Търсене в текстове за 'Безопасност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 85 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

Огнената пещ в Обществената безопасност. 162.
Индус посещава Изгрева 157. Откупване 158. “Всемирна летопис” 159. Протокол 160. Арест в полицията 161. Огнената пещ в Обществената безопасност. 162. “Една духовна работа” 163. Подпалвачите 164. Войнишката шапка 165. Време е 166. Метеорологът Игнат Котаров и въздушната тревога 167.
към текста >>

2. 160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА

Борис Николов

160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града.
към текста >>

Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
към текста >>

3. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Борис Николов

161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа".
към текста >>

И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност.
Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията. Тогава хората не разбираха от тези неща и предизвикаха вестниците да пишат за тези неща като сензация. И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност. Този път го разпитва най-върлият следовател. Застъпник на реда в царщината. Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън.
към текста >>

" Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време.
Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога! " Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън! " Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време. Това са годините след 1924 г. и след събитията от 9.ХI.1923 г. и 23.IX. 1923 г. когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение и изтезание биват изгаряни в тази пещ особено след атентата на църквата ..Света Неделя" на 16 април 1925 г.
към текста >>

Убиха го като възмездие на своите другари изгорени в огнената пещ на Обществената безопасност.
" Учителят си излязъл, а в коридора чакал Методи Константинов. Той отишъл при следователя за да провери какво става и защо е извикан Учителя? Следователя крещи: „Как се осмелява този Дънов да ме заплашва! " А Методи го съветва: ..За Бога, вслушайте се в думите Му и запомнете какво Ви казва". След няколко месеца на следователя му беше направена засада от комунисти и беше убит. Убиха го като възмездие на своите другари изгорени в огнената пещ на Обществената безопасност. Казваше се Сираков, ако не се лъжа. А сега няколко интересни съвпадения. Тази сграда на „Лъвов мост" бе изградена с помощите и средствата на комунистическата партия и беше определена като работнически дом. След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе взета и в нея се поместваше Дирекцията на полицията. Значи онези, които построиха сградата бяха изгаряни в подземията на същата сграда.
към текста >>

Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият мост и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града.
След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност. Та в нея всички, които бяха вършили преди това беззакония и издевателства бяха вкарани в същата сграда, за да отговарят. А.дали тази пещ работеше тогава, това знаят само комунистите по онова време. Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ? Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият мост и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града. Тогава по това време там е бил входа на град София. Днес още съществуват както сградата, така и лъвовете. Те още изпълняват онова, за което са били построени. Да пазят града и държавата.
към текста >>

4. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Борис Николов

Ние бяхме в безопасност.
Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при селото Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра . Втората кола се възземаше вече по отсрещния склон, когато пороят я удари отзад. Още малко и щеше да я отвлече, но мощната фордова кола се измъкна и пое високият насрещен склон. Долу водната стихия влачеше всичко. Купи сено, плевни, че и цели къщи. Ние бяхме в безопасност. От тук пътя се изкачваше на високо. Колите, които бяха позакъснели заради киселото мляко, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат. Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков. Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна трапезарийка на картофена чорба. Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това.
към текста >>

5. X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ

БОРИС НИКОЛОВ

В онзи ден когато людете ми Израил ще живеят в безопасност, ти не ще ли знаеш?
Това е превода днешен на тези горни стихове. 4. Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях. „И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка: ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълкове и много люде с тебе. (Стих 9) 5. „За то сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иева. В онзи ден когато людете ми Израил ще живеят в безопасност, ти не ще ли знаеш? " (стих 14). Израил днес се разбира, че това са Славяните. 6. „То ще бъде в последните дни и ще те докарам против земята си, за да ме познаят народите, когато се осветя в тебе, Гоге, пред очите им." (стих 16). Последните дни, това е краят на стараха епоха, за да може да започне Новата епоха. 7. „Но в онзи ден, деня, в която Гог дойде против израилевата земя, гневът ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова." (стих 18).
към текста >>

Иезекил 39 глава, стих 6.„И ще проводя огън върху Магога и между онези, които живеят в островите в безопасност.
„Но в онзи ден, деня, в която Гог дойде против израилевата земя, гневът ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова." (стих 18). „Онзи ден", това е началото на Новата епоха. 8. „И ще дойда със съдба против него" и „дъжд на потоп и камене на градушка огън и жупел" (стих 22). Това са бомбардировките над градовете в Европа и над София по време на Втората световна война. 9. „И ще се възвелича и осветя и ще стана познат пред очите на много народи и ще познаят, че Аз съм Господ." (стих 23) Избраният народ, юдиното племе, това са Славянството и по-точно българския народ, който трябва да познае кой е Господ в тази земя. 10. Иезекил 39 глава, стих 6.„И ще проводя огън върху Магога и между онези, които живеят в островите в безопасност. И ще познаят, че Аз съм Господ." това се случи и САЩ през 1945 г. хвърли две атомни бомби върху Япония. 11. „И ще направя святото си Име познато всред людете си Израиля и не ще оставя да омърсят вече святото Ми Име. И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Святий в Израил." (стих 7). Това е избавлението на Славяните и по-точно победата на Русия във Втората Световна война и изкуплението на България. 12.
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ

Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност 23.
Кредитори и творчество 18. Кредитори и умът на човека 19. Неосъществената идея 20. Невъзможно изобретение 21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност 23. Страданията на Учителя и интелигенцията 24. Железните аргументи 25. Опасни истини 26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища? 27. Мелодията пристигна 28.
към текста >>

7. 4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност

ИЛИЯ УЗУНОВ

22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново.
22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново. Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя.
към текста >>

Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София.
В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите. Затова ме заведоха долу в мазето до пещта и отвориха вратата.
към текста >>

През тази пещ на „Обществена безопасност" преминаха много българи.
Сутринта съм заспал. Събуждам се и викам: „Жив ли съм? " Опипвам се. Имах чувството, че и аз горях тази нощ в някаква пещ. А какво ли е чувствал тогава Учителят, не зная. През тази пещ на „Обществена безопасност" преминаха много българи. След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност". Така че тази пещ работи през времето на Учителя и след неговото заминаване. Тази пещ създаде голяма карма на българския народ и тази карма трябва да се изплаща от същият този народ.
към текста >>

След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност".
Събуждам се и викам: „Жив ли съм? " Опипвам се. Имах чувството, че и аз горях тази нощ в някаква пещ. А какво ли е чувствал тогава Учителят, не зная. През тази пещ на „Обществена безопасност" преминаха много българи. След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност". Така че тази пещ работи през времето на Учителя и след неговото заминаване. Тази пещ създаде голяма карма на българския народ и тази карма трябва да се изплаща от същият този народ.
към текста >>

8. 6.20. Международната обстановка и България

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ.
Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война. Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността. Тежкият декаданс, който беше настъпил в политическите партии, тровеше политическата атмосфера. При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата. Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ. Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници.
към текста >>

Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е.
Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността. Тежкият декаданс, който беше настъпил в политическите партии, тровеше политическата атмосфера. При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата. Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ. Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен.
към текста >>

Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност.
Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ. Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен. Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси. Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г.
към текста >>

Учителят се бе разсърдил и беше му казал, че втори път кракът Му няма да стъпи в Обществената безопасност.
Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт. Къде са тези материали, днес никой не знае. Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя. Учителят се бе разсърдил и беше му казал, че втори път кракът Му няма да стъпи в Обществената безопасност. При този случай аз придружавах Учителя. И следователят, като дойде при мене, ми каза: „Защо г-н Дънов ме заплашва, че ще ми се случи нещо, ако държа този тон с Него? Та аз съм служебно лице." Аз тогава казах на следователя: „Вие си отбележете това, което г-н Дънов Вие е казал, защото много рядко се случва да каже на някой човек действително онова, което го заплашва." Не се мина известно време - този човек, който се казваше Шкутов, го убиха в Пловдив. Комунистите му направиха атентат, заради убитите комунисти по онова време. Аз бях на ул.
към текста >>

„Опълченска" 66, когато дойдоха двама агенти да Го придружат до Обществената безопасност.
При този случай аз придружавах Учителя. И следователят, като дойде при мене, ми каза: „Защо г-н Дънов ме заплашва, че ще ми се случи нещо, ако държа този тон с Него? Та аз съм служебно лице." Аз тогава казах на следователя: „Вие си отбележете това, което г-н Дънов Вие е казал, защото много рядко се случва да каже на някой човек действително онова, което го заплашва." Не се мина известно време - този човек, който се казваше Шкутов, го убиха в Пловдив. Комунистите му направиха атентат, заради убитите комунисти по онова време. Аз бях на ул. „Опълченска" 66, когато дойдоха двама агенти да Го придружат до Обществената безопасност. Той им каза: „Аз знам пътя, а Вие си идете там. Аз сам ще дойда." Облече се и аз отидох с Него. Той много не говореше какво е говорил там. Учителят беше много вглъбен в себе си и го изявяваше по особен начин. Учителят, особено в неделните беседи, издигаше високо Своя глас срещу пагубния национален шовинизъм, срещу черква и духовенство, но благодарение на Неговия духовен авторитет и на духовно просветените среди, които бяха твърде малко в България, тъмните сили не можаха да осъществят своите планове.
към текста >>

9. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим.
Ако беше казал „този е наш съсед", нямаше да ми обърнат внимание. Те много хитро ме накараха да утешавам неговата дулцинея Невена Неделчева, която плачеше и която излезна вън от бараката. Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: „Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Но интересното и странно бе, че когато отидохме там, видяхме, че там са арестувани всички министри, личности, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски.
към текста >>

Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност.
" И той започна да ме извежда и в коридора излиза една жена, млада и хубава, като фея, с бадемови хубави очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 години. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарям. Мъж трудно можеше да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Тогава се сетих за съня си, според който аз се спасих, като излезнах от една бездна. А сега като че ли излизах от същата тази бездна. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева.
към текста >>

И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева.
Тогава Учителят казал на Невена: „Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен. „Няма да му трябва. Той сега ще се върне". Това ми го разказаха, след като се завърнах и двете. И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го бе направил това, не зная. Дали да изпита моята вяра, или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да го изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Когато отидох при Учителя, с такава Любов ме прие, както никога досега.
към текста >>

10. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам!
Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето. Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си. Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот! " Лулчев отговорил: „Искам". Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам! " Ако трябва да бъдем справедливи, ние не можем да отречем нещата, които стават вътре в природата. И Злото има своята мисия. Учителят казва: „И Злото работи за Доброто. То приготовлява пътя на Доброто. То тори почвата, за да се посадят семената на Доброто." Затова ние не трябва да имаме тази омраза към Злото.
към текста >>

11. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз наистина бях арестуван и заедно с Лулчев преспахме една нощ в Обществена безопасност.
Чаках да се освободи Учителят. Накрая отивам при Него и Му казвам: „Учителю, знам толкова закони от Вас, но този евреин ще го разсипя и ще го унищожа." Като избълвах това, което беше в мен, Учителят тропна с крака си и ми каза: „Ти не си прав. Човек, който няма врагове не може да расте и прогресира в живота си. Ти се радвай, че имаш врагове. Ти ще го поздравяваш." Наистина заканата на Елиезер Коен се сбъдна. Аз наистина бях арестуван и заедно с Лулчев преспахме една нощ в Обществена безопасност. Спаси ме Учителят и балтона на Учителя. Елиезер по-късно се опълчи против Изгрева, Братството и Учителя. Всички го намразиха. На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах. Тогаз разбрах каква динамична сила има този закон.
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност - 299 23.
Кредитори и творчество - 296 18. Кредитори и умът на човека - 296 19. Неосъществената идея - 297 20. Невъзможно изобретение - 298 21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново - 298 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност - 299 23. Страданията на Учителя и интелигенцията - 300 24. Желязните аргументи - 300 25. Опасни истини - 301 26. Защо не се приложи Паневритмията в българското училище - 301 27. Мелодията пристигна - 303 28.
към текста >>

13. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Многократно.Учителят е бил извикван за разпит в обществената безопасност.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД Многократно срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело N 146 от 1927 г. Друго наказателно дело бе N 284 от 1936 г. Многократно.Учителят е бил извикван за разпит в обществената безопасност. Спомням си също, че стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура.
към текста >>

14. 11. В НОВОТО СЕЛО

Но аз ще пиша само за някои от тези опитности, които могат да хвърлят светлина на онези, които се интересуват какво е бил Учителят за мене, малък и обикновен човек, как аз съм Го видяла и опознала, какво е направил Той за мене и за много други малки и обикновени хора като мене, какво учеше Този Велик Учител, Който през всичкото време от първия до последния ден не е бил оставен свободен от духовенството, от властта и от българската общественост да работи спокойно, а е бил ограничаван, клеветен, заклеймяван, разкарван по обществени безопасност и т.н.
Какви моменти съм преживяла в тези 17 години в това малко, забутано и отдалечено селце, моменти на върховни съкровения и радости. Това може да знае само онзи, който е работил духовно. Да се спирам да ги описвам подробно, не ще имам възможност, пък и не е нужно. То са опитности индивидуални на душата. И свещени. Но аз ще пиша само за някои от тези опитности, които могат да хвърлят светлина на онези, които се интересуват какво е бил Учителят за мене, малък и обикновен човек, как аз съм Го видяла и опознала, какво е направил Той за мене и за много други малки и обикновени хора като мене, какво учеше Този Велик Учител, Който през всичкото време от първия до последния ден не е бил оставен свободен от духовенството, от властта и от българската общественост да работи спокойно, а е бил ограничаван, клеветен, заклеймяван, разкарван по обществени безопасност и т.н. Досега аз разказвах по хронологичен ред. Сега няма да спазвам този ред, но ще разказвам опитностите си съобразно идеята, която искам да осветля.
към текста >>

15. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми.
Слушайки ритмичното тракане на колелата на влака неволно си задавах не веднъж въпроса: Какво ли ме очаква от днес нататък?... На всяка гара пътниците, слизайки от влака се спираха пред кабинката, в която бях затворен сам - на прозореца бе поставена табелка „Влизането забранено". Същото правеха и пътниците, които се качваха. Привечер стигнахме на гара Бургас. Комендантството усили охраната с още един полицай. В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми. Там беше и Иван Георгиев, който не можеше да издържи погледа ми и излезе. След „обичайното предаване-приемане" бях записан.и изпратен (заведен) във вагон N 2 до пристанището. Първото зловещо отваряне на вагона ми направи смразяващо впечатление. Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове. Гледка по-страшна от тая на бойното поле.
към текста >>

" Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов.
Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък! Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го!
към текста >>

16. 18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА

Люба Стойкова

На другия ден баща ми беше повикан в Обществена безопасност в София.
Жените вкъщи казвали, че преди два са излезли и не са се прибирали. Но друг би си помислил в този момент: Тази току-що заклана свиня, бабата ли я закла? Та това е мъжка работа. Върнахме се вкъщи пак при съседите. Затова писах за тази вратичка. На другия ден баща ми беше повикан в Обществена безопасност в София. А тежко му, който влезе там. Колко време е бил там не зная, но не се върна вкъщи. Осъдиха го като укривател, пратиха го в затвора. Някой го бе наклеветил. Помня, че ставало въпрос за някакви кабели, които са изчезнали.
към текста >>

17. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания.
Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо. Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания. За силния няма закони и няма отговорност и виновност. Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен. Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й. Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години. Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея.
към текста >>

18. 16. Писмо на Учителя до учениците

Боян Атанасов Златарев

Господ Бог Мой ще ви благослови и изведе в безопасност всички.
Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Местото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания - това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във вашите сърца. Господ Бог Мой ще ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш Верен Ж.К.В.О. П.К.Дънов 7.II.1918 г.
към текста >>

19. 6. Задачата с боровите дъски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

С изключение на една или друга беседа, когато съдбата го е притискала и той е трябвало да бъде или в затвора, или в обществената безопасност, или в полицията, където просто, без да направи някаква беля, съдбата го е слагала в такъв шах, че е трябвало да изплати нещо.
По тоя начин си изкарвал прехраната, понеже както Учителят му е казал: „Момче, ти да се стегнеш за големи страдания“, това наистина се е сбъднало и целия му живот е низ от много, много препятствия, които той е трябвало да преодолява. Бил е журналист, бил е мозайкаджия, чукал е камъни, какви ли не начини от трудни, по-трудни. Съдбата го е притискала, за да си изкарва прехраната, без да пречи на някого. Живеейки с минималното той е намирал начин да върви напред, но да изпълнява така както той намира, че трябва да се изпълняват препоръките,които дава Учителят в беседите си. Той е един от тия наши последователи на Учението на Учителя,който е имал възможността да слуша Учителя непосредствено, да чува почти всичките Му беседи от създаването на Школата до нейното прекратяване, докато Учителят е бил на тоя свят. С изключение на една или друга беседа, когато съдбата го е притискала и той е трябвало да бъде или в затвора, или в обществената безопасност, или в полицията, където просто, без да направи някаква беля, съдбата го е слагала в такъв шах, че е трябвало да изплати нещо. Един от случаите, при които той хем изплаща или някаква задача решава или може би някакво задължение разплаща на физическото поле, хем изпълнява задача дадена от Учителя. Веднъж в една беседа Учителят казва: „Всеки наш приятел трябва да намери хубави борови дъски, да си направи от тях легло и така леглото му да бъде от чисти нови борови дъски“. Учителят го казва това в лекцията, но брат Иван си казва: от къде ще намеря аз сега дъски. Аз нямам пари за хляб, а пък дъски да намеря та да са рендосани, та да са нови. Тая задача май, че няма да мога да я изпълня.
към текста >>

20. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин".
В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител.
към текста >>

21. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички.
Живейте в Любов и от Любов към Господа, изпълнявайте Неговата Воля. Местото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички Вас и съм уверен, че Вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота.
към текста >>

22. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев.
Щото казвам, най-напред твоето име ще се изложи. Ти ще кажеш това, което е било, никой няма да повярва, ще помисли че е било повече и ти се излагаш и неговата каша на Лулчев се хвърля на Учителя на гърба. Детето ме послуша и не издаде нищо. И така това нещо се оправи. Той пак имаше връзка с друго момиче, сега какво и как станало не зная, и какво дошло до Учителя не зная, кой Му казал. Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев. И Учителят ми каза да ида да й говоря. Аз бях близка с това същество, тя ме обичаше. Даже Лулчев веднъж беше й забранил пред всичките да не ме поздравляват, а тя му казала: „Ама аз обичам Елена, как няма да я поздравявам! " И затова, тя самата ми го е казвала туй впоследствие и когато отидох при нея стоях цял ден. Каквото можах да говоря говорих, даже вечерта аз не отидох при Учителя веднага да Му кажа, на другия ден беше клас и след като свършиха гимнастиките Учителят ме намери където бях някъде и ме пита: „Какво направи вечерта?
към текста >>

23. 22 „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По това време директора на Обществена безопасност беше личен приятел на Любомир.
Той не прие да се качи и продължи да върви пеш до първото езеро. Чак там прие да се качи на коня. Надвечер пристигнахме в лагера. Лагерът се устрои, но Учителят през цялото време беше около палатката си. Много рядко отиваше до билото, но не идваше на Молитвения връх и не държа беседи там. По това време директора на Обществена безопасност беше личен приятел на Любомир. След няколко дни хвана побойника. Завели го при Учителя да иска извинение. Учителят му казал: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости".
към текста >>

24. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Паша съобщава, че Учителят е викан девет пъти в Обществена безопасност във връзка със случая Лулчев и Елена.
ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА Бележки на редактора: Елена Андреева от 1931-1935 год. е в село Макоцево учителка, изпратена от Учитела във връзка със случая Лулчев. През това време Лулчев заминава за гр. Тетевен. Разменят се писма между Изгрева и село Макоцево. Особено в едно от тях от 24.Х.1931 год. Паша съобщава, че Учителят е викан девет пъти в Обществена безопасност във връзка със случая Лулчев и Елена. Представете си девет пъти! И затова се публикуват писмата на Паша и Савка до Елена. София, 24.Х. 1931 год. Драга Еленуца, кузум!
към текста >>

по обяд Учителят бе викан в Обществена безопасност, дори бе разпитван по всички верни и неверни, възможни и невъзможни сведения, дадени от нас, учениците.
След малко взе да роси, но слабо приятен дъждец. После преставаше, пак ръсеше, но нямаше изглед за поправяне. Обядвахме в 111/2 часа, а в 121/2 тръгнахме за „ Изгрева" - града; едва стигнахме и дъжд силен заваля, който почти до днес валя, с малки прекъсвания. Трето нещо, Еленуце. Цели девет дни, почти всякога от 9 - 1 ч. по обяд Учителят бе викан в Обществена безопасност, дори бе разпитван по всички верни и неверни, възможни и невъзможни сведения, дадени от нас, учениците. Учителят казва: „ Чудно, как са могли толкова изопачени и неверни сведения да се дадат! Питаха ме, /казва Учителят/ много за Еленка, /ти знаеш вече по кой въпрос/ и отношенията й." Учителят казвал: „Аз не виждам нищо лошо в отношенията им. Те са в братски отношения. Изобщо, аз гледам на добро, на положителното в човека. То ме интересува".
към текста >>

обяд в Обществена безопасност.
Даже на въпроса на Шкутова, защо там, в това общество повечето са психопати, Учителят казал: „Ако искаш да знаеш, най-добрите хора в България са те. По-добри хора от тях не могат да се намерят". Сега трето нещо, Еленуце. В четвъртък - 10 ч.с. едно младо стражарче дойде на Изгрева, донесе три покани от брат ти (!?!) Шкутов да се явим в 2 ч. сл. обяд в Обществена безопасност. Отидохме със Савка в 3 ч. Влязохме по извикване първа аз-же и стоях, кое виках, кое брулях, господствому-же до 4 1/ 2 ч. Пита за мястото, за което ходихме през юни в нотариуса. Пита за заплатите, които ни се дават за работата, за беседите и т.н. По някои от тези въпроси писах нещо, но между това имаше от моя страна прекъсвания и безцеремонно приказване в очите му за кривата кауза, която защитава и т.н.
към текста >>

25. 01 - 30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Още нещо трябвало да се направи за собствената им безопасност.
Пристигат в с. Орман, а сега Горица, но си спомнили, че хората по този край са крадци и разбойници, а те - търговци, хора с много пари. Обзело ги страх, че вече може би някой ги дебне. Наели стая за нощуване близо до общината, ако бъдат нападнати, да бъдат защитени от общинската стража. Но това не било достатъчно. Още нещо трябвало да се направи за собствената им безопасност. Проверили дали са здрави бравата и скобите на вратата. След това внесли още преди да е залязло слънцето няколко камъка да залостят вратата и една-две греди. Но за да бъдат още по-сигурни, наредили си дежурство, да не би да бъдат изненадани, обрани и убити. Но за тяхна изненада нищо лошо не се случило през нощта. Съмнало се, но те още не смеели да излязат вън.
към текста >>

26. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано.
" Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева. Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани. Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата.
към текста >>

