Търсене в текстове за 'Благодеяние'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

ТОМ 5

" Стана ми грозно и обидно, че трябва да ми се повтаря едно благодеяние, което бе извършено не от мене, а от Учителя, а аз бях само го послушала да сторя това.
Знаех, че зад това седи Учителя, но той ми показа методите, чрез които може да се постигне хармония. Мина известно време и Паша вероятно също бе забелязала, че се е променило у нея отношението й към мен така както то се беше вече изменило и в мен. Спря ме веднъж и каза: „Аз разбрах, че и ти имаш пръст в тази случка с обувките, които ми подари Учителя". Аз мълча, нищо не казах. Тя ме поглежда изпитателно: „Чули ме или да ти повторя още веднъж? " Стана ми грозно и обидно, че трябва да ми се повтаря едно благодеяние, което бе извършено не от мене, а от Учителя, а аз бях само го послушала да сторя това. „Чух те, Паша. Чух те, Паша". Състоянието на неприязън между двете беше се променило. Прегърнахме се и казах: „Моля те, Паша, мълчи за Бога, че Бог твой и Бог мой седи до нас и ни слуша и аз се срамувам, че сме толкова несъвършени и недостойни за него". На Паша това й хареса и се разделихме с хубави чувства.
към текста >>

2. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

С това ще се направи най-голямото благодеяние на този край и изобщо на християните.
На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник. Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св. Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите. С това ще се направи най-голямото благодеяние на този край и изобщо на християните. След всичко това и т.н. 13. април 1865 г. Варна. № 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания. Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго.
към текста >>

3. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Уверени, чи по никаква причина не ще ни откажете това благодеяние, ще Ви бъдем за всегда признателни и ще Ви имаме като благодетел на това учебно заведение.
П. Д. Минчоолу. В Цариград Ваше високоблагородие, Като защитници на българските интереси в Цариград и представител народни, за да браните от други присвояванието на царските милости, които се изливат без разлика въз сичките верни поданици и разни народи в царството, ний смейми да се отнесеми с настоящето си и до Вас, като познавами колко големи жертви правите и колко знаете да уважите и предварите всяко народно дело, което поврежда общо или частно, и може да ни нанесе срам. Нашето тук новосъставленно българско училище зафана тази година редовно преданията си, атази година имахми чест да видим годишните му изпитания, в които присъствующите царски чиновници и други знаменити и високо-учени лица похвалиха за успехите учителите, нас и учениците на число 349 №.. от друга страна, колко ще бъде на нас срам, колко повреда на които се учят, ако техният училищен дълг от 70 000 гроша не се изплати, не се поумали, но расте много чрез лихвата и училищните разноски? Ето главната причина за което Ви пишим настоящето, ето защо нарочно изпровождами до Вас нашия учител г-на И. С. Доброплоднаго, тоест да Ви молим покорно, щото, като направите Вие сами по една великодушна помощ за нашето училище, да насърчите и другите там Ваши приятели и познайници на то и да настоите щото да може наший учител да събере от тойзи голям град колкото е възможно повече спомоществувание за наше малко улекчение. Уверени, чи по никаква причина не ще ни откажете това благодеяние, ще Ви бъдем за всегда признателни и ще Ви имаме като благодетел на това учебно заведение. Варна 13 юлия 1863 г. Ваши Членовете от Българското Общество. (Саморъчни подписи) Р. х. Мавродиев х. Стамат Сидерев Господин х.
към текста >>

Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по търговските си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното благодеяние, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна.
Славейков и то, от навечерието на напущането му варненското училище. Това писмо, което предаваме тук изцяло, е характерно за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител. „Словеснейший Учительо! Господ. П. Р. Славейков. В Джумая. Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по търговските си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното благодеяние, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна. Впрочем гордея са като направих начало под учителското си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече). Това е прочее моето най-първо преиму(щество), което сполучих чрез Господство ви. Тъй също и аз в будущем ще изпълня Отеческити си длъжности, до като бъда в това звание. Впрочем като на бързо стана, желая Ваший честний отговор и наставление, за които ще ви бъда вечно признателен за всичките благодеяния. Оставам с всичката си към вас почтенност и преданност като съм честит да бъда завсегда Ваш покорний ученик.
към текста >>

4. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

ТОМ 12

Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити.
За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден.
към текста >>

5. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат.
Сигурни ли сме, че цял живот ще се одържим да не паднем дори с мисъл? Ап. Павел наистина казва, че по-хубаво е да не се жени човек, защото той по-добре може да служи на хората. Но за свят и чист живот се иска и чиста мисъл. Ако, прочее, с брата Воденичарова вие искате да си останете целемудрени, хвала ви, ако можете да се удържите чисти и на дело, и на мисли, и на желания. Но все пак обмислете по-хубаво. Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат. При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване. Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски.
към текста >>

6. 17. Колективно съзнание

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно.
„Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К.
към текста >>

7. 24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр.11, 2.IV.1924г.)

ТОМ 21

Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате.
Той трябва да бъде подпомогнат. Ний ще му дадем насока, други идеали, при което обществото ще бъде тъй наредено, че невежеството да няма место в него. Да няма експлоатация на човек от човека, да няма излишества и нужди едни до други. Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението.
към текста >>

Той мисли, че прави благодеяние.
Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението. Вий мислете своето за вярно, другият - своето; всеки за себе си е прав - а нямащият е доволен. Създайте му сега и условия за работа и живот - вий, които по знаете, по сте учени - и той ще бъде завинаги доволен - ако, разбира се, безкористно, по човешки му помогнете. Ако единиците са добри, и сборът ще е добър; ако отделните хора са добри, народът лош не може да бъде.
към текста >>

8. 33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

ТОМ 21

Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята.
Навярно омразата, убийствата, лъжата, измамата по-подхождат като фактически програми... Три години излиза вестникът ни. Съдържанието му е пред очите на всички, които знаят да четат и разбират това, което четат. Изглежда не всички у нас имат тая възможност. Съдът, въпреки вестника ни, който има политическо съдържание, въпреки устава ни, в който още в първия член е казано: „Политико-Обществена Организация”, упорито ни твърдяха, че сме били „Благотворителна Организация”, затова не можем да имаме цвят! И то, когато вече имаме „Ратници на Свободата” кметове и общински съветници, удостоверено с официални протоколи! Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята. По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново! Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление! Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот!
към текста >>

9. 19. Стойна Кондарева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Това „благодеяние" се повтори няколко пъти.
Цвета Ганева и дъщерите й Любка и Златка. Тя постоянно шиеше безплатно на братята и сестрите. Шила ми е и на мен панталон. На това някога й завиждаха и я клеветяха и често я глобяваха, че работи без да плаща данък. Разбира се, ние събирахме средства и я подпомагахме да се справи със злото, предизвикано от нашите „мили братя и сестри" - разбойници и врагове на Учителя, попаднали на Изгрева, и заплати за безкористното добро, което правеше на много приятели. Това „благодеяние" се повтори няколко пъти. И сега се срещат в братските среди такива „екземпляри" с криво разбрана цивилизация - Словото. Заминава си на 4 юни 1967 година. Оставя светли спомени в сърцата на младите.
към текста >>

10. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание".
Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание". А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век? [Зорница, Г. XLVI, бр. 39 (29.IX.1926), с. 2]
към текста >>

11. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

ТОМ 25

И интересното е, че у този народ се явява едно странно стремление към изравняване, съюзяване с Освободителката, върху почвата на извършеното ней благодеяние.
Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защото пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а по-скоро даже лъжовна, за да прикрие пред народ и войска истинската (използува се православието и славянството на руския народ, за да се популизира войната), то затова, естествено, Русия нямаше доверие в нашето поведение, в нашата признателност. От друга страна, фактът на даряването нам свободата ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но както естествен закон е, макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е, у всичко живо, да се стреми към свобода. Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха силно стремление към свобода, ясно схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси дори да се опълчат против благодетеля си. И интересното е, че у този народ се явява едно странно стремление към изравняване, съюзяване с Освободителката, върху почвата на извършеното ней благодеяние. Цялата наша история от Освобождението ни насам, като че ли се състои в едно; като че ли всякога България е искала да каже на Русия: "Ти ни освободи. - Ти имаш вече веднъж завинаги нашето сърце. По-силна гаранция за нашата верност не търси. Но ти ни виждаш буден и жив народ. Дай ни да се управляваме сами - което ще бъде, едно, истинско ползване от дарената ни свобода, и, друго, по-добре ще се управляваме като разбиращи по-добре от вас нашите нужди.
към текста >>

