НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
233
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се
подмладява
.
Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се
подмладява
.
Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата.
към текста >>
2.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос
младеж
, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос
младеж
, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
към текста >>
Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност
млад
човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно.
ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот.
Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност
млад
човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно.
В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка.
към текста >>
Една група
младежи
от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите.
Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва.
Една група
младежи
от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите.
Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
към текста >>
Младежите
, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята.
Младежите
, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път.
към текста >>
3.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Така ти си подпомогнал извънредно много
млади
хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика.
Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположение към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви.
Така ти си подпомогнал извънредно много
млади
хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика.
Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството.
към текста >>
Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на
младите
, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител.
Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно.
Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на
младите
, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител.
Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение.
към текста >>
4.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на
младия
автор.
Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество.
Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на
младия
автор.
В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.
към текста >>
Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от
младия
представител на Всемирното Братство в малка България.
Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти.
Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от
младия
представител на Всемирното Братство в малка България.
Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.
към текста >>
Мимо положението, което заемаше като представител на
младежкия
клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.
Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече.
Мимо положението, което заемаше като представител на
младежкия
клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.
Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни.
към текста >>
Още при пръв допир с новото,
младият
Г.
Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
Още при пръв допир с новото,
младият
Г.
Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
към текста >>
5.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Каква свежа,
млада
трева горе на нашата обична полянка!
Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав?
Каква свежа,
млада
трева горе на нашата обична полянка!
Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата.
към текста >>
Като дойде любовта у една баба, тя става
млада
19 годишна мома.
Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила.
Като дойде любовта у една баба, тя става
млада
19 годишна мома.
Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени.
към текста >>
Тя усеща вътре, че е
млада
.
Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома.
Тя усеща вътре, че е
млада
.
А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива.
към текста >>
А пък
младата
19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба.
Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада.
А пък
младата
19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба.
Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш!
към текста >>
6.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден
младеж
, с
млада
още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът!
По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце!
Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден
младеж
, с
млада
още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът!
Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>
7.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у
млади
хора – изпълнени с въодушевление, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у
млади
хора – изпълнени с въодушевление, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те.
Те лъхат особена свежест и красота. Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота.
към текста >>
8.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява
млада
тъкан от индиферентни клетки.
Например червата и стомахът в началото не проявяват митогенно излъчване; после проявяват такова и по-късно го намаляват. Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със стомаха, но престава по-късно. Най-голямо митогенно излъчване било констатирано в опашката в периода на нейното резорбиране, (у безопашатите земноводни). Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране. Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона.
Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява
млада
тъкан от индиферентни клетки.
Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем. Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора.
към текста >>
Тая
млада
тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем.
Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със стомаха, но престава по-късно. Най-голямо митогенно излъчване било констатирано в опашката в периода на нейното резорбиране, (у безопашатите земноводни). Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране. Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона. Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки.
Тая
млада
тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем.
Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните.
към текста >>
9.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Меркурий – По-
млади
братя, другари, слуги – изобщо
млади
хора.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени.
Меркурий – По-
млади
братя, другари, слуги – изобщо
млади
хора.
Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора.
към текста >>
Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо
млади
жени.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора.
Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо
млади
жени.
Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности.
към текста >>
10.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Веднъж из града вървял
младеж
, син на един от големите богаташи в страната.
Това днес не може да стане, защото хората ще ги сметнат за луди. Съществувало е тогава едно духовно благородство, което се е проявявало навсякъде. И все пак в един от градовете на тия благородни хора, където богати и бедни са мислили, как да се надпреварят в правене на услуги и добро, е живял един голям скъперник. Той е живял уединено и е мислил само за себе си. Никому добро не е правел, а е мислил само да трупа богатства.
Веднъж из града вървял
младеж
, син на един от големите богаташи в страната.
Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата.
към текста >>
Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към
младия
момък.
Той е живял уединено и е мислил само за себе си. Никому добро не е правел, а е мислил само да трупа богатства. Веднъж из града вървял младеж, син на един от големите богаташи в страната. Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите.
Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към
младия
момък.
Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята!
към текста >>
Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред
младия
момък.
Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни.
Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред
младия
момък.
Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се!
към текста >>
11.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Кръвта на
млад
народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр.
А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
Кръвта на
млад
народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр.
73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин". Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот.
към текста >>
В Франция са се обединили вече 23
младежки
движения.
Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища.
В Франция са се обединили вече 23
младежки
движения.
Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите.
към текста >>
Те с въодушевление, с
младежки
възторг имаха своя първи общ конгрес това лято.
Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения.
Те с въодушевление, с
младежки
възторг имаха своя първи общ конгрес това лято.
Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен.
към текста >>
Това мощно
младежко
движение във Франция дава вече своите резултати.
Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения. Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки.
Това мощно
младежко
движение във Франция дава вече своите резултати.
Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1.
към текста >>
И
младежите
, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен.
Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите.
И
младежите
, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен.
Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3.
към текста >>
Тия
младежи
доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр.
Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен.
Тия
младежи
доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр.
А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4.
към текста >>
В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група
младежи
, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и
млади
, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село.
Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика.
В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група
младежи
, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и
млади
, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село.
Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста.
към текста >>
12.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно
млада
, жизнена, както в първите ù дни.
Ето машината, която беше помощница на човека, днес е негов убиец. Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него.
С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно
млада
, жизнена, както в първите ù дни.
Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>
13.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той напусна полюса „като завинаги остави частица от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на
младостта
си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно.
Естествено, не е необходимо всеки да се отдели в Южния полюс за да намери себе си, да преоцени нещата, да види Бога. Зрелите души намират времето и местото. Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството. На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот.
Той напусна полюса „като завинаги остави частица от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на
младостта
си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно.
в замяна отнасях нещо, което никога до сега не бях ценил достатъчно — простата красота и чудо да чувствуваш, че си жив и едно ново, по смирено понятие за ценностите в живота. Животът ми отново в цивилизования свят не ме промени. Сега водя по-просто съществувание с много по-дълбок вътрешен мир." Той завършва: „Човек почва да се приближава към мъдростта, едва когато признае в себе си, че не е вече необходим." Много са пътищата, по които човек може да стигне до себе си. Важното е да е узрял за това. Тогава той почва нов живот.
към текста >>
14.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане,
младост
, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер.
Инж. хим. Д. В. Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми.
Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане,
младост
, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер.
У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване.
към текста >>
15.
СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
от тези факти Вайс вади заключение, че
младият
регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане.
Милоевич в 1924 год. Също така, ако вземем група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и ги присадим на опашката, тези индиферентни клетки ще дадат една малка опашка. Това е опитът на Гюено в 1927 год. Обратно, ако вземем регенерационен бластем от опашката и присадим върху местото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е опитът на Вайс в 1927 г.
от тези факти Вайс вади заключение, че
младият
регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане.
Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче е омнипотентен по отношение на диференцирането под влиянието на други сили. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи. Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа.
към текста >>
16.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА.,И S.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият
младенец
, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста.
Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са. Водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца. Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта в която гасне въгленчето на огнището и надеждите на чакащите люде.
Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият
младенец
, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста.
Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са. престанали да цъфват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изпотъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък.
към текста >>
Знаете ли, че
младенецът
ще се роди?
Сега дните са малки, а нощите дълги като нощи на затворник. Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обвива света, будни са тия, които чакат тихия зов. Навън е сковаващ студ. Вътре блещукат сетните въглени на огнището. Но знаете ли, колко е богата тая нощ над света?
Знаете ли, че
младенецът
ще се роди?
Пригответе дара — смирна и елей, да идем да ги поднесем!
към текста >>
17.
ИЗ КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ВОДОЛЕЙ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя беше наблюдавала живота и беше видяла, че страдат и
млади
, и стари, че страдат бедни и богати, че страдат учени и прости.
Т. Защо? Тя беше девойка самонадеяна и твърде мила. Имаше вяра в себе си, в своето бъдеще и се учудваше, защо страдат хората.
Тя беше наблюдавала живота и беше видяла, че страдат и
млади
, и стари, че страдат бедни и богати, че страдат учени и прости.
И често се запитваше: Защо? Тя търсеше отговор. Тя размишляваше върху това защо. Когато влезе в салона Учителят говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души.
към текста >>
18.
МЪДРОСТ НА СТАРИ КИТАЙЦИ - ПРЕВОД Д-Р ИЛ. СТРАТЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърце й, където струи обилната
младост
.
ПРОЛЕТЕН КОПНЕЖ НА ЗЕМЯТА S. Разтварят се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице, кристални, лазурни са вечните двери, жениха очакван ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед, и тихата радост и светъл копнеж в цветята разлива, в зелените ниви, и в звънката песен на птички-певци.
И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърце й, където струи обилната
младост
.
О, колко любим е жениха лъчист.
към текста >>
19.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Преди всичко, активното отношение в живота е качество на
младостта
.
Д-р Ел. Р. К. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични. Естествено, много са причините, които правят човека и неговите подобни безразлични към живота.
Преди всичко, активното отношение в живота е качество на
младостта
.
Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят. Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта.
към текста >>
Младият
човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят.
Д-р Ел. Р. К. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични. Естествено, много са причините, които правят човека и неговите подобни безразлични към живота. Преди всичко, активното отношение в живота е качество на младостта.
Младият
човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят.
Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества.
към текста >>
Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки
млад
човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро.
Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества.
Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки
млад
човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро.
Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото.
към текста >>
Младият
човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен.
Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества. Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро.
Младият
човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен.
Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост.
към текста >>
Ала
младият
е пак деен.
Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества. Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни.
Ала
младият
е пак деен.
Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота.
към текста >>
Вие ще срещнете тогава
млади
хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи.
Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества. Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен.
Вие ще срещнете тогава
млади
хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи.
Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят.
към текста >>
Само
младите
използуват най-разумно благата на природата през лятото.
Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи.
Само
младите
използуват най-разумно благата на природата през лятото.
С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни.
към текста >>
През есента
младият
човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб".
Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост.
През есента
младият
човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб".
Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта.
към текста >>
Младите
са чутки към тия повеи на есента.
Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта.
Младите
са чутки към тия повеи на есента.
И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена.
към текста >>
Младите
не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта.
Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта. Младите са чутки към тия повеи на есента. И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба.
Младите
не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта.
Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
към текста >>
Младият
никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори.
Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта. Младите са чутки към тия повеи на есента. И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание.
Младият
никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори.
Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота.
към текста >>
Чистотата и белината на снега повдигат настроението на
младите
.
И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена.
Чистотата и белината на снега повдигат настроението на
младите
.
Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото.
към текста >>
Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у
младите
чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите.
Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у
младите
чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание.
към текста >>
Младите
хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото
младите
не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота.
Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства.
Младите
хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото
младите
не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота.
Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна.
към текста >>
Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у
младите
.
Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора! Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари". Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение.
Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у
младите
.
Младите реагират на всичко с жар, дейно. Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на младите е сигурно положително. Това е, че те са чутки и податливи да реагират на всичко, което не е обикновено. Те не могат да бъдат безразлични към природните явления, те не могат да бъдат безразлични към самите събития в живота. А възрастните хора, поради много причини са апатични.
към текста >>
Младите
реагират на всичко с жар, дейно.
Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари". Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение. Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у младите.
Младите
реагират на всичко с жар, дейно.
Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на младите е сигурно положително. Това е, че те са чутки и податливи да реагират на всичко, което не е обикновено. Те не могат да бъдат безразлични към природните явления, те не могат да бъдат безразлични към самите събития в живота. А възрастните хора, поради много причини са апатични. За тях не е важно дали има нови събития в живота, дали има справедливост, честност, дали има война или мир, стига никой да не им развали спокойствието, да не им отнеме работата, чрез която си осигуряват това спокойствие.
към текста >>
Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на
младите
е сигурно положително.
Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение. Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у младите. Младите реагират на всичко с жар, дейно.
Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на
младите
е сигурно положително.
Това е, че те са чутки и податливи да реагират на всичко, което не е обикновено. Те не могат да бъдат безразлични към природните явления, те не могат да бъдат безразлични към самите събития в живота. А възрастните хора, поради много причини са апатични. За тях не е важно дали има нови събития в живота, дали има справедливост, честност, дали има война или мир, стига никой да не им развали спокойствието, да не им отнеме работата, чрез която си осигуряват това спокойствие. Така се стига до заспалост, до безразличие и консерватизъм, до поддържане на формите, в които сме се настанили добре.
към текста >>
Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни
младини
, в своя радостен копнеж към истина и красота, са.
Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното.
Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни
младини
, в своя радостен копнеж към истина и красота, са.
прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек. У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост.
към текста >>
Тия хора остават вечно
млади
, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто.
У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност.
Тия хора остават вечно
млади
, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто.
Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек. У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост. Това е двигателната философия на съвременния свят. И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания.
към текста >>
Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната
младост
, огряна от мъдростта.
Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота.
Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната
младост
, огряна от мъдростта.
------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>
20.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Как го в обикновената пролет земята се облича в най-красивата си дреха и природата като че ли иска да покаже в най-голямо изобилие красотата и чудния чар на вечно
младия
живот, аналогично нещо имаме, когато човечеството навлиза в епохата на космичната пролет.
среда, която ще бъде благоприятна за проява на най-възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. Поради това, днес е епохата, когато човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет, на културен подем във висшите области на Духа. Именно в това отношение можем да кажем, че човечеството влиза днес постепенно в областта на космичната пролет. Но има и външни признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на космичната пролет. През пролетта природата като че ли вдига отчасти воала си, за да ни покаже частица от творческата мощ и неизчерпаемите богатства, с които разполага.
Как го в обикновената пролет земята се облича в най-красивата си дреха и природата като че ли иска да покаже в най-голямо изобилие красотата и чудния чар на вечно
младия
живот, аналогично нещо имаме, когато човечеството навлиза в епохата на космичната пролет.
И най-ранните признаци на тая космична пролет се чувствуват вече във въздуха. Въпреки днешните противоречия и пертурбации в света, в душите прониква едно радостно и светло облъхване от неземни сфери! Новото иде днес като пролетният лъх! Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните топли слънчеви лъчи, така и душите поради влизане на слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините, по-дълбоките и по-мистични страни на своето естество. Нови идеи, нови проблясъци ще се родят в душите.
към текста >>
21.
ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От много наблюдения е констатирано, че при изучаването биографиите на великите хора, почти всички
младежи
се спъват, като започват да им подражават в отрицателното, което руши, без да потърсят онова красивото, положителното и доброто, което собствено съставлява същината на гения.
Частично подражание имаме тогава, когато се подражава само едно отделно действие, а не няколко или цяла серия действия. Така, именитият епископ К. на щата Ню Иорк — Америка, прочут оратор, имал навика да си държи главата наведена към лявото рамо. Всички пастири от неговата епархия, може би несъзнателно, почнали също да си държат главата наведена над лявото рамо. Подражанието в случая е рожба на силния стремеж у пастирите да се доближат до колоса на ораторското изкуство, олицетворение на което те виждали в лицето на своя патрон — епископа К.
От много наблюдения е констатирано, че при изучаването биографиите на великите хора, почти всички
младежи
се спъват, като започват да им подражават в отрицателното, което руши, без да потърсят онова красивото, положителното и доброто, което собствено съставлява същината на гения.
Но ние можем да подражаваме стила на някой гениален писател като Омир, но Омир не ще станем. Ние можем да подражаваме Леонардо да Винчи по избор на сюжети, по изразни средства, но никога не ще бъдем като него. Ние можем по много неща да приличаме на Паганини, но, ако не свирим, никога не ще го достигнем. Подражанието може да ни направи подобни на някого, но никога няма да ни издигне до него; никога няма да ни направи творци. Друга една категория подражание е тъй нареченото съзнателно подражание.
към текста >>
22.
ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици
млади
човеци, които сега спят под рохкавата пръст.
G. N. ПРОЛЕТТА, КОЯТО ИДЕ Между страниците на една стара книга видях трогателно мила илюстрация. Тя беше написана съвсем по стария, наивен маниер, с който бяха илюстрирани книгите на нашето време, когато нямаше специалисти илюстратори и всичко се пишеше по шаблона на познатите всекиму романтични винетки. Тази илюстрация представяше едно оръдие, изоставено и затрупано наполовина с пръст, по която времето е направило да прорастат треви и шубрачки. Очевидно, на това място някога се е водил кървав бой.
Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици
млади
човеци, които сега спят под рохкавата пръст.
Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет. Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл.
към текста >>
Свири вятърът, бучат барабаните и от едни
младежки
гърди бавно слизат тежки кървави капки.
Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда.
Свири вятърът, бучат барабаните и от едни
младежки
гърди бавно слизат тежки кървави капки.
Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите.
към текста >>
Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства
млад
стрък и чака нова жетва.
Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини.
Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства
млад
стрък и чака нова жетва.
Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света. Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства младо дръвче. То цъфти и се усмихва като мъничка девойка. Тревици зеленеят наоколо, а славеят разлива своята песен надалече, сам захласнат в нея, влюбен в пролетта,в изпръхналата бременна земя, вестител на живота, който бавно и победно иде от всички страни.
към текста >>
Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства
младо
дръвче.
После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света.
Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства
младо
дръвче.
То цъфти и се усмихва като мъничка девойка. Тревици зеленеят наоколо, а славеят разлива своята песен надалече, сам захласнат в нея, влюбен в пролетта,в изпръхналата бременна земя, вестител на живота, който бавно и победно иде от всички страни. Ще преминат бурите. Ще се затрупат от пръстта и времето стоманените чудовища, ще дойде дълго чаканата пролет и ние ще чуем гласа на кацналия върху цветното клонче славей, чиято победна песен — песента на побеждаващия живот, — ще извика първите сълзи на радост от очите ни.
към текста >>
23.
DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на
младини
от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка.
И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год. Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че тялото служи, за да изяви мисълта, без да я образува. Днес това е всеобщо признато.
Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на
младини
от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка.
И тая крайна точка е християнският Бог. Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него". Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радио-приемател играе очевидно мозъкът на инженера. Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр.
към текста >>
24.
ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Мислят, че с любовта трябва да се занимават само
младите
.
Когато възприема любовта, то е пак подтик от Бога. Любовта се изявява по два начина: или човек обича, или го обичат. Ако не обича и не приема любовта, нищо не може да направи, нито да се ползува. Днес хората се срамуват от любовта. Срам ги е да кажат, че обичат.
Мислят, че с любовта трябва да се занимават само
младите
.
Има философи, които отричат дори нейното съществуване. Казват, че няма любов в света. Любовта има разни прояви. Първата проява на любовта е пробуждане на човешкия ум, пробуждане на човешкото сърце и пробуждане на телесната деятелност на човека. Когато учи, то е пак подтик на любовта.
към текста >>
25.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Без любов човек не може да се
подмлади
.
Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов.
Без любов човек не може да се
подмлади
.
И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето.
към текста >>
И без свобода не може да се
подмлади
.
Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади.
И без свобода не може да се
подмлади
.
Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява.
към текста >>
26.
МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще дойде
младият
пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич.
Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи. От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат.
Ще дойде
младият
пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич.
Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут.
към текста >>
27.
DU MAITRE; LHOMME PARFAIT
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В Пирано е бил призован познатият професор д-р Прот, който е известен с изследванията си върху
подмладяването
на кръвта.
Националният институт за изследвания, в чийто медицински комитет се намира познатият учен професор де Блазио, е изследвал необикновената и чудновата светлина, която излъчва тая обикновена селянка от Каподистрия. През времето, когато Ана Монаро спи, тя става неспокойна, въздиша и в това време изведнъж от лявата страна на нейните гърди се явява светлина с такава сила, че може да осветлява цялата стая заедно с лицата и предметите в нея. След това се явява един силен светлив лъч, който минава през покривката на тялото й. През всичкото това време Ана Монаро спи. При разпита й било установено пред учените, че често, когато тя се пробуждала през нощта, забелязвала, че нейната спалня стая била осветена и винаги мислела, че това й се явява само от нейната сънливост.
В Пирано е бил призован познатият професор д-р Прот, който е известен с изследванията си върху
подмладяването
на кръвта.
В тая болница, дето Ана Монаро е лежала, той е направил цял ред клинически, физически и химически опити. Д-р Прот е установил, че тук няма никаква измама и че нервната система на тая жена е напълно нормална. Но дали това са електрични или радиоактивни явления, той не е могъл да установи. Светлинни явления от този род, каквито съществуват при Ана Монаро, са познати и от по-рано. Съществуването на електрично поле около човешката глава е доказал не преди много време и физикът Шуман.
към текста >>
28.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В ума на
младия
син се зароди идеята да иде в странство.
ДОБРИЯТ СИН От 11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син. В тази притча виждаме двама синове с противоположни заложби.
В ума на
младия
син се зароди идеята да иде в странство.
Една добра идея. Бащата като погледна сина си, в сърцето му се събуди любов към него. Обичен беше този син. Помисли бащата и си каза: Какво хубаво дете, какво умно дете е, да му дам свобода да иде, където иска. Най-първо младият син отиде да учи в някой университет.
към текста >>
Най-първо
младият
син отиде да учи в някой университет.
В ума на младия син се зароди идеята да иде в странство. Една добра идея. Бащата като погледна сина си, в сърцето му се събуди любов към него. Обичен беше този син. Помисли бащата и си каза: Какво хубаво дете, какво умно дете е, да му дам свобода да иде, където иска.
Най-първо
младият
син отиде да учи в някой университет.
Разбира се, попада в един град, дето има развлечения, театри, кина, после други забавления. Увлича се в любовни работи. Разблудният живот е любовна работа. Там си пишат любовни писма, всеки ден носят нови костюми, шапки, обуща. Има срещи с различни приятели, пият разни ликьори, пушат цигари, свирят цигулки.
към текста >>
Като дойдоха на земята
младите
синове, заживяха нашироко и всички загазиха.
Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш".
Като дойдоха на земята
младите
синове, заживяха нашироко и всички загазиха.
Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби.
към текста >>
Ние сме тия
млади
синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират.
Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха.
Ние сме тия
млади
синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират.
И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот.
към текста >>
29.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като наблюдавам лицата и походката на някои
млади
, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които дава Учителят в това отношение (5): „Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използувайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана.
Като наблюдавам лицата и походката на някои
млади
, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Докато е на земята, човек требва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня.
към текста >>
Трансформиране на енергиите —
млад
.
Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки свят". 9. За дишането, 1940 год. 10. Дишането — най важният процес в природата — в сп. „Житно зърно", год VIII, кн. II. 11.
Трансформиране на енергиите —
млад
.
клас, 1928 г., 33. лекция. 3аб. В някои цитати има известни разширения и допълнения, взети от други места от словото на Учителя. [2] Виж статията „Инволюция и еволюции" в са. „Житно зърно", год.
към текста >>
30.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича
младост
.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича
младост
.
В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота.
към текста >>
В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и
младостта
.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост.
В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и
младостта
.
Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"?
към текста >>
Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и
младостта
утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост. В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя.
Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и
младостта
утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота.
Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър".
към текста >>
Някога чух глас да казва: „Не късай струните на
младостта
, не късай ни една от струните на живота!
Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"?
Някога чух глас да казва: „Не късай струните на
младостта
, не късай ни една от струните на живота!
Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ?
към текста >>
В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната
младост
, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността.
Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина.
В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната
младост
, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността.
И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ. Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо? ". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат.
към текста >>
Но щом скъса струната на
младостта
, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо?
Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ.
Но щом скъса струната на
младостта
, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо?
". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат. Тогава ще чуеш песента на свободата, ще чуеш прекрасния химн на Любовта и ще се зарадваш като син на вечността. Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма млади, възрастни и стари.
към текста >>
". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на
младостта
.
Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ. Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо?
". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на
младостта
.
Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат. Тогава ще чуеш песента на свободата, ще чуеш прекрасния химн на Любовта и ще се зарадваш като син на вечността. Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма млади, възрастни и стари. Онова, което е вечно, то няма степени на сравнение.
към текста >>
Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма
млади
, възрастни и стари.
Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо? ". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат. Тогава ще чуеш песента на свободата, ще чуеш прекрасния химн на Любовта и ще се зарадваш като син на вечността.
Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма
млади
, възрастни и стари.
Онова, което е вечно, то няма степени на сравнение. Това е Любовта, единственият път към нашата предвечна родина.
към текста >>
31.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са
млади
, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа.
След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева. Други дошли нарочно, защото се интересуват от идеите на братството. По едно време пристигат група лекари. Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него.
Те са
млади
, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа.
Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината й е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране.
към текста >>
32.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА БЛИЗНАЦИ Един
младенец
с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА БЛИЗНАЦИ Един
младенец
с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя?
към текста >>
Един
младенец
, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?
Един
младенец
, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец.
към текста >>
За тая обич пее тоя
младенец
с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ.
Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас.
За тая обич пее тоя
младенец
с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ.
За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината. Ще чуеш зова на новия човек, който изтръгва из струните на своето сърце най-тихата и най-чаровната мелодия.
