НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
296
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
А Любовта - това е вечен живот и вечно
подмладяване
, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.
А Любовта - това е вечен живот и вечно
подмладяване
, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>
2.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В храсталаците от земята се показват
младите
, свити още листенца на кукуряка!
Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух!
В храсталаците от земята се показват
младите
, свити още листенца на кукуряка!
Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича!
към текста >>
Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно
млад
, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен.
Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно
млад
, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда!
към текста >>
Полянката е чиста от сняг и е покрита с
млада
тревица.
Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят!
Полянката е чиста от сняг и е покрита с
млада
тревица.
Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор.
към текста >>
Тя е вечно
подмладяване
, постоянно придобиване на свобода!
И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов?
Тя е вечно
подмладяване
, постоянно придобиване на свобода!
Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене.
към текста >>
Името на
младостта
- това е любовта в нейната пълнота!
Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода!
Името на
младостта
- това е любовта в нейната пълнота!
Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш.
към текста >>
3.
СТИХОВЕ - SТ.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
„Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен
млад
човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство.
„Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен
млад
човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко".
Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този млад мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек. За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка. На гърдите й зеела кървава рана, а на няколко разкрача от трупа лежал захвърлен ножа, с който тя била убита. На въпроса на стражата, той ли е убиецът, Сафрио нищо не отговорил. Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван.
към текста >>
Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този
млад
мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство. „Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен млад човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко".
Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този
млад
мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек.
За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка. На гърдите й зеела кървава рана, а на няколко разкрача от трупа лежал захвърлен ножа, с който тя била убита. На въпроса на стражата, той ли е убиецът, Сафрио нищо не отговорил. Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван. На разпита също упорито мълчал.
към текста >>
Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че не направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание осъдил
младия
мъж на смърт.
На разпита също упорито мълчал. Заявил само, че ще говори пред съда. Съдът се състоял още на следния ден. Стекъл се много свят - широката стъгда пред черквата, дето били изложени тленните останки на убитата девойка, едва могла да побере многобройната тълпа. На многократните и настойчиви въпроси на съдиите, за голяма изненада и неудоволствие на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание.
Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че не направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание осъдил
младия
мъж на смърт.
Едва след прочитане на смъртната присъжда, Сафрио заговорил. Той казал: „Аз имам едно свето задължение към убитата. Моля, съгласно обичаите на тази страна, да ми бъде позволено да изпълня своя дълг пред нея. След туй можете да пристъпите към изпълване на присъдата". Съдът разрешил.
към текста >>
4.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Че кой не знае за психозата обхванала
младежта
, когато Гьоте издал своя „Вертеп".
От нея се учат, в нея намират разрешение на своите въпроси, чрез нея най-после те добиват житейска опитност. Колко жалко! Но, така е. Днес хората знаят наизуст всичките перипетии в похожденията на сензационния романист Джек Лондон, ала те са неспособни да издържат и на най-малкото напрежение, неудача или сътресение. Това е психологическото въздействие на този род книги.
Че кой не знае за психозата обхванала
младежта
, когато Гьоте издал своя „Вертеп".
Тогава тръгнали всички да се самоубиват. Върху земята тегне много излишна и вредна книга, която без съмнение не може да създаде добро. Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще. И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии.
към текста >>
5.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
СФЕРА НА САТУРН Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един
млад
овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава.
СФЕРА НА САТУРН Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един
млад
овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава.
Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му. Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично"! Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор.
към текста >>
Но докато
младата
двойка, хваната под ръка, отвръща насмешлив поглед от Диоген, който си седи кротко пред бъчвата и се прави че мижи, ето - затрещява автомобил.
Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диоген тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнически вид, нерадостната самота, в която е живеел и – бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници и при това - в бъчви!
Но докато
младата
двойка, хваната под ръка, отвръща насмешлив поглед от Диоген, който си седи кротко пред бъчвата и се прави че мижи, ето - затрещява автомобил.
На автомобила - сам Юпитер, придружен от Меркурий – неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина. „Е, ще възкликнат някои, но това е вече непростителна игра на фантазията! Какви ти автомобили по времето на Диоген, какви ти Юпитеровци, които се возят на автомобил, какви ти Меркуриевци, които работят на пишеща машина! " Но вместо да се възмущават тия добри люде, които се движат все още с волска кола във времето на аероплана, на радиото и на киното, нека се вгледат по-добре в лицата на всички тия люде. И ще видят, с почудване, че в същност тук няма никакъв Диоген, ами един съвременен привърженик на природосъобразния живот, който прави водни и слънчеви бани по метода на Луи Куне.
към текста >>
Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този
млад
, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител.
Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила.
Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този
млад
, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител.
А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек" Диоген подразбира учението за природосъобразния живот.
към текста >>
6.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И ако ларвата е била
млада
, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място.
Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет. Опитите Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Аксолот, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задните крайници на зародиша и са ги разменили. Предните крайници турили на мястото на задните обратно. А във формата си предните и задните крайници се различават.
И ако ларвата е била
млада
, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място.
Същото се получавало и при разменяне на десни и леви крайници. Десният крайник тогава ставал ляв и обратно. Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи).
към текста >>
РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ
ПОДМЛАДИТЕЛЕН
ПРОЦЕС, Т.Е.
Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма.
РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ
ПОДМЛАДИТЕЛЕН
ПРОЦЕС, Т.Е.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия.
към текста >>
Има спор по въпроса, дали
подмладяването
, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия.
Има спор по въпроса, дали
подмладяването
, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област.
към текста >>
7.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В любовта седи тайната на
подмладяването
, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
В любовта седи тайната на
подмладяването
, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>
Как новият живот
подмладява
.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
Как новият живот
подмладява
.
тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги.
към текста >>
8.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно
младият
живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност.
Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно
младият
живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност.
Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините.
към текста >>
В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да
подмлади
умовете, да даде подтик на волята.
Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна?
В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да
подмлади
умовете, да даде подтик на волята.
Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности. Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното. И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство.
към текста >>
Той коренно е обновявал живота и е
подмладявал
цялото общество.
Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята. Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности.
Той коренно е обновявал живота и е
подмладявал
цялото общество.
Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното. И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс?
към текста >>
Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята
младенческа
, неувяхваща красота и мощ.
Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси. Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-нисш характер. Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа!
Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята
младенческа
, неувяхваща красота и мощ.
Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива. Периодът на отлива е началото на новия прилив! Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота! Не забелязваме ли същото и в природата?
към текста >>
Вечно
младото
, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си!
Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата".
Вечно
младото
, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си!
Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за погребания храм в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени.
към текста >>
9.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Да развием естетическият вкус у детето, у
младежта
, и да не се грижим за друго.
Хлебарят ще вложи друг елемент в приготовлението на хляба, отколкото ръководен от грубият интерес за изкарване прехраната. Всички, следователно, ще се съгласим, че в която област и да приложим естетическия вкус, ще получим несравнено по-благоприятни резултати, отколкото без него. В такъв случай няма защо да говорим за обхода, за правила и задължения. Вкусът към красивото ще уреди всичко. Да го развием.
Да развием естетическият вкус у детето, у
младежта
, и да не се грижим за друго.
Но заедно с тях да търсим областите на ума, на сърцето, на волята. Заедно с тях през призмата на красотата. Да развием вкуса към красивото и да търсим!
към текста >>
10.
ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
От корените на остарели растения поникват нови,
млади
фиданки.
Техният вид, тяхното устройство, техният цвят, багри, техният аромат, това са все символи на живота. Най-голям жизнен символ за човека е способността на цветята и растенията да поддържат живота. Никои същества досега не са съумели да използуват направо слънчевата енергия, както това правят растенията със своя хлорофил. Чрез него те превръщат неорганическите вещества, просмуквани чрез корените, в органически, годни за възприемане от цялото растение. От цветята и растенията можем да научим велики уроци на кураж, непоколебимост и жизнеспособност.
От корените на остарели растения поникват нови,
млади
фиданки.
Всред пустинни места виждаме как успяват растенията сами да се развиват Често сме виждали паднали в някаква пропаст дървета, как успяват да пуснат наново корени в земята и да дадат нова насока на растенето на стъблото. Изумителни примери са това! Колко чудно е още: когато настъпи зима, растенията изчезват, дърветата оголяват, ала дойде пролет и те наново се съживяват, разцъфват и зреят. Може ли човек да стори това ? Сякаш цветята и растенията са по-умни от царят на земята - човека Ние живеем, срещаме спънки, трудности нещастия.
към текста >>
11.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Бъди благодарен на малкото, което имаш, а за утре не се грижи." Цветята, които китят полета и планини, не са ли образи на красотата, не радват ли те с еднаква сила и учени и прости, и
млади
и стари ?
Оставям за това на Твореца да промисли. И Той промисля. Виж, всяка година полето, гората и планината са обкичени с милиони цветя. Те всички живеят под грижите на създателя. Тъй и ти, човече, използувай разумно средствата за съществуване, които Творецът ти е дал, работи и живей разумно!
Бъди благодарен на малкото, което имаш, а за утре не се грижи." Цветята, които китят полета и планини, не са ли образи на красотата, не радват ли те с еднаква сила и учени и прости, и
млади
и стари ?
Рожби на пролетта, те първи извикват радостна усмивка. те правят всяко кътче от земята, дето никнат, красиво и радостно - кътче, в което човек може да намери отдих и отмора, упоен от сладкия им аромат. Когато човек е уморен, нека отиде в полето или планината, гдето птичките пеят, гдето цветята цъфтят, гдето реките текат и изворите бликат. Там тъгата му ще мине, ще се стопи, а скрбта му ще се превърне в тиха радост. Цветята са живи трансформатори на тези тежки душевни състояния.
към текста >>
12.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така се беше
подмладил
, изправил и разхубавил.
Светило и гордост ни беше той на селото. Една вечер на пътните врати на стария син Васил - сега широки и подзидани - похлопа пътник, старец. Беше дядо Петър Моллата. Но какво беше станало с него? Едва можеха да го познаят.
Така се беше
подмладил
, изправил и разхубавил.
Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото.
към текста >>
13.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински
подмладен
, макар да наближава седемдесетгодишна възраст.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души". За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава.
Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински
подмладен
, макар да наближава седемдесетгодишна възраст.
Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души". Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти. Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма услуга, или поне такава услуга, с която да заслужа тяхната покана". Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят.
към текста >>
14.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е било едно Бертино писмо на
млади
години и почеркът й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае.
При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала.
Това е било едно Бертино писмо на
млади
години и почеркът й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае.
И всичко се изпълнило. След 6 седмици Берта заболяла от ангина. Напразно са отишли всички грижи на най-добрите лекари. И Берта починала точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. Необикновен случай на прераждане.
към текста >>
То е обхващало в средата си една будна част от руската
младеж
и то, предимно из средата на комсомолците.
Били държани множество реферати, по-важни от които са: „Човекът в музиката на 16-19 век" - „Човек и музиката в 20 век", „Ритъмът и действието във възпитателното изкуство", „Произход на азбуката", „Възпитание чрез мисълта". „Философията като възпитателка", .Методика на естествознанието", „Методика на историята", „Из практиката по музикалното обучение", „Методика на математиката". Освен това е имало курс по рисуване, курс по пластика, евритмични игри, представление на сцени из първата част на „Фауст" и пр. Братството на Светлия град. В сборник „Окултизъм и йога", книга пета, намираме интересни сведения за мистическото братство на Светлия град в Съветска Русия.
То е обхващало в средата си една будна част от руската
младеж
и то, предимно из средата на комсомолците.
Това братство е имало клонове из цяла Русия и е било пазено в строга тайна. В крайните квартали на Москва се събрали осем души младежи и образували кръжок за духовно повдигане на младежта. И всеки от осемте души е трябвало да организира друга група от осем души и т.н. Като главен основател се счита тъй нареченият странник Алексей. Това братство имало четири вида групи: Бояново братство, Йоаново братство, Питагорейско и Микулиново.
към текста >>
В крайните квартали на Москва се събрали осем души
младежи
и образували кръжок за духовно повдигане на
младежта
.
Освен това е имало курс по рисуване, курс по пластика, евритмични игри, представление на сцени из първата част на „Фауст" и пр. Братството на Светлия град. В сборник „Окултизъм и йога", книга пета, намираме интересни сведения за мистическото братство на Светлия град в Съветска Русия. То е обхващало в средата си една будна част от руската младеж и то, предимно из средата на комсомолците. Това братство е имало клонове из цяла Русия и е било пазено в строга тайна.
В крайните квартали на Москва се събрали осем души
младежи
и образували кръжок за духовно повдигане на
младежта
.
И всеки от осемте души е трябвало да организира друга група от осем души и т.н. Като главен основател се счита тъй нареченият странник Алексей. Това братство имало четири вида групи: Бояново братство, Йоаново братство, Питагорейско и Микулиново. Първото братство се занимавало с магическото действие на изкуството, второто с творчество религиозно-мистическо и проповед на Духа, третото имало за област науката и философията, а четвъртото - работа в техниката и стопанството чрез любов и жертва. Едно от посланията на странника Алексей завършва с тия думи: „Безплодните поля не са напоени.
към текста >>
Новите идеи
подмладяват
.
Моите овце слушат моя глас. Днес живеем в епоха, която е граница между две епохи: стара и нова. Новата епоха иде, понеже се събуждат нови страни на човешкото естество. Човешкото съзнание влиза в една по-висока фаза. Новите идеи осмислят живота и правят човека радостен, понеже отговарят на нуждите на днешната епоха.
Новите идеи
подмладяват
.
Новото е това, което разрешава всички противоречия в света. Тая книга е необходима за всички, които търсят новото. Приложение на теорията на Лаковски в медицината. В страниците на това списание в миналите години доста сме писали за теорията за радиациите на Лаковски. По-важни негови трудове са: „Произход на живота", „Болестта рак", „Тайната на живота", „Науката и щастието" и пр.
към текста >>
15.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето
младоженецът
е с тях".
Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието.
Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето
младоженецът
е с тях".
Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не.
към текста >>
Тук под
младоженец
се разбира Христос, а пък невестата е човекът.
Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях".
Тук под
младоженец
се разбира Христос, а пък невестата е човекът.
На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха.
към текста >>
На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е
младоженецът
".
Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът.
На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е
младоженецът
".
Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ.
към текста >>
16.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на
младини
из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни.
Побелели от старост овчари разказваха с тъга за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината. Днес ни пътник смееше да я превали, ни овчар стадото си на паша да разтури по нейните отдавна неспоходени пасища. Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина.
Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на
младини
из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни.
Ей ги на, оживели нашити грехове бродят из горите. Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- КЪМ САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ръката на Ерих Мария Ремарк Знаменитият автор на книгата „На западния фронт нищо ново” - Ерих Мария Ремарк, който изнесе с ненадмината вещина живота на едно поколение хора, грабнати от училищната скамейка и хвърлени направо в огъня на световната война, който ни описа ужасите на последната, който ни изнесе всички тънки моменти на душевната трагедия на тия
младежи
през време на войната и след нея, когато смисълът на живота е седял само във войната, е живял под голямо вътрешно напрежение и угнетение.
Ако хвърлим един поглед на ръката й, ще ни направи много силно впечатление обстоятелството, че на върха на всички нейни пръсти има по една звезда. Такава звезда има още на юпитеровия хълм и на лунната издигнатина. Тези звезди са достатъчни, за да ни открият големите вътрешни възможности, качества и прозрение на Елена Кеплер - изразени вкупом в едно творческо ясновидство. Случаят Е. Кеплер е един жив пример за възможностите на човешкия дух.
Ръката на Ерих Мария Ремарк Знаменитият автор на книгата „На западния фронт нищо ново” - Ерих Мария Ремарк, който изнесе с ненадмината вещина живота на едно поколение хора, грабнати от училищната скамейка и хвърлени направо в огъня на световната война, който ни описа ужасите на последната, който ни изнесе всички тънки моменти на душевната трагедия на тия
младежи
през време на войната и след нея, когато смисълът на живота е седял само във войната, е живял под голямо вътрешно напрежение и угнетение.
Това напрежение и угнетение би се отразило много зле върху него, ако не би бил квадратът по средата на ръката, обхващащ Сатурновата линия на пресечната точка с линията на ума. Този квадрат се явява като предпазител на онзи разрушителни сили, които са държали Ремарк на младини под силен вътрешен напор. В хиромантията квадрата има винаги предпазно значение.
към текста >>
Този квадрат се явява като предпазител на онзи разрушителни сили, които са държали Ремарк на
младини
под силен вътрешен напор.
Тези звезди са достатъчни, за да ни открият големите вътрешни възможности, качества и прозрение на Елена Кеплер - изразени вкупом в едно творческо ясновидство. Случаят Е. Кеплер е един жив пример за възможностите на човешкия дух. Ръката на Ерих Мария Ремарк Знаменитият автор на книгата „На западния фронт нищо ново” - Ерих Мария Ремарк, който изнесе с ненадмината вещина живота на едно поколение хора, грабнати от училищната скамейка и хвърлени направо в огъня на световната война, който ни описа ужасите на последната, който ни изнесе всички тънки моменти на душевната трагедия на тия младежи през време на войната и след нея, когато смисълът на живота е седял само във войната, е живял под голямо вътрешно напрежение и угнетение. Това напрежение и угнетение би се отразило много зле върху него, ако не би бил квадратът по средата на ръката, обхващащ Сатурновата линия на пресечната точка с линията на ума.
Този квадрат се явява като предпазител на онзи разрушителни сили, които са държали Ремарк на
младини
под силен вътрешен напор.
В хиромантията квадрата има винаги предпазно значение.
към текста >>
18.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Голям брой
млади
.
Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им!
Голям брой
млади
.
Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро.
към текста >>
Жалко за онова общество, в което
младите
вървят по отъпканите стари пътища.
Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество.
Жалко за онова общество, в което
младите
вървят по отъпканите стари пътища.
Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване.
към текста >>
Онзи народ има бъдеще, в който
младите
имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото.
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища.
Онзи народ има бъдеще, в който
младите
имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото.
Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора.
към текста >>
От всички лица лъха нещо вечно живо и
младо
, пролетно детско и чисто!
Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света!
От всички лица лъха нещо вечно живо и
младо
, пролетно детско и чисто!
Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички!
към текста >>
19.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Преди няколко години наблюдавах как едно
младо
шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало.
Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни.
Преди няколко години наблюдавах как едно
младо
шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало.
Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента.
към текста >>
Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния
млад
ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях.
Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него.
Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния
млад
ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях.
И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов.
към текста >>
Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно
младо
музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов.
Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел.
Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно
младо
музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов.
При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други.
към текста >>
20.
DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една
млада
мома на име Елиза Вирниц.
на „Лотос" - Краков. 6. България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр. в школата на Учителя. Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането.
Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една
млада
мома на име Елиза Вирниц.
Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя.
към текста >>
Младата
мома си казала името от миналото прераждане.
Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война.
Младата
мома си казала името от миналото прераждане.
Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева. „ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" От А. ОСБОРН ЙИВС срещу 20 лева.
към текста >>
21.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните
младини
, както и амбициите на зрялата възраст.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос.
Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните
младини
, както и амбициите на зрялата възраст.
Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове.
към текста >>
Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена
младост
в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота.
Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта.
Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена
младост
в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота.
Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж.
към текста >>
И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на
младостта
.
В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей.
И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на
младостта
.
Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта.
към текста >>
Щом Елисавета чула Марииния поздрав,
младенецът
заиграл в утробата ù.
Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав,
младенецът
заиграл в утробата ù.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
към текста >>
Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми,
младенецът
заигра радостно в утробата ми".
В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми,
младенецът
заигра радостно в утробата ми".
Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ.
към текста >>
Това заиграване на
младенеца
в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Това заиграване на
младенеца
в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
към текста >>
Друго изпитание за
младата
майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев".
Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата.
Друго изпитание за
младата
майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев".
Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце.
към текста >>
Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които
младата
майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба.
Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет.
Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които
младата
майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба.
Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка".
към текста >>
22.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен
младеж
с методите, които употребяваш при тригодишното дете?
След това почва неговото постепенно възлизане. Това е еволюционният период. Граница между двете епохи е идването на Христа. Древните култури: индийската, персийската и египетско-асирийско-вавилонската са били култури на инволюция. И затова, опитността, способностите, добити тогаз, принадлежат на инволюционния период.
Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен
младеж
с методите, които употребяваш при тригодишното дете?
Методите, които са необходими за човека, се менят според възрастта му, според степента на съзнанието му. Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили посвещение в окултните школи на тия три култури. Те представляват същества, издигнати до най-високата точка, която може да се достигне в тия култури. Те представляват есенцията на тия култури. Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот.
към текста >>
23.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Дали би било това аз-а на днешния ден, аз-а на нашето детинство, на нашето
младенчество
.
Морис Метерлинк КОЙ Е НАШИЯТ ИСТИНСКИ „АЗ"? Би било много интересно за всеки едного да изучи как си представя сам той своя аз. Този аз, на когото ние държим толкова много, че бихме желали да го продължим през цялата вечност. Към кой момент от нашия живот бихме го определили?
Дали би било това аз-а на днешния ден, аз-а на нашето детинство, на нашето
младенчество
.
на нашата зряла възраст или на нашата старост? Що се отнася до мене, аз виждам изключително детето, което бях и което още съм. Към това се примесват малки следи от юношеството и младенчеството. Тези от зрялата възраст са много по-редки, по-малко средищни, по-слабо изпъкващи, а тези от старостта изглежда да се заличават в сянката на смъртта. Биха казали, че аз-ът дотолкова, доколкото би трябвало да се затвърди накланя се вече към заличаване, към изчезване.
към текста >>
Към това се примесват малки следи от юношеството и
младенчеството
.
Този аз, на когото ние държим толкова много, че бихме желали да го продължим през цялата вечност. Към кой момент от нашия живот бихме го определили? Дали би било това аз-а на днешния ден, аз-а на нашето детинство, на нашето младенчество. на нашата зряла възраст или на нашата старост? Що се отнася до мене, аз виждам изключително детето, което бях и което още съм.
Към това се примесват малки следи от юношеството и
младенчеството
.
Тези от зрялата възраст са много по-редки, по-малко средищни, по-слабо изпъкващи, а тези от старостта изглежда да се заличават в сянката на смъртта. Биха казали, че аз-ът дотолкова, доколкото би трябвало да се затвърди накланя се вече към заличаване, към изчезване. Ако човек би живял два или три века, вместо да расте и да става по-сигурен, от него няма да остане досущ нищо. И в бъдещия живот, ако такъв съществува, тогава, когато възкръснат спомените на една вяра, която вече не съществува, това е все още малкото дете, което съм бил в течение на няколко години, което възнаграждават или наказват, като че ли грешките или заслугите на един по-сетнешен живот не го засягаха. Кой от моите пет или шест последователни „аз", ако можеше да съществува едно вечно щастие или нещастие, би бил вечно щастлив или нещастен?
към текста >>
24.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Най-
младата
от характерологичните науки, графологията, доби най-рано официално признание.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Най-
младата
от характерологичните науки, графологията, доби най-рано официално признание.
Много обстоятелства се стекоха благоприятно за това и, най-вече, особеното внимание, което ù посветиха някои видни европейски учени, които подложиха на проверка графологичните данни. Не че графологията спечели нещо съществено от това - тя не се обогати нито откъм съдържание, нито откъм методи и техника. Едничката ù придобивка беше само тази, че избегна високомерното равнодушие и пасивен скептицизъм, с които често пъти официалните учени посрещат окултните истини. Вярно е, от друга страна, че признаването на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление. Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год.
към текста >>
Веселите, оптимистично настроени хора, с
младежки
пориви, също имат такъв почерк.
У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк.
Веселите, оптимистично настроени хора, с
младежки
пориви, също имат такъв почерк.
При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу.
към текста >>
25.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Омъжва се
млада
за писател, когото напуща.
Тя разглеждат удачно и с жар политически и социални теми. Родена на 24. I. 1888 г. в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка.
Омъжва се
млада
за писател, когото напуща.
После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца. Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др. Волята на В.
към текста >>
26.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която
подмладява
.
За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове.
Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която
подмладява
.
Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.
към текста >>
27.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Животните - това са наши по-
млади
братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми.
Животните - това са наши по-
млади
братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята.
към текста >>
И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на
младото
поколение в Полша.
духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава.
И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на
младото
поколение в Полша.
Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици.
към текста >>
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на
младото
поколение от тези духовни съкровища.
Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на
младото
поколение от тези духовни съкровища.
Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
към текста >>
28.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната
младост
, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят.
Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната
младост
, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център.
към текста >>
29.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество,
младежки
период, на зряла възраст и старчески период.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество,
младежки
период, на зряла възраст и старчески период.
Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия.
към текста >>
Когато културата дойде до последния период, отново идва нова,
младенческа
, детска култура с нови ценности.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период.
Когато културата дойде до последния период, отново идва нова,
младенческа
, детска култура с нови ценности.
Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия.
към текста >>
Язон, вече
младеж
, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада.
Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола.
Язон, вече
младеж
, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада.
Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб, какво да прави. Дъбът му дава ценни съвети. По молбата на говорещия дъб от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно.
към текста >>
Той с група
младежи
пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно.
Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб, какво да прави. Дъбът му дава ценни съвети. По молбата на говорещия дъб от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно. Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави.
Той с група
младежи
пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно.
След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема. Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ. Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е.
към текста >>
30.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у
млади
и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения.
Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у
млади
и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения.
Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове.
към текста >>
Един от
младите
братя.
Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите?
Един от
младите
братя.
Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал.
към текста >>
Идете в Мъглиш, за да имате вяра в човека, вяра във вечно
младите
творчески сили на човешкия дух!
Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден. Идете в Мъглиш при тия възторжени души, за да видите плода на делото им!
Идете в Мъглиш, за да имате вяра в човека, вяра във вечно
младите
творчески сили на човешкия дух!
Този пост е редактиран от Hristo: 25 март 2013 - 01:16
към текста >>
31.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Млади
князе на две различни царства.
Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове.
Млади
князе на две различни царства.
Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита?
към текста >>
И двамата бяха
млади
, силни, достойни за Адита.
Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха.
И двамата бяха
млади
, силни, достойни за Адита.
Чия ще бъде победата? Тайна! Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез. И двамата млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
към текста >>
И двамата
млади
, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата? Тайна! Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез.
И двамата
млади
, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
Небето и земята, сякаш, се оглеждаха в тях; красотата на деня и нощта се отразяваше в техния взор. И двамата бяха приети с големи почести. Те бяха изслушани поотделно от младата царкиня. Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си?
към текста >>
Те бяха изслушани поотделно от
младата
царкиня.
Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез. И двамата млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни! Небето и земята, сякаш, се оглеждаха в тях; красотата на деня и нощта се отразяваше в техния взор. И двамата бяха приети с големи почести.
Те бяха изслушани поотделно от
младата
царкиня.
Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ?
към текста >>
Те бяха еднакво богати, знатни,
млади
... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите.
Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ?
Те бяха еднакво богати, знатни,
млади
... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите.
И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание. И двамата бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето.
към текста >>
Все по-ниско и по-ниско се спущаше гълъбът, сетни усилия бяха направени и в последния миг една овца се смеси всред планинското стадо на един
млад
овчар.
Мощно качество, което събаря вековни стени, открива пътя към небето. – Смирение, - си каза той. Царска мантия на посветените които виждат Лицето на Всевишния. Адита ще види. Това е неговото богатство.
Все по-ниско и по-ниско се спущаше гълъбът, сетни усилия бяха направени и в последния миг една овца се смеси всред планинското стадо на един
млад
овчар.
Ариман-Дез, горд в своята победа за миг се подвоуми. Ели-Pa не беше обикновен противник. И ето, той размисли - неприятелят на овцата беше хищният вълк. Какво по-лесно от това! Нека Адита види неговата ловкост.
към текста >>
32.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И бели, морави шарилки Реди на тъмна канава, И ръси шарени гиздилки Обилно в
младата
трева.
Уморих си пръстите, очите Да се взирам, да развързвам само, А не трябва да се късат нишки. Ах, навярно кат съм била малка, Вплела съм го във игри нехайно, А сега го иска строга майка Оправено, намотано цяло! Олга Славчева ТЪЧЕ Избяга вече люта зима, Започна слънце да пече, Земята пъстрите килими Захвана бързо да тъче. Със жълто, синьо и червено Совалките си пълни тя, Огражда всичко със зелено. Тъче безспир листа, цветя.
И бели, морави шарилки Реди на тъмна канава, И ръси шарени гиздилки Обилно в
младата
трева.
Доприда още нова прежда, Възглавки пъстри да реди. Грижливо всичките подрежда, Кой мине - там да поседи.
