НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
166
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на
боговете
и възпитанието на младежта.
Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх).
В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на
боговете
и възпитанието на младежта.
Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията. Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си.
към текста >>
Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към
боговете
и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".
Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума.
Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към
боговете
и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".
Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията. Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм.
към текста >>
Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от
боговете
, според изискването на хармонията.
Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".
Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от
боговете
, според изискването на хармонията.
Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.
към текста >>
2.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много
богове
.
И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света.
Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много
богове
.
Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир.
към текста >>
3.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички
богове
най-прежен. 2.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК НАЧАЛО 1.
Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички
богове
най-прежен. 2.
Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма!
към текста >>
4.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пред нея и
Боговете
се прекланят".
Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева. В момента там присъства и един брат , който записва Словото на Учителя. На раздяла с него, Учителят му казва: „Те очакваха да видят голям, пълен човек с благоутробие като владика. Но те не знаят, че Истината взема най-скромната форма.
Пред нея и
Боговете
се прекланят".
Братът който записа разговора бе Боян Боев.
към текста >>
5.
53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу
Боговете
".
53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН Бяхме на екскурзия до „Салоните" насядали на скалите почивахме с обърнато лице към Рупите на връх Мальовица. Виждаха се чудни неща и невероятни картини. С минути стояхме захласнати. А там в далечината възвишенията очертаваха контурите на легнал великан.
Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу
Боговете
".
И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях.
към текста >>
И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели
боговете
.
53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН Бяхме на екскурзия до „Салоните" насядали на скалите почивахме с обърнато лице към Рупите на връх Мальовица. Виждаха се чудни неща и невероятни картини. С минути стояхме захласнати. А там в далечината възвишенията очертаваха контурите на легнал великан. Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу Боговете".
И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели
боговете
.
Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци.
към текста >>
Боговете
живеели щастливо и управлявали човечеството.
С минути стояхме захласнати. А там в далечината възвишенията очертаваха контурите на легнал великан. Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу Боговете". И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата.
Боговете
живеели щастливо и управлявали човечеството.
Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна.
към текста >>
От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като
боговете
, но имали тела на човеци.
И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях.
От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като
боговете
, но имали тела на човеци.
Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете.
към текста >>
Наполовина човеци, наполовина
богове
.
Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци.
Наполовина човеци, наполовина
богове
.
Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него.
към текста >>
Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на
боговете
при обучението на хората.
Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна.
Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на
боговете
при обучението на хората.
Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп.
към текста >>
Обаче у Титаните се зародила една завист към
боговете
и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството?
Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората.
Обаче у Титаните се зародила една завист към
боговете
и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството?
" И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните.
към текста >>
" И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против
боговете
.
От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството?
" И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против
боговете
.
Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време.
към текста >>
Започва една невиждана битка между титаните и
боговете
.
Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него.
Започва една невиждана битка между титаните и
боговете
.
Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали. Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне.
към текста >>
Титаните са силни като
боговете
и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп.
Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете.
Титаните са силни като
боговете
и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп.
Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали. Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне. Тогава боговете се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии.
към текста >>
Боговете
са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните.
Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството? " И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп.
Боговете
са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните.
Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали. Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне. Тогава боговете се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии. Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии.
към текста >>
И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и
боговете
и затова целия този масив е разхвърлян от скали.
Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време.
И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и
боговете
и затова целия този масив е разхвърлян от скали.
Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне. Тогава боговете се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии. Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии. Така боговете спечелват войната с титаните. Сега, който се съмнява в легендата ето там един от титаните лежи, което показва, че тази легенда действително е била като истинска.
към текста >>
Обаче титаните били много, а
боговете
се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне.
Започва една невиждана битка между титаните и боговете. Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали.
Обаче титаните били много, а
боговете
се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне.
Тогава боговете се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии. Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии. Така боговете спечелват войната с титаните. Сега, който се съмнява в легендата ето там един от титаните лежи, което показва, че тази легенда действително е била като истинска. Ето един от тези титани-великани е пред нас.
към текста >>
Тогава
боговете
се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии.
Титаните са силни като боговете и откъртват грамадни скали и ги хвърлят към Олимп. Боговете са силни и те откъртват скали и ги захвърлят срещу титаните. Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали. Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне.
Тогава
боговете
се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии.
Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии. Така боговете спечелват войната с титаните. Сега, който се съмнява в легендата ето там един от титаните лежи, което показва, че тази легенда действително е била като истинска. Ето един от тези титани-великани е пред нас. Това е падналия титан, който лежи на гърбът си.
към текста >>
Така
боговете
спечелват войната с титаните.
Битката траяла много време. И всички скали, които виждате наоколо са остатъци от тази голяма битка между титаните и боговете и затова целия този масив е разхвърлян от скали. Обаче титаните били много, а боговете се намират в утеснение и вече започват да губят битката и за малко Олимп щял да падне. Тогава боговете се обръщат към Зевс, който държи в ръцете си светкавици и мълнии. Зевс застава на Олимп и от там започва да поразява титаните с мълнии.
Така
боговете
спечелват войната с титаните.
Сега, който се съмнява в легендата ето там един от титаните лежи, което показва, че тази легенда действително е била като истинска. Ето един от тези титани-великани е пред нас. Това е падналия титан, който лежи на гърбът си. А от битката останали тези скали и масиви около нас." Ние седяхме ахнали от почуда от това, което слушахме от устата на Учителя. Пренасяхме се в онази епоха на титаните, мигахме с очи и наблюдавахме падналия титан отсреща ни.
към текста >>
6.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изровиха старите езически
богове
.
Той каза за комунистите: „Невидимият свят ви даде сега власт. Но ако не сте разумни и справедливи, очаква ви по-лоша участ от тази на фашистите." А всички знаем какво стана с фашистите. Те изчезнаха от този свят, от друга по-силна власт над тях. 14. Новото езичество. Атеистичния социализъм и комунизъм в източна Германия искаше да възстанови древната езическа религия.
Изровиха старите езически
богове
.
Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение. Но какво остана от фараоните и от империите на езическите богове? -Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим.
към текста >>
Но какво остана от фараоните и от империите на езическите
богове
?
Те изчезнаха от този свят, от друга по-силна власт над тях. 14. Новото езичество. Атеистичния социализъм и комунизъм в източна Германия искаше да възстанови древната езическа религия. Изровиха старите езически богове. Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение.
Но какво остана от фараоните и от империите на езическите
богове
?
-Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат". Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Заветът на Бога – Елохим, Единнаго Бога и Бог на
Боговете
.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 2. Молитва за българския народ, дадена от Учителя през 1900 г. 3. Обяснителни бележки към “Призванието”/ Д-р Вергилий Кръстев 4. Славянската писменост – освещението от Святия Дух 5. Небесният знак ь - знак Божий 6.
Заветът на Бога – Елохим, Единнаго Бога и Бог на
Боговете
.
Елохил – Ангелът на Завета Господен. Оповествяване на “Призванието 7. Цветове – лъчи за “Призванието ми” от Учителя 8. Цветове – лъчи за песните на Учителя, изпълнени с “Призванието към народа ми” 9. ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ.
към текста >>
ЕЛОХИМ – ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА
БОГОВЕТЕ
.
Елохил – Ангелът на Завета Господен. Оповествяване на “Призванието 7. Цветове – лъчи за “Призванието ми” от Учителя 8. Цветове – лъчи за песните на Учителя, изпълнени с “Призванието към народа ми” 9. ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ.
ЕЛОХИМ – ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА
БОГОВЕТЕ
.
ЕЛОХИЛ – АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН 10. Рождената дата на Учителя Петър Дънов 11. Събота – ден за Господа 12. Денят неделя – Възкресение 13. Денят на пролетното и есенното равноденствие 14.
към текста >>
8.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически
богове
.
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7).
За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически
богове
.
И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11).
към текста >>
9.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА
БОГОВЕТЕ
Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА
БОГОВЕТЕ
към текста >>
10.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА
БОГОВЕТЕ
ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН ОПОВЕСТЯВАНЕ НА "ПРИЗВАНИЕТО" За първи път през 1898 г.
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА
БОГОВЕТЕ
ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН ОПОВЕСТЯВАНЕ НА "ПРИЗВАНИЕТО" За първи път през 1898 г.
Учителят Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми български, синове на семейството Славянско". По случай 130-годишнината от рождението на Учителя Дънов, по моя идея, бяха направени няколко чествания. От дълги години имах в себе си идеята да се прочете публично „Призванието" пред публика, в официален театрален салон, като бъдат включени и музиканти, които да изсвирят и изпеят подходящи песни на Учителя. Случи се така, че бях на посещение в дома на Ина Дойнова. Там се срещнах с народната артистка Виолета Гиндева, която беше станала последователка на Учителя Дънов.
към текста >>
Защото „Заветът на цветните лъчи на светлината" представлява Заветът на Бога, дадени от Елохим, от Единнаго Бога, от Елохим, който е Бог на
Боговете
и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога.
Нататък беше по-лесно. В текста на Призванието тези ключови думи бяха подчертани, а Виолета Гиндева, когато стигаше до тях, спираше за миг, повтаряше отново думата и в този момент осветителят направляваше какви светлини да се пускат чрез прожекторите, под диктовката на режисьорката Зунка Янкова. Тя следеше текста на Призванието, както и специалната схема, която бях начертал, диктуваше каква светлина да се пусне и освети сцената. По този начин се действаше чрез Словото на „Призванието", което бе дадено чрез Учителя Дънов от ангел Елохил, който е ангелът на Завета Господен. От друга страна се действаше и работеше с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", работеше се с онези цветове-лъчи, които бе вложено в онези сакрални ключове, космически ключове, които са дадени от Заветът на Бога.
Защото „Заветът на цветните лъчи на светлината" представлява Заветът на Бога, дадени от Елохим, от Единнаго Бога, от Елохим, който е Бог на
Боговете
и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога.
Отец на светлините е Елохим, Който е Единнаго Бога, „Който има седемте Духове Божии и седемте звезди." (Откровение на Йоана гл.З.,ст.1) Елохим е Бог на Боговете и Отец на светлините. „И имаше около престолът и дъга" (Откровение на Йоана гл.4.,ст.3) „И рече Бог: Поставям дъгата си в облакът, и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята." (Битие гл.9, ст.13) Съгласно познанията, които има човек, който е работил с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", трябваше строго да се спазват значенията на онези скрижални думи и скрижали от стиховете на Писанието, да съответстват на онази глава, където един от седемте Духа управляваха тези стихове и чрез светлината, която изпращаха, въздействаха чрез силата на Бога Елохим. „Имаше и седем светила огнени, които горяха пред престола, които са седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя". (Откровение на Йоана 4 гл., 5 ст) Така ние трябваше да работим с Духът Елохил, който бе дал „Призванието" и с Бог Елохим, Който бе Отец на Светлините и бе Заветът на Бога. Ние бяхме обикновени изпълнители и проводници, а те бяха онези, Елохим и Елохил, които работеха с нас.
към текста >>
Отец на светлините е Елохим, Който е Единнаго Бога, „Който има седемте Духове Божии и седемте звезди." (Откровение на Йоана гл.З.,ст.1) Елохим е Бог на
Боговете
и Отец на светлините.
В текста на Призванието тези ключови думи бяха подчертани, а Виолета Гиндева, когато стигаше до тях, спираше за миг, повтаряше отново думата и в този момент осветителят направляваше какви светлини да се пускат чрез прожекторите, под диктовката на режисьорката Зунка Янкова. Тя следеше текста на Призванието, както и специалната схема, която бях начертал, диктуваше каква светлина да се пусне и освети сцената. По този начин се действаше чрез Словото на „Призванието", което бе дадено чрез Учителя Дънов от ангел Елохил, който е ангелът на Завета Господен. От друга страна се действаше и работеше с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", работеше се с онези цветове-лъчи, които бе вложено в онези сакрални ключове, космически ключове, които са дадени от Заветът на Бога. Защото „Заветът на цветните лъчи на светлината" представлява Заветът на Бога, дадени от Елохим, от Единнаго Бога, от Елохим, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога.
Отец на светлините е Елохим, Който е Единнаго Бога, „Който има седемте Духове Божии и седемте звезди." (Откровение на Йоана гл.З.,ст.1) Елохим е Бог на
Боговете
и Отец на светлините.
„И имаше около престолът и дъга" (Откровение на Йоана гл.4.,ст.3) „И рече Бог: Поставям дъгата си в облакът, и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята." (Битие гл.9, ст.13) Съгласно познанията, които има човек, който е работил с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", трябваше строго да се спазват значенията на онези скрижални думи и скрижали от стиховете на Писанието, да съответстват на онази глава, където един от седемте Духа управляваха тези стихове и чрез светлината, която изпращаха, въздействаха чрез силата на Бога Елохим. „Имаше и седем светила огнени, които горяха пред престола, които са седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя". (Откровение на Йоана 4 гл., 5 ст) Така ние трябваше да работим с Духът Елохил, който бе дал „Призванието" и с Бог Елохим, Който бе Отец на Светлините и бе Заветът на Бога. Ние бяхме обикновени изпълнители и проводници, а те бяха онези, Елохим и Елохил, които работеха с нас. Пример: На стр.
