НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
36
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
При такова състояние
бездействието
е невъзможно.
Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат. Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите. Тази жажда ще бъде, обаче, напълно утолена едва в царството на новата земя. Но днес всеки миг у пробудения човек се усилва любовта към ближния, когото, той чувствува като едно със себе си.
При такова състояние
бездействието
е невъзможно.
Само работата, творческата дейност, борбата дори, а понякога и скръбта могат да задоволят нашата жажда и нашата воля за мир. Тогава ще започне новият живот. Да бъдеш щастлив, когато другите са щастливи и да скърбиш, когато другите скърбят - така се ражда новият човек! Щом като достатъчен брой „новородени човеци" съберат, необходимата духовна сила, за да устроят новата земя, ще настъпи едно велико разцепление - от една страна ще останат онези, които не ще пожелаят да се откажат от своя егоизъм и които, борейки се помежду си, ще се взаимоунищожат; а от друга - ще се съберат ония, които постепенно ще организират, всред външната буря, безсмъртното царство на Мира. Това ще бъде.
към текста >>
2.
ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ала по туй време се е случило нещо, което е повредило ума и той изпада в пълно
бездействие
.
Ние забелязахме, че черепът, по своята форма, изглеждаше женски - костите на лицето бяха доста тънки, а освен това и костта на целия череп беше изобщо доста деликатна Зъбите бяха зъби на млад човек. След като направихме своите заключения, аз повиках едно лице от публиката да запише това, което щях да кажа, за да бъде сравнено с биографските сведения на доктора. При пълно затишие всред аудиторията, аз произнесох бавно следното: „Това е черепът на една жена, на възраст около 20 години. Тя е имала доста равномерно оформен череп и също такъв характер до към 14 годишна възраст. Била е интелигентна, учила се е добре, амбициозна, енергична и добра.
Ала по туй време се е случило нещо, което е повредило ума и той изпада в пълно
бездействие
.
Един¬ствено активна остава музикалната способност. Същевременно живо¬тинските нагони, като са престанали да бъдат направлявани и регу¬лирани от ума и моралните чувства, започват усилено да се проявяват. В резултат на това, девойката става свадлива, жестока, хитра, свидлива, алчна и клони към безпътен, порочен живот". Помолих след това доктора да предаде своите биографични бележки, ала той се поколеба и каза, че описанието в някои отно¬шения съвпада с истинския характер, но че, според него, туй било гадателска работа. Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит.
към текста >>
3.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя ù се струва чисто и просто
бездействие
, мързел.
Услугите на Марта често ни тежат. В нейния уреден, чист и спретнат свят ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив. Марта е в постоянно движение, в постоянно напрежение. Тя иска да увлече в своя енергетичен вихър всичко, що срещне по пътя си - и хора, и неща. Външната пасивност я дразни.
Тя ù се струва чисто и просто
бездействие
, мързел.
Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж. "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам. Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща.
към текста >>
4.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Раят не е
бездействие
и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност.
Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса. Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека.
Раят не е
бездействие
и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност.
Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич. Ние сме всякога на кръстопът между смърт и живот. Със смяната на противоположностите се тъче целокупният живот, който за окото на тия, които виждат, и за ухото на тия, които чуват, е хармония и музика на всемира.
към текста >>
5.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Мине ли, обаче, критичният момент, отслабне ли афективното напрежение, те изпадат в пълно
бездействие
.
И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията. Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав. Неравномерният натиск, който следва възникването на отделните изблици на енергия, показва импулсивни действия, силна афективност, която нарушава душевното равновесие на човека. Работата на хора с такъв почерк добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато.
Мине ли, обаче, критичният момент, отслабне ли афективното напрежение, те изпадат в пълно
бездействие
.
Изобщо, действията на тия хора, които са изобщо сприхави и избухливи, страдащи често от вътрешното стълкновение на противоречиви склонности, повечето пъти се мотивират от афектите. Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект. Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора със силни чувствени влечения. Такива хора не се спират пред нищо при тяхното задоволяване. Двигател тук е силното желание, непреодолимото чувствено влечение.
