НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
511
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Писмо към
младите
– Сеятел Благоразумието – Г.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Книгата – С. К. Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N. Словото на Учителя. Виделината и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189) – Влад Пашов.
Писмо към
младите
– Сеятел Благоразумието – Г.
Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото. Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания.
към текста >>
Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не
младежите
, утрешни граждани и творци в живота.
А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички! Щом се събуди това начало в един индивид, той става истински човек по образа и подобие не своя създател. Цел на човека е да придобие съвършенство, да достигне първообраза. Доста е това за него. Всичко друго е от неприятеля му.
Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не
младежите
, утрешни граждани и творци в живота.
Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб. Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и тръни. Хората са като градина. И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета.
към текста >>
Старата баба ще живее по един начин, а
младата
мома по друг начин.
Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене.
Старата баба ще живее по един начин, а
младата
мома по друг начин.
Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към текста >>
А на
младата
мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал.
А на
младата
мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата. А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно.
към текста >>
Та на онези от вас, които сте
млади
, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата.
Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
Та на онези от вас, които сте
млади
, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата.
А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант?
към текста >>
А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на
младите
.
Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата.
А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на
младите
.
На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса.
към текста >>
Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на
младите
.
Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата. А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно.
Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на
младите
.
Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия.
към текста >>
Как може
млад
човек да изрази страданията на един велик музикант?
Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата. А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите.
Как може
млад
човек да изрази страданията на един велик музикант?
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата.
към текста >>
Младият
не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса.
А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант?
Младият
не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса.
Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече.
към текста >>
А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на
младия
.
Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче.
А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на
младия
.
Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество.
към текста >>
Докато са били
млади
те са се молили повече.
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата.
Докато са били
млади
те са се молили повече.
Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато държите речта възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви направят критика.
към текста >>
според мен, молитвите са за
младите
, а на старите стомни им трябват.
Аз бих желал да кажете така: Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т. е. повече богатство. Страданията са богатство за човешката душа. Тъй че.
според мен, молитвите са за
младите
, а на старите стомни им трябват.
вода да носят. Като пълнят и изпразват стомните, те ще разберат защо сърцето се пълни и изпразва. Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти.
към текста >>
На
младини
тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча.
На
младини
тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? — Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
към текста >>
И след това като
млада
булка ще й дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? — Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
И след това като
млада
булка ще й дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
В бъдеще земята ще бъде княгиня. Щом земята е княгиня, и Вие ще бъдете княжески синове и дъщери. Сега пожелавам доброто на вашата майка. Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189 I Следователно, когато говорим за християнството, ние разбираме учението на любовта.
към текста >>
Пашов ПИСМО КЪМ
МЛАДИТЕ
Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното.
А колкото до това, че ученията ги има и в другите религии, това е факт, който трябва да се изясни. Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В.
Пашов ПИСМО КЪМ
МЛАДИТЕ
Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното.
Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството.
към текста >>
2.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската
младеж
се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“.
Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете.
Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската
младеж
се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“.
Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието.
към текста >>
„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето
младежта
бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“.
Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието. „Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони.
„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето
младежта
бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“.
Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело.
към текста >>
Младият
чокоин беше някак неспокоен.
трябва да ги подгонят . . . тя моята Капаука, така както я виждаш — знае що е нужно . . . Довежда ти, господин Григорица, сърната до дулото на пушката“.
Младият
чокоин беше някак неспокоен.
Въздъхна дълбоко и тръгна след Васил с приготвена пушка. В бавно снишаване на долината се откриваше една полянка, която като че ли спеше всред мъглива светлина, в неподвижна самотност. Горският изправи главата. Чокоинът се сепне. Кучешки лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак.
към текста >>
3.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Млад
колар, доволен от печалбата си, седнал на колата без особена грижа и покарал ало конче към прихлупената своя хижа.
И сестра С. замлъкна и се замисли. Всяка мисъл, спомен за най-любимият й син, който вече не е между живите й носи и радост, и скръб. Наистина, колко странни неща се случват в човешкият живот! Benitta Кон и кола (басня) Минал ден и сенките станали дълги, слънцето залязло.
Млад
колар, доволен от печалбата си, седнал на колата без особена грижа и покарал ало конче към прихлупената своя хижа.
Карал той по равни друми и повтарял във ума си чуените на пазаря новини и глуми. Ала тука ненадейно прозвучала песента на Алча: Моя хубава количке, колко драга ми си ти! Всичко твое като златно пред очите ми лъщи. Твойта красота ме радва, твоят шум ме весели, Твойта дружба ме окриля, ти подслаждащ мойте дни. Аз те любя, мое злато, с чиста, искрена любов, И за тебе безусловно аз за всичко съм готов.
към текста >>
4.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой
млад
човек трябва да играе ролята на старец.
Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без това да представлява твоя действителен живот. И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. И всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре.
Някой
млад
човек трябва да играе ролята на старец.
Вървя по улиците и виждам, че един млад човек въздиша. По нататък виждам, че един стар въздиша. Проверявам и виждам, че младият и старият имат разстройство в черния дроб. Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам?
към текста >>
Вървя по улиците и виждам, че един
млад
човек въздиша.
И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. И всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре. Някой млад човек трябва да играе ролята на старец.
Вървя по улиците и виждам, че един
млад
човек въздиша.
По нататък виждам, че един стар въздиша. Проверявам и виждам, че младият и старият имат разстройство в черния дроб. Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам? — Да ядат лимони.
към текста >>
Проверявам и виждам, че
младият
и старият имат разстройство в черния дроб.
И всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре. Някой млад човек трябва да играе ролята на старец. Вървя по улиците и виждам, че един млад човек въздиша. По нататък виждам, че един стар въздиша.
Проверявам и виждам, че
младият
и старият имат разстройство в черния дроб.
Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам? — Да ядат лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон докато стигнат до десет лимона. Като стигнат до десет лимона, ще започнат да се връщат назад.
към текста >>
5.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за
младежки
устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота.
Последната е неразривно свързана с творчеството и със свободата (вътрешна, истински реална свобода). Нека всички се стремим, покрай външната култура, покрай външното образование, които често могат да бъдат само едно краткотрайно и повърхностно лустро, да придобиваме все по-вече и по-вече тази истинска, духовна култура. С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата.
Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за
младежки
устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота.
Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града.
към текста >>
Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание
младежи
.
Нека всички се стремим, покрай външната култура, покрай външното образование, които често могат да бъдат само едно краткотрайно и повърхностно лустро, да придобиваме все по-вече и по-вече тази истинска, духовна култура. С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата. Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота.
Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание
младежи
.
Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града. Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си.
към текста >>
Очите, неговите вътрешни очи, се разтварят и пред тях се понасят, една след друга, светлите картини на безгрижната
младост
, на юношеския жар и упоение от живота, на детинска вяра и светли надежди.
Днес това, утре това и в други ден пак същото това . . . И изведнъж, неочаквано, ти запяваш своята песен. Като че ли крайчеца на някаква тежка завеса изведнъж почва да се повдига в душата на бедния занаятчия. Като че ли някаква нежна ефирна ръка леко се докосва до рамото му и нейното докосване произвежда необясним сладък трепет, който изпълва цялата му душа.
Очите, неговите вътрешни очи, се разтварят и пред тях се понасят, една след друга, светлите картини на безгрижната
младост
, на юношеския жар и упоение от живота, на детинска вяра и светли надежди.
Усмивка озарява лицето на човека. Погледът му става светъл и радостен. Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му. — О, колко хубав е животът! — прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си.
към текста >>
Защото тя изпълва с
младост
, с вяра и надежда.
Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти.
Защото тя изпълва с
младост
, с вяра и надежда.
Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици. Благословена да бъде твоята песен! Пламен Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“
към текста >>
6.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Витамин А подтиква растежа на
младия
организъм, предпазва от възпаления на очна-та роговица и от „кокошата слепота“, също от бъбречни пясъци и камъни.
грозде Белтъчините и тлъстините са в минимално количество и нямат някакво особено хранително значение, но голямо диетично. Ферментите в гроздето подпомагат храносмилането и това е от полза за организма. Протеоличният фермент смила лесно белтъчините. Ароматичните вещества усилват апетита и сокоотделянето на всички жлези. Особено важни са витамините, („животодатели“, растителни хормони), които се съдържат в гроздето — главно А, В и С.
Витамин А подтиква растежа на
младия
организъм, предпазва от възпаления на очна-та роговица и от „кокошата слепота“, също от бъбречни пясъци и камъни.
Витамин В предпазва от някой нервни болести, също от болестта бери-бери и пелагра, увеличава устойчивостта против диарии. Витамин С предпазва от скорбута, от диарии, усилва устойчивостта против заразни болести, също засилва лигавиците, лекува анемиите и др. Най-богати с витамини са ония сортове грозде, които са тъмно оцветени. Витамините се намират около ципите и семките на плодовете. Затова гроздето не само храни, но и предпазва човека от много болести.
към текста >>
За малки деца гроздовият сок е чудесна храна — даже и на кърмачетата трябва да се дава, за да расте и крепне техният
млад
организъм чрез минералните соли и витамините.
Витамин В предпазва от някой нервни болести, също от болестта бери-бери и пелагра, увеличава устойчивостта против диарии. Витамин С предпазва от скорбута, от диарии, усилва устойчивостта против заразни болести, също засилва лигавиците, лекува анемиите и др. Най-богати с витамини са ония сортове грозде, които са тъмно оцветени. Витамините се намират около ципите и семките на плодовете. Затова гроздето не само храни, но и предпазва човека от много болести.
За малки деца гроздовият сок е чудесна храна — даже и на кърмачетата трябва да се дава, за да расте и крепне техният
млад
организъм чрез минералните соли и витамините.
Гроздовият сок е същински животворен еликсир за деца и възрастни — плодово мляко, течни слънчеви лъчи. Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно разкошно меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“. Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3.
към текста >>
Нека особено
младите
не забравят това и да не прахосват златното си време — най-благоприятните години за придобиване основа в музиката.
Ако държавата не е достигнала да съзнае това, то родителите, които истински обичат децата си, не трябва да го забравят. Всяко дете на 10 годишни възраст, и дори по-рано, трябва да притежава музикален инструмент и да учи музика! Това е най-голямото добро, което може да се направи на подрастващото поколение. Защото човек може да научи и да знае хиляди неща, той може да придобие богатства, почести и слава, той може да пожъне всякакви успехи в живота и да плува в материално благополучие, но нищо не е в състояние да внесе в живота му онази светла струя на вътрешно задоволство, на вътрешен мир и радост, на истинско, вътрешно спокойствие и щастие, които ни дава музиката. Музиката не може да се замени с нищо!
Нека особено
младите
не забравят това и да не прахосват златното си време — най-благоприятните години за придобиване основа в музиката.
Учете музика, защото музиката е ключа на щастието и първото условие за успех във всяко направление! С К. В храма на природата На юг скалисти върхове със снежни преспи. Към север красива долина с борова гора, ливади, пасбища, поляни. Кристално чист поток тече пенливо надолу, бърза, бърза и пее чудна песен.
към текста >>
7.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младоженецът
, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува.
Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво.
Младоженецът
, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува.
Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
към текста >>
“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което
младоженецът
оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!
“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което
младоженецът
оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към текста >>
Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и
младоженецът
.
Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и
младоженецът
.
Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма.
към текста >>
То укрепява, предпазва, лекува,
подмладява
.
белтъци 16 — 28 гр., мазнини 12 — 13 гр., плодови киселини 11 — 15 гр., калории 2800 — 3400. От гроздето може да се приготвят още: Петмез (несгъстен мармалад — с или без резени от тикви, дюли, ябълки — речел), Туршия (грозде, поставено във варена шира със сироп, в каци), разни сладкиши, сиропи и др. Така прясното грозде може да се яде в продължение на 5 — 6 месеца, а преработено — през цялата година. Тогава ще са нужни още много лозя. Гроздето е отлична храна и лекарство.
То укрепява, предпазва, лекува,
подмладява
.
Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието.
към текста >>
Млади
са, на крака си да стъпят.
— Вземете си, момчета, вашето, един ден да се не сър-дим. Ще учите ли, ще работите ли — каквото ви сърце тегли. „На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе лозе. Добър е Бог, ще работите сами“. Отлекна му!
Млади
са, на крака си да стъпят.
— Нашето си е наше, — думаше на баба Миньовица. Имота, който си остави се, работеше, кое от аргати, кое от синовете му. Но туй което имаше сбрано, то си остана у него, близо до окото и ръката му. Въртя го, стиска, стана веднъж бай Миньо ще върви в града. Нощес сънувал лош сън, разбойници го обрали, мир си не намерил до сутринта.
към текста >>
С
младежко
приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб.
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред. Димитър Добрев.
С
младежко
приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб.
40 лв. предплатени; адрес: Светлоструй — ул. Луй Леже №2 — София. Библ. „Разкази за животни и растенията“, уредник Л. Константинов, гимн.
към текста >>
8.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния
младеж
, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота.
— да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот. И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма.
Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния
младеж
, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота.
Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е.
към текста >>
Всред безкрайна степ расна той, там сети първа
младост
, там позна хората, които му останаха чужди, и далечни, за които знаеше, че мислят само за себе си и за имота си.
Стадата му се сочеха с пръст. Поддържаше най-добрите мандри, продаваше породисти овце, които се диреха и ценяха по цяла Добруджа. Дядо Грую беше шестдесет годишен. Висок и едър, с набита снага, тежка и бавна стъпка; със сурово, широко и затворено лице, с изпечена, мургава кожа, с прошарени мустаци виснали надолу, гъсти вежди, които скриваха взора му, студен и навъсен, със стисната уста, която рядко се смееше и живи очи, открити само за простора, той гледаше само далнината и овцете. Живее той далеч от близки, всред стадата си и богатата равна земя.
Всред безкрайна степ расна той, там сети първа
младост
, там позна хората, които му останаха чужди, и далечни, за които знаеше, че мислят само за себе си и за имота си.
Какво му даде простора и безкрайната равнина?! Самотен, като вековен дъб, случайно израснал всред голата равнина, остаря той далечен и чужд на хората и своите. Домашните му бяха свикнали и много отрано се примириха с неговата суровост и отчужденост. Душата му наполовина беше там, при овцете, тия кротки и добри животни, които разбираха звука и писъка на свирката му, познаваха гласът му, който се носеше недалеч и викаше някоя изгубена овца. Пазеше стадата си, както никога не се е сетил да пази своята челяд.
към текста >>
И детето видя, видяха и други, които гледаха отдалеч, видя и Драгойчо, който беше наблизо,—
млад
черноок овчар.
Беше горещ следобед. Един от ония редки пролетни следобеди, които пролетта майсторски си пооткрадва от лятото. Дядо Грую подкарваше стадото си на водопой и пладнуване. По пътя Митко си спомни снощния разговор. — Ей сега дядовото, да спрем до чешмата и ще видиотиш!
И детето видя, видяха и други, които гледаха отдалеч, видя и Драгойчо, който беше наблизо,—
млад
черноок овчар.
Дядо Грую извади кобура си, насочи го право към небето и гръмна един, два, три пъти. — Де го Господа, видя ли, хлапе? Умерих ли го, а? Шумът от оръжието изплаши овцете и всички до една хукнаха нататък. Митко трепереше от страх, а Драгойчо изумено го питаше: — Дядо Грую, кого умери?
към текста >>
9.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и
млади
, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости.
Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо. Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения. Хората на труда са на правия път, защото, наистина, в труда е нашето спасение.
И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и
млади
, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости.
И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност. Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний? Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме обуща, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания? Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг? Освен всичко това, освен обикновения наш живот, дали няма, дали не съществува и нещо друго, което ние сме забравили?
към текста >>
Защо се самозаблуждавате от маските на
младостта
, на юношеството?
Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: Да минем от смърт в живот! Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда в огледалото и види, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота?
Защо се самозаблуждавате от маските на
младостта
, на юношеството?
Преди всичко вие не сте си турили сами маските, други са ги турили. Аз считам живота на човека и като млад, и като юноша, и като стар — все маски. И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те.
към текста >>
Аз считам живота на човека и като
млад
, и като юноша, и като стар — все маски.
Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда в огледалото и види, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота? Защо се самозаблуждавате от маските на младостта, на юношеството? Преди всичко вие не сте си турили сами маските, други са ги турили.
Аз считам живота на човека и като
млад
, и като юноша, и като стар — все маски.
И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен.
към текста >>
Не, вие сте още много
млади
.
Излъгали са те. И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен. Според мене, старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Вие си давате вид, че сте остарели.
Не, вие сте още много
млади
.
Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади. Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади.
към текста >>
Радвайте се, че сте още
млади
.
Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен. Според мене, старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели.
Радвайте се, че сте още
млади
.
Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади. Първият признак на подмладяването е в това, че вие ще почнете да пеете и да играете. Който ви слуша, може да каже: какво стана с тия хора, пощуряха ли?
към текста >>
Че всеки от вас може да се
подмлади
.
Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади. Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски.
Че всеки от вас може да се
подмлади
.
Първият признак на подмладяването е в това, че вие ще почнете да пеете и да играете. Който ви слуша, може да каже: какво стана с тия хора, пощуряха ли? — Не казвам. че трябва да постъпвате като смахнати, но всеки да изкаже радостта си свободно, макар че другите може да не ви разберат и да дадат криво тълкуване на вашата радост. Затова казвам: като ви дойде до пеене, пейте.
към текста >>
Първият признак на
подмладяването
е в това, че вие ще почнете да пеете и да играете.
Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади. Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади.
Първият признак на
подмладяването
е в това, че вие ще почнете да пеете и да играете.
Който ви слуша, може да каже: какво стана с тия хора, пощуряха ли? — Не казвам. че трябва да постъпвате като смахнати, но всеки да изкаже радостта си свободно, макар че другите може да не ви разберат и да дадат криво тълкуване на вашата радост. Затова казвам: като ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето.
към текста >>
Вложете любовта в сърцето си, за да се
подмладите
.
Новото верую не поддържа песимизма. Песимизмът си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега знайте, че мощното е в Любовта.
Вложете любовта в сърцето си, за да се
подмладите
.
Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света.
към текста >>
И това е път за
подмладяването
ви.
Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум.
И това е път за
подмладяването
ви.
Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
към текста >>
И това е път към
подмладяване
.
Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа.
И това е път към
подмладяване
.
Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново.
към текста >>
10.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дори и
младежта
, златната учаща се
младеж
се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни.
Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство. Никакви усилия не могат да го спрат в неговия устрем към главоломно падение. Погледнато външно, повърхностно, тия хора са прави. — Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление. Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение.
Дори и
младежта
, златната учаща се
младеж
се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни.
Това е почти навсякъде по света. И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто! Не е загинала и няма да загине правдата! Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко! Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце .
към текста >>
Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между
младостта
и старостта.
Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят. Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е.
Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между
младостта
и старостта.
В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е произлязъл от Бога. Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е. Тя е идвала тук да се учи.
към текста >>
В какво седи разликата между
младия
и стария?
В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят. Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта.
В какво седи разликата между
младия
и стария?
Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е произлязъл от Бога. Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е. Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот.
към текста >>
Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската
младеж
, в пътя на духовния възход?
И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди.
Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската
младеж
, в пътя на духовния възход?
За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия.
към текста >>
За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската
младеж
тъне в блатото на порока.
Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход?
За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската
младеж
тъне в блатото на порока.
На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока?
към текста >>
Младите
читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.
Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа.
Младите
читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.
И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта — каприз, нравственият, закон — измислица на поповщината. Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . .
към текста >>
Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното
младо
момиче от Бляк-Пул.
готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде?
Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното
младо
момиче от Бляк-Пул.
Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом. И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото. Говор в сън Точно преди пет години момичето се разболяло. Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П.
към текста >>
Мис Енигма е в действителност
младо
английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул.
Мис Енигма е в действителност
младо
английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото. Говор в сън Точно преди пет години момичето се разболяло. Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П. Вуд, който едновременно бил и органист в катедралата на Блак-Пул, малък английски град в Ланкастер на Ирландското море.
към текста >>
Младото
момиче говорило в съня.
Този човек, който имал, изглежда. дарът да лекува със съвършено безкористие болните чрез магнетизъм, приел болната. И сеансите започнали в неговия кабинет, на втория етаж на неговата къща. При първите сеанси известният лекар разбрал, че в лицето на пациентката име странно същество, което пада в дълбок сън и от който се събуждало бавно, като замаяна и възхитена, като от дълго пътешествие в непознати страни. Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт.
Младото
момиче говорило в съня.
Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден. Странен танц Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн. Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил.
към текста >>
Странен танц Един следобед, надвечер,
младото
момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн.
Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт. Младото момиче говорило в съня. Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден.
Странен танц Един следобед, надвечер,
младото
момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн.
Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил. Докторът, смутен, попитал момичето, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци. От кого е научило тези тежки и тържествени стъпки. Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци. Трябвало да се разясни тази мистерия.
към текста >>
Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на
младата
англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици.
Трябвало да се разясни тази мистерия. И доктор Вуд се обърнал към своя стар колега професор Хоуард Хум, кейто имал катедра по египтология в Лондонския университет. Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект. Изненадата за двамата учени се удвоила, когато дали на хипнотизираната лист и хартия. През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато Наполеон се върна от Египет.
Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на
младата
англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици.
Той напоследък издал книга: „Откриването на Египет“, която буди голям интерес в Англия. Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от момичето са били дешифрирани. Те се отнасяли до религиозни обреди. През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III. Според д-р Вуд, вярващ в учението за прераждането, през „първото си съществувание“ момичето е било сирийска танцьорка, под покровителството на Нона.
към текста >>
11.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тебе
младост
ще повей От възвишен свят — любов!
Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов! В скръб и радост ти бъди Лъч — надежда и Любов! * Във страдална ти душа Извор чист е спотаен; Там, в прозрачна глъбина Цял всемир е отразен. * Ти сънят му разбуди, И, в свещена тишина Дивен химн ще прозвъни Там с гласът на вечността. * Той в душата ти ще пей Всеки миг със трепет нов.
В тебе
младост
ще повей От възвишен свят — любов!
* В твоя вечен път върви С дух свободен, царствен смел През страдан’я, мрак, сплетни Към Велика, Свята Цел! В. Недев НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА Хората носят в себе си нещо несъвършено, нещо което не спада към човешкото, нещо диво, което не е още опитомено и не е впрегнато в работа. В хората — както в отделният човек, така и в обществото — има една неорганизирана сила, която трябва да се организира и канализира. Докато тая сила не се организира, докато не се впрегне на работа и сложи на своето място, докато човек не й стане господар, а тя негов слуга, винаги ще има груби борби, винаги ще се водят войни, винаги ще има тенденции да заграбват чуждото, да нападат. Причината за водене на груби борби и войни е тая, че днес хората са слуги на неорганизираната енергия в себе си, че те са слуги на нисшата си природа.
към текста >>
Има смисъл да постигне едно желание, запример, да се
подмлади
човек, но с това той да съумее да обърне към Бога всички ония, които се влюбват в него и да събуди в тях любов към Бога.
Така не се изучава Духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовният свят, които трябва правилно да се изучават. Когато идва на земята ангелът не се проявява в своето естество, но се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората. Вашите желания не са ши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава.
Има смисъл да постигне едно желание, запример, да се
подмлади
човек, но с това той да съумее да обърне към Бога всички ония, които се влюбват в него и да събуди в тях любов към Бога.
да развие техните благородни чувства. Как се определя любовта? — Любовта се определя следния начин. Единственото нещо в света, което не се обезверява, е любовта. Единственото нещо, което не се обезнадеждава, е любовта.
към текста >>
За кафе Отива бай Ради за чукано кафе Този път съдържателя на магазина го няма, а вместо него продава
младата
му булка.
Нещо отвътре не му дава спокойствие. Съвестта го гризе и го подтиква да си изправи погрешката. Казва му: — Сигурен съм, че ти му даде пари. Но кажи колко си му дал за да ти ги върна, 20, 50 или ето, вземи. Бай Ради взел 20 лв., колкото е дал и се разделили приятелски.
За кафе Отива бай Ради за чукано кафе Този път съдържателя на магазина го няма, а вместо него продава
младата
му булка.
Хубава и красива млада жена. Бай Ради цени красивото и се вдъхновява от великото. След като си купил кафе, той се обръща към нея с думите: — Виж колко сте красива госпожо, — бузите ви румени, веждите ви добре извити, прическата ви изящна, устните ви коралови, стойката ви грациозна и пр. Жената, като го чула, че говори така се изчервила дръпнала се назад и почнала да гледа плахо. Но бай Ради не се уплашил, той продължил: — Не се страхувайте от тия думи и да се не смущава сърцето ви.
към текста >>
Хубава и красива
млада
жена.
Съвестта го гризе и го подтиква да си изправи погрешката. Казва му: — Сигурен съм, че ти му даде пари. Но кажи колко си му дал за да ти ги върна, 20, 50 или ето, вземи. Бай Ради взел 20 лв., колкото е дал и се разделили приятелски. За кафе Отива бай Ради за чукано кафе Този път съдържателя на магазина го няма, а вместо него продава младата му булка.
Хубава и красива
млада
жена.
Бай Ради цени красивото и се вдъхновява от великото. След като си купил кафе, той се обръща към нея с думите: — Виж колко сте красива госпожо, — бузите ви румени, веждите ви добре извити, прическата ви изящна, устните ви коралови, стойката ви грациозна и пр. Жената, като го чула, че говори така се изчервила дръпнала се назад и почнала да гледа плахо. Но бай Ради не се уплашил, той продължил: — Не се страхувайте от тия думи и да се не смущава сърцето ви. Ако тая красота е вътре във вас, ако вложите в душата си и в сърцето си красивото и великото, пие ще бъдете на мястото си и най-близко до съвършения тип.
към текста >>
—попитала
младата
жена.
След като си купил кафе, той се обръща към нея с думите: — Виж колко сте красива госпожо, — бузите ви румени, веждите ви добре извити, прическата ви изящна, устните ви коралови, стойката ви грациозна и пр. Жената, като го чула, че говори така се изчервила дръпнала се назад и почнала да гледа плахо. Но бай Ради не се уплашил, той продължил: — Не се страхувайте от тия думи и да се не смущава сърцето ви. Ако тая красота е вътре във вас, ако вложите в душата си и в сърцето си красивото и великото, пие ще бъдете на мястото си и най-близко до съвършения тип. — Господине, вие да не би да сте окултист?
—попитала
младата
жена.
— Да госпожо, отговорил бай Ради смутено, като видял че са го познали. — И аз ще дойда при вас, горе на Изгрева, казала жената. От 1 до 15 VI. т. г. група приятели около 10-12 души са посетили по свой почин чифлика на В.
към текста >>
Младият
X. Р.
На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X. четеше някаква книга. Не беше учебник. Това беше никакъв миниатюрен номер на Всемирна библиотека, чийто букви бяха толкова дребни, че и при най-силна дневна светлина едва могат да бъдат четени. Но не стигаше и това.
Младият
X. Р.
не държеше книгата поне при такова положение, което да му дава възможност да използва по най-правилен начин оскъдната светлина. Той не държеше книгата вертикално към светлинните лъчи, както препоръчва и най-елементарната хигиена на зрението. Книгата не образуваше с тях ъгъл по-голям от 30о. — Какво, извиках аз, като го видях, тука ти си се свил да четеш, при тая светлина? При изразено вече късогледство от три и половина диоптри?
към текста >>
— Зная, че не бива, но какво да правя, отвръща, като се усмихва
младежът
и уморените му очи премигат, обезформени от силните стъкла.
Той не държеше книгата вертикално към светлинните лъчи, както препоръчва и най-елементарната хигиена на зрението. Книгата не образуваше с тях ъгъл по-голям от 30о. — Какво, извиках аз, като го видях, тука ти си се свил да четеш, при тая светлина? При изразено вече късогледство от три и половина диоптри? И никой не ти е казал, че така не бива да се чете?
— Зная, че не бива, но какво да правя, отвръща, като се усмихва
младежът
и уморените му очи премигат, обезформени от силните стъкла.
Обичам да чета, не мога да бъда на шум и като съм така легнал на кушетката ми е най-удобно. Когато ми даде и последните си обяснения, всичко ми стана ясно. Разбира се, тук не може и дума да става за наследствено късогледство. По непонятни за мене причини. младият X. Р.
към текста >>
младият
X. Р.
— Зная, че не бива, но какво да правя, отвръща, като се усмихва младежът и уморените му очи премигат, обезформени от силните стъкла. Обичам да чета, не мога да бъда на шум и като съм така легнал на кушетката ми е най-удобно. Когато ми даде и последните си обяснения, всичко ми стана ясно. Разбира се, тук не може и дума да става за наследствено късогледство. По непонятни за мене причини.
младият
X. Р.
си е задал за задача да разруши великолепно наследени очи. Той се е заел да престъпи всички правила на хигиената на зрението и е постигнал неоспорими резултати. Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си. Д-р Ст. К.
към текста >>
Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при
млад
овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар!
си е задал за задача да разруши великолепно наследени очи. Той се е заел да престъпи всички правила на хигиената на зрението и е постигнал неоспорими резултати. Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си. Д-р Ст. К.
Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при
млад
овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар!
Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай.
към текста >>
12.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
*
Млад
или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи.
Затуй в старите книги е казано, че които видят Бога умират. Когато човек се намери лице с лице с Истината — старото, заблудата умират. * Това, което виждаш някъде, има го и в тебе. Инак не би могъл да го видиш и разбереш. Понякога едничката радост е, че вече го е имало и е надраснато.
*
Млад
или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи.
Живота е едно училище. * Не изплащай чуждите дългове преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си по-правил своите. * В живота препятствията са единствената реалност. Всяка не разбрана реалност е спънка.
към текста >>
Минаха години, стотици може би — родих се
млад
и силен, но бях роб.
Погледът ми имаше блясъка на стоманата, а езикът ми беше по-остър от меч. Каквото поисквах — протягах ръка — и аз го имах. Тогава се усмихвах и тази усмивка смразяваше всички Аз бях цар — свободен, а другите бяха роби — под моята власт. И когато умрях, чух как всички си отдъхнаха с облекчение . . .
Минаха години, стотици може би — родих се
млад
и силен, но бях роб.
Палатите в които живеех бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар. Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди с които ме отрупваха. И често в моите гърди пламваше огъня на негодуванието, в очите ми блясваше мълния, що аз стисвах зъби и юмруци безсилен — аз бях роб. Всякога, когато престъпвах мярката, на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница. Там, всред студ и влага питах, питах защо се родих и защо живея?
към текста >>
Отново минаха години — родих се
младо
хубаво момиче на нежна майка и благ баща.
Аз посягах към всичко което ми харесваше и мислех, че щом го искам, трябва да го имам... Обичах свободата си и разнообразието — еднаквостта ми дотягаше и отегчаваше. Аз кацвах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам. Аз бях хубав, богат и търсех красотата и любовта в нови и нови образи, а никога не се запитах що става с тия, които изоставях след като ми бяха дарили своята любов. И когато умирах, аз чух сподавен плач, болезнен стон и хиляди въздишки . . . .
Отново минаха години — родих се
младо
хубаво момиче на нежна майка и благ баща.
Косите ми блестяха като злато и бяха меки като коприна. Очите ми бяха като кристално бистри планински извори, а кожата ми нежна и чиста. Веднъж обикнах буен и своенравен младеж. Погледа му бе смел и очите му, в които блясваше пламък, ме викаха ден и нощ. Устните му ми обещаваха много, а моето сърце вярваше и тръпнеше в непреодолим копнеж по него .
към текста >>
Веднъж обикнах буен и своенравен
младеж
.
И когато умирах, аз чух сподавен плач, болезнен стон и хиляди въздишки . . . . Отново минаха години — родих се младо хубаво момиче на нежна майка и благ баща. Косите ми блестяха като злато и бяха меки като коприна. Очите ми бяха като кристално бистри планински извори, а кожата ми нежна и чиста.
Веднъж обикнах буен и своенравен
младеж
.
Погледа му бе смел и очите му, в които блясваше пламък, ме викаха ден и нощ. Устните му ми обещаваха много, а моето сърце вярваше и тръпнеше в непреодолим копнеж по него . . . Един ден, блянът стана действителност и аз безумната се радвах — бях щастлива . . .
към текста >>
13.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Овчар Засвири
млад
овчар, след него стадото му тръгна.
* Върви по пътя есента, насреща й деца засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени. * „Вий на училище, деца? “ — ги пита тя с усмивка блага. „Да, трябва“, — казва есента и ябълки в ръцете слага. * Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен.
* Овчар Засвири
млад
овчар, след него стадото му тръгна.
Отиваше навътре в планината. Премина вчерашната буря, ширна се небето и ширна се и нему във душата. * И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето. Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето. * „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето.
към текста >>
* „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше
младият
овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето.
* Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна. Отиваше навътре в планината. Премина вчерашната буря, ширна се небето и ширна се и нему във душата. * И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето. Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето.
* „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше
младият
овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето.
Вървеше младият овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д. Антонова СПОМНЕТЕ СИ! На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън. Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено всестранно издигане и за подкрепа на другите. Истински разумният човек не може да си представи един живот, в който човек живее само за себе си.
към текста >>
Вървеше
младият
овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д.
Отиваше навътре в планината. Премина вчерашната буря, ширна се небето и ширна се и нему във душата. * И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето. Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето. * „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето.
Вървеше
младият
овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д.
Антонова СПОМНЕТЕ СИ! На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън. Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено всестранно издигане и за подкрепа на другите. Истински разумният човек не може да си представи един живот, в който човек живее само за себе си. Необходимо за човека е да дава, за да може да се изпълни живота му със съдържание и смисъл.
към текста >>
Ние постоянно слушаме хората да казват: Изгубих си парите, изгубих си
младостта
, изгубих си ума, изгубих си сърцето, изгубих си силата и т. н.
Животът издъно трябва да се преобрази! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разнообразието в живота (из неделната беседа „Разнообразието в живота“– 17.10.1937 г.) Разумният свят минава сега през една особена зона във вселената. Светът никога не е имал толкова благоприятни условия за развитие, както днес. Сега аз искам да ви кажа нещо ново. Страданията в света произтичат от повторението на едни и същи неща.
Ние постоянно слушаме хората да казват: Изгубих си парите, изгубих си
младостта
, изгубих си ума, изгубих си сърцето, изгубих си силата и т. н.
Макар че има една поговорка, която казва, че повторението е майка на знанието, в същност не е така. Повторението не е майка на знанието. Този, който е създал тази поговорка, трябва да я коригира: учението е майка на знанието, а не повторението. Това, което никога не се повтаря, то е учение. Това, което се повтаря, то не е учение, то е майка на заблуждението.
към текста >>
Така мислят и вярват всички
млади
момичета.
Подобно птичка лекокрила, тя се издигна над полето, над града. Летеше и обгръщаше с поглед живота на хората, натълпени там долу, едни в мрачни и мизерни стаички, други в разкошни дворци. Гледаше и разбираше всичко и всички. И заговори сама на себе си. — Аз мислех и вярвах, че обичам мъжът и копнея само по него; че той е нещо повече и от живота ми.
Така мислят и вярват всички
млади
момичета.
Така мислят и вярват и момчетата: че копнеят само по любимата жена. Заблуждение! Себеизмама! Сега виждам и разбирам всичко. Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота. Обикнала мъжът, аз съм се излъгала, че той е самата Обич.
към текста >>
14.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята
младост
.
Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост.
Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята
младост
.
В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата.
към текста >>
Тези фактори имат значение само за
младия
организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл.
О, води ме в пътя на живота! О, води ме в твоя мир велик! В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини.
Тези фактори имат значение само за
младия
организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл.
(Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби.
към текста >>
(Ето защо трябва да се обърне внимание на
младото
, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б.
О, води ме в твоя мир велик! В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл.
(Ето защо трябва да се обърне внимание на
младото
, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б.
н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби. Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко.
към текста >>
н.) Опитите върху
млади
животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави.
В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл. (Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б.
н.) Опитите върху
млади
животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави.
Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби. Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено.
към текста >>
Всички работят: мъже и жени,
млади
и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда.
И тъкмо тия „малки работи“ създават величието и съвършенството. Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство. * Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо.
Всички работят: мъже и жени,
млади
и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда.
Мързела, бездействието като че ли са съвършено непознати в Габрово. В люлката на българската индустрия, гдето непрестанно се твори материалната култура на народа ни, всеки трябва па работи. Излизам из града и пристъпвам веднага към своята задача: тук, в стихията на денонощния труд, всред хората, за които животът като че ли се състои само от труд, всред хората, за които смисъла на живота е предимно в придобиването на материални блага, аз трябва да занеса едно по-широко схващане за живота и неговия смисъл, да опитам да разширя малко погледа на неуморимите хора на труда. Влизам в една работилница. Шест-седем души се навели над тезгясите и чукат.
към текста >>
Те са предимно
младежи
, дошли от околността да търсят прехраната си, да добият образование или да учат занаят в Габрово.
Всякъде оставям най-малко то по един вестник или една книжка, а някъде дори ги записвам за в. „Братство“. Колкото и малко да е това, то все е нещо. В Габрово преобладава материалистичния дух, но там има и много идейни хора. Те са с различни убеждения, но все пак те са идейни. Живеят не само с хляба, с материалното, но живеят със и за известни идеи.
Те са предимно
младежи
, дошли от околността да търсят прехраната си, да добият образование или да учат занаят в Габрово.
Има ги и във всички други слоеве на населението. И колко криви схващания имат повечето от тия хора! Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори умовете на тия, които искрено търсят истината! Материалистичното схващане на живота е сковало умовете на болшинството от хората, идейни или безидейни. А религиозните, от различните вярвания и секти, в голямата си част са такива фанатици и ограничени, че с топ не можеш да разбиеш заблужденията им .
към текста >>
15.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кажи ми нещо реално.“ Тогава аз му казах: Ти си
млад
човек, навярно мислиш да се жениш.
Вие трябва да се ползвате от любовта на онези братя, които ви обичат, и да дадете на онези, които не ви обичат. Онези, които не ви обичат, са празни стомни. Вие трябва да ги напълните. Като ги напълните с вода и вие ще бъдете доволни, и те що бъдат доволни. Един ден срещнах един свободомислещ, който ми каза: „Не ми говори за тия работи, които не вярвам.
Кажи ми нещо реално.“ Тогава аз му казах: Ти си
млад
човек, навярно мислиш да се жениш.
— Разбира се, че мисля. Какво друго ще правя. — Добре, ако аз ти избера една добра, красива другарка, какво ще кажеш тогава? — Тогава ще повярвам в Бога и ще му служа. Готов съм да направя за Него всичко.
към текста >>
И всред спокойната вечна зеленина на свежите
млади
борове, над самото село, се белее отдалеч, виждайки се още от гората, едно голямо бяло здание, което блести на слънчевата светлина и привлича погледа на минувача.
С преки и косвени данъци и по много други пътища, държавата взема лъвския пай от производството, за да го употреби за производителни и непроизводител ни цели. Мъглиж. Едно село, в което още витае духът на борците за свободата на народа ни. Село, което сега е една духовна крепост, както в предосвободителната епоха е било крепост на националното съзнание. И наистина, самата природа тук има вид на гигантски, неръкотворни крепости. Високи скали, дигнали се до небесата заграждат от три страни Мъглиж, който се крие в пазвите им, разположен на два етажа — горна и долна махала, от които първата, заемаща по-високата част на селото, е обградена с венец от борова гора.
И всред спокойната вечна зеленина на свежите
млади
борове, над самото село, се белее отдалеч, виждайки се още от гората, едно голямо бяло здание, което блести на слънчевата светлина и привлича погледа на минувача.
Това е Братския дом, построен от мъглишани преди около петнадесет години. Това е местото за събрания на учениците на Всемирното Братство. Вечно зеления цвят на боровете и чисто белия цвят на чистотата и истината, се сливат тук на тази височина, в чудна хармония. О! Как леко се диша тук! Какъв извор на енергии, на идеи, на подем е този кът!.
към текста >>
Пийте гореща вода, ако искате да бъдете здрави, да запазите силата си и да продължите
младостта
си.
Горещата вода, чрез изпотяването, което предизвиква, като се вземе в голямо количество (5 — 6 чаши) на празен стомах, е най-великия лекар и най-силното лекарство, особено за настинка и за много други болести, (тя може се вземе и като чай). Ето защо, при тази варовита вода, която имаме в града, непосредствен източник за артериосклероза — т. е. за преждевременно застаряване на тия, които я пият, и при всички гореизброени, неоценими ползи за здравето от горещата вода, налага се на севлиевци, ако мислят за здравето си, да употребяват горещата вода (след като е минала през температурата на вренето). Това нещо, особено зимно време, когато във всека къща има постоянно огън, не е трудно осъществимо. А лятно време може да се употребяват тъй наречените „термоси“, в които възварената вода запазва постоянна температура повече от 24 часа.
Пийте гореща вода, ако искате да бъдете здрави, да запазите силата си и да продължите
младостта
си.
С. К.
към текста >>
16.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди години, още във войната, през 1914 година дохожда в дома ми
млада
мома, иска непременно да се срещне с мен.
Това не става с насилие. Любовта с насилие не иде, и с пари не се купува, и с наука не се купува. Любовта с нищо не се купува. Тя е съществувала преди знанието, преди силата, преди живота — тя е съществувала преди всичко. Любовта е първичното начало, от което всичко излиза.
Преди години, още във войната, през 1914 година дохожда в дома ми
млада
мома, иска непременно да се срещне с мен.
Аз казах, че съм зает, имам много работи и днес няма да приемам никого. Но тя се моли, казва, че въпросът й бил за живот или за смърт. Тогава аз реших да отменя реда си и да я приема. Влиза тя, гледам, една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива? Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война.
към текста >>
Младежът
Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта.
Потъмняла е светлината на истината. Студен, мрачен и безрадостен е живота. Така е било и преди хиляда години. Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания.
Младежът
Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта.
Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие. Младежът Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън. Той обикнал всички хора. Когато Исус възмъжал, започнал да посочва на хората новият път. С благи и вдъхновени слова Той разпалвал в човешките сърца божественият огън на обичта.
към текста >>
Младежът
Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън.
Така е било и преди хиляда години. Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания. Младежът Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта. Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие.
Младежът
Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън.
Той обикнал всички хора. Когато Исус възмъжал, започнал да посочва на хората новият път. С благи и вдъхновени слова Той разпалвал в човешките сърца божественият огън на обичта. Посочвал им светлият път на живота, по който цари радост и блаженство. Мнозинството от хората, страдали много по старият път, се стичали при Исуса и жадно слушали Неговите слова.
към текста >>
17.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Как волно с Теб се диша и живее, магичен лъч на
младост
и възторг!
От нас се иска само да влезем в нейното течение, за да се увеличи нейната мощ. Да впрегнем силите си за мир, любов, братство и разбирателство между всички човеци на земята, е едно благородно дело и при това най-малкото добро, което можем да направим. Да извършим поне най-малката работа! Това може да извърши всеки човек без изключение, който жадува за повече правда, за повече светлина, за повече слънце на земята. Химн на Любовта Божествен плам, разнесен из всемира, тържествен пулс в безбройните слънца, без Теб покой душите не намират и чезнат в смут покрусени сърца!
* Как волно с Теб се диша и живее, магичен лъч на
младост
и възторг!
Тих, нежен глас в Твоя пламък пее – тих, нежен зов от Вечния Възток! * Ти бъдиш ни от сънища измамни; извеждаш ни от тъмна долина, и нашите миражи пустославни. стопяваш във поток от светлина. * Възпламнеш Ти и мигом озарява душите ден, и пролетен повей полъхва в тях и те се устремяват към висши мир, где вечна пролет грей. * Пред Твоя зов сърцата ни притихват и стават храм на мир и красота, в кой жители неземни се усмихват, и славят Теб, о, лъч на Любовта!
към текста >>
Сега всички вие трябва да се
подмладите
.
Когато говоря за любовта, аз разбирам онзи велик разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човека свободен, мощен и независим от всякакъв страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно. Казано е: „В начало бе словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямата, но трябва да го възстановите.
Сега всички вие трябва да се
подмладите
.
— Възможно ли е това? — Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати; но всичко това може да стане само при едно условие: да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. — Възможно ли е това?
към текста >>
Тази любов е любов на
подмладяване
.
— Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Христос казва; „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на Любовта, която е създала цялата вселена, не е ли в състояние и Любовта, Бог да направи заради вас всичко, каквото желаете? Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Казвам: същественото, което ви трябва, е любов към Бога.
Тази любов е любов на
подмладяване
.
Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове.
към текста >>
авторът но тая книга е
млад
човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов.
(по К. Фламарион) КНИЖНИНА Г-н проф. Димитър Михалчев е дал в редактираното от него списание „Философски преглед“, обстойна рецензия за книгата на Георги Радев „Лица и души“, която поместваме тук изцяло: Георги Радев: „Лица и души“. София, 1936. 63. стр., 30 лева Доколкото можахме да разберем.
авторът но тая книга е
млад
човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов.
Пред нас е един прекрасен труд, написан трезво, с широка образованост, с психологическа тънкост и забележителна обективност. Г-н Радев тръгва от убеждението, че формите, външните черти на човека, са само символи, зад които се проявява един характер, една душа. И спирайки се на изкуството на характеролога, той отбелязва. че това съвсем не е шаблонна работа, както мнозина си мислят. Тя изисква физиономически обучено око и психологическа интуиция; това що е обикновено дар на майсторите портретисти.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се
подмладят
.
Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им.
В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се
подмладят
.
Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър.
към текста >>
Подмладяването
е закон съзнателен, а не механически.
Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.
Подмладяването
е закон съзнателен, а не механически.
Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши.
към текста >>
Вас ви очаква
подмладяване
, но вие трябва да знаете как да се
подмладите
.
Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически.
Вас ви очаква
подмладяване
, но вие трябва да знаете как да се
подмладите
.
Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши.
към текста >>
Доброто ще
подмлади
сърцето, а мисълта ще
подмлади
ума.
Не мислете така. Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро.
Доброто ще
подмлади
сърцето, а мисълта ще
подмлади
ума.
Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*).
към текста >>
Благородството ще
подмлади
душата, а силата ще
подмлади
духа Следователно, силата е за духа.
Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро. Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума.
Благородството ще
подмлади
душата, а силата ще
подмлади
духа Следователно, силата е за духа.
благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта.
към текста >>
„Зората на свободата“ вече настава в „света на Духа“, заченат от любовта (Ода на
Младостта
— Мицкевич.) И светът чака ново избавление: но този път не е достатъчно само да повярваме и възлюбим възвестеното Слово, благата вест — вътре в нас; а потребно е да излезем от себе си, да приложим Словото, да бъдем изпълнители и чрез приложението да създадем новия свят.
Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и гнилота; безразсъдство и копнеж; разпадане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Защото както тогава, така и сега светът се пресъздава. Трябва да бъде човек сляп за да не види какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а а вече зародишите на новия свят тук-там се показват.
„Зората на свободата“ вече настава в „света на Духа“, заченат от любовта (Ода на
Младостта
— Мицкевич.) И светът чака ново избавление: но този път не е достатъчно само да повярваме и възлюбим възвестеното Слово, благата вест — вътре в нас; а потребно е да излезем от себе си, да приложим Словото, да бъдем изпълнители и чрез приложението да създадем новия свят.
Знамето на новия свят не е революция, а еволюция, не е борба и разделение, а взаимна помощ и единение, понеже третият свят не е свят на антитеза и борба, а свят на синтеза и хармония. Всичко трябва да се обедини и оползотвори в съграждане на новия живот. (Из новоизлязлата книга „Отче наш“) КНИЖНИНА Озарение, стихове от Йордан Ковачев. Луксозно издание, голям формат, 128 стр. В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците.
към текста >>
Възпитание на
младежта
, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети.
Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен. с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта. И аз тръгвам пак певец унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в. „Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д.
Възпитание на
младежта
, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети.
Върху антитуберколозната ваксинация, нашите отговори. сп. „Природа и наука“ год. XIII. кн. 4. редактирано от проф. П. Бакалов. проф.
към текста >>
19.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и
млади
, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието.
Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и
млади
, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
към текста >>
Наука за храната, здравето и продължителната
младост
.
Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие.
Наука за храната, здравето и продължителната
младост
.
Безопасни методи за развиване духовните ни дарби. Тайната на Голгота и очистителната кръв на Христа. Ангелите като фактори в еволюцията. Основното учение на Богомъдрието, изложено в 10 точки, от Херман Рудолф. Окултни съвети за духовен възход, от Ал. Шишков.
към текста >>
Хигиена — Здрав и
млад
от Л. Лулчев.
Природно пътуване, от М. Платен, съкратено системно изложение на природния, физико-диетичния лечебен метод. Книгата се състои от две части: теория и практика, и е обобщение на всичко направено до сега в областта на природното лекуване от главните негови представители, стр. 940. Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство у артритиците от П .Картон. В съгласие с природата, или пътят към телесното възраждане, д-р Винш.
Хигиена — Здрав и
млад
от Л. Лулчев.
Въздържание и вегетарианство Първо стъпало, от Л. Толстой. Въздържанието от месна храна е първа стъпка към нов живот. За вегетарианството, от Елизе Реклю. Да ядем ли месо, от Д-р Кел от. Съдържа: Естествената храна на човека от научно гледище.
към текста >>
Към
младежите
, реч по алкохолния въпрос от проф. Крелелин.
Съдържа: Месояден ли е човек. Какво нещо е храната. Таблици за съставните части на месните и растителните храни. Какво докарва месото. Храна и икономия.
Към
младежите
, реч по алкохолния въпрос от проф. Крелелин.
Алкохола и душевните болести, от Ав. Форел. Тютюнът е отрова, проф. Д-р Бунге. Най-нова народна вегетарианска готварска книга, от вегетарианския майстор готвач Кр. Кадънков, съдържа 200 рецепти за супи.
към текста >>
Млада
Индия, Ганди.
Мисълта, която лекува, Д-р Л. Ваше. Животът на пространството, Морис Метерлинк. Взаимопомощта като фактор в еволюцията, от П. Кропоткин. Битката на живота, Чарлс Дикенс. Щурецът на огнището, Чарлс Дикенс.
Млада
Индия, Ганди.
Златният бръмбар, Едгар По. Стихотворения, Димчо Дебелянов. Стихотворения и др., от Христо Ботев. Писма от Драганово, Вл. Русалиев. Подир сенките на облаците, П.
към текста >>
Към светилището на мисълта, философски четива за
младежта
, от Б Радушев.
В Ленинград. Конгресът. В Москва. Как просвещават народа. Диктатура или демокрация, Ас. Златаров. Национализъм, Рабиндранат Тагор.
Към светилището на мисълта, философски четива за
младежта
, от Б Радушев.
Прокълнати поети, — избрани стихотворения от Франсуа Вийон, Жерар де Нервал, Едгар По, Шарл Бодлер и др. Против войната, Мариана Роз. Веригите на невидимото робство, Вентцел. Юношеска литература Чудното пътуване на малкия Нилс, от Селма Лагерльоф. Клетниците, от Виктор Хюго.
към текста >>
20.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Казанджиев ВЪЛШЕБНИЯТ ЛЪЧ Кат' цвят на майско утро пред зората, Възкръсва в
младост
пролетта, С магичен чар в чертога на душата, Пред живий лъч на любовта.
Да, да благодари, защото природата рядко открива това, което има. Тя крие много неща, не ги показва, понеже човек като отива сред нея руши, събаря, разваля. А кой обича този който руши? Никой. И затова великите Учители казват и ни учат когато отиваме всред природата, да отиваме като любящи синове при своята майка. Да посещаваме с трепет високите върхове, защото от тях получаваме не само жизнена енергия, а и духовна такава. Г.
Казанджиев ВЪЛШЕБНИЯТ ЛЪЧ Кат' цвят на майско утро пред зората, Възкръсва в
младост
пролетта, С магичен чар в чертога на душата, Пред живий лъч на любовта.
* О, лъч вълшебен, Син на небесата, Открехвай царствени врати! Пред Теб бледнее, чезне тъмнината — О, хор от ангели си Ти! * Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота! В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Материална, реална и идеална любов.
към текста >>
Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари,
млади
, деца.
Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия. На обяда се дава само едно ядене, а не две или три. Желаещите могат да ядат също и салата.
Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари,
млади
, деца.
Пред всички има чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа. Дежурните разсипват в чиниите вкусно ядене, приготвено от зеленчуци. Те правят това с такава любезна и мила усмивка, така се грижеха за това всеки да получи своята порция и никой да не остане гладен, че тук човек се чувства като в свое семейство, гдето всички имат еднакви права и всички се ценят и уважават един друг. За този обед се плаща минималиста сума от 5 лв., което в наши пари е около 21/2 динара. Със събраната сума се приготвя обяда за другия ден.
към текста >>
21.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички вие, които обичате и копнеете да имате силите на живота, на здравето, на
младостта
, на красотата и радостите, ще ги намерите само в колесницата на любовта, която идва от слънцето.
Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му, умовете им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта. Не е потребно человеците да се покланят на слънцето, да му четат молитви и да му строят храмове, защото всичко това е безполезно. Слънцето изпраща светлината си, която всеки ден донася богати дарове и прави живота красив, радостен и смислен на тези человеци, чиито умове познават и слушат словото на Любовта, а сърцата им служат на Мъдростта. Но от даровете на слънчевата светлина не могат да се ползват людете със спящи умове, и в чиито сърца живеят лъжата, насилието, недоволството и неблагодарността. Всяка пролет върху крилете на слънчевата светлина се носи Любовта и донася хиляди Божии благословения за земята и за нейните жители.
Всички вие, които обичате и копнеете да имате силите на живота, на здравето, на
младостта
, на красотата и радостите, ще ги намерите само в колесницата на любовта, която идва от слънцето.
Всяка сутрин ставайте в ранни зори и тичайте към високите места да посрещнете Любовта, защото тя идва и отминава с първия слънчев лъч. На тези, които я очаквай с будни умове и пълни с обич и благородни копнежи сърца, Любовта оставя Божиите благословения, а на спящите същества тя не оставя нищо. Всички вие, които дирите в живота щастието, ще го намерите да шества с колесницата на любовта, която идва от слънцето. Затова всички очаквайте и посрещайте любовта, която всяка сутрин идва и отминава с първия слънчев лъч. И. А.
към текста >>
Витамини След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но
младите
хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга.
Такава грижливост аз не съм виждала на друго място. Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина. Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни пориви, красиви чувства и служене на ближните. Чужди по народност, близки по душа, те проявяваха истинското братство. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
Витамини След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но
младите
хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга.
Въпреки това, ние се лишаваме от толкова необходимите витамини. Някога, когато витамините бяха непознати от физиолозите и лекарите, нашите прадеди не се лишаваха от тях. Инстинктът им е подсказвал храните, които са най-богати с витамини. Днес този инстинкт е загубен за нас. Защото употребяваме за ежедневната ни храна индустриални продукти, които са добре направени, с приятен вкус, но са изгубили изцяло, или отчасти своите витамини: такива са белият хляб, полираният ориз, пречистеното и обезмирисано масло и т. н.
към текста >>
Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането - испанка Госпожица Ирис Фарцади,
млада
унгарка, неотдавна заболяла тежко.
Истинския автор, обаче, е Бог, ние сме оръдия на добрите неща. Затова ние искрено благодарим на всички, които вземат участие за напечатване то й! Ще молим да се прочита книжката внимателно и всеки, който намери и най-малкото разумно нещо и го приложи, да се радва! Ако пък му харесва, нека я дава и на други да я четат. Зъболекар М.
Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането - испанка Госпожица Ирис Фарцади,
млада
унгарка, неотдавна заболяла тежко.
Тя лежала дълго в безсъзнание, а когато се пробудила, тя се чувствала вече като съвсем друга личност. До тогава била унгарка, а се пробудила като испанка. Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си деца. Най добрите специалисти по медицинските въпроси, които се заели да проучат този случай, твърдят, че тук не може да се предполага каквато и да бито измама. При това, тя не била в състояние да обясни причините на своята промяна.
към текста >>
Възползвайки се от тежката болест на
младата
унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е.
Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в. „Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло. В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания.
Възползвайки се от тежката болест на
младата
унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е.
завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел. Кидалова ХРОНИКА Вегетарианското етично Д-во в Белград беше поканило П. Г. Пампоров да държи редица сказки.
към текста >>
22.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Песен на
младостта
– Н.
210) – Елисавета Кидалова Двете сестри. (стих.) – Д. Антонова. Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 209) – Влад Пашов Родна пролет. (стих.) – С. Момеков.
Песен на
младостта
– Н.
Славянска мисъл – П. Г. Пампоров Свещеният огън – Т. Ч. КУЛТУРА НА ПРОЛЕТТА Никой от нас не се съмнява, че след зимата, колкото и тежка и сурова да е тя, ще настъпи пролет. Това е така, защото в умерения пояс всяка година редовно се завършва кръга на годишните времена, които зависят от едно постоянно отношение на земята към слънцето. Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос.
към текста >>
“ О, те не знаят, че сте открили тайната на
младостта
и радостта, силата на Пролетта и Любовта!
Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели?
“ О, те не знаят, че сте открили тайната на
младостта
и радостта, силата на Пролетта и Любовта!
Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание! Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете! Те не знаят защото са още в тъмнина и сива мъгла. Но вие сте вече синове на светлината и ваша е радостта, благодарността и благоговението пред идването на Новото, Великото и Красивото!
към текста >>
* Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна
младост
.
Да се свържем — физически и духовно — с него, това значи да се свържем с Бога. Пак иде Пак иде приказката пролет Във чудна, светла колесница. Със много цветни пак звънчета И с нова песен и надежди. * И тихичко звъни н були , И пъпки, семена и гранки, . И с любящ поглед нежно милва Ливади, ниви и градини.
* Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна
младост
.
* Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал! S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея! Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже!
към текста >>
S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На
младенческата
радост, че живея!
Със много цветни пак звънчета И с нова песен и надежди. * И тихичко звъни н були , И пъпки, семена и гранки, . И с любящ поглед нежно милва Ливади, ниви и градини. * Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост. * Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал!
S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На
младенческата
радост, че живея!
Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже!
към текста >>
* И събудената
младост
видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже!
S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея! Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата!
* И събудената
младост
видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже!
туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост! S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага.
към текста >>
Момеков ПЕСЕН НА
МЛАДОСТТА
Гирлянди рози.
Ту запее, трепне далече в просторите, а птица случайна отнася ехото, ту в потока бликне в горската песен за старите тайни. * Дървета и твари — до където стигне всичко оживява със трепета свой. Полазва по стволи, със кръвта се лее тоз победен нежен пролетен порой! С горските потоци планината пее; цялото създанье прислушва тез химни кат се превъзражда във нови одежди и раззеленява гори, поля дивни ! * Живот изобилен и скрити надежди се вливат в сърцето човешко отново — отново за борба и любов готово. С.
Момеков ПЕСЕН НА
МЛАДОСТТА
Гирлянди рози.
Утро в лазур окъпано. И две ръце грижливо розите подреждат. Ах, дошла е пролет! Музика! Цветя!
към текста >>
Да бъдеш
млад
!
Музика! Цветя! Омая! Очи, които лъхат прелест! И песен, сладка птича песен в пролетта.
Да бъдеш
млад
!
Да бъдеш силен! Да бъдеш вечно млад! * Утрото е също. И пролетта е пак. Едно след друго се менят, но пак се връщат.
към текста >>
Да бъдеш вечно
млад
!
Омая! Очи, които лъхат прелест! И песен, сладка птича песен в пролетта. Да бъдеш млад! Да бъдеш силен!
Да бъдеш вечно
млад
!
* Утрото е също. И пролетта е пак. Едно след друго се менят, но пак се връщат. Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост?
към текста >>
Ах, да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
Да бъдеш силен! Да бъдеш вечно млад! * Утрото е също. И пролетта е пак. Едно след друго се менят, но пак се връщат.
Ах, да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
* Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост? Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост!
към текста >>
* Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на
младост
?
Да бъдеш вечно млад! * Утрото е също. И пролетта е пак. Едно след друго се менят, но пак се връщат. Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!
* Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на
младост
?
Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост! “ Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто.
към текста >>
Ах, да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
Едно след друго се менят, но пак се връщат. Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост? Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов?