към текста >>
33.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Когато в стаята влязъл един
младеж
, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб.
Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите.
Когато в стаята влязъл един
младеж
, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб.
Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя. Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая. Той е карал лицето да мисли уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала.
към текста >>
34.
ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ние забелязахме, че черепът, по своята форма, изглеждаше женски - костите на лицето бяха доста тънки, а освен това и костта на целия череп беше изобщо доста деликатна Зъбите бяха зъби на
млад
човек.
Ние изследвахме че¬репа зад катедрата. Сложихме една запалена свещ в него и видяхме, че светлината прозираше само през задната му част и околоушните области, дето са локализирани виталните и самосъхранителни нагони. Коронната част на черепа - областта на висшите морални чувства и челото - областта на интелекта, бяха съвсем тъмни и непрозрачни. Само в онова място от челото, което отговаря на центъра на тона, музиката, светеше едно петно, голямо колкото монета от ¼ долар. Туй същото място бе силно изтънено, като хартия.
Ние забелязахме, че черепът, по своята форма, изглеждаше женски - костите на лицето бяха доста тънки, а освен това и костта на целия череп беше изобщо доста деликатна Зъбите бяха зъби на
млад
човек.
След като направихме своите заключения, аз повиках едно лице от публиката да запише това, което щях да кажа, за да бъде сравнено с биографските сведения на доктора. При пълно затишие всред аудиторията, аз произнесох бавно следното: „Това е черепът на една жена, на възраст около 20 години. Тя е имала доста равномерно оформен череп и също такъв характер до към 14 годишна възраст. Била е интелигентна, учила се е добре, амбициозна, енергична и добра. Ала по туй време се е случило нещо, което е повредило ума и той изпада в пълно бездействие.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В 1794 год,
младият
Вронски като поручик в артилерията - 16 год.
Хьоне Вронски е роден на 24 авг. 1778 год. в Познан. Баща му е бил чех, а майка му полякиня. Отпосле баща му е добил титлата благородник и затова неговият син Йосиф е могъл да свърши кадетската школа във Варшава, където са имали достъп само синовете на благородниците (шляхтата).
В 1794 год,
младият
Вронски като поручик в артилерията - 16 год.
- взема участие в сраженията против прусите при обсадата на Варшава и със своята точна стрелба заставил неприятеля да отстъпи. Затова е бил награден от Косцюшко със златен часовник. Отпосле той постъпил в руската армия, където на 17 год. при щаба на ген. Суворов имал вече чин майор.
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нека
младите
да пеят".
Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари.
Нека
младите
да пеят".
Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът!
към текста >>
Трябва да пеят и
младите
, и старите.
Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят".
Трябва да пеят и
младите
, и старите.
Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика.
към текста >>
Ако човек почне да пее всеки ден, ще се
подмлади
.
Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите.
Ако човек почне да пее всеки ден, ще се
подмлади
.
Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот.
към текста >>
37.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Младият
е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят.
Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията им.
Младият
е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят.
Действието на тия движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко! За музикалната страна на паневритмията говорих повече в първата си статия и затова тук не се спирам повече на нея. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>
Ето защо, паневритмията
подмладява
!
И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото!
Ето защо, паневритмията
подмладява
!
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата.
към текста >>
38.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
На
младини
Юпитерианците са добри спортисти.
Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
На
младини
Юпитерианците са добри спортисти.
Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници.
към текста >>
39.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Новораждането е процес на вечно
подмладяване
и обнова.
С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос.
Новораждането е процес на вечно
подмладяване
и обнова.
Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане.
към текста >>
Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно
подмладяване
.
Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова.
Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно
подмладяване
.
Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот.
към текста >>
40.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Чрез нея обществата, народите, расите ще се
подмладят
, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество.
От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията.
Чрез нея обществата, народите, расите ще се
подмладят
, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество.
Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека на всякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения.
към текста >>
41.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и
младост
.
До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и
младост
.
Не бива да мислим, бидейки със завързани очи, че всичко е тъмно и непрогледно. Достатъчно е някога да падне тая превръзка или да излезем от тъмния затвор, за да станем веднага участници в лумналия изобилен живот.
към текста >>
42.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две
млади
съвременни науки – биологията и психологията.
Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи.
А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две
млади
съвременни науки – биологията и психологията.
В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка. (Защото Юдеите не се сношават със Самаряните).
към текста >>
43.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Там се говори, как тримата
младежи
, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими.
Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета?
Там се говори, как тримата
младежи
, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими.
В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
към текста >>
44.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
2, зърне отнякъде
младата
мома, изобразена на фиг. 1.
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг.
2, зърне отнякъде
младата
мома, изобразена на фиг. 1.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм?
към текста >>
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове,
Младата
мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове,
Младата
мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
към текста >>
Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на
младостта
, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм?
Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на
младостта
, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена.
към текста >>
Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща
младост
?
На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща
младост
?
Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
към текста >>
Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на
младостта
, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума!
Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на
младостта
, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души".
към текста >>
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на
младите
.
Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила.
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на
младите
.
Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия!
към текста >>
Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали
млади
, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит.
Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите.
Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали
млади
, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит.
Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях.
към текста >>
Наместо да вникнат в душевното състояние на една
млада
мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение.
Наместо да вникнат в душевното състояние на една
млада
мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит.
към текста >>
Такава една
млада
мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Такава една
млада
мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
към текста >>
Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща
младост
, от напрежението на елементарната стихия на живота.
От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот.
Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща
младост
, от напрежението на елементарната стихия на живота.
Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип.
към текста >>
Тия жени разбират страждущите – и
млади
и стари.
Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор.
Тия жени разбират страждущите – и
млади
и стари.
Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата.
към текста >>
Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия
младите
девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта.
Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари.
Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия
младите
девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта.
Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието.
към текста >>
Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на
младите
.
Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието.
Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на
младите
.
Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето. Г.
към текста >>
45.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо
младенческо
и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното.
И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца.
И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо
младенческо
и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното.
Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията.
към текста >>
46.
ПОСВЕЩЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка, Разтвори се сърцето ù, полъхна във ответ и нейната любов и
младост
. s.
СЪБУЖДАНЕ НА ЦВЕТНАТА ПЪПКА Свенливо бе приведена надолу Затворената малка цветна пъпка, в листенцата ù нежни беше скрито Сърцето ù невидяло зората. След тъмна нощ и зима във земята Подаде тя главица в светло утро, И в миг ветрец игрив и росни капки Помилваха, целунаха я чисто. Но тя мълчеше кротко замечтана, И чакаше и тръпнеше свенливо, А пърхаше в сърцето ù копнежа По нещо светло, сияйно и красиво. И ето, миг свещен – небесна радост!
Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка, Разтвори се сърцето ù, полъхна във ответ и нейната любов и
младост
. s.
ПРЕДПРОЛЕТНИ ВЕСТИТЕЛИ Те само чакат слънце да надникне, И чист лазур да се усмихне, Излитат шумно, дружно под стрехите И малките им флейти нагласени. Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива. И с тая песен чик-чирик безгрижна Разказват те за млада пролет, Що чака.там зад планината снежна И носи радост волна и безбрежна. s.
към текста >>
И с тая песен чик-чирик безгрижна Разказват те за
млада
пролет, Що чака.там зад планината снежна И носи радост волна и безбрежна. s.
Но тя мълчеше кротко замечтана, И чакаше и тръпнеше свенливо, А пърхаше в сърцето ù копнежа По нещо светло, сияйно и красиво. И ето, миг свещен – небесна радост! Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка, Разтвори се сърцето ù, полъхна във ответ и нейната любов и младост. s. ПРЕДПРОЛЕТНИ ВЕСТИТЕЛИ Те само чакат слънце да надникне, И чист лазур да се усмихне, Излитат шумно, дружно под стрехите И малките им флейти нагласени. Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива.
И с тая песен чик-чирик безгрижна Разказват те за
млада
пролет, Що чака.там зад планината снежна И носи радост волна и безбрежна. s.
към текста >>
47.
ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Сега ще дойде
младенец
– невръстен и палав.
Когато се откъсна, тя политна като рееща се звезда и падна наземи. – О, дихание на божествените уста, защо ме откъсна от клона на широкото дърво? – плачеше падналия плод. – Студената земя плаши, тя ще изпие моите сокове I – За да станеш това, което ти пожела – отвърна един глас. – Ти искаше да бъдеш дърво и плодове да раждаш.
Сега ще дойде
младенец
– невръстен и палав.
Той безгрижно си играе по пътя и щом те зърне, ще те вземе в ръка. Ще забие бели, остри зъби в тебе и ще те изяде лакомо. После небрежно ще захвърли семената в градината и ще припне пак по своите игри. Земята ще покрие тия семена. У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето.
към текста >>
48.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като
подмладяващи
сили в ръцете и краката.
Някоя утрин ти гледаш наболо цвете по ливадата, край реката, под храстите, из гората. И пред очите ти изпъкват много други цветя. Ти попадаш в онзи магически, шеметен кръг, в който могат да те въведат само цветята, топлината и слънцето. Живееш в пълна пролет! И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата.
Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като
подмладяващи
сили в ръцете и краката.
Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш. Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта.
към текста >>
Тя отново се
подмладява
.
с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях. Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността. Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя.
Тя отново се
подмладява
.
В това подмладяване, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела. Пролет – символ на възкресението и благодатта. Благословена си ти, която идваш наново с бързи стъпки сега! Добре дошла, пролет въжделена! Е.
към текста >>
В това
подмладяване
, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела.
Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността. Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя. Тя отново се подмладява.
В това
подмладяване
, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела.
Пролет – символ на възкресението и благодатта. Благословена си ти, която идваш наново с бързи стъпки сега! Добре дошла, пролет въжделена! Е.
към текста >>
49.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
След неговата смърт
младият
му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати.
се завърнал в Германия, където умрял в 1905 год. Двама от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи. Първият, подобно на баща си, се завърнал в Германия и станал директор на берлинската обсерватория, който пост заемал до смъртта си в 1920. Лудвиг останал в Русия и по-късно станал директор на обсерваторията в Харков. Той умрял също в 1920 г.
След неговата смърт
младият
му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати.
След една бляскава университетска кариера той постъпил в прочутата обсерватория Йеркс на която от 6 години е директор. (Из в. Зора) Художникът Огюстен Лесаж Списание, "La Paix" помества статия от Паскал върху творчеството на художника Лесаж. Той напоследък уреди изложба на своите 360 картини, и всички, които са ги видели, са учудени и възхитени от тях – в това число художници и учени. Името на тоя художник е вече разпространено по целия свят.
към текста >>
50.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Например, днес духът на времето за
младежта
е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив.
ДУХ И МОДА Д-р Ел. Р. Коен Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която човек, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения. В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време.
Например, днес духът на времето за
младежта
е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив.
Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии. Лекото удоволствие през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура. Днешното родолюбив на младежта се състои в предизвикателни шумове за родолюбив. Модата на един празен дух на нашето време седи в още по-голям шум за някакви обществени идеали и стремежи. Модата в съвременния обществен живот е също под знака на един дух на краен национализъм.
към текста >>
Днешното родолюбив на
младежта
се състои в предизвикателни шумове за родолюбив.
В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време. Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив. Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии. Лекото удоволствие през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура.
Днешното родолюбив на
младежта
се състои в предизвикателни шумове за родолюбив.
Модата на един празен дух на нашето време седи в още по-голям шум за някакви обществени идеали и стремежи. Модата в съвременния обществен живот е също под знака на един дух на краен национализъм. Къде днес не се говори за национално, родно. Кой днес не се бие по гърдите, че е най-голям родолюбец. Това е модно днес- А какво се крие зад този бравурен шум, историята ще покаже.
към текста >>
51.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на
млади
и стари!
Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец.
И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на
млади
и стари!
Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах.
към текста >>
52.
ШИРОТА НА ДУХА - Е.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта
млади
Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда.
Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта
млади
Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени.
Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй!
към текста >>
* * *
МЛАДОСТ
Още са светли багрите дивни,
Младост
в живота ми,
младост
!
Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето. – О, Господи, мой Татко вековечни! Гласът ми чуваш ли как блика? Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика... И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята.
* * *
МЛАДОСТ
Още са светли багрите дивни,
Младост
в живота ми,
младост
!
Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко. Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете. Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе.
към текста >>
Още далеч е там в низините Равния път на отмора,
Младост
разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен!
Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика... И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята. * * * МЛАДОСТ Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост! Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко. Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете.
Още далеч е там в низините Равния път на отмора,
Младост
разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен!
S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S. * * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца.
към текста >>
53.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
„Когато бях
младенец
, като
младенец
размишлявах".
Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл.
„Когато бях
младенец
, като
младенец
размишлявах".
Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди.
към текста >>
54.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Идеите на Всемирното Братство в югославянския печат В органа на Югославянския
младежки
„Червен кръст", год.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина.
Идеите на Всемирното Братство в югославянския печат В органа на Югославянския
младежки
„Червен кръст", год.
17., книжка 10 е поместена статия „Лъчи на живота" от Учителя. Тая статия представлява избрани места от няколко беседи на Учителя, държани на Рила през 1937 година. При статията е поместен и портретът на Учителя, нарисуван от художничката Цветана Щилиянова. На друго място в същата книжка са поместени избрани мисли от Учителя. В югославянското списание „Упознай себе!
към текста >>
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна
младост
, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата.
Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна
младост
, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата.
Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов.
към текста >>
Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии...
Млада
една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението.
Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии...
Млада
една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия.
към текста >>
55.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те са имали своите корени дълбоко и крепко сраснали с богатата почва на още
младата
земя, а буйните им корени са черпили енергията на слънцето, която знаем много добре, чрез дишането и асимилацията, се превръща в най-съществения градивен елемент на материята.
Ние запалваме печката и изгаряме в нея 25 килограма каменни въглища. Въздухът се затопля, защото запазената енергия в въглищата при горенето се освобождава под формата на топлина. От къде са взели каменните въглища тая енергия? Ние трябва да си представим някаква геологична епоха, отдалечена от нас на милиони години. Тогава по земята са расли грамадни дървета.
Те са имали своите корени дълбоко и крепко сраснали с богатата почва на още
младата
земя, а буйните им корени са черпили енергията на слънцето, която знаем много добре, чрез дишането и асимилацията, се превръща в най-съществения градивен елемент на материята.
