Търсене в текстове за 'Богове'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете.
I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини.
към текста >>

................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали.
към текста >>

Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи.
Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи. А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>

А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи. А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>

2. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди.
А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят!
към текста >>

3. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.
В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
към текста >>

4. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог.
Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог.
към текста >>

Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца".
В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота. Но този Път съществува. И по него минават ония редки, самотни пътници, които са поели друм към Вечността.
към текста >>

5. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии.
Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма.
към текста >>

6. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог.
Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух).
към текста >>

7. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.
към текста >>

8. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?...
Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>

9. Съдържание на бр. 2 Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците.
Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят. * Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците. * Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите говорят.
към текста >>

10. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост.
Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно.
към текста >>

За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените.
– Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете.
към текста >>

Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата.
– Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни.
към текста >>

Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете.
За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
към текста >>

Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места.
После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон.
към текста >>

Така говореше равният на Боговете.
Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител.
към текста >>

11. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание.
Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години.
към текста >>

На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже.
То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му.
към текста >>

Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат.
Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба.
към текста >>

Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат.
Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога.
към текста >>

Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му.
На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея.
към текста >>

Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея.
Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина?
към текста >>

Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение.
Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря.
към текста >>

Боговете се съгласили.
Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта.
към текста >>

12. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора.
Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка. Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна.
към текста >>

И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта.
Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка. Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна. Нямаше я. Хората дълго я търсиха, но я не намериха.
към текста >>

13. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли?
Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас. Обгърнете с поглед живота си. Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие.
към текста >>

14. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя. Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги.
към текста >>

Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя.
За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни. И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои. Никое същество не е презряно. И ти сам знай, че си нищо и ще знаеш всичко.
към текста >>

15. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога.
Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива. Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава. Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса!
към текста >>

16. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души!
към текста >>

17. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство.
към текста >>

18. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца!
Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга. Радвайте се, защото сте от призованите!
към текста >>

19. Из поемите на Кабир Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост!
Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите! В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ. Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов. В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост! Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята непостижна мощ! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята всесъвършена красота !
към текста >>

Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота!
В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ. Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов. В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост! Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята непостижна мощ! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята всесъвършена красота ! И все пак Ти си тъй близко до мен, о Предвечний и Вселюбящий Отче! Чрез Тебе и в Тебе живея аз! Твоите вълшебни сили бликат из тайнствения извор на моето сърце!
към текста >>

20. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава!
А. Т. НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той! Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие.
към текста >>

Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става.
И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души. Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон. Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това. Наричайте Го Върховна Истина.
към текста >>

21. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Работата, която царят иска е такава, че никой не може да я извърши, освен боговете, които не живеят между земните човеци." Небукаднецар повелил тогава да ги погубят.
„Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му". Ала царят го бил забравил, па и не вярвал, види се, на тяхната научна честност. „Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине. Затова разкажете ми съня и аз ще се убедя тогава, че вие ще можете ми изясни и тълкуванието му." Халдеите отвърнали: „Няма на земята човек, който може да изпълни желанието на царя. Работата, която царят иска е такава, че никой не може да я извърши, освен боговете, които не живеят между земните човеци." Небукаднецар повелил тогава да ги погубят. Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд.
към текста >>

Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят.
„Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине. Затова разкажете ми съня и аз ще се убедя тогава, че вие ще можете ми изясни и тълкуванието му." Халдеите отвърнали: „Няма на земята човек, който може да изпълни желанието на царя. Работата, която царят иска е такава, че никой не може да я извърши, освен боговете, които не живеят между земните човеци." Небукаднецар повелил тогава да ги погубят. Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища.
към текста >>

22. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов!
към текста >>

23. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения.
Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола.
към текста >>

24. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!...
Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!... Живият Бог – така се е говорило всякога, макар че учените хора на днешното време считат това за легенда от праисторично време. Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина. От Дамка последните езера се виждат като вълшебни сини чаши, напълнени с елексир, който дава свежест и живот, скътани всред скални гиганти, сякаш да не може никой да оскверни тия святи места. И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика. Стръмни скални откоси и зъбери от шисти и гранит обграждат отвсъде тия езера, в които се отразява небето.
към текста >>

25. Тази твоя постъпка Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един ден, за негово нещастие, той написал никаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ В ЦАРСТВОТО НА ОРМУЗД-ДАЙ В царството на Ормузд-Дай живял един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал никаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете. Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета.
към текста >>

И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ В ЦАРСТВОТО НА ОРМУЗД-ДАЙ В царството на Ормузд-Дай живял един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал никаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете. Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета. Всички разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай.
към текста >>

В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни.
Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал никаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете. Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета. Всички разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Пред съда се явили и представители на няколко медицински дружества, да искат да изследват дробовете, сърцето, мозъка на поета, да видят, коя е причината, дето поета се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо.
към текста >>

Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета.
Един ден, за негово нещастие, той написал никаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете. Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета. Всички разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Пред съда се явили и представители на няколко медицински дружества, да искат да изследват дробовете, сърцето, мозъка на поета, да видят, коя е причината, дето поета се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества.
към текста >>

Пред съда се явили и представители на няколко медицински дружества, да искат да изследват дробовете, сърцето, мозъка на поета, да видят, коя е причината, дето поета се осмелил да обиди боговете.
Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета. Всички разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Пред съда се явили и представители на няколко медицински дружества, да искат да изследват дробовете, сърцето, мозъка на поета, да видят, коя е причината, дето поета се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички като че ли му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем, как се пише поезия! Всички отправили към него страшни, свирепи погледи.
към текста >>

Той сам нямал никаква мисъл да обижда боговете.
Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички като че ли му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем, как се пише поезия! Всички отправили към него страшни, свирепи погледи. А той се чудел, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Той сам нямал никаква мисъл да обижда боговете. Решение да се наложи смъртно наказание на поета било взето и мнения, какво да бъде това наказание, се сипали от вси страни. Едни казвали да дадат поета на акулите, те да го разкъсат и изядат. Други настоявали да го дадат на лъвовете. Трети искали да турят поета на гърба на един кон, без право да се държи за него и конете да прескача препятствия, да минава гори и планини. Други предлагали жив да го заровят и т.н.
към текста >>

Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете.
и т.н. Не бил пожален Адат-Махри и от медицинските дружества. В ужас, треперещ, слушал поетът всичките тези наказания. Кой може да го защити? Той започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета.
към текста >>

Според мене, боговете ме осъждат несправедливо.
В ужас, треперещ, слушал поетът всичките тези наказания. Кой може да го защити? Той започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той.
към текста >>

Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета.
Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина.
към текста >>

Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш.
Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>

26. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не изглеждат ли тия хора еднакви в приьомите си със старите диваци, които са жертвували дори най-скъпите си близки за да умилостивят духовете и боговете!
И все пак натрапничаво се налагат многократно много явления. Например - злокобни места. Случва се, живее си някой спокойно и добре и мине един ден отнякъде и животът му за миг потъмнее - тръгне му на зле или пък заболее. Тръгват тогава бабички по тия места и слагат захар и четат молитви - да умилостивят духовете. Нещата, кога се оправят, кога не. Не изглеждат ли тия хора еднакви в приьомите си със старите диваци, които са жертвували дори най-скъпите си близки за да умилостивят духовете и боговете! И странно как днешните хора във века на физиката, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания! Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн. Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек.
към текста >>

Казахме: посредник между боговете и хората.
Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн. Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст.
към текста >>

Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!).
Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила. Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!). Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността. Той е едно допълнение и извисяване на Венера. Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота. Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ. Външният израз на юпитеровата сила са едноименните пръст и хълм.
към текста >>

28. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход.
Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е.
към текста >>

29. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти.
Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер. Като оставим на страна политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти. Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук, на земята и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили.
към текста >>

30. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера.
Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера. Дори ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри. Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диоген тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнически вид, нерадостната самота, в която е живеел и – бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници и при това - в бъчви!
към текста >>

31. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени.
И понеже левите първоначално са взели надмощие, изместили са сърцето вляво. В бъдеще, обаче, когато великите човеци на десния път вземат отново надмощие в развоя на земното човечество - нещо което вече става - човешките мисли и чувства пак ще се уравновесят и сърцето ще дойде в своето нормално положение. Когато - в пътя на своята инволюция – великите човеци са слезли на земята, за да я устроят, те са създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трябва, обаче, да споменем, че слизането на великите човеци на земята е било за тях само един епизод. То е един от последните етапи на тяхната творческа дейност в света. Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени. И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят. След като са я уредили, те отново са се оттеглили в духовния свят. Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на думата, в който по-горе ги описах, няма. Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители.
към текста >>

32. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство.
една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
към текста >>

Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни.
Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци.
към текста >>

33. ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И станали почти богове, ние бихме се срамували от това, което сме били и бихме дирили само да го забравим.
Как бихте желали да се излее над нас благодат и милост? Те ще паднат около нас като стрели, които нямат повече цел. Безсмъртни, ако останем такива каквито сме, никоя адска мъка не би била по-жестока. При все това, тъкмо туй е което ние желаем. От друга страна, ако ние бихме еволюирали не бихме били вече ние. И станали почти богове, ние бихме се срамували от това, което сме били и бихме дирили само да го забравим. На всеки случай, това което изглежда днес същността на нашето естество, би се радвало много по-малко на това безсмъртие, отколкото ние го очакваме. Ние би трябвало, от време навреме, подобно на Еней, в шестата книга на Енеидите, да слизаме при нашите мъртви. Аз не съм виждал много мъртви, но аз познавам много живи, които ги няма вече и които ме очакват - не в свещения лес на Аверн, нито по Елисейскитe полета, но в глъбините на самия мене, където няма вече нито небе, нито ад, но спомени, пречистени чрез живота, който продължава в съзнанието, в паметта. Там чувам, самият аз, вика на старата анхуза: Venisti tandem, tuaque expectata parenti Vicit iter durum pietas. Datur ora tueri, Nate, tua, et notas audire et reddere voces.
към текста >>

34. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете.
Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие. Ще ви говорят, че с пари и добри условия се постига всичко това. Ще ви говорят за благоденствие. Братя мои, няма нищо по-преходно от това да придобиеш нещо с пари и с градени от случая външни условия. Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството. Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете. Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът. Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество.
към текста >>

Защото корените на неговия смях са във веселието на боговете.
Една усмивка - струва животи! Мъдрецът знае да се смее, защото познава живота, познава неговите скърби и радости. Знае неговите отрицателни и положителни страни. Познава неговите качества и слабости. Мъдрецът знае да се смее, защото той е обърнал живота си на радост, ползуваща всички. Защото корените на неговия смях са във веселието на боговете. Смей се, брате мой, смей се от душа! Смей се винаги, когато трябва и е разумно. Така ти ще преобразиш смеха във вътрешна радост и във веселие, което е познато само на боговете. Така ти ще живееш разумно и ще използуваш най-добре благата на живота. Смей се!
към текста >>

Така ти ще преобразиш смеха във вътрешна радост и във веселие, което е познато само на боговете.
Познава неговите качества и слабости. Мъдрецът знае да се смее, защото той е обърнал живота си на радост, ползуваща всички. Защото корените на неговия смях са във веселието на боговете. Смей се, брате мой, смей се от душа! Смей се винаги, когато трябва и е разумно. Така ти ще преобразиш смеха във вътрешна радост и във веселие, което е познато само на боговете. Така ти ще живееш разумно и ще използуваш най-добре благата на живота. Смей се! Смей се благородно и от душа! Смей се ти, приятелю, който винаги си натъжен!
към текста >>

35. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нека тогава боговете на Ариман-Дез се смеят, нека Адита тръгне по неговия път.
Ели-Pa видя и разбра - несломима беше неговата сила, но трепет обхвана неговото сърце. Колко страшен беше светът на Ариман-Дез. И когато пресметна, какво имаше още да покаже пред Адита, той разбра, че имаше още две неща. След това всичко ще бъде изгубено или спечелено. Най-мощното ще остави най-подир. Нека тогава боговете на Ариман-Дез се смеят, нека Адита тръгне по неговия път. За четвърти път Ели-Pa проговори на себе си и гласът му прозвуча тъжно: – Доброта! - си рече той. И в миг се превърна на безобидна птица, чийто тромави дви¬жения я накараха да се сгуши под тръстиката. Кротко и добро създание... Но и тоя път нещастието го дебнеше неумолимо и же¬стоко; и тоя път Ели-Pa беше победен. Ариман-Дез се превърна на лисица.
към текста >>

36. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Боговете долу в бездните водят жестока бран.
Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината. И вятърът на пролетите и тъжните есени, които ще минат край тебе, ще огъват твоята слаба още снага, доде израсне дърво като това, от което падна, защото сам ти пожела това. Не помниш ли? II Морето Морето се гневи. Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб. Боговете долу в бездните водят жестока бран. Белите платна на кораба се пукат, наклоняват се мачтите, умират един след друг смелите мореплаватели. Един от тях стои като безумен, прегърнал с ръка кормилото, дрипав, с разтворени очи и със засъхнали, напукани устни. Като фосфор е бледо лицето му. Той няма вече път в морето, нито небесния купол за молитва. До стенещия кораб са зинали тъмни гробове, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят.
към текста >>

37. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение.
Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи. с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях. Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността. Бе зима. И дойде нова пролет.
към текста >>

38. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>

39. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
към текста >>

Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланик на боговете.
Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото. Но където и да го срещнем, ще констатираме все същите основни черти. и във физиономия, и в характер. Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуровия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, неорганизаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта – като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизма на простото регистриране, копиране, преписване машинописно. Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланик на боговете. с това е символизирана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
към текста >>

Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер.
А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир. допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева – Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер. Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът. Рожба на така нареченото "трето съсловие" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение.
към текста >>

40. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение.
Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто – като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера "обезглавява" мъжете – чрез преградка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се надсмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марс. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота.
към текста >>

Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се надсмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марс. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерния спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и "омъжестви" типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-плен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде – и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напоено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. в него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него.
към текста >>

41. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Същински храм, какъвто строяха на боговете.
Всичките минали и сегашни мъдреци, владетели и законодатели, могат да се усмихнат недоверчиво и да не приемат истината, но тя е тъкмо такава. Ето как стана. Една сутрин Меру-Ир попита сестра си: – Кжде е образт на принца? – Ела и виж I Меру-Ир тръгна след нея и видя образа на Сатия-Ра – беше поставен на висок пиедестал, обкован със злато и скъпоценни камъни. Около него бяха запалени светилници, които денонощно горяха. Същински храм, какъвто строяха на боговете. – Ето го! – рече Дуна-Фу. Аз го обожавам и в негова чест заповядах да построят този храм. Аз идвам всеки ден тук и по цели часове се възхищавам от неговата хубост. Ела и ти.
към текста >>

42. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло.
към текста >>

43. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Все пак, брезата е по-щастлива, отколкото съвременните културни хора, които по един или друг начин са поробени и служат на разни идоли и богове.
Неволно, при мисълта за растителното царство, изпъква в съзнанието днешното световно положение. Малки народи биват заробвани икономически и политически, без разбира се, това да е тяхното желание. И животът им взима насока в съгласие с онази "силна" нация, която ги е заробила. Ние имаме в наши дни подобни драстични примери на заробване на високо културни държави. Не прилича ли това на брезата всред боровете? Все пак, брезата е по-щастлива, отколкото съвременните културни хора, които по един или друг начин са поробени и служат на разни идоли и богове. Тя поне добива само вида на боровете. И пак си остава бреза, растяща като бреза на свобода. А хората? В приспособлението на растенията към околната среда, ще искаме да подирим прояви на разум. Големият Метерлинк написа цяла книга върху интелигентността на цветята в природата.
към текста >>

44. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите".
При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
към текста >>

45. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас".
Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий.
към текста >>

46. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама.
Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи.
към текста >>

Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите" в социалния организъм – с целия изпълнителен съдебно-административен апарат във всичките му разклонения.
Това е така нареченият от Сент Ив Съвет на Бога (Божествен Съвет), съставен от корпорацията на посветените в малките и големи мистерии, чиито външни, социални функции се изразяват в званията на свещеника и учения. Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите. Те са познавали „волята на Бога", познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите" в социалния организъм – с целия изпълнителен съдебно-административен апарат във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони.
към текста >>

От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена.
Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите. Те са познавали „волята на Бога", познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите" в социалния организъм – с целия изпълнителен съдебно-административен апарат във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове.
към текста >>

Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове.
От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие". Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет.
към текста >>

Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете", както и през тия на „Божествения Съвет".
Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са. били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм. Така запример, при избора на цар са участвали и трите съвета. Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете", както и през тия на „Божествения Съвет". Ставайки цар, той е бил, тъй да речем, свръхличен представител на Трите Съвета, изпълнител на един кодекс на народно и международно право, почиващо на Правдата, срещу който кодекс той не е могъл да действа по личен произвол. Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрай се разпада поради така наречения разкол на Иршу (3200 г. пр. Хр.). Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца. А с това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквито видехме да царуват и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия.
към текста >>

47. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си.
Някои от тях бяха с осакатени ръце. Той ги лекуваше, те излизаха с здрави ръце. Радостта им се изливаше като пълноводна река. Някои имаха схванати крака; когато излизаха със здрави нозе, те скачаха като телци. Други бяха слепи; когато наново виждаха слънцето, те плачеха от радост. Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си. Всеобща и всенародна беше радостта, която като буйни потоци заля страната на Зинобий. Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на младите жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в небесния простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам. Народът ликуваше. Всеки ден от царския дворец, откъдето години наред излизаха жестоки присъди, сега излизаха живи и здрави хора, които до преди час са били само трупове, които Ишуа Бентам ги връщаше към живот. Промениха ли се след това законите на Зинобий-Ра?
към текста >>

48. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Наново започнал да протестира срещу боговете.
Оздравили краката на майстора и той отишъл да довърши работата си. Качил се на сградата и започнал да удря с теслата, да забива гвоздеи. Каква била изненадата му, когато видял, че гвоздеите не влизали, колкото и да удрял. Като не могъл да забие гвоздеите, разгневил се, хвърлил теслата, но тя увиснала във въздуха. В гнева си, той сам скочил на земята, но и той увиснал във въздуха. Наново започнал да протестира срещу боговете. Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката. Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света.
към текста >>

49. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете".
Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата.
към текста >>

50. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост. В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота!
към текста >>

52. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Учителят в румънски превод В румънския вестник „Tribuna olteniel! " от 29 май т.г., който излиза в Крайова, е поместен превод на статията от Учителя „Съвършеният човек", взета от сп. „Житно зърно", бр. 3 от. т.г. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете". В нея излага първите и достоверни данни за един неизвестен мистичен център, дето са събрани група учени и философи. Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на китайския Тибет. Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди. Липсват точни данни за старостта на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища. Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя.
Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник — бляскав като снежна пряспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конника са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрин, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев.
към текста >>

54. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената! " И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството. "О, дете на труда и смирението! Ти си възхитен от тая дивна красота на изгряващото слънце на живота. Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното!
към текста >>

55. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Те са били богове на небето.
Второто нещо, което определя човека са правите чувства. Те трябва да имат зад себе си поне една основна мисъл като тил. Преходните чувства нямат никакъв тил зад себе си. Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествените принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли. Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взели участие в създаването му. Те са били богове на небето. Като свършили работата си горе, те слезли на земята да я уредят. Като проследите живота на великите хора, виждате че те са живели при големи ограничения. Затова те не са могли да се проявят напълно. Вземете запример Христос. Той беше велик човек, не можа да се прояви напълно.
към текста >>

56. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него.
Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата. Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него. Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете.
към текста >>

Той е вече господар на света, Боговете са го помазали.
с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата. Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него. Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете. И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън. Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае. Легенди е написал човек за огъня.
към текста >>

Огънят е тайна на Боговете.
Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него. Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете. И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън. Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае. Легенди е написал човек за огъня. Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята.
към текста >>

През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете.
Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях. трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството.
към текста >>

Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете.
трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството.
към текста >>

Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята.
Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята.
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Те са най-големите богове, на които хората се кланят.
А да запазиш само за себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно. Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов. И може ли да има в една земна любов трайност? – Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни. Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение.
към текста >>

58. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Изправен на мястото, от гдето е гледала към нашия свят статуята на Атина Палада, аз почувствувах еднаквостта на човешката душа от миналото, от днешното, а сигурно и от бъдещето и еднаквостта на всички Богове от всички времена.
Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел? Не беше ли същото това търсене пипнешком на смътно усещаната, непостижима реалност в нас и около нас, която хората от всички времена, от всички народи са търсили? Не беше ли това нуждата на същата натоварена със скръб и противоречия душа, която задушавана в непроходимостта им, търсеше да се отправи към красивото, към височините, към небето? Изправен на мястото, от гдето е гледала към нашия свят статуята на Атина Палада, аз почувствувах еднаквостта на човешката душа от миналото, от днешното, а сигурно и от бъдещето и еднаквостта на всички Богове от всички времена.
към текста >>

59. ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Единственият начин за убеждение за тях са страданията и обезверяването в собствените земни богове, на които се кланят.
Нашата цел, в тези общи изяснения не е да напишем дълго съчинение върху религията и духовния живот. Такива съчинения има много. Доста нещо има писано по тия въпроси и от окултно, гледище. Нашата цел не е и да спорим с материалистите и безверниците. Тях книгите и словата не могат да убедят. Единственият начин за убеждение за тях са страданията и обезверяването в собствените земни богове, на които се кланят. А страдания има вече много по земята. И ще има още и то твърде много. Ще се раздруса всеки, ще се разклатят всичките му устои и вярвания. Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща". И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели.
към текста >>

60. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост.
Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония. Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани. Край морето възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха. На север страната бе запазена от една планина с диво величие. Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото. Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост. Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас. Същата справедливост свързваше и царете с техните поданици. Кротки и разсъдливи бяха хората, честни и благородни; ценеше се само личната способност, а не богатството, което се падаше всекиму без труд; изобилието не ги караше да се забравят, те знаеха, че техният имот можеше да вирее само при взаимна любов и че завистта и егоизмът ще унищожат всичко. И докато божествената искра гореше в тях, те не се отклониха от пътя на добродетелите. Платон само намеква съвсем накратко, че по-късно те сами пожертвуваха най-добрата част от своя характер и привлякоха наказанието на боговете върху себе си.
към текста >>

Платон само намеква съвсем накратко, че по-късно те сами пожертвуваха най-добрата част от своя характер и привлякоха наказанието на боговете върху себе си.
Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост. Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас. Същата справедливост свързваше и царете с техните поданици. Кротки и разсъдливи бяха хората, честни и благородни; ценеше се само личната способност, а не богатството, което се падаше всекиму без труд; изобилието не ги караше да се забравят, те знаеха, че техният имот можеше да вирее само при взаимна любов и че завистта и егоизмът ще унищожат всичко. И докато божествената искра гореше в тях, те не се отклониха от пътя на добродетелите. Платон само намеква съвсем накратко, че по-късно те сами пожертвуваха най-добрата част от своя характер и привлякоха наказанието на боговете върху себе си. „Настъпиха страшни земетръси и наводнения и в продължение на един лош ден и една съдбоносна нощ островът ведно с цялото крамолно племе изчезна в морето”. Така разказва прочутото, често цитирано изложение на Платон. — Най-често обаче, се приемаше мнението на Страбон и Плиний и Атлантида се обявяваше за приказка. Но загадката би била още по-голяма, ако Платон беше съчинил само една приказка, тъй като модерното изследване потвърждава и доказва съществуването на Атлантида. Английската експедиция Challenger през 1872 г.-1876 г., едновременно опериращата германска експедиция „Gazelle” и американската експедиция „Dolphin" установиха единодушно, че от дълбочините на Атлантическия океан, приблизително успоредно на Кордилерите, се издига един гребен, който започва от южния връх на Гренландия и достига до острова Тристан да Куна и там се разширява и снишава.
към текста >>

Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида.
преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо.
към текста >>

Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново.
Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил.
към текста >>

61. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

То не загатва за нищо друго, защото и боговете са такива прекрасни, силни, пълнокръвни, страстни и примамващи.
Древните елини са познавали най-добре земята и земната радост. Съвършенството в архитектурните форми, безсмъртните капители на дорийската, йонийската и коринтийската колона са продукт на много физическо слънце, на ярки контрасти и на едно неповторимо в човешкото развитие чувство за хармония, стилизация и маса. Безсмъртното съвършенство на древните елини, което разчитаме върху достигналите до нас техни творби, е съвършенство на земните форми. То е едно равновесно, успокоено изкуство, в което не личат следите на никакъв протест срещу земната притегателна сила. Това изкуство е изцяло сложено на земята. То не загатва за нищо друго, защото и боговете са такива прекрасни, силни, пълнокръвни, страстни и примамващи. Голото тяло е доведено до съвършенство, от което не може да се изисква повече. Изображенията на божествата не будят мистичен трепет, за да ги догоним в тяхната божествена тайна и отвъдност. Не, тях ние можем да пожелаем, заради земното им всемогъщество, мускулната сила, телесното съвършенство, защото те биха били украса за нашия земен бит. Ако спрем поглед върху фасадата на някой от древните архитектурни стилове и приемем в съзнанието това съвършенство, изградено от хармонично съчетаните части, всека една от които представлява завършена стилна красота, ще се убедим, че тая фасада е родена заради обилието на слънцето, която я превръща в съвършен и успокоен архитектурен бисер. От въздушно-нежната мотивировка на симата, която опасва горния край на триъгълния гибел, от равното поле на Гейзон през капчиците на висящите плочи, в барелефното богатство на триглифите, през успокоената и безупречна тишина на архитрава и неповторимите трикапители могъщо поели тежестта, през канелюрите на колоната, стъпалата й и до самата почва, ние усещаме един могъщ поток от светлина, който облива това чудо на формите.
към текста >>

62. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията".
Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика. Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен". Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература.
към текста >>

63. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Андрей Андреев ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА Старото първо обяснение за произхода на музиката е, че тя е дар от боговете на човечеството.
Андрей Андреев ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА Старото първо обяснение за произхода на музиката е, че тя е дар от боговете на човечеството. Старите гърци вярвали, че Аполон е дарил музиката и поезията на хората, Хермес — лирата, Атина Палада — аулоса и др. У индусите началото на тона се свързва с музикалния инструмент вина, чийто изобретател е Нарада, един от седемте велики риши (митически мъдреци полубогове), син на Брахма, бащата на музиката. Египтяните смятали музиката за дар от бог Озирис. Лукреций в „De rerum natura (lib. V) прави опит да обясни началото на музиката с подражанието на пението на птиците, със звуците на ветъра от тръстоиката и т. н.
към текста >>

У индусите началото на тона се свързва с музикалния инструмент вина, чийто изобретател е Нарада, един от седемте велики риши (митически мъдреци полубогове), син на Брахма, бащата на музиката.
Андрей Андреев ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА Старото първо обяснение за произхода на музиката е, че тя е дар от боговете на човечеството. Старите гърци вярвали, че Аполон е дарил музиката и поезията на хората, Хермес — лирата, Атина Палада — аулоса и др. У индусите началото на тона се свързва с музикалния инструмент вина, чийто изобретател е Нарада, един от седемте велики риши (митически мъдреци полубогове), син на Брахма, бащата на музиката. Египтяните смятали музиката за дар от бог Озирис. Лукреций в „De rerum natura (lib. V) прави опит да обясни началото на музиката с подражанието на пението на птиците, със звуците на ветъра от тръстоиката и т. н. През средновековието, началото на тоновото изкуство се приписвало на Адам. Съвременната наука прави опит да даде едно по естествено разрешение на тоя въпрос, като изхожда от качествата на човешката природа.
към текста >>

64. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им.
Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита. Самолетите, които летят от единия край на света до другия, приличат на птици и насекоми. Безжичното предаване на думи и образи с помощта на бобини и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения. Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък. Всичко благородно и трайно повяхва и потъва в забрава. В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им. А в сърцето им тогава сигурно не се намира никакво основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало. Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществувание. Когато тази епоха пропадне окончателно, тогава ще се появят отново водачи. Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват.
към текста >>

65. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя взема най-скромната форма, но пред Нея се прекланят и боговете.
Истината минава тихо и незабелязано, по земния прах остават следи от нейните сандали. Тя не се вози в каляски. Празния шум на пиршествата е чужд на Нея, но Тя охотно посещава учениците и скромните Божии работници. Истината издирва кротките, смирените, чистите по сърце, на тях се открива. Истината е неизразимо красива! Тя взема най-скромната форма, но пред Нея се прекланят и боговете. Ако мравката не вижда човека, причината не е в човека. Братството на Любовта е неуязвимо. То е братство в този и в онзи свят. Ние не се примиряваме с насилието, неправдата, робството, ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те.
към текста >>

66. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук боговете са живели, а сега това е пустиня.
Връзката на ученика с Учителя е постоянна. Всякога, когато е възможно той е ходил в София и е слушал беседите и лекциите, които са били за него като учебни часове. Често е бил в планината заедно с Учителя, като в такива случаи не забравял да носи със себе си тетрадка и молив, за да записва ценни мисли за местата през които минават. На екскурзия през месец август 1924г до връх Мусала, Минчо Сотиров си записва следното изказване на Учителя: “Виждате ли тези камъни тук, защо ли са турени? Някога това място е било величествено. Тук боговете са живели, а сега това е пустиня. Днес хората идват само за екскурзия и бързат да се върнат назад. Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките на миналото величие. което е царяло тук.” Минчо Сотиров е ходил редовно на летните лагери, които Братството организира при Седемте езера в Рила. Там той преосмислял по новому своите опитности, които в тишината на планината често се явявали пред очите му и го подтиквали към размисъл.
към текста >>

67. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- Та не са ли това идоли, идоли, които хората са издигнали до степента на богове и тям служат, тям се кланят?
Младежки колона ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ, Писмо второ, Накъде да тръгне младежа, който току що пуска в бурното море на живота своята лодка и когото примамват сладките гласове на толкова очарователни сирени? Накъде да тръгне, когато от всички страни го зоват всевъзможни партии и организации, църкви и религиозни общества, идейни течения и професионални сдружения? Кому да служи? Кому да посвети живота си? На кого да даде силите си? - Та не са ли това идоли, идоли, които хората са издигнали до степента на богове и тям служат, тям се кланят? Не са ли това секти — отклонения от единната религия, подразделения на единния живот, за когото отделни партии, народности и църкви не съществуват? Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе! Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си! Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо.
към текста >>

68. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество.
Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията. Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим. Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! от Учителя И. Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка.
към текста >>

69. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали.
задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал. И, според закона на школата, Бог ги облече в лоши дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черния адепт. И каза им Господ: „Идете сега при тях, всеки трябва да отиде при своя учител“. И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали. Нещо повече — станаха роби. Този адепт бил много учен. И сега той прави някого да стане цар, други — министър, трети — владици, попове, учени и т. н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим.
към текста >>

70. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото те издигнаха своите зли богове, своите национални идоли „над всичко“ и не ще закъснеят да направят опит да смачкат всичко добро под острието на меча.
Този същия шовинизъм, който подготви и докара световната война, който отне живота на 20 милиона души, комуто се дължи днешния нечуван хаос в света, — е вирнал наново глава, жаден за нови разрушения. На много места в света, силите на злото са взели вече пълно надмощие. Те се стремят да обгърнато целия свят и да го направят наново арена на кървави вакханалии. Ето, и в България те вече свободно парадират със своите „легиони“. Hяма Бог, няма съвест, няма правда, няма любов, няма милосърдие, няма разум за тези, които се кланят единствено на силата на меча, и които само с него „разрешават “ всички проблеми. Защото те издигнаха своите зли богове, своите национални идоли „над всичко“ и не ще закъснеят да направят опит да смачкат всичко добро под острието на меча. Напразни надежди! Триумфа на злото е винаги тъй краткотраен! Злото е толкова силно, че никой друг не може да го разруши ... освен самото то. Злото ще се саморазруши! Безбройните количества гранати и бомби, куршуми и задушливи газове, които то денонощно приготвя, ще паднат върху снагата му, ще разсипят, ще убият самото него.
към текста >>

71. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий.
Долу ръцете, които точат ножове и се готвят да ги забият, при първия удобен случай, в моето тяло! — Защото тия ръце ще изсъхнат! Долу ръцете, които искат да смачкат всичко под своя юмрук, за да увековечат безумието, егоизма, насилието, мизерията и страданията в света. — Защото всички тия сили, които ми се противопоставят и искат да спрат победния ми ход напред, ще бъдат пометени от бурята, която сами предизвикват! Животът е един — единен и неделим! Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий. които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите? Мислите ли, че ще успеете? И не виждате ли бурята, която иде над главите ви? Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си.
Това са велики сили и принципи, на които всякога може да разчитате. Тези три велики сили са съединени в едно вътрешно единство, което единство е Бог в света. И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания.
Но в кой Бог трябва да се вярва? - В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка.
Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр.
Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира. Те помагат на човека и го напътват в живота. Някои хора имат такива помощници и техните работи вървят, а други ги нямат и техните работи вървят по-мудно. Но за да бъде човек във връзка с тези същества, неговият мозък трябва да бъде организиран. И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път. Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума. Да вярваш в Бога какво значи?
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система.
— Лесна работа. Горене! Ти гледай крака да поправиш. душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца. Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак. Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена гордост, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести. Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи.
към текста >>

Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля.
Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство. Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие. Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях.
Любовта носи със себе си приемане на всичко и всички, за нея не са важни родените по кармически начин различия в методите за достижение. Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно самоотричане. Любещото сърце е пълно се благословения за всичко, стремящо се към възвишеното духовно творчество, и — с деятелна помощ за отклоняващите се. Силата на сърцето, която е самия живот, а не придобивките на ума, дават в края на краищата Мъдрост и Власт. Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ … Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята. А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ... „Откажете се от светилниците, а се научете до мислите със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ... И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ... Да пробудим и да развием сърцето. това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да намерим неизчерпаемия източник на творческа сила. Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество. Животодаващата синтетична сила на Сърцето е скритата пружина на цялото творчество на Разума.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички тия отделни „богове“ не са нищо друго освен идоли, които хората са си създали и им се кланят.
Бог е един за всички. За всички нации, за всички раси, за всички религии. Няма български Бог, как то няма и сръбски. Няма православен Бог, както няма и протестантски, както няма и мохамедански или брамински. Няма Бог на белите, както няма такъв и на жълтите или на чернитй. Всички тия отделни „богове“ не са нищо друго освен идоли, които хората са си създали и им се кланят. Кланят им се и днес, в средата на двадесетия век, също тъй, както са правили това и преди хиляди години. Но това не е никаква религия а — идолопоклонство ... В името на Бога, в името на Любовта, Братството и Единството са извършени безброй най-ужасни престъпления. В негово име избиваха пророците, в негово име разпънаха Христа, в негово име инквизицията гореше еретиците, в негово име избиваха богомилите и пак в негово име, днес гонят „сектантите“ и воюват едни против други всички религии. Днешният религиозен фанатизъм не е по-малко жесток и брутален, отколкото тоя в миналото. Ако той имаше всичката земна власт в ръцете си, той и днес би горил, разрушавал и убивал … все в името на Бога.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А хората го наричат, че е един от падналите богове.
Следователно жителите на Юпитер са по-благородни, понеже имат повече светлина, по-голяма интелигентност. Ако дойдем до Сатурн - астролозите казват, че неговите влияния са били зловредни за хората на Земята. От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен.
Бог непрестанно дава, дава, дава на всички — Той е безграничен, неизчерпаем Извор. Идете при Него и Той ще ви даде — толкова, колкото можете да носите. Бъдете разумни и не злоупотребявайте с Божествените блага на живота. Обичайте — и ще бъдете обичани ! Обичайте — и ще бъдете щастливи ! НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизречена. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е Той в блаженство, Неподражаем в президентство, От Бога по реално няма, Вселената, макар голяма, Открай докрай я Той заема. Навред прониква горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно.
Слънцето е одухотворявания и опресняващия център. То е първия израз на Волята на Вселената, Огъня с които се одухотворяват пространствата. Луната, приемникът и предавател на тези първични токове, за да проникнат във всеки кът, всеки парцел на нашата земна материя, за да се превърнат от инертна в движеща се по-съвършена и смъртна; обща майка на всички същества, върху нашата земя, представена във всички времена с познатите символи: Адда, Нари, Изис, Небесната дева и пр. Сатурн, Студената планета в небесните покрайнини е причина на кристализацията, на синтетичната кондензация, на хармоничната синтеза на материални елементи. Това е планетата на сурови, но същевременно и на мистични влияния. Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно. Тези три планети, наречени мъжки, понеже са изключително активни, се различават основно в своето проявление в материалния свят: можем да си представим Марс като експанзивната сила, която разграничава и отделя. Той произвежда движения в права линия, при топенето например, разпръскването и пр. Сатурн дава привлекателната сила или кохезията, която поддържа формите според Волята на Всемира. Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството. Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората.
Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден. Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси. Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако не гледате така на живота ще се натъкнете на противоречията, които съществуват от хиляди години и които ангелите и боговете не са разрешили.
Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота. Така се придобива здраве. Ако искате де бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всички хора. Ако не гледате така на живота ще се натъкнете на противоречията, които съществуват от хиляди години и които ангелите и боговете не са разрешили. и хората няма да разрешат. Те ще бъдат разрешени само от Този, който е създал света. Има също така ред въпроси и проблеми, които могат да се разрешат само с помощта на Великото в света. Например, може да запитате, защо земята се движи с такава бързина, а не с по-голяма, или по-малка? Туй движение съответства на онзи стадий на развитие, до който ние сме дошли.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни.
Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания. За този огън се говори в свещените книги. Това е огънят на Божията любов и налягането на Божията Мъдрост.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед.
Пожелаваме успех! Нека всичко това бъде едно насърчение за другите. зъболекар: М. Стоицев Двамата братя (приказка) Живели някога двама братя — родни близнаци. От един баща, от една майка, в един и същи час родени, но тъй различни били по характер. Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед. Бялото му красиво лице, голямото му чело, златните му къдри, печелили симпатии на всякъде. И не едно моминско сърце трептяло по него. Имал високи идеи, велики планове, които разправял с увлечение на тия, които не се уморявали да го слушат. Той почти виждал бъдещето в златна светлина, хората преобразени, културата достигнала необикновена висота. И всички които го слушали, го намирали за необикновен човек.
към текста >>

А в това време вторият брат, който обичал по-малко да говори — върху когото Боговете не били толкова щедри, започнал тихо, ден по ден, да слага тухла след тухла и сградата почнала малко по малко да расте като жива.
както си намери за добре. Започнал тогава първият брат да разправя каква къща ще си направи. От красив, по-красив, от хубав, по-хубав план той правел за своята къща. Всяка вечер си лягал с планове и всяка сутрин се събуждал с още по-нови, които разправял на околните си. Времето минавало и той не преставал да разказва каква ще бъде къщата му, като я построи. А в това време вторият брат, който обичал по-малко да говори — върху когото Боговете не били толкова щедри, започнал тихо, ден по ден, да слага тухла след тухла и сградата почнала малко по малко да расте като жива. — Хей, майсторе, викали му съседите— какво мислиш да правиш? — кажи и ти де? — Ще видите — казвал скромно втория брат, когото всички считали за твърде обикновен, не заслужаващ особено внимание човек. Така се минавали дните един след друг, минало се година и половина и къщата на втория брат се изправила като красива стройна девойка сред село. Смаяли се хората от хубостта й.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ПРОМЕТЕЙ Когато пълзях между бодливите храсти, които разкисваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах но острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о, богове, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв.
Не че простъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през кой го да минат. Филтрирайте мислите, чувствата и постъпките си, и вярвайте, че има Един, който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви. Из неделната беседа „ Да се не изгуби нищо“, 15 Декември 1935г. ПРОМЕТЕЙ Когато пълзях между бодливите храсти, които разкисваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах но острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о, богове, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв. Когато стъпих върху свещената земя, когато почувствах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната па Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блесналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех. че и аз горя, о, братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката.
към текста >>

която е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове.
Когато стъпих върху свещената земя, когато почувствах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната па Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блесналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех. че и аз горя, о, братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката. която е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя — човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат, — моите бъдни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят, след като ги отрупат с хули и избият със камъни — нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата — учат.
към текста >>

И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди.
че и аз горя, о, братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката. която е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя — човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат, — моите бъдни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят, след като ги отрупат с хули и избият със камъни — нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата — учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие.
към текста >>

От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове.
И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат, — моите бъдни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят, след като ги отрупат с хули и избият със камъни — нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата — учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга.
към текста >>

без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове.
На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга. И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра. И с нея о, братя, пазители на огъня, да подпаля тогите, що обгръщат ваши сърца с дребнаво, тесногръдо безлюбие. Орион ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиацията на организмите Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явление. Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити.
към текста >>

И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга. И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра. И с нея о, братя, пазители на огъня, да подпаля тогите, що обгръщат ваши сърца с дребнаво, тесногръдо безлюбие. Орион ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиацията на организмите Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явление. Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Lе secret de la vie“, което излезе наскоро с предговор от проф. Д‘ Арсонвал.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

