НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е
оцветен
със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.
Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист.
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е
оцветен
със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.
Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
към текста >>
2.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова
цвете
от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка. Но той отказва. Онези са изумени. "Защо? " - го питат те.
"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова
цвете
от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад.
към текста >>
3.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите
цветенца
, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал.
Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи.
Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите
цветенца
, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал.
Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>
4.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Малкото
цветенце
също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича.
Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Малкото
цветенце
също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича.
Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко. За нея няма препятствия.
към текста >>
5.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до
цвете
.
Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила!
" Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до
цвете
.
Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом?
към текста >>
6.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той отлетява като
цвете
Остава след него само неговото добро и зло, което е вършил.
Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена . Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле. Н а 1 3 мар т 191 3 годин а българскит е войск и превзема т одринскат а крепост , Учителя т отнов о пиш е и отговар я на въпроси . "Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле.
Той отлетява като
цвете
Остава след него само неговото добро и зло, което е вършил.
Само когато всеки извърши своя дълг, тъй както го разбира, може да се благославя. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорства и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и този Закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът.
към текста >>
7.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В своето поведение Никола Антов не беше
цвете
за мирисане.
Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева". И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години! И избухна една от поредните бомби на "Изгрева". Така се дойде до процеса.
В своето поведение Никола Антов не беше
цвете
за мирисане.
Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях! Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди.
към текста >>
8.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За едно
цвете
аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него.
И се запознаха с братския живот. Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види. Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава. Обичаше да им се порадва. От баща ми остана тази любов към цветята.
За едно
цвете
аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него.
А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най-често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака.
към текста >>
9.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази емблема е
оцветена
по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са
оцветени
в тъмно синьо.
привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието.
Тази емблема е
оцветена
по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са
оцветени
в тъмно синьо.
Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата.
към текста >>
Самия триъгълник е
оцветен
в цвят слонова кост.
Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо.
Самия триъгълник е
оцветен
в цвят слонова кост.
Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е.
към текста >>
10.
200. НОВАТА ЕПОХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите
цветенца
, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии.
След това друга беседа на 22 март 1944 г. „Завета на Любовта". Тогава извади малкото си бележниче и прочете: „Какво значи свещена Любов? Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден.
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите
цветенца
, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии.
От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя.
към текста >>
11.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче,
цвете
, всичко съставя нейната азбука.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света.
Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче,
цвете
, всичко съставя нейната азбука.
Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
към текста >>
12.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Само тя можеше да изнася такава сказка, защото беше едно хубаво
цвете
, което разцъфна и дойде време да прецъфти.
А през младите си години тя изнасяше сказки. Има една отпечатана сказка от Дафинка Л. Доганова през 1922 г. - София: „Най-красивият източник на Мъдростта". Тема на сказката са цветята.
Само тя можеше да изнася такава сказка, защото беше едно хубаво
цвете
, което разцъфна и дойде време да прецъфти.
Аз присъствах и видях прецъфтелия цвят. Ето как Дафинка завърши малката си книжчица: „Погледнете на прекрасните цветя и научете се от тях", ни каза Великият Учител".
към текста >>
13.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от
цвете
и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото.
Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе. Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове.
Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от
цвете
и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото.
При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх". Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото. Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх".
към текста >>
14.
37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко
цветенце
, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било.
Слагахме каменни стъпала с кирки копаехме прагове, на други места с колове укрепвахме земята и правехме естествени стъпала. Тя минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, удобна отначало между клековете където можеш да си починеш и да се радваш на природата. Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията". Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала?
Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко
цветенце
, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било.
Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки.
към текста >>
15.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Даже едно малко
цветенце
, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб.
За да мисли, той трябва да бъде свързан с разумните същества. Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора. За да дойде една мисъл до теб, да вземе форма, много същества вземат участие в този процес. Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него.
Даже едно малко
цветенце
, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб.
Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество.
към текста >>
16.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи
цветенца
бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна.
Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи
цветенца
бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край.
към текста >>
17.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено
оцветения
губер на земята.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено
оцветения
губер на земята.
В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България.
към текста >>
18.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове,
оцветен
със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист.
