НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
46
резултата в
40
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и
бездействие
са еднозначни.
Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! * * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието.
Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и
бездействие
са еднозначни.
Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихоноски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел.
към текста >>
2.
17.Учителят отвори школата на Общия клас
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Празното време е
бездействие
, неоползотворено време.
Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите".
Празното време е
бездействие
, неоползотворено време.
Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно.
към текста >>
3.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Безверие и
бездействие
са еднозначни.
И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това животът е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали.
Безверие и
бездействие
са еднозначни.
Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихонски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел.
към текста >>
4.
І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на
бездействие
.
На 5 октомври 1821 г. е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите.
Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на
бездействие
.
Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция.
към текста >>
Тази разпра и
бездействие
се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани.
е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие.
Тази разпра и
бездействие
се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани.
Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък.
към текста >>
5.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Превъзходителство, и всекидневно настъпващето разбъркване на църковните работи, ме държи в най-голямо
бездействие
и проблематично положение, заради което съобщавам това на В.
Дъновски, който ги венчава, въпреки протестите на бащата. Протестите на митрополит Йоаким останали също без резултат, както и усилията му пред властта за съдействие, и той отправил по този случай писмо до Варненския управител, което завършва така: „Тази случка, Ваше Превъзходителство, и други някои подобни и по-важни, случващи се всекидневно и извършвани от българския свещеник и неколцината български първенци, които действуват вече явно и безпрепятствено като друга църковна власт, ме поставят в двоумение и недоумение какво трябва да сторя. Недоумявам, В. Превъзходителство, какво да направя и как да постъпя в моето лично безсилие и да се явя полезен на правоверните християни, когато моята официална църковна мисия и определеното с императорски ферман упражнение на духовните ми права, са станали съвсем илюзорни, а други незакономерно са възприели и изпълняват възложените на мене длъжности. Това разспабване, В.
Превъзходителство, и всекидневно настъпващето разбъркване на църковните работи, ме държи в най-голямо
бездействие
и проблематично положение, заради което съобщавам това на В.
Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна. Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна.
към текста >>
6.
IV.14 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на
бездействие
, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.
Георгиев, К. и Е. Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат.
В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на
бездействие
, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.
Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме.
към текста >>
7.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в
бездействие
, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате.
Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях.
Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в
бездействие
, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате.
Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие сами се спъвате, като задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукаваго и днес хората знаят повече за дявола, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога.
към текста >>
8.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
,
,
ТОМ 12
Никой от вас да не бъде в
бездействие
.
Когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато то стане на 5,10,20 години, то ще се грижи само вече. В разумната [живата][1] природа това го има. Бог така е дал, че във всеки един човек са вложени тия качества и той трябва да ги пази. Другото условие. Всеки човек трябва да се намира постоянно на работа.
Никой от вас да не бъде в
бездействие
.
Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира.
към текста >>
Щом човек почне да се отпуща, той е в
бездействие
.
В разумната [живата][1] природа това го има. Бог така е дал, че във всеки един човек са вложени тия качества и той трябва да ги пази. Другото условие. Всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие.
Щом човек почне да се отпуща, той е в
бездействие
.
Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите.
към текста >>
9.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Но това не показва, че ние трябва да бъдем в
бездействие
.
Например, вие казвате: „Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа на Бога". - Можете. Търговец си - спечелиш 100,000 лева по неправеден начин. След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде и ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция. Като търговец от такива работи ще се откажеш.
Но това не показва, че ние трябва да бъдем в
бездействие
.
Този сняг трябва да се стопи, но трябва ли да проливате сълзи за стопения сняг? Нали след стопяването му ще дойде много по-хубавото - ще поникне тревица, ще цъфнат растенията, ще завържат плодове. Казват: „Да дойде Христос". Христос ще дойде по два начина. Преди да се стопи снега слънцето ще се повдигне на небето, ъгълът на отклонението ще бъде по-голям; после ще се усили топлината, денят ще стане по-дълъг.
към текста >>
10.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Това е закърнявание,
бездействие
е това.
Като дойде жената дойде и греха. Като дойдоха децата роди се убийството, дойдоха престъпленията на физическия свят. Жената откъсна плода и сгреши. Вие сте дошли до една точка на замръзвание - аз ви следя. Вие сте до положението на онзи търговец, който като няма мющерии чеше се, мести си краката един върху друг и само си спомнюва за миналото.
Това е закърнявание,
бездействие
е това.
Без противоречие не може. Това е процес на безверието. И вие с вашите вярвания трябва да съберете тия ценни книжа и да отидете като някой търговец в друга земя и ги смените в нови ценности и започнете нова търговия. Кои от вас сте господари на вашите деца? Като им дадете свобода те стават лениви и почват да пият, ядат и вие им плащате греховете.
към текста >>
11.
67. ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Това беше вече едно постижение за справяне с
бездействието
там.
Имаш право да посочиш лице за свой адвокат, ще ти се разреши да се видиш с него, както и да му дадеш пълномощно да те защитава, при гледане на делото". Посочих за защитник, първо д-р Кирил Георгиев, после д-р Иван Бояджиев, но ми казаха, че те били вече ангажирани от Борис Николов, но не можело същите адвокати да защитават двама ни, понеже сме обвинени по едно и също дело. Най-после се досетих за адвоката Христофор Цонев, с когото също бях запознат още по време на ревизията ни. Получих вече и разрешение да вземам книги за прочит, от тия които се намираха в тяхната библиотека. Щеше да ми ги доставя следователя.
