НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
452
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез растителната храна се внася една обнова и
подмладяване
в организма.“ Учителя За да кажеш „б“, трябва преди това да си казал „а“.
произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна, ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба — израждане и унищожение. За да се спаси, тя преди всичко трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна.
Чрез растителната храна се внася една обнова и
подмладяване
в организма.“ Учителя За да кажеш „б“, трябва преди това да си казал „а“.
За да можеш да вървиш неотклонно напред в пътя на разумния, чистия и смисления живот, ти трябва да си направил първата стъпка, преставайки да тровиш душата си и тялото си с отровите, които месната храна съдържа. Има мнозина, които си мислят, че водят духовен, разумен и здрав живот, като продължават да се хранят с труповете на убитите животни. Това е голяма самоизмама! Колкото и силни духом и телом да сме, ние не можем да се отървем от оня елемент на нравствено и физическо разложение, който се съдържа в месната храна. С месото на животните, ние внасяме в себе си самата смърт.
към текста >>
Чрез растителната храна се внася една обнова и
подмладяване
на организма.
Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна.
Чрез растителната храна се внася една обнова и
подмладяване
на организма.
Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали. Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота.
към текста >>
2.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават
младежта
в дива омраза и сляп шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ.
Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого. Ако ни го дадат, добре. Не ни ли го дадат, ще чакаме. Зер, то си беше наше, но никой не ни е крив, сами станахме причина да го изгубим. А тези, които в деня на протеста срещу мирния договор, са държали всред София речи, че скоро ще дойде деня, в който ще се наредят под бойните знамена за освобождението ... и т.
н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават
младежта
в дива омраза и сляп шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ.
Защото никой здравомислещ човек не може да се съмнява, че всеки подобен опит ще бъде завършен с трета, много по-страшна национална катастрофа. Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него. Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила. Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи.
към текста >>
Истинската женитба е сдружаване между двама
млади
, за да работят идейно.
Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася в къщи и да храни жената; това не е женитба.
Истинската женитба е сдружаване между двама
млади
, за да работят идейно.
Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес! Жената не изпълнява своята работа, не изпълнява своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. По причина на тези криви разбирания, се явяват много нещастия. И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията.
към текста >>
3.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и
млади
и стари, Пред Твоите олтари!
Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония. Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи. Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига. Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията. Молитва под зеленото знаме PREGO SUB LA VERDA STANDARDO На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и
млади
и стари, Пред Твоите олтари!
Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
към текста >>
Сега всички хора казват: Да оправим
младото
поколение.
Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му.
Сега всички хора казват: Да оправим
младото
поколение.
Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот.
към текста >>
Нека оставим
младото
поколение само да се оправя.
Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение.
Нека оставим
младото
поколение само да се оправя.
Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй.
към текста >>
Ние вярваме, че в
младото
поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си.
Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя.
Ние вярваме, че в
младото
поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си.
Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване.
към текста >>
Младите
майки раждат глупави деца, а от
младите
бащи се раждат сприхави деца.
Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката.
Младите
майки раждат глупави деца, а от
младите
бащи се раждат сприхави деца.
Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия.
към текста >>
Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща
млад
и способен за работа, услуги и творчество.
А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме.
Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща
млад
и способен за работа, услуги и творчество.
Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва. И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва?
към текста >>
Като залюби, той се
подмладява
и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва.
Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество.
Като залюби, той се
подмладява
и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва.
И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва? А сега хората търсят един Бог извън живота.
към текста >>
4.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младите
момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав.
Младите
момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях.
към текста >>
5.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на
младежта
е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното.
Намираме се във важен политически момент: от ориентировката на масите зависи бъдещето на народе ни. А от по-голямата дейност, от по-здравите схващания, от по-голямото умение на ръководните лица, зависи кой ще увлече масите — кой ще води народа ни. Нека внимаваме, защото народите никога не с невинни и безотговорни за това, което ги постига. Както почти винаги до сега, така и днес, злото е по-активно. Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота.
Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на
младежта
е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното.
И едното и другото развитие трябва да стават едновременно. Само така от младите ще израснат всестранно развити, съвършени хора. И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете. Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата.
към текста >>
Само така от
младите
ще израснат всестранно развити, съвършени хора.
Нека внимаваме, защото народите никога не с невинни и безотговорни за това, което ги постига. Както почти винаги до сега, така и днес, злото е по-активно. Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота. Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното. И едното и другото развитие трябва да стават едновременно.
Само така от
младите
ще израснат всестранно развити, съвършени хора.
И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете. Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата. Защото чрез тоя труд учащите се ще се доближат до природата, ползвайки се от слънцето, от чистия въздух, и ще изучават нагледно живота на растенията, на животните. живота на цялата природа.
към текста >>
светъл ум, благородно сърце, силно и здраво тяло — ето кос трябва да бъде идеала при възпитанието и образованието, при развитие то и растежа на
младежта
!
Такива са законите на природата, законите на живота И тежко не това човечество, тежко на тия народи и държави. тежко на тия хора. чието образование. възпитание и развитие не е в съгласие с тия закони! Силен дух.
светъл ум, благородно сърце, силно и здраво тяло — ето кос трябва да бъде идеала при възпитанието и образованието, при развитие то и растежа на
младежта
!
Защото само така ще израснат като годни за разумен и творчески, за щастлив и свободен живот хора. Т. Ч. Словото на Учителя Братство и сестринство С разбраните страдания животът се удължава, а с неразбраните страдания животът се скъсява. Също така е и с радостта. С разбраната радост животът се удължава.
към текста >>
6.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едната носи зараза - това са известни енергии, които произвеждат горение в организма и по такъв начин нарушават равновесието на функциите и процесите, а има и друга прана, която възстановява равновесието на силите в организма и произвежда
подмладяване
.
В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на безсмъртието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане. Има два вида прана във въздуха.
Едната носи зараза - това са известни енергии, които произвеждат горение в организма и по такъв начин нарушават равновесието на функциите и процесите, а има и друга прана, която възстановява равновесието на силите в организма и произвежда
подмладяване
.
Това е именно жизненият еликсир. Той се намира във въздуха, светлината и водата. Но трябва да знаете, как да го отделяте оттам. Затова е необходимо да знаете, как да пиете водата, как да дишате въздуха и как да приемате светлината. Трябва да имате известни разположения за това, трябва да имате известни методи и начини, защото може да пиете вода, да дишате въздух и да приемате светлината, но да имате обратни резултати.
към текста >>
7.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не си ли още в мене, Лелена моя
младост
?
Никога добрите желания, помисли и дела не са биле изоставени от вниманието на небесните сили. Ти тръгни и иди при Бога. Недей очаква Бог да те търси. Човек се е загубил без волята на Бога и за това си непослушание сега, той трябва да Го потърси. Емануил Къде е човекът?
Не си ли още в мене, Лелена моя
младост
?
Не посещават ли ме тъги и сладка радост? Не се ли смея както в предишните години ? Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят?
към текста >>
Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И
млада
и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица.
Не посещават ли ме тъги и сладка радост? Не се ли смея както в предишните години ? Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят?
Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И
млада
и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица.
Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее. Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия.
към текста >>
8.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като влезе човек в това течение, той се
подмладява
, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства.
Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие.
Като влезе човек в това течение, той се
подмладява
, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства.
Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви. Пътят на такъв човек навсякъде е отворен. А когато скъса връзката си с това хармонично течение в природата, всички го изоставят и навсякъде има пречки и несполуки. Ако човек постоянно е във връзка с това хармонично течение в природата, той ще постигне последователно всичките си идеали - всеки на своето време. Такъв човек слуша гласа на Бога в себе си и за него една дума казана от Божиите уста струва повече, отколкото всичките богатства на света.
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
85) Сава Калименов Ромен Ролан към индийските
младежи
Против хазарта Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 86 - год. VI. Севлиево, 4 март, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Основите на братската задруга, (Продължение от бр.
85) Сава Калименов Ромен Ролан към индийските
младежи
Против хазарта Словото на Учителя.
Вътрешното ръководство на човека (По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.) Основите на братската задруга (Продължение от бр. 85) Духовните основи на Братската задруга се крепят върху балансирането, хармонирането на различните човешки характери, с техните различни навици, стремежи, потици. Не винаги може да се направи съвършен подбор на всички членове на задругата. Родени и откърмени от стария свят, израстнали всред него, ние всички носим по нещо от неговите отрицателни черти. Тия именно недостатъци са, които могат да ни опълчат едни срещу други, и да нарушат, за по-късо или за по-дълго време, хармонията в Братската Задруга.
към текста >>
Сава Калименов Ромен Ролан към индийските
младежи
Известният писател Ромен Ролан е отправил долното писмо към индийските
младежи
, поради това че част от тях се била увлякла във фашизма.
И тя, тази обединяваща идея, трябва да бъде нещо повече от материалното благополучие на задругата, макар че не изключва и него. Общият материален интерес няма достатъчна сила да свърже здраво и да обедини завинаги хората. Основната обединяваща идея в Братската задруга, в името на която се правят всички жертви и усилия, в името на която претърпяваме и прощаваме много неща на другите, в името на която сме се събрали да работим, това е идеята за служенето на целокупния живот, това е горещото желание да дадем и ние своя дял за подтикването на целия живот напред, това е волята да се живее и работи не лично за себе си, а за безкрайното единство на живота. В Братската задруга всички се събират да служат на една велика идея, да служат на Бога, на човечеството, на братята хора и на себе си, да осъществяват единството и така да подтикват живота напред. Идеята за служенето е най-здравата спояваща връзка, тя е оня духовен цимент, който ни обединява и свързва в едно цяло и който ни дава сила да вървим напред, творейки формите на новия живот.
Сава Калименов Ромен Ролан към индийските
младежи
Известният писател Ромен Ролан е отправил долното писмо към индийските
младежи
, поради това че част от тях се била увлякла във фашизма.
„Индийски младежи, драги другари ! Вие познавате моята привързаност към вашия народ и желанието ми да служа на каузата на нейната независимост. Позволете ми да отправя към вас един позив. Издигам своя глас срещу фашизма. В тоя момент последният протяга над вашата страна, както и над Америка и Европа, своите тигрови нокти.
към текста >>
„Индийски
младежи
, драги другари !
Общият материален интерес няма достатъчна сила да свърже здраво и да обедини завинаги хората. Основната обединяваща идея в Братската задруга, в името на която се правят всички жертви и усилия, в името на която претърпяваме и прощаваме много неща на другите, в името на която сме се събрали да работим, това е идеята за служенето на целокупния живот, това е горещото желание да дадем и ние своя дял за подтикването на целия живот напред, това е волята да се живее и работи не лично за себе си, а за безкрайното единство на живота. В Братската задруга всички се събират да служат на една велика идея, да служат на Бога, на човечеството, на братята хора и на себе си, да осъществяват единството и така да подтикват живота напред. Идеята за служенето е най-здравата спояваща връзка, тя е оня духовен цимент, който ни обединява и свързва в едно цяло и който ни дава сила да вървим напред, творейки формите на новия живот. Сава Калименов Ромен Ролан към индийските младежи Известният писател Ромен Ролан е отправил долното писмо към индийските младежи, поради това че част от тях се била увлякла във фашизма.
„Индийски
младежи
, драги другари !
Вие познавате моята привързаност към вашия народ и желанието ми да служа на каузата на нейната независимост. Позволете ми да отправя към вас един позив. Издигам своя глас срещу фашизма. В тоя момент последният протяга над вашата страна, както и над Америка и Европа, своите тигрови нокти. Не се оставяйте да ви подмами със своята котешка привлекателност!
към текста >>
... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие
младежта
и да измами заслепените народи.
Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога!
... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие
младежта
и да измами заслепените народи.
Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите! Защитете се! Мрежата на империалистическата диктатура в тоя час е надвиснала над народите в света. Нека застрашените народи си подадат ръка.
към текста >>
На вас,
младежи
, които сте техния авангард.
Всички борби занапред са на между народен план. Старият девиз на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един! " Всички от нас, всеки от нашите народи. — за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се!
На вас,
младежи
, които сте техния авангард.
предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма ! Ромен Ролан Против хазарта От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които справедливо предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст. Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството. При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини.
към текста >>
Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред
младежта
— са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството.
Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма ! Ромен Ролан Против хазарта От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които справедливо предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст.
Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред
младежта
— са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството.
При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон. Словото на Учителя Вътрешното ръководство на човека Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме?
към текста >>
10.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само така
младия
човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита.
„Прави всякога най-възвишеното, на което си способен“, но одобрение и похвали не очаквай. Върви напред: не прибързвай, нито закъснявай. „Полека бързай“ казва народната мъдрост. Преди да почнеш нещо. обмисли го добре, но вземеш ли решение, следвай го неотклонно.
Само така
младия
човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита.
Както златната монета не губи стойността си, тъй и хората с характер всякога и всякъде са полезни. Само така. всички поотделно, ще създадем ония солидни основи, на които единствено ще се опре. положи и изгради новото, което иде. Доброто, положителното, което съгражда и осмисля живота, всякога е плод на дълги, съзнателни и системни усилия.
към текста >>
Младите
стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н.
Това се забелязва особено след като започна своя живот „Братската задруга“ и след като „Братство“ стана седмичник. Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността. А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде. Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна.
Младите
стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н.
Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр. Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране.
към текста >>
Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на
младите
, от гледището на възрастните и от гледището на старите.
(Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят.
Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на
младите
, от гледището на възрастните и от гледището на старите.
Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата.
към текста >>
Младостта
на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност.
Младостта
на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо.
към текста >>
Младият
човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче.
своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят.
Младият
човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче.
Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
към текста >>
Младите
трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е.
И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Младите
трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е.
да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът.
към текста >>
И затова на
младини
хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
И затова на
младини
хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е.
към текста >>
Смъртта и раждането е за старите, а за
младите
- възкресението и изучаването на живота и Природата.
А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране за правилното дишане, от вашето правилно ядене, от вашето правилно ходене и от правилното ви гледане. Вашето щастие зависи още от вашата смърт и от вашето раждане.
Смъртта и раждането е за старите, а за
младите
- възкресението и изучаването на живота и Природата.
Навсякъде изучавайте доброто и това, което може да ви бъде полезно в живота, за да направите една реформа в себе си. И тогава жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. Учениците да станат условие за повдигането на учителите си, и учителите да станат условие за повдигането и развитието на учениците си. Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните. Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя.
към текста >>
Интересно с да се отбележи в тоя случай силата на искреността и дълбоката вяра: обикновено,
млади
и стари, не могат да търпят да им се говори за морал, и въпросите свързани с него.
м., от името на народния университет при читалище „Развитие“ в гр. Севлиево, г. Михаил Стоицев, зъболекар от Пловдив, държа сказка на много интересна тема: „Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище“ Сказката беше придружена с нагледно обяснение (с помощта на френологически картини) на духовното развитие на човека и на паралелното с това развитие изменяне черепа и изобщо външността на човека. Сказчика не се ограничи само във френолегията. Той засегне много страни на човешкия живот, изясни много истини и събуди ценни мисли в слушателите си които го изслушаха с притаен дъх, с пълно внимание.
Интересно с да се отбележи в тоя случай силата на искреността и дълбоката вяра: обикновено,
млади
и стари, не могат да търпят да им се говори за морал, и въпросите свързани с него.
Сказката на г. Стоицев показа. че важното в случая е кой говори. Хората чувстват фалшивото и го отблъсквате, а искреността завладява, защото действа направо на душата. Слушателите останаха изненадани и трогнати, като мнозина от тях изказаха лично на сказчика благодарността си и пожелаха да ни посети пак.
към текста >>
11.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свят живот ни носи с радост; вей от нея вечна
младост
: правда, светлост я кръжи, тя духа ни възкреси.
При тази болест настъпват голяма слабост, малокръвие и заболяване на венците. Дължи се на липсата на витамина С в храната, който се намира достатъчно в суровия кромид. Из в. „Добро здраве“ Духовната пролет Из свещени, тайни двери, през лъчисти горе сфери, трепка в ехо сладък глас от незримий свет до нас. Блага вест — вълна могъща друга пролет ни разгръща, старо, гнило що мете и в душите ни чете.
Свят живот ни носи с радост; вей от нея вечна
младост
: правда, светлост я кръжи, тя духа ни възкреси.
Влезли в туй красиво царство, мир, любов е нам богатство. Румен веч простора грей, ден божествен мрак пилей. Auroro Книжнина С Христа от Любомир Лулчев част II. Вярвам че не малко, които са чели първата част на повестта „С Христа“ са очаквали с нетърпение появяването на втората част. И действително тяхното очакване е оправдано.
към текста >>
12.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е вече един начин на
подмладяване
.
И когато човек поставя ръцете си на главата, гърдите или стомаха, тогава той възприема с ръцете си съответните енергии и ги предава на водата, като потопи ръцете си в нея. Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й пгредава от силите си. Всеки човек е проводник на Божествената енергия и като си простре ръцете здрав човек към някой болен по известни правила, то болният ще оздравее. Един обикновен човек мъчно може да го направи, защото се иска голяма концентрация на мисълта, за да се даде направление на енергията, но повече хора събрани заедно, много лесно могат да го направят. Сам човек да го направи, предварително се изисква обучение на мисълта му, обучение на чувствата му и на волята му.
Това е вече един начин на
подмладяване
.
Да се подмлади човек не е мъчна работа. Подмладяването върви по един особен закон на Природата. Подмладяването е свързано с възстановяването в организма на нормалната дейност на жизнената енергия, център на която е Слънцето. Жизнената енергия на Слънцето ние възприемаме чрез въздуха и светлината. Сега вече и многото съвременните лекари започват да лекуват разни болести със слънчевата светлина.
към текста >>
Да се
подмлади
човек не е мъчна работа.
Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й пгредава от силите си. Всеки човек е проводник на Божествената енергия и като си простре ръцете здрав човек към някой болен по известни правила, то болният ще оздравее. Един обикновен човек мъчно може да го направи, защото се иска голяма концентрация на мисълта, за да се даде направление на енергията, но повече хора събрани заедно, много лесно могат да го направят. Сам човек да го направи, предварително се изисква обучение на мисълта му, обучение на чувствата му и на волята му. Това е вече един начин на подмладяване.
Да се
подмлади
човек не е мъчна работа.
Подмладяването върви по един особен закон на Природата. Подмладяването е свързано с възстановяването в организма на нормалната дейност на жизнената енергия, център на която е Слънцето. Жизнената енергия на Слънцето ние възприемаме чрез въздуха и светлината. Сега вече и многото съвременните лекари започват да лекуват разни болести със слънчевата светлина. Да допуснем, че някой има анемия.
към текста >>
Подмладяването
върви по един особен закон на Природата.
Всеки човек е проводник на Божествената енергия и като си простре ръцете здрав човек към някой болен по известни правила, то болният ще оздравее. Един обикновен човек мъчно може да го направи, защото се иска голяма концентрация на мисълта, за да се даде направление на енергията, но повече хора събрани заедно, много лесно могат да го направят. Сам човек да го направи, предварително се изисква обучение на мисълта му, обучение на чувствата му и на волята му. Това е вече един начин на подмладяване. Да се подмлади човек не е мъчна работа.
Подмладяването
върви по един особен закон на Природата.
Подмладяването е свързано с възстановяването в организма на нормалната дейност на жизнената енергия, център на която е Слънцето. Жизнената енергия на Слънцето ние възприемаме чрез въздуха и светлината. Сега вече и многото съвременните лекари започват да лекуват разни болести със слънчевата светлина. Да допуснем, че някой има анемия. Аз бих го лекувал по следния начин: Ще взема една призма от 20 см широчина и ще я туря в стаята му.
към текста >>
Подмладяването
е свързано с възстановяването в организма на нормалната дейност на жизнената енергия, център на която е Слънцето.
Един обикновен човек мъчно може да го направи, защото се иска голяма концентрация на мисълта, за да се даде направление на енергията, но повече хора събрани заедно, много лесно могат да го направят. Сам човек да го направи, предварително се изисква обучение на мисълта му, обучение на чувствата му и на волята му. Това е вече един начин на подмладяване. Да се подмлади човек не е мъчна работа. Подмладяването върви по един особен закон на Природата.
Подмладяването
е свързано с възстановяването в организма на нормалната дейност на жизнената енергия, център на която е Слънцето.
Жизнената енергия на Слънцето ние възприемаме чрез въздуха и светлината. Сега вече и многото съвременните лекари започват да лекуват разни болести със слънчевата светлина. Да допуснем, че някой има анемия. Аз бих го лекувал по следния начин: Ще взема една призма от 20 см широчина и ще я туря в стаята му. После ще концентрирам ума си върху нея и ще изтегля всичката червена светлина, която ще отправя към болния, и анемията му скоро ще изчезне.
към текста >>
Не след дълго из страничните улици изскачат още двама
младежи
и няколко жени, и едни след други закрачват по същото направление, сякаш имат някаква определена цел, към която бързо се стремят.
Само най-любимият й син, човекът, спи още. Край хълма минава широка улица. Тя е безлюдна. Часът отива към 4. Из една от съседните улици излиза човек и с бързи крачки се отправя към хълма.
Не след дълго из страничните улици изскачат още двама
младежи
и няколко жени, и едни след други закрачват по същото направление, сякаш имат някаква определена цел, към която бързо се стремят.
Първият, минал преди десетина минути, е изкачил хълма и нетърпеливо поглежда ту към изток, ту надолу, за да види дали идат след него и други. Виждайки групата, той се усмихва. А и време е вече. Слънцето наближава да се покаже. След малко пристигат и другите, а след тях още един стар и двама млади.
към текста >>
След малко пристигат и другите, а след тях още един стар и двама
млади
.
Не след дълго из страничните улици изскачат още двама младежи и няколко жени, и едни след други закрачват по същото направление, сякаш имат някаква определена цел, към която бързо се стремят. Първият, минал преди десетина минути, е изкачил хълма и нетърпеливо поглежда ту към изток, ту надолу, за да види дали идат след него и други. Виждайки групата, той се усмихва. А и време е вече. Слънцето наближава да се покаже.
След малко пристигат и другите, а след тях още един стар и двама
млади
.
На една малка площадка, под върха на хълма, хората се нареждат на редици. Най-стария от тях, този, който пръв беше изкачил хълма, застава от пред. Той вероятно им е началник. След кратко мълчание, той се обръща и казва нещо. Изведнъж всички зашепват полугласно.
към текста >>
Единият от
младите
дава такт с китара.
След кратко мълчание, той се обръща и казва нещо. Изведнъж всички зашепват полугласно. Следва пак мълчание и по даден знак групата се раздвижва. Ясно е, че хората играят гимнастика. Ръцете се движат напред, назад, нагоре ритмично и плавно.
Единият от
младите
дава такт с китара.
После всички запяват и се нареждат в кръг. Старите подскачат тъй пъргаво, както и -младите. Между това хоризонтът на изток пламва. Пурпурни ивици и една приятна червенина обагрят въздуха. Всеки миг червенината се засилва и разстила на широко.
към текста >>
Старите подскачат тъй пъргаво, както и -
младите
.
Следва пак мълчание и по даден знак групата се раздвижва. Ясно е, че хората играят гимнастика. Ръцете се движат напред, назад, нагоре ритмично и плавно. Единият от младите дава такт с китара. После всички запяват и се нареждат в кръг.
Старите подскачат тъй пъргаво, както и -
младите
.
Между това хоризонтът на изток пламва. Пурпурни ивици и една приятна червенина обагрят въздуха. Всеки миг червенината се засилва и разстила на широко. Картината е достойна за четката на великия художник. Тя не може да се опише, може само да се преживее.
към текста >>
И наистина, малко след започване играта, няколко
младежи
предпазливо приближават площадката и заинтересувано поглеждат.
А те, мълчаливи като свинксове, съзерцават великото Божие творение. После началникът прави пак знак и гимнастиката продължава. Но нашите гимнастици не са сами. Мълвата е обходила града. „Там някъде на високия хълм се събирали, при изгрев слънце, някакви си странни хора, които се събличали и кланяли на слънцето“.
И наистина, малко след започване играта, няколко
младежи
предпазливо приближават площадката и заинтересувано поглеждат.
— „А, ето ги тях. дето се кланяли на слънцето. — казва един на другаря си, — сега да ги видим от близо, що за луди хора са“. И наистина, кои ли са тези хора? Мигар не са полудели, в тоя ранен час и на това място да играят!
към текста >>
— „Сигурно се чудите, драги
младежи
, какво ни е накарало да дойдем толкова рано тук.
Те дохождат окуражени по-наблизко. Вижда се, че искат да встъпят в разговор. Един от тях подмята даже закачки. Погледите се отправят към главатаря на гимнастиците, сякаш търсят от него отговор. И той, наистина, като че ли схванал техните мисли, се обръща към тях.