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове,
оцветен
със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус.
към текста >>
19.
ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Погледнете малките
цветенца
и поточетата.
Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове. Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе.
Погледнете малките
цветенца
и поточетата.
Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване.
към текста >>
20.
ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия
цветен
полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни.
Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия
цветен
полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни.
Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя.
към текста >>
21.
5.02. Небрежност
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Цветенца
, простете ми!
2. Небрежност Веднъж брат ми Иван отива при Учителя, за да го пита за здравословното състояние на баща ми. Учителят стоял пред стаичката, а пред нея имало леха с цветя и Учителят ги поливал с лейка. Пристъпва към Него. Чува Го да говори: „Ах, каква небрежност съм проявил. Оставил съм едно място неполято.
Цветенца
, простете ми!
" Обръща се към Цеко: „Цеко, донеси една бъчонка вода, за да ги полеем! " Цеко отива при Танушевата бирария и донася вода, след което Учителят полива цветята. Чак тогава се обръща към брат ми: „Какво искате? " Брат ми пита и търси съвет за баща ми. Получава го.
към текста >>
Не полял
цветето
и му се извинява.
" Цеко отива при Танушевата бирария и донася вода, след което Учителят полива цветята. Чак тогава се обръща към брат ми: „Какво искате? " Брат ми пита и търси съвет за баща ми. Получава го. Идва си у дома и казва: „Какво нещо е Учителят!
Не полял
цветето
и му се извинява.
А после го поля два пъти повече." Съветът, който ни даде Учителят, ние го приложихме. Съветът го забравихме, но историята с цветето и проявената небрежност на Учителя я запомнихме.
към текста >>
Съветът го забравихме, но историята с
цветето
и проявената небрежност на Учителя я запомнихме.
" Брат ми пита и търси съвет за баща ми. Получава го. Идва си у дома и казва: „Какво нещо е Учителят! Не полял цветето и му се извинява. А после го поля два пъти повече." Съветът, който ни даде Учителят, ние го приложихме.
Съветът го забравихме, но историята с
цветето
и проявената небрежност на Учителя я запомнихме.
към текста >>
22.
5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
" Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо
цвете
и го дал на Савка.
" И изчезват двамата от очите им. Всички са насядали около езерото до хижата. Оглеждат се - Учителят и Савка са изчезнали. След един час отново Савка и Учителят изникват пред тях. „Бяхме на астралната Мусала!
" Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо
цвете
и го дал на Савка.
Така тя донесе едно синьо цвете и го държеше в ръцете си. Къде е тая астрална Мусала, никой не можа да разбере. Но всички видяха, как Учителят и Савка изчезнаха и после пак се появиха пред тях, а Савка държеше в ръцете си едно синьо цвете. Веднъж се бяха събрали сестрите, при чешмата на Изгрева със зодиаците. Пред тях е Савка и се карат с нея, и я упрекват, защо Учителят диктува на нея „Свещените думи на Учителя", защо я допуска най-близо до себе Си, защо, защо... Сестрите ревнуват, защо Учителят споделя само с нея.
към текста >>
Така тя донесе едно синьо
цвете
и го държеше в ръцете си.
Всички са насядали около езерото до хижата. Оглеждат се - Учителят и Савка са изчезнали. След един час отново Савка и Учителят изникват пред тях. „Бяхме на астралната Мусала! " Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка.
Така тя донесе едно синьо
цвете
и го държеше в ръцете си.
Къде е тая астрална Мусала, никой не можа да разбере. Но всички видяха, как Учителят и Савка изчезнаха и после пак се появиха пред тях, а Савка държеше в ръцете си едно синьо цвете. Веднъж се бяха събрали сестрите, при чешмата на Изгрева със зодиаците. Пред тях е Савка и се карат с нея, и я упрекват, защо Учителят диктува на нея „Свещените думи на Учителя", защо я допуска най-близо до себе Си, защо, защо... Сестрите ревнуват, защо Учителят споделя само с нея. Не само ревнуват, но се карат с нея, а Савка плаче.
към текста >>
Но всички видяха, как Учителят и Савка изчезнаха и после пак се появиха пред тях, а Савка държеше в ръцете си едно синьо
цвете
.
