НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
408
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дързост е в днешни дни да се поставят определени
идеи
, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
Дързост е в днешни дни да се поставят определени
идеи
, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности.
към текста >>
2.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз свързвам с това име
идеите
за интелигентност, могъщество, воля, както и идеята за доброто, което е необходимо следствие от тях.
А и какво ме интересува да зная? Дали материята е вечна или сътворена, дали съществува един пасивен принцип или не съществува такъв, в края на краищата, е безразлично. Важно е, че цялото представя нещо единно и че говори за съществуването на един едничък разум. Защото аз не виждам нищо, което да не се включва в една и съща система, което да не се стреми и да не съдейства за постигането на една и съща цел, — запазването на Цялото в границите на установения ред. Това безкрайно същество, каквото и да бъде то, което движи вселената и нарежда всички неща, аз Го наричам Бог.
Аз свързвам с това име
идеите
за интелигентност, могъщество, воля, както и идеята за доброто, което е необходимо следствие от тях.
Но с това аз не познавам по-добре съществото, на което придавам тия качества. То убягва, както от моите чувства, така и от моето разбиране. Колкото повече мисля за Него, толкова повече се обърквам. Уверен съм, че то съществува и то от само себе си. Знам че моето съществуване е подчинено на Неговото и че всички неща, които познавам, са също така подчинени на Него.
към текста >>
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви
идеи
, по-точно, на ограничени мисли.
Ние не оценяваме минутата на настоящето. Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа.
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви
идеи
, по-точно, на ограничени мисли.
Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
към текста >>
Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните
идеи
.
Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи.
Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните
идеи
.
Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв. Може да се достави от редакция „Братство“.
към текста >>
3.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две
идеи
заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо.
251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност. Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте. Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота.
Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две
идеи
заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо.
Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие.
към текста >>
4.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите
идеи
, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време!
Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство. И слава Богу, че ги е имало и има. Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни пориви, за да не останат като глас в пустиня. И тука именно ще покажем нашата главна мисъл: един народ има такива водачи, учители и просветители, каквито заслужава. Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение.
За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите
идеи
, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време!
Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение.
към текста >>
Великите мисли и
идеи
, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга.
1940 г. цена 5 лева. Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете. Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на Любов и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света. „Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание.
Великите мисли и
идеи
, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга.
Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето.
към текста >>
Защото новите
идеи
, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си.
„Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание. Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга. Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление.
Защото новите
идеи
, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си.
Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт.
към текста >>
5.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил
идеите
, т. е.
Да живее за Бога, това е идеалът на човека. Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество. Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал.
Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил
идеите
, т. е.
да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ.
към текста >>
6.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените
идеи
, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта.
Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените
идеи
, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
Най-после пред нас е бъдещето, епохата на Духа-Светаго, епохата на осъществяване Любовта, на приложението на Божествените принципи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Никой земеделец не отива на жетва веднага след като е посеял семето на нивата си. Той знае да чака. Така и Бог знае да чака времето. И ето сега ние сме пред прага на третата епоха, на великата епоха на Духа, на Любовта.
към текста >>
Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на
идеите
на Божественото.
Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа. Ние не желаем един свят на роби или на автомати. Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи Син — и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила. В ума си той носи светлината на Божията Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на Божията Любов, в душата си той носи Силата на Божията Истина. Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие.
Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на
идеите
на Божественото.
Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият свят си отива и нов свят се ражда. Народите искат правда, свобода и мир. Отделни люде отделни съсловия и цели народи се повдигат и заявяват открито на всеослушание: искаме свобода, искаме условия за разумен живот, искаме правда, мир и братство! Съзнанието е вече пробудено. Новият свят вече е формиран в душите на людете и народите.
към текста >>
Идеите
, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните.
Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи.
Идеите
, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните.
Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги. ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива.
към текста >>
Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е последица от ученията,
идеите
и деянията на самозваните.
Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги. ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива. Всякога, когато самозваните учители, преобразователи, ръководители, държавници и водачи са успявали да застанат начело и да ръководят съдбините на дадени народи, тогава са започвали всички нещастия на тези народи — техния упадък в умствено, духовно и материално отношение.
Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е последица от ученията,
идеите
и деянията на самозваните.
От близките общочеловечески изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи. И. А. Изворски Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота.
към текста >>
Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи
идеи
за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество.
Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м. „Вътрешната мисъл на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли. Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот.
Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи
идеи
за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество.
Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас.
към текста >>
7.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени
идеи
, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях.
Питам: какво се ползваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползваме. Ето, Юда предаде Христа, но какво спечели от това! Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли също то и вие?
Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени
идеи
, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях.
Казвате: откак съм тръгнал по пътя на тия нови иден, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях. Аз съм слушал млади хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание. Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи, за здравето на жената, на децата.
към текста >>
Идеите
на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие.
Идеите
на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов. ________________________ 1) Настоящето представлява извадки от статията се д-р Иво Хенгстер, поместена в югославското списание „Vegetarizam“ 2) Пушене, пиене, месоядене и пр. 3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото.
към текста >>
8.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те преповтарял все едни и същи неща, едни и същи
идеи
.
Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминавал, от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият свят, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието.
Те преповтарял все едни и същи неща, едни и същи
идеи
.
Те обръщат поглед все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвиквал същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в живота, която поставя всекиго на място. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи.
към текста >>
Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички
идеи
е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически.
В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон.
Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички
идеи
е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически.
Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн.
към текста >>
9.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на Любовта, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-възвишените и благородни
идеи
.
Станев Астрология. (продължение от бр. 256) – Влад Пашов Новата култура – Нейчо Г. Чобанов ИДВАЩАТА ПРОЛЕТ Копнежът, с който хора та очакват пролетта, след една продължителна и доста мразовита зима, много наподобява оня копнеж, с който измъченото човечество очаква настъпването на по-добри дни на земята. По-ясно или по-смътно всички хора чувстват, че тази „зимна“ цивилизация, в която цари студеният егоизъм — личен и колективен — един ден ще изчезне.
И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на Любовта, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-възвишените и благородни
идеи
.
Мнозина, все пак, ще попитат, дали тази толкова отдавна възвестявана пролет, наистина ще настъпи. Че пролетта, свързана с годишния кръговрат на земята около слънцето, редовно настъпва, в това не можем да се съмняваме, защото го знаем от опит.Но другата голяма Пролет — с какъв цикъла е свързана тя, и дали не е само една мечта на измъчената душа на човека? Ние няма да привеждаме доказателства, че новият живот, който се възвестява на човечеството, и който ще настъпи като пролетта, неизбежно ще дойде. Ще напомним само факта, че и материалисти, и идеалисти отдавна се борят с разни средства за събаряне на стария ред, който е станал вече непоносим и се стремят всеки по своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и справедливост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване.
към текста >>
Тези
идеи
, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал.
(следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел.
Тези
идеи
, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал.
Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща.
към текста >>
10.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни
идеи
, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път.
Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние.
И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни
идеи
, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път.
В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света.
към текста >>
11.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Времената, които сега преживявате, са велики по своите
идеи
.
Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на любовта. Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята.
Времената, които сега преживявате, са велики по своите
идеи
.
Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори, не е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас.
към текста >>
12.
 
-
На всички наши, български идеолози, които търсят Запад и на Изток и по всички части на света,
идеи
, теории и примери, които да приложат тук, в България, ние им казваме: Обърнете погледа си към нашето село Отвърнете се от чуждото и се възвърнете към нашето, родното.
Това е нашият новогодишен привет. Пламен СЕЛОТО И НОВОТО ВРЕМЕ Обновата, коренната и истинска обнова на българския народ трябва да започне от българското село. В селото се намират най-здравите, непоклатими и непокварени, твърди и самобитни, естествени и неподатливи на вредни чужди влияния устои на нацията. В селото се намират най-здравите, най-мощните и с най-големи възможности жизнени сили на нашия народ. Селото е неизчерпаемия извор и местото за пряко и неотложно приложение на ония градивни елементи, от които само може да се изгради нещо истински ново и истински хубаво.
На всички наши, български идеолози, които търсят Запад и на Изток и по всички части на света,
идеи
, теории и примери, които да приложат тук, в България, ние им казваме: Обърнете погледа си към нашето село Отвърнете се от чуждото и се възвърнете към нашето, родното.
Откажете се да закупувате в странство и да внасяте за приложение тук, в България, идеи и реформи, които са израсли на друга почва и са приложими при други условия. Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток. Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение.
към текста >>
Откажете се да закупувате в странство и да внасяте за приложение тук, в България,
идеи
и реформи, които са израсли на друга почва и са приложими при други условия.
Пламен СЕЛОТО И НОВОТО ВРЕМЕ Обновата, коренната и истинска обнова на българския народ трябва да започне от българското село. В селото се намират най-здравите, непоклатими и непокварени, твърди и самобитни, естествени и неподатливи на вредни чужди влияния устои на нацията. В селото се намират най-здравите, най-мощните и с най-големи възможности жизнени сили на нашия народ. Селото е неизчерпаемия извор и местото за пряко и неотложно приложение на ония градивни елементи, от които само може да се изгради нещо истински ново и истински хубаво. На всички наши, български идеолози, които търсят Запад и на Изток и по всички части на света, идеи, теории и примери, които да приложат тук, в България, ние им казваме: Обърнете погледа си към нашето село Отвърнете се от чуждото и се възвърнете към нашето, родното.
Откажете се да закупувате в странство и да внасяте за приложение тук, в България,
идеи
и реформи, които са израсли на друга почва и са приложими при други условия.
Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток. Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение. . .
към текста >>
Ние не се нуждаем от чужди
идеи
!
В селото се намират най-здравите, най-мощните и с най-големи възможности жизнени сили на нашия народ. Селото е неизчерпаемия извор и местото за пряко и неотложно приложение на ония градивни елементи, от които само може да се изгради нещо истински ново и истински хубаво. На всички наши, български идеолози, които търсят Запад и на Изток и по всички части на света, идеи, теории и примери, които да приложат тук, в България, ние им казваме: Обърнете погледа си към нашето село Отвърнете се от чуждото и се възвърнете към нашето, родното. Откажете се да закупувате в странство и да внасяте за приложение тук, в България, идеи и реформи, които са израсли на друга почва и са приложими при други условия. Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток.
Ние не се нуждаем от чужди
идеи
!
Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение. . . Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход. Ние трябва да стъпим на здрава почва.
към текста >>
13.
 
-
Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите
идеи
.
Един човек, като Толстоя, който искаше да въведе една нова епоха, даваше морал не хората, как трябва да живеят, да обичат хората, да обичат Бога, когато Бог му да де един враг, този Танеев и той не можа да го обикне. Той чувства едно крайно отвращение към него. Не иска да го види. Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си.
Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите
идеи
.
Със старите идеи живеете и мислите, че и за в бъдеще ще живеете така, както досега сте живели. Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има средства за прехраната си. Да живееш удобно, при всичките удобства, които имаш, това всеки може да го направи. Но да живееш добре при неудобства, това именно е изкуство.
към текста >>
Със старите
идеи
живеете и мислите, че и за в бъдеще ще живеете така, както досега сте живели.
Той чувства едно крайно отвращение към него. Не иска да го види. Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си. Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите идеи.
Със старите
идеи
живеете и мислите, че и за в бъдеще ще живеете така, както досега сте живели.
Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има средства за прехраната си. Да живееш удобно, при всичките удобства, които имаш, това всеки може да го направи. Но да живееш добре при неудобства, това именно е изкуство. По какво се отличава един обикновен човек от един музикален гений?
към текста >>
Неговите синове и дъщери са изпълнени със светли творчески
идеи
, вдъхновени са от великия идеал за служба на народа си, за създаване на нещо много по-хубаво от досегашния живот.
Старото по никой начин не може да остане. Да останем да живеем с него, това би значило да се обявим против прогреса и то тъкмо сега, когато животът, целокупния живот на човечеството, навсякъде по света, с гигантски сили напира да създаде нещо ново, да твори формите на новия свят. В такова едно време, да останем със старото, би значило па изостанем в опашката на световния прогрес, би значило да поставим прегради пред собствения си напредък. Но не! Българският народ притежава мощни духовни сили.
Неговите синове и дъщери са изпълнени със светли творчески
идеи
, вдъхновени са от великия идеал за служба на народа си, за създаване на нещо много по-хубаво от досегашния живот.
Руши се от само себе си, старото, и се изгражда новото. В съзнанието на будния българин старите форми на живота са надживени. Той търси новото и се старае да го осъществи. Един малък пример: миналата неделя, на 12 януари . т. г.
към текста >>
току що се запознала с
идеите
на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на братството.
И ние трябва да произнесем мощното слово: сухи кости от по цялото лице на земята, от четиритех й краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божий иде и той ще влезе в вас! Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло. И ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, свободни, съгласно с вашето сърце, с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ Сестра Б. от гр. К.
току що се запознала с
идеите
на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на братството.
Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и, след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. — Вие имате ли къща с двор и градина?
към текста >>
14.
 
-
Грамадният, успех на Бергсон и на неговата философия се дължи, обаче, не на увлекателността на неговото слово и на големия му писателски талант, а на дълбоката оригиналност на неговите
идеи
, на това, че неговата философия, оптимистична и ободрителна, донасяше отговора на важни философски въпроси, задоволяваше дълбоки копнежи и нужди.
Думите са цизелирани*, от време на време подкрепени с вертикален жест на ръката. Изреченията са къси, точни, лесни за разбиране, в съгласие с Бергсоновото схващане, че „философията, в своите най-дълбоки анализи и в най-висшите си синтези, трябва да говори на езика на обикновения човек“. Фразите, съвършени по форма, се следват и преливат една в друга, образуват мелодия, чрез която се изразява един дух, желаещ да разкрие пред други богатствата, които намира в себе си. Впечатлението е, че се присъства на самия родилен процес на Бергсоновата мисъл и това създава в залата една интимност, едно духовно общуване, което увлича всички и ги кара да забравят течението на времето Когато Бергсон става, за да напусне залата, мнозина са изненадани и като че ли събудени от сън. Кратко ръкопляскане и слушателите се разпръсват с чувството, че са били не на една обикновена лекция, а на извършването на едно тайнство, на развиването и разцъфтяването на мисълта на един извънреден ум.
Грамадният, успех на Бергсон и на неговата философия се дължи, обаче, не на увлекателността на неговото слово и на големия му писателски талант, а на дълбоката оригиналност на неговите
идеи
, на това, че неговата философия, оптимистична и ободрителна, донасяше отговора на важни философски въпроси, задоволяваше дълбоки копнежи и нужди.
Тя обещаваше освобождението от песимистичните заключения, които толкова дълго време бяха тежали като кошмари върху душата на модерния човек. От Кант насам във философията се подчертава постоянно, че човешкото познание е относително. Това е заключението, до което по различни пътища, достига и кантизъмът и позитивизмът на Огюст Конт и еволюционизмът на Хърбърт Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата.
към текста >>
Новите актуални
идеи
засягат преустройството на света.
В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
Новите актуални
идеи
засягат преустройството на света.
Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това. което е по-интересно в случая е, че те като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания . . .
към текста >>
Това иде да покаже, че във всичките строеве и
идеи
държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човека със своя физически.
Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това. което е по-интересно в случая е, че те като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания . . .
Това иде да покаже, че във всичките строеве и
идеи
държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човека със своя физически.
исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията) по скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията т. е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалния резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото й построение, което само по себе си може да е отлично.
към текста >>
Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните
идеи
на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат — доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото.
Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните
идеи
на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха.
към текста >>
Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни
идеи
, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството.
При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото. Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр.
Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни
идеи
, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството.
Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европееца.
към текста >>
Проверяват се
идеи
в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението.
след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото. Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството.
Проверяват се
идеи
в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението.
Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европееца. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители.
към текста >>
Значението и стойността на
идеите
ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат.
Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха.
Значението и стойността на
идеите
ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат.
От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европееца. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители. И въпреки страданията, света ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо ще поправи и забрави загубите и разрушенията, резултат на едно безлюбие и себичност култивирани от години. Да работим и да се надяваме!
към текста >>
15.
 
-
Кочов
Идеите
на Всемирното Братство в чужбина Пролетно утро – К.
Старото и новото. (из неделна беседа – 1 декември 1940г.) Разумният живот Слънчевите петна и политическите събития – А. У. Бялата ладия – Д. К-ва. Из науката и живота. Светлинни транспорти – Д. В.
Кочов
Идеите
на Всемирното Братство в чужбина Пролетно утро – К.
Величков ДАЙ НИ ЛЮБОВ! Като златни зърна в душата на всеки човек и на всяко живо същество са посеяно от ръката на Великия Творец на живота н на вселената зародишите на великото н красивото, на чистото и светлото, на възвишеното и Божественото — на Любовта! Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките на тялото ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието на всичко и всички. Великото, духовно Слънце на живота, стоящо зад физическото слънце, което всички виждаме, е вложило във всички нас една безсмъртна, неунищожима, никога неугасваща частица от себе си — онази нетленна Искра от Божествения дух в човека, която е гаранция за неговото светло бъдеще и чиято същина е Божествената Любов. Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>
Представи, понятия,
идеи
, знания, растат, зреят.
Какво от това че днес считат междупланетното разпространение на жизнени форми за възможно? Що от това, че днес знаем и можем повече от вчера? Ценностите се отнасят до онези, които знаят стойността им. Никой не е могъл и не ще може да отнеме копнежа на човешката душа към вечното и необятното Пътищата водещи от близкото към далечното, нишките що свързват малкото с голямото, човека с Бога това са проблеми, посоки на мисълта, достойни поприща на всеки дух, копнеещ да живее в по-широк, по-велик, по-красив свят. . .
Представи, понятия,
идеи
, знания, растат, зреят.
Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал.
към текста >>
Идеите
на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение.
. . Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява.
Идеите
на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение.
Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя.
към текста >>
Единствено знание за
идеите
на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал.
Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение.
Единствено знание за
идеите
на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал.
След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“.
към текста >>
Желая да работя за проникването на тия
идеи
, на това ново съзнание между търсещите души“.
Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя.
Желая да работя за проникването на тия
идеи
, на това ново съзнание между търсещите души“.
ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се мисли, утро като всяко утро. Пролет, като всяка пролет. Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж. Човек се ражда, расте, учи мисли, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира. Започва ново начало, нов живот с други край.
към текста >>
16.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Слънце зад облаците – Пламен Бог в дърветата – Прентис Мълфорд
Идеите
на Всемирното Братство в света Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 275 - год. XIII. Севлиево, 6 април 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Слънце зад облаците – Пламен Бог в дърветата – Прентис Мълфорд
Идеите
на Всемирното Братство в света Словото на Учителя.
Идете в Галилея. (из неделна беседа – 17 декември 1939 г.) Красотата и грозотата в духовния свят Разумното в живата природа В лабиринта на човешката душа – Из книгата „Сигнали“ от Г. Томалевски Из науката и живота. И звездите се размножават и умират Кръвожадното чудовище – Т. Ч. Книгопис СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАЦИТЕ Има една велика истина, която ние, хората, не трябва никога да забравяме.
към текста >>
Прентис Мълфорд (Prentice Mulford ) Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“
ИДЕИТЕ
НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на
идеите
на братство и мир между хората, въпреки шествието на Марса, на злобата и свирепостта,
идеите
на Всемирното Братство намират отзвук в много чутки души, те намират прием в мнозина, които гладуват и жадуват за Любовта, за доброто, за ценното и смисленото.
При всеки дъх безкрайното съзнание говори: „Елате при мен. . . Искайте от мен . . . намирайте ме във всичко създадено, тогава аз ще ви пращам обновление на тялото и духа, което ще преобрази вашите обичаи и страсти и желания така, че полека-лека да отпадне от вас всичко грубо и всяка алчност, която е противна на законите и на тяхното място ще докара радости от такива области на душата, която днес никой смъртен не може да проникне“.
Прентис Мълфорд (Prentice Mulford ) Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“
ИДЕИТЕ
НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на
идеите
на братство и мир между хората, въпреки шествието на Марса, на злобата и свирепостта,
идеите
на Всемирното Братство намират отзвук в много чутки души, те намират прием в мнозина, които гладуват и жадуват за Любовта, за доброто, за ценното и смисленото.
Г-н Тадрос Мигали, журналист от Египет, ни пише: „Изказвам Ви най-голямата си благодарност и удоволствие за пратката от интересни книги. За мен е много радостно да притежавам тази много ценна духовна храна. Новото учение, което се съдържа в тия беседи трябва да се разпространи из цял свят, за да спаси винаги страдащото и тънещо в мизерия човечество. Моля, изпратете ми срещу приложената сума: „Високият идеал, Великият закон. Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто).
към текста >>
Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по
идеи
, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия. Г.
Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи. Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение. В момента, когато тоя творец се залавя за работа, в своята воля за дело той няма нищо друго, освен тая благородна рана в душата си. Той не може да мисли за развитието на целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности. Последните протичат самостойно из материалите, складирани в подсъзнанието му.
Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по
идеи
, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия. Г.
Томалевски ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА И звездите се размножават и умират Всичко във вселената се ражда, остарява и умира Нито звездите не се спасяват от тоя общ закон. Небесния свод не е бил осветяван всякога от едни и същи светила. Звездите, които друг път са светили над бездната, са изчезнали завинаги; други, които не са виждали хората преди няколко века, блещукал. пред погледа на днешното човечество. Непрестанно творение и рушение става в звездната безпределност.
към текста >>
17.
 