Не се бъркайте във вътрешните ни работи и не ни изтъквайте постоянно стореното нам благодеяние, за да не би чрез изпитаната болка от бъркането и напомнянето да се изплати стореното благодеяние, да се изкорени признателността, и тъй ни изгубите.
По-силна гаранция за нашата верност не търси. Но ти ни виждаш буден и жив народ. Дай ни да се управляваме сами - което ще бъде, едно, истинско ползване от дарената ни свобода, и, друго, по-добре ще се управляваме като разбиращи по-добре от вас нашите нужди. Тъй използвайки всичките възможни блага от дадената ни свобода, ние още повече високо ще ценим вашата заслуга, и още повече ще се привързваме. И за вашата велика задача - вземането на Цариград и излизането на Средиземно море, което е ваше право, ако вие поискате нашето сътрудничество, ние ще се притечем не само от гордо съзнание, че ние, малки, отиваме на помощ на вас, големи, но и главното, естествен закон е желанието у облагодетелствувания да се стреми към отплата. Не се бъркайте във вътрешните ни работи и не ни изтъквайте постоянно стореното нам благодеяние, за да не би чрез изпитаната болка от бъркането и напомнянето да се изплати стореното благодеяние, да се изкорени признателността, и тъй ни изгубите. Стойте настрана! Разчитайте само на духовния закон на признателността, закон тъй же положителен и неизменен както и всички природни физически закони"... Уви! Изглежда, че и досега русите не допущат сериозността на закона за признателността. И правилното изучаване на нашите отношение с Русия през изминалите 35 год. показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента.
към текста >>

Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското благодеяние.
освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит! И слава Богу! Взехме - дадохме! И ние днес сме свободни. Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското благодеяние. Няма вече почва за заблуждаващата хипноза на признателност към Русия. Свобода! Да свобода, защото задължението е робство. Задължението е едно духовно робство, тъй же реално, както и физическото. Това е една психологическа истина известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влизал в задължения. Даден човек получава известно благодеяние от другиго.
към текста >>

Даден човек получава известно благодеяние от другиго.
Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското благодеяние. Няма вече почва за заблуждаващата хипноза на признателност към Русия. Свобода! Да свобода, защото задължението е робство. Задължението е едно духовно робство, тъй же реално, както и физическото. Това е една психологическа истина известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влизал в задължения. Даден човек получава известно благодеяние от другиго. Тези двама души не могат вече да бъдат приятели. Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други.
към текста >>

И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние".
Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло.
към текста >>

Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна.
към текста >>

"Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние.
Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисля своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
към текста >>

И по природата на нещата, благодетелката винаги бива все недоволна; тя винаги ще съжалява за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното й добро.
И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисля своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка. Ето това е била работата на България през всичкия свой минал уж свободен живот. И по природата на нещата, благодетелката винаги бива все недоволна; тя винаги ще съжалява за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното й добро. И това ще следва докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва дотогава докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен в всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с други, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга в страни, докато достигне повече въздух и повече слънце.
към текста >>

България се изплати на Русия, за стореното й благодеяние.
но не на действителното. Беше у нас естествено да се стремим към свобода на действие, но ние нямахме тази свобода, защото връзката съществуваше, връзката на зависимостта, на обезателството. И русофилска и националистическа политика почиваха на закони в човешката природа - признателността и стремлението към свобода, но когато първата се основаваше върху реалността, другата беше политиката на бъдещето, на времето, когато няма да има вече зависимост. Ето защо те се сблъскваха и бореха докато не се изпълни волята на закона - пълната свобода. И тази свобода, най-после, възтържествува. България се изплати на Русия, за стореното й благодеяние. Сега тя е наистина свободна. Ней й отлекна от товара. Тя чак сега е в състояние да води свободна политика; чак сега тя може да отива вред без да минава през Петербург; чак сега се тя отървава от опека; чак сега за първи път е свободна политически. До вчера България беше непълновъзрастна; днес тя е възмъжала, мъж, който може сам да ръководи своите дела. Със своето поведение Русия откъсна сърцето на народа ни.
към текста >>

12. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

се отървахме и от благодеянието.
След освобождението в 1878 г. до пълната независимост нас ни деляха две важни прегради - суверенството на Турция и задължението към Русия. Истинският цар, па и истинската интелигенция, която трябва да бъде идеалистична, трябва да горят от велика ревност да видят своето отечество да не бъде то само под физическо, но и под морално робство; да има не само физическа, но и морална свобода. На 22 септември 1908 год. ние се отървавахме от суверенитета, на 27 юли 1913 год. се отървахме и от благодеянието. Днес ние знаем какво нещо е война; оценяваме, следователно, великата заслуга от достигането първото само с пари. Освен това в 1908 год. нам предстоеше война с Турция. След обявяване независимост ние щяхме да се бием с Турция вече като равни, когато преди нашата борба щеше да бъде погледната, юридически, като бунт, като въстание против суверен. Те са дребни работи, би рекъл някой, но в същност те тежат твърде много пред един европейски свят, който е отрасъл в законност. 9.
към текста >>

Както ние бяхме свързани с Русия от стореното нам благодеяние - освобождението, и тази връзка можеше да бъде скъсана само с такова грамадно зло, равносилно на едно освобождение - каквото бе спъването на България през 1913 година и нахвърлянето пет неприятеля срещу нас, за да ни разделят по между си, както направи лятос Русия, тъй и Короната ще изгуби всякаква връзка с народа само когато един ден докара някое зло, което да е равносилно на спасението от смърт, каквото направи със спирането на румънската войска.
Значи на тези два еднички фактори в една конституционна държава - Короната на народа - ние дължим нашата свобода. Това са днес нашите освободители и спасители, и никой друг. И като говорим за короната, това бе една много голяма нейна заслуга пред народа. А една заслуга, това е едно обезателство, една връзка. Днес вече Короната ни е свързана с народа; тя е венчана с него. Както ние бяхме свързани с Русия от стореното нам благодеяние - освобождението, и тази връзка можеше да бъде скъсана само с такова грамадно зло, равносилно на едно освобождение - каквото бе спъването на България през 1913 година и нахвърлянето пет неприятеля срещу нас, за да ни разделят по между си, както направи лятос Русия, тъй и Короната ще изгуби всякаква връзка с народа само когато един ден докара някое зло, което да е равносилно на спасението от смърт, каквото направи със спирането на румънската войска. И днес напразно ще се опитват да откъснат тези два вечни фактора, Короната и Народа. Това, което заслугата е вързала, не се разкъсва с хули и бунтове, колкото и ревностно да са проповядвани. И всеки българин трябва да се радва на това пущане на корени от страна на нашата царска фамилия. Идеалистът пък, който знае реалната сила на духовните закони, е спокоен и сигурен за мирното развитие на нашата страна; занапред династически вълнения са невъзможни. Може народът да не знае още тази нова, последна, и велика заслуга на царския ни дом.
към текста >>

13. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Даден човек получава известно благодеяние от другиго.
Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на Русия. Няма вече почва за блуждающия хипноз на признателност към Русия. СВОБОДА! Да свобода, защото задължението е робство. Задължението е едно духовно робство, тъй же както и физическото. Това е една психологическа истина, известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влязъл в задължения. Даден човек получава известно благодеяние от другиго. Тези двама души не могат вече да бъдат приятели. Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други.
към текста >>

И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние".
Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло.
към текста >>

Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна.
към текста >>

„Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние.
Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисли своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
към текста >>

