НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
69
резултата в
51
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То няма да дойде по
благоволението
на избрани и миропомазани.
И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват.
То няма да дойде по
благоволението
на избрани и миропомазани.
То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>
2.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в
благоволението
на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек.
То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън!
Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в
благоволението
на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек.
И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява.
към текста >>
3.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Когато няма онова
благоволение
, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той.
Когато няма онова
благоволение
, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане. Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната влага, която е нужна за тяхното разцъфтяване.
към текста >>
4.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното
благоволение
, негли се съгласи тя да последва единия или другия.
Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове. Млади князе на две различни царства.
Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното
благоволение
, негли се съгласи тя да последва единия или другия.
Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?!
към текста >>
5.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо
благоволение
от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса?
Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост.
Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо
благоволение
от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса?
В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл.
към текста >>
6.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето
благоволение
?
Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята?
Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето
благоволение
?
От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила.
към текста >>
7.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото
благоволение
на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи свят, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба. Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси.
Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото
благоволение
на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът. Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик.
към текста >>
8.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Най-голямото
благоволение
, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята.
Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън.
Най-голямото
благоволение
, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята.
Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години. Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето.
към текста >>
9.
КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G.
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
И днес, по
благоволение
, земята и хората не са останали без посещение и без
благоволението
на висшия Дух на Истината.
Учителят, Учителите се явяват от време на време на земята, за да помогнат и просветят човеците. Това е безсъмнен факт. Но човек не трябва да чака спасение отвън. Истината съществува. Тя се е казала, казва се и сега непрестанно.
И днес, по
благоволение
, земята и хората не са останали без посещение и без
благоволението
на висшия Дух на Истината.
Единният Учител е пак между нас. И за да го познаем, трябва да го намерим в себе си. Ето пътят! Тайната! Ще познаем Учителя, ще намерим Спасителя, само когато Го намерим в себе си.
към текста >>
10.
Разговор с Учителя - Боян Боев
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
/ ... / Духът към всички има еднакво
благоволение
.
"Малко" значи есенцията - тя ни трябва. Защо пишете тия теми? За да се развивате, да се пробуди у вас съзнанието. А3 искам да ви убедя в едно нещо: че вие не сте такива прости и невежи както се мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение.
/ ... / Духът към всички има еднакво
благоволение
.
/ ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза.
към текста >>
11.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате
благоволението
на Бога и разположението на всички добри хора.
Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и от лицето му излиза светлина, която го води в правия път.
Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате
благоволението
на Бога и разположението на всички добри хора.
Без тази светлина каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без честност, доброта, интелигентност и благородство, ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си.
към текста >>
12.
Димитър Голов (1863-1917)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците
благоволение
”.
Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
“Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците
благоволение
”.
И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение?
към текста >>
13.
Марин Камбуров (1902-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това бе за мен особено
благоволение
- истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири!
” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде. Посвирих малко. След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви.
Това бе за мен особено
благоволение
- истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири!
Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града.
към текста >>
14.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ
благоволението
на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено.
— Хората ли, или Този, който стои над хората, който действа чрез хората и за когото хората са само пипала, чрез които Той прави това, което е Неговата воля? А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога? И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони.
Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ
благоволението
на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено.
Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват.
към текста >>
15.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците
благоволение
.
Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той. прави на другите само това, което иска и нему да правят. Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия.
Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците
благоволение
.
Тогава лъвът и агнето ще лежат заедно. Тогава хората ще станем огледала и себе си ще виждаме в другите. За пробуждане на това съзнание в нас се отнасят думите на ап. Павла: „Никой да не дири своята полза, а всеки ползата на другитя“. Когато всички хора-братя възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и с всичката си душа и ближния си като себе си, тогава не ще има страдание и смърт. Дим.
към текста >>
16.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето
благоволение
!
Ние сме актьорите във великата драма на живота. Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност. Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос. И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта?
“. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето
благоволение
!