към текста >>
6.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и
бездействие
, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно.
Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа.
На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и
бездействие
, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно.
Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя.
към текста >>
7.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и
бездействие
, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза.
От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и
бездействие
, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота.
към текста >>
8.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При това положение всяко наше по-нататъшно
бездействие
е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога!
И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот.
При това положение всяко наше по-нататъшно
бездействие
е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога!
Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота.
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в
бездействие
, тогава човек е слаб.
Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен.
Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в
бездействие
, тогава човек е слаб.
За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо.
към текста >>
10.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето
бездействие
.
Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи?
Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето
бездействие
.
Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел. Да съединим сърцата си, умовете си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря. Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната.
към текста >>
11.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не може да седи в
бездействие
.
Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи.
Не може да седи в
бездействие
.
Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашите грешки, нашето
бездействие
, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече.
Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира.
Нашите грешки, нашето
бездействие
, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече.
Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него. Нека. по-добре. ние твърдо решим за напред, започвайки от днес, а не от утре. да не пропускаме благоприятните моменти, каквито имаме винаги за най-важната, най-съществената работа в живота ни —духовния растеж , върховната задача, за чието разрешение сме дошли тук, на земята.
към текста >>
13.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в
бездействие
, защото
бездействието
вече поражда смъртта.
Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака. Тя си върви по своя определен път. Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща.
Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в
бездействие
, защото
бездействието
вече поражда смъртта.
В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас.
към текста >>
14.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стига
бездействие
.
Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност. Нека престанем да се храним с блянове и мечти, а да почнем работа кой каквото може. Нека всеки впрегне силите на своя ум, силите на свето сърце и силата на своята воля и да заработи за успеха на това велико и свято дело. Стига резервираност. Стига чакане.
Стига
бездействие
.
Да впрегнем всички сили на работа а полето на Любовта. Нека почнем, а потомството ще довърши делото на обновлението. Г. Събев ЩЕ ДОЙДЕШ Не чувам туй, което чувах в пролетта Не чувам птичките да пеят, Не чувам песни във леса, Не чувам песента безгрижна на щурците, И квакане на жаби през нощта. Затуй пък вятъра аз чувам, Как рони мъртвите листа, И виждам как небрежно ги разхвърля, В полето и в леса. Дървета и цветя, треви като погледна, Аз виждам как живота им замира, Как скрила се във тях,— Така и в себе си, живота кат погледна, Аз виждам го като на есен,— Замрял и скрит.
към текста >>
15.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото и най-добрите условия могат да бъдат пропилени и изгубени в
бездействие
и в разхищение на собствените възможности и сили, а също така и най-лошите условия могат да бъдат използвани за добро, като се борим да ги преодолеем и с това развиваме своите вътрешни духовни сили и си създаваме възможности за едно по-добро бъдеще.
Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима. И тъкмо от нас зависи как, по какъв начин и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват. Условията могат да бъдат добри или лоши, влиянията могат да бъдат гибелни или пък да ни тласкат към успех. Но от нас зависи резултата, който ще получим от тях.
Защото и най-добрите условия могат да бъдат пропилени и изгубени в
бездействие
и в разхищение на собствените възможности и сили, а също така и най-лошите условия могат да бъдат използвани за добро, като се борим да ги преодолеем и с това развиваме своите вътрешни духовни сили и си създаваме възможности за едно по-добро бъдеще.
Няма два еднакви момента в живота ни, в който ние непрестанно се развиваме и растем, безразлично дали виждаме или не виждаме това. Процесът на живота е процес на вечно развитие и усъвършенстване, той е процес на вечен растеж и на вечно творчество на все нови и нови неща. Нека влезем в хармония с този космичен процес на вечно усъвършенстване, като не му се противопоставяме, а съзнателно му съдействаме. Нека посрещнем новата година с твърда воля да използваме разумно всички условия и възможности, които тя ни дава, в процеса на вечното обновление на живота! Честита нова година!
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в
бездействие
, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото.
Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората.
Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в
бездействие
, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото.