Ах, да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост! “ Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто. Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата.
към текста >>
Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно
Младия
, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна
младост
!
Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост? Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!
Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно
Младия
, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна
младост
!
“ Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто. Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря.
към текста >>
“ Защото, в
младостта
се пее,
младостта
е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто.
* Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост? Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост!
“ Защото, в
младостта
се пее,
младостта
е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто.
Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря. И що?
към текста >>
Да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост! “ Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто.
Да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
* Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря. И що? Младежа попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява.
към текста >>
Младежа
попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява.
Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря. И що?
Младежа
попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява.
А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на младежа! И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове!
към текста >>
А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на
младежа
!
* Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря. И що? Младежа попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява.
А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на
младежа
!
И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове! За него, за младежа!
към текста >>
За него, за
младежа
!
А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на младежа! И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове!
За него, за
младежа
!
Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве? Ах, те са злато!
към текста >>
Да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове! За него, за младежа!
Да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
* Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве? Ах, те са злато! Те са златен чук?
към текста >>
И що е то, което от ръцете на
младежа
ще се отърве?
За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове! За него, за младежа! Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините.
И що е то, което от ръцете на
младежа
ще се отърве?
Ах, те са злато! Те са златен чук? С тях твори доброто, красотата и светлия живот. Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш речно млад! * А кой на ранина с молитва и любов към Бога душата си отправя?
към текста >>
Да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш речно
млад
!
Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве? Ах, те са злато! Те са златен чук? С тях твори доброто, красотата и светлия живот.
Да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш речно
млад
!
* А кой на ранина с молитва и любов към Бога душата си отправя? И кой ще Го познае и кой ще Му слугува? Не тоз ли, който има око за красотата, сърце за Любовта и златен чук в ръцете за доброто? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! Н. П. Г.
към текста >>
Ах, да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
С тях твори доброто, красотата и светлия живот. Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш речно млад! * А кой на ранина с молитва и любов към Бога душата си отправя? И кой ще Го познае и кой ще Му слугува? Не тоз ли, който има око за красотата, сърце за Любовта и златен чук в ръцете за доброто?
Ах, да бъдеш
млад
, да бъдеш силен, да бъдеш вечно
млад
!
Н. П. Г. Пампоров СЛАВЯНСКА МИСЪЛ В Белград от няколко години вече имаше кръжок „Славянска мисъл“, който от една година се оформи като цяло движение за културно сближение на славянството. Съществуват няколко секции, между които най-активна през зимния сезон беше художествената, под председателството на публицистката Катарина Хауг. Тя устрои три литературно-музикални вечери със сказки: 1. Славянството и полския месианизъм — П.
към текста >>
Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята
младост
тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години.
Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен.
Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята
младост
тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години.
Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек.
към текста >>
Един ден дошъл
млад
мъж при тоя мъдър човек.
Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън.
Един ден дошъл
млад
мъж при тоя мъдър човек.
След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи.
към текста >>
Мъдрецът изслуша
младия
мъж и после му каза: — Добро ти е желанието.
Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен.
Мъдрецът изслуша
младия
мъж и после му каза: — Добро ти е желанието.
Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло.
към текста >>
Младият
мъж остана да живее в колибата на мъдреца.
И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен. Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън.
Младият
мъж остана да живее в колибата на мъдреца.
И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката.
към текста >>
Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато
младият
мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю.
Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота.
Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато
младият
мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю.
Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира. Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка.
към текста >>
Той гледаше
младия
мъж с пълни от обич очи.
Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира. Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка.
Той гледаше
младия
мъж с пълни от обич очи.
И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе. Бъди благословен! — Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек.
към текста >>
Младият
мъж отиде при хората.
Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание.
Младият
мъж отиде при хората.
Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън. Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство. — Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота. Т. Ч.
към текста >>
23.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И птичките вседен да веселят В хор градините, горите, По широките поля орача
млад
Да пори в мир и радостно браздите * Да бъде пролет!
Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя! * Да се стопи снегът, да си замине, От юг да лъхне топлина! И слънце да изгрее на небето, В сърцето — Любовта! * Треви, цветя уханни с усмивка Да бликнат вред по китната земя Със сладост да наситят те окото, Душата — с доброта!
* И птичките вседен да веселят В хор градините, горите, По широките поля орача
млад
Да пори в мир и радостно браздите * Да бъде пролет!
Иде вечна пролет В градините, в полето и в леса, В душата и сърцето на човека По цялата земя! Н. ПРОЛЕТ Затихна смълчана и сетната буря, Замина на север суровият мраз. От юг веч повява зефира пролетен Раздира небето и снежния пласт. * Под него тревите подават главите, Цветята надничат едно по едно. И слънцето мощно, красиво н топло Приятелски сипе обилно злато.
към текста >>
Срещаш една
млада
мома.
Срещате един обезсърчен брат, който си е счупил крака. Макар и да не го познаваш, спри се при него и му кажи: Няма нищо, лесно ще се поправи крака ти. Срещаш един ученик или студент, който е пропаднал на изпит. Спри се и му кажи: Не се отчайвай, ти си способен ученик, лесно ще издържиш изпита си. Ти ще свършиш с отличие.
Срещаш една
млада
мома.
която е отчаяна, оставил я възлюбеният й. Кажи й: Не се бой, друг по-добър ще дойде. Този не е бил на мястото си. Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър. Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората.
към текста >>
Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в
младото
поколение особено.
Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще! Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието.
Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в
младото
поколение особено.
Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни. благодарение на които той се е запазил от двойното робство цели 700 години! Живописни носии, разнообразни народни игри, които очевидно имат древно арийски произход и са свързани с култът на Слънцето, а особено празникът на лятното слънцестояние (24 юни) сведочат, че в този народ се крият големи духовни сили; може би затова той е така отзивчив към най-новите духовни движения и особено към идеите на Всемирното Братство. Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този млад, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год.
към текста >>
Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този
млад
, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год.
Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено. Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни. благодарение на които той се е запазил от двойното робство цели 700 години! Живописни носии, разнообразни народни игри, които очевидно имат древно арийски произход и са свързани с култът на Слънцето, а особено празникът на лятното слънцестояние (24 юни) сведочат, че в този народ се крият големи духовни сили; може би затова той е така отзивчив към най-новите духовни движения и особено към идеите на Всемирното Братство.
Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този
млад
, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год.
е направил невероятен напредък в социално и просветно отношение. Латвия е една от трите Балтийски държавици, с близо 2 мил. жители, столица Рига. Почти целият народ изповяда евангелизма. Начело на управлението е Улманис, вожд на земеделската партия.
към текста >>
24.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обратното е вярно за растителната храна: тя носи а чист вид всички необходими елементи, възприема се леко, внася сила, издръжливост, лекува и
подмладява
организма и е условие за дълъг живот и здраве. 7.
(Линей) 2. По данните на анатомията: зъбите на човека — по-специално кучешките, не са закривени като куки, както у месоядните хищници, а са приспособени за плодове — както у маймуните; стомашния сок, дължината на червата (средна между тревопасни и месоядни) плюнчените жлези, потните жлези — всичко потвърждава положението, че човек е създаден да се храни със зърна, корени и плодове, а не с месо. 3. Инстинктът е непогрешим указател каква храна е естествена и необходима за човека; подрастващото дете без изключение обича плодове и зърна, но никога месо, особено в суров вид, както е случаят с инстинкта у месоядните животни. 4. По данните на физиологията човек трябва да се храни с растителна храна, а не с месна, понеже процесите на храносмилане в стомаха и червата у човека причиняват загниване, ферментация и самоотравяне, ако той се храни с неестествена нему месна храна, а протичат нормално, ако се храни с естествена, растителна храна, приготвена просто. 5. Месната храна, освен че е източник на заразителни болести, благодарение невъзможността за ефикасен контрол, е източник на отравяне организма с токсините, пикочната киселина и разлагането, които внася в организма. 6.
Обратното е вярно за растителната храна: тя носи а чист вид всички необходими елементи, възприема се леко, внася сила, издръжливост, лекува и
подмладява
организма и е условие за дълъг живот и здраве. 7.
Статистичните данни за болестите между вегетарианци и месоядци; за силата и издръжливостта на индийски моряци и японските носачи напр., които се хранят с растителна храна — в сравнение с европейските; за резултатите от състезания между вегетарианци и месоядци; и най-после за дълголетието на вегетарианците и лечебната сила на вегетарианската диета и витамините, потвърждават горните положения, че вегетарианството почива на научна основа. II. Нравствени основания. 1. Човек няма право да убива животните, за да ги яде, понеже месото не е необходимост за него. С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий! Обичай всичко живо!
към текста >>
в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава
младото
поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството.
С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий! Обичай всичко живо! 2. Последствията от нарушението на този велик нравствен закон за светостта на всеки живот са трояки: а) физически болести, израждане, бавно самоунищожение, алкохолизъм, полова разпуснатост, смърт. б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване, жестокост, зверство, насилия, убийства, войни. Кръвта на милионите убити невинни животни е проклятие за човечеството.
в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава
младото
поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството.
Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние. 3. Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е.
към текста >>
Когато
млад
човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си.
Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко нещо като смахнат.
Когато
млад
човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си.
Значи, старият човек не трябва да говори за любов. Според тези разбирания излиза, че любовта е унижение за стария човек. Обаче, любовта не се подчинява на никакви закони. За нея закон не съществува. Тя ще постави човека там, дето не е мислил.
към текста >>
25.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на
младите
поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.
* С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов! Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска любов! * Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси! * Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С.
Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на
младите
поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.
Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка.
към текста >>
Преди няколко деня при мене дойде една
млада
жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си!
Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат.
Преди няколко деня при мене дойде една
млада
жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си!
Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“ — Той беше при мен. — При тебе ли? — Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене. — Тогава радвам се, че е бил при тебе.
към текста >>
Жената била
млада
, хубава, мъжът силен и здрав.
Ако се мисли, че децата имат нужда от уроци по смелост по добри от разказите за война или стратегически положения ще се намерят идеи в живота на учените, на изобретателите, гениите и т. н. За дете го, станало юноша има още игри, които могат да вредят на здравето му и да извратят умът му. Например, бокса, погрешното употребление на спорта и съперничеството. Но всичко това, което заслужава подробно проучване, не е в областта нашата статия. Раймунд Гонин ДАРЪТ НА ФЕИТЕ Най-накрая на големият град имало мъничка къщичка, в която живеели много бедни хора.
Жената била
млада
, хубава, мъжът силен и здрав.
Работели, той в града, тя в къщи и така едвам изкарвали прехраната си. Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя. Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави. Един ден на бедните хора се родило момиченце. Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма тъга за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях.
към текста >>
Младата
майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал.
Младата
майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица. Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си.
към текста >>
От тогава вестта за
младото
момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави.
Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед. На другия ден той бил здрав.
От тогава вестта за
младото
момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави.
Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас. * Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.
към текста >>
Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и
младите
сочни листа на дърветата.
Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма. Ония родители, които не възпитават сами децата си, длъжни са да избират за това лица, на които могат напълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата. —той трябва да притежава и ония качества, които вие бихте искали да развиете у детето. (следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората.
Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и
младите
сочни листа на дърветата.
Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота.
към текста >>
26.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младежта
(стих.) – Климент.
Харингтон Словото на Учителя. Няма нищо ново под слънцето. (из неделната беседа – 23 януари 1938 г.) Прозрение (стих.) – В. Недев. Лъч (стих.) – Р. Къде отиват (стих.) – Олга Славчева.
Младежта
(стих.) – Климент.
Светлина в Пътя към Посвещението – Сл. Камбуров Идеите на Всемирното Братство в света – писмо от Грац, Австрия, Jozef Eder Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 215) – Влад Пашов Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г.
към текста >>
В ръцете на
младия
принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука.
Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии. ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана.
В ръцете на
младия
принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука.
Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
към текста >>
Не беше на
младия
принц тъй лесен живота.
Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
Не беше на
младия
принц тъй лесен живота.
Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка.
към текста >>
Разцъфнаха пъпки, потоци ечаха, И чудната песен на
младия
принц се слушаше вече, преляла сърцата на всичките хора, да пее се с радост.
* Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка. * Покривката ледна, обвила сърцата, топеше се чудно.
Разцъфнаха пъпки, потоци ечаха, И чудната песен на
младия
принц се слушаше вече, преляла сърцата на всичките хора, да пее се с радост.
А той все вървеше. Косите му бяло посипа. * Но слънцето чудно от златните къдри в усмивката грейна. И с тази усмивка, и с погледа светъл, и с чудната песен на свойта цигулка обходи земята. Където премина, живот той остави.
към текста >>
Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата
младежи
през огнената пещ.
Няма защо да има по-голяма любов. Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме Божия закон. Който се осмели да изопачава Божия закон, той си създава най-големите нещастия. Запример, някой страда. Защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака?
Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата
младежи
през огнената пещ.
Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, отколкото като страхливци. Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от мъчнотиите, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега — от нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта ще се откаже да ви вземе. При любовта и смъртта отстъпва.
към текста >>
Олга Славчева
Младежта
За слънчев лъч душата ни копнее, За слънчев лъч на пролетта!
Обилно те се ронят, ронят И губят се из праховете . . . * Аз знам дъжда къде отива Докосне ли се до земята. Но моите сълзи где се вливат? Достигат ли до небесата ?
Олга Славчева
Младежта
За слънчев лъч душата ни копнее, За слънчев лъч на пролетта!
. . . Под слънчев лъч сърцето ни да зрее, — Това сме ние — младежта! . . . * И със стъпки смело ний бразди ше порим, Бразди, засети в пролетта! . . .
към текста >>
Под слънчев лъч сърцето ни да зрее, — Това сме ние —
младежта
!
* Аз знам дъжда къде отива Докосне ли се до земята. Но моите сълзи где се вливат? Достигат ли до небесата ? Олга Славчева Младежта За слънчев лъч душата ни копнее, За слънчев лъч на пролетта! . . .
Под слънчев лъч сърцето ни да зрее, — Това сме ние —
младежта
!
. . . * И със стъпки смело ний бразди ше порим, Бразди, засети в пролетта! . . . И кой запита, нека отговорим: — Това сме ние — младежта! . . .
към текста >>
И кой запита, нека отговорим: — Това сме ние —
младежта
!
. . . Под слънчев лъч сърцето ни да зрее, — Това сме ние — младежта! . . . * И със стъпки смело ний бразди ше порим, Бразди, засети в пролетта! . . .
И кой запита, нека отговорим: — Това сме ние —
младежта
!
. . . * В сърца ни бликат блянове, копнежи. – Зрънца сме плодни в пролетта. В гръдта си крием златните залежи! . . .
към текста >>
Това сме ние —
младежта
!...
. . . * В сърца ни бликат блянове, копнежи. – Зрънца сме плодни в пролетта. В гръдта си крием златните залежи! . . .
Това сме ние —
младежта
!...
* Стъпка по стъпка ний, макар и мудно, Със песни будим пролетта! . . . Че идва ден на слънце ранобудно . . . Това сме ние — младежта!
към текста >>
Това сме ние —
младежта
!
Това сме ние — младежта!... * Стъпка по стъпка ний, макар и мудно, Със песни будим пролетта! . . . Че идва ден на слънце ранобудно . . .
Това сме ние —
младежта
!
. . . * И жадни за наука...трептят ни душите, — За дъжд е жадна пролетта!. . . Приятно чакаме тук слънчеви ний дните! . . .
към текста >>
Това сме ние —
младежта
!
. . . * И жадни за наука...трептят ни душите, — За дъжд е жадна пролетта!. . . Приятно чакаме тук слънчеви ний дните! . . .
Това сме ние —
младежта
!
Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир! . . . И премина безбройни нощи в тихо бдение, посред светлия храм на своята душа! . . . Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина!
към текста >>
27.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Към
младите
– Пламен.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 218 - год. X. Севлиево, 22 май 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Към
младите
– Пламен.
Нощно бдение (стих.) – В. Недев. Към истинският живот Словото на Учителя. Новата любов. (из неделната беседа – 30 януари 1938 г.) Стихотворения от Д. К., В.
към текста >>
217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ
МЛАДИТЕ
Много пътища се разтварят пред
младите
.
Недев, Ал. Г., Д. Антонова Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 217) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ
МЛАДИТЕ
Много пътища се разтварят пред
младите
.
Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят. На младежта е присъщо увлечението.
към текста >>
На
младежта
е присъщо увлечението.
217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ МЛАДИТЕ Много пътища се разтварят пред младите. Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят.
На
младежта
е присъщо увлечението.
Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните. Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях.
към текста >>
Младите
са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните.
Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят. На младежта е присъщо увлечението.
Младите
са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните.
Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали.
към текста >>
Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на
младите
в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то.
Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали.
Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на
младите
в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то.
Затова всички се стремят да ги привлекат. Едно обаче липсва на младите: Те нямат достатъчно опитност. Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища. Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях.
към текста >>
Едно обаче липсва на
младите
: Те нямат достатъчно опитност.
Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали. Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат.
Едно обаче липсва на
младите
: Те нямат достатъчно опитност.
Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища. Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото.
към текста >>
Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на
младите
често биват изразходвани за постигане на фалшиви.
Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали. Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат. Едно обаче липсва на младите: Те нямат достатъчно опитност. Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища.
Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на
младите
често биват изразходвани за постигане на фалшиви.
неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши. И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот.
към текста >>
Младежта
лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото.
Едно обаче липсва на младите: Те нямат достатъчно опитност. Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища. Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат.
Младежта
лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото.
Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши. И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж.
към текста >>
Младежта
не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши.
Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища. Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото.
Младежта
не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши.
И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство!
към текста >>
Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата
младеж
, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ.
неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши. И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот.
Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата
младеж
, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ.
защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята. Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички.
към текста >>
защото
младежта
именно е челния отряд на този народ.
така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши. И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ.
защото
младежта
именно е челния отряд на този народ.
* Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята. Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел!
към текста >>
* Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата
младеж
.
Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши. И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ.
* Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата
младеж
.
Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята. Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали.
към текста >>
Младежи
, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел!
защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята. Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички.
Младежи
, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел!
Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта. Да създадем социална справедливост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината.
към текста >>
— Че къде отиде твоята
младост
?
Как е възможно това? Гледам онази 85 годишна баба и я питам. Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? — Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога.
— Че къде отиде твоята
младост
?
Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила. Къде отиде твоята младост? — Остарях. — Защо остаря? Защото си лъгала момците,—нищо по вече.
към текста >>
Къде отиде твоята
младост
?
Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? — Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога. — Че къде отиде твоята младост? Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила.
Къде отиде твоята
младост
?
— Остарях. — Защо остаря? Защото си лъгала момците,—нищо по вече. Аз взимам лъжата в най-широк смисъл. Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека.
към текста >>
На тази тяхна любов ние ще направим един приют, а на
младата
, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена На нея ще дадем право да заповядва, както иска, да нарежда живота както намира за добре.
Защото ако всички работи ставаха така, както ние искаме, щяха да съществуват най-големите нещастия и страдания в света. Та казвам: всички хора трябва да имат едно ново разбиране, едно ново учение за любовта. Да оставим на страна старата любов, а да приемем новата, която се ражда като дете. Не че има стара любов, но хората са кръстили с името любов това. което не е любов.
На тази тяхна любов ние ще направим един приют, а на
младата
, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена На нея ще дадем право да заповядва, както иска, да нарежда живота както намира за добре.
Това е новото разбиране. Най-първо учете се да обичате. Обикнете първо майка си, която ви е родила. Обикнете баща си, който ви е родил. Обикнете сестра си и брата си, с които си се родил.
към текста >>
* Люлее
млада
гран стройната лоза, забила стръвно устни във твърдта, от ледената гръд пролетна леха създала ведно с бури и лъчи.
държана на 30 януари 1938 год. София — Изгрев * * * В разцепената гръд на старата скала Люлее цветни пазви пролетта . . . През разтрогите сини на каменна снага светлеят нежни пъпчици — очи. * В ледената скут, обвита с мъхеста пола, тя стиска тръпно рожбата любима, — плода на нея и слънцето — жених, обгалил нежно каменни недра.
* Люлее
млада
гран стройната лоза, забила стръвно устни във твърдта, от ледената гръд пролетна леха създала ведно с бури и лъчи.
* Пирува развигор; размята грани тя, внедрила слънчева душа в плътта на майката скала. От ведрото небе Женихът — Слънце милва ги с лъчи. Д. К. * * * В молитвен миг Един и Вечен! О, Ти, душите кой окриляш, О, чуй ни в тоз молитвен миг!
към текста >>
Училищната статистика у нас разполага с достатъчно данни, от които се вижда, че в здравно отношение нашата
младеж
все още не стои на желаната висота.
А в полусрутената училищна сграда, учениците — натъпкани по 40—50 в стая — поглеждат плахо навън и душите им се свиват от мъка. Звънецът удря и всички като буен поток се втурват навън да се порадват на слънцето и на хубавия пролетен ден. Такава е нерадостната картина на нашата училищна действителност. В интерес на народното здраве е обучението да се води по възможност на открито. С това ще се избегнат масовите заболявания, които в повечето случаи се дължат е на лошите хигиенни условия и на заседналия живот.
Училищната статистика у нас разполага с достатъчно данни, от които се вижда, че в здравно отношение нашата
младеж
все още не стои на желаната висота.
Учителят никога не трябва да изпуска случая, когато времето благоприятства, да води обучението на открито. Сред природата, край извора, при реката, на зелената полянка, учениците винаги се чувстват по-бодри, отколкото в прашните и задушни класни стаи. Учители, използвайте хубавите пролетни дни! Водете обучението на открито! Параскев Христов, прогимназиален учител из в.
към текста >>
28.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подмладяване
на старите – Ив. П.
(из неделната беседа – 20 февруари 1938 г.) Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 218) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 218) – Влад Пашов Из науката за живота. За марулята – из „Народно здраве“ Из науката за живота.
Подмладяване
на старите – Ив. П.
Стефанов, из „Добро здраве“ СЛЪНЦЕТО ЛЕКУВА Слънцето лекува всички болести! То е най-великият лекар. То е лекарят на лекарите. И един лекар е толкова по-добър и способен колкото по-близо са неговите, методи за лекуване до тия на слънцето. Слънцето не държи болест в човека.
към текста >>
Според мене има мелодии,с които човек може да се
подмладява
.
Вие, запример, никога не сте се спирали да мислите, какво съставя музиката. Ако е някой стар, казва: аз, старият човек, какво ме интересува музиката. Старостта е детрониране. Старият човек, след като се детронирал, слязъл под музиката. Затова остарял.
Според мене има мелодии,с които човек може да се
подмладява
.
И ще ви дам едно определение за съвременната музика. Според мен, мелодията е любовта на човешката душа към Бога. А хармонията е отговорът на Бога към човека. Хармонията е отзвук на Бога. Мелодията е на един глас.
към текста >>
Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се
подмладя
, ще върша Твоята воля.
Сега всички хора ги е страх, от любовта Неразбраната любов прави пакости. Разбраната любов носи всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света, Някои казват: остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете.
Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се
подмладя
, ще върша Твоята воля.
Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни. Щом престане да пее човек, той остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявя вам доброто, което е вложено в мене.
към текста >>
Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една
млада
певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав.
Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски.
Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една
млада
певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав.
Тя влиза вътре, покланя се и му изпява една песен. Като му изпяла песента, банкерът се разположил, казва й: какво ще заповядате? Тя казва: ако обичате, да ми дадете 25,000 долара. — На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава.
към текста >>
Тогава ще се
подмладите
.
Казвам: бих желал всички да бъдете така музикални. Туй ви пожелавам. — Кога ще бъде? — Пожелавам ви го, че когато стане. Все ще стане някога.
Тогава ще се
подмладите
.
По някой път аз правя изследвания. В мене, да речем, се прояви едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че ли не иска да се подчини на нищо. Казвам; не съм аз, от къде е дошло туй? Започвам да издирям. Търся, търся, намирам една жица отнякъде — виждам, дошло от юг, или от изток.
към текста >>
„И ще доловиш моето чувство, което се носи в чистотата на сърцата, като сладка нега, която
подмладява
и облагородява всичко в света!
Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . .
„И ще доловиш моето чувство, което се носи в чистотата на сърцата, като сладка нега, която
подмладява
и облагородява всичко в света!
. . . „И ще прозреш светлината в моята сила, при топлината на която: — Плодът узрява . . . —Душата се подмладява, —А духът в човека . . .
към текста >>
—Душата се
подмладява
, —А духът в човека .
. . . „И ще доловиш моето чувство, което се носи в чистотата на сърцата, като сладка нега, която подмладява и облагородява всичко в света! . . . „И ще прозреш светлината в моята сила, при топлината на която: — Плодът узрява . . .
—Душата се
подмладява
, —А духът в човека .
. . —Оживява и възкресява! . . . * * * „О, сине, на Любовта! — ти ме питаш къде съм аз?
към текста >>
Най-добре е да се избира дългата или валчестата маруля,
млада
и добре стегната.
Да ни освежи и подбодри. По състав, марулята е богата на основни минерални соли, най-вече варови и железни, които опресняват кръвта ни, също и на витамини, особено на витамина А, който в съчетание с хлорофила премного спомага на растежа. А като се има пред вид и съдържанието на лецитин. който е основна съставка на нервната и мозъчна клетка — всеки ще разбере от какво голямо значение за подрастващите и умствено работещите е употребата редовно на марулята. Тук искаме да се спрем на начина как да се употребява.
Най-добре е да се избира дългата или валчестата маруля,
млада
и добре стегната.
Разрязва се на дълго, с кочана, на 4 части, които добре, грижливо се измиват на течаща вода, защото марулята се много замърсява, както при отглеждането й, така и при продаването й Добре измита в прясна, студена вода. тя става изрядно крехка. Яде се като се топи в малко солчица или в сос от чист зехтин и лимонов сок. Не бива да се разкъсва лист по лист, нито да се хвърля кочанът. Някой предпочитат сърцевината — бледите, крехки листа — като хвърлят или изоставят горните зелени листа.
към текста >>
Подмладяване
на старите Преди 25 години, през пролетта на 1913 г., У. А.
Сърцевината е много сочна и вкусна, а зелените листа, богати с хлорофил и витамина А, са най-полезните. Марулята, заедно с репичките са за сега единствения зеленчук, който може да се яде суров и който най-благотворно влияе върху нашето здраве и нашето ободряване. Външните листа на марулята не трябва да се хвърлят, а се из-ползват за готвене, наред със спанака. Колкото повече проникваме в тайната на нашия биохимичен живот, толкова повече и ще предпочитаме суровата, прясна зеленчукова и плодова храна, която най-вече ще ни заздравява и укрепва за борба с болестите и трудностите на живота. (из „Народно Здраве“) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.
Подмладяване
на старите Преди 25 години, през пролетта на 1913 г., У. А.
Мак-Кивър, като професор в Земеделския държавен колеж в Канзас, Съединените Щати, почнал да изучава въпроса за здравното състояние на старците. По-късно, той отворил в града Оклахома училище за възрастни, в което днес има около 1000 ученика, на възраст от 70 години на горе, които редовно посещават училището. А онези, кои то, поради телесна слабост, не могат да правят това, биват посещавани в домовете им от професора, който им дава нужните наставления и внася надежда и радост в живота им. Такива ученици професорът има повече от 400 души След дълга опитност със старите, професор Мак-Кивър останал убеден в следните положения: „Не е естествено и необходимо за лица с напреднала възраст да страдат постоянно от болести и телесна немощ. За такива не е естествено да са умствено тъпи и да имат старчески маниери.
към текста >>
Трябва да учим
младите
как да се готвят за една тиха и спокойна старост.
Всички умират преждевременно от болести или от немощ, поради по грешно хранене, следствието на което е отравяне на кръвта. Истината е, че човешкото тяло е снабдено със съвършен механизъм за неговото безкрайно добруване и дълголетие. „Истинското положение днес е следното: Повечето човеци полагат основите на своята смърт на средна възраст и по-рано, посредством погрешно, неуравновесено и неразумно хранене. А същевременно те се трудят да се борят срещу това разрушително положение с разни упоителни и възбудителни вещества и пития, както и с разни лекарства. Трябва да скъсаме с много лъжливи навици и обичаи.
Трябва да учим
младите
как да се готвят за една тиха и спокойна старост.
Трябва да се учим как да избегнем болестите на старостта и как да живеем здравеопазно след средната възраст.“ Тези са думите на професор Мак Кивър. Ив. П. Стефанов (из в. „Добро Здраве“)
към текста >>
29.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала
младост
.
Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране? Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото привличане. Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие.
Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала
младост
.
Навсякъде те намираме, навсякъде ние разпознаваме твоето дело, което се простира от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Ние се прекланяме пред силата ти и се удивляваме на величието ти. Камил Фламарион ПЕСЕНТА НА ОЗАРЕНИЯ В душата ми е изворът обилен Със златоструйна светлина; Със него движа се окрилен От всяка напаст и злина. * От този извор са изгрели Стремежите крилати, чисти, Кои ме водят към предели На висши мирови лъчисти. * На химните му мощните трептения Пропъждат всяка сила тъмна.
към текста >>
Жена му била
млада
и хубава.
* Да, при слънцето се уча, то ми даде този дар, и затуй сега в гората, на певците аз съм цар. ДЕТЕТО-ФЕЯ Живели в един голям град много богати хора. Къщата им била хубава, като палат. Постлана била с коприна, навсякъде блестяло злато и сребро, а по пода лежали дебели, хубави пухкави килими. Мъжът бил търговец, пътувал в чужбина, търгувал с големи търговци и парите се стичали като река в домът му.
Жена му била
млада
и хубава.
Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак тъга преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата млада жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие. И често пъти, жената отивала в градината и тихо плачела загдето Бог не й е дал дете. Тя поглеждала през красивата ограда, по която се виели разцъфнали рози и виждала как някоя бедна жена, едва има какво да яде, а Бог й дал толкова щастие — има си дечица. Тъй си мислела тя и галела разцъфналите рози и другите красиви и благоуханни цветя и сълзите капели върху техните засмени личица. Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото младата жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята.
към текста >>
Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак тъга преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата
млада
жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие.
ДЕТЕТО-ФЕЯ Живели в един голям град много богати хора. Къщата им била хубава, като палат. Постлана била с коприна, навсякъде блестяло злато и сребро, а по пода лежали дебели, хубави пухкави килими. Мъжът бил търговец, пътувал в чужбина, търгувал с големи търговци и парите се стичали като река в домът му. Жена му била млада и хубава.
Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак тъга преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата
млада
жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие.
И често пъти, жената отивала в градината и тихо плачела загдето Бог не й е дал дете. Тя поглеждала през красивата ограда, по която се виели разцъфнали рози и виждала как някоя бедна жена, едва има какво да яде, а Бог й дал толкова щастие — има си дечица. Тъй си мислела тя и галела разцъфналите рози и другите красиви и благоуханни цветя и сълзите капели върху техните засмени личица. Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото младата жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята. И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата, млада жена.
към текста >>
Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото
младата
жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята.
Жена му била млада и хубава. Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак тъга преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата млада жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие. И често пъти, жената отивала в градината и тихо плачела загдето Бог не й е дал дете. Тя поглеждала през красивата ограда, по която се виели разцъфнали рози и виждала как някоя бедна жена, едва има какво да яде, а Бог й дал толкова щастие — има си дечица. Тъй си мислела тя и галела разцъфналите рози и другите красиви и благоуханни цветя и сълзите капели върху техните засмени личица.
Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото
младата
жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята.
И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата, млада жена. Тогава царицата на феите, която била мъдра и разумна, казала: — Не желае ли някоя от феите да отиде и стане дете на добрата жена? Всички плеснали радостно ръце. Наистина, това било най-доброто разрешение. Тогава избрали най-красивата и най-умна феичка от между тях и я изпратили да стане дъщеря на младата жена.
към текста >>
И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата,
млада
жена.
Тя всичко имала и се много обичали с мъжът си, но пак тъга преминавала по лицето й, скръб свивала сърцето й и често по очите на хубавата млада жена блестели бисерни сълзи — те били сами, нямали си детенце, което да се радва на голямата хубава градина, която се простирала пред къщата им и на всичко, що имали в изобилие. И често пъти, жената отивала в градината и тихо плачела загдето Бог не й е дал дете. Тя поглеждала през красивата ограда, по която се виели разцъфнали рози и виждала как някоя бедна жена, едва има какво да яде, а Бог й дал толкова щастие — има си дечица. Тъй си мислела тя и галела разцъфналите рози и другите красиви и благоуханни цветя и сълзите капели върху техните засмени личица. Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото младата жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята.
И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата,
млада
жена.
Тогава царицата на феите, която била мъдра и разумна, казала: — Не желае ли някоя от феите да отиде и стане дете на добрата жена? Всички плеснали радостно ръце. Наистина, това било най-доброто разрешение. Тогава избрали най-красивата и най-умна феичка от между тях и я изпратили да стане дъщеря на младата жена. След известно време, на богатите хора се родило момиченце.
към текста >>
Тогава избрали най-красивата и най-умна феичка от между тях и я изпратили да стане дъщеря на
младата
жена.
Като гледали градинските феи това, много се умъчнявали, защото младата жена била добра и красива, тя тъй грижливо и с голяма любов се отнасяла и грижела за цветята. И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата, млада жена. Тогава царицата на феите, която била мъдра и разумна, казала: — Не желае ли някоя от феите да отиде и стане дете на добрата жена? Всички плеснали радостно ръце. Наистина, това било най-доброто разрешение.
Тогава избрали най-красивата и най-умна феичка от между тях и я изпратили да стане дъщеря на
младата
жена.
След известно време, на богатите хора се родило момиченце. Майката и бащата плакали от радост. Бащата раздал много подаръци на всички сиромаси от квартала, а майката сложила голяма трапеза, която не била вдигната девет дена и девет нощи за бедните и гладните. Детенцето го облекли в коприна, но самото то било толкова хубаво, че всеки му се зачудвал. Майката с песен го приспивала, с песен го събуждала и къпела.
към текста >>
Отначало
младата
майка не обръщала внимание на това, но по после, тя често заварвала детето прегърнало сноп маргаритки или карамфили да им шепти нещо.
Детенцето го облекли в коприна, но самото то било толкова хубаво, че всеки му се зачудвал. Майката с песен го приспивала, с песен го събуждала и къпела. А то растяло и я гледало с умните си очички и сияеща усмивка. Когато детенцето пораснало, то по цял ден тичало босо из градината, галело цветята и се разговаряло с тях. Когато виждало феите, то се втурвало към тях и радостно ги прегръщало.
Отначало
младата
майка не обръщала внимание на това, но по после, тя често заварвала детето прегърнало сноп маргаритки или карамфили да им шепти нещо.
— О! Божидара, какво си говориш самичка — запитвала я майката. — Не самичка, мамичко, с цветята се разговарям. — Как може така, мое дете, то е смешно, цветята не могат да говорят и да те разбират. —О, мамичко, но цветята ми разказват толкова хубави приказки И феите също.
към текста >>
Младата
майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости.
— Как може така, мое дете, то е смешно, цветята не могат да говорят и да те разбират. —О, мамичко, но цветята ми разказват толкова хубави приказки И феите също. — О, мое дете, ти фантазираш. — Ах, мамичко, нима не знаеш, че всяко живо същество си има език? Нали Бог е баща на всичко живо — Той на всички е дал език да се разбират.
Младата
майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости.
И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в салона. — Но, дете мое - казвала майката, защо плачеш, всички хора така правят, какво лошо има, че съм откъснала цветя. — О, мамичко, но ти не виждаш ли колко страдат цветята, когато им отнемаш цветовете? Тях ги боли, боли ги мамичко. — Ти си много чувствителна, Божидара — казвала майката, не бива да си дотолкова.
към текста >>
А това страшно ще наскърби
младата
жена, защото тя ще помисли, че ти си умряла, не си жива — няма те вече.
Аз не мога нощем да идвам при вас, не мога денем да ходя гдето искам. О, човешкият живот е толкова тежък и техните къщи са същински затвори. Не мога повече, искам да се върна при вас. — О, Лунен лъч, казала царицата на феите, ти наистина понасяш страдания, но ако ти се върнеш при нас, то значи по човешки да умре тялото ти. Него трябва да оставиш там.
А това страшно ще наскърби
младата
жена, защото тя ще помисли, че ти си умряла, не си жива — няма те вече.
Това ще й причини горчиви страдания, а тя е толкова добра. Всичко, което прави за тебе е от прекалена обич. Когато ти дойдеш при нас, тя ще плаче и ще каже, че Бог е жесток и немилостив към нея, а това не е вярно и не е хубаво така да казва. Нейното сърце ще се затвори от скръб и тя няма да е така щедра към сиромасите. — Ох, изстенала Божидара, много, много тежко се живее при човеците.
към текста >>
Онази вечна
младост
, която не знае ни предел, ни векове, ни години?
Ехидна змия, която с всека една своя маскирана целувка ни пуща в жилите отровен сок, който ни прояжда и разрушава! „Той е, отчаянието! „Той е преждевременната смърт! “ * * * Искаш ли да бъдеш щастлив? Искаш ли да изпиташ онова неизчерпаемо Божествено блаженство?
Онази вечна
младост
, която не знае ни предел, ни векове, ни години?
Искаш ли да изпиташ онова висше наслаждение от живота, което му дава цял и направление? Искаш ли да четеш в онази разумна книга — природата? Която крепи ума, развива разума и ни приближава до своя та велика разумна сила? Която ни вдъхва доверие в себе си . . .
към текста >>
О, носителя на тази вечна
младост
съм Аз .
— Место за сладка почивка. Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота! Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли! Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг?
О, носителя на тази вечна
младост
съм Аз .
. . —Свещената любов1 —Любов!!... Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта! Посред тъмнината на света! Щастие!
към текста >>
— Която намира прицел всред безцелието на мрака: Вечна
младост
!
Щастие! . . . —Което намира щастието. — Чрез силата на духа, посред нещастието в света! Цел!
— Която намира прицел всред безцелието на мрака: Вечна
младост
!
—Която се стреми към вечно блаженство, незнаеща ни предел, ни векове, ни години! „Извор на неизчерпаема енергия! Резервоар на младенчески сили! — — — Любовта! — Това е проявеният Бог в света!...
към текста >>
Резервоар на
младенчески
сили!
— Чрез силата на духа, посред нещастието в света! Цел! — Която намира прицел всред безцелието на мрака: Вечна младост! —Която се стреми към вечно блаженство, незнаеща ни предел, ни векове, ни години! „Извор на неизчерпаема енергия!
Резервоар на
младенчески
сили!
— — — Любовта! — Това е проявеният Бог в света!... — Силата и знанието в мъдростта! .. — Началото и краят на вечността! * * * И разтвори той, Синът на смирението, третия лист на папируса.
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки,
млади
по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед.
Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството. По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност.
Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки,
млади
по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед.
Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други. Това е същото, както когато камъкът, при своето падане, се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологически закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички неща трябва да се изследват, като се приспособим към законите на тази област, в която тези неща спадат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила.
към текста >>
Има правоверни
млади
хора, има правоверни и стари хора.
Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно; да има любвеобилна душа в себе си, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото. Умът на тази личност да бъде проводник на Божествена светлина. Сърцето на човека да бъде проводник на всички добродетели, а сърцето му да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега човек притежава. Сега, при всички гледища на хората, ще се зададе въпроса: Кой е правоверен? — Това е стара история.
Има правоверни
млади
хора, има правоверни и стари хора.
Всеки човек, който не разбира своята личност желае благото само за себе си, той ще остарее. Следователно, ако ти мислиш само за себе си, ще остарееш. Защото, като мислиш само за себе си, ти ще дойдеш в стълкновение с другите хора и ще кажеш: Този работи за моето благо, а онзи не работи. По този начин ти ще почнеш да подозираш хората, а и те ще те подозират. Като влезеш в стълкновение, това стълкновение ще породи в тебе манията, че всички хора те преследват.
към текста >>
31.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Значи аз мога да се
подмладя
.
Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума. И, като е така, животът има смисъл.
Значи аз мога да се
подмладя
.
— Да. бабо, ще се подмладиш. — Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена. Това ми допада. Да бъде благословено Господ.
към текста >>
бабо, ще се
подмладиш
.
Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума. И, като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя. — Да.
бабо, ще се
подмладиш
.
— Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена. Това ми допада. Да бъде благословено Господ. Като отида при Господа, ще му кажа пак да ме прати на земята, да поживея малко между моите внучета. Ако разправяте това на учените, на религиозните, те ще кажат, че това не е съгласно с догмите на науката, на църквата.
към текста >>
32.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и
млади
и стари, пред Твойте олтари!
Вдъхновен от нея, именно и за нейното реализиране той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто. МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви.
* При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и
млади
и стари, пред Твойте олтари!
* Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен! * Заклехме се ний да се борим без спира да съединим вcu народи: крепи ни, недавай да паднем о, Сило, път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — могъщи да бъдем в борбата сурова, та диви напади щом би се подели, да бъдем ний смела! * Зеленото знаме високо ще дигнем — добро, красота то вещае.
към текста >>
който носи вечната
младост
, вечния потик, Той е, който носи науката на земята.
Следователно, всички народи на земята съставлявал, едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек. Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е, който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е.
който носи вечната
младост
, вечния потик, Той е, който носи науката на земята.
Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз не великата разумност.
към текста >>
Аз се радвам на
младите
, носители на тази идея.
В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски думата „Сит“ има друго значение. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад.
Аз се радвам на
младите
, носители на тази идея.
Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионери.
към текста >>
Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на
млади
и на стари.
Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионери.
Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на
млади
и на стари.
И тогава всички народи ще си по-дадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие.
към текста >>
И тогава всички те бъдем
млади
.
Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята.
И тогава всички те бъдем
млади
.
Днес някой казват: старите идеи. Ние не сме за старите идеи Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрява. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години.
към текста >>
Ние търсим онова, което е вечно
младо
.
И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички те бъдем млади. Днес някой казват: старите идеи. Ние не сме за старите идеи Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее.
Ние търсим онова, което е вечно
младо
.
Слънцето постоянно изгрява. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънце то, което утре ще изгрее. Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще.
към текста >>
изгреят, те важат за нас Затова
младото
поколение трябва да се въодушевява от своите идеи.
Слънцето постоянно изгрява. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънце то, което утре ще изгрее. Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще.
изгреят, те важат за нас Затова
младото
поколение трябва да се въодушевява от своите идеи.
Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравявам с та за нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни.
към текста >>
Младите
да останат
млади
, а старите да се
подмладяват
.
Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънце то, което утре ще изгрее. Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще. изгреят, те важат за нас Затова младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи.
Младите
да останат
млади
, а старите да се
подмладяват
.
Тогава ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравявам с та за нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят.
към текста >>
* Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е
младо
и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара.
Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява. Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души — и поддържайте го. Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си. ПОЗДРАВ ОТ ПЛАНИНАТА Щом се спуснеш ти надолу, сири се, вътре, край града и кажи на мойта майка, че безкрайно съм добре; че свободно аз живея по високи върхове и от камъни и слънце своя чуден дом градя.
* Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е
младо
и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара.
* О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха, че обичам аз водите и прозрачните мъгли, и лъчите и звездите, тишината и ека, и цветята и тревата, и гранитните скали. * Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността. Ставам рано н поемам аз нагоре към върха и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента, или тласкана от буря в мен запява пък духа. * Денем чудни дни прекарвам по скали и езера, по поляни неогледни и изпъстрени с цветя, и се радвам че живея, че съм в свят един велик, вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг! Д. Антонова * * * ЕЛАТЕ НА РИЛА Елате на Рила, в копнеж закопнели, в копнеж закопнели по новия свят.
към текста >>
Живо, вдъхновено слово се лееше от устата на стари и
млади
есперантисти и се чувстваше оня тържествен момент на сливане на душите в устрема към високия идеал на общочовешка хармония, когато ще се осъществи всесветското сътрудничество между народите за благото на всички.
Редактора на Literature mondo, — г. Блайер и неговите непрестанни усилия да разпространява есперантските книги из целия свят; и най-после г. П. Г. Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички възвишени идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение. След това приветстваха конгреса гостите от чужбина и после представители от всички клубове на Югославия.
Живо, вдъхновено слово се лееше от устата на стари и
млади
есперантисти и се чувстваше оня тържествен момент на сливане на душите в устрема към високия идеал на общочовешка хармония, когато ще се осъществи всесветското сътрудничество между народите за благото на всички.
Всяка говорител изнесе нищо важно, ценно и така взаимно се допълняха. Есперантското движение в някои страни има голям успех (Швеция, Дания, Холандия напр.) а в други преживява голяма криза. Двете международни организации I. Е. L. и U.
към текста >>
Колко е красиво, когато виждаме да грее огъня на идеализма в душите особено на
младежта
.
и U. Е. А. също внасят смут в душите на всички есперантисти. Изказа се пожелание да се постигне обединение. Новите, идейните люде из цял свят вече си подават ръце и изграждат новият свят, който се ражда в мъките и страданията на нашата епоха.
Колко е красиво, когато виждаме да грее огъня на идеализма в душите особено на
младежта
.
П. Г. Пампоров ИЗ ЖИВАТА НАУКА Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и права мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония. Лиши ли се човек от светлинна от чист въздух, не практикува ли постоянно дълбокото дишане в живота си. като средство за свързване със здравословните сили в живата природа, той залинява и се разболява. Тук ще дадем последователно няколко интересни примери из дългогодишната практика на Д-р Възвъзов, който живо проповядва дълбокото дишане като „самолекар“, ранното ставане, правене на разходки и гимнастически упражнения, печене на ранните слънчеви лъчи.
към текста >>
Група нервни мъже и жени,
млади
и стари.
Тя може вече да слуша и много шевни машини и нейната материална мощ нарасна, в паралел с нейната физическа и морална мощ. На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане? “. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите кучета“! И мнозина се чудят от къде тя още намира време, за да помага на другите. За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича.
Група нервни мъже и жени,
млади
и стари.
Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“. В разстояние на 2 часа и 20 минути — изложени в сбита форма тактиката и изкуството да се диша, тези болни слушатели, схващайки добре психологичното значение на дишането, като фактор на твърда воля, всички те бяха излекувани, без разпит, без преглед, без опознаване взаимно. Трудността бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време. Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се освободят от тъй скъпите специалитети.
към текста >>
33.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един
млад
момък се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Каменар е всеки човек, който облагородява камъните. Художник е всеки човек, който облагородява лицата. Скулптор е всеки човек, който оправя погрешките на хората. Поет или писател е всеки човек, който създава хубави работи. Знаете ли, колко мощни са човешките думи?
Един
млад
момък се отчаял от живота и решил да се самоубие.
При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете.
към текста >>
Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от
младата
мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам!
Скулптор е всеки човек, който оправя погрешките на хората. Поет или писател е всеки човек, който създава хубави работи. Знаете ли, колко мощни са човешките думи? Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. При него дошла една мома и му казала само една дума.
Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от
младата
мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам!
Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете. Не се изисква много говорене на хората. Една дума може да се каже, но да е Божествена.
към текста >>
ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно
младежта
и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония
младежи
, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота.
Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание. Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени.
ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно
младежта
и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония
младежи
, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота.
Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха. А за ония, които още не са разбрали и живеят в заблудата си превеждаме тука долу няколко примера от една беседа на Учителя държана на 3. XI. 1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работата и от труд.
към текста >>
за да видят как бащински той съветва
младежите
и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата.
Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени. ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха. А за ония, които още не са разбрали и живеят в заблудата си превеждаме тука долу няколко примера от една беседа на Учителя държана на 3. XI. 1929 год.
за да видят как бащински той съветва
младежите
и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата.
Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба.
към текста >>
Един
млад
момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет.
1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание.
Един
млад
момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет.
За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.
към текста >>
„Друг един
млад
момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне.
За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.
„Друг един
млад
момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне.
Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цял да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназиста, който точил ножове си казал: Както мога да уча, така мога и да точа ножове.
към текста >>
34.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младият
търси. Хлопайте.
Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Просете, търсете и хлопайте! (из неделната беседа „Просете, търсете и хлопайте“ – 4.IX.1938 г.) Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“. Ев. Матея, 7;7 Казано е: Просете, и ще ви се даде. Кои просят? —Децата в ранната си възраст просят. Търсете.
Младият
търси. Хлопайте.
Старият хлопа. Следователно, просенето е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането — за старите. Тъй щото, когато просите, знайте че сте деца. Когато търсите, знайте, че сте млади, възрастни, а когато хлопате, знайте, че сте стари. Когато се говори за материята разбираме еднообразието в света.
към текста >>
Следователно, просенето е за децата, търсенето за
младите
, за възрастните, а хлопането — за старите.
Матея, 7;7 Казано е: Просете, и ще ви се даде. Кои просят? —Децата в ранната си възраст просят. Търсете. Младият търси. Хлопайте. Старият хлопа.
Следователно, просенето е за децата, търсенето за
младите
, за възрастните, а хлопането — за старите.
Тъй щото, когато просите, знайте че сте деца. Когато търсите, знайте, че сте млади, възрастни, а когато хлопате, знайте, че сте стари. Когато се говори за материята разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т. е.
към текста >>
Когато търсите, знайте, че сте
млади
, възрастни, а когато хлопате, знайте, че сте стари.
—Децата в ранната си възраст просят. Търсете. Младият търси. Хлопайте. Старият хлопа. Следователно, просенето е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането — за старите. Тъй щото, когато просите, знайте че сте деца.
Когато търсите, знайте, че сте
млади
, възрастни, а когато хлопате, знайте, че сте стари.
Когато се говори за материята разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т. е. две качества. Силата е подвижна.
към текста >>
* Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се
подмлади
— изгря надежда в гърди.
БЛАГ ДЪЖДЕЦ Добре дошъл, о благ дъждец, с' крила на лекия ветрец, добре дошъл но наший край, отдавна всичко те желай! * Повехна цвят. Зла суша вред, пчелица не събира мед — пресъхнаха треви, нивя, потока спря, замря песня. — * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий свят очаква скъпотия — глад! * Но ти дойде, о блага вест, живот и радост пръсна днес: треви, поля и дървеса поглъщат твоята роса!
* Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се
подмлади
— изгря надежда в гърди.
* Дъга в простора се яви, потока весело шуми. И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя! * Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий свят! * Усмихна се селяка мил, труда в кой себе посветил Не ще погине: Бог е жив, преблаг н много милостив! * Безценна всяка капка е, Бог в нея свойта милост вля: благословено е сал то, на време сторено добро.
към текста >>
Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше
младите
листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене.
Да се яде без хляб, защото ориза не хармонира с хляба. Вечеря. — Сварени картофи 250 — 350 гр. полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца.
Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше
младите
листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене.
Някаква тъга, някакво тежко предчувствие ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта. Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак.
към текста >>
35.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионо-годишен
младеж
, с кривната на дясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг. Гимнастиките.
И векове го гледам аз от тук, как долу там, в низината, той търси Любовта. А аз, заради него, мисля, мисля, мисля! И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипала на лъхащия ма мента бряг. А огромната преспа, натопило полета си в езерните води, се усмихва сдържано, като девица, която не смее да покаже всичкия си чар. Само розмаринената зеленина около полата й трепка.
Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионо-годишен
младеж
, с кривната на дясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг. Гимнастиките.
До огнището бяха цигулките, една флейта, и една китара. Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага. Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка. Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката — музикалната евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска, тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения. Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ.
към текста >>
Днес всички хора,
млади
и стари, всички майки, всички свещеници и учители, трябва да въздъхнат.
Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна. Да въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже. Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: Господи, дай ми по вече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което Ти искаш от мене.
Днес всички хора,
млади
и стари, всички майки, всички свещеници и учители, трябва да въздъхнат.
И ученият трябва да въздъхне, за да се отвори пред него един по-голям простор. Религиозният трябва да въздъхне, за да се освободи от заблужденията си. Живият трябва да въздъхне, за да се освободи от тъгите си. Мъртвият трябва да въздъхне, за да дойде животът в него. Всички хора трябва да въздишат.
към текста >>
36.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората искат да се
подмладят
.
Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее.
Хората искат да се
подмладят
.
За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо.
към текста >>
За да се
подмладите
; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл.
В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее. Хората искат да се подмладят .
За да се
подмладите
; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл.
Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите.
към текста >>
По този начин само ще се
подмладите
.
За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо.
По този начин само ще се
подмладите
.
— Аз не мога да направя това. — Щом не можете да го направите, вие сте осъдени да остареете. Ако пък определите по половин час на ден за тази цел, вие ще бъдете кандидат за един велик живот. Пред вас седи едно велико бъдеше. И тъй десет минути ще определите в мисълта си за Бога, десет минути в чувствата си и десет в тялото си.
към текста >>
* Със стъпките на сочна
младост
Летим към наший идеал.
Виолет * * * Към наший идеал За Истина и висша мъдрост жадни. Вървим в неравен, стръмен път. Вилнеят бури безпощадни, Но, твърд и смел ни е духът! * Сърца ни, в бурите калени, Как бодро, радостно туптят! С лъчи на обич озарени, Те всички горести топят!
* Със стъпките на сочна
младост
Летим към наший идеал.
И пеем химн на благодарност, Че път и цел Творецът ни е дал. * И този химн е зов — вестител, Че тлее веч старинний гнет; Че вред по земната обител Настъпва нов, разумен ред: * От този химн душите трепват До най-интимна глъбина И нежно приказки нашепват За мир, любов и светлина. В. С. Н. * * * ИЗГРЕВ Макар че идва Нови ден Нощта все още продължава: зад тия облаци сплъстени е Слънчевия Изгрев спрян. * И в тътен страшен проехтя далечен гръм на буря близка; Небето слезе толкоз низко дори до самата Земя.
към текста >>
37.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
науки,
млади
по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух.
Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др.
науки,
млади
по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух.
На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот.
към текста >>
В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На
млади
години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча.
От това именно Той определя на какви места да ни тури. Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни.
В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На
млади
години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча.
Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото.
към текста >>
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на
младини
, не бях така, но като остарее човек, така става.
Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа.
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на
младини
, не бях така, но като остарее човек, така става.
Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото дърво. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини.
към текста >>
Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на
младини
, това е и на старини.
Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става.
Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на
младини
, това е и на старини.
Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото дърво. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по добър.
към текста >>
Следователно, какъвто съм бил на
младини
, такъв ще бъда и на старини.
Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото дърво.
Следователно, какъвто съм бил на
младини
, такъв ще бъда и на старини.
Не мислете, че на старини ще бъдете по добър. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека.
към текста >>
С тази и с много още други книги е създадено вече движението за едно разумно хранене, за едно питателно и в научна смисъл на думата полезно ядене, което движение незабелязано се разраства и закрепва върху една здрава почва, каквато може да представлява
младото
поколение.
Стоицев най-изчерпателно разглежда добрия идеалния начин на храненето, изброявайки чрез научния метод съдържимостта на полезните за организма ни храни, начина по който Tpt6ea да ги предаваме на организма си, в какво количество да ги приемаме, съотношението между едни и други храни, въздействието им и ползата, материална и духовна, от тях за здравето ни. В 116 страници г. Стоицев ни излага една от най-важните проблеми за съществуването на човека, за неговото многоценно здраве — това е „Проблемата на храненето“, както е озаглавена и самата книга. Една проблема която днес занимава тъй много умове, и не само теоретици но и самите хора непосредствено. Особено е поучителна книгата за подрастващото поколение, което иде да ни замести и което тепърва ще образува своя мироглед; следователно то е което ще възприеме или не препоръчваната нова и научна проблема за храненето.
С тази и с много още други книги е създадено вече движението за едно разумно хранене, за едно питателно и в научна смисъл на думата полезно ядене, което движение незабелязано се разраства и закрепва върху една здрава почва, каквато може да представлява
младото
поколение.
Книгата на г. Стоицев трябва да бъде като настолна книга за всеки здравомислещ човек, на първо място за младото поколение, което се интересува от всека нова проблема, тъй като се намира пред прага на живота. Предварителния интерес на спомоществователите на книгата, на брой 381, говори неопровержимо за големия интерес към нея. Прочее горещо я препоръчваме на всички здравомислещи трезви люди. (Из в.
към текста >>
Стоицев трябва да бъде като настолна книга за всеки здравомислещ човек, на първо място за
младото
поколение, което се интересува от всека нова проблема, тъй като се намира пред прага на живота.
Стоицев ни излага една от най-важните проблеми за съществуването на човека, за неговото многоценно здраве — това е „Проблемата на храненето“, както е озаглавена и самата книга. Една проблема която днес занимава тъй много умове, и не само теоретици но и самите хора непосредствено. Особено е поучителна книгата за подрастващото поколение, което иде да ни замести и което тепърва ще образува своя мироглед; следователно то е което ще възприеме или не препоръчваната нова и научна проблема за храненето. С тази и с много още други книги е създадено вече движението за едно разумно хранене, за едно питателно и в научна смисъл на думата полезно ядене, което движение незабелязано се разраства и закрепва върху една здрава почва, каквато може да представлява младото поколение. Книгата на г.
Стоицев трябва да бъде като настолна книга за всеки здравомислещ човек, на първо място за
младото
поколение, което се интересува от всека нова проблема, тъй като се намира пред прага на живота.
Предварителния интерес на спомоществователите на книгата, на брой 381, говори неопровержимо за големия интерес към нея. Прочее горещо я препоръчваме на всички здравомислещи трезви люди. (Из в. Юг) Н. Дориян В.
към текста >>
38.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За тази служба се явили 20 — 30
младежи
, все хора с големи препоръки.
Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си. Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един секретар касиер в кантората си.
За тази служба се явили 20 — 30
младежи
, все хора с големи препоръки.
На всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид.“ По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечем. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка. Банкерът го погледнал любезно и му от говорил: Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Дигането на листчето от земята беше вашата най голяма препоръка.
към текста >>
На всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид.“ По едно време в кантората влязъл един
млад
, красив момък, скромно облечем.
— Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си. Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един секретар касиер в кантората си. За тази служба се явили 20 — 30 младежи, все хора с големи препоръки.
На всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид.“ По едно време в кантората влязъл един
млад
, красив момък, скромно облечем.
С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка. Банкерът го погледнал любезно и му от говорил: Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Дигането на листчето от земята беше вашата най голяма препоръка. Следователно, и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно.
към текста >>
39.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наклонността на
младежите
да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители, деди, па даже и прадеди.
А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца. Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца. Затова днес възпитанието на децата трябва да започне най-първо от съзнателното самовъзпитание на родителите и тогава ще има едно правилно разрешение на доста трудният днес въпрос за възпитанието на децата.
Наклонността на
младежите
да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители, деди, па даже и прадеди.
А също така всички изкуства, дарби и хубави качества те пак са ги приели като посети в мозъците им семена, които при съответните условия могат да се разрастват и дадат добри плодове, от своите родители и деди. Имайки предвид това, нека родителите първом погледнат в себе си, в своите души, в своите мисли, чувства и постъпки, и да направят всичко възможно, щото погрешките, които не искат да ги имат техните деца, да ги нямат и те в себе си. Ако ли пък децата проявяват отрицателни качества, които родителите не забелязват да притежават в себе си, то нека се постараят да бъдат полезни на своите деца, като проучат дълбоките причини, в които се крият тези отрицателни качества и да ги премахнат. Причините да премахнат, а не да прибягват към строгости и дресировки, които оказват твърде малко благотворни влияния. Но за постигане на добри резултати при възпитание на децата, се изисква от родителите повече безкористна обич към децата.
към текста >>
* Попитай я тихо и тя ще ти каже, и ти ще потръпнеш от радост, земята, в която животът е вечен и вечна е твоята
младост
. R.
София — Изгрев СТИХОТВОРЕНИЯ Обетованата земя Че има такава, разказва цветецът, звънчето си що разлюлява над бялата, снежна покривка и кротко той пролет и радост вестява. * Че има такава, разказват и пеят крилатите, мили душици, приятелки наши, сестрички любими, наречени пролетни птици. * Че има такава от слънцето знаем, когато високо изгрява, страна лъчезарна, копнеж за сърцето, о, има, о, има такава! * Да, има такава, за нея нашепва, говори и пее душата. Къде е, тя знае, защото прелита към нея кат птица крилата.
* Попитай я тихо и тя ще ти каже, и ти ще потръпнеш от радост, земята, в която животът е вечен и вечна е твоята
младост
. R.
Странници Не сте за мене веч, вий странници, поели пътя в мрачината. Напразно чукате вий там, на моя праг, смутили тишината. * Далеч от мен, далеч от вас, не тук, където съм, не там, където сте, аз зная пътя ваш и не за мен е той, и не за тук — живота где расте. * Вий гости бяхте, да, на моя дом през вековете, пирувахте, играехте от вечер до зори, но днес храна аз нямам зарад вас, ни залъче дори. * Че свърши се, вземахте туй, което беше зарад вас, но где ще тръгнете сега?
към текста >>
40.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпратих му една мисъл че е
млад
човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева.
Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят. Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него.
Изпратих му една мисъл че е
млад
човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева.
Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам. Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение.
към текста >>
Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се
млад
, богат.
Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева.
Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се
млад
, богат.
Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам. Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас.
към текста >>
На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм
млад
, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам.
Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му.
На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм
млад
, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам.
Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас. Докато вярвате, че Бог съществува, вие лесно се насърчавате. Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас е свършено. Та казвам: мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят само, но във всички трябва да се роди идеята да служим.
към текста >>
41.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Желая ви тази година да се
подмладите
.
Радвайте се на всичко, което направите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, живота ви ще бъде изправен.
Желая ви тази година да се
подмладите
.
Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката на живота. И тъй понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, който тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 год.
към текста >>
Любовта
подмладява
човека.
Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, живота ви ще бъде изправен. Желая ви тази година да се подмладите.
Любовта
подмладява
човека.
Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката на живота. И тъй понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, който тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 год. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година.
към текста >>
Тя доставя необходимите вещества за
подмладяване
; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва.
Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, живота ви ще бъде изправен. Желая ви тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека.
Тя доставя необходимите вещества за
подмладяване
; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва.
Любовта е козметиката на живота. И тъй понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, който тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 год. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес.
към текста >>
42.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава,
подмладява
и им дава нов импулс за живот и творчество.
Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух. Той вече знае, че благото на целия организъм е и негово благо, и страданието на която и да е част от организъма е страдание на целия организъм. Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега. Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух.
Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава,
подмладява
и им дава нов импулс за живот и творчество.
Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост.
към текста >>
Един ден при Мъдреца дошъл един
млад
момък и го попитал.
Орион ПРИКАЗКА Живял някога един Мъдрец. При него отивали много. Той не живеел в гъстите дъбрави на вековна гора или всред усоите на висока планина, а между хората, защото бил пратен на земята да помага на тия, който търсят пътя за Нагоре. Като река се стичали от всички краища при Мъдреца и като река се изливала мъдрост и давала всекиму необходимото. Скърбящите си отивали утешени, болните здрави, угнетените спокойни и бодри.
Един ден при Мъдреца дошъл един
млад
момък и го попитал.
— Що е човекът и какво може той да стане? Погледнал го мъдрецът с благ поглед, който проникнал до самите дълбочини на душата му и казал: „Ела след мене.“ Завел го той в една стая пълна с книги. На голяма маса имало снопове бели листове, готови за писане. Мъдрецът взел един от тях и казал: —Кое прави ценна тая хартия? С нея какво би могъл да направиш?
към текста >>
ДАРБИТЕ НА ПОЕТА През дните на своята
младост
той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота.
Каквито мисли напишете във вашият ум, каквито чувства сложите във вашето сърце. каквито постъпки изпитите във вашият живот. Това ще бъдете и самите вие. Разбрах, промълвил тихо момъкът. Н. Н.
ДАРБИТЕ НА ПОЕТА През дните на своята
младост
той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота.
Тя го попита: — Ако ти отредя дарбите на поет, какво ще възпееш най-много? Любовта ли? Жената ли? Божествата ли? Свободата ли?
към текста >>
За тях е за препоръчване да дружат с весели и
млади
хора, за да разсейват тяхната тъга.
В този тип се срещат дълбоки философи и мислители и високи изобретатели, велики гении. Между тях се срещат и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат на сън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на храненето трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да се внесат в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода.
За тях е за препоръчване да дружат с весели и
млади
хора, за да разсейват тяхната тъга.
Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават с физическа работа. Топла и влажна температура е благоприятна за тях. У тях е развит практичния усети са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт.
към текста >>
Бях отчаян и изнемощял: Отведнъж пред мен се изправи
млада
и красива девойка.
Вървях през мрачна тъжна пустиня. Небето над мен беше покрито от черни облаци. Пред мен и около мен се простираха само сиви пясъци. Погледа не виждаше нито зелена тревица, нито цветя. До слухът не стигаше песен на птичка Устата ми гореше за капка вода.
Бях отчаян и изнемощял: Отведнъж пред мен се изправи
млада
и красива девойка.
Аз я погледнах, забравил се от почуда и възхищение. Тя повече приличаше на видение от някой възвишен свят, на ангел небесен, отколкото на земно същество. Тя стоеше и ме гледаше със своите небесни очи Лицето й сияеше озарено от блага усмивка, както сияе небето на изток през пролетно утро, когато зората се усмихне. Аз съвсем забравих кой съм, какъв съм, отде ида, къде отивам. Съвсем изчезнаха моите мисли, моите разбирания, моите желания и стремежи.
към текста >>
43.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на
младото
.
Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте. „Не може да се служи на двама господари“.
Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на
младото
.
Старото и младото са несъвместими неща. Не можем да служим на старите си погрешки и едновременно да служим и на нашите добродетели. Това са двамата господари. Ние трябва да се освободим от старите си господари. Ние трябва да се освободим от нашите стари погрешки .
към текста >>
Старото и
младото
са несъвместими неща.
Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте. „Не може да се служи на двама господари“. Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на младото.
Старото и
младото
са несъвместими неща.
Не можем да служим на старите си погрешки и едновременно да служим и на нашите добродетели. Това са двамата господари. Ние трябва да се освободим от старите си господари. Ние трябва да се освободим от нашите стари погрешки . Вие очаквате да дойде някой в света да ви спаси?
към текста >>
Любов и
младост
ни кръжи.
* Слънце: „Тез сватбени одежди бели, ти, свидна моя, облечи! Така ще видиш затрептели по тях светлинни ми лъчи. * С воала девствен прибули се! Венеца бисерен сложи! За път готова вече ти си!
Любов и
младост
ни кръжи.
* Зефирът лекичко ще дипли Воала, дрехата — атлаз. Под нас зората ще посипе кристален прах от скъп алмаз“ * Земя: „Слънце мое, жизнен център! Кан блестиш от златозар! В чудни багри твоят спектър се пречупил — пламва цел! * Тъй н аз чрез теб сияя!
към текста >>
Като
млади
дръвчета, те ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод.
Тези изследвания обаче, се намират още в зачатъчно състояние. Един важен въпрос, за който само ще споменем, без да го развиваме е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Ето защо. именно, трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година.и дневния — от зори до пладне. Умните ще разберат и ще използват.
Като
млади
дръвчета, те ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод.
плод на нов живот. Г. Р а д е в _______________________ *) Вж. статията „Влиянието на слънчевата енергия“ в книгата: „Из Царството на Живата Природа“. ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Бялото кокиче подигна главичка, дочуло чудна песен. След него стона и се вслуша жълтият минзухар.
към текста >>
Иде силата, която ни обновява и
подмладява
.
Всичко е радост! Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето! Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта. В светлината и топлината има радост и веселие. Иде това, за което копнеят всички души.
Иде силата, която ни обновява и
подмладява
.
Иде Любовта, в която няма болест и смърт. Тя носи за душите радост, мир и виделина. Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове. Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява.
към текста >>
Благословена пролетта, която всичко
подмладява
.
Иде Любовта, в която няма болест и смърт. Тя носи за душите радост, мир и виделина. Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове. Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява.
Благословена пролетта, която всичко
подмладява
.
Благословена пролетта, която всичко разхубавява. Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога! Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните.
към текста >>
Младият
и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада.
След погиването на Атлантида гази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа не Озирис. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от бога на тъмнината и после възкръсва. Мигът за Озирис представлява очакване за идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис.
Младият
и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада.
Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето.
към текста >>
Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на
младенеца
— Исус, като му донесли своите дарове.
Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада. Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете.
Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на
младенеца
— Исус, като му донесли своите дарове.
Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята.
към текста >>
Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и
младенчество
; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт.
Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята.
Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и
младенчество
; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт.
В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново.
към текста >>
* Като слънце ясно, ясно ще му бъде
младото
лице.
Амин! ЩЕ ПРИСТИГНЕ СКОРО Ще пристигне скоро, скоро ще пристигне конник от далеч. Кон с копита златни радостно ще язди конник от далеч. * Гривата игрива радостно ще вее коня му игрив. А ездача волен, волно ще подвиква, чуден и красив.
* Като слънце ясно, ясно ще му бъде
младото
лице.
Гдето мине песен, песен ще се чуе, песен от сърце. * Гдето мине деви, деви ще изскочат с чудни облекла. С бисери и злато, златни ще сияят младите чела. * Конника и коня, със златните подкови, чакаш ли ги ти? Зная колко много сънища красиви имала си ти!
към текста >>
С бисери и злато, златни ще сияят
младите
чела.
* Гривата игрива радостно ще вее коня му игрив. А ездача волен, волно ще подвиква, чуден и красив. * Като слънце ясно, ясно ще му бъде младото лице. Гдето мине песен, песен ще се чуе, песен от сърце. * Гдето мине деви, деви ще изскочат с чудни облекла.
С бисери и злато, златни ще сияят
младите
чела.
* Конника и коня, със златните подкови, чакаш ли ги ти? Зная колко много сънища красиви имала си ти! Д. А. Николай Райнов Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота.
към текста >>
— Бъди всякога свеж и
млад
и висок!
Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине. А от тълпата почнаха да се отделят тревици, насекоми и птици и да се приближават, за да се запознаят с нея. Първо дойде онази висока тревица и рече: — Нима си ме забравила, мила пролет! Аз съм кукурякът твоят верен вестител. И тази година, аз пръв известих, че ти скоро ще дойдеш.
— Бъди всякога свеж и
млад
и висок!
—благослови го пролетта. След кукуряка пристъпи южният вятър и прегърна пролетта, говорейки и: — Аз съм твой път сутрин, разчистих ти снежните преспи от пътеката, отвлякох леда от потока. — Нека ръцете ти бъдат винаги трудолюбиви н топли,—благослови го пролетта. Тогава ластовицата кацна на рамото й и зачурулика: — Никой не ти е по-верен от мене. Щом чуя, че скоро ще дойдеш в нашите краища, аз побързвам от юг първа да те поздравя.
към текста >>
Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна
младост
той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка.
Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот? Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт).
Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна
младост
той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка.
И въз основа на възстановените от него данни, Кеплер е могъл да предскаже с точност до месеца приближаването на един от най-големите пожари в световната история. В своето предсказание за 1618 год. той предупреждава управляващите за настъпването на критичните времена: „Било при самоотбрана или разюзданост, всички властници или господари, особено ония, които владеят големи многолюдни градове, трябва да упражнят всичкото си старание, за да не се подадат на щастливото развитие през март април или да станат необмислени и непредвидливи; или да предприемат такива неща, които лесно подтикват една община към бунт, тъй като наистина през май на тия места и при такива действия . . . особено там, дето общината иначе има голяма свобода .
към текста >>
44.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Добро е желанието на съвременните хора да се
подмладяват
, но те търсят външен начин за това.
Поддържаме ли тази мисъл в себе си, и сънят ни ще бъде здрав, спокоен. Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде.
Добро е желанието на съвременните хора да се
подмладяват
, но те търсят външен начин за това.
Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат.
към текста >>
Майката и бащата очакват да дойде
подмладяването
им чрез децата.
Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това.
Майката и бащата очакват да дойде
подмладяването
им чрез децата.
До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си, и те ще се състарят преждевременно.
към текста >>
Майката и бащата могат да се
подмладят
, ако децата им ги обичат.
Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави.
Майката и бащата могат да се
подмладят
, ако децата им ги обичат.
Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си, и те ще се състарят преждевременно. Като не обичат Господа, хората искат по този начин да Го състарят. Това не е правилно.
към текста >>
Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното
подмладяване
.
В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне. Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания. Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще си замине. Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си.
Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното
подмладяване
.
Единственото нещо. което подмладява хората, това е любовта. Любов, която състарява хората, е любов на старите. Щом се подмладяваш, това е любов на младите, младата любов. Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването.
към текста >>
което
подмладява
хората, това е любовта.
Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще си замине. Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо.
което
подмладява
хората, това е любовта.
Любов, която състарява хората, е любов на старите. Щом се подмладяваш, това е любов на младите, младата любов. Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре.
към текста >>
Щом се
подмладяваш
, това е любов на
младите
,
младата
любов.
Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо. което подмладява хората, това е любовта. Любов, която състарява хората, е любов на старите.
Щом се
подмладяваш
, това е любов на
младите
,
младата
любов.
Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. Из 7-ма неделна беседа от Учителя, държана на 13 ноември 1938 г. София – Изгрев КОЙ Кой запали по цветята малките светици?
към текста >>
Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на
подмладяването
.
Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо. което подмладява хората, това е любовта. Любов, която състарява хората, е любов на старите. Щом се подмладяваш, това е любов на младите, младата любов.
Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на
подмладяването
.
Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. Из 7-ма неделна беседа от Учителя, държана на 13 ноември 1938 г. София – Изгрев КОЙ Кой запали по цветята малките светици? Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея.
към текста >>
Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с
млади
борови дървета.
Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи.
Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с
млади
борови дървета.
На алеята, пред поляната, вече са застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ли очакват нещо. Постепенно хоризонта на изток пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта.
към текста >>
45.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
при новото възпитание всички стари хора трябва да се
подмладят
.
Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време, и вие ще получите някакъв отговор. Сега.
при новото възпитание всички стари хора трябва да се
подмладят
.
Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Когато някой получи някакъв дар, и той от своя страна трябва да дарява. Някои мисли, че като го даряват, той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на българска сватба?
към текста >>
Аз съм готов да ви кажа един начин за
подмладяване
, но какво ще платите за това?
След две три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време, и вие ще получите някакъв отговор. Сега. при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят.
Аз съм готов да ви кажа един начин за
подмладяване
, но какво ще платите за това?
Даром не може. Когато някой получи някакъв дар, и той от своя страна трябва да дарява. Някои мисли, че като го даряват, той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на българска сватба? Там онзи който придружава невестата, дава дар, но и него даряват с копринена риза.
към текста >>
46.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова
младост
и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата?
Преди всичко, на родителите и обществениците, които, подтикнати от един здрав инстинкт, се стремят да полагат повече грижи за детето, им липсва едно правилно разбиране на природата на детето и на неговите истински нужди. Ако детето само би могло да си уясни, да синтезира и да изрази на ясен език основните, първичните нужди на своето физическо и духовно развитие, то би казало на своите родители и на обществениците, които полагат грижи за него, горе-долу следното: — Мили родители, и вий, всички добри хора, които се грижите за нас, децата, чуйте нашия глас, чуйте нашата молба, чуйте нашите нужди, изразени от самите нас, преди да насочите в една или друга посока усилията си за създаване по-добри условия за нашето развитие: — Ние искаме повече слънце! Преди всичко друго, ний искаме повече слънце и повече чист въздух заедно с него! А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното училище е истински затвор за нашите крехки души и тела? И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната сграда, всред природата, на слънце и чист въздух?
Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова
младост
и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата?
Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо. — Ние искаме чиста храна! — Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост. Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен непринуден стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни.
към текста >>
МОЛИТВА О, влей в сърцата обич — да повее над всичко
младост
, красота!
С. К. ______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина! Затова старият свят ще си отиде — никой не може го спре. Новото Дете идва, а. с него идва и Новият Свят!
МОЛИТВА О, влей в сърцата обич — да повее над всичко
младост
, красота!
Сплотени в дух на братство да възпеем във химни твойта доброта! * И дай ни светла вяра във душите в света на висшия живот! Да крепнем в чист копнеж към висините на ясен, слънчев небосвод! * Щом бурна нощ душите ни обгърне, изчезнат радост и екстаз, със вяра в слънце мрака да превърнем, да бликне Твойта мощ във нас! * Във час на радост, мир, опиянение, погалени от кроткия ти зов, лъчи да бъдем, в слава проявени, от извора на Вечната Любов!
към текста >>
Наскоро дойде при мене една
млада
сестра, около 19 годишна и му даде едно обяснение.
В един от стиховете на Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да познае Тебе, единаго истиннаго Бога“. Значи, щастливият, добрият, божественият живот е този вечен живот да позная Бога, който е създал всичко в света. Да позная Бона любовта, който живее в душите и в духовете на хората. Значи, когато Бог е при човека, той притежава истинското щастие, той притежава вечния живот. Мнозина питат как трябва да живее човек.
Наскоро дойде при мене една
млада
сестра, около 19 годишна и му даде едно обяснение.
Тя казва: Учителю, аз се влюбих в един момък. До сега не бях се влюбвала, даже се смеех с момците, подигравах ги — Как се влюби, като майка си и като баща си ли, или малко по-особено? — Малко по-особено. Тя казва: Аз не искам от него нищо, нищо материално, не искам дори да ми пише нещо. Искам само едно: от време на време да ми обърне внимание, да ми отправи един мил поглед.
към текста >>
И майката има такова разбиране като тази
млада
мома.
Велик е Този, от когото тя е възприела тази идея Сега и на вас желая да се влюбите като тази мома. Да се запалите, но да горите без да изгаряте. Достатъчно е да получи те един мил поглед от своя възлюблен, за да се осмисли живота ви. Това е новото разбиране на живота. Живеете ли по стар начин, със старите си разбирания, нищо няма да при добиете.
И майката има такова разбиране като тази
млада
мома.
Когато детето й е здраво, тя е радостна и весела цял ден. Най-малката болест на детето я прави тъжна, неразположена. Оздравее ли детето, тя отново става радостна и весела. И на съвременните хора Отгоре им се усмихват, но те не виждат тази усмивка. Отгоре им говорят, но те не всякога чуват това говорене.
към текста >>
Понякога хората съжаляват, че са изгубили
младостта
си.
Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат тия работи. Не, вие не трябва да разчитате на смъртта. Като умрете, нищо няма да разберете. Докато живеете, вие можете да разберете нещата. Но умрете ли с тия разбирания, които сега имате, нищо няма да разберете.
Понякога хората съжаляват, че са изгубили
младостта
си.
Как са изгубили младостта си и къде са я изгубили? Според мене, да служи човек на доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, то8а е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: хората остаряват, защото, служат на злото. Защо се подмладяват?
към текста >>
Как са изгубили
младостта
си и къде са я изгубили?
Не, вие не трябва да разчитате на смъртта. Като умрете, нищо няма да разберете. Докато живеете, вие можете да разберете нещата. Но умрете ли с тия разбирания, които сега имате, нищо няма да разберете. Понякога хората съжаляват, че са изгубили младостта си.
Как са изгубили
младостта
си и къде са я изгубили?
Според мене, да служи човек на доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, то8а е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: хората остаряват, защото, служат на злото. Защо се подмладяват? Защото служат на доброто.
към текста >>
Според мене, да служи човек на доброто, това е закон на
подмладяване
.
Като умрете, нищо няма да разберете. Докато живеете, вие можете да разберете нещата. Но умрете ли с тия разбирания, които сега имате, нищо няма да разберете. Понякога хората съжаляват, че са изгубили младостта си. Как са изгубили младостта си и къде са я изгубили?
Според мене, да служи човек на доброто, това е закон на
подмладяване
.
Да служи на злото, то8а е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: хората остаряват, защото, служат на злото. Защо се подмладяват? Защото служат на доброто. Доброто пък е закон на вярата.
към текста >>
Защо се
подмладяват
?
Понякога хората съжаляват, че са изгубили младостта си. Как са изгубили младостта си и къде са я изгубили? Според мене, да служи човек на доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, то8а е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: хората остаряват, защото, служат на злото.
Защо се
подмладяват
?
Защото служат на доброто. Доброто пък е закон на вярата. Пътят на вярата пък е път, който води човека към любовта. ТЬ са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта, са пътища.
към текста >>
И тъй когато е добър, човек се
подмладява
.
Доброто пък е закон на вярата. Пътят на вярата пък е път, който води човека към любовта. ТЬ са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта, са пътища. по които човек трябва да мине, за да дойде до онова, което Бог е създал.
И тъй когато е добър, човек се
подмладява
.
Когато има силна вяра, умът му се просветява. А когато дойде до закона на любовта, животът в него се обновява. Като дойдем до Духа, ние влизаме във възможностите на живота. Тогава вече човек ще дойде до служенето. Казано е в Писанието: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в дух и истина трябва да Му се кланят“.
към текста >>
После повярвайте във въздуха, който дишате; повярвайте във водата, която пиете: повярвайте в светлината, която възприемате; повярвайте в живота, който ви е даден, и вие ще се
подмладите
.
Ако искате. вие можете да приложите това учение в един ден. Ако всички майки и бащи решат да служат на Бога по тоя начин, в домовете им ще дойде нова светлина. Искате ли да видите Божественото, повярвайте в душата си. повярвайте в сърцето си.
После повярвайте във въздуха, който дишате; повярвайте във водата, която пиете: повярвайте в светлината, която възприемате; повярвайте в живота, който ви е даден, и вие ще се
подмладите
.
И тъй, казвам ви: Дишайте дълбоко. Всяка сутрин, като ставате, направете шест дълбоки вдишвания, плавно, спокойно, със съсредоточена мисъл. След това към 11 — 12 часа още шест вдишки и вечер преди да си легнете, още шест. Ако дишате по този начин, вие ще приемете живота и ще видите какви велики тайни се крият в него. Когато сте неразположени или нетърпеливи, когато имате някаква неприятност винаги дишайте дълбоко.
към текста >>
Младата
мома знае ли, кой е нейният възлюбен?
Няма по-лошо нещо от това, да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това. да пълни ума и сърцето си с празни мисли, чувства и желания, които го сдушават. Трябва ли човек за нищо и за никакво да смущава духа си? Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар да Го не познавате.
Младата
мома знае ли, кой е нейният възлюбен?
Тя не го знае, но в нейния ум се върти мисълта за някой, който я обича и тя го търси тук или там. Обаче един ден тя го среща. И тия двамата. които до преди малко бяха непознати, сега стават близки подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот.
към текста >>
Само любовта е в състояние да
подмлади
човека.
В себе си той не може да намери сили, които да го тласнат по възходящата линия на живота Децата със златното бъдеще на един народ и на цялото човечество. Затова на тях трябва да се дадат най-добри и съвършени модели. И тия модели ще ги дадат големите. ______________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта си. Дето любовта цари, там ама вечен живот и енергия.
Само любовта е в състояние да
подмлади
човека.
ПРОЛЕТ Звънка песен облива ведри простори. За нови копнежи сърце се разтвори. Синьо небето с усмивка лъчиста сияй над светове и пространства безкрай.. . * И дойде с чар и красота пролетта, пламна в живота лъча на любовта; възвести вредом тя с пееща си лира за бликащата младост из всемира. . .
към текста >>
* И дойде с чар и красота пролетта, пламна в живота лъча на любовта; възвести вредом тя с пееща си лира за бликащата
младост
из всемира.
Дето любовта цари, там ама вечен живот и енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. ПРОЛЕТ Звънка песен облива ведри простори. За нови копнежи сърце се разтвори. Синьо небето с усмивка лъчиста сияй над светове и пространства безкрай.. .
* И дойде с чар и красота пролетта, пламна в живота лъча на любовта; възвести вредом тя с пееща си лира за бликащата
младост
из всемира.
. . * Над полята румено утро се пука, нейде в китни гори кукувица закука; волни птички разперили леки крила, леят звучни химни над родни села. . . * Навсъде се струи омая и сладост, във всеки поглед свети чиста радост: тръпнат във младост на всички сърцата, възражда се всичко живо на земята. . * Да дойде във всека душа пролетта и свърже с любов вси хора в света: към мир и братски живот да ги призове, да бъде блаженство през вси векове!
към текста >>
* Навсъде се струи омая и сладост, във всеки поглед свети чиста радост: тръпнат във
младост
на всички сърцата, възражда се всичко живо на земята. .
Синьо небето с усмивка лъчиста сияй над светове и пространства безкрай.. . * И дойде с чар и красота пролетта, пламна в живота лъча на любовта; възвести вредом тя с пееща си лира за бликащата младост из всемира. . . * Над полята румено утро се пука, нейде в китни гори кукувица закука; волни птички разперили леки крила, леят звучни химни над родни села. . .
* Навсъде се струи омая и сладост, във всеки поглед свети чиста радост: тръпнат във
младост
на всички сърцата, възражда се всичко живо на земята. .
* Да дойде във всека душа пролетта и свърже с любов вси хора в света: към мир и братски живот да ги призове, да бъде блаженство през вси векове! . . Вълкан Попов ДУМИ НА ЕДИН ОТ СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ Колко ценен е живота и колко свещени са усилията на душата да се сгрее от огъня на светлата вселенска душа! Колко радостен е Духът, че може да черпи топлина направо от огнището на Всемирния Дух! Колко велики са моментите, които преживяваме: край на старото и начало на новото!
към текста >>
От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята
младост
и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето.
Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея! Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание. Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот. Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън. Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси.
От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята
младост
и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето.
На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание.
към текста >>
През време на голямата война, бидейки още
младеж
, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден.
Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор.
През време на голямата война, бидейки още
младеж
, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден.
И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане.
към текста >>
Всеки път, когато из нашите редици на
млади
войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме.
Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно.
Всеки път, когато из нашите редици на
млади
войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме.
И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни.
към текста >>
47.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младостта
на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост.
Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит. Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка. Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика.
Младостта
на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост.
Никога не мога да слушам Хенделовото „Ларго“ без да преживявам отново радостните неделни дни на моето детство, защото почти всеки ден го свиреха у дома. Не лишавайте детето от благодатното влияние на музиката. Тя е едно от най-редките дарове. Подсладете душата му с нея. Може би, ще го научите да обича и оперна музика.
към текста >>
И
младежът
отново се залива в сълзи .
Тази дама някога ме е родила, но за нея са съществували и съществуват балове, театри, журове . . . но не и аз. Сега във вашия дом за пръв път видях какво значи да имаш майка . . .
И
младежът
отново се залива в сълзи .
. . горещи сълзи, които го разтърсват из основи . . . Ето едно сърце, в което ще има една празнота за през цел живот — празнота, която може да запълни само топлата майчина милувка. Н. Неделчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият закон (из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.) Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда.
към текста >>
Вашите
младини
вече не могат да се върнат.
Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил. Христос казва: „Който изпълни най малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад.
Вашите
младини
вече не могат да се върнат.
Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето. В настоящето се проявява Бог. Из неделна беседа, държана на 22 юни 1919 г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви направи свободни (из неделната беседа „Ще ви направи свободни„ – 21.X.1923 г.) Ще ви направи свободни Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“.
към текста >>
48.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на
младите
.
Мислите са от две категории: има мисли, които разширяват човека, като образуват правилни химически реакции в него. Има мисли, които образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което гнетят смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, него се образува кръвно налягане.
Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на
младите
.
Кой е светът на младите? Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм.
към текста >>
Кой е светът на
младите
?
Има мисли, които образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което гнетят смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, него се образува кръвно налягане. Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на младите.
Кой е светът на
младите
?
Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм. Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт.
към текста >>
Светът на
младите
е любовта.
Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, него се образува кръвно налягане. Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на младите. Кой е светът на младите?
Светът на
младите
е любовта.
Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм. Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт. В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши.
към текста >>
С други думи, този свят е свят на вечно
подмладяване
, или свят, дето хората са постоянно
млади
.
В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват.
С други думи, този свят е свят на вечно
подмладяване
, или свят, дето хората са постоянно
млади
.
Кажем ли, че хората са вечно млади, ние имаме едно статическо положение. Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно подмладява — динамическо състояние. Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват. Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат?
към текста >>
Кажем ли, че хората са вечно
млади
, ние имаме едно статическо положение.
Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват. С други думи, този свят е свят на вечно подмладяване, или свят, дето хората са постоянно млади.
Кажем ли, че хората са вечно
млади
, ние имаме едно статическо положение.
Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно подмладява — динамическо състояние. Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват. Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат? Ако хората ви обичат, а вие не отговаряте на тази любов, знаете ли какво нещастие може да ви сполети?
към текста >>
Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно
подмладява
— динамическо състояние.
Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват. С други думи, този свят е свят на вечно подмладяване, или свят, дето хората са постоянно млади. Кажем ли, че хората са вечно млади, ние имаме едно статическо положение.
Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно
подмладява
— динамическо състояние.
Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват. Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат? Ако хората ви обичат, а вие не отговаряте на тази любов, знаете ли какво нещастие може да ви сполети? Вие мислите, че ще минете така, без да дадете нещо от себе си.
към текста >>
Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се
подмладява
.
Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си.
Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се
подмладява
.
Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко. Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня.
към текста >>
Хом е бил напълно неуязвим за огъня, както тримата
младежи
във вавилонската пещ.
Многобройните свидетели, които са го наблюдавали, взели всички възможни предпазвания, за да не бъдат излъгани. И те са единодушни в твърденията си относно реалността на това явление. Моят приятел генерал Болдеро го е констатирал много пъти през време на престояването на Хом у него в Екос. Той взел мерки, и ме увери, че в случая е била невъзможна никаква измама им халюцинация. Освен това, в състояние на транс, г.
Хом е бил напълно неуязвим за огъня, както тримата
младежи
във вавилонската пещ.
Тук аз ще цитирам М. Ланг, който с проучвал подробно ходенето в огъня. „През всички времена е имало хора, които са могли да държат в ръцете си горещи въглища или да вървят всред пламъци, не само без каквато и да било болка, но също така и без никаква повреда на кожата. „Обсебените“ на Ямблик са един пример на това. В моята „Модерна митология“ аз можах да събера непосредствени свидетелства.
към текста >>
49.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Работници на светлата обнова, в душите ни да звънне химн на вечна
младост
!
виж, трепва лъч, изгрява светлината в душевния ти мир и блика мощ в гърди! Върви с таз бодра песен по земята: * — О, вси пробудени, свободни, подайте си ръце! В‘верига силна тъй сплотени, и шепот сладък от сърце в сърце да се прелива във сърца засмени! * Да вдигнем знамето на ера нова! Да бъде мир, хармония и радост!
Работници на светлата обнова, в душите ни да звънне химн на вечна
младост
!
В. Н е д е в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Допреният въглен (из неделната беседа „Допреният въглен“– 20. I. 1924 г.) „И допре го до устните ми и рече” Един от видните еврейски пророци разправя една от своите опитности. Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят. Този пророк вижда неща, които до тогава не е виждал, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“.
към текста >>
Аз ще ви дам един начин и за
млади
и за стари, да разберете дали живеете според Любовта.
Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта.
Аз ще ви дам един начин и за
млади
и за стари, да разберете дали живеете според Любовта.
Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов. Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен. От твоето сърце ще блика любов, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл.
към текста >>
50.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младите
или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания.
По такъв начин те се механизират. В мозъкът им работят само известни центрове, а другите заспиват, ако не се атрофират. Чиновниците, учителите, работниците имат свои специфични физиономии. Защо? Защото повечето от тях спират своят умствен и духовен растеж до едно място и не продължават повече. Но животът върви напред.
Младите
или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания.
Тогава първите, не придобиват нищо по-ново, отстъпват на страни — и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда.. Много жени оглупяват. Защо? От еднообразието... В момичето има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред. Но омъжената жена, считайки, че с омъжването си е постигнала крайния си идеал — тя спира най-често своят растеж и се механизира в еднообразната ежедневна работа. Понякога това механизиране става мимо нейната воля и желание — то става по силата на всеки ден повтарящата се една и съща работа в домакинството. И често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по рано... У чиновниците също.
към текста >>
51.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младите
остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи.
Ние казваме, че настоящето е важно за нас, но в природата няма настояще. Ние живеем все в миналото. Сегашният ни живот не е нищо друго, освен преживявания на стари работи. В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората.
Младите
остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи.
Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме. Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени.
към текста >>
Понеже
младите
са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат.
Ние живеем все в миналото. Сегашният ни живот не е нищо друго, освен преживявания на стари работи. В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи.
Понеже
младите
са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат.
Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме. Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени. Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света.
към текста >>
Вземете двама
млади
, които се срещат и се обикват.
Кой лъже? Който няма любов в себе си? Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието.
Вземете двама
млади
, които се срещат и се обикват.
В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него. тя е готова да напусне баща и майка, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората?
към текста >>
52.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това
младият
Керкхоф се заселва със семейството си в Калифорния.
Този институт става в скоро време световно известен, и по-късно стана централно място за научни изследвания върху сърцето и кръвообращението, не само в Европа, но и в света. Но кой е Вилиам Керкхоф? Той е по произхождение немец, чийто баща се със заселил 1848 год. в Америка. Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията.
След това
младият
Керкхоф се заселва със семейството си в Калифорния.
Там, Вилиам Керкхов, започва да се занимава с търговия, по късно строи железници и параходи. Основал е много фондации в Америка и Германия. След смъртта му, построява института за изследване на сърцето в баните Нойхайм и създава специален фонд за тази цел. Този институт, след множество изследвания и статистически сравнения, е открил някои от причините за сърдечните заболявания и нови пътища за опазване и лекуване на сърцето. Институтът е във връзка с, всички здравни служби в света.
към текста >>
53.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската
младост
.
Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас.
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската
младост
.
После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това.
към текста >>
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се
подмладява
.
Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят.
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се
подмладява
.
Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа.
към текста >>
54.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само любовта е в състояние да
подмлади
човека.
който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия.
Само любовта е в състояние да
подмлади
човека.
Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила. ПЛАНИНАТА За Тебе дни, години. векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти. а край Твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти бликнала в поточета нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят.
към текста >>
Когато човек възприема тази светлина, той се
подмладява
и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.
И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре.
Когато човек възприема тази светлина, той се
подмладява
и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.
В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат.
към текста >>
55.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще донесе на човечеството нова система за възпитание на
младото
поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене.
Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. И тъй, пророкът, когото хората очакват.
ще донесе на човечеството нова система за възпитание на
младото
поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене.
Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше?
към текста >>
Дигаха се
млади
гърди, почиваше си
младо
тяло, забравил мъка и тревога.
През нощта сякаш някоя фурна бълваше огън; задухата се чувстваше през ония нощи, които други години биваха тъй прохладни и спокойни, така чудни с еднообразния напев на щуреца. Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не. Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън.
Дигаха се
млади
гърди, почиваше си
младо
тяло, забравил мъка и тревога.
И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни!
към текста >>
Снабдена с голям брой снимки, рисунки диаграми и статистични сведения, книгата е ценно помагало както за
млади
майки, тъй и за деятелите по майчинска просвета.
Захариев, с предговор от проф. Д-р Ст.Ватев и илюстрации от Ст. Венев. страници 136, цена 25 лв. Доставя Дружеството за народно здраве — София. В тази книга са разгледани подробно причините за заболяемостта и високата смъртност у кърмачетата, като особено внимание е обърнато на вредните противоздравни обичаи, прилагани от майки и баби при отглеждането на децата.
Снабдена с голям брой снимки, рисунки диаграми и статистични сведения, книгата е ценно помагало както за
млади
майки, тъй и за деятелите по майчинска просвета.
Получиха се в редакцията следните книги от г. Андр. Андреев, гимназиален учител в гр. Ямбол: Питагор и учението му за хармонията за сферите. Хармония и число. Философско музикална стадия.
към текста >>
56.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той съжалява за своето детинство и за своите
младини
.
Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек. Старият човек от време на време въздиша и си казва: Какво дете бях.
Той съжалява за своето детинство и за своите
младини
.
Малкото дете, като погледне дядо си, казва: колко е умен дядо ми! Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство. Сега, като се върнете дома си.
към текста >>
аз искам да се
подмладите
.
Малкото дете, като погледне дядо си, казва: колко е умен дядо ми! Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство. Сега, като се върнете дома си.
аз искам да се
подмладите
.
Всеки да се подмлади за толкова години, колкото години е обичал Христа, а не да казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо. Вие трябва да опитате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моя ревматизъм. Ако ревматизмът ви изчезне, вие наистина сте обичали Христа. Ако не изчезне, не сте го обичали.
към текста >>
Всеки да се
подмлади
за толкова години, колкото години е обичал Христа, а не да казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо.
Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство. Сега, като се върнете дома си. аз искам да се подмладите.
Всеки да се
подмлади
за толкова години, колкото години е обичал Христа, а не да казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо.
Вие трябва да опитате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моя ревматизъм. Ако ревматизмът ви изчезне, вие наистина сте обичали Христа. Ако не изчезне, не сте го обичали. Ако ви боли глава или друго нещо направете същия опит.
към текста >>
Дава се погрешно направление на
младежа
или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение.
Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно.
Дава се погрешно направление на
младежа
или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение.
Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности.
към текста >>
Младежа
бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват.
(следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение.
Младежа
бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват.
Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности. Всеки човек е роден за нещо.
към текста >>
57.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Славянин, Чирпанско,
млад
човек, от около 21 или 22 години, слаб и със среден ръст, който се представя, че е бил изпратен от редакцията на в.
Може да се достави от редакция „Братство“. Адреса на библиотеката е: ул. 6 септември, № 12, София. ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Съобщаваме на нашите абонати, че от известно време обикаля из страната лицето Никола Вълков. от с.
Славянин, Чирпанско,
млад
човек, от около 21 или 22 години, слаб и със среден ръст, който се представя, че е бил изпратен от редакцията на в.
Братство или от другаде, за да събира абонамента на вестника или някакви помощи. Същият се представял за ясновидец, казвал, че той бил сътрудника на нашия вестник „Пламен“ и вече на много места е успял да измъкне от някои наивни и лековерни наши абонати суми за вестника или за други, измислени от него цели. Предупреждаваме най-сериозно всички наши абонати да се пазят от този мошеник и от нему подобни, да не му дават никакъв прием и никакви суми, както за вестник „Братство“, така и за каквото и да било друго. Същият Никола Вълков се е представял под най-различни имена — някъде се е казвал Никола Петков, а някъде — Никола Одисеев. Сега, след това ни съобщение, може би той ще се яви под съвсем друго име.
към текста >>
58.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един
млад
господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората.
Ти знаеш ли, какъв ще бъде твоят бъдещ живот? Ако ти знаеш това, щеше да бъдеш най-нещастния човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна.
Един
млад
господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората.
Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу.
към текста >>
Като погледнал към балкана, той видел една
млада
жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу.
Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже.
Като погледнал към балкана, той видел една
млада
жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу.
Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене.
към текста >>
Някоя
млада
мома срещне един
млад
момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят.
Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо.
Някоя
млада
мома срещне един
млад
момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят.
Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя.
към текста >>
Затова
младият
вече Орфей е изпратен за висши знания и голямо тоново изкуство в Египет.
Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и умовете на древността. Дори и в ранното християнско изкуство той се преобразява в образа на Добрия пастир, около който, както виждаме на една равенска мозайка, дивите зверове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце. Образът на безбрадия Христос в Мала-Азия, по Стриговски, е повлиян от Орфей. Умното дете напредвало бързо. Гласът и лирата му звучали вълшебно, думите му будили почуда.
Затова
младият
вече Орфей е изпратен за висши знания и голямо тоново изкуство в Египет.
Орфей създаде сияющ политеизъм. От где той се сдоби с вълшебната сила да владее омайно музиката, че не само хората, но и животните, дърветата, камъните и цялата природа (Помпоний Мела II, 2: Еврипид, „Вакханки“ и др.) да се ослушват в чаровните звуци на лирата и гласа му, и нищо да не може да устои на тая музика? С нея да вземе участие в похода на Арго наетите, да успокои с лирата си развълнуваното море, да приспи с песен Колхидския дракон, пазачът на златното руно? Също той накара боговете да говорят на душала на тия очаровани траки? От где Орфей научи великото си учение и изкуство, които той разкри пред мълчаливо следващите го поклонници в Тракия, като вълшебно акордирана лира?
към текста >>
Така интересен е Орфей,
млад
, строен красавец (образ върху ваза от 430 год.
Той се учи в Египет убежище и лаборатория на най благородните традиции на човечеството и то в храмовете на Озирис, в древния Гнербах, наречен града на слънцето. После Орфей посетил Финикия, Мала-Азия и Самотраки, гдето се запознал с местните философски и тайни школи. Орфей се завърнал в Тракия, с мисията да основе там нова религия, или по-право да коригира съществуващата вече. От сега започва един богат, творчески период в живота на чаровния тракиец, така картинно описан от старите писатели. Но преди да минем към тях, да видим как си представяли в древността образа на Орфей, такъв привлекателен сюжет за старинното изкуство.
Така интересен е Орфей,
млад
, строен красавец (образ върху ваза от 430 год.
до Р. Хр., Берлин), свирещ на лира, в екстаз. Четири тракийци, в типичното им облекло: с пъстра дълга дреха (басарай) и на главата шапка от лисича кожа (алопекидес), унесени го слушат. Като тракиец, Орфей пее и свири пред траки и то в своята тракийска родина. Други интересни образи са: Орфей омайва животните със своята лира.
към текста >>
Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на
младия
красавец Орфей.
На един етически мраморен барелеф (Villa Albani, Рим) се виждат Орфей, Евридика и Хермес, отвеждащ я отново в Аида. Орфей и Евридика се разделят. В тоя барелеф откриваме най-хубавият, най-правдоподобният, като чели истинския Орфей. Той е роден като тип на съвършен човек. Така си представяме идеалния мъж.
Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на
младия
красавец Орфей.
Две менади го удрят с камъни, трета го промушва с островръхо копие. Орфей е полупаднал на земята. От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр.
към текста >>
59.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и
подмладяване
— защото любовта обновява,
подмладява
и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и
подмладяване
— защото любовта обновява,
подмладява
и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.
към текста >>
60.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат
младите
хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.
Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура.
И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат
младите
хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.
Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва.
към текста >>
61.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който служи на Бога, той постоянно се
подмладява
.
Щастието постоянно тече. Божията любов тече в сърцата ни. Божията мъдрост в умовете ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо? Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях.
Който служи на Бога, той постоянно се
подмладява
.
Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад. Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си.
към текста >>
Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде
млад
.
Божията любов тече в сърцата ни. Божията мъдрост в умовете ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо? Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява.
Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде
млад
.
Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде.
към текста >>
— Ако си вървял след стъпките на Учителя си — в страната на вечната пролет, на вечното
подмладяване
, на Радостта, на Любовта.
— Смърт! Най-тясното и тъмно място от пътя на живота — това е смъртта! И от двете й страни той е по-широк, по-велик, по-светъл. — И къде води пътя на живота след смъртта? — запита ученика след мълчание.
— Ако си вървял след стъпките на Учителя си — в страната на вечната пролет, на вечното
подмладяване
, на Радостта, на Любовта.
— И за да видя всичко това трябва да умра? запита тихо ученика. — Да умрял? Та ти никога не можеш да умреш. Умира онова вреченото, старото, което се изхабява.
към текста >>
62.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ти също,
млади
читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много.
Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел. Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш.
И ти също,
млади
читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много.
В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко. Каквато и да е средата, която те окръжава сега, ти ще падаш, ще оставаш надире или пък ще се издигнеш със своите мисли, своя блян, своя идеал. Ти ще станеш тъй слаб, както твоето контролиращо желание (ако то е именно слабо), и тъй мощен, както твоят господстващ стремеж (ако той е именно мощен). . .
към текста >>
Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на
младите
трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили.
Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат.
Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на
младите
трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили.
Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания? Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради? Днес лесно се казва: Да оженим младите. Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род.
към текста >>
Днес лесно се казва: Да оженим
младите
.
Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания? Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради?
Днес лесно се казва: Да оженим
младите
.
Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота.
към текста >>
Аз съм слушал
млади
хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание.
Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли също то и вие? Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: откак съм тръгнал по пътя на тия нови иден, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях.
Аз съм слушал
млади
хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание.
Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи, за здравето на жената, на децата. Питам: защо с червеното винце можете да си пийнете за здравето на децата и на жената, а с бялото винце, с бялата вода не можете? Бялата вода поддържа здравето много повече, отколкото червената вода. Онези хора на които умът сърцето и волята не работят, те употребяват червеното вино.
към текста >>
Той със стар, но е силен и бодър, като
младеж
.
________________________ 1) Настоящето представлява извадки от статията се д-р Иво Хенгстер, поместена в югославското списание „Vegetarizam“ 2) Пушене, пиене, месоядене и пр. 3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител.
Той със стар, но е силен и бодър, като
младеж
.
Тялото му е право, стройно. В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора. Учителят говори на своите ученици: — Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй?
към текста >>
В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от
млади
хора.
ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител. Той със стар, но е силен и бодър, като младеж. Тялото му е право, стройно.
В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от
млади
хора.
Учителят говори на своите ученици: — Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни.
към текста >>
доволни, винаги са
млади
и силни, винаги са радостни и щастливи.
А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити.
доволни, винаги са
млади
и силни, винаги са радостни и щастливи.
И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота. Посочва им плодовете на обичта. Те откъсват и ядат. Учениците отведнъж се преобразяват. Душите им стават силни.
към текста >>
Тя е един универсален потик за всички: за
млади
и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи.
Ив. Белев. Цена 5 лева. Издание на кннгоиздат. „Братство“ — Севлиево. Самият факт, че тази малка книга има вече трето издание, показва доколко е ценно нейното съдържание.
Тя е един универсален потик за всички: за
млади
и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи.
Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си. В своя ум, с мисълта си, той държи в ръцете си най-бляскавите възможности на бъдещето. По своя лек стил, достъпност и необходимост за всички, книгата е удобна за масово разпространение. На настоятели 30% отстъпка. Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни мисли“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите на редица велики представители на човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения.
към текста >>
63.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но в пъпчиците
млади
, потънал във смирение животний пулс не спира!
* Свирепия тигър смирено навежда глава, когато надникнеш във скритната горска бърлога, и плахи кошути, летящи над храст и трева от златното било с възхита поглеждат към Бога * Морето поднася пурпура на свойте гърди, събира води изумрудни под Твоите стъпки и се весел, запенен прибой си ширта набразди, щом жежко целунеш атлазните женствени тръпки! * Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки. * От древност, която човеци не помнят, със химн орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии и тоз лъчезарен завет и до днес приложим, с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии. Елвилюри НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА То беше мраз в поля, гори, балкани, със стръв и лудост той поломи навсъде жизнения пламък. Тъжат цветя посърнали и клони, * че няма лист и цвят, ни нежен аромат!
Но в пъпчиците
млади
, потънал във смирение животний пулс не спира!
За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение! * А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят.
към текста >>
Защо да не кажем на
млади
години, каквото е казал Господ, но на стари години?
Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето. Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи ангария. Като се връща вечерта дома си, той казал: Жено, отвори, ако е рекъл Господ. Та когато хората минат през всички неприятности в живота, когато остареят и главите им побелеят, тогава казват: Каквото каже Господ.
Защо да не кажем на
млади
години, каквото е казал Господ, но на стари години?
Защо като сме богати не кажем, каквото е казал Господ, но като осиромашеем, като изгубим всичко, като изгубим смисъла на живота? Като станеш сутрин от сън, ти трябва да знаеш времето, когато идат хубавите мисли. Защото хубавите мисли не идат постоянно, те идат периодически. Знаете ли какао разбирам аз под думата хубава мисъл? Хубава мисъл е онази, която подхожда на трептенията на твоята душа.
към текста >>
Чувствайки този потик в себе си, гледайки и това, що става в природата през този период на
младост
, ти пожелаваш да напуснеш своето скривалище, да отидеш всред нея, да вдъхнеш от пресния въздух, да се обновиш.
Хвъркат пъстрокрилите пеперудки. Литват работливите пчелици. Топлия ветрец движи красивите облаци по синьото небе, слиза от време на време долу, подухне, погали, похортува нещо и току се дигнал някъде далеко, далеко . . . за да звъннат дъждовните капчици — злато да станат.
Чувствайки този потик в себе си, гледайки и това, що става в природата през този период на
младост
, ти пожелаваш да напуснеш своето скривалище, да отидеш всред нея, да вдъхнеш от пресния въздух, да се обновиш.
Празник през пролетта. През такъв ден, то се знае, че сме на екскурзия. И ето ни, кой с раница, кой с торба на гръб, запъхтени със зарумени лица от сутрешният, хлад се изкачваме по високите върхове!. . . Първата голяма полза е, че дълбокото дишане на чист въздух става естествено.
към текста >>
Да, всичко се радва, пее и играе през този велик празник на
младостта
, празникът на новия живот.
Любопитни овчарчета, закрепени в интересни пози, ни гледат особено. Гледат ни, чудят се, поусмихват се, па току извиха от тънка свирка троплива народна песен, най-сродно средство за изразяване на бликнали радостни чувства и заскачаха весело. Как да не заскачат! Кой може да издържи онова вътрешно напрежение, което изпълва сърцето през пролетта?!... Струваше ми се, че и големите камъни, по чийто чела се виждат браздите, написани от вековете пееха и играеха.
Да, всичко се радва, пее и играе през този велик празник на
младостта
, празникът на новия живот.
Г. К. ЦАРЯ НА ЖИВОТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която нежно ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. Стани, ми каза бодърстващият дух! Виж твоят великолепен храм как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък. Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина .
към текста >>
64.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Млад
сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана.
Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал. * Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин. Елвилюри СНЯГ Рано всред полето на живота.
Млад
сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана.
* С пълна шепа хвърля Той зърната златни, Жадно ги поемат Нивя благодатни * Редом в полето широко Сей, сеячо, семе, Че в земята топла Плодна сила дреме! * Труд те чака днес и утре, Работа усилна. Но ще бъде лятос Жетва обилна. Петър Д. Стрежев (уч.
към текста >>
65.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя го чака в ранните зори на един живот, когато
младенеца
плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм.
Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка.
Тя го чака в ранните зори на един живот, когато
младенеца
плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм.
Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа.
към текста >>
66.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към това бъдеще трябва всички да оправим очи, особено
младите
поколения.
Това е едно позорно и срамно минало, с което новите хора, хората от новите поколения, хората на новия живот, трябва да ликвидират, тъй както е ликвидирано вече с робството и с човекоядството. Защото, в същност, няма голяма разлика между това да изядеш един човек и да изядеш едно животно. Това е все същото отвратително месоядство, което само нашите лъжливи изкуствени схващания разделят на две съвсем различни категории. Бъдещото човечество, новото човечество, което ще живее в мир и любов, в доволство и благоденствие и в най-висока духовна и материална култура няма да употребява месото на животните за храна. То ще се задоволи само с труда им, вълната им и млякото им, без да отнема живота им.
Към това бъдеще трябва всички да оправим очи, особено
младите
поколения.
Към него трябва да се стремим, за него трябва да живеем, за да стане то реалност, ако не за самите нас, то поне за нашите деца, за нашите потомци. К. ОТНОВО Отново вярата велика изпълва моята душа — и аз не мога да греша живот захваща в мен да блика . . . * Изчезва тъмното съмнене . . .
към текста >>
Де отива любовта на двама
млади
, които са се обичали?
Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота им ще се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов.
Де отива любовта на двама
млади
, които са се обичали?
Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни.
към текста >>
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на
младо
момиче.
— Където ни каже Бог — каза другия — и пак умълчали се, продължавахме да вървим. А снежинките танцуваха около нас и вятъра ни пронизваше. Бяхме стигнали в началото на селото, и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: „Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава, знание, богатство . . .“ Този, който пееше, навярно тичаше, и ритъма на песента се сливаше с ритъма на тичането и танцуващите снежинки. Ние изведнъж се спряхме изненадани от внезапното чуване на песента, която продължаваше: „— Че съм живо здраво, весело си пея, трудя се, работя, Богу се надея.“ И очите ни свикнали с дрезгавината, съзряха една тичаща през широк двор фигура.
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на
младо
момиче.
Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
към текста >>
След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло
младото
момиче, което продължаваше да пее.
Бяхме стигнали в началото на селото, и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: „Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава, знание, богатство . . .“ Този, който пееше, навярно тичаше, и ритъма на песента се сливаше с ритъма на тичането и танцуващите снежинки. Ние изведнъж се спряхме изненадани от внезапното чуване на песента, която продължаваше: „— Че съм живо здраво, весело си пея, трудя се, работя, Богу се надея.“ И очите ни свикнали с дрезгавината, съзряха една тичаща през широк двор фигура. Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо момиче. Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде.
След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло
младото
момиче, което продължаваше да пее.
За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече.
към текста >>
— А-а-а—извика изненадано
младото
момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо момиче. Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов.
— А-а-а—извика изненадано
младото
момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
към текста >>
Всеки остава възхитен от майсторството на
младата
белетристка да описва и разказва събитията с един много увлекателен тон, прочитайки кой да е разказ на тази малка сбирка и виждайки в тях живите образи на една действителност, изпълнена с красивите пориви и благородни дела на героите от тази среда. Н.
Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно. Езикът е гладък, плавен и разнообразен, които качества правят разказа много увлекателен.
Всеки остава възхитен от майсторството на
младата
белетристка да описва и разказва събитията с един много увлекателен тон, прочитайки кой да е разказ на тази малка сбирка и виждайки в тях живите образи на една действителност, изпълнена с красивите пориви и благородни дела на героите от тази среда. Н.
Дориян * * * Радио — свят, брой 136. год. III-та, съдържа най-подробната програма българските предаватели, радио Белград и най-интересното от европейски станции на къси, среди и дълги вълни. Интересен радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Севилския Бръснар“. Год. абонамент 120лв.
към текста >>
67.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Славчева (Из сбирката „Стар и
млад
“) Белият- брат (Истинска случка) Иван и Стефан бяха нераздел ни и верни приятели.
Още веднъж, никой ми не трябва; така на халос щеше да ми отиде животецът. Утре щеше попадията жито да вари, и децата ми на пътя да останат. Върви поп Танас мушка с обувките си здравото, хубаво добиче, провира се под нависналите снежни клоне и пак отвреме-навреме удря челото си с пестник и вика: — На ти тебе гавазин. На ти тебе поганец да те пази. На ти тебе салтанат да продаваш по Търнов града. О.
Славчева (Из сбирката „Стар и
млад
“) Белият- брат (Истинска случка) Иван и Стефан бяха нераздел ни и верни приятели.
Заедно ядяха и пиеха, заедно гуляеха по цели нощи и, когато се напиеха, никой на среща им не смееше да излезе. Стефан свиреше много хубаво на цигулка и със своите песни и свирни беше душата на гуляйджийските компании. Иван пък се славеше със своята херкулесова сила — беше от категорията на Дан Коловците — и където минеше, страх и трепет всяваше . . . Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой.
към текста >>
Иван имаше красива сестра —
млада
мома.
Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи.
Иван имаше красива сестра —
млада
мома.
Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му. Иван отишъл посред нощ в къщата му, почакал на вратата и когато той излязъл да види кой чука, Иван му теглил един бой и си заминал. От любов, обаче, към Стефана, Иван даде сестра си на него за жена и така те се сродиха, т. е.
към текста >>
Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден
младенец
, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече.
— Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение.
Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден
младенец
, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече.
Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета.
към текста >>
Млад
и стар.
цена 1 лат. Nova poruka sunca превод на сръбски на книжката „Ново послание на слънцето“. И двете горни книги са спретнати издания. Както виждаме, братята в странство работят. Ние можем само да се радваме, че новото учение прониква вече навсякъде, а на всички работници на новото до пожелаем успех и вяра в бъдещето.
Млад
и стар.
разкази, т. I. от Олга Славчева. С майсторското си перо. Олга Славчева ни нахвърля, в двадесет и четири кратки разказа, двадесет и четири картини от живота. По-голямата част от тях са картини от обикновения.
към текста >>
68.
 