“ Че какво представлява съвременната криза, която души света? — Езикът на природата, чиито висши нравствени и икономични закони сме потъпквали! А кои с тези висши закони, които регулират правото в природата? — Това са законите на взаимопомощта, обединението и социалната правда. Болките в организъма показват, че има нарушение на законите, които направляват функциите му.
към текста >>
17.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и
благоволението
: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници".
Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието. Честита нова година! Братство Витлеемската звезда Обединяващото влияние на Христа е символизирано в прекрасната легенда за тримата маги или „мъдреците от Изток", които дошли да му се поклонят. Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света. Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици".
Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и
благоволението
: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници".
Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем.
към текста >>
Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята,
благоволение
между человеците“.
Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител. Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта. Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира.
Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята,
благоволение
между человеците“.
Из „Rosicrucian Cosmo-conception“ Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех. че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като се постъпва така, ще се постигне хармония с по-висшите сили, с Бога и ще се получи Неговото
благоволение
.
Да избягва всякакви лоши мисли, гняв, псувни и др. подобни, защото това са живи сили, които се връщат на този който ги изпраща! Житното зърно умира, жертва се, за да даде много плод — да храни човека. Така и човекът трябва да е готов да направи жертва за доброто, т. е. да бъде добър!
Като се постъпва така, ще се постигне хармония с по-висшите сили, с Бога и ще се получи Неговото
благоволение
.
Тогава ще станат излишни грамадните разходи на време, труд и пари, за борба с болести и неприятели, чиято причина е — човека с несъвършените си мисли, желания и постъпки! К. Погрешките Всеки човек трябва да се стреми да изправя погрешните си, като същевременно се старае да не прави нови. Това може да се постигне като се стреми да живее само с най-хубавото, най-възвишеното и благородното, което носи в дълбочината на душата си. По тоя начин се възпитава волята, като се култивират добродетели и се изгражда характера, който е съчетание от добродетели. Добре е когато човек не се меси в живота на другите, безразлично дали той е добър или не, по наша преценка, защото не знаем кои са скритите причини за това.
към текста >>
19.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно
благоволение
, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци.
След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия.
Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно
благоволение
, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци.
Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците?
към текста >>
20.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Океан от пространство, време и
благоволение
.
Преодолените несгоди с му придали мекота, а надеждата и вдъхновението са го окрилили с устрем и радост. Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство. Тече животът: велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чийто клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя — и то самото едно прекрасно цвете — там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне. Тече животът — сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов целуне срещаните по пътя несгоди. Звезди Трептят звезди: бездна от светове.
Океан от пространство, време и
благоволение
.
Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб. Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век. И от неговата куверта, аз, блуждаеш пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие. Ние всички, не познаващи сами себе си страници от забравен към неизвестен бряг. Трептят звезди: бездна от светове.
към текста >>
21.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето
благоволение
.
“ Мрачната фигура се хлъзна към него и допря с ръката си главата му „Ти си мой,“ каза тя и се повърна с една усмивка, която бе мрачна и студена като някой северен ледник. Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила. „Сега, дете, ти трябва да работиш, каза тя, приближавайки се до мене. В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле.
Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето
благоволение
.
Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том. Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите. С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен. Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му.
към текста >>
22.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте
благоволение
, — събрахме се да обмислим къде и как да Ви въздигнем един памет … — Млък!
— Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени. — Защо сте се събрали, какво пра-те тука? — запитал ги той.
— Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте
благоволение
, — събрахме се да обмислим къде и как да Ви въздигнем един памет … — Млък!
нищожна гадино! пресякъл я Лъвът и плеснал с опашката си по устата. — Знам аз скверните ви намерения! — продължил той. — Не за чест и прославление сте се събрали вие, а за гадост и омерзевление.
към текста >>
23.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците
благоволение
!
“ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога.
„Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците
благоволение
!
“ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа. Но защо тоя мир още е в опасност? Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето?
към текста >>
Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците
благоволение
!
И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло.
Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците
благоволение
!
Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво. И всеки в своя труд упорен За общо работи добро.
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако възлюбите Бога — ще имате неговото
благоволение
— мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону.
Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия? И днес, след 2,000 год. Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону? “ „Не може да се служи на двама господари.
Ако възлюбите Бога — ще имате неговото
благоволение
— мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону.
скръб, страдания и анархия ще владеят над света.“ Тъй говори великият Учител. забравен днес от хората, който единствен е в състояние да спаси света. „Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба. Светослав МЕСИАНИЗМЪТ В ПОЛША Полша, както и другите славянски страни, има велики духовни съкровища, които са малко познати не само в другите страни, но даже и в самата Полша. Новото поколение в Полша се увлича било от крайните социални учения, било от националистическата пропаганда на фашизма в една или друга форма.
към текста >>
25.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да те поставят на такава висока температура, това е голямо
благоволение
.
Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога, ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано. Сега като умират хората, още не ги поставят на такава висока температура, но ги заравят в земята, дето ги поставят най-много на 200 -300 градуса, да се стоплят. Човек изведнъж не става светия, да светне. Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят.
Да те поставят на такава висока температура, това е голямо
благоволение
.
Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиона градуси. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава? Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе и го понесъл в пространството, като му казал да остави на земята сърцето си. Ангелът го понесъл от вселена на вселена, но като минало известно време, астрономът рекъл: „Моля ти се, върни ме вече на земята, не мога да понеса тия светове“.
към текста >>
26.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си
благоволение
, а ти си неблагодарен!
Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски?
Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си
благоволение
, а ти си неблагодарен!
Тази неблагодарност не е ли Юда Искариотски в тебе? При такова положение, гдето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват: Защо светът е създаден така?
към текста >>
Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и
благоволение
!
Иде това, за което копнеят всички души. Иде силата, която ни обновява и подмладява. Иде Любовта, в която няма болест и смърт. Тя носи за душите радост, мир и виделина. Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове.
Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и
благоволение
!
“ Благословена пролетта, която всичко оживява. Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява. Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога! Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята.
към текста >>
27.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците
благоволение
.
Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците
благоволение
.
Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом? Това отбягване от прямите задължения, стремежа да се преселваме в големите градове и да живеем за сметка на държавната трапеза, води към усложнения и забъркване. Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза. А от там пък се явява завистта, демагогията, ежбите, партизанството и насилията.
към текста >>
28.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй като, с Божие
благоволение
, духът ми е с разкрита вътрешна същина, и с това ми е дадено да говоря с духове и ангели, които се намират не само близо до нашата земя, но и с такива от други планети — и за това, че аз имах силното желание да зная дали има и други земи-планети като нашата, и какви са техните жители и как е построено всичко, позволи ми се от Всевишният да разговарям с духове и ангели от други небесни тела, като с някои подържах връзка един ден, с други — седмици и месеци,та можеше да ми бъде обяснявано.
* Триста шестдесет и пет деня Божия портрет с багрите на всичките цветя все рисувайте в молитвен пост, в огледалото на мисълта. * Триста шестдесет и пет деня всичко да е в ред: мисли, чувства, воля — в светлина! и ще хвърлите кристален мост към Божествената ведрина. * Триста шестдесет и пет стъпала към Бог в полет от дела-кристал вдигнете вий та по тях да слезе светъл Гост — на челото ви венец да свий. Елвилюри Емануел Сведенборг ПЛАНЕТИТЕ НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ТЕХНИТЕ ЖИТЕЛИ Небесните тела във вселената. 1.
Тъй като, с Божие
благоволение
, духът ми е с разкрита вътрешна същина, и с това ми е дадено да говоря с духове и ангели, които се намират не само близо до нашата земя, но и с такива от други планети — и за това, че аз имах силното желание да зная дали има и други земи-планети като нашата, и какви са техните жители и как е построено всичко, позволи ми се от Всевишният да разговарям с духове и ангели от други небесни тела, като с някои подържах връзка един ден, с други — седмици и месеци,та можеше да ми бъде обяснявано.
какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно. Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там. И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието благоволение, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни. А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели.
към текста >>
И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието
благоволение
, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни.
* Триста шестдесет и пет стъпала към Бог в полет от дела-кристал вдигнете вий та по тях да слезе светъл Гост — на челото ви венец да свий. Елвилюри Емануел Сведенборг ПЛАНЕТИТЕ НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ТЕХНИТЕ ЖИТЕЛИ Небесните тела във вселената. 1. Тъй като, с Божие благоволение, духът ми е с разкрита вътрешна същина, и с това ми е дадено да говоря с духове и ангели, които се намират не само близо до нашата земя, но и с такива от други планети — и за това, че аз имах силното желание да зная дали има и други земи-планети като нашата, и какви са техните жители и как е построено всичко, позволи ми се от Всевишният да разговарям с духове и ангели от други небесни тела, като с някои подържах връзка един ден, с други — седмици и месеци,та можеше да ми бъде обяснявано. какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно. Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там.
И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието
благоволение
, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни.
А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове. И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша.
към текста >>
29.
-
1940 г.) „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците
благоволение
.“ Лука.
* Усетих плам лице ми да притуря. Цареше вредом ужас и разтление по трупове се спъвах и залитах и никой жив не мерна се пред мене; * Внезапно някой хвана ми ръката и ме поведе в някаква пътека — Видях Лицето близко и познато. Всред плама на развихрените мълни Познах добре у Него аз Човека. * Очите Му с велика обич пълни Пристигна и поведе ме, догдето изгубила бях сетната надежда. Той като лъч огрея от небето Отново пак нагоре ме извежда Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Слава във вишних Богу (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II.
1940 г.) „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците
благоволение
.“ Лука.
2. 14. Кос с онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които първо осмислят живота, а после го обезсмислят. Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява.
към текста >>
30.
-
Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието
благоволение
и подкрепа.
Следователно, ако ние решим на всека цена да изпълним Божествения закон, ако ние вървим, без да се отклоняваме, по пътя който ни се сочи от Горе, ако ние запазим мира, тогава ние няма защо да се страхуваме от никаква световна, земна сила. Бог е, който взема, и Бог е, който дава! Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше.
Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието
благоволение
и подкрепа.
Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше.
към текста >>
Да бдим, да не изгубим Божието
благоволение
, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни!
Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо. хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна!
Да бдим, да не изгубим Божието
благоволение
, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни!
Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“. Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия? He!
към текста >>
31.
-
който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците
благоволение
“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос.
Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн.
който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците
благоволение
“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос.
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието.
към текста >>
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина,
благоволение
.
туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос.
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина,
благоволение
.
И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“.
към текста >>
32.
-
Надеждата, спокойствието,
благоволението
напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва.
Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителния страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по тоя начин — като затварят каналите на тялото и поради това замедляват течението на жизнените сили.
Надеждата, спокойствието,
благоволението
напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва.
Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло ще оздравее. Впрочем, това е естествения метод за лекуване чрез самовнушение и внушение на другите т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен.
към текста >>
33.
-
казаха му, естествено забележитото
благоволение
на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Във време на необикновеното движение, на такъв голям прием, всичко можеше да се случи. Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети. Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго. Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,.
казаха му, естествено забележитото
благоволение
на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото. Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благоволение
— симпатия; доброта; милост. 20.
Твърдост — учтивост; постоянство; вярност. 15. Съвестност — чувство за право; справедливост. 16. Надежда — упование; очакване; съвършено доверие. 17. Духовност — вяра; доверие; вдъхновение. 18. Обожание — боготворение; поклонение; почит. 19.
Благоволение
— симпатия; доброта; милост. 20.
Построителност — артистичност; чувство; изкуство; изобретателност. 21. Идеалност — вкус, любов към красотата; поезията и изкуството. 22. Имитация — подражание; възможност; преправяне. 23. Веселост — духовитост; чувство към комичното. 24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред
благоволението
на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители.
Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци.
Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред
благоволението
на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители.
А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено
благоволение
от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии.
Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено
благоволение
от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии.
Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече
благоволението
на Бога, и пак да не е истински религиозен.
Трябва да правим разлика между религия и църква. Сега нека видим що е религиозно чувство. Може човек да помни много библейски събития, може да вярва в Бога и да изпитва страх от него. С това той не е религиозен. Може човек да ходи редовно в църква, да пали свещи, да пости в среда и петък, и пак да не е религиозен.
Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече
благоволението
на Бога, и пак да не е истински религиозен.
Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен. Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен. Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение.
към текста >>
То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат,
благоволение
.
Днес преподаването на Закон Божи се състои в заучаването на някои библейски събития. С това се развива само умът и главно паметта на ученика. Това съвсем не е религиозно възпитание. Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво.
То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат,
благоволение
.
В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И когато самарянката, завладяна от умилното
благоволение
на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба!
- Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
И когато самарянката, завладяна от умилното
благоволение
на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба!
Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
към текста >>
Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие
благоволението
на силите на злото.
Той е бил създаден с един чудовищен замах на една мощна и необикновена фантазия. Какво символизира той? Ние трябва да си зададем тоя въпрос, въпреки че мнозина биха възразили, че Ватек е само един приказен халиф. Ако това последното е вярно, Бекфорд не би вложил такава огромна, но дивно прикрита със средствата на изкуството, морална тенденция в своето творение. Ватек, подбуден от един подземен дух, явил му се в лицето на Гяура, възжелава да достигне абсолютното познание на вселената и да завладее всички тайнствени талисмани и съкровища, скрити в недрата на земята.
Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие
благоволението
на силите на злото.
Прибягва и до похватите на черната магия, за да може да задоволи своя алчен дух. Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях. Неговата майка, царицата Каратис, надминаваща всички по ум, злоба и престъпност, една истинска жрица на тъмните природни сили, му помага и го подкрепя във всички негови дела. Но до де достигат те? — до мрачното царство на безнадеждността.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако той се намира в средата на челото, лицето ще постигне една приятна охолност, внимание и
благоволение
на окръжаващите го, но никога едно високо положение.
Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно. Тук ние ще дадем всичките обяснения, които можахме да съберем, като оставим всекиму грижата да ги допълни с личните си наблюдения. Един белег, който се намира на дясно и на върха на челото, предсказва, че благородните наклонности, които дадено лице има, ще бъдат удовлетворени; почестите и богатствата ще бъдат делът на щастливия притежател на тази бенка. Поставен на ляво, същият белег предсказва измамени желания, понижена гордост чрез мизерия.
Ако той се намира в средата на челото, лицето ще постигне една приятна охолност, внимание и
благоволение
на окръжаващите го, но никога едно високо положение.
Една бенка, находяща се на челото, почти на третата част и на дясно, у жената, която я носи, означава една буйна и страстна натура, и тя ще прегърне една кариера, обикновено открита за мъжете. На същата височина на ляво, означава силна омраза, отмъстителен характер и дивашка завист. Ако тази бенка е още по-наляво жената, която я носи, има големи способности в работите си и ще може да управлява. Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца.
към текста >>
Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с
благоволение
и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри.
Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома. Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си. Върху лявата буза този белег означава, че лицето ще бъде подло измамено и че то ще люби, без да бъде възнаградено за това по същия начин. Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци.
Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с
благоволение
и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри.
Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства. Ако се намира на дясно, значението е противното. Поместен в средата на врата, тъкмо между двете уши, този белег предвещава опасност, лицето да бъде обесено или обезглавено. Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благоволението
към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо. Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . .
Благоволението
към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Какво може да се мисли тогава за едно управление, което поверява безконтролно съдбините на Русия на първия дошъл шарлатанин“! Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа.
към текста >>
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната партия, образувана против нея, зарад императорското
благоволение
към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец.
