Търсене в текстове за 'Безверие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр.
Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли? Всичко природата е дала в грамадно изобилие. Ние познаваме природата като най-велик майстор. В своето творчество тя е предвидила възможностите и е създала условията.
към текста >>

2. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго.
към текста >>

3. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма?
Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба!
към текста >>

4. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие.
От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация.
към текста >>

5. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество.
Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство. Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината.
към текста >>

6. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн.
Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има песни, които лекуват безверието.
Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш. Да кажем, че някой е болен от някоя органическа болест. Да почне да се лекува чрез пение. Също тъй, да кажем, че някой е скръбен. Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари.
към текста >>

8. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От безверие във вяра!
Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот". От смърт в живот! От безверие във вяра! От зло в добро! От безлюбие в Любовта! * * *
към текста >>

9. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тогава вярата идва на мястото на безверието, любовта - на мястото на безлюбието.
– Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която като се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогава вярата идва на мястото на безверието, любовта - на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за развиване на всички ония дарби, които трябва да се проявят. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Като почне да пее, ще рисува хубаво.
към текста >>

10. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защото натам водят и безверието, и безлюбието, и безправието, и всички отрицателни състояния.
Злото в човешкия живот произтича не от това, че светът е неоправен, а защото в живота винаги се явяват две възможности: едно божествено благо може да се използува или добре, или зле. Зле използуваното благо е зло, добре използуваното благо е добро; в първия случай в човешкото съзнание светът изглежда пълен с противоречия, „неоправен", във втория случай той е „оправен". Онзи, който не разбира, мисли, че злото съществува като някаква същина, досущ така, както считат и тъмнината за никаква реалност. Такъв човек лесно може да се обезвери: той престава да вярва в Бога, в Неговата Промисъл, в Любовта, в Правдата. Ала що очаква в края на краищата тоя човек: робство. Защото натам водят и безверието, и безлюбието, и безправието, и всички отрицателни състояния. Те са, които създават всъщност човешкият ад. Хората сами си създадоха ада. Безлюбието е основата на ада. И няма защо да го търсим някъде; той е в човешкия живот. Идете на бойното поле, където грамадните самолети, подобно на никакви зловещи птици, снасят отгоре от въздуха своите яйца-бомби дори до 1000 кг.
към текста >>

11. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност.
В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието. Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието. Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна частица, като денят и нощта". „Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност.
към текста >>

Той напусна полюса „като завинаги остави частица от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на младостта си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно.
Естествено, не е необходимо всеки да се отдели в Южния полюс за да намери себе си, да преоцени нещата, да види Бога. Зрелите души намират времето и местото. Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството. На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот. Той напусна полюса „като завинаги остави частица от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на младостта си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно. в замяна отнасях нещо, което никога до сега не бях ценил достатъчно — простата красота и чудо да чувствуваш, че си жив и едно ново, по смирено понятие за ценностите в живота. Животът ми отново в цивилизования свят не ме промени. Сега водя по-просто съществувание с много по-дълбок вътрешен мир." Той завършва: „Човек почва да се приближава към мъдростта, едва когато признае в себе си, че не е вече необходим." Много са пътищата, по които човек може да стигне до себе си. Важното е да е узрял за това. Тогава той почва нов живот.
към текста >>

12. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме.
Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието.
към текста >>

13. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората умират от страх, от безверие, не от глад.
Ние, които вярваме в Бога, да вземем пример от тях. Ние вярваме в Бога и се боим, че ще умрем гладни. Ако имаме един добър баща и една добра майка, които ни обичат, може ли да умрем гладни? Ние ще умрем гладни, ако не ядем. Щом се откажем от яденето, ще умрем гладни. Хората умират от страх, от безверие, не от глад. Гладът е център на физическото поле, който прави човека деятелен. След това идат другите дейности. На тази деятелност помагат човешкият ум, сърце и воля. Силите в природата, които помагат на него, са светлината, топлината и силата. Гладът е първият предвестник на живота.
към текста >>

14. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш.
Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти. Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно. Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро. При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност. Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки човек може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света. Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш. Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог. Вярата в живия Бог носи разцвет на тялото, сърцето и ума. За в бъдеще човек ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили.
Благата Милва ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА Жарките лъчи на лятното слънце позлатяват нивята и превръщат в златен плод житните зърна. В градините плодовете на дърветата се червенеят, цветята ухаят и в дълбочината на гъстака се носи песента на птичките. В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак. И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили. Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат покоя, който напразно моето сърце се силеше да защити. Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя. Надявай се, във всичко се надявай на Него и вярвай; в твоето изплашено сърце и в твоя смутен ум пак ще проникне топлината на всеобемащата Му длан.
към текста >>

Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя.
В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак. И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили. Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат покоя, който напразно моето сърце се силеше да защити. Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя. Надявай се, във всичко се надявай на Него и вярвай; в твоето изплашено сърце и в твоя смутен ум пак ще проникне топлината на всеобемащата Му длан. Излез из затворената стая и виж: на синевата на безкрайното небе облаците не отнемат красотата. Ти ме докосна с любовта си, Повелителю, и пробуди моето същество. Остави всичките си измами да изгорят, мое сърце, като отдадеш последната си жертва. Така в Неговата топлина и светлина ще узреят най-съкровените ти мисли и копнежи; Той ще изопне разслабените струни и в твоя нерадостен дом пак ще затрепти мелодията на Неговото съвършенство.
към текста >>

16. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тогаз вярата идва на мястото на безверието, любовта на мястото на безлюбието.
- Кои са постиженията на музиката. - По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват своята грубост. Има обикновена музика,музика на сенките. Но има една музика, която като се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогаз вярата идва на мястото на безверието, любовта на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за разбиване на всички ония дарби,които трябва да се проявят. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Като почне да пее, ще рисува хубаво.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим.
че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща хъм Него. Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота.
(Т.Ч.) Обикнете живота! (Кришнамурти.) Апел на Международна женска лига за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг. в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние. Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна. Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път! Вечността никога не е останала без свидетели. Това сме именно ний, хората, които сляпо, невежествено, доброволно и страхливо сме пропуснали да търсим и намерим пътя. И на вас, братко, сестро, приятелю или страннико, които имате сърдечна болка, измъчени сте от търсене и обезкуражени, и на вас, които с отворени умове търсите великите реалности, ние ви носим една нова вест и един горещ апел едновременно.
към текста >>

Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка.
Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията. Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим. Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! от Учителя И. Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка. Отворете сърцата си за тази Божествена Любов, която като огледало отразява нашето единство. Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце. Поемете ръката ми и търсете заедно с мене вашите изгубени братя и обгърнете ги във вашата любов, която е апотеоза на всичко съществуващо, любовта, която може да победи всичко, дори и самата смърт. OI деца мои, нищо друго няма значение в равносметката на нашия живот освен Любовта. „Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"?
към текста >>

19. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието!
Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй! Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични мисли. Навред, с известни изключения. се шири страданието и мъката, причинени от мизерията, от униженията, от тиранията, от жестокосърдечието и алчността на едни над други. Вслушайте се и ще чуете стоновете на милиони хора по лицето на земята, тъй богато надарена от Твореца с блага, изтръгнати из наболелите им сърца: взрете се и вие ще видите измъчените им и разкривени от тегло и мъка лица! Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието! Идете всред шумния и замайващ със своя външен блясък град — и там ще откриете върху лицата на масата, на работния народ, на пролетария същия печат на страдание, на отчаяние, а в душата му кипи злоба и бунт! Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта.
Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието?
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба.
Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала. Доброто семе, което е посадено, трябва да израстне. Работете върху това семе, работете върху органите на вашия мозък и не се обезсърчавайте. Когато дойде обезсърчението, то показва, че надеждата ви е слаба. Меланхолията показва, че вярата ви е слаба. Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба. Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата.
Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нощ на неведение, на безверие и отрицание.
— Може би не сме минали огнения пояс. гдето действа максималното напрежение. Страданията няма да престанат преди да поумнеем напълно. В единението на славянството е неговото спасение. Тъмна нощ е обгърнала преди всичко Русия — огромната люлка на целокупното славянство, народа — богоносец. Нощ на неведение, на безверие и отрицание. Нощ, в която силите на ада тържествуват, празнувайки своето надмощие, силейки се да изкоренят дори всека представа за Бога. Напразно! Колкото е по-тъмна нощта, толкова по-ярко светят звездите. И колкото е по-дълбока скръбта, колкото по-силно е страданието, толкова по близко сме до Бога! … За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие.
Един ден, когото човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златист цвят. Ясно-синият цвят в своите по високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие. А как действат белият и червен цветове?
към текста >>

Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви.
Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсите лошия човек отвън, той е вътре у вас. Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви. Даже и най-преданият човек понякога е изложен на изкушения. Това са изпити, чрез които се проверява човешкият характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата и в трите свята - във физическия, в духовния и в умствения свят. Грехът връзва човека, когато завладее умът, сърцето и волята му.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако изпее песента: Аз вярвам в Бога и остане в безверието си — значи не е пял правилно.
Тя е лечебна. Но за да може човек да пее, трябва да се е хармонизирал. Мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Тогава като пее, ще почувства една малка светлинка в слънчевия възел. Тогава значи е пропял правилно. Но ако изпее песента: Аз вярвам в Бога и остане в безверието си — значи не е пял правилно. В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше животинско чувство, най висш морал в животинското царство. Тази борба, обезверяване в човека, показва, че е слязъл, че се подал на влиянието на квартирантите си. Затова пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни? Каква нужда има от едните и от другите?
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания.
Тъй че за да може да помагате на хората трябва да познавате законите на живота, и състоянието, а което се намира някой, на когото искате да помогнете, за да намерите най-целесъобразният метод да му помогнете. Като не разбират това, съвременник хора си създават ред противоречия, които като не могат да си изяснят, започват да отричат разумността и целесъобразността в света и стават „безверници“. Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание. Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина.
към текста >>

А безверието се отнася до същества, които са под нас.
Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание. Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина. А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко.
Няма да се спирам да обяснявам разказа, но ще кажа само, че хората, в който едва сега се пробужда умът. не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви. Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко. Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
към текста >>

Но безверието не е никаква наука.
не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви. Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко. Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи, той все вярва в нещо.
към текста >>

само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието.
В случая, неговата вяра е фиктивна и необоснована на никакъв опит. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра в сенките на нещата. Но сенките имат значение до толкова, доколкото реалността е зад тях. Сако при реалността ние можем да учим и да добиваме знания. Само при съществуването на Бога. само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди вярата в Бога. Следователно безверниците. когато и да е, ще се върнат към вярата в Бога, понеже те са родили нещо, което е безплодно Сега аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува, защото това е глупост. Аз съм за онова, върху което нашият живот почива. Аз съм заинтересуван само в истината, която е всичко за мене.
към текста >>

Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди вярата в Бога.
Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра в сенките на нещата. Но сенките имат значение до толкова, доколкото реалността е зад тях. Сако при реалността ние можем да учим и да добиваме знания. Само при съществуването на Бога. само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди вярата в Бога. Следователно безверниците. когато и да е, ще се върнат към вярата в Бога, понеже те са родили нещо, което е безплодно Сега аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува, защото това е глупост. Аз съм за онова, върху което нашият живот почива. Аз съм заинтересуван само в истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, е всичко за мене и аз съм щастлив в тази истина.
към текста >>

Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората.
Истината, в която живея, е всичко за мене и аз съм щастлив в тази истина. И ако искате и вие да добиете щастието в живота, живейте в истината. Но вие се страхувате да не попаднете в заблуждение. Че по-голямо заблуждение от това, в което сега живеете, има ли? А че сте в заблуждение показва факта, че сте нещастни, че сте болни, че сте невежи. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане, те си създават нещастието. И всеки ден хората насила си създава своите нещастия. Какво им коства да вярват в реалността? Аз не искам да вярвате в някакво верую формирано от човек. Аз не искам да вярвате в едно несъществуващо слънце, което би ви описвал някой.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие.
Истината, изгонена от опетнения храм, трябва да намери своето убежище в сърцето на народа, в улиците на града. Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия. След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха. Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува. и знанието, което бе негово, е все още пазено от душите, които останаха верни на великото и тайнствено минало. Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи. Събудете се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда.
Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото. Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено, и да го отпечата в себе си. А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество. Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов. Любовта сама по себе си е една от мощните сили в света, която е неделима в себе си. и която разрешава всички противоречия в света. И за де разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силата на любовта. Любовта е, която разтопява всички твърди вещества и с нея може да направите всичко каквото искате.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието.
И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло.
към текста >>