към текста >>
А Отец на Светлините е Елохим, Бог на
Боговете
, който носи „Заветът на Бога".
И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас. Казах: „Концертът ще стане! " Да, Небето бе казало: „Да бъде Виделина". И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят.
А Отец на Светлините е Елохим, Бог на
Боговете
, който носи „Заветът на Бога".
А неговият Ангел Елохил ни съдействаше в този миг, защото бе ангел на завета Господен. Елохим е Отец на Светлините и Духът на Виделината. Аз се развеселих, а всички бяха умълчани от големите противодействия. Те продължиха и на следващия ден, защото имахме затруднения с подготовката на сцената и концертът започна с 10 минути закъснение. През това време навън Елена Николова беше отпечатала „Призванието" чрез оригиналния правопис от оригинала, който й бях връчил в едно много хубаво издание.
към текста >>
11.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА
БОГОВЕТЕ
ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна.
ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА
БОГОВЕТЕ
ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна.
Съборът се е състоял от 11 август до 15 август 1906 г. На 14 август 1906 г., в дома на госпожа Анастасия Желязкова, в стаята пред иконите, където са ставали събранията, са били поставени три стола, за присъстващите невидими за тях трима Велики Небесни посетители, които са били, според думите на Учителя Дънов, покровители на Славянството и на българския народ. При влизането им в стаята всеки се е покланял пред тях, т.е. пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред масата, където предварително е бил определен реда на сядането. На масата е имало сложени листчета с имената на присъстващите.
към текста >>
14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на
Боговете
(Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл.
30, ст12, ст.15) 6. Свят, свят, свят Господ Саваот (Исая гл. 6,ст. 3) ЕЛИ-БОГ Ели - това е Бог. Върховното Божество. Бог Всевишний (Битие гл.
14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на
Боговете
(Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл.
10,ст17) Когато говорим за Гопода, трябва да разбираме колективност от Духове (Господ е Множество, защото е Господ на Силите). Когато говорим за Бога, трябва да разбираме Единствено число. Бог е един. Бог е Едного и Самаго. Бог е Един и Самин.
към текста >>
Бог на
Боговете
Заветът на Бога, 4.
Бог е Един 2. Елохи Йехова - Единнаго Господа на Силите 2. Господ на господарите 2. Господ е множество. 3. Елохим-Отец на Светлините, 3.
Бог на
Боговете
Заветът на Бога, 4.
Бог - син Елохим 4. Синът. Бог първороден 5. Емануил - Божествената Троица 5. Великият Учител ЕЛОХИЛ - Ангелът на Завета Господен „Духът Елохил, Който е Бог. Помазаник е ръководител на българите.
към текста >>
12.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Сега ми стана ясно, че мълчанието е език на
Боговете
.
След това Той пак отиде в стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези студени декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души. Приятелите ставаха все повече и повече замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Сега си спомних една мисъл от голямата книга на живота. Великите хора бяха силни и могъщи, защото знаеха тайната на мълчанието.
Сега ми стана ясно, че мълчанието е език на
Боговете
.
В мълчанието се раждат великите идеи, в мълчанието те възрастват и плодът е техният говор. Плодът, който е символ на великата жертва, говори сам за себе си. Туй, което Учителят сподели с мене: „Методи, иди си"... Той искаше да ме подготви да не правя някаква ритуалност по Неговото заминаване. Ще го изразя по следния начин. Два месеца след заминаването на Учителя сънувам следния сън: че аз съм с Катя Грива и Учителят под един параван на мястото, където е погребано тялото на Учителя.
към текста >>
13.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Малките неща са за човеците, а големите неща са за
Боговете
." Около Учителят имаше непрекъснато посетители.
След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързаният и опакован пакет. Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял втрещен и изумен, а вързопът е опакован и стои там до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща.
Малките неща са за човеците, а големите неща са за
Боговете
." Около Учителят имаше непрекъснато посетители.
Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена.
към текста >>
14.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Малките неща са за човеците, а големите неща са за
Боговете
." Около Учителят имаше непрекъснато посетители.
След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързаният и опакован пакет. Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял втрещен и изумен, а вързопът е опакован и стои там до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща.
Малките неща са за човеците, а големите неща са за
Боговете
." Около Учителят имаше непрекъснато посетители.
Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена.
към текста >>
15.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Но когато се кланят на различни учители и на различни
Богове
безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
Но когато се кланят на различни учители и на различни
Богове
безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
към текста >>
16.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на
Боговете
.
Според множеството на плодовете си умножи олтарите. Според хубостта на земята си хубави направи истуканите". Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил". А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог".
Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на
Боговете
.
Разказах ви са цената на благодарността. Аз съм на разговор при Учителя. „Трябва човек да търпи страданията. Като дойде страдание и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят. Обективният ум е по-високо от нисшите чувства.
към текста >>
17.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
От голямо щестлавие да придобие това, което
Боговете
имат.
Човек е раздвоен на две. Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя. От първия човек дойде Христос. Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши.
От голямо щестлавие да придобие това, което
Боговете
имат.
Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши. За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище.
към текста >>
18.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите
богове
.
Тогава почна да тече в мене поезия. И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах. След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия.
Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите
богове
.
Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен.
към текста >>
19.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Космични приказки - война между
боговете
.
Правеше бележки относно Стария завет - за Менихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространенията на ученията в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет шест век пр. Христа. За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина. Писал е физически закони - извадки. Космични съзнания - извадки. Най-новото в живата клетка - извадки.
Космични приказки - война между
боговете
.
28.VII.1977 г. е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество. Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
към текста >>
20.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни
Богове
.
Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна. Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София.
Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни
Богове
.
Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за следущия месец. Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички. В.К.Ж.О.
към текста >>
21.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Дадоха ми бланков билет и аз постоях още малко при тая жена и си мислех как програмирано се движих като любимец на
боговете
.
Аз бях знаменосеца и не ви целунах ръка по инструктажа на генерал Николов. Сега съм уволнен от пансиона и от всякъде, а моят баща загина за родината“. Той ме прегърна много бащински и това беше третата ласка, която аз получих след майка ми, тази жена и царя. Разказах му всичко за пансиона на сираците. Той каза на полковника: „Напиши му билет за Варна“.
Дадоха ми бланков билет и аз постоях още малко при тая жена и си мислех как програмирано се движих като любимец на
боговете
.
Едва се разделих с Вълчанова. Отивам във Варна, онази табела, за която гладувахме е махната. Няма табела „Княз Търновски“, децата ме вдигат на ръце. Станало нещо фантастично, обаче аз казвам на Цонков: „Тука не мога да остана повече“. Пък през ваканциите нали, като дете от пансионите, на село ни изпращат.
към текста >>
22.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Някой от тях са
богове
смъртни, а други
богове
хора безсмъртни.
Ние няма да бъдем. И: Ние ще го видим от друго място по-хубаво. В: По-хубаво ще го видим, но в други тела, а не в човешко тяло. И: Оптимист съм, защото не мога да си представя живото да бъде мъртво. Но умрелите са живи, а живите са умрели.
Някой от тях са
богове
смъртни, а други
богове
хора безсмъртни.
Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането.
към текста >>
23.
12. Размирните духове
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: „Тук, в тази Школа се учат и
боговете
!
Трябва да бъдеш герой“. Аз си замълчах и знаех вече, че имам работа не с Тодора, а с духове размирни, които влизаха в нея и чрез нея ме атакуваха денонощно. Е, имам много да разказвам различни случки на такава тема, но не е много удобно всичко да се изнесе. Аз издържах, но вие няма да издържите като слушате и четете. Ще запитате пък каква е тази школа?
Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: „Тук, в тази Школа се учат и
боговете
!
“ Е, разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени.
към текста >>
“ Е, разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за
боговете
, които управляват цели Вселени.
Аз си замълчах и знаех вече, че имам работа не с Тодора, а с духове размирни, които влизаха в нея и чрез нея ме атакуваха денонощно. Е, имам много да разказвам различни случки на такава тема, но не е много удобно всичко да се изнесе. Аз издържах, но вие няма да издържите като слушате и четете. Ще запитате пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: „Тук, в тази Школа се учат и боговете!
“ Е, разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за
боговете
, които управляват цели Вселени.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя
,
,
ТОМ 7
А знаете ли вие размерите на тая всеобемляюща Любов на Бога на
боговете
, на Господа, на господарите, на Учителят на учителите?
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ До обичните ученици, „Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни“, е казал Единия Учител, Който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело?
А знаете ли вие размерите на тая всеобемляюща Любов на Бога на
боговете
, на Господа, на господарите, на Учителят на учителите?
Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат. Горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах.
към текста >>
25.
8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ?
,
,
ТОМ 8
Аз имам плюс органи в тялото Си, допълнителни органи, с които се свързвам със световете по цялата Вселена и с
Боговете
на звездите.
И Той показа с ръката си стомашната област. Но къде и точно къде и какъв бе тоя орган Той не ни каза. А и никой не посмя да Го попита, защото тогава се почувствахме не като човеци, а като мравки пред нозете на Учителя. Друг път при подобен случай каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Аз приличам на човек като вас, но не съм човек като вас.
Аз имам плюс органи в тялото Си, допълнителни органи, с които се свързвам със световете по цялата Вселена и с
Боговете
на звездите.
Само Великият Учител може да бъде Повелител на света, Господар на Господарите, Бог на Боговете и Отец на Вселената." А ако знаете учениците на Учителя как възторжено говореха за разни учители от Изтока и от Запада, от миналите епохи и благоговееха пред тях, четейки окултната литература на Изтока и на Запада. А Великият Учител на Духа, на Словото и на действието бе тук на Изгрева. Но мнозина не Го познаха. А защо? Сбъдна се онова, което бе казал пророк Исайя: "Потърсен бидох от онези, които не питаха за мен.
към текста >>
Само Великият Учител може да бъде Повелител на света, Господар на Господарите, Бог на
Боговете
и Отец на Вселената." А ако знаете учениците на Учителя как възторжено говореха за разни учители от Изтока и от Запада, от миналите епохи и благоговееха пред тях, четейки окултната литература на Изтока и на Запада.
Но къде и точно къде и какъв бе тоя орган Той не ни каза. А и никой не посмя да Го попита, защото тогава се почувствахме не като човеци, а като мравки пред нозете на Учителя. Друг път при подобен случай каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Аз приличам на човек като вас, но не съм човек като вас. Аз имам плюс органи в тялото Си, допълнителни органи, с които се свързвам със световете по цялата Вселена и с Боговете на звездите.
Само Великият Учител може да бъде Повелител на света, Господар на Господарите, Бог на
Боговете
и Отец на Вселената." А ако знаете учениците на Учителя как възторжено говореха за разни учители от Изтока и от Запада, от миналите епохи и благоговееха пред тях, четейки окултната литература на Изтока и на Запада.
А Великият Учител на Духа, на Словото и на действието бе тук на Изгрева. Но мнозина не Го познаха. А защо? Сбъдна се онова, което бе казал пророк Исайя: "Потърсен бидох от онези, които не питаха за мен. Намерен бидох от онези, които ме не търсеха.
към текста >>
26.
28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
София, 5 май 1966
,
ТОМ 8
"Това значи: Нектар на
боговете
." Настана мълчание.
Обаче, това стори сам Учителят. Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му. Учителят веднага ми отговори, като че е чакал моя въпрос.
"Това значи: Нектар на
боговете
." Настана мълчание.
Аз в това време си помислих: Това име е свещено, защото е име на моята душа, което остава само за мене, скрито и забравено и от самата мене. Това и сега забравям, за което моля и тебе. Прочети цялото писмо, затвори го и забрави съдържанието му. След това съм мислила често по въпроса за имената на душите. Всяка душа си има име, но Учителят няма възможност всички да ги изнася, по Негови съображения.
към текста >>
27.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
Боговете
и те искат да бъдат обичани.
Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи подобни на Него, да участвуваме във всичките блага, които Той има. Любовта е път, по който Бог изпраща своите блага. Всички същества по лицето на земята и най-напредналите същества от невидимия свят се интересуват от любовта. И ангелите искат да бъдат обичани.
Боговете
и те искат да бъдат обичани.
Всеки се нуждае от Божествената любов, понеже в Любовта Бог присъствува. Човек, който иска да се занимава с любовта, трябва да е съвършен. Господ казва: Преди да поискате аз ще ви дам. Преди хиляди години Господ е предвидил онова, от което ние имаме нужда. Ние казваме: Къде е Господ?