Това беше вече едно постижение за справяне с
бездействието
там.
Между другото, бе назначено вещо лице, за да провери представената от мен сметка на ревизорите; тя се отнасяше за изчисление хартията употребена при отпечатване в нашата печатница лекции и беседи от Учителя. Един ден ме срещнаха с това вещо лице, поиска ми някои обяснения. Показа ми своите изчисления и корекции на някои цени от времето когато е купувана тази хартия. Видях, че разликата между моите и негови изчисления не е голяма; оказа се, че вещото лице следваше да се спадне и стойността на купената без фактури хартия, тъй като е вложена в отпечатаните от нас книги. Поисках от следователя да ми купят тетрадка, за да си правя там изчисления и проверки, за да дам указания на адвоката си.
към текста >>
12.
83. ДОБРАТА МОЛИТВА
,
/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/
,
ТОМ 15
Най-доброто положение там е това, че няма покои и
бездействие
, а непрестанна работа, дейност в разните области на Вселената и на нашата Земя, за приложение волята Божия навсякъде и сред самите нас.
Мисълта минава в дела и онова, което вършим води към резултата да се оформим като работници за идване на Царството Божие на земята. Голяма задача е това, да бъдем работници за успеха на Царството Божие на Земята. Според думите на Христа в Господнята молитва Отче наш, Царството Божие съществува някъде на Небето или в духовния свят. Там, по човешки изразено, трябва да има най-голямо щастие и хармоничен живот. В своите беседи, на много места Учителят подсказва какъв е реда и начина на живот в духовния свят.
Най-доброто положение там е това, че няма покои и
бездействие
, а непрестанна работа, дейност в разните области на Вселената и на нашата Земя, за приложение волята Божия навсякъде и сред самите нас.
Често ме навежда към размишление само една буква от ценната формула дадена от Учителя в последните дни на пребиваването му между нас на Земята. Казваме: Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, И да Ти служат с радост и веселие. " Някои, кой знае по какво чувство на логика или удобство, заместват буквата „И" със „ЗА", като изговарят:.... за да Ти служат с радост и веселие". Размишлявам си: Тези народи, които Господ е призовал, дали така наготово ще влязат в Царството Му и ще започнат да Му служат или тяхното призоваване е станало много по-отдавна и те вече са служили на Бога. По-вярно е последното, че те вече са служили и затова Учителят е употребил буквата „И", а със заемане своето място в Царството Божие, те ще продължат служенето си.
към текста >>
13.
1931 година
,
,
ТОМ 16
Отвращението произвежда
бездействие
.
Падна ми се да чета беседата „До окончанието на века" - 8 беседа от VIII серия. „Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да поризведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение.
Отвращението произвежда
бездействие
.
Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлаганато - воня. От съвременните учени, които имат по няколко диплома, се изисква да имат диплома за разумността, честността, справедливостта и най-после и четвъртата диплома - за интелигентността." „Казва Христос: «Идете и учете ги.» На какво? На съвременния свят се е втръснало вече от учения." *** 22.IX.1931 г. Извадка от лекцията, държана тая заран* (Савка ни я прати в Равна).
към текста >>
Бездействието
произвежда смърт.
„Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да поризведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие.
Бездействието
произвежда смърт.
Смъртта произвежда разлагане, а разлаганато - воня. От съвременните учени, които имат по няколко диплома, се изисква да имат диплома за разумността, честността, справедливостта и най-после и четвъртата диплома - за интелигентността." „Казва Христос: «Идете и учете ги.» На какво? На съвременния свят се е втръснало вече от учения." *** 22.IX.1931 г. Извадка от лекцията, държана тая заран* (Савка ни я прати в Равна). *Лекцията е държана от Учителя на 22.IX,1931 г., вторник, извънредна, непечатана. (Бел.
към текста >>
14.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е
бездействието
, а дето има
бездействие
, там настъпва смърт.
Плачат най-първо, за да ги накърмят майките им, а след храната в процеса на растенето и развитието си, както за всяка физическа нужда, тъй да се каже, да може всяко от петтях сетива да е удовлетворено със съответната необходима нему храна. В процеса на постепенното опознаване окръжаващите ги условия и пречките, които се явяват пред тях, ги карат да плачат, докато ги премахнат. Плачат, защото са неспокойни или искат да постигнат нещо, което е далеч от тях, и понеже не могат веднага да постигнат целта си, затова плачат. Значи в процеса на растенето и развитието, децата плачат, докато бъдат удовлетворени желанията и нуждите им и докато дойдат до познанието, защото целта на всичко е да дойде, съзнателно или не, до знанието, опознаването на всичко. Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение.
Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е
бездействието
, а дето има
бездействие
, там настъпва смърт.
А ползата от плача е голяма, защото „плачът" - това е молитвата на децата - ако те плачат, близките им ще ги навестят и удовлетворяват. А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой, бездействие - смърт. (с почерка на Пеню Ганев) Задача от II лекция на II година Защо плачат децата и ползата от плача Детето плаче, защото не може да постигне целта си и няма думи, с които да изкаже това, за което мечтае, ползата е, че то само чрез плача постига целта си. Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е. научи, без ние да го видим.