След един час отново Савка и Учителят изникват пред тях. „Бяхме на астралната Мусала! " Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя донесе едно синьо цвете и го държеше в ръцете си. Къде е тая астрална Мусала, никой не можа да разбере.
Но всички видяха, как Учителят и Савка изчезнаха и после пак се появиха пред тях, а Савка държеше в ръцете си едно синьо
цвете
.
Веднъж се бяха събрали сестрите, при чешмата на Изгрева със зодиаците. Пред тях е Савка и се карат с нея, и я упрекват, защо Учителят диктува на нея „Свещените думи на Учителя", защо я допуска най-близо до себе Си, защо, защо... Сестрите ревнуват, защо Учителят споделя само с нея. Не само ревнуват, но се карат с нея, а Савка плаче. Като вижда това, Учителят отива при тях и им казва: „Ще си замина и ще взема Савка с мене." А те отговарят: „Е, ще отиде Учителят в Америка и ще вземе Савка със себе си." Така смятаха сестрите. Това беше през 1943 година.
към текста >>
23.
5.24. Стопанката на бивака
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно
цвете
.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година.
Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно
цвете
.
Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха.
към текста >>
Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво
цвете
има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете.
Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво
цвете
има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите.
Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват.
към текста >>
Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на
цвете
.
Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело.
Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на
цвете
.
Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака.
към текста >>
" „Не, аз я мислех за някакво
цвете
.
Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу. А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се?
" „Не, аз я мислех за някакво
цвете
.
Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия. Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има змия! " Отивам и гледам на посоченото място. Няма змия.
към текста >>
24.
5.32. Симеон Симеонов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Намират го в гората, че държи едно
цвете
.
Все се вреше около младите сестри. Това го разказвам, за да видите какъв е окултният закон в една Школа, че който посяга на духовните сестри, след това плаща жестоко. След време той получи артериосклероза на мозъка. Започна да не помни и да не знае къде ходи. Веднъж се беше загубил и няколко дни не можеха да го намерят.
Намират го в гората, че държи едно
цвете
.
Питат го: „Кой си ти, бре? " „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва цветето - и аз тук живея". Накрая жена му отива и го вижда и се вайка: „Симеоне, какво беше навремето и какво стана днес с тебе." А той се смее и държи цветето в ръка. Ние също се питаме. Отговорът ще си го намерите сами.
към текста >>
" „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва
цветето
- и аз тук живея".
След време той получи артериосклероза на мозъка. Започна да не помни и да не знае къде ходи. Веднъж се беше загубил и няколко дни не можеха да го намерят. Намират го в гората, че държи едно цвете. Питат го: „Кой си ти, бре?
" „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва
цветето
- и аз тук живея".
Накрая жена му отива и го вижда и се вайка: „Симеоне, какво беше навремето и какво стана днес с тебе." А той се смее и държи цветето в ръка. Ние също се питаме. Отговорът ще си го намерите сами. А в младите си години той бе много деятелен. Беше организирал кухня на Изгрева.
към текста >>
Накрая жена му отива и го вижда и се вайка: „Симеоне, какво беше навремето и какво стана днес с тебе." А той се смее и държи
цветето
в ръка.
Започна да не помни и да не знае къде ходи. Веднъж се беше загубил и няколко дни не можеха да го намерят. Намират го в гората, че държи едно цвете. Питат го: „Кой си ти, бре? " „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва цветето - и аз тук живея".
Накрая жена му отива и го вижда и се вайка: „Симеоне, какво беше навремето и какво стана днес с тебе." А той се смее и държи
цветето
в ръка.
Ние също се питаме. Отговорът ще си го намерите сами. А в младите си години той бе много деятелен. Беше организирал кухня на Изгрева. А това не беше малко.
към текста >>
25.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази наука ме привличаше както
цветето
, когато обръща своя цвят към слънцето.
Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца.
Тази наука ме привличаше както
цветето
, когато обръща своя цвят към слънцето.
Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти.
към текста >>
26.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но не да бъде
оцветена
от някакво съзнание.
Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина.
Но не да бъде
оцветена
от някакво съзнание.