Така тия складове на слънчева енергия един ден биват срутени и засипани от страшни землетресения и урагани, каквито ние не можем да си представим. Те падат под дебелите пластове на земята и стоят ь засипани с милиони години, овъглени, загубили някогашния си облик, запазили само енергията на слънцето. И след тия милиони години, човек ги открива и впрегна отново в работа запасената в тях енергия. И така, ние затоплихме въздуха на нашата стая с енергията на слънцето, превърната при горенето в топлина. Ако след като стаята е затоплена, ние отворим прозореца, тя ще изстине.
към текста >>
56.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки
младеж
, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун.
Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената "интелигенция" – меркуриев цвят на юпитерова почва, един своего рода "аристократичен елит" на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи.
При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки
младеж
, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун.
"Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице.
към текста >>
Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на
младия
матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава.
Образованието създава така наречената "интелигенция" – меркуриев цвят на юпитерова почва, един своего рода "аристократичен елит" на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун.
Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на
младия
матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава.
Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси.
към текста >>
Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на
младия
дворянин шлем и меч?
Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър.
Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на
младия
дворянин шлем и меч?
" Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери.
към текста >>
57.
СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Едни приемат, че
младият
организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр.
в 19° Овен. в тоя случай съвпадът би бил хармоничен или дисхармоничен в зависимост от характера на планетата, която би го създала. Това са тънкости, които с течение на времето ще трябва да се вземат под внимание. * За да обясним действието на аспектите, трябва да споменем за един от основните астрологични принципи, именно, че планетните радиации и в частност комбинираните радиации на планетите свързани с аспект, оставят своя отпечатък върху новородения. Опити за обяснение има повече от един.
Едни приемат, че
младият
организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр.
– е особено чувствителен към новите условия. Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни.
към текста >>
Поради тая чувствителност на
младия
организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот.
Това са тънкости, които с течение на времето ще трябва да се вземат под внимание. * За да обясним действието на аспектите, трябва да споменем за един от основните астрологични принципи, именно, че планетните радиации и в частност комбинираните радиации на планетите свързани с аспект, оставят своя отпечатък върху новородения. Опити за обяснение има повече от един. Едни приемат, че младият организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр. – е особено чувствителен към новите условия.
Поради тая чувствителност на
младия
организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот.
Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.
към текста >>
Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху
младия
организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура.
Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.
Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху
младия
организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура.
Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления – космични и земни – биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина.
към текста >>
58.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Действието се развива в дома на един
млад
офицер – поручик.
СФЕРА НА ВЕНЕРА Ще ви представя една малка сцена из живота.
Действието се развива в дома на един
млад
офицер – поручик.
Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия. Във всяко негово движение личи мускулна сила. Целият му външен вид показва характерните белези на марсианеца. Това проличава и от гласа му – силен и гръмлив – от резките, отривисти и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му. – Лъскай, лъскай, да светнат като джам.
към текста >>
Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от свежест и
младост
.
– Ами токът на десния ботуш на мен ли оставяш да го лъсна, гневно крясва поручикът, понечил да замахне с ръка към вестовоя. Но тъкмо в тоя миг електрическият звънец издрънква. Вестовоят, възползуван от това, бързо се измъква из под дигнатата ръка на поручика и отива да провери, кой звъни. – Госпожица X. иска да ви види.
Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от свежест и
младост
.
Поручикът, изненадан на първо време от ненадейното идване на девойката, но облъхнат скаш от пролетен ветрец, тутакси отпуска смръщени вежди, погледът му, гневен дотогава, омеква, очите излеко се усмихват, навъсеното му лице се отпуща и се озарява от усмивка. Госпожицата се приближава към него да се ръкува. Той удря ток о ток и отсича рязко един мъжествен поклон – чисто по марсовски! – Бихте ли желали да ме придружите на кино? Дадохте ми обещание.
към текста >>
59.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се
подмладявате
и ще остарявате.
Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов.
Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се
подмладявате
и ще остарявате.
И като дойдете до любовта, тогава няма вече остаряване. Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има. Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения. Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията. Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш.
към текста >>
60.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Младите
княгини, възпитани и обучени от най-видните учители на времето, излизаха вече от тяхната опека, блестящи с хубост и знания.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА Буча Бехар В разкошния дворец на един от видните царе на далечния изток, Неру-Ра, преди хиляди години се даваше голямо празненство в чест на един принц, който беше благоволи. да посети страната на Неру-Ра. Това се случи тъкмо в деня, когато неговите дъщери празнуваха своето пълнолетие.
Младите
княгини, възпитани и обучени от най-видните учители на времето, излизаха вече от тяхната опека, блестящи с хубост и знания.
Едната се казваше Дуна-Фу, а другата – Меру-Ир. Те бяха родени и кърмени от една майка, но голяма и дълбока беше разликата между тях. Под различни звезди бяха родени, различна съдба им беше отредена. Едната, Дуна-Фу, беше с пълни очи. черни като смола, тъмно кестенява коса, блестяща като полиран кедър; със свежо, като майска роза лице, цъфнала в ранно утро; висока и стройна като палма, тя беше въплътена красота, рядка и могъща през онова време.
към текста >>
Срещата на
младия
принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време.
Затова и приемът от страна на народа и двореца беше тържествен. Присъствието на царското семейство на празненството беше най-голямата почит, отдадена на високата царска личност. Защо беше дошъл принцът? Истинската причина никой не знаеше. Би трябвало да се напише със златни слова, за да си спомнят народите този миг в историята на човешкото възлизане.
Срещата на
младия
принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време.
Принцът Сатия-Ра, след петдневно престояване в двореца на Неру-Ра, се готвеше да отпътува обратно за своята страна. Тържеството се свърши. Музикантите прибраха своите инструменти. Дворецът утихваше и вземаше своя всекидневен вид. И какво се случи?
към текста >>
И двете се бяха влюбили дълбоко и безнадеждно в
младия
принц.
Дворецът утихваше и вземаше своя всекидневен вид. И какво се случи? Прозираше ли нещо Неру-Ра? Щастие или нещастие се надвисваше над неговата страна? Нещо, което ставаше по целия свят с всички, които имаха годините на неговите дъщери.
И двете се бяха влюбили дълбоко и безнадеждно в
младия
принц.
Знаеше ли той за това, което става в техните сърца? А може би, и за това беше дошъл тъкмо тогава. Знаеха само ония, които го бяха пратили и които се грижеха за световния ред. Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското отделение на царския дворец, две млади и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц. А тоя, който беше смутил младите сърца, си отиваше мълчалив и спотаен като сфинкс.
към текста >>
Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското отделение на царския дворец, две
млади
и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц.
Нещо, което ставаше по целия свят с всички, които имаха годините на неговите дъщери. И двете се бяха влюбили дълбоко и безнадеждно в младия принц. Знаеше ли той за това, което става в техните сърца? А може би, и за това беше дошъл тъкмо тогава. Знаеха само ония, които го бяха пратили и които се грижеха за световния ред.
Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското отделение на царския дворец, две
млади
и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц.
А тоя, който беше смутил младите сърца, си отиваше мълчалив и спотаен като сфинкс. И сега. в ранното утро на своя живот, те стояха вече дълбоко наранени от това, което хората наричаха любов. Какво им остави той в замяна на това, което те за винаги му бяха отдали? На Дуна-Фу той беше подарил своя образ, великолепно изваян и украсен с блестящи камъни, а на Меру-Ир – свитък, чиито страници, живи и трептящи, горяха нейните пръсти, които не смееха да ги разлистят.
към текста >>
А тоя, който беше смутил
младите
сърца, си отиваше мълчалив и спотаен като сфинкс.
И двете се бяха влюбили дълбоко и безнадеждно в младия принц. Знаеше ли той за това, което става в техните сърца? А може би, и за това беше дошъл тъкмо тогава. Знаеха само ония, които го бяха пратили и които се грижеха за световния ред. Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското отделение на царския дворец, две млади и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц.
А тоя, който беше смутил
младите
сърца, си отиваше мълчалив и спотаен като сфинкс.
И сега. в ранното утро на своя живот, те стояха вече дълбоко наранени от това, което хората наричаха любов. Какво им остави той в замяна на това, което те за винаги му бяха отдали? На Дуна-Фу той беше подарил своя образ, великолепно изваян и украсен с блестящи камъни, а на Меру-Ир – свитък, чиито страници, живи и трептящи, горяха нейните пръсти, които не смееха да ги разлистят. Защо Сатия-Ра беше направил тоя избор?
към текста >>
Тая, която ще остане властна над времето, безсмъртна в своята хубост и
младост
; тая, която ще познае неговата душа и ще се слее с неговия дух, за нея той ще се върне някога, за да сключи велик съюз.
Принцът не беше избрал нито Дуна-Фу, нито Меру-Ир. Никой в двореца не разбра, че принцът не беше изпратен да си избере другарка на сърцето си. Друга е била неговата мисия. И той я изпълни с достойнство на царски син. Той можа да остави онова, което трябваше да се впише в световната история, за да се върне след хилядолетия и да поеме в ръцете си сърцето на Дуна-Фу или на Меру Ир.
Тая, която ще остане властна над времето, безсмъртна в своята хубост и
младост
; тая, която ще познае неговата душа и ще се слее с неговия дух, за нея той ще се върне някога, за да сключи велик съюз.
Когато бащата ги попита, какво им е оставил принцът, те отговориха: – На мен остави своя образ. – На мен свитък книга. – Защо такъв избор? – Не знаем. Въпросът замря в безкрайността на времето.
към текста >>
Но дали Меру-Ир е
млада
и хубава по душа и тяло?
Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите. Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост.
Но дали Меру-Ир е
млада
и хубава по душа и тяло?
За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята младост и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра. Те са уверени, че Сатия-Ра ще сключи велик съюз с Меру-Ир. А Дуна-Фу може да чака векове още. Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
към текста >>
За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята
младост
и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра.
Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло?
За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята
младост
и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра.
Те са уверени, че Сатия-Ра ще сключи велик съюз с Меру-Ир. А Дуна-Фу може да чака векове още. Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
към текста >>
61.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в
младежкия
ù жар могъщий дух видели, в сърдечната молитва дочули нейний зов.
По светлите пътеки горе се отива, далеч от грижите суетни на света, и там небето отвътре ни открива една безкрайна, светла и вечна красота. *** СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива, светло примирена затихва във гърдите, зад воала леко лицето си разкрива и аз я гледам кротко, смирено във очите. Защо е тази болка и ревност и тъга? Виж хиляди звезди обкичиха небето. Усмивката им тиха чувствуваш ти сега и техний светъл трепет прелива ти в сърцето.
Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в
младежкия
ù жар могъщий дух видели, в сърдечната молитва дочули нейний зов.
Тъй светло примирен, притварям си очите. Редят се тихи думи безмълвно в тишината. Трепти във мене нещо, трептят навън звездите и сипят светъл зрак над всичко на земята. НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее. През нейната тъга минавам с лекота.
към текста >>
62.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Днес се работи твърде много за просветата, за възпитанието и специално за националното възпитание на
младежта
, на народа.
Културите и епохите са дело на общностите. С много човешки труд и усилия е създадено всичко, което ние наричаме днес цивилизация. И в един нерадостен миг всичко изчезне, обърне се на пепел! Това създава личният и обществен егоизъм. Има и светли прояви: днес имаме голямо творчество в хуманитарно отношение - грижи за бедните, за болните, за недъгавите.
Днес се работи твърде много за просветата, за възпитанието и специално за националното възпитание на
младежта
, на народа.
И разбира се, това дава отлични резултати! От младежите излизат добри спортисти, великолепни бойци но хора, които да зачитат живота на другите, хора с човешки сърца, такива рядко се срещат. Все във връзка с културното и стопанско издигане на човешките общности - силно изразени в модерно време в отделните народи, уреждат се днес големи национални и международни изложби. При днешните превозни средства организирането на подобни международни изложби, олимпиади и пр. е нещо сравнително лесно.
към текста >>
От
младежите
излизат добри спортисти, великолепни бойци но хора, които да зачитат живота на другите, хора с човешки сърца, такива рядко се срещат.
И в един нерадостен миг всичко изчезне, обърне се на пепел! Това създава личният и обществен егоизъм. Има и светли прояви: днес имаме голямо творчество в хуманитарно отношение - грижи за бедните, за болните, за недъгавите. Днес се работи твърде много за просветата, за възпитанието и специално за националното възпитание на младежта, на народа. И разбира се, това дава отлични резултати!
От
младежите
излизат добри спортисти, великолепни бойци но хора, които да зачитат живота на другите, хора с човешки сърца, такива рядко се срещат.
Все във връзка с културното и стопанско издигане на човешките общности - силно изразени в модерно време в отделните народи, уреждат се днес големи национални и международни изложби. При днешните превозни средства организирането на подобни международни изложби, олимпиади и пр. е нещо сравнително лесно. Вие ще си спомните колко милиона хора от всички страни бяха отишли да посетят олимпиадата през 1936 година в Берлин. И колко много повече милиона посетиха Парижкото международно изложение през 1937 година.
към текста >>
63.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
На
младини
са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност.
Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб.
На
младини
са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност.
Трябва най-сетне да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре подпомогнат, се делимфатизира и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите вам люде от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност". Г.
към текста >>
64.
ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Georg Nordmann ПОЕМИ ЗА ЕДНО СЪРЦЕ БИСЕРЪТ Когато сме
млади
, богати и силни, ние препускаме безгрижно с конете по широките друмища и раздаваме щедро бисерите на своето богатство.
Georg Nordmann ПОЕМИ ЗА ЕДНО СЪРЦЕ БИСЕРЪТ Когато сме
млади
, богати и силни, ние препускаме безгрижно с конете по широките друмища и раздаваме щедро бисерите на своето богатство.
Когато сме млади и безгрижни, ние изпяваме песните на сърцето си пред очите на своята любима. Като запратени стрели изминаваме своя път, и животът ни отлита като утринните часове, когато малките облачета се къпят в радостта на изгряващия ден. Отлитат дните, отлитат бисерите на душата ни, отлитат изпетите песни. Какво ще подарим на Великата Обич, когато тя ще ни подири с тихите си стъпки? Нито едно бисерче не ни е останало за тоя час.
към текста >>
Когато сме
млади
и безгрижни, ние изпяваме песните на сърцето си пред очите на своята любима.
Georg Nordmann ПОЕМИ ЗА ЕДНО СЪРЦЕ БИСЕРЪТ Когато сме млади, богати и силни, ние препускаме безгрижно с конете по широките друмища и раздаваме щедро бисерите на своето богатство.