И по природата на нещата, благодетелката била все недоволна; тя винаги ще съжалява, за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното и добро.
И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисли своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка. Ето това е била работата на България през всичкия минал уж свободен живот. И по природата на нещата, благодетелката била все недоволна; тя винаги ще съжалява, за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното и добро. И това ще следва, докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва до тогава, докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен във всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с друго, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга встрани, докато достигне повече въздух и повече слънце.
към текста >>

България се изплати на Русия за стореното й благодеяние.
Либералната или националната политика у нас беше политика на идеалното, на как трябва да бъде, но не на действителното. Беше у нас естествено да се стремим към свобода на действие, но ние нямахме тази свобода, защото връзката съществуваше, връзката на зависимост, на обезателство. И русофилска, и националистическа политика почиваха на закони в човешката природа - признателността и стремлението към свобода, но когато първата се основаваше върху реалността, другата беше политиката на бъдещето, на времето, когато няма да има вече зависимост. Ето защо те се сблъскваха и бореха докато не се изпълни волята на закона - пълната свобода. И тази свобода най-после възтържествува. България се изплати на Русия за стореното й благодеяние. Сега тя е наистина свободна. Ней й отлекна от товара. Тя чак сега е в състояние да води самостоятелна политика; чак сега тя може да отива вред, без да минава през Петербург; чак сега се тя отърва от опека; чак сега за първи път е свободна политически. До вчера България беше напълно възрастна; днес тя е възмъжала, мъж, който може сам да ръководи своите дела. Със своето поведение Русия откъсна сърцето на народа ни.
към текста >>

Освободена в 1878 година, физически България беше оставена с две обезателства - турския суверенитет и руското благодеяние.
Ето това е велико историческо значение на миналата война. 27 юли 1913 г. е истинският ден на нашата политическа свобода. Тази дата трябва да замести 19 февруари. Родени на историческата сцена на 19 февруари 1878 г., България прекара 35 години под опекунство, но това време тя не проспа, а работи, и като се приготви в 1912-1913 години беше подложена на изпит и този изпит тя издържа великолепно. Освободена в 1878 година, физически България беше оставена с две обезателства - турския суверенитет и руското благодеяние. От първия България се освободи на 22 септември 1908 год., което плати с пари; от второто на 27 юли 1913 год., като беше подмамена и ограбена. Дългът към Русия - това беше нашата вина и тази вина ние изплатихме с погрома. И в такъв случай, погромът не е погром. Ние не трябва да бъдем опечалени от него, а напротив зарадвани. Защото едва след него ние станахме истинска свободна нация.
към текста >>

14. 56. Правото на силния в ново осветление. - В: Братство, Севлиево. Г 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Всички многобройни и разнообразни съображения изтъквани на широко чрез преса, радио, по всички възможни начини, са само отлично замаскирана и доведена до съвършенство пропаганда, която цели, след като вече ти е отнета свободата и възможностите за правилно и свободно развитие, да те накарат още да мислиш, че с това ти е направено благодеяние, за което си длъжен да благодариш... Да изреждаме ли още „благодеянията" на съвременното и на древното „юмручно право"?
Познаваме го, може би, и от това, което в личния си живот сме преживели. Правото на силния! - „Юмручното право" на старите, правото на организираната сила, на организираното насилие на днешния културен свят - ние го познаваме, ние го видяхме: тежкия, брониран юмрук, пред страшната заплаха на който Чехословакия сложи оръжие и се прости временно със свободата си; същия този юмрук, който с всичката си страшна сила се стовари върху Полша, а след това, последователно: върху Дания и Норвегия, Холандия, Белгия и Франция, Гърция и Югославия, България, Унгария и Румъния, и най-после, като завършек, като апотеоз на своите кървави безумия - върху огромната снага на великия Съветски Съюз. Всичко да погълнем, всичко да стъпчем под краката си, всичко да смажем, да обезвредим и да направим послушно на волята си и роб на интересите си. Абсолютно никакви морални, човечни или пък съображения за колективния интерес на човечеството или на нападнатите. Всички многобройни и разнообразни съображения изтъквани на широко чрез преса, радио, по всички възможни начини, са само отлично замаскирана и доведена до съвършенство пропаганда, която цели, след като вече ти е отнета свободата и възможностите за правилно и свободно развитие, да те накарат още да мислиш, че с това ти е направено благодеяние, за което си длъжен да благодариш... Да изреждаме ли още „благодеянията" на съвременното и на древното „юмручно право"? Излишно е. Всеки ги знае и всеки би могъл да посочи набързо една дълга редица от такива. Ако, обаче, днес ние смятаме, че светът се намира пред дверите на една истинска нова ера в своя живот и в своето развитие, ако ние смятаме, че миналото не е и не може да бъде идеал за настоящето и бъдещето, ако ние смятаме, че наистина ще трябва да вървим, да се движим напред, а не да замръзнем върху почвата, върху идеалите и разбиранията на едно отрицателно минало, чиито плодове, това е безсъмнено, се оказаха горчиви - то ние сме длъжни, ние трябва непременно да направим една основна корекция, да изменим коренно възгледите си върху правото на силния... И не само да изменим възгледите си, но да променим коренно и делата си. Защото, има ли смисъл, разумно и оправдано ли е да се борим против и да отричаме правото на силния, тъй както то е разбирано досега, само докато то е в ръцете на другите? Но, преди да разгледаме основно този въпрос, ние трябва да си уясним добре - от едно гледище, надхвърлящо гледището на обикновените, банални човешки схващания - кой е наистина силен?
към текста >>

15. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Това е чудо и истинско благодеяние.
Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. „Честният човек", казва английският поет, „е най-благородното от ръката на Бога създание". А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век? [Зорница, Г. XLVI, бр.
към текста >>

16. 52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.

Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев

ТОМ 33

Аз тук работих безотказно и така си заплащах за тяхното благодеяние, че осребряват и изпращат по пощата онези суми на болничните листове и за месеците след раждането.
Така, че работи около 1 месец и после 2 години получаваше пари от общината в гр. Своге заради сполучливо раждане. Но бил такъв закона! Да, такъв беше. Но за моя сметка и на моя гръб! Аз тук работих безотказно и така си заплащах за тяхното благодеяние, че осребряват и изпращат по пощата онези суми на болничните листове и за месеците след раждането. Не пропускаха! Аз благодарих на общината и на техните служители. Оглеждаха ме с интерес! Казах им: „Не улучих с този брак, и се провалих! ” Отговориха ми: „Да си ни жив и здрав, и да ни служиш още дълги години!
към текста >>

17. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Макар христианството да проповядаше доброта и братство, благодеянието и любовта към ближния, ното не се съобразяваше стези свои начала.
Щом той се обяви за христианството, естествено беше, идолопоклонниците да възнегодуват, от което запоследва и размирие. Тези, които до вчера се преследваха в името на императора от идолопоклонниците, днес в същото име захванаха да преследват тиа последните. Работите си оставаха пак същите, само жертвите се измениха: от христиански станаха погански. Освен това преследването, вършено от христианска стана, беше по-строго и по-умразно, понеже, когато поганците преследваха, не разгласяваха поне, че имат миролюбиви начала, както се показваха христианите; те се отнасяха с относителна търпимост, понеже признаваха всички богове. За тях христианството беше нетърпимо в това, че провъзгласяваше себе си като единствено вярна религиа. Макар христианството да проповядаше доброта и братство, благодеянието и любовта към ближния, ното не се съобразяваше стези свои начала. Вместо да потвърди на дело думите, както правели апостолите, то се яви по-строго и от идолопоклонниците в преследванията си. И кои бяха отговорните дейци на туй? - Духовните началници, особено владиците - тези, които бяха длъжни да всяват с думи и дела търпимост и мир между паството си, които трябваше да напомнят думите на Христа; който удари с нож, от нож умира. Главните служители на религиата подбуждаха императорите да издават заповеди против идолопоклонниците и еретиците, когато те бяха длъжни с любов и кротост да им придобият съвестите. Славолюбието в тези времена беше достигнало до там, дето самите владици пожелаха да станат магистри в уредбата на гражданските работи.
към текста >>

18. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

ТОМ 35

Последствие на това хаджи Иванчо Пенчович изпратил едно писмо, вероятно съчинение от поляците, в ползуваничния вестник „Тюрки", издаван на френски в Цариград, в което между другото казва: „Катехизисът ще бъде задължен за християните, както Коранът за мюсюлманите... Като седят върху същите чинове и като приемат наедно от ръцете на началството благодеянието на едно твърдо образование, децата от една и съща земя, разделена само по вярата, щат могат да се научат да се обичат помежду си... Жалостното е, че отмежду християните се повдигат възражения против една мярка, която трябваше да се поздрави като истинно благодеяние за християните и мюсюлманите.
Назначиха се дори и двама правителствени училищни инспектори на българските училища - Николай Ст. Михайловски и Тодор Н. Шишков, състави се една комисия от турци и българи, за да изучи проекта за наредбите, по които щат да се управляват училищата в областта чрез правителствените службаши; за членове на тая комисия от българите бяха назначени хаджи Иванчо Пенчович, член на търговския съд в Русе, и Драган Цанков, тогава адвокат в същия град. Гореказаният проект биде обнародван в българския вестник „Турция”, издаван в Цариград от Никола Генович. Българите в града Русе не могли да допуснат да се потурчат българските училища, та побързали да изявят негодуванието си за това намерение на правителството; те протестуваха и обявиха, че не приемат такива наредби. Последствие на това хаджи Иванчо Пенчович изпратил едно писмо, вероятно съчинение от поляците, в ползуваничния вестник „Тюрки", издаван на френски в Цариград, в което между другото казва: „Катехизисът ще бъде задължен за християните, както Коранът за мюсюлманите... Като седят върху същите чинове и като приемат наедно от ръцете на началството благодеянието на едно твърдо образование, децата от една и съща земя, разделена само по вярата, щат могат да се научат да се обичат помежду си... Жалостното е, че отмежду християните се повдигат възражения против една мярка, която трябваше да се поздрави като истинно благодеяние за християните и мюсюлманите. По щастие някои жители от Русе правят толкова малка част от българското население в областта, щото те бяха се смазали под броя на ония, които останаха вън от заявлението им, ако техните възражения не бяха смазани от величествената мисъл, която има пред очи Митхад паша.” Като превожда и обнародва цяло горното писмо в 33-я брой на вестника си „Время" от 26 март 1866 г., г-н Теодор Стоянов Бурмов казва: „Ние не знаем точно кой е тоя хаджи Иванчо Пенчович. „Тюрки” го нарича почтен русенски търговец. Името му показва, че той трябва да е някой българин. Ако не смесвам имената, негова милост е и нещо като чиновник при Митхад паша. Както и да е, негли господство му вярно предава мислите на главния управител, но се лъже, колкото до чувствата на християните българи, жители на Дунавската област.
към текста >>

19. 5.4.2.7. Писмо № 7

ТОМ 35

При туй трудно положение ние пак трябва да поблагодарим на диарбекирци, на които примерното благодеяние на редко се среща в света.
5.4.2.7. ПИСМО № 7 Веки сме в Мардин, но като как ще се освободим! На никому през ум не минаваше, че може да срещнем затруднение. Мардинските граждани, като никога не са имали там заточеници, гледаха на нас като на разбойници; под никакъв начин не бе възможно да добием поръчители. При туй трудно положение ние пак трябва да поблагодарим на диарбекирци, на които примерното благодеяние на редко се среща в света. Тази тяхна свята и морална постъпка е незабравима от тези, които са били на заточение у тях. Те сякога бяха готови да пожертват труд, време и пари, за да добият, доколкото е възможно, свободата на един политически заточеник. Щом ни дигнаха и отведоха за Мардин, диарбекирци се известяват още на утринта и като знаяли, че няма да можем да намерим поръчители, то един от тях, на име Шикерджия, затваря дюкяна и става та дохожда в Мардин нарочно за нази. Щом пристигва, дохожда и намира, като ни съобщава намерението си, за което е дошел. Поканва мардинските граждани да дойдат на помощ към тая свещена обязаност; но те му отказват.
към текста >>

Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона.
Щом пристигна писмото от тия добродетели, работата се улесни за освобождението ни от затвора. Превременно католиците арменци ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище. Подир това приключение, естествено беше ние да възнаградим и поблагодарим посредника си; ако не повече то поне разноските му да платим. Тая длъжност се отнасяше към мене като по-виден. Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах. Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона. Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000 наполеона. Отнесохме се до него и го помолихме да даде и той нещо; решителен отказ се произнесе. Попросихме го да ни даде в заем; и това не биде възможно. В подобен случай, аз бях принуден да принеса това що имах в разположение на нашия благодетел, като същевременно изповядах, че това що му давам е нещо-нищо. Той като видя и узна положението ми, не искаше да земне и това що му принасях.
към текста >>

От това у тях се забелязва повече наклонност към благодеяние, отколкото у нас, към злодеяние.
Появява се чума от към Багдат, нужно беше да се устрои карантинен пост и да се постави един лекар управител; при сичко, че бех заточеник, от всеки друг, предпочетоха мен да назначат за главен управител със 700 гроша месечно. Нещо, което у нас, ако и еднородци, не може да бъде. Подобни случки произхождат повечето от местния обичай; по тез места турци и християни бяха привикнали да се търпят едни други и да живеят без разлика едни от други; те имаха почти едни и същи обичаи: жените на християните имаха същото облекло, същият обичай както и туркините: както едните имат харемлик, тъй и другите. Когато някой християнин заправи сватба, призовава еднакво турци и християни; подобно правят и турците. С една дума у тях търпимостта и взаимните симпатии се види да са по-добре развити, отколкото у нас нетърпимостта и антипатията: привичката е второ естество. От това у тях се забелязва повече наклонност към благодеяние, отколкото у нас, към злодеяние. Не искам с това да кажа, че у тях не съществува стремлението на злодеяние, ни пък у нас чувството на благодеяние; но искам да укажа, че у тях преодолява някак си наклонността към първото, а нас, към второто. Както да е, едното и другото зависят от преодолителното равновесие на телесните или душевни сили. Като не му е мястото тук да се впущам и простирам повече в подобни философически идеи, то ще прекратя и ще кажа, че моето завидно положение в една чужда страна разбуди и развълнува страстите на моите другари. Те, вместо да се радват на моя напредък, повдигнаха се и подадоха прошение против моето свободно ходение. С което нищо като не направиха, начнаха да ми произвеждат такива пакости, които бяха срам и позор, и за които ми е отвратително даже да говоря.
към текста >>

Не искам с това да кажа, че у тях не съществува стремлението на злодеяние, ни пък у нас чувството на благодеяние; но искам да укажа, че у тях преодолява някак си наклонността към първото, а нас, към второто.
Нещо, което у нас, ако и еднородци, не може да бъде. Подобни случки произхождат повечето от местния обичай; по тез места турци и християни бяха привикнали да се търпят едни други и да живеят без разлика едни от други; те имаха почти едни и същи обичаи: жените на християните имаха същото облекло, същият обичай както и туркините: както едните имат харемлик, тъй и другите. Когато някой християнин заправи сватба, призовава еднакво турци и християни; подобно правят и турците. С една дума у тях търпимостта и взаимните симпатии се види да са по-добре развити, отколкото у нас нетърпимостта и антипатията: привичката е второ естество. От това у тях се забелязва повече наклонност към благодеяние, отколкото у нас, към злодеяние. Не искам с това да кажа, че у тях не съществува стремлението на злодеяние, ни пък у нас чувството на благодеяние; но искам да укажа, че у тях преодолява някак си наклонността към първото, а нас, към второто. Както да е, едното и другото зависят от преодолителното равновесие на телесните или душевни сили. Като не му е мястото тук да се впущам и простирам повече в подобни философически идеи, то ще прекратя и ще кажа, че моето завидно положение в една чужда страна разбуди и развълнува страстите на моите другари. Те, вместо да се радват на моя напредък, повдигнаха се и подадоха прошение против моето свободно ходение. С което нищо като не направиха, начнаха да ми произвеждат такива пакости, които бяха срам и позор, и за които ми е отвратително даже да говоря. И кой?
към текста >>

НАГОРЕ

0.96702814102173