-
Когато си в
младенчеството
на живота си, ти си в пролетта на своя живот.
Старостта е зимата в живота. Като почнеш да губиш силите си, ти си в есента на живота. Когато се чувстваш в разцвета на своя живот. това е лятото на живота. Ти си в апогея на своя живот.
Когато си в
младенчеството
на живота си, ти си в пролетта на своя живот.
Пролет, лято, есен и зима,това са четирите годишни времена в човешкия живот. Всяка година трябва да се използва разумно. Ние водим своите заключения от физическите неща, които съществуват в живота. Първо, трябва да изучаваме физическия човек, а после духовния. Когато се изучава духовния човек, методите са съвършено други от тия, с които се изучава физическия човек.
към текста >>
И той започва да я описва:
млада
мома.
Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея.
И той започва да я описва:
млада
мома.
стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам? Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина?
към текста >>
Из „
Млад
и стар“ Вл.
Ти беше и у „брачата“. Ти си Един на всякъде. Така съм прележал до сутринта. Но от сърби вече нямаше нито следа. Нашите бяха дошли.
Из „
Млад
и стар“ Вл.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 259) Полусекстил 30° - Хармоничен - с орбис 2°. Полуквадрат 45° - дисхармоничен — с орбис 3 ÷ 4°. Секстил 60° - Хармоничен, с орбис 6 ÷ 8°. Квадрат 90° - дисхармоничен с орбис 7 ÷ 8°.
към текста >>
В края на всяка година
младите
слепи есперантисти, организирани в есперантистки група „Балкана стело — балканската звезда“, демонстрират нагледно постигнатите си успехи чрез тържествена забава.
Асен Райчев. Една малка забава Както е известно, международният език есперанто е въведен официално в нашия държавен институт за слепите. Там тоя език се преподава от плащания от държавата лектор — слепият есперантист Дим. Колев на 42 от 100-те курсисти, в три групи, 10 часа седмично. По признанието на мнозина слепи, тоя език е истинската аладинова лампа, най вече поради скъпотата на малкото издавани книги за тях.
В края на всяка година
младите
слепи есперантисти, организирани в есперантистки група „Балкана стело — балканската звезда“, демонстрират нагледно постигнатите си успехи чрез тържествена забава.
Такава се състоя вчера, неделя сутр. в една от заялите на института за слепи, в присъствието на г. директора Шекерджиев и на много трябва и зрящи посетители. Забавата се откри от лектора г. Колев на есперанто и български и започна с изпяването на есп.
към текста >>
Д-р Атанасов и Кръстанов — от името на зрящите, като окуражиха
младите
артисти от чиято воля, постоянство и успех мнозина има да се поучат.
Всичко се изпълни отлично за голямо удоволствие на изпълнители и слушатели. На края г. лекторът раздаде есп. значки на отличилите се изпълнители, старият сляп есперантист г. Ст. Ненков благодари от името на слепите, а г.
Д-р Атанасов и Кръстанов — от името на зрящите, като окуражиха
младите
артисти от чиято воля, постоянство и успех мнозина има да се поучат.
И. X. К. КНИГОПИС „Радио свят“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Крайно интереси радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Травиата“. която ще се предава от Будапещенската кралска опера.
към текста >>
69.
 