-
Те възприеха
идеите
на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите
идеи
.
Направи си собствена къща, посади си лозе и заживя подобаващ хармоничен живот, като всичките хора. В това време с. Веска обикаляше тоя край с торба на рамо и посяваше семената на новото учение там, където намираше благоприятна почва. Цено и Пенка бяха готови души. Още при първата среща с Веска, те почувстваха че това, което тя проповядва е именно вяра и упование в Божия промисъл, която те провериха и изпитваха в близкото минало на своя живот.
Те възприеха
идеите
на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите
идеи
.
Така неговата къща се превърна в уютно кътче, в което цари вечна музика, хармония и любов. Цено и Пенка сега се чувстваха напълно щастливи. Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Спиралните небулози* Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя. Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите.
към текста >>
18.
 
-
Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви
идеи
, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло.
Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден.
Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви
идеи
, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло.
Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува.
към текста >>
19.
 
-
Същевременно, трябва да има две
идеи
, които да ви занимават.
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки човек. който ви говори, ви предава едновременно и положителното, отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете.
Същевременно, трябва да има две
идеи
, които да ви занимават.
Първо, да бъдем добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После, да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. За нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света.
към текста >>
20.
 
-
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите
идеи
, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“.
хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите
идеи
, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“.
„Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>
21.
 
-
Ние говорим за безсмъртни
идеи
, ние говорим за вечни принципи, които надживяват всички временни политико-стопански режими и международни отношения.
Славянството трябва да съзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а божествена. Тя не е външни, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи. Ние не говорим за политически режими, за стопански строеве, за междудържавни отношения.
Ние говорим за безсмъртни
идеи
, ние говорим за вечни принципи, които надживяват всички временни политико-стопански режими и международни отношения.
Ние говорим от гледището на Вечността, а не от гледището на деня: Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да го не забравяме.
към текста >>
Ако знае, как да използва енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и
идеи
, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре. отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи.
Ако знае, как да използва енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и
идеи
, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обед), но и чрез пиене на гореща вода.
към текста >>
Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави
идеи
, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование.
А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г. БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа. Вегетарианец е и строг въздържател. Жител е на едно селце из Габровска околия, разположено в подножието но голяма просторна гора в Балкана.
Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави
идеи
, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование.
Въпреки напредналата си възраст, бай Нено остана неженен и сам вършеше както домакинската си работа, така и дребната си търговия, от която изкарваше препитанието си. В 1928 год. падна люта, тежка зима. През лятото бай Нено не можа да спечели достатъчно пари за да си набави всичко необходимо за през зимата. С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло.
към текста >>
22.
 
-
Обаче, има люде, които са се добрали до основните
идеи
в живота и въпреки всички несгоди, противоречия и борби те устояват, побеждават и вървят напред.
Разрушението ще спре. Идва време за творчество. Светли сили, гответе се за великото дело, което ви предстои. ОГНИВО, КРЕМЪК И ПРАХАН В живота човек се среща с много неща, които носят обезсърчения, кога по-малки, кога по-големи. Понякога тия обезсърчения са така тежки, че човек изпада в помрачение и достига дори до самоубийство, особено в слабите натури, ония, които нямат център в живота си, които нямат здрава основа, които са без основна идея и се тласкат като отбрулен лист от есенния вятър.
Обаче, има люде, които са се добрали до основните
идеи
в живота и въпреки всички несгоди, противоречия и борби те устояват, побеждават и вървят напред.
Те имат здрава основа, център, те имат идея, която ги крепи и подхранва. Те носят в себе си огниво, кремък и прахан, които им послужват в критически моменти, в студени зимни дни. Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел. Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход.
към текста >>
Без
идеи
той е без корен, без основа.
Понякога тия обезсърчения са така тежки, че човек изпада в помрачение и достига дори до самоубийство, особено в слабите натури, ония, които нямат център в живота си, които нямат здрава основа, които са без основна идея и се тласкат като отбрулен лист от есенния вятър. Обаче, има люде, които са се добрали до основните идеи в живота и въпреки всички несгоди, противоречия и борби те устояват, побеждават и вървят напред. Те имат здрава основа, център, те имат идея, която ги крепи и подхранва. Те носят в себе си огниво, кремък и прахан, които им послужват в критически моменти, в студени зимни дни. Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел.
Без
идеи
той е без корен, без основа.
Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта. Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
към текста >>
Основните
идеи
дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход.
Обаче, има люде, които са се добрали до основните идеи в живота и въпреки всички несгоди, противоречия и борби те устояват, побеждават и вървят напред. Те имат здрава основа, център, те имат идея, която ги крепи и подхранва. Те носят в себе си огниво, кремък и прахан, които им послужват в критически моменти, в студени зимни дни. Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел. Без идеи той е без корен, без основа.
Основните
идеи
дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход.
Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта. Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало.
към текста >>
Намира изход, защото тия
идеи
го свързват с извора на живота.
Те имат здрава основа, център, те имат идея, която ги крепи и подхранва. Те носят в себе си огниво, кремък и прахан, които им послужват в критически моменти, в студени зимни дни. Без основна идея, животът на земята губи смисъл и цел. Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход.
Намира изход, защото тия
идеи
го свързват с извора на живота.
Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта. Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно.
към текста >>
Ако в християнския свят днес съществуваше единство в
идеите
, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта.
Ако в християнския свят днес съществуваше единство в
идеите
, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство. С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно.
към текста >>
С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че
идеите
на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно.
Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство.
С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че
идеите
на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно.
Християнството в тях е на фалшива основа. Те лицемерно се наричат християни. В техните души царят идеите на антихрист. Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили. ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството.
към текста >>
В техните души царят
идеите
на антихрист.
Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство. С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно. Християнството в тях е на фалшива основа. Те лицемерно се наричат християни.
В техните души царят
идеите
на антихрист.
Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили. ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството. Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите идеи. Нали по плода се познава дървото, а човек — по делата? Те отхвърлиха любовта, приложиха омразата.
към текста >>
ако не изцяло, то поне отчасти
идеите
на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството.
С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно. Християнството в тях е на фалшива основа. Те лицемерно се наричат християни. В техните души царят идеите на антихрист. Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили.
ако не изцяло, то поне отчасти
идеите
на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството.
Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите идеи. Нали по плода се познава дървото, а човек — по делата? Те отхвърлиха любовта, приложиха омразата. Те отхвърлиха мира, приеха войната. Те отхвърлиха взаимното разбирателство, приеха насилието и кървавите разпри.
към текста >>
Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите
идеи
.
Християнството в тях е на фалшива основа. Те лицемерно се наричат християни. В техните души царят идеите на антихрист. Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили. ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството.
Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите
идеи
.
Нали по плода се познава дървото, а човек — по делата? Те отхвърлиха любовта, приложиха омразата. Те отхвърлиха мира, приеха войната. Те отхвърлиха взаимното разбирателство, приеха насилието и кървавите разпри. От тоя алчен ум, който те носят, и от тия диви и необуздани страсти, които бушуват в техните чувства, ние не можем да очакваме нищо друго освен бури и насилие.
към текста >>
След като се отврати от своите отрицателни дела, човечеството ще се добере до огнивото, кремъка и праханта на своя живот, на новите
идеи
, които идат да спасят човечеството и да го върнат от погрешното му направление, от грешния му път.
Те отхвърлиха взаимното разбирателство, приеха насилието и кървавите разпри. От тоя алчен ум, който те носят, и от тия диви и необуздани страсти, които бушуват в техните чувства, ние не можем да очакваме нищо друго освен бури и насилие. Но за всичко това има граници, има край. Краят е тяхното взаимно изтощение, докато се стигне до отвращение на собствените си дела. Тогава, само тогава те ще потърсят истинската основна идея, която свързва с източника на живота, осмисля го и го подтиква към правилен растеж и развитие.
След като се отврати от своите отрицателни дела, човечеството ще се добере до огнивото, кремъка и праханта на своя живот, на новите
идеи
, които идат да спасят човечеството и да го върнат от погрешното му направление, от грешния му път.
Огнивото, кремъка и праханта на новото ще спомогнат да се запали буен огън, и зимата, която е сковавала човешките сърца, да отстъпи място на лятото, на Любовта. Да бъдем смели и минем тия тежки изпитания и готови утре да посрещнем новото лято, което ще трае винаги и в което зимата ще бъде изключена. Страшна е зимата — омразата — сега, но тя засяга само ония люде, в чиито сърца намери прием. Горко на тях, защото душите им ще бъдат сковани в лед. Блажени ония, през които протече великата всемирна любов.
към текста >>
23.
 
-
Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни
идеи
.
В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.
Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни
идеи
.
Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци.
към текста >>
24.
 
-
— Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови
идеи
и пробиване път между старите.
Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество?
— Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови
идеи
и пробиване път между старите.
Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му? От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота, идеи за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.
към текста >>
От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота,
идеи
за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.
— Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му?
От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота,
идеи
за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.
Животът си има своя вътрешна страна и при всичките противоречия трябва да се разбере неговата дълбочина. Ако запитаме биолога: — защо поникващото семе пропуква земята и при излизането си, отхвърля пръстта, която се намира над върха му? — „за да излезе над почвата и продължи своя живот“ — би ни отговорил той. Този процес на поникващото семе е усилие на нова форма на живот. Природните закони са в сила и при човешките общества.
към текста >>
Всички
идеи
, учения, стремежи за реформа на съвременния живот са все желания да излезе над почвата, както всяко семе хвърлено в земята има стремеж да израсне.
Ако запитаме биолога: — защо поникващото семе пропуква земята и при излизането си, отхвърля пръстта, която се намира над върха му? — „за да излезе над почвата и продължи своя живот“ — би ни отговорил той. Този процес на поникващото семе е усилие на нова форма на живот. Природните закони са в сила и при човешките общества. В обществото и отделния човек става същия процес.
Всички
идеи
, учения, стремежи за реформа на съвременния живот са все желания да излезе над почвата, както всяко семе хвърлено в земята има стремеж да израсне.
Но какво става с него ако то няма достатъчно сили да преодолее твърдостта на почвата? Що е почва в човешкия живот, която трябва да се пропукне и отхвърли? Мненията по този въпрос са различни. Едни казват че съвременния живот с всичката си сложност е причина за всичките нещастия на земята. Други пък казват, че неподчинението на общоприетото, революционния дух, всеки опит да се надмогне установения ред ето причините на всеки прогрес в човешкото общество.
към текста >>
Какъв поглед, какви познания и
идеи
може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон?
Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота.
Какъв поглед, какви познания и
идеи
може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон?
Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал! бурите в късния час на нощта. Няма ли те да оформят съвсем чужди м непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот.
към текста >>
25.
 
-
Идеите
, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения.
Идеите
, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си. И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си.
към текста >>
26.
 
-
Много
идеи
ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък.
Лулчев – Йордан Андреев Три хубави книги за северните страни Книгопис МИР, БРАТСТВО И ЛЮБОВ МЕЖДУ ВСИЧКИ ХОРА И НАРОДИ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ! Има вечни ценности, които никакви човешки грешки, никакви временни човешки падения и заблуждения не могат да обезценят. Има неща, чиято стойност с нищо не можете да намалите Има нетленни богатства, които ще останат и ще пребъдат и тогава, когато всичко, което шуми и тържествува във момента, ще отмине, ще изчезне и ще бъде забравено. Много неща. тачени от хората като свещени и скъпи, ще се обезценят, ще изгубят съвършено своята стойност.
Много
идеи
ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък.
Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтара на които са принасяни безброй кръвни жертви . . . Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногръди. противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов!
към текста >>
Неорганизираните
идеи
в нашия ум причиняват едно болезнено състояние.
Има ли роза в света? Л. Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Роденият (из неделната беседа „Роденият“ – 30.XI. 1941 г.) Ще говоря върху раждането на човека. Всички се радват, когато се роди някой. Нещата, които се раждат, трябва да бъдат добре организирани.
Неорганизираните
идеи
в нашия ум причиняват едно болезнено състояние.
Едно пясъчно зърно не може да има онази радост, която житното зърно има. Зърното има страдания, но има и радости. Пясъчното зърно няма тия страдания, но няма и радости. Някои искат да бъдат твърди като пясъчните зрънца. Могат. Някои пък искат да бъдат като диамант.
към текста >>
Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови
идеи
, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот.
Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови
идеи
, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с едно разбъркване. с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи.
към текста >>
Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни
идеи
.
Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с едно разбъркване. с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо.
Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни
идеи
.
Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново за човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух.
към текста >>
България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни
идеи
за цяла Европа, не е завършила своята мисия.
желанията си неспирни! Слей дъха си с туй великото, неуловимото дихание, и пулса в тебе да забие в нов от днескашния ден ударен такт — да бие с удара на живите вселени! С аромата на цветята слей ти своето ухание, душа, самата — цвят сама — вселена, най-красивото на Любовта създание! R. Зидарите на Велика България „Майките и учителите ще спасят света! “ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота.
България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни
идеи
за цяла Европа, не е завършила своята мисия.
Сега именно настъпва времето да се разкрият творческите сили на нашия народ, поставен на кръстопътя между изток и запад и затова призван да създаде една нова култура — самобитна, оригинална, а не подражателна. „Ценностите на изтока и запада трябва да се преценят от едно ново гледище — и тогава може действително да се турят основите на една нова култура, която да бъде свободна от крайностите на мистичния, но пасивен изток и активния, но материалистичен запад. 50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи.
към текста >>
Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените
идеи
, които в същност са и двигателите на живота.
Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи. 2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода. Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание.
Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените
идеи
, които в същност са и двигателите на живота.
Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене. Издигнете жената! Издигнете учителя!
към текста >>
Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални
идеи
, о стареца светец на стари, отживели.
И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция.
Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални
идеи
, о стареца светец на стари, отживели.
Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“.
към текста >>
като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички
идеи
и образи, които вълнуват човека.
Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея.
като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички
идеи
и образи, които вълнуват човека.
Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък. Ив. X. Кръстанов И трите книги могат де се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. _____________________________________ Бележка: Трилогията за „Бьорндал“ на Трюгве Гюлбрансен, може да се прочете в сайта „Моята библиотека“: Трилогия Бьорндал. КНИГОПИС Една малка разходка, (битови картини) от Теофана Савова.
към текста >>
27.
 
-
Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от
идеи
.
Лулчев Власт и наредби – М. Стоицев Мъдрост и съдба – М. Метерлинк Химн на Амон-Ра (стих.) – Превод от старогръцки: А. А. – текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор.
Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от
идеи
.
Хората искат да устрояват, да преустрояват света. Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството. Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо.
към текста >>
Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите
идеите
за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството.
Метерлинк Химн на Амон-Ра (стих.) – Превод от старогръцки: А. А. – текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света.
Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите
идеите
за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството.
Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени.
към текста >>
Погледнато външно, често пъти тия
идеи
носят в себе си големи противоречия помежду си.
– текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света. Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството.
Погледнато външно, често пъти тия
идеи
носят в себе си големи противоречия помежду си.
Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени. Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света.
към текста >>
Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси,
идеи
и опити за преустрояване на света.
Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени.
Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси,
идеи
и опити за преустрояване на света.
Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна!
към текста >>
28.
 
-
ДВЕ ТЕЧЕНИЯ В историята се очертават две течения, два принципа, две
идеи
крайно противоположни и вечно в борба.
Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам любовта на плодните дървета които и при най-лошите условия никога не роптаят. Из беседата, държана от Учителя на 7. XII. 1941 г. София — Изгрев.
ДВЕ ТЕЧЕНИЯ В историята се очертават две течения, два принципа, две
идеи
крайно противоположни и вечно в борба.
Едното течения е насилието, влиянието на Марс — войните, битките, завоеванията. То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши.
към текста >>
29.
 
-
В основата си всичко това са Божествени
идеи
.
А още по-важно е съзнанието, което я е създало. Сега мнозина искат да се осигуряват. Други — да създават положение. Трети — да завладяват, управляват, нареждат. Всичко това е прекрасно.
В основата си всичко това са Божествени
идеи
.
Но когато закона за цялото се използва частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали.
към текста >>
Зад преходните форми стоят
идеите
, които заслужават внимание.
Трети — да завладяват, управляват, нареждат. Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато закона за цялото се използва частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт.
Зад преходните форми стоят
идеите
, които заслужават внимание.
Зад идеите стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора.
към текста >>
Зад
идеите
стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме.
Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато закона за цялото се използва частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание.
Зад
идеите
стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме.
Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора. . .
към текста >>
А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни
идеи
, но те трябва да бъдат правилно разбрани.
Но когато закона за цялото се използва частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали.
А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни
идеи
, но те трябва да бъдат правилно разбрани.
Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора. . . Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано — носи свобода!
към текста >>
Ако ще бъдем слуги и носители на
идеи
, нека поне те да са Божествени — в тях се крие благото на всички — и нашето собствено също.
Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора. . . Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано — носи свобода!
Ако ще бъдем слуги и носители на
идеи
, нека поне те да са Божествени — в тях се крие благото на всички — и нашето собствено също.
Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Пазете царството! Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители. Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно. Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда от там.
към текста >>
Наплива на
идеи
в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби.
Днес нашата земя изживява един от стадиите през които преминава човека докато достигне своята пълна зрелост. При настъпване на нов етап, се пробуждат все нови сили в личността. (така е сега и с нашата земя). В последните времена необикновени електрични токове пронизват и опасват нашата планета. Тия необикновени вихри от космична сила, която раздвижва земната кора, въздействат и на нашето тяло и на нашето съзнание.
Наплива на
идеи
в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби.
Човечеството днес чувства в себе си изобилни сили, и не знае къде и как да ги консумира, за да ги използва в творческа работа. Всяко общество и личност пласират своите сили в такава дейност, според степента на пробуденото у него съзнание. Новите и необикновени сили въздействат най-вече на будните души които са склонни да изявят своите сили в съграждането на новата отрада на новата култура. Не е трудно да се разбере че няма нищо по-хубаво от, това човек да работи за великата кауза, коя го закона на еволюцията ще наложи и налага на всички люде — да живеят в братство и взаимност. Там където сълзите ще се превърнат в радост, нещастието в щастие — този идеал на свръх човещина взема връх над всичко друго и той е най-голяма и непобедима сила която иде да се въплъти в новото общество.
към текста >>
30.
 