към текста >>
28.
VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
А пред тях
Боговете
мълчат. 8.
Това е ИСТИНАТА! Тя се доказва с факти и доказателства. От една страна има отпечатаното, променено, изменено, преразказано Слово на Учителя Дънов, които са отпечатани, и са отпечатали „учениците Му", а от друга страна т.н. „врагове комунистите" с техните държавни органи притопиха и унищожиха промененото Слово, като в същото време прибраха, запазиха оригиналното Слово на Учителя Дънов. Това са фактите.
А пред тях
Боговете
мълчат. 8.
А сега ще се спрем за предателството на едно поколение последователи на Учителя Дънов към Словото му. От една страна промениха Словото на Учителя и го подмениха с преразказана литературна обработка, на една личност Паша Теодорова. От друга страна отпечатиха това променено Слово и подмениха оригиналното Слово на Учителя Дънов. А да бъде пълна картината те се опитаха да попречат с оригиналите да дойдат при мене. Те ги разбиха, те ги окрадоха и сега се затриха и изчезнаха.
към текста >>
29.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР II
,
ТОМ 9
Казват на
боговете
се дава 90 градуса." (Стр.
Казвате, не го зная, твърди се. Хубаво твърдението ви може да бъде вярно. В известен смисъл, то може да бъде вярно, но така специфично може да бъде и невярно, за пример както се казва, че хората на 6-та раса; по какво се отличават те? В 6-та раса, в мозъка ще има повече гънки, после тези капилярните съдове ще бъдат още по-нагънати, по-деликатни и после устройството на тяхното лице ще бъде друго; съотношението на тяхните пръсти към тяхното лице ще се отличава; после ще имат на лицето си един ъгъл от 0 градуса. Техният Камперов ъгъл ще бъде не по-голям от 90 градуса; сега в бялата раса е на 80, 82, 83 градуса.
Казват на
боговете
се дава 90 градуса." (Стр.
10 в оригинала и стр. 168 в томчето) „Трябва да пазите един принцип, той е следующият. Първият принцип е той! НИКОГА ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА РАЗВАЛЯ СВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ПЪРВИЧНАТА ПРИЧИНА! Добре да знаете това!
към текста >>
30.
23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на
боговете
.
Тези три категории са нови сили, които се събуждат в човека. Те са първите кълнове на свърхсъзнанието. Те са новото, което идва и ще преобрази света. На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това. Нашият Учител идва от този свят, огрян от Всемирна Любов, изпълнен с дълбока Мъдрост, в която грее лъчезарна Истина.
Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на
боговете
.
Той дойде да ни покаже пътят и методите как да приемем благата на този завет. Той дойде между нас, открехна мантията си, за да видим неговата сила, неговата светлина, мъдрост и любов. Той ни даде наука - това велико послание в 7000 беседи, в които разкрива знание за нашето духовно издигане.
към текста >>
31.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за
богове
.
Те не са можели да отделят себе си от другите. Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание.
Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за
богове
.
Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях.
към текста >>
32.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни
богове
.
29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши.
И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни
богове
.
И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34). И когато влезеше Мойсей в Скинията, слизаше облачний стълб и заставаше на вратата на Скинията и говореше Господ с Моисея. Нареди му да издяла две каменни плочи, за да напише на тези плочи думите на първите плочи, които Мойсей строши.
към текста >>
„Защото Йехова Бог, ваш е Бог на
боговете
и Господ на господарите, Бог великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар." (Второзаконие, гл.
А в Скинията, то Славата Господня, в огън Господен изпълваше Скинията. Облакът Господен беше над Скинията денем, а нощем на нея беше огънят Господен, който бе огън пояждащ се. Огън, който гори вечно и не изгаря. А това бе Йехова, Ангел Господен. Това бе Заветът между Господа и Израиля.
„Защото Йехова Бог, ваш е Бог на
боговете
и Господ на господарите, Бог великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар." (Второзаконие, гл.
10, ст. 17). „Внимавайте на себе си да не забравите Завета на Господа Бога вашего, Който направи с вас, та си направиш идол, подобно на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждающ, Бог ревнив." (Второзаконие, гл. 4, ст. 23-24). „Йехова, Бог наш е един Господ. И да обичаш Господа Бога твоего със всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила." (Второзаконие, гл.
към текста >>
33.
І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И Господ наш е над всички
богове
.
След като са изяждали хляба и пасхалното агне, се поднасяла третата чаша с виното. Преди да бъде изпита, са пеели втората половина от псалом 115: „Израилю, уповавай на Господа. Той ти е помощник и щит. Ще благослови, които се боят от Господа, малките и големите. Господ ще ви възрасти вас и вашите чеда." Пее се псалом 135: „Хвалете Господа, защото е благ Господ.
И Господ наш е над всички
богове
.
Името ти, Господи, пребивава във век." След всеки стих припявали: „Защото е вечна милостта му." След това се изпивала от всички третата чаша. Тя е за избавлението от Египет и за даването на закона, благославя се от всички и се изпивала. Това е била чашата на благословението. Трапезата се приключвала с една четвърта чаша вино и с пеене на псалми на славословие, псалом 145: „Ще те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям твоето име във век века. Твоето царство е царство на всичките векове."
към текста >>
34.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Вие
богове
ли сте?
Някой иска Бог да тури двама ангели да го пазят от греха." - Както се казва, коментарите са излишни. Е, Бог не тури двама ангели да ни пазят от греха. А вие? Вие слагате заповеди за забрана, подписи за забрана, контрольори за забрана! За да не грешим ли?
Вие
богове
ли сте?
Кои сте вие? Най-меко казано, самоизбрали се диктатори. Вие не четете и на другите забраня вата да правят това. Кои методи на Школата ви дават основание да манипулирате съзнанието на хората със забранително вето върху четенето на сборника? С тия императиви вие влизате в обсега на една друга школа и ставате техни служители.
към текста >>
35.
Наряди за 1920 г.
,
,
ТОМ 12
А знаете ли Вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на
Боговете
, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка." Тази Любов в миналото е била ваш съпътник, тя е и днес с Вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга, с ограничени предградия?
3) ДО ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ В СОФИЯ 6 юли 1920 г., София До обичните ученици „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесни", е казал Единният Учител, Който е отделил Стария завет от Новия. Съвършени - в какво? - В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази Истина на дело?
А знаете ли Вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на
Боговете
, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка." Тази Любов в миналото е била ваш съпътник, тя е и днес с Вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга, с ограничени предградия?
- Не, горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат - богат в Божественото и сиромах в човешкото. Моят мир да бъде с Вас! (Свещеният подпис) 4) РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В ДОМА НА ЛАЗАР КОТЕВ 8 август 1920 г.
към текста >>
36.
5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ
,
,
ТОМ 12
„Могат“ - значи всички
богове
, които сте горе.
Аз, който съм тук; ти, който си между ангелите; той, който е при Бога. Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е. образува се триъгълник, първата геометрическа фигура. Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем. „Можете“ - значи вие, ангелите, които сте горе.
„Могат“ - значи всички
богове
, които сте горе.
Ако така схващате този дълбок смисъл, веднага ще започнат да се събуждат у вас тези висши чувства, естествено ще растат и тогава всички окръжающи около вас ще бъдат разположени, ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие. За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето слънце изгрее, непременно сърцето ти ще се разтвори. Когато Божието слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори.
към текста >>
37.
23. ПРИЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие, като някои
богове
, като някои царски синове и дъщери, като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане.
Туй, което направи днес, не е хубаво.“ Тогава ти се обръщаш, казваш на скръбта: „Слушайте, аз от децата си не искам съвети, ще се подчинявате, няма да се месите, в моите работи аз заповядвам.“-“Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зле! “ Вземеш тоягата си и казваш: „Навънка тия! “ - „Ти можеш да ни биеш, но не си прав.“ Нищо повече! Тия, вашите деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са вашите учители. Цялото човечество аз го наричам „непослушните ученици“ - нищо повече!
Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие, като някои
богове
, като някои царски синове и дъщери, като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане.
Даже и най-бедните, със скъсани дрешки, дечица, казват: „Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя! “ Значи имат понятие за княгиня. Казвате: „Туй бедното детенце! “ Няма какво. Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне!
към текста >>
38.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за
боговете
.
Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център. Човек с равновесие е силния човек. Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е променливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията.
И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за
боговете
.
Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл. Еленка 22. 09. 1923 г. София VIII 3 Свобода и простор Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е. ще ги освободи от тежки вериги, които от векове са оковани с хитростта на лъжата.
към текста >>
39.
7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Пеньо Киров
,
ТОМ 12
Продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни
богове
, е било тоже в реда на нещата.
„Духовни" человеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му - по Духът, който им се дава. Естествените человеци са млади души, които не познават никакво друго право, освен правото, което биха имали те, [... ] чрез фактическата им сила, или чрез имотна, парична, знание или влияние сили. Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек.
Продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни
богове
, е било тоже в реда на нещата.
В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите челове- ци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разберат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, понеже тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своите слугини, то и тя ще стане слугиня, за да изпита това положение.
към текста >>
40.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте
богове
", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3.
Исус до 30 год. си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице. Затова и Евангелието на Йоан казва: И Словото стана плът и всели се между нас. Така че теософското учение за Исуса Христа според нас е погрешно и пада. Всички ний, които се пречистваме и се присъединяваме към господствующата монада, която е вече скопчана (станала идентична) с второто Лице, ставаме също част от това второ лице.
И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте
богове
", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3.
За чистотата на тялото. Според нас и двамата с брата Гелинов сте прави. Телесната чистота трябва да служи за образ на духовната. Това е едно първоначално разбиране. А присъствието на чуждо вещество в човешкото тяло ний като окултисти и теософи знаем много добре, че това е Карма.
към текста >>
41.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
„Аз ви казвам, че сте
богове
и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора.
Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас? Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той еив човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание.
„Аз ви казвам, че сте
богове
и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора.
докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото.
към текста >>
42.
2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Богове
сте." Това са истини, които Христос е казал на човеците преди две хиляди години.
2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ Незабравими десет минути. „Храм Божи сте.
Богове
сте." Това са истини, които Христос е казал на човеците преди две хиляди години.
Това са мисли, които са занимавали и мене. Мислила съм върху тях, да разбера вътрешния им смисъл. Сега споделям със себе си размишленията, до които дойдох. - Божият храм, това е вътрешният човек, т.е. духовният човек, чрез когото Божественото начало се проявява.
към текста >>
Боговете
пък са служители на това начало.
Това са мисли, които са занимавали и мене. Мислила съм върху тях, да разбера вътрешния им смисъл. Сега споделям със себе си размишленията, до които дойдох. - Божият храм, това е вътрешният човек, т.е. духовният човек, чрез когото Божественото начало се проявява.
Боговете
пък са служители на това начало.
Сега отново се връщам към заглавието „Епохално посещение". Кого посетих? - Учителя. Тогава Го наричахме Господин Дънов. Скоро обаче, почувствували го всеки в себе си Учител, започнахме да Го наричаме Учител.
към текста >>
Това са ония човеци, за които Христос е казал „
Богове
сте", и Бог, т.е.
хората на формите, които дотук спират. Днес, когато минах едни светли, съдържателни и смислени години, от 1915 до 1964 г., 10 октомври, когато турям ново начало на работата - за себе си - аз изнасям пак същия нектар, но не само за хората на формите, но и за ония, които, недоволни само от формите, спират се пред тях да търсят съдържанието в тях и го намират. Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тази форма и нейното съдържание. Като намерят и смисъла, те започват да мислят право и дълбоко. Така задоволяват своя двустранен интерес на ума, сърцето, душата и духа си.
Това са ония човеци, за които Христос е казал „
Богове
сте", и Бог, т.е.
Божественото начало живее у вас. Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Най-после пристъпвам към заглавието „епохалното посещение". Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на моя колега, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие също моя бивша учителка.
към текста >>
43.
ПОСЛЕСЛОВ (от Вергилий Кръстев)
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Пред фактите и
Боговете
мълчат.
А що се отнася за публикувания материал от стр. 241- 254 (от N 16 до N 18) трябва читателят да се запознае с „Изгревът", том IX,стр. 669-727, 775-789, 797801, 801-824, „Изгревът", том X, стр. 759-763. И лично да провери след това с отпечатани към 2000 г. пет годишнини по оригинала от Словото на Учителя от Държавен архив, с онези издания, напечатани до 1950 г.
Пред фактите и
Боговете
мълчат.
И не само мълчат. Но коленичат!
към текста >>
44.
20. ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Какво точно значи „Аверуни", не знам, но „Амриха" значи „нектар на
боговете
".