-
Днес всички говорят за възпитанието на
младото
поколение.
То не е важно за глухите за немите, за слепите. Обаче ти като четеш „Отче наш“ ще мислиш за своя Баща, който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти.
Днес всички говорят за възпитанието на
младото
поколение.
Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото.
към текста >>
70.
 
-
Чрез правилното дишане ние пропъждаме болестите от нас,
подмладяваме
се и ни става все по малко и по-малко нужда да търсим съвета на лекаря.
Чрез правилното дишане, той приема повече храна и подобрява общото състояние на организма си. Ние страдаме от болести, защото не дишаме правилно. Обикновено ние дишаме повърхностно. Не вземат участие целите гърди. Ние трябва да дишаме дълбоко, да поемаме въздуха с пълни гърди.
Чрез правилното дишане ние пропъждаме болестите от нас,
подмладяваме
се и ни става все по малко и по-малко нужда да търсим съвета на лекаря.
Скоро имахме среща с едно момченце „Стенко Петлето“. То е страдало от жлези, гръдна туберкулоза и др. Бил е слаб, анемичен, без апетит. Но то е приложило дълбокото дишане под ръководството на Д-р Ал. Възвъзов и днес е на пълно здраво с напълно развити гърди, в него няма нито следа предишните болести.
към текста >>
Здрав ли си, дишай дълбоко, и задържай въздуха в гърдите си известно време, за да закалиш здравето си и да се
подмладиш
.
Бил е слаб, анемичен, без апетит. Но то е приложило дълбокото дишане под ръководството на Д-р Ал. Възвъзов и днес е на пълно здраво с напълно развити гърди, в него няма нито следа предишните болести. Но Стенко не забравя да диша правилно. Той диша редовно.
Здрав ли си, дишай дълбоко, и задържай въздуха в гърдите си известно време, за да закалиш здравето си и да се
подмладиш
.
Болен ли си, дишай правилно, по-дълбоко, с по-пълни гърди, за да оздравееш по скоро и да продължиш по нататък своето развитие. Защото предназначението на човека тук на земята не е да бъде хилав, а да бъде здрав, за да може да продължи пътя на своето развитие и да изпълни задачата на живота, която му е дадена. ПЪЛНО ДИШАНЕ Дишането на съвременните хора е много слабо и ограничено. Ритъма е често бърз и повърхностен. Гърдите се разширяват много малко.
към текста >>
71.
 