-
В тях са изложени
идеите
върху които ще се поставят основите на бъдещата култура.
Хубаво издание. Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв. Изгрев, София, 13. Беседите на Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек.
В тях са изложени
идеите
върху които ще се поставят основите на бъдещата култура.
Беседите на Учителя трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота. Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна. Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно.
към текста >>
31.
 
-
Сега най-високите
идеи
за оня свят, какви са?
Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: няма ли край? Отговаря му ангелът: това е още началото. Казва: моля те да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на земята.
Сега най-високите
идеи
за оня свят, какви са?
Чисто човешки: неопределени идеи. Та казвам: най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва, мъдростта не се доказва, истината не се доказва. Те са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, носи Божието благословение.
към текста >>
Чисто човешки: неопределени
идеи
.
Казва: няма ли край? Отговаря му ангелът: това е още началото. Казва: моля те да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на земята. Сега най-високите идеи за оня свят, какви са?
Чисто човешки: неопределени
идеи
.
Та казвам: най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва, мъдростта не се доказва, истината не се доказва. Те са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, носи Божието благословение. Всички същества са излезли от Бога в разни епохи.
към текста >>
32.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Новото човечество — Фалитът на старите
идеи
— Белият комунизъм. 2.
Суеверните американци. 17. Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) Година 2, Брой 1-2 (януари 1921 г.) 1.
Новото човечество — Фалитът на старите
идеи
— Белият комунизъм. 2.
Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Гретхен. II. Пиявицата. 2) Поздрав от гората, разказ от П. Списаревски. 3.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни
идеи
: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е.
В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни
идеи
: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е.
идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г.
към текста >>
Докато първата от тия
идеи
е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г.
На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници.
Докато първата от тия
идеи
е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г.
Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи.
към текста >>
Tе се измъчват от известни
идеи
и се затруднявай, да установят едно определено мнение.
* Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... Иван Толев К. У. Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят.
Tе се измъчват от известни
идеи
и се затруднявай, да установят едно определено мнение.
От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ? “ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото?
към текста >>
За да имаме ясни
идеи
върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти.
Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос.
За да имаме ясни
идеи
върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти.
Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света.
към текста >>
Князът като че ли не е имал подобни
идеи
.
значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес.
Князът като че ли не е имал подобни
идеи
.
Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция?
към текста >>
С подобни
идеи
, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици?
Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването на моралните задължения, възвишените мисли, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане на най-висшата мъдрост. XII. Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко. Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота.
С подобни
идеи
, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици?
Още по-вече, че тия негови съученици не са избрани по негова преценка или лична симпатия. Те са избрани от неговия Учител, който взима всичко в съображение. Тоя, който иска да бъде ученик, трябва да бъде преди всичко достатъчно силен, за да разруши в сърцето си всяко чувство на отделеност или антипатия спрямо другите. Колко ли европейци са готови да опитат това сериозно? И после, дреболиите на ежедневния живот!
към текста >>
Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните
идеи
на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните
идеи
на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на
идеите
и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия.
Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на
идеите
и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>
В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на
идеите
и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие.
Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.
В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на
идеите
и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие.
Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ?
към текста >>
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на
идеите
в Европа от Кант до Хегел.
Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“.
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на
идеите
в Европа от Кант до Хегел.
В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
към текста >>
Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с
идеи
и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.
Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят.
Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с
идеи
и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.
Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“.
към текста >>
Тя дава на
идеите
отчетливост и строга точност на числата.
Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното.
Тя дава на
идеите
отчетливост и строга точност на числата.
Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия.
към текста >>
Колкото по-малко вглъбнатини, дъги и връзки, а повече гладка повърхност и явна праволинейна контура се виждат в челото, толкоз повече това чело е обикновено, посредствено, лишено от
идеи
и неспособно за изобретателност. 7.
Ако тя е очебиеща, тогава трябва да се приеме обратното. 3. Чела, които са склонни да бъдат дълги, с обтегната без бръчки кожа, които не показвате живи весели бръчки даже в моменти на радост, са студени, злобни, подозрителни, строги, себелюбиви, винаги ояждат, надути, подли и рядко прощават. 4. Силно протегнати и в горната част отстъпващи чела с аркообразни носове, а долната част на лицето дълга (фиг. 1), постоянно пъшкат под дълбочините на глупостта. 5. Всяко чело, което се протяга отгоре, а отдолу потъва към окото, в лица на зряла възраст, е сигурен знак на неизлечимо слабоумие. 6.
Колкото по-малко вглъбнатини, дъги и връзки, а повече гладка повърхност и явна праволинейна контура се виждат в челото, толкоз повече това чело е обикновено, посредствено, лишено от
идеи
и неспособно за изобретателност. 7.
Има хубаво издигнати чела, които се виждат да показват гений, и пак са не повече от глупави или полумъдри. Притворната мъдрост се забелязва в оскъдността или буйността и в неустановеността на веждите. 8. Дълги чела, със сферични кълбца по горната част и не много отстъпващи, имат винаги неразделен троен характер — поглед на гений с малко анализиращо разбиране, упоритост с нерешителност, хладност със стремителност. С всичко това те имат и нещо изтънчено и благородно. 9. Криви или наклонени бръчки на челото, особено когато са почти паралелни или се виждат такива (фиг.
към текста >>
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани
идеи
.
Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа.
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани
идеи
.
Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови
идеи
и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират.
Ако същият, по аналогия, безразборно би използувал своята почва, без да я тори, т.е. без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици.
Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови
идеи
и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират.
Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях.
към текста >>
Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на
идеите
и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие.
Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост.
Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на
идеите
и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие.
От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас?
към текста >>
Тя живее само с
идеите
от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно.
Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали. Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги.
Тя живее само с
идеите
от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно.
Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ. За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея.
към текста >>
Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като
идеи
или даже като истински „сили“.
Тя е езотерическата част. Както Буда, така и Исус, не са избегнали това общо правило, за доказателство на което служи Откровението (Апокалипсиса). Защо тогава Мойсей да бъде единственият, който да се отклони от тоя общ ред? Мойсей, който пазел най-чистите тайнства на Египет, е избрал един народ, за да скъта неговата книга, и едно От неговите колена — Йудиното, за да запази вярата. Тогава защо да не предаде ключа на книгата си на некои надеждни ученици?
Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като
идеи
или даже като истински „сили“.
Това показва, че Мойсей по тоя начин е посочил сам истинското значение на своя Сефер (книга). Ония, които твърдят, че родоначалник на Кабалата бил Адам, разказ- ват само символическата история на предаването на тая традиция от една раса на друга. Некои съвременни учени, които не знаят нищо за старината, се учудват като намерят в това предание дълбоки идеи за науките, и набелязват началото на всичкото знание във втория век на нашата ера, а други се осмеля- ват да отидат чак до александрийското училище. Известни критици уверяват, че Кабалата била измислена в XIII век от Мойсей Леон. Но Ад.
към текста >>
Некои съвременни учени, които не знаят нищо за старината, се учудват като намерят в това предание дълбоки
идеи
за науките, и набелязват началото на всичкото знание във втория век на нашата ера, а други се осмеля- ват да отидат чак до александрийското училище.
Мойсей, който пазел най-чистите тайнства на Египет, е избрал един народ, за да скъта неговата книга, и едно От неговите колена — Йудиното, за да запази вярата. Тогава защо да не предаде ключа на книгата си на некои надеждни ученици? Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като идеи или даже като истински „сили“. Това показва, че Мойсей по тоя начин е посочил сам истинското значение на своя Сефер (книга). Ония, които твърдят, че родоначалник на Кабалата бил Адам, разказ- ват само символическата история на предаването на тая традиция от една раса на друга.
Некои съвременни учени, които не знаят нищо за старината, се учудват като намерят в това предание дълбоки
идеи
за науките, и набелязват началото на всичкото знание във втория век на нашата ера, а други се осмеля- ват да отидат чак до александрийското училище.
Известни критици уверяват, че Кабалата била измислена в XIII век от Мойсей Леон. Но Ад. Франк без особено голям труд е доказал всичката несъстоятелност на това твърдение. Също и Фабър д’Оливе е установил произхода на Кабалата от епохата на Моисея. Именно устно предаваният и тълкуван закон, който евреите владеят, се нарича еврейската Кабала.
към текста >>
Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и
идеите
.
Всека буква по положението си съответства на числото, по форма — на йероглифа, а по съотношението си към другите букви — на символа. Всичките букви произлизат от една — йод (’) последния начин: 1) три материци (майки): 2) седем двойни (наречени така затуй, защото всяка от тях има две произношения и изразява два смисъла: единият — положителен, твърд, а другият — отрицателен, мек): и 3) дванадесет прости — всички останали букви. За по-голяма ясност, даваме тук таблицата на еврейската азбука, с качествата на всяка буква и реда на разместването им. И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея.
Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и
идеите
.
Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви.
към текста >>
който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по
идеите
и попълзновенията сп. Той.
Делегатите на Германия отдавна се намират в Париж и обсъждат предадения им проекто-договор, но считат, че той не отговарял на оповестените от Уйлсон 14 точки, поради което искат да се внесат в него редица поправки. Съмнително е. дали те ще сполучат това и дали в протакането на преговорите ще намерят модуса за облекчение на условията. Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на народите. Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт.
който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по
идеите
и попълзновенията сп. Той.
вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип. Ние мислим противното: германците ще подпишат мирния договор. понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството. За тая цел всички смутители на мира и спокойствието, големи и малки, ще бъдат обезвредени. Няма съмнение, че сключването на окончателния мирен договор с Германия ще бъде бърже последвано от сключване на такива договори и с Австрия.
към текста >>
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на
идеите
и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
по-безопасни за спокойствието, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум. Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати.
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на
идеите
и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разните съвременни реформени
идеи
ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот.
То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа.
Разните съвременни реформени
идеи
ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот.
Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот.
към текста >>
Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи
идеи
и възгледи.
Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas).
Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи
идеи
и възгледи.
Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло.
към текста >>
Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия —
идеите
и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и
идеите
царство на въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части.
Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия —
идеите
и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и
идеите
царство на въображението.
Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>
Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и
идеи
, ако има такива.
Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз. В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа.
Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и
идеи
, ако има такива.
А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени
идеи
, умствена дейност, свободни умозаключения.
За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени
идеи
, умствена дейност, свободни умозаключения.
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието.
към текста >>
Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили
идеите
, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки].
cit“ p. 132. 5) Нареждане на зърната във форма на увиснали, неправилни линии не изглежда да е било забелязано. (Сравни с положенията на г. Ледбитър) 6) The Human Atmosphere. Боян Боев.
Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили
идеите
, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки].
Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие. Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят. Физическото е един вид физиономия на духовното, което стои зад него. Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука). Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото
идеи
съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама.
* * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е. мъдрост (sapientia). То означава Бог първороден, преизпълнен от идеята, поради което се приписва на Сина.
То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото
идеи
съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама.
* * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
към текста >>
Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония
идеи
, които се превръщат впоследствие в планетни ангели.
Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието. Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух.
Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония
идеи
, които се превръщат впоследствие в планетни ангели.
Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони. * * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа). Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е. Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта.
към текста >>
Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на
идеите
, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите.
Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли. Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр.
Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на
идеите
, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите.
Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек.
към текста >>
По една асоциация на
идеите
, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги.
Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата. Пред погледа навън се разкриваше дълбоко-синьото небе и светещия месец, чийто синкаво-блещукащи лъчи трептяха през младите листа на цъфтящите дървета, които се полюляваха от слабия ветрец насам-нататък пред прозорците. На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания. Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси.
По една асоциация на
идеите
, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги.
Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните
идеи
, посочени от общото.
VI.) VI. ОБЩИ ФОРМИ „Всичко в природата е отношение и хармония. Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“. При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер.
Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните
идеи
, посочени от общото.
Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони. Четецът, който е изучил и опитал главните принципи, изложени в гл. III, и се е фамилиаризирал с нашата доктрина за темпераментите, изложени в гл. IV, ще бъде подготвен да се възползва от бележките, които следват.
към текста >>
Ако коничният пръст е същевременно възлест, така щото неговия външен фаланг да е почти яйцеобразен, то това показва един ум, пълен със спекулативни
идеи
, с много разсъдливост, с голяма вещина при разрешението на мъчните проблеми на философията.
Когато острите пръсти са гладки, това показва любов и талант към всичко, което се нарича изкуство; и освен това слабост към всичко, което действа възбудително върху външните чувства. Притежателите на такива пръсти са художници, скулптори, архитекти или поети с една действаща върху фантазията и върху чувствата поезия. Хората с такива пръсти ценят красивото във външните форми. Те са романтични, лесно се увличат, чувстват голяма нужда от независимост и мразят всички мъчни, изискващи напрягане на ума, разсъждения. Ръката с гладки, конични пръсти въплътява, следователно, чисто художествения тип.
Ако коничният пръст е същевременно възлест, така щото неговия външен фаланг да е почти яйцеобразен, то това показва един ум, пълен със спекулативни
идеи
, с много разсъдливост, с голяма вещина при разрешението на мъчните проблеми на философията.
Такива пръсти показват любов към неопровержимо истинското, силна логика, нужда от политическа, религиозна и социална независимост, както и наклонност към деизъм и демократизъм. Такива пръсти принадлежат обикновено на така наречения философски тип. Ако коническият пръст е твърде гладък, нежен и свършва с един тънък, остър връх, то това показва надделяване на вътрешното. Притежателите на такива пръсти са наблюдателни, религиозни, идеалисти, както и често до крайност безразлични към материалните интереси, а в замяна на това притежават твърде много поезия на сърцето и на душата. Това са пръстите на мъчениците на вярата, каквито се срещат у мохамеданите и будистите.
към текста >>
В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на
идеите
и мисълта, отколкото на чувствата.
„Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък. Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце. Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне.
В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на
идеите
и мисълта, отколкото на чувствата.
Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца. Както поменахме, големият и дебел палец показва самосъзнание, което може да намери израз в гордост, високомерие и себенадценяване. Когато големият палец е съединен с малка или средно голяма ръка с гладки пръсти, то ние имаме работа с един отворен дух, със съобщителен талант, със силна фантазия и бърза решителност. Голям палец, съединен с конусовидни, остри пръсти, показва, че техният притежател може да създаде велики работи в изкуството чрез метода, логика и разсъдливост.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на
идеите
, които се заключават в него.
„Това, което заключава в себе си и своите основания, естествено е, че нема нужда от други такива: то е безосновност“. Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност. На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека. Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност. Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща.
Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на
идеите
, които се заключават в него.
Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог. В всичко мистикът може да открие скритата идея. И Платон, и Бьоме, и Сведенборг виждаха, че всяко нещо е само представител на известна идея, на известно божествено основание. Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на идеите, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са идеите. И тъй трябва да се приеме, че действително в безосновността се крият основанията, които са създали вселената.
към текста >>
Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на
идеите
, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са
идеите
.
Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща. Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на идеите, които се заключават в него. Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог. В всичко мистикът може да открие скритата идея. И Платон, и Бьоме, и Сведенборг виждаха, че всяко нещо е само представител на известна идея, на известно божествено основание.
Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на
идеите
, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са
идеите
.
И тъй трябва да се приеме, че действително в безосновността се крият основанията, които са създали вселената. Тогава ние съвършено ясно бихме могли да проникнем в много от тайните на непознаваемото, скрити в тъмнината на незнанието. Векове минават и преминават и човешкият дух непрестанно се бори, от една страна, с дракона на лъжата, а от друга, с прелитащите в съзнанието илюзии, за да може поне в края на всичко да познае своите основания, да узнае пътя. по който върви през своя живот. За него загадъчните мисли на мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата на Сахара пътник.
към текста >>
Джордано Бруно беше изгорен за своите нови
идеи
.
Църквата е давала срещу пари особени документи, наречени индулгенции. Индулгенциите давали право на отиване в рая, понеже чрез тях се опрощавали бъдещи грехове. Ян Хус загина мъченишки на кладата, заради смелостта си да изобличава неправдите на папската власт. Също така и Галилей беше измъчван в затвора за твърдението, че земята се върти около слънцето. А днес това е една най-обикновена, общопризната истина.
Джордано Бруно беше изгорен за своите нови
идеи
.
Още по-рано църквата беше изгорила най-богатата библиотека на древността — Александрийската — която съдържала 700,000 ръкописи. Какво ценно научно наследство от древността щеше да бъде тя! В много работи и днес църквата се явява реакционна. Папата от време на време обнародва „индекси“ — това са списъци на книги, които един правоверен католик не трябва да чете. Това са книги доста сериозни, част от тях чисто научни.
към текста >>
Излишък: непрестанно работене върху
идеи
неосъществими и други невъзможност.
— Услужливост; съчувствие; желание да се прави добро; филантропия; прави добрини, без да има пред вид лични облаги. Излишък: даване милостиня на незаслужилите; твърде лесно се трогва от сцени на страдания. Недостатък: краен егоизъм; равнодушие към страданията; несъчувствие към бедствията на другите. Усъвършителни способности 20. Построителност.— Механическа изобретателност; способност да се изнамерва; употребява оръдия; построява.
Излишък: непрестанно работене върху
идеи
неосъществими и други невъзможност.
Недостатък: неспособност да употребява инструменти или да разбира машинария; липса на умелост в планиране, съумяване и наръчност в механизъм. 21. Идеалност. — Любов за съвършеното и красивото в природата и изкуството; изтънченост; екстаз; поезия. Излишък: отвращение даже от най-обикновените длъжности на живота. Недостатък: грубост; вулгарност; липса на вкус и изтънченост; незачитане към хубавото.
към текста >>
Способност да се изразяват
идеи
устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи.
34. Тон. — Любов към музика и стремеж към хармония; сила да композира музика. Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език.
Способност да се изразяват
идеи
устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи.
Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли. Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи. Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата.
към текста >>
Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят
идеи
.
Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи. Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли.
Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят
идеи
.
Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност.
към текста >>
Освен това означава още промяна в художествените
идеи
.
Ако сатурновият пръст (средният) е островръх, (което също се среща рядко), това означава умерена печал; ако е лопатообразен и при ставата зад нокътя като надут, това означава прекалена печал, която води до омръзване на живота. Ако аполоновият пръст (безименият) е островръх, това показва интуитивно чувство за изкуството; ако пък у другите пръсти е обратното, това означава безгрижност и бъбривост. Ако този пръст е ъглест, това означава известно спокойно постоянство в художествените възгледи и изпълнения. Ако е лопатообразен, това означава изкуство, което се занимава с изобразяване на отделни живи моменти, напр. картина на едно сражение и пр.
Освен това означава още промяна в художествените
идеи
.
Ако меркуровият пръст (малкият) е островръх, това означава наклонност към изучаване на мистическите науки ; ако е ъглест, това означава чувство за научни изследвания на причините в науките; ако е лопатообразен, тогава показва изследване на промените в науките; ако, обаче, значението на другите пръсти и на линиите по ръката отговарят на това, може да означава и наклонност към кражба. Възел на първата или вътрешната става на този пръст означава човек и изследвач (изследовател). Типове ръце Ако разгледаме човешката ръка, това извънредно сложно и художествено съчетание, и ако сме навикнали на природонаучно мислене, почти неволно ни се налага схващането, че този удивително съвършен орган може да бъде само края на една дълга еволюционна редица, и ние се питаме тогава, къде е по-низката, първоначалната форма на този орган. Като такава форма трябва да приемем перката на рибата, перката трябва да е първоначалната форма на ръката. След нея идат тогава различните форми ръце с един, два, три, четири и пет пръста, както ги срещаме при амфибиите и млекопитаещите, и които са междинни членове в редицата, между рибната перка и човешката ръка.
към текста >>
Това не е мое твърдение, нито твърдение на Prentice Mulford, който има известни
идеи
по отношение на възможността да се продължи човешкия живот за неопределено време.
Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през първите седем месеци на живота. Луната има голямо влияние върху всичко, което има връзка с медиумитет, спиритизъм, психометрия и пр. За мисленето аспектът с е твърде благоприятен, като към хладкото логическо мислене се прибавя въображаемото на луната. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле редактор на The Occult Review. Продължителността на човешкия живот Няма физиологическа причина, поради която човек трябва да умре.
Това не е мое твърдение, нито твърдение на Prentice Mulford, който има известни
идеи
по отношение на възможността да се продължи човешкия живот за неопределено време.
Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори. Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“.
към текста >>
В него се прокарват и някои модерни
идеи
.
7 - 10. Редактор Д-р Хар. Нейчев. С приложение Библиотека. Ц. 60 л. Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец.
В него се прокарват и някои модерни
идеи
.
Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и
идеи
между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите!
Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и
идеи
между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите!
към текста >>
Защото младите носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със старите
идеи
и правила, не искат да се разделят с тях.
Бъди верен до край на сегашния си вътрешен глас“. Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така до сега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите те считат като опиянение, пълно с опасности. В същност обяснимо е, защо старите не разбират младите.