— „Сигурно се чудите, драги
младежи
, какво ни е накарало да дойдем толкова рано тук.
Нима вие не чувствате сами животворното влияние на чистия сутрешен въздух? А науката не казва ли, че ултравиолетовите слънчеви лъчи, с които слънцето ни дарява изобилно при своя изгрев, обновяват организма? Ето, ние използваме всички тези блага за нашето здраве! Не е ли престъпление да се спи до късно, когато тъкмо сега през проектния сезон трябва да използваме и се запасим с енергия за през цялата година? “ — „Но ние мислим че вие се кланяте на слънцето, — прекъсва го един от групата слушатели, — вярно ли е това?
към текста >>
Вие виждате между нас има и
млади
и стари.
Човек се е отклонил от природата и нейните закони и затова страда. И докато не се върне отново към тях и заживее по нейните правила, животът му ще бъде върволица от непрекъснати страдания. По-голяма част от човечеството днес е изродена. Хората са се отдали на своите страсти. Обновление трябва, връщане назад към природата трябва!
Вие виждате между нас има и
млади
и стари.
Велико нещо е когато старите се пречупят и приемат новото, а младите не чакат да остареят, за да започнат едва тогава. Обновлението в човечеството ще дойде не със закони и насилие, а вътрешно. Всеки трябва до се запретне да изправи своите грешки и промени коренно живота си и чак тогава светът ще се оправи. — „Много право казвате, обади се същия младеж. Човек се е заплел толкова във всекидневните си грижи, щото малко внимание обръща на духовното си издигане.
към текста >>
Велико нещо е когато старите се пречупят и приемат новото, а
младите
не чакат да остареят, за да започнат едва тогава.
И докато не се върне отново към тях и заживее по нейните правила, животът му ще бъде върволица от непрекъснати страдания. По-голяма част от човечеството днес е изродена. Хората са се отдали на своите страсти. Обновление трябва, връщане назад към природата трябва! Вие виждате между нас има и млади и стари.
Велико нещо е когато старите се пречупят и приемат новото, а
младите
не чакат да остареят, за да започнат едва тогава.
Обновлението в човечеството ще дойде не със закони и насилие, а вътрешно. Всеки трябва до се запретне да изправи своите грешки и промени коренно живота си и чак тогава светът ще се оправи. — „Много право казвате, обади се същия младеж. Човек се е заплел толкова във всекидневните си грижи, щото малко внимание обръща на духовното си издигане. Ако ме приемате, и аз ще дохождам сутрин да играя с вас.
към текста >>
— „Много право казвате, обади се същия
младеж
.
Обновление трябва, връщане назад към природата трябва! Вие виждате между нас има и млади и стари. Велико нещо е когато старите се пречупят и приемат новото, а младите не чакат да остареят, за да започнат едва тогава. Обновлението в човечеството ще дойде не със закони и насилие, а вътрешно. Всеки трябва до се запретне да изправи своите грешки и промени коренно живота си и чак тогава светът ще се оправи.
— „Много право казвате, обади се същия
младеж
.
Човек се е заплел толкова във всекидневните си грижи, щото малко внимание обръща на духовното си издигане. Ако ме приемате, и аз ще дохождам сутрин да играя с вас. Виждам, че сме били в голямо заблуждение.“ Тук разговорът се прекъсва, защото се подема песен. Младежът китарист усърдно свири, а един от старите пъргаво започва ръченица. Настроението е оживено, всички пеят весело и удрят ръце.
към текста >>
Младежът
китарист усърдно свири, а един от старите пъргаво започва ръченица.
Всеки трябва до се запретне да изправи своите грешки и промени коренно живота си и чак тогава светът ще се оправи. — „Много право казвате, обади се същия младеж. Човек се е заплел толкова във всекидневните си грижи, щото малко внимание обръща на духовното си издигане. Ако ме приемате, и аз ще дохождам сутрин да играя с вас. Виждам, че сме били в голямо заблуждение.“ Тук разговорът се прекъсва, защото се подема песен.
Младежът
китарист усърдно свири, а един от старите пъргаво започва ръченица.
Настроението е оживено, всички пеят весело и удрят ръце. А слънцето се издигнало вече цяла педя над хоризонта. Времето неусетно лети. Някъде далеч свири фабрика. Време е за робота.
към текста >>
13.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие ще можете да се
подмладите
, само ако дадете път на Любовта в себе си.
Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта.
Вие ще можете да се
подмладите
, само ако дадете път на Любовта в себе си.
Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може.
към текста >>
14.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Този
млад
суверен, казва американския журналист, е изящно свободен в своите обноски.
в Университета в Яш Н. В. Царят за възможностите на бъдещето В броя си от 6 м. м. е. „Ентрансижан“ печата изявленията на Н. В. Цар Борис, направени пред прочутия американски журналист Кникер Бокер.
— Този
млад
суверен, казва американския журналист, е изящно свободен в своите обноски.
Той подава ръка толкова любезно, че всички грижи за етикет изчезват. Една постоянна, будна интелигентност лъха от цялото му същество. С една необикновена живост той се интересува от главните събития на нашата епоха, т. е. най-вече от руския и американски опити. На въпроса на г.
към текста >>
Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на
младите
германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската
младеж
да си създаде едно сносно положение.
Рузвелт успее. той ще доведе до едно всеобщо икономическо подобрение, а опасността от войната ще изчезне. По нататък видният американски журналист съобщава, че Цар Борис се заинтересовал живо от предприетата от г. Бокер анкета. Царят смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война.
Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на
младите
германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската
младеж
да си създаде едно сносно положение.
Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея. Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В.
към текста >>
Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на
младежта
възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея.
той ще доведе до едно всеобщо икономическо подобрение, а опасността от войната ще изчезне. По нататък видният американски журналист съобщава, че Цар Борис се заинтересовал живо от предприетата от г. Бокер анкета. Царят смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война. Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на младите германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската младеж да си създаде едно сносно положение.
Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на
младежта
възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея.
Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В. Царят: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война.
към текста >>
Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за
подмладяване
, което може да ни помага да победим смъртта.
Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания.
Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за
подмладяване
, което може да ни помага да победим смъртта.
Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот.
към текста >>
Туй, което може да ни
подмлади
и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово.
Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Туй, което може да ни
подмлади
и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово.
Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести.
към текста >>
15.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младите
израстъци на новия живот ще бъдат кръстени с огнено кръщение, в което те ще закалят своите сили, ще станат годни да овладеят всецяло живота.
През дългия, лъкатушен и многообразен ход на събитията на съвременността, прозорливото око, без големи затруднения, открива светлата нишка, която ни води към нея — към Новата Култура на братството, единството и любовта. Тъмни облаци понякога помрачават нашия хоризонт. Огнени светкавици набраздяват небосвода. Застрашителен гръм буботи над света. Като че ли бурята е готова да се разрази ... През бури ще мине света, преди да изплува на лъчезарния бряг на Новото.
Младите
израстъци на новия живот ще бъдат кръстени с огнено кръщение, в което те ще закалят своите сили, ще станат годни да овладеят всецяло живота.
И затова окото на прозорливеца не трепва, като наблюдава нижещите се едно след друго световни събития — повече или по-малко ясни признаци за приближаваща буря. Нищо не може да отчае и обезкуражи този, който вижда в бъдещето. Защото, зад тъмните облаци, които загръщат нашия хоризонт, зад приближаващата буря, той вижда че изгрева нещо светло и хубаво. Бурята ще мине и замине! Облаците ще се разпръснат.
към текста >>
Като съвсем малък, като че ли напълно безпомощен
младенец
е още тя.
За да освети и най-потъмнялата душа. Това слънце и днес грее за тези, чиито души с отворени за неговата светлина. То и сега разпраща вредом своите благодатни лъчи, които възрастват и градят. То дава с щедро изобилие на всички, които се обърнат към него и го потърсят. Новата Култура на Братството, Единството и Любовта е вече родена !
Като съвсем малък, като че ли напълно безпомощен
младенец
е още тя.
Би рекъл човек, който не познава нещата; „Какво ли пък значение може да има едно тъй малко и безпомощно дете? “ Велико е неговото значение. То ще расте и порасне. 14,000 младенци ще бъдат погубени в стремежа на старото да го убие, но то ще продължава да живее. То ще живее и ще победи.
към текста >>
14,000
младенци
ще бъдат погубени в стремежа на старото да го убие, но то ще продължава да живее.
Новата Култура на Братството, Единството и Любовта е вече родена ! Като съвсем малък, като че ли напълно безпомощен младенец е още тя. Би рекъл човек, който не познава нещата; „Какво ли пък значение може да има едно тъй малко и безпомощно дете? “ Велико е неговото значение. То ще расте и порасне.
14,000
младенци
ще бъдат погубени в стремежа на старото да го убие, но то ще продължава да живее.
То ще живее и ще победи. Негов ще бъде света на утрешния ден. Детето на Новата Култура се вече роди! Идващите бури не го плашат, нито ще му повредят. В тъмната нощ на съвременността, взрете се на Изток и вие ще откриете там светлата звезда, която ще ви заведе при него.
към текста >>
Младият
човек греши, а старият трябва да се изправя.
Но ги остави свободни. Те обаче се усъмниха в това твърдение и го намериха малко невероятно. И пожелаха да го опитат, та затова днес всички носим последствията на този опит. Следователно, човек греши, защото е оставен свободен. Но човек е свободен и да се изправи.
Младият
човек греши, а старият трябва да се изправя.
Когато старите се изправят, младите добре ще живеят - има съотношение. Младото поколение, за да реализира този си копнеж към свободата, трябва да бъде активно и да приложи принципите, които Христос е проповядвал, във всички области на живота. Да няма област в живота, където да не е приложено Христовото учение. Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички мисли, чувства и постъпки на човека. Това значи: работите на главата не трябва да се заместят с работите на стомаха; стомахът не може да разреши проблемите на главата.
към текста >>
Когато старите се изправят,
младите
добре ще живеят - има съотношение.
Те обаче се усъмниха в това твърдение и го намериха малко невероятно. И пожелаха да го опитат, та затова днес всички носим последствията на този опит. Следователно, човек греши, защото е оставен свободен. Но човек е свободен и да се изправи. Младият човек греши, а старият трябва да се изправя.
Когато старите се изправят,
младите
добре ще живеят - има съотношение.
Младото поколение, за да реализира този си копнеж към свободата, трябва да бъде активно и да приложи принципите, които Христос е проповядвал, във всички области на живота. Да няма област в живота, където да не е приложено Христовото учение. Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички мисли, чувства и постъпки на човека. Това значи: работите на главата не трябва да се заместят с работите на стомаха; стомахът не може да разреши проблемите на главата. Мозъкът не може да разреши онези положения, които стомахът разрешава.
към текста >>
Младото
поколение, за да реализира този си копнеж към свободата, трябва да бъде активно и да приложи принципите, които Христос е проповядвал, във всички области на живота.
И пожелаха да го опитат, та затова днес всички носим последствията на този опит. Следователно, човек греши, защото е оставен свободен. Но човек е свободен и да се изправи. Младият човек греши, а старият трябва да се изправя. Когато старите се изправят, младите добре ще живеят - има съотношение.
Младото
поколение, за да реализира този си копнеж към свободата, трябва да бъде активно и да приложи принципите, които Христос е проповядвал, във всички области на живота.
Да няма област в живота, където да не е приложено Христовото учение. Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички мисли, чувства и постъпки на човека. Това значи: работите на главата не трябва да се заместят с работите на стомаха; стомахът не може да разреши проблемите на главата. Мозъкът не може да разреши онези положения, които стомахът разрешава. А стомахът и мозъкът не могат да разрешат задачите на белите дробове.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве,
младост
и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание!
Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето.
Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве,
младост
и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание!
Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята. Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват.
към текста >>
Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят
младите
и старите, но сън няма.
Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може. Става, ляга, тежат му очите, бучи му главата, но сън не дохожда.
Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят
младите
и старите, но сън няма.
А друга нощ легне и на присъмване чак се пробуди. Сладък, укрепителен сън го подновява за другия ден, а сега? . . . Проклина писмото. Защо ли не се е загубило, защо ли го е писал?
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна
младеж
и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора.
Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли?
Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна
младеж
и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора.
И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека? О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички, които са заминали за другия свят, са се
подмладили
и са радостни.
Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа.
Всички, които са заминали за другия свят, са се
подмладили
и са радостни.
Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
към текста >>
Младата
ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест.
Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината! Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен.
Младата
ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест.
Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И приласкай ти твоя син, И научи го да виши Нагоре своя връх зелен, Тъй както всички синове От твойте девствени недра, О,
млада
борова гора!
„Върни се, сине мой, при мен! Че корена ти, в мен вдълбан, Да всмуква майчиния сок. Да вземеш слънчеви стрели Нагор извисил връх зелен, Че само със слънчеви стрели Свободен мир ще изградиш. Върни се, сине мой, при мен! “ -------------- Сега се връщам пак при теб, Във твоя зов заслушан веч.
И приласкай ти твоя син, И научи го да виши Нагоре своя връх зелен, Тъй както всички синове От твойте девствени недра, О,
млада
борова гора!
X. ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА ПРЕДИ РАЖДАНЕТО Искаме ли да имаме един здрав народ и едно трезво и бодро поколение, ние непременно трябва да започнем от детето и неговото възпитание. Възпитанието трябва да бъде положено на здрава основа, за да може да даде желателните добри резултати. При възпитанието имаме три главни фактори. Те са: семейството. училището и обществото.
към текста >>
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за
младенеца
Исус, за псалмопевеца Давид.
И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак. Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва.
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за
младенеца
Исус, за псалмопевеца Давид.
А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И човек умира, понеже не може да задържи и използва тази сила, която постоянно
подмладява
организма ни, но има други сили.
От Месмера и Райхенбаха, които нарекоха тази сила животворен магнетизъм и од, до руския учен Гурвич, който случайно се добира до нейното съществуване в организмите, и който я нарича митогенетични лъчи, тя много пъти по различни начини и пътища е констатирана и доказвана. Тя е онзи организиращ елемент, който носи живота в себе си и строи формите. Тя е, както казва Учителя, онази сила, която поставя нещата в равновесие т. е. организира ги. И всеки един организъм, който започва да губи тази жизнена сила, е осъден на смърт и разложение.
И човек умира, понеже не може да задържи и използва тази сила, която постоянно
подмладява
организма ни, но има други сили.
които и противодействат и разрушават организма. Тя е онзи тайнствен жизнен еликсир, който носи вечната младост. Като едно грамадно космично течение тя прониква целия космос и подхранва и организира всички форми. И когато говорим за хранене, подразбираме именно това вливане на тази първична космична енергия в нашия организъм. И до толкова, до колкото можем да запазим и използваме тази енергия, до толкова и живеем.
към текста >>
Тя е онзи тайнствен жизнен еликсир, който носи вечната
младост
.
Тя е, както казва Учителя, онази сила, която поставя нещата в равновесие т. е. организира ги. И всеки един организъм, който започва да губи тази жизнена сила, е осъден на смърт и разложение. И човек умира, понеже не може да задържи и използва тази сила, която постоянно подмладява организма ни, но има други сили. които и противодействат и разрушават организма.
Тя е онзи тайнствен жизнен еликсир, който носи вечната
младост
.
Като едно грамадно космично течение тя прониква целия космос и подхранва и организира всички форми. И когато говорим за хранене, подразбираме именно това вливане на тази първична космична енергия в нашия организъм. И до толкова, до колкото можем да запазим и използваме тази енергия, до толкова и живеем. И така, основата на науката за храненето се състои в проечаване законите и методите за възприемане на жизнената енергия от природата и нейното запазване. Има четири начина за възприемане на тази енергия, а именно: чрез храната, чрез водата, чрез въздуха и чрез светлината.
към текста >>
Някои гледат
млади
да се оженят.
Но преди да се жени, той трябва да види, как е устроена главата на неговата възлюбена. Главата й трябва да няма никакви дефекти. Щом намери някакъв дефект ще й каже: Ще те взема само когато изправиш дефекта си. Не бързайте да се жените. Работете 10 години над себе си и тогава се женете.
Някои гледат
млади
да се оженят.
Като се оженят какво ще направят? Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа.
към текста >>
закона, според който всички
младежи
, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват.
Голямо религиозно събуждане, свободни религиозни движения през последното столетие в Швеция са причината за много благородни начинания и за по-интензивен религиозен живот. Свободната църква, която по принцип не желае подкрепата на държавата, се издържа от Доброволни приноси, разполага с големи средства и издържа няколко мисии в Азия и Африка. които работят съвсем безкористно. На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр.
закона, според който всички
младежи
, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват.
Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували. И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стар или
млад
, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички пекове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота — тайната на смъртта.
Най-сетне идва ден, когато тази форма умира и се разрушава. Животът, за който ний не знаем от где бе дошъл, отминава в невидимото Отвъд и, натъжени, ние се питаме: от где дойде той? с каква цел дойде? и — къде отиде? При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страхотна семка.
Стар или
млад
, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички пекове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота — тайната на смъртта.
До тогава, докато болшинството хора не се заинтересуват сериозно от трите велики въпроса — от где сме дошли? за какво сме тук на земята? и къде ще отидем след смъртта? — те ще останат не разрешени. За нещастие, почти общоприето е днес мнението, че нищо положително не може да се знае относно тази област, представляваща такъв дълбок интерес за човечеството.
към текста >>
Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един
млад
човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър?
Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия. Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде събудено и развито в него по специални методи.
Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един
млад
човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър?
“ Мъдрецът не го удостоил с отговор. След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат, младежът си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос. Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река.
към текста >>
След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат,
младежът
си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос.
Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия. Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде събудено и развито в него по специални методи. Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър? “ Мъдрецът не го удостоил с отговор.
След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат,
младежът
си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос.
Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река. Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи.
към текста >>
Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал
младия
човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи.
След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат, младежът си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос. Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река. Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва.
Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал
младия
човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи.
След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато младежът поел своя дъх, мъдрецът го запитал: „Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно? “ Младежът отговорили без колебание: „Въздух, въздух! Аз се нуждаех от въздух! „Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов? Не мислеше ли за някое от тези?
към текста >>
След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато
младежът
поел своя дъх, мъдрецът го запитал: „Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно?
Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река. Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи.
След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато
младежът
поел своя дъх, мъдрецът го запитал: „Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно?
“ Младежът отговорили без колебание: „Въздух, въздух! Аз се нуждаех от въздух! „Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов? Не мислеше ли за някое от тези? “ — запитал мъдрецът.
към текста >>
“
Младежът
отговорили без колебание: „Въздух, въздух!
за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река. Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи. След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато младежът поел своя дъх, мъдрецът го запитал: „Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно?
“
Младежът
отговорили без колебание: „Въздух, въздух!
Аз се нуждаех от въздух! „Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов? Не мислеше ли за някое от тези? “ — запитал мъдрецът. „Не, господине!
към текста >>
Новото и старото не могат да се примирят, тъй както
младостта
и старостта не могат да се примирят.
Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство.
Новото и старото не могат да се примирят, тъй както
младостта
и старостта не могат да се примирят.
За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях.
към текста >>
За да се примирят
младият
и старият, трябва старият да се
подмлади
.
При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят.
За да се примирят
младият
и старият, трябва старият да се
подмлади
.
А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот.
към текста >>
А за да се
подмлади
човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.
Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади.
А за да се
подмлади
човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.
Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича.
към текста >>
А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го
подмладят
.
А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек.
А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го
подмладят
.
Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил.
към текста >>
В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се
подмлади
.
Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство.
В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се
подмлади
.
Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления.
към текста >>
Защото, ако
подмладим
някой по този начин, той ще остане вечно
млад
и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е
подмладил
.
А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата.
Защото, ако
подмладим
някой по този начин, той ще остане вечно
млад
и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е
подмладил
.
Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот.
към текста >>
Християнството е наука за
подмладяване
.
Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил.
Християнството е наука за
подмладяване
.
Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек.
към текста >>
Подмладени
хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления.
В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване.
Подмладени
хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления.
Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек.
към текста >>
Да престанат у човека всички престъпления, това е
подмладяване
.
Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления.
Да престанат у човека всички престъпления, това е
подмладяване
.
Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва.
към текста >>
А стар човек, като го
подмладим
, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот.
Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост.
А стар човек, като го
подмладим
, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот.
Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми.
към текста >>
А всеки, който знае как да се отнася, той е
млад
човек.
Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек.
А всеки, който знае как да се отнася, той е
млад
човек.
Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо.
към текста >>
Така че, всеки може да бъде
млад
или стар - според както постъпва.
Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек.
Така че, всеки може да бъде
млад
или стар - според както постъпва.
А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди.
към текста >>
То ще ви
подмлади
- ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи.
За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни.
То ще ви
подмлади
- ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи.
Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността.
към текста >>
Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на
млади
години.
Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на
млади
години.
Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо!
към текста >>
разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25
Млада
Индия, Мах.
до IV. год. (44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л. Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,.
разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25
Млада
Индия, Мах.
Ганди, - 22 Гитанджели, Р. Тагор, - 13 Моето училище, Р. Тагор, - 8 Национализъм, Г. Тагор, - 10 Hepвните болести, Капферер, - 10 Юлий 1914 год., от Емил Лудвик, - 50 На западния фронт нищо ново, от Е. М. Ремарк, - 60 Аз убих, пиеса, от М.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Туй,
младите
, за нищо не мислят.
Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат. — Тихоле, какви времена дочакахме!
Туй,
младите
, за нищо не мислят.
Общото не тачат, не го ценят за нищо. Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях. Дели земята и вика: моя е! А не знае, че ний сме гости тук на земята. Увлечени в тия разговори, те не усетиха как се преполови нощта.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пак ще се възвърне старата ти радост и сърцето ти ще заиграе като в
младост
.
Който иде тука, трябва и да си отиде. Затуй нека който с Божа воля си замине, спомен да му не загине. А които още тука пребивават с тукашните ще се утешаваш. Вашата царица беше хубава лъвица, но тя си замина, ала много други хубави лъвици има. Прежени се!
Пак ще се възвърне старата ти радост и сърцето ти ще заиграе като в
младост
.
— Млъкни лисице, пъклена грознице! Изпъшкал лъвът. Сатана ли те изпрати да ме изкушаваш? Ти не идеш с мир и милост, идеш да ме съблазняваш. Вместо думи на обнова, ти ми носиш захар със отрова.
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но не можаха никой старец да
подмладят
.
Ако се раждате от баща и майка вън от вас, ще вървите по закона на плътта. А за да влезете в новия живот на безсмъртието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново. И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос. Но те искаха да разрешат въпроса по механически начин и затова не дойдоха до никакви положителни резултати. Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти.
Но не можаха никой старец да
подмладят
.
Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
към текста >>
И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се
подмладим
.
И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос. Но те искаха да разрешат въпроса по механически начин и затова не дойдоха до никакви положителни резултати. Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло.
И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се
подмладим
.
Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си?
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И сега, къде седи силата и на
млади
и на стари?
Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие.
И сега, къде седи силата и на
млади
и на стари?
Силата ви се изпитва чрез страданията. Всички страдания, през които минава човечеството, са нарочно определени. Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи. Болестите и страданията са един опит да се види колко може да издържи човек. Всяка душа се поставя на изпит, за да се види колко може да издържи.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А сега казват, че трябва да се възпитава
младото
поколение.
А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека.
А сега казват, че трябва да се възпитава
младото
поколение.
Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно.
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на
младини
.
Всичкото щастие и нещастие зависи от самия тоз закон и те еднакво се предават от частта на цялото, също от цялото на частите. Света не може да се подобри, докато хората не се осъзнаят за това, и техните отношения и поведение към своите ближни и към останалите живи същества в природата не станат по-честни и по-правилни. Хиромантия Линия на съдбата Линията на съдбата или линията на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата. Тя започва откъм началото на китката и свършва към пръстите, отивайки обикновено към средния, сатурновия пръст. Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи.
Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на
младини
.
Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост. Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н.
към текста >>
Таз заповед велика понесли в
млада
гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там.
Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там.
Таз заповед велика понесли в
млада
гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там.
За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил.
към текста >>
Пътувам с
млад
приятел есперантист, фабричен работник.
Още един път аз се убедих, че да бъдеш есперантист, значи да имаш приятели в целия свят. Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда. Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност. Сутринта в 6 ч. тръгваме с влака от Йесенице.
Пътувам с
млад
приятел есперантист, фабричен работник.
Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол. час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината! Разделяме се като приятели. Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
който работи в нас, вечно
млад
и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух.
който работи в нас, вечно
млад
и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието.
към текста >>
Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст,
младостта
и детинството.
Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред.
Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст,
младостта
и детинството.
Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят.
към текста >>
— Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се
подмлади
.
Почнала от ден на ден да съхне, но й било вече невъзможно да се отърве. Бръшляна в този случай бил за нея като някой приказен вампир. Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо!
— Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се
подмлади
.
А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от
младото
поколение.
системно, целесъобразно. Божествените мерки не са мерки на хората! Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят. В това, което днес хората отритват, е вложен залога за тяхното спасение. Щастливи са тези, които навреме оценят и възприемат великото благо, което им се дава.
П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от
младото
поколение.
Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека.
към текста >>
Младия
т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша.
Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“.
Младия
т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша.
На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта.
към текста >>
И в този още ден от мойта ранна
младост
На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат.
Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага. Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта. И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата.
И в този още ден от мойта ранна
младост
На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат.
На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите. Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят мечтите, Които с’изпитания от висини ловят. Огърлици от бисер и камъни безценни, На мъдростта старинна прикрити плодове, Най-щедро ще даря тез дарове нетленни На събудените, бодри и чисти умове. За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни! изпратена при вас, С честите хора сал честито ще живея.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Например по-възрастния относно по
младия
, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н.
Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него.
Например по-възрастния относно по
младия
, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н.
Ние трябва само да внимаваме на гласа на нашата съвест, която ще ни каже точно какво да правим. Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение.
към текста >>
Двама
млади
възнамеряват да се оженят.
Ние трябва само да внимаваме на гласа на нашата съвест, която ще ни каже точно какво да правим. Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение.
Двама
млади
възнамеряват да се оженят.
В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца.
към текста >>
Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която
младите
встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението.
Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия.
Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която
младите
встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението.
Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност.
към текста >>
Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в
младата
душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца.
Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква.
Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в
младата
душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца.
Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война.
към текста >>
Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на
младите
души, поверени нему.
Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището!
Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на
младите
души, поверени нему.
Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството. Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И. С и н г е р — Прага Тайнственото Когато бях на около ще: години живеех с родителите си в една къща в Швейцарска Юра. Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у
млади
и у стари.
Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло. Законите на красотата и на съвършеното здраве с едни и същи. И едното и другото зависят от душевното състояние или. с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас.
Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у
млади
и у стари.
Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние. Природата е насадила в нас това, което наричаме инстинкт. Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха!
към текста >>
И много
млади
тела тя е износила като дрехи.
Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков. Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа. Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание.
И много
млади
тела тя е износила като дрехи.
Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни. Поне в сегашното едничко наше съществувание.
към текста >>
Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с
младост
, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава
млад
.
с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление.
Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с
младост
, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава
млад
.
(следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за
младост
е основния камък на тяхното осъществяване.
Пред мене те пръскат неземно сияние И будят в душата ми нови таланти. Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли. Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила. Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането.
Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за
младост
е основния камък на тяхното осъществяване.
Ние ще бъдем това, което мислим най-много. Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза.
към текста >>
Един извор на
младост
:
младост
на тялото и
младост
на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т.
Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите.
Един извор на
младост
:
младост
на тялото и
младост
на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т.
е. възприемливо! Да носиш куража винаги като пламък пред себе си. От нищо да не те е страх и нищо да не наричаш невъзможно! Никого да не мразиш — да избягваш само собственото си заблуждаване! Всички да обичаш — доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш!
към текста >>
Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме
младото
поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот.
Според старата философия казват: това ти е дълг. Щом ти е дълг, ти не си свободен, а живота седи в свободата. А свобода в света може да има само при Любовта. Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество.
Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме
младото
поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот.
Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта - неподпушената Любов. Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света?
към текста >>
— О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки
млади
.
Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана. Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете. Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва. Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане.
— О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки
млади
.
— Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се! Аз желая от сега нататък да сме наши. Като те видях насреща, стори ми се, че потънах във вода гореща. Разтопих се, премаля сърцето ми от умиление.
към текста >>
Там аз имам много хубава сестрица,
млада
, пълна, тлъста.
Заповядай, да ме изядеш! Ала знай, че много ми е жал за тебе, тъй като след три дни пак ще огладнееш. И тогава, миличкото ми вълченце, ти не ще намериш за закуска месено късленце. Затова почуй ме! Хайде първо да отидем пак до мойто стадо.
Там аз имам много хубава сестрица,
млада
, пълна, тлъста.
Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна. Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша. И тогава с мене ще се наядеш, а пък тя ще ти остане за когато щеш. След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тоя химн на радост, любов цетуща
младост
безспирно ще се лей.
С плам пътя му светлее, нощта и тихо лее елмазни сълзи — рой: — „Върни се, мой любимий! “ мълви с нечути думи, но Прана стана той. Луната и звездите потайно във висините редят се там в набег; дано от негде зърнат и в дома й повърнат навеки красиви Феб. По него креят устни; не ще го тя изпусне от летний зной и плен, кога се пак завърне, скръбта й да превърне на радост в сън блажен. Той днес лети унесен и пее дивна песен за повий красен свет; наченат в низините, где пламнаха искрите за бляна му крилат.
И тоя химн на радост, любов цетуща
младост
безспирно ще се лей.
дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи. Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води.
към текста >>
Ето го да играе между своите
млади
братя и сестри на една красива горска полянка.
И когато всички земни същества разберат това, когато вейки прави на другите само това, което желае и нему да правят, когато заживеят по законите на Любовта, само тогава ще зацари пълна и непрекъсвана радост в земния живот. А до тогава ще се учите и ще страдате! Да страдате докато разберете, че измъчвайки се, избивайки се и ядейки се едни други, по тоя начин вие измъчвате, убивате и ядете сами себе си … И даскал Иван се намери пак на земята. Душата му е все същата. Но неговата телесна форма не е човешка, както по-преди, а във форма на заек.
Ето го да играе между своите
млади
братя и сестри на една красива горска полянка.
Слънцето току що изгрява. Пролет е. Цветя цъфтят наоколо. Птички пеят по клоните на дърветата. Всички зайчета са опиянени от радостта на живота и се гонят безгрижно по цветната полянка.
към текста >>
Винаги преследван от кучета и ловци, тоя
млад
заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя!
Но далеч някъде се чува кучешки лай. Майката, която бди над своите малки, дава тревожен сигнал. Всички зайчета се разбягват и изпокриват под гъстите храсти. И треперят в смъртен ужас. Така, в тревоги и безпокойства минава лятото и зимата.
Винаги преследван от кучета и ловци, тоя
млад
заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя!
Не ме преследвайте и убивайте! Аз съм душа, също като вашите души; само във формата и образа е разликата. Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души. Тогава и Бог ще помогне на вас. Но езикът не се обръщаше и дума не се отронваше от устата му.
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички вие, в чиито сърца живее
младостта
и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта. В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено.
Всички вие, в чиито сърца живее
младостта
и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А.
към текста >>
35.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като
младоженец
— очакван от своята възлюбена — земята.
Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент!
Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като
младоженец
— очакван от своята възлюбена — земята.
Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен. Дълго стоим в мълчание и захлас. И после към хора на цялата природа и ние присъединяваме нашите песни.
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите
младенци
, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога?
И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите
младенци
, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога?
Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения. Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги.
към текста >>
Единият е стар от рождение, другият е винаги
млад
.
„Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас. Каква непоправима вреда са нанесли на човечеството упоритите опити в областта на магията! ... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията. Разбира се, йогът е права противоположност на мага. Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса.
Единият е стар от рождение, другият е винаги
млад
.
Йога няма нищо общо с магията! “ „Страшно е да се разбере как много са заградили пътя си жителите на земята! Не молитва, но сурова работа е нужна. И това трябва да се повтаря. Наближават все по-съдбоносни срокове.
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските
младенци
— Сидрах, Месах и Авденаго. К.
Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост.
на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските
младенци
— Сидрах, Месах и Авденаго. К.
Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата. Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти, Любов със нищо несравнима! — В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни.
към текста >>
Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и
млади
и стари.
И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост. Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон.
Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и
млади
и стари.
Децата бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят. Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как? — Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки. Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията.
към текста >>
Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на
младостта
си, т.е.
Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно.
Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на
младостта
си, т.е.
докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят.
към текста >>
Затова аз казвам, че
младите
, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят.
Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота.
Затова аз казвам, че
младите
, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят.
Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра? Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена.
към текста >>
Младите
генерации започват да се женят и вън от техните сънародници.
И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия.
Младите
генерации започват да се женят и вън от техните сънародници.
С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата. Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси. Понастоящем народите от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата. които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други.
към текста >>
Бягството на сина
Младежът
, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом.
И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията.
Бягството на сина
Младежът
, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом.
Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син. Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат. Той бил в гондолата на един аероплан и напразно се опитвал да изправи с кормилото наклонилата се в страни машина. Последното, което г-жа С.
към текста >>
Младият
човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине.
Сън и действителност Започнали се продължителни търсения с помощта на различни международни авиационни организации и, в края на краищата, се изяснило, че такъв аероплан действително има и принадлежи на една кинематографическа фирма в Холивуд. Тогава търговецът запитал с писмо тази фирма дали там не познават някой Павел С. Фирмата веднага отговорила, че Павел С. им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него.
Младият
човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине.
Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи да помним Създателя си в дните на
младостта
си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога.
Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него.
Това значи да помним Създателя си в дните на
младостта
си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога.
Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто. Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание.
към текста >>
Ще писнат с последния си глас толкова
млади
душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца.
Обичайте Го, за да се ползвате от благата Му. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО „Други ден е Великден. С хиляди агнета се донасят по градовете. И още тази нощ всички ще минат под нож.
Ще писнат с последния си глас толкова
млади
душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца.
И защо всичко това? За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство. За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена. „Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега
младежите
вярват в любовта, а старите не вярват в любовта.
Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога.
Сега
младежите
вярват в любовта, а старите не вярват в любовта.
От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат. Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма.
към текста >>
Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а
младите
сега я опитват, те тепърва има да ядат.
Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека.
Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а
младите
сега я опитват, те тепърва има да ядат.
Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде.
към текста >>
40.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега
младите
като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно?
Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него.
Сега
младите
като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно?
Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие.
към текста >>
Под негово ръководство са били цяла група
млади
учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал.
Тя живее тук наблизко.“ Аз отказах да отида при гледачката, но дали не ще отиде при нея бившия скептик? Проф. Ник. Рьорих _________________ l) буряти, племе в източна Азия. Предаване на мисли през разстояние Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават мисли през разстояние. Той е направил по-вече от сто хиляди опити.
Под негово ръководство са били цяла група
млади
учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал.
Първите опити на проф. Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите мисли. Нему се удало да състави една група от млади хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост. След това, с тази избрана група се започнали систематични опити, сложността на които растяла с течение на времето. От отгадаване на най-обикновени мисли, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите.
към текста >>
Нему се удало да състави една група от
млади
хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост.
Предаване на мисли през разстояние Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават мисли през разстояние. Той е направил по-вече от сто хиляди опити. Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал. Първите опити на проф. Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите мисли.
Нему се удало да състави една група от
млади
хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост.
След това, с тази избрана група се започнали систематични опити, сложността на които растяла с течение на времето. От отгадаване на най-обикновени мисли, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите. Към първия период на опитите се отнасят и тези извършени с едно тесте карти. Проф. Райн приготвил 25 карти със серии от различни рисунки. Вземайки една от картите, той предлагал на студента, стоящ в съседната стая, да нарисува на хартия рисунката, която се намира на тая карта.
към текста >>
41.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената пещ
младежи
, които излезли от там невредими.
Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа. Нестинарството не е ограничено само в България. Под различни форми, от незапомнени времена, то е съществувало и съществува по много кътища на земята. В Индия, в някои от полинезийските острови, в островите Фиджи и т. н. и днес съществуват подобни обичаи, макар и в по-друга форма.
За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената пещ
младежи
, които излезли от там невредими.
Възможно ли е това нещо? И, как, по какъв начин става то? Какво може да каже по това нашата многознаеща наука? Как може да бъде суспендиран един природен закон от човешкото желание и воля? В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „Светлината на Метохия“, в бр.
към текста >>
42.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обича теб селяка отрудений — овчаря,
Младежът
възвишен просветений, свободен.
НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕДЕЛВАЙС Ти по-велик си мъж от Климент и Паисий, И по-безброен свет за Бога Ти настави. Безпримерен приятел на българите Ти си! И подвиг по-голям от цар Симеон направи. И книжнина богата Ти сам створи, написа; Кат звездите в небето са Твоите сказания, Народа ни покръсти по мъдро от Бориса — Научи сам, разкри ни свещените писания. Ти лекар и приятел — Любимец си народен.
Обича теб селяка отрудений — овчаря,
Младежът
възвишен просветений, свободен.
Обичат Тебе всички — Народ и Бог и Царя. Води ме Ти! Свободна съм, нозе ми нямат узи, Ни гривни робски моите ръце. Аз служа на възвишените музи — — На радост бие моето сърце; И смях играй по алени ми бузи — Трепти живот по моето лице. Но Ти води ме, ето ми ръцете!
към текста >>
Днес, когато книгата е тъй необходима за всички, а особено за учащата се
младеж
, се забелязва, че вниманието е отвлечено от книгите, от самообразованието.
* * * Днес има извънредно много книги за деца, за юноши, за възрастни. Има книги за всички и по всичко. Остава едно, което е най-важното — да се четат. Забелязва се, че днес интереса към книгите е отслабнал. Малцина четат книги, а още по-малко ги купуват.
Днес, когато книгата е тъй необходима за всички, а особено за учащата се
младеж
, се забелязва, че вниманието е отвлечено от книгите, от самообразованието.
Днес спортната болест върлува и взема хиляди жертви, а киното допълня останалите празнини. Младите се увличат, не спирани от нищо и отвикват да четат и да мислят. За да се четат книгите, те трябва да съдържат нещо поучително. нещо което да ползва човека, а не де дразнят и будят еротичното и низшето в човека, което днес за съжаление не е рядко явление. Не отдавна имах разговор с един от почитаемите наши писатели, чиито побелели коса и брада мълчаливо говорят за напредналите му години, които ми вдъхват доверие в думите и разбирането му въобще.
към текста >>
Младите
се увличат, не спирани от нищо и отвикват да четат и да мислят.
Остава едно, което е най-важното — да се четат. Забелязва се, че днес интереса към книгите е отслабнал. Малцина четат книги, а още по-малко ги купуват. Днес, когато книгата е тъй необходима за всички, а особено за учащата се младеж, се забелязва, че вниманието е отвлечено от книгите, от самообразованието. Днес спортната болест върлува и взема хиляди жертви, а киното допълня останалите празнини.
Младите
се увличат, не спирани от нищо и отвикват да четат и да мислят.
За да се четат книгите, те трябва да съдържат нещо поучително. нещо което да ползва човека, а не де дразнят и будят еротичното и низшето в човека, което днес за съжаление не е рядко явление. Не отдавна имах разговор с един от почитаемите наши писатели, чиито побелели коса и брада мълчаливо говорят за напредналите му години, които ми вдъхват доверие в думите и разбирането му въобще. Той казва, че книгите са обезценени защото са наводнили пазаря, и че за да се почувства нужда от книгите, те трябва да изчезнат, за да се почувства глад за книги. Днес две неща са съвършен-но обезценени.
към текста >>
Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се
подмлади
.
Още други 10 години - за да придобиете истинската любов - значи за 20 години. И още 10 години - за 30 години, ще се научите да служите на Бога. Значи, след 30 години ще имате това, което искате. Понеже хората са изгубили тези три пътеки към Бога, затова животът, мислите и чувствата им са пълни с противоречия. Тези противоречия и дисхармонията деформират организма и състаряват човека.
Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се
подмлади
.
Задачата на човека е да изучава това изкуство да хармонира силите в себе си и да влезе в хармония с Космоса, откъдето му идват всички блага. Земята, както и всички слънчеви системи, това са велики учебни заведения, в които трябва да се учим на вярата, на любовта и на служенето. Но тези трите трябва да се предшестват от правата мисъл. По всички слънца и системи живеят хора, макар и не със същата организация като нашата и не при същите условия. Например, има микроби, които издържат температура над 2000 градуса без да умират.
към текста >>
Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде
младо
- да работите.
Вашият възход е подобрението на вашата съдба. Вие сте в едно училище и вашите Учители искат да учите. Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар.
Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде
младо
- да работите.
Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход.
към текста >>
От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на
младата
ни външност.
От този център зависи нашата памет, той е център на аналитичната мисъл. Разстройството на този център води към загуба не паметта и към неспособност за свързана мисъл. От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия. За да засилите този център т. е. за да изострите вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център.
От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на
младата
ни външност.
Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън. Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части.
към текста >>
Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и преобразува последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки
младостта
и пълното здраве.
Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини. Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят. Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации. Това енергетическо яйце е най-добрата зашита на всички центрове от нежелателни странични влияния и от всякакви зарази, тъй като в огъня изгарят всички микроорганизми.
Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и преобразува последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки
младостта
и пълното здраве.
В това е тайната на прочутия „еликсир на живота“ — тайната на безсмъртието и вечната младост. Богати дарове ни изпраща Слънцето и всички те са наше законно достояние, стига само да умеем разумно да ги използваме. Някои казват, че за развиването на тия способности са нужни грамадни усилия на волята и много работа. Трябва, обаче, да се започва с малкото. Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят.
към текста >>
В това е тайната на прочутия „еликсир на живота“ — тайната на безсмъртието и вечната
младост
.
Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят. Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации. Това енергетическо яйце е най-добрата зашита на всички центрове от нежелателни странични влияния и от всякакви зарази, тъй като в огъня изгарят всички микроорганизми. Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и преобразува последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки младостта и пълното здраве.
В това е тайната на прочутия „еликсир на живота“ — тайната на безсмъртието и вечната
младост
.
Богати дарове ни изпраща Слънцето и всички те са наше законно достояние, стига само да умеем разумно да ги използваме. Някои казват, че за развиването на тия способности са нужни грамадни усилия на волята и много работа. Трябва, обаче, да се започва с малкото. Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят. Разбира се, паралелно с напредването на работата нужно е да се простим с много наши стари навици, дребнави интереси, лични капризи и страсти, но съзнателния човек с усмивка ще пожертва всичко това, знаейки, че вместо него ще получи неизмеримо повече.
към текста >>
43.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опитът бил извършен от
младия
учен при Масачузетския Технически институт, доктор ван де Грааф.
Другата група не получавала месо, яйца и мляко, а зеленчуци и значително количество фъстъци и фъстъчено масло. При тая диета резултатите били не по-малко задоволителни, що се отнася до растежа не децата;дори някои деца придали повече отколкото децата в първата група. Време е да се обърне по-голямо внимание на този плод, като се засеят по-големи пространства у нас. Опитите, които имахме миналите — две-три години, са много насърчителни. Из „Добро здраве“ Съвременна Алхимия В присъствието на няколко стотин души сведущи хора, в една от големите бостънски аудитории било извършено превръщането на чисто сребро в кадмий.
Опитът бил извършен от
младия
учен при Масачузетския Технически институт, доктор ван де Грааф.
Използвайки излъчванията на радия, той бомбардирал елементите на берилия с частичките алфа, което предизвиквало отделянето на неутроните. Удряйки се в повърхността на сребърен цилиндър, те го направили радиоактивен. Двадесет секунди след почването на бомбардировката атомите на среброто се превърнали в такива на метала кадмий. Звукът, който съпътствал превръщането на среброто е кадмий бил с особен микрофон увеличен няколко милиона пъти и всички присъстващи го слушали. След това същите видели на екрана на кинематографа забавеното (с намалена скорост) предвижване на атомните ядра, което, в действителност, ставало със скорост по-голяма от 30,000 км.
към текста >>
44.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ако иска да оздравее и да запази бодрост и
младенчески
дух или когато етиката препоръчва на хората чиста плодова храна, ако искат да се развива правилно и душевния им живот.
И вследствие на това се дължат големите противоречия в живота ни: болести, недъзи и пр. И ако някой се осъзнае и почне да търси истината, да търси контакт с извора на живота и заживее нов, различен от дотогавашния, живот, и щом се откаже от известни недобри дела и пороци, той бива обявен от своите приятели за смахнат, едва ли не и за луд. Един стар вегетарианец разправяше какво е било общественото мнение за вегетарианството преди 30 години, когато е започнало това движение у нас и когато вегетарианците са били единици. Когато се научили някои, че в София имало някой си човек-чудак, който не ядял месо, при него постоянно отивали хора да го видят и с учудване се запитвали как може човек да живее без месо. Но ето в последното десетилетие виждаме, че заедно с напредъка на човечеството, науката и разширението и по-дълбокото схващане на етичните закони, вегетарианството е познато в широките кръгове на обществото; и днес никой не се чуди когато лекарят му предписва да се храни с безкръвна храна.
ако иска да оздравее и да запази бодрост и
младенчески
дух или когато етиката препоръчва на хората чиста плодова храна, ако искат да се развива правилно и душевния им живот.
Ако преди 20 — 30 години някой би говорил да се построят хижи из планините, биха го сметнали за голям чудак. Днес има построени много хижи и излетниците не се опасяват, че ще останат всред планината в лошо време. Така е и с ранното излизане, преди изгрев слънце, на размишления и медитация всред природата, на разходка, гимнастически упражнения и пр. Още от по-голямо значение са тия ранни светлинни бани, ако се съчетаят с полезни гимнастически упражнения, с дълбоко и ритмично дишане, с водни бани или обливания поне. След като сме стояли изложени на сутринното слънце известно време, от голяма полза ще е ако се прибавят и тия водни бани, които препоръчва германския лекар Луй Куне в книгата си „Нова лечебна наука“.
към текста >>
45.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях
млад
, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга.
Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
(Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях
млад
, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга.
Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел? — Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес. — Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга.
към текста >>
— Господи, обърнах се ез към Него,
младите
ми години бързо отминават.
— Господи, казах аз, сърцето ми се разкъсва от голяма тъга. Страданието не ще може да ми помогне. Милосърдният Бог погледна на мене с кротък, неизменимо дълбок поглед и отлитна далеч от мен, а заедно с Него и страданието. Тогава аз тръгнех да търся радостта. След няколко години аз стоях при вратите на Милосърдния Бог и хлопах на тях.
— Господи, обърнах се ез към Него,
младите
ми години бързо отминават.
Но аз не искам те да изчезват като капки вода в сухия пясък. Аз искам да извърша нещо възвишено и добро, нещо, за което би струвало да си спомням, иначе живота ми би пропаднал напразно. Милосърдния Бог дълго гледа на мене. — Ти не пожела да приемеш страданието, каза Той. — ти предпочете да търсиш радостта, а сега желаеш да извършиш велик подвиг, докато живота ти не е отминал.
към текста >>
— Твоите
младини
отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати.
Сега чувствата на сърцето ти са помрачени. Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към дървото на наслажденията. Помръкнаха твоите очи — защото твърде много си се взирал за да доловиш радостта. Как искаш ти сега да извършиш велик подвиг? — Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене?
— Твоите
младини
отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати.
Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти. И аз тръгнех заедно със страданието. Обръщайки се и поглеждайки назад, аз видях радостта, стояща при Господа и нейните очи сияеха. И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах. Пътят ми беше твърд и спокоен.
към текста >>
46.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен
младеж
, полетял върху лекокрилия блян.
Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна.
Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен
младеж
, полетял върху лекокрилия блян.
В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.
към текста >>
При масата бяха седнали двама
младежи
, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво.
Нещо подобно на страх бе ме навярно обладало, защото аз гледах каменните блокове с неопределеното чувство на някакъв непонятен ужас. Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга права линия в продължение но цялата постройка. Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво.
При масата бяха седнали двама
младежи
, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво.
Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него. „Нов ученик? “ каза той, отправяйки към мен проницателния поглед на своите кривогледи, отслабнели очи.
към текста >>
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и
младежта
в училище.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали.
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и
младежта
в училище.
Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>
47.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неизгодно е да се хвърли в него енергията на толкова
млади
, жизнени хора, готови за творчество и градеж, защото тя бездруго ще се разхарчи.
В сайта днес действат други сили и други съчетания, и вън — в живота и вътре — в съзнанието на хората. Ако преди години едно такова предприятие като войната, в което се влага народното богатство, народния живот и енергия, би имало изгледи за успех и би донесло някакви печалби — поне материални — днес не е вече така. И онези, които биха се хвърлили в такова едно предприятие — колкото и да минават за практични реалисти — важност са хора, които пресмятат с възможностите на миналото, не на настоящето. Това са хора, които вървят не напред, с духа на времето, разкриващо по-други бъднини за човечеството, а хора, които се връщат назад, към миналото. Второ, днес е неизгодно да се хвърля цялата национална енергия в такова рисковано предприятие, защото то не може в наши дни да се ограничи в една двустранна разправия.
