Търсене в текстове за 'Благодеяние'

Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?

Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
към текста >>

Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг.

Занапред не ще има зрители, не ще има спящи, защото пламъка е при вратата. „Може ли човек да се издига или да пада единствено за самия себе си? Разбира се, никое същество не може да действа без значение за окръжаващите го. Не само че с всяко свое действие то възбужда реакция в различни слоеве на духовната атмосфера, но и буквално влачи след себе си другите същества. Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието. Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг. Човек пада духом, и с това, може би, той умъртвява някого. „Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот. Може да се забележи как съзнанието постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте съзнанието за връзката на световете ... „Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината. „Агни Иогът трябва да се освободи от условностите на националността, макар и временно да принадлежи към една от тях. Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно.
към текста >>

Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние!

Със сегашните си мисли и чувства ти не можеш да бъдеш нито доволен, нито здрав и щастлив! — Вярно е, че не съм доволен, нито здрав и щастлив! Положението ми не е добро! Но какво мога да очаквам от пролетта, когато зная, че най-много от хората тогава умират? — Наистина Пролетта освобождава хората от негодните им физически тела, за да им направи по-удобни. Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние! Тия, които са Видели пролетта, не умират! Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот! Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта! — Ето, това съвсем не разбирам!
към текста >>

Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно.

Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно.
Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се. всека епоха има своя особена задача. Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К. КНИГОПИС Frateco. брой 3 — 4.
към текста >>

. .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето.

Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г.
към текста >>

Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.

Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот.
към текста >>

Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път.

Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път.
Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно. Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила.
към текста >>

Чувствителност, привързаност, благодеяние. 77.

49. Нула. 50. Робство, след това освобождение, щастие. 60. Вдовство. 70. Любов към науката. 73. Обича природата, малко — изкуството. 75. Чувствителност, привързаност, благодеяние. 77. Разкаяние, окончателно помилване. 80. Болест, изцеряване, дълго съществуване. 81. Художество, умствена култура. 90 Малко прозорлив, грешка, печал. 100. Благосклонности, почести, слава. 120.
към текста >>

Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше.

Дизентерията, тръпките, нощното изпотяване се възобновиха: зъбните й венци станаха скорбутични, постоянно кървави и тя изгуби всичките си зъби. Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха. Всичко я ужасяваше, а нощно време падаше в такава слабост, която я правеше почти безжизнена. Приятелките й се надяваха да я освободят от влиянието на дявола с молитви. По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше. Приятелките й бяха потънали в тъга и безпокойство. За щастие, въпреки моето мнение, заведоха я в Вайнсберг, за да видят, дали не ще може да се направи там нещо за нея. Пристигането на ясновидката в Вайнсберг Когато пристигна в Вайнсберг, на 25. ноември 1826 г., г-жа Хауфе имаше вид на мъртвец, обезплътена като скелет, и съвършено неспособна да се държи на краката си и да си ляга без помощта на другиго. Трябваше да й се дава всеки три или четири минути по една лъжица бульон, която не можеше всякога да глътва и често я повръщаше.
към текста >>