1920 г. Вторник на обяд отидохме [стенографски текст] при първата половина от разсипа на луната този месец ще постите 2 дена от вторник от обед до четвъртък обед и идущия месец пак при разсип луна 3 дена. Спрете после. Човек трябва да бъде тих и спокоен, да се не дразни никак.
към текста >>
34.
87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
„Бирюзов" 52, а сега е временно при този техен бивш квартирант, доста болен и тя с още една сестра му са в услуга по домакинствуването, за
бодрост
и пр.
Моята другарка Веска, може би си спомняш за нея, също почина през 1967 г. Обаждат се от другия свят /вече мнозина са там/ на всички се дава работа, за която са годни. Адреса на сестра Паша Теодорова засега е следния: София 26, ул. „Персенк" N 49 Димитър Христов /за Паша/. Тя продаде къщата си на бул.
„Бирюзов" 52, а сега е временно при този техен бивш квартирант, доста болен и тя с още една сестра му са в услуга по домакинствуването, за
бодрост
и пр.
Може да й пишеш и на другата нейна квартира, гдето ще отиде след оздравяването на Христов: София, 26, „Волоколамското шосе" N 14 Борис Николов /за Паша/. Каквото имаш да пишеш за Братския съвет, изпращай го до Паша Теодорова, на един от тези адреси. Може и чрез мен да пишеш, но аз ще отсъствувам от София до към 10 декември. Братствата из България са добре там, гдето имат салони и се събират. Свободни са, четат беседи, пеят, събират се по празници и т.н.
към текста >>
35.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Всичко това внасяше в мене
бодрост
, радост, но и мъка и тъга, затова че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползуваме от тях.
Те пък от своя страна, като на новак имаха задължението, да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години подред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ме последва -10-15 години затвор. Заредиха се дълги, тежки и еднообразни, монотонни дни и нощи. Моето място на нара беше за голяма моя радост, до един тесен малък прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени.
Всичко това внасяше в мене
бодрост
, радост, но и мъка и тъга, затова че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползуваме от тях.
След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси в стаята ми, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом като за толкова кратко време е насрочено, защото много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определеният ден по същия начин бях закаран в Севлиево. Озовах се в съдебната зала, дойдоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме погледна със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
към текста >>
36.
84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Те внасят
бодрост
, настроение, те носят живот.
Той се съгласи. От разговора си с него в Министерството разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Бялото Братство - одобри ги. Направи само забележка, че са много бавни и малко...търсеше дума, малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отревисти, бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират, силите на тялото и Духа.
Те внасят
бодрост
, настроение, те носят живот.
В този дух ги защитих. Възпитаваме, разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз. Докато бях още при началника, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика да отида при него в кабинета му и той ми каза: „Първият опит излезнал добре, сега остава да се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията, и да я предават всяка сутрин на учениците.
към текста >>
37.
28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
През целия си живот запазват една подчертана
бодрост
, изблик на постоянен приток на енергия, неуморност.
Този момент е най-важен на човека преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен в жизнения му път. Наблюденията са показали, че има една много интересна връзка между момента на раждането и положението на Слънцето, за мястото където то става. Хората родени по време на изгрев или малко преди изгрева на слънцето, имат много по-голяма жизнеспособност, отколкото другите. Те са всякога енергични, бодри, лесно ликвидират умората, ако такава е настъпила при по-голямо напрежение, а също възстановяват нарушението на жизнените си процеси, изразени в заболявания /което нещо за тях е по-рядко/ - много по-лесно.
През целия си живот запазват една подчертана
бодрост
, изблик на постоянен приток на енергия, неуморност.
Ден и нощ - в 24 часа слънцето движи своя часовник на живота. А човек доколкото може настройва своя жизнен часовник към времето на слънцето и часовника на живота.
към текста >>
38.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота,
бодрост
, свежест и широта.
На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от Ш серия, понеже беше ми много изморително. 25.VI.1929 год., вторник, с. Крепча Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа.
Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота,
бодрост
, свежест и широта.
Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ии съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи.
към текста >>
39.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и
бодрост
.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К.
Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението.
В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и
бодрост
.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К.
Кафтан[/b][/b] [b]До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан.
към текста >>
40.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и
бодрост
.
Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението.
В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и
бодрост
.
10.III.1934 год., събота, К. Кафтан До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали.
към текста >>
41.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
За пръв път с такава тържественост, красота и
бодрост
на духа четохме тая хубава и поучителна беседа.
Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев. 22.VII.1934 год., неделя Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод".
За пръв път с такава тържественост, красота и
бодрост
на духа четохме тая хубава и поучителна беседа.
Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на откриване конгреса. Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera". След поздравленията всички на парахода заминахме на остров Есперанто. Там обядвахме и правихме бани. Направихме няколко снимки.
към текста >>
42.
11. Духовна работа. За село Мърчаево
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Ний бяхме окрилени със сила,
бодрост
и ентусиазъм.
Преди да го наближим, ний го окъпахме в светли мисли, като проговорихме на неговата душа, че той трябва да бъде страж на мира и свободата на този град и че острия си нож трябва да го замени със силното слово на Христа, което единствено побеждава злото и разпръсва мрака. Минахме покрай него и го поздравихме с вдигане на ръка. Поздрави ни и той. Навлязохме във вътрешността на града и поехме пътя за Княжево. Чувствувах- ме се, че ни придружава цялото небесно войнство от ангели и невидими помагачи начело с Великия Учител, сияещи в светлина и слава.
Ний бяхме окрилени със сила,
бодрост
и ентусиазъм.
Сякаш хвърчахме с крилете на ангелите и разчитайки на вдъхновението, което ни обладаваше, ний щедро обсипвахме в светли мисли и красиви пожелания всеки минаващ, дори и всяко добиче и всяко животно. Копнеейки да обхванем с мисълта си всяко дихание, което страда и пъшка под гнета на духовно робство, болести и глад, ний чувствувахме сърцата си толкова широки, а душите си - необятни като цялата вселена, и вливаше се в нас цялото битие и всичко се къпеше, хранеше и ликуваше и добиваше нов образ и нов живот. Ний си спомнихме за измъчения македонски народ, който тъне в непоносимо робство и се къпе в братска кръв. От всичкото си сърце поискахме да се опомни и да тури край на всекидневните убийства, а вместо това да изпълни заветите на великия апостол Павел, който преди 2000 години на македонска земя възвести светли идеали и го призва в пътя, Истината и живота на Мировия Учител Христос. Спомнихме си за целия европейски народ, даже и за всички народи и раси по земното кълбо, като им горещо пожелавахме да възприемат любовта и братството и да заработят за мир и свобода, за щастие и блаженство в духа на ония идеали, които изтичат от вечния извор на живота.