-
Не, човек всякога може да бъде
млад
, всякога може да живее, всякога може да люби.
Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания, те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях.
Не, човек всякога може да бъде
млад
, всякога може да живее, всякога може да люби.
Преди всичко, вие още не сте любили както трябва. Истинският живот се заключава в творчеството. Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Човек никога не трябва да се обезсърчава. Някой се обезсърчи, казва: едно време знаех повече, имах повече вяра, повече любов.
към текста >>
72.
 
-
Веднага в мене бликва нова сила И пак щастлива съм и вечно
млада
.
Тя заразява само повърхността, само една безкрайно малка част от човешкото съзнание, но в неговите необятни глъбини тя в никой случай не може да проникне. Следователно, материалистическият мироглед или философският материализъм, има само едно илюзорно съществуване, дори в ума и на най-разпаления материалист. (следва) НЕПОКЛАТИМА За славата Ти чудна се досещам Кога ме някой блъсне без да мигне. Тогаз към Теб молитствувам горещо Че знам молбата ми ще Те достигне. * Защото мигновено ми олеква Товарът Който беше ме повалил И болката от удара пресеква Усещам че ръката Ти ме гали * И ме прегръща на гърди Ти мили Дори дочувам говора Ти сладък.
Веднага в мене бликва нова сила И пак щастлива съм и вечно
млада
.
* Това е слава чудна и магична! Е Твоята Любов неизразима! Блажена съм, че Тебе съм обична В Теб мойта вяра е непоклатима. О. Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви се даде (из неделната беседа „Ще ви се даде“– 18. II. 1940 г.) При сегашния развой на живота хората са изучили само науката на взимане.
към текста >>
В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на
младото
поколение.
Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после почва да работи върху уроците си, които учителя му предава. Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата.
В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на
младото
поколение.
Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд. който огрубява хората. Затова. именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.
към текста >>
Научил се за това един беден,
млад
човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
Сега, като говоря за благоприятни условия за развитие на народите, мнозина казват, че бъдещето е на славяните. Един англичанин казва: ние, западните народи сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните Защо именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена, вдовица с четири деца, че запалила къщата на един богат помешчик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир.
Научил се за това един беден,
млад
човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца. които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помешчик.
към текста >>
Тогава съдът решил да освободи жената, а
младият
човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор.
Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца. които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помешчик.
Тогава съдът решил да освободи жената, а
младият
човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор.
Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Тогава защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението в което се намира тази жена с четири деца. След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал.
към текста >>
Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този
млад
човек.
Ето, тази жена е майка на четири деца. които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помешчик. Тогава съдът решил да освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор.
Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този
млад
човек.
Тогава защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението в което се намира тази жена с четири деца. След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал. Вдовицата, обаче, и до това време била още жива, останала да изгледа своите малки деца.
към текста >>
Потърсили тогава
младия
човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал.
Тогава съдът решил да освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор. Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Тогава защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението в което се намира тази жена с четири деца. След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика.
Потърсили тогава
младия
човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал.
Вдовицата, обаче, и до това време била още жива, останала да изгледа своите малки деца. Питам: какво заключение може да се извади от този пример? Че в новата култура се изисква самопожертване. От всички се изисква жертва, но тази жертва трябва да бъде доброволно дадена. И тъй, бъдещето е на славяните.
към текста >>
73.
 