към текста >>
33.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като живеем в съгласие с цялото, ние ще бъдем
млади
, ще добием знание, сила.
Нашето благо зависи от благото на цялото. Когато сме в съгласие с цялото, ние имаме всичко на разположение. Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света. Новото ще дойде по тоя път.
Като живеем в съгласие с цялото, ние ще бъдем
млади
, ще добием знание, сила.
Най-красивите и благородни импулси в живота ни ще дойдат от него. Всичко в света: камъни, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото. Когато някой човек ни погледне и се усмихне, това е свещена усмивка на разумното. В една светла мисъл, в едно благородно чувство, ние виждаме Божественото. Прояви ли се човешкото, в него има несъобразности.
към текста >>
Ще имаме здраве, сила, ще се
подмладим
, ще бъдем радостни.
Свържем ли се, обаче, с него, работим ли за него, и то работи за нас. Това е най-новото разбиране. Това са факти, които всеки един от нас ще провери. Да работим за цялото, както работим за себе си. Щом се свържем с него, нашият живот ще се подобри и ние ще имаме това, от което имаме нужда.
Ще имаме здраве, сила, ще се
подмладим
, ще бъдем радостни.
Днес хората остаряват, защото не са свързани с цялото. Всеки, който наруши връзката с цялото, ще остарее. Всеки, който не люби единното, ще изгуби силата си. Всеки, който не е в правилна връзка с цялото, много нещастия ще дойдат на главата му. Има Един в света, Който ни обича.
към текста >>
34.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях
младенец
, като
младенец
говорех, като
младенец
мъдрувах, като
младенец
размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е
младенческо
” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното".
Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си.
От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях
младенец
, като
младенец
говорех, като
младенец
мъдрувах, като
младенец
размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е
младенческо
” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното".
Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13).
към текста >>
Като счита, че
младенчеството
е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи.
Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното".
Като счита, че
младенчеството
е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи.
Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13). Любовта не познава злото — това е едно от нейните качества (10).
към текста >>
Ясно е, че
младенческото
състояние в живота е несъвършенство.
Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13). Любовта не познава злото — това е едно от нейните качества (10). Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта" (13).
Ясно е, че
младенческото
състояние в живота е несъвършенство.
А в несъвършенството е временното и злото. От него човек трябва да се освободи, за да дойде Любовта. Човек може да напусне временното и злото само в Любовта. Затова можем да кажем, че качество на Любовта е да освобождава човека от младенческото, от временното, от злото. Това е пето качество на Любовта.
към текста >>
Затова можем да кажем, че качество на Любовта е да освобождава човека от
младенческото
, от временното, от злото.
Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта" (13). Ясно е, че младенческото състояние в живота е несъвършенство. А в несъвършенството е временното и злото. От него човек трябва да се освободи, за да дойде Любовта. Човек може да напусне временното и злото само в Любовта.
Затова можем да кажем, че качество на Любовта е да освобождава човека от
младенческото
, от временното, от злото.
Това е пето качество на Любовта. На друго място в същата глава апостолът казва: „Знание ли е, ще изчезне". По този повод, Учителят продължава: „Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, ще изчезне. То е временно знание и, следователно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа.
към текста >>
35.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Облъхва го стихийността на космичните сили, величието на могъщата и необуздана
младост
на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса.
Отговорът, който ни дава съвременната наука на тоя въпрос, е отрицателен, защото изследванията показват, че такова откъсване от слънцето би било възможно само в случай, че то се въртеше около своята ос 219 пъти по-бързо, отколкото сега. Откъсната от сърцето на света, нашата земя, отначало газообразна, почнала бавно да се втвърдява, докато оформена и втвърдена, тя е станала годна да даде живот на милиони видове същества, които е трябвало да се родят и отгледат в топлите й пазви. Някои геолози и космографи правят приблизителни изчисления за това отдалечено в неизбродния низ от хилядолетия време по втвърдяването на някои геологични формации и от радиоактивните изучвания на някои елементи на земната кора. Те намират една цифра от около 3 милиарда години. Човек си представя тая апокалиптична картина и разпростира своята размисъл в тоя низ от епохи.
Облъхва го стихийността на космичните сили, величието на могъщата и необуздана
младост
на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса.
В душата му прозвънява мелодията на едно далечно, неуловимо битие и защото е така безкрайно далечно и непостижимо, той започва да чувствува мистичния трепет на безкрая! Както всяко същество, предназначено да роди из себе си нов живот, така и земята е трябвало да премине през големи изпитни и преобразования. Докато се установи едно относително равновесие между охлаждането на кората и процеса на изпарението, на нея са падали неописуеми дъждове, ставали са буйни изпарения, докато най-после водата е покрила цялата земя. Само който е пътувал в открито море, където не се види нито най-малкият признак на суша, може да си представи, какъв безкраен шумящ океан е представлявала цялата земя! Нито помен от планините, нито помен от тия прекрасни върхове, долини и цветни поляни.
към текста >>
Тя се появи да изживее своята
младост
, своята зрелост и най-после да дочака и своята смърт.
Човек спира духовния си поглед в тия чудновати и неописуеми епохи и му се струва, че той е преминал през тях, като че никога не е било времето, когато той не е съществувал, като че той е бил в някоя точка на всемира, мълчалив свидетел на тая неописуем низ от събития по променящото се лице на земята. Колкото и да е кратък, незначителен, сведен до един миг човешкият живот, той крие в себе си нещо като спомен от безсмъртието на вселената. Нам се иска да не изчезваме; макар и дошли до синора на смъртта — да не се загуби следата ни, да пребъдем като граждани на това безкрайно царство, минавайки от форма на форма, от битие в битие. Но не ще ли загине и тая земя някога, както се и появи? Тия милиарди векове, мерени с мярката на нашето съзнание, не са ли часовете на един огромен живот — животът на нашета планета, дошла като нас из зад тъмната завеса на небитието, из великото царство на силите, които не познаваме.
Тя се появи да изживее своята
младост
, своята зрелост и най-после да дочака и своята смърт.
Защо се появи тогава? Защо се появява човекът, който припламва мимолетно и изчезва в сянката на отвъдното? Ето великата загадка. Нима може да бъде случайно това появяване, както на земята, така и на човека? Това са малки отсечки и точици от огромната лента на всемирния живот.
към текста >>
36.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Който люби, се
подмладява
.
Хората се заблуждават, че могат да бъдат щастливи в злото. Светът страда от безлюбие. Любовта днес не е разбрана. В нея влиза законът на самоотричането. Силата е в любовта.
Който люби, се
подмладява
.
Като имаш любов, ти си силен. Като я нямаш, ти си слаб. Силата, която се дължи на любовта, е сила непобедима. А пък ако я придобиеш без любов, то тая сила е временна и ти се взема. Като обичаш злите, ти ги спечелваш.
към текста >>
37.
ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Младенецът
става мъж и девица — малкото момиче.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава.
Младенецът
става мъж и девица — малкото момиче.
Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
към текста >>
Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на
младия
Бог.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство.
Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на
младия
Бог.
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар.
към текста >>
38.
СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на
младенец
, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава.
Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите. Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане слуга. В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден.
Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на
младенец
, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава.
Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети. Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом. Той ще дойде! Нека белнат стените на нашия дом, да облечем най-хубавите си премени и запалим светилниците на душата си.
към текста >>
39.
ВОДАТА - SAGITTARIUS
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Превръщане на цветовете, лекция от Учителя в
младежкия
окултен клас, 3 год. 13.
Преди да си легне вечерта, да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. И след като се усети спокоен, да си легне и ще има спокоен сън. Човек трябва да диша с Любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения". (Следва) ----------------------------------------------------------- [1] Допълнителна литература към тая, спомената в брой 5: 12.
Превръщане на цветовете, лекция от Учителя в
младежкия
окултен клас, 3 год. 13.
Приливи и отливи на енергиите, младежкия клас, год. трета. 14. Предназначението на дихателната система, млад. клас, 2 год. 15. Опити, лекция в тома : „Добрите навици", млад.
към текста >>
Приливи и отливи на енергиите,
младежкия
клас, год.
И след като се усети спокоен, да си легне и ще има спокоен сън. Човек трябва да диша с Любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения". (Следва) ----------------------------------------------------------- [1] Допълнителна литература към тая, спомената в брой 5: 12. Превръщане на цветовете, лекция от Учителя в младежкия окултен клас, 3 год. 13.
Приливи и отливи на енергиите,
младежкия
клас, год.
трета. 14. Предназначението на дихателната система, млад. клас, 2 год. 15. Опити, лекция в тома : „Добрите навици", млад. клас, 2 год. 16.
към текста >>
Предназначението на дихателната система,
млад
.
Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения". (Следва) ----------------------------------------------------------- [1] Допълнителна литература към тая, спомената в брой 5: 12. Превръщане на цветовете, лекция от Учителя в младежкия окултен клас, 3 год. 13. Приливи и отливи на енергиите, младежкия клас, год. трета. 14.
Предназначението на дихателната система,
млад
.
клас, 2 год. 15. Опити, лекция в тома : „Добрите навици", млад. клас, 2 год. 16. Влияние на светлината и топлината, лекция в тома със същото заглавие, млад. клас год.
към текста >>
Опити, лекция в тома : „Добрите навици",
млад
.
Превръщане на цветовете, лекция от Учителя в младежкия окултен клас, 3 год. 13. Приливи и отливи на енергиите, младежкия клас, год. трета. 14. Предназначението на дихателната система, млад. клас, 2 год. 15.
Опити, лекция в тома : „Добрите навици",
млад
.
клас, 2 год. 16. Влияние на светлината и топлината, лекция в тома със същото заглавие, млад. клас год. 5. 17.Пълнене и празнене, пак там. 18. Микроскопически добрини, пак там. 19.
към текста >>
Влияние на светлината и топлината, лекция в тома със същото заглавие,
млад
.
трета. 14. Предназначението на дихателната система, млад. клас, 2 год. 15. Опити, лекция в тома : „Добрите навици", млад. клас, 2 год. 16.
Влияние на светлината и топлината, лекция в тома със същото заглавие,
млад
.
клас год. 5. 17.Пълнене и празнене, пак там. 18. Микроскопически добрини, пак там. 19. Пулс, лекция в тома: „Посока на растене", млад. клас, година 6. 20.
към текста >>
Пулс, лекция в тома: „Посока на растене",
млад
.
клас, 2 год. 16. Влияние на светлината и топлината, лекция в тома със същото заглавие, млад. клас год. 5. 17.Пълнене и празнене, пак там. 18. Микроскопически добрини, пак там. 19.
Пулс, лекция в тома: „Посока на растене",
млад
.
клас, година 6. 20. Състояния на материята, лекция в тома: „Закони на доброто", млад. клас, год. 9. 21.Къртица, славей и пчела, пак там. 22.Няколко необходими неща, лекция в тома: „Методи за самовъзпитание”, млад.
към текста >>
Състояния на материята, лекция в тома: „Закони на доброто",
млад
.
клас год. 5. 17.Пълнене и празнене, пак там. 18. Микроскопически добрини, пак там. 19. Пулс, лекция в тома: „Посока на растене", млад. клас, година 6. 20.
Състояния на материята, лекция в тома: „Закони на доброто",
млад
.
клас, год. 9. 21.Къртица, славей и пчела, пак там. 22.Няколко необходими неща, лекция в тома: „Методи за самовъзпитание”, млад. клас, год. 10. 23.
към текста >>
22.Няколко необходими неща, лекция в тома: „Методи за самовъзпитание”,
млад
.
Пулс, лекция в тома: „Посока на растене", млад. клас, година 6. 20. Състояния на материята, лекция в тома: „Закони на доброто", млад. клас, год. 9. 21.Къртица, славей и пчела, пак там.
22.Няколко необходими неща, лекция в тома: „Методи за самовъзпитание”,
млад
.
клас, год. 10. 23. Неделна беседа от Учителя на 25 май 1941 год. 24. За дишането, лекция от Учителя на 29 август 1941 год. [2] В свръзка с последните лекции на Учителя от тая година.
към текста >>
40.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Докато хората играят, те са
млади
.
При всяко движение, при всяко упражнение човек трябва да спечели нещо. Когато правиш хубаво едно движение, ти чувствуваш радост, подем. Това е мерилото. Ние творим, създаваме една нова вълна, улесняваме хората по лицето на земята. Те страдат днес от неестествени движения.
Докато хората играят, те са
млади
.
Престанат ли да играят, остаряват. Когато човек престане да се движи, у него се набират утайки, в които няма живот. И тогава става недоволен от живота. Едно разумно движение винаги е свързано се живата, разумната природа. Хубавите движения носят нов живот.