Когато сме
млади
и безгрижни, ние изпяваме песните на сърцето си пред очите на своята любима.
Като запратени стрели изминаваме своя път, и животът ни отлита като утринните часове, когато малките облачета се къпят в радостта на изгряващия ден. Отлитат дните, отлитат бисерите на душата ни, отлитат изпетите песни. Какво ще подарим на Великата Обич, когато тя ще ни подири с тихите си стъпки? Нито едно бисерче не ни е останало за тоя час. Нито една песен за това безмълвно тържество!
към текста >>
65.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Наистина, болестта на
младата
царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца.
Буча Бехар ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ - БЕН - АБУ В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна. По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува.
Наистина, болестта на
младата
царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца.
Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща?
към текста >>
Болестта разяждаше бавно, но сигурно
младото
тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо.
Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно.
Болестта разяждаше бавно, но сигурно
младото
тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо.
Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира. Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго. Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа.
към текста >>
Тогава и
млади
, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на
младата
царкиня Елмира.
Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща.
Тогава и
млади
, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на
младата
царкиня Елмира.
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго. Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба.
към текста >>
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един
млад
, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира.
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един
млад
, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше.
към текста >>
За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара
младата
царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец.
Той слушаше още последните му думи, и всяка една от тях звучеше като жив тон; отронваха се като дивна песен. Имаха цената на скъпоценни бисери, изливаха се като благодатен дъжд, като тих ветрец, като слънчев лъч. Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното посвещение, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи. Върви, през мен ще минеш ти. Аз ще бъда с теб!
За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара
младата
царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец.
И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно. Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу. Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи.
към текста >>
Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и
млад
човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици.
Аз ще бъда с теб! За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно. Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу.
Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и
млад
човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици.
Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло.
към текста >>
Боже мой, само това - любовта на нейното
младо
сърце, след което той ще си отпътува за своята страна.
Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна. А той искаше само това.
Боже мой, само това - любовта на нейното
младо
сърце, след което той ще си отпътува за своята страна.
Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце! Така в своята безнадеждност и отчаяние той остана край нейния дворец с някаква специална надежда в дълбочината на своята душа. Всяка сутрин той пръв узнаваше за хода на нейната болест. И ето през една свежа пролетна сутрин, царският пратеник съобщаваше с указ желанието на младата царкиня. Тя обещава да обикне тоя, който можел да я излекува.
към текста >>
И ето през една свежа пролетна сутрин, царският пратеник съобщаваше с указ желанието на
младата
царкиня.
А той искаше само това. Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна. Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце! Така в своята безнадеждност и отчаяние той остана край нейния дворец с някаква специална надежда в дълбочината на своята душа. Всяка сутрин той пръв узнаваше за хода на нейната болест.
И ето през една свежа пролетна сутрин, царският пратеник съобщаваше с указ желанието на
младата
царкиня.
Тя обещава да обикне тоя, който можел да я излекува. Саваот-Бен-Абу пръв чу това. За миг небето и земята се промениха, и без да мисли, без да сети и разбере, какво става с него, той се втурна към царския дворец, където царската стража се мъчеше да спре неговото ранно и шумно нахълтване. — Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител.
към текста >>
Царят погледна бедния
младеж
, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи слънца.
— Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител. — Пуснете го! — Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря. Пуснете ме при нея.
Царят погледна бедния
младеж
, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи слънца.
И без да го разпита, той заповяда да го заведат при болната царкиня. Когато Саваот-Бен-Абу влезе в нейната стая, потънала в разкош, злато и коприна, царкинята обърна очи към него и той я видя, видя я добре и не повярва на очите си. Пред себе си той виждаше една жена, едно неузнаваемо човешко създание, поразено от най-страшната болест, каквато съществуваше на земята. Едвам сега той разбра, че царкинята беше болна от проказа; едвам сега той разбра безумието на своята постъпка, която можеше да му струва живота; едвам сега видя безумната мисъл да възвърне здравето на смъртно болната княгиня. Първото му желание беше да напусне царския дворец на часа и да се откаже от мисълта и желанието да я излекува.
към текста >>
Изпълнен с гореща вяра, готов да даде своята чиста и
млада
кръв за нея.
Пред себе си той виждаше една жена, едно неузнаваемо човешко създание, поразено от най-страшната болест, каквато съществуваше на земята. Едвам сега той разбра, че царкинята беше болна от проказа; едвам сега той разбра безумието на своята постъпка, която можеше да му струва живота; едвам сега видя безумната мисъл да възвърне здравето на смъртно болната княгиня. Първото му желание беше да напусне царския дворец на часа и да се откаже от мисълта и желанието да я излекува. И ето, преди да извърне глава, в същия този миг, той видя в простора шеметните върхове на любимите планини, усети свежия планински въздух, чийто животворни струи заляха неговите гърди. Той въздъхна леко, сърцето му заби радостно и той разбра, че сега или никога не ще разреши своята задача.
Изпълнен с гореща вяра, готов да даде своята чиста и
млада
кръв за нея.
той се приближи до тая, която безжизнено лежеше на богатото легло. Саваот-Бен-Абу в тоя миг беше забравил всичко, освен това, че тя трябваше да оздравее. Тогава той се наведе тихо и безшумно над нея и леко като ухание на пролетен зефир, Саваот-Бен-Абу целуна болната царкиня. И чудото стана. Царкинята Елмира, полуотвори очи и погледна тоя, който вливаше потоци жизнени сили в нейното изнурено тяло.
към текста >>
Тяхната топлина можеше да стопи всичкия лед по пътя на Саваот-Бен-Абу и в сърцето на една
млада
жена, дъщерята на Елмур, така както неговата целувка разтопи страшната ù болест.
Изчезваше за винаги. Учуден и смаян, царят я гледаше с безкрайна радост и удивление, не вярващ на очите си. Приближи се до нея, прегърна я, погледна я и ясно като слънчев ден, той видя в нейните очи толкова жизненост, колкото и скръб. Две сълзи се отрониха от тях. Те бяха горещи и едри.
Тяхната топлина можеше да стопи всичкия лед по пътя на Саваот-Бен-Абу и в сърцето на една
млада
жена, дъщерята на Елмур, така както неговата целувка разтопи страшната ù болест.
към текста >>
66.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ЗАКОН ЗА
ПОДМЛАДЯВАНЕ
Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно
млади
на земята.
ЗАКОН ЗА
ПОДМЛАДЯВАНЕ
Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно
млади
на земята.
Те търсят известни методи за подмладяване и елексира на вечната младост. На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и младостта. Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод.
към текста >>
Те търсят известни методи за
подмладяване
и елексира на вечната
младост
.
ЗАКОН ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно млади на земята.
Те търсят известни методи за
подмладяване
и елексира на вечната
младост
.
На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и младостта. Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал?
към текста >>
На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и
младостта
.
ЗАКОН ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно млади на земята. Те търсят известни методи за подмладяване и елексира на вечната младост.
На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и
младостта
.
Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът.
към текста >>
За природата
младият
е начало на нещата, старият - край.
ЗАКОН ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно млади на земята. Те търсят известни методи за подмладяване и елексира на вечната младост. На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и младостта. Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство.
За природата
младият
е начало на нещата, старият - край.
Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял? Старият трябва да мине през смъртта, за да се подмлади.
към текста >>
Младият
е цвят, старият - плод.
ЗАКОН ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно млади на земята. Те търсят известни методи за подмладяване и елексира на вечната младост. На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и младостта. Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край.
Младият
е цвят, старият - плод.
Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял? Старият трябва да мине през смъртта, за да се подмлади. Младият трябва да мине през процеса на узряването, за да остарее.
към текста >>
Старият трябва да мине през смъртта, за да се
подмлади
.
За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял?
Старият трябва да мине през смъртта, за да се
подмлади
.
Младият трябва да мине през процеса на узряването, за да остарее. Под стар човек на земята, природата подразбира човек, който живее в областта на самосъзнанието. Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите.
към текста >>
Младият
трябва да мине през процеса на узряването, за да остарее.
Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял? Старият трябва да мине през смъртта, за да се подмлади.
Младият
трябва да мине през процеса на узряването, за да остарее.
Под стар човек на земята, природата подразбира човек, който живее в областта на самосъзнанието. Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите. Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство.
към текста >>
Когато се говори за
подмладяване
, обикновено се подразбира да се
подмлади
човек, без да мине през процеса на смъртта.
Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство. Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения. А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие.
Когато се говори за
подмладяване
, обикновено се подразбира да се
подмлади
човек, без да мине през процеса на смъртта.
Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива.
към текста >>
По какъвто и път, обаче, да постигне човек
подмладяването
, то е една неоценима придобивка.
А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота?
По какъвто и път, обаче, да постигне човек
подмладяването
, то е една неоценима придобивка.
Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто.
към текста >>
Защото ако той успее да се
подмлади
дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия.
Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка.
Защото ако той успее да се
подмлади
дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия.
Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто. Злото - това е закон за остаряване.
към текста >>
Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за
подмладяване
- най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел.
В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия.
Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за
подмладяване
- най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел.
Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто. Злото - това е закон за остаряване. Който иска да бъде млад, да прави добро, който иска да бъде стар, да прави зло.
към текста >>
Ще посочим, обаче, един естествен път за
подмладяване
, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива.
Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел.
Ще посочим, обаче, един естествен път за
подмладяване
, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива.
Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто. Злото - това е закон за остаряване. Който иска да бъде млад, да прави добро, който иска да бъде стар, да прави зло. Злото, обаче, е за малцина.
към текста >>
Закон за
подмладяване
, това е Доброто.
По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички.
Закон за
подмладяване
, това е Доброто.
Злото - това е закон за остаряване. Който иска да бъде млад, да прави добро, който иска да бъде стар, да прави зло. Злото, обаче, е за малцина. То прави човека мъдър. Само който е минал през школата на злото е "стар".
към текста >>
Който иска да бъде
млад
, да прави добро, който иска да бъде стар, да прави зло.
Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто. Злото - това е закон за остаряване.
Който иска да бъде
млад
, да прави добро, който иска да бъде стар, да прави зло.
Злото, обаче, е за малцина. То прави човека мъдър. Само който е минал през школата на злото е "стар". Преди, обаче, да мине през школата на злото, той е минал през школата на доброто. Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото.
към текста >>
Доброто е закон на вечно
подмладяване
.
Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото. Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци. Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата. За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто.
Доброто е закон на вечно
подмладяване
.
Който иска да бъде млад, да следва неговия път. Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"!
към текста >>
Който иска да бъде
млад
, да следва неговия път.
Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци. Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата. За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто. Доброто е закон на вечно подмладяване.
Който иска да бъде
млад
, да следва неговия път.
Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни.
към текста >>
Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на
подмладяването
.
Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци. Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата. За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто. Доброто е закон на вечно подмладяване. Който иска да бъде млад, да следва неговия път.
Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на
подмладяването
.
Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло.
към текста >>
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно
подмладява
мислите, чувствата и волята на човека; която
подмладява
неговото тяло.
Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни.
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно
подмладява
мислите, чувствата и волята на човека; която
подмладява
неговото тяло.
Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството.
към текста >>
Друго едно правило в науката за
подмладяване
: Радвай се на всичко добро!
Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят. Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях. Всичко има в доброто!
Друго едно правило в науката за
подмладяване
: Радвай се на всичко добро!
Когато четеш един поет, радвай се на неговата поезия. Когато чуеш един музикант, радвай се на музиката му. Радвай се на творенията на художника, на трудовете на учения, на философа. Радвай се на инженера-строител, на работника, на земеделеца! Навсякъде, където се проявява живота, оценявай го и му се радвай.
към текста >>
И при всичката своя старост, тя е по-
млада
от нас.
Сториш ли това, ти ще остарееш. Всички хора, които са остарели, все са заместили природата в себе си. Остави я тя сама да работи! Тя е живяла, живяла - тя има необозрим живот зад себе си. Колко е стара природата!
И при всичката своя старост, тя е по-
млада
от нас.
За нея с право може да се каже, че е вечно млада в своите прояви. Винаги се учи от природата и ще почерпиш нещо ценно от нея. Природата никога не остарява, никога не губи своята сила, никога не се обезсърчава, любовта ù никога не се изменя. При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар.
към текста >>
За нея с право може да се каже, че е вечно
млада
в своите прояви.
Всички хора, които са остарели, все са заместили природата в себе си. Остави я тя сама да работи! Тя е живяла, живяла - тя има необозрим живот зад себе си. Колко е стара природата! И при всичката своя старост, тя е по-млада от нас.
За нея с право може да се каже, че е вечно
млада
в своите прояви.
Винаги се учи от природата и ще почерпиш нещо ценно от нея. Природата никога не остарява, никога не губи своята сила, никога не се обезсърчава, любовта ù никога не се изменя. При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар. Спомни си за Природата - тя е живяла безчет години и още не е остаряла.
към текста >>
Светът е създаден за
младите
.
Винаги се учи от природата и ще почерпиш нещо ценно от нея. Природата никога не остарява, никога не губи своята сила, никога не се обезсърчава, любовта ù никога не се изменя. При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар. Спомни си за Природата - тя е живяла безчет години и още не е остаряла.
Светът е създаден за
младите
.
Всичко в света, което се учи, е младо. Старият човек, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница. Той е съкровищница на божествените придобивки. Още едно съществено правило: Винаги имай благодарно сърце. Едно от чувствата, които поддържат процеса на подмладяването е благодарността.
към текста >>
Всичко в света, което се учи, е
младо
.
Природата никога не остарява, никога не губи своята сила, никога не се обезсърчава, любовта ù никога не се изменя. При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар. Спомни си за Природата - тя е живяла безчет години и още не е остаряла. Светът е създаден за младите.
Всичко в света, което се учи, е
младо
.
Старият човек, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница. Той е съкровищница на божествените придобивки. Още едно съществено правило: Винаги имай благодарно сърце. Едно от чувствата, които поддържат процеса на подмладяването е благодарността. И като страдаш.
към текста >>
Едно от чувствата, които поддържат процеса на
подмладяването
е благодарността.
Светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старият човек, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница. Той е съкровищница на божествените придобивки. Още едно съществено правило: Винаги имай благодарно сърце.
Едно от чувствата, които поддържат процеса на
подмладяването
е благодарността.
И като страдаш. да благодариш,. че природата те е удостоила със своето внимание. Страданията са ония майсторски удари, които ваятелският млат на природата нанася с тънко разбиране върху нас. Тя иска да извая нещо съвършено от всеки човек.