За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието.
За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние мислим, че със закона на безверието всичко ще можем да обясним.
От какво зависи разумността? Ако ние грижливо проучим строежа, състава и пр. на едно житно зърно и след това го поставим в джоба си, какво сме постигнали? Друг е въпроса, ако посеем житното зърно и му създадем условия да поникне; тогава то ще ни покаже своята разумност. Извода е, че и в самите нас има също такава една разумност, каквато в житното зърно, на която трябва да създадем условия до се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието всичко ще можем да обясним. Никаква наука не е това. Безверника не вярва в съществуването на Бога. Значи все пак той вярва в нещо — вярва в неговото несъществуване. Тогава остава въпроса, кое е по-мъчно: да вярваме в това, което е. или в онова, което не е?
към текста >>

Безверието е нещо безплодно в света.
Безверника не вярва в съществуването на Бога. Значи все пак той вярва в нещо — вярва в неговото несъществуване. Тогава остава въпроса, кое е по-мъчно: да вярваме в това, което е. или в онова, което не е? Да вярваме в това, което не е, значи да вярваме във фиктивни неща, да вярваме в сенките. Безверието е нещо безплодно в света. Знание трябва, а такова може да има само при реалността. Мнозина като слушат, сметат че ги заблуждавам. Но аз ги питам: —Вие щастливи ли сте? Не. Тогава вие сте заблудени. Здрави ли сте?
към текста >>

32. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчението, какво нещо е безлюбието, какво нещо е безверието.
Разумният човек се отличава по своите възгледи. Разумният човек не разглежда нещата от гледището на триизмерния свят, той има съвсем други схващания за нещата, в сравнение с тия на обикновените хора. Той съди за нещата от причините към последствията. Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света. Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчението, какво нещо е безлюбието, какво нещо е безверието. Той не знае какво нещо е тъмнината. Ако поставите разумния човек в някоя изба, в най голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си. Той си носи светлината навсякъде. Дето и да го турите, в каквито и тъмнина и да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата, и свободно ще се разхожда, навсякъде му е светло. Разумният човек не можеш да го затвориш, не можеш да го излъжеш, не можеш да го вържеш, не можеш да го подкупваш.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие.
Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие. А как действат белият и черен цветове?
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие.
от Слав Камбуров. Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова. Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ, превел Хр. Досев. Из пещерите и усоите на Индия от Рада Бай (Ел. Блаватска). Днес и утре, от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал.
Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието.
Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното. Често човек се проявява като неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си.
към текста >>

38. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко безверие носи отрова в себе си.
От нечистотия се отравят. И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие.
Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В. Пашов (15) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”. „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра“. Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата в хората се намалява, и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се разрешават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топлата вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Казвам: Изучавайте природата !
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето.
Велика е ролята на малка България за идването на Новия Ден за човечеството. Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество. Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството. Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света. Българино! Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината! Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя).
Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия.
към текста >>

43. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Твоята вяра се обръща в безверие.
Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие. Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете. Намислите ли нещо, направете го. Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, влажно, вятър имало, не отлагай.
към текста >>

Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие.
Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр. Досев Днес и утре. от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свърхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев Висшата душа от Ралф Емерсон Листа из градината на Мория ч. I. Зов Листа из градината на Мория, ч. II. Озарение Специални окултни науки Хиромантия - тайните на ръцете — от Рашо Г.
към текста >>

44. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие говорихте убедително и тъкмо на време по отношение на вярата и болките на днешното време, когато безверието и общото отклонение са обзели човечеството.
В този дух, обаче има писма от много места. 1. Вегетарианско етично дружество - Белград Господину. . , Управата на Вегетарианското етично дружество, има чест да Ви благодари, за гдето се отзовахте на неговата покана да дойдете в Белград и да държите в нашето дружество две сказки „Моралните добродетели на човека, за неговото физическо и духовно усъвършенстване“, а другата за „Проблемът на храненето“ Тия сказки за нашите членове и всички гости бяха от голям интерес, както по своето съдържание, тъй и поради искреността да се помогне на ближния. С тях Вие показахте пътищата, които водят човека към нов живот. Вашите сказки бяха толкова важни и от голямо значение, че с тях вие ни показахте вашия духовен живот и правия път, и то в едно време, когато човек е предаден на най-грубия материалистичен живот. Вие говорихте убедително и тъкмо на време по отношение на вярата и болките на днешното време, когато безверието и общото отклонение са обзели човечеството. Вземайки любовта към Бога и ближния като най-важни в отношенията между хората, а Христа като най-велик идеал на нашия живот, Вие казахте най-ценните неща за нас. Вие ни казахте да проявим прави мисли, пламенни и благородни чувства, разумни постъпки. С това Вие ни отворихте път за новия, красивия и разумен живот. Вие внесохте светлина в тия тежки дни във всички слушатели — хората да почнат сериозно да мислят за своето спасение. Искрено Ви благодарим заедно с това и за всички жертви, които направихте за нашето дружество.
към текста >>