към текста >>
Земята е на 21/2 милиарда години и още е
млада
, работи и играе!
И тогава става недоволен от живота. Едно разумно движение винаги е свързано се живата, разумната природа. Хубавите движения носят нов живот. Душата постоянно трябва да поощрява тялото. Да се убеди човек, че не е стар, това е цяла наука.
Земята е на 21/2 милиарда години и още е
млада
, работи и играе!
В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр. как ще изразиш се движение една добродетел? Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи.
към текста >>
41.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Аз пак оживях,
подмладил
съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата.
С какви инструменти? — Аз съм я купил. — Че ти от где си взел пари, като си толкова малък? Как си ги спечелил? — Че аз съм дядо Колю.
Аз пак оживях,
подмладил
съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата.
— Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме. — Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано. Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук.
към текста >>
42.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като гладува човек се
подмладява
.
Гладът има предвид всичките Божествени блага. Да задоволим нуждите на глада с Божествените блага, които са дадени. Хората са дали съвсем друго значение, приписали са му качества, които не притежава. Мислят за глада това, което не е. Гладът усилва организма на човека, обновява го.
Като гладува човек се
подмладява
.
За да оживее човек, трябва да гладува. За да стане нещо от човека, трябва да гладува. Гладът е мощно нещо във физическия свят. Като видим гладен човек, да се зарадваме, че го посетил Господ; като видим сития, да му пожелаем, да го посети. За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща.
към текста >>
43.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя е и за
млади
и за стари.
Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3). Любовта осмисля физическия и духовния живот.
Тя е и за
млади
и за стари.
Докато човек е жив трябва да люби. Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова. От човека, който люби, започва творчеството на земята.
към текста >>
44.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на
младенчеството
и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на
младенеца
.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ВЕЗНИ Детето стана юноша, а юношата израсна и стана мъж.
Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на
младенчеството
и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на
младенеца
.
Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта. Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони. В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей.
към текста >>
В жилите на тоя
младенец
тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ВЕЗНИ Детето стана юноша, а юношата израсна и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца. Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта. Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони.
В жилите на тоя
младенец
тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева.
Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време.
към текста >>
Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси
млади
, яки съдове, за да стане кръв на новото време.
В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките.
Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси
млади
, яки съдове, за да стане кръв на новото време.
Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич!
към текста >>
Ще заслиза оня, който беше
младенец
, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич!
Ще заслиза оня, който беше
младенец
, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта.
към текста >>
45.
ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане
подмладява
човека.
Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането.
Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане
подмладява
човека.
Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват". Човек, който има връзка с Бога, става красив!
към текста >>
46.
СТИХОВЕ - ЕК М-ВА
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново
младостта
!
Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа!
Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново
младостта
!
Обичам есента! Тя дойде и аз не чувам вече веселото чуруликане на птичките. Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота.
към текста >>
47.
DU MAITRE: LA FAIM
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
„Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия
младенец
, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед?
(Една светлинна година е равна на пътя, който изминава светлината за една година, като се движи с бързина 300,000 км. в една секунда). Новият звезден свят във вселената има, според американските астрономи, събрани в себе си около 30 милиарда звезди. От това можем да си представим, каква обширна и безкрайна е вселената, като знаем още повече, че в нея се наброяват с хиляди и хиляди подобни огромни по пространство звездни системи. Адриана Будевска и проблемите на възпитанието В едно свое писмо до редакцията на сп.
„Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия
младенец
, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед?
Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание.
към текста >>
Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това
младо
, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво?
в една секунда). Новият звезден свят във вселената има, според американските астрономи, събрани в себе си около 30 милиарда звезди. От това можем да си представим, каква обширна и безкрайна е вселената, като знаем още повече, че в нея се наброяват с хиляди и хиляди подобни огромни по пространство звездни системи. Адриана Будевска и проблемите на възпитанието В едно свое писмо до редакцията на сп. „Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия младенец, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед?
Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това
младо
, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво?
Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище.
към текста >>
Младежта
, неспирният двигател на новото, е главната сила, върху която се опира този безшумен, но мощен културен подем.
„Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната. Една несломима воля за културен възход, за културно издигане на нашия народ и специално на селянина, се проявява все по-настойчиво вред по градове и села. Будни интелигентни сили са понесли на плещите си едно доброволно апостолство и с неугасваща вяра в по-светлото утро, въпреки често пъти страшно неблагоприятните условия, вършат едно дело от възрожденски мащаб и с историческо значение.
Младежта
, неспирният двигател на новото, е главната сила, върху която се опира този безшумен, но мощен културен подем.
Нека нито едно село не остане нито един празничен ден без сказка, реферат, утро, четене, курс, изложба, среща или каквато и да е друга културна проява! " Тая любознателност, този стремеж към култура към светлина, който се забелязва във всички слоеве на народа, е красив симптом. Но за да бъде тая възрожденска дейност всред народа плодотворна и положителна, трябва да се има пред вид следното: Има идеи залепващи и изгряващи — има идеи на старата култура и идеи на новата, която сега се ражда с всичката си красота. И тая възрожденска дейност е истинска, когато чрез нея се работи в духа на изгряващите идеи, които ще родят новия човек на земята! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>
48.
СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на
младия
жребец.
В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие.
Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на
младия
жребец.
Пее ранната утрин, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела. Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще премина тия, що от смърт минават в безсмъртие. в тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък.
към текста >>
49.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се
подмладява
, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен.
Научил ги да орат, да сеят, да насаждат плодни дървета, да отглеждат зеленчуци. Всички станали вегетарианци. Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно вещество, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала. Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в благоденствие и радост. Такава промяна става, когато любовта посети човека.
Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се
подмладява
, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен.
Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания. Има любов, която носи страдания, но ние не говорим за тая любов. И любовта се изявява на степени. Ако се прекара електрически ток с малко напрежение през тялото на човека, той умира.
към текста >>
50.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
„
Подмладяване
", общ.
„Новото съзнание", утринно слово на 6.XI.1938 год. 22. „Условия за здравето", лекция в ок. кл. на 1.VI.1938 год. 23. „Възможностите на любовта", неделна беседа на 29. V. 1938 год. 24.
„
Подмладяване
", общ.
ок. кл., лекция на 29.VI.1938 год. [1]И българските учени вече все повече се приближават до тези нови схващания. Симптоматична в това отношение е статията на проф. Петър Петков в сп. „Просвета" от 1941 год.: „Невидими телесни лъчи".
към текста >>
51.
DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя е много навременна и ценна не само за школската
младеж
, но и за всеки, чийто поглед и любов към безкрайно разнообразната природа на майката земя не са изгаснали.
Както се вижда от този първи номер на новата библиотека, тя има за цел да даде на българския читател периодически редица пътешествия и живописни географски описания на далечни екзотични страни, които крият за европееца твърде много чудеса. Тази стегната първа книга, превод на самия издател, наш добър приятел, представя изживяванията на самия автор – строителният инженер Уелс, който е прекарал цели 6 години в Малайските джунгли. Книгата е снабдена на края с един официален отдел, съдържащ географски данни за федералните Малайски държави. Този отдел, както и дадените в текста фотографски клишета, допълват самото съдържание на книгата. Библ. Нови хоризонти, ако съдим по първия ù номер, се очертава като библиотека за пътешествия и изящна география.
Тя е много навременна и ценна не само за школската
младеж
, но и за всеки, чийто поглед и любов към безкрайно разнообразната природа на майката земя не са изгаснали.
Препоръчваме тази книга, а и цялата библиотека на нашите читатели. Д-р Ел. К.
към текста >>
52.
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува
млад
, после ще се почувствува стар Кое може да
подмлади
човека?
Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен.
Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува
млад
, после ще се почувствува стар Кое може да
подмлади
човека?
Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува.
към текста >>
"Когато бях
младенец
, като
младенец
говорех, като
младенец
мъдрувах, като
младенец
размишлявах.
"Знание ли е, ще изчезне" – казва тоя, който е писал посланието. Всяко знание, което е придобито и приложено без любов, ще изчезне. То не може да устои задълго, защото всяко нещо, което не е с любовта, е осъдено на смърт. Истинското знание се ражда и живее в любовта. То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа.
"Когато бях
младенец
, като
младенец
говорех, като
младенец
мъдрувах, като
младенец
размишлявах.
Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното. Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш.
към текста >>
Откак станах мъж, напуснах, което е
младенческо
".
Всяко знание, което е придобито и приложено без любов, ще изчезне. То не може да устои задълго, защото всяко нещо, което не е с любовта, е осъдено на смърт. Истинското знание се ражда и живее в любовта. То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа. "Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах.
Откак станах мъж, напуснах, което е
младенческо
".
Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното. Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите.
към текста >>
53.
НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат
младоженеца
.
Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).
И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат
младоженеца
.
от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете!
към текста >>
И докато чакаха
младоженеца
, всички задрямаха.
Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28). И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло.
И докато чакаха
младоженеца
, всички задрямаха.
Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите.
към текста >>
Посред нощ настана вик:
Младоженецът
иде, излезте да го посрещнете!
И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха.
Посред нощ настана вик:
Младоженецът
иде, излезте да го посрещнете!
Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам.
към текста >>
И когато те излязоха да купят масло, дойде
младоженецът
; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите.
И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете.
И когато те излязоха да купят масло, дойде
младоженецът
; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите.
После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен".
към текста >>
Вътрешната готовност за посрещане на .
Младоженеца
", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие.
Вътрешната готовност за посрещане на .
Младоженеца
", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
към текста >>
54.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и
подмладяване
.
Но психичният живот – мислите, чувствата и пр. – може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15).
Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и
подмладяване
.
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1).
към текста >>
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно,
младият
преждевременно остарява.
– може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15). Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване.
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно,
младият
преждевременно остарява.
Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
към текста >>
Като наблюдавам лицето и походката на някои
млади
, виждам, че те са остарели преждевременно.
Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15). Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване. Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява.
Като наблюдавам лицето и походката на някои
млади
, виждам, че те са остарели преждевременно.
Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
към текста >>
55.
СТИХОВЕ-S.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като
подмлади
и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината".
И няма вече по нея глух стон, ридание, ни една сълза, проляна от гнет и насилие, ни една въздишка от мъка и стенание! Ни един вопъл от ужас и страдание! Виждаш ли засмения лик на жената? Тя иде като Царица – Богиня да прояви и приложи сестринската любов на земята! Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето?
То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като
подмлади
и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината".
Виждаш ли светлия лик на Богочовека? – Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе!
към текста >>
56.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Три приказки за
млади
и стари.
Много неща правят ценна тая малка книжка. Преди всичко стилът е оригинален: отривист, цветист, образите са пълни с живота и топлота на една дълбоко чувствуваща душа. В красиви картини е разкрито богатството в духа на народа и поетичното, което прониква и най-малкото явление в природата. Нещата се рисуват така, както се представят на една душа, която в преходните форми вижда израз на една вътрешна красота. Тая книжка ни учи да гледаме по нов начин на всичко, което ни заобикаля.
Три приказки за
млади
и стари.
От Любомир Лулчев. Стр. 36. 1942. Цена 5 лева. Доставя книгоиздателство "Братство" – Севлиево.
към текста >>
57.
КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА През една ранна пролетна сутрин, когато могъщото око на слънцето позлатяваше пределите на Небесната империя,
младата
цар¬киня Суани-Ом се връщаше от сутрешната си разходка.
Б. К. Б.
СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА През една ранна пролетна сутрин, когато могъщото око на слънцето позлатяваше пределите на Небесната империя,
младата
цар¬киня Суани-Ом се връщаше от сутрешната си разходка.
Там, където се откриваше прекрасен изглед към морето, тя се спря за миг, и нейният поглед се потопи в безкрайната морска шир. Но ето, че далеч в морето се появи малка черна точка, която се движеше към брега. — Почакай! — каза тя на своя телохранители, — нека да видим, кой идва в тоя ранен час. — Ако позволите, Ваше Височество, Аз ще Ви кажа, кои са пътниците.
към текста >>
Младата
царкиня въздъхна дълбоко и нейният тъжен пог¬лед се впи в приближаващата лодка.
— каза тя на своя телохранители, — нека да видим, кой идва в тоя ранен час. — Ако позволите, Ваше Височество, Аз ще Ви кажа, кои са пътниците. — Искам да зная, кажи! — Това е царската стража. Когато тя идва по тая посока, в лодката непременно има един, който е осъден на смърт.
Младата
царкиня въздъхна дълбоко и нейният тъжен пог¬лед се впи в приближаващата лодка.
Чу се пляскането на греблата. Опитни и здрави ръце изтикаха лодката до брега. от нея скочиха трима въоръжени стражи и отда¬доха в чест на царкинята. Затворникът разбра, че младата жена беше царска личност и вдигна очи към нея. Тя трепна.