Ако не беше туй тефтерче, нямаше да ви викам. То вече ясно говори, и виж, гледай съм го записала. В.К.: Сега тука сте записали. Г.П.: Това тефтерче, в което съм записала по искане на Паша двете имена, едното на Савка - Аверуни и другото на Паша - Амриха, дадени от Учителя. Това са техните духовни имена.
Какво точно значи „Аверуни", не знам, но „Амриха" значи „нектар на
боговете
".
Това става през 1922 година при една среща на Паша на 14 април, след завръщането й, уволняването й от Русе. Тя казва, че пък Учителят й е казал, че имената са на ватански език, езика, на който са записани и някои от песните, дадени от Учителя. В.К.: Сега Вие казахте, че Паша, когато е работила, не е търсила някаква обстановка. Сяда, работи, пише. А първият път, когато дойдох, вие споменавахте за Савка, как винаги е търсила условия.
към текста >>
45.
17. РАЗМИШЛЕНИЯ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Трон за царете и седалище за
боговете
да решават велики дела и съдбини.
Във вечна благодат и Слава бъди всякога наш любим и скъп гост. РИЛА 26.08.1963 г. Изминаха много години, откакто за първи път посетих Лазурно вълшебно съзерцание, любовен копнеж на моето сърце, днес пак те посетих. Наричат те „Страшното езеро", а ти си толкова приказно и чудно, какво ги плаши земните същества, като си толкова чаровно и омайно, и които те посещават изтръпват и отминават. Но ето величествен олтар пред теб, говори тайнствено и чудно, че тука велики майстори са творили архитектура дивна неръкотворна.
Трон за царете и седалище за
боговете
да решават велики дела и съдбини.
В безмълвната тишина започват тайните, когато светът ще ги открие, когато дойде време. В това величие човешката душа броди, да проникне, да узнае, що говори безмълвието. Но Великото знае колко на човека да даде. Слънцето залязва и с последните лъчи позлатява върховете, а пазителите на храма тържествено и стройно пазят олтаря. ЕЛЕГИЯ 19.01.1964 г.
към текста >>
46.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ако светлината не съществува в човешкия ум, ако добротата не съществува в човешкото сърце - този Бог не е, в такива
Богове
не вярваме.
Какво знаем. 1286 Когато говорим за Бога, ние не Го създаваме. Ние трябва да разберем какво? Единственото нещо, което знаем за Бога е, че Той внася живот. Не този обикновен живот, а съзнателният живот.
Ако светлината не съществува в човешкия ум, ако добротата не съществува в човешкото сърце - този Бог не е, в такива
Богове
не вярваме.
Божествената мисъл е мощна, всеки може да я опита. Абсолютно никаква лъжа! 1287 Ако искаме да изградим една истинска кул- тура - абсолютно никаква лъжа! Ние трябва да мислим всякога за Истината. Земята и Небето.
към текста >>
47.
ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 11-40
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
А както на идолопоклонниците - те се молят, молят на
Боговете
си, а щом не им върви, то хвърлят ги по земята, защото са вече идоли.
Аз трябва да ти ги кажа. Ще дойдеш някой път при мен и ще ти ги кажа. Първи закон е, че всичко във Вселената е разумно. Умът е, който управлява проявле- нията. Представа за Учителя: 22 Ти още за Учителя нямаш една идеална пре- дстава.
А както на идолопоклонниците - те се молят, молят на
Боговете
си, а щом не им върви, то хвърлят ги по земята, защото са вече идоли.
Доброто желание. 23 Всяко добро желание в дълбочината на сърцето на ученика Учителят го вижда и ще го изпълни, само че ученикът да не турга време и пространство. Искаш да се яви светлината без да има свещ. Правене на . упражнението. 24 Ще правиш това упражнение 3 пъти на ден Сутрин: След като изгрее слънцето, обяд - половин час преди 12 часа.
към текста >>
48.
83. ДОБРАТА МОЛИТВА
,
/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/
,
ТОМ 15
Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на
боговете
, тъй удобно е моленето там!
Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хедин, които пръв от европейските учени е посетил в началото на нашия век Тибет. Между другите интересни неща, тои в книгата си „Покривът на света" описва, как будистките поклоници, са се молили в тяхните свещени места, начинът на моленето е бил само формален. Тои пише: „След два дни, ламаистите трябваше да отпразнуват своя наи-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далеч към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички, или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици.
Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на
боговете
, тъй удобно е моленето там!
" Разбира се, ние отдавна се считаме надрасли това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо би трябвало да се насочим - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху някое от току-що казаните изречения. В следващите редове излагам някои изказвания от Учителя за молитвите, по-специално и за „Добрата молитва", както и ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитане на „Добрата молитва" размишлявах. 2. НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.
към текста >>
Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на
боговете
- тъй удобно е моленето там!
Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хадин, който пръв от европейските учени е посетил през 1901 г. Тибет. Между другите интересни неща, той в книгата си „Покривът на света" описва как будистките поклонници са се молили, начинът е бил само формален. „След два дни ламаистите трябваше да отпразнуват своя най-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далече към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици.
Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на
боговете
- тъй удобно е моленето там!
" Разбира се, ние отдавна се считаме надраснали това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо бих искал да ви насоча - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху дадено изречение, което току-що сме изговорили. Позволявам си в следващите редове, да споделя с вас ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитането на „Добрата молитва" размишлявах.
към текста >>
49.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Сбогом
Богове
на планината, вие незнайни чудотворци!
Към висините на това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва. Ах как кънтяха избраните ясни, топли, чисти слова на „Добрата молитва" и „Отче наш". Като че ли никога досега, не е имало по-подобаващо място да се произнесе такава благодарствена молитва. Учителят каза да се изгаси огнището. Работата всред хората отново ни зове.
Сбогом
Богове
на планината, вие незнайни чудотворци!
В селото долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
към текста >>
В гърдите ни пеят, вечните
Богове
на планината, симфонията на снега и слънцето".
В селото долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
В гърдите ни пеят, вечните
Богове
на планината, симфонията на снега и слънцето".
Това е една екскурзия описана от Олга Славчева. Тя беше много мила, симпатична сестра, игрива и вечно пей. Тя даде думите на „Паневритмията". Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше.
към текста >>
50.
34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА
БОГОВЕТЕ
Е ЛЕСНО Един неделен ден, малко след девети септември 1944 г., отидох в село Мърчаево.
34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА
БОГОВЕТЕ
Е ЛЕСНО Един неделен ден, малко след девети септември 1944 г., отидох в село Мърчаево.
Част от тревожните дни, около бомбардировките над София, Учителят прекара в това село и още не беше се прибирал на Изгрева. В Мърчаево всякога имаше наши братя и сестри, особено през неделните дни. Разпиляни от страхотните и бурни събития, които преживяхме и преживявахме, беше приятно да се срещне човек със своите близки и да сподели с тях вълненията си. Между другото там се срещнах и със сестра Йорданка Жекова, която съдействуваше в дребни услуги на Учителя. В разговор с нея тя ми каза: „Учителят, като че ли иска да отиде на Изгрева".
към текста >>
С каква лекота
боговете
разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
Из пътя чувствувам как Учителят с мисълта си ме пита, дали имам пари за да платя, отговорих му по същият начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог престана, чак когато извадих от джоба си, турлото с банкноти, които имах. Разбрах, че Учителят знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя с радост, две хиляди и петстотин лева, които шофьора ми поиска за услугата, които с радост му ги дадох после. Не знам кой беше измислил тази дума „турло", връзка банкноти свити на мамул, но тя беше добила популярност, всред стопанските среди по онова време и влязла в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева, през разрушена София, предоволен, от благополучното разрешение на този въпрос, който тъй много ме беше измъчил.
С каква лекота
боговете
разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
Фактически от село Мърчаево до с. Владая ходихме пеша. Аз и Учителят вървяхме напред, а след нас следваха братя и сестри. През цялото време Учителят говореше само със символи на моите въпроси за политическото положение в страната и света. Беше мълчалив и строг.
към текста >>
51.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Боговете
бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост.
„Чакай, не си отивай! " - завиках аз изпълнен с радост. Но разбира се тя не схващаше моята мъка и си отиде. Замислих се и се усмихнах за първи път от толкова време. Какви чудни са Божиите пътища и методи.
Боговете
бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост.
Радвах се, че не бях забравен. Минаха още дни и нощи при това мъчително състояние и обстановка. Най-после вратата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя. Връчиха ми обвинителният акт. В него се посочваше, че ме обвиняват в нарушение на закона за цени и снабдяването.
към текста >>
52.
69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от
боговете
сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи".
Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери.
Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от
боговете
сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи".
Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства, което показваше човек с много ценни качества: умен, честен, внимателен. В него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение.
към текста >>
53.
89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за
Боговете
, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка.
Английският крал Едуар Осмий с презрение отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над всички дребнави човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертвува всичко това, заради любовта. Такава велика жертва поднесе той пред олтаря на любовта. С това показа на целият свят, на целият човешки род, какво свято и велико нещо е любовта.
Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за
Боговете
, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка.
Обръщайки се към своя народ, при подписването на Акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам да нося тежкият товар на отговорността и да изпълнявам, моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целият свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и с възторг от постъпката на младия крал.
към текста >>
54.
8. ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От главните
Богове
, само той може да каже: „A3" имам достойнство.
Бързото му около осно движение, завърта се за около десет часа. Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет. Светлите му ивици и топлинно излъчване, което той има и интензивното магнитно поле, което има около него, говорят за голямата култура, която има там. Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер.
От главните
Богове
, само той може да каже: „A3" имам достойнство.
Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и щестлавен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието.
към текста >>
55.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
А когато човекът излезне от застоя и се освободи от мързела,
Боговете
му помагат.
Когато човек страда, то е за да дойде знанието и мъдростта в него. Нещо голямо е радостта, велико нещо от един възвишен свят. От този свят идват и знанието и мъдростта. Защото човек, който мисли, винаги може да подобри живота си. Онзи, който по-добре мисли, по-добре успява.
А когато човекът излезне от застоя и се освободи от мързела,
Боговете
му помагат.
Наистина, когато в хороскопа на даден човек Юпитер и Сатурн са добре поставени, той всякога има добрият шанс и сигурният успех. Януари 1981 г.
към текста >>
56.
16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Боговете
гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят.
В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а доброто, вторичната сила ги организирва и облагородява". В подкрепа на това, ето и една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност. Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат".
Боговете
гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят.
Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство.
към текста >>
Пламнал от възбуда, разбирайки решението на
Боговете
, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка.
Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност. Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат". Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави.
Пламнал от възбуда, разбирайки решението на
Боговете
, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка.
Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
към текста >>
Всички
Богове
трепват от страх, се казва по-нататък в поемата.
Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат". Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка.
Всички
Богове
трепват от страх, се казва по-нататък в поемата.
Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището.
към текста >>
С това негово решение
Боговете
му признават правото на първенство.
Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба.
С това негово решение
Боговете
му признават правото на първенство.
Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан.
към текста >>
Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на
Боговете
, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на
Боговете
, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
към текста >>
57.
5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Великият посветен на древността е казал: „Числата - това е езика на
Боговете
!
5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА" В.К.
Великият посветен на древността е казал: „Числата - това е езика на
Боговете
!
" Н.Д. Внимателното разглеждане на всичко онова, което ни заобикаля, на всичко с което се сблъскваме в живота, ще ни доведе по един безспорен начин до извода, че велики принципи, закони, дълбоки тайни на природата, са скрити в наглед най-прости, най-незначителни форми и изрази. С тях ние постоянно работим. Те влизат в ежедневния ни живот като помагала, като една необходимост, без да разбираме дълбоко скритите сили и тайни, вложени в тях, израз на които са те. Един от тези изрази, с които сме всякога в контакт, това са числата от естествения ред.
към текста >>
Но колкото и да е сложен този език на
Боговете
, трябва да го изучаваме, защото и ние ще ставаме
Богове
. В.К.
Деветката е число, което е „семето, което се е разпукнало и пуснало коренче в земята", според Учителя. Качествата й са свързани с тези на планетата Марс. Науката за числата е трудна и мъчно достъпна. Но ние трябва да я изучаваме, да я разбираме. Тази наука на числата е един плътно забулен свят.
Но колкото и да е сложен този език на
Боговете
, трябва да го изучаваме, защото и ние ще ставаме
Богове
. В.К.
Сега, тука това е една поредица, която ти разглеждаш числата от едно до десет и във връзка с онези неща, които казва Учителя. Ти работи върху физиономията. Връзката между числата и физиономията, каква е според теб? Н.Д. Връзката е следната: Единицата както казва Учителят изразява носа. Единицата има туй свойство, че тя умножена сама на себе си пак е единица, делена сама на себе си е пак единица, въобще има свойства, които другите числа нямат и той определя носа като единица, което се приема в Кабалата, като най-съвършеното число.
към текста >>
58.