Неизгодно е да се хвърли в него енергията на толкова
млади
, жизнени хора, готови за творчество и градеж, защото тя бездруго ще се разхарчи.
Неразумно е да се купуват мъртви владения, дори и ако те съдържат огромни природни богатства, с цената на най-високата енергия — кръвта и живота на едно поколение. Тия ценности не са равностойни. Целият исторически опит свидетелства, че една война, особено ако тя трябва да оперира с целия национален капитал — както това е неизбежно днес — засега не само жизнената енергия на един народ, която е в обръщение, а и дълбоките му жизнени запаси. Засегнат ли се те, обаче, народът неминуемо се изтощава и запада. А какво може да сътвори един изтощен народ?
към текста >>
Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя
младежки
ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене.
Сега, ела с мене и не се страхувай.“ Той взе ръката ми в своята и ме поведе под големите листа на растенията, към шума на водата. Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм! „Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята.
Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя
младежки
ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене.
И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно. „Много горещо ли ти стана? “ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди.
към текста >>
Те бяха по-
млади
от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата.
Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността.
Те бяха по-
млади
от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата.
Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих.
към текста >>
48.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младостта
като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта (N.) Песен за теб. В градината на вечното (стихове от В. С. Недев) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов) Словото на Учителя.
Младостта
като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота.
Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот.
към текста >>
Пашов (следва) Словото на Учителя
Младостта
като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „
млад
“.
И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В.
Пашов (следва) Словото на Учителя
Младостта
като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „
млад
“.
Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората.
към текста >>
Според мен
младият
е богат, здрав, силен, умен.
Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В. Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“.
Според мен
младият
е богат, здрав, силен, умен.
Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека.
към текста >>
Това са качествата на
младия
.
Това същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В. Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен.
Това са качествата на
младия
.
Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят.
към текста >>
Младостта
е една привилегия, която Бог дава на всеки човек.
До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В. Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия.
Младостта
е една привилегия, която Бог дава на всеки човек.
Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал.
към текста >>
Младостта
е от Бога, старостта е от хората.
Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек.
Младостта
е от Бога, старостта е от хората.
Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните.
към текста >>
Младостта
, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека.
Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората.
Младостта
, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека.
В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство?
към текста >>
В
младостта
човек може да опита всичките блага на великия Божи свят.
Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека.
В
младостта
човек може да опита всичките блага на великия Божи свят.
Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно.
към текста >>
Щом изгуби
младостта
си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят.
Щом изгуби
младостта
си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце.
към текста >>
А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на
младостта
.
Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на
младостта
.
Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра?
към текста >>
Значи, за да се възвърне човек към
младостта
, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце.
Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта.
Значи, за да се възвърне човек към
младостта
, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце.
Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага.
към текста >>
А с любовта човек ще придобие вечната
младост
.
И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата. И дотолкова, доколкото проявяваме него, дотолкова проявяваме любовта. Без Божественото никаква любов няма, а без любовта, никакъв прогрес не може да има. И без любовта човек винаги ще бъде стар и недоволен.
А с любовта човек ще придобие вечната
младост
.
Млад е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта. Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч.
към текста >>
Млад
е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта.
То е основата. И дотолкова, доколкото проявяваме него, дотолкова проявяваме любовта. Без Божественото никаква любов няма, а без любовта, никакъв прогрес не може да има. И без любовта човек винаги ще бъде стар и недоволен. А с любовта човек ще придобие вечната младост.
Млад
е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта.
Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч. За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви.
към текста >>
По това се отличава
младият
.
Който има разстроен стомах, трябва да го поправи. Който има разстроени дробове, трябва да ги поправи. Който какъвто недъг има, трябва да го поправи. Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите.
По това се отличава
младият
.
Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение.
към текста >>
Млад
е онзи, който може да изслушва всички.
Който има разстроени дробове, трябва да ги поправи. Който какъвто недъг има, трябва да го поправи. Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият.
Млад
е онзи, който може да изслушва всички.
Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен.
към текста >>
Млад
е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота.
Който какъвто недъг има, трябва да го поправи. Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички.
Млад
е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота.
Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад.
към текста >>
Млад
е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже.
Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота.
Млад
е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже.
Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад. Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите.
към текста >>
Младият
е безстрашен.
След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже.
Младият
е безстрашен.
Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад. Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите. И като го възприемете, всичко около вас ще се измени.
към текста >>
Млад
е онзи, който е изправен във всяко отношение.
По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен.
Млад
е онзи, който е изправен във всяко отношение.
Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад. Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите. И като го възприемете, всичко около вас ще се измени. Този лъч действа магически.
към текста >>
Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам
млад
.
Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен.
Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам
млад
.
Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите. И като го възприемете, всичко около вас ще се измени. Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално.
към текста >>
Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се
подмладите
.
Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад.
Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се
подмладите
.
И като го възприемете, всичко около вас ще се измени. Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги.
към текста >>
Сега пожелавам на всички да бъдете
млади
.
Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги. В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение. В този смисъл нищо не се приема на доверие. Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш.
Сега пожелавам на всички да бъдете
млади
.
Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г. Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки. Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше. Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза?
към текста >>
след като бъде изкъпан.“ Двамата по-
млади
жреци ме изведоха от стаята.
питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан. Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук.
след като бъде изкъпан.“ Двамата по-
млади
жреци ме изведоха от стаята.
Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха.
към текста >>
Силата и доверчивостта на
младостта
ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение.
Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън.
Силата и доверчивостта на
младостта
ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение.
Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук?
към текста >>
Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна
младост
.
„Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение.
Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна
младост
.
Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук? Защо си тук?
към текста >>
След това влязоха двама
млади
послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята.
“ В продължение на един момент нямаше никакъв отговор и моето сърце започна да бие бързо, докато аз почвах да схващам, в тъмнината, че не съм у дома, а че се намирам в едно непознато място, и че не зная кой може да бди така мълчаливо до мене. За пръв път аз изпитах желанието да бъда в моята малка стая и да чувам гласа на майка си. и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас. „Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се събуди“. Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри.
След това влязоха двама
млади
послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята.
Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше.
към текста >>
Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми
млади
жреци държаха съдове, в които той гореше.
След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли.
Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми
млади
жреци държаха съдове, в които той гореше.
Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда.
към текста >>
49.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-
младите
жреци.
Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен?
Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-
младите
жреци.
Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам.
към текста >>
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни,
млади
!
Долната табличка дава количеството на витамина в различните зеленчуци, според изследванията на поменатата американска станция: Процент чист витамин в пресния продукт Портокали 0 04 до 0 06 Доматен сок 0.018 до 0.024 Червени пиперки 0.20 до 0.23 Зелени пиперки 0 18 до 0.20 Пащърнак листо 0.21 до 0 216 Пащърнак корени 0.035 до 0.04 Хрян 0.16 Керевиз листа 0.14 до 0.18 Ряпа 0.032 до 0.038 Спанак 0 06 до 0.10 Зеле 0.02 до 0.10 Грах 0.016 до 0.038 Картофи 0.015 до 0.022 Пресен зелен фасул 0.012 до 0.015 От тук се вижда, че едни от най-богатите на този витамин са пиперките, които ние имаме в изобилие. Те съставляват съществена част от храната на нашия селянин. Това обстоятелство, може би, е причина тъй да е здрав и издръжлив, въпреки лошите икономически условия, при които е поставен да живее и работи. Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци. Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние.
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни,
млади
!
Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно.
към текста >>
50.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна
младост
ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир.
Недей тъгува и недей ти плака — За помощ Аз на тебе съм готов Какво обичаш, погледни ме смело На тебе всичко съм готов да дам; Око на смъртен ощ не е видело Какво на милите си да дарувам знам. Отдай ми ти сърцето си и нека За Мен да има място в твоя храм. О, не за друго, а да чувам всяка въздишка твоя, всичко да ти дам. И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря.
Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна
младост
ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир.
Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек.
към текста >>
“ „Не съм жаден, казах аз, но се страхувам, страхувам се от ужасния образ, който видях.“ „Но не, каза той, само
младостта
ти е причина за твоя страх.
Гъвкави, падащи по пода драперии я затъмняваха и въздухът бе наситен с приятни парфюми. Жрецът се приближи, и когато беше близо до мене, наведе главата си. „От какво има нужда повелителя ми? каза той. Да ви донеса ли прясна вода ако сте жаден?
“ „Не съм жаден, казах аз, но се страхувам, страхувам се от ужасния образ, който видях.“ „Но не, каза той, само
младостта
ти е причина за твоя страх.
Погледът но нашата всемогъща царица винаги е бил достатъчен, за до смути човека. Не се страхувай, за тебе е една чест, че очите ти са отворени. Какво да донеса, за да се подкрепиш? “ „Нощ ли е сега? “ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие.
към текста >>
51.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е Сила, която
подмладява
.
Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта. Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега.
Любовта е Сила, която
подмладява
.
Любовта е това. което носи здраве, мир и светлина на тялото; това са условия за правилното развитие на човека. Само при Любовта умът функционира правилно; като говоря за Любовта, не подразбирам човешките чувства; те имат съвсем друг произход. Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта.
към текста >>
Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе
подмладяването
във вас, а с
подмладяването
ще дойде и ясната и трезва мисъл.
Само при Любовта умът функционира правилно; като говоря за Любовта, не подразбирам човешките чувства; те имат съвсем друг произход. Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света.
Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе
подмладяването
във вас, а с
подмладяването
ще дойде и ясната и трезва мисъл.
Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота. Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи подмладяването и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага. Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете.
към текста >>
Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи
подмладяването
и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага.
Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота.
Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи
подмладяването
и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага.
Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете. Като сила, която действа във видимия и невидимия свет, проявена в човешкия живот, тя се поляризира. И към който полюс човек насочи мисълта си, там ще се прояви неговия живот. Тъй че, от човека зависи: накъдето насочи своята любов, там ще живее. Това е великото разрешение на човешкия живот.
към текста >>
Бях твърде
млад
и без образование, за да мога да намеря думи за отговор, но аз подигнах очите си към неговите, както вървяхме през градината и предполагам, че те са говорили вместо мене.
Себуа ме гледаше в лицето и като че ли по някаква тайнствена симпатия проникваше в моите реещи се мисли и ми ги тълкуваше. „Слънцето се издига във всичкото си величие, казваше той. Цветята разтварят сърцата си за неговите милувки. Отвори и ти твоето и бъди щастлив. Аз не му отговорих нищо.
Бях твърде
млад
и без образование, за да мога да намеря думи за отговор, но аз подигнах очите си към неговите, както вървяхме през градината и предполагам, че те са говорили вместо мене.
„Сине мой, каза Себуа, през нощта ти си бил в тъмнина, но това не трябва да те кара де се съмняваш, че светлината съществува. Когато вечер лягаш да спиш, ти не трябва да се съмняваш, че на сутринта пак ще видиш слънцето. Ти си бил потънал в една тъмнина по-дълбока, от тази на нощта, и си съзерцавал едно слънце по-блестящо от това, което ни осветлява“ . Аз преповтарях тия думи в мисълта си, но не можах да разбера смисъла им. Не казах нищо, обаче, защото сладостта на утринния въздух и чувството за една човешка симпатия ми бяха достатъчни.
към текста >>
Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Да запазим
младостта
си“ от Д-р Виктор Поше.
„Тотлебен“ 2, София VI. Искайте безплатни пробни броеве. „Добро Здраве“ , брой 1 год. VIII, списание за здравна просвета и природосъобразен живот, под редакцията на Д-р Георги Ефремов. „Добро Здраве“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 40 лв. предплатени.
Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Да запазим
младостта
си“ от Д-р Виктор Поше.
Адрес: Редакция „Добро Здраве“, бул. Тотеблен 2, София VI. Искайте безплатен пробен брой. Беседа, илюстровано списание на българското семейство, излиза два пъти в месеца; редактор: Е. Г. Консулова - Вазова.
към текста >>
Безплатна премия по избор: „Нашите сили” от Прентис Мълфорд или „Книга за
младите
майки“ .
Консулова - Вазова. Получиха се бр. 1, 2 и 3 от год. II. с интересно съдържание. Абонамент 80 лв.
Безплатна премия по избор: „Нашите сили” от Прентис Мълфорд или „Книга за
младите
майки“ .
Адрес: ул. Цер Крум, 41 — София. Българска Стенография — пълно ръководство за изучаване без учител от Ф. Илиев, юрист и съдебен стенограф. Ръководството излиза на брошури и се доставят от автора: ул.
към текста >>
52.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия
млади
момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма.
Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода. (Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко.
За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия
млади
момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма.
Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати.
към текста >>
Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на
младите
хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган.
(Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях.
Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на
младите
хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган.
Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати. Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших закуската, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината. Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той.
към текста >>
Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези
млади
хора.
Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган.
Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези
млади
хора.
Те действаха като автомати. Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших закуската, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината. Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той. След това се обърна и тръгна.
към текста >>
Един
млад
човек, във време на сън, вижда съвсем ясно своя брат с който не са се виждали цяла година.
Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае. Този плик се дава на лицето В, което чрез едно съсредоточаване в себе си и в плика, описва точно каква е картината в плика, което се проверява след разпечатването на плика. Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни сетива не се долавят. Но ето, че едно вътрешно сетиво, което Рише не знае точно какво е, но го нарича „шесто сетиво“, долавя тия вибрации.
Един
млад
човек, във време на сън, вижда съвсем ясно своя брат с който не са се виждали цяла година.
Никога на това лице не са се случвали такива странни явления, затова записва тази случка. След няколко дни той получава съобщение, че брат му се е бил поминал. като паднал от кон. Нашето шесто сетиво, казва Рише, е доловило вибрациите на умиращия брат. Това е по научно обяснение на тия факти, отколкото обясненията на спиритистите чрез някакви духове, заключава по-нататък Рише.
към текста >>
53.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един
млад
жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм.
Бях през всичкото време сам, но не се страхувах. Не ми идваше на ум, че приближаващата мощ ми носи. може би, някакви страшни изпитания. Бях изпълнен с дълбоко спокойствие, придобито от дългите часове на спокойно прекарания ден, или, може би, от присъствието на царственото цвете, защото макар и скрито, то беше винаги пред очите ми в цялата си блестяща и префинена красота. Нямах нито едно от непоносимите видения, които не можех да прогоня през миналата нощ.
Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един
млад
жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм.
Аз не бях се мръдвал от леглото си, и не бях се хранил. Не бях И мислил за това до сега. но в същност премалявах от глад. Затова скочих живо и когато младият жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си. (следва) Скритата страна на живота Нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, е, че те дълго време още обикалят около своите близки.
към текста >>
Затова скочих живо и когато
младият
жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си.
Нямах нито едно от непоносимите видения, които не можех да прогоня през миналата нощ. Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един млад жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм. Аз не бях се мръдвал от леглото си, и не бях се хранил. Не бях И мислил за това до сега. но в същност премалявах от глад.
Затова скочих живо и когато
младият
жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си.
(следва) Скритата страна на живота Нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, е, че те дълго време още обикалят около своите близки. Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас. Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест. Като се върнали от погребението, дъщерите му казали: „Слава Богу, че се освободихме от този сатрап, от този фараон, от този деспот. Сега вече свободно ще ядем и ще пием.“ Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият.
към текста >>
54.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към Новото ти смело пристъпи, С усмивка — лъч от утрин на зора, И цвят във
младост
ще се разцъфти С неземен лик във твоята душа.
Любовта ще победи омразата, защото само любовта е вечна. С. Калименов НОВОТО Посланик от незрими небеса, С души сияйни, мощни обкръжен, Във първий ден на новата ера, Долитна тук със свят съкровен блян. Досегна ни невидима ръка, Дари ни тя великия закон На жертва и любов. И бликна веч речта Небесна от посланический трон. И трепна лекокрилен, кротък зов: — Обичай ближния, слугувай на Отца, Живей във мир под Божия покров, Със чисти чувства мисли и дела.
Към Новото ти смело пристъпи, С усмивка — лъч от утрин на зора, И цвят във
младост
ще се разцъфти С неземен лик във твоята душа.
Във ритъмът на словото се лей Вълшебния химн на цялата вселена. И семето на Новото се сей За жътва свята и благословена. В. С. Н. БУРЯ Тъмно оловни облаци са надвесени над земята. Студен северен вятър вее. Ръми.
към текста >>
Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на
младия
индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие.
Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете децата да се проявят такива каквито си са. По тоя начин възпитателя най-добре ще разбере какво има на лице, да подири своевременно и съответните най-подходящи методи и средства за работа над всеки даден индивид“. Защото истински възпитател е тоя, който е изхвърлил шаблона от своята практика, и с всяко дете, с всеки индивид се справя по специален, само за него или за случая начин, който начин или метод е дълго търсен и изпитван. Истинския възпитател отбягва да привежда всички деца към общ знаменател. Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието.
Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на
младия
индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие.
Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P.
към текста >>
Каквато насока е дадена на
младини
, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека.
Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието. Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие. Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието.
Каквато насока е дадена на
младини
, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека.
Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P. X.) Неговата нежна и благородна майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император. Любовта му към правдата на младини била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа. Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя.
към текста >>
Любовта му към правдата на
младини
била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа.
Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P. X.) Неговата нежна и благородна майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император.
Любовта му към правдата на
младини
била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа.
Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището.
към текста >>
Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в
младата
му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император.
Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P. X.) Неговата нежна и благородна майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император. Любовта му към правдата на младини била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа.
Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в
младата
му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император.
Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището. Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот.
към текста >>
Агмад каза на
младия
жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“.
Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност. „Аз ще полудея, казах аз смело, ако ме оставите в тази стая сам. Никога не съм оставал сам толкова дълго време досега“. Говорех под настроението на момента. Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах.
Агмад каза на
младия
жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“.
Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта.
към текста >>
Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на
младостта
.
Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“. Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така.
Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на
младостта
.
Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост. И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество.
към текста >>
Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че
младият
жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга.
Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен.
Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че
младият
жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга.
Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага.
към текста >>
След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от
младият
жрец.
Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“.
След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от
младият
жрец.
Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън.
към текста >>
Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от
младите
момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент.
Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага.
Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от
младите
момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент.
Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън. Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл. Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен.
към текста >>
55.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз извор съм на
младост
и надежда.
Във скърбен час смирено ти В душа си погледни. Пред твоя взор копнеещ От радост лъч ще затрепти. Аз извор съм на мир и светлина. На щастие неземно, На дивна красота. Душата ти във мене се оглежда, Във мене се изкъпва.
Аз извор съм на
младост
и надежда.
Във скърбен час смирено ти Към мене поглед обърни. В. С. Н. Нов образ „Някога човек с бил мирен и безопасен, но в последствие той станал месоядец. Има опасност да се нахвърли върху брата си.“ Учителя По всички прояви в човешкия живот, днес може да се заключи от будния наблюдател, че човек поради ред причини и условия, при каквито е попаднал, се е отклонил от нормалния живот. Това лесно може да се констатира.
към текста >>
Аз гледах и гонех фигурата на
младото
момиче.
Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете. То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя. Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва.
Аз гледах и гонех фигурата на
младото
момиче.
Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели!
към текста >>
56.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младите
жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това.
Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди. Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов Мейбъл Колинз (12) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 142) Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна. Бях гладен, защото още не бях закусвал и намерих яденето отлично.
Младите
жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това.
Те донесоха много плодове, отлични питиета и хубави захарни баници, каквито никога не бях виждал, и при това носеха и цветя. Големи букети цветя бяха донесени и оставени близо до мен, и храсти, покрити с цветя, бяха разположени покрай стената. Аз извиках от удоволствие, когато ги видях и. както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка.
към текста >>
57.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и
младост
— лък за страдните сърца На земните чада.
В същност, само когато в България са се родили хора, готови да напуснат институтите, на които са служили, и са се отдали в служба па пробудения в себе си дух, само тогава се е турило началото па Движението за освобождението на народа. Ако Отец Паисий не беше напуснал манастира и покрай монашеските си обязаности не бе написал една политическа история, заслугата му за освободителното дело би била нищожна, даже ако служеше най-редовно всички треби и литургии. Само когато Левски захвърли расото и стана народен трибун, само тогава той стана ратник за освобождението на народа си и сеяч на семето, чийто плод бе политическата свобода на българското племе. Това е отговорът на поставения въпрос: Българският дух освободи народа ни, когато Той се пробуди. М. Изгрява новий ден!
От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и
младост
— лък за страдните сърца На земните чада.
И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
към текста >>
58.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога
младост
. S.
С. Калименов Към Новата година Трептят на прага твойте първи стъпки, Очакваме те ние пак с надежди, Че може би ще сториш да разцъфнат В сърцата ни цветята — още пъпки. При нас загърната ти идеш в тайна. Не знаем ний какъв ли дар ни носиш, Не криеш ли това, което просиш? Че благостта. на Бога е безкрайна!
Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога
младост
. S.
ДА ДАВАМЕ! Ако давахме излишъкът си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъка отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички. Ние, хората, сме твърде прилепени за земните си неща и затова ни е много мъчно понякога да се разделим с тях — да ги дадем на други, макар и да не се ползваме от тях. Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем от студа, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен.
към текста >>
Късото гладуване или въздържание от храна, към което може да прибегне всеки с „нормално“ здраве, за да
подмлади
тялото си, значи изоставяне на всякаква твърда храна в течение на два или три дни и пиене на плодни сокове и повече вода през това време.
Сега наближават празници — и всяка човешка душа жадува за празник — за радост. Ако всеки, който има, помисли за тоя който няма и му даде излишъка си, тогава, наистина, би настъпил един всеобщ голям празник на земята, в който всички ще вземат участие със своята радост. Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос — Любовта. Benitta Въздържанието от храна като лечебно средство (Продължение от брой 142) Продължителното гладуване е за много болни хора и то само когато бъде предписано от лекар. Късото гладуване е за лица, които са наглед здрави, но които, поради преяждане и недостатъчно телесни упражнения, са набрали много отрови в кръвта си.
Късото гладуване или въздържание от храна, към което може да прибегне всеки с „нормално“ здраве, за да
подмлади
тялото си, значи изоставяне на всякаква твърда храна в течение на два или три дни и пиене на плодни сокове и повече вода през това време.
За да се постигне това отлично прочистване на кръвта, трябва да се почне с подготовка, чрез която тялото да посрещне по леко промяната. Крайно необходимо е да се избегне внезапното преминаване от редовното хранене към късото гладуване. Когато ще се подложим на късо гладуване, трябва да бъде намалено количеството на храната, както и броят на яденетата през деня, докато най-после, към края на третия ден, на трапезата се виждат само мляко, плодове и зеленчуци. Четвъртият ден трябва да завърши само с плодове — пресни или сушени — като ябълки, круши, сливи, грозде, портокали, сухо грозде, смокини и пр. Сега вече сме готови за 2—3 дневно гладуване, през което време трябва да вземаме само плодни сокове: ябълков, гроздов; портокалов или доматов, в зависимости от сезона.
към текста >>
Всички телесни клетки се чувстват
подмладени
и по-чисти.
Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването.
Всички телесни клетки се чувстват
подмладени
и по-чисти.
Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло. Заедно с това и тялото става по-жилаво и по-устойчиво към заболяване. Някои добиват лек запек през втория и третия ден на гладуването. Той може да се дължи на няколко причини, но главно на обстоятелството, че червата намаляват своята дейност, понеже са лишени от грубите хранителни остатъци, които ги обикновено възбуждат. В такъв случай лицето трябва да си направи една клизма.
към текста >>
В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата:
Млад
, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си.
В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата:
Млад
, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но във ваште сърца се усмихва зората на радост В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх, Откройва се песен на дивна невехнеща
младост
, Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах.
Незнайни, безимени братя, сестри, Път стръмен поели към вечна любов — светлина — Към дивна страна, где няма разпри За богатство, за слава, за почести — блудна тъма. Малцина сте. Но в черната тма на беззвездната нощ, По-ярко разпръсква златисти лъчи Любовта. На безимена скръб в глухата нощ, Едничка надежда по-нежно звучи. Малцина сте.
Но във ваште сърца се усмихва зората на радост В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх, Откройва се песен на дивна невехнеща
младост
, Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах.
Обичам ви! В моето малко сърце вий посяхте На Чистото Слово нетленната радост, покой. Сред сълзи, где бури бушуваха само, Где рани гнояха в разруха, застой. Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата Любов, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина. Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината.
към текста >>
Младостта
е първата форма на началото.
За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички. М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво. Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало.
Младостта
е първата форма на началото.
Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота. И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс — подмлади се и заживя нов живот. И всеки човек. когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот.