към текста >>
Затворникът разбра, че
младата
жена беше царска личност и вдигна очи към нея.
Когато тя идва по тая посока, в лодката непременно има един, който е осъден на смърт. Младата царкиня въздъхна дълбоко и нейният тъжен пог¬лед се впи в приближаващата лодка. Чу се пляскането на греблата. Опитни и здрави ръце изтикаха лодката до брега. от нея скочиха трима въоръжени стражи и отда¬доха в чест на царкинята.
Затворникът разбра, че
младата
жена беше царска личност и вдигна очи към нея.
Тя трепна. Очите му бяха дълбоки и тъмни като две планински езера пред буря. В тях тя прочете безкрайната скръб на един живот, който си отиваше. Остра болка като от меч проряза нейното сърце. Тя сложи ръце върху него и проследи процесията, докато тя изчезна по пътя.
към текста >>
Когато остана сама, тя наведе глава, обременена от размисъл и глухо попита царедвореца: — Какво е направил този
млад
човек?
Тя трепна. Очите му бяха дълбоки и тъмни като две планински езера пред буря. В тях тя прочете безкрайната скръб на един живот, който си отиваше. Остра болка като от меч проряза нейното сърце. Тя сложи ръце върху него и проследи процесията, докато тя изчезна по пътя.
Когато остана сама, тя наведе глава, обременена от размисъл и глухо попита царедвореца: — Какво е направил този
млад
човек?
— Някакво престъпление. — Нищо ли не може да смекчи вината и да се помилва животът му? Той е така млад! — Нищо! Законите в нашата страна са неумолими.
към текста >>
Той е така
млад
!
Остра болка като от меч проряза нейното сърце. Тя сложи ръце върху него и проследи процесията, докато тя изчезна по пътя. Когато остана сама, тя наведе глава, обременена от размисъл и глухо попита царедвореца: — Какво е направил този млад човек? — Някакво престъпление. — Нищо ли не може да смекчи вината и да се помилва животът му?
Той е така
млад
!
— Нищо! Законите в нашата страна са неумолими. Вашият баща никого досега не е помилвал. С бързи стъпки младата царкиня се упъти към двореца. Чакаше я нейната вярна дойка.
към текста >>
С бързи стъпки
младата
царкиня се упъти към двореца.
— Нищо ли не може да смекчи вината и да се помилва животът му? Той е така млад! — Нищо! Законите в нашата страна са неумолими. Вашият баща никого досега не е помилвал.
С бързи стъпки
младата
царкиня се упъти към двореца.
Чакаше я нейната вярна дойка. И очите на вярната жена не се излъгаха. — Дете мое, какво има, какво се е случило на Розовата пъпка, на Блестящата капка?!... — Ще ти разкажа, майко, да влезем — Аз трябва да освободя един човек, един живот да спася? Тоя човек е мой близък, моето сърце, майко, е смутено!
към текста >>
Тя беше стройна като
млада
бреза, с големи черни очи, мургаво лице и коралови устни.
Тънка сребърна ивица проряза изтока. Денят настъпваше. Беше ли светъл и лъчезарен за Суани-Ом? Никой не знаеше. Суани-Ом се срещна с девойката.
Тя беше стройна като
млада
бреза, с големи черни очи, мургаво лице и коралови устни.
Бледа и трепереща, тя изслуша царкинята. И девойката не плака, не пророни сълзи. Само покорно помоли милостивата господарка да я пусне при него, сама да иде, тя да му занесе тая вест. Царкинята я пусна. — О-Хен, не мога, не мога да те оставя заради нея — викна той, когато девойката разказа всичко.
към текста >>
Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на
младото
момиче и рече: — Давам ти два часа да решиш!
Обляна в сълзи, тя коленичи пред царкинята. — Не! — Твърдо отговора Сауни-Ом. Обичам го и аз Единствен него. Не го давам.
Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на
младото
момиче и рече: — Давам ти два часа да решиш!
И излезе навън, като фурия с каменно лице и горещи от гняв очи. Дълго лежа О-Хен на пода. Тя плачеше за живота на възлюбления и за своята нещастна съдба. И ето, тя се спря за миг с прояснено лице и туптящо сърце — мисъл, като пролетен лъч я огря¬ваше. Тя я събуждаше за нов живот, както пролетното слънце съ¬бужда замръзналата земя.
към текста >>
58.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
По-
младият
брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8.
5.В управлението различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87). И действително, Лудвик XVIII беше различен от Лудвикъ XVI като конституционен монарх. 6. И новият съюз одобрен (Предсказ. 51). Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията. 7.
По-
младият
брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8.
До пет последния... (VIII, 38) Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA". Главните букви се отнасяли до общата конструкция; но коментаторът не иска да влиза в технически подробности, защото те биха забъркали читателя. 9.
към текста >>
59.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Очите му загасват и
младостта
му залязва без време.
Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд. Аз бях наблизо. При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет. Ходеше сама по пътеката. Не ми хареса момичето.
Очите му загасват и
младостта
му залязва без време.
Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина. — Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така.
към текста >>
Как може да са толкова тъжни очите на
младо
момиче?
Аз бях наблизо. При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет. Ходеше сама по пътеката. Не ми хареса момичето. Очите му загасват и младостта му залязва без време.
Как може да са толкова тъжни очите на
младо
момиче?
— Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина. — Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така. — Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете?
към текста >>
При това бе толкова
млад
и юначен.
Той не бе роден в тая земя. Дошъл бе отдалеко. Никой до тогава не бе завладявал сърцето ù, но Селим не даваше свое дете на чужденец. По добре Аллах да я повика при себе си, отколкото да стори това, което не му бе по воля. Не беше лош човек другоземецът.
При това бе толкова
млад
и юначен.
Имаше тихи, милостиви очи и яки мишци. На камилата си носеше малки, пъстри килимчета и чудни пръстени съдове, които сам бе украсил с прекрасни цветя и животни. Понякога го чуваха да свири непознати, тъжни пътни, пълни с обич. Всички сърца се затрогваха щом чуеха тия гласове във вечерната тишина, много очи надничаха иззад решетките на белите варосани къщи на селището, много стари и опитни люде се възхищаваха, когато слушаха, как той тълкува написаното в свещения Алкоран, сякаш сам пророкът им приказваше. Веднъж, когато се готвеше да отпътува, той видя Зиннет на стъгдата пред джамията.
към текста >>
Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един
млад
човек с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка.
И пак поел Селим път с останалите камили и слуги по широката Нефуд — неговата стара познайница, която го учила на нова мъдрост. При един от оазисите, отдалечен от селището му на два дни път, те били нападнати от разбойници. Въоръжени хора изскочили зад дюните и ги заобиколили. Нямало място за съпротива. Злосторниците взели всичко, което можели да носят, отвели и слугите, а Селим вързали за стеблото на една суха палма.
Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един
млад
човек с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка.
— Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той. — Нека живее още. Аз ви моля и това е единственото, което искам от вас. — Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка.
към текста >>
— Защото без твоя живот още по-тежко щеше да бъде на Зиннет, която обичам — отвърнал
младият
човек.
— Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка. Познавам го. Сторил ми е добро. Когато разбойниците се отдалечили, Селим запитал непознатия: — Кой си ти приятелю и защо спаси живота ми?
— Защото без твоя живот още по-тежко щеше да бъде на Зиннет, която обичам — отвърнал
младият
човек.
Селим слушал тия думи треперещ и развълнуван. Неговата почуда не била по-малка от тая, която би имал, ако самата пустиня би му заговорила. Той гледал големите очи на другоземеца, когото виждал за пръв път и краката му треперели. Вълнение задушавало гърлото му. — Как попадна между тия хора?
към текста >>
60.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И никнат бързо те и трепкат зелените им листица, и цветни пъпки се разкриват да ръсят
младост
, красота S.
СЕМЕНЦАТА Те бяха цяла зима скрити на топло в тъмната земя, но от небето кротко слиза предвечна обич и зове: Излезте, мои малки, мили, под грижа спали семенца, сега просторите са сини, подайте крехки стъбълца.
И никнат бързо те и трепкат зелените им листица, и цветни пъпки се разкриват да ръсят
младост
, красота S.
към текста >>
61.
СТИХОВЕ- Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тялото ми е стройно, като
млада
трепетлика и носете ми са нозе на
млада
сърна.
Нищо непознато не оставих в моето сърце. Незнайни певци пеят нежни песни. В моята душа се носи звънът на чиста радост. Аз съм на десет години. Здрав съм.
Тялото ми е стройно, като
млада
трепетлика и носете ми са нозе на
млада
сърна.
Моята майка ме гледа с топли очи, доволна от моята цъфтяща плът. Едно не знае тя! В моето сърце пак се е свила грижа. Пред мен се вие път. Аз тръгвам пак и в моята торба.
към текста >>
Моят път води през златисти ниви, по които
млади
жетварки трупат ръкойки, а мургави мъже ги стягат на големи снопи.
Всеки ден аз откривам тайните, запазени само за мене. Никой не може да ми помогне във великото познание, което ми предстои. Полетата край мен са морни от тежък плод, дърветата са обсипани с сочни плодове. Задъхана, земята бърза да не пропусне скъпите мигове, през които соковете текат към нея като огромна река. Плодовете бързат да се налеят със слънчев сок, по-скъп от злато, по-сладък от мед.
Моят път води през златисти ниви, по които
млади
жетварки трупат ръкойки, а мургави мъже ги стягат на големи снопи.
Аз жадно всмуквам животворната сила на майката земя и в моята кръв се вливат златните ù струи. Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда.
към текста >>
Младост
... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове.
Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда. Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница.
Младост
... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове.
На двадесет години съм. Познах радостта и щастието. Земята за мен бе райска градина. Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя! В душата ми гори огън, в сърцето ми не стихват пожари.
към текста >>
По моите коси няма още сребро, но аз сещам ледения дъх на моята отлитаща
младост
.
Време за губене нямам. Разбирам вече по северния лъх, че зимата иде и моята зимнина трябва да бъде чиста и здрава. Слънцето се наклонява пак на изток. Птиците са отдавна в топлите страни, гората е глуха и тъжна, хората бързат. Зима иде... Майко моя, Аз я чакам.
По моите коси няма още сребро, но аз сещам ледения дъх на моята отлитаща
младост
.
Но чуй, майко земя, ти вечно млада и нова, аз ще открия твоята тайна. Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той. Тръгвам пак на път.
към текста >>
Но чуй, майко земя, ти вечно
млада
и нова, аз ще открия твоята тайна.
Разбирам вече по северния лъх, че зимата иде и моята зимнина трябва да бъде чиста и здрава. Слънцето се наклонява пак на изток. Птиците са отдавна в топлите страни, гората е глуха и тъжна, хората бързат. Зима иде... Майко моя, Аз я чакам. По моите коси няма още сребро, но аз сещам ледения дъх на моята отлитаща младост.
Но чуй, майко земя, ти вечно
млада
и нова, аз ще открия твоята тайна.
Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той. Тръгвам пак на път. На гърба си нося старата торба.
към текста >>
62.
МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ - S
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Неговата росна
младост
в лятото ще зацъфти с пълна кошничка тогава то пред теб ще се яви.
Не буди го! С ангелите разговаря, може би. Може приказки да слуша то за слънчевите дни. Ти почакай да се съмне, да просветне пролетта. Ще го видиш да раздава то усмивки в утринта.
Неговата росна
младост
в лятото ще зацъфти с пълна кошничка тогава то пред теб ще се яви.
О, не питай ти за него, то си легна и заспа. Не буди го! Нека бъде над съня му тишина!
към текста >>
63.
СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде
млад
, свеж, ще има сили.
Ние, съвременните хора уповаваме, повече на тялото, уповаваме повече на ума и на сърцето, отколкото на душата и на духа. Душата и духът са два принципа в нас. Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния.
Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде
млад
, свеж, ще има сили.
За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява.
към текста >>
За да бъде човек
млад
, зависи от светлината на ума му.
Душата и духът са два принципа в нас. Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили.
За да бъде човек
млад
, зависи от светлината на ума му.
Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип.
към текста >>
64.
ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-
младите
– тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията.
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот. В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота.
От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-
младите
– тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията.
Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае". Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”.
към текста >>
Радостното е, обаче това, че тия нови
млади
четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот. В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията.
Радостното е, обаче това, че тия нови
млади
четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място.
към текста >>
65.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Излекувах една красива и
млада
девойка, а пък изгубих мира си, забравих молитвите си и другите пренебрегнах.