-
Бликащата сила в тяхната
млада
снага създава страшни трусове и трагични противоречия.
Да не бъдем тъй жестоки към тия слаби деца на природата, а дори когато видим, че се нуждаят от храна, която особено през зимата много трудно намират, да ги подхранваме. М. Филипов СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден.
Бликащата сила в тяхната
млада
снага създава страшни трусове и трагични противоречия.
Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта.
към текста >>
Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат
младите
стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове.
Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново.
Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат
младите
стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове.
Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта. Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия.
към текста >>
Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна
младост
.
Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достиган, до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт.
Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна
младост
.
Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства. Освен това, при общия поглед на световния развой, ние се натъкваме на необходимостта да затупти в света едно голямо, богато, неизчерпаемо сърце, което да удави в своята обич нерадостните останки на отминалите епохи. Ние вярваме в идването на това братство не със сляпата вяра на фанатизма, но чрез сигурните признаци, които с всеки нов ден порастват, все повече и повече и към които се отнасят с пренебрежение само тия. които гледат на света и на заобикалящия ги живот с недовиждащи очи. Ние вярваме в мисията на славянството, в пророчеството на неговите зрящи очи.
към текста >>
Един
младенец
със здрава
млада
кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Тоя зов ще ни намери, където и до сме. Ще чуем звънтенето от шеметния бяг на Голямата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен. Тогава светът, горд и непристъпен в своята студенина, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Един
младенец
със здрава
млада
кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Георги Томалевски Б. Р. настоящето е извадка из едноименната статия, поместена във в. Ескулап, бр. 1, год. VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и лъчистите енергии, както и способността й да излъчва такива.
към текста >>
74.
 
-
Аз искам вие, по този начин, по който ви говоря, да се
подмладите
.
Но и другояче може да питате. Ако приемете онова, което аз ви говоря, ще дойде светлина във вашия ум. Вие ще станете красиви, ще станете здрави и добри. Ще се радвате на щастието. Сега някои казват - дали това е вярно или не?
Аз искам вие, по този начин, по който ви говоря, да се
подмладите
.
Да ти е приятно като страдаш. Да се затвори те в себе си, да мълчите, „гък“ да не кажете. Ако срещнеш един брат богат като че ти си в него, да ти е приятно. Какво има че той е богат, а пък ти сиромах? Какво има, ако един брат е професор, а друг ученик?
към текста >>
— обадиха се
младите
, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни.
Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини!
— обадиха се
младите
, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни.
Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй? — Момчета, не са бабини деветини. Не посягайте на дървото!
към текста >>
Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли,
млади
невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите.
— Хайде, брадвите! — изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на воденицата. От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани.
Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли,
млади
невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите.
Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови. През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба.
към текста >>
Всяка година от гнездото излизаха по три
млади
орлета и се пръскаха по широкия божи свят.
От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му.
Всяка година от гнездото излизаха по три
млади
орлета и се пръскаха по широкия божи свят.
Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките.
към текста >>
Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската
младеж
, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др.
На слънчев припек, стихотворения и поеми от Климент Кецкаров — Охридов, цена 30 лева. Елена, драма в 4 действия, от И. П. Боров, цена 10 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. „Български радио-преглед“ с пълни програми на българските и чужди предаватели с бележки върху програма на радио София.
Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската
младеж
, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др.
Намира се по будките. Цена 3 лева.
към текста >>
75.
 
-
Който познава поне малко, той знае какви мощни, потенциал ни сили и възможности крие в себе си подрастващата и израсналата вече селска
младеж
.
Обновата на България ще дойде от селото! Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото! Обилието на здрави, творчески, жизнени сили в българското село е неизмеримо!
Който познава поне малко, той знае какви мощни, потенциал ни сили и възможности крие в себе си подрастващата и израсналата вече селска
младеж
.
Това е най-скъпото съкровище, това е истинското злато на България. Ако тия сили, които кипят от жажда за работа и преливат бреговете на ограничаващата ги действителност, се отправят в пра-вилна творческа Дейност, ако на тях им се даде едно истинско, правилно ръководство, заедно с необходимата свобода и необходимите условия за тяхната проява, то тогава ние ще сме наближили времето, когато България не ще има какво да завижда на никои друг народ на земята. Една велика задача предстои днес на българския народ, на българската младеж, и, специално, на младежта, произлизаща от селата. Ний трябва да направим нещо, което никой друг народ досега не е направил! Защото притежаваме в достатъчен размер силите и условията, необходими външни и вътрешни предпоставки за това.
към текста >>
Една велика задача предстои днес на българския народ, на българската
младеж
, и, специално, на
младежта
, произлизаща от селата.
красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото! Обилието на здрави, творчески, жизнени сили в българското село е неизмеримо! Който познава поне малко, той знае какви мощни, потенциал ни сили и възможности крие в себе си подрастващата и израсналата вече селска младеж. Това е най-скъпото съкровище, това е истинското злато на България. Ако тия сили, които кипят от жажда за работа и преливат бреговете на ограничаващата ги действителност, се отправят в пра-вилна творческа Дейност, ако на тях им се даде едно истинско, правилно ръководство, заедно с необходимата свобода и необходимите условия за тяхната проява, то тогава ние ще сме наближили времето, когато България не ще има какво да завижда на никои друг народ на земята.
Една велика задача предстои днес на българския народ, на българската
младеж
, и, специално, на
младежта
, произлизаща от селата.
Ний трябва да направим нещо, което никой друг народ досега не е направил! Защото притежаваме в достатъчен размер силите и условията, необходими външни и вътрешни предпоставки за това. Да се възвърнем към селото! Да започнем да работим за неговото издигане! Планът е в ръцете ма Великия Майстор на живото, Който невидимо направлява всичко.
към текста >>
Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен
младеж
, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м.
Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма.
Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен
младеж
, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м.
дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето.
към текста >>
76.
 
-
Най-първо в
младини
човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие.
На стари години той не може да се разбере с жена си. Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете. Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири.
Най-първо в
младини
човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие.
На младини искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш. Минат ли, обаче, години, ти почваш да се разочароваш. Аз само констатирам нещата, както са. Разбира се, има и изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен.
към текста >>
На
младини
искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш.
Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете. Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири. Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие.
На
младини
искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш.
Минат ли, обаче, години, ти почваш да се разочароваш. Аз само констатирам нещата, както са. Разбира се, има и изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен. Не че животът сам по себе си е лош, но в него се намесват редица странични неща.
към текста >>
77.
 
-
Мене ми разправяше един
млад
българин.
Не е ли Син човешки, който дойде и разрешава всичките мъчнотии във вашия живот? Той е забулен във вашия живот? Той е забулен в хиляди форми. Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно дърво, навсякъде, където го потърсиш. Той е.
Мене ми разправяше един
млад
българин.
Той се учил да вярва. Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва ми: „Погледнах на крушата — всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл.
към текста >>
В такива случаи той е жертва на повече или по-малко изкуствено създадена от самия него видимост, а след туй прави жертва на тази видимост и своите читатели, особено
младите
си читатели; подчинени на лекарския му авторитет, те свикват с погрешни схващания за значителни и ценни в културно и етично отношение личности.
Чолаков разбира лицата с вродена болезненост, която прави, щото всеки досег до обществото да се понася от тях болезнено. За да избегнат или, най-малко, да намалят страданията си от допир с хората, такива лица или се затварят в себе си, като живеят отшелнически живот или пък търсят среди, в които отношенията между хората да са по-деликатни, а следователно и по-безболезнени. Увлечен от този схема, г. Чолаков не се стеснява до обяви за „социално отвърнати“ и такива лица, които са известни със своята социална отзивчивост и с прякото си участие в обществени или религиозни борби И понеже всяка високонадарена личност проявява сложни черти на ума и характера, г. Чолаков успява да направи такъв подбор от тия черти, които да говорят за правотата на неговото схващане.
В такива случаи той е жертва на повече или по-малко изкуствено създадена от самия него видимост, а след туй прави жертва на тази видимост и своите читатели, особено
младите
си читатели; подчинени на лекарския му авторитет, те свикват с погрешни схващания за значителни и ценни в културно и етично отношение личности.
Нямам намерение, нито пък имам възможност да се спирам подробно върху този страна от писанията на г. Чолакова. Ще спомена тук само за обяснението, което той ни дава на личността и на известна страна в творчеството на великия писател на великата руска земя. Като „социално отвърнат“ характер Толстой предпочитал да живее всред руската аристокрация. Аристократичната среда, според г. Чолакова, била по-удобна за „социално отвърнатите“ лица, защото в отношенията си тук хората спазват известна дистанция (разстояние) и следователно тия отношения били по-безболезнени.
към текста >>
е., трябва да обича всека човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха се не мени — истинската любов всякога обича и
подмладява
човека: 2.
Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене. Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот. Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1. Да облече дрехата на любовта — т.
е., трябва да обича всека човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха се не мени — истинската любов всякога обича и
подмладява
човека: 2.
Да облече дрехата на мъдростта, т. е. Да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява: 3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свободен, но само за доброто, защото дрехата й се не губи; 4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто! Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност.
към текста >>
Дунавски и Добри Христов, изповедта на един баща, съвети към мъжете, женска и детска хигиена, изпитани рецепти за две менюта, готвене без огън, средства за
подмладяване
, здравни въпроси и отговори и пр.
Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вестник на жената, брой 840, съдържа; ролята на българката в животновъдството, статия от д-р Братованов „Шанел“, нов разказ от Евдокия Обрешкова. Пред прага на пролетта, увеличени модели на гарнитура за гостна стая и за килими и др. модели за комбинирани рокли и детски дрехи; стихове от Р. Ралев, В.
Дунавски и Добри Христов, изповедта на един баща, съвети към мъжете, женска и детска хигиена, изпитани рецепти за две менюта, готвене без огън, средства за
подмладяване
, здравни въпроси и отговори и пр.
Отделен брой 3 лв. Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги — премии за 90 лева. Сумите се изпращат по чекова сметка № 750 на адрес: „Вестник на жената“ София. Български радио-преглед, бр. 17 с намалена цена 2 лв.
към текста >>
78.
 
-
Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и умовете преди всичко на будната селска
младеж
, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото.
Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо. И така, имаме ли ний днес на лице в нашето село истинските предпоставки за неговото коренно пресъздаване и издигане? Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите, умовете, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това? Да, хиляди пъти да!
Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и умовете преди всичко на будната селска
младеж
, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото.
На къде ще бъдат отправени тези сили? Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дели те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение? От разрешението на този въпрос зависи фактически бъдещето на българското село. Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, цели-ят живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувстват и да осъществяват своите мисли и идеали.
към текста >>
Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като
младоженец
пред сватба, пред новия ден.
Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни. Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата.
Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като
младоженец
пред сватба, пред новия ден.
Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми?
към текста >>
Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда
младите
борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“!
Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи.
Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда
младите
борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“!
Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота.
към текста >>
79.
 
-
Ако някога се доближим до вечната
младост
, радост и здраве, нашето държане спрямо дърветата и всичко живо ще бъде съвършено изменено.
Ние можем да извлечем от безкрая толкова обич, колкото ние обичаме всяка форма на безкрая; било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Никой, обаче, не може да разруши или да изнасили това, което истински обича. Специфичния елемент на всяка жива форма, която се прелива в нас, е живот. Колкото повече поглъщаме от тоя елемент, толкова повече се събуждат в нас сили, които могат да се изразят само с думата „чудо“. Унищожете горите — и вие прекъсвате пътя на въздействие на тия сили.
Ако някога се доближим до вечната
младост
, радост и здраве, нашето държане спрямо дърветата и всичко живо ще бъде съвършено изменено.
Ще разберем, че щом обичаме, дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги оставяме да разполагат напълно със себе си, тая частица от безкрая, която влиза в тяхното съществувание преминава от благодарност към нас. „Но как пък. Ще се живее питат хората, без дърва за горене, без растителна или животинска храна? “ А, нима вечно ще съществува една единствена форма на живот? Нима според нашите чувства няма да се изменят и условията на съществуване?
към текста >>
От когато съществуват карти за небесния свод са били вписани по тоя начин около 30
млади
звезди.
Съмнявате ли се в неоспоримото твърдение на старите астрономи? Ето ви по-скорошни примери: Към средата но месец май 1856 год. разни европейски и американски обсерватории са биле обезпокоени от появяването на непознатата звезда в една точка от констелацията „Корона“ гдето по рано не е била виждана никаква светлинка. В ноември 1876; в август 1885 год. и декември 1892 год., учените са вписали в своите каталози имена на ново появили се звезди.
От когато съществуват карти за небесния свод са били вписани по тоя начин около 30
млади
звезди.
Най-младата е хубавата звезда, която неочаквано се появи в констелацията „Персей“ на 21 февруари 1901 год. Тя бе започнала да зесеня със своята светлинност най-блестящите от първа величина звезди, но по-късно тя започна бавно-бавно да намалява светлинността си и завърши скромно подреждане между звездите на телескопа т. е. „видими с просто око“. Звезден прах. Метаморфозите на една небулоза*.
към текста >>
Най-
младата
е хубавата звезда, която неочаквано се появи в констелацията „Персей“ на 21 февруари 1901 год.
Ето ви по-скорошни примери: Към средата но месец май 1856 год. разни европейски и американски обсерватории са биле обезпокоени от появяването на непознатата звезда в една точка от констелацията „Корона“ гдето по рано не е била виждана никаква светлинка. В ноември 1876; в август 1885 год. и декември 1892 год., учените са вписали в своите каталози имена на ново появили се звезди. От когато съществуват карти за небесния свод са били вписани по тоя начин около 30 млади звезди.
Най-
младата
е хубавата звезда, която неочаквано се появи в констелацията „Персей“ на 21 февруари 1901 год.
Тя бе започнала да зесеня със своята светлинност най-блестящите от първа величина звезди, но по-късно тя започна бавно-бавно да намалява светлинността си и завърши скромно подреждане между звездите на телескопа т. е. „видими с просто око“. Звезден прах. Метаморфозите на една небулоза*. Астрономите на миналото не можеха да проникнат в тайната пораждането на звездите, но в наши дни силните инструменти, с които разполагат обсерваториите, както и прогреса на науките, разбулиха енигмата; те ни откриват, че тях, в необятността, ядката на звездата се захваща бавно-бавно и, че в звездната безпределност се започва нов живот.
към текста >>
В тая нещастна страна се явил един
млад
и силен юнак.
Изпълвало цялата страна с ужас, скръб, страдание, смърт. И никой незнаел къде живеело и откъде се явявало това кръвожадно чудовище. То идвало ненадейно и цялата страна обезумявала пред неговото лице. И почти всички го дочаквали като нещо неизбежно, като пратено от Бога. И то свободно ширело навсякъде и поглъщало своите жертви.
В тая нещастна страна се явил един
млад
и силен юнак.
Като видял колко страдат хората от това чудовище, той ги съжалил решил да се бори с него и да го убие. Въоръжил се добре тоя юнак и тръгнал да дири кръвожадното чудовище. Вървял, вървял и стигнал до един мъдрец. — Къде отиваш, юначе? — попитал го мъдреца.
към текста >>
80.
 
-
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги
подмладява
.
Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще Го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги
подмладява
.
Според индуската философия, съществува една същина, която те нари чат „акашови записи“. В тях е записано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което става днес. Според индусите, акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място.
към текста >>
Това е нещо нечувано и невиждано в историята на
младоженците
, мила моя.
Цено и Пенка все с двете кърпи ежедневно посещаваха Божествената градина, дето събираха благодатната билка, която им служеше за храна вече четвърти месец ь. — Пенке, мила моя, болезнено заговори Цено един ден на път за дома с двата вързопа - коприва и съчки, никога не съм допущал че ще изпаднем до това положение. Понякога искрено съжалявам, че те лиших от добрите условия, които имаше при родителите си. Наистина, ние се обичаме, но това достатъчно ли е! Утре е Великден хората правят козунаци, гювечи, баници, а ние четири месеца вече ядем само коприва без хляб.
Това е нещо нечувано и невиждано в историята на
младоженците
, мила моя.
— Върни се, иди при баща си, негли той би те приел, защо да мизерстваш и ти заедно с мене. Моята съдба е такава, нали виждаш — не ми върви в живота, пък и изгледи за по-добро бъдеще няма. Иди си, напусни ме, аз няма да съжалявам, напротив ще се радвам, че поне ти ще бъдеш добре. — Не, никога и за нищо ма света няма да те напусна, мили, отвърна Пенка. Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще промисли и за утрешния Великден, и за бъдещите дни.
към текста >>
Коя жена, особено
млада
булка, би издържала четири месеци без хляб — само с коприва?!
. . Цено, който, иначе, беше кален, спартанец в суровия живот и който не се страхуваше от сиромашията, наистина жалеше само за Пенка. Мислеше си, че тя се измъчва и по неволя трябваше да търпи тази мизерия. Но тези нейни думи го окуражиха, Той вижда, че тя не е като другите жени. Иначе не можеше да се обясни.
Коя жена, особено
млада
булка, би издържала четири месеци без хляб — само с коприва?!
— Не би ли напуснала мъжа си още на четвъртия ден?! А ето моята Пенка не само, че не ме напуща, но ме окуражава и уверява в Божия промисъл за утрешния ден. — Велика жена, помисли си Цено, и нещо топло. светло се разля в душата му. Сега той бе готов, ако се наложи, още четири години да споделя варената коприва с нея.
към текста >>
81.
 
-
Младият
плаче.
Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието. Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципиално.
Младият
плаче.
Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота.
към текста >>
Значи
млад
е само онзи, който е познал Бога.
Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието. Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципиално. Младият плаче.
Значи
млад
е само онзи, който е познал Бога.
Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария.
към текста >>
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и
млад
, и възрастен, и стар.
Не, аз говоря принципиално. Младият плаче. Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога.
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и
млад
, и възрастен, и стар.
Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод Следователно, човек трябва да се посее, да поникне, да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее.
към текста >>
Младият
представя семето, което е поникнало.
Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария.
Младият
представя семето, което е поникнало.
Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод Следователно, човек трябва да се посее, да поникне, да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек. който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот.
към текста >>
За него всичко е ново,
младо
и красиво.
Без любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие любовта, той пак прогледва и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света.
За него всичко е ново,
младо
и красиво.
И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. А любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва.
към текста >>
И наистина, ако старият може да люби, той се
подмладява
; ако
младият
изгуби любовта си, той преждевременно остарява.
Щом придобие любовта, той пак прогледва и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво.
И наистина, ако старият може да люби, той се
подмладява
; ако
младият
изгуби любовта си, той преждевременно остарява.
Който люби, той е и умен и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. А любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва. Из беседите МОЛИТВА ЗА УЧИТЕЛЯ — Благодарим Ти, Боже, че изпрати с дух при нашия незаменим Учител, благодарим Ти, че изостри наший слух за Словото на този вдъхновител.
към текста >>
Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия;
младежът
, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно
младо
тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове;
младежът
, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни;
младежът
, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение.
Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия;
младежът
, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно
младо
тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове;
младежът
, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни;
младежът
, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж. Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г.
към текста >>
82.
 
-
Всяко семейство, всеки ученик, всяка
млада
мома, всеки
млад
момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Обещанието на Отца (из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.) Всички познават думата обещание и разбират смисъла й. Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се.
Всяко семейство, всеки ученик, всяка
млада
мома, всеки
млад
момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено.
Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата.
към текста >>
Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на
младини
, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш.
Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега. Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си.
Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на
младини
, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш.
Кой каквото ти каже, ти отговаряш: Това не ме интересува, онова не ме интересува. Той мисли че условията, всичко около него е изменено. Не, вътрешно нещата не са се изменили, само външно са изменени. Бог е обещал на хората любовта и тази любов всички трябва да я приемат. Тази любов именно ще освободи човека от мъчнотиите и от ограниченията, ще му помогне да развие своите дарби и способности.
към текста >>
От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена
младеж
, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо.
не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай). Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов.
От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена
младеж
, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо.
И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си.
към текста >>
Макар, че същия
младеж
по-рано в това.
А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си. А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните. И за съжаление някои се научават, макар, че при първите няколко случай, ръцете им треперят, защото съвестта ги изобличава, за гдето проливат невинна кръв. До като най сетне очите и сърцата им закоравяват и свикват да гледат тази кървава грозна картина. И така постепенно стават равнодушни, а по-късно и жестоки.
Макар, че същия
младеж
по-рано в това.
. . е осъждал своите родители. И сега, тези родители навярно се радват, че са успели да се наложат, т. е. да победят и унищожат Божията Любов в децата им. Жалко. В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си.
към текста >>
Те са потребни за всеки човек, но особено са нужни през време на растежа у
младите
, след това слабите и за ония.
От голямо значение са намиращите се в черешите и ягодите минерални соли. Килограм ягоди съдържа около 11 — 12 грама соли, а кг. Череши - 6 — 8 грама. Тия соли се намират в благоприятно за хранене на организма съчетание и в лесно усвоима форма. От тия соли най-ценни са железните, калциевите и фосфорните.
Те са потребни за всеки човек, но особено са нужни през време на растежа у
младите
, след това слабите и за ония.
които са прекарали тежки болести, а така също за малокръвните и болни от английска болест (лошо и не достатъчно развитие на костите). Нека поменем още и това, че тия плодове съдържат витамините А, Б и С в достатъчно количество и с това увеличават съпротива та на тялото срещу различни заболявания. Свойството на тия плодове да улесняват храносмилането и ходене то по голяма нужда, да подобряват състава на кръвта, да подпомагат развитието на тялото и специално на костната система ги прави много ценни като храна, а в редица случаи и като лекарство. Черешите и ягодите са полезни при ликуването на хроничен запек и лениви черва при болестите на черния дроб, при жлъчни и бъбречни камъни, при болестите на пикочния мехур. Дръжките на черешите и вишните сварени 10 гр.
към текста >>
83.
 
-
Възкръснали, със дух крилат да заживеят в Великата Любов родени
младенци
!
Нек’струните ти в хор нечуван да звънят! Кресливий вой на старий свят да занемее! Вълни на Нов живот край теб да зашумят! * О, Нея в дивни химни да излееш! Да чуят живи мъртъвци!
Възкръснали, със дух крилат да заживеят в Великата Любов родени
младенци
!
В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Вечер и сутрин (из неделната беседа „Вечер и сутрин“ – 8. XII. 1940 г.) Днешният човек живее в един неизвестен нему свят. Той се ражда, и не знае защо се е родил. Умира, и не знае защо умира.
към текста >>
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както
младия
, — той не му мисли за стари години.
Но защо трябва да плачеш на болния си крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, за да омекне малко. Един философ така би разсъждавал.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както
младия
, — той не му мисли за стари години.
Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: аз вярвам в Бога, и мислят че всичко е наред. Но и като вярват, изпитанията пак идват. Даже любещата майка, която обича детето си, в някои случаи и тя се изменя. Детето вижда майка си такава, каквато не е.
към текста >>
84.
 
-
“ *
Младостта
запламти в многоцветни огньове,
младостта
призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса.
* Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни мечти. * Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни. * В миг крилата за полет безумно потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат: „Полети! Полети! Полети!
“ *
Младостта
запламти в многоцветни огньове,
младостта
призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса.
* А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гръмовно простори далечни; „Светлина! Красота! Висини! “ Хр. См. КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе.
към текста >>
Днес всички хора говорят за възпитанието на
младото
поколение.
То не е важно за глухите, за немите, за слепите. Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще мислиш за своя Баща, който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за теб. Ти си ми дал много блага. Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти.
Днес всички хора говорят за възпитанието на
младото
поколение.
Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото.
към текста >>
Трябва да се
подмладим
!
Утре ще купя кукла и за тебе! “ Та ние плачем все за кукли. Като мислим по този начин, ние сме влезли в закона на остаряването — А пък закона на остаряването е закон на отдалечаване. Тогава нещата стават невидими. Старите възгледи състаряват.
Трябва да се
подмладим
!
Ние още не разбираме любовта. Представете си, че някой те обича, и ти е приятно. Но утре като видиш, че той обича и другиго, теб ти стане неприятно И ето, дойдеш в едно заблуждение. Не! Любов та не може да се ограничава! Както светлините не може да се ограничи, така и любовта не може и не трябва да се ограничава.
към текста >>
В писмата на една
млада
, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав.
Тази колекция показва, как един човек. чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма. В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен.
В писмата на една
млада
, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав.
Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания. Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно. Надеждата на човечеството Заплашителното разпространение на материализма, поради факта, че хората вече не чувстват. Божественото присъствие във вселената, е довело днешната цивилизация до една опасна криза. Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък.
към текста >>
Прайер обяснява това с понесените от
младата
жена силни душевни преживявания.
чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма. В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав.
Прайер обяснява това с понесените от
младата
жена силни душевни преживявания.
Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно. Надеждата на човечеството Заплашителното разпространение на материализма, поради факта, че хората вече не чувстват. Божественото присъствие във вселената, е довело днешната цивилизация до една опасна криза. Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък. Днес ние се намираме пред едно подобно положение.
към текста >>
85.
 
-
Като наблюдавам лицата и походката на някои
млади
, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главния прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които дава Учителят в това отношение. „Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана.
Като наблюдавам лицата и походката на някои
млади
, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня.
към текста >>
* О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път
младежки
сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод.
Безумец е този, който мисли, че може да направи нещо в света без Неговата воля. Ний сме „нещо“ само тогава, когато сме оръдия в Неговите ръце, проводници на Неговата сила. Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия. УЧИТЕЛЯТ НА ПЪТ Учителят ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът.
* О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път
младежки
сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод.
* След Него ли вървиш, не бой се момко! Ще минеш всички стръмни долини и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини! * Непостижим е нашият Учител във път, в мисли, в дело и живот! Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод.
към текста >>
86.
 
-
Всеки,
млад
или стар, здрав или болен, трябва да употребява всекидневно един до два кг.
Като лекарство гроздето е ненадминато. То намира приложение при много страдания на човека. То действа алкализиращо на телесните сокове, убива излишните киселини, обезотравя обременения с веществени отпадъци организъм, усилва пикочоизлъчването, урегулира изпразването на червата, премахва запека, излекува хронически кожни болести, хемороиди и много други. Гроздето трябва да бъде добре узряло. То трябва да се бере чисто.
Всеки,
млад
или стар, здрав или болен, трябва да употребява всекидневно един до два кг.
грозде, колкото се може по-дълго време. Яжте грозде! КНИЖНИНА Окултна енциклопедия, от С. Тухолка. Съдържа; Тайната на живота и смъртта. — Мъж и жена.
към текста >>
87.
 
-
Една
млада
мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл.
Всичките мисли трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро. Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния. Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха. Когато се плашиш от нещо, образува се един вид вътрешен студ — става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек, който постоянно се плаши, той започва да бледнее.
Една
млада
мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл.
Щом повярва, че я обича, тя се зачервява и става весела. Като и кажат, че не я обича, пак клюмне. Тя е като цвят. Полееш цветето с вода, изправи се. Щом не го поливаш два — три дена, пак клюмне.
към текста >>
88.
 
-
Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все
млад
, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“.
Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г.
Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все
млад
, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“.
* Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“. * Аз попитах високото слънце, Как да блесна с безсмъртни зари, Не отвърна ми вечното слънце, Но душата дочува: „гори“. Преведе: Йорд. Ковачев _____________________________________________ * Константин Дмитриевич Балмонт (15 юни 1867 - 23 декември 1942) е руски поет символист, преводач, есеист. Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930).
към текста >>
349,392
млади
и 262,100 плодоносни ябълкови дървета.
Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти. Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр. (Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год.
349,392
млади
и 262,100 плодоносни ябълкови дървета.
Забелязва се, че броят на младите още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните. Това показва, че се насаждат масово нови дръвчета, и че тая култура е във възход. Ние имаме множество отлични видове ябълки, които намират пазар на сравнително добра цена вътре и вън от страната. Ценността на ябълките се определя от химическият им състав, който у всички ябълки не е еднакъв, и се колебае според вида на плода, степента на узряването, почвата, климата, начина на запазването му и пр. От отделните анализи на ябълките се добиват средни числа за състава на ябълките.
към текста >>
Забелязва се, че броят на
младите
още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните.
Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр. (Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год. 349,392 млади и 262,100 плодоносни ябълкови дървета.
Забелязва се, че броят на
младите
още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните.
Това показва, че се насаждат масово нови дръвчета, и че тая култура е във възход. Ние имаме множество отлични видове ябълки, които намират пазар на сравнително добра цена вътре и вън от страната. Ценността на ябълките се определя от химическият им състав, който у всички ябълки не е еднакъв, и се колебае според вида на плода, степента на узряването, почвата, климата, начина на запазването му и пр. От отделните анализи на ябълките се добиват средни числа за състава на ябълките. Според тях, в 100 гр.
към текста >>
След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“,
младият
автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия свят“.
В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се прелестта на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи. С. К. Из видимия свят сборник, разкази от Гочо Момешки. Съдържа 20 разказа, цена 25 лв. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево.
След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“,
младият
автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия свят“.
Със свойствената си скромност, която проличава още в първия му труд, той рисува картини от близкото, непосредственото, видимото. — това, което, както ясно личи, авторът сам е наблюдавал в живота. Но тия картини са верни, те са обгърнати по възможност всестранно и са облъхнати от топлото чувство на автора за справедливост, честност, за правда и истина в живота. Разказите на Момешки са живи картини из живия,, всекидневния живот. В това се състои и тяхната ценност.
към текста >>
89.
 