Защото младите носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със старите
идеи
и правила, не искат да се разделят с тях.
В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето. Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо възвишено. Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас.
към текста >>
Те са жарки привърженици на свободолюбивите
идеи
и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата.
Ако ръката е широка, къса и дебела с голям палец, това означава жажда за богатство, щастие и слава, а също така хитрост и талант за нови планове. Ако ръката е гъвкава със средно широка длан и с малък палец, това означава ентусиазъм за изкуството, за хубавото и за формите. Ако ръката е голяма, стегната и силно развита, палецът слаб и пръстите силни и конусообразни, това е признак за силна наклонност към чувствен живот. Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума. Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък.
Те са жарки привърженици на свободолюбивите
идеи
и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата.
Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото.
към текста >>
Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите
идеи
и мнения, преди да ги възприеме.
Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката. Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите
идеи
и мнения, преди да ги възприеме.
Той изучва добре нещата изобщо, както и в подробности. Ва него и индивидът представлява такъв голям интерес, както и семейството, нацията и цялото население по земята. Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план. У тях разумът е центърът, около който се върти цялото им мислене и действане.
към текста >>
Изобщо на притежателите на смесения тип ръце трябва да бъдат свойствени познания от смесен вид, по-средни
идеи
и знание, което не може да се счита за строго научно.
За да се постигне това, необходимо е особено упражнение и дълга практика. При разглеждането на ръцете трябва да внимаваме да се изтъкнат отделните признаци, характеристични за шестте описани типа, иначе тълкуването може да бъде погрешно. Колкото се отнася до качествата, които ни отгатва смесената ръка, тук важи правилото, че те трябва да се дирят между онези два или повече типа, чиито елементи са изразени в респективната ръка. Според преобладаващите признаци, в смесената ръка се явяват и характерните качества на отделните типове Ако пък разгледаме качествата на характера и темперамента у хората, ще ни стане ясно, че покрай шестте ръчни типа по необходимост трябва да има и един среден тип. Защото, ако присъщите на отделните шест типа качества и способности биха се срещали винаги чисти, човечеството би представлявало една картина, в която има само най-ярка светлина и най-тъмна сенка, без многобройните преходи, които представлява истинският живот.
Изобщо на притежателите на смесения тип ръце трябва да бъдат свойствени познания от смесен вид, по-средни
идеи
и знание, което не може да се счита за строго научно.
Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен, начин т. е. да снемат всичко на нивото на обикновеното, полезното, практичното. Според това, те клонят към онзи вид изкуства, които не се основават на вдъхновение и поезия. Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо. Хора с несмесена ръка имат повече силен, отколкото всестранен интелект, когато у тези със смесената е обратното.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Франциск Азиски, Лаерци, Блажения Августин, Бенедикт, Абелярд — това са личности, които за винаги ще останат свързани с
идеите
и мирогледа на това време.
Това е епохата на най-силния духовен възход, който, когато и да било, е бил достигнат в Европа. Това е епохата, в която се е създала и е достигнала своята апогея една от най-великите религии, проповядвана на света от един от тези светски архати, които от състрадание към човека са напуснали брилянтните води на Нирвана и са слезли на земята. Средните векове! Това е най-после епохата, връх която е царувала дивната догма: „Credo quia absurdum„ („Вярвам, защото е абсурдно“ - латинска сентенция), родена от такъв грандиозен дух, като светия отец Тертулиян. И още колко?
Франциск Азиски, Лаерци, Блажения Августин, Бенедикт, Абелярд — това са личности, които за винаги ще останат свързани с
идеите
и мирогледа на това време.
Но съвременното поколение започна да се държи по друг начин спрямо вярата на Христа. За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник: „Той започна да остарява. Изглежда, че от известно време и той сам не вижда вече. Той не иска да признае това, защото се бои да не би някой друг да дойде да му вземе местото между нас; но аз подозирам, че той почти съвсем не вижда вече. Трябва ни друг водач; той вече не ни слуша, а ние сме много.
към текста >>
Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и
идеите
му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения.
За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието.
Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и
идеите
му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения.
Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание. Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата любов ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението. Когато попитали Св.
към текста >>
Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група
идеи
.
За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато.
Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група
идеи
.
Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите.
към текста >>
Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови
идеи
, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират.
Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите.
Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови
идеи
, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират.
Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли.
към текста >>
В казания очерк, както ще се види по-долу, се излагат ония научни данни, които се Отнасят за основните алхимически
идеи
, и се изтъква пълното съгласие между опита и логиката.
. . Изток блести вече, и ето откъм високия рид на стария балкан в сияние чудно, светло, усмихнат в ясното небе дневния цар, светлото слънце, изгре. Burgas. Zurkoff АЛХИМИЯ ЕДИНСТВО НА СУБСТАНЦИЯТА — ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ В руското списание за окултните (тайните) науки Изида (№9 — 10 от 1913 г.) намираме един елементарен очерк по алхимията, написан от Радински. Ние го даваме тук в превод, да се запознаят четците ни с първоначалните сведения по тая наука. След това, надеем се, че ще можем да дадем и по-обширни изследвания.
В казания очерк, както ще се види по-долу, се излагат ония научни данни, които се Отнасят за основните алхимически
идеи
, и се изтъква пълното съгласие между опита и логиката.
По този начин стават доказани и ясни всички въпроси от тоя род, които бяха спорни в течение на толкова векове. Действителният произход на думата алхимия е неизвестен. Обикновено се твърди, че тя произхожда от арабската дума alkimia, в която а1 е определения член, a kemi коптското название на Египет. Някои пък виждат произхода й в гръцката дума χυμεία, която е образувана χυμος - от течност, сок. Значението на думата алхимия е същото, каквото е и значението на думата химия и се различава само с арабската частица ал1).
към текста >>
Като разглеждаме историята на
идеите
на алхимията, удивяваме се на интуицията на нейните последователи.
Значението на думата алхимия е същото, каквото е и значението на думата химия и се различава само с арабската частица ал1). В средните векове и по-рано не са. правили разлика между тия термини, И само в края на осемнадесетия век почнали да наричат химията наука за състава на телата, задачата на която е бил анализа и синтеза на веществата. Обикновено се смета, че целта на алхимията е да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро и че трансмутацията на елементите е плод на една съзнателна или несъзнателна измама. Сега може да се каже, че така могат да говорят само ония, които нямат никакво понятие за предмета: преди всичко, потребно е едно всестранно изучаване и след това да се вземе това или онова решение.
Като разглеждаме историята на
идеите
на алхимията, удивяваме се на интуицията на нейните последователи.
Едно от главните положения на алхимиците бе единството на субстанцията. Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират. Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са.
към текста >>
предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония
идеи
, против които сами бяха въстанали.
Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени. Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са.
предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония
идеи
, против които сами бяха въстанали.
В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите. А опитните доказателства на това превръщане намираме в трансформацията на радия в хелий и т. н. Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж. Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на веществото. Всичко това ще разгледаме по-нататък и тогава ще видим, че алхимиците не са били такива безумни хора, както са ги смятали, и че, може би, те са знаели това, което ние не знаем.
към текста >>
Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за
идеите
на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна последица. Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане? На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани.
Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за
идеите
на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Новото човечество — Фалитът на старите
идеи
— Белият комунизъм. 2.
Списанието в PDF Година 2, Брой 1-2 (януари 1921 г.) 1.
Новото човечество — Фалитът на старите
идеи
— Белият комунизъм. 2.
Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Гретхен. II. Пиявицата. 2) Поздрав от гората, разказ от П. Списаревски. 3.
към текста >>
Новото човечество Фалитът на старите
идеи
— Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна .
Новото човечество Фалитът на старите
идеи
— Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
към текста >>
Стари хора със стари
идеи
— това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите.
Стари хора със стари
идеи
— това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“.
към текста >>
“ — провикват се хората със старите
идеи
— „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“.
Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
“ — провикват се хората със старите
идеи
— „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“.
Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
към текста >>
От тия свои стари
идеи
съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
“ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество.
От тия свои стари
идеи
съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си .
към текста >>
Поради тия стари
идеи
, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват.
Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
Поради тия стари
идеи
, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват.
В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си . . .
към текста >>
Неговите основни
идеи
бяха: безкористието, любовта и братството.
С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си . . . През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
Неговите основни
идеи
бяха: безкористието, любовта и братството.
Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител.
към текста >>
Това са и
идеите
на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави.
. . През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството.
Това са и
идеите
на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави.
Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“.
към текста >>
И именно под влиянието на
идеите
на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз.
Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори.
И именно под влиянието на
идеите
на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз.
Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал. Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“. В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год.
към текста >>
Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените
идеи
не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото.
Във всеки случай, жителите на планетите Юпитер и Сатурн трябва да са създадени съвсем различно от земните. Според досегашните астрономически изследвания, обаче, посочва се за вероятно да съществува живот само на Марс. Алан Кардек, освен това, описва слънцето като електрически фокус. Също такива са, според него, и слънцата от другите слънчеви системи. Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния.
Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените
идеи
не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото.
Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука.
към текста >>
Тя дава отчетливост на
идеите
и точност на числата.
Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното.
Тя дава отчетливост на
идеите
и точност на числата.
Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото.
към текста >>
Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети
идеи
.
Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката. Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват учителите по свещената наука. Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума.
Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети
идеи
.
Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата. ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността.
към текста >>
32 пътя с 32
идеи
, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука.
. . Съмнението. Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати.
32 пътя с 32
идеи
, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука.
Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата. 5 — Справедливостта или Строгостта.
към текста >>
Ето тия
идеи
: Числата 1 — Върховното Могъщество.
Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука.
Ето тия
идеи
: Числата 1 — Върховното Могъщество.
2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата. 5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата.
към текста >>
Идеите
, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности.
8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“.
Идеите
, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности.
Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата.
към текста >>
Тия
идеи
се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга.
9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности.
Тия
идеи
се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга.
Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите.
към текста >>
37 и 38), издава, че у респективното дете има най малка решителност и че, по- нататък, ще се формира склонност към безусловна покорност на чуждото мнение или на предвзети
идеи
, и даже нещо повече, това дете е скептично и нерешително, — проявления, които, при нецелесъобразно възпитание, сигурно могат да го заведат към морално падане.
36) Намерим ли детска ръка, на която и трите фаланги на палеца са хармонични, то можем от това да заключим, че респективното дете притежава жива разсъдливост и инициатива, при съответстваща мера разумна воля. Според това, нехармоничното развитие било на едната или на другата фаланга на палеца, т. е. по-голям ли е или по-малък, отколкото позволява нормалното съотношение, ще преодолява или ще бъде по малко развита у съответното дете или разсъдъчната способност, или инициативата, или и волята, отколкото те се явяват при нормално проявяващ се дух. Задачата на възпитателя ще бъде, чрез целесъобразно въздействие, да усили по-малко развитите или отслаби силно проявените способности, за да се постигне оздравяване на ненормалните наклонности, чрез възпитателния метод на внушението. Нокътна фаланга на палец, която е малка, тънка, тясна и къса (гл. фиг.
37 и 38), издава, че у респективното дете има най малка решителност и че, по- нататък, ще се формира склонност към безусловна покорност на чуждото мнение или на предвзети
идеи
, и даже нещо повече, това дете е скептично и нерешително, — проявления, които, при нецелесъобразно възпитание, сигурно могат да го заведат към морално падане.
Обикновено, ако и не винаги, и средната фаланга на такъв палец е относително по-силно развита, но тогава често това скептично, непостоянно дете ще дава обяснение с ослепителна логика за своята нерешителност. Каква перспектива се разкрива за здравомислещия баща и възпитател, ако би могъл да обърне внимание на подобни признаци и би съумял, поне до известна степен, да смекчи показаните от тях лоши качества, чрез целесъзнателен метод, чрез влияние на детето! В този случай трябва да се усили самосъзнанието на детето, да се отслаби покорността му и да се затвърди волята му. Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост. Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у момичета, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени
идеи
, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото.
Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро.
Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени
идеи
, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото.
Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност.
към текста >>
Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им
идеи
.
Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство.
Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им
идеи
.
А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват.
към текста >>
Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки,
идеите
им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който
идеите
им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството.
Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования.
Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки,
идеите
им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който
идеите
им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството.
Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х.
към текста >>
Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по
идеи
надминава съвременника си Козма.
Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по
идеи
надминава съвременника си Козма.
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване.
към текста >>
Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие
идеите
за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване.
Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма. В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота.
Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие
идеите
за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване.
Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв. Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си.
към текста >>
Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по
идеи
, а не по кръв.
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване.
Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по
идеи
, а не по кръв.
Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени.
към текста >>
Запад се озарява от реформационните
идеи
, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в.
Политически и духовни властници гнетят тялото и душата! Неволята и робията продължава. Всички некадърници и паднали личности станали духовни ръководители на поробените народи. Мрак, невежество, суеверия, заблуждения — ето идеала на духовните стълпове. Колкото повече народите с невежи, толкоз повече нищожните, падналите могат да господстват.
Запад се озарява от реформационните
идеи
, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в.
се пробуждат православни гърци и българи, проявяват желание да се намесят във верските работи. Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите. * * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X.
към текста >>
Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални
идеи
, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца.
Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални
идеи
, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год.
към текста >>
Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните
идеи
.
РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско.
Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните
идеи
.
В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример.
към текста >>
Ако от нашето вътрешно аз се родят нови
идеи
, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване.
Ако от нашето вътрешно аз се родят нови
идеи
, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра!
към текста >>
Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови
идеи
, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне!
Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови
идеи
, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство.
към текста >>
Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални
идеи
, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони.
При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г. с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони.
Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални
идеи
, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони.
Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания.
към текста >>
Идеите
, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение.
Идеите
, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си.
към текста >>
От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на
идеите
, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре.
Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си.
От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на
идеите
, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре.
За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост.
към текста >>
фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни
идеи
, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум.
32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и пороци; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е. ако пръстите на детето са едновременно и равни и конически, това е сигурен белег, че детето притежава безусловно ιι в най-изразена мера склонности, таланти и грешки, отнасящи се до речта и ораторството. Колкото и да е определена целта, силно подраствана от инстинкта им, то, все пак, те ще действат повече подбуждани от вдъхновение, отколкото от логичен разсъдък. повече от фантазията и от чувствата, отколкото от незнанието, повече от синтеза, отколкото от анализа. Възеловидни пръсти (гл.
фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни
идеи
, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум.
Когато се възпитава дете с подобни пръсти, трябва да се набляга повече на практичната страна на живота, понеже неговия дух работи предимно спекулативно -теоретично. В много случаи, трябва да се обръща известно внимание и на чувствената страна, за да не я подбудим към крайно развитие. Деца с възеловидни пръсти особено се приспособявате за онази професия, която изисква остър, спекулативен ум, предпоставя големи изисквания за логично мислене; с една дума — за онези положения, при което е нужно известно философско чувство. Ще отбележим още, че е от голяма важност, като изследваме пръстите, да внимаваме добре за гладкостта и възеловидността им, да не би да се вземат за естествени възли надебеляванията, произлезли вследствие болест или повреди, защото, естествено, те нямат никакво значение за хирософа. (Следва). АСТРОНОМИЯ НОВА ЗВЕЗДА.
към текста >>
Наистина, може да се отделят добре, херметическите
идеи
от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите
идеи
, непризнати от нея.
Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите
идеи
от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите
идеи
, непризнати от нея.
Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
към текста >>
Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови
идеи
, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години.
Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови
идеи
, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От педагогическите
идеи
, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип.
Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I.
От педагогическите
идеи
, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип.
Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория. Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г. Цонко Попов). Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело. Горещо препоръчвам книгите му: „В зората на освобождението“, „Школско звънче“ и многобройните му статии, пръснати в спис.
към текста >>
ТЕМА ВТОРА
Идеите
1.
Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята.
ТЕМА ВТОРА
Идеите
1.
Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2. Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3.
към текста >>
Материалното проявление на
идеите
(„дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните
идеи
(„самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3.
ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2.
Материалното проявление на
идеите
(„дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните
идеи
(„самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3.
„Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание. С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното.
към текста >>
„Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни
идеи
отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание.
Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2. Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3.
„Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни
идеи
отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание.
С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното. Това се постига чрез воля и концентрация. 2.
към текста >>
Намиране и избиране
идеи
(самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3.
Това е универсален закон. ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2.
Намиране и избиране
идеи
(самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3.
Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле.
към текста >>
Ако се подпомогне с
идеи
успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр.
ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид).
Ако се подпомогне с
идеи
успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр.
и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле. Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти. Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“).
към текста >>
Сили (
идеи
), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти.
Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле.
Сили (
идеи
), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти.
Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека).
към текста >>
Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни
идеи
), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция.
(Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле. Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти.
Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни
идеи
), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция.
Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема.
към текста >>
Взаимодействието на силите-
идеи
във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност.
и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле. Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти. Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“).
Взаимодействието на силите-
идеи
във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност.
Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна.
към текста >>
Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези
идеи
, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други
идеи
, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека).
Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти. Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4.
Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези
идеи
, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други
идеи
, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека).
Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма).
към текста >>
Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други
идеи
— затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото.
изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр.
Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други
идеи
— затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото.
Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.). Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др.
към текста >>
Днес се проявяват доминиращи
идеи
в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото.
Днес се проявяват доминиращи
идеи
в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5.
към текста >>
Изобщо дисхармония в
идеите
, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна).
Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
Изобщо дисхармония в
идеите
, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна).
Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“.
към текста >>
Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови
идеи
творят, отпечатват се върху материята и формират).
Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.). Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна).
Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови
идеи
творят, отпечатват се върху материята и формират).
-------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“. Тези вълни-идеи, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите.
към текста >>
Тези вълни-
идеи
, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите.
Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“.
Тези вълни-
идеи
, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите.
Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън].
към текста >>
Изобщо ние живеем в ред вълни-
идеи
, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други.
Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън].
Изобщо ние живеем в ред вълни-
идеи
, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други.
Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни.