Имаше ли право, си мислеше тя, да лиши толкова нещастници, толкова страдащи от светлината и подкрепата му! Една сутрин рано в зори Саддодао чу стъпките ù до вратата си и после те бързо се отдалечиха и заглъхнаха. Поиска да стане, да я спре, но остана неподвижен на местото си. И една пустота, такава, която самотата разстила пред себе си, изпълни целия му живот. Дадох пари, за да направя добро, а съдействувах за престъпления, но те бяха вън от мене, си мислеше той.
Излекувах една красива и
млада
девойка, а пък изгубих мира си, забравих молитвите си и другите пренебрегнах.
Ограбвах всички, за да дам на едного. И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му. Тъга изпълваше светлите му зеници. Години наред светата му десница лекуваше, и мъдрите му слова оправяха пътя на мнозина.
към текста >>
66.
КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ще загуби красотата и
младостта
си.
А който работи, ще наследи Царството небесно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно". Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън. Какво ще научи, какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване? Тази мисъл ще го застари.
Ще загуби красотата и
младостта
си.
От живота на човека зависи да бъде външно и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия. Не оставяйте ума и сърцето си в застой. Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките.
към текста >>
От живота на човека зависи да бъде външно и вътрешно
млад
, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно". Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън. Какво ще научи, какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване? Тази мисъл ще го застари. Ще загуби красотата и младостта си.
От живота на човека зависи да бъде външно и вътрешно
млад
, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия.
Не оставяйте ума и сърцето си в застой. Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства.
към текста >>
67.
СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
— Смисълът на живота е във вечното
подмладяване
на човека, а не в постоянното остаряване.
Не бързай да знаеш, какво нещо е житното зърно. Посви го, и като израсне, тогава ще видиш, какво нещо е то. Не питай, какво нещо е любовта. Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота?
— Смисълът на живота е във вечното
подмладяване
на човека, а не в постоянното остаряване.
А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите.
към текста >>
А вечното
подмладяване
е в любовта.
Посви го, и като израсне, тогава ще видиш, какво нещо е то. Не питай, какво нещо е любовта. Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване.
А вечното
подмладяване
е в любовта.
Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите.
към текста >>
Вечното
подмладяване
е вечното осмисляне на живота.
Не питай, какво нещо е любовта. Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта.
Вечното
подмладяване
е вечното осмисляне на живота.
Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота.
към текста >>
Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното
подмладяване
.
Посей я и като израсне, тогава ще разбереш, какво нещо е тя. — Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота.
Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното
подмладяване
.
Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота. — За всеки човек има приготвени големи съкровища, но те се пазят от настойници, докато той стане пълнолетен.
към текста >>
Като почнете да слугувате на любовта, ще се
подмладите
.
— Кой е смисълът на живота? — Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване.
Като почнете да слугувате на любовта, ще се
подмладите
.
Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите. И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота. — За всеки човек има приготвени големи съкровища, но те се пазят от настойници, докато той стане пълнолетен. Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен".
към текста >>
Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се
подмладите
.
— Смисълът на живота е във вечното подмладяване на човека, а не в постоянното остаряване. А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите.
Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се
подмладите
.
И като почнете да слугувате на истината, ще се подмладите. Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота. — За всеки човек има приготвени големи съкровища, но те се пазят от настойници, докато той стане пълнолетен. Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив".
към текста >>
И като почнете да слугувате на истината, ще се
подмладите
.
А вечното подмладяване е в любовта. Вечното подмладяване е вечното осмисляне на живота. Най-хубавите неща, които човек желае, може да ги постигне, когато влезе в закона на вечното подмладяване. Като почнете да слугувате на любовта, ще се подмладите. Като почнете да слугувате на мъдростта, ще се подмладите.
И като почнете да слугувате на истината, ще се
подмладите
.
Любовта ни да бъде канара, о която се разбиват всички противоречия на живота. — За всеки човек има приготвени големи съкровища, но те се пазят от настойници, докато той стане пълнолетен. Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив". Когато някой ти каже или си кажеш: "Не си умен", кажи си; "Бог ма е направил умен".
към текста >>
68.
DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дълбокото и правилно дишане дава здраве,
подмладява
, развива умствените способности, прави човека благороден и душевно и физически силен.
Това е една малка, но много съдържателна книга. В нея се изнасят по един свободен начин схващанията на Учителя за дишането. А дишането, това е най-важното нещо за живота на земята. Да дишаш правилно, това е метод за правилен живот, за правилно мислене. "Който диша правилно, мисли право", казва Учителят .
Дълбокото и правилно дишане дава здраве,
подмладява
, развива умствените способности, прави човека благороден и душевно и физически силен.
Правилното дишане свързва човека с Бога. То е най великата и най-дълбоката молитва, която човек изказва и трябва да изказва постоянно. Дишането е колкото индивидуален, толкова и космически процес. Този процес обхваща всичко в битието. Трябва човек да прочете и да проучи съдържанието на тази книга, за да придобие едно истинско и крайно полезно знание.
към текста >>
Ето по-важните глави из съдържанието на книгата: Механизъм и химизъм на дишането; По-дълбоката страна на дишането; Дълбоко дишане; Темп и ритъм на дишането; Кожно дишане; Важността на психичните условия при дишането; Дишането и здравето; Дишането и
подмладяването
; Дишането и психичният подем; Дишането – молитва; Дишане с движения; Дишане и ходене; Дишане и красота; Дишане и пение; Дишане и възпитание; Науката за дишането и днешното време; Еволюция в дишането; Светлината в учението на Учителя и пр.
– Знание, което ни води към съвършенство. Тази книга, естествено, има за цел да ни запознае само с основните схващания на Учителя по този въпрос и да ни въведе за по-нататъшно проучване в беседите на Учителя. В тях има неизчерпаем материал по въпроса за дишането. Материалът в книгата: Учителят за дишането е обхванат в 30-35 глави, една от друга по-интересни. На края е даден един списък от 26 беседи и лекции на Учителя, в които тия въпроси са засегнати специално.
Ето по-важните глави из съдържанието на книгата: Механизъм и химизъм на дишането; По-дълбоката страна на дишането; Дълбоко дишане; Темп и ритъм на дишането; Кожно дишане; Важността на психичните условия при дишането; Дишането и здравето; Дишането и
подмладяването
; Дишането и психичният подем; Дишането – молитва; Дишане с движения; Дишане и ходене; Дишане и красота; Дишане и пение; Дишане и възпитание; Науката за дишането и днешното време; Еволюция в дишането; Светлината в учението на Учителя и пр.
Тази малка книжка трябва да стане настолна книга за всички хора, които искат да се развиват правилно и да живеят разумно. Затова я препоръчваме сърдечно на всички. В света на чудесата, от К. Камбуров – Приказна пиеса в стихове за деца и юноши. Книгоизд. Хр. Г.
към текста >>
Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на
младия
ù автор.
Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата. Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности. Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие. С право тя е удостоена да се играе в Народния театър.
Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на
младия
ù автор.
Д-р Е. К.
към текста >>
69.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
А след това, в гимназиалния период,
младежът
ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година.
Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства". Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света.
А след това, в гимназиалния период,
младежът
ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година.
Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие.
към текста >>
70.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всекидневието при тази среда се налага и на
младо
и на старо.
ДА СЕ УЧИТЕ „Слушайте гласа на Господа, който казва: създадох света за вас да се учите." Учителя. Има неща, постъпки и навици у човека, които са били постоянни съпътници при странствуването му през долината на живота. От незапомнени времена, тези навици, привички и постъпки са се смятали неразделни и незаменими от самата среда и условия, при които израства и се развива човек. Хората така са се вживели в тази еднородна среда, че в повечето случаи им е невъзможно да прозрат по-далече, да се самонаблюдават и да проследят своя развой. Тази шаблонизация създава еднаквите навици и привички, а с това донякъде и еднаквост в някои характери.
Всекидневието при тази среда се налага и на
младо
и на старо.
Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите деди. Всички сякаш се движат в една колона по вековно отъпкан път, по който всичко е отдавна изживяно и опитано. Тук, сякаш няма поприще за нова работа. Човек се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик. Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои.
към текста >>
71.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
За никого не беше тайна, че светлите дни, които старият император милостиво подаряваше на своите поданици, бяха дар на
младия
принц, който имаше в сърцето си много обич за своя народ.
Б. К. Б. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ Когато Тамар Ал Харун, син на могъщия Ал Харун, се възкачи на престола, неговите поданици въздъхнаха от облекчение. Жените повдигнаха очи към Великото светило на деня, коленичиха в Свещената гора, и казаха: „Добро е това, Велики Господарю, и ние ти благодарим за великата милост! " Цвилят народ познаваше царя, който беше напуснал земята; познаваше и този, който идеше като негов наследник.
За никого не беше тайна, че светлите дни, които старият император милостиво подаряваше на своите поданици, бяха дар на
младия
принц, който имаше в сърцето си много обич за своя народ.
Приживе, синът казваше на своя баща: „Нека ме изслуша Милостивият Господар! " „Говори, сине мой! " Това ставаше само на новолуние. Тогава, само, синът имаше право да говори и да изказва своите желания. Бащата изпълняваше едно от тях, не повече.
към текста >>
Народът обичаше
младия
принц.
Старият цар мълчаливо изпълняваше желанието на своя син. Народът от север дълго помнеше тая гладна година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха жито и ориз за храна и за посев. Така ставаше всякога, когато на запад се извиваше сребърното рогче на новия месец. Дванадесет пъти през годината бащата изпълняваше желанията на своя син. Дванадесет пъти през лунната година, хоризонтите на народа се проясняваха.
Народът обичаше
младия
принц.
Народът имаше право да се радва и ликува, че на престола се възкачва обичен и справедлив цар. Народът трепетно се питаше, какво го очаква сега. Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях.
към текста >>
Те мислеха и вярваха сега, че
младият
цар с един замах само, ще уреди всичко.
Народът трепетно се питаше, какво го очаква сега. Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина.
Те мислеха и вярваха сега, че
младият
цар с един замах само, ще уреди всичко.
Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай.
към текста >>
Те се гледаха с ужасени лица, убедени, че тъкмо това, което искаше
младият
халиф беше най-голямото народно зло.
Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика? Кой се беше осмелил да повдигне крайчеца на завесата, за да види блестящото око на справедливостта? Гръм и мълния! Кой можеше да си позволи дързостта да раздвижи здравата почва, върху която първенците бяха построили своите здрави и непоклатими дворци? Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато свят светува?
Те се гледаха с ужасени лица, убедени, че тъкмо това, което искаше
младият
халиф беше най-голямото народно зло.
Три дни срок им даваше той, за да измислят начин и ред, който щеше да преобразува света! Един по един те напуснаха царската зала със смутени сърца, с бледи лица. Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички. Някои от тях предлагаха да се издаде манифест към народа, да помагат на бедните.
към текста >>
И те решиха да посветват
младия
добър цар, син на достойния и мъдър Ал Харун, да послуша техните съвети, да отложи великата реформа за друго време.
Царят трябва да се примири със съществуващия ред, това е единственото нещо, което всеки умен цар на негово място би направил. От време, навреме само той трябва да си спомни за бедните. Така правят всички. Кому не са известни тези тайни? Това беше последното решение, до което те стигнаха.
И те решиха да посветват
младия
добър цар, син на достойния и мъдър Ал Харун, да послуша техните съвети, да отложи великата реформа за друго време.
На уречения ден, добрите законодатели, мъдрите съветници, се изказаха обширно върху предложението на младия цар. Думите им бяха меки и ласкави, о как умееха да говорят те!!!. Царят ги изслуша с достолепие. Могъщият и великият Тамар, ги изслуша търпеливо. Не трепна, не се зачуди.
към текста >>
На уречения ден, добрите законодатели, мъдрите съветници, се изказаха обширно върху предложението на
младия
цар.
От време, навреме само той трябва да си спомни за бедните. Така правят всички. Кому не са известни тези тайни? Това беше последното решение, до което те стигнаха. И те решиха да посветват младия добър цар, син на достойния и мъдър Ал Харун, да послуша техните съвети, да отложи великата реформа за друго време.
На уречения ден, добрите законодатели, мъдрите съветници, се изказаха обширно върху предложението на
младия
цар.
Думите им бяха меки и ласкави, о как умееха да говорят те!!!. Царят ги изслуша с достолепие. Могъщият и великият Тамар, ги изслуша търпеливо. Не трепна, не се зачуди. Те бяха достойни съветници на неговия баща.
към текста >>
72.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Те ме канят: „Отбий се, да ти разкажем тайната на
младостта
и на красотата; да те научим да любиш, както ние любим — душата ти ще се разцъфне, за да дарява своя аромат на всеки, който търси лек в света на воплите и на спотаените въздишки!