една телеграма на в. L’ Eclair от 25 ноември, изпратена от Петербург, известяваше, че Филип, който със своите спиритистически сеанси твърде много е повлиял върху царя, е принуден да напусне двореца. Особено благодарение на настоятелните съвети на лекаря на царицата, изгонването на „окултиста“ било подписано. Тоя лекар е изтъкнал в същност, че „практикуването на спиритизма се отразява вредно върху здравето на императрицата“. Не е вярно, че била издадена заповед от руския министър на правосъдието за изгонването на Филипа.
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната партия, образувана против нея, зарад императорското
благоволение
към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец.
След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил. В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всички, които се домогвали до
благоволението
на императора, минавали през посредничеството му.
Той тутакси се завърнал . Императрицата паднала на колене и му поискала прошка, с лице, обляно от сълзи. От тогава Разпутин станал повече от всякога могъщ. Властта му била неограничена. Пред него и най-важните личности се прекланяли.
Всички, които се домогвали до
благоволението
на императора, минавали през посредничеството му.
Разпутин действал върху императрицата в съгласие с Вирубова. Николай II одобрявал всичко. В началото на 1910 г. едно преходно затъмнение се случило. Почнала се печатна борба против него.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става
благоволение
, милосърдие, състрадание.
Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории.
Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става
благоволение
, милосърдие, състрадание.
Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за
благоволението
му, освен това, че е негова съотечественица?
Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост?
Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за
благоволението
му, освен това, че е негова съотечественица?
Аз страдам! Току-що изгубих сина си, единственият си син. Аз съм вдовица и нямах друго щастие освен тоя син и една дъщеря. Г-н Фламарион, за да ме разберете, би трябвало да познавате обожаваното дете, което изгубих. Би трябвало да Ви разкажа тридесет и трите години на живота му и тогава .
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Надеждата, спокойствието,
благоволението
напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва.
Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили.
Надеждата, спокойствието,
благоволението
напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва.
Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен.
към текста >>
Напротив, справедливостта,
благоволението
, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве.
Особено трябва да внимава Лайката, учителят, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни. Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести.
Напротив, справедливостта,
благоволението
, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве.
„От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива.
към текста >>
И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с
благоволение
и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя.
Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не.
И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с
благоволение
и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя.
Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на
благоволение
към всичко живо, очакване съвет от Божия глас.
Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство.
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на
благоволение
към всичко живо, очакване съвет от Божия глас.
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога.
към текста >>
„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля
благоволението
на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят.
„Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление.
„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля
благоволението
на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят.
„Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благоволение
ръководи неговите мисли, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля.
Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен.
Благоволение
ръководи неговите мисли, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля.
Вследствие на това, даже и противниците му го уважават. Той никога не се занимава с дребнавости, избягва безполезните спорове и разговори и се предава на сериозен умствен и физически труд. Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност.
към текста >>
Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на
благоволение
— привлича.
Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората.
Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на
благоволение
— привлича.
Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи. Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първият, благодарение на
благоволението
на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя.
Първият, благодарение на
благоволението
на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора.
към текста >>
Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално
благоволение
.
Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги.
Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално
благоволение
.
Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Линия, която излиза от расетата, без да се допира непосредствено до нея, преминава през дланта и свързва в слънчевия (аполоновия) хълм, предрича блестящи почести и богатства в некои случаи, и двете в повечето случаи, придобити по
благоволението
на влиятелни личности (фиг.
68 d). Среща ли се кръст всред рестриктата, лицето ще има изпълнен с мъка и черен труд живот, който, обаче, към края си неочаквано щастливо ще се промени, вероятно от наследство (фиг. 68 с). Ако се намират неколко кръга, според старите хиромантици, лицето ще получи неколко наследства. Едно може да се каже със сигурност, — че кръстове по тия линии са добри знакове, които предвещават щастие.