към текста >>
43.
13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Хайде сега, пожелавам ти да оздравееш, както си беше,
бодрост
и мир в душата си да имаш!
Не си сам!... Часът е вече 12, обяд. Аз отивам на трамвая да пусна писмото. Пиши, обади се по-скоро как си сега! Имаш ли големи болки още?
Хайде сега, пожелавам ти да оздравееш, както си беше,
бодрост
и мир в душата си да имаш!
Хиляди привети и довиждане. Еленка
към текста >>
44.
25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Поддържай тази
бодрост
задълго и тя да ти стане като свойствена черта на твоя характер, всякога да бъде с тебе.
25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко 11.III.1938г., петък, 1.30 ч обед Пеньо, Здравей! Много се радвам, че си добре и че си бодър и тялом, и духом, а най-много - че си доволен от дохождането си.
Поддържай тази
бодрост
задълго и тя да ти стане като свойствена черта на твоя характер, всякога да бъде с тебе.
Това е здравословно състояние и нека тя дати бъде един неизчерпаем извор, отдето непрекъснато бликат сили, енергии за работа, вдъхновение, което да ти дава подем на духа към най-великото, благородното, възвишеното, което осмисля живота и изпълва човека с радост и веселие. С крилата на духа си лети из безбрежните пространства на всемира, обхождай организираните светове неземни, любувай се на тяхната красота, храни се и с оная храна, която употребяват там, която поддържа вечния живот, чети, мисли през цялата седмица и в събота ела при мен и ми разправи своята опитност и сподели с мен свойте наблюдения и преживявания на твоята душа през време на свойте пътешествия! Помни и не забравяй, че идването в София те задоволява и че е от голямо значение за тебе сега! Ако аз не си идвах често, не бих могла да изкарам толкова години по селата! Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление.
към текста >>
45.
10. Разумното добро
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Доброто се предава,
бодростта
се предава и вярата се предава.
Учителят каза: - Христос е в мене, когато аз правилно мисля, правилно чувствувам и правилно действувам. 20.III.1941 год. Който и да е, колкото и да се напъва, няма да постигне това, което желае, ако на учи Божието Слово и не го прилага; накрая ще остане разочарован. 4. IX. 1941 год.
Доброто се предава,
бодростта
се предава и вярата се предава.
Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането.
към текста >>
правилно постъпвайте, за да им предадете сила,
бодрост
и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си.
4. IX. 1941 год. Доброто се предава, бодростта се предава и вярата се предава. Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра.
правилно постъпвайте, за да им предадете сила,
бодрост
и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си.
Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането. В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов, безкористно да го направя. За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро."
към текста >>
46.
2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Всъщност по това време - 1926-1928 година - тя беше вече към шестдесетгодишна, но изглеждаше по-млада и все тъй красива и със запазена
бодрост
.
Към нас идваше висока, стройна жена с особено бяло лице, поне тъй ми се стори, по-възрастна от Дора, но не повече от четиридесет и пет - петдесетгодишна. Скоро тя спря. Разцелуваха се със спътницата ми. Ръкува се с мене и сега видях очите й, излъчващи добродушие и ласка. Бях особено развълнуван - виждах я за първи път, след като бях чел и слушал толкова много за нея.
Всъщност по това време - 1926-1928 година - тя беше вече към шестдесетгодишна, но изглеждаше по-млада и все тъй красива и със запазена
бодрост
.
Но не това ме вълнуваше, а всичко, което събуди у мене срещата. Тя беше последна останала жива от кръга на списание „Мисъл" и последна жива свидетелка през най-тревожните дни от живота на Пенчо Славейков, когото аз слагах на най-високото място между обичните ми поети и бях истински пленен от неговия буен порив да види нашия народ културно по-издигнат и зачетен. Без да се поведе някакъв особен разговор, тя ни поведе назад към нейната квартира, дето скоро се била настанила и която се оказа на същата улица „Белчев" на ъгъла с улица „Парчевич". Смътно си спомням, но все ми се струва, че беше на този ъгъл, най-горният етаж - едно малко таванско жилище. Предполагах, че е обособено малко апартаментче, защото тя отключи вратата при стълбището и през един не дълъг коридор ни въведе в голяма светла стая.
към текста >>
47.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и
бодрост
.
Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни. Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябълки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение. Напротив - включването на накиснато във вода френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно. Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът.
Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и
бодрост
.
Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко малко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля специфичните соли и витамини. Много добре се поемаха суровите моркови. Чувствуваше се, че се поема нещо, което храни. Естествено, те са повече богати на твърди вещества, на соли и витамини.
към текста >>
48.
14. Новогодишна молитва
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Бодрост
в сърца ни, моля, въздигай!
Братство, 1935, с. 2 Нова година - трийсет и шеста, С хубава дреха - мила невеста! Бързо пристигай и приближавай! Светли дарения вече раздавай! - Вяра в доброто в нази повдигай!
Бодрост
в сърца ни, моля, въздигай!
Както изглежда - зло побеждава... Второ пришествие кат че настава - Бедний по-беден горкий умира. Чулът народний веч се съдира... Здраво с вериги стягай злината! Нек да живее в мир добрината! Дай на мъжете разум, търпение, А на жените - скромност, смирение! И на децата - воля да учат, Дарби душевни веч да отключат.
към текста >>
49.
16. Годината
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее
бодрост
—
бодростта
на ясен, тих зимен ден - студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свърне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви.
Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее
бодрост
—
бодростта
на ясен, тих зимен ден - студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си”, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието”. Учителя
към текста >>
50.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Затова такъв човек е всякога физически здрав и духом богат и силен, затова той винаги насища атмосферата около себе си с
бодрост
, жизнерадост, оптимизъм и хармония.