27. 09 - 128. ИЗБЕГНАТА КАТАСТРОФА С ВЛАКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Катастрофата е била неминуема, ако нямаше поне един да се моли, който призова помощта на Учителя, чиято ръка бе хванала спирачката и довела влака в безопасност.
Той предвиждал вече близката неизбежна катастрофа, пуснал спирачката и взел да се моли на Учителя за помощ. Като се молил, погледнал и видял ръката на Учителя да държи здраво спирачката. Това положение продължило около половин час. За голяма изненада на всички пътници, които чули тревожните сигнали и за обща радост, влакът благополучно навлязъл в равнината. Всички въздъхнали с облекчение, казваше брат Мильо. Катастрофата е била неминуема, ако нямаше поне един да се моли, който призова помощта на Учителя, чиято ръка бе хванала спирачката и довела влака в безопасност. Горната случка е станала през есента на 1916 година с Мильо Чарашийски от село Банево - Бургаско.
към текста >>

28. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Летопис Вергилий Кръстев

И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко.
Затова вслушвай се в Онзи, Който върши всичко. Той е Вечния Невидим Бог, на Когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на живота, то си спасен; а спасението е дело на любов. И тъй, не презирай това, което любовта върши, защото ще отщетиш душата си. Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват.
към текста >>

29. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност.
Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат. В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме. Изнесе и хляб горе и пред престола бе извършена Господнята вечеря - взехме само по малко хляб и вино, след което всеки от нас взе по нещо от осветените неща, свалихме ги долу и вечеряхме до 8 и половина часа.
към текста >>

30. IV.13 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Но Христос ето какво ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце?
И ето сега Христос ви пита: „Мога ли да ви осоля? Ако вие вярвате в Мене? " Всички отговарят: - Може. - Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето какво ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце? " Всички отговарят: - Може, доверяваме се. - Щом така отговаряте, Христос казва: „Ще ви опитам." Десетият човек от вас да избере едно число. Никола Ватев, който на масата бе десети човек, избра числото 793. - Много твърдо число избра. Нека дванадесетият човек избере.
към текста >>

31. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Господ Бог мой да ви благослови и изведе в безопасност всички ви.
Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е да бъдете чисти и святи и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой да ви благослови и изведе в безопасност всички ви. Ваш верен: Ж.К.В.С. (Свещеният подпис.) 2) ВЪРХУ 20 ГЛАВА НА ОТКРОВЕНИЕТО 20 глава съответствува на 20 век. В тази глава се говори за змията - символ на светската мъдрост, която сега ще изчезне. Приелите белега на челото означава ония, които са сгрешили с ума. Приелите белега на ръката са ония, които са съгрешили с волята си.
към текста >>

32. 6. ПРОСТОТА

Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон.
Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Да, колкото листята на дървото. Като дойде прах на листята, те ще се оцапат. Тъй че в ежедневния живот ще има напрашване, очистване, каране и т.н., но този живот трябва да се премине. Когато се съберете две сестри, които се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.“ Това е правилното разрешение на въпроса. Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон. Някой път между сърцето и ума има борба, раздвояване. Сърцето желае едно, умът - друго. Има спор. Решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. И като апостола Павла се провиквате: „Кой ще ме избави от това грешно тяло“, т.е.
към текста >>

33. 5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Знаем, че Учителят е бил подложен на атаки, хули и клевети от Църквата, жълтата преса и редица властници, за които е бил неудобен и дори са го привиквали в „Обществената безопасност" и е интернирван.
5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ М.Б.: Баща ми е писал „Вечните истини" през 1933-1934 г. като прокурор при окръжния съд в Кърджали. Знаем, че Учителят е бил подложен на атаки, хули и клевети от Църквата, жълтата преса и редица властници, за които е бил неудобен и дори са го привиквали в „Обществената безопасност" и е интернирван. Ще цитирам от „Вечните Истини" някои пасажи с мнението на баща ми за Учителя и някои пророчески изказвания, които са днеска факт (стр. 198201): „Днес между българския народ живее един великан на Духа, за когото аз ще кажа, че не съм достоен да развържа връзките на обущата му; думата ми е за Учителя Дънов. Той е казал много дълбоки, силни, огнени слова за Любовта, която е една от най-любимите му теми. (М.Б.: Цитатите са от главата за Любовта.) В десетките томове напечатани негови публични беседи и не публични школни лекции на Общия и Специалния окултни класове, той е казал толкова неща за Любовта, така красиво е описал нейните свойства и резултатите, които тя носи за онези, които са й дали прием - да разработи градината на техните сърца: както за отделната личност, тъй и за семействата и обществата; че да разправям за тези работи аз, то би значело да предъвквам една част само от казаното от Него. Нали е по-добре да се чете оригинала?
към текста >>

34. 12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ

Стефан Тошев

Там брат Голов разправи, че вече няколко пъти Директорът на Дирекцията на Обществена безопасност, под давлението на Светия синод, викал при себе си Учителя, за да го разследва във връзка с беседите, които публично държи в София, (които масово се посещаваха и броят на посетителите му постоянно растеше.
Голов ме вика да ми съобщи нещо важно. И той ми каза, че баща му поръчал: да повикам чичо си Генчо Ханджиев (с баща ми от една майка, а от двама бащи) и да отидем в дома на брат Иван Дойнов, дето той и Учителят ще ни чакат. Аз бях заинтересувал този мой чичо и той посещаваше беседите на Учителя и се беше запознал с Него, както и с Д. Голов. А Голов живееше в София от много години и познаваше живота на София, както малцина го познаваха. Облякох се набързо, взех чичо си и отидохме в дома на Иван Дойнов, близо до дома на чичо ми. Там брат Голов разправи, че вече няколко пъти Директорът на Дирекцията на Обществена безопасност, под давлението на Светия синод, викал при себе си Учителя, за да го разследва във връзка с беседите, които публично държи в София, (които масово се посещаваха и броят на посетителите му постоянно растеше. Учителят държеше беседите си в големи софийски салони като „Радикал", и др.) и че той даже си позволявал да се гаври с Учителя. Голов знаел, че чичо ми имал връзки с лица влиятелни пред този директор и че те ще могат да го респектират, да упражнят влияние над него - да престане да смущава Учителя. Чичо ми обеща да нареди тази работа. И така стана. Излязохме от дома на брат Иван Дойнов: последният, Учителят, Голов, чичо ми и аз.
към текста >>

35. 14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ

Стефан Тошев

Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност.
Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква.
към текста >>

36. 3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША

Паша Теодорова

Господ Бог мой ще ви благослови и изведе е безопасност всички.
Мястото на почивката е Божията любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчения и страдания, това са Божията ръка. която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете честити и свети, и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе е безопасност всички. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 19.II.1918 г. Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна вързка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя.
към текста >>

37. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Ще го туря в безопасност, понеже позна Името Ми.
" Това може да се вземе и символич но - ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада. Изглежда, че в ония времена на израилските земи е имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Всеки случай, тези лъвове не са били от размера на познатите днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня. Идваме до най-необикновеното място на 91 Псалом, гдето Сам Бог се обажда и казва: „Понеже положи в мене любовта си, Затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, понеже позна Името Ми. Ще ме призове и ще го послушам. С него ще съм, когато е в скръб Ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението си." Всички сте чели псалмите, но срещали ли сте и друг псалом, някъде Господ да говори? - Навсякъде Давид описва отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите, Господ да е говорил, а само в края на 91 Псалом става нещо важно, Господ спира вниманието си на ученика поел пътя на посвещението.
към текста >>

Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот: Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб.
С него ще съм, когато е в скръб Ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението си." Всички сте чели псалмите, но срещали ли сте и друг псалом, някъде Господ да говори? - Навсякъде Давид описва отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите, Господ да е говорил, а само в края на 91 Псалом става нещо важно, Господ спира вниманието си на ученика поел пътя на посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия: Положил е в Бога любовта си, познал е името му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот: Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже спасението си. Когато четем 91 Псалом, да имаме предвид неговия необикновен смисъл, да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна светлина да го разбираме правилно, а също и да се ползуваме от силите скрити в него. В края нека спомена, че Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината", има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове, за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа.
към текста >>

Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми. 15.
Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе, Да те пазят във всите твои пътища. 12. На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си. 13. Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя. /Отец чрез ангела към Давида и човека/ 14. Понеже положи в мене любовта си, Затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми. 15. Ще ме призове и ще го послушам. С него ще съм, когато е в скръб. Ще го избавя и ще го прославя. 16. Ще го наситя с дългоденствие И ще му покажа спасението Си. Амин. 91 Псалом е напечатан на картон с дължина 19 см и ширина 11 см, като е напечатан горния текст от едната му страна.
към текста >>

38. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

Иван Толев

Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V.
1 (22.III.1919), с. 13 I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII.
към текста >>

39. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност.
Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата.
към текста >>

40. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

И в постоянното усъвършенствуване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата.
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна зарад нейните възвишени блага, е бърже и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най-съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър? И, което е още по- важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и на тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенствуване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството.
към текста >>

41. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове.
"Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя". Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следов., чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди легане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която нема никаква измена". Движението на ръцете става обратно и протегането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен.
към текста >>

42. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност).
Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет.
към текста >>

43. 19. Разговор с Учителя

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Казано е: „Бдете и молете се." Светът още не е напълно в безопасност.
Стремежът ни ще покаже какво ще постигнем. Ще имаме още много постижения, които са за в бъдеще. Правило: Когато Духът ми каже нещо, аз по-рано го опитвам и като видя резултатите, че са добри, тогаз го давам и на другите. Ти казваш: „Духът ми го каза" - но кой дух ти го каза? Когато човек прави екскурзии, трябва постоянно да се моли. Казано е: „Бдете и молете се." Светът още не е напълно в безопасност. Има и неприятели. Петната на слънцето са много големи и това причинява да има много катастрофи сега. Всяка година е определено колко параходи ще потънат, колко къщи ще изгорят и пр.
към текста >>

44. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Учителят Дънов е задържан в Обществената безопасност, където дава важни писмени показания, от които притежаваме препис (Протокола). 7.
При тях те били така сигурни, защото дъновисти и комунисти били заедно в обща та борба против фашистите (спомени от Т. Стоименов). 5. Днес обаче, за учудване на членовете на Бялото Братство, също се уволняват наши братя и сестри, учители и чиновници, защото са с идеите на братството, без да са-вършили някаква пропаганда на идеите на братството. Ние мислим, че това ще се вземе пред вид от XI конгрес на Партията и след проверка ще се уреди положението на нашите братя и сестри, уволнени неправилно и без провинение от гледището на социалистическите закони у нас. 6. През 1925 г. Учителят Дънов е задържан в Обществената безопасност, където дава важни писмени показания, от които притежаваме препис (Протокола). 7. През 1923 г. се забранява Съборът на Братството в Търново. 8. На връщане от Варна през юли 1926 г. с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на Варненския и Преславски владика Симеон и откаран в участъка. Пред това, когато във Варна Учителят се разхождал по Ташлъ тепе, го арестували войници по искане на владиката Симеон.
към текста >>

Полицията веднага го арестувала, наскоро бил убит в Дирекцията на Обществената безопасност при „Лъвовия мост". 2.
брат Тодор Стоименов укрива в дома си повече от 3 месеца брата на др. Георги Димитров, Тодор Димитров, като „опасен конспиратор". Той съветвал Тодора да не излиза от тях, а да замине при брат си в Москва. Имало и удобен „канал". Той не го послушал, като казал, че има задача, и излязъл. Полицията веднага го арестувала, наскоро бил убит в Дирекцията на Обществената безопасност при „Лъвовия мост". 2. След атентата в църквата „Света Неделя" в София през 1925 г. сестрата на др. Димитров Елена Червенкова е спасена от Учителя Дънов на ул. „Опълченска" 66, където сестра Василка Иванова я преоблича и извежда на ул. „Цар Симеон", гдето се качва на трамвай.
към текста >>

45. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Тъмните ангели го водят в обществената безопасност.
Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите - тъмни, черни. Делата на човека определят кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдаят. Те казват: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация.
към текста >>

И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу.
Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите - тъмни, черни. Делата на човека определят кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдаят. Те казват: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е греховно състояние, в което хората са изпаднали и от което малцина могат да излязат.
към текста >>

46. 8. ХРОНИКА

От редакцията Б) Научаваме се, че хора с неправославни религиозни убеждения са биле викани по участъци, обществена безопасност и даже говори се за някои, че са малтретирани.
Нуждата от обнова се чувствува от всички. Но тя може да дойде не по пътя на насилието, а само чрез любовта. И в името на тоя единен фронт ний излизаме с нашата свободна трибуна, гдето ще искаме да поднесем всички жизнени въпроси, осветени от лъчите на великата Божествена любов, дотолкова, доколкото сили ни стигнат да я схванем. Нашата трибуна ще бъде свободна и за тия, които не мислят тъкмо като нас, с едничкото условие да бъдат коректни в език, принципи и изложение и да се въодушевяват и служат на Божествената любов - проводници на насилието, въпреки всичката си толерантност, ний не искаме и няма да ставаме. Ний твърдо вярваме, че всички синове на светлината, гдето и да са, каквито и имена да носят, децата на великата Божествена любов ще ни подкрепят, защото ний и те едно сме. От редакцията Б) Научаваме се, че хора с неправославни религиозни убеждения са биле викани по участъци, обществена безопасност и даже говори се за някои, че са малтретирани. От друга страна, съобщават ни, че в някои градове (Пловдив и Казанлък) е отказвано погребение на умрели хора, под предлог, че били сектанти някакви. Сега остава да видим някой разпънат или изгорен жив, за да се върнем още по-осезателно в нетърпимостта на средните векове. Странно е: християни сме, изповядваме Бога на любовта и си служим с насилия. Четем молитви на Исуса, Който казва да любим враговете си дори - а ненавиждаме и гоним сънародниците си само за това, че не мислят като нас и искат по собствен път да се качат на небето. Гонението винаги е докарвало обратни резултати - и повече скръб и на гонещите, и на гонените, но никога не е решавало въпросите - това го говори човешката история от хилядолетия.
към текста >>

47. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Християните бяха дотолкова значително дезориентирани с появилите се «тълкувания» на многобройни лъжефилософи, че пред едно оспорвано «небесно царство», за вида на което се водеха люти разпри, те възприеха една реална земна власт, която даваше на убеждението им поне една санкция на безопасност, ако не още доходност, която щеше да дойде по-после.
Напротив, държавата като цяло остана със своите схващания и види се, като главна договаряща страна наложи и своите разбирания във всички по-значителни области на живота, като остави ролята на църквата да бъде един адвокат, който щеше да дава небесни санкции на земните й дела и по този начин щеше да й върне изгубеното, най-нужното всред народните маси - авторитета. С тоя ход езическата държава спази своята цялост и съществувание - тъкмо тогава, когато християнството изгуби с него всичко най-светло, най-чисто, най-значително. Понякога една крачка само разделя коренно две епохи в един и същи живот. Горната е една от тия крачки. Първенците на християнството, като направиха тая фатална крачка, не забелязаха своето падение тогава, защото основните християнски принципи, които бяха достигнали до тях, бяха вече значително смекчени и забулени от схващанията на множеството, което бе нахлуло в редовете им, без да бе имало достатъчно време и условия, за да преживее това вътрешно «възкресение», което даваше понятие за «царството Божие вътре в нас» и от съзнанието на което само се почваше истинското християнство. Християните бяха дотолкова значително дезориентирани с появилите се «тълкувания» на многобройни лъжефилософи, че пред едно оспорвано «небесно царство», за вида на което се водеха люти разпри, те възприеха една реална земна власт, която даваше на убеждението им поне една санкция на безопасност, ако не още доходност, която щеше да дойде по-после. Оттогава държавата преследваше своите цели с всички средства, а израслата вече държавна църква благословяваше дори тогава, когато споровете и въпросите се разрешаваха с кръвта на собствения народ... Понякога и Папата - «представителят на Бога на земята» - поискваше да тури ръка и на светската власт. Раждаха се борби, в които един или друг вземаше временно надмощие, но в единия и другия случай, народът винаги плащаше разноските с щедро раздаваните мъки и обилно проляната му кръв. Най-после държавата, като власт, организираща материалните сили на народа, взе надмощие. Църквата си остана в една подчинена роль, макар че това положение тя и досега официално не признава. Понякога само се раждат конфликти, които винаги се разрешават по типичен начин - за сметка и гърба на търпящия народ.
към текста >>

48. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- началник на Обществената безопасност.
1910-1915 г. -завършва лицей в Цариград и Военно училище в София. Участвува във войните - 1918 г. Член на БЗНС. 1919-1920 г. - началник на Обществената безопасност. 1923 г. - министър на войната в правителството на Александър Стамболийски. Арестуван след Деветоюнския преврат и съден. През 1924 г. е амнистиран.
към текста >>

Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост.
Забранява му. Но той не се съобразява с това. Иска да командва, да бъде фактор. След време ще понесе Възмездието на Народния съд. Но неговото поведение дава повод да се атакува Учителят. 429. Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост. Отначало тази сграда е построена от комунистите за работнически дом, но държавата я одържавява. След това я правят сграда на полицията и в нейните пещи изгарят убитите комунисти след преврата на 9 юни 1923 г. и по време на Септемврийското въстание, както и своите противници до 1944 г. След идването на комунистите тази сграда продължи да изпълнява същите функции на сграда на Държавна сигурност до днес, 2004 г. Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е.
към текста >>

49. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

- началник на Обществената безопасност.
1910-1915 г. -завършва лицей в Цариград и Военно училище в София. Участвува във войните - 1918 г. Член на БЗНС. 1919-1920 г. - началник на Обществената безопасност. 1923 г. - министър на войната в правителството на Александър Стамболийски. Арестуван след Деветоюнския преврат и съден. През 1924 г. е амнистиран.
към текста >>

Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост.
Забранява му. Но той не се съобразява с това. Иска да командва, да бъде фактор. След време ще понесе Възмездието на Народния съд. Но неговото поведение дава повод да се атакува Учителят. 429. Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост. Отначало тази сграда е построена от комунистите за работнически дом, но държавата я одържавява. След това я правят сграда на полицията и в нейните пещи изгарят убитите комунисти след преврата на 9 юни 1923 г. и по време на Септемврийското въстание, както и своите противници до 1944 г. След идването на комунистите тази сграда продължи да изпълнява същите функции на сграда на Държавна сигурност до днес, 2004 г. Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е.
към текста >>

50. 29. ОТВОРЕНО ПИСМО (бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

12, 8.ІV.1924 г., София, стр, 1) Преди месеци още, след обиска, архивата на „Ратници на свободата” заедно с печата ни, бе задържана в обществената безопасност.
29. ОТВОРЕНО ПИСМО (бр. 12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр, 1) Преди месеци още, след обиска, архивата на „Ратници на свободата” заедно с печата ни, бе задържана в обществената безопасност. Неколкократните опити да я получим назад не дадоха никакви резултати. Още с излизанието първия брой от в. „Ратник на свободата” официозът „Демократически сговор” се нахвърля върху ни, за да пита коя била тая организация. Нам се видя странно, че общественици, каквито редакторите претендират да са, питаха за организация, която мнозина, в това число техните министри, много добре познаваха още от основаванието й през 1922 година. Предпочетохме делата да отговарят вместо нас.
към текста >>

Секретарят на организацията е викан в обществената безопасност под разни предлози, но с явната цел да бъдат сплашени и престанат да разнасят вестника.
„Ратник на свободата” официозът „Демократически сговор” се нахвърля върху ни, за да пита коя била тая организация. Нам се видя странно, че общественици, каквито редакторите претендират да са, питаха за организация, която мнозина, в това число техните министри, много добре познаваха още от основаванието й през 1922 година. Предпочетохме делата да отговарят вместо нас. Но напоследък нашият вестник е подложен на един изключителен режим. Хората, които го продават и разнасят - повечето инвалиди, се гонят от стражари, задържат по участъци. Секретарят на организацията е викан в обществената безопасност под разни предлози, но с явната цел да бъдат сплашени и престанат да разнасят вестника. Не са тайна за никого мъчнотиите, при които вирее един идеен вестник, още повече, когато не върви по отъпкани пътища. Ний разбираме желанието на тия, които искат да видят спиранието на „Ратника на свободата”, но ний ги молим добре да обмислят това, което правят. Защото, ако хората спрат да говорят, „камъните ще прохортуват”, а който чуе гласа им, не може да прокопса! Ний няма да протестираме за произволите - самият живот ще протестира вместо нас, - ний само изнасяме фактите, както за нашите читатели и съмишленици - да знаят условията, при които се работи, така и за отговорните лица в тая държава - да не кажат утре, че не им било известно какво става на две крачки от тях. Кой какво сее, това ще пожъне - и всеки ще легне на това, което си постеле.
към текста >>

51. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси.
И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи? ” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси. Наистина те претендират, че тия интереси са народните. Но не е ли чудно, че тоя народ има нужда от толкова много детективи, стражари, наказателни команди и преследвания, за да разбере, че му се прави добро? Очевидно тук има някакво недоразумение, когато до вчера България съществуваше, без да има нужда от закон 3.3, а днеска, когато той се явява като една необходимост, да мислим, че тя е в по-добро положение. Усилията, които се употребяват за поддържане на един порядък, са обратно пропорционални с неговата справедливост - те само сочат за количеството на ония онеправдани, които трябва да се сдържат с нагайка и куршуми в неизгодно за тях положение, когато уж са равни пред законите. Това е ненормално изхабяване жизнените сили на едно общество или държава и в никой случай не може да свърши с добро.
към текста >>

52. II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за народните свободи. 2.9.
в старите предели на страната, в Македония, Тракия или Другаде са използвали своите връзки с властта или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага. 2.5. Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ. 2.6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тия страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски. 2.7. Лицата, които в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания. 2.8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за народните свободи. 2.9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие. 2.10.Лицата, които в страната или извън нея от 1 януари 1941 г, до 9 септември 1944 г със своите действия, писания и слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите. Член 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра. Член 4.
към текста >>

53. 9. ОТНОШЕНИЕТО НА ВЛАСТТА КЪМ УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно.
" Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки пеперуди, и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън? " Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителят казва: „Моето учение е основано натри главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората. Братство и взаимопомощ за общот о благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел.
към текста >>

54. 9. Наклонение на земната ос с 23 градуса - символ на размирие

Тъмните ангели го водят в обществената безопасност.
Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите - тъмни, черни. Делата на човека определят кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдават. Те казват: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация.
към текста >>

И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу.
Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите - тъмни, черни. Делата на човека определят кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдават. Те казват: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е греховно състояние, в което хората са изпаднали и от което малцина могат да излязат.
към текста >>

55. Б. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ 1. Предупреждение за бомбардировките от преди 40 години

Вие мислите, че сте в безопасност.
308. с. 189) Ще кажете: Дано не дойде до нас. - И до нас е дошло. Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала.'' Като го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала." В долната, или в горната махала са все до главата на магарето. Като бие тъпанът в долната махала, скоро ще дойде и в горната. Вие мислите, че сте в безопасност. Дали тъпанът бие в горната, или в долната махала, все е опасно. Цели 40 години аз предупреждавах българите , какво ги очаква. Ако ме слушаха , нямаше да дойде това , което вече дойде . Никой не ме слушаше - нито управниците, нито духовенството . Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост.
към текста >>