към текста >>
Така ти ще поддържаш вечно активен вътрешния процес на
подмладяване
.
Тя обича прилежните ученици и на тях помага. Ти трябва всеки миг да ù благодариш за онова, което тя ти дава и което никой друг не може да ти даде. И тъй, за всяка придобивка, колкото и малка да е тя, благодари. Красива черта в човека е да умее да благодари за малкото. Благодарността ти да минава всеки ден през хиляди форми.
Така ти ще поддържаш вечно активен вътрешния процес на
подмладяване
.
* * *
към текста >>
67.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Човек ще се
подмлади
и обнови.
Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес.
Човек ще се
подмлади
и обнови.
На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост.
към текста >>
68.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тя
подмладява
.
– Новото, което приближава, е Любовта. Тя е извор непрестанен, от който всички добродетели извират. Чрез нея можем да добием знанието и свободата, но понеже не сме разбрали любовта, ние мислим да добиваме знанието по нашему, и затова го изгубваме. И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби.
Тя
подмладява
.
Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота. Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал.
към текста >>
Любов, която не
подмладява
, не е пълна.
Тя е извор непрестанен, от който всички добродетели извират. Чрез нея можем да добием знанието и свободата, но понеже не сме разбрали любовта, ние мислим да добиваме знанието по нашему, и затова го изгубваме. И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява.
Любов, която не
подмладява
, не е пълна.
Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота. Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта.
към текста >>
69.
ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Кажи, ти реч излязла из устата на светлия, красивия
младеж
, Живот наречен, влюбен в красотата, с един нестихващ, жив копнеж.
Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена. Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее. Един и същ в зефира, който гали, във вятъра и в бурята ревяща, Един и същ, над всичко Ти простираш Ръката си любяща. БЛАГОУХАНИЕ Благоухание, излитнало навънка, из чашката на малкия цветец, разнесено широко над земята от тихия и нежния ветрец. Благоухание, лъх пролетен и милващ, ти жива реч на чудния живот, любовен смях на цветето невинно, на сладкия, узрял и сочен плод.
Кажи, ти реч излязла из устата на светлия, красивия
младеж
, Живот наречен, влюбен в красотата, с един нестихващ, жив копнеж.
Кажи, под чий замах си тъй замайващ и все пак чист, неуловим? Под чий замах си вечно буден, и вечно ласкав и любим? В чий зов се вслушваш ти покорно, та свойта обич ти едва пошепнал никому, отлиташ далече в мир и тишина? Чий зов ти слушаш непрестанно и следваш нежния ветрец, от първий път, кога се раждаш във чашката на малкия цетец? Чий зов, кажи, о лъх божествен, дълбоко вдъхнат от гръдта, стаил се в зимата, отново възкръснал в пролетта?
към текста >>
70.
ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Днес човечеството е още в
младенческия
си период.
Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята. Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго закономерно последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?
Днес човечеството е още в
младенческия
си период.
То е развило едвам най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух. Това е въпрос само на време. Винаги се вливат нови и нови сили в културата.
към текста >>
Това показва, че той е жизнеспособен, че има
младенчески
сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход.
Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били на чело на културния ход на човечеството и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество. И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и но-вите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи.
Това показва, че той е жизнеспособен, че има
младенчески
сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход.
И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес?
към текста >>
71.
НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В божествения живот хората постоянно се
подмладяват
.
– Какво е въздействието на доброто и злото? – Злото носи своето разлагане в себе си. Хората мислят, че могат да правят, каквото си искат. А пък те не знаят, че с всяка лоша постъпка те се ограничават. Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава.
В божествения живот хората постоянно се
подмладяват
.
А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват. Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко. Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото! От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието?
към текста >>
Това, което постоянно
подмладява
, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко.
Хората мислят, че могат да правят, каквото си искат. А пък те не знаят, че с всяка лоша постъпка те се ограничават. Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава. В божествения живот хората постоянно се подмладяват. А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват.
Това, което постоянно
подмладява
, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко.
Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото! От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил.
към текста >>
Когато ти постоянно се
подмладяваш
, ти си в Божественото!
А пък те не знаят, че с всяка лоша постъпка те се ограничават. Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава. В божествения живот хората постоянно се подмладяват. А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват. Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко.
Когато ти постоянно се
подмладяваш
, ти си в Божественото!
От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил. Страданието е метод за растене.
към текста >>
72.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Буча Бехар В СТРАНАТА НА МЕНЗИТЕ Когато най-
младият
син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите деди, ще отидеш в царството на мензите!
Буча Бехар В СТРАНАТА НА МЕНЗИТЕ Когато най-
младият
син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите деди, ще отидеш в царството на мензите!
Там ти ще станеш прост овчар и с пот на челото си, ще изкараш своята прехрана! Малкият, десетгодишен Ир изслуша внимателно баща си, сложи малката си ръка върху своето туптящо сърце и, с тих но твърд глас, отговори: – Да бъде според твоята воля, татко! Благослови ме и аз ще отида да се приготвя за дългия път. – Върви! – каза царят и изви лицето си настрани, за да скрие сълзите, които думите на детето извикаха у него.
към текста >>
На другия ден
младият
принц беше готов за път.
– Върви! – каза царят и изви лицето си настрани, за да скрие сълзите, които думите на детето извикаха у него. – Бог да те благослови и Неговата десница да бъде над теб! – завърши той и изпрати момчето Мъдреците които бяха повикани, когато се роди Ир бяха казали: "Необикновено е това дете, странна и пречудна е неговата съдба, светла страница ще впише в историята на човешкия живот. Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов.
На другия ден
младият
принц беше готов за път.
На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили! Не забравяй, че ти отиваш за една велика цел!
към текста >>
Бен Ир видя в далечината една свита от богати конници и между тях една
млада
жена на бял кон.
Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти небеса. Беше дивна пролът. Бен Ир пасеше стадото си. Царуваше чудна тишина. И ето, изведнъж, мълчанието и покоят на планината се наруши от конски тропот.
Бен Ир видя в далечината една свита от богати конници и между тях една
млада
жена на бял кон.
Те идеха към него и търсеха удобно място за почивка. Бен Ир подкара овцете към другата страна на планинската поляна, където бяха вече спрели и слизаха от конете си. Стадото се пръсна по рида. Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него. Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си.
към текста >>
Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога
младата
жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него.
И ето, изведнъж, мълчанието и покоят на планината се наруши от конски тропот. Бен Ир видя в далечината една свита от богати конници и между тях една млада жена на бял кон. Те идеха към него и търсеха удобно място за почивка. Бен Ир подкара овцете към другата страна на планинската поляна, където бяха вече спрели и слизаха от конете си. Стадото се пръсна по рида.
Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога
младата
жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него.
Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си. Скоро тя се приближи до младия овчар. Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана. Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи. Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това?
към текста >>
Скоро тя се приближи до
младия
овчар.
Те идеха към него и търсеха удобно място за почивка. Бен Ир подкара овцете към другата страна на планинската поляна, където бяха вече спрели и слизаха от конете си. Стадото се пръсна по рида. Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него. Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си.
Скоро тя се приближи до
младия
овчар.
Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана. Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи. Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това? Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста.
към текста >>
Тя беше
млада
, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това?
Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него. Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си. Скоро тя се приближи до младия овчар. Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана. Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи.
Тя беше
млада
, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това?
Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи.
към текста >>
И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше
млад
и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди.
И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана.
И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше
млад
и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди.
Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство.
към текста >>
Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше
млад
човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство.
И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел.
Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше
млад
човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство.
От неговите очи се струяха светлини. Бен Ир изпитваше неземна наслада и мир. Младата царкиня разказа всичко на своя баща. Царят на мензите беше мъдрец. Той знаеше за тоя час.
към текста >>
Младата
царкиня разказа всичко на своя баща.
Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство. От неговите очи се струяха светлини. Бен Ир изпитваше неземна наслада и мир.
Младата
царкиня разказа всичко на своя баща.
Царят на мензите беше мъдрец. Той знаеше за тоя час. И сега, той сети красотата на тоя свещен миг и прочете светлите слова, които Бен Ир вписа в книгата на живота. Бен Ир разказа своята история. Царят на мензите не искаше да изпрати Бен Ир в своята родина.
към текста >>
Светът трябваше да познае любовта, която спаси
младата
царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа.
На земята беше станал един велик съюз. Никоя земна и небесна сила не можеше да го разруши. Бен Ир трябваше да остане при царкинята. В тяхното лице, двете царства требваше да образуват едно могъщо и велико царство. В тоя съюз светът трябваше да познае една велика истина - истината която побеждава всичко и е непобедима.
Светът трябваше да познае любовта, която спаси
младата
царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа.
По пътя на човешкото възземане имаше една светла и блестяща диря, по нея залутаните деца на света можеха вече да тръгнат, за да намерят правите пътеки. Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
към текста >>
73.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират
млади
.
Но ако симпатичните нерви са. изрязани предварително, това явление не настъпва. Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви. Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести. Грижите засягат дълбоко здравето.
Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират
млади
.
Старите клиници (лекари) дори смятат, че продължителните скърби, постоянното безпокойство, подготвят развитието на рака. Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове. Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата. През време на една бомбардировка се появил кожен обрив - копривна треска - на друга жена. След експлодирането на всяка бомба, обривът се увеличавал и ставал още по червен.
към текста >>
74.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Изведнъж той видял, как от една странична улица изскочили двама
младежи
и стреляли срещу принца.
Сънувал, че става рано сутринта и върху масата, между другата кореспонденция, намерил един голям траурен плик с герба на престолонаследника. Отворил плика и извадил един лист, върху който била нарисувана широка улица. На задното седалище на един автомобил ясно личели наследникът на престола, неговата съпруга и, срещу тях, един генерал. До шофьора седял един офицер. От двете страни на улицата многобройна тълпа.
Изведнъж той видял, как от една странична улица изскочили двама
младежи
и стреляли срещу принца.
В писмото било писано следното: "Драги д-р Ланий, с настоящето Ви съобщаваме, че днес в Сараево, заедно с жена си, ще стана жертва на политически атентат. Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал.
към текста >>
75.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно
младия
живот.
Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата. Трябва да се знаят великите закони, по които се развиват както отделният индивид, тъй и цели общества, народи, култури или раси. Можем даже да прокараме известна аналогия между процесите в разните природни царства. Напр. когато листата пожълтеят и окапят, някой може да помисли, че всичко е свършено. Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните.
И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно
младия
живот.
Когато ледът скове реките и езерата, като че ли всичко е свършено, като че ли те са осъдени за този скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях. Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено. След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота.
към текста >>
76.
Идеали на младежта
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна
младост
.
Georg Nordmann ВЕЧНИЯТ ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя. Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света.
Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна
младост
.
По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота!
към текста >>
Каква бурна
младост
!
Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето.
Каква бурна
младост
!
С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини.
към текста >>
77.
Натискът при писане – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ИДЕАЛИ НА
МЛАДЕЖТА
П. Г.
ИДЕАЛИ НА
МЛАДЕЖТА
П. Г.
Пампоров Що е човек? Човек е любящо, мислещо и творческо същество, жив слънчев лъч, разумна душа, който се изявява чрез ума, като светлина, чрез сърцето като топлина, чрез волята като сила. Следователно, човек е същество, което мисли със своя ум, люби със своето сърце и твори със своята душа. Основни стремежи. От памтивека, от като човек е започнал да се съзнава като човек, в него се проявяват три основни стремежи: стремежът към знание и светлина, стремежът към любов и топлина и стремежът към свобода и сила.
към текста >>
Идеали на
младежта
.
Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството.
Идеали на
младежта
.
Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето. Младежта не може да живее без идеали. Но идеалът само тогава е идеал, когато свети като звезда на небето и осветява пътя на човека. Идеалът ни открива пътя към светло бъдеще.
към текста >>
Младежта
е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите.
Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта.
Младежта
е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите.
Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето. Младежта не може да живее без идеали. Но идеалът само тогава е идеал, когато свети като звезда на небето и осветява пътя на човека. Идеалът ни открива пътя към светло бъдеще. Идеал за индивидуалния живот.
към текста >>
Младежта
не може да живее без идеали.
Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта. Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето.
Младежта
не може да живее без идеали.
Но идеалът само тогава е идеал, когато свети като звезда на небето и осветява пътя на човека. Идеалът ни открива пътя към светло бъдеще. Идеал за индивидуалния живот. Хор не може да имаме, ако нямаме подготвени певци и оркестър - ако нямаме подготвени музиканти. Също така и истинско общество не може да съществува, ако няма добре оформени индивиди.
към текста >>
Сърце чисто като кристал, любвеобилно като планински извор, което непрестанно да тупти с благородни чувства и да блика с любов, ум светъл като слънцето, което непрекъснато да грее и разнася светлина и топлина, воля твърда като диамант, за да твори всеки миг доброто, разумното, великото душа широка като вселената, за да обгърне в любовта си всичко - ето това е великият идеал за
младежта
.
Също така и истинско общество не може да съществува, ако няма добре оформени индивиди. Преди всичко са нужни човеци, люде. т.е. същества, с мислещ ум, с любящо сърце, с творческа воля. Чисто сърце, светъл ум, диамантена воля! Това е идеалът в индивидуалния живот.
Сърце чисто като кристал, любвеобилно като планински извор, което непрестанно да тупти с благородни чувства и да блика с любов, ум светъл като слънцето, което непрекъснато да грее и разнася светлина и топлина, воля твърда като диамант, за да твори всеки миг доброто, разумното, великото душа широка като вселената, за да обгърне в любовта си всичко - ето това е великият идеал за
младежта
.
Да бъдем истински човеци преди всичко и синове Божии. „Бъдете съвършени като вашият Отец." Идеал за обществения и международния живот е Царството Божие, т.е. Царството на Любовта, светлината и свободата изразено практически във всемирното братство, правдата и хармонията между всички люде и народи с пробудено съзнание, благородно сърце и широка душа. „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи."
към текста >>
78.
Стихове – Д. Антонова и О. Славчева
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Сега да се
подмладите
всички!
Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност!
Сега да се
подмладите
всички!
към текста >>
79.
Du Maitre: La loi du rajeunissement
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
„Зора" ТРАГЕДИЯТА НА
МЛАДИТЕ
Под горното заглавие седмичникът "Литературен глас" пише уводна статия, в която се казва: Много години минаха от след освободителната и предвоенната епохи.