Понеже Слънцето има отношение към мъжкия принцип и мъжкия пол, а Луната - към женския принцип и женския пол, при изясняването на хармоничните и дисхармоничните аспекти между Слънцето и Луната при представители на двата пола трябва да се има още предвид следния закон: Слънцето управлява предимно ума и духа на мъжа, умственото и духовно творчество и плодовитост. У мъжа Луната управлява външния вид и физическата му дейност. Луната управлява предимно умствената и духовна дейност на жената. Външният вид, физическата дейност и плодовитост на жената се управлява от Слънцето. Общи закони при съчетанията на СЛЪНЦЕТО и ЛУНАТА Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната свидетелстват, че техният носител хиляди години в миналите си животи е работил с душата, разума, сърцето и волята си в съгласие с Божествените и природните закони, развивал се е поради това правилно във всяко отношение, изработил е редица добродетели, върху които са се развивали множество дарби и способности, чрез които човек правилно възприема и оползотворява всички жизнедателни сили и блага от Слънчевата светлина, от въздуха, водата и храната.
Затова такъв човек е всякога физически здрав и духом богат и силен, затова той винаги насища атмосферата около себе си с
бодрост
, жизнерадост, оптимизъм и хармония.
Там, където има най-силна хармония между Слънцето и Луната, животът бива най-дълъг, най-щастлив и най-плодоносен. Дисхармоничните съчетания между Слънцето и Луната показват, че такъв човек хиляди години в минали животи е нарушавал Божествените и природни закони, т. е. имал е добри условия и възможности, но не е работил и не е оползотворил дадените му умствени, духовни и материални богатства. Поради това той е изгубил редица добродетели и способности, и затова сега не може правилно да възприема и оползотворява природните сили, свързани с тях. В женски хороскоп за умственото богатство и дарби, за умственото и духовно развитие, за добродетелите и способностите на жената, за нейния духовен напредък и постижения съдим по положението и съчетанието на Луната.
към текста >>
51.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Иначе, той запази
бодрост
докрай.
е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.
Иначе, той запази
бодрост
докрай.
Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал.
към текста >>
52.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
Като свършите упражнението, ще почувствувате едно освежаване,
бодрост
и разположение на духа.
Добре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер, от десет часа нататък. Легнете ли си по-рано от десет часа, не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет минути. Ще концентрирате мисълта си към Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка.
Като свършите упражнението, ще почувствувате едно освежаване,
бодрост
и разположение на духа.
Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на нещата, да го правите механически. Всяка механична работа развива лоши навици в човека. Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека.” „Съвременните хора страдат, мьчат се, не знаят как да се справяте мъчнотиите в живота. - Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка.
към текста >>
53.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Цялото семейство коленопреклонно благодарейки на Бога за всичката Му милост, молим да Ви дари със здраве,
бодрост
и дълъг живот, за да принасяте добрини и правите добри дела, както на нас.
до Любомир Лулчев 9.V.1943 г. гр. Дупница Уважаеми Господин Лулчев, Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство. За Великден бях освободен от затвора, един от малкото щастливци. Моля за извинение, че не Ви се обадих досега, причина за което е мисълта ми да дойда скоро в София и лично да изкажа благодарността си. Макар и малко късно, моля Ви да приемете както на семейството ми, така и лично моите благодарности за доброто дело, което направихте.
Цялото семейство коленопреклонно благодарейки на Бога за всичката Му милост, молим да Ви дари със здраве,
бодрост
и дълъг живот, за да принасяте добрини и правите добри дела, както на нас.
Зная, че Вие сте много зает и времето Ви е твърде скъпо, но ще Ви моля да ми разрешите да дойда при Вас, за да изкажа лично благодарността си. Вярвам, че това Ваше благоволение няма да ми бъде отказано и ще чакам Вашето разрешение, тъй като аз скоро ще трябва да дойда в София. Като изказвам още един път моите и тия на семейството ми благодарности, оставам с отлични към Вас почитания: (Подпис Н. Иванов 11. Писмо от село Саранци от 22.V.1944 г.
към текста >>
54.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Има дух и
бодрост
!
Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус! ” „Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот! ” „Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството! ” „Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав, светия, гении! ” И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия.
Има дух и
бодрост
!
Всички се приготвят. Няколко души ще свирят. И Павел е там - синът на Светозар. И взима едно въженце и от центъра очертава с него кръга, движейки се! Така са правили и по време на Учителя!
към текста >>
55.
VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с
бодрост
, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще освежаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано.
Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред човечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всичко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудните сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното поле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужава Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейките и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подрастващи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове.
През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с
бодрост
, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще освежаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано.
Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на храносмилателната ни система, а след това влиянието им постепенно намалява. Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден постепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се запазва и в останалото време на годината. Затова всички слаби, болнави и разстроени граждани нека обърнат внимание на природната лечебница на пловдивските хълмове.
към текста >>
Нека се отправят всяка сутрин за здраве и
бодрост
към тях.
Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на храносмилателната ни система, а след това влиянието им постепенно намалява. Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден постепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се запазва и в останалото време на годината. Затова всички слаби, болнави и разстроени граждани нека обърнат внимание на природната лечебница на пловдивските хълмове.
Нека се отправят всяка сутрин за здраве и
бодрост
към тях.
Простото ранно пробуждане, движение и изкачване нависоко ще ги преобрази, а ако добавят и някоя гимнастика - ще ги излекува и укрепи. И сега се срещат отделни лица, които оползотворяват предимството си да живеят в Пловдив и при прекрасните му хълмове, но това може и трябва да стане масово явление. Не само отделни разумни ученици и младежи да играят, тичат и учат уроците там, но трябва цялата младеж да напусне задушните и шумни улици и булеварди, където диша прах, бензинови и други изпарения, и да се разхожда и изкачва нависоко, да хвърля поглед нашироко, към онези «прекрасни гледки», «картини редки» и «безкраен шир», които са пълнили с възторг великото сърце на народния поет и от които ще почерпят бодрост и жизнерадост, за да строят светлото бъдеще на нашата скъпа родина. Природата близо до нас ни предлага щедро своята оздравителна сила и красота. Граждани и гости на Пловдив, защо да отминаваме като слепи нейната протегната майчинска ръка?
към текста >>
Не само отделни разумни ученици и младежи да играят, тичат и учат уроците там, но трябва цялата младеж да напусне задушните и шумни улици и булеварди, където диша прах, бензинови и други изпарения, и да се разхожда и изкачва нависоко, да хвърля поглед нашироко, към онези «прекрасни гледки», «картини редки» и «безкраен шир», които са пълнили с възторг великото сърце на народния поет и от които ще почерпят
бодрост
и жизнерадост, за да строят светлото бъдеще на нашата скъпа родина.
Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден постепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се запазва и в останалото време на годината. Затова всички слаби, болнави и разстроени граждани нека обърнат внимание на природната лечебница на пловдивските хълмове. Нека се отправят всяка сутрин за здраве и бодрост към тях. Простото ранно пробуждане, движение и изкачване нависоко ще ги преобрази, а ако добавят и някоя гимнастика - ще ги излекува и укрепи. И сега се срещат отделни лица, които оползотворяват предимството си да живеят в Пловдив и при прекрасните му хълмове, но това може и трябва да стане масово явление.
Не само отделни разумни ученици и младежи да играят, тичат и учат уроците там, но трябва цялата младеж да напусне задушните и шумни улици и булеварди, където диша прах, бензинови и други изпарения, и да се разхожда и изкачва нависоко, да хвърля поглед нашироко, към онези «прекрасни гледки», «картини редки» и «безкраен шир», които са пълнили с възторг великото сърце на народния поет и от които ще почерпят
бодрост
и жизнерадост, за да строят светлото бъдеще на нашата скъпа родина.
Природата близо до нас ни предлага щедро своята оздравителна сила и красота. Граждани и гости на Пловдив, защо да отминаваме като слепи нейната протегната майчинска ръка? Добри другарки и другари, сестри и братя, Вие ще прочетете брошурката за хълмовете. Тези от вас, които са слабички, неврастеници, с кръвно налягане, а особено с по-слаби сърдечни разстройства, разумно и полезно е: 1. При изкачване на по-високи места да се движат по-бавно, да свиват краката в коленете си, за да се движи венозната кръв с отровите по-лесно през ставите към сърцето и белите дробове. 2.
към текста >>
56.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Писмо на брат Михаил Стоицев до братята във Франция За сестра Стела и братята Михаил Иванов и Белмен Мила сестра и брат Белмен, Като Ваш по-възрастен брат и ученик на Учителя, който, въпреки своята 86-годишна възраст, проповядвам Неговото Слово с
бодрост
, ревност и смирение, мисля, че имам дълг да ви изпратя казаното по-преди на братята Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли и да изложа в това свое писмо следните мисли, предназначени като мой личен братски съвет за брат Михаил Иванов и воденото от него братство в Париж.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ 1.
Писмо на брат Михаил Стоицев до братята във Франция За сестра Стела и братята Михаил Иванов и Белмен Мила сестра и брат Белмен, Като Ваш по-възрастен брат и ученик на Учителя, който, въпреки своята 86-годишна възраст, проповядвам Неговото Слово с
бодрост
, ревност и смирение, мисля, че имам дълг да ви изпратя казаното по-преди на братята Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли и да изложа в това свое писмо следните мисли, предназначени като мой личен братски съвет за брат Михаил Иванов и воденото от него братство в Париж.
Признавам на брат Михаил Иванов работата му и жертвите му за делото на Учителя във Франция през периода от 1937 г. до 1940 или 1942 г. Признавам също работата и жертвите на братята французи за това дело. В съгласие с думите на Учителя поддържам, че след България братска Франция ще разпространи това велико учение по целия свят, но веднага добавям: Това е възможно само ако Божественото учение на Учителя се изнася в абсолютния му чист вид според беседите, а не чрез заместващи ги обяснителни беседи върху словото на Учителя, защото Неговото слово е новото Евангелие, което трябва да се предаде в абсолютно чист вид на човечеството, за неговото обновление и издигане. Когато в разговори, послания и писания се изнасят идеи на учението, това трябва да се прави съвсем точно, без лични прибавки към Словото, като винаги се сочи неговият извор - Учителят.
към текста >>
57.
19. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Свежест и
бодрост
са нужни на човешката мисъл.
Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш, дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси.
Свежест и
бодрост
са нужни на човешката мисъл.
А един от важните фактори за мисълта е храненето. Така ми говори Учителят в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно. Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите: - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави! Той се усмихна, благодари и погледна плодовете.
към текста >>
58.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Те внасят
бодрост
, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията.
Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... -търсеше подходяща дума- малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа.
Те внасят
бодрост
, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията.
Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. * Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.* Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка.
към текста >>
59.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Свежест и
бодрост
са нужни за човешките мисли.
Храненето трансформира състоянието на човека в положителна или отрицателна енергия. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача - правилно трябва да бъде решена. Ако един човек правилно разрешава въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Той е готов да разрешава всички останали въпроси.
Свежест и
бодрост
са нужни за човешките мисли.
Веднъж донесох праскови на Учителя..Той раздаде всичките на околните братя и сестри. При Него и за Себе Си задържа само една. Погледна ме и каза: - За мен остава най-много и най-хубавото. Нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно, да те засити. 20. За чудесата Един рядък случай - седнах на обед срещу Учителя, гледах Учителя и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек.
към текста >>
60.
4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г. Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Желаем му здраве, сила,
бодрост
и още творчество.
Тогава той обиколи много американски градове и със сказките си изтъкна болките и неволите на българското племе. На 7-и того, по инициативата на неговите приятели ще се празнува 70 години от рождението на г. Ватралски и 50 години от неговата обществена дейност. По този случай ние искаме да изкажем нашите добри чувства не само към поета г. Ст. Ватралски, но главно към родолюбеца и добрия гражданин.
Желаем му здраве, сила,
бодрост
и още творчество.
Н. Ив. Цаков
към текста >>
61.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXV
,
,
ТОМ 25
Тя ще внесе в душите ви
бодрост
и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот.
Минчо Сотиров със златен орден за спасяване на бойното знаме - юни 1951 г. Писмо от Учителя до Райна Сотирова Грозданова - 23 май 1918 г. Л. Р. Грозданова, Изпращам песента "Благославяй" Надявам се да е заучите. Пейте я по възможност плавно.
Тя ще внесе в душите ви
бодрост
и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот.
Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива, непоколебима, с любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост, наслада в душата. Господ на всичката пълнота да ви благослови всички, що вървите в пътят. В.В. Ж.К.В.О. Варна (Свещеният подпис) 23.V.1918.
към текста >>
62.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Завърна се командира при дружината си при с, Урум-Беглий, като застана на десния фланг и прати един подофицер за нова връзка с командира на левофланговата дружина от 45 полк - била дружината на подполковник Бончев... Съобщи се на ротните командири, че се почва настъпление на нашия ляв фланг от дивизията, че са дошли вече и идват нови сили пресни подкрепления откъм запад, от артилерия и пехота, апелира дружинния да се развие най голяма бдителност и
бодрост
и най-сериозна охрана, защото и противника ще вземе мерки и трябва да се задържим на позицията ни, като предаде и поздравите и вярата на началника на 5-а дивизия към отличните действия на дружината, за да бъде непременно запазен левия й фланг при предстоящото настъпление.