Мислите ли, че ако имате барут в избите си, ще бъдете в безопасност?
Какво ще видите на мястото, дето е паднала такава бомба? Това са делата на плътта. Вие се стремите към големи работи . Бомбите вършат големите работи . Оня ден: когато бомбардираха града, видяхте какво правят големите работи. Мислите ли, че ако имате барут в избите си, ще бъдете в безопасност? Мислите ли, че взривните вещества ще стоят мирни във вашите складове? Не разсъждавайте детински. И хиляди да ви обещават, никога не дръжте взривни вещества в себе си. - Ще забогатеем. - Никакви пари не ви са нуждни.
към текста >>

56. XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

Борис Рогев

[11] Това е непосредствен принос за обезпечаване безопасността на корабоплаването и въздухоплаването, при които точната радионавигация е незаменимо условие за сигурност.
В многобройните си научни публикации той развива отделни насоки на тези науки. Като значим принос в геодезията може да се определят неговите разработки, приложими в математичната картография, както и търсенето на нови пътища в досега известната аналитична методология. [8] Някои от тях [9] пораждат отзвук и в чужбина и предизвикват оценки като тези на професор д-р Волф директор на Института по теоретична геодезия при университета в Бон: «... досега на мене не ми беше известно, че формулата на Лагранж може да служи за съставяне на геодезически преобразувателни формули.»; на професор д-р Здамович Ленинград (Санкт Петербург):«... по този начин вие сте показали нов път за извеждане формули за преминаване от една система изометрични координати към друга...»; на професор Спас Николов: «... получени са по един побърз начин формули за трансформация на две Гаусови координатни системи. Освен това методът на авторите дава възможност за едно бъдещо разширение на техните резултати в теоретичен и приложен смисъл» [10]. Несъмнен интерес не само за тесните специалисти, но и заради приложимостта на разрешаваните научни проблеми са изследвания на Борис Рогев, които с помощта на геодезически и математически картографски способи прецизират съставянето на радионавигационни карти и мрежи. [11] Това е непосредствен принос за обезпечаване безопасността на корабоплаването и въздухоплаването, при които точната радионавигация е незаменимо условие за сигурност. Една от най-атрактивните насоки в научните дирения на Борис Рогев е изследването на календара на прабългарите: «Астрономически основи на първобългарското летоброене», С., 1974. Става дума за обстойно проучване на Именника на българските ханове и други писмени извори за националната ни история. Те, и особено Именникът, са обект на изключително голям интерес от страна на историци медиевисти, филолози и други специалисти. [12] Различното при Борис Рогев е, че анализите в своята книга той прави въз основа на научната си подготовка по астрономия. Той намира и проследява закономерности, които сочат, че древните ни праотци са притежавали задълбочени знания по астрономия.
към текста >>

57. 227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник

Весела Несторова

Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и жестокостта си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал.
227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник Селцето спи под дебелата снежна покривка, приютило десетки бежанци от разрушеният град, изминали дългия заледен 24 км път от града пеша: кои повлекли пружини от легла, като шейни, върху които седят свити на кълбо измръзнали деца, кои с огромен товар на плещи, задъхани, отчаяни, изплашени, бягат от прокобеният град, като бегълците след изригването на Везувий. Преживеният ужас на 10 януари прогони останалите там жители във всички посоки и старият град напълно запустя, обронил беловласа глава над мрачните си развалини в печална размисъл. Ти, граде, който носиш името Мъдрост, къде се дяна твоята Мъдрост, та те сполетя това нещастие? Дали вината ти не е в това, че десетилетия наред в тебе отседнал Божият Пратеник възвестяваше Вечната Мъдрост, чийто глас остана глас в пустиня? Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и жестокостта си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения Пратеник. Христос каза на учениците си: "А където не ви приемат, когато напущате този град, изтърсете праха от обувките си за свидетелство срещу него! " Не се ли сбъднаха сега тези думи на Великият Пророк? Плачеше градът и бягаше в мрака на нощта под ледения небесен саван, който смръщено го гледаше под надвисналите си черни завеси. Ударите върху него се сипеха на вълни, като че ли силите на разрушението се бяха зарекли да не оставят в него камък върху камък.
към текста >>

58. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов.
И не бяха скъпи. Аз попитах: Учителю, да си купя ли една пишуща машина, за да работя на машина преводите. Той каза: "Не, рекох, на ръка ще ги пишете." И аз предполагам, че на ръка човек е по ръководен, отколкото на машина, щото там има механическа работа. А ръката, вече влагаш нещо в това, което пишеш. Много пъти аз съм виждала Учителя жълто-зелен, така, в много тежко състояние. Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов. Гонеха го, свещениците на България го преследваха. Учителят държеше беседите си в сряда, петък и неделя в 5 ч. сутринта, в неделя в 10 ч. сутринта за общата публика. Ние тръгвахме, от града, които са в 3 ч.
към текста >>

59. 6.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ВОЙНИТЕ

ТОЙ ГИ ИЗПИТА: Неделна беседа; 16. XII. 1923 г.

Докато е затворена, вие сте в безопасност.
Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? - След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук на земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място. Ама чудни сте! Имам една запушена стъкленица с отровен газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност. Но казваме: "Да се освободим от този газ! " Какво ще стане с вас, като се пусне този газ в стаята, в която сте вие? Някои ще се спасят, а някои ще станат жертва. Такова нещо е и когато убием един човек. Много такива газове има, от които страда съвременното човечество.
към текста >>

60. 12.5. БЯЛОТО БРАТСТВО, БЪЛГАРИЯ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

НИКОДИМ: Неделна беседа; 22 януари 1928 г.

При това положение, всеки може да бъде патриот, всеки може да бъде министър, или какъв и да е, но като човек с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в "Обществената безопасност", няма да изнасилва никого.
Няма какво да доказвам. Вие ще бъдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на висок идеал! Като служи на този идеал, той ще приложи закона на любовта и към своя народ. При това положение, всеки може да бъде патриот, всеки може да бъде министър, или какъв и да е, но като човек с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в "Обществената безопасност", няма да изнасилва никого. Който още продължава да върши тия неща, той сам ще носи последствията им. Никой да не се лъже с мисълта, че както някога Христос понесе греховете на хората, така и днес ще бъде. Не, сега законът е друг. Днес всеки сам ще понесе последствията на своите грехове и престъпления. За тази цел ще му се дадат условия да изкупи своите грехове и престъпления.
към текста >>

61. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

Австрия и Германия като дойдат на българската граница, ще ги ангажират, Италия, Румъния и България ще бъдат в безопасност. 6.
Ще воюват Италия и Румъния, Гърция ще бъде 13-та, България 14-та. България ще опита тежестта на 13-то число и сега бяга от него, като го прехвърля на Гърция. Това е по Божествения план. 4. Сърбия е желязо, Германия и Австрия - кюрюка. Като е топло желязото, България ще го превие и Сърбия ще отстъпи Македония. 5. Австрия и Германия като дойдат на българската граница, ще ги ангажират, Италия, Румъния и България ще бъдат в безопасност. 6. България ще воюва само с Турция. Тая война от 1912-1913 г. не е още свършена. Българите искат Цариград, и ще влязат в него. 7. Гърция ще бъде желязото, Италия - кюрюка, Англия също, Гърция ще отстъпи Македония преди да се ангажира във войната. 8.
към текста >>

62. 39. БЕШЕ КАТО СЪН

Тодор Божков

Безопасността тук при земетресение беше сигурна.
Ние се чувствувахме като сираци, без баща, лишени от неговата закрила и напътствия, без кураж, надежда и сила за преодоляване трудностите и несгодите в живота. В София по-предната нощ на това, което искам да изложа, беше станало едно малко земетресение, без никакви материални поражения. Хората бяха малко поизплашени, и предпазливи от неизвестността. По тази причина жена ми и дъщеря ми бяха напуснали за 1-2 дни апартамента и отидоха на Изгрева, където постройките са едноетажни и в по-голямата си част бяха дървени бараки, пригодени за живеене. Всички тези бараки бяха с по-големи или по-малки дворни места. Безопасността тук при земетресение беше сигурна. Чувствуваше се спокойствие и сигурност. Разбира се, за това имаше влияние и особената атмосфера на хората, които живееха там. Те бяха кротки хора, незлобливи, непретенциозни и доволни от малките материални условия, при които живееха. В апартамента бях останал сам. Аз бях спокоен, уединен и духовно обграден.
към текста >>

63. 53. ХЕЛЗИНКИ

Тодор Божков

От скоро време столицата на Финландия стана известна за жителите на цялата наша планета, защото там много сериозно и задълбочено се събраха грижите, надеждите и усилията на 35 страни от Европа, САЩ и Канада, за мир и безопасност.
53. ХЕЛЗИНКИ Хелзинки е столица на Финландия, северна страна, с добри, кротки, високо морални жители, хора на мира. на доброто, на красотата. От скоро време столицата на Финландия стана известна за жителите на цялата наша планета, защото там много сериозно и задълбочено се събраха грижите, надеждите и усилията на 35 страни от Европа, САЩ и Канада, за мир и безопасност. Тук се прави вече от доста време опит за постигане на безопасност и сигурност в Европа. Работи се за мир и за разведряване, за сключване на договори, за братски отношения, за свобода, за зачитане на човешките права на всички граждани и за добро разбирателство между Западните капиталистически държави от една страна и Източните - социалистически такива, в Европа, като се запазят установените граници между държавите, установени след Втората световна война на базата на мирно съвместно съществуване между държавите с различен държавен строй. Тук в името на мира се готвят и разрешават най-сложни държавни спорове и противоречия от всякакъв вид въпроси - политически, икономически, военни, социални и др. Хелзинки! Много и най-различни човешки проблеми, трудни, противоречиви, често пъти невъзможни, неискрени и все пак с очакване да се излезе от тежкото положение и да се избегне една нова трета световна война, изходът на която не се вижда, защото е свързана с оръжия за масово унищожаване. Никога светът не е бил поставен пред такова страшно решение за себе си, за живота и съдбата на цялото човечество.
към текста >>

Тук се прави вече от доста време опит за постигане на безопасност и сигурност в Европа.
53. ХЕЛЗИНКИ Хелзинки е столица на Финландия, северна страна, с добри, кротки, високо морални жители, хора на мира. на доброто, на красотата. От скоро време столицата на Финландия стана известна за жителите на цялата наша планета, защото там много сериозно и задълбочено се събраха грижите, надеждите и усилията на 35 страни от Европа, САЩ и Канада, за мир и безопасност. Тук се прави вече от доста време опит за постигане на безопасност и сигурност в Европа. Работи се за мир и за разведряване, за сключване на договори, за братски отношения, за свобода, за зачитане на човешките права на всички граждани и за добро разбирателство между Западните капиталистически държави от една страна и Източните - социалистически такива, в Европа, като се запазят установените граници между държавите, установени след Втората световна война на базата на мирно съвместно съществуване между държавите с различен държавен строй. Тук в името на мира се готвят и разрешават най-сложни държавни спорове и противоречия от всякакъв вид въпроси - политически, икономически, военни, социални и др. Хелзинки! Много и най-различни човешки проблеми, трудни, противоречиви, често пъти невъзможни, неискрени и все пак с очакване да се излезе от тежкото положение и да се избегне една нова трета световна война, изходът на която не се вижда, защото е свързана с оръжия за масово унищожаване. Никога светът не е бил поставен пред такова страшно решение за себе си, за живота и съдбата на цялото човечество. Касае се да се употреби или не атомното и водородното оръжие.
към текста >>

64. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вие сте в безопасност, защото само от мен се иска да проява онова великодушие, което ще ме изкупи пред Бога и Вас.
За сега, всичко говори, че Вие ще бъдете щастлива. Даже, ако Вашият съдник бе човек, а не сам Бог той пак би се трогнал и би Ви благословил. Не трябва да се боиме от една среща между мен и Вас. Леката преграда помежду ни е вече разтопена: аз Ви виждам в духовния, чувствения и физическия свят, а Вие ме виждате само в първите два. Ще кажете, че може да се засрамим, когато се видим, но оставете срамът на мене. Вие сте в безопасност, защото само от мен се иска да проява онова великодушие, което ще ме изкупи пред Бога и Вас. Нека сега със затаен дъх да дочакаме изявлението на Духът чрез Учителя, което навярно ще стане през събора. Внимавайте на всичко, което ще ни се каже, а след това ще споделим впечатленията си и ще намерим разрешението на задачата. Тогава, може би ще се наложи и едно свиждане с Учителя, за да вземете окончателното съдбоносно решение за живота Ви. Вяра - всичко ще е за добро. Според мен, обясненията, които ще ни се дадат, са от голямо значение не само за нас, но и за цялото братство, па даже и за бъдните поколения, които ще се докоснат до Новият живот.
към текста >>

65. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Възкресение В тия дни на изключителен за Вас труд поднасям Ви словата, с които Господ Ви говори: „Тая е почивката, с която ще успокоите отруденият”: „Мирно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност.” Исайя 28; 12 и Псалом 4; 8.
Покаяние 3. Спасение 4. Обновление 5. Новорождение 6. Освящение 7. Възкресение В тия дни на изключителен за Вас труд поднасям Ви словата, с които Господ Ви говори: „Тая е почивката, с която ще успокоите отруденият”: „Мирно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност.” Исайя 28; 12 и Псалом 4; 8. Пожелавам Ви всичко добро в тия дни, а в първият ден на Възкресение, желая да проводя в домът Ви пратеник с малък дар. Дочакайте го към девет часа заранта. Свободни сте да му дадете прием какъвто Ви е приятно, но - той е пратеник на Асавита. В. В. Асавита. П. П. Като Ви съобщих с писмото ми от завчера, изпратено по пощата, известни мисли за Възкресение, знаях, че те са изказвани и от Учителя, и че може би Вий ги имате записани; Знанието им има смисъл, ако ний при случай проследваме и определяме даден наш брат в коя стъпка се намира.
към текста >>

66. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Едновременно тази аура е и защитен пояс, който съхранява тяхната безопасност от външните неприятелско настроени среди.
Не една ръка ще пише за Него и не един човек ще разказва за Него. Две неща неотлъчно придружават Великия Учител - светлината и топлината. Трудно е да се определи количеството и качеството на двете. Светлият ореол до който италианските художници в миналото са стигнали е бледо отражение на неограничената аура в която те са потопени, движат се и представлява атмосфера и среда. Невъзможно е да се измери по някакъв начин силата, трептенията и температурата на това течение, в което те живеят и работят. Едновременно тази аура е и защитен пояс, който съхранява тяхната безопасност от външните неприятелско настроени среди. Колкото тази аура може да бъде полезна, здравословна за едни, толкова тя може да бъде съкрушителна и опасна за други. Тя е като огън, който едновременно оживотворява и унищожава -зависи с какво съдържание хората се приближават при Него - с какви мисли, чувства, желания, намерения, положителни или отрицателни. За едните тя крие благодат, за други нещастия. Затова, както в миналото, така и сега законът действува по един и същи начин. Всеки опит да се уязви личността и делото на един Учител, претърпявал крах и всеки човек, който се опитва да вдигне ръка срещу Него и учението Му бива унищожаван.
към текста >>

67. 2. Ако има човек в България

Глава 5. Учителят и истината

Най-малката грешка, несъобразителност и невнимание може да струва живота и безопасността на много хора.
2. АКО ИМА ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ... Цената на едно жилище, на една кола, на един мост, параход, самолет, не е във външния вид, в красотата, блясъка, не, а само в тяхната солидност. Важно е не до колко са красиви, а до колко са здрави, доколко те са построени по всичките правила на техниката, до колко те ще могат да издържат на тежестта и напрежението. Най-малката грешка, несъобразителност и невнимание може да струва живота и безопасността на много хора. До приемането им в експлоатация, те преминават през сериозна изпитна комисия. Играта с човешкия живот може да се окаже най-опасна. Ние трябва да благодарим, че чувството за отговорност при тия случаи, днес стои на голяма висота. Човечеството е стигнало до идеята за охраняването на тази скъпоценност, каквато представлява човешкия живот. Но нека добавим, че има още много, твърде много да се желае.
към текста >>

68. 8. Невидимото слънце

Глава 6. Разкриване на реалността

Тогава от глъбините на неговата душа се надига шепота - незнайният шепот, който тихо му казва: Не бой се, аз съм с тебе, аз съм, който те любя, аз съм, който редя твоята безопасност, твоя мир, твоята радост!
Великите творения на изкуството, на науката и на всичко що е възвишено, благородно, героично, прекрасно е плод на непреривната връзка с това слънце и извор, който пои човешката душа и окриля човешкия дух. Невидим и Незнаен е Той, отричан и оспорван, ала вечно съществуващ. Това слънце никога не залязва, никога не лишава човека от живителната си мощ. Какво може да каже на човека? Отдалеч идва една топла мелодия, която го спохожда в часове на дълбока скръб и безнадеждие, в часове, когато човекът остава сам всред полярния студ на неговата зима. Тогава от глъбините на неговата душа се надига шепота - незнайният шепот, който тихо му казва: Не бой се, аз съм с тебе, аз съм, който те любя, аз съм, който редя твоята безопасност, твоя мир, твоята радост! Не може да се живее без Любовта. Не може да се живее без Мъдростта. Не може да се живее без Истината. Единствени те са които му подаряват животът, светлината, свободата. Това е необходимата храна, която поддържа живота на човека - духовния живот.
към текста >>

69. 2. “Ако имах време...

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Това значи да ви освободя от материалните идеи и да приемете ония мощни велики идеи, които крепят човешкия дух.” Беше необикновен дар, беше откритие, беше тайна, която недвусмислен но говореше, че човекът можеше да бъде освободен един път завинаги от страха, досежно безопасността на живота.
Време, “Ако имах “време", думата трябваше да прозвучи като екот на гръмотевица, като шум на океански води, като тръбен звук, че дните са преброени. Оная знаменателна глава от Евангелието на Йоана пак се приближава при нас и ние пак слушаме същите слова. Нека цитираме: "Сега, ако имах време, ако и вие имате време да ме слушате, мога да ви освободя от всички мисли, които причиняват преждевременна старост. Трябва да ви освободя първо от страха, че жадни ще умрете, че болни ще бъдете. Да се освободите от всичките форми на страха. Това значи да ви освободя от материалните идеи и да приемете ония мощни велики идеи, които крепят човешкия дух.” Беше необикновен дар, беше откритие, беше тайна, която недвусмислен но говореше, че човекът можеше да бъде освободен един път завинаги от страха, досежно безопасността на живота. Приличаше на магически ключ, с който можехме да си послужим не само веднаж, не през един живот, а през вечността. Атмосферата след това щеше да се сгъсти за нас, обикновените идеи като скакалци можеха да унищожат хубавия и здравия плод - “Ако имах време”. Ако имаше време - казваме днес - идеята нямаше да бъде дадена в този сгъстен вид - липсваше време, но не липсваше енергия, не липсваше светлина и топлина на които щяха да зреят посадените семена, на които узряваха плодовете в градината на мъдростта. Плодът беше поднесен и ние щяхме да го опитаме. "Ако имах време” - едва сега разбираме, че всичките години през които Той живя и работи, бяха години на Преодоляване тази неподатлива величина, която по друг начин и по друг път беше победена.
към текста >>

70. 3. Магическият ключ

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И ако една капка е винаги в безопасност, защото Слънцето й е приятел, колко повече човекът.
Един голям проблем би получил и ще получи своето разрешение - може би не успя да каже всичко - “Ако имах време”, ала даде основното, останалото хората щяха да си го открият. “Не ставайте роби, извоювайте си свободата" Никога човек нямаше да се насити на светлината и радостта да открива зад обикновените форми великото. През този ден то щеше да ни докосне нежно и топлосърдечно щеше да ни приветствува от “Последното слово” - последната беседа от тома “Заветът на любовта”. Лиричната приказка за малката водна капка, която слънцето се спира, за да й помогне, щеше да ни освежава и обновява, за да подсили нашия устрем да приличаме на Слънцето. “Грижата за една капка” - бе грижа и за един човек. И ако една капка е винаги в безопасност, защото Слънцето й е приятел, колко повече човекът. “Не се страхувайте от нищо”. Пейзажът е жив и чист като акварел. Пристъпваме и до следващия праг на морското крайбрежие. Декември, 20 сряда 5 ч.с. 1944 година - привеждаме дословно: “Един човек решил да се самоубива, защото в деня в който правело добро, винаги му се случвало нещастие... Изправил се на брега на морето с решение да се хвърли и в този момент наблюдава едно младо момиче, което се давело във водата.
към текста >>

71. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Чувствувахме се в пълна безопасност.
Ние тръгнахме и на няколко стотин метра се случи нещо, което трая по-малко от миг. Пред нас беше колата на Учителя. Следващата наша и ние можехме да наблюдаваме в тоя светкавичен промеждутък от време онова, което се разигра пред очите ни - Бученето се чуваше надалеч. Планината беше настръхнала. Ние не се уплашихме. Чувствувахме се в пълна безопасност. В колата сме, пред нас Учителя, няма какво да се страхуваме. Летуването ни беше рядко хубаво, връщахме се ободрени, загаряли, радостни, както винаги след Рила. И ето, че изведнъж на път към Дупница, колата където беше Учителя прелетя като стрела - не разбрахме дали шофьорът беше видял грозящата опасност - от земята сякаш изникна порой, огромен порой като някакъв змей, който целеше да погълне именно тази кола не друга. Колко можеше да се наблюдава от движеща се кола, друга, която също се движеше със неимоверна скорост. Пороят лизна само последните колелета на колата и когато нашите коли като заковани спряха на брега на ревящото чудовище, колата на Учителя беше вече далеч и не се виждаше.
към текста >>

72. 22. Един модел [1925 г.]