към текста >>
А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой,
бездействие
- смърт.
Плачат, защото са неспокойни или искат да постигнат нещо, което е далеч от тях, и понеже не могат веднага да постигнат целта си, затова плачат. Значи в процеса на растенето и развитието, децата плачат, докато бъдат удовлетворени желанията и нуждите им и докато дойдат до познанието, защото целта на всичко е да дойде, съзнателно или не, до знанието, опознаването на всичко. Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение. Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е бездействието, а дето има бездействие, там настъпва смърт. А ползата от плача е голяма, защото „плачът" - това е молитвата на децата - ако те плачат, близките им ще ги навестят и удовлетворяват.
А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой,
бездействие
- смърт.
(с почерка на Пеню Ганев) Задача от II лекция на II година Защо плачат децата и ползата от плача Детето плаче, защото не може да постигне целта си и няма думи, с които да изкаже това, за което мечтае, ползата е, че то само чрез плача постига целта си. Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е. научи, без ние да го видим. И ние почваме да мислим, че ние сме си постигнали целта - чрез нашето мечтаене (плачене). „Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде." 11.
към текста >>
15.
16. Писмо (до Д-р Димчев)
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
А за да не се разбират и прилагат идеите, причината се крие в
бездействието
на личността да работи върху себе си, да развие и усъвършенствува онези органи, чрез които той ще бъде проводник на Духа.
Тогава що остава? - Остава, че Духът и идеите създадоха личността. Щом е така, имаше ли нужда да се величае, да се увенчава, да се издига до върха на славата една личност, която е играла ролята на един чучур, през който е протичала водата - Духът и идеите? Грешката не е само там. Тя се простира малко по-далече, а именно: в неразбирането и в неприложението на тези идеи, автор на които е Духът.
А за да не се разбират и прилагат идеите, причината се крие в
бездействието
на личността да работи върху себе си, да развие и усъвършенствува онези органи, чрез които той ще бъде проводник на Духа.
В цитираната мисъл на Учителя се казва, че когато човешкият Дух иска да си направи сянка, да се освободи от вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Това ще рече, че поляризирането на Духа в нас се е изразило в ония елементи или зародиши, наречени още заложби, които чрез непреривна работа се развиват и се проявяват чрез човека - нещо подобно на житното зърно, което включва в себе си всички елементи, които ще дадат златния клас, пълен с жито. Само че разликата е тази, че когато житното зърно даде класа, то се жертвува - умира в земята, когато пък човекът, вместо да се жертвува, бърза да се увенчае със слава и да се възвеличи, преди още да е дал своя житен клас. И тогава? Тогава човекът-общественик умира преждевременно, преди да е дал своя плод.
към текста >>
16.
Събрание 1.
,
X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Сега ще ви научим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в
бездействие
- атрофирани.
" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: „Имам знания" - като завъртиш ключа, няма светлина. Някои казват: „Аз имам светлина денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система - това е една инсталация.
Сега ще ви научим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в
бездействие
- атрофирани.
Колко души сте? (- 25.) И то постепенно ще се уреди. После - като се донесе темата, ще си направите обща извадка. Тайна молитва. Вие после сами ще разисквате някои неща.
към текста >>
17.
6.2. Обществото
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Учителят никога не ще извини ученика си, който, поради страх да не сгреши, се обрича на
бездействие
.
6.2. Обществото Тъй като времето след Учителя е доста минало, а все пак неговите „беседи" се четат и препрочитат и движението, създадено от него - общество [„Бяло Братство" - е] като част от нашия обществен живот, нам се иска да разчетем с лупа по какъв начин и по каква причина думите на Учителя са се отразили по един или друг начин върху душите на хората, които са около него или които следват пътя му на ученици. Въпросът е колкото интересен, толкова и труден. Труден е дори само поради факта, че ние самите, които бихме правили анализа, имаме вече отношение към делото на Учителя и просто не можем да бъдем строго обективни, каквито трябва да бъдат обективните наблюдатели. Но даже и така да бъде, делото на Учителя е според нас толкова важно и толкова красиво, че заслужава да се поработи за него, па макар и при риска да се правят грешки.
Учителят никога не ще извини ученика си, който, поради страх да не сгреши, се обрича на
бездействие
.
Като не работи, човек не прави и грешки. Това е вярно. Но бездействието не е грешка, а нещо много по-страшно. То е грях, който ни представя зле. Очевидно, по-добре е да сгрешим, отколкото да правим греха на бездействието.
към текста >>
Но
бездействието
не е грешка, а нещо много по-страшно.
Труден е дори само поради факта, че ние самите, които бихме правили анализа, имаме вече отношение към делото на Учителя и просто не можем да бъдем строго обективни, каквито трябва да бъдат обективните наблюдатели. Но даже и така да бъде, делото на Учителя е според нас толкова важно и толкова красиво, че заслужава да се поработи за него, па макар и при риска да се правят грешки. Учителят никога не ще извини ученика си, който, поради страх да не сгреши, се обрича на бездействие. Като не работи, човек не прави и грешки. Това е вярно.
Но
бездействието
не е грешка, а нещо много по-страшно.
То е грях, който ни представя зле. Очевидно, по-добре е да сгрешим, отколкото да правим греха на бездействието.
към текста >>
Очевидно, по-добре е да сгрешим, отколкото да правим греха на
бездействието
.