Имам вяра, че вие ще направите това, което е необходимо за съвършеното опазване и осигуряване левия фланг на дивизията. Сега ще дам заповед, левия фланг да настъпи, вам оставам да пазите. Сбогом! "... Даваше се пълна инициатива на дружината за действия, а по-добро от това и не може да се иска. Дайте задача и оставете изпълнението й на началника на частта, комуто се дава тая заповед - свободни действия, свободни в инициативата, а висшия началник да гледа своите по съществени действия за врага на неговата висша компетентност и да не се обременява с излишни запитвания и указания - това само страхливите от отговорност правят... Кажете задачата - искайте крайната цел - резултат. Оставете подчинения свободно да работи без един постоянен гнет и тормоз върху него, като че нямате доверие в него... Който не вярва в себе си, не вярва и на подчинените си!...
Завърна се командира при дружината си при с, Урум-Беглий, като застана на десния фланг и прати един подофицер за нова връзка с командира на левофланговата дружина от 45 полк - била дружината на подполковник Бончев... Съобщи се на ротните командири, че се почва настъпление на нашия ляв фланг от дивизията, че са дошли вече и идват нови сили пресни подкрепления откъм запад, от артилерия и пехота, апелира дружинния да се развие най голяма бдителност и
бодрост
и най-сериозна охрана, защото и противника ще вземе мерки и трябва да се задържим на позицията ни, като предаде и поздравите и вярата на началника на 5-а дивизия към отличните действия на дружината, за да бъде непременно запазен левия й фланг при предстоящото настъпление.
Всички с радост и възхищение приеха дадените нареждания и очакваха часа за настъплението. Ето обаче, че и от страна на турците се подготовляваше настъпление и едно след друго почнаха да пристигат донесения от наблюдателните и охранителни патрули, от куриерите местни жители, които твърдяха, че двата турски полка от с. Соуджак били извадени напред и разположени единия полк в първа линия, като удължил крайния десен фланг и заел "Ак-тепе", което вече и се забелязваше, с появата на пехотни части по фланга. Ясно личеше, че турците засилваха десния си фланг, с когото предпочетоха да преминат в настъпление... Съобщи се това и на командира на дружината подполковник Бончев, с молба да донесе и по-нагоре. Дружината, от своята наблюдателна-охранителна позиция виждаше ясно започнатото настъпление от двата един срещу друг разположени противници: левият наш фланг и десния - турски... Дружината наблюдаваше като от птичи полет!...
към текста >>
Подима се отбранява от същата дружина /оперативна заповед № 28 от 21.1.1913 г./ Охраната на брега е винаги будна - "момчетата-чичовци" винаги бодърстват, защото знаят и предвиждат последствията, ако биха допуснали да се намали даже
бодростта
им т.е.
Подима, на черноморския бряг, южно от г. Мидия. 25 януарий 1913 година, петък, ден на Венера, ден на жертвата. Време тихо, мъгливо, а през гъстата мъгла се прозира червенината на слънчевите отражения, предвещаващи хубав слънчев зимен ден... Брегът на морето от чифл. Чилингос до с. Ормали, се наблюдава от 10-а Погранична дружина, а самото с.
Подима се отбранява от същата дружина /оперативна заповед № 28 от 21.1.1913 г./ Охраната на брега е винаги будна - "момчетата-чичовци" винаги бодърстват, защото знаят и предвиждат последствията, ако биха допуснали да се намали даже
бодростта
им т.е.
биха били "спяща охрана". Вчерашният следобеден ден бе прекаран особено весело от членовете на дружината, находящи се в селото: прищяло им се на "момчетата" I и II призиви опълченците, да си поиграят българско хорце и наистина, от 3-5 след пладне си потропаха..., било под звуците на гайдата на готвача от Котел, било под тихия мелодичен глас на кавала, било под ритъма на мелодични, ако и монотонни български песни. Вечерята преустанови хорото в тоя хубав слънчев топъл зимен ден. Казва дружинният командир на близките си помощници офицери: "Днес много са се разиграли "момчетата ми", но да видим какво ще излезе! Закон е: След много веселба, смях, радост, ще дойде скръб и тъга и страдания." Нека си поговорят, г-н капитан, казва бай Ноне - зап.
към текста >>
63.
II. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО РАЙНА СОТИРОВА ГРОЗДАНОВА
,
,
ТОМ 25
Тя ще внесе в душите ви
бодрост
и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот.
II. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО РАЙНА СОТИРОВА ГРОЗДАНОВА 1. ПИСМО от 23 МАЙ 1918 година Л. Р. Грозданова, Изпращам песента "Благославяй" Надявам се да е заучите. Пейте я по възможност плавно.
Тя ще внесе в душите ви
бодрост
и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот.
Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива, непоколебима, с любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост, наслада в душата. Господ на всичката пълнота да ви благослови всички, що вървите в пътят. В.В. Ж.К.В.О. Варна (Свещеният подпис) 23.V.1918. 2.
към текста >>
64.
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова
,
ТОМ 25
Пейте я по възможност плавно, тя ще внесе в душите ви
бодрост
и утеха.
X: Браво, браво. М: Ето. В: Хайде прочетете го писмото, прочетете го. Л: "Любезна Райна Грозданова, изпращам песента "Благославяй". Надявам се да я заучите.
Пейте я по възможност плавно, тя ще внесе в душите ви
бодрост
и утеха.
Нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот. Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива, непоколебима, с Любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост и наслада в душата. /И-и поезия, да, да/. Възход на всичката пълнота, да ви благослови всички, що вървите в пътят.
към текста >>
65.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Докога ще имам
бодрост
и душа, болезни всеки ден в сърцето си, докога ще се възнесе врага в мен?
В: Какво стана с нещата на Асен Арнаудов бе? Имал някакъв куфар с разработки. Никой не можа да се добере до тях, изчезнаха. Д: Нищо не зная. Тя беше, аз го позабравих, ако го видя /лее/: "Докога Господи ще ме забравяш съвсем, докога ще криеш лицето си от мен.
Докога ще имам
бодрост
и душа, болезни всеки ден в сърцето си, докога ще се възнесе врага в мен?