45. -

Без това, безверието ще продължава да се шири, защото църковните догми не могат да обяснят живота по начин, задоволяващ съвременния силно развит и взискателен ум.
Но ако погледнем на въпроса с отворени очи, нещо което малцина могат да сторят, ний ще потънем в един океан от съмнения. Много мислители смятат, че християнството не ще може да си възвърне своето мощно влияние върху духа, сърцата и ума на хората, и изобщо върху целия живот, докато не започне отново да учи отдавна забравената истина за прераждането. От средата на шестия век, християнското учение за предсъществуването на душата и прераждането е било изоставено и забравено, и една от причините за това е духовната тъмнина, която е заляла Европа при завладяването й от варварите. Тези варвари днес са вече цивилизовани и образуват големите нации на света. Крайно време е, следователно, изгубената истина за прераждането да заеме отново своето място между безценните съкровища на християнството. Без това, безверието ще продължава да се шири, защото църковните догми не могат да обяснят живота по начин, задоволяващ съвременния силно развит и взискателен ум. Но око прераждането отново заеме своето място като велик закон и свещена истина за човечеството, тогава ще имаме едно ясно и логично обяснение на живота и ще усвоим много безценни уроци, наблюдавайки развитието на нещата в света и прозирайки зад тях Божията промисъл и величествената цел на еволюцията, която прераждането по степенно осъществява. Прераждането разширява нашия хоризонт, води ни към познание на върховните реалности в живота и ни дава чувството за Вечността. То ни изпълва с удивление, пробужда нашето въображение, отправя духовния ни взор към дългата редица на вековете. Прераждането е вдъхновение за поета, светлина за философа, радост за светията, защото то сочи пътя към Бога. Колко трогателна и мила е тази поезия на миналото!
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи.
Който изучва доказателствата без предубеждение, ще признае психометрическите способности. Културният напредък не пречи в случая. Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да!
Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен. Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да! Това е тъй! Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни. Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието.
към текста >>

Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня.
Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да! Това е тъй! Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни. Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието. Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това. Така е било и така ще бъде. Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението.
към текста >>

Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието.
(Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните.
* * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН.
Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер.
III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения.
към текста >>

Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието.
Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити.
В списанието Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо убеден в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г. Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива. За да стигне до тая увереност, г. Панелен е събрал всичките извършени досега работи по предмета, било в религиите и древните посвещения, било в съвременните изследвания. Той изучва сложното образуване на човешкото същество, устройството му в тяло, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването на човешката личност, в допълнение на ония на Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално тяло“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти. Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити. Авторът не се задоволява само да ни убеди, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях. Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло. Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят.
към текста >>

– съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината.
Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например!
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вследствие на това, обществото обвини семейството на г-жа Хауфе в невежество и безверие, като си служи с такива средства.
„Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода. Тогава почнаха да подозират, че болестта й е работа на дявола и прибягнаха до помощта на едного, който бе известен с лечебните си способности чрез подобни средства. Вследствие на това, обществото обвини семейството на г-жа Хауфе в невежество и безверие, като си служи с такива средства. Но нима и по-културни и по-образовани хора не правеха същото? Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха. Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц. Никога вече тя не можа да се събуди напълно; гласът й стана рязък; говореше високо немски и един чужд език, на който и пишеше и който наричаше свой вътрешен език (ние ще говорим по-нататък за него).
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така че, когато влезем в общение с приятели, които са изгубили своята материална форма, но които, въпреки това, все още ни откриват своите характеристики — своята памет, личност, привързаност — по които сме ги познавали тука, ние можем да аргументираме за самите нас против безверието си, ако изпитваме такова, но не можем да не признаем, че доказателството е силно.
Може да се аргументира, както често се е правело, в подкрепа на учението за преживяването, че е напразно и обезсърчително да се предполага, какво всички човешки постижения са плод навременен спорт и че те нямат във вселената по-трайна стойност от тревата на полето. Ние, обаче, отиваме по-нататък; ние имаме по преки доказателства. Как дохождаме до съзнанието, че заедно с нас съществуват разумни същества, които имат свои собствени чувства, надежди и умствена дейност? Без съмнение, чрез пряка опитност, а не чрез спекулиране с тоя въпрос. Ние, наистина, можем да работим сами за себе си в тясно уединение и неизвестност за съществуването на когото да е; ние можем и да си представим, че другите хора са просто образи или двойници на самите нас, но това усилие ще е изкуствено и в основата си — абсурдно. Така че, когато влезем в общение с приятели, които са изгубили своята материална форма, но които, въпреки това, все още ни откриват своите характеристики — своята памет, личност, привързаност — по които сме ги познавали тука, ние можем да аргументираме за самите нас против безверието си, ако изпитваме такова, но не можем да не признаем, че доказателството е силно. А ако има добро доказателство, защо да не го приемем? Предполагаемият въпрос, навярно, би бил: „щом ние не виждаме това, как е възможно то? “ Ние не можем да оформим една теория (или нека предположим, че не можем) върху това, как заминалите ни приятели могат да запазят спомените си, след като са напуснали мозъка си, как им е възможно да чуват без уши, да говорят без ларинкс, да пишат без мускули и т. н. Ако ние вземем такава насока на мислите си, ние ще трябва да противопоставим една теория — или не още теория — на фактите. А аз отговарям, че не можем да обясним дори как ние, хората, вършим тези неща тук на земята, и сега.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

сами ще се удушат от своето безверие.
от греха. В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове. Пророци, ясновидци и велики духовни учители. начело с Спасителя Христа, със засвидетелствали с ученията си и със запечатали с делата си тая лъчезарна истина. А бездушниците, които не вярват в нея. сами ще се удушат от своето безверие. Защото такъв е законът на Духа, който ражда живота . . . Ст. _____________________________________________ 1) Вж. „Безсмъртието на плътта“ от Прентис Мълфорд („Всемирна Летопис „, год. II, кн.III.), статия, преведена и от г-жа Ел.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В това писмо косвено се въздига в култ безверието като единствено средство за изход от тягостното състояние на душата.
Това бе период на адско състояние за една честна душа, като Белински. А Белински не беше единствена личност, стенеща под режима на нагайката и далечните сибирски зандани. Плеяда борци: декабристи, терористи, нихилисти, народници, разночинци живееха с мисълта за облекчение съдбата на Русия, в която имаше привилегия само дворянското общество, особено до премахването на крепостничеството. Всеки спомен за тая плеяда — труженици буди умиление до сълзи на очи, защото не може да не се трогне душата при вида на онова самопожертване за „делото“, с което се илюстрира бушуващото състояние на нашия вътрешен мир, когато равновесието му се наруши. И, твърде естествено бе интелигенцията да дойде във възторг от съдържанието на едно писмо, излязло от ръката на най-силния и най-честния по него време литературен критик в Русия. В това писмо косвено се въздига в култ безверието като единствено средство за изход от тягостното състояние на душата. Продукт на това състояние, то се явява и като средство за облекчение. Чудно ли е, след това, че младежта е знаела „наизуст“ това писмо? Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински. В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм?
към текста >>

Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят.
Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа. Философската формула на Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост на буржоазните мислители оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези мислители, ред години служи за основа на оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2). Никъде философската мисъл относително нейното приложение в практическия живот не се затруднява и не изпада в грешки както при. определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна. Понятието за действителност, на дадена материална вещ, или право, или отношение се определя от традиции, нрави, обичаи или от специални законоположения.
към текста >>

Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога.
Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема. Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването висшите сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите. В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински. Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба. Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие.
към текста >>

Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия.
И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема. Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването висшите сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите. В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински. Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба. Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога.
към текста >>

Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи.
В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински. Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба. Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той.
към текста >>

Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо.
Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба. Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37869811058044