-
На
младини
е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос.
Питагор е от о. Самос (585 г. — 500 г. до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх).
На
младини
е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос.
Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър.
към текста >>
Делфийската Пития предсказала на родителите му, още
младоженци
: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“.
до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх). На младини е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо.
Делфийската Пития предсказала на родителите му, още
младоженци
: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“.
Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето.
към текста >>
90.
 
-
Надяваме се, човечеството утре обновено,
подмладено
, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество.
Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба.
Надяваме се, човечеството утре обновено,
подмладено
, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество.
Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
към текста >>
Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се
подмладява
.
Аз не ви говоря за тази любов, която гори. Ще ви приведа един научен факт. Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го умъртвите. В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди или 60 хиляди волта през един организъм, той не само че не се умъртвява, но и се пречиства, по-свеж става.
Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се
подмладява
.
Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко. Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа.
към текста >>
Като минава един ток на любовта, вие ще се
подмладите
в 24 часа.
Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се подмладява. Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко. Любовта носи една ценна материя.
Като минава един ток на любовта, вие ще се
подмладите
в 24 часа.
Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае. Тялото може да се измени. Казвате: колко хубаво ще бъде да мине този ток на любовта. Какво ще направите, ако мине токът през вас? Ето какви са признаците на любовта.
към текста >>
91.
 
-
* Той носел е
млада
душа до гърди В тоз свят на сълзи и беди.
* Съмнения в безкрая Отлитат след скръбта, И вярвам и ридая С неземна лекота . . . М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. АНГЕЛ*) Среднощ по небето бял ангел летял И тиха е песен той пял: Звездите, луната и облаци рой С таз песен унасял е той. * Той пеел как в чисто блаженство сияй Безгрешният дух в светъл рай, Към Бога велик той възнасял хвала И искрена тя е била.
* Той носел е
млада
душа до гърди В тоз свят на сълзи и беди.
И в нея тази песен остала да трай — Без думи, но жива до край. * И дълго копняла душата в света След чудна и странна мечта, Но никакъв глас не заместил е тук За нея небесния звук. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. *** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти.
към текста >>
* Но не в сън като на мъртъвците, Да заспя навеки искам аз, Но живот да блика пак в гърдите,
Млада
гръд да диша в тих захлас.
Всичко спи във синкав полумрак. А на мен защо е толкоз трудно: Жаля ли? Какво очаквам пак? * Нищо аз не чакам на земята, Ни скърбя за минал ден жесток, Свобода аз търся — с мир в душата Сам да се забравя в сън дълбок . . .
* Но не в сън като на мъртъвците, Да заспя навеки искам аз, Но живот да блика пак в гърдите,
Млада
гръд да диша в тих захлас.
* Цяла нощ, цял ден слуха да гали Сладък глас, за обич като пей, И над мен със вейки зашумели Тъмен дъб до век да зеленей. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев __________________________________ От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. ТЪРСЕТЕ И ЩЕ НАМЕРИТЕ Какво търсите вие? Към какво се стремите и какво искате да намерите, да достигнете?
към текста >>
КНИГОПИС Три приказки за
млади
и стари, от Любомир Лулчев.
Братство безплатно на всички (около три хиляди) читалища в България. Доброто си има своите сигурни пътища на действие. Има Божествени закони, които правят да не пресъхва извора, който дава. В тоя свят на изпитания, на светлини и сенки, на скърби и радости, не се отчайвайте всичко ще отмине, и ще остане само едно — Доброто. Доброто винаги расте!
КНИГОПИС Три приказки за
млади
и стари, от Любомир Лулчев.
Мъдростта и истините на живота могат до бъдат облечени в най-различни форми. Една от тия форми е приказката. Не е толкова важна дрехата. Важно е съдържанието, което е вложено вътре. Черпени от един обилен извор, както в другите книги на Любомир Лулчев, така и в тази, ние намираме тия истини, които са нужни за живота на всички.
към текста >>
92.
 
-
Станчев Три приказки за
млади
и стари от Л.
Зидарите на Велика България – П. Г. Пампоров Великото сърце – Т. Ч. Път към сила и свобода – Г. Тахчиев Из науката и живота. Тиквата като храна и лекарство – Д-р Ник.
Станчев Три приказки за
млади
и стари от Л.
Лулчев – Йордан Андреев Три хубави книги за северните страни Книгопис МИР, БРАТСТВО И ЛЮБОВ МЕЖДУ ВСИЧКИ ХОРА И НАРОДИ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ! Има вечни ценности, които никакви човешки грешки, никакви временни човешки падения и заблуждения не могат да обезценят. Има неща, чиято стойност с нищо не можете да намалите Има нетленни богатства, които ще останат и ще пребъдат и тогава, когато всичко, което шуми и тържествува във момента, ще отмине, ще изчезне и ще бъде забравено. Много неща. тачени от хората като свещени и скъпи, ще се обезценят, ще изгубят съвършено своята стойност.
към текста >>
Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща,
подмладяваща
и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов!
Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтара на които са принасяни безброй кръвни жертви . . . Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногръди. противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот.
Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща,
подмладяваща
и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов!
Ще рухнат със вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат!
към текста >>
—
младеж
шушука там.
Чуй сладката му реч! говори майка тук на своя син. — Слушам майко и разбирам. О, аз пленен съм веч! По бузата му светва сълзица кат рубин * — Той, казват, от болест нелечима някой излекувал!
—
младеж
шушука там.
— Виж тези що го следват: Лица светли мили! Погледа излъчва вяра и любов — за страждущи балсам! * — Виж как се любят по между си! Със свещени чувства и мисли се зоват: „Брат! Сестра!
към текста >>
Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА
МЛАДИ
И СТАРИ от Л.
След няколко часа, за голямо учудване на майката, детето разредило ходенето по нужда и изпражненията се сгъстили. Вечерта бабата пак го нахранила с тиква и на другия ден детето, за голямо очукване и радост на околните, се почувствало съвършено добре. Това лекуване е идентично с лекуване на диарията с ябълки — сурови и печени и трябва да се опитва без страх. Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна. Д-р Ник.
Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА
МЛАДИ
И СТАРИ от Л.
Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело!
към текста >>
Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа —
младежа
богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава.
Д-р Ник. Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя.
Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа —
младежа
богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава.
Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек.
към текста >>
Народа казва: „да би старо можело и
младо
знаело!
Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава.
Народа казва: „да би старо можело и
младо
знаело!
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък.
към текста >>
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на
младостта
и старостта.
Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело!
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на
младостта
и старостта.
Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
към текста >>
Младежа
богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели.
И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция.
Младежа
богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели.
Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“.
към текста >>
Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с
младия
момък.
Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек.
Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с
младия
момък.
Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила.
към текста >>
Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на
младеж
, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък.
Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на
младеж
, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг.
към текста >>
Новото разбиране на старото и
младото
е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините.
Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
Новото разбиране на старото и
младото
е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините.
Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг. Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е.
към текста >>
Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на
младия
Дал.
Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв.
Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на
младия
Дал.
В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността.
към текста >>
93.
 
-
Да се нахраним правилно, значи да се
подмладим
.
Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др. С нейна помощ. читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния почерк. Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев. Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт.
Да се нахраним правилно, значи да се
подмладим
.
„Проблемата на храненето“ съдържа много научни данни за състава и влиянието на различите храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Отче наш — като завет Христов и социална програма на бъдещето, от Авг. Циешковски. В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия свят на социална справедливост, на братство и любов между хората. Гениалния полски мистик Циешковски с пророческо прозрение ни разказва, че това, което ще разреши наболелите въпроси на живота, и което ний напразно търсим разни из изкуствени, политически и стопански формули, съществува вече, в своята най-съвършена форма, в учението на Христа. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф.
към текста >>
Мохам Ариана, Ане Клод Пътят към славата, Вики Баум Хотел Шанхай, Вики Баум Син на Тигъра, Пърл Бък
Младост
, Пърл Бък Неаполитанска кръв, Ф.
Зола Звездите гледат отгоре, Д-р А. Ж. Кронин Примадона, Съм. Мохем Гирлянди от Хавай, Съм. Мохем Палми край тропическо море, Съм. Мохем Героични години, Съм.
Мохам Ариана, Ане Клод Пътят към славата, Вики Баум Хотел Шанхай, Вики Баум Син на Тигъра, Пърл Бък
Младост
, Пърл Бък Неаполитанска кръв, Ф.
Верфел Катя, Люсиен Деко Фуше, Стефан Цвайг Дизраели, Андре Мороа Суворов, Жан Жакоби Познавам тези диктатори, Уорд Прайс Бисмарк, Емил Лупвиг Метерних, Анри дю Кудре Азия без маска, Джон Гънтър Неспокойно сърце, Стеф. Цвайг Ел Хеким, Джон Нител Господарът на Хествикен, Зигр. Ундсет Човекът който знаеше всичко, Луис Бромфийлд Съдбата на хирурга, Д-р Г. Банков Испански дом, Ел. Смит Сине мой, сине мой, X.
към текста >>
94.
 
-
тъй наричана от мнозина недозрели
младежи
, предимно учащи се, „научна литература“.
Словото на Учителя. Мнозина звани. (из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“, драма в 5 действия от Йорд. Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време.
тъй наричана от мнозина недозрели
младежи
, предимно учащи се, „научна литература“.
Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
към текста >>
Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота
младежи
подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?
Мнозина звани. (из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“, драма в 5 действия от Йорд. Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“.
Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота
младежи
подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?
Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи?
към текста >>
Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка
младеж
, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят.
Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка
младеж
, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици?
към текста >>
Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на
младежта
с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство.
Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“. А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм? С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно?
Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на
младежта
с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство.
Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена.
към текста >>
За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път
младото
поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука.
А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.
За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път
младото
поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука.
Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта. ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села.
към текста >>
Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на
младежта
.
Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота.
Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на
младежта
.
ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села. Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства.
към текста >>
Фламарион Миналото и сегашното, Карлейл Съкровище на смирените, Метерлинк
Млад
и стар, разкази от Олга Славчева Песен над равнините, разкази от Буча Бехар Безсмъртната, роман от Г.
Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб. Инглез Безсмъртна любов, от Дук да Помар Занони, роман от Б. Литон Любовта във вселената, от К.
Фламарион Миналото и сегашното, Карлейл Съкровище на смирените, Метерлинк
Млад
и стар, разкази от Олга Славчева Песен над равнините, разкази от Буча Бехар Безсмъртната, роман от Г.
Томалевски Сигнали, есета от Г.Томвлевски Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, Томалевски Сидхарта, роман, X. Хесе На планината, приказки от Л. Лулчев Край огнището, разказ от Л. Лулчев При спорната гора, от Л. Лулчев Три приказки, Л.
към текста >>
Ганди
Млада
Индия, М.
Георгиев Отец Сергей, Л. Толстой Изповед, Л. Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М.
Ганди
Млада
Индия, М.
Ганди Юлий 1914, Ем. Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр. Досев Корали и хора, легенда, Н. Рубакин За светлина, разказ, Ив.Франко Великото сърце, разказ, М. Илин Жива любов, Ив. Г.
към текста >>
95.
 
-
Стегни се, учителю, помогни на българския
младеж
.
Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби. Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените. Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего? Той е път, истина и живот, и ти, учителю, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път.
Стегни се, учителю, помогни на българския
младеж
.
Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как. О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш. Разтвори книгата на живота и тя ще те научи как да им помогнеш.
към текста >>
Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като
млада
мома.
Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа.
Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като
млада
мома.
На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли за някъде и да замине за дома. Това е идеала за оня свят. Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов.
към текста >>
96.
 
-
Сега, вие трябва да знаете, че всички сте
млади
.
Човек, който не може да постъпва добре, не е човек. Сега ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчим от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живея г, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако възприемат хубавото, защо да се обезсърчават?
Сега, вие трябва да знаете, че всички сте
млади
.
Вие мислите, че някои сте стари, някои млади. Самозаблуждавате се. Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад. Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът.
към текста >>
Вие мислите, че някои сте стари, някои
млади
.
Сега ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчим от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живея г, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако възприемат хубавото, защо да се обезсърчават? Сега, вие трябва да знаете, че всички сте млади.
Вие мислите, че някои сте стари, някои
млади
.
Самозаблуждавате се. Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад. Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти все поставят гласа си и той все непоставен си остава.
към текста >>
Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой
млад
човек го направят стар, или пък стария го направят
млад
.
Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живея г, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако възприемат хубавото, защо да се обезсърчават? Сега, вие трябва да знаете, че всички сте млади. Вие мислите, че някои сте стари, някои млади. Самозаблуждавате се.
Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой
млад
човек го направят стар, или пък стария го направят
млад
.
Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти все поставят гласа си и той все непоставен си остава. Когато дойде един учител по музика, той трябва да ви научи преди всичко да обичате музиката. Това е първият урок.
към текста >>
Всички говорят за
младостта
.
Най-после, изпей „В начало бе Словото“. Ти ще туриш философията: „Като я изпее, ще оздравее ли? - Като не я изпееш, ще оздравееш ли? Като я изпееш ще оздравееш. Та казвам: Трябва да турим мощното.
Всички говорят за
младостта
.
Всички, които сте остарели, изгубили сте любовта. Защо да не можете да приемете любовта на младите, които са проводници на Божията любов в света? Аз бих препоръчал на някои стари, които са изгубили любовта в света, да повикал едно дете, да се научат от него що е любов. Повикайте едно дете на четири — пет години, то ще ви покаже. Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъса, понеже й дали болест за изпитание.
към текста >>
Защо да не можете да приемете любовта на
младите
, които са проводници на Божията любов в света?
- Като не я изпееш, ще оздравееш ли? Като я изпееш ще оздравееш. Та казвам: Трябва да турим мощното. Всички говорят за младостта. Всички, които сте остарели, изгубили сте любовта.
Защо да не можете да приемете любовта на
младите
, които са проводници на Божията любов в света?
Аз бих препоръчал на някои стари, които са изгубили любовта в света, да повикал едно дете, да се научат от него що е любов. Повикайте едно дете на четири — пет години, то ще ви покаже. Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъса, понеже й дали болест за изпитание. Казва ми: Какво да правя? — Рекох:Ще повикаш едно дете на пет години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш да ти каже една хубава дума.
към текста >>
* Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все
млад
и възрастен и стар!
* В потаен друм Той своя кръст изнесе, далеч от злобата на века. Със лира леко скърбите понесе, със лира буди Той душата на човека! * Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света! * Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца!
* Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все
млад
и възрастен и стар!
Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?
към текста >>
97.
 
-
Най-първо, имаме един
млад
момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка.
Значи, трябва да го снесете там, дето не замръзва. Ако го снесете лятна време, при една температура от 100 градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел. Чудят се някои, защо желанията така не се постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не са създали света, пък искат да бъдат господари на света.
Най-първо, имаме един
млад
момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка.
Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано.
към текста >>
Характерен е случаят с един
млад
човек, който вместо упойка поискал до му се позволи да свири с устна хармоника докато хирурзите търсели куршум заседнал в бедрото му.
Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например. лекари са правили операции с музикален съпровод и те твърдят, че весели грамофонни плочи, подбрани в зависимост от народността, вкуса и интересите но пациента, намаляват страданието и повишават самочувствието на болния.
Характерен е случаят с един
млад
човек, който вместо упойка поискал до му се позволи да свири с устна хармоника докато хирурзите търсели куршум заседнал в бедрото му.
Благодарение на музиката той могъл да понесе операцията без някакво особено страдание. Един зъболекар е приложил музиката в зъболекарската си работа, като си е приспособил стол с високоговорители за слухов контакт с мастоидната кост на пациента през време на дълбаене с машината. Музиката минава през костите и така заглушава неприятния шум на машината. Музиката идва по жица от съседно помещение и следователно не се чува направо от ухото, а през костите, и така болката причинена от операцията чувствително се намалява. Като помощно средство към спойка в гръбначния стълб се прилага и музиката, която пациентът долавя от съседното помещение чрез слушалки.
към текста >>
98.
 
-
Оженила се
младата
мома и бяга от мъжа си.
Тогава, една десета от това, което е в човека е развито. Какви големи възможности има! Девет десети има неразвито. Някои пита, какво трябва да прави. Ще учиш.
Оженила се
младата
мома и бяга от мъжа си.
Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена.
към текста >>
Само така може да се
подмладите
.
Всичко наоколо да ти е мило. Като искаш да направиш една постъпка с любов. всичко в света да ти стане мило. То е любов в света. Ще правите малки опити.
Само така може да се
подмладите
.
Писанието вярно казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се обнови“. Които с любов Го очакват, ще се обновят. Та казвам: остава единственото нещо в света, което хората трябва да направят. Аз ви казвам: иде нещо в света, много добро. Аз така виждам.
към текста >>
И, разбира се, изразът но лицето й не бе онзи, който знаеха обикновено у нея, защото едва седна на мястото си край трапезата, синът, един
младеж
на деветнадесет години, който току що бе се върнал от Упсада за коледната ваканция, се обърна към нея: — Днес госпожицата е видяла генерала.
Тя не видя добре лицето му, което бе се обрисувало в някаква сива мъгла. Г-ца Шпак стоя доста дълго на тавана за да се съвземе. Зъбите й тракаха, а краката й се прекосиха. Ако не бе длъжна да се грижи за обеда, никога не би минала пак по стълбата. Тя реши веднага да не казва никому каквото бе видяла, та да не се излага на подигравка; но не можа да разсее мислите си за генерала.
И, разбира се, изразът но лицето й не бе онзи, който знаеха обикновено у нея, защото едва седна на мястото си край трапезата, синът, един
младеж
на деветнадесет години, който току що бе се върнал от Упсада за коледната ваканция, се обърна към нея: — Днес госпожицата е видяла генерала.
— каза той. На това внезапно нападение, тя не можа да противопостави нищо. В същия миг, гувернантката стана главното лице в събранието. Всеки й задаваше въпроси, на които обаче тя отговаряше колкото се можеше по-кратко. За нещастие, тя трябваше да признае, че се е изплашила малко, а това развесели извънредно всички.
към текста >>
Но този път забеляза, че поведението на
младия
студент се различава много от поведението но другата
младеж
.
За нещастие, тя трябваше да признае, че се е изплашила малко, а това развесели извънредно всички. Страх от генерала! Не, неистина, просто невероятно! Г-ца Шпак бе забелязала вече, че баронът и баронесата на вземат участие в шегите за генерали. Задоволяваха се да не се намесват и да ги оставят свободни.
Но този път забеляза, че поведението на
младия
студент се различава много от поведението но другата
младеж
.
Той като че схващаше работите много по-сериозно. — Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал. Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му. Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой. През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала.
към текста >>
Младият
барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой.
Задоволяваха се да не се намесват и да ги оставят свободни. Но този път забеляза, че поведението на младия студент се различава много от поведението но другата младеж. Той като че схващаше работите много по-сериозно. — Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал. Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му.
Младият
барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой.
През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала. Тя го виждаше толкова често, че почти навикна. Внезапните му бегли появи ставаха ту на стълбите, ту в коридора, ту в някой тъмен ъгъл на кухнята. Невъзможно бе да забележи човек нито най-малката причина за това. Г-ца Щлак.
към текста >>
че цялата
младеж
в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала.
Невъзможно бе да забележи човек нито най-малката причина за това. Г-ца Щлак. обаче, смътно подозря, че в замъка трябва да има нещо, което генералът търси. Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения. Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно.
че цялата
младеж
в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала.
— Отегчава се в гроба си, — казваха младите госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби. Не можем, разбира се, да му забраним това малко развлечение. Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби. Но в такъв случай, не можеше да се съмнява никой, той би наистина липсвал на всички останали от семейството. Вечер, непример.
към текста >>
— Отегчава се в гроба си, — казваха
младите
госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби.
Г-ца Щлак. обаче, смътно подозря, че в замъка трябва да има нещо, което генералът търси. Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения. Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно. че цялата младеж в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала.
— Отегчава се в гроба си, — казваха
младите
госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби.
Не можем, разбира се, да му забраним това малко развлечение. Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби. Но в такъв случай, не можеше да се съмнява никой, той би наистина липсвал на всички останали от семейството. Вечер, непример. Захващаха ръчни работи и ги продължаваха в дълги часове, предяха или поръбваха.
към текста >>
Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на
младите
момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби.
Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения. Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно. че цялата младеж в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала. — Отегчава се в гроба си, — казваха младите госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби. Не можем, разбира се, да му забраним това малко развлечение.
Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на
младите
момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби.
Но в такъв случай, не можеше да се съмнява никой, той би наистина липсвал на всички останали от семейството. Вечер, непример. Захващаха ръчни работи и ги продължаваха в дълги часове, предяха или поръбваха. Понякога се случваше четивото да се свърши, а предметите за разговор също да са изчерпят. Тогава някоя от госпожиците изкрещяваше внезапно.
към текста >>
Когато
младият
барон Адриан се върна през пролетта,.
Очевидно, никой не знаеше. Във време на необикновеното движение, на такъв голям прием, всичко можеше да се случи. Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети. Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго. Всяко зло за добро.
Когато
младият
барон Адриан се върна през пролетта,.
казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено. Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото. Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив.
към текста >>
казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и
младежът
започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Във време на необикновеното движение, на такъв голям прием, всичко можеше да се случи. Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети. Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго. Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,.
казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и
младежът
започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено.
Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото. Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой.
към текста >>
Младият
барон побледня малко, погледна г-ца Шпак въпросително.
Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях. Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой. Но как и с какво средство? Г-ца Шпак отговаряше, че по нейно скромно мнение, в къщи има някакъв предмет, който, генералът търси.
Младият
барон побледня малко, погледна г-ца Шпак въпросително.
— Бога ми, г-це Шпак, — каза той. — може да е така! Но ви уверявам че ако имахме в Хедеби каквото и да било което генералът търси, не бихме се колебали нито за миг да му го дадем. Г-ца Шпак не се съмняваше, че ако младият барон я търси така постоянно и навсякъде, причината е само тази история с привидението. Но младият барон бе така хубав, такъв очарователен младеж .
към текста >>
Г-ца Шпак не се съмняваше, че ако
младият
барон я търси така постоянно и навсякъде, причината е само тази история с привидението.
Г-ца Шпак отговаряше, че по нейно скромно мнение, в къщи има някакъв предмет, който, генералът търси. Младият барон побледня малко, погледна г-ца Шпак въпросително. — Бога ми, г-це Шпак, — каза той. — може да е така! Но ви уверявам че ако имахме в Хедеби каквото и да било което генералът търси, не бихме се колебали нито за миг да му го дадем.
Г-ца Шпак не се съмняваше, че ако
младият
барон я търси така постоянно и навсякъде, причината е само тази история с привидението.
Но младият барон бе така хубав, такъв очарователен младеж . . . Дори, за да изразим напълно мисълта на г-ца Шпак, той бе повече от хубав! Главата си държеше малко наведена напред, лицето му имаше замислен израз, мнозина твърдяха дори, че е много важен. Но го казваха, защото не го познаваха.
към текста >>
Но
младият
барон бе така хубав, такъв очарователен
младеж
.
Младият барон побледня малко, погледна г-ца Шпак въпросително. — Бога ми, г-це Шпак, — каза той. — може да е така! Но ви уверявам че ако имахме в Хедеби каквото и да било което генералът търси, не бихме се колебали нито за миг да му го дадем. Г-ца Шпак не се съмняваше, че ако младият барон я търси така постоянно и навсякъде, причината е само тази история с привидението.
Но
младият
барон бе така хубав, такъв очарователен
младеж
.
. . Дори, за да изразим напълно мисълта на г-ца Шпак, той бе повече от хубав! Главата си държеше малко наведена напред, лицето му имаше замислен израз, мнозина твърдяха дори, че е много важен. Но го казваха, защото не го познаваха. Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било.
към текста >>
Избират се
млади
и крехки чушки.
Изсушеният зеленчук се прибира в големи книжни кесии или торби и сандъчета, облечени отвътре с книга. Пази се на сухо и проветриво място, при постоянно по-низка температура. Често трябва до се преглежда. Преди готвене, сушеният зеленчук се измива и се накисва с хладка вода, за са набъбне и добие първоначалния си вид, след което се готви като пресния такъв, като се използва и водата в която е киснал. Сушене на зелен фасул.
Избират се
млади
и крехки чушки.
Измиват се и се изчистват от връхчетата, след това се попарват две до три минути във вряла вода, веднага се изплакват в студена, след това се сушат нанизани на низи или наредени на тави или леси. В сушилнята сушенето на фасула започва при температура 65°С и свършва при температура 50°С. Трае 5 до 6 часа. Зелена бакла се суши както и зеления фасул. Сушене на грах (зърна).
към текста >>
Избира се
млад
грах с крехки и сладки зърна.
Измиват се и се изчистват от връхчетата, след това се попарват две до три минути във вряла вода, веднага се изплакват в студена, след това се сушат нанизани на низи или наредени на тави или леси. В сушилнята сушенето на фасула започва при температура 65°С и свършва при температура 50°С. Трае 5 до 6 часа. Зелена бакла се суши както и зеления фасул. Сушене на грах (зърна).
Избира се
млад
грах с крехки и сладки зърна.
Излющва се и зърната се попарват половин до 1 минута във вряща вода, измиват се в студена, и след това се сушат. В сушилнята сушенето почва при температура 45° С и свършва при 50°С. Трае 5 до 7 часа. Изсушеният грах като се стисне в ръка трябва да се задържи на топка. Сушене на зелени пиперки.
към текста >>
Суши се само много
младата
бамя.
Сушене на сини патладжани. Патладжаните се измиват, изчистват се от дръжките, нарязват се на парчето или филийки, попарват се за малко във вряща вода, охлаждат се и се сушат. В сушилнята сушенето започва при температура 65° С и свършва при 45° С . Трае от 8 до10 часа. Сушене на бамя.
Суши се само много
младата
бамя.
Изчиства се от дръжките, попарва се за малко в слабо подсолена вряща вода, охлажда се и се суши нанизана на низи или наредена в тави или леси. В сушилнята сушенето започва при температура 60° С и свършва при 45° С. Трае от 5 до 6 часа.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-
млад
и му дадем възможности свободно да отиде.
Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия. Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем. Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият.
Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-
млад
и му дадем възможности свободно да отиде.
Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин. Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители.
към текста >>
Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на
младежта
.
Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност.
Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на
младежта
.
Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
към текста >>
Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава
младежа
пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у
младежа
лично себеуважение и достолепие, за да може
младият
да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател.
Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава
младежа
пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у
младежа
лично себеуважение и достолепие, за да може
младият
да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>
* Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми
младо
, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . .
* Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми
младо
, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
. . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . . * Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . .
към текста >>
Родителска любов — грижа за потомство и за всичко
младо
. 3.
ФРЕНОЛОГИЧЕСКА КАРТА от Л. Н. Фаулър. (Символически имена на главата, с определения и разяснения) 1. Любовност — любов към противоположния пол. А. Съпружеска любов — съединение до живот; съчетаващ инстинкт. 2.
Родителска любов — грижа за потомство и за всичко
младо
. 3.
Приятелство — общителност; съединение на сърца. 4. Привързаност (родолюбие) — любов към дом и отечество. 5. Постоянство — прилежание, последователност. Е. Жизненост — привързаност към живота; упоритост; издръжливост. 6. Борчество — защита; храбрости; критициъм. 7.
към текста >>
Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на
младия
още Валенщайн.
Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог.
Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на
младия
още Валенщайн.
Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно.
към текста >>
Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила
подмладява
, прониква и подновява органическото тяло.
Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими.
Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила
подмладява
, прониква и подновява органическото тяло.
Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
към текста >>
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от
младите
години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва.
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от
младите
години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>
Колкото са по-
млади
пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението.
Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините.
Колкото са по-
млади
пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението.
Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт.
към текста >>
Един
млад
учен мюсюлманин.
Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време.
Един
млад
учен мюсюлманин.
Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта. Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли. Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението па д-р Дингицли на един комитета за основно проучване.
към текста >>
Ако съвременните активни поколения са покварени, да за-пазим поне
младежта
.
Трябва да се организира един преврата в нравите, понятията и стремежите на гражданите. Алчността за завладяване общинската и държавна власт с цел за грабежи на общото достояние трябва да се парализира. Всички просветени, добри и благонамерени хора в тая страна трябва да си подадат, ръка, за да служат на народа си съвършено безкористно и умно. Изисквате се неотложно коренни реформи в всички области на държавния живот, а особено в уредбата па учебно-възпитателното дело и в църквата, които трябва да се поставяте па съвършено други основи. Има нужда от висша духовна култура, от истинска просвета и добродетели всред народа.
Ако съвременните активни поколения са покварени, да за-пазим поне
младежта
.
Само тогава българският народ, у когото Бог е вложил известни ценни качества, ще може да се развива, да благоденствува и да расте, каквото и да се реши в Париж. Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от
младостта
си".
Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от
младостта
си".
А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
към текста >>
Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна
младост
, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая
младост
.
Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен.
Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна
младост
, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая
младост
.
Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно.
към текста >>
Те радостно се подлагат на мъчението на
младия
спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея.
И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел.
Те радостно се подлагат на мъчението на
младия
спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея.
О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
към текста >>
И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново,
младо
, жизнерадостно.
И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си.
И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново,
младо
, жизнерадостно.
И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . . А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта. И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа.
към текста >>
И стана тя чиста като кристала, невинна като
младенеца
, възвишена като Бога!
. . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие.
И стана тя чиста като кристала, невинна като
младенеца
, възвишена като Бога!
. . . А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта. И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта!
към текста >>
И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и
подмлади
цялото му естество.
И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност.
И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и
подмлади
цялото му естество.
И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си.
към текста >>
* Че веч се не усмихвам, че пея не от радост, Че резчица дълбока челото загрози; Че без олтар остала — неразцъфтяла
младост
, Аз губя се в съмнения и горестни сълзи .
. . * И аз, дете безумно, отлъчено от нея, От мойта мила мама — страдалница в света, Във изповед поисках душа си да излея, Разтуха да намеря и мир в изповедта . . . * Но лудо разридах се и бързо смачках листа: Защо и тя — и мама, горкана, да страдай За мойта участ тежка, за мойта радост чиста, С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай?
* Че веч се не усмихвам, че пея не от радост, Че резчица дълбока челото загрози; Че без олтар остала — неразцъфтяла
младост
, Аз губя се в съмнения и горестни сълзи .
. . Олга Славчева, Боян Боев. Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР (Животопис и духовно-книжовна дейност). Ние се намираме сега в началото на духовното събуждаме на човечеството. Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи.
към текста >>
Така, хазяйката,
млада
и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея.
. . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал.
Така, хазяйката,
млада
и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея.
Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще.то да му бъде приятно да ме има“. — въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите?
към текста >>
НАГОРЕ