към текста >>
ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните
идеи
1.
Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса.
ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните
идеи
1.
Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр. Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония).
към текста >>
Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са
идеи
— сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства.
Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2.
Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са
идеи
— сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства.
Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр. Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина. Допълнение: 1.
към текста >>
Еднакви вълни — еднакви
идеи
, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония).
ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр.
Еднакви вълни — еднакви
идеи
, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония).
Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина. Допълнение: 1. Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери. Хармонични вълни на човешката мисъл са тези, които се сливат в по-голямата си част поне с универсалните (естествените, Божиите), излизащи от център И. Тези сфери (И) се преплитат и проникват и хармоничната им част дава еволюция — другата, регрес.
към текста >>
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите
идеи
и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4.
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите
идеи
и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>
защото трябва голямо количество материализирани
идеи
(храна и пр.), за да даде мислената енергия.
Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно.
защото трябва голямо количество материализирани
идеи
(храна и пр.), за да даде мислената енергия.
По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
към текста >>
Храната (
идеи
-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4.
Храната (
идеи
-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
към текста >>
Компромисните
идеи
(неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални
идеи
се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6.
По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
Компромисните
идеи
(неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални
идеи
се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6.
По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен.
към текста >>
По някога тия запаси (неутрални
идеи
) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7.
— посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6.
По някога тия запаси (неутрални
идеи
) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7.
Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване.
към текста >>
Трупането конкретизирани
идеи
(напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле.
Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7.
Трупането конкретизирани
идеи
(напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле.
Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни.
към текста >>
Ако бихме знаели бързото превръщане на
идеите
(не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна.
По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле.
Ако бихме знаели бързото превръщане на
идеите
(не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна.
Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек.
към текста >>
Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на
идеите
притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни.
Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им.
Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на
идеите
притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни.
Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече.
към текста >>
И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на
идеите
, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.
И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на
идеите
, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре.
към текста >>
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на
идеите
.
Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на
идеите
.
И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем.
към текста >>
Периодът бил благоприятен за едно голямо движение на
идеите
.
В строг смисъл на думата, тя се ограничава да бъде съвсем палиативна; това е игра на продажба ново за старо, за да се премахнат или маскират досадните симптоми, каквито и да са последиците от това. Отровени от галиеновата алопатия, медицинските знания от тяхното време не са позволили на алхимиците от средните векове да осъществят Великото терапевтическо Дело. Арнолд де Виланьов лекува с противни средства и препоръчва, например, горещи и сухи лекарства за флегматичните болести, които са студени и влажни. Идеалната теория на Великото Дело встъпи в пътя на практическото си реализиране едва с Парацелза1), първият, който се осмели да прокламира галиеновия абсурд. Тогава ученият Корнариус е издигнал на почит делото на Хипократа, когото не познаваха от дълго време, освен чрез Галиени.
Периодът бил благоприятен за едно голямо движение на
идеите
.
Парацелз, който събори с небивала смелост вековните догми, схвана средството да реализира лечението според основните принципи на Великото Дело и той установи истинското херметическо лечение или спагирическото изкуство, чиято същинска цел се свежда към това — да се действа според проявите и плана на природата, да се превръща болестта в здраве и отровата в лекарство. * * * Спагиристите дадоха идеята, че природата е турила цеpa при самата болест, една идея толкова плодовита, която по-късно, например, наведе към издирване във върбата, растение от влажни места, салицилата, цяр против ревматизма, който е болест също от влажни места. Спагиристите се впуснаха в грижите си да избират, за изработването на лекарствата си, растенията дори от самата страна на болния. Те мислеха, че отношенията между човека и вселената са такива, че всяко растение и всяка субстанция съответстват на една функция, на един орган и на определена болест. Като се противопоставяха на всяко систематично лекуване, те виждаха само частни случаи.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики
идеи
съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло.
Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики
идеи
съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
към текста >>
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни
идеи
, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия
идеи
, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни
идеи
, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия
идеи
, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
към текста >>
Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху
идеите
, които събира от книгите.
Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното.
Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху
идеите
, които събира от книгите.
Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение.
към текста >>
век, за своите научни открития и
идеи
, е бил хвърлен в затвора.
Той по дроб но е изложил опитите си със сензитивите, за да отнеме всяко оржжие от своите противници. Искал е да им покаже, че за своите индукции си служи с богат материал. Мъченичеството на Райхенбах Колумб, при третото си пътуване за Америка, бива окован там във вериги и върнат в Испания в 1505 година, т. е. 13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13.
век, за своите научни открития и
идеи
, е бил хвърлен в затвора.
.Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия. И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец.
към текста >>
И Райхенбах е един от борците за нови
идеи
, които са носили мъченически венец.
век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия.
И Райхенбах е един от борците за нови
идеи
, които са носили мъченически венец.
Днес вече неговите идеи се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха. Той бил изпреварил своето време, и затова не го разбирали. Най-голяма дейност той е развивал тъкмо в епохата, когато се повдигаше вълната на материализма, именно към средата на 19. век и в началото на втората му половина. В времето на неговата дейност гребенът на материалистическата вълна беше най- високо издигнат, това беше епохата на Карл Фохт, Молешот, Бюхнер и др.
към текста >>
Днес вече неговите
идеи
се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха.
.Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия. И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец.
Днес вече неговите
идеи
се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха.
Той бил изпреварил своето време, и затова не го разбирали. Най-голяма дейност той е развивал тъкмо в епохата, когато се повдигаше вълната на материализма, именно към средата на 19. век и в началото на втората му половина. В времето на неговата дейност гребенът на материалистическата вълна беше най- високо издигнат, това беше епохата на Карл Фохт, Молешот, Бюхнер и др. Либих, който има толкова заслуги в химията, ще има печалната слава на голям преследвач на Райхенбаха.
към текста >>
За основните
идеи
, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил.
Тия два тома са вече в продажба, а третият том, кой го е под печат, ще бъде озаглавен: „След смъртта“ и ще съдържа сбор и коментари на факти. За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома.
За основните
идеи
, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил.
Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен!
към текста >>
А основните
идеи
, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането.
А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
А основните
идеи
, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането.
Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном. „Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека. Между туй, страхуват се от нея, като да е тя най-голямото зло. „Атиняни, вие сега ме осъдихте на смърт. Божественият глас, който не е престанал да се чува в мен през целия ми живот, днес мълчи, и аз не съм защитен против вашите обвинения.
към текста >>
Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание
идеите
, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което мисли.
В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее. Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа. Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице. В втория случай, то е плод на един внушител, чиито мисли проникват в ума на истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт. Нашият ум е съставен от подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание.
Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание
идеите
, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което мисли.
Трябва да знаеш какво искаш. Трябва да се иска доброто. Искай го дълго време. Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето. Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм.
към текста >>
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите
идеи
в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1).
Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо. Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда. След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите
идеи
в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1).
В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
към текста >>
В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на
идеи
към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма.
Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда. След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2. Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци.
В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на
идеи
към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма.
Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения.
към текста >>
За да схванат
идеите
и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят.
За да схванат
идеите
и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста.
към текста >>
La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита
идеите
и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения.
В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията.
La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита
идеите
и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения.
Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим.
към текста >>
преглед на основните
идеи
на групите, от които езотеризмът гради учението си.
Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим.
преглед на основните
идеи
на групите, от които езотеризмът гради учението си.
Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава.
към текста >>
Съвременната литература държи широко сметка за новите
идеи
, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции.
И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него.
Съвременната литература държи широко сметка за новите
идеи
, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции.
Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3.
към текста >>
Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на
идеите
, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3.
Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“.
Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на
идеите
, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3.
Др Ив. Теодоров. Ролята на душата при заболяване и лекуване. Кн. VIII от „Народна Хигиена“. Варна, 1921, ц. 10 лв.
към текста >>
Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и
идеи
са свързани с някакъв цвят.
От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия.
Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и
идеи
са свързани с някакъв цвят.
За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики
идеи
, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината.
Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики
идеи
, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече.
към текста >>
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите
идеи
, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите
идеи
, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите
идеи
и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите
идеи
и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител.
Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание.
към текста >>
че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите
идеи
и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е.
че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите
идеи
и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича.
към текста >>
Едно сравнение ще уясни ценността на новите
идеи
на прогреса.
Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично.
Едно сравнение ще уясни ценността на новите
идеи
на прогреса.
Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока.
към текста >>
И хората на новите
идеи
мязат не на диаманти, а на вода.
А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
И хората на новите
идеи
мязат не на диаманти, а на вода.
На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем.
към текста >>
Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните
идеи
е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните
идеи
е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос.
към текста >>
Тия
идеи
хармонират с ония.
Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV.
Тия
идеи
хармонират с ония.
които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т. Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми. От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род.
към текста >>
От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните
идеи
й придобивки.
Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо.
От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните
идеи
й придобивки.
Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие. Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции3). Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата?
към текста >>
Нека припомним, между другите негови
идеи
, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и
идеите
му за материята.
Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време.
Нека припомним, между другите негови
идеи
, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и
идеите
му за материята.
Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . . 1) Тази статия на главния редактор на известното французко списание „La Revue Mondiale“ (Световен преглед), г. Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и убеден спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г. Бурникел: Послесмъртните свидетели — сборник от опити и документарни доказателства за живота след смъртта.— Б. Р.
към текста >>
Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите
идеи
, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата.
Но при все туй, ние съществуваме, мислим, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори на тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това. Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме?
Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите
идеи
, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата.
Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
към текста >>
Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни
идеи
, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления.
Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни
идеи
, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления.
Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове.
към текста >>
Също тъй и религиозните
идеи
са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите.
Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят.
Също тъй и религиозните
идеи
са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите.
И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания.
към текста >>
Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените
идеи
във философията на религиите.
дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“.
Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените
идеи
във философията на религиите.
Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл.
към текста >>
Основната идея на този символ има сродни
идеи
във всички, религиозни системи.
В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение.
Основната идея на този символ има сродни
идеи
във всички, религиозни системи.
Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е.
към текста >>
Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени
идеи
.
На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това. този символ иде от такава дълбока древност, че неговия произход се губи в мрака на времената. Къде не са ставали разкопки в Азия, Европа, Америка или Африка, колко дълбоко под земята не е проникнал човек, и навсякъде намират тези скъп за нас символ. Има места, открити от съвременните изследователи, където дълбоко под земята са се запазили развалини и остатъци от велика древна цивилизация, толкова древна, че тя е била вече изчезнала от лицето на земята по-рано от възниква- нето на римската цивилизация. И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните гробове, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на гроба, той почти мигновено се разсипва на прах.
Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени
идеи
.
В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса. Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св.
към текста >>
Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни
идеи
, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея.
Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица.
Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни
идеи
, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея.
Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя.
към текста >>
Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни
идеи
, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания.
Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея.
Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни
идеи
, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания.
Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III.
към текста >>
Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат
идеите
за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир.
Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му. Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки.
Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат
идеите
за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир.
това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса. ГЛАВА IV.
към текста >>
Аз оставям на четците грижата да видоизменяват формите според
идеите
си.
Старите не познаваха нито Уран, нито Нептун, чийто астрологически символи са произволни. Аз възнамерявам да припиша на всяка планета една форма и едно съответствие, според първичния йероглиф. Но трябва да предупредя, че ако всички цифри и старите планетни знаци произлизат от един единствен йероглиф, те приемат трайни изменения във формите им. Тия изменения могат да съответстват на различията в значението, присвоено на всяка цифра. Тъй, може да има много начини да -се образува 2-те, 3-те, 4-те, 5-те и 7-те, както и , , .
Аз оставям на четците грижата да видоизменяват формите според
идеите
си.
--------------------- Това (9) е творческата самопроизволност, активният принцип, оплодотворителят, мъжкото семе на живите същества. Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко царство на природата, включително и на минералното царство. Херметистите твърдят, че даже и в това царство съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип. Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието.
към текста >>
Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на
идеите
, които мъжат развива и прилага.
Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11. Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане.
Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на
идеите
, които мъжат развива и прилага.
Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките.
към текста >>
Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите
идеи
за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение.
То е като, например, житното зърно, което земеделецът запазва за бъдещи сеитби. Прочее, това жито, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви. Нула е и фекалната материя, изхвърлена от едно животно, която не го зачита вече, но тя е превъзходен тор, който земеделецът ще използва. Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения.
Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите
идеи
за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение.
Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет. Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме. Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи.
към текста >>
Една истина е, че ценни
идеи
могат мълчаливо.
Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни мисли.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен на развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят! Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност. Дареният възприема, без да подозира, че това е тя, която го дарява, и тя дава, без да знае нещо за своя дар. Това, което назовават нейни „празни мисли“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж на въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето на действителността.
Една истина е, че ценни
идеи
могат мълчаливо.
без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения. Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността.
към текста >>
Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови
идеи
; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления.
Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови
идеи
; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето.
към текста >>
Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните
идеи
, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения.
Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните
идеи
, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения.
Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето. Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота. Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост.
към текста >>
мозък не се храни с нови
идеи
!
Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв .
мозък не се храни с нови
идеи
!
Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
към текста >>
Старите
идеи
трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим!
Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата!
Старите
идеи
трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим!
Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите!
към текста >>
Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови
идеи
от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему.
Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме!
Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови
идеи
от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему.
Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми.
към текста >>
Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови
идеи
страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен.
— това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка.
Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови
идеи
страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен.
Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят.
към текста >>
Буквите са абсолютни
идеи
.
Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите.
Буквите са абсолютни
идеи
.
Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината. Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира.
към текста >>
Абсолютните
идеи
са числа.
Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи.
Абсолютните
идеи
са числа.
Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината. Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже.
към текста >>
Като се съединят
идеите
с числата, може да се действа върху
идеите
както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци.
Като се съединят
идеите
с числата, може да се действа върху
идеите
както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме.
към текста >>
Кабалистите са забулвали
идеите
за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества.
При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма.
Кабалистите са забулвали
идеите
за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества.
И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата.
към текста >>
Нашето желание е да предаваме
идеи
.
Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули. Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму.
Нашето желание е да предаваме
идеи
.
Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата.
към текста >>
Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за
идеите
на другиго.
Характерности на горната част или корена на носа В горната част на носа, в онова място, където носът току-що се слива с челото, са отпечатани отраженията на духовния и нравствения живот на човешкото същество. Там се намират записани: справедливостта на действията, волята, самообладанието, моралната енергия. Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и възвишени сфери, вдъхновението, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта. Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания!
Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за
идеите
на другиго.
Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца.
към текста >>
А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на
идеите
, свадлив и изменлив характер.
Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост. Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване. Ако коренът на носа, вместо да образува релеф, е заличен и вдаден, това изобразява добродушен характер, безсилен за съпротивление; а ако ли пък тази вдаденост (вглъбнатост) се усилва, това е нищожество, немощ, обезсърчение. Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност.
А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на
идеите
, свадлив и изменлив характер.
Пресечена с хоризонтални линии, означава правдиво и дълбоко мислене. Характерности на средната част или гърба на носа В среднака част или гърба на носа се отпечатват отраженията на умствения (интелектуалния) живот. Там може да се чете степента на възприемането, съждението, силата на съобразяването, интелигентността; гърбът на носа дава един зид мярката и естеството на ума. Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето. Тая част на носа съответства на втората става на палеца.
към текста >>
Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в
идеите
.
Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка. У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост.
Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в
идеите
.
Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят). А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р.
към текста >>
Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните
идеи
, вложени вжв Ведите и Упанишадите.
Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да мислим иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели на човешката мисъл и тъга, запазени на вечни времена под булото на учеността. („Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия.
Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните
идеи
, вложени вжв Ведите и Упанишадите.
Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него.
към текста >>
Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага
идеите
си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови
идеи
трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение.
Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени. Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г. Габриел Делан, единодушно признат за най-висок авторитет по въпроса, Matin публикува и заключенията на прочутия парижки професор по физиологията със всесветска известност, г. Шарл Рише, под заглавието: „мистериите на окултизма“. Ето тая интересна статийка: „В момента, когато Matin е открил конкурса, предназначен да пролее известна светлина върху още оспорваните факти на окултизма, един от най-знаменитите французки учени, професор Рише, е представил на академията на науките заключенията от своите изследвания в тая област на потайностите, които е резюмирал по най-магистрален начин в своето съчинение: Traite de metapsychique (трактат по метапсихиката).
Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага
идеите
си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови
идеи
трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение.
Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф. Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на
идеите
, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите.
Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“. Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл. Д-р Hollander правилно забелязва: „Общоприетият възглед за лудостта е, че тя е разстройство на интелекта. Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво.
Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на
идеите
, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите.
На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“. И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени. Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие. А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му. Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание.
към текста >>
Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите
идеи
и вълнения: той се умопобърква.
Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб.
Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите
идеи
и вълнения: той се умопобърква.
Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните. Даже и хипоманнакът, който, наглед, може да разсъждава умно и даже хитро, по никой начин не може да се счита за интелектуален.
към текста >>
Защото в вселената има една безкрайност от
идеи
, които изразяват съществуването на един принцип. 29.
Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип?
Защото в вселената има една безкрайност от
идеи
, които изразяват съществуването на един принцип. 29.
Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество.
към текста >>
Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните
идеи
могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.
Логиката не е от този свят. Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия.
Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните
идеи
могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.
Литре се занимаваше с психическите въпроси, които ние изучваме тук. Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата. В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения: „Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен. Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности.
към текста >>
Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и
идеи
в свръзка с образуването и функцията на мозъка.
Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и
идеи
в свръзка с образуването и функцията на мозъка.
С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения.
към текста >>
Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените
идеи
, толкова повече се приближава към физиологията.
Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология. Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията на мозъка. С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти.
Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените
идеи
, толкова повече се приближава към физиологията.
И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства.
към текста >>
Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите
идеи
.
И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис?
Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите
идеи
.
Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана.
към текста >>
Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и
идеи
, с които той трепти в сродство.
Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр.
Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и
идеи
, с които той трепти в сродство.
Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение.
към текста >>
Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи
идеи
.
Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство.
Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи
идеи
.
Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени.
към текста >>
Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите
идеи
от същия мислен ток.
Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени.
Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите
идеи
от същия мислен ток.
Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух.
към текста >>
Техните
идеи
са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното.
Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни.
Техните
идеи
са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното.
У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и. чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г).
към текста >>
— Пред вид на големия интерес, който възбуждат
идеите
и указанията за тяхното приложение на практика, изложени в настоящата статия, редакцията замолва интересуващите се от въпроса четци да се отнесат до нея, ако некоя точка им е неясна или имат да запитат каквото и да било във връзка с този въпрос, за да може, още в следващата книжка да им се отговори и с това се насърчават желаещите да изпитат този естествен метод за садене да предприемат, било в малък или в по голям размер, опитите си още тази есен.
Както при досегашния способ, тъй и тук важи отдавна потвърденото от опита положение, че в дадена местност, т. е. при дадени климатически и почвени условия, съществуват сортове, които най-добре подхождат за тия условия, а от друга страна пък има и такива, които просто не виреят. Същото важи н за подложката (дивачка). Затова, който има намерение да приложи този естествен начин за садене, особено ако се касае за по-големи овощни градини или залесявания, нека направи опит на едно малко пространство с тези видове дръвчета и сортове, които добре виреят в дадена местност, като от всеки насади по няколко дръвчета, и на следващата година, след като се добере до най-подходящия сорт, пристъпи към окончателно засаждане на самото место. Бележка на редакцията.
— Пред вид на големия интерес, който възбуждат
идеите
и указанията за тяхното приложение на практика, изложени в настоящата статия, редакцията замолва интересуващите се от въпроса четци да се отнесат до нея, ако некоя точка им е неясна или имат да запитат каквото и да било във връзка с този въпрос, за да може, още в следващата книжка да им се отговори и с това се насърчават желаещите да изпитат този естествен метод за садене да предприемат, било в малък или в по голям размер, опитите си още тази есен.
В статията, обаче не се засяга влиянието на окултните човешки сили върху растението. П. П. — Опити по настоящата метода, известна като щрингфелова метода, по името на един от нейните откриватели. Н. М. Stringfellow, са правени не само от него, в обширните му плантации в щата Калифорния, но и в ред места из Европа и другаде.
към текста >>
Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите
идеи
, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини.
6 — 7 и край). Читателят, който до тук, надяваме се, с напрежение е следил всичко и главата му ще да е като замаяна, тук-таме се е хващал може би и за косите, навярно очаква, че това вече е достатъчно. По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда.
Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите
идеи
, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини.
Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят?
към текста >>
Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите
идеи
.
Читателят, който до тук, надяваме се, с напрежение е следил всичко и главата му ще да е като замаяна, тук-таме се е хващал може би и за косите, навярно очаква, че това вече е достатъчно. По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини.
Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите
идеи
.
Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не!
към текста >>
При математическата преработка на тези
идеи
, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата.
Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението. До тук, без съмнение, читателят е могъл всичко да следи.
При математическата преработка на тези
идеи
, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата.
До толкова ще да е разбрал читателят, че всяко измерване на природни явления в края на краищата почива върху измервания на пространството и времето, с мащаби и часовници. Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър на времепространството, или геометър на четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да мисли и измерва само в две измерения. И двамата са си служили с познатата на всеки ученик две хилядогодишна, лежаща в основата на всяка наука, Евклидова геометрия. Нея и ние използвахме при приложението на SRP върху мисленото до сега свободно от гравитация времепространство. ARP (общият принцип на относителността), обаче, си мисли времепространството изпълнено с гравитация.
към текста >>
С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на
идеите
за физическото и духовно напредване.
Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3. Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници.
С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на
идеите
за физическото и духовно напредване.
Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам
идеите
си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам
идеите
си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
към текста >>
Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия
идеи
.
По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия.
Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия
идеи
.
Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро.
към текста >>
Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност,
идеите
, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи.
Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност,
идеите
, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек.
към текста >>
Но би било странно да заключаваме, че нашите
идеи
съставляват действителността.
Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера. Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни.
Но би било странно да заключаваме, че нашите
идеи
съставляват действителността.
Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг.
към текста >>
Илюзията е малко солидна база на нашите
идеи
, усещания, чувства и вярвания.
Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител.
Илюзията е малко солидна база на нашите
идеи
, усещания, чувства и вярвания.
Първата и най-основната от тия илюзии е неподвижността на земята. Човек се чувства установен в центъра на вселената и на всичко, което впоследствие си въобразява. Въпреки демонстрациите на астрономите, ние много сме търсили да видим, да пипнем истината, и не сме могли. Аз предполагам: ние сме на края на един хубав летен ден, въздухът е тих, небето чисто, и всичко почива абсолютно спокойно около нас. При все туй, в действителност, ние се намираме върху един автомобил, които бяга в недрата на небето с главоломна бързина.
към текста >>
Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на
идеи
, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло.
Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на
идеи
, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда. Не е мозъкът, който мисли. Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо приписано нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира.
към текста >>
Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на
идеите
, изразени в телеграмата.
Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли.
Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на
идеите
, изразени в телеграмата.
Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet.
към текста >>
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките
идеи
и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка.
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките
идеи
и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>
Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните
идеи
, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле.
Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи.
Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните
идеи
, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле.
Да погледнем на тая спекулативна идея, например! знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство. От това следва, че когато една прочута певица, например, в Чикаго пее в операта и гласът й е всестранно предаден, не само жителите в по-далечните щати ще чуят гласа й и то след една малка частица от секунда време, но електро магнетическите вълни, които допущат това ще достигнат слънцето след осем минути. В двадесет и седем минути ще достигнат Юпитер, и ако имаше там хора да живеят, както ние, снабдени с достатъчно чувствителни инструменти, те ще чуят тоя глас с еднаква ясност и удоволствие. Но вълните не се спират тук.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
статията ни: Новото човечество — фалитът на старите
идеи
— белият комунизъм.
2) Вж. Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. 3) Вж.
статията ни: Новото човечество — фалитът на старите
идеи
— белият комунизъм.
(„Всемирна Летопис“, год. II, кн. I—II). 4) А В С illustre d' Occultisme. Premiers Elements d’Etudes des grandes tr-ditions ini- tiatiques, стр. 198 и след. Вж.
към текста >>
Това познание може да се представи от една страна във вид на
идеи
, а от друга страна може да се представи и в художествена форма.
Ядката и черупката имат общ източник. Стилът на Гьотеанум трябваше да бъде художествена форма, художествена рамка на това, което се говори вътре в салона му“. „Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма. Окултизмът излага свръхфизичното, до колкото е достъпно на човешкото познание.
Това познание може да се представи от една страна във вид на
идеи
, а от друга страна може да се представи и в художествена форма.
Затова стила на Гьотеанум не е подражание на някой външен мъртъв или жив предмет. Преживяното в невидимия свят ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои. Така е сътворен стила на Гьотеанум. Този стил е сътворен в духа на Гьотевото разбиране на изкуството“. Гьотеанум имаше особен стил външен и вътрешен.
към текста >>
В Берлин се основал съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи Той уреждал сказки в Берлин за пропаганда на своите
идеи
.
1922 год. предприел обиколка из Германия със сказки. Посетил следните градове: Берлин, Мюнхен, Щутгард, Франкфурт, Манхайм, Кйолн, Елберфелд, Хановер, Хамбург, Бремен, Дрезден, Бреслау. През 1922 год. Рудолф Майер и Карл Щалбут държали ред сказки по окултизма в Берлин.
В Берлин се основал съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи Той уреждал сказки в Берлин за пропаганда на своите
идеи
.
Църквата и окултизма. Пастир Рителмайер говорил през януари и февруари 1922 г. в църквата на следните теми: „Що е религия“? „Що е библия“? „Кой е Христос?
към текста >>
I и в книжка IV от год II на Всемирна Летопис поместихме подробно изложение на
идеите
и дейността на германския учен, мистик и окултист, Д-р Рудолф Щайнер с неговия портрет и снимка на окултния университет „Гьотеанум,“ наречен така в чест на великия германски поет и окултист, Гьоте.
4 юли 1923. Геор. Д. Свраков. (Съдържанието на протокола ще поместим в следнята книжка). РАЗНИ ВЕСТИ Опожаряването на Гьотеанум. В книжка IV от год.
I и в книжка IV от год II на Всемирна Летопис поместихме подробно изложение на
идеите
и дейността на германския учен, мистик и окултист, Д-р Рудолф Щайнер с неговия портрет и снимка на окултния университет „Гьотеанум,“ наречен така в чест на великия германски поет и окултист, Гьоте.
Както съобщава французкото списание по езотеризма Le Voile d'Isis (№ 38, февруари 1923 г.), великолепната сграда на тоя университет е изгоряла през нощта на 31 декември 1922 г. Тя бе построена от фонда, събран от Щайнера, и служеше за храм и университет на антропософите. В нея ставаха конференциите и посвещенията. Тя е струвала около 7 милиона марки (курс 1914 год.). Както съобщава и нашият сътрудник, Б.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото
идеите
ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния.
Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл.
Колкото
идеите
ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния.
Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (
идеи
) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано.
Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години.
При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (
идеи
) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано.
Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага? Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя.
към текста >>
Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени
идеи
и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“.
Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия. Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят. Палмистрията ни учи, че ако при едно лениво лице главната линия е къса, това показва тъпа интелигентност. Има ли на мястото на юпитеровия хълм една равнина, то това показва слабо честолюбие; същото показва гладкия и малко развития венерин хълм. Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките.
Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени
идеи
и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“.
(Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника. Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет?
към текста >>
Верен на своите
идеи
, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления.
Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
Верен на своите
идеи
, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления.
Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г.
към текста >>
Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите
идеи
.
Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год. е отворил своето училище по магнетизма, което съществува още. Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г. След като основал, в 1887 г.
Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите
идеи
.
Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни. В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на идеите и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации. Картини от метапсихическия филм. Метапсихически филм: „Възкръсването на Св. Христина“.
към текста >>
В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на
идеите
и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации.
Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г. След като основал, в 1887 г. Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите идеи. Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни.
В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на
идеите
и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации.
Картини от метапсихическия филм. Метапсихически филм: „Възкръсването на Св. Христина“. Тая девица е живяла в 12-ия век в околностите на гр. Лиеж. В време на погребението й тя неколко пъти е станала от ковчега. (Рибо: Божествена мистика).
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически
идеи
, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение.
Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика. Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища.
Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически
идеи
, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение.
Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
към текста >>
Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите
идеи
.
Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание!
Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите
идеи
.
Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23. VII до 7. I. 1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски учители от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година.
към текста >>
Тя каза, че конференцията е намерила в
идеите
на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот.
Това познание е научно и прониква в интимния вътрешен живот“. Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа. Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи. В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот.
Тя каза, че конференцията е намерила в
идеите
на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот.
Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това. Светът е минал през страшна криза и не трябва да се отлага идеята за такъв съюз. Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза. В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез.
към текста >>
За пропаганда на
идеите
на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение.
За пропаганда на
идеите
на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
към текста >>
В град Майланд е основано италианско общество за разпространение
идеите
на окултната педагогика.
Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
В град Майланд е основано италианско общество за разпространение
идеите
на окултната педагогика.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
към текста >>
По този начин
идеите
на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство.
Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението. Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика.
По този начин
идеите
на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство.
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие.
към текста >>
Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има
идеи
.
Очевидно е, прочее, — освен ако вие не допуснете, че явлението, следствието, предхожда причината — че е имало някъде, неизвестно де, една интелигентност, която е вече функционирала без видими органи и местоположение. Това ни показва също, че органите, които ние вярваме, че са необходими, за да се получи една мисъл, не са друго освен продукт на една предсъществуваща мисъл, следствие на една първична духовна причина. V. Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането на нашия мозък, природата мисли по-добре отколкото по- рано. Много е възможно, както претендират някои биолози, че придобиването на нашата интелигентност да е от полза и за природата и да се влива в общото хранилище на Всемирната интелигентност. В това от моя страна не виждам никакво неудобство.
Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има
идеи
.
Такива тя е имала и много по-рано от него. Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли. Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища. При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да мисли и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим. Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване.
към текста >>
Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се
идеите
ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII.
Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин.
Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се
идеите
ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII.
Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще.
към текста >>
Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер,
идеи
, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка.
Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес.
Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер,
идеи
, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка.
Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него.
към текста >>
Ако тези поетични
идеи
се дадат на света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си помисли: какви крайно чудновати
идеи
има този автор!
Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът! “ б. пр.).
Ако тези поетични
идеи
се дадат на света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си помисли: какви крайно чудновати
идеи
има този автор!
„Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Искат да изкоренят
идеите
с преследването им.
Неговото безсилие показва фалша на днешната училищна система. Тези ученици не трябва да се наказват, а трябва да се събудят у тях възвишените духовни сили (които се намират у всеки човек). Тогава енергията им ще се изразходва по правилен начин. Некои пък ученици се наказват за идеен живот. Съвсем фалшиво е да се наказва ученика за идеен живот.
Искат да изкоренят
идеите
с преследването им.
Но тези идеи са вътре в сърцето. А над сърцето и душата училището нема власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява. Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените идеи. Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите.
към текста >>
Но тези
идеи
са вътре в сърцето.
Тези ученици не трябва да се наказват, а трябва да се събудят у тях възвишените духовни сили (които се намират у всеки човек). Тогава енергията им ще се изразходва по правилен начин. Некои пък ученици се наказват за идеен живот. Съвсем фалшиво е да се наказва ученика за идеен живот. Искат да изкоренят идеите с преследването им.
Но тези
идеи
са вътре в сърцето.
А над сърцето и душата училището нема власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява. Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените идеи. Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите. Днес най-много харесват тези ученици, които не се проявяват нито в буйство, нито в идеен живот.
към текста >>
Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените
идеи
.
Съвсем фалшиво е да се наказва ученика за идеен живот. Искат да изкоренят идеите с преследването им. Но тези идеи са вътре в сърцето. А над сърцето и душата училището нема власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява.
Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените
идеи
.
Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите. Днес най-много харесват тези ученици, които не се проявяват нито в буйство, нито в идеен живот. Но тези ученици са най-пасивни, с най-малко душевна енергия. Стане някоя простъпка от някой ученик. Веднага се назначава комисия.
към текста >>
Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат
идеи
и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума.
Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл“, год. I, кн. IV, в статията „Влиянието на природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини.
Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат
идеи
и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума.
Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и безпокойствията й“. Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 година се обявява общоевропейската война.
към текста >>
Дълбоки
идеи
и чувства събуждат картините му в душата на зрителя.
Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене.
Дълбоки
идеи
и чувства събуждат картините му в душата на зрителя.
Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека. Некои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата,
идеите
, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества.
7. XII. 1923 г. Попово Мистична алхимия Sedir. Откъслеци I. Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз.
Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата,
идеите
, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества.
Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото. От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и идеите. Напротив! Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен. А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада. Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия.
към текста >>
От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и
идеите
. Напротив!
Попово Мистична алхимия Sedir. Откъслеци I. Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз. Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества. Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото.
От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и
идеите
. Напротив!
Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен. А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада. Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия. Защото всичко си има своя край. Ако една наука или изкуство се раждат, то значи, че те и ще умрат.
към текста >>
Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия
идеи
, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно.
За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс. Това същото е и със сърцето: то ще може да различава духовните качества на храната, която възприема отвън, само дотолкова, доколкото то постоянства и е енергично в режима на пречистването си. Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме.
Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия
идеи
, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно.
Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог.
към текста >>
Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите
идеи
.
Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет.
Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите
идеи
.
Но да ги не мразим: това са служители, старци вече, но те са били скъпи служители. Всичко в нас е в движение, всичко у нас е временно, всичко отхожда. Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила, на която са способни нашите мускули, мисли и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края на цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ на вярата, в обаянията на която звучи Словото на Отца. Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.
към текста >>
Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени
идеи
.
Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания.
Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени
идеи
.
От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния.
към текста >>
Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на
идеите
.
Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт. Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор. Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава.
Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на
идеите
.
Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности. Но най-напред аз бих желал да отбележа известни неизследвани или малко изучени способности, метапсихическите способности, според твърде сполучливия израз на професор Шарл Рише.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вместо него,