Учителят никога не ще извини ученика си, който, поради страх да не сгреши, се обрича на бездействие. Като не работи, човек не прави и грешки. Това е вярно. Но бездействието не е грешка, а нещо много по-страшно. То е грях, който ни представя зле.
Очевидно, по-добре е да сгрешим, отколкото да правим греха на
бездействието
.
към текста >>
18.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Техните скитнически навици ги държат в
бездействие
.
От подвижните или общи знаци три са двойни - Близнаци , Стрелец и Риби , само Дева не е двоен. Основните техни черти са - приспособимост, подвижност, многостранност. Те са непостоянни и се люшкат по вълните на живота — не могат да се задържат на едно място. Колкото и добре да са поставени в дадено място и условия, те рядко могат да устоят на своята природа да не се поддадат на желанието за един възможен успех в друго място. И толкова повече ги привлича, колкото е по-далечно.
Техните скитнически навици ги държат в
бездействие
.
Те изразходват толкова, колкото и печелят. Те се оставят да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външни сили — защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия. Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа енергична дейност, която е основната черта на кардиналната група. Те работят само под бича на необходимостта. Те са неспособни на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци.
към текста >>
19.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към
бездействие
.
„Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно.
Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към
бездействие
.
Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
към текста >>
20.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Еднообразието довежда такъв човек до
бездействие
и инертност, а
бездействието
поражда болести и води към смърт.
Колкото по-голямо е дисхармоничното влияние на Сатурн, толкова по-малка е светлината в ума, топлината в сърцето и силата на волята у човека. Такъв човек е изложен на страдания, болести и е преследван от страх за въображаеми опасности, за дебнещи го злополуки. Такъв човек е наклонен да вярва в сбъдването на злини и нещастия, не вярва в сбъдването на доброто, омаловажава неговата стойност и неговото значение. Колкото повече са дисхармониите на Сатурн, толкова повече страхлив, слабодушен и безверен е човек. Според силата и количеството на Сатурновите дисхармонии човек повече или по-малко живее с постоянно еднообразие в мисли, чувства, желания, дела и слова.
Еднообразието довежда такъв човек до
бездействие
и инертност, а
бездействието
поражда болести и води към смърт.
Според силата на дисхармоничното Сатурново влияние, човек е изразител на недоволството от всичко в живота и природата. Такъв човек навсякъде в живота и природата вижда безредие, неразумност, нецелесъобразност, безсмислие. Люде с дисхармонично Сатурново влияние имат винаги слабост да надценяват своята разумност, а да подценяват тази на другите. Всички диктатори, съдилища, затвори, наказателни заведения, всички идеи за ограничаване на човешката свобода и човешките природни права са изявени от люде с преобладаващи дисхармонични Сатурнови влияния. Трябва да се помни, че силата на Сатурновото влияние е най-голяма и съдбоносна до тридесетгодишна възраст, защото силата на Сатурновото влияние е изключително върху човешката личност, върху материалното естество на човека, а тъй като до 30-годишна възраст човек живее предимно със своята личност, затова най-много чувства влиянието на Сатурн.
към текста >>
21.
I. Въведение
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Венера Дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към
бездействие
и денгубство, както и любов към удоволствието.
Те са повечето ниски и пълни хора, с бледо лице, меки и светли очи, тъмно-кестенява или средно-кафява коса, ситни зъби, широки гърди. Те са предразположени към напълняване. Челото им е обикновено високо и широко, полегнало назад. Слънцето преставлява човешката индивидуалност, а Луната - личността. Луната символизира в човека възприемателното, пасивното. 4.
Венера Дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към
бездействие
и денгубство, както и любов към удоволствието.
Венера прави работите приятни и благополучни и носи сполука, както в земледелческите, така и в артистичните занятия. Венера и Юпитер са най-благотворните от планетите във влиянието си. Венера има връзка с венозната система и нейните болести произлизат от нечиста кръв, малокрьвие и екзема, Те са хора изящни, спретнати на вид, сьс сини или бледнокестенови очи, кестенова коса, ситни и хубави зъби и нокти, малки крачка и къси пухкави ръце. Погледът на венерианеца е нежен, мек и изразява любов. Венерианците са верни в дружбата си, но не винаги верни в любовта си.
към текста >>
22.
67. КРИЗАТА (бр. 24, 18.VІІІ,1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
От
бездействие
се парапизирват органите на човешкото тяло.
Щом краката или ръцете боледуват, то се нарушава цялата хармония и не може да има правилен живот. Днес управляват генерали, професори, т. е. умът, както те се наричат често - главата, краката, стомахът са отслабнали. Бюджетът - стомахът няма нищо, освен шарени книжки, той едва се поддържа. Закони за защита на държавата и маса други напоследък закони спъват за правилното развитие на нацията ни.
От
бездействие
се парапизирват органите на човешкото тяло.