Според неговото мнение, всичко показвало, че климатическите условия се пременяли с тенденция към затопляне и стопяване на глетчерите. През последните години глетчерите в Източна Гренландия постоянно се топели. Освен това, последната мека зима причинила грамадни щети всред животинското царство на Източна Гренландия. До скоро там имало снежни птици, леминги, зайци и мошусови биволи. През последната зима, обаче, всички загинали.
„Зора" ТРАГЕДИЯТА НА
МЛАДИТЕ
Под горното заглавие седмичникът "Литературен глас" пише уводна статия, в която се казва: Много години минаха от след освободителната и предвоенната епохи.
Много събития, които вълнуваха тогавашните хора, сега са само история, която се изучава в училищата. Много поколения се родиха през това време, преминаха по пътя си, оставиха нещо след себе си и изчезнаха в тъмнината на миналото. Времената на старите и благородни народни просветители, на скромните зидари на българската култура, сякаш никога вече няма да се повторят. В нашата съвременност примерите на пълното и всеотдайно служене на една идея стават все по-редки. За да се намерят такива примери, трябва да се търсят дълго и старателно и то в дъното на далечната провинция, в глухото усамотение на малките градчета и села, където има души, още запазени от страшната язва на кариеризма и комбинаторските похвати.
към текста >>
Болезнено и страшно е, когато човек си спомни, че някога в България е имало хора, които са разкисвали сърцата си в служба на народа и културата, че
младите
са ослепявали от денонощно четене и работене под светлината на лоените свещи, че е имало хора, които са презирали топлите и добре платени служби пред неплатената, но благородна служба между народа.
Много събития, които вълнуваха тогавашните хора, сега са само история, която се изучава в училищата. Много поколения се родиха през това време, преминаха по пътя си, оставиха нещо след себе си и изчезнаха в тъмнината на миналото. Времената на старите и благородни народни просветители, на скромните зидари на българската култура, сякаш никога вече няма да се повторят. В нашата съвременност примерите на пълното и всеотдайно служене на една идея стават все по-редки. За да се намерят такива примери, трябва да се търсят дълго и старателно и то в дъното на далечната провинция, в глухото усамотение на малките градчета и села, където има души, още запазени от страшната язва на кариеризма и комбинаторските похвати.
Болезнено и страшно е, когато човек си спомни, че някога в България е имало хора, които са разкисвали сърцата си в служба на народа и културата, че
младите
са ослепявали от денонощно четене и работене под светлината на лоените свещи, че е имало хора, които са презирали топлите и добре платени служби пред неплатената, но благородна служба между народа.
Страшно и болно е, когато пред тия големи и скромни сенки на миналото, някои от които още са между нас, изправим нашето младо поколение, това, което се роди в ужаса и в страданията на войните и следвоенните дни. Накъде върви то? Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос.
към текста >>
Страшно и болно е, когато пред тия големи и скромни сенки на миналото, някои от които още са между нас, изправим нашето
младо
поколение, това, което се роди в ужаса и в страданията на войните и следвоенните дни.
Много поколения се родиха през това време, преминаха по пътя си, оставиха нещо след себе си и изчезнаха в тъмнината на миналото. Времената на старите и благородни народни просветители, на скромните зидари на българската култура, сякаш никога вече няма да се повторят. В нашата съвременност примерите на пълното и всеотдайно служене на една идея стават все по-редки. За да се намерят такива примери, трябва да се търсят дълго и старателно и то в дъното на далечната провинция, в глухото усамотение на малките градчета и села, където има души, още запазени от страшната язва на кариеризма и комбинаторските похвати. Болезнено и страшно е, когато човек си спомни, че някога в България е имало хора, които са разкисвали сърцата си в служба на народа и културата, че младите са ослепявали от денонощно четене и работене под светлината на лоените свещи, че е имало хора, които са презирали топлите и добре платени служби пред неплатената, но благородна служба между народа.
Страшно и болно е, когато пред тия големи и скромни сенки на миналото, някои от които още са между нас, изправим нашето
младо
поколение, това, което се роди в ужаса и в страданията на войните и следвоенните дни.
Накъде върви то? Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади.
към текста >>
И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите
млади
.
Страшно и болно е, когато пред тия големи и скромни сенки на миналото, някои от които още са между нас, изправим нашето младо поколение, това, което се роди в ужаса и в страданията на войните и следвоенните дни. Накъде върви то? Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос.
И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите
млади
.
Вярно е, уви, че днешният млад човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване. Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това?
към текста >>
Вярно е, уви, че днешният
млад
човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване.
Накъде върви то? Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади.
Вярно е, уви, че днешният
млад
човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване.
Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това? Какво дадоха старите на тия.
към текста >>
Вярно е, че много от тия
млади
хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива.
Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади. Вярно е, уви, че днешният млад човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване.
Вярно е, че много от тия
млади
хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива.
Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това? Какво дадоха старите на тия. които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето?
към текста >>
Нека не обвиняваме
младите
за тяхната трагична безпътица, а потърсим грешките у тия, които ги водят и които са длъжни да им дадат път в живота".
Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това? Какво дадоха старите на тия. които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето?
Нека не обвиняваме
младите
за тяхната трагична безпътица, а потърсим грешките у тия, които ги водят и които са длъжни да им дадат път в живота".
Сега само поместваме тая статия без коментарии. В идната книжка ще разгледаме обстойно повдигнатия въпрос. * * * The great Brother. Ню Йорк, 1939. Le grand Frère.
към текста >>
80.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този
млад
, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж.
И Господ му рече: Стани и влез в града и ще ти се каже, що трябва да правиш." Сам Павел го разказва много по-живо в 22 гл. от същите Деяния, към която отпращаме читателя. Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация. Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос.
Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този
млад
, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж.
След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход.
към текста >>
Павел е бил не само
млад
, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет.
Павел е бил не само
млад
, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап.
към текста >>
И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с
младата
жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора.
Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения.
И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с
младата
жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора.
Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>
81.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
СЪВРЕМЕННАТА
МЛАДЕЖ
И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА Боян Боев Новото поколение винаги носи нещо ново, едно ново изявление на човешкия дух.
СЪВРЕМЕННАТА
МЛАДЕЖ
И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА Боян Боев Новото поколение винаги носи нещо ново, едно ново изявление на човешкия дух.
И затова децата не трябва да приличат на бащите, дедите и прадедите си. А това изпълва с ужас старите. Те казват: „Как така! Нашата младеж съвсем се е отклонила, излязла е от релсите на нашите пътища! Какво ще стане с народа?
към текста >>
Нашата
младеж
съвсем се е отклонила, излязла е от релсите на нашите пътища!
СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА Боян Боев Новото поколение винаги носи нещо ново, едно ново изявление на човешкия дух. И затова децата не трябва да приличат на бащите, дедите и прадедите си. А това изпълва с ужас старите. Те казват: „Как така!
Нашата
младеж
съвсем се е отклонила, излязла е от релсите на нашите пътища!
Какво ще стане с народа? " Не, няма защо да се плашим за бъдещето на едно общество, в което младежта тръгва по нови пътища. Защо именно тя тръгва по нови пътища? Защото в нея има един вътрешен усет за новото. У нея този усет е по-развит и по-безпогрешен.
към текста >>
" Не, няма защо да се плашим за бъдещето на едно общество, в което
младежта
тръгва по нови пътища.
И затова децата не трябва да приличат на бащите, дедите и прадедите си. А това изпълва с ужас старите. Те казват: „Как така! Нашата младеж съвсем се е отклонила, излязла е от релсите на нашите пътища! Какво ще стане с народа?
" Не, няма защо да се плашим за бъдещето на едно общество, в което
младежта
тръгва по нови пътища.
Защо именно тя тръгва по нови пътища? Защото в нея има един вътрешен усет за новото. У нея този усет е по-развит и по-безпогрешен. В химията има известно състояние, което се нарича „in status nascendi". Това е състояние, когато елементите са.
към текста >>
Това е именно положението на
младежта
.
У нея този усет е по-развит и по-безпогрешен. В химията има известно състояние, което се нарича „in status nascendi". Това е състояние, когато елементите са. свободни и са. най-възприемчиви към новите химически реакции.
Това е именно положението на
младежта
.
Тя има най-голяма възприемчивост, понеже е още чиста, не е още вкостенена в идеите, схващанията, методите на стария, обикновения живот. А тя живее необикновен живот, живот пълен с устрем и копнеж към нещо ново, свято и чисто! Но за да могат да се разберат силите, които работят в младежта и за да могат да се подпомогнат с нежен усет тия сили за тяхното оформяване и възрастване, трябва да се знае естеството на младежкия период въобще, трябва да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си. За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото.
към текста >>
Но за да могат да се разберат силите, които работят в
младежта
и за да могат да се подпомогнат с нежен усет тия сили за тяхното оформяване и възрастване, трябва да се знае естеството на
младежкия
период въобще, трябва да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си.
свободни и са. най-възприемчиви към новите химически реакции. Това е именно положението на младежта. Тя има най-голяма възприемчивост, понеже е още чиста, не е още вкостенена в идеите, схващанията, методите на стария, обикновения живот. А тя живее необикновен живот, живот пълен с устрем и копнеж към нещо ново, свято и чисто!
Но за да могат да се разберат силите, които работят в
младежта
и за да могат да се подпомогнат с нежен усет тия сили за тяхното оформяване и възрастване, трябва да се знае естеството на
младежкия
период въобще, трябва да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си.
За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото. Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде.
към текста >>
Днес известни кръгове изкуствено насаждат у
младежа
съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото.
А тя живее необикновен живот, живот пълен с устрем и копнеж към нещо ново, свято и чисто! Но за да могат да се разберат силите, които работят в младежта и за да могат да се подпомогнат с нежен усет тия сили за тяхното оформяване и възрастване, трябва да се знае естеството на младежкия период въобще, трябва да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си. За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото. Трябва да се разбере точно, какво е именно новото.
Днес известни кръгове изкуствено насаждат у
младежа
съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото.
Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде. Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото!
към текста >>
Консервативното течение го е страх от устрема на
младежкото
движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи.
За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото. Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде.
Консервативното течение го е страх от устрема на
младежкото
движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи.
И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат.
към текста >>
С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у
младежа
и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот.
Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде. Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света.
С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у
младежа
и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот.
Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха.
към текста >>
И по
младежта
можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции.
Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде. Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото!
И по
младежта
можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции.
Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления.
към текста >>
Ако
младежта
е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако
младежта
изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза.
И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат.
Ако
младежта
е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако
младежта
изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза.
В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие.
към текста >>
В статията „Трагедията на
младите
" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата
младеж
няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха.
С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза.
В статията „Трагедията на
младите
" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата
младеж
няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха.
От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще.
към текста >>
Днес навсякъде има
младежи
с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него.
Обаче, в последното се крие бъдещето, понеже то е по-жизнеспособно и е в хармония с посоката на развитието. Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби. Но понеже бяха с организация по-нагодена към условията на живота и главно защото бяха с по-развита нервна система, на тях принадлежеше бъдещето. И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето.
Днес навсякъде има
младежи
с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него.
Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното!
към текста >>
Когато се работи с
младежта
, не трябва да се извършва насилие върху свободата на
младежката
душа, но идеализмът, който естествено се заражда в
младежкия
период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани.
И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия.
Когато се работи с
младежта
, не трябва да се извършва насилие върху свободата на
младежката
душа, но идеализмът, който естествено се заражда в
младежкия
период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани.
за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
към текста >>
Колко е красиво, че човек през
младежкия
период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното!
Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота!
Колко е красиво, че човек през
младежкия
период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното!
Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света.
към текста >>
Понеже човек минава през един идеалистичен
младежки
период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството.
Понеже човек минава през един идеалистичен
младежки
период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път!
към текста >>
Идеалистичният порив в
младежката
душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период.
за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
Идеалистичният порив в
младежката
душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период.
Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения?
към текста >>
Няма
младеж
, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света.
Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период.
Няма
младеж
, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света.
Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му.
към текста >>
Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че
младежът
после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм.
И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм!
Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че
младежът
после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм.
Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото.
към текста >>
Казахме, че в
младежкия
период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път!
Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството. Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм.
Казахме, че в
младежкия
период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път!
Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото. За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма.
към текста >>
И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в
младежката
душа и да им се даде храна.
Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му.
И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в
младежката
душа и да им се даде храна.
Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото. За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието. После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях.
към текста >>
Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2]
Младежът
, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието.
Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото. За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие.
Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2]
Младежът
, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието.
После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях. Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили. От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им. После, в извънучилищните младежки организации трябва да се влее един нов дух, напр. в младежките туристически дружества, в младежките организации при земеделските задруги и пр.
към текста >>
После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у
младежа
да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях.
И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото. За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието.
После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у
младежа
да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях.
Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили. От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им. После, в извънучилищните младежки организации трябва да се влее един нов дух, напр. в младежките туристически дружества, в младежките организации при земеделските задруги и пр. Те трябва да се поставят в контакт с новите идеи и трябва да станат живи огнища, дейни разсадници за изграждането на новия човек – строител на новото общество.
към текста >>
После, в извънучилищните
младежки
организации трябва да се влее един нов дух, напр.
Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието. После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях. Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили. От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им.
После, в извънучилищните
младежки
организации трябва да се влее един нов дух, напр.
в младежките туристически дружества, в младежките организации при земеделските задруги и пр. Те трябва да се поставят в контакт с новите идеи и трябва да станат живи огнища, дейни разсадници за изграждането на новия човек – строител на новото общество. [1]Виж отдела „Вести" в сп. „Ж. Зърно", година XIII, кн. 9-10. [2]Виж в миналите годишнини на спис.
към текста >>
в
младежките
туристически дружества, в
младежките
организации при земеделските задруги и пр.
Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието. После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях. Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили. От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им. После, в извънучилищните младежки организации трябва да се влее един нов дух, напр.
в
младежките
туристически дружества, в
младежките
организации при земеделските задруги и пр.
Те трябва да се поставят в контакт с новите идеи и трябва да станат живи огнища, дейни разсадници за изграждането на новия човек – строител на новото общество. [1]Виж отдела „Вести" в сп. „Ж. Зърно", година XIII, кн. 9-10. [2]Виж в миналите годишнини на спис. „Житно зърно" статиите по окултна биология.
към текста >>
82.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Преди 15 години идва при мен един
млад
човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
– Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло.
Преди 15 години идва при мен един
млад
човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
– Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение.
към текста >>
И от тогава насетне този
млад
човек се заинтересува да изучава тия работи.
И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото. – Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята.