" И така, неговият Псалом на Учителя никой не го пееше, освен аз. И Учителя, аз Му го ... когато моите концерти, които ги изнасях, аз ги изнасях само за Учителя, докато беше и след Неговото заминаване в Негово име. Негови песни ми бяха редовно в репертоара. В: Сега, след като се разделихте вие с Мария Златева, вие продължавахте да изнасяте концерти. Д: Да, до 1954 година, докато слязох от Изгрева, редовно съм изнасял, даже в името на Единната пак съм изнасял братски песни.
към текста >>
66.
1. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО капитан МИНЧО СОТИРОВ, 24 май 1911 г., Бургас
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Бодрост
на духът това препоръчвам на всички ви.
Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън. Дръжте в постоянна връзка с Господа, Който работи навсякъде. Защото Неговата воля е вий да растете във всяко добро давание. Да богатеете в небесните блага във всяка радост, мир, дълготърпение вяра, смирение и в силата на Неговото Слово.
Бодрост
на духът това препоръчвам на всички ви.
С време всичките настоящи мъчнотии, страдания, спънки, неприятности ще се преобърнат в блага и тогава ще разберете непостижимата Божия Мъдрост и неиследимите Негови подтици. Поздрав на всички! Ваш верен. П. К. Дънов.
към текста >>
67.
53. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 февруари 1917 г.
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Бдение,
бодрост
, моление са ежеминутно потребни.
Вижда се, че продължението не е вече Божествено. Потребни са големи усилия, воля, характер, добродетели, за да назидават по-слабите, крепят и водят в пътищата Божии. Не ще ме остави Господ. На Теб само Господи разчитам, очаквам възлагам всичко що е потребно в тия трудни минути на изпитания, страдания, неволи. На всяка крачка Лукавия дебне.
Бдение,
бодрост
, моление са ежеминутно потребни.
Когато има Отец за живот, на делото всичко е добро и по-леко, но вярвам Учителю, че Господ не ще допусне да се направи отстъпка от това що сега владееме в Името Божие от Македонската многострадална с кърви облята страна. Целувам десницата Ви Учителю. Ваш верен, предан, послушен ученик М. Сотиров
към текста >>
68.
60. БЕЛЕЖКА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 16 май 1917 г., сряда, София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Тръгвам с Божията воля - Вашето благословение и с вярата, че нося със себе си
бодрост
пламенна, весела светла душа, възвишен бистър ум.
60. БЕЛЕЖКА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 16 май 1917 г., сряда, София 16.V.1917 г.( сряда София Учителю! Днес преди обяд в 10.20 ч. тръгвам за Ниш. Дойдох за Вашето благословение. Отсъствувахте от къщи.
Тръгвам с Божията воля - Вашето благословение и с вярата, че нося със себе си
бодрост
пламенна, весела светла душа, възвишен бистър ум.
Мир - прекратяване военните действия и с пълна надежда и непоколебима вяра, че ще се завърна скоро жив и здрав, весел и прославил се. Господ Бог наш на светлините, разчитам на Вашето съдействие. Целува десницата Ви Ваш верен, предан, послушен М. Сотиров.
към текста >>
69.
66. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ДИМЧЕВ, 20 август 1917 г., понеделник
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Тоя народ ви дава всички блага и условия, за да работите за него и много малко сте му направили от това що сте в състояние да сторите." А вземете Г-н Димчев всички верни слушатели на Г-н Дънов, вземете ги в боевете и те ще ви се проявят с духа си, пламенността и
бодрост
в боевете.
Да се отложи благословението не може. Ако българите бъдеме всякога чисти в мисли, желания и дела, скоро ще се завърши всичко и българите ще се успокоят и с много малко загуби. Ако ли не, ще се отложи края на обединителното дело, но не може да се отложи." Законите в духовния мир са еднакви и в тясна връзка с физическия свят. Съветите, наставленията към неговите слушатели послушници са биле всякога силни и с апел: "Вие имате всички задължение към Българския народ и трябва да му слугувате честно, предано, верни на дълга си. Ще изпълните всичко най-точно и вашето задължение към Небето и света не можете да пренебрегнете.
Тоя народ ви дава всички блага и условия, за да работите за него и много малко сте му направили от това що сте в състояние да сторите." А вземете Г-н Димчев всички верни слушатели на Г-н Дънов, вземете ги в боевете и те ще ви се проявят с духа си, пламенността и
бодрост
в боевете.
Първи са водили и окуражавали своите другари, а вън от боевете са биле мирни, скромни, смирени труженици, винаги са подържали духа в околните. Имали са весели души, възвишен, бистър, трезвен ум, а това е чистия истинския българин. И сега Г-н Димчев към вас по моя инициатива ръководен от вътрешния глас, обръщам се и апелирам, направете потребното и да се отмени това интерниране, оставете свободен Г-н Дънов, да остане там, гдето желае Той да бъде свободен. Неговото отделение по световен начин и закон от София е да изпъдиме Господа от Българската държава и да се оттегли благословението, което изобилно ни е давал Той досега. Но казвам да не бъде.
към текста >>
70.
91. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ, Д. МАКЕДОНСКИ, ТЕОДОСИЙ (ТОДОР СТОИМЕНОВ), РАЙНА ГРОЗДАНОВА ДО МИНЧО СОТИРОВ, 3 май 1919 г.
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Нека Духовете на
бодростта
, смелостта и дълготърпението щедро обсипят душата ти и докрай останеш устойчив, непоколебим за Слава на Бога Жива го!
Целувам те твой верен Теодосий! София 3.V.919 Милий брат, както виждаш искаме да ти създадем тая радост - да получиш от твоите мили приятели по едно сърдечно поздравление, а най-вече от Г. Д. Нека тия наши редове ти възприемеш тъй както и сме ги прочувствено писали. Бог Великий вижда нашите мисли и пожелания към твоята душа, и въпреки това, че не получаваш нашите писма, ти пак чувствуваш близостта на мисълта. Нали? Времето се ускорява и денят за свиждание наближава!
Нека Духовете на
бодростта
, смелостта и дълготърпението щедро обсипят душата ти и докрай останеш устойчив, непоколебим за Слава на Бога Жива го!
Амин! Аз дойдох по дружествена работа тука и от 1-2 дни гледам пък да използувам някои необходимости за Сливена, като беседи, песни и пр. Много, много съм добре, Слава Богу! В Сливен тоже всички оставих бодри, здрави и весели и вярвам, че и такива ще ги заваря. След 1-2 дни, ако е Волята Божия, ще си тръгна за Сливен.
към текста >>
71.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Чувствувам такава
бодрост
и свежест.