идеите
, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.
— се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
Вместо него,
идеите
, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.
Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели.
към текста >>
Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните
идеи
са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод.
Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си.
Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните
идеи
са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод.
Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа. *· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на гръцки може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай; уважавай клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела. Очистване Почитай родителите си и които са родени най-близо до теб.
към текста >>
Ако възпроизвеждам тоя пасаж, то е просто за да напомня, какви грижи трябва да положим, за да не пренебрегваме нищо в стремежа си да постигнем, без спънките, създавани от предвзети
идеи
, определянето на това, което е истинско, на реалното добро, в психичните явления.
VI) Свръхнормални способности на душата, непознати или малко изучени, които доказват независимото й съществуване от материалния организъм Предчувствия. Откровения. Предвещания. Усещания насъне. Тайнствени позиви. Това писмо съдържа по-нататък цяла дисертация по хиромантията, която не можем тук да разгледаме.
Ако възпроизвеждам тоя пасаж, то е просто за да напомня, какви грижи трябва да положим, за да не пренебрегваме нищо в стремежа си да постигнем, без спънките, създавани от предвзети
идеи
, определянето на това, което е истинско, на реалното добро, в психичните явления.
Сарсей бе толкова по- любезен с предаването ми на това писмо, че сам той не вярваше никак на тия явления. При все това, те са толкова многобройни и толкова неотразими! Нека не ги пренебрегваме вече. Трябва да се констатират и разглеждат свръхнормалните способности на душата. Но това не е всякога лесно.
към текста >>
Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред
идеите
на старата метафизика и думите, с които тя се изразява.
Действителното съществуване на човешката душа се открива чрез освидетелстването на душевните способности, които не могат да се припишат на материята и които ние далеч още не сме изучили. Човекът още не познава истинската си природа. Той е надарен с едва подозирани способности, които неговата постепенна еволюция ще развие. Школите на класическото образование са вървели по крив път. Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване.
Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред
идеите
на старата метафизика и думите, с които тя се изразява.
Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея. Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Или, казано с други думи: първите
идеи
— отвесните — те са общочовешките
идеи
, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света.
Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
Или, казано с други думи: първите
идеи
— отвесните — те са общочовешките
идеи
, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света.
Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа.
към текста >>
Сега да пристъпим към обяснение на вложените
идеи
в тоя митически разказ.
И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“.
Сега да пристъпим към обяснение на вложените
идеи
в тоя митически разказ.
Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
към текста >>
Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до
идеите
.
Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип.
Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до
идеите
.
Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа.
към текста >>
Чрез размяната на
идеите
си духовните работници се разбират и взаимно си помагат за успеха на делото.
Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина. Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение. Без международни договори, нападателни и отбранителни съюзи или всевъзможни конференции с много трясък и шум, но без никакъв резултат за всеобщия мир и благоденствие — практика на управниците и политиците в съвременните държави — духовното движение се засилва чрез общността на божествените истини, на които безкористно служат дейците от всички страни. Устното и печатното слово е един от най-мощните фактори на това движение.
Чрез размяната на
идеите
си духовните работници се разбират и взаимно си помагат за успеха на делото.
И ние сме приятно изненадани, като виждаме да се появяват статии от Все мирна Летопис преведени на чужди езици и поместени в европейските списания. Така в кн. 3 за месеците май — юни т. г. на италианското списание Mondo Occulto, орган на „Международното Психическо Дружество“, е публикувана нашата статия: „Разумните сили в живата природа — Разумно- стта, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон“ (кн. III от год· Ш на .Всемирна Летопис“).
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите
идеи
, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага.
Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна.
Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите
идеи
, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага.
Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество.
към текста >>
Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните
идеи
за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага.
Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните
идеи
за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него.
към текста >>
Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите
идеи
се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело.
По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите.
Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите
идеи
се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело.
За сега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство.
към текста >>
Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени
идеи
, към духовното, което иска да осъществи.
„Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“. „Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“.
Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени
идеи
, към духовното, което иска да осъществи.
Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата. Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“. Силите на благоговението са лъчи.
към текста >>
И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените
идеи
на доброто, истината и красотата.
„Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“. Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи. Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители.
И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените
идеи
на доброто, истината и красотата.
Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“. Силите на благоговението са лъчи. под чието влияние порастват най-красивите цветя в детската душа! Любовта — най-важен възпитателен фактор — Новото училище — братско общежитие „Възпитанието на ума трябва да се почне с развитието по-рано на милосърдието и любовта, за да бъде умът насочен правилно.“ — Дънов. „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която може да възпитавате.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните
идеи
на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите.
Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина. Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща.
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните
идеи
на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите.
Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек.
към текста >>
Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите
идеи
, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.
Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си.
Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите
идеи
, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.
(Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дали ние си служим с материята тъй, както живописецът си служи с боите, или скулпторът с камъка — за да се изразим в разбираема форма и така да предадем
идеите
ни на другите и да реализираме схващанията си във въплътена форма?
Много се знае за тази страна на нещата, но съществената част на процеса още не ни е позната. Биологически, ние не знаем дали като енергия и материя ние продължаваме да съществуваме. Биологията не ни казва, дали нашата личност е само един simulacrum — едно изчезващо временно проявление или тя е една основна реалност. Дали нашите спомени са складирани само в мозъка, така че когато той се разруши, те всички изчезват и ние преставаме да съществуваме? Или пък паметта, характерът, разположението, склонността, интелигентността, волята, принадлежат на някоя друг вид вселена, която е независима от материята и която само взаимодейства с материята за известно време, като че ли за да извлече полза от конфликтите и борбите с чуждите, неумолими и, въпреки това, послушни процеси?
Дали ние си служим с материята тъй, както живописецът си служи с боите, или скулпторът с камъка — за да се изразим в разбираема форма и така да предадем
идеите
ни на другите и да реализираме схващанията си във въплътена форма?
Ако е тъй, ние ще можем отсега нататък да постигнем много повече, като посрещаме и побеждаваме мъчнотиите и като боравим с материята както желаем. Може някой да каже, че ние не знаем, дали по този начин си служим и господстваме над материята, или ние сме напълно зависими от нея за нашето съвършено съществуване и че без нея сме нищо. Обаче, някои от нас знаят, и всички биха могли да знаят, ако проучат фактите. Няма нужда да се спекулира по тая материя. Може да се аргументира, както често се е правело, в подкрепа на учението за преживяването, че е напразно и обезсърчително да се предполага, какво всички човешки постижения са плод навременен спорт и че те нямат във вселената по-трайна стойност от тревата на полето.
към текста >>
И после: как може притежателят на
идеите
да ни предаде своите знания?
Първо, че нашите сетива може да не са единственото средство за възприемане. Поети и светии твърдят, че са имали вдъхновения, които са им дошли, без да знаят как и от къде. Нека не отхвърляме техния завет на теоретическа и разумна основа, но да се потрудим да узнаем от тях фактите, основани на техния опит. Вдъхновението, при все че не се получава чрез сетивата, може да бъде реалност. А и в по-низките полета, откритието на опитната телепатия — факт неоспорим, без догматизиране в каквато и да е теория — сочи, че умът може да се съобщава с друг ум без материални средства.
И после: как може притежателят на
идеите
да ни предаде своите знания?
Ако той не говори, нито пише, нито телеграфира, ние, невдъхновените хора, не ще можем узна нищо за неговите мисли или опитности. Някой материален организъм трябва да се използва, ако се иска нашите сетива да добият впечатления. Безспорно, това е така. Същото са разбрали и заминалите, които са били на едно по-низше поле на вдъхновение. Когато искат да ни предадат нещо от това поле, те трябва да ни го предадат чрез някакво средство.
към текста >>
Като знаем горното, ще можем да схванем
идеите
на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1).
Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма, тя действа на душата аналогично на съответната й музикална хармония. Тогаз душата се намира, така да се каже, под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му.
Като знаем горното, ще можем да схванем
идеите
на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1).
Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
който е прахосал своя капитал от светли
идеи
и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните.
Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е.
който е прахосал своя капитал от светли
идеи
и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните.
Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството.
към текста >>
Съвременните теории,
идеи
и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна.
която стои под материята. Материята може да се разложи, тогава, на по-финни състояния или условия. Както .има степени над степени материя, простиращи се от най-гъстите твърдости до най-финните и най-редките газове, и още по-нататък до електрическата материя, така може да се приеме, че вселената, по отношение на своята външност, е изградена от това основно вещество. Също би могло да се приеме, че материята, в нейната същност, е крайно неразрушима. Защото, когато цялата материя се разложи на своите атоми, не може да се каже, че тя е престанала да съществува, ако и да е престанала да бъде видима.
Съвременните теории,
идеи
и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна.
Опитите са доказали, че енергията, складирана вътре в атома, би могла да бъде освободена чрез един вид спукване на стената му или на външната му обвивка. Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще.
към текста >>
Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските
идеи
за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата.
В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2). Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста. Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря. Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“.
Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските
идеи
за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата.
Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все. В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята).
към текста >>
Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички
идеи
на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа.
Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все. В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята).
Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички
идеи
на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа.
Последният на свои ред се изменя и постепенно става по-малко финен или, ако може да се употреби тази дума, по-гъст и не само че „слиза“ в материята, но при най-низшето състояние действително става или даже е материя. С други думи, има една вечна и Неограничена Реалност — Бог. Тая Реалност, виждайки, че или причинява привидността на материята с живота, като нейна въодушевяваща Сила, или в действителност е сама противоположност на себе си, трябва да има вътре в себе си една Сила за произвеждане на противоположности, за да раздели единството и, въпреки това, да доведе в съотношение произведените противоположности. Тогава може да се каже, разглеждайки това състояние, което е предшествало появата на нещата, че Бог е Абсолютен, Той е Всичкото и понеже е Всичкото, включва всека идея и всяка възможност, като ги държи, както си е в същност, в разреденост, т. е. в потентност.
към текста >>
Подчертаните думи показват
идеите
, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии.
. . както в християнската религия . . . Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“.
Подчертаните думи показват
идеите
, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии.
Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта.
към текста >>
3) Даже и през тъй наречените „Тъмни векове“ тия
идеи
никога не са били изгубени, при все че са били предавани по тайнствен начин само на малцина в алхимическите творби и по друг начин.
___________________________________ 1) Вж. „Всемирна летопис“, год. II, кн. 10, статията: „Тайната на Кеели“. 2) Трудно е да се избегне общоупотребителното „Той“, понеже Бог не е нито мъжки, нито женски.
3) Даже и през тъй наречените „Тъмни векове“ тия
идеи
никога не са били изгубени, при все че са били предавани по тайнствен начин само на малцина в алхимическите творби и по друг начин.
Това са ученията, които някои вярват, че са били разпространявани от розенкройцерите. Роберт Флъд - „един английски розенкройцер“, както е наречен в книгата „Розенкройцерите“ от Харгрейв Дженингс, е изказал тия идеи при царуването на Яков I малко по-ясно, отколкото повечето писатели през онзи период. Той казва, че библейският разказ за творението не трябва да се взема буквално, но метафорически, че в Началото два първични принципи са произлезли от Отца. Той ги нарича „Светлина и Тъмнина“ или Форма и Идея и Материя или Пластичност. Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“.
към текста >>
Роберт Флъд - „един английски розенкройцер“, както е наречен в книгата „Розенкройцерите“ от Харгрейв Дженингс, е изказал тия
идеи
при царуването на Яков I малко по-ясно, отколкото повечето писатели през онзи период.
II, кн. 10, статията: „Тайната на Кеели“. 2) Трудно е да се избегне общоупотребителното „Той“, понеже Бог не е нито мъжки, нито женски. 3) Даже и през тъй наречените „Тъмни векове“ тия идеи никога не са били изгубени, при все че са били предавани по тайнствен начин само на малцина в алхимическите творби и по друг начин. Това са ученията, които някои вярват, че са били разпространявани от розенкройцерите.
Роберт Флъд - „един английски розенкройцер“, както е наречен в книгата „Розенкройцерите“ от Харгрейв Дженингс, е изказал тия
идеи
при царуването на Яков I малко по-ясно, отколкото повечето писатели през онзи период.
Той казва, че библейският разказ за творението не трябва да се взема буквално, но метафорически, че в Началото два първични принципи са произлезли от Отца. Той ги нарича „Светлина и Тъмнина“ или Форма и Идея и Материя или Пластичност. Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното.
към текста >>
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните
идеи
, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност.
По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да.
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните
идеи
, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност.
В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
към текста >>
Една от важните
идеи
, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите.
Тая статия е важна в туй отношение, че засега практическото приложение на окултизма. В нея най-напред се изтъква хаосът, който царува днес в архитектурата, защото всички традиции са катурнати. И какво показва туй, пита се той, дали раждане на нещо ново или упадък. И отговаря: това е интуитивно търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека. Защото всяка културна епоха носи своята архитектура.
Една от важните
идеи
, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите.
Чрез нея това, което съществува в пространството, почва да съществува и във време. Напр. капителите по стълбовете в Гьотеанум имат такива изваяни орнаменти, че всеки капител се получава от предидещия с някои видоизменения. Тъй че тук като че ли имаме един капител в разните фази на своето развитие. Тези капители символично ни представят фазите в развитието на човешкото съзнание в миналото и бъдещето. Принципът на метаморфозата е изразен и в други части на Гьотеанум.
към текста >>
Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи
идеи
, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история.
Най-после били евритмизирани стихове от Гьоте и др. В. „Nurnberger Neueste Nachrichten“ дава много благоприятен отзив за изпълнението и изобщо за евритмията. Нещо за окултно-педагогическата конференция в Илклей (Англия) през август 1923 г. Лондонският в „The Morning Post“ пише по този повод с дата 6.VIII. с. г. „Учители и възпитатели, принадлежащи на 16 народности, се събраха в Илклей на 14-дневна конференция, за да чуят курса на Д-р Щайнер върху възпитанието и духовния живот на днешното време и след това да разменят мисли по това.
Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи
идеи
, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история.
Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството. Борец, стоящ в първите редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р. Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско училище, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини.
към текста >>
Преди около една година се състоя конференция в Оксфорд,дето Д-р Щайнер изложи своите педагогически възгледи, и толкоз голямо беше въодушевлението на слушателите, че се реши основаването на общество, което да работи за приложение в практиката на изложените от Д-р Щайнер
идеи
.
Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството. Борец, стоящ в първите редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р. Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско училище, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини.
Преди около една година се състоя конференция в Оксфорд,дето Д-р Щайнер изложи своите педагогически възгледи, и толкоз голямо беше въодушевлението на слушателите, че се реши основаването на общество, което да работи за приложение в практиката на изложените от Д-р Щайнер
идеи
.
Обществото, известно под името „ Възпитателен съюз за. реализиране на духовни ценности“, свика тая конференция в Илклей.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни
идеи
, които деморализират и разстройват обществото и народа?
Той е основата и оправданието на болшевизма, за който аспирират и конспирират „учените“ материалисти. Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“!
При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни
идеи
, които деморализират и разстройват обществото и народа?
Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си.
към текста >>
Подобни
идеи
не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти.
Наистина, при по-висшите стадии на еволюцията, когато физическите състояния на живота са били преминати, те не се раждат като мъж и жена, но като приятели. Най-високата хвала на съпруга си, която някоя вдовица може да изкаже, е да извика всред своите хълцания: „Той гледаше на мене по-малко като съпруга, отколкото като приятелка“, и това е най-съвършения тип от благородно приятелство, такъв какъвто бе между Орест и Пилада, между Тенисон и Халам (син на Тенисон), и чрез което висшата еволюция се най-добре символизира. Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-възвишена мъжка форма. Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки.
Подобни
идеи
не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти.
Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество.
към текста >>
без ваше знание, скришно може би от вас, пак ще се заинтересува от разни
идеи
: философски, морални, религиозни, научни, художествени и пр.
Той е необходим. защото отговаря на характера на този период от живота на ученика (от 14 до 21 година). Той е нужен за правилното развитие на силите му през този период. Ако през този период няма висш идеен живот (стремеж да се живее за висши идеали, копнеж да се работи за един живот на красота, хармония, разумност), тогаз душевните сили могат да се развият в криво направление. Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той.
без ваше знание, скришно може би от вас, пак ще се заинтересува от разни
идеи
: философски, морални, религиозни, научни, художествени и пр.
и ще търси отговор на въпроса за пренареждане живота на разумни основи. През този период младежът живее в мира на идеите. През него той ще върши и практическа работа, за да развие известни страни на своята природа и за да не се отдалечи от живота, но тая практическа страна трябва да се свърже с идейния живот. Работата му трябва да бъде на идейна почва, тя трябва да бъде като израз, последствие на. идейния му живот.
към текста >>
През този период младежът живее в мира на
идеите
.
Той е нужен за правилното развитие на силите му през този период. Ако през този период няма висш идеен живот (стремеж да се живее за висши идеали, копнеж да се работи за един живот на красота, хармония, разумност), тогаз душевните сили могат да се развият в криво направление. Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той. без ваше знание, скришно може би от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи: философски, морални, религиозни, научни, художествени и пр. и ще търси отговор на въпроса за пренареждане живота на разумни основи.
През този период младежът живее в мира на
идеите
.
През него той ще върши и практическа работа, за да развие известни страни на своята природа и за да не се отдалечи от живота, но тая практическа страна трябва да се свърже с идейния живот. Работата му трябва да бъде на идейна почва, тя трябва да бъде като израз, последствие на. идейния му живот. В горните класове, казва Д-р Щайнер, по чисто научен път вече ще се изтъкват фактите, които говорят за духовното разбиране на живота. Така ще дойде ученикът до научно обосноваване на духовното разбиране на живота.
към текста >>
на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в
идеите
, вложени в него.
Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр. в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки. От друга страна, казва един Учител, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр. този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр.
на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в
идеите
, вложени в него.
И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“. Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите идеи са конкретни, въплътени в образи и действия. Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“.
към текста >>
И тези
идеи
ще дадат мощен духовен импулс.
в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки. От друга страна, казва един Учител, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр. този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него.
И тези
идеи
ще дадат мощен духовен импулс.
Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“. Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите идеи са конкретни, въплътени в образи и действия. Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“. Какъв тласък към идеен живот ще роди това в тях!
към текста >>
Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите
идеи
са конкретни, въплътени в образи и действия.
В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“.
Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите
идеи
са конкретни, въплътени в образи и действия.
Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“. Какъв тласък към идеен живот ще роди това в тях! Великите произведения на миналото и настоящето — не е важно да ли са научни или художествени — трябва да бъдат преживени от юношата през този период. Но не само като неща исторически, които трябва да се запомнят, но за да оживеят в човека духовните истини, които те съдържат. И така, основната характеристика на средното училище трябва да бъде идейния живот.
към текста >>
Това показва неясността, която съществува за различните
идеи
на Троичността, а особено когато се мисли антропоморфически.
Летопис“, год. IV кн. 1. Амин, ключът на вселената Девствената майка на вселената От Леонард Босман (Продължение от кн. VI) Една стара проповед за Св. Троица, цитирана от Харгрейф Джекингс в прочутото му съчинение Розенкройцерите, съдържа следната чудновата заповед: при смъртта на някой мъж камбаните трябва да бият три пъти, когато става погребението му, като служба на Троицата, а на някоя жена, която била второто лице на Троицата, камбаните трябва да бият два пъти“.
Това показва неясността, която съществува за различните
идеи
на Троичността, а особено когато се мисли антропоморфически.
При туй, това не е едно изолирано твърдение, защото схващането, че първичната Троичност включвала един женски принцип, личи даже и в Еврейската енциклопедия на Функ и Вагнал (статията: „Троичност“), дето се казва, че Светият Дух се смятал от мандианците за майка на Месия, а също и че думата Дух, на еврейски — Руха, има женско окончание. Същата статия напомня вечните препирни между евреите и християните за значението на Троичността, за които следващата извадка от Нахманидес, цитирана в неговата Енциклопедия, е един добър пример: „Отец Паола ме запита в Герона дали вярвам в Троичността. Аз му казах: „Какво е Троицата; дали три големи човешки тела съставляват божеството? “ — “Не“. „Или има ли три етерни тела, също такива както душите, или има ли три ангела?
към текста >>
Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете
идеи
се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях.
Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена.
Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете
идеи
се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях.
но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието. Следов., тая сила тук се описва като Отношение, което преди творението е разделяща сила, а след творението стана обединителна сила.
към текста >>
В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите
идеи
за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации.
Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт.
В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите
идеи
за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации.
Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял.
към текста >>
Необходимо е да се разберат всичките тия
идеи
, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум.
Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария.
Необходимо е да се разберат всичките тия
идеи
, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум.
По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно. Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е. така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини.
към текста >>
При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите
идеи
и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота.
Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти дървото на религиозния живот. Нека това бъде нашия копнеж и единственото ни стремление“. Обаче, научаваме се, че г. Сабино Ринелла, тоя светъл ум, служител на истината и доброто, който е една. от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство.
При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите
идеи
и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота.
* * * На вниманието на българското учителство. В тази книжка четците ни ще намерят ценната статия на добре известния педагогически деец у нас, г.Цв. Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“. В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието. С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и