9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Там най-ярко се вижда, най-ярко проличава йерархията на
Боговете
, силата на тяхната мисъл, величието на техните идеи и дълбочината на техните съображения.
В порядъка има всякога мисъл, има идеи, има съображения, има закономерности. Във вселената има светове на безредие и светове на порядък. Задачата на разумните същества е от безпорядъка да създават светове на порядък, светове на закономерност. Учителят казва: Когато влезете в едно разумно общество, в обществото на великите братя, вие ще бъдете оценени според идеите, съображенията, закономерностите, които ще представите за разрешаването на един безпорядък". Въпросът за реда и безредието в природата е особено важен.
Там най-ярко се вижда, най-ярко проличава йерархията на
Боговете
, силата на тяхната мисъл, величието на техните идеи и дълбочината на техните съображения.
И за това колкото едно същество е по-разумно, може да внесе в безпорядъка по-съвършен порядък, защото носи по-могъща мисъл, по-велики идеи, по-дълбоки съображения. В.К. На този събор палатките бяха разхвърлени? Н.Д. Това беше през 1926 г. Първата година, когато Учителят нареди събора да бъде в София. На бърза ръка направиха на Учителя една стаичка, не беше още измазана и Той се засели там през съборните дни.
към текста >>
Мисълта ми беше, Учителят да каже нещо по-конкретно, както за тези
Богове
, така и за тяхната лаборатория, методите и средствата, с които те изпълняват своите замисли, идеите и съображенията, които те влагат в това творчество.
Движението е първата проява на порядъка. Там където имаме движение, имаме процес на порядък. Един ден, сме се събрали братя и сестри около Учителя. Между другото, разговора се поведе за растенията. В подходящ момент изразих своето възхищение от житното зърно, като най-велик представител на този свят и онези разумни същества, които са могли да го създадат, и да създадат в него тези ценни и големи качества.
Мисълта ми беше, Учителят да каже нещо по-конкретно, както за тези
Богове
, така и за тяхната лаборатория, методите и средствата, с които те изпълняват своите замисли, идеите и съображенията, които те влагат в това творчество.
Учителят ме погледа и без да разберат другите ми направи знак, да не говоря повече за това. Ние не бяхме готови да надзърнем, да разберем нещо от този свят. А още по-малко, да ни се даде представа за самите творци. В.К. Значи, случая такъв. Учителят говореше. Н.Д.
към текста >>
Такъв порядък творят
Боговете
, пред който човек трябва да се смири и благоговее.
Твоето впечатление за Учителя, когато ти повдигаш този въпрос, и когато той ти направи знак. Н.Д. Той ми направи знак, да не говоря по този въпрос, да не изказвам своите възхищения и онези качества, които аз съм констатирал в житеното зърно, защото между другото житни зърна са намерени в пирамидите сложени там преди 2000 г. и като ги посеят поникват. В.К. Онези, които бяха около Учителя още не бяха подготвени за тези идеи, за този въпрос. Н.Д. Е, да не бяха подготвени за разглеждане на този въпрос - голям, дълбок и интересен.
Такъв порядък творят
Боговете
, пред който човек трябва да се смири и благоговее.
Има нещо обаче на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-разумните същества. То е порядъка в самият човек. В човека има една дива, инертна, пасивна, непослушна, своенравна, не приемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси да използва само създаденото. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача за сега. Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи.
към текста >>
Пред тази задача и
Боговете
са изправени пред затруднения и те мислят, и те търсят най-добрия изход.
Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човек да учи.. Природата се вижда в чудо, докато вкара в тази природа на човека, движението, този пръв елемент на започващия порядък". В.К. Значи порядъка започва от движението. Н.Д. Започва от движението. Не може по друг път.
Пред тази задача и
Боговете
са изправени пред затруднения и те мислят, и те търсят най-добрия изход.
Един ден Учителят се обръща към един от възрастните тогава братя, дългогодишен учител в началните класове и го попита: „Лесно ли е да се възпита едно непослушно дете? " Братът поклати глава и лицето му изрази изживяните мъки от трудностите, които е имал с такива деца. Друг път Учителят каза: „Да имаш една разумна жена, един разумен мъж, едно разумно дете е едно благословение. Но да имаш една неразумна жена, или мъж, или дете е цял ад. Ред и безредие.
към текста >>
59.
17. ДУНАНМА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Една велика жертва на Разумният свят на
Боговете
.
И Учителят казва: „Всичко е създадено за да трансформира, за да преработва". И в Мегакосмоса имаме също една такава гигантска еволюция на веществото. Звездите, Слънцата са едни много напреднал етап в този безкраен кръговрат в космоса. И идва момент, когато веществото им в своето съвършенство изцяло се трансформира на енергия. Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят.
Една велика жертва на Разумният свят на
Боговете
.
Една могъща „Дунанма", едно велико тържество. Грейва лицето на всеки, който види проявата на Любовта. Грейнало беше и лицето на Учителя пред очакваното на тази гигантска проява на Любов, пред това гигантско даване, пред тази „Дунанма". В.К. Тука въпроса е ясен. Сега, връзката между тази „дунанма" и Мон-Блан, или седалището на Бялото Братство в Швейцария?
към текста >>
60.
22. РАСИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Боговете
им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив.
Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им.
Боговете
им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив.
Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези.
към текста >>
61.
27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от
боговете
, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение.
Точките, в които се пресичат линиите на пентограма, върховете на вписаният в него петоъгълник са точки също на златното сечение или както още древните са го наричали Божествена пропорция. В златно сечение е разделена една отсечка, когато съотношението между цялата отсечка и по-голямата част е равно на отношението между по-голямата част от отсечката и нейната по-малка част. Геометрично, златното сечение е дадено в Пентограма, но алгебрично не може да се изрази, несъизмеримо е, не могат да се намерят числа, които да удовлетворяват тези две съотношения. Въпреки това, златното съотношение се среща най-често в природата. Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение.
Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от
боговете
, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение.
Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство.
към текста >>
62.
34. МЕЗОНИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че
Боговете
на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие.
В ежедневния си живот, ние понякога имаме моменти на повишено състояние, което е плод именно на нещо прието от този свят на движението. Легендата изнесена от Лев Толстой, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина. Пра-пра- дядото са били млади, здрави, стройни хора, не грохнали и прегърбени като техните пра-пра-внуци, защото са яли жито едро, едро като кокоше яйце. Значи, приемали са храна от по-високо естество. Следователно, тук се прокарва идеята, за възможността на човека да се ползва от този по-висш свят на веществото.
Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че
Боговете
на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие.
На едно място Учителят прокарва следната мисъл, която пояснява всичко това: „Любовта, състраданието, омразата, грубостта, безсърдечието, това не са някакви състояния, през които човек минава. Те са известен род материя, с която той си служи. В отношенията на хората има обмяна и на частици от по-висши състояния на веществото. Значи, ние приемаме и даваме нещо. Връзката, обмяната не е само тук между хората на земята.
към текста >>
63.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за
боговете
, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
Такива факти съставляват най-голяма съпротива. При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме".
За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за
боговете
, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? .- не, то ще губи само времето си. Нека да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили?
към текста >>
64.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тогава и международното положение на България ще се уреди от самосебе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „
богове
", както правихме до сега.
Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм. И понеже тоя организъм, като всеки жив индивид, съществува, действува и се развива по строго определените природни закони, то и неговите части или органи са подчинени на същите закони на развитието. Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест. Това е толкова вярно за цялото човечество, колкото и за всеки отделен народ и специално за всяка личност. Заключението от това е, че преди всичко, ние сме длъжни да изучим и разберем добре законите на индивидуалното, общественото, духовното и културното развитие, за да можем да уредим правилно нашия живот и да осигурим на народа си трайно благоденствие и честита бъднина.
Тогава и международното положение на България ще се уреди от самосебе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „
богове
", както правихме до сега.
Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения.
към текста >>
65.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и
боговете
", а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на Земята.
103-104 Казано е някъде в Писанието: „Светът лежи в лукавия". И по- нататък: „Дяволът отначало е лъжец и човекоубиец". И още по-нататък: „Крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби". А Христос е казал: „Аз дойдох, да имат хората живот, ида го имат преизобилно". Съществува едно окултно предание за падането на Л/оцифера.
В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и
боговете
", а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на Земята.
В християнството то се нарича още грехопадение. Люцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на Божествената мъдрост и в устройството на Божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнствуващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител.
към текста >>
66.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на
боговете
(мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на
боговете
(мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>
67.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху
боговете
може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем
боговете
... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем
боговете
", но то никак не значи, че "те" не съществуват.
И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща.
Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху
боговете
може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем
боговете
... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем
боговете
", но то никак не значи, че "те" не съществуват.
Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства.
към текста >>
68.
III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди
богове
и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7.
Но не е успял да построи дом Господен т.е. Храм за Господа за Богослужение. Господ го уверил, че това ще направи синът му. 6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давида, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води.
Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди
богове
и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7.
Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория (2Л ет. 3;1). Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му.
към текста >>
За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не упазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди
богове
, то Бог Йехова ще изкорени Израиля от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име.
3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете 111 гл. Зет. 14). 9. Соломон съгради храма, дома Господен и внесе Ковчегът на Заветът. И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израиля.
За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не упазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди
богове
, то Бог Йехова ще изкорени Израиля от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име.
(III цар. гл. 9, ст. 4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е.
към текста >>
Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите
богове
и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си.
И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израиля. За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не упазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди богове, то Бог Йехова ще изкорени Израиля от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име. (III цар. гл. 9, ст. 4;9). 10.
Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите
богове
и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си.
И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета.
към текста >>
Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди
богове
и е царувал 22 години.
4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11.
Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди
богове
и е царувал 22 години.
А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам.
към текста >>
69.
VI. ЗАЩО И КАК СЕ РАЗРУШИХА МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И САЛОНИТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Започнаха да се кланят на чужди идоли и
богове
.
Всичко това е описано в „Изгревът" и аз съм направил и извадил т.н. литературна справка, която съм приложил, за т.н. Братски съвет. Отклонението дойде оттам и Небето се намеси. Същото днес се повтаря, както по времето на Соломона.
Започнаха да се кланят на чужди идоли и
богове
.
И се разрушиха скиниите и салоните по същия окултен закон. Строго, последователно чрез Кесаря. Той имаше власт, сили и слуги за разрушението. 4. Там където е най-голямото Добро, до него съществува най-голямото Зло. Щом е дошъл Великият Учител, то Той дава Словото на Бога.
към текста >>
70.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Соломон, щом се отдаде на многоженството, Бог му се яви и го предупреди, че царството му ще се даде другиму, а на неговия син само едно племе, а десет племена на негов неприятел, защото жените чужденки го отклонили от неговия Бог и го накарали да служи на други
богове
.
В Емач-кьой в учебната стая няма печка, децата боси, свили се и щом усетят, че ходжата ще влезе, започват да пеят коран. Къде 1 ч и нещо си дойдох в Казалджик-Кафтан. Следобед занимавах първо и второ отделение. Четох за цар Соломона. Едно е важното да се отбележи в живота му, и изобщо на евреите, че докато спазват законите и вървят по тях, докато съблюдават Божиите повеления, всичко им съдействува на добро, а отклонят ли се, веднага почват бедствията.
Соломон, щом се отдаде на многоженството, Бог му се яви и го предупреди, че царството му ще се даде другиму, а на неговия син само едно племе, а десет племена на негов неприятел, защото жените чужденки го отклонили от неговия Бог и го накарали да служи на други
богове
.
И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът. Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини!
към текста >>
71.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Това, което ангелите и
боговете
са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека.
Идеалът на човека е да стане светия, ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престана да мисли, той оголя, когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая, а когато престана на говори хубаво, накараха го да оре земята. 4. Учението За мен по-хубаво нещо от учението няма. Радвайте се, че има какво да учите.
Това, което ангелите и
боговете
са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека.
По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучава законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата, а чрез силата той ще може да премахне всички препятствия в живота си. За да дойде до силата, човек трябва да дойде до правата мисъл и благородното чувство. А докато дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществуват и в мислите, и в чувствата.
към текста >>
72.
XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)
,
,
ТОМ 16
На Учителят леко ли му бе всички хули да понесе Школа да отвори, в която да се учат человеци и
Богове
.
Стара Загора Момчил Николов ИЗГРЕВЪТ Говори се, че Изгревът тежко се чете Чуй добре, човече и прочети следващите редове. На Авраам леко ли му бе сина си към жертвеника да поведе С вяра произнесе: „Иеова - ире". На Мойсей леко ли му бе през пустинята четиридесет лета израилевите племена да преведе Връзката му с Бога силна бе. „Господ даде, Господ отне, да бъде името Господне благословено" - тез думи да произнесе на Йов лесно ли му бе. На Христос леко ли му бе, кога се моли от порите му кръв да потече.