Глава 2. Образи и идеи

Казваше се със сполучливото име “Обществена безопасност” - смислено и с идейно съдържание.
22. ЕДИН МОДЕЛ В устройството на модерната държава съществува едно учреждение, което има за задача да пази реда и спокойствието на гражданите. Казваше се със сполучливото име “Обществена безопасност” - смислено и с идейно съдържание. Казано другояче - учреждение, което пази спокойствието и безопасността на обществото. През онова време никога не бихме си спомнили за този орган на властта, ако промените които ставаха в мозъците на хората - управниците не ги караха да се страхуват от сянката си. Обикновено това се случва, когато се накърнява връзката между държавата и народа. Народът изгубва доверието си в нея и вътрешния конфликт е неизбежен. През такива времена хората губят своето спокойствие, а надписа четливо написан над тази сграда не звучи успокояващо.
към текста >>

Казано другояче - учреждение, което пази спокойствието и безопасността на обществото.
22. ЕДИН МОДЕЛ В устройството на модерната държава съществува едно учреждение, което има за задача да пази реда и спокойствието на гражданите. Казваше се със сполучливото име “Обществена безопасност” - смислено и с идейно съдържание. Казано другояче - учреждение, което пази спокойствието и безопасността на обществото. През онова време никога не бихме си спомнили за този орган на властта, ако промените които ставаха в мозъците на хората - управниците не ги караха да се страхуват от сянката си. Обикновено това се случва, когато се накърнява връзката между държавата и народа. Народът изгубва доверието си в нея и вътрешния конфликт е неизбежен. През такива времена хората губят своето спокойствие, а надписа четливо написан над тази сграда не звучи успокояващо. Напротив, то буди страх и никой гражданин не би желал на сън и на яве да влиза в този модерно устроен затвор, където основният закон е безлюбието.
към текста >>

“Обществената Безопасност” по време на нашата младост, съвсем не беше спокойна и невинна служба, която те посрещаше учтиво и те изпращаше дружелюбно.
През онова време никога не бихме си спомнили за този орган на властта, ако промените които ставаха в мозъците на хората - управниците не ги караха да се страхуват от сянката си. Обикновено това се случва, когато се накърнява връзката между държавата и народа. Народът изгубва доверието си в нея и вътрешния конфликт е неизбежен. През такива времена хората губят своето спокойствие, а надписа четливо написан над тази сграда не звучи успокояващо. Напротив, то буди страх и никой гражданин не би желал на сън и на яве да влиза в този модерно устроен затвор, където основният закон е безлюбието. “Обществената Безопасност” по време на нашата младост, съвсем не беше спокойна и невинна служба, която те посрещаше учтиво и те изпращаше дружелюбно. Не бихме се докоснали до тази тема, сградата таи непобедим ужас за много хора. В нея докарваха не само криминалисти, положително техният процент беше по-малък, отколкото ония, които не присвояваха чужди вещи и пари, но си позволяваха да говорят онова, което мислеха, имаха убеждение, което не го криеха и не се плашеха. Именно в тая “Обществена” често викаха Учителя. Викаха Го за да го разпитват, да го изследват и накрая да го морализират - какво да говори и какво да мисли. Порядки на хора, които бяха загубили най-същественото, не виждаха и не мислеха.
към текста >>

Такова нещо беше “Обществената Безопасност” така си я спомняме от онези години и никога не бихме желали да си спомняме за часовете, когато сме идвали в контакт с нея.
Поставят въпроси на които да отговори. Търсят до Го впримчат-досущ, както някога фарисеите и книжниците питаха и разпитваха Христа. Държавно разбиране - типично късогледство. Светът никога не е бил спасяван в миналото от него. Да мериш Великото с дребното - Божественото с човешкото и след това да имаш дързостта да кажеш, че си осведомен по всичко и накрая да покажеш палката като израз на безсилие и насилие едновременно. Такова нещо беше “Обществената Безопасност” така си я спомняме от онези години и никога не бихме желали да си спомняме за часовете, когато сме идвали в контакт с нея. Връщаме се само за един миг, за да съпоставим наименованието й с нейния реален облик - оня закон зад нея, корав и безсърдечен, който посрещаше Учителя. За какво Го викаха? И не само веднъж Вероятно да каже: какво нещо е истината, или какво отношение има Той към държавата? Или какво представлява според Него “Обществената"? Учителят го каза:”Обществената трябва да бъде учреждение в което да има любов, мъдрост, истина.
към текста >>

Народите се преуморени и отегчени от “Обществени безопасности".
Ако е учреждение за запазването реда и спокойствието на гражданите, нека да е на мястото си - т. е. нека има ново основание, нов морал.” Новата държава трябва да бъде изградена на това основание. Моделът е даден. Ще бъде ли реализиран и кога, е въпрос на време. Ала ние не желаем да забравим това, не желаем да се откажем от идеята де бленуваме за такава държава и за такава “Обществена”. Народите се преуморени и отегчени от “Обществени безопасности". Надписите са хубави, ала хубави трябва да бъдат и принципите на които те почиват. До сега народите са воювали за хляб и за земя, сега би трябвало да се борят за една истинска “Обществена безопасност”, за един ред и една законност, която да не изправя праведни, справедливи, идейни, светящи хора пред зелената маса и да упражнява натиск над тях. През 1925 година при едно от поредицата заповеди да се отзове пред органите на властта, Учителят направил следното изявление: /нека го отбележим дословно/ ПРОТОКОЛ за разпит, 21 юли 1925 година “Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60 год. Българин, неосъждан Учител, показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>

До сега народите са воювали за хляб и за земя, сега би трябвало да се борят за една истинска “Обществена безопасност”, за един ред и една законност, която да не изправя праведни, справедливи, идейни, светящи хора пред зелената маса и да упражнява натиск над тях.
Моделът е даден. Ще бъде ли реализиран и кога, е въпрос на време. Ала ние не желаем да забравим това, не желаем да се откажем от идеята де бленуваме за такава държава и за такава “Обществена”. Народите се преуморени и отегчени от “Обществени безопасности". Надписите са хубави, ала хубави трябва да бъдат и принципите на които те почиват. До сега народите са воювали за хляб и за земя, сега би трябвало да се борят за една истинска “Обществена безопасност”, за един ред и една законност, която да не изправя праведни, справедливи, идейни, светящи хора пред зелената маса и да упражнява натиск над тях. През 1925 година при едно от поредицата заповеди да се отзове пред органите на властта, Учителят направил следното изявление: /нека го отбележим дословно/ ПРОТОКОЛ за разпит, 21 юли 1925 година “Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60 год. Българин, неосъждан Учител, показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича -пълен мир, разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие.
към текста >>

За нас е доста да знаем, че Той през последната година е задал следния въпрос: ’’Колко пъти бях повикан в Обществената безопасност?
Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважения и почитания. 4. XI. 1937 година София Дали щеше да бъде повикан пак и още колко пъти до последния ден от престоя Му на земята? Не чакаме отговор и не искаме. Този въпрос ще бъде отнесен към историята. За нас е доста да знаем, че Той през последната година е задал следния въпрос: ’’Колко пъти бях повикан в Обществената безопасност? ” - “Да, много пъти. Едва ли ще успеят да ме повикат още веднъж” Настъпи декември, нямаше време - завесата падна и една линия непревземаема като крепост легна между човешкия и Неговия свят, където Той ставаше много по-силен и много по-неуязвим. Земните закони и човешкото насилие нямаше да успеят да Го догонят. Идеите и образите, обаче, останаха, не само да сияят, а да живеят, за да чертаят за вечни времена идеалния ред на всичките институти, за които Той е говорил в продължение на целия си живот.
към текста >>

73. 6. Горницата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Земята приличаше на бурен океан, животът бе изпълнен с хиляди превратности - "на всяка крачка ви дебне смъртта” - беше казал Учителят, будността е едно от важните качества на човека, специално за ученика, която охранява неговата безопасност.
Едно преломяване на хляба и опитване от чашата с вино - “Плътта ми и кръвта ми" -тоя духовен завет, споен и затвърден за вечността; през тая трагична Пасхална нощ, когато на въпроса: “Кой ще те предаде? " - Христос отговаря: “Този който топи залъка в паницата”... Това бе горницата на Христа. Един лъч лумва, един свещен съюз се извършва и учениците остават сами, претоварени от голямото страдание и от голямата мисия, за чийто изпълнение бяха нужни огромни сили. Той им ги даде - тъкмо тогава през тази нощ на молитва и бдение, което завърши в Гетсиманската градина. Горницата като понятие съществуваше - едно място избрано и подредено, където човек щеше да влезе, за да направи връзка със Своя Бог, със своята душа и с всички възвишени и напреднали същества - негови братя. Земята приличаше на бурен океан, животът бе изпълнен с хиляди превратности - "на всяка крачка ви дебне смъртта” - беше казал Учителят, будността е едно от важните качества на човека, специално за ученика, която охранява неговата безопасност. Как се стига до нея, за да стане тя всекидневна програма? Над бурните вълни на този океан като фар светеше думата: Молитва. Тя не бе само дума, фраза, която витае само в църквите и в устата на свещениците. Тя бе ключ, магия, връчена на човека като талисман, като дар най-скъп и съкровен израз на Голямата обич. Един мост светящ, по който човекът можеше безопасно всякога да мине, за да стигне до Своя Бог, до закотвеното пристанище, до съкровената си цел, до великия извор на мъдростта от който можеше всякога да черпи светлина и сила, утеха и мир.
към текста >>

“Омий нозете ни, омий сърцето ни, избели душата ни”, за да бъдем винаги в “Горница”, за да усещаме винаги нашата длан да почива в Неговата, за да се излива непрестанно върху ни и върху нашия народ и върху всички, които вършат Неговата воля и върху всички страждущи за Великото, благодатта, силата, светлината, за да засияе нашето небе от радостта и мира, охраняващо нашата безопасност.
Но нека добавим, смеем да кажем - ние сме необикновени хора и като такива казваме - събори имаме и не вече веднъж в годината, а всеки ден, всеки час, когато можем да си кажем нашето “Отче Наш”. Имаме още и Един Учител, Който със здравите си плещи може да вдигне и най-тежкия лост, да вдига големите товари не само нашите, не само и тези на България, но и на цялото човечество. Винаги с простряна десница над нас, стои по-жив и по-мощен от всякога. Бяхме успели да преживеем този час и тази Голяма истина. Благодарни сме. “Омий нозете ни, омий сърцето ни, избели душата ни”, за да бъдем винаги в “Горница”, за да усещаме винаги нашата длан да почива в Неговата, за да се излива непрестанно върху ни и върху нашия народ и върху всички, които вършат Неговата воля и върху всички страждущи за Великото, благодатта, силата, светлината, за да засияе нашето небе от радостта и мира, охраняващо нашата безопасност. Нека “Горницата” се превърне на безопасен стан, на скиния, където винаги да свети като фар Словото, за да направлява пътя на нашия народ и на всичките по света. Друго не можем да пожелаем по време, когато тътнежите не стихват, и воя на тъмните сили не спират в желанието да погълнат живота. Жив е Бог. Добър е Господ. Горницата свети на пост, като фар.
към текста >>

74. Съдържание

Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н.
Разказал Боян Боев. 2. Поднасяне на плодовете и заключената стая. Случай в София, ул. „Опълченска” № 66 / разказала Еленка Цочева. 3. Напускане на ареста. Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък. 4. Случка във влака / из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък. 5. Как купих хартия за беседите / из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък. 6.
към текста >>

75. 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Но както и да е, така, пристигнахме в Букурещ и така пеш, и ни отведоха „сигуран с женерала” се казва, това е Обществена безопасност, както имаме, но „Централа де Женерала” - Държавната сигурност.
Свалиха ни и тогаз ни присъединиха към друга някаква група пак арестанти, които нямат никаква връзка с нас, но криминални наверно така и станахме една верига към десетина души заедно с тях, и бяха така ни вързали, така един о друг. В.К.: С въжета? С.К.: Не въжета, някакъв синджир и всеки един привързан по веригата, така една редица към десетина души, и така пристигнахме една вечер в Букурещ. Аз за пръв път пристигам. Всъщност нали бяхме видяли преди това и Русе. Но както и да е, така, пристигнахме в Букурещ и така пеш, и ни отведоха „сигуран с женерала” се казва, това е Обществена безопасност, както имаме, но „Централа де Женерала” - Държавната сигурност. Отведоха ни там и нали, когато пристигнахме по вечеря, значи на другия ден са ни изследвали, защото ние късно пристигнахме вечерта, едва ли са ни разпитвали нещо тогаз. Бяха ни сложили, те дали не бяха ни разделили, май че на първо време ни бяха разделили, но ний като че ли преди да ни разделят се бяхме разбрали какво да говорим, но отгоре ни се пришепва какво е обаче, еди-кой полк, командира на полка тъй се казва, нашия началник на нашата дружина, тъй се казва капитан или така. В.К.: Вие никога не сте служили войници. С.К.: Не сме служили войници, обаче не знам откъде дойде тази идея от трима ни, обаче сговорихме се да знаем кой е началник, командир на полка там да речем, на гарнизона и непосредствено началници, мисля, че трима такива си ги бяхме заучили. И значи те точно туй ни изпитваха, пък сега да проверят дали наистина сме „дизертьори ди армата булгара” и дали наистина ще се спохождат въпросите, и тези въпроси на трима са ни задавали, разбираш ли, за да ни проверят поотделно.
към текста >>

