Търсене в текстове за 'Безопасност'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
към текста >>

Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание.
към текста >>

2. Неделни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И тъй, ако я притежаваш ще си в безопасност от всичко.
Нейните принципи са прости и ясни истини, достъпни за ума и окото на Всекиго. Следователно, те могат да се проверят и докажат тъй добре, както тия на химията или естествената философия. В това отношение тя се различава съвършено от всички други системи, що са я предшествувани в полето на умствената философия; понеже тя не гради своите основания на предположения, но на факти, неща вече доказани и приети като общи истини.*** Факсимиле от статията "Глави и лица" ДОБРОДЕТЕЛТА (1902) Не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. Знай, че си человек, все едно да си син на Бога; а да си такъв имаш нужда да любиш Неговата Истина. Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света. И тъй, ако я притежаваш ще си в безопасност от всичко. И когато Всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи.*** БЛАГОВРЕМИЕТО (1903) Всяко нещо от своето начало следва своя даден момент; а тоя момент непосрещнат на своето временно начало ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на живота. А всеки момент изгубен преждевременно е изгубен за всякога през вечността.*** СВОЕНРАВИЕТО (1903) Всякой, който иска да напредне в живота, или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което ако не се премахне навреме, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за тяхните лоши сетнини.*** ТАЙНИТЕ НА ДУХА Хио - Ели - Мели - Месаил (1903) Събуди се, ти, който спиш. Време е! Възкресни от страстите на “ниския“, ти, който си умрял.
към текста >>

3. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т.
Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя". Вън от сегашния момент време не съществува, затова считай че той е съвършен.
към текста >>

5. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тя е — как квакерите осигуриха безопасността си без да прибягват до оръжие, без да се бият и да проливат кръв.
Метод без кърви и сълзи. Метод, който не сее разрушение и смърт, а напротив съгражда, дава живот. Този е метода, когото квакеритe емигранти, пoд водителството на Уйлиам Пен, приложиха преди 250 години при тяхната колония в Америка. Внушително число квакери, въодушевени от идеала да приложат Христовото учение не само в личния си живот, но така също в обществения и политическия и нямайки пълната възможност да осъществят този си идеал в Англия, решават да емигрират в Северна Америка и основат колония въз основа на Христовото учение. Аз не ще се спирам изцяло върху този толкова интересен опит, а ще засегна само едната страна. И тя е — как квакерите осигуриха безопасността си без да прибягват до оръжие, без да се бият и да проливат кръв. Квакерите емигранти, когато се отзовали в Америка, се намерили заобиколени от враждебни тям индийски племена. Обикновения метод, който емигрантите прилагали, бил или с оръжие в ръка да си извоюват място, или когато индийците били твърде силни за да сторят това. чрез подкуп и подаръци да ги измамят. При това техните подаръци най-често се състояли от алкохолни пития, имащи за цел да опият индийците и после по-лесно да ги измамят. Обаче квакерите поради принципите, които изповядвали, и заради които принципи оставили родина и всичко скъпо там, не могли да употребят тези методи на насилие и лъжа.
към текста >>

Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си.
„Обаче аз желая да му се радвам с вашата любов и съгласие, така щото ние можем да живеем като съседи и приятели, иначе какво би ни направил Великия Бог, който ни е създал не да се разкъсваме и унищожаваме един други, но да живеем трезво и благородно помежду си и в света ..." Благодарение на този братски дух, квакерите заживели в мир и съгласие със своите съседи. Докато в другите емигрантски колонии ставали кървави изстъпления от страна на индийците, квакерите емигранти живели в пълен мир. Когато индийците посещавали квакерската колония, това не било причина за страх и ужас, а за братска радост и гостоприемство. Квакерите емигранти свободно посещавали индийците и били тоже предмет на радост и гостоприемство. Така живели квакерите и индийците в продължение на 70 години. Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си. Изгубили мира и благоденствието, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа. Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите?
към текста >>

Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си.
Когато индийците посещавали квакерската колония, това не било причина за страх и ужас, а за братска радост и гостоприемство. Квакерите емигранти свободно посещавали индийците и били тоже предмет на радост и гостоприемство. Така живели квакерите и индийците в продължение на 70 години. Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си. Изгубили мира и благоденствието, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа. Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината.
към текста >>

Живеят ли в мир и безопасност?
Изгубили мира и благоденствието, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа. Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината. Всички народи и държави живеят в непрекъснат страх едни от други и наместо мир и благоденствие, цари война и мизерия. След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта?
към текста >>

6. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието?
Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде. наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната политика на силните. Най-после, нали това е пак въоръжение, нали пак ще се харчат грамадни суми за издръжка на тази армия? И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието? Ето германският делегат иска намаление на въоръжението до нивото ма победените народи. Това пълно разоръжение ли е? Не, това е все. пак въоръжение, макар и в по-малка форма, което все още не е гаранция, против, военните авантюри. Германия, която надаваше, тревожен вой, че е пред пълен, финансов банкрут, чрез устата на, своя представител все пак не иска пълно разоръжение.
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те били едноръстни и едноплеменни, нямало разлика помежду им, освен тая, че Биволите се грижили за общия поминък и безопасност на чердата, а Свинете обучавали малачетата и прасенцатата в къпалните — учили ги как да се калят в локвите, за да не им е горещо.
Д-р Ван де Грааф е познат в кръговете на учените с изработването на особен електростатичен апарат. Той действа паралелно с изследванията, които се извършват от съпрузите Жолио в Париж и от проф. Ферми в Рим. В Менделеевата таблица елемента сребро се намира наред с кадмия: неговото атомно тегло е 47, а на кадмия — 48. Биволи и свине (б а с н я) Преди да опитоми човек животните, те да му слугуват, а той да се грижи за тях: Биволите и Свинете били от една черда, която владала широки лесове и равни полета. Те били едноръстни и едноплеменни, нямало разлика помежду им, освен тая, че Биволите се грижили за общия поминък и безопасност на чердата, а Свинете обучавали малачетата и прасенцатата в къпалните — учили ги как да се калят в локвите, за да не им е горещо. Тогава, както и сега, често ги понагазвала болестта гърлица, от която те твърде много се страхували. По едно време Свините се позаделили, посъветвали и заявили, че болестта гърлица е специална свинска болест. Тоест, че те я култивирали в къпалните поради това. че работата им била тежка, а Биволите малко се грижили за тяхното продоволствие. — Ние.
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата.
През една дупчица той можеше да наблюдава всичко, без сам той да бъде забелязан от най-зоркото око. Хората продължаваха своята кървава робота. Война! Истинска война бе обявена на клетия гарженски род. Земята бе покрита с трупове. Останалите живи с писък се бяха пръснали незнайно де. — Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата. Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение.
към текста >>

10. -

Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде.
Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия.
към текста >>

Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V.
Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност.
Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност).
Архитектурата е музика, защото, като нея, разчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега — до откровенията на окултизма — нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по-горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: „Основите на позитивната естетика“ и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тях е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т. е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к. н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват.
към текста >>

Касел, директор на обществената безопасност, и му казала да изследва тая книга, понеже пред- чувства некаква мистерия.
Но три деня преди това тя била преживяла некакви „страхотии“, които я направили внимателна. Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота. Веднага тя я подала на слугинята, като й казала да я тури в чакалнята: „това е някоя безчестна постъпка“, казала тя. Едва слугинята излязла, и г-жа Констан, разчорлена, полугола, се впуснала към вратата с вик: „не я отваряй, не я пипай!! “ Тутакси извикала г. Касел, директор на обществената безопасност, и му казала да изследва тая книга, понеже пред- чувства некаква мистерия. Г-н Касел, като прелистил книгата, видял да падат от нея некакви малки белезникави късчета на масата. Той ги запалил и те пламнали. Той разбрал опасността, турил книгата под мишницата си и отишъл в градоначалството, в лабораторията на г. Жирар. След един час, г. Касел се върнал и казал на г-жа Констан, че книгата съдържала динамит с такава сила, която била достатъчна да разруши едното крило от министерството, в което живеел министрът.
към текста >>

След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград.
Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати. Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако подобни психически изследвания биха се направили в България, не се съмняваме, че някои Владици биха ги обявили за „еретически“ и биха донесли за тях на „обществената безопасност“!!!
Първокласният лекар-интернист Д-р Стефан Шове и самият Д-р Густав Желе дават подробни отчети за тия сеанси в колоните на в. Matin (№ № от 1. и 28. март т. г.) и изтъкват неоспоримата важност на резултатите от тях за науката- Д р Желе нарича тая способност на човешките излъчвания биопластична. Ако подобни психически изследвания биха се направили в България, не се съмняваме, че някои Владици биха ги обявили за „еретически“ и биха донесли за тях на „обществената безопасност“!!! О sancta simplicitas!.... Чудесно излекуван паралитик. Италианският вестник Corriere della sera от 10 април т. г. съобщава следния интересен факт; според една дописка от Неапол, жителите на общината на село Малък Фриняно се намирали под впечатлението на едно събитие, което съдържа нещо свръхестествено. Земеделецът Франческо Цито, 35 годишен, парализиран по цялата си дясна страна, е имал едно видение в будно състояние, когато е бил на нивата си: появил се пред него образа на Св.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща.
Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите.
към текста >>

0.33329296112061