На Учителят леко ли му бе всички хули да понесе Школа да отвори, в която да се учат человеци и
Богове
.
На Вергилий леко ли му бе тридесет години да събира да запазва, да издава Словото на Бога - заобиколен от врагове. Тежко се чете - за тоз, който иска на Братство да си играе, а за Словото нехае. Който иска, да благодари, да знае: Задача има, да се учи да работи и прилага. Не е лесно ученик да се нарече. Момчил Николов ДОМЪТ ГОСПОДЕН На Теофана Савова Изгревът го няма Дом Господен бе той в началото на изтичащия век Изгрев нов се пише днес за человеците от бъдещия век.
към текста >>
73.
V. Писмо до другарката ми
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Но тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни
Богове
.
Когато движението е от вън, хората се забравят, кога е от вътре, се запознават. Човек е същество за сега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя, ще посетя пак Варна. Посещавал съм я много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София.
Но тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни
Богове
.
Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърдцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, Верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за идущия месец. Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички.
към текста >>
74.
2. Прометей
,
VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
2. Прометей Когато пълзях между бодливите храсти, които разкъсваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах по острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о,
богове
, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв.
2. Прометей Когато пълзях между бодливите храсти, които разкъсваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах по острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о,
богове
, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв.
Когато стъпих върху свещената земя, когато почуствувах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната на Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствувах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блясналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех, че и аз горя, о братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката, коята е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя - човеци.
към текста >>
И знаех, че и аз горя, о братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката, коята е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о,
богове
.
2. Прометей Когато пълзях между бодливите храсти, които разкъсваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах по острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о, богове, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв. Когато стъпих върху свещената земя, когато почуствувах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната на Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствувах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блясналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино.
И знаех, че и аз горя, о братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката, коята е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о,
богове
.
Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя - човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат - моите бедни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят; след като ги отрупат с хули и избият с камъни - нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсяти по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата - учат.
към текста >>
И ето,
богове
, пред мене са блещукащите огньове разсяти по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди.
Душата ми просветна от блясналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех, че и аз горя, о братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката, коята е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя - човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат - моите бедни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят; след като ги отрупат с хули и избият с камъни - нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг.
И ето,
богове
, пред мене са блещукащите огньове разсяти по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди.
На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата - учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научават за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас - богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на съвършеното дело и орелът, комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник - моето безсмъртие. Но ето - знайте, братя!
към текста >>
От тях научават за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас -
богове
.
И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат - моите бедни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят; след като ги отрупат с хули и избият с камъни - нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсяти по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата - учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост.
От тях научават за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас -
богове
.
А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на съвършеното дело и орелът, комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник - моето безсмъртие. Но ето - знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със треперяща нега тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга. И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещенния огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
към текста >>
без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със треперяща нега тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни
богове
.
На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата - учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научават за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас - богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на съвършеното дело и орелът, комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник - моето безсмъртие. Но ето - знайте, братя!
без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със треперяща нега тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни
богове
.
И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга. И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещенния огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра. И с нея о, братя, пазители на огъня, да подпаля тогите, що обгръщат вашите сърца с дребнаво, тесногърдо безлюбие. Орион (публикувано във в. „Братство", бр.
към текста >>
И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещенния огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о,
богове
, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
От тях научават за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас - богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на съвършеното дело и орелът, комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник - моето безсмъртие. Но ето - знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със треперяща нега тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга.
И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещенния огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о,
богове
, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
И с нея о, братя, пазители на огъня, да подпаля тогите, що обгръщат вашите сърца с дребнаво, тесногърдо безлюбие. Орион (публикувано във в. „Братство", бр. 149, 2.ІІ.1936 г.)
към текста >>
75.
I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
Аз бих желал всички хора да бъдат
богове
.
Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Ананий и Сапфира", държана на 20 ноември 1921 г.,с. 155-156: „Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм?
Аз бих желал всички хора да бъдат
богове
.
Що значи Бог? - Да любиш като Бога. „Благ е", казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш.
към текста >>
76.
9. Енергията на атома
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки
богове
скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя!
С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки
богове
скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>
77.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на
боговете
и покровител на търговията.
БЛИЗНАЦИ Слънцето преминава през този знак от 21/22 май до 21/22 юни. Пръв въздушен знак. Дом на Меркурий - планета на интелекта. Сфера на познавателните процеси, на обмяната между индивид и околна среда, на практическата деятелност и на разпространението. Символ на знанието, на съобщителните и разменни средства.
Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на
боговете
и покровител на търговията.
Възвисоки и стройни хора, но с дребни и фино изработени гърди и форми, в които се чувства нещо обтегнато и остро. Пъргави, чевръсти и подвижни, фини черти на лицето. Обикновено високо чело, но не изпъкнало, тънък нос, тънки устни, заострена брада. Интелигентен и буден израз. Родените под Близнаци изобщо притежават дарби и способности, които будят у тях многостранни интереси.
към текста >>
В древната митология го наричат „баща на
боговете
”.
Понеже в битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Ние сме свободни в мисълта си, но ако тя не е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. СТРЕЛЕЦ Слънцето преминава през тоя знак от 21/22 ноември до 21/22 декември. Трети огнен знак. Дом на планетата Юпитер - разпределител на благата на Провидението.
В древната митология го наричат „баща на
боговете
”.
Астролозите го считат за най-щастлива планета и го наричат „великия благодетел”. Родените под Стрелец са хора добре сложени. Те имат спортсменски вид от типа: атлети на скоростта, пъргавината и ловкостта. Овално, отворено лице, със светъл цвят. Очи обикновено сини, коса тъмно руса, но не много гъста и изобилна.
към текста >>
78.
20. Сферата на Марс
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките митове за
боговете
, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови”, ние засега ще отминем и митовете, и астрологичните факти.
Събития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори че те взеха епидемичен характер. Като оставим настрана политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризуваме с една дума, взета из симболичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе.
Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките митове за
боговете
, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови”, ние засега ще отминем и митовете, и астрологичните факти.
Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук на земята, и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действува само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което Марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили.
към текста >>
79.
21. Сфера на Сатурна
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Сигурно и сам Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за
боговете
, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера.
Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам предвид, какво бил рекъл според легендата на Александра Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си нали че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диогена, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! ”. Нека си представим сега, че покрай Диогена минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философствуващ отшелник, хубава като Венера. Дори, ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например с някой от тогавашните победители на Олимпийските игри. Защото позната е слабостта на Венера към Марса, а следователно и към неговите земни чеда.
Сигурно и сам Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за
боговете
, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера.
Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка – „Венера” и „Марс” - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене из шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера” пие вода от шепите на „Марса” и Марс — от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диогена тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнишки вид, нерадостната самота, в която е живял и - бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници, и при това - в бъчви!
към текста >>
80.
23. Сфера на Меркурия
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Както и да е, но двамата
богове
се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполона, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, как да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
Както и да е, но двамата
богове
се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
към текста >>
Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланник на
боговете
.
Не напразно измежду меркуро-венерините типове мъже и жени - се срещат нерядко отлични танцьори. Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото. Но където и да го срещнем, ще констатираме все същите основни черти и във физиономия, и в характер. Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуриевия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, не организаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта - като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство, философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизъма на простото регистриране, копиране, преписване, машинопиство.
Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланник на
боговете
.
С това е символизувана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий - планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци, и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмяна чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието - всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
към текста >>
Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на
боговете
- Юпитера.
Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби.
Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на
боговете
- Юпитера.
Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха.
към текста >>
81.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марса, ами го още опозорила пред олимпийските
богове
, като извадила на показ неговото жалко поражение.
Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи, и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто - като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера „обезглавявала” мъжете - чрез прегръдка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им.
И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марса, ами го още опозорила пред олимпийските
богове
, като извадила на показ неговото жалко поражение.
Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се насмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марса. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота.
към текста >>
Но да оставим Олимп и митичните сказания за
боговете
и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се насмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марса. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!.
Но да оставим Олимп и митичните сказания за
боговете
и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
Колкото и силен отпечатък да е оставил модерният спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и „омъжестви” типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-пълен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде - и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напълнено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него.
към текста >>
82.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските
богове
.
27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53 Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за Слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали.
Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските
богове
.
Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили, и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за Слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много пo-богати и грандиозни образи - Слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изскачат пламъци и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло.
към текста >>
83.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „
боговете
”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”.
На второ място идеат Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленина, съвпадът на Марс с Нептун на Сталина и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените „направления” на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата - ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз.
При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „
боговете
”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”.
Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Ирщу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би, интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептуна, в която наистина има чудни вълшебства. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
към текста >>
84.
35. Из житието на апостола Павла
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „
Боговете
, уподобени на човеци, слязоха при нас”.
Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десетки, а стотици негови ликове. И 1 % от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”.
Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „
Боговете
, уподобени на човеци, слязоха при нас”.
И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
към текста >>
85.
37. Животът на старозаветните – ІІ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на
боговете
и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини.
Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви.
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на
боговете
и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини.
Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи, Рама напуска своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия, с крайна цел Индия.
към текста >>
Вторият съвет, така нареченият Съвет на
Боговете
, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите” в социалния организъм - с целия изпълнителен съдебно-административен апарат, във всичките му разклонения.
Това е така нареченият от Сент Ив Съвет на Бога (Божествен съвет), съставен от корпорацията на посветените в малките и големи мистерии, чиито външни, социални функции се изразяват в званията на свещеника и учения. Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите. Те са познавали „волята на Бога”, познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред.
Вторият съвет, така нареченият Съвет на
Боговете
, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите” в социалния организъм - с целия изпълнителен съдебно-административен апарат, във всичките му разклонения.
От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй - с великия строй на Мировата държава, управляващите - с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони.
към текста >>
От този Съвет на
Боговете
са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена.
Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите. Те са познавали „волята на Бога”, познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите” в социалния организъм - с целия изпълнителен съдебно-административен апарат, във всичките му разклонения.
От този Съвет на
Боговете
са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена.
Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй - с великия строй на Мировата държава, управляващите - с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове.
към текста >>
Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни
богове
.
От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй - с великия строй на Мировата държава, управляващите - с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони.
Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни
богове
.
Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие”. Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет.
към текста >>
Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на
Боговете
”, както и през тия на „Божествения Съвет”.
Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм. Така за пример, при избора на цар са участвали и трите съвета.
Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на
Боговете
”, както и през тия на „Божествения Съвет”.
Ставайки цар, той е бил, тъй да речем, свръхличен представител на Трите Съвета, изпълнител на един кодекс на народно и международно право, почиващо на Правдата, срещу който кодекс той не е могъл да действа по личен произвол. Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрай се разпада поради така наречения разкол на Иршу (3200 г. пр. Хр.). Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца. А с това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквито видяхме да царуват и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия.
към текста >>
86.
11. По колелото на Зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на
Боговете
, а майка му е смълчаната и тъжна земя.
Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник - бляскав като снежна преспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конникът са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце.
Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на
Боговете
, а майка му е смълчаната и тъжна земя.
От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрина, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев.
към текста >>
87.
Основни принципи на херметичната наука и философия
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа”, както за индусите, а писменост, написана от
Боговете
във физическия свят.
Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвърти, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че оттогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно-индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа”, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия.
Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа”, както за индусите, а писменост, написана от
Боговете
във физическия свят.
В древния Египет, освен школите за посвещение, подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическия свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши), който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на Слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята.
към текста >>
За тях физическия свят е бил откровение, което им разкрива волята на
Боговете
.
Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че оттогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно-индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа”, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа”, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение, подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия.
За тях физическия свят е бил откровение, което им разкрива волята на
Боговете
.
Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши), който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на Слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под Слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството.
към текста >>
88.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на
боговете
, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея.
X, бр. 213 (17.IV.1938), с. 3 ÷ 4 ГЛАВА V Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езикът на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план.
Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на
боговете
, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея.
Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването, астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията.
към текста >>
89.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Наречен е от древните, „посланик на
боговете
”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема.
Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект.
Наречен е от древните, „посланик на
боговете
”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема.
Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална.
към текста >>
Юпитер или Зевс у гърците е баща на
боговете
и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието.
са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под негово влияние са: хирургия, зъболекарство, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребява огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марса. Всички, които се борят и воюват, са под Марсово влияние.
Юпитер или Зевс у гърците е баща на
боговете
и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието.
И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен.
към текста >>
90.
Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука
,
,
ТОМ 18
Това е станало в съвета на
боговете
, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството.
1. Произход и развитие на човека според окултната наука 1. „В първоначалният език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име.