И ако външните разбирания и отношения на хората не са прави, то и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се изменят и външните им разбирания и отношения. Външното разбиране зависи от вътрешното. Само когато измени вътрешното си разбиране и даде ход на Божественото, човек ще добие свободата, която търси. Но човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.
към текста >>
17.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без вяра ще се осъдим на
бездействие
и ще започнем да се оплакваме от другите, че те били виновни за тежкото ни положение.
Чрез самопознание, самообразование и самоупование човек надвива съмнението и страха и стига до истината, която е едно с Любовта и Мъдростта. Душата му се изпълва с вяра, надежда и любов. Здравето бърже се подобрява и той с радост се заема за работа, вече по силен, по-богат и по добър, благодарен от живота и доволен от положението си. За да успяваме в живота е важно да имаме вяра. Без вяра не бихме имали сила да се справяме с трудностите и пречките, които ще срещнем.
Без вяра ще се осъдим на
бездействие
и ще започнем да се оплакваме от другите, че те били виновни за тежкото ни положение.
А това показва, че не вярваме в Божия дух, който живее у всеки човек. Доколкото вършим право и добро, дотолкова ще го вършат и с нас. защото всичко се движи по неизменни закони. Нема защо да дирим недостатъците на хората, а да работим със силата на примера за тяхното усъвършенстване. Доколкото действаме от гледището на Любовта и Правдата, дотолкова ще можем да пробудим тия принципи и у другите.
към текста >>
18.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в
бездействие
, когато разумът ни вика към дело.
„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени.
Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в
бездействие
, когато разумът ни вика към дело.
(следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората.
към текста >>
19.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мързела,
бездействието
като че ли са съвършено непознати в Габрово.
Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство. * Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо. Всички работят: мъже и жени, млади и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда.
Мързела,
бездействието
като че ли са съвършено непознати в Габрово.
В люлката на българската индустрия, гдето непрестанно се твори материалната култура на народа ни, всеки трябва па работи. Излизам из града и пристъпвам веднага към своята задача: тук, в стихията на денонощния труд, всред хората, за които животът като че ли се състои само от труд, всред хората, за които смисъла на живота е предимно в придобиването на материални блага, аз трябва да занеса едно по-широко схващане за живота и неговия смисъл, да опитам да разширя малко погледа на неуморимите хора на труда. Влизам в една работилница. Шест-седем души се навели над тезгясите и чукат. — Добър ден.
към текста >>
20.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Техните скитнически навици ги държат в
бездействие
.
И само не е двоен. Основните техни черти са — приспособимост, подвижност, многостранност. Те са непостоянни и се люшкат по вълните на живота — не могат да се задържат на едно място. Колкото и добре да са поставени в дадено място и условия, те рядко могат да устоят на своята природа да не се поддадат на желанието за един възможен успех в друго място. И толкова повече ги привлича, колкото е по-далечно.
Техните скитнически навици ги държат в
бездействие
.
Те изразходват толкова, колкото и печелят. Те се оставят да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външни сили — защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия. Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа енергична дейност, която е основната черта на кардиналната група. Те работят само под бича на необходимостта. Те са неспособни на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци.
към текста >>
21.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към
бездействие
.
„Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно.
Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към
бездействие
.
Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
към текста >>
22.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние напускаме състоянието, което сме считали за „активност“ и влизаме в състоянието на „съзерцание“, което не означава
бездействие
, а тъкмо обратното: ний започваме сами да действаме, вместо да бъдем движени отвън.
Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта. И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата. Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата минута, става неизчерпаем извор на радост. Щом ние престанем до желаем, животът започва да се излива в нас.
Ние напускаме състоянието, което сме считали за „активност“ и влизаме в състоянието на „съзерцание“, което не означава
бездействие
, а тъкмо обратното: ний започваме сами да действаме, вместо да бъдем движени отвън.
Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят. Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас. Ние живеем вече в един вид пасивност, когато живота не реагира върху нас със своята съпротивителна сила, а ние действаме върху него по този начин, но при точно определена мярка, в отговор на изискванията на живота и в пълна хармония със заобикалящите ни условия. И едва сега ние почваме да реализираме, да живеем истинския си живот, защото до сега ние само сме бягали от себе си и от този живот.