Краката и ръцете са парализирани, при такива обстоятелства ще може ли да имаме здраво тяло? Ще ли може да носят краката главата, която всичко прибира за тяхна сметка за себе си? Не ще ли един ден кризата да се усили и както в човека, така и в България, се свърши с крах? Защото тези кризи, които ги преживяваме, и егоизмът на интелигентните ще доведат народа ни до изтощение и ще свърши с гибела на Отечеството ни. Както в човешкото тяло умът не задържа всичко за себе си, нито сърцето задържа всичката кръв за себе си, а я праща по всичките части на тялото равно, според нуждите, и задържа само толкова, колкото му е необходимо да поддържа живота си, така и нашите управници и икономици трябва да разберат и се вгледат добре в своето тяло и да вземат поуки и не създадат закони и закончета за защита на шепа хора и облагодетелствуват свои партизани, а да създадат закони за цял народ, без разлика на наши и ваши, и тогава кризата ще изчезне тъй, както изчезва такава в здраво човешко тяло, когато между отделните части има пълна хармония. Андро
към текста >>
23.
3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)
,
Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.
,
ТОМ 21
Стига
бездействие
!
Властта трябва да мине в ръцете на християните, които са 90 на сто в страната ни, които да я поведат из новия път. Крайно време е „умниците”, след като се изредиха до един със своите програми и принципи да ни оправят, и не можаха да ни помогнат, да отстъпят властта и кормилото на управлението на нас, „завеяните”, „баламите”, които не убиваме, не крадем, не лъжем и сме еднакво справедливи към всички - понеже за нас всички са братя, вярваме в Бога, пазим Неговите заповеди, пазим законите на страната, помним, че сме деца на една голяма майка - България, един е баща наш - Бог. Християни, на мобилизация ви зовем! Християни от вси села, градове, мобилизирайте се! Християни, напред в политико-обществения живот!
Стига
бездействие
!
Християни, с Бога, истината, обичта, братството, неравенството, христовите принципи, напред в нашия политикообществен живот, да създадем политическия центрум, тъй както е в повечето държави в Европа. Напред, смело се организирайте, и успехът е наш. Защото историята, еволюцията и животът ни извика да поемем в собствените ръце съдбата и поведем народа ни по нов път - пътя на доброто. Християнска България трябва да се управлява от християни - единствен останал още път за спасение на народа ни и страната ни. Християни от всички села, градове, организирайте се!
към текста >>
24.
70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Болярите се възползуваха от
бездействието
и безсилието на царя и се втурнаха кой колкото може злато, земя да грабне, та ако ще с кръвта и костите на хиляди свои братя, и стигнаха дотам, че потърсиха някои от тях чужда намеса отвън, за да си постигнат целта.
1) Андро Лулчев Народът ни преживява тежки дни. Една след друга се редят кризи, а утрешният ден е пълен с изненади, може би и робство. Ний сме изправени пред същите дни, каквито преди да паднем под робство. И тогава народът изживяваше безбройни кризи, последица от дългите войни, а водачите му - болярите - водиха помежду си борба и един на други си оспорваха правото на съществуване. Борбите им се засилваха всекидневно, а царят беше много слаб, за да въдвори ред и даде мир и правда, свобода на народа си.
Болярите се възползуваха от
бездействието
и безсилието на царя и се втурнаха кой колкото може злато, земя да грабне, та ако ще с кръвта и костите на хиляди свои братя, и стигнаха дотам, че потърсиха някои от тях чужда намеса отвън, за да си постигнат целта.
Останалото се знае... Днес същото преживява народът ни. Днешните боляри - шефовете на партиите - спорят, дебнат, избиват, както нявга. Оспорват си едни на други правата, а всички, с малки изключения, са потънали до гуша, като нявга, в гешефти, кърви... И днес няма една здрава справедлива ръка, за да постави всеки на мястото му. А борбите се изострят, всеки ден се багрят софийските тротоари и родни балкани с алена, скъпа братска кръв и не ще бъде далеч денят, както нявга, така и сега, днешните боляри да извикат чужденци на помощ, за да постигнат желанията си... Чия е България? Кои имат право да говорят от името на народа?
към текста >>
25.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Обича
бездействието
повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост.
Кожата има блед цвят, очите са сини или сиви, воднисти и без израз. Носът е голям и тлъст. Има силна склонност към медиумизъм, който е опасен за психиката й. Ако попадне под психически контрол, няма да може да се освободи нито в този, нито в другия живот, понеже е инертна и й липсва волева съпротивителна сила. Доста е страхлива, боязлива и плаче при предизвикателство.
Обича
бездействието
повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост.
Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост.
към текста >>
26.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА
,
,
ТОМ 22
В заключение, казваме: материя в действие или дух, и материя в
бездействие
или мъртва материя, спящ дух.
Аз говоря за материята в друг смисъл, а не както сега я разбират. Тя има особени качества, които малцина виждат. Според някои материята е нереална, само духът е реален. Значи, материята е спящ дух. Под „материя" те разбират спящото състояние на духа; щом духът се събуди, материята минава в друга форма.
В заключение, казваме: материя в действие или дух, и материя в
бездействие
или мъртва материя, спящ дух.
Като знаете това, не мислете, че материалните неща са нереални, т.е. недействителни. В духа се крият сили, чрез които формите се видоизменят , формата и субстанцията на материята са две различни неща. Атомите и молекулите в различните съединения могат да се изменят по количество, но субстанцията им е реална, действителна , вечна и неизменна . Това е един отвлечен въпрос. Вие се интересувате от въпроси, които се отнасят до сегашното време.
към текста >>
27.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя
,
,
ТОМ 24
Видимото
бездействие
на П.
Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения. След това, за близо две години, П. Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията.
Видимото
бездействие
на П.
Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
към текста >>
28.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
В това време войската се изморява от
бездействие
и страната финансово се изтощава.
И когато се откриват преговорите в Лондон, сръбски и гръцки делегати протакат да подпишат договора, докато са принудени от сър Едуард Грей. Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия. Русия изказва мнение да не се бърза. Имало още време. На 18 май, след подписването на мира, нова молба, на която арбитърът дава същият отговор.
В това време войската се изморява от
бездействие
и страната финансово се изтощава.
На нашите молби Русия някак странно не реагира, до като по едно време полуофициозът Новое Время почва да подготвя България да даде на Сърбия не само спорната, но и нещо от неспорната зона. Това загатване започва да става по-настойчиво докато българското правителство получава вече официално запитване, дали то не би се съгласило да отпусне освен спорната зона и нещо от неспорната. Разбира се, на дипломатическия език на Русия спрямо България това значи, че ние трябва да дадем. По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция. Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата.
към текста >>
29.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Българската хазна се изчерпва; българската войска се деморализира от
бездействие
.
Празнотата на нашите складове не е била неизвестна на Русия, като се знае как русофилските министри предано всичко са докладвали на руския агент в София. Значи, тя по това е знаяла много добре, че ние не можем да воюваме, нито сме искали да воюваме, по докладването Неклюдову всички решения на нашия Министерски съвет. Ако сме държали войнствен език, то е било само да прикрием нашата отслабналост и уж да плашим противниците та по-скоро да се съгласяват на договорния арбитраж. Като знаеше това и като искаше всячески да покаже, и чрез дипломати и чрез преса, че Сърбия е която не се подчинява на арбитъра, значи тя може да причини войната, то защо Русия пращаше параход след параход амуниции на тази уж непослушна Сърбия, и то ги пращаше под нашия собствен нос, по Дунава? 8. Минават недели и месеци.
Българската хазна се изчерпва; българската войска се деморализира от
бездействие
.
Положение критическо. Само едното право бе на наша страна, и това право бе силата на нашите държавници и водители. Защо едва тогава, в тоя критически момент, руската преса и г. Неклюдов подгатваха и запитваха - дали не ще бъдем наклонни да дадем на Сърбия, освен цялата спорна зона, но и част от безспорната? - "еще кусочек земли", както не веднъж подгатвал подмигвайки Неклюдов?
към текста >>
30.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Камбана, органът на републиканците, намира царя за виновен в...
бездействие
!
Най-главното, според мене, беше хубаво ударен по главата целия български народ от историческата истина - за която той беше затворил ушите си - че Русия не ни освобождавала от любов, нито ни покровителства от любов, и че когато ние, в даден момент, не искаме да я слушаме, то тя може да ни унищожи, както и без малко щеше да го направи, ако не и попречиха външните условия - удар. който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили. Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно. И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат отговорността, а не да се сговаря само на него. И не е ли странно, недавно в.
Камбана, органът на републиканците, намира царя за виновен в...
бездействие
!
Ако се бърка - „личен режим"! Ако не се бърка - бездействува! И тъй зле, и инак зле! Но той все пак бил „злото на България"; "злият гений на нашето Отечество"; "нищо добро не е той донесъл откак му е стъпил крака на таз земя". Осъдително е едно такова безогледно ругание.
към текста >>
31.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
"Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе,
бездействието
го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество.
Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери. Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!... Каква е характерната черта на българина?
"Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе,
бездействието
го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество.
Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си.
към текста >>
32.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Това нейно
бездействие
правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим.
В 3 часа и 20 минути тоже сутринта, атакува 3-а дружина - Ломци, но и оттук отбит със загуби за него големи. На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни тактически пунктове на полковите участъци. До 8 часа и 45 минути всички окопи, ходове за съобщения, скривалища, са разрушени. Бойците няма къде да се укрият, а нашата артилерия, безучастна зрителка на тия ужаси и разрушения, морални и технически мълчи!... Молби се отправят постоянно и се иска нейното съдействие, но тя все си продължава да мълчи!
Това нейно
бездействие
правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим.
Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!... В 91/2 часа сутринта командира на полка и командира на 2-а дружина подполковник П. Кр. стоят в един ход за съобщение, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието на двамата началника. Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската висота", защото 15 полк не можеше да види нищо от това, което работеше противника пред лицето му - характера на местността закриваше всичките му действия... Взеха се мерки за париране готвещата се атака.
към текста >>
33.
2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472
,
,
ТОМ 25
След обикновения рапорт на началника на атаката, атакуващите части бяха горещо похвалени и с най-ласкави поздрави поздравени за бляскавия успех, а батареята остана в
бездействие
и тук, макар че имаше много благодарна цел, поради липса на снаряди.
Бляскав бе резултатът още и за това, че от страна на атаката не се дадоха никакви жертви - нито убити, нито ранени, нито загубени. Всички бяха упоени от тази славна победа и позицията гръмна от песента "Съюзници, разбойници". Вляво се чуваше вече "Шуми Марица" и българското "ура" от другите части на дивизията, които бяха почнали атаката си, а нашата I дружина и 7-а рота се явиха след това от к. 454. Към 5.30 часа сутринта победният ракет се подаде и всички щабове на полка, бригадата и дивизията, както и една полска с. с. батарея пристигнаха "на галоп".