76. 59. Стоил Стефанов . Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Писмо до редакцията / Стоил Стефанов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.19

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Той беше началник на Обществената безопасност, не знам тогаз как се е наричало, обаче той беше директор, директор е бил тогаз по време на Стамболийски и след 9 юни 1923 г.
59. СТОИЛ СТЕФАНОВ В.К.: Тоя Стоил Стефанов. Я ми разкажи нещо за тоя Стоил Стефанов. С.К.: Виж какво, Стоил Стефанов беше един от близките хора на Александър Стамболийски. Той беше началник на Обществената безопасност, не знам тогаз как се е наричало, обаче той беше директор, директор е бил тогаз по време на Стамболийски и след 9 юни 1923 г. се озовава в затвора. И тука ми пише от Централния затвор. В.К.: Те ми разправяха, че брат Боев му е изпратил беседи. С.К.: Абе виж какво, той брат Боев му е изпратил, но преди да направи контакт Боев, май че в затвора е бил кой знае по какъв случай и Иван Антонов, един от нашите приятели, който и той е бил анархист някога. Но тогаз по каква причина е бил, не знам и изглежда, че направили са най-напред с Иван Антонов контакт, туй в затвора когато е бил и там вече са започнали беседи от Учителя да чете той, както и с мене стана същото, аз в затвора почнах Учителя да чета.
към текста >>

Сега туй, което е особено интересно е следното: докато Стоил Стефанов е още директор на Обществената безопасност не знам как са я наричали, докато е директор, още в земеделско време 1920-1922 г.
Сега най-напред, то туй не е толкоз важно, а другото после ще го кажа. Нали при моя контакт така видяхме се, значи като стари познати от тази работа така и Влад беше непрекъснато в контакт с него и Влад е имал възможност, Влад изглежда, че четеше и той френски. Понеже на тази литература аз съм вземал някои книги, изглежда, че и той е научил френски повече или по-малко. А Стоил доставяше и даваше, той беше така един човек, който дава, разбериш ли, така с широко сърце дава. Той взема, раздава така, тъй че книгите му пътуват, не са у него. Сега туй, което е особено интересно е следното: докато Стоил Стефанов е още директор на Обществената безопасност не знам как са я наричали, докато е директор, още в земеделско време 1920-1922 г. идват до него някакви сведения, някакви оплаквания, някакви донесения, че има там някакъв Петър Дънов, който заблуждава хората и така някои слухове се носят. Щото тогава гледай какво, то тогаз имаше една такава кампания против Учителя, какви не, тя ръководена главно по земен начин от църквата, обаче зад църквата пък стояха и други тъмни сили, които пък чрез църквата работят и разни подкупни журналисти, които и сами не знаят как е работата, обаче като им се плати пишат най-големи мръсотии така. Такава една кампания имаше, аз даже когато дойдох в Братството тя беше в силата си, да, тя точно тогава, щото нали той е директор до 1923 г. Тогава беше в силата си наистина и до него като директор идват такива донесения от разни страни и веднъж той вместо да вика Учителя, да Го вика там при себе си, взема, че той отива, Стоил Стефанов, като директор, отива при Учителя, сяда там при Него и са имали някакъв разговор. Имали са някакъв разговор и Стоил така, нали Му казал, виж какви работи говорят за Вас: това, това, такива работи.
към текста >>

77. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>

78. 5.12 Добре дошли братя!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

С атомните взривове - „опити" - те нарушават безопасността на земната атмосфера, на междупланетните пространства, причиняват вреда на извънземни същества.
Полудели са хората! Тия хора, които имат силата, богатствата, властта в ръцете си. Това е най-опасната лудост, която заплашва живота на милиони същества. Полудели са хората! С атомната бомба те заплашват да разрушат земята. С атомните взривове - „опити" - те нарушават безопасността на земната атмосфера, на междупланетните пространства, причиняват вреда на извънземни същества. Те изпълват пространството с вредни излъчвания. Всяват смут, дезорганизация в хармоничните отношения на междупланетното Братство на нашата Слънчева система. Земята, благодарение на атомната бомба, на това адско средство за разрушение и убийство, става вече не само за себе си, но и за съседните планети, източник на дезорганизация и разруха. Това не ще се търпи повече от по-напредналите от нас същества на съседните нам планети. И те реагират, те вземат своите мерки - за наше и за общото добро.
към текста >>

79. IX. СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.

Записани от Сава Калименов

Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н.
Разказал Боян Боев. 2. Поднасяне на плодовете и заключената стая. Случай в София, ул. „Опълченска” № 66 / разказала Еленка Цочева. 3. Напускане на ареста. Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък. 4. Случка във влака / из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък. 5. Как купих хартия за беседите / из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък. 6.
към текста >>

80. 3. Напускане на ареста. Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

СЛУЧАЯТ В „ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ”.
3. НАПУСКАНЕ НА АРЕСТА. СЛУЧАЯТ В „ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ”. Из спомените на Петър Н. Камбуров - Казанлък Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост". Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт. Един от по-възрастните ученици на Учителя, брат Начо Петров, бил същевременно и един от първенците на Демократическата партия, районен кмет в един от районите на София. Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя.
към текста >>

Камбуров - Казанлък Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост".
3. НАПУСКАНЕ НА АРЕСТА. СЛУЧАЯТ В „ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ”. Из спомените на Петър Н. Камбуров - Казанлък Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост". Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт. Един от по-възрастните ученици на Учителя, брат Начо Петров, бил същевременно и един от първенците на Демократическата партия, районен кмет в един от районите на София. Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя. Когато двамата отишли да отключат стаята, в която се намирал Учителя, оказало се, че в нея няма никой. Директорът на „Обществена безопасност" се скарал на дежурния полицай, който бил там на пост, поради изчезването на Учителя.
към текста >>

Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя.
СЛУЧАЯТ В „ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ”. Из спомените на Петър Н. Камбуров - Казанлък Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост". Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт. Един от по-възрастните ученици на Учителя, брат Начо Петров, бил същевременно и един от първенците на Демократическата партия, районен кмет в един от районите на София. Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя. Когато двамата отишли да отключат стаята, в която се намирал Учителя, оказало се, че в нея няма никой. Директорът на „Обществена безопасност" се скарал на дежурния полицай, който бил там на пост, поради изчезването на Учителя. Полицаят обаче казал, че никой не е идвал и стаята не била отваряна през време на дежурството му. Оказва се, че Учителят е напуснал стаята без да се отваря вратата. Брат Начо веднага разбрал каква е работата, отива на „Опълченска" № 66 и намира Учителя в столовата, че пие чай.
към текста >>

Директорът на „Обществена безопасност" се скарал на дежурния полицай, който бил там на пост, поради изчезването на Учителя.
Камбуров - Казанлък Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост". Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт. Един от по-възрастните ученици на Учителя, брат Начо Петров, бил същевременно и един от първенците на Демократическата партия, районен кмет в един от районите на София. Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя. Когато двамата отишли да отключат стаята, в която се намирал Учителя, оказало се, че в нея няма никой. Директорът на „Обществена безопасност" се скарал на дежурния полицай, който бил там на пост, поради изчезването на Учителя. Полицаят обаче казал, че никой не е идвал и стаята не била отваряна през време на дежурството му. Оказва се, че Учителят е напуснал стаята без да се отваря вратата. Брат Начо веднага разбрал каква е работата, отива на „Опълченска" № 66 и намира Учителя в столовата, че пие чай. Предава: Сава Калименов
към текста >>

81. 2.2. Разрешаване на ребуса от П. К. Дънов

писмо на Елена В. Русчева

Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила посред най-тежките условия в живота да ви избави в безопасност.
От невидимия свят си го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определени годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на Природата. И то иде навреме. Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила посред най-тежките условия в живота да ви избави в безопасност. Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно човеку. Научете се да сте винаги благодарни.
към текста >>

82. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

„Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.” 91 Псалом ние познаваме и опитваме всеки ден.
То тупти, а те предават неговата любов. То трябва да присъства, защото се явяват те. Йоан казва: „Аз трябва да кръщавам с вода, за да бъде явен Той! ” То, любящото сърце е във всички, които те обичат. 91 Псалом: „Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя, понеже положи в Мен Любовта си, затова ще го избавя.” Това са образи на човешкото естество, но това са и хора, които ще срещнеш в живота си. „Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.” 91 Псалом ние познаваме и опитваме всеки ден. Ученикът трябва да го казва на всяко време. Мои обични, вашата любов е Неговата Любов. Когато човек изпълни една работа добре, тя го вдъхновява, т.е. Бог му се изявява. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Човек, който не е честен в работата си, не е честен в нищо.
към текста >>

83. III. Мисли на ученика

Борис Николов

Мисли винаги за Бога, за да бъдеш в безопасност!
” Човек расте в духовната атмосфера на идеите с които живее. Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята. Човек расте в познанието на Бога, това е важно. Какъв чудесен път извървяхме с Учителя за 50 години! Мисли за Бога Мисли за Бога, за да бъдеш здрав! Мисли винаги за Бога, за да бъдеш в безопасност! Мисли винаги за Бога, за да имаш светлина и да разбираш живота, мисли винаги за Бога, да бъдеш свободен! Развигорът Той почва незабелязано, тихо, топло отначало. Колко звуци можеш да доловиш в него - и думи, и песни и говор. Развигорът. Горите разбират неговите думи. Той носи нова заповед.
към текста >>

84. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици.
Ние не могохме, за съжаление, да го намерим запазено нито в нашата сбирка, нито другаде негде. Низложението Владиците от съборът не произведе желаното от патриархът действие между Българете още и по тая причина, че устъпките, които бе той свързал с тая мярка, далеч не удовлетворяваха справедливите желания на Българский народ и сами по себе си твърде ясно говореха за пристрастното постъпанье на негово светейшество. Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията.
към текста >>

Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност.
Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше свещенодействовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко свещенодействие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани?
към текста >>

85. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили.
Мненията на Селимински и Раковски за Мамарчов се различават коренно в зависимост и от различията преценка на тогавашното вътрешно и международно положение. Раковски се възхищава в хайдушката си поема „Горски пътник” от благородното дело на юначния българин, разбира се, не защото Мамарчов е бил негов сродник, а защото е бил сроден с него по дух. Раковски разглежда нещата така, като че ли само задържането на Мамарчов от русите е осуетило всенародното въстание и освобождението на България. Селимински е гледал на положението по-другояче. Той е съзнавал напълно, че всенародно въстание и въоръжена борба за освобождение на родината ни е „свято дело”, против което не би могъл да възразява никой разумен човек. В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили. При това Русия се е намирала в затруднително положение и не е щяла да може да окаже съществена помощ на едно такова въстание. Освен това чумната епидемия взела големи размери всред армията и населението. За Селимински са били същевременно ясни пагубните последици от масовото изселване на българите и накърняване целостта на българския народ, но той се е утешавал с мисълта, че изселниците ще могат да се върнат пак по своите родни места или пък техните потомци. И тази надежда на Селимински не е останала празна. Отрядите на българските доброволци през Кримската война, опълченските дружини през Освободителната война и многобройните родолюбци от средата на българската емиграция оправдаха предсказанията на Селимински.
към текста >>

0.67690014839172