Преди няколко дена ми даде резанче червен портокал, усмихна се и каза: „Това е италиански портокал...” О, как мога едновременно да запазя и Учителя, и белия мой гълъб, и високия стил на музикалния жрец, който ми даде такъв духовен имунитет! Гълъб мой, обични мой! Благодаря Ти, Господи за чудната вечер у Русеви, за безбройните блага земни и небесни които вкусих, за неочаквания гост, за помощта на Бориса, за двете ми благородни гостенки Здравка и Соничка, които ме обичат. Цветето ми взе да се поправя. 8 ФЕВРУАРИ [1925 г.] Още се храня само с жито.
Чувствувам такава
бодрост
и свежест.
Ръцете ми станали тънки и нежни. В умът ми бистрота. Гласът ми е особено хубав. Мога да взема чисто горно фа. Искам той да дойде.
към текста >>
72.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Пожелавам Ви в тоя момент
бодрост
и бистър ум за през всичкото време на изпитите.
Четох го с радост и умиление за всичко преживяно от Вас около изпитите. Дерзайте! Вярвайте, че сега е ред на по-добрият успех! Неизказано се радвам, че се е намерила душа, която да Ви прегледа с храна и съчувствие. Радвам се, че Великата Майка - Божествената Любов Ви докосва, Вий я усещате; от нея е импулса и в нашата дружба, да сме й верни във век! Постоянствувайте и във вечерните ни бдения.
Пожелавам Ви в тоя момент
бодрост
и бистър ум за през всичкото време на изпитите.
Да намерите благодат пред Бога, а Той да всели такива благородни прояви и в душите на ония, от които ще зависите. Пазете и достойнството си на чиста девица, от другарките си преизбрана за съсъд Божий! Ще очаквам ежедневно известия за успеха Ви. Бог с Духът си да бъде благ към Вас, Хелмира! Неговите лъчи да Ви осияват, та всеки който види тази виделина, да възхвали Него и неговите достойни работници!
към текста >>
73.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Веселие и
бодрост
лъха от нас.
Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”. Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми. С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и
бодрост
лъха от нас.
Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г. От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога Посрещнахме го с победен вик. Той е живот, надежда наша жива Той води ни в победния си път Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат. Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини.
към текста >>
74.
2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Пълни с веселие и
бодрост
, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата. Дома.
Изпиваме и по два чая и започваме да пеем. На кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка. Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание. Часът е само 3 след пладне. Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба.
Пълни с веселие и
бодрост
, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата. Дома.
От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе. И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие! Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух. Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.
към текста >>
Едното носи свежест, здраве,
бодрост
, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух.
Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба. Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата. Дома. От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе. И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие!
Едното носи свежест, здраве,
бодрост
, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух.
Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво. Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива.
към текста >>
75.
2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат
бодрост
в жилите ни. Бивака.
По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала. Из под натежалите от сняг храсти наднича бодрото личице на кукуряка морав и минзухар - това е първото знаме на пролетта. Грее топло слънце и прижуря лицето. Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре.
И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат
бодрост
в жилите ни. Бивака.
Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.
към текста >>
76.
2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и
бодрост
.
Сам ни показа как да събираме слънчева прана. Колко хубаво! Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта.
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и
бодрост
.
После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва.
към текста >>
77.
2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Вие внесохте у нас
бодрост
и сила, които иначе нямаше да получим.
Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни. Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо.
Вие внесохте у нас
бодрост
и сила, които иначе нямаше да получим.
Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост. Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.
към текста >>
78.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Но колко много още сила и
бодрост
се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.
Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля... Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество.
Но колко много още сила и
бодрост
се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.
Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци.
към текста >>
Но в нея бе запазена поразителна
бодрост
!
След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи... Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни. Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни. Коя беше тая Варвара? Как се бе добрала до нас? Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука?
Но в нея бе запазена поразителна
бодрост
!
Кой знае каква огромна душевна сила крие в себе си тая славянка, която си позволява със силата на Духа Святи да бие с разпятието директорки, хаджийки, да ги уволнява, да смушква попове, да връхлита върху владици и вредом, като Дон Кихота да се явява като защитник на слабите и унижените. Тя разправя, че някога си се била женила за някого в Русия. Отсетне узнала, че младичкият й съпруг, бил вече баща на две деца при незаконна съпруга. Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и смелост, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка. Слагат за обяд.
към текста >>
79.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и
бодрост
в поглед и походка!
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли. Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила... Настигат ни туристи за „Алеко”.
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и
бодрост
в поглед и походка!
Те бързат да предварят закапващия се дъжд. Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме. Почва да ръси. Нека си ръси. С нас е Учителя.
към текста >>
80.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Вместо унилост тя ми донася
бодрост
.
Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече на самодивско жилище, а на циганска катуна. Не, тъй си е по-хубаво. 22 август 1929 г., четвъртък Волна тичам по канарите. Като сърна, която е дома си и познава всички кътчета. Нито следа от снощната буря и дъжд.
Вместо унилост тя ми донася
бодрост
.
Не ходя, а хвърча от скала на скала, от езеро на езеро. Утре заминаваме! Привлича ме човек при Махабур. Той плава в малка гумена лодка и мери дъното й. Колко е съсредоточен.
към текста >>
81.
2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
С колко
бодрост
се връщаме!
В София действително е кално. Небесните тулумби хубаво са си свършили работата. Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи. На Изгрев ни раздават чай. Броим се - осемдесет души.
С колко
бодрост
се връщаме!
Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир. От моята кашлица - нито следа. В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение. Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино. Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията на Морфея.
към текста >>
82.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот,
бодрост
и радост в тия, които са край Него.
За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията. Живота им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека. Целият им живот е беззаветна служба за благото на човечеството.
Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот,
бодрост
и радост в тия, които са край Него.
Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко. Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва. Неговият живот е израз на строителство - от най-малките форми в животинския свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни. Необхватна е голямата дейност на един Учител, за това годините, които лежат преди Неговото идване са години на подготовка за Великото събитие, а тези след Него на Велика творческа работа и устрем към новото.
към текста >>
83.
11. Ученикът е винаги млад
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Затова една от неговите задачи е да постави в ред мислите и чувствата, ако иска да запази
бодростта
и силите си.