След обикновения рапорт на началника на атаката, атакуващите части бяха горещо похвалени и с най-ласкави поздрави поздравени за бляскавия успех, а батареята остана в
бездействие
и тук, макар че имаше много благодарна цел, поради липса на снаряди.
Това дело на герои-Бдинци внесе в историята на полка им още една златна страница.
към текста >>
34.
2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)
,
,
ТОМ 25
Другите батареи останаха в
бездействие
с тежките си бойни обози, защото не можаха да излязат от шосето поради стръмните му брегове от двете страни.
Изненадата не бе голяма, защото това не бе първи път. Ефектът бе слаб: никакви загуби в колоната, само големите щабове изпаднаха в комично положение, защото в пълен кариер трябваше да се пръснат из полето, за да открият фронта на колоната, като се отказваха от предлаганото им сръбско гостоприемство, проектирани да бъде едно от най-тържествените, с кърваво жертвоприношение на чадата на ограбена България. Авангардът бързо се разгърна в боен ред, прегази р. Арнаут и потъна в града, като стремително го премина и излезе на западната му окрайнина по височините, където и спря в престрелка. Една скорострелна батарея успя да откачи и застана на открита позиция по десния бряг на реката, а главните сили на колоната се развърнаха в боен ред и бързо се покриха в гъстата върбова гора, вляво от шосето и източно от града.
Другите батареи останаха в
бездействие
с тежките си бойни обози, защото не можаха да излязат от шосето поради стръмните му брегове от двете страни.
Населението, което така "тържествено" бе устроило тази среща, изчезна и като че в земята потъна заедно с белите си байраци. 2-ра дружина от главните сили на колоната напусна веднага гората и се прехвърли през реката, която с една част от войниците си прегази, а с друга - се прехвърли през разрушения железен мост. Бе вече здрач, когато цялата колона зае западната окрайнина на града. Стрелбата утихна. Нощта тури край на действията и колоната занощува на запад от града така: авангардната дружина, усилена с 7-а рота - на позиция на к.
към текста >>
35.
12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ
,
ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.
,
ТОМ 25
Така и вие, не стойте в
бездействие
, а се гответе.
" Във водата няма частна собственост. Ще ми кажете: "Ние ще дочакаме това нещо, бъдем свидетели на тези времена." Не стойте да дочакате това време! Гледайте да не направите грешката, която е жената на Толстоя направи. Толстой още преди 20 години предсказа какво ще стане с Русия и казваше на жена си: "Хайде да раздадем богатството си, да се уединим някъде и да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля." - "Раздай своето богатство, аз не искам да направя същото", отговаряше жена му. Наистина, след 30 години се сбъдна предсказаното на Толстоя.
Така и вие, не стойте в
бездействие
, а се гответе.
Ще кажете: "Ние сме готови да изпълним Волята Божият, когато дойде времето за това." Това не е готовност. Като ви говоря това, не разбирайте, че искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, с което да разберете дълбокия смисъл на Божествения свят и да ви избавя от излишни страдания. Нашият живот тук на земята е частица от великия Божествен свят. Ето защо, ние трябва да се приготвим за онзи велик свят, на който трябва да станем граждани..." "... Ще кажете: "Ние ли да поправим света? " Ами нали вие го развалихте?
към текста >>
36.
10. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 февруари 1913 г., село Подима
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Наистина, сега се чувства от всички така да се каже
бездействието
.
Учителю, не ще ли да падне Одрин? Нима тоя град ще бъде още в тъмница? Не е ли волята на Отца да пусне Светлина в тия дни още своите Божествени лъчи и в тоя град! Вярвам, че с падането на Одрин ще настъпи по-интензивна работа за облагородяване световните нрави, за прогреса на избрания български народ, за въдворяване по-скоро на Твоето Царство О Господи. А мир на земята не ще ли има или ще е угодно Богу да продължи още тая година освобождението и на останалите роби!
Наистина, сега се чувства от всички така да се каже
бездействието
.
То вредно влияе във всяко отношение, особено в развиване пороците. Желанието на всички се свежда: или напред до окончателно уничтожование на полумесеца, до "отсичането на неплодните пръчки" или до сключване мира. Знае се едно, обаче, че всичко каквото дойде е само за доброто на България и с радост да го приемеме, с дълготърпение понасяме, като хвалиме и песнопееме Богу Господу, Комуто Слава да бъде във вечността и Името Му благословено всякога. Амин! Ваш верен и послушен ученик под постоянния Ви контрол Минчо Сотиров. ------------------- [1]3абележка на съставителя: Псалом 115:1, Библия на Учителя, издание 1885 г.: "Не нам Господи, не нам, но на името Си дай слава.
към текста >>
37.
3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г.
,
3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения
,
ТОМ 26
- би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото
бездействие
- вижда един хармонично устроен свят.
Тия ръце бързат да натрупат определено количество човешки снопе, поспрат за миг, после отново, с удвоена бързина косят, за да наваксат изгубеното време... Дали не се е събудил някой нов гений на земята, който иска нов свят да създаде, та старият гледа съвсем да изличи, за да разчисти мястото на новия. Дали? Дали? Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини. Те изпърво са разхвърляни в безпорядък тук и там, и непосветеното око ще се чуди за какво е всичко туй! Какъв безпорядък!
- би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото
бездействие
- вижда един хармонично устроен свят.
Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно, целесъобразно. И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са целесъобразни, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония. Кой непосветен би помислил, че от разхвърляните форми в една огромна мастерска в края на краищата ще се създаде една „Нормандия" или „Куин Мери", тая мечта-утопия още на Жюл Верна, ония плаващи градове, снабдени с всички удобства за едно отбрано общество, което, носено от величествения параход, често пъти няма никаква идея за всичкия огромен труд на хиляди техници: инженери и работници - изпълнители на първоидеята на главния инженер, който е изработил плана? Днешните събития на приличат ли също така на една велико замислена драма, изпълнена в няколко кървави действия, играна от велики в света артисти, от която драма са ни известни само първите актове, а последующите още се не знаят и напразни са опитите на несведующите да ги предугадят? И ако за „Нормандия" бдят интелигентни съзнания за нейната цялост, издръжли-вост и рекордност всред четирите елементи на природата, та здрава и невредима да обслужва движението по мощните океани, колко по-велики, пропорционално на величието на природата, интелигентни съзнания, свръхгениални инженери и архитекти пазят този грандиозен параход - земята, да пристигне навреме на своето отвеки определено място, пазят стъпка по стъпка, действие след действие, да се изпълни мощния план на ония интелигентни сили, които управляват природата, които са велики и прекрасни, както в атома, така и във вселената, и които имат за цел само благото на човечеството?
към текста >>
38.
34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Така, във физическо
бездействие
и отдих, ние прекарваме времето до 3-4 часа.
Най-сетне чуват се познатите звуци на сигнала. Ние захвърляме работата и пак тичаме да се прохладим в рекичката. Обеда ни е все същия: неизменния фасул с постно масло и пипер. Само когато излезе наш зеленчук, започнахме да си разнообразим яденето. След обед всички се изпокриват в своите кътчета: един в колибата, друг под храстите, трети чете или пише.
Така, във физическо
бездействие
и отдих, ние прекарваме времето до 3-4 часа.
След това отиваме пак на работа и работим докато залезе слънцето. И пак се къпем, и като се навечеряме, отиваме да спим, да четем или пишем. Когато ни се свършваха дървата, ние захвърляхме по-рано от обикновено работата и с брадви и върви отивахме в гората всички, та да си приготвим запас за няколко дена. Аз и досега не мога да забравя онази радост, която изпитвахме от тази работа - разходка. Навлезем дълбоко в гората, разлутаме се във всички страни и търсим сухи клончета полуизгнили пънове или отсечени вече от някого стройни дъбчета.
към текста >>
39.
5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович.
,
,
ТОМ 35
Независимо от
бездействието
му, след като тайната на Манол била разкрита, той бил поставен под наблюдение.
Миркович бил назначен за градски лекар в Лом в края на 1868 г. Той бил приятел на известния Манол ефенди - ръководител на създадения за борба с революционното движение „Черен кабинет” в Цариград. Манол обаче използувал отпуснатите от правителството средства не във вреда, а в полза на народното дело и посветил в плана си и д-р Миркович. Съгласно този план, последният дошел в Лом с намерение да организира народа за въоръжена борба срещу турската власт. С положителност може да се твърди обаче, че д-р Миркович не е успял да извърши каквото и да било, тъй като той своевременно се осведомил, че в плана бил замесен и владиката Доротей от Берковица, за когото в Лом се разнасяла лошата слава на предател на съзаклятието през 1868 г.
Независимо от
бездействието
му, след като тайната на Манол била разкрита, той бил поставен под наблюдение.
От едно разпореждане на Великото везирство до Дунавския валия, носещо дата 6 октомври 1869 г., узнаваме, че още тогава д-р Миркович бил заподозрян и предстояло неговото задържане. „Получих Вашето писмо - казва се в това разпореждане -заедно с един препис от писмото на видинския мютесарифин и превод от заловеното писмо, изпратено до градския лекар в Лом, Миркович, от страна на известния бунтовник Манол, и разбрахме тяхното съдържание. Понеже по тоя въпрос по-преди в отговор на друго Ваше писмо бяхме съобщили на Ваше Превъзходителство нашето мнение, съобразно с това ще постъпвате спрямо всички лица, които биха взели участие в бунтовническите действия заедно с гореказания.”392 В края на 1869 г. д-р Миркович бил арестуван и откаран във Видин. Съдили го в Цариград и го заточили в Диарбекир.
към текста >>
40.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Време се минуваше, а децата им се без работа седяха и прекарваха времето си в
бездействие
.
Но не надълго. Не се мина много време, когато Арендоренко повелява да се изхвърли сичкото училищно имущество и го предава на военните за болница. Децата требваше дълго време да се не учат и да кръстосват улиците. Жално беше на родителите да гледат децата си без занятие, но при сичкото им старание, нямаше какво да правят, защото тъй беше угодно на Арендоренко. Дългото чакане на колонистите да си изпълни управляващий обещанието си и да се погрижи като началник и намери друга къща за школа не се оправда.
Време се минуваше, а децата им се без работа седяха и прекарваха времето си в
бездействие
.
Болградци се събират един празник и направят из между си едно пожертвование, с което наеха къщата на г. А. Узунова, преправиха я да се съберат децата, след което се начена втори път учението. Но за колко ли? - Само за двадесет дни. Арендоренко сега имаше възможност да си изпълни зловредното желание.
към текста >>
НАГОРЕ