Линия, която излиза от расетата, без да се допира непосредствено до нея, преминава през дланта и свързва в слънчевия (аполоновия) хълм, предрича блестящи почести и богатства в некои случаи, и двете в повечето случаи, придобити по
благоволението
на влиятелни личности (фиг.
68 d). Линии, отиващи от расетата към главната линия, предвещават издигане от низшите към висшите стъпала на обществената стълба и преуспяване в живота в едно или друго направление, в зависимост от това, към кой хълм се отправят те. Тъй напр., отива ли такава линия към венерина хълм, лицето ще има успех между жените; ако отива към аполоновия хълм, то ще се прояви като майстор в изкуствата (фиг. 69 а и d). Ако линиите на расетата се раздвояват вилообразно, това показва богатство и почести на стари години (ф.
към текста >>
Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и
благоволение
от високопоставена дама (фиг.
Линии, разположени както във фиг. 71 е, показват самонараняване. Ако венериният и сатурновият хълмове са равномерно и добре развити, това показва, че лицето го чака щастие на ориента. Щастие в пътуването се изразява обикновено в това, че венериният хълм и триъгълникът имат само три до четири къси линии на повърхнината си. Равномерни и неразкъсани линии на венериния й меркуровия хълм и на пръстите предвещават талант в поезията, музиката и ораторството (фиг. 73а).
Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и
благоволение
от високопоставена дама (фиг.
67 с). Линия, която минава през целия венерин хълм, предупреждава, че имаме заклет враг, който се стреми да ни погуби (фиг.74 а). За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг. 74 способ. Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката.
към текста >>
показва
благоволение
на високопоставени лица.
Линията на слънчевия (аполоновия) хълм от фиг. 70 g означава богатство и щастие у длъжностните лица. Фигурите на слънчевия хълм, които показва фиг. 71 g, предричат богатство, почест и щастие във всички предприятия, а заключващата слънчевия хълм линия h издава опасност за живота на близко лице, причинена от него самото. Вертикална линия от слънчевия хълм към линията на съдбата (фиг. 72с).
показва
благоволение
на високопоставени лица.
Решетести линии върху слънчевия хълм (ф.73 с) са белези на нервни болести и умопомрачение. Две малки завити линии на слънчевия хълм (фиг. 74 b ) означават раняване в крака. Кръстчета или звездички на слънчевия хълм при къса слънчева линия (фиг. 72 d) означават щастлив брак.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „
Благоволението
на Благоволенията" (Ст. 13).
Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество. „Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“. Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите.
Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „
Благоволението
на Благоволенията" (Ст. 13).
Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на любовта си, когато като богиня те надаря с моето
благоволение
и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост.
Аз ще се промъкна обратно към моя кът и ще седна в мрака. С двете си ръце ще закрия моя гол срам. Отвърни лицето си от мене, мили мой, и прости ми мойта мъка. Ако ме любиш, мили мой, прости ми мойта радост. Когато сърцето ми е понесено от потопа на щастието, не се надсмивай на опасната ми самота.
Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на любовта си, когато като богиня те надаря с моето
благоволение
и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост.
* * * Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен. Ако сърцето ти затрептява, аз ще оттегля погледа си от твоето лице. Ако ти се сепваш в разходката си, аз ще се отбия от пътя си и ще мина по друг. Ако смущавам изплитането на венеца ти, аз ще заобиколя самотната ти градина. Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя бряг.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
—
Благоволението
на благоволенията, които се появяват в молитвите на низшите. 14.
III. 9. — Тайна в тайната. 10. — Тя е оформена и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса. 11. — Въздушната ципа е ясна п добре затворена. 12. — Бели като чиста вълна, косите висят равновесно. 13.
—
Благоволението
на благоволенията, които се появяват в молитвите на низшите. 14.
— Големият отворен глед, които не спи никога, наблюдава без край. 15. — В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко. Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават.
към текста >>
„
Благоволението
на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни.
Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов. Злото само разрушава себе си.
„
Благоволението
на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни.
В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“.
към текста >>
НАГОРЕ