към текста >>
23.
 
-
най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно
бездействие
.
Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането. Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти.
най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно
бездействие
.
Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви. (И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения). Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите). Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка).
към текста >>
24.
 
-
Повечето от тях работят цял живот, без да си позволят един месец на
бездействие
.
Всеки камион трябва до бъде непълно ремонтиран след като измине 40 до 60,030 километра. А моторите на самолетите трябва да се ремонтират вече след 200 часа летене, тъй като са изложени на много по-голото съпротивление. А сърцето? И то се нуждае, наистина, от ремонт във форма на летуване, на спорт и др. Но каква малка част от хората са в състояние да отидат на по-дълга почивка?
Повечето от тях работят цял живот, без да си позволят един месец на
бездействие
.
А в повечето случаи именно тези, които са прекарали цял живот в труд, стигат до почтена възраст. Често се говори за чудесата на техниката, която е обзела днес целия живот. Често се казва, че нашите деди биха останали с отворени уста пред радиото, самолета или телевизията. Това е вярно, техниката крачи напред, тя се развива с неимоверна бързина и е постигнела вече чудеса. Но какво е тя в сравнение с природата?
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително
бездействие
и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края!
Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително
бездействие
и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
към текста >>
Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено
бездействие
или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство.
Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено
бездействие
или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано
бездействие
у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег.
Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние. (липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота. Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност.
Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано
бездействие
у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег.
При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно!
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако дадем на детето „красивата кукла“, на мозъка не остава никаква работа, а в
бездействие
той се атрофира и изсушава, вместо да се развива и укрепява.
Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек. А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност.
Ако дадем на детето „красивата кукла“, на мозъка не остава никаква работа, а в
бездействие
той се атрофира и изсушава, вместо да се развива и укрепява.
Ако хората можеха да виждат процеса на мозъчното оформяване, както го вижда окултистът-ясновидец, те навярно биха давали на своите деца само такива играчки, които подбуждат мозъка към творческа дейност. Всички играчки, които са съставени от мъртви, математически форми, заглушават, умъртвяват творческите сили на детето. А правилно действа върху детето само това, което събужда у него представа за нещо, пълно с живот. В нашата материалистична епоха рядко са добрите играчки. Добри играчки, като напр.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо
бездействие
и сънливост.
Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както линията на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл. Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба. Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа. Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на линията на живота и тази на дроба, или ако тази липсва, линията па Сатурн. Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце.
Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо
бездействие
и сънливост.
2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от линията на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27). Понеже освен линията на Сатурн много често може да липсва и линията на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва. Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование. Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука. Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност. 3.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в
бездействие
, легат си рано и късно стават от леглото.
По външността (консистенцията) на ръката ние можем, следователно, да правим заключения за темперамента и за свързаните с него телесни диспозиции на човека. Оказва се, че хората обикновено проявяват онези дарби и наклонности, които отговарят на формацията на ръцете и особено на пръстите им. Така голяма, широка и мека ръка с лопатообразни пръсти е признак за голяма любов към дейност, но не своя, а чужда. Такива хора обичат да гледат, как други работят и се изморяват. Те обичат да гледат силни физически движения, като военни и гимнастически упражнения и пр., но сами не обичат да участват в тях.
Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в
бездействие
, легат си рано и късно стават от леглото.
Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства. Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д в такова състояние на
бездействие
на критиката, както видехме, се намира всеки човек през време на естествения, нощен сън.
Затова те трябва предварително да бъдат приведени в едно състояние на по-голяма вяра, на „повишена сюгжестивност“. В такова състояние се намира човек през време на сън. Известно е, че най-безсмислените и невероятни сънища, докато спим, ни се струват за чиста истина. Защото представите тогава се развиват в автоматично работещото низше съзнание, в „подсъзнанието“, докато критиката — „горното съзнание“ през това време бездейства. За психическо въздействие се използва именно това състояние — когато критиката бездейства.
Д в такова състояние на
бездействие
на критиката, както видехме, се намира всеки човек през време на естествения, нощен сън.
В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични. В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните. Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това
бездействие
хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа.
Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението. Тази таблица е построена върху общата основа на хромотерапията, без оглед на астрологическите елементи, върху което аз още веднъж обръщам особено вниманието. Приведената таблица далеч още не съдържа всички болести, тя служи само да се покаже, че употреблението при различните случаи бива различно. По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия. Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид.
Това
бездействие
хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа.
Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му
бездействие
или от лошата му употреба.
Да изцериш една действителна болест. това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото. За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен. В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган. В случай на скъсване някой мускул или на кръвоносните съдове, помощта на лекаря трябва да бъде поискана незабавно.
Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му
бездействие
или от лошата му употреба.
Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да. се избегнат безполезно продължените страдания. В случаите, когато трептенията на една част от тялото са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията на ефекти- раната част. Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултизмът не учи за нищо, че е неизменяемо, поне тъй, както се разбира той на запад, но заявява, че нищо не може да продължава безкрайно без почивка, всичко се движи според даден закон, периодите на действие и
бездействие
се следват от единия до другия край на природата.
Март, 1923 г. _________________________________________________ [1] Всичките тия символични знаци са вече многократно обяснени в Всемирна Летопис, отдел: Астрология. Законът за прераждането.1) Лекция от Ричард Ингалезе Херберт Спенсър, в своите Първи принципи, след една дълга дисертация върху силата и материята, приема факта за неразрушимостта на материята и за постоянството на силата. Той развива тази идея, че материята и силата постоянства: през всичките промени на формата, и претендира, че съществува само едно известно количество сила и материя във вселената. Той заключава с декларацията, че цялата вселена е развитие на еднородното в разнородно, с връщане към еднородното, и очертава тия респективни периоди — „алтернативни епохи на еволюция и разрушение“, като разкрива така една окултна истина, един откъслек от окултната наука.
Окултизмът не учи за нищо, че е неизменяемо, поне тъй, както се разбира той на запад, но заявява, че нищо не може да продължава безкрайно без почивка, всичко се движи според даден закон, периодите на действие и
бездействие
се следват от единия до другия край на природата.
Ония от вас, които са добре запознати с източната философия, ще си спомнят, че „дните и нощите на Брама не означават друго нещо. Според окултизма, великото съзнание се проявява периодически, както и вселената; след всяко проявление иде един период на почивка, един период на нощ, през която самото божествено съзнание трябва да си почине. Когато дойде нощта на Брама, вселената чувства постепенно да се забавят и да отслабват пулсациите на живота й; една след друга планетите стават невидими; звездите угасват една след друга и самите слънца потъмняват. Земята се увива като пергамент, боговете и хората, световете и слънцата, всичко заспива — няма вече никакви мисли във великия дух. Всичко е мълчание, покой, тъмнина.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо
бездействие
и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр.
Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение. Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие.
Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо
бездействие
и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр.
у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако детето не е дошло до знанието с творчески процес, ако то е пасивно при обучението, от такова знание няма голяма полза; детето губи двойно; от една страна, то няма да развие спящите си душевни сили, понеже те остават в
бездействие
, и от друга страна, това знание е само запаметено, а не асимилирано.
Със следния: приложение на любовта. Така учениците ще се възпитат в новото съзнание. Как иначе би могло да се постигне това? Да не би да искаме да развием любов по диктовка? Даже знание не може да добие детето без самодейност, без лична творческа дейност.
Ако детето не е дошло до знанието с творчески процес, ако то е пасивно при обучението, от такова знание няма голяма полза; детето губи двойно; от една страна, то няма да развие спящите си душевни сили, понеже те остават в
бездействие
, и от друга страна, това знание е само запаметено, а не асимилирано.
Щом това е вярно за знанието, колко повече е вярно за любовта! За да се развие тя у детето, най-добрият метод е, то да я практикува всеки ден, да живее живота на дейната любов. А това само в едно такова братско общежитие е възможно! И наистина почти всяка една минута от живота на детето тук ще се прониква от този дух. Това общежитие няма да прилича на днешните пансиони или интернати дето пак царува индивидуализмът.
към текста >>
НАГОРЕ