идеи
, окултистът работи колективно и индивидуално.
Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята!
В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и
идеи
, окултистът работи колективно и индивидуално.
Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво.
към текста >>
Да разгледаме тези
идеи
в обратен ред.
Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира. Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . . Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл.
Да разгледаме тези
идеи
в обратен ред.
Въображението произлиза от думата образ, картина, форма — латинското imago, което на свой ред е произлязло от старосемитския корен mag. М а с о н произлиза от латинското mass, което значи отливане, формиране т. е. строене; но и тази дума mass, вследствие различните изменения, на които е била подложена думата mag, е произлязла от същия корен. От това е ясно, че в старата идея се е съдържало много малко различие между понятието да се създава картина в ума или пък тая мислена картина да се въплътява външно в камък. От тоя факт следва, че и днес би трябвало да съществуват ментални масони (като таен орден) и зидари, които работят за практически цели.
към текста >>
От началото
идеите
и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях.
Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите. И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение. Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем.
От началото
идеите
и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях.
Сега това не е така. Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума.
към текста >>
Техните
идеи
, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език.
Техните
идеи
, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител. В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите. Думите са имали само едно и то напълно очевидно значение.
към текста >>
Не трябва да се занимава с отвлечени принципи и
идеи
, а с образи.
Ето защо художественият елемент, т. е. изкуството, трябва да стане център или изходна точка на цялото обучение през този период. Логическото мислене се развива усилено след 14 година. Ето защо на ума не трябва да се действа направо преди 14 година, а само косвено: чрез целесъобразна дейност, образи, ритъм, музика. През този период детето всичко преживява в образи.
Не трябва да се занимава с отвлечени принципи и
идеи
, а с образи.
Това се отнася както при научното възпитание, така и при моралното възпитание. Трябва да му се говори винаги картинно и с приказки. Фантазията е особено активна у детето през този период. Ето защо чрез художествени приказки ще се действа на тая страна на душата. Ритъм и умора Друго основание в полза на художествения елемент: умората е в свръзка с нервно-сетивната система (главата) и храносмилателно-двигателната, а ритмичната система не се уморява.
към текста >>
Колко мощно говори тя на човека и буди у него
идеи
и висши естетични чувства!
Един Учител2). Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката. По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония.
Колко мощно говори тя на човека и буди у него
идеи
и висши естетични чувства!
Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това! Понеже детето ще работи всред природата, то ще има постоянно случай да приема тези красиви образи в себе си. Всеки миг от дейността му всред природата ще се свързва с незабравими спомени.
към текста >>
От друга страна, всичкото това преподаване трябва да бъде пълно с живи, художествени образи, картини, а не трябва да съдържа никакви отвлечени
идеи
и закони.
и тези сили ще се прелеят в него .и ще го обновят както телесно, така и духовно, ще събудят у него нови импулси. Детето трябва да създаде при рисуването и нови форми от себе си, т. е. да продължи работата на природата. Така, детето ще се яви като творец, и това е от важен възпитателен характер. Работата на детето всред природата може да бъде изходна точка за обучението и по всички други предмети: геометрия, смятане, география, история, чужди езици.
От друга страна, всичкото това преподаване трябва да бъде пълно с живи, художествени образи, картини, а не трябва да съдържа никакви отвлечени
идеи
и закони.
Колко красиво напр. може да се вмъкне художествения елемент при изучаването на геометрията и при това пак във връзка с дейността на детето всред природата! Ще се чертаят от децата разни фигури чрез собствено творчество като се изхожда от формите, които то среща в природата: формите на цветята, листата дърветата и пр., като ги видоизменява и комбинира по разни начини. В фигурите, които чертае, ще има симетрия, ритъм. Също така то ще моделира тези форми.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По този начин мислите,
идеите
, се превождат просто външно в известен ред красиви движения.
Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим.
По този начин мислите,
идеите
, се превождат просто външно в известен ред красиви движения.
Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло.
към текста >>
2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни
идеи
и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен.
Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили. По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея. С това се постигат два резултата: 1) Музиката влияе сама по себе като музика.
2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни
идеи
и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен.
На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика. ___________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА П. Г. Пампоров Основните задачи на учителя (Реферат, четен през м.
към текста >>
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на
идеите
, на възвишените чувства и действия.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на
идеите
, на възвишените чувства и действия.
Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
към текста >>
Обаче, мъчно е да се изразят
идеи
, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени.
VII) Преди да обясним значението на думата Амин, трябва да направим некои предварителни бележки. Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума. Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр. не ще допринесе много на четеца, който знае, колко свещена е станала тя чрез употреблението й като един звук на сила и потвърждение.
Обаче, мъчно е да се изразят
идеи
, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени.
В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори.
към текста >>
н., са били първоначално рисунки, представляващи известни
идеи
и звукове.
По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т.
н., са били първоначално рисунки, представляващи известни
идеи
и звукове.
Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук.
към текста >>
За да не би да се стори странно на четеца, че такива
идеи
се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува.
Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици.
За да не би да се стори странно на четеца, че такива
идеи
се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува.
„Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано. Това е твърде важно потвърждение на възгледите, представени тук, и може да бъде добре посрещнато от ония, които търсят авторитети. Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят.
към текста >>
различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни
идеи
и са наречени с имена, които символизират тия
идеи
.
Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче.
различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни
идеи
и са наречени с имена, които символизират тия
идеи
.
Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане.
към текста >>
е в началото на много думи, изразявайки тия
идеи
, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам.
Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр.
е в началото на много думи, изразявайки тия
идеи
, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам.
В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А.
към текста >>
Термините и
идеите
, които ние обикновено свързваме с тях, се изменят с вековете, в които живеем.
Човешкият ум така е потопен във феномените на Природата, които са само обвивки, че не вижда истинското тайно значение и реалностите, скрити под материалните одежди. Преди всичко, ние искаме да отбележим значението на думите, които влизат в състава на нашия предмет, т. е. думата Алхимия, после да дадем кратък преглед на нейното физическо съответствие — Химията и нейния духовен двойник — Алхимията. „АЛ“ ( или Ел ) и „КИМИЯ“ са думи арабско египетски, които вместват в себе си много повече отколкото се струва на пръв поглед. Те имат значение твърде различно от туй, което обикновено им дават учените умове.
Термините и
идеите
, които ние обикновено свързваме с тях, се изменят с вековете, в които живеем.
Същото е станало и с термините, от които е произлязла думата Алхимия. Ще се постараем да проникнем под черупката на простото значение, в което лингвистическото употребление и условност са облекли тази дума и която, с течението на вековете, е станала само една ръжда на разложено пустословие — и ще се опитаме да освободим от там живия зародиш, който е погребан вътре. Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума. Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия.
към текста >>
“ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите
идеи
и открития на физическата наука по тези интересни въпроси.
Това е именно старата Алхимия. Само тя една може научно да отговори и да осветли тия въпроси. Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук! Тука е възможния за тебе предел. Края на материалната нишка е постигната и ако ли ти не можеш да я свържеш с нишката на следния план, то твоите изследвания трябва да се спрат тук!
“ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите
идеи
и открития на физическата наука по тези интересни въпроси.
Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи. Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи!
към текста >>
С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните
идеи
, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).
Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните
идеи
, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).
Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год.
към текста >>
Би ли било желателно разпространението на
идеите
на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано?
В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).
Би ли било желателно разпространението на
идеите
на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано?
Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. III, се „доказва“ че натрупалите се войници и обози в северна Франция през европейската война изместили центъра на тежестта и оста на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско земетресение.
към текста >>
Едно интелигентно същество излага своите
идеи
, които ни привличат поради своята оригиналност и дълбочина.
Хората се завладяват взаимно като от някоя невидима сила. И очарованието расте всеки ден. Тази радост, пълна с приятност, не се подчинява на времето. Умствената любов действа друго яче. При нея влечението не почива върху никакво чувство.
Едно интелигентно същество излага своите
идеи
, които ни привличат поради своята оригиналност и дълбочина.
Изпитва се само едно удоволствие да се обменят мисли за взаимно осветление. Интелектуалната любов произтича, прочее, от общността на идеите. Г-н Анри Дюрвил е изложил по-нататък механизма на различните видове любов, като си е послужил с интересни фотографии. * * * Хипнотизация на животните. Известният германски хипнотизатор Бруно Бре е направил твърде любопитни опити с хипнотизиране на животни в зоологическата градина в Будапеща.
към текста >>
Интелектуалната любов произтича, прочее, от общността на
идеите
.
Тази радост, пълна с приятност, не се подчинява на времето. Умствената любов действа друго яче. При нея влечението не почива върху никакво чувство. Едно интелигентно същество излага своите идеи, които ни привличат поради своята оригиналност и дълбочина. Изпитва се само едно удоволствие да се обменят мисли за взаимно осветление.
Интелектуалната любов произтича, прочее, от общността на
идеите
.
Г-н Анри Дюрвил е изложил по-нататък механизма на различните видове любов, като си е послужил с интересни фотографии. * * * Хипнотизация на животните. Известният германски хипнотизатор Бруно Бре е направил твърде любопитни опити с хипнотизиране на животни в зоологическата градина в Будапеща. Първият сеанс е станал пред директора и научния персонал на градината и някои избрани зрители. Бре е заявил, че може да приспи всяко диво животно, и е започнал с един заек и неколко птици.
към текста >>
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите
идеи
и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности.
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите
идеи
и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>
И нима списание, което проповядва такива велики
идеи
за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
И нима списание, което проповядва такива велики
идеи
за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените
идеи
, които той зае от строителната мисъл на Р.
Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство, първоначално въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот. Въодушевлението, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р. Щайнер в Лондон, се изрази в бляскав резултат. В юни 1926 г. в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“.
Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените
идеи
, които той зае от строителната мисъл на Р.
Щайнер в Дорнах. Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати. Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер. Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията.
към текста >>
Като разгледа така всичките тия
идеи
, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ.
Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение. Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно.
Като разгледа така всичките тия
идеи
, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ.
Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство. Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел.
към текста >>
Еврейските имена и значения, свързани с буквите, са различни и при все това означават същите
идеи
.
29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен. Ако изследваме самата дума Амн буква по буква, значението й едва ли ще се измени. Тя е сродна още с Едното безгранично Всичко, но показва чрез буквите си, че реалното Едно е потенциално. Когато думата е написана Амн, А представлява пере или жезъл на власт, М — растящи стрели и Н — водна линия.
Еврейските имена и значения, свързани с буквите, са различни и при все това означават същите
идеи
.
Дали А-то се счита Алеф, Бик или Потенциална Сила, или като Перо или Орел (както по някога се е писало от египтяните), същата идея за есенциалната и потенциалната сила е там,както вече биде обяснена с оглед на Орела4). Перото или стрелата е също символ на тая скрита сила, невеществена и лека като перо, но без нищо реално или потентно. М, както и да се гледа, било като еврейски или египетски символ, е знак на извличане или пасивност, из която произтичат всички неща. Н-то, било като еврейското „риба“ или египетското „воден поток“, е очевидно един символ на изобилно производство, това, което е родено или изтича от един източник, М-то във връзка се отнася до Извора и Н-то — до потока, М-то — майката, а Н-то — синът. Тъй АМН представлява причинната и потенциалната сила (А), свързана на формативната и пластичната субстанция (М) и тия двете са прародителите на излъчването (Н), което се нарича Вселена, това, което се проявява след действието между Духа (А) и Субстанцията (М).
към текста >>
Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки
идеи
на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога.
Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога.
Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки
идеи
на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога.
Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за
идеите
и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа.
Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество!
Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за
идеите
и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа.
За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител. Това му помогнало да си уясни практически много педагогически принципи.
към текста >>
Но който проучи добре
идеите
му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие.
1901 година е важен момент в живота му: от тогаз почва да работи в полето на окултизма. Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди.
Но който проучи добре
идеите
му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие.
Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и интуиция. Гьотеанум В 1913 година дейността на Д-р Щайнер влиза в нова фаза: в периода на практическото приложение на идеите му. Като пръв опит в това направление е туряне основите на окултния университет „Гьотеанум“ в Дорнах, недалеч от Базел (Швейцария) през 1913 година. Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни.
към текста >>
Гьотеанум В 1913 година дейността на Д-р Щайнер влиза в нова фаза: в периода на практическото приложение на
идеите
му.
Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди. Но който проучи добре идеите му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие. Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и интуиция.
Гьотеанум В 1913 година дейността на Д-р Щайнер влиза в нова фаза: в периода на практическото приложение на
идеите
му.
Като пръв опит в това направление е туряне основите на окултния университет „Гьотеанум“ в Дорнах, недалеч от Базел (Швейцария) през 1913 година. Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни. От тогаз до днес „Гьотеанум“ играе важна роля в окултното движение в западна Европа. Той стана център на антропософското (окултното) движение.
към текста >>
Ще кажа няколко думи за основните
идеи
на Д-р Щайнер.
Методи на изследване Окултното движение, което ръководеше Д-р Щайнер, се нарича антропософско. Как превежда Д-р Щайнер думата „антропософия“? Непосветения би я превел криво. Тя трябва да се преведе, казва Д-р Щайнер, така: „мъдрост, нужна на човечеството за неговото повдигане“, а не „човешка мъдрост“, както някои твърдят. Окултните методи на изследване са опита и наблюдението.
Ще кажа няколко думи за основните
идеи
на Д-р Щайнер.
Свободата Свободата е главен елемент не окултизма. Д-р Щайнер още в първия период на своята дейност обосновал принципа на свободата в труда си: „Философия на свободата“. По-после той постоянно наблягаше на този принцип. Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение.
към текста >>
Д-р Щайнер и естествознанието Той още по-рано, преди да встъпи в окултното движение, в голямата си книга в два тома: „Развой на
идеите
в 19.
Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с тях. Д-р Щайнер казва, че за идването на новата култура е нужно вливане на духовни импулси във всички области на живота.
Д-р Щайнер и естествознанието Той още по-рано, преди да встъпи в окултното движение, в голямата си книга в два тома: „Развой на
идеите
в 19.
век“, разгледа обективно всички важни философски и научни идеи от края на 18 век до края на 19. (от Гьоте и Кант до Дарвин и Хекел). Той владееше онази висота на философията и науката, до която бяха достигнали най-великите учени в съвременната епоха. Но естествознанието изследва само външната страна на явленията. За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията.
към текста >>
век“, разгледа обективно всички важни философски и научни
идеи
от края на 18 век до края на 19.
Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с тях. Д-р Щайнер казва, че за идването на новата култура е нужно вливане на духовни импулси във всички области на живота. Д-р Щайнер и естествознанието Той още по-рано, преди да встъпи в окултното движение, в голямата си книга в два тома: „Развой на идеите в 19.
век“, разгледа обективно всички важни философски и научни
идеи
от края на 18 век до края на 19.
(от Гьоте и Кант до Дарвин и Хекел). Той владееше онази висота на философията и науката, до която бяха достигнали най-великите учени в съвременната епоха. Но естествознанието изследва само външната страна на явленията. За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията. Коренът на всички материални явления се крие в духовното, казва Д-р Щайнер, Духовното, казва той, не трябва да се изучва само но себе си, а в свръзка с живота.
към текста >>
май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на
идеите
си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско училище в Щутгарт (септември 1919 година).
Д-р Щайнер и медицината Той държа неколко курса пред лекари и студенти-медици в окултния университет „Гьотеанум“ по окултна медицина. Те видеха, какви широки перспективи разкрива окултизмът в медицината и въз основа на резолюцията, която взеха на края на един от курсовете, отвориха Терапевтическата клиника в Шутгарт, дето окултната медицина се прилага с успех при лекуване на разни болести. Д-р Щайнер и педагогиката Той още в 19... година напечати малкия си, но важен труд: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в който разви основните принципи на окултната педагогика. През 1919 година напечата втория си педагогически труд: „Три Лекции върху народното образование“ (държани в Щутгарт на 11. и 18.
май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на
идеите
си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско училище в Щутгарт (септември 1919 година).
Специална на Валдорфските учители държа в течение на неколко години много педагогическите курсове. Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година5). Други два педагогически курсове а държал в Англия; в Оксфорд през август 1922 година й в Илклей през 1923 година.
към текста >>
Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия
идеи
в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение.
За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци.
Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия
идеи
в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение.
Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна.
към текста >>
След това те защищаваха двете главни
идеи
на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение.
Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“.
След това те защищаваха двете главни
идеи
на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение.
Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество.
към текста >>
Първата от тези две
идеи
даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна.
Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение.
Първата от тези две
идеи
даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна.
Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето.
към текста >>
Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи
идеи
той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция.
той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой.
Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи
идеи
той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция.
Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия. Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество.
към текста >>
във французките списания по окултизма се дават много биографични сведения и характеристики за личността и
идеите
на тоя „обновител“ на окултизма във Франция.
След 2 часа от ставането му, получава телеграма, че на разсъмване баща му се поминал. Събрал Д-р Хранов. ВЕСТИ Една петдесет-годишнина. На 31 май т. г. са се навършили петдесет години от смъртта на знаменития французки кабалист Елифас Леви, чието светско име и презиме е било Алфонс-Луи Констан.
във французките списания по окултизма се дават много биографични сведения и характеристики за личността и
идеите
на тоя „обновител“ на окултизма във Франция.
Особено директорът и редакторът на списанието Le Voile d’ Isis, Пол Шакорнак и Пол Редонел, посвещават много статии в защита на Елифас Леви, който, не успял като журналист, е бил силно нападан приживе от съвременниците си, когато се е предал на изяснението на Кабалата и на Висшата Магия. Шакорнак го наричт „един от най-великите съвременни кабалисти“ и „могъщ маг“, а Виктор-Емил Мишле, един от живите писатели по окултизма, е написал твърде хвалебна характеристика за същия в юнската книжка на Le Voile d’ Isis, като предговор на книгата: Eliphas Levi. Le Renovateur de! Occultisme en France (1810—1875). Между съчиненията, написани от Елифас Леви, ще споменем най-капиталните: 1) Livre des splendeurs, 2) La clef des grands mystferes, 3) La science des esprits, 4) Histoire de la magie, 5) Les Mysteres de la Kabbale.
към текста >>
Естество-научните
идеи
проникват днешния човек.
Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси. Те проникват всички възгледи на съвременния човек.
Естество-научните
идеи
проникват днешния човек.
Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2). Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от
идеи
по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век.
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-възвишената наука, която хората можеха да добият. Там са ходили да черпят вдъхновение бъдещите реформатори: Орфей, Ликург, Питагор, Мойсей и дори, уверяват, ходил е и Христос. Когато Египет бе застрашен от чуждо нахлуване, мъдреците се свиквали на съвещание, за да спасят познатата наука; те решили да я поверят на играта, която много по-лесно се отдава да се разпространява без да всява подозрение и с изгледи да бъде запазена. Магесникът Хермес, от когото произхожда думата Херметическо, се нагърбил с тази задача, като издълбал върху 78 златни листа това, което днес се нарича играта на Таро, която и днес е особено разпространена в Испания и Югославия, а в Италия е чувствително намалена. Всеки лист е притежавал едно число, една буква и една фигура, които от себе си са представлявали загадка.
Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от
идеи
по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век.
От този грамаден източник на откритие е бил щастливо намерен ключът, чийто значение тук на кратко ще обясня; числото 78 е било разпределено в две групи — 22 по-големи загадки и 56 по-малки. Първата група е брояла точно 21 числени символи и прогресивно от 1 до 21, а другият лист е бил означен с 0. Смятайте: 21, т. е. 3 седморки, т. е. 3 — 7=1 (?
към текста >>
По асоциация на
идеите
ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети.
Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата. Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл. Вечния атрибут на това Начало те приписват на материята и по тоя начин са намерили архимедовата опорна точка. Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви. Както, когато материалистът гледа сянката на едно дърво или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на дървото и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети.
По асоциация на
идеите
ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети.
Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота.
към текста >>
На читателя се препоръчва да схване главните изложени тук
идеи
, и после да се опита да изрази своите собствени опитности н наблюдения относно живота в употребената тук терминология и да види, доколко въпросните
идеи
се осветляват чрез тия опитности и наблюдения.
IV, кн. 2. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун 1) Увод Тази книга за езотеричното учение относно пола се обръща най-напред към ония, които немат никакво окултно познание по предмета, но търсят с отворени умове сведения, които може да им помогнат да разрешат проблемите на живота. На тия лица може да се каже, като обяснение на тоя трактат, че всека раса има една традиционна тайна мъдрост, която никога не е ставала достояние на всички, но се е предавала устно и писмено на ония, които са смятани за достойни да я приемат. Това предание се простира назад по една непрекъсната линия до най-далечната древност, при което вадичките от разните расови предания се приближават една до друга, колкото по-вече наближават извора. Първият отдел от книгата е посветен на едно, кратко очертание на езоретичните доктрини изобщо, за да се разбере по-подробното изложение на техните учения относно пола.
На читателя се препоръчва да схване главните изложени тук
идеи
, и после да се опита да изрази своите собствени опитности н наблюдения относно живота в употребената тук терминология и да види, доколко въпросните
идеи
се осветляват чрез тия опитности и наблюдения.
Нека той размисли, че ако тия идеи са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства. Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както .
към текста >>
Нека той размисли, че ако тия
идеи
са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства.
Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун 1) Увод Тази книга за езотеричното учение относно пола се обръща най-напред към ония, които немат никакво окултно познание по предмета, но търсят с отворени умове сведения, които може да им помогнат да разрешат проблемите на живота. На тия лица може да се каже, като обяснение на тоя трактат, че всека раса има една традиционна тайна мъдрост, която никога не е ставала достояние на всички, но се е предавала устно и писмено на ония, които са смятани за достойни да я приемат. Това предание се простира назад по една непрекъсната линия до най-далечната древност, при което вадичките от разните расови предания се приближават една до друга, колкото по-вече наближават извора. Първият отдел от книгата е посветен на едно, кратко очертание на езоретичните доктрини изобщо, за да се разбере по-подробното изложение на техните учения относно пола. На читателя се препоръчва да схване главните изложени тук идеи, и после да се опита да изрази своите собствени опитности н наблюдения относно живота в употребената тук терминология и да види, доколко въпросните идеи се осветляват чрез тия опитности и наблюдения.
Нека той размисли, че ако тия
идеи
са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства.
Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както . всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва.
към текста >>
НАГОРЕ