към текста >>
Младостта
е първия израз на първичния импулс, който внася живота.
М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво. Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото.
Младостта
е първия израз на първичния импулс, който внася живота.
И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс — подмлади се и заживя нов живот. И всеки човек. когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот. В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл, т. е.
към текста >>
И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс —
подмлади
се и заживя нов живот.
Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота.
И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс —
подмлади
се и заживя нов живот.
И всеки човек. когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот. В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл, т. е. добива ясна представа за нещата и не се заблуждава от сенките им.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и
младежката
организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“.
Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест. Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото. Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В.
Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и
младежката
организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“.
Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели.
към текста >>
Правеше радостно впечатление присъствието на много
млади
въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани.
Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В. Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“. Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави.
Правеше радостно впечатление присъствието на много
млади
въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани.
В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско. Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка. Именуват се семейство Щерови.
към текста >>
Те свирят доста задоволително, особено по-
младия
син, на цигулка.
и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско. Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка. Именуват се семейство Щерови. Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци.
Те свирят доста задоволително, особено по-
младия
син, на цигулка.
След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел. При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри небеса“ изказа пожелание през настоящата 1936 год. да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души.
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Двама
млади
жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха.
Той се обърна веднага и напусна моята стая. Погледнах отново страницата на книгата, която бях чел, за да видя кои са думите, Които го бяха толкова много развълнували. Сега вече те не бяха разбираеми за мене, те бяха написани също с йероглифи и аз ги съзерцавах с отчаяние, защото виждах, че сега не мога да си спомня нито една дума от това, което бях чел. Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга. Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси.
Двама
млади
жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха.
Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам. Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие. Това бе Себуа. градинарят. „Как можа да дойдеш при мен?
към текста >>
* * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно
младо
момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание.
Подигнах се още и, заедно с нея, стоях изправен върху водата, по-нататък не знам какво стана. „Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите.
* * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно
младо
момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание.
През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе!
към текста >>
От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един
младеж
, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб.
Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света.
От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един
младеж
, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб.
Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън.
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези, които обичат истински, те не стареят, те са вечно
млади
.
А пък вие отговаряте не незададени въпроси. Кой е луд от двама ни? — Има ли смисъл да се отдаваме толкова на скръбта си за този, който толкова отдавна е загинал? — Този, когото любиш, не умира. Смърт има за тези, които лъжат, че любят.
Тези, които обичат истински, те не стареят, те са вечно
млади
.
Вие сте на 19 години, а аз съм на 29 години. а сме почти еднакво млади. И действително, не изглеждаше по-възрастна от мене. Малко след закуската ние се сбогувахме и аз продължих екскурзията си по долината на реката Луда Камчия. * * * От тогава минаха 7 години.
към текста >>
а сме почти еднакво
млади
.
— Има ли смисъл да се отдаваме толкова на скръбта си за този, който толкова отдавна е загинал? — Този, когото любиш, не умира. Смърт има за тези, които лъжат, че любят. Тези, които обичат истински, те не стареят, те са вечно млади. Вие сте на 19 години, а аз съм на 29 години.
а сме почти еднакво
млади
.
И действително, не изглеждаше по-възрастна от мене. Малко след закуската ние се сбогувахме и аз продължих екскурзията си по долината на реката Луда Камчия. * * * От тогава минаха 7 години. Живеех от четири години в София. Веднъж, вървейки по една софийска улица, виждам една позната физиономия.
към текста >>
Млада
хубава жена води едно 5-6 годишно момченце и двамата облечени в бели дрехи.
И действително, не изглеждаше по-възрастна от мене. Малко след закуската ние се сбогувахме и аз продължих екскурзията си по долината на реката Луда Камчия. * * * От тогава минаха 7 години. Живеех от четири години в София. Веднъж, вървейки по една софийска улица, виждам една позната физиономия.
Млада
хубава жена води едно 5-6 годишно момченце и двамата облечени в бели дрехи.
Тя му обясняваше нещо и не обръщаше внимание на минувачите. Мъчех се да си спомня къде бях я виждал, но не си спомнях. Когато я наближих и се изравних с нея, чух детето като я запита: Майко, ръката Камчия минава ли през София? Веднага разбрах, че е учителката в селото до реката Луда Камчия. Поздравих я, тя отвърна, но не можеше да ме познае.
към текста >>
Предплатилите абонати премия: „Да запазим
младостта
си“ от Д р В. Поше.
Абонамент 30 лв. Адрес: ул. Бр. Миладинови 75, София в. Добро здраве, вестник за здравни просвета и природосъобразен живот. Абонамент 40 лв.
Предплатилите абонати премия: „Да запазим
младостта
си“ от Д р В. Поше.
Адрес: бул. Тотлебен 2, при Руския паметник — София. сп. Свят и наука общодостъпно картинно четиво за наука, изкуство и напредък. Абонамент 45 лв. Абонатите получават премия: Зовът на дивото — роман от Дж. Лондон.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Засмените
младоженци
, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни.
Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба.
Засмените
младоженци
, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни.
Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама.
към текста >>
Друг счита, че, като близък приятел на
младоженеца
, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл.
Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно.
Друг счита, че, като близък приятел на
младоженеца
, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл.
Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. — „Толкова ме зачитат те мене! “ си казва обиден той и му е страшно мъчно. Четвърти от сърце протестира за гдето го даруват: — Да облечеш света ти нама да можеш, братко, а само гдето, си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата крея, ами се мъчиш да се отсрамиш.
към текста >>
Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на
младост
да внесем.
Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни. Във сърцата затрептяха Вси съкровени мечти, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини. Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли пориви в сърцата Новий свет ще сътворим.
Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на
младост
да внесем.
В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата?
към текста >>
Чувствах, че моята
младост
е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест.
Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен.
Чувствах, че моята
младост
е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест.
От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него.
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целува ви някой, когото не знаете приятел ли е, неприятел ли, мъж ли, жена ли, близък ли е, не е ли, стар ли е или
млад
и пр.
Идете там, в обятията на майката природа, но си отворете за нея душата, сърцето, умът, тялото да се почувствате като при майка. Допусни й съзнателно да те измие всецяло, открий й се напълно, та виж как ще се върнеш на работата си. Иди при нея с отворени очи, с отворена душа! За да се разберем, позволете ми да завърша с един пример. Представете си, че са ви вързали очите.
Целува ви някой, когото не знаете приятел ли е, неприятел ли, мъж ли, жена ли, близък ли е, не е ли, стар ли е или
млад
и пр.
За вас тази целувка е безразлична. Второ положение — казват ви мъж, жена. Трето положение — казват ви стар, млад. Четвърто положение — казват ви името на познат. Пето положение — казват ви името на най-близък познат.
към текста >>
Трето положение — казват ви стар,
млад
.
За да се разберем, позволете ми да завърша с един пример. Представете си, че са ви вързали очите. Целува ви някой, когото не знаете приятел ли е, неприятел ли, мъж ли, жена ли, близък ли е, не е ли, стар ли е или млад и пр. За вас тази целувка е безразлична. Второ положение — казват ви мъж, жена.
Трето положение — казват ви стар,
млад
.
Четвърто положение — казват ви името на познат. Пето положение — казват ви името на най-близък познат. Шесто положение — вам са отворени очите, свободни ръцете, тялото. Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек.
към текста >>
Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили,
подмлади
.
Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната.
Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили,
подмлади
.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън.
към текста >>
Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от
младост
и красота.
2) Тези опити показват, че витамините са лъчи, защото когато не доставим на известен организъм (в случая поникнал житен стрък или квасни гъбички), известен вид етер, появяват се болезнени процеси, които се премахват, като му доставим съответния витамин. 3) Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е. жизнените сили, които доставят. Мейбъл Колинз (18) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 150) Жената, която беше седнала до мен стискаше ръката ми в своята.
Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от
младост
и красота.
Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе млада, по-млада от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете. Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се. че аз я вече познавах. че нейният чар ми бе познат и че това още повече увеличава нейната сила. Тя произнасяше думи, които изпърво аз едва разбирах, които дори трудно чувах.
към текста >>
Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе
млада
, по-
млада
от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете.
3) Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е. жизнените сили, които доставят. Мейбъл Колинз (18) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 150) Жената, която беше седнала до мен стискаше ръката ми в своята. Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от младост и красота.
Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе
млада
, по-
млада
от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете.
Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се. че аз я вече познавах. че нейният чар ми бе познат и че това още повече увеличава нейната сила. Тя произнасяше думи, които изпърво аз едва разбирах, които дори трудно чувах. Но постепенно, слушайки я, аз почнах да разбирам.
към текста >>
Нима това е моята съдба, — тъй
млада
, пълна с толкова сили и любов, да бъда така тъжна?
Но постепенно, слушайки я, аз почнах да разбирам. Тя ми казваше, че е тъгувала за мен в моето отсъствие, че ме обича и че изпитва само отегчение от всичко, което може да й предложи земята. „Залата ми се струваше мрачна и глуха до вашето идване, казваше тя. В банкета нямаше никаква веселост. Другите се смееха, но смеховете им звучаха в ушите ми като въздишки, като въздишки на отчаяни.
Нима това е моята съдба, — тъй
млада
, пълна с толкова сили и любов, да бъда така тъжна?
Не, не, това не трябва да бъде. О! Моя любов, мили мой, не ме оставяй отново сама. Остани при мен и моята любов ще ти даде сила да изпълниш предназначението си.“ Аз скочих веднага от седалището, притискайки силно ръката й в моята. „Това е истина, извиках с висок глас. Аз съм се лъгал, като съм пренебрегвал до сега това, в което стои красотата на живота.
към текста >>
65.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше
млад
момък.
Светията бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше. Той бе замислел и овреме не време за миг притваряше очи, очи които виждат това, което очите на обикновените люде не подозират. Той виждаше това, което бе в умовете и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе. Той знаеше и човешките умове, като лазурни небеса ли бяха прояснени, чисти или обвити с мъгли от заблуждения и облаци от прах. А под самия покрив на дома.
в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше
млад
момък.
От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му.
към текста >>
Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва
младия
човек.
А под самия покрив на дома. в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък. От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб.
Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва
младия
човек.
А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири.
към текста >>
Привечер
младия
момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа.
“ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха. Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда. Той бързо напусна богатия дом. И скоро след обеда от уста на ухо тайнствено се шепнеше на целия дом как обядвал госта.
Привечер
младия
момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа.
Една бъбрива слугиня го спре и непринудено заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост? — само хляб и маслини? “ Момъка се усмихна и отмина. Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която светията бе чул. S. Словото на Учителя Основите на положителното знание Съвременната наука изучава онова, което е вече минало.
към текста >>
Тук идваха вечер
младите
момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше.
Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й. Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния разкош, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място. Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето.
Тук идваха вечер
младите
момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше.
Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него. Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града. Не мога каза колко дни се изтекоха така. Знам само, че един ден аз си почивах в моята стая и тя, най-красивата, пееше тихо хубави песни, а главата й почиваше на моите ръце, когато, внезапно, песента замря върху устните й тя стана бледна и мълчалива.
към текста >>
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на
младите
момичета, разположени на групи на брега на реката.
Агмад се усмихна: „Не се страхувай, каза той. Това е една любима на твоята царица и тя няма да направи никакво зло на нейния предпочитан слуга. Ела! Почувствах се заставен да го следвам; не смеех да се противопоставя. Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме. Агмад премина през градините, които водеха към полето.
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на
младите
момичета, разположени на групи на брега на реката.
Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих. Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
към текста >>
Разбрах, когато минахме покрай
младите
момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата
млади
жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих.
Разбрах, когато минахме покрай
младите
момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата
млади
жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма. Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден. че минаваме през този път. Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи.
към текста >>
Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с
младежта
, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек.
Но скоро аз разбрах че тоя ден бе празник. Храмът! Струваше ми се, че беше се изминал цял век откакто аз бях излязъл от него. Самият Агмад ми се стори странен и неузнаваем. Нима, наистина, аз съм станал по стар? На можех да кажа това, защото не намирах огледало, където да видя лицето си, нито приятел, когото да запитан.
Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с
младежта
, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек.
И аз знаех. че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам. Аз бях роб. Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив.
към текста >>
66.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане,
подмладяване
на съвременното физически и душевно болно човечество.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към слънцето! (К.) Да бъде пролет (стихове – Радиозо) Прана или жизнена сила (N.) Словото на Учителя. Умът като основа на света (Из неделната беседа „Не съдете по лице„ - 12. I. 1936 г.) Минзухарче и кокиче (стихове от Auroro) Слънцепоклонението на практика (Ст.) Песен на Слънцето Белият лотос (продължение от брой 152 - Мейбъл Колинз) КЪМ СЛЪНЦЕТО!
Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане,
подмладяване
на съвременното физически и душевно болно човечество.
Ние проучваме какви ли не системи, слушаме, изпълняваме какви ли не съвети, предписания на всякакви учени — лекари. педагози, социолози, богослови. Ние даваме мило и драго за да за пазим най-ценното — здравето си, и все пак рядко може де се срещне напълно здрав човек на земята. Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот. Вън от тялото, клетката умира.
към текста >>
Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна
младост
.
Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди.
Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна
младост
.
Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот.
към текста >>
И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и
млад
.
Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света. Там дето има лъжа, илюзии. това не е никаква мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта. Това, в което се разочароваш, то не е Божествения свят, това е човешкия свят.
И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и
млад
.
Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека.
към текста >>
А онова което
подмладява
човека, това е човешката мисъл.
Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта. Това, в което се разочароваш, то не е Божествения свят, това е човешкия свят. И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека.
А онова което
подмладява
човека, това е човешката мисъл.
Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него.
към текста >>
Туй което
подмладява
човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека.
Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека.
Туй което
подмладява
човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека.
На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества.
към текста >>
А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един
млад
жрец, с бяла, обшита със злато тога.
Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа. Те виждаха своята богиня.
А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един
млад
жрец, с бяла, обшита със злато тога.
За момент се изтръгнах от моето опиянение и се запитах: „Наистина ли е мъртъв? “ (следва)
към текста >>
67.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната
младост
— възраждана старост.
Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци.
И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната
младост
— възраждана старост.
О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката.
към текста >>
Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма,
младия
владетел на „Щастливият оазис“.
Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма,
младия
владетел на „Щастливият оазис“.
Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят.
към текста >>
И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони
младия
Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“.
Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия.
И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони
младия
Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“.
Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той.
към текста >>
Мощният живот на
младия
жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо.
Аз познавах моите служители и бях извънредно зачуден, като видях, че почти всички в тази тълпа бяха готови да ни служат. Това бе една армия, която ми бе подчинена; тя бе готова да се подчинява не по дълг, а по чувство. Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам.
Мощният живот на
младия
жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо.
Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа.
към текста >>
А
младият
жрец, беше ли той още там?
При моите избрани служители! Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О! моите господари на страстта! царе на страстта! повелители на желанието!
А
младият
жрец, беше ли той още там?
имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше.
към текста >>
68.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много
младежи
от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива. И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят. Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив.
Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много
младежи
от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура. Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем.
към текста >>
Младежки
въздържателен неутрален съюз — на извъншколската
младеж
— обединяващ 140 клона с 4500 члена; 3.
А извършваната огромна пропагандна работа чрез хиляди сказки, събрания, разпространени десетки хиляди екземпляри вестници, книжнина, афиши, плакати й. пр. бавно но сигурно чертаят светлия път към нашето трезво утре! I. Общ състав. Днес българското въздържателно движение се състои и представлява от следните организации: 1. Ученически неутрален въздържателен съюз — при средните учебни заведения — обединяващ 80 клона с 5000 члена; 2.
Младежки
въздържателен неутрален съюз — на извъншколската
младеж
— обединяващ 140 клона с 4500 члена; 3.
Български неутрален въздържателен съюз — общограждански — обединяващ 120 клона с 4048 члена. 4. Български учителски въздържателен съюз — обединяващ 20 клона с 600 члена; 5. Български лекарски въздържателен съюз — обединяващ 70 члена. 6. Железничарска въздържателна секция при О. Б. Ж. М.
към текста >>
3. в.Трезва
младеж
—месечник, орган на
Млад
.
Трезвеност — орган на Учен. неутр. въздърж. съюз. Година XVII. 8 книжки годишно. Абон. 30 лева.
3. в.Трезва
младеж
—месечник, орган на
Млад
.
въздърж, неутр. съюз. Година IX. Абон. 15 лв., ръчна продажба 1 лв. 4. в. Трезва борба — двуседмичник за трезва култура и въздържание.
към текста >>
69.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
а го
подмладява
.
Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека. Тя е реалността в света. А реално е туй, което не състарява човека.
а го
подмладява
.
Настоящето, в което работи любовта, ни подмладява, а миналото ни състарява. От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени.
към текста >>
Настоящето, в което работи любовта, ни
подмладява
, а миналото ни състарява.
Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека. Тя е реалността в света. А реално е туй, което не състарява човека. а го подмладява.
Настоящето, в което работи любовта, ни
подмладява
, а миналото ни състарява.
От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси.
към текста >>
Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната
младост
, вечния живот.
Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение. Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението.
Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната
младост
, вечния живот.
Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка частица от възкръсналият от вечният дух на Христа? Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение, Христовата любов? Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване?
към текста >>
Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с
млади
агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
— Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа.
Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с
млади
агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
Тогава ще бъде истинското Възкресение I Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи. Ето как се случи всичко.
към текста >>
70.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята
младост
.
Глас на едного, който вика: внесете истината и свободата във вашите души, свободни бъдете. Смели бъдете и напред вървете. Из беседата „ Ти кой си? " - 26 I. 1936 год, Мейбъл Колинз (23) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 156) Глава VI Котето се събудих.
аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята
младост
.
Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост. После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство.
към текста >>
Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на
младостта
.
Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая. Тя бе бляскаво украсена с разкошни мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц. Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое удоволствие, а цветна градина.
Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на
младостта
.
А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха. Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор. Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината. През железните решетки аз можех до видя блестящата трева.
към текста >>
Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха
млади
и високи, със свежи и сияещи лице.
Защото сега аз можех да разбирам неговия език. Тогава той не ми говореше нищо, освен със своята красота; сега той отваряше очите ми и аз виждах; отваряше ушите ми и аз чувах. Един кръг ме обграждаше; като този, който ме обкръжаваше когато аз проповядвах, без ла съзнавам това, в храма. Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов.
Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха
млади
и високи, със свежи и сияещи лице.
Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса. Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно Светия Светих, от първия ден. в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма.
към текста >>
Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава
млада
, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен.
„Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо. Макар че бях коленичил, аз знаех че моята душа е подкрепена от тези, които ме заобикаляха. От този момент, те бяха мои братя. „Седни там, каза този, който пръв бе заговорил, показвайки леглото ми, и аз ще те уча.“ Той седна до мене и започна да говори.
Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава
млада
, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен.
Сърцето ми беше подмладено от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина. През целия ден той остана седнал до мен. През нощта, той докосне челото ми с ръце и ме напусна. Когато легнах да спя, спомних си, че не бях видял никого, освен моя учител, през деня, и че не бях взел никаква храна. Обаче не изпитвах нито умора, нито слабост.
към текста >>
Сърцето ми беше
подмладено
от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина.
Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо. Макар че бях коленичил, аз знаех че моята душа е подкрепена от тези, които ме заобикаляха. От този момент, те бяха мои братя. „Седни там, каза този, който пръв бе заговорил, показвайки леглото ми, и аз ще те уча.“ Той седна до мене и започна да говори. Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава млада, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен.
Сърцето ми беше
подмладено
от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина.
През целия ден той остана седнал до мен. През нощта, той докосне челото ми с ръце и ме напусна. Когато легнах да спя, спомних си, че не бях видял никого, освен моя учител, през деня, и че не бях взел никаква храна. Обаче не изпитвах нито умора, нито слабост. Аз поставих лотосовия цвят до себе си и заспах спокойно. (следва)
към текста >>
71.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-късно в блясъка и красотата на моята
младост
, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи.
Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост.
По-късно в блясъка и красотата на моята
младост
, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи.
Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание. Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото. Аз бях изтощен от ужасните видения, които бяха преминали пред очите ми в едно късо време. Реших де отида да търся храна, от каквато имах нужда.
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-
младият
и най-лъчезарният от всички напусна кръга приближи се до мен и хване с ръцете си моите ръце, в които аз държах повехналия лотосов цвят, който бе стоял на възглавницата ми.
Зъболекар Стоицев Мейбъл Колинз (25) БЕЛИЯТ ЛОТОС (прод. от брой 158) Глава VII. На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества. Те ме гледаха сериозно; не виждах усмивка на никое лице; но безкрайната симпатия, която чувствах в тях, ми даде сила. Станах и коленичих до леглото си, защото разбрах, че наближаваше един важен момент в живота ми.
Най-
младият
и най-лъчезарният от всички напусна кръга приближи се до мен и хване с ръцете си моите ръце, в които аз държах повехналия лотосов цвят, който бе стоял на възглавницата ми.
Хвърлих поглед около мене. Другите бяха изчезнали. Погледнах моя другар. Той бе мълчалив, с очи спрени върху мен. Колко млад и красив бе той!
към текста >>
Колко
млад
и красив бе той!
Най-младият и най-лъчезарният от всички напусна кръга приближи се до мен и хване с ръцете си моите ръце, в които аз държах повехналия лотосов цвят, който бе стоял на възглавницата ми. Хвърлих поглед около мене. Другите бяха изчезнали. Погледнах моя другар. Той бе мълчалив, с очи спрени върху мен.
Колко
млад
и красив бе той!
Земята не бе оставила никакво петно върху неговия дух; но аз знаех, че това петно ще продължи да стои върху мен, до тогава, докато успея да го изтрия напълно през вековете. Неговата чистота бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх. „Не повдигай още очите си“, прошепна той. Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми. „Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет.
към текста >>
Ти, най-
младият
, ти, който си едновременно и силен и слаб, бъди готов!
Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството. Той ще чуе един глас, който ще бъде незабравим за него, и думите, които този глас ще произнесе, ще бъдат тайнственото наследство на вековете и ще бъдат произнасяни под друго небе — те ще предизвестят зората, която трябва да изгрее след дългия крак.
Ти, най-
младият
, ти, който си едновременно и силен и слаб, бъди готов!
Битката наближава, не отпадай. Ти имаш една задача: да учиш народа. Не се страхувай, че мъдростта ще липсва на твоите думи. Аз, която съм Мъдрост, ще бъда до теб. Подигни очите си, мое дете, и почерпи сила“.
към текста >>
Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина
младите
си невести и левенти синове.
Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове. — Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят.
Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина
младите
си невести и левенти синове.
Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него. Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят.
към текста >>
Скарал се старият Гено с най-
младият
си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши.
— боже, какво е това! Писъци и олелия от дедо Генови. Разтичаха се хората да видят какво има. Ще се изтрепят тия хора. Пак се скарали.
Скарал се старият Гено с най-
младият
си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши.
Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда. Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
към текста >>
Грабнал
младият
пищова, лъснала в стария камата, писнала
младата
невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши. Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда. Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . .
Грабнал
младият
пищова, лъснала в стария камата, писнала
младата
невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
Като видяла ножа в ръцете на дедо си, изпискала, паднала на земята и не мръднала. — Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си. Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил младият пищова и вдигнали Минка примряла. Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки кръв. Пищи майката, първата и рожба била.
към текста >>
Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил
младият
пищова и вдигнали Минка примряла.
Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала. Като видяла ножа в ръцете на дедо си, изпискала, паднала на земята и не мръднала. — Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си.
Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил
младият
пищова и вдигнали Минка примряла.
Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки кръв. Пищи майката, първата и рожба била. — Отиде детенцето ми, отиде милото ми детенце! Като чула старата свекърва, обърнало й се сърцето — тя това дете от всички най много обичала. Та и кой ли не го обичаше?
към текста >>
В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама
млади
, има обещания, наклонност, симпатизиране.
При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, обаче, е добрата страна.
В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама
млади
, има обещания, наклонност, симпатизиране.
Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното.
към текста >>
А здравите се
подмладяват
, поумняват и стават добродетелни, оптимисти.
Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно.
А здравите се
подмладяват
, поумняват и стават добродетелни, оптимисти.
За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател?
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Красивият
млад
жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието.
от Дим. Станев) Словото на Учителя. Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII.
Красивият
млад
жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието.
„Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце.
към текста >>
И когато
младежа
проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й.
И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях. И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие.
И когато
младежа
проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й.
О, неизразимо красива е тя! Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея. И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората! И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш. че не ще я видиш вече, ето, тя се явява и изпълва въздуха с благоуханието си.
към текста >>
ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна
младост
и надежда.