Това е станало в съвета на
боговете
, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството.
Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки.
към текста >>
За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на
боговете
, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина.
Третата културна епоха на петата раса се развива в Египет и Халдея, където бяха пренесени едни от най-издигнатите между атланците. Тук под водителството на Хермес те изграждат една мощна култура, която обхваща целия северен бряг на Африка и областта на Тигър и Ефрат. За египтяните физическият свят е реален, докато за индусите той е илюзиорен. За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука. Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука.
За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на
боговете
, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина.
Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса. Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право. Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука.
към текста >>
91.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
И всички
богове
заедно образуват умственото тяло на космичния човек.
И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек.
И всички
богове
заедно образуват умственото тяло на космичния човек.
Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1. Серафими или Братя на Любовта. Те са първите, които приемат Божествените мисии и идеи и ги предават на по-нискостоящите.
към текста >>
92.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери
,
,
ТОМ 18
Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите
богове
го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви.
Това е моментът, когато влиза в космичното пространство и се среща с мислите, които изпълват това пространство. Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната. В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотекущи реки. От тях най-забележителна е реката Стикс.
Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите
богове
го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви.
През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от боговете на тази служба Хирон - символ на Божествената Мъдрост, Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела. Грешните души ги е оставял сами да преплават реката и да се блъскат в нейните буйни води и скалисти брегове. Стикс - това е тъмната зона, за която говори Учителят. Освен за Стикс в гръцката митология се говори за още няколко реки от подземния свят. Това са ред космични течения, през които минават душите, преди да влязат в духовния свят.
към текста >>
През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от
боговете
на тази служба Хирон - символ на Божествената Мъдрост, Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела.
Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната. В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотекущи реки. От тях най-забележителна е реката Стикс. Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите богове го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви.
През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от
боговете
на тази служба Хирон - символ на Божествената Мъдрост, Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела.
Грешните души ги е оставял сами да преплават реката и да се блъскат в нейните буйни води и скалисти брегове. Стикс - това е тъмната зона, за която говори Учителят. Освен за Стикс в гръцката митология се говори за още няколко реки от подземния свят. Това са ред космични течения, през които минават душите, преди да влязат в духовния свят. Тези реки са следните: 1.
към текста >>
Затова в древността медицината била считана от хората като дар от
боговете
.
Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство. Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий. Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите. Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука.
Затова в древността медицината била считана от хората като дар от
боговете
.
И в наши дни още всичко, което в съвременното лечебно изкуство е плодотворно, произхожда от тази древна епоха и се явява отблясък на това, което арахангелите са предали на човечеството. И съвременната медицина, ако иска да стане истинска наука, която да е полезна на хората в пълния смисъл на думата, трябва чрез духовната наука да намери онези методи, чрез които да влезе отново във връзка с арахангелите, които ще й предадат истинската медицинска мъдрост. Тогава те ще могат да учат хората как да живеят, за да не боледуват и когато са заболели ще могат ефикасно да ги лекуват. Това е задачата на Новото учение, което Учителят донесе, и то дава всички онези методи за връзка с духовните същества на Космоса, които могат да ни предадат мъдростта на възвишените светове. Когато човек е пречистен от духовните причини, които пораждат болестите, той излиза от сферата на Меркурий и преминава в сферата на Венера.
към текста >>
93.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Меркурий е известен също като секретар и пратеник на
боговете
и като Бог на сделките и търговията.
Той всякога взема силите, качествата и свойствата на онези светила, с които образува аспекти. Колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий със Слънцето и добротворните светила, толкова по-големи са умствените дарби и способности на човека, толкова повечко те са проявени в добротворство. Когато Меркурий не образува хармонично съчетание с добротворците, а получава лоши аспекти от злосторниците, тогава умствените сили на човека са насочени към разрушителна дейност, към злочинство и пакостничвство, в такива случаи Меркурий се счита за злосторник. Следователно, ръководеният чрез хармонични аспекти от добротворците Меркурий е добротворец и в митологията е известен като Бог на учените, словестниците (литераторите) и людете на изкуството. Когато Меркурий е ръководен от дисхармонични аспекти на злосторниците, тогава е известен като Бог на крадците, лъжците и пакостниците.
Меркурий е известен също като секретар и пратеник на
боговете
и като Бог на сделките и търговията.
Хармоничните съчетания между Слънцето и Меркурий показват, че умът на такъв човек се ръководи от най-висшата йерархия на Слънчевия свят. Той е надарен с много и разностранни умствени способности, дават му се добри възможности и условия за дейност във всички области на човешкия живот. Липсата на всякакъв аспект между Слънцето и Меркурий показва, че умът на такъв човек не разполага с голяма светлина и той няма възможности и условия за особени прояви в живота. Когато Меркурий получава предимно лоши аспекти от злосторниците и не е подпомогнат от добротворците, тогава всякога имаме предразположение към заболяване на главната нервна система, към полудяване. В такъв случай походката и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични.
към текста >>
Древният мит, според който Уран е баща на всички
богове
и създател на Небето и Земята, иска да каже, че когато Слънцето и Уран са в хармония, те създават най-великите идеи, най-великите замисли, които носят на човечеството, най-големите благословения за умствено, духовно и физическо развитие.
Колкото е по-голяма дисхармонията между Слънцето и Сатурн, толкова е по-голяма умствената, духовната и физическата тъмнина, в която е потопен такъв човек. Понеже тъмнината е носител на най-големите ограничения и на най-голямото еднообразие, животът на такива люде се отличава главно с ограниченост и еднообразие във всяко отношение. 7.7. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С УРАН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, квинтил или свкстил с УРАН УРАН символизира ангелската мъдрост, чрез която работят херувимите. Следователно съчетанията между Уран и Слънцето ще ни покажат какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят на мъдростта. В противовес на Сатурн, който чрез тъмнината създава най-голямото еднообразие и ограничения, Уран чрез светлината на мъдростта създава най-голямо разнообразие, най-голяма широта, най-голяма самобитност и най-силно изразена индивидуалност в умствено, духовно и физическо отношение.
Древният мит, според който Уран е баща на всички
богове
и създател на Небето и Земята, иска да каже, че когато Слънцето и Уран са в хармония, те създават най-великите идеи, най-великите замисли, които носят на човечеството, най-големите благословения за умствено, духовно и физическо развитие.
Под хармоничното влияние на Слънцето в съчетание с Уран са се родили и са се проявили всички гении от всички области на човешката дейност, всички светии, всички пророци, всички мъдреци, всички велики учители, които са били носители, изявители и служители на Божествената любов, мъдрост и истина, затова именно легендата казва, че Уран е баща на всички богове. Колкото пo-силна е хармонията между Слънцето и Уран в хороскопа на някой човек, толкова по-правилно е устроена и развита главната му нервна система, и по-правилно и по-пълно такъв човек възприема жизнедателното електричество от природата, от което електричество се произвежда умствената му и духовна светлина и се създават благоприятни условия за умственото и духовно развитие и прояви. Силата на хармонията между Слънцето и Уран определя възможностите на човека за постижения във всички области на окултната наука, защото Уран е създател на окултната наука. Не може човек да стане астролог и да разбира правилно астрологията, без да има в хороскопа си хармоничното влияние на Слънцето и Уран. Степента на хармонията между Слънцето и Уран обуславя възможностите и условията за развитие и проява на ясновидски дарби и способности у човека.
към текста >>
Под хармоничното влияние на Слънцето в съчетание с Уран са се родили и са се проявили всички гении от всички области на човешката дейност, всички светии, всички пророци, всички мъдреци, всички велики учители, които са били носители, изявители и служители на Божествената любов, мъдрост и истина, затова именно легендата казва, че Уран е баща на всички
богове
.
Понеже тъмнината е носител на най-големите ограничения и на най-голямото еднообразие, животът на такива люде се отличава главно с ограниченост и еднообразие във всяко отношение. 7.7. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С УРАН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, квинтил или свкстил с УРАН УРАН символизира ангелската мъдрост, чрез която работят херувимите. Следователно съчетанията между Уран и Слънцето ще ни покажат какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят на мъдростта. В противовес на Сатурн, който чрез тъмнината създава най-голямото еднообразие и ограничения, Уран чрез светлината на мъдростта създава най-голямо разнообразие, най-голяма широта, най-голяма самобитност и най-силно изразена индивидуалност в умствено, духовно и физическо отношение. Древният мит, според който Уран е баща на всички богове и създател на Небето и Земята, иска да каже, че когато Слънцето и Уран са в хармония, те създават най-великите идеи, най-великите замисли, които носят на човечеството, най-големите благословения за умствено, духовно и физическо развитие.
Под хармоничното влияние на Слънцето в съчетание с Уран са се родили и са се проявили всички гении от всички области на човешката дейност, всички светии, всички пророци, всички мъдреци, всички велики учители, които са били носители, изявители и служители на Божествената любов, мъдрост и истина, затова именно легендата казва, че Уран е баща на всички
богове
.
Колкото пo-силна е хармонията между Слънцето и Уран в хороскопа на някой човек, толкова по-правилно е устроена и развита главната му нервна система, и по-правилно и по-пълно такъв човек възприема жизнедателното електричество от природата, от което електричество се произвежда умствената му и духовна светлина и се създават благоприятни условия за умственото и духовно развитие и прояви. Силата на хармонията между Слънцето и Уран определя възможностите на човека за постижения във всички области на окултната наука, защото Уран е създател на окултната наука. Не може човек да стане астролог и да разбира правилно астрологията, без да има в хороскопа си хармоничното влияние на Слънцето и Уран. Степента на хармонията между Слънцето и Уран обуславя възможностите и условията за развитие и проява на ясновидски дарби и способности у човека. Силата на тази хармония определя любовта му към Бога, ревността му за служба на Бога и човешкия напредък, любовта му към окултното познание.
към текста >>
94.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Меркурий е наричан „секретар на
Боговете
”, защото, както се вижда от символа му, той има връзки и отношения с всички светове, следователно, от ума на човека зависи какви ще бъдат връзките му, отношенията и обмяната му с различните светове.
Меркуриевият ум управлява физическото тяло на човека. Всякакви придобивки, постижения, мечти и копнежи по отношение на земния живот се осъществяват чрез Меркуриевия ум. Учителят казва: „Меркуриевият или природният ум е основата, върху която се изграждат всички останали умове на човека”. Меркуриевият ум е свързан с човешкото съзнание. Следователно, колкото повече и по-силни са хармониите на Меркурий с добротворците, толкова по-съзнателни са умствената дейност и животът на човека, по-големи са стремежите му към висшите светове и обратно: колкото повече са дисхармониите на Меркурий с другите светила, особено със злосторниците, толкова по-беден е човешкият ум, по-несъзнателен е животът на човека и по-често той е обсебван от низши желания.
Меркурий е наричан „секретар на
Боговете
”, защото, както се вижда от символа му, той има връзки и отношения с всички светове, следователно, от ума на човека зависи какви ще бъдат връзките му, отношенията и обмяната му с различните светове.
Когато Меркурий има най-силна хармония със Слънцето, а същевременно образува най-силни хармонични съчетания с Юпитер, Уран и Нептун, тогава със сигурност може да се твърди, че умът на такъв човек е надарен с гениални дарби и способности, с голяма творческа сила и светлина. Такъв човек може да се прояви като гений в областта на науката, изкуствата, философията, религията, астрологията, електрофизиката. Такива люде са гениални творци и големи преобразователи в много области на живота. Когато Меркурий има само силни дисхармонични съчетания със злосторниците и няма никакъв подпомагащ хармоничен аспект с добротворците, това показва тежка карма на човека, който с ума си многократно в минали животи е нарушавал Божествените закони, направил е с него много престъпления, поради което своята умствена карма той ще изплаща през настоящия си живот с тежки заболявания на главната нервна система, с душевни разстройства и умопобъркване. Добротворното светило, с което Меркурий образува най-силно хармонично съчетание, е главен ръководител на човешкия ум и за връзка на човешкия ум с Божията Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
95.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на
Боговете
, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура.
12. ЮПИТЕР СЪЧЕТАНИЯТА НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ СВЕТИЛА Всякога трябва да се помни, че Юпитер има отношение към развитието, проявите и постиженията на висшия творчески разум, който се ръководи от ангелските светове. Юпитер показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелските светове.
В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на
Боговете
, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура.
При сегашното развитие на човечеството, човек може най-добре най-правилно да възприема, да разбира и оползотворява всички благословения и сили, идващи от разните висши светове, само чрез висшия разум, ръководен от Юпитер. Поради тази именно причина Юпитер е наричан през всички времена и от всички астролози „голямото добро, големият добротворец, голямото щастие”, „носителят на големите почести и слава”. „Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали. Каквото е значението на Меркурий по отношение на материалния свят, такова е значението на Юпитер за опознаването и разбирането на всички истини, отнасящи се до висшите светове. Силата на природния Меркуриев ум можем да уподобим на Лунната светлина, а силата на Юпитеровия разум - на Слънчевата светлина.