Груба грешка е да се пренебрегва душевния живот на човека, неговото мислене и чувствуване - нещо повече, би трябвало оттам да се започне. В основата на всяко заболяване има една психическа причина - умствена или сърдечна депресия, дисхармония в мислите или подпушване на чувствата. Но нека не се отклоняваме. Човечеството ще стигне до тези въпроси, които ни говорят убедително за неразривната връзка между физическото и духовното тяло на човека и за ония невидими умствени и сърдечни микроби, които атакуват най-напред мозъка и сърцето. Тези въпроси за ученика представляват жизнен проблем към който той се отнася с нужната сериозност.
Затова една от неговите задачи е да постави в ред мислите и чувствата, ако иска да запази
бодростта
и силите си.
Той знае, че оттам трябва да започне. Мислите и чувствата са средства с които душата оперира. Тогава започва онази дейност, която произтича отвътре навън - мислите стават обект на изследвания, чувствата също и тогава човек научава изкуството да ги организира и канализира. Ученикът е в непрекъснато движение, не държи капитала си в застой, а винаги в обръщение. Има ли движение, има и живот.
към текста >>
84.
4.3. Как пеят водите
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Тръгнеш ли срещу тях, към теб лети един живот пълен със сила,
бодрост
и здраве.
Слушайте... Това са водите на Рила, това са нейните животрептящи струи, които аленеят по нейните огромни артерии, това е сърцето на Рила, това е живота на Рила, който трепти, шуми и пее по неравните корита, разлива се по урви и канари и пенливо се разбива на милиони капки, там където водопадите се спущат задъхано и светкавично. Това са водите на Рила, които дъхащи на сняг и чистота изпълват езерата и нашир запяват за своята притихнала мощ. Това са водите на Рила, които не намират път по нейната снага, стремглаво се провират под огромни канари и текат надолу под морените. Слушайте песента на тези подземни реки, слушайте, това е най-чистата и най-дълбоката музика от която лъха ненарушимо спокойствие и красота. Това са водите на Рила, които се стичат по всичките посоки и като буйни потоци възторжено се спущат надолу по стръмните пътища, бързи, свежи, дъхащи на младост и сила.
Тръгнеш ли срещу тях, към теб лети един живот пълен със сила,
бодрост
и здраве.
Рилски поток най-чистата линия на неувяхваща младост, най-бодрия вик на мощен живот. Където и да съм, аз слушам, как водите на Рила пеят, аз гледам водния облак на водопадите, аз се губя по неизразимата хубост на Рилските езера, където е събрано всичкото великолепие на планината. Водите на Рила, събрани в тези огромни чаши, прозрачни и кристално чисти. Аз разбирам техния език, аз разбирам езика на рилските води и развълнувано съхранявам едно богатство и една незабравима страничка на моите рилски дни. От разхвърлените тонове на рилския водопад, от нестихващите гласове на рилския поток, от спокойната въздишка на рилските езера аз изплитам една мелодия, една песен, един образ - чист и незабравим.
към текста >>
85.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си
бодрост
.
В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот. Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н. Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен.
С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си
бодрост
.
В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието. Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината.
към текста >>
86.
190. Деветата симфония на Бетовен и снимките от представлението
,
,
ТОМ 34
Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си:
бодрост
, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
Но Учителят направи разбор на „Деветата”. Сега тука прочетете какво пише: това и това. В.К.: Сега в „Деветата”: „Прегърнете се, милиони!. „Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер. По този начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложени от двамата големи гении на човечеството.
Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си:
бодрост
, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти след последните акорди на .Деветата симфония” на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не стигаха до слуха му. Вече 30 години глухотата го откъсваше от околния свят.
към текста >>
87.
259. Бетовен - въведен в новото учение
,
,
ТОМ 34
Бодрост
, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
В.К.: [Чете] „В Париж, на 5 май т.г. празненствата „Седмица на Европа 1972 г.” ще бъдат открити с „Кантатата към Радостта” от четвърта част на Деветата симфония на Бетховен по текст на Шилер. Статията е „Прегърнете се, милиони! ” По тоз начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложили в нея двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към Радостта е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изгради в Деветата симфония по един космически, може да се каже, начин основата на философията си.
Бодрост
, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
Една паметна вечер на 17 май 1824 г. Кертнетор театър във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти с последните акорди на Деветата симфония на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не достигнаха до слуха му.
към текста >>
88.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
- Вие ме очудвате с вашата
бодрост
, с вашата дързост, казал Христо Илариону, особено сега след изпъкването на унията.
Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните търговци и от по-благоразумните младежи и еснафлии. Всички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; всички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенията за независима йерархия по честен начин, а не с измяна на вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към българския народ, за да се не заблуждава, което се и подписва от всички, както и от разкаяните се десетина-петнадесет духовни и миряни. Христо се среща с Илариона. - Този ден Христо издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, озадачен, а пък то, напротив, го намери бодър, дързостен, готов да се бори за справедливите домогвания на българите и да отстоява на всички удари, идещи от страна на Патриаршията или на правителството, също и на посегателствата от страна на пропагандите, католишка и протестантска.
- Вие ме очудвате с вашата
бодрост
, с вашата дързост, казал Христо Илариону, особено сега след изпъкването на унията.
-Да.нямада скрия положението си, в което се намерих два-три дена, от понеделник насам, смутих се, сломих се до отчаяние, загрижих се и се уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; но като разпитах и узнах какви лица и как се е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояването на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз се успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течение на църковния ни въпрос, но аз съм убеден, че тя няма да хване корен между народа. Ето на, половината от подмамените се върнаха вече, също и двама свещеници, с които се готвим да служим за Коледа. От друга страна пък, тя ще стане причина да престанат русите да галят толкова усърдно гърците и Патриаршията им, която ще накарат да се съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор се прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим.
към текста >>
89.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
- Вий мя очудвате с вашата
бодрост
, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията.
Провървели ся от сичките краища на Стамбул и Галата Българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития. Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий. Сички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; сички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенната ни независима йерархия по честен начин, а не с измяна във вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлий и младежи, които усъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към Българския народ, за да ся не заблуждава, което ся подписва от сички, както и от раскаялите ся дестина-петнадесят духовни и миряни. Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска.
- Вий мя очудвате с вашата
бодрост
, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията.
-Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течението на църковния ни въпрос, нъ аз съм убеден, че тя няма да хвани корен между народа. Ето на, половината от подмамените ся върнаха вече, също и двама священници, с които ся готвим да служим за Коледа. От друга страна пък тя ще стане причина да престанат Русите да галят толкова усърдно Гърците и патриаршията им, която ще накарат да ся съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор ся прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим.
към текста >>
НАГОРЕ