Тя не остава за дълго при хората, понеже се страхува да я не осквернят. И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят. И често се показва строга, разгневена, ала до когото се докосне става на крака, защото е познал че е тя. Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата.
ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна
младост
и надежда.
Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род. Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя! “ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война.
към текста >>
имате любовта на
младите
, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр.
Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр.
имате любовта на
младите
, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр.
— това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества. Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си. Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга.
към текста >>
И днес
младежи
и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.
Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично.
И днес
младежи
и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.
Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото. На Гергьовден стана друга сбирка в с. Габерово Поморско. Това не са обикновени сбирки или конференции, в които стават полемики, дълги и отегчителни разисквания, приемане на членове, на устави, на избори за настоятелства. Но това е общение на сродни души, това е цял празник.
към текста >>
Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й
млад
живот.
Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал.
Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й
млад
живот.
Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък.
към текста >>
Глас не бе останало у
младата
Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите.
Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки.
Глас не бе останало у
младата
Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите.
Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам.
към текста >>
В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на
младите
и кроткия глас на баба Маргарита.
което Бог й върна . . . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години.
В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на
младите
и кроткия глас на баба Маргарита.
Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>
74.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и
млади
, за учени и прости, за бедни и богати.
Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем.
щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и
млади
, за учени и прости, за бедни и богати.
Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К. Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина.
към текста >>
В любовта седи тайната на
подмладяването
, на вечния живот.
Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
В любовта седи тайната на
подмладяването
, на вечния живот.
на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното.
към текста >>
Как новият живот
подмладява
.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
Как новият живот
подмладява
.
Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Това е
младият
жрец, който говори при портите на храма!
Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание. Изправих се на краката си и застанах така. Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен.
„Това е
младият
жрец, който говори при портите на храма!
Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим! “ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата.
към текста >>
Раздвижи се тръстиката от малка лодка — и жрец,
млад
жрец на Слънцето недочака да спре добре лодката и се хвърли към нея.
Широко мътна река, от която се виждаше само част, много малка част — другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по далечни. Като че ли слънцето изгряваше. До сами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала . . .
Раздвижи се тръстиката от малка лодка — и жрец,
млад
жрец на Слънцето недочака да спре добре лодката и се хвърли към нея.
Тя отвори ръце да го прегърне . . . Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше.
към текста >>
Но той беше
млад
жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот.
Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето — аз ги зная, защото зная че и аз самия някога съм ги носил . . .
Но той беше
млад
жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот.
Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното. . . Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач.
към текста >>
Грабнат бе
младият
жрец и отвесен назад .
Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач. И не стана ясна. Но и когато се не вижда ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение. Бягаше лодка по реката и две други я настигаха.
Грабнат бе
младият
жрец и отвесен назад .
. . почти труп. Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка . . . О! тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетки от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма де се отварят страниците на миналото наново пред теб.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този
млад
жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет.
За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат.
Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този
млад
жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет.
Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена.
към текста >>
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето
младоженецът
иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.
Моралният идеал и военният идеал са напълно противоречиви. При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък.
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето
младоженецът
иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.
Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
към текста >>
В Евангелие го новата епоха е представена като
младоженец
, който пристига посред нощ и заварва някои от онези, които го чакат, че са заспали.
Всички хора, без да знаят, мислят за нея. Тя представя нещо ново, към което всеки се стреми. И тя няма да засегне само един човек. или отделна група от хора. а ще засегне цялото човечество.
В Евангелие го новата епоха е представена като
младоженец
, който пристига посред нощ и заварва някои от онези, които го чакат, че са заспали.
Хората заспиват под тежестта на големите страдания; те заспиват, за да забравят своите скърби и страдания. Но със заспиване и опиване въпросите се отлагат, но не се разрешават. Необходимо е едно основно разрешение на въпросите и противоречията. които тормозят съвременния човек. Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората.
към текста >>
В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“ Кой е този
младоженец
, който ще дойде?
Човек има отвращение да яде своето месо. Както е готов да умре гладен, когато е сам, така да е готов да умре гладен и когато е с другите. Това е Божествено. Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има. Смъртта произтича от нарушение на Божественото.
В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“ Кой е този
младоженец
, който ще дойде?
— Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват.
към текста >>
Младоженеца
в дадения случай не е Любовта, това е Истината.
Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има. Смъртта произтича от нарушение на Божественото. В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“ Кой е този младоженец, който ще дойде? — Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота.
Младоженеца
в дадения случай не е Любовта, това е Истината.
Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните. Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в
младини
още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в
младини
още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
към текста >>
Да си
млад
, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено.
И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища. Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни. Да, но това са фази, през които е минал самия човек, и върху които са работили разумни същества. Вие ще кажете — остави тези работи, кажи нещо ново. Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото.
Да си
млад
, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено.
Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки.
към текста >>
В любовта седи тайната на
подмладяването
, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща.
В любовта има само любов. В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта. А любовта е единственият хубав плод на Духа. В нея е безсмъртието. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича.
В любовта седи тайната на
подмладяването
, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща.
Любовта се изявява по два начина. Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете.
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога
млад
цар на
млада
страна.
Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава.
Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога
млад
цар на
млада
страна.
Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина.
към текста >>
И когато се връщал в палатите си, напразно
младата
царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ?
С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна. Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им.
И когато се връщал в палатите си, напразно
младата
царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ?
Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне.
към текста >>
И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и
младата
царица се прибирала в своите покои, тогава
младият
цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта.
___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна. Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им?
И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и
младата
царица се прибирала в своите покои, тогава
младият
цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта.
Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ.
към текста >>
Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на
младия
цар и искрено желаел да помогне на народа му.
Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина.
Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на
младия
цар и искрено желаел да помогне на народа му.
И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл.
към текста >>
И когато сещал стъпките на
младия
цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне.
И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му.
И когато сещал стъпките на
младия
цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне.
Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл. Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи .
към текста >>
— Ти все още настояваш, казал мъдреца на
младия
цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ.
И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели.
— Ти все още настояваш, казал мъдреца на
младия
цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ.
Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл. Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати.
към текста >>
Младият
цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи .
И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл.
Младият
цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи .
. . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати. Младата царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб — младия цар го нямало. Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от младият цар. Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста .
към текста >>
Младата
царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб —
младия
цар го нямало.
Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл. Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати.
Младата
царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб —
младия
цар го нямало.
Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от младият цар. Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста . . . Един ден пристигнал незнайно от где непознат човек, влизал в бедните къщи и там оставял злато и богатства. Мълвата за него скоро се разнесла и той бивал заобикалян от големи тълпи народ, които пълзели пред нозете му и молели да им даде милостиня.
към текста >>
Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от
младият
цар.
Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл. Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати. Младата царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб — младия цар го нямало.
Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от
младият
цар.
Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста . . . Един ден пристигнал незнайно от где непознат човек, влизал в бедните къщи и там оставял злато и богатства. Мълвата за него скоро се разнесла и той бивал заобикалян от големи тълпи народ, които пълзели пред нозете му и молели да им даде милостиня. Той раздавал, раздавал и гледат с проникващ поглед де види радост до бликне в очите на тия, които вземали богатството, което им давал, усмивка да озари лицата им, щастие да изпълни душите им.
към текста >>
— Не сте виновни вий, а аз, промълвим
младият
цар и отминел.
Той гледал как за парче злато, паднали на земята се сбивали и как налитали върху него с вдигнати юмруци, считайки го виновен за всичко. Тогава той с всичката болка на душата раздрал дрехата си и оставил да бъде съборен и удрян от разярената тълпа, която намирала, че той не раздава тъй както изисквала справедливост та според тях. Но в същия миг някой извикал: „Царят, церят е това! “ Всички се смръзнали и останали като вкаменени. След миг той стоял изправен, а тълпата паднала по очи пред него и молела за милост и пощада.
— Не сте виновни вий, а аз, промълвим
младият
цар и отминел.
Той едва сега разбрал двете едри сълзи от очите на мъдрецът . . . А народът тичал след него и го карал да се върне. На върхът но планината го чукал мъдрецът. — Е, сине мой, казал му той, разбра ли, че парите и богатствата не носят мир и радост на земята ?
към текста >>
— Разбрах, отвърнал тихо
младият
цар.
Той едва сега разбрал двете едри сълзи от очите на мъдрецът . . . А народът тичал след него и го карал да се върне. На върхът но планината го чукал мъдрецът. — Е, сине мой, казал му той, разбра ли, че парите и богатствата не носят мир и радост на земята ?
— Разбрах, отвърнал тихо
младият
цар.
— Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат благоденствието му, а обичта. Ако твоя народ имаше обич помежду си, имал би всичко, защото благото на единия щеше де бъде благо за всички и благото на всички, щеше да е такова и за единия. — Да, промълвил младият цар. — И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ? — Искам, но как?
към текста >>
— Да, промълвил
младият
цар.
На върхът но планината го чукал мъдрецът. — Е, сине мой, казал му той, разбра ли, че парите и богатствата не носят мир и радост на земята ? — Разбрах, отвърнал тихо младият цар. — Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат благоденствието му, а обичта. Ако твоя народ имаше обич помежду си, имал би всичко, защото благото на единия щеше де бъде благо за всички и благото на всички, щеше да е такова и за единия.
— Да, промълвил
младият
цар.
— И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ? — Искам, но как? — Научи ги да обичат. — Разбрах, отвърнал младият цар. Целунал ръка на мъдреца и тръгнал да слиза от планината.
към текста >>
— Разбрах, отвърнал
младият
цар.
Ако твоя народ имаше обич помежду си, имал би всичко, защото благото на единия щеше де бъде благо за всички и благото на всички, щеше да е такова и за единия. — Да, промълвил младият цар. — И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ? — Искам, но как? — Научи ги да обичат.
— Разбрах, отвърнал
младият
цар.
Целунал ръка на мъдреца и тръгнал да слиза от планината. Когато се обърнал, видял лицето на мъдреца озарено от лъчезарна усмивка, очите му избликвали светлина и устните му повтаряли: „Любов, любов към всички и всичко.“ В душата на младия цар зазвучала неземна мелодия. Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта! Н. Неделчева Под властта на любовта (приказка) Един цар бил много жесток. И много страдали хората от неговото царство.
към текста >>
Когато се обърнал, видял лицето на мъдреца озарено от лъчезарна усмивка, очите му избликвали светлина и устните му повтаряли: „Любов, любов към всички и всичко.“ В душата на
младия
цар зазвучала неземна мелодия.
— И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ? — Искам, но как? — Научи ги да обичат. — Разбрах, отвърнал младият цар. Целунал ръка на мъдреца и тръгнал да слиза от планината.
Когато се обърнал, видял лицето на мъдреца озарено от лъчезарна усмивка, очите му избликвали светлина и устните му повтаряли: „Любов, любов към всички и всичко.“ В душата на
младия
цар зазвучала неземна мелодия.
Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта! Н. Неделчева Под властта на любовта (приказка) Един цар бил много жесток. И много страдали хората от неговото царство. Налагал им тежки данъци. Вземал им всичко, което изработят.
към текста >>
79.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Шарл Рише Лети
младежо
, Възлюби (стих.) – П.
Откровение, Отдих (стих.) – В. С. Недев Другата пролет – Б. Словото на Учителя. Ако се родите изново – 29. III. 1936 г., (продължение от брой 165, край) Шестото чувство – из книгата на проф.
Шарл Рише Лети
младежо
, Възлюби (стих.) – П.
Г. П. Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо Яжте пиперки – Д-р Феодоров Приказка – Benitta Истински приятел Силен човек с онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Учителя Често слушаме Ньой да казва: „Ех, да съм силен, аз зная какво до направя или: „да имам властта в ръцете си т. е. силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието, гордостта и егоизма? Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им?
към текста >>
Тогава всички и малки и големи, и
млади
и стари навеждат глава, разтварят сърцата си, като цветни чаши и смирено казват: „Ти си мощна и вечна, ние сме под твоята власт, прави, каквото знаеш!
Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват. Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място. Кой на земята не познава пролетта? Няма живо същество, което не е сещало животворния й дъх през ранен ден на пролетта.
Тогава всички и малки и големи, и
млади
и стари навеждат глава, разтварят сърцата си, като цветни чаши и смирено казват: „Ти си мощна и вечна, ние сме под твоята власт, прави, каквото знаеш!
“ И пролетта, тоя велик майстор, пред когото всички са равни, шумно и безпрепятствено влиза навсякъде. За нея всичко е отворено, всичко е готово да я посрещне и приеме. Всичко пее: „Ела о, дивна пролет, вечна майко, жрица на живота! “ И тя идва, за да влее озонирана кръв в нашите жили, да повдигне нашия отпаднал дух. Тя не може да не дойде, защото тя е миров закон; защото, зад нея стои вечния и неизменен извор на живота.
към текста >>
Нима само земята трябва вечно да се
подмладява
, благодарение на тоя чисто астрономически закон?
Тази е пролетта, която ние добре познаваме, пролетта, която през март, или април идва с победен марш и с щурм превзима стари крепости! . . . Има ли, обаче, не земята друга пролет, която е така неизменна и вечна? Пролет, която обновява и оживотворява другата страна не нашия живот? Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони?
Нима само земята трябва вечно да се
подмладява
, благодарение на тоя чисто астрономически закон?
Нима човечеството, света няма своя душа, мирове, голяма, която витае над нашата земна обвивка и я оживотворява? Душите на милионите, централизирани в един общ живот, който има същите права, същите условия и същите закони? Безспорно! Пролет на земята е едно обикновено явление, делнично, тривиално. За това, защото никоя година, не е липсвало на земята!
към текста >>
Лети
младежо
!
И веднага вземайки в ръка писмото, аз не знам наистина на какво да отдам това впечатление — аз помислих, че има някаква връзка между съня ми и препоръчаното писмо, което получавах. (И това е извънредно важно.) Аз бях толкова уверен в това, че за до го отбележа с никакъв знак аз сложих един малък кръст, (свидетелство, което и сега може да се намери) върху пощенския регистър за подписите. Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър. Когато отворих писмото, видях, че то идва от Азорските острови. То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови.
Лети
младежо
!
Лети младежо във висините, под ведри, сини небеса! Лети младежо, с мечтите ти ще извършиш чудеса! Просторът твой е, ти си цар на дивна, светла бъднина; Бъди творец и господар па себе си и в живота. Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света! П. Г. П. Възлюби!
към текста >>
Лети
младежо
във висините, под ведри, сини небеса!
(И това е извънредно важно.) Аз бях толкова уверен в това, че за до го отбележа с никакъв знак аз сложих един малък кръст, (свидетелство, което и сега може да се намери) върху пощенския регистър за подписите. Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър. Когато отворих писмото, видях, че то идва от Азорските острови. То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови. Лети младежо!
Лети
младежо
във висините, под ведри, сини небеса!
Лети младежо, с мечтите ти ще извършиш чудеса! Просторът твой е, ти си цар на дивна, светла бъднина; Бъди творец и господар па себе си и в живота. Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света! П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите.
към текста >>
Лети
младежо
, с мечтите ти ще извършиш чудеса!
Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър. Когато отворих писмото, видях, че то идва от Азорските острови. То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови. Лети младежо! Лети младежо във висините, под ведри, сини небеса!
Лети
младежо
, с мечтите ти ще извършиш чудеса!
Просторът твой е, ти си цар на дивна, светла бъднина; Бъди творец и господар па себе си и в живота. Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света! П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите. Възлюби чистото сърце.
към текста >>
От горното трябва да добием поука и да не забравяме никога, че много ценности за здравето ни са изнамерени от народа ни и ние трябва широко да ги култивираме и рекламираме, за да бъдем здрави, силни, издръжливи, а и
млади
.
Явно става от горната таблица, че от изброените зеленчуци най богати с витамин С са червените пиперки; подир тях идат Пащърнак на листа, зелените пиперки, хрян, керевиз и пр., като дори спанакът и зелето са по-богати с тоя витамин от портокалите. Обикновената и обична храна на нашия народ са пресните и кисели пиперки. На това. може би, се дължи жилавостта, издръжливостта и здравето на тоя народ. От друга страна за учудване е дълбоката наблюдателност на нашия народ, който по инстинктивен начин е избрал за храна най-ценните зеленчуци, и можем да се гордеем, че сладкия пипер се нарича „български сладък пипер“.
От горното трябва да добием поука и да не забравяме никога, че много ценности за здравето ни са изнамерени от народа ни и ние трябва широко да ги култивираме и рекламираме, за да бъдем здрави, силни, издръжливи, а и
млади
.
Яжте повече пиперки — през зимата консервирани. Д-р Г. Феодоров Приказка Защо: Учителю, попитал ученика с всичката болка на душата си, хората не вярват в Доброто, Истинвта и Красотата, когото им говорим и ни гледат с насмешка? Защо ни наричат безумни и ограничени и че сме им говорели за нереалности? Усмихнал се благо Учителя, погледнал ученика и казал: Слушай, ще ти разкажа една приказка.
към текста >>
80.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос казва: „
Младенецът
иде!
Ти си на прага на новата епоха. А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите.
Христос казва: „
Младенецът
иде!
“ Кой е този младенец? — Това е новата епоха. „Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес.
към текста >>
“ Кой е този
младенец
?
А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите. Христос казва: „Младенецът иде!
“ Кой е този
младенец
?
— Това е новата епоха. „Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес. Приготовляват се условията за неговото пристигане.
към текста >>
„
Младенецът
иде!
— Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите. Христос казва: „Младенецът иде! “ Кой е този младенец? — Това е новата епоха.
„
Младенецът
иде!
“ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес. Приготовляват се условията за неговото пристигане. Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи. Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията.
към текста >>
Повече устойчивост,вяра и любов, защото „
Младенеца
иде!
“ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес. Приготовляват се условията за неговото пристигане. Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи. Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията.
Повече устойчивост,вяра и любов, защото „
Младенеца
иде!
“ Новата епоха иде! Да бъдем всички будни и на поста си, за да я посрещнем достойно! N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа Когато говоря, аз не искам да ви налагам това, което казвам, нито да ви заставя да се съобразявате с него. Аз изнасям една истина, която е обща за всички, без изключение.
към текста >>
81.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава старият ще се
подмлади
.
Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат. Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта.
И тогава старият ще се
подмлади
.
Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта. Ако имате и трите тези качества, нужна ви е Любов. Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата.
към текста >>
„Когато на
младини
научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение.
Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него.
„Когато на
младини
научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение.
Не ми вярваха, а когато бъдещето показа моята прогноза, забравиха съмнението. Няма ли и днес хора, за които телефонът може да бъде чудо и за конто радиото е работа на дявола? Тогава имаше милиони невярващи, готови да обявях за шарлатанин всеки, който би посмял да предскаже на света телевизията. Аз допринесох да се построи един приематели на етерните вълни, един апарат, който да долови гласовете носещи се от етера. Ние ще построим апарат, който да долови и едва измеримите колебания не етера, да долови и гласовете на духовете.
към текста >>
82.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и
подмладят
живота си не по човешки, а по божествено.
Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него. Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа.
Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и
подмладят
живота си не по човешки, а по божествено.
Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни. * Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S. Орел Защо раниха мощния орел?
към текста >>
Младите
разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта.
А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта.
Младите
разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта.
Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите. Като познаеш Бога, ти ще познаеш и своя дух и своята душа.
към текста >>
Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ знаменита скулптурна работа, изобразяваща
млада
и стройна танцьорка пълна с радост и живот.
Верен ученик Карл Шоботович Паневритмия във Варшава Един от най-хубавите паркове на Варшава е парк Пвдеревски. Живописни алеи, езерца с лебеди, мостове, полянки, басейни за плаване и пр. Има и специални игрища за тенис, футбол и пр. Прекрасен слънчев ден. Един от тези дни, когато цялото небе говори и излива благословението Божие изобилно.
Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ знаменита скулптурна работа, изобразяваща
млада
и стройна танцьорка пълна с радост и живот.
Около статуята — рози, само рози. Едно от най привлекателните кътчета на парка. На определения час, всички събрани, тръгваме за „нашия салон“—хубава слънчева полянка на източния край на парка, която служи за игрище на футбол, сега обаче съвсем свободна — на наше разположение. Денят е божествен, слънчев, топъл. Ние почваме нашите упражнения.
към текста >>
Много хора:
млади
, възрастни, деца, много сърца, които тупаха в един такт.
След вечерята имаше литературна части, на която се изпълниха в дуети и сола песни от Учителя. Декламираха се стихотворения и т. н. Някои от братята казаха хубави слова и упътвания за духовния растеж на ученика. Чувстваше се хармонията, каквато обикновено има при такива среши. По лицето на всеки се четеше радост и доволство.
Много хора:
млади
, възрастни, деца, много сърца, които тупаха в един такт.
Колко е хубаво да живеят хората братски! . . . Накрая, след като се изпяха общо няколко духовни песни, трябваше да си разотидем и починем, за да се видим на другия ден пак. Нощта, под впечатлението на преживените хубави часове, измина сякаш много скоро и ний на сутринта се срещнахме весели и засмени, като че ли не сме се разделили. Беше неделя.
към текста >>
Погледнете проявите на днешните
млади
и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал!
Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен... Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме. След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право. което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби? Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали?
Погледнете проявите на днешните
млади
и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал!
Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни?
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една
млада
майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце.
Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите.
Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една
млада
майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце.
Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея.
към текста >>
Младата
майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките.
(следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
Младата
майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките.
Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея. И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен. — Как.
към текста >>
— Но това е невъзможно, вие сте толкова
млада
, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите.
— Как. дъщеря ви ? Нима Елизабета не е тук ? — почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч. — Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си.
— Но това е невъзможно, вие сте толкова
млада
, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите.
— Да. имам, само че не съм я родила аз, нейната майка от невидимия свят ми каза да я взема. — Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно. —- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг. — Но моля, обърнах се аз, то е толкова странно, казвате от невидимия свят ви са казали, но как може това?
към текста >>
Колкото се взирах в нея, толкова тя по ясно се очертаваше и за моя изненада вместо баща ми, се очертаваше образа на непозната мене
млада
жена.
Аз бях си отишла в Германия да получа наследството си, което бе оставил наскоро заминалия ми баща. Една вечер, както си лежах в моята моминска стая, гардероба изпука няколко пъти. Аз се сепнах и вгледах. Тези шумове ми бяха познати — с тях много често си служат заминалите, умрелите. Помислих си, че баща ми ми се обажда и се вгледах в ъгъла между гардероба и вратата, където почна да се оформява една бледо синкава, прозрачна вуалена фигура.
Колкото се взирах в нея, толкова тя по ясно се очертаваше и за моя изненада вместо баща ми, се очертаваше образа на непозната мене
млада
жена.
Най-после тя съвсем ясно се очерта и аз я попитах какво иска. — Но нима не ви беше страх, попита една от гостите, обръщайки се към мадам Хедвиг. — Не, не се боях. Колкото трябва да се боя от вас, толкова и от нея. А при това, аз бях вече свикнала, не за първи път виждах подобни неща.
към текста >>
Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като
младоженци
, му доверявах всичко.
Първо, аз самата имах две деца. Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си? Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна.
Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като
младоженци
, му доверявах всичко.
Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
към текста >>
Тъкмо говорехме и викахме едно
младо
момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата.
Тъкмо говорехме и викахме едно
младо
момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче. Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна. Озърнах се — нея никой не я виждаше.
към текста >>
Няколко
младежи
явно идваха да искат ръката й.
Той отпътува. Дните и годините минаваха. Биси растеше и хубавееше. Бе нежна и който я виждаше не можеше да остане равнодушен. Започнаха да я искат.
Няколко
младежи
явно идваха да искат ръката й.
Аз се намерих в недоумение. На кого да я дам? Знам ли дали ще бъде щастлива? Ако не бъде, нали аз ще съм отговорна? Най после трябваше да се избира между трима.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— пита царя един
млад
човек.
Минава край градини, ниви, ливади, лозя. Стига до едно заселище. Десетина къщи се редят в една широка градина. Между тия къщи се издига едно голямо здание, прилично на училище. — Кой живее тука?
— пита царя един
млад
човек.
който излязъл насреща му. — Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение младият човека. — Какъв е тоя учител и на какво учи? — пита царя повторно. — Учи ни на обич!
към текста >>
— Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение
младият
човека.
Десетина къщи се редят в една широка градина. Между тия къщи се издига едно голямо здание, прилично на училище. — Кой живее тука? — пита царя един млад човек. който излязъл насреща му.
— Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение
младият
човека.
— Какъв е тоя учител и на какво учи? — пита царя повторно. — Учи ни на обич! — отговаря човека с озарено от блага усмивка лице. Царят се замисля.
към текста >>
Младият
човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя.
Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита: — Какво е това здание? — Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта.
Младият
човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя.
Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар.
към текста >>
Царят тръгна след
младия
човек.
— Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко.
Царят тръгна след
младия
човек.
Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост.
към текста >>
— Ето Учителя — каза
младият
човек.
Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му.
— Ето Учителя — каза
младият
човек.
Царят се поклони с благоговение. После продума с развълнуван глас: — Искам да ми обясните вашата наука . . . Случайно минах край вашето училище . . .
към текста >>
Там завари много хора: жени и мъже, стари и
млади
.
В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици. Царя се сбогува с Учителя. И се върне в двореца. Но през всичкото време мислеше само за думите на Учителя, които му откриха ново поле за работа и събудиха нови надежди в неговата отчаяна душа. На другият ден, рано сутринта царят дойде в училището на обичта.
Там завари много хора: жени и мъже, стари и
млади
.
Царят седна на един стол. Скоро влезе и Учителят. Той поздрави всички и започна своята беседа. Царят слушаше с напрегнато внимание. Той жадно поглъщаше всека дума.
към текста >>
Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го
подмлади
; тя го пренесе в страната на вечното щастие .
И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта.
Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го
подмлади
; тя го пренесе в страната на вечното щастие .
. . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили.
към текста >>
Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е
млад
и щастлив.
И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други. Съвсем се изменят хората. От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие.
Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е
млад
и щастлив.
Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б. Осъм Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр.
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дълбоко дишане— здраве,
младост
и дълголетие — Д-р Н.
Каравелов 62 — София. Беседа, списание на българското семейство. Ред. Е. Консулова Вазова. Излиза два пъти в месеца, със следното съдържание: Майки — Разказ от Една Фербер.
Дълбоко дишане— здраве,
младост
и дълголетие — Д-р Н.
Станчев; Спомени от Москва — Ек. Каравелова; Изложбата на Милен Сакъзов; Откриване сезона на оперета — Д-р Костов? Да запазим здравето и гъвкавостта си! И др. Годишен абонамент в предплата (за 20 книжки, 10 кройки, 80 рецепти на картон и една награди — книга или картини) —до 15 Ноември 300 лв.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неделчева Словото Божие – Percy Knight Солта – Стефан Основи на възпитанието Днес всички хора говорят за възпитание на
младото
поколение, но все по стар начин възпита ват.
Ролята на гимнастическите упражнения в живота (из неделната беседа „Светило на тялото“, София, 19 Април 1936г.) Писмо от Полша – П. Г. П. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 172) – Л. Лулчев Втора майка – Н.
Неделчева Словото Божие – Percy Knight Солта – Стефан Основи на възпитанието Днес всички хора говорят за възпитание на
младото
поколение, но все по стар начин възпита ват.
Семейството, училището и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни, прозорливи, да разбират хората, да преодоляват мъчните условия в живота и пр. Всичко това е добро и необходимо, но те изпускат едно нещо из предвид: невъзможно е човек да разбере, да познае другите, докато не е познал и разбрал себе си. И действително, ние днес изучаваме много неща, но едно, което е най-важно, което е крайъгълния камък на едно разумно градене и от което почва истинското възпитание, ние не изучаваме. Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина.
към текста >>
Семейството, училището и обществото възпитават
младите
в практичен дух, в смисъл да бъдат силни, прозорливи, да разбират хората, да преодоляват мъчните условия в живота и пр.
Г. П. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 172) – Л. Лулчев Втора майка – Н. Неделчева Словото Божие – Percy Knight Солта – Стефан Основи на възпитанието Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин възпита ват.
Семейството, училището и обществото възпитават
младите
в практичен дух, в смисъл да бъдат силни, прозорливи, да разбират хората, да преодоляват мъчните условия в живота и пр.
Всичко това е добро и необходимо, но те изпускат едно нещо из предвид: невъзможно е човек да разбере, да познае другите, докато не е познал и разбрал себе си. И действително, ние днес изучаваме много неща, но едно, което е най-важно, което е крайъгълния камък на едно разумно градене и от което почва истинското възпитание, ние не изучаваме. Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си?
към текста >>
Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици,
младежи
и възрастни да почнат от първото стъпало — себепознанието.
Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия? Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот. И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от себепознанието.
Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици,
младежи
и възрастни да почнат от първото стъпало — себепознанието.
Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност.
към текста >>
За жалост, аз срещнах много
млади
, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр.
То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа. То е пътя на Духа. То е пътя на Словото. То е пътя на Творчеството. То е пътя на самобитната, славянска култура, с душа и със сърце, която носи справедливост за всички, братство за всички, свобода за всички.
За жалост, аз срещнах много
млади
, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр.
— т. е. философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски. Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему? Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи.
към текста >>
Това е обща слабост на
младите
славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си?
То е пътя на самобитната, славянска култура, с душа и със сърце, която носи справедливост за всички, братство за всички, свобода за всички. За жалост, аз срещнах много млади, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр. — т. е. философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски. Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему?
Това е обща слабост на
младите
славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си?
Но постъпва пробуждане на славянските народи. Търсене свой път — славянски път. Верен с Духа и славната традиция на свободолюбивата и любвеобилна славянска душа. За честа на млада Полша — ще кажа, че има вече и отделни лица. дружества и групи, които работят усилено за пробуждане съзнанието за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр.
към текста >>
За честа на
млада
Полша — ще кажа, че има вече и отделни лица.
Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему? Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи. Търсене свой път — славянски път. Верен с Духа и славната традиция на свободолюбивата и любвеобилна славянска душа.
За честа на
млада
Полша — ще кажа, че има вече и отделни лица.
дружества и групи, които работят усилено за пробуждане съзнанието за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр. „Месианистичния институт“ сега преименуван — Д-во X. Вронски, ръководено от проф. Хомич и ред. Браун; д-во синархично, начело с Тарло Мезински.
към текста >>
Д-вото на
младите
славяни, което работи за културно сближение на славянските народи; д-во на славянските писатели и художници и пр.
дружества и групи, които работят усилено за пробуждане съзнанието за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр. „Месианистичния институт“ сега преименуван — Д-во X. Вронски, ръководено от проф. Хомич и ред. Браун; д-во синархично, начело с Тарло Мезински.
Д-вото на
младите
славяни, което работи за културно сближение на славянските народи; д-во на славянските писатели и художници и пр.
Много съчинения на полските месианисти, главно на Вронски, са преиздадени. Има вече интерес и към литературата у другите славянски народи и специално към литературата на Всемирното братство, което потвърждава идеите на полските месианисти и ги възвестява с още по голяма сила и светлина, след 100 години. Всичко това е знак, радостен знак. Пробужда се славянството! И почва вече да разбира, че няма друг път на светло бъдеще, освен пътят на Христа, пътят на Божията Любов, която носи безсмъртие и дава живот; пътят на Божията мъдрост, която носи светлина и знание и пътят на Божията Истина, която дава съвършената свобода!
към текста >>
сказка: „България — страната на розите“ — със светливи картини — а Д-вото на
младите
славяни, а на 5. XI.
Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонирате енергиите в организма си — а това става чрез гимнастическия упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на божественото. Писмо от Полша Четем беседите на Учителя и превеждаме на полски. Пеем песните но Братството на есперанто и български, вече привършваме: La mondo de la grandaj animoj — четене и превод. На 4. XI.
сказка: „България — страната на розите“ — със светливи картини — а Д-вото на
младите
славяни, а на 5. XI.
първият урок по български език — в курса на който аз ще бъда лектор (при същото Д-во). На есперантския курс имах 14 ученици, а по български език ще имам повече 25 — 26 души. По-голямата част учиха есперанто, а и български ще учат заради беседите. Освен това имам курс по вегетарианство — цикъл сказки. 1) Научни основи на вегетарианството.
към текста >>
Там видех една
млада
, много, много хубава жена, не жена, а момиче.
Каква е тя? “ — И аз полетях изведнъж като стрела към дома да я видя. Когато влязох в двора, татко ми, облечен в новия си костюм, ме посрещна и искаше да ме целуне, но аз цяла горяща от нетърпение го запитах: — Къде е мама? — Там, в къщи. И аз, без да чакам, се втурнах в стаята на татко.
Там видех една
млада
, много, много хубава жена, не жена, а момиче.
— Ти ли си моята мама? — попитах я плахо аз. — Да, аз съм, каза ми тя, дойде при мен прегърна ме и ме помилва по косите. Аз я гледах с широко отворени очи и сърцето ми тупкаше тъй силно, като да изхвръкне. — Мама, мама, имах си вече мама, си повтарях непрестанно на ума си аз.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-
младата
, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата.
И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни.
Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-
младата
, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата.
Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение.
към текста >>
Учащата се
младеж
търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно.
Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност. И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им.
Учащата се
младеж
търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно.
В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота.
към текста >>
Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено
младото
поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование.
Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание.
Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено
младото
поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование.
Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един
млад
човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола.
Тогава Бог прощава греховете им. Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави.
Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един
млад
човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола.
Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче. — Какво мислиш толкова дни тука? Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха!
към текста >>
88.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Особено ако те са
млади
.
Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно. И най-после, когато двама души мислят, чувстват и действат еднакво, те са едно в най-високото поле, в причинния свят. Те едновременно желаят да помагат на човечеството и да се жертват за него. Въпроса е за вътрешно единство и единение. А тъй, двама души на физическото поле се срещнат и веднага започват да мислят да се съединяват, да образуват една щастлива двойка.
Особено ако те са
млади
.
За да бъде живота на двама млади щастлив, те трябва, ако първия ден са били на земята, втория ден да се качват в духовния свят, третия ден да се качат още по-високо — в умствения свят; четвъртия ден да се качат в причинния свят и след четири деня. като обиколят четирите света, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват и да слизат. тогава ще има плач, въздишки, недоразумения. Така както живеят сега хората, това е един затворнически живот, който носи само разочарования и противоречия.
към текста >>
За да бъде живота на двама
млади
щастлив, те трябва, ако първия ден са били на земята, втория ден да се качват в духовния свят, третия ден да се качат още по-високо — в умствения свят; четвъртия ден да се качат в причинния свят и след четири деня.
И най-после, когато двама души мислят, чувстват и действат еднакво, те са едно в най-високото поле, в причинния свят. Те едновременно желаят да помагат на човечеството и да се жертват за него. Въпроса е за вътрешно единство и единение. А тъй, двама души на физическото поле се срещнат и веднага започват да мислят да се съединяват, да образуват една щастлива двойка. Особено ако те са млади.
За да бъде живота на двама
млади
щастлив, те трябва, ако първия ден са били на земята, втория ден да се качват в духовния свят, третия ден да се качат още по-високо — в умствения свят; четвъртия ден да се качат в причинния свят и след четири деня.
като обиколят четирите света, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват и да слизат. тогава ще има плач, въздишки, недоразумения. Така както живеят сега хората, това е един затворнически живот, който носи само разочарования и противоречия. За да се избегнат тия нещастия, и мъжът и жената трябва да разполагат с една наука, която да им обяснява нещата.
към текста >>
175) До онова време всеки умирал твърде леко и то само като навършвал 120 години, а откакто почнали да ядат мелено, смъртта идвала ненадейно и с големи страдания върху стари и
млади
, без разлика.
Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство. Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр.
175) До онова време всеки умирал твърде леко и то само като навършвал 120 години, а откакто почнали да ядат мелено, смъртта идвала ненадейно и с големи страдания върху стари и
млади
, без разлика.
А най-големите страдания паднали върху семейството на воденичаря. Болестите пристигали в дома му като пътници в хотел. Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му. Седмица не се минавала, без да го постигне някоя голяма загуба. — Няма нищо.
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
България на новото време — където силните трезвено, вегетарианско, кооперативно движения, сведочат за идеализма на
младото
поколение.
Понеже проф. Швитковски от Лвов не бе на конгреса, неговият реферат: За окултизма — остана да бъде прочетен, а в това време след кратка дискусия дадена бе думата на П. Г. Пампоров — като гост от България — да говори върху духовните огнища в България. България като люлка на славянството, където се заражда славянската култура, България като духовно огнище в средните векове, когато чрез богомилството се разнася смелото, вдъхновено слово на Любовта, Свободата, Правдата и братството в епохата на деспотизъм, неправди, робство и инквизиция. България — която дава на славянството и Европа мощен тласък към пробуждане — защото ренесанса, реформацията, розенкройцерството и редица идейни движения се намират в тясна връзка с радикалното реформаторско учение на богомилите.
България на новото време — където силните трезвено, вегетарианско, кооперативно движения, сведочат за идеализма на
младото
поколение.
Всичко това бе съвсем ново и непознато за нашите приятели поляци— и то им откри истинският лик на българския народ. Но най-голямо впечатление направиха сведенията за Школата но Всемирното Братство в България, основана от Учителя, за цялото всенародно духовно възраждане — носители на което се явяват учениците на Всемирното Братство, във връзка с мисията на славянството, за Изгрева, излетите, летуването в Рила, песните и паневритмията. До такава степен това възбуди интерес у всички присъстващи, че през всичките дни на конгреса — голяма част от присъстващите искаха допълнителни сведения и се интересуваха за литературата и за условията но евентуално посещение. Превеждаше от български на полски проф. Д-р Йозеф Чекалски, географ — от университета в Познан, който през всеславянския географски конгрес в София, посетил лично колонията на Всемирното Братство — Изгрева и е останал очарован от видяното и чутото.
към текста >>
Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и
младото
поколение.
Трентовски — в „Пантеон на човешкото знание“ — ясно и дълбоко е изразил спиритуалистичното мировъзрение. Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм. При дискусията върху този твърде интересен реферат се изясни, че спиритизъм и спиритуализъм са две понятия, които не трябва да се смесват; също се изясни, че Всемирното Братство не е спиритическо движение, както бе споменато в реферата, а спиритуалистично, т. е. приема Духа за реалност.
Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и
младото
поколение.
Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на младото поколение. Успехът на този пръв конгрес бе наистина голям. Такава жажда, такъв интерес, такава плодотворна обмяна на мнения, с търпимост, без раздразнение и обида! В много случаи—живото слово на Любовта, Пътят на Христа — се явяваше синтеза и хармония, която примиряваше противоположните интелектуалистични течения, които всички анализират и систематизират в схеми и понятия: окултизъм, мистицизъм, спиритизъм, метапсихизъм и пр. изми. Слънчевото слово на Божия Дух, на Царството Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи.
към текста >>
Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на
младото
поколение.
Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм. При дискусията върху този твърде интересен реферат се изясни, че спиритизъм и спиритуализъм са две понятия, които не трябва да се смесват; също се изясни, че Всемирното Братство не е спиритическо движение, както бе споменато в реферата, а спиритуалистично, т. е. приема Духа за реалност. Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и младото поколение.
Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на
младото
поколение.
Успехът на този пръв конгрес бе наистина голям. Такава жажда, такъв интерес, такава плодотворна обмяна на мнения, с търпимост, без раздразнение и обида! В много случаи—живото слово на Любовта, Пътят на Христа — се явяваше синтеза и хармония, която примиряваше противоположните интелектуалистични течения, които всички анализират и систематизират в схеми и понятия: окултизъм, мистицизъм, спиритизъм, метапсихизъм и пр. изми. Слънчевото слово на Божия Дух, на Царството Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи. Нужна е смелост, повече смелост.
към текста >>
Из живота на една сестра Може би мнозина са слушали за сестра Попова, но за нас, по-
младите
, е една истинска радост да прекараме един час край нея, запитващи я за туй, което тежи всекиму на сърцето.
Като пръв конгрес в Полша надмина очакванията, но организаторите са проявил боязливост — като не са допуснали повече от 150 души желаещи да присъстват. Знаейки, обаче, условията в Полша, където клерикализма е твърде силен, направеното, постигнатото е един успех и едно начало, което ще даде големи плодове. Радостно е, че интересът към Всемирното Братство в България все расте, благодарение на взаимното опознаване. Познан, 9. XII. П. Г. П.
Из живота на една сестра Може би мнозина са слушали за сестра Попова, но за нас, по-
младите
, е една истинска радост да прекараме един час край нея, запитващи я за туй, което тежи всекиму на сърцето.
А тя всички може да утеши, всички може да насърчи, на всеки да даде това, което му е най необходимо о момента. И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види. Защото тя притежава това, което малцина имат. Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях. И кое я прави такава?
към текста >>
Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от
млади
момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-
млада
, по-жизнена от всички тях.
XII. П. Г. П. Из живота на една сестра Може би мнозина са слушали за сестра Попова, но за нас, по-младите, е една истинска радост да прекараме един час край нея, запитващи я за туй, което тежи всекиму на сърцето. А тя всички може да утеши, всички може да насърчи, на всеки да даде това, което му е най необходимо о момента. И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види. Защото тя притежава това, което малцина имат.
Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от
млади
момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-
млада
, по-жизнена от всички тях.
И кое я прави такава? Може би там е тайната на това привличане което всяка, който я е видял, изпитва към нея. И когато някоя от младите й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние. А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки, та не струва човек да жали и тъгува за тях. И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел.
към текста >>
И когато някоя от
младите
й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние.
И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види. Защото тя притежава това, което малцина имат. Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях. И кое я прави такава? Може би там е тайната на това привличане което всяка, който я е видял, изпитва към нея.
И когато някоя от
младите
й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние.
А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки, та не струва човек да жали и тъгува за тях. И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел. Но най-често ние обичаме, насядали около нея, тя де ни разказва кога и как е видяла за първи път Учителя и как и кого е получила тоя дар — да има връзка с невидимия свят, за да може да казва и предсказва това, което ние, обикновените, не можем. Тогава тя започва, а ние слушаме това, което ни говори . . .
към текста >>
То е мощно, ще ни обнови и
подмлади
.
— весело изкътка и повика го петелът. Тук е чисто златно жито, на купен извито! Ново, пълно със живот и сила. Ах, каква ръка го е извила! Скоро идвай, двама да се наядеме.
То е мощно, ще ни обнови и
подмлади
.
. . — А виж при мене тази слама—отговори волът, — колчева е купа1 Има десет слона да затрупа! Пък е жълта като злато! Цяла зима мога да изкарам пребогато. Ако искаш, ти ела при мене!
към текста >>
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но явява се лекарят, който предлага най-ефикасно лекарство на човечеството, което, щом го възприеме, ще се възроди, ще се
подмлади
— това е любовта, братството, това е Божественото учение, което се намира в беседите.
за да му се открие поне малка част от великия план но ония, които нареждат живото но земята. Организма на съвременното човечество е болен. Той преживява криза, страшна криза. Ние виждаме конвулсиите и гърченията му. Той е в опасности.
Но явява се лекарят, който предлага най-ефикасно лекарство на човечеството, което, щом го възприеме, ще се възроди, ще се
подмлади
— това е любовта, братството, това е Божественото учение, което се намира в беседите.
Днес ама най голяма нужда да се четат и прилагат беседите. Днес има нужда от сол на земята, понеже доста много сме обезсолели. Да приемем с благодарности това, което Бог ни дава сега. Да послушаме гласа Му. Ето, Той чака на тайната врата на нашите сърца.
към текста >>
Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят
млади
?
Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост.
Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят
млади
?
Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив. В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче. Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния?
към текста >>
Правата, новата мисъл е тази, която
подмладява
човека.
Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили. И задачата на съвременните християни, които са носители на великия Христов импулс, който спре слизането на човека и обърна движението нагоре, е да създадат един нов тип хора. Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл.
Правата, новата мисъл е тази, която
подмладява
човека.
Това учение, което носи подмладяване, макар и в най слабата степен, то е новото учение. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. А това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос.
към текста >>
Това учение, което носи
подмладяване
, макар и в най слабата степен, то е новото учение.
С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили. И задачата на съвременните християни, които са носители на великия Христов импулс, който спре слизането на човека и обърна движението нагоре, е да създадат един нов тип хора. Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл. Правата, новата мисъл е тази, която подмладява човека.
Това учение, което носи
подмладяване
, макар и в най слабата степен, то е новото учение.
Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. А това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос. Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се подмлади.
към текста >>
Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се
подмлади
.
Това учение, което носи подмладяване, макар и в най слабата степен, то е новото учение. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. А това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос.
Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се
подмлади
.
Христос е проповядвал закона за подмладяването. Ние сме изоставили прилагането на този закон за подмладяването за в бъдеще и мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено. Не, от днес още трябва да работим върху подмладяването. Защото пред всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват.
към текста >>
Христос е проповядвал закона за
подмладяването
.
Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. А това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос. Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се подмлади.
Христос е проповядвал закона за
подмладяването
.
Ние сме изоставили прилагането на този закон за подмладяването за в бъдеще и мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено. Не, от днес още трябва да работим върху подмладяването. Защото пред всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате.
към текста >>
Ние сме изоставили прилагането на този закон за
подмладяването
за в бъдеще и мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено.
А това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос. Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се подмлади. Христос е проповядвал закона за подмладяването.
Ние сме изоставили прилагането на този закон за
подмладяването
за в бъдеще и мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено.
Не, от днес още трябва да работим върху подмладяването. Защото пред всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. И ще се учите де различавате същественото от несъщественото.
към текста >>
Не, от днес още трябва да работим върху
подмладяването
.
Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос. Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се подмлади. Христос е проповядвал закона за подмладяването. Ние сме изоставили прилагането на този закон за подмладяването за в бъдеще и мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено.
Не, от днес още трябва да работим върху
подмладяването
.
Защото пред всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. И ще се учите де различавате същественото от несъщественото. Не изучавайте черупките на нещата, но същината, която е в тази черупка. Алилуйя!
към текста >>
177) Мнозина от
младите
братя се смущаваха от моите движения с ръцете и искаха да ме спрат да ги правя, защото считаха, че компрометирам братството — събранията, с тях — но те не знаеха, че именно тая голяма сила ми движи ръцете в хармонични и плавни движения, някои от които после Учителя дава общо на всички.
Не изучавайте черупките на нещата, но същината, която е в тази черупка. Алилуйя! Из беседата, държана от Учителя на 11. октомври 1936 г. на „Изгрева“ — София. Из живота на една сестра (продължение от бр.
177) Мнозина от
младите
братя се смущаваха от моите движения с ръцете и искаха да ме спрат да ги правя, защото считаха, че компрометирам братството — събранията, с тях — но те не знаеха, че именно тая голяма сила ми движи ръцете в хармонични и плавни движения, някои от които после Учителя дава общо на всички.
И Този Глас ми казва никому да се не сърдя и да се не оскърбявам, защото всеки проявява това, което е — това, което има в себе си и, следователно, не можеш да му се сърдиш, че е по-малко, от колкото трябва. Както не може човек да се сърди и на децата, че са деца. Но ще се мине време, ще дойде ден, когато ще пораснат и ще мислят и действат като големи хоро. Така е и с хората, днес са едни, но утре ще се научат да разбират нещата по добре и делата им ще се изменят. Затова никога не трябва да съдим и обвиняваме.
към текста >>
И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-
млада
от нас,
младите
, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото!
И каква радост е да ти кажат: — „Тъгата ти е непразно“ — „Всичко ще се нареди, само търпение“ — „Бог бди над тебе и те пази.“ И още много други думи, които всяка една поглъща, както изсъхналите устица на повехнал цвят от жажда поглъщат капките водица. И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и я ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи и ни казва всички необходимото. И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти.
И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-
млада
от нас,
младите
, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото!
В нея няма нито разочарование, нито отчаяние. Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраша, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби. Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя. — „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо.
към текста >>
То
подмладява
и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога.
Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите божествени песни издигате душата и я отнасяте в друг, по-съвършен свят. И тези хора семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получавате изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за самопознание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
То
подмладява
и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога.
Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото учение, които са го разбрали и са почнели да прилагате във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливате над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства, е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление. Тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на божественото Учение в Латвия.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега ще ви приведа един пример за един
млад
момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене.
Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете.
Сега ще ви приведа един пример за един
млад
момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене.
В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай.
към текста >>
Първото си образование
младият
Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год.
в Суха. Подлесне, (Белосток) Полша. Неговият баща е бил енергичен и разумен стопанин, интересувал се е от наука и изкуство, бил е покровител на изкуството. Италианският художник Монти му е гостувал, а и той също е гостувал у него в Италия. Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука.
Първото си образование
младият
Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год.
После заминава за Краков (1831) и за Берлин — да учи философия. В това време умира Хегел (ноемв. 1831 г.) тъкмо когато неговата философия е била в своя разцвет. Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски. Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото.
към текста >>
Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и
младенеца
като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“.
Форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Живота е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващото се. То няма постоянна форма, но тъкмо за това са чувства същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг.
Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и
младенеца
като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“.
В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си.
към текста >>
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота,
младост
.
Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И.
с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота,
младост
.
мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай.
към текста >>
Балев превежда пример как един
младеж
от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката.
Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ? “ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л.
Балев превежда пример как един
младеж
от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката.
Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата. Молитвата също е хармония с Бога. с живата природа. Не също така случайно Учителят дава музикални и паневритмични упражнения. Под въздействието на музиката, хармонично съчетана с гимнастически упражнения, на открито, на чист въздух, да влезем в жив и реален контакт с природата, която е цяла изтъкана от хармония и музика.
към текста >>
Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че
подмладяват
стария организъм.
Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните?
Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че
подмладяват
стария организъм.
Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка.
към текста >>
Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се
подмлади
, да стане радостен и весел.
Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм.
Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се
подмлади
, да стане радостен и весел.
Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява.
към текста >>
Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на
подмладяването
.
В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел.
Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на
подмладяването
.
Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява. От гледището на окултизма.
към текста >>
Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се
подмладява
.
Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка.
Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се
подмладява
.
От гледището на окултизма. теорията на подмладяването е стара. И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън.
към текста >>
теорията на
подмладяването
е стара.
Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява. От гледището на окултизма.
теорията на
подмладяването
е стара.
И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка.
към текста >>
Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се
подмладите
.
И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка.
Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се
подмладите
.
Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се подмлади, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв. Хората остаряват преждевременно, защото не знаят, как да хранят мозъка си с повече кръв. Хората остаряват понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва.
към текста >>
Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се
подмлади
, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв.
Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите.
Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се
подмлади
, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв.
Хората остаряват преждевременно, защото не знаят, как да хранят мозъка си с повече кръв. Хората остаряват понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват.
към текста >>
За да се
подмлади
твоя живот.
За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено?
За да се
подмлади
твоя живот.
Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът.
към текста >>
За да се
подмлади
твоя живот —нищо повече.
След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа?
За да се
подмлади
твоя живот —нищо повече.
Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат . Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите.
към текста >>
Синът пък трябва да обича майка си, за да се
подмлади
.
Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си.
Синът пък трябва да обича майка си, за да се
подмлади
.
Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат . Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите. Ако в дома така се кръстосват енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено. В такъв дом никакви болести не могат да се явят.
към текста >>
Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и
подмладява
индивидите.
За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат .
Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и
подмладява
индивидите.
Ако в дома така се кръстосват енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено. В такъв дом никакви болести не могат да се явят. И да се явят някакви болести, телесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете.
към текста >>
Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за
подмладяването
, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза.
Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи.
Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за
подмладяването
, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза.
За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка. Тогаз човек ще почне да мисли право.
към текста >>
Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика
подмладяването
.
На човека са дадени главно две области да развие. Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони.
Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика
подмладяването
.
Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее. Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е.
към текста >>
Вие, като не знаете как да се
подмладите
, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее.
Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони. Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването.
Вие, като не знаете как да се
подмладите
, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее.
Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е. че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания.
към текста >>
Само по този път вие ще се
подмладите
и ще стигнете до безсмъртието.
И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова.
Само по този път вие ще се
подмладите
и ще стигнете до безсмъртието.
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт.
към текста >>
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви
подмладят
.
Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието.
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви
подмладят
.
Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади.
към текста >>
Така че, ако имате хормони, ще се
подмладите
— ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете.
Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят.
Така че, ако имате хормони, ще се
подмладите
— ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете.
Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади. Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо.
към текста >>
Ако хормоните дойдат в човека, той ще се
подмлади
.
вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас.
Ако хормоните дойдат в човека, той ще се
подмлади
.
Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади. Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда.
към текста >>
В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и
подмлади
.
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт.
В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и
подмлади
.
Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка.
към текста >>
* И невидими потичат струи От живот, от слънце и от
младост
, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват.
* Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет!
* И невидими потичат струи От живот, от слънце и от
младост
, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват.
* О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни! Подранила птичка благославя! * * * Трепна тиха, трепна нежна зазвъни. И заспалите простори огласи Песента на слънчеви лъчи. * Волна мина край дворците от кристал Разлюля ги.
към текста >>
Вярвай във вечната пролет, във вечната
младост
, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината!
Дай му потик и простор за проявление! Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух! Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината!
Вярвай във вечната пролет, във вечната
младост
, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината!
В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение.
към текста >>
Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и
подмладяват
всяка твар!
Подайте й ръката си, нека тя ви отведе в градината на красотата, гдето безмълвно работят Девите на пролетта. Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух. Облечете дрехата на пролетната промяна. Тя е за вас Божий дар. Накитена е с брилянтите на звездите и слънчевият чар.
Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и
подмладяват
всяка твар!
Оставете да отлети денят на тъмнината— този замайващ сън, изгря вече на хоризонта Богинята на светлината. Тя ще умие от очите смъртният прах. който от векове е гнетил душите за славата на тъмният цар. Чуйте този зов на Адепта, който ви зове в раний час; запалете светилника на вашата мисъл, от искрите на пролетната любов. Devazid Първият ден на Пролетта Ден на любов и радост — ден на пролетта!
към текста >>
А осата тъй освободена, литнала в простора, като
подмладена
.
извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица.
А осата тъй освободена, литнала в простора, като
подмладена
.
Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи. ____________________________ Тъй и человек злосторник в злополуките се учи.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Севлиево Benitta При болния От няколко нощи тя виждаше все същият болен
млад
човек.
Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П. К. гр.
Севлиево Benitta При болния От няколко нощи тя виждаше все същият болен
млад
човек.
Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване. Кой беше този човек? Тя никога не го е виждала, не го познава. И къде беше? Тя знае, знае, че трябва да отиде при този болен човек.
към текста >>
Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на
младостта
си .
. . тя живееше от дете сякаш в други светове и никога не бе вкусила от радостите на живота . . . И някаква горест и тиха тъга изпълваше сърцето й. Ето, другарките й живееха, да истински живееха.
Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на
младостта
си .
. . а тя? А нейната младост? И тъга и скръб я обхващаха. Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше млади, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят.
към текста >>
А нейната
младост
?
И някаква горест и тиха тъга изпълваше сърцето й. Ето, другарките й живееха, да истински живееха. Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на младостта си . . . а тя?
А нейната
младост
?
И тъга и скръб я обхващаха. Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше млади, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят. Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни . . . Или пък стари, повехнали като избелели страници на написана книга, по които вече нищо не може да се чете .
към текста >>
Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше
млади
, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят.
Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на младостта си . . . а тя? А нейната младост? И тъга и скръб я обхващаха.
Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше
млади
, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят.
Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни . . . Или пък стари, повехнали като избелели страници на написана книга, по които вече нищо не може да се чете . . . И тогаз, из самата дълбочина на нейната душа.
към текста >>
Има една
младост
, която не остарява, тя се подържа от непреривната любов към всичко живо.
— Знай, започваше тихо да шепти гласът, тези радости са кратки и тленни . . . Ти сама виждаш как лицата посърват, как сърцата се изпълват със злоба, омраза и как нищо не остава хубаво в тях. А има една радост, която не притихва — тя е да Нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да облекчиш страждущия. . .
Има една
младост
, която не остарява, тя се подържа от непреривната любов към всичко живо.
И когато тя е в сърцето на човека в него няма място за омразата, лъжата, измамата . . . И за следващите тоя път няма смърт, а само живот, който никога се не свършва. И те продължават да работят между светлите същества, които ти виждаш в сънищата си и наяве. Кое предпочиташ?
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във всеки двор трябва да има
млади
дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави.
Ние трябва да бъдем много внимателни към растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията, към дърветата. И българите нямат правилни отношения към растителното царство. Затова препоръчвам на българите. Да се заемат със запазване на горите, после трябва да се учат да ги посаждат.
Във всеки двор трябва да има
млади
дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави.
Ако не се научат да имат добра обхода с растенията, хората сами помежду си ще се изпоядат. Благодарение на растенията, благодарение на житото, което е дошло да спаси света, животът на земята е в добри условия. Ако нямаше житото в света, големи страдания щеше да има за човечеството. Ако нямаше плодни дървета, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е голямо благо, за човека, затова той трябва да го цени.
към текста >>
Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво
младо
момиче, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си.
Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр. 182) Тя се спира и гледа като вкаменена. Същото чело, същите бели като скелет ръце, сложени върху одеялото, същите изпити страни. Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото. Тя се приближава и се усмихва с блага, приветлива усмивка.
Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво
младо
момиче, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си.
— Братко! казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й.
към текста >>
Той я очакваше, броеше дните, часовете, минутите, изпълнен с нов живот, нови сили, които той ясно сещаше, че прииждаха в него с всяко идване на
младото
момиче, около чийто образ, носен постоянно в сърцето му, той бе сложил светъл ореол като същество не от земята.
Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде . . . След една седмица той стана от леглото и можеше да ходи из стаята. В душата му б светло, в сърцето му незнайни певци пееха химни.
Той я очакваше, броеше дните, часовете, минутите, изпълнен с нов живот, нови сили, които той ясно сещаше, че прииждаха в него с всяко идване на
младото
момиче, около чийто образ, носен постоянно в сърцето му, той бе сложил светъл ореол като същество не от земята.
И нито веднъж не я запита той, коя е тя, от къде е, защото той знаеше само едно, че тя за него е пратеница от небето. Той виждаше как тя отгатва мислите му, предугажда исканията му и не можеше да не бъде възхитен, очарован. Нейната трептяща чистота в отворените й лазурни очи — сякаш бе за него океан от светлина, в който неговата душа се къпеше и ставаше чиста и възвишена. Дните минаваха. Лекарите с изненада и учудване констатираха стройната промяна в хода на болестта и бързото оздравяване на безнадеждния.
към текста >>
Неговата душа се бе превърнала в устрем по нещо незнайно и красиво, което той реално сещаше в присъствието на
младото
момиче.
Дните минаваха. Лекарите с изненада и учудване констатираха стройната промяна в хода на болестта и бързото оздравяване на безнадеждния. — Природата, казваха те, природата е чудна, какви ли не изненади може да ни приготви тя. И все пак бе Природата, но в един по-висок и по-всеобемащ смисъл, отколкото те можеха да схванат. Болният оздравяваше не с дни, а с часове.
Неговата душа се бе превърнала в устрем по нещо незнайно и красиво, което той реално сещаше в присъствието на
младото
момиче.
Дв я слуша да му говори за неща, които стояха по високо от земният мир, неща, които й нашепваше Тихият глас или които четеше в особени книги, за него бе най-хубавата музика, която галеше слухът му, изпълваше сърцето му, душата му и той чувстваше, че там негде вътре в него, се разтваря един нов свят, изпълнен със светлина. Най-после денят за изписването от болницата дойде. С треперещо сърце и бързи крачни той измина коридорите, където бе внесен на носило, махна весело на другарите си по стая, които седяха по скамейките в градината и излезе на улицата. На срещния тротоар го очакваше тя. Той не премина, а сякаш прелетя улицата и стигна до нея.
към текста >>
95.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Седиш ти и въртиш ръце, като някоя
млада
мома и мечтаеш.
Страх ги е да отидат при Него, защото са изгубили любовта си към Него. Христос казва: Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Господа моего взели. Всички търсим Господа; наша:а майка, Духът Божий, разумното у човека, то отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде майката у човека, тя ще го научи.
Седиш ти и въртиш ръце, като някоя
млада
мома и мечтаеш.
Мечтае младата мома за своя възлюблен. Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала. Там има една бедна вдовица с няколко малки деца, която от няколко дена не е яла нищо. Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“.
към текста >>
Мечтае
младата
мома за своя възлюблен.
Христос казва: Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Господа моего взели. Всички търсим Господа; наша:а майка, Духът Божий, разумното у човека, то отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде майката у човека, тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш.
Мечтае
младата
мома за своя възлюблен.
Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала. Там има една бедна вдовица с няколко малки деца, която от няколко дена не е яла нищо. Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“. А така, да мислиш само за своя възлюблен, нищо няма да спечелиш.
към текста >>
И Учителя още в първата лекция на
младежкия
клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота.
Мястото на беседите на Учителя в окултната книжнина Когато третият клон е към края на своята дейност и е дал на света това, което трябваше до даде. Всемирното братство праща нов клон, дава но импулс на човечеството — явява се в света четвъртия клон, който има централното си седалище в България и се ръководи от Учителя П. Дънов. Всеки клон се ръководи от един велик посветен. Този клон представя от себе си синтез на всичката минала дейност на Братството, като внася и един плюс — едно разширение и задълбочаване на знанието, в зависимост от разширението на човешкото съзнание и задачата на новата култура, която той подготвя. Задачата и на този клон е да изнесе методите на Божественото учение в живота.
И Учителя още в първата лекция на
младежкия
клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота.
И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата. В всяка беседа ще намерите най-малко три основни идеи, които същевременно са свързани с три метода — как човек да постъпва във физическия, в духовния и в умствения свят. В беседите на Учителя ще намерите всички онези правила и методи, по които ще можете да се справите с всички сили и енергии, с които човек работи в трите свята. В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов. И затова с право можем да кажем, че учението на Учителя е учение на любовта.
към текста >>
96.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Марков Малки истински приказки За разочарования При един Мъдрец отишъл някей
младеж
и започнал да му говори таке: — Разочарован съм.
Слепия не може да вярва защото Не вижда! Всуе са усилията гида му проповядваш. А да виждаш, значи да можеш. Да можеш, значи да се освободиш. Велислав Ж.
Марков Малки истински приказки За разочарования При един Мъдрец отишъл някей
младеж
и започнал да му говори таке: — Разочарован съм.
Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене. Имах приятели, на които помагах, но и те, като обеднях, ме оставиха. Светът ми се вижда безсмислен, какво да правя? — Нещата в човешкият свят стават по две причини: или от знание или от незнание. Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието.
към текста >>
97.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стари и
млади
, бедни и богати, вярващи, та дори и невярващи, са обзети от трепета на нещо необикновено, не делнично, — обгърнати са от светлината на този наистина велик ден.
Тйежковски (продължение от бр. 185) – П. Г. Пампоров Каква храна да употребяваме – N. За четенето на Свещеното писание – N. Дай живота , за да го спечелиш Днес, по целия християнски свят, празнуват тържествено възкресението на Христа.
Стари и
млади
, бедни и богати, вярващи, та дори и невярващи, са обзети от трепета на нещо необикновено, не делнично, — обгърнати са от светлината на този наистина велик ден.
Дори и без да иска, дори и без да вярва, дори и когато съзнателно се противопоставя на това, всеки човек чувства в душата си, в една или в друга форма, величието, силата и красотата на този ден. Всеки, дори и най-падналия човек, чувства някакъв невидим, тайнствен и непонятен лъх на нещо велико, светло и красиво, което прониква в душата му. Този ден наистина се различава много от веригата делници и празници на останалата част от годината. Във въздуха като че ли витае нещо особено, носи се навсякъде и прониква навсякъде, дори и през най-дебелите обвивки на загрубелите човешки сърца, като смекчава, радва, облагородява и издига, прави ни, макар и за кратко време, малко посече човеци. Кое е това невидимо, но все пак напълно реално нещо, на което дори и този, който го отрича, не може да не се подчини, не може да не го почувства?
към текста >>
* Да бликнат извори на
младост
Във чисти, любещи сърца!
О, чуй звънтящата ми лира, О, чуй молитствений ми зов! * — Да грейне обич на земята, И вси вериги да стопи! На нов, жадуван ден зората Да пламне с мощни си лъчи! * Да стихнат стонове страдални, Да стихне братската вражда! Да трепнат звуците кристални На химн възторжен във света!
* Да бликнат извори на
младост
Във чисти, любещи сърца!
Да бъде щастие и радост, Да бъде дивна бъднина! В. С. Недев Р. Щайнер Мистерията на голгота Из „Евангелието на Св. Йоана“ Цялото Евангелие на Се.
към текста >>
Когато
младата
мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива.
Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си. той става страхлив.
Когато
младата
мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива.
Изобщо, когато хората изгубят същественото, върху което е поставен живота им, те стават страхливи. Следователно, страхът е отричане на онзи разумен план, на онези разумни същества, които ни водят към постигане на нашето щастие Когато Христос говори за своя Отец, Той е искал да каже, че Отец му е по умен от Него, и, следователно, Христос е дошъл на земята да стори Неговата воля. а не своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества.
към текста >>
А заедно с това тялото се възражда и
подмладява
.
Затова, ако виждаме в днешния културен свят борби, войни, гонения, страсти и пр., да не ни е чудно — те са резултат на неестествения живот на хората. Не е лека борбата на човешката душа с такава тежка храна. Като са знаяли това, Учителите на човечеството и пророците са водили строго природосъобразен живот и според развитието и уровена на масите, са давали общи наставления. Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници. Така са препоръчвани поне няколко дни в годината пълни пости —да не се яде нищо, за да се ободри душата и духа, да поемат и те малко от своя чист въздух, да имат и те възможност през време на земното си странстване да се потопят в своята среда.
А заедно с това тялото се възражда и
подмладява
.
В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно. На човеците се препоръчва най-естествения режим, вегетарианството. Той е най-пригоден и помага за правилното развитие но човека. С растенето на човечеството, с разширяването на схващанията, растат и се изменят също и формите на живота. Днес вегетарианството има зад гърба си не само етичната страна, която е тъй силна и необорима, понеже тук въпроса се касае за целокупният живот, който блика в природата, но и науката.
към текста >>
То носи слънце,
младост
и растеж в живота ни.
Грубостта намалява до минимум, разбира се. когато човек впрегне в действие своята творческа воля и възприеме светли мисли и благородни чувства. В противен случай, той ще остане същество, което употребява само вегетарианска храна без да е канализирал инстинктите си, без да е опитомил дивото в себе си. Вегетарианството е нужно не само в режима на храненето, но и в нашите мисли и душевен живот. Вегетарианството, така целокупно разбрано и приложено, носи здраве физическо и душевно.
То носи слънце,
младост
и растеж в живота ни.
N За четенето на Свещеното писание Свещеното Писание се разбира по три начина, според степента на развитието на този, който го чете. За простия човек, то е писано на прост език, във вид на приказка. За по развития. то е писано в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения, то е писано на висок духовен език, казва Учителя.
към текста >>
98.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е било едно Бертино писмо, писано на
млади
години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае.
Всички се консултират с нея и на всички тя дава положителни отговори, така, че от ден на ден тя все повече и повече зачудва света. Учените мислят, че Берта не работи само с графологията, но има и друга способност, която не е още обяснена. Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове. Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала.
Това е било едно Бертино писмо, писано на
млади
години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае.
И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина. Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено момиче. Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. М. И. С.
към текста >>
99.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който пропусне пролетта — утрото на годината — и не я използва да се обкови и
подмлади
, физически и духовно, — той е пропуснал цялата година.
Това трябва да се има пред вид от тези, които се нуждаят от слънце лекуване. Има хора; които не могат да издържат силните слънчеви лъчи. Те трябва да започнато със сутрешното слънце и постепенно да привикват на по-силни лъчи. Изобщо, слънчевите бани са най-целесъобразни до обед. * Който пропусне изгрева — утрото на деня, — той е пропуснал, в известен смисъл, целия ден.
Който пропусне пролетта — утрото на годината — и не я използва да се обкови и
подмлади
, физически и духовно, — той е пропуснал цялата година.
Не оставяйте животът да отмине покрай вас, и да гледате подире му, когато имате всичката възможност да го приемете и оползотворите за свое и общо благо. Легнете си рано, за да станете рано. Легнете си с мисълта да се събудите навреме, и наистина ще бъде така. Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето. Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш.
към текста >>
Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се
подмладите
и обновиш.
Който пропусне пролетта — утрото на годината — и не я използва да се обкови и подмлади, физически и духовно, — той е пропуснал цялата година. Не оставяйте животът да отмине покрай вас, и да гледате подире му, когато имате всичката възможност да го приемете и оползотворите за свое и общо благо. Легнете си рано, за да станете рано. Легнете си с мисълта да се събудите навреме, и наистина ще бъде така. Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето.
Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се
подмладите
и обновиш.
Ако си болен — ще станеш здрав! Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш! Ако работите ти са объркани — ще се оправяте! Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне любовта, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот. А те са.
към текста >>
Човек трябва да знае как да започне възпитанието на
младото
поколение.
И след всичко това. вие се осмелявате да казвате, че не можете да живеете добре. Не може да се живее добре в света без едно ново съзнание, без нова обстановка на нещата. Нова мисъл трябва да се всади в човешкия ум. Ако тази нова мисъл се всади в човешкия ум, тогава в света ще може да се даде ново направление на нещата, ново направление на човешкото възпитание.
Човек трябва да знае как да започне възпитанието на
младото
поколение.
Възпитанието на човека трябва де се почне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод. Трябва да знаем, какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва де знаете как да регулирате в него страха. Ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост.
към текста >>
между
младото
поколение — навсякъде в цялата християнска култура.
Бог иска до ви роди и чрез страданията, през които минавате. Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на Сина человечески. Сега навлизаме в епохата на Сина человечески, Тя е епохата, през която човешкия ум не е такъв, какъвто е бил в миналото, Човешкия ум ще се употреби за благото на съвременното човечество. Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме, как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени.
между
младото
поколение — навсякъде в цялата християнска култура.
Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, които работят за създаване на вътрешната връзка между хората, без да чакате те да дойдат при вас. В Писанието е казано: „Които ме търсят, те ще ме намерят.“ Това значи, че онези, които търсят истината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. А онези, които не ги търсят, няма да ги намерят.
към текста >>
Взаимното посещение и опознаване на учащата се
младеж
от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение.
Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата.
Взаимното посещение и опознаване на учащата се
младеж
от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение.
Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това.
към текста >>
Именно,
младежта
е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал.
Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение.
Именно,
младежта
е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал.
И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото.
към текста >>
На
младото
поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят.
Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим.
На
младото
поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят.
И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов.
към текста >>
Особено чрез
младежта
!
Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия. Събудете се, деца на славянството! Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение!
Особено чрез
младежта
!
Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I. мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения. Душите се издигаха в един нов свят на всеславянско и всечовешко братство. Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало.
към текста >>
мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се
младеж
и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения.
Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта! Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I.
мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се
младеж
и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения.
Душите се издигаха в един нов свят на всеславянско и всечовешко братство. Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя?
към текста >>
Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се
младеж
в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф.
То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха.
Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се
младеж
в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф.
Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време. СЛАВЯНИ Божествен пратеник вий сте, и ролята ви е съдбовна: да създадете векове на премъдростта върховна. * О, вий, славяни, вдъхновени от своя идеал велик, знаете ли, че сте родени: народ, герой и мъченик?
към текста >>
100.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свещената идея не остарява, тя е вечно
млада
и превъзмогва всичко.
Всички велики хора, гении и светии, са служили на свещени идеи. От тях те са черпили сили да отстояват на противодействията и да се с правят с противоречията, с които неминуемо са се сблъсквали в живота. Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт. Идеята е по-силна от смъртта. Тя е от света на вечността.
Свещената идея не остарява, тя е вечно
млада
и превъзмогва всичко.
Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване. Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си. За тях можем да кажем, че са спящи души. Идеята оживява човека. Тя го ражда за нов живот.
към текста >>
* Чистий въздух кат подишам, радвам се на всичко аз; а кат попея, поиграя,
подмладявам
се тогаз.
ХИМН НА ПРОЛЕТТА (песен, текст М. С., музика по Е. Манолов) Пееш, пееш, мила птичко, в зори с пролетний си глас; чуруликаш и се радваш в Бунарджика в ранен час, * Кат подскачаш и си пееш, ти събуждаш ме от сън; радост, сила в’мен пробуждаш и зовеш ме ти на вън. * Качвам се на Бунарджика. твойта песен кат звучи; слънцето аз да посрещна с’животворнвте лъчи.
* Чистий въздух кат подишам, радвам се на всичко аз; а кат попея, поиграя,
подмладявам
се тогаз.
* Като ида да работя, радостен съм целий ден; и усещам, че лъчите, постоянно са във мен. * Светлината им се лее, в’нежно мека красота; истински се тъй живее в’любов, радост, чистота. * Тъй се леко преживяват скърби, мъки и тъги, и душата Бога слави, а духът се весели. ЗА МAЛКИТЕ * * * Стихотворения от ДИМ. АНТОНОВА Детето и черешовото клонче Детето: Наведи се, мило клонче, В тоя ранен час, Че съм малък.
към текста >>
И тогава, ни за тебе
младост
, ни за мене радост.
Туй е страшно и жестоко. Ти не мислиш ли каква е мъка да се прокълни под педя пръст? Сей ме, ако искаш, но въз угарта отгоре и покрий ме със земица само един пръст. — И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз. Ще изстинеш, ще измръзнеш, викам аз.
И тогава, ни за тебе
младост
, ни за мене радост.
— Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа. Аз си нося на гръб хижа. И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило.
към текста >>
НАГОРЕ