И от тогава насетне този
млад
човек се заинтересува да изучава тия работи.
Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално. Това е една опитност, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека? – Ще ви дам един пример: Един мой познат ми разправя: – Заспивам към обяд и виждам, че един мой приятел върви из улиците и идва към мене. Минава край кафене „Македония". Виждам го, как върви.
към текста >>
83.
СТИХОВЕ - S
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ОВЧАРЯТ И ТРЕСКАТА Един
млад
овчар, който се занимавал с тайноведство, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ОВЧАРЯТ И ТРЕСКАТА Един
млад
овчар, който се занимавал с тайноведство, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста.
Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри-трéски, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? – Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко силица от него, за да прекарам спокойно зимата. – Как ще направиш това? – Ще се навъртам около него, когато дои овцете.
към текста >>
84.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За да се предотврати това, нужно е по-голямо общение с природата, която е вечно
млада
, благодатна и богата.
за него едно растение е форма, съставена от клетки, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма. Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата. Така човек се лишава от ония вътрешни строителни сили в природата, той е откъснат от тях до известна степен. Това пък е друга причина за отслабването и изтощението на нервната система, понеже със своето отношение към природата човек туря препятствия за вливане в него на строителните ù енергии.
За да се предотврати това, нужно е по-голямо общение с природата, която е вечно
млада
, благодатна и богата.
Но тук думите „общение с природата” разбирам в по-широк смисъл, а не в обикновеното механическо общение. Когато човек съзнава великата разумност, която седи зад външните форми в природата, той вече може да влезе във вътрешно общение с разумната природа. Това е онова истинско общение, за което говоря. И тогава живата природа щедро дарява човека от изобилните богатства на неизчерпаемата си съкровищница. По този начин човек може да направи връзка с животворния магнетизъм и с по-висшите енергии в растенията, изворите, въздуха, светлината, планините и пр.
към текста >>
85.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За днешния свят любовта е обект на книгите и за
младежта
, без реална стойност за отношенията между хората.
Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес.
За днешния свят любовта е обект на книгите и за
младежта
, без реална стойност за отношенията между хората.
Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята.
към текста >>
86.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Още
млад
, той се проявява като композитор.
Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжок („Палеософско общество", чиито членове никога не са били повече от 20 души). И двамата умират – единият на 63, а другият на 67 години. Друг пример. Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г.
Още
млад
, той се проявява като композитор.
Ала преждевременната му смърт към края на 1913 год. го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст. В същия ден, 15 август 1875, се ражда в Лондон Самуел Колридж. Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите".
към текста >>
Още в ранни
младини
той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще.
Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г. Още млад, той се проявява като композитор. Ала преждевременната му смърт към края на 1913 год. го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст. В същия ден, 15 август 1875, се ражда в Лондон Самуел Колридж.
Още в ранни
младини
той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще.
Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите". Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай. На 12 януари 1893 год. се раждат в две диаметрално противоположни точки на Германия двама души, които коренно се различават по характер. Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия.
към текста >>
87.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Сега трябва да учи изкуството за
подмладяване
.
Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване.
Сега трябва да учи изкуството за
подмладяване
.
Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща.
към текста >>
88.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
* * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама
млади
момци се влюбили в една красива мома.
Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.
* * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама
млади
момци се влюбили в една красива мома.
От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата.
към текста >>
89.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Най-
младият
син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя.
По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна.
Най-
младият
син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя.
Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам.
към текста >>
90.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
КОГАТО БЯХ
МЛАДЕНЕЦ
... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното.
КОГАТО БЯХ
МЛАДЕНЕЦ
... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното.
Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към начините, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени. Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух.
към текста >>
За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях
младенец
, като
младенец
говорех, като
младенец
мъдрувах, като
младенец
размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е
младенческо
.
Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм!
За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях
младенец
, като
младенец
говорех, като
младенец
мъдрувах, като
младенец
размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е
младенческо
.
Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная както съм и познат."
към текста >>
91.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Животът ù на
младини
протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия.
Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си.
Животът ù на
младини
протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия.
Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия. Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната.
към текста >>
92.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Млада
трева покрива полянката.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ[1] Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят.
Млада
трева покрива полянката.
Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел.
към текста >>
Всички са
млади
, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел.
Всички са
млади
, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина!
към текста >>
Учителят каза: – Един
млад
момък имал неуспехи в живота си.
Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях.
Учителят каза: – Един
млад
момък имал неуспехи в живота си.
И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред.
към текста >>
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската
младост
.
Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас!
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската
младост
.
После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
към текста >>
93.
DU MAITRE - LE PAIX DESIRE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
„
Млад
и стар".
Изданието на Волтер показва, че библиотеката се издържа в изящна форма и подвързия. Всяка книга от тази библиотека изнася два свята – този, в който е живял прочутият автор, за когото се пише и светът, който представя неговата епоха. Наред с това даден е и ъгълът, през който поглежда писателят – също така прочут, – който ни изнася засегнатата личност и епохата му. От това гледище тази библиотека е особено ценна и за препоръчване. Д-р Е. К.
„
Млад
и стар".
Разкази от Олга Славчева, София, 1940 год. Стр. 90. Цена 20 лева. Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит.
към текста >>
94.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Поедно време двама
млади
, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника.
Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра.
Поедно време двама
млади
, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника.
Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
към текста >>
95.
СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската
младеж
– юноши и
млади
мъже, предимно храбри войни Рама.
Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви.
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската
младеж
– юноши и
млади
мъже, предимно храбри войни Рама.
Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи.
към текста >>
Млад
друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама.
Млад
друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи. Рама напуща своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия с крайна цел Индия.
към текста >>
96.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА
МЛАДЕЖ
Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА
МЛАДЕЖ
Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен.
Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая младеж. Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони.
към текста >>
Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая
младеж
.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен.
Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая
младеж
.
Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони. Запитах я, как е дошла до това разбиране.
към текста >>
От горните примери се вижда, че
младежът
през гимназиалния период преживява вътрешна криза.
Аз ù казах, че чувствам духовните основи на битието. Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно си пак останах с убеждението, че има духовни основи в битието, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много гимназисти от разни градове на страната.
От горните примери се вижда, че
младежът
през гимназиалния период преживява вътрешна криза.
Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение.
към текста >>
Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си
младежът
преживява особено трагични моменти.
Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение.
Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си
младежът
преживява особено трагични моменти.
Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина.
към текста >>
Те са от голяма ценност за формиране характера на
младежа
.
Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки ! " Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин! Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота!
Те са от голяма ценност за формиране характера на
младежа
.
Кой е изходът от това положение? Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от Бога, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него! " Едничкият изход е следният: Въвеждане в гимназиите на новите научни факти, на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието. Ако един верующ, който не владее окултните науки, влезе в разисквания с един материалист, последният ще победи, понеже верующият не може да отговори на доводите на материалиста; последният изхожда от фактите на естествените науки. Но ако един, който владее окултните науки, разисква с материалиста, първият ще приведе научни факти и изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се подават на материалистично обяснение.
към текста >>
А един основен принцип трябва да бъде следният: не трябва да се упражнява никакво насилие върху
младежката
душа.
Но ако един, който владее окултните науки, разисква с материалиста, първият ще приведе научни факти и изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се подават на материалистично обяснение. Защо гимназистът трябва да дойде до духовния мироглед по чисто научен път? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта у ученика. Тогава няма да бъде направено насилие върху него. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, а те по логически начин водят към духовния мироглед.
А един основен принцип трябва да бъде следният: не трябва да се упражнява никакво насилие върху
младежката
душа.
Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски.
към текста >>
Кои са причините за идеализма на
младежа
през този период?
Той е период предимно на физическо развитие. Вторият период е от 7 до 14 година. Той е период на развитието на характера, темперамента, съвестта, паметта и пр. Третият период е от 14 до 21 година. Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма.
Кои са причините за идеализма на
младежа
през този период?
Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното.
към текста >>
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова
младежът
през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2.
Третият период е от 14 до 21 година. Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1.
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова
младежът
през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2.
През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
към текста >>
Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у
младежа
през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и
младежът
да слезе до нивото на обикновеното.
Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото.
Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у
младежа
през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и
младежът
да слезе до нивото на обикновеното.
Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа.
към текста >>
Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на
младежката
душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват
младежката
душа.
Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното.
Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на
младежката
душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват
младежката
душа.
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили.
към текста >>
Младежът
през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си.
Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Младежът
през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си.
Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период.
към текста >>
И затова гледат да отклонят
младежа
от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на
младежкото
внимание и енергии към спорта.
През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
И затова гледат да отклонят
младежа
от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на
младежкото
внимание и енергии към спорта.
Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището.
към текста >>
Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на
младежката
душа.
Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта.
Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на
младежката
душа.
Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива.
към текста >>
Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна
младеж
, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива.
Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период.
Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна
младеж
, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива.
Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи.
към текста >>
Младежът
трябва да се постави в допир с новите идеи.
Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура.
Младежът
трябва да се постави в допир с новите идеи.
Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов дух в средните училища, от тях ще излизат идейни души, работници за новата култура, която иде!
към текста >>
97.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
По едно време дойде една от нестинарките – главната,
млада
жена, 33 годишна, женена, с шест деца.
Казват, че го построили със средства, които се получават от игрите. Отидох да видя монастирчето, защото пред него ставали игрите. Там имаше доста външни хора, дошли от различни места, градове и села на България, да видят игрите. Параклисчето е чисто, бяло измазано, отвън и вътре имаше болни, дошли тук да се лекуват. Здравите пък разглеждаха обстановката, дето щяха да стават игрите.
По едно време дойде една от нестинарките – главната,
млада
жена, 33 годишна, женена, с шест деца.
Като я видяха, всички я обиколиха и започнаха да я обсипват с въпроси: на колко години е, женена ли е, от колко време играе в огъня, с какво се храни, къде живее и т.н. На всички въпроси тя отговаряше просто, непринудено, без желание да преувеличава. На някои въпроси, запример, кога ще играе, казваше, че не може да отговори. Изглежда, че това не зависи от нея. – От колко години играеш?
към текста >>
Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и
младото
момче.
Ранният утринен час, свежият въздух, бялото параклисче, пред него буйния и силен огън внасяха в човека спомен за някакъв далечен, езически обред. Зрителите насядахме около огъня, по-далеч и по-близо от него, в амфитеатрална обстановка. Всички чакаме, напрягаме очи и уши, в кой момент ще стане това, за което сме дошли. Гледаме огъня и живата жарава. По всичко се виждаше, че това е огън, който е запален от преди 4-5 часа.
Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и
младото
момче.
Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха.
към текста >>
Първа влезе в огъня жената – нестинарка, а след нея старецът и
младото
момче.
В 5 ч. 30 м. тебяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена. Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра.
Първа влезе в огъня жената – нестинарка, а след нея старецът и
младото
момче.
Те прекосиха огъня, а не играха в него, както очаквах. При влизането си в огъня те заравяха краката си, жаравата се сипваше върху краката им. Така прекосиха два пъти, след което първата нестинарка падна вън от огъня. Дали припадна или падна в транс, не мога да кажа, но през това време гледах краката ù. Те бяха леко покрити с пепел от жаравата, но не се виждаше никакво обгаряне.
към текста >>
98.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо
млади
хора; дисхарм.
– Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна харм. – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници – изобщо възрастни жени; дисхарм. – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм.
– Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо
млади
хора; дисхарм.
– Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм.
към текста >>
– Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо
млади
жени ; дисхарм.
– Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм. – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм. – Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера харм.
– Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо
млади
жени ; дисхарм.
– Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм.
към текста >>
99.
ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На
младите
просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни. Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава.
Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На
младите
просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил.
към текста >>
Да бих могла, девице, нежна,
млада
Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен.
Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява.
Да бих могла, девице, нежна,
млада
Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен.
ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред?
към текста >>
100.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на
младите
жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в небесния простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам.
Радостта им се изливаше като пълноводна река. Някои имаха схванати крака; когато излизаха със здрави нозе, те скачаха като телци. Други бяха слепи; когато наново виждаха слънцето, те плачеха от радост. Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си. Всеобща и всенародна беше радостта, която като буйни потоци заля страната на Зинобий.
Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на
младите
жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в небесния простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам.
Народът ликуваше. Всеки ден от царския дворец, откъдето години наред излизаха жестоки присъди, сега излизаха живи и здрави хора, които до преди час са били само трупове, които Ишуа Бентам ги връщаше към живот. Промениха ли се след това законите на Зинобий-Ра? Не, и не от зла воля; сърцето не сещаше, че беше време да измени своя ритъм. Защо ще промени своята държавна уредба и своите твърди закони?
към текста >>
Когато зората на новия ден обагри хоризонта и светла ивица освети изтока,
младата
принцеса безшумно напусна своята стая и още по-безшумно влезе в стаята на баща си, където го завари готов за кървавия ден.
Царският дворец потъна в страхотно и мрачно мълчание, Нощта беше гъста и тъмна. Само в стаята на принцесата Земру-За беше светло, тихо и лъчезарно. Тя знаеше всичко, което беше станало и това, което се готвеше. Знаеше и нещо повече, което не беше тайно за нея и за Бентам, който виждаше всичко. Спокоен и невъзмутим, той дочакваше великия миг, когато неговата мисия в страната на Зинобий ще бъде свършена и той ще отпътува за своята страна или за друга, където не наказваха както в страната на фараона, не поробваха душите на хората.
Когато зората на новия ден обагри хоризонта и светла ивица освети изтока,
младата
принцеса безшумно напусна своята стая и още по-безшумно влезе в стаята на баща си, където го завари готов за кървавия ден.
– Какво те носи в тоя ранен час при мен, дъще ? – Дойдох да се сбогувам, Велики повелителю! – Какво значи това ? – Позволете ми да кажа нещо. – Кажи, Земру-За.
към текста >>
– Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря,
младата
царкиня Земру-За.
– Позволете ми да кажа нещо. – Кажи, Земру-За. – Царю, – развълнувано рече тя и в нейния глас се чуваше гласът на целия народ. – Вашия живот висял ли е някога на косъм? – Не, рече той.
– Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря,
младата
царкиня Земру-За.
Заклевам ви се в това. Фараонът Зинобий-Ра гледаше изумен. Кръвта му беше замръзнала в жилите, някой сякаш го нарани с меч, неговото сърце спря своя ход. Уплахата беше страшна, светкавична като отрова и той падна безжизнено в ръцете на дъщеря си. Притекоха се царедворците и дадоха първа помощ.
към текста >>
НАГОРЕ