Не е ли тя израз на вечния копнеж на душата към Слънцето? Човекът, чиято душа се е подчинила напълно на ритъма на това Слънце — Сърце на света — пее! А когато мълчи, той слуша безмълвната песен на Всемирната Душа. Прохладен зефир повява. Цветята свеждат глави и пращат нежен привет.
Те ме канят: „Отбий се, да ти разкажем тайната на
младостта
и на красотата; да те научим да любиш, както ние любим — душата ти ще се разцъфне, за да дарява своя аромат на всеки, който търси лек в света на воплите и на спотаените въздишки!
" Там горе самотен връх извисил гордо чело всред стройни борове, отправя свиден зов към мен: „Възлез по стръмната пътека, ела в моите скути да чуеш приказката на вековете! " С радост аз се подчиних на този зов, защото той събуди забравени мелодии в глъбините на душата ми. Възлязох и чух приказката на вековете: „Животът, който хиляди пъти умира и възкръсва, върви през тъмни бездни, за да възлезе към вечна светлина — там където всички искри се сливат в един пламък, където всички души се сливат в една Велика Душа! Духът слезе в дън дълбините на тъмнината, навлече най-яките вериги, за да кали и развие своята творческа мощ, за да извае формите на вечна красота, за да запали вечно горящ светилник ! * Аз слизах бавно от висините, потопен в свещеното безмълвие на Великата Мъдрост.
към текста >>
73.
УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако повярвате това, ще се
подмладите
, докато станете малки деца.
Истината иде на помощ да ни освободи от миналото робство на света. Интересува ни, как ще се освободи света, а не как се е заробил. Няма по-хубаво нещо от това човек да живее в истината! Няма по-хубаво нещо от това, думите да имат едно значение! Което говориш да има само едно значение!
Ако повярвате това, ще се
подмладите
, докато станете малки деца.
Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи любов? Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек.
към текста >>
Който не се влюби, не може да се
подмлади
.
Интересува ни, как ще се освободи света, а не как се е заробил. Няма по-хубаво нещо от това човек да живее в истината! Няма по-хубаво нещо от това, думите да имат едно значение! Което говориш да има само едно значение! Ако повярвате това, ще се подмладите, докато станете малки деца.
Който не се влюби, не може да се
подмлади
.
Що значи любов? Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек. Що е човек?
към текста >>
74.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Желанието на
младежа
да живее за един висок идеал, това е вече проява, качество на любовта.
Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 13. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действува за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живели за другите. 14. В третия образователен период (гимназиалният), освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма.
Желанието на
младежа
да живее за един висок идеал, това е вече проява, качество на любовта.
* * * Тук са изложени само няколко от методите за развитието на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент, от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използува за целта. Горното представлява само скици, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви свобода, творчество и инициатива.
към текста >>
75.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската
младеж
всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот.
Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската
младеж
всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има пред вид". * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея.
към текста >>
76.
МАЛКИТЕ РАДОСТИ - Благата Милва
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отдавна потокът на времето бе отнесъл и цветната дреха на
младостта
и работната дреха на зрелостта.
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило, където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му.
Отдавна потокът на времето бе отнесъл и цветната дреха на
младостта
и работната дреха на зрелостта.
Сега човекът бе облъчен в друга, в светла дреха и бели, меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя! Защото човекът бе останал същият и в пролетния зефир в сърцето му се къпеше папката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше вече последния хълм по земния си път, бе отмерил последната — стодвадесета стъпка — година, когато изведнъж сияние озари лицето му. — На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица.
към текста >>
77.
СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ - Б. К. Б.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— И после, когато влязох в градината на моята приятелка, пролетните лъчи на слънцето си играеха с
младите
листа на храстите и техните разцъфнали цветове изпълваха с възторг погледа ми.
— Майко моя, кога вчера бързах за дома, по пътя аз стъпих с нозете си връх пясъчните къщички, които си бяха направили децата. — Тук е път, им рекох гневно, не можете да спирате минувачите с вашата игра! — Смачка ми фурничката с хлябовете, — разплакано чух да казва най-малкото. — Не можа ли да минеш през другия път, се провикна най-смялото от тях, ами през къщичките, където ние живеем! — В тези пясъчни къщички, — си мислех с насмешка и отминах.
— И после, когато влязох в градината на моята приятелка, пролетните лъчи на слънцето си играеха с
младите
листа на храстите и техните разцъфнали цветове изпълваха с възторг погледа ми.
Когато приятелката ми ме видя от разтворения прозорец, цяла сияеща от радост ме извика по-скоро да се изкача при нея, за да видя, каква хубава рокля си е направила. — Аз съм щастлива, ми викна тя, виж колко ми прилича. Нали ще ме намери прекрасна тази вечер! Той ще ме чака край розовите храсти. — Нима това са добродетелите, с които младата девойка трябва да се украсява, за да даде щастие на своя възлюблен?
към текста >>
— Нима това са добродетелите, с които
младата
девойка трябва да се украсява, за да даде щастие на своя възлюблен?
— И после, когато влязох в градината на моята приятелка, пролетните лъчи на слънцето си играеха с младите листа на храстите и техните разцъфнали цветове изпълваха с възторг погледа ми. Когато приятелката ми ме видя от разтворения прозорец, цяла сияеща от радост ме извика по-скоро да се изкача при нея, за да видя, каква хубава рокля си е направила. — Аз съм щастлива, ми викна тя, виж колко ми прилича. Нали ще ме намери прекрасна тази вечер! Той ще ме чака край розовите храсти.
— Нима това са добродетелите, с които
младата
девойка трябва да се украсява, за да даде щастие на своя възлюблен?
— с упрек й отвърнах аз. Тя нищо не рече. Видях — тежка сянка помрачи очите й. — Ето защо тъгувам, скъпа майко — моите погрешки са в това, че очите ми не виждат прелестта на малките неща. — Дете мое, упреците са безплодни.
към текста >>
78.
НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на
млада
девойка.
Несмущаван от никого, той влезе в царските градини. И първия човек, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря. Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада. Такъв човек дотогава не беше срещала.
Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на
млада
девойка.
И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна! Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя. И без колебание той даде своята дреха и взе тая на Мелита.
към текста >>
И понеже една
млада
жена му я поиска, неговата мисия беше свършена.
Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил. Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание.
И понеже една
млада
жена му я поиска, неговата мисия беше свършена.
Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят. Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус.
към текста >>
79.
Du Maitre – LA RECONNAISSANCE
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Плиний
млади
за древните християни Един български историк пише в редакцията ни писмо, в което привежда думите на бележития римски писател Плиний
млади
до императора Траян.
Любовта е, както нощвите с брашното и делвата с масло на Зарофатската вдовица — от които колкото повече се изваждаше, толкова повече съдържанието им се увеличаваше. Ден не позволявайте да ви отмине, без да сте раздали любов. Утрешната зора може да не я посрещнете, и ако тази нощ свърши земният ви живот, вашето последно дело на любов ще бъде мил спомен. Обичате ли този човек пред вас или оня, застаналия там ваш приятел? — Идете тогава и сторете нещо за него, нещо, което би стоплило сърцето му, душата му — най-малкото, кажете му една блага дума".
Плиний
млади
за древните християни Един български историк пише в редакцията ни писмо, в което привежда думите на бележития римски писател Плиний
млади
до императора Траян.
Писмото е било писано в 111 година преди Христа. Ето важните части от писмото: „Християните от ден на ден стават все повече и повече. Те се събират пред изгрев слънце на молитва и пеят химни на слънцето и на Христа, Когото почитат като Бог". Нашият историк прибавя след това в писмото си: „Значи, във втория век след Христа християните са запазили обичая да посрещат слънцето". Великата древна цивилизация на американското племе майя От изследванията на учените е намерено, че в Мексико и Централна Америка е живяло племето майя, което е притежавало велика цивилизация.
към текста >>
80.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група
млади
биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр.
Б. Боев НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Група
млади
биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр.
— изобщо при физиологичните процеси. В последно време в биологията се въведе терминът „организатор", организаторски център. Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция.
към текста >>
81.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Теодор Хайнрих Майерп АТЛАНТИДА Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята
младост
, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка.
Теодор Хайнрих Майерп АТЛАНТИДА Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята
младост
, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка.
— От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора. Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на своя дядо — Солон. Солон пък научил приказната вест от египетски жреци. Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда.
към текста >>
Един по-
млад
брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил.
Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо.
Един по-
млад
брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил.
Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка. Исим звучи вече почти като Изис и цялата история на царицата Кох е идентична с мита за Озирис, Изис и Сет, който също убива своя брат Озирис. В една забележителна статия на „NewYork American" от 20.X.1912 год.
към текста >>
— Налягането в дълбочините, което засега изглежда непреодолимо, ще съумеем да надхитрим, и техниката, гаранция за невъобразимо бъдеще величие, ще ни върне тогава и в страната на нашата
младост
, в родината на всички ни, ще ни донесе пак изгубените реалности, за да вярваме в тях.
Странно е, че най-точните данни върху Атлантида идват от окултни източници и тая история, която обхваща три милиона години, е без празнини. Според тия данни, атлантците, които на земята са били наследници на лемурийците, са дали 7 подраси: те са се сменявали една друга във владеенето на Атлантида, която достига своя най-голям разцвет при третата подраса — толтеките. Разправя се също за изобретения, които атлантците са притежавали в много по-голямо съвършенство, отколкото ние. Каквото и да се е писало върху атлантския проблем, ядрото, около което се групират мислите на пишещите, е истина! Сигурно е, че само десетилетия ни делят от времето, когато ще извадим от морското дъно истински остатъци от „Града на стоте златни порти" и от другите столици на Атлантида.
— Налягането в дълбочините, което засега изглежда непреодолимо, ще съумеем да надхитрим, и техниката, гаранция за невъобразимо бъдеще величие, ще ни върне тогава и в страната на нашата
младост
, в родината на всички ни, ще ни донесе пак изгубените реалности, за да вярваме в тях.
Атлантида трябва да е съществувала, иначе ние не бихме могли да копнеем по нея! Съкратен превод от немски — П. М-в.
към текста >>
82.
ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Млада
, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА Днес е първият ден на пролетта.
Млада
, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
Изток е чист и светъл и предвещава хубав ден. във въздуха се чувствува приливът на животворната прана. Пъпките по дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, тревите, дърветата, планините! В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда.
към текста >>
83.
ПОЕМИ - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още
младо
и наивно както някога.
G. N. ВСЯКА ПРОЛЕТ Всяка пролет, когато се топят снеговете, в сърцето си усещам кротката радост на живота, която се струи от сърцето на света. Всяка пролет, когато чуя гласа на пробудените води, аз си спомням за обещанието, което Господарят на времената даде на човеците, че ще настъпи ден, когато ледовете ще се стопят и хората ще се погледнат ведро усмихнати под лазурния купол на дълбокото небе.
Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още
младо
и наивно както някога.
Дали, наистина, е отминала пролетта на моя живот? Не съм ли аз същото онова дете, което някога се събуждаше от майчиния зов, да види ятата на идващите щъркове? Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил частица от своето безсмъртие? Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха флейта в ранната утрин. Всяка пролет, когато снежната планина се заля с румените багри на изгревната светлина, в мене трепва нещо свято, защото пред очите ми застава неизвървеният път за бялата планина на духа, където множеството се слива с Великото Едно.
към текста >>
84.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В стаята, която заемал във Виена в
младежките
си години, имало един паяк.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ ИКНИГОПИС Музикалността на един паяк Игнац Падаревски, големият световен пианист, ни предава много интересно в своята „Автобиография" случая с един паяк.
В стаята, която заемал във Виена в
младежките
си години, имало един паяк.
Един ден упражнявал един етюд от Шопен, едно парче в триоли. Неочаквано от тавана върху капака на пианото се спуснала една тънка сребърна нишка. На нея висял един паяк. Той висял неподвижно и слушал, какво се свирело. След като свършил да свири етюда в триоли, Падаревски започнал да свири едно друго упражнение в секстоли.
към текста >>
85.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Така семето жертвува формата си, за да се превърне в
младо
, крехко стъбълце.
Тук липсата на пряка светлина, нужната влага, присъствието на грубите елементи на пръстта навярно не са удобни за формата, в която се намира. И то почва да търси начин да се освободи. Но за целта трябва да се измени т.е. от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия. Топлината, влагата, въздухът и светлината му помагат да прояви съдържанието си и да надвие и надрасне условията.
Така семето жертвува формата си, за да се превърне в
младо
, крехко стъбълце.