любимец на боговете!
Треперех, както никога не бях треперил, нито от ужас, нито от страх. Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен. И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв. Тази, която беше за мен нежна приятелка, грижлива като добре майка, стоеше сега пред мен във всичкото си величие и аз знаех, че бях разгневил едно божество, нещо, от което най-много трябваше да се страхувам. „Затова ли, о Сенса! любимец на боговете! затова ли ти бе роден? Зареди това ли твоите очи бяха отворени и твоите чувства направени способни да виждат? Ти знаеш, че не; защото тези очи и тези изострени чувство съвсем не служеха на своя господар и ти показваха на кого и на чие дело ти си станал служител. Желаеш ли ти да им служиш завинаги? Сега, когато ти си един човек, избирай!
към текста >>

То ще замлъкне и народът не ще знае, че съществуват богове.
Сега, когато ти си един човек, избирай! Толкова низко ли си паднал, та да останеш вечно роб? Иди тогава. Аз дойдох да очистя моето светилище. Аз не ще търпя повече. То ще замлъкне и народът не ще знае, че съществуват богове. По скоро аз ще направя това, отколкото да оставя да го мамят устата на лъжата и да го заблуждават чрез мрака. Иди! Никой повече не ще влезе тук. Аз затварям входа! Светилището е нямо и не чува вече ничий глас. Аз оставам тук сама, в мълчание.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез мисълта, ние сме малки богове.
Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога. Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот. Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога. Чрез мисълта, ние сме малки богове. Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл. като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя. Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот. Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В света няма много богове, има само един Бог.
Да бъдеш син. Какво е началото на живота ? Да бъдеш Божествен. Под думата Божествен, мнозина разбират това. което не е. В света няма много богове, има само един Бог. Бог е туй несъвместимото, несъизмеримото, което вмества всичко в себе си, и дава живот на всички. Той не се нуждае от никакви поклонници, от никакви служители. Той от нищо не се нуждае. А хората и по-дребните същества, от всичко се нуждаят. Бог от нищо не се нуждае, а човек е същество, което от всичко се нуждае.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което ангелите и боговете са постигнали — това е бъдещия стремеж на човека.
Господ не е пратил хората на земята да стават светии. Светийството е трудна работа. И ангелите, които са живели милиони, милиони години преди хората, едва са дошли до първата степен на светийството. С товв не искам да унижа хората, но казвам колко много има да учите За мен по-хубаво нещо от учението няма. Затова радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали — това е бъдещия стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучва законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата; а чрез силата, той ще може да премахне всички препятствия в живота си. Но, както казах, за да дойде до силата, човек трябва да дойде до правата мисъл и благородното чувство. А до като дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществувот и в мислите и в чувствата на човека.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като ви неправи богове, природата първо ще иска от вас да изплатите дълговете си.
Навсякъде в живота си човек все има условия за безпокойствия. Днес някой те обича, но се боиш утре да не те разлюби. Ако те обича, ще те срещне, ще ти се усмихне, но ако не те обича, ще те срещне и нищо няма да ти даде, безлюбието произтича от едно крайно вътрешно обезверяване между хората. Следствие на това вътрешно обезверяване на хората са се създали и тези анормални отношения между тях и това неравномерно разпределение на благата, които, природата ни дава. Но природата държи точна сметка за всичко, което ни дава. И като ви неправи богове, природата първо ще иска от вас да изплатите дълговете си. По този начин, тя ще види кой колко е умен. Ако платите дълговете си, тя ще ни даде нова служба; ако не платите дълговете си, тя ще ви види колко сте умен и ще ви направи сиромах. И когато човек не желае да плаща дълговете си като богат и не желае да работи; като сиромах,, природата му казва, че му остава още една длъжност — да умре. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. И тогаз никой няма да те търси — нито богати, нито сиромаси.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса.
Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса. Какво е сега вашето предназначение? 50-60 години ще живеете на земята и след това ще се върнете. Къде ще отидете? Никой не знае. Човек вярва, че ще отиде в онзи свят.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете.
Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика. Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия.
към текста >>

Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“.
Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието.
към текста >>

Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело.
„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада!
Ний сме свидетели всеки ден на най-печални явления — убийства, насилия, самоубийства и пр.; ний виждаме какви големи икономически и социални неправди съществуват; ний виждаме светът вече обхванат от треската на войната — на изток и на запад вече се водят страшни военни действия. И, може би, този пожар, който гори от двете страни на света, да се разрази и към централна Европа и тогава ще има „плач и скърцане със зъби по цялата земя. И всичките блянове и копнежи на хората по щастието ще се сринат в пепелището на този грандиозен пожар. Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм. Такъв ще бъде резултатът, ако хората следват стъпките на войнствения Марс и алчния Моллох. Не! Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада! —Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове.
* „Кат чистия извор“. От дълго тоз надпис на белия камък личеше. Един ли жадуващ се спре там и после по пътя зарадван вървеше? В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота?
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят.
Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши) който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята.
към текста >>

За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете.
Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши) който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

2) Работата на боговете.
Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант. Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта. (книгата в издание от 1992 г.) Прераждането, една велика, отдавна забравена истина.
към текста >>

Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски.
Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард. Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност. „Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот. При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове. В градината на щастието и радостта. Прахът на вековете. Книгата на чудесата.
към текста >>

В града на живите богове.
Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност. „Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот. При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове. В градината на щастието и радостта. Прахът на вековете. Книгата на чудесата. Видението на „Живия Буда.“ Подземното царство. Владетелят на света пред лицето на Бога.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със звездите и с Боговете разговаря.
Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост! “ Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто. Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря. И що? Младежа попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява. А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на младежа! И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея.
Пашов (5) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. * * * ГЛАВА V. Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове.
Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме Божия закон. Който се осмели да изопачава Божия закон, той си създава най-големите нещастия. Запример, някой страда. Защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака? Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената пещ. Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, отколкото като страхливци. Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от мъчнотиите, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега — от нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта ще се откаже да ви вземе. При любовта и смъртта отстъпва. Детето на една майка се разболяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30993008613586