към текста >>
От една страна той е най-страшният и омразният, както на
Боговете
, така и на смъртните човеци, поради това, че той управлява най- грубите и най-разрушителни сили, известни под общото название „адски сили”, че той е повелителят на всички същества на ада, които са негови поданици и служители.
Такива люде много вярват на разни ясновидци и гадатели, на разни духове и всевъзможни явления, които те тълкуват като прояви на „висши светове”, но които представят в същност техни самозаблуждения. Дисхармонията между Юпитер и Нептун често прави човека наивен и безвреден маниак, склонен да си въобразява, че е много нещо, че знае много, че „приказва с Бога и ангелите”, че другите човеци са много изостанали и затова не го разбират. Юпитер в дисхармония с Нептун, ако Юпитер е близо до меридиана, дава на човек подтик да се стреми към владишки пост или друго високо духовно звание, но цялата му дейност ще бъде заблуждение, изопачаване, комедиантство, лицемерие, духовно представление. Ако при дисхармонията между Юпитер и Нептун, Нептун стои по-високо в хороскопа, човек ще бъде жертва на мания, че е голям ясновидец и може да ръководи целия свят, но затова е потребно всичко да го слушат. 12.4. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР С ПЛУТОН ЮПИТЕР в тритон, квинтил или секстил с ПЛУТОН Плутон по природа има двойнствено влияние.
От една страна той е най-страшният и омразният, както на
Боговете
, така и на смъртните човеци, поради това, че той управлява най- грубите и най-разрушителни сили, известни под общото название „адски сили”, че той е повелителят на всички същества на ада, които са негови поданици и служители.
От друга страна, Плутон е управител на всички подземни богатства, чрез които може да причинява голямо щастие на онези, които разбират законите на подземния свят, неговата природа, и могат да си служат с неговите сили по разумен и полезен за всички начин. При хармонията между Юпитер и Плутон, според силата на хармонията, можем да съдим до каква степен висшият, творческия разум, управляван от Юпитер е в състояние да работи и оползотворява правилно силите и богатствата на Плутон. Трябва да се помни, че Плутоновите сили и богатства могат най-добре, най-пълно и най- разумно да се използват от човека, когато Юпитер в неговия хороскоп е в хармония с Плутон. При хармония между Юпитер и Плутон човек ще има условия и възможности да спечели от Плутоновите богатства и да ги оползотвори. Ако при хармонията между Юпитер и Плутон Юпитер е по-силен по знак, по дом и е по- високо в хороскопа, в такива случаи човек ще има дарби и способности да бъде откривател на подземни богатства и организатор за тяхното изваждане, обработване и оползотворяване.
към текста >>
96.
14. УРАН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други
Богове
.
Дисхармонията между тези две светила показва, че човек още не е разграничил в себе си духовната от материалната си същност. Колкото по-голяма е дисхармонията между Уран и Плутон, толкова по-големи и по-силни са изпитанията, изкушенията, противоречията, ограниченията, лишенията и заблужденията, през които човек трябва да мине. При дисхармония между Уран и Плутон, ако Уран се издига, човек се стреми да стане диктатор на света, да изнамери средства и оръжия да покори света. Ако при дисхармония между Уран и Плутон, Плутон се издига към меридиана, човек може да прояви всички най-големи жестокости и да употреби всички най-големи престъпления, за да придобие материални богатства. Най-висшият идеал на такъв човек са материалните богатства. 14.3.
ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други
Богове
.
Оттук следва, че посредством хармоничните Уранови влияния човек може да има правилни схващания и разбирания за същността и проявите на всички други светове. Докато човек не попадне под хармоничното влияние на Уран, той още няма достъп в окултната школа, не е придобил висше знание и светлина и не може да разбира същността и проявите на другите светове. В преданието, че Уран е „баща” на всички Богове, е скрита велика истина, че само чрез хармоничното Ураново влияние у човека могат да се родят, развият и проявят всички Божествени дарби и способности. С което светило Уран е в хармонично съчетание, чрез него той проявява своето Божествено естество. Според митологията Уран е представител на небето, т. е.
към текста >>
В преданието, че Уран е „баща” на всички
Богове
, е скрита велика истина, че само чрез хармоничното Ураново влияние у човека могат да се родят, развият и проявят всички Божествени дарби и способности.
Ако при дисхармония между Уран и Плутон, Плутон се издига към меридиана, човек може да прояви всички най-големи жестокости и да употреби всички най-големи престъпления, за да придобие материални богатства. Най-висшият идеал на такъв човек са материалните богатства. 14.3. ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други Богове. Оттук следва, че посредством хармоничните Уранови влияния човек може да има правилни схващания и разбирания за същността и проявите на всички други светове. Докато човек не попадне под хармоничното влияние на Уран, той още няма достъп в окултната школа, не е придобил висше знание и светлина и не може да разбира същността и проявите на другите светове.
В преданието, че Уран е „баща” на всички
Богове
, е скрита велика истина, че само чрез хармоничното Ураново влияние у човека могат да се родят, развият и проявят всички Божествени дарби и способности.
С което светило Уран е в хармонично съчетание, чрез него той проявява своето Божествено естество. Според митологията Уран е представител на небето, т. е. на всички небесни светове. Чрез Уран висшите небесни светове могат да работят върху човека и върху другите същества. При създаването на света Уран е бащата, а Гея, т. е.
към текста >>
Титаните влезли в бракове помежду си и от тях произлезли всички останали
Богове
.
След циклопите се раждат хекатонхейрите - сторъки великани, представители на духовния свят, чиито сто ръце означават многото човешки желания. Най-после се раждат титаните, които имат отношение към физическия, материалния живот и са представители на природните сили. Титаните са дванадесет на брой - шест мъже и шест жени. От тях шест имат отношение към висшите, творчески и изтънчени сили на природата, защото са носители и служители на висшите, небесни светове, а другите шест са титани на низшите, груби и разрушителни сили на земята и материята изобщо, на низшите светове. Ясно е, че дванадесетте титани са свързани с дванадесетте зодиакални съзвездия.
Титаните влезли в бракове помежду си и от тях произлезли всички останали
Богове
.
От недоразуменията между Уран и Земята се започва страшна митологична война. Това е борбата между Божественото, висшето, духовното начало у човека и низшето, плътското му естество. Сатурн въстава против баща си Уран, за да го осакати и така да го принуди да се откаже от властта си на Земята. В тази борба Сатурн най-напред е подтикван от своята майка Гея. От капките кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители.
към текста >>
Легендата за Уран, че е родоначалник на всички
Богове
и владетел на Небето и Земята, красноречиво показва, че без Ураново влияние никакво велико начало не може да се започне.
само на Слънцето той е служител, а спрямо всички останали светила той е ръководител и упражнява влияние върху тях. Следователно, хармонията между Уран и Слънцето показва, че под въздействието на Божествената мъдрост, умът на човека е най-богат със знание, светлина, разумност, творчески сили, че е винаги насочен към най-висши идеи. Всяка хармония между Уран и дадено светило, в съответствие с природата на последното, показва в какво отношение работи и се проявява у даден човек Божествената мъдрост. Всички мъдреци, велики учители, светии, пророци и гении са под силното хармонично влияние и ръководство на Уран. Това именно показва, че без силно и хармонично Ураново влияние в хороскопа няма гениалност.
Легендата за Уран, че е родоначалник на всички
Богове
и владетел на Небето и Земята, красноречиво показва, че без Ураново влияние никакво велико начало не може да се започне.
Следователно, като излизаме от образите на мита, ще кажем, че всяко велико начало и всички титани на мисълта, са Уранови чеда. Затова, колкото по-силно и по-хармонично е Урановото влияние върху даден човек, толкова той се отличава с повече Прометеевски сили, качества, замисли, стремежи и прояви. Без хармоничното влияние на Уран, невъзможно е човек да разбира и прилага окултните науки. Силата на хармоничното Ураново влияние върху човека определя и неговото правилно схващане и разбиране на окултните науки, учения и идеи.
към текста >>
97.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви
богове
, култове, обреди.
А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизьм”. Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка - приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели Словото Божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви
богове
, култове, обреди.
И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик - а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това - всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото” на това малцина го знаят, ала че е така, свидетелствува и историята, и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят!
към текста >>
98.
1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ
,
,
ТОМ 19
Религиозните съзнания, хората на старозаветния свят със своите писания заплашваха света с катаклизми и разрушения, със страшния съд, с огъня на адските мъки и с гнева на
боговете
.
Докато Афродита, богинята Венера, чародейката и вдъхновителката на всички изкуства, е носителка на любовта с всевъзможните й фази и нюанси, то Нептун, по пътя на интуицията, издига човешката душа до ония възвишени състояния, където човек се слива с Единството на живота, с Мировото съзнание, което е вечно и безгранично. Венера съдържа и излъчва онзи астрален сексуален флуид, който е необходим за биологичните процеси в живота, за продължение на рода; то е необходимо и важно физиологично течение за съхранение на рода, едно течение към периферията. Тази енергия се трансформира от Нептун в едно възходящо течение, което отива към центъра на живота. Тези течения наподобяват приливите и отливите, те се балансират във фазите на живота. Старият религиозен свят беше под влиянието на отрицателните полюси на планетите Венера и Нептун.
Религиозните съзнания, хората на старозаветния свят със своите писания заплашваха света с катаклизми и разрушения, със страшния съд, с огъня на адските мъки и с гнева на
боговете
.
Това са остарелите прийоми на старозаветния свят, който действа с методите на озлоблението, омразата и отмъщението. Както казахме, отначало в епохата на Водолея, по-специално през мистичния деканат, ще се проявят качествата на положителните полюси на Венера и Нептун. Наместо религиозен гняв и заплахи, както и социална омраза, ще зацарува хармонията, истинската Любов за мир и сътрудничество, които ще се импулсират от идеята за единството на живота. По своето естество, планетата Венера със своите еманации не носи бунта и разрушението; тя е в основата си человеколюбива и по пътя на доброто създава условия за побратимяване на човеците и на народите. Нептун, чрез своите високи вибрации, разкрива в безкрайни линии онази чиста, възвишена мистика, която одухотворява човешкото съществувание.
към текста >>
99.
2.4 АСТРОКОСМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ
,
,
ТОМ 19
„Олимп, казва митологията - седалище на
боговете
е представлявал огромен масив, с височина 10 000 метра.
Той дава като пример Египет. За да се развие правилно египетската култура е трябвало да бъдат изградени пирамидите - едно от седемте чудеса на света, които да служат като трансформатори на космичните енергии, идващи от дълбините на Космичния свят. Според Учителя: „на Земята има специални места, където се получават специални енергии. Всяка географска част на планетата е свързана с дадена разумна сила на природата”. Когато ние се изкачваме на високите върхове на една планина, ние се свързваме с разумните сили на природата.
„Олимп, казва митологията - седалище на
боговете
е представлявал огромен масив, с височина 10 000 метра.
Масивът на Рила е достигал 7 ÷ 8 000 м. В този масив не се намират никакви остатъци от органически черупки, което показва, че планината никога не е била покривана от водите на моретата. Родопският масив е бил седалище на мъдрите сили на Универсалното братство”. Според традицията и според Учителя, планините от духовно мистична гледна точка отговарят в човешкия организъм на гръбначния стълб, през който протичат електромагнитни течения, идващи от Космоса и от Слънчевата система. Стр. 69/943 Всички тези дълбоки проблеми ще бъдат предмети на изучаване от Синовете на Мъдростта през научния деканат на Водолея.
към текста >>
100.
3.3 ЧОВЕЧЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО
,
,
ТОМ 19
В най-дълбока древност, според традицията, тази раса е била наречена раса на
боговете
.
Досега човечеството е преминало през пет раси. По този въпрос съществуват много подробности в световната литература. В нашата съвременност Учителят дойде на Земята, за да постави първите идеологически импулси за създаването на шестата култура на бялата раса, която по пътя на космичните закони ще представлява зародишът на новата шеста раса. През време на тези ери и епохи в еволюцията на човечеството чрез расите и техните култури, както бе изтъкнато се е оформил и усъвършенствувал човешкият организъм. Първата раса е работила върху сетивото - слухът.
В най-дълбока древност, според традицията, тази раса е била наречена раса на
боговете
.
Тя самата потенциално е била двуполова. Втората раса е усъвършенствувала осезанието. Третата - лемурийската е работила върху зрението. В тази човешка раса вече настъпва морфологически и физиологически разделянето на половете. Както разказва древната легенда Марс въстанал срещу хубавата Венера и настъпило разделянето на половете.
към текста >>
НАГОРЕ