Стеблото има нови възможности и е във връзка с нови сили, които му обезпечават друг по-висш живот. Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други свят. Едно трябва да отбележим, че макар и в ново състояние, растението не се отделя напълно от средата, при която бе поставено като семе. Напротив, то си създава органи (корените), които поддържат връзка с първоначалната среда и черпят първични сили от нея. А чрез новите си органи (клоните и листата) растението оползотворява силите на новата за него среда.
към текста >>
86.
ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Млада
жена го посрещна.
Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата. Мракът се сгъстяваше. Гръмотевици със страшен екот прерязваха нощта. По-роен дъжд се сипеше... Зехрий беше измокрен до кости, когато прекрачи прага на бедната си хижа.
Млада
жена го посрещна.
Лека усмивка заигра по хубавото й лице. Децата спяха в сладък сън. — Зехрий, запита жената, защо лицето ти тъй свети? Ти си по-хубав от други път. О, Зехрий, такъв те видях за пръв път в градината при стария кипарис.
към текста >>
87.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това било на
млади
години, били най-тежките дни, които Игнац Падаревски — още съвсем неизвестен, е изживял.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Един предсказателен сън на Ян Падаревски, бащата на великия композитор В своята автобиография прочутият пианист-виртуоз Игнац Падаревски, който впоследствие стана председател на Полската република, разправя за един сън на неговия баща, който стана причина да бъде спасен от голямо бедствие.
Това било на
млади
години, били най-тежките дни, които Игнац Падаревски — още съвсем неизвестен, е изживял.
Бил в Петербург и бил страшно закъсал. Багажът му бил откраднат. Една случайност го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба. Той го прибрал при себе си. Дълги дни прекарвал само с чай и хляб.
към текста >>
88.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Много
младежи
желаят да създадем лятно общежитие на планината, дето да се занимаваме с музика, да се храним заедно и да прилагаме идеите на Учителя.
Той беше слаб телесно и нервозен. Чрез паневритмията се обнови. В оркестъра участвуват един друг музикант, един архитект и пр. И понеже членовете на оркестъра често искат сами да правят паневритмията, те често влизат в нейния кръг и тогава движенията правим с песен. Един болен лекар е твърде радостен и благодарен, че чрез тия нови идеи се отваря нов път за него и че здравето му се подобрява.
Много
младежи
желаят да създадем лятно общежитие на планината, дето да се занимаваме с музика, да се храним заедно и да прилагаме идеите на Учителя.
На събранията проучаваме беседите на Учителя". Дейността на Ярмила Менцлова в Париж Парижките вестници писаха за нейната дейност. Ето какво пише един вестник: „Ярмила Менцлова е българка по рождение и цялото нейно изкуство носи белега на нейната родна земя с поетичните пейзажи и звездните легенди. За нея хореографията е над всичко и преди всичко — език на душата. Между другото тя е изразила чрез движения музикални произведения на Учителя.
към текста >>
89.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Те се
подмладяват
, идват в
младенческо
състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност.
Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни.
Те се
подмладяват
, идват в
младенческо
състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност.
А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга.
към текста >>
90.
ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен
младеж
, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието.
Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност. Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата.
В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен
младеж
, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието.
Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли.
към текста >>
91.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ръцете му често притискат пламналото
младежко
чело.
Ще дойде ли чаканият конник да я извади от мрачната власт на злото? Лист след лист, ден след ден минават, а човекът се взира в живота и учи трудното изкуство да очаква с трепет това, което ще донесе идващият ден. Един юноша е буден в ранното утрои на слънчевата светлина разгръща страниците на голямата книга. Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол.
Ръцете му често притискат пламналото
младежко
чело.
Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго. В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик.
към текста >>
Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на
младежа
най-дълго.
Един юноша е буден в ранното утрои на слънчевата светлина разгръща страниците на голямата книга. Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното.
Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на
младежа
най-дълго.
В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи.
към текста >>
В тия дни на
младостта
всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят.
Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго.
В тия дни на
младостта
всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят.
Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта.
към текста >>
Може би до
младото
трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи.
Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго. В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството?
Може би до
младото
трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи.
Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце.
към текста >>
Не рядко се чува в тия
младенчески
дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на
младото
сърце.
Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове.
Не рядко се чува в тия
младенчески
дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на
младото
сърце.
В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух.
към текста >>
В това време върху разтопената лава на
младостта
оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест.
Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце.
В това време върху разтопената лава на
младостта
оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест.
Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот.
към текста >>
Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на
младостта
и дава най-прекрасните илюзии.
Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест.
Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на
младостта
и дава най-прекрасните илюзии.
Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство.
към текста >>
Отгде знаем, че непокварената
млада
душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух.
Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така.
Отгде знаем, че непокварената
млада
душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух.
При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана.
към текста >>
Това не е
младежът
, плувнал в призрачните мечтания.
Тия, които се доверяват, спокойно и безбурно спят в ладията, защото кормилото е в тия силни огрубели ръце, които вярно направляват. Затихнали с колебанията. Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля. Това е съзнателният, зрелият човек с мекото сърце и с коравия характер. Името му е мислещо и дейно същество.
Това не е
младежът
, плувнал в призрачните мечтания.
Копнежите днес с осъществявани с мисъл, с воля, с длето и чук. Лабораторията на мечтите и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек. Земята е опасана с железни пътища. Планините с обходени. Кораби плават по жилавия гръб на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици.
към текста >>
Лабораторията на мечтите и плановете е душата на
младежа
, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек.
Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля. Това е съзнателният, зрелият човек с мекото сърце и с коравия характер. Името му е мислещо и дейно същество. Това не е младежът, плувнал в призрачните мечтания. Копнежите днес с осъществявани с мисъл, с воля, с длето и чук.
Лабораторията на мечтите и плановете е душата на
младежа
, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек.
Земята е опасана с железни пътища. Планините с обходени. Кораби плават по жилавия гръб на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици. Животът е впрегнал като яки лостове зрелите хора и ги е поставил в огромната машина на цялото. Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня!
към текста >>
През
младостта
се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури!
Планините с обходени. Кораби плават по жилавия гръб на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици. Животът е впрегнал като яки лостове зрелите хора и ги е поставил в огромната машина на цялото. Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня! Настъпило е времето, когато ударите се отбиват, устояват се убежденията, прикриват се болките, а любовта е като зрял плод, силна е като съдба.
През
младостта
се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури!
Зрелият човек прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка. Честта се брани като добродетел и за нея понякога се подарява целия живот. Пътят е намерен и той трябва да се върви и да се извърви с достойнство. Любовта на зрелия човек е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела. Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на прогреса и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета.
към текста >>
Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна
младост
.
Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг. Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи. Един белокос човек седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот.
Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна
младост
.
към текста >>
92.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Група
младежи
в един провинциален град минават край една стара жена, бедна вдовица, която жъне сама на нивата.
Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане свещенодействие! Когато трудът в днешното общество стане свободен творчески акт, любовен акт, тогава вече имаме условия за разумен и хармоничен живот на земята. И това е новата култура, за която бленува човешката душа.
Група
младежи
в един провинциален град минават край една стара жена, бедна вдовица, която жъне сама на нивата.
Те донасят сърпове и до вечерята поженват цялата нива. Вечерта тя ги запитва, колко да им плати. Те й казват: — Вие ни заплатихте вече. Радостта, която пълни душата ни, е нашата заплата! Защо майката прекарва безсънни нощи над детето и въпреки това е радостна?
към текста >>
93.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
век, на
младини
проф.
П. М-в. ПРОФ. ОЛ. ЛОДЖ ЗА ЯСНОВИДСТВОТО Проф. Лодж, бивш ректор на Бирмингамския университет и член на Кралското научно общество, е един от най-големите физици на нашето време. Достатъчно е да споменем, че той е изобретил първия практически безжичен телеграф за късо разстояние и че е съоткривател на Херцовите вълни. Като възпитаник на 19.
век, на
младини
проф.
Лодж, както впрочем и проф. Рише и др., не е искал и да чуе за съществуването на никакви метапсихични феномени. Едва „след редица експерименти той се е убедил в тяхната реалност". Но Лодж не е спрял там. Въпреки всички неудобства, които обикновено придружават всяка пионерска работа, той се е застъпил за тия непризнати и осмивани истини в няколко книги, една от които — „Защо вярвам в безсмъртието на човека" — е преведена и на български.[1] Център на тежестта в тая книга е, разбера се, въпросът за продължението живота на човешката личност след смъртта на физическото тяло.
към текста >>
94.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Един
млад
полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий.
Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят. Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта. Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта!
Един
млад
полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий.
След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола.
към текста >>
95.
СТИХОВЕ - S.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На
младини
приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос.
Самос (585 — 500 г. до Хр.). Син на управителя Мнезарх. Според други източници, неговият баща е бил грънчар. Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от йонийската школа.
На
младини
приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос.
Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис.
към текста >>
И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още
младоженци
, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена.
Син на управителя Мнезарх. Според други източници, неговият баща е бил грънчар. Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от йонийската школа. На младини приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък.
И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още
младоженци
, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена.
Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес.
към текста >>
96.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно
младата
природа!
Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината.
Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно
младата
природа!
Отиваме горе, за ла се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във вейки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва: — Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения.
към текста >>
97.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Детето и
младежът
минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие.
Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата.
Детето и
младежът
минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие.
Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно.
към текста >>
На
младите
ще покажем пътя към новия живот, който иде!
Но това, което новата култура носи, е нещо много по-велико, това е любов, служене, живот за другите! Тая велика култура днес е в зазоряване. Нека училището ускори нейното идване чрез създаване на новия човек на любовта. Учителят казва: „Бъдещето е в ръцете на ония, които носят новото. Ние сме за новия живот.
На
младите
ще покажем пътя към новия живот, който иде!
" -------------------------------- [1] Съчинения на Хр. Досев.
към текста >>
98.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Учителят казва, че много
младите
майки и бащи раждат глупави деца, защото самите те още не са напълно развити в умствено и духовно отношение, нямат достатъчно насъбрани знания и духовни опитности, за да ги предадат в наследство на децата си.
Същите добродетели и качества трябва да притежават и бащите. Гениалните люде, които са ставали бащи, никога не са давали гениално поколение по простата причина, че не са имали жени със съответните на себе си качества, стремежи и идеали. А от това следва, че за раждането на гениални люде са необходими и майки, високо издигнати в умствено и духовно отношение. В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и всестранно зависимостите между способностите и качествата на родителите и наследствеността у тяхното поколение. Той особено много говори за издигането на жената в умствено, духовно и нравствено отношение, за да може тя дълбоко да осъзнае и разбере и достойно да изпълнява великата си мисия като майка.
Учителят казва, че много
младите
майки и бащи раждат глупави деца, защото самите те още не са напълно развити в умствено и духовно отношение, нямат достатъчно насъбрани знания и духовни опитности, за да ги предадат в наследство на децата си.
Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение. За забелязване е, че всичките гениални люде са родени от майки и бащи, които са били над тридесет годишна възраст. Учителят говори още в беседите си, че особено е важен периодът на бременността за жените.
към текста >>
99.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Като
млада
девойка, облъчена в пурпур, тя бе чиста и светла, а лицето й бе обагрено с цветовете на любовта.
Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката. Там ние отправяхме молитва към Онзи, Който е Любов, Мъдрост и Истина. Всяка сутрин, преди изгрев, когато планината се събуждаше, а езерата още спяха, ние се изкачвахме на върха. Там бяхме галени от погледите на звездите, които неусетно изчезваха някъде в небесата, а на изток се отваряха златни двери, от където се показваше розовият лик на зората. Тя се явяваше с всичкото си великолепие и красота.
Като
млада
девойка, облъчена в пурпур, тя бе чиста и светла, а лицето й бе обагрено с цветовете на любовта.
Тя се явяваше, за да посрещне Слънцето, което идеше със светлика и сила, под звуците на музиката на всички дихания на миро. Тогава се раждаше новият ден, а слънцето пиеше жадно и се къпеше в езерните, води.
към текста >>
100.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Като
младеж
той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална.
Свежестта на мускулите се намалява до там, че те не могат да координират напрежението си. Контролът върху разхода на енергията у нас извършва волята. Безволеви и несамостоятелни натури, изправени пред житейски пречки, се самоизчерпват, без да могат да постигнат някакъв резултат. Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на чувствам: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха. Той е крайно чувствена натура, вследствие на което неговият живот е потопен напълно в потока на неконтролирани и нетрансформирани сърдечни чувства.
Като
младеж
той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална.
Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея. Това натегнато състояние, породено от вътрешна борба, се отразило бърже върху здравето му. Настъпили скоро смущения в храносмилателната система.
към текста >>
НАГОРЕ