За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец.
към текста >>
27.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени
цветенца
, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени
цветенца
, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи.
към текста >>
Тези
цветенца
бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора.
Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Тези
цветенца
бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора.
Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене.
към текста >>
28.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Онова
цвете
, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя.
След няколко дни той ми даде следната задача. Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи. Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите. Този опит бе направен от мен най-старателно. Изненадата ми бе голяма.
Онова
цвете
, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя.
Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен. Дотогава аз възприемах сълзите като нещо излишно и досадно, че те текат, защото човек плаче и като плаче те по малко излизат навън, а други пък стичат навътре през носа в носоглътката и понякога хълцах и се задавях от плач и сълзи. Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам.
към текста >>
Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно
цвете
.
" Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея.
Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно
цвете
.
Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си.
към текста >>
29.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Ако ти си едно нежно
цвете
, а дойде някой ураган, то той ще те покоси.
Той в духовния живот твори нови форми. Той е опресняване, освежаване на човешкият род. Тези неща са толкова свещени, че като се говори за тях, то те се опорочават. Затова за тях се мълчи. Човек не със всеки мъж може да се събере.
Ако ти си едно нежно
цвете
, а дойде някой ураган, то той ще те покоси.
Ако ръката ти е нежна, а дойде някой и те хване с голямата си груба ръка, ти ще изпиташ неприятност. Значи трябва да има хармония в енергиите. Затова най-опасно е волевото съприкосновение. Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите. За да пази човек чистотата, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена.
към текста >>
30.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
После продължи: „В сравнение с другите ти си ми
цвете
".
А какво излезе? Пълен провал. След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго.
После продължи: „В сравнение с другите ти си ми
цвете
".
Аз се учудих. Аз да съм цвете? Невъзможно е. Беше ме срам пред Учителя. „Учителю, аз съм лоша, лоша съм и такава като мене няма никъде по света".
към текста >>
Аз да съм
цвете
?
След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго. После продължи: „В сравнение с другите ти си ми цвете". Аз се учудих.
Аз да съм
цвете
?
Невъзможно е. Беше ме срам пред Учителя. „Учителю, аз съм лоша, лоша съм и такава като мене няма никъде по света". Учителят продължи: „Ти си от добрите". Това беше отговорът му.
към текста >>
31.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва
цвете
след
цвете
, като набра цял букет.
Бяхме с Учителя, а това придаваше едно приповдигнато настроение. Борис набра съчки, запали огън, на два чепати пръти сложи чайник, който го бяхме оставили предния път и наляхме с вода, която носехме. Чаят завря, после седнахме на поляната, аз постлах бяла покривка, отворихме раницата и закусихме. През това време докато Борис се занимаваше с огъня и чаят Учителят се преоблече, свали запотената си риза, а аз му извадих нова от раницата, за да се преоблече. Борис отиде след това да пере ризата на реката на Учителя, а аз останах с него.
Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва
цвете
след
цвете
, като набра цял букет.
Ние стояхме с Борис, но не смеехме да късаме цветя, знаехме, че Учителят не разрешава късането на цветя. В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя. Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме. Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне. Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше.
към текста >>
Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с
цветето
и го откъсне.
Борис отиде след това да пере ризата на реката на Учителя, а аз останах с него. Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва цвете след цвете, като набра цял букет. Ние стояхме с Борис, но не смеехме да късаме цветя, знаехме, че Учителят не разрешава късането на цветя. В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя. Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме.
Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с
цветето
и го откъсне.
Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше. Това не бе едно обикновено късане на цветя, виждаше се много добре. Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари.
към текста >>
Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на
цветето
на непознат на нас език и тогава го откъсваше.
Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва цвете след цвете, като набра цял букет. Ние стояхме с Борис, но не смеехме да късаме цветя, знаехме, че Учителят не разрешава късането на цветя. В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя. Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме. Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне.
Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на
цветето
на непознат на нас език и тогава го откъсваше.
Това не бе едно обикновено късане на цветя, виждаше се много добре. Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш".
към текста >>
Обърне се, вгледа се в някое
цветенце
, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от
цветето
да бъде откъснато.
Бяхме в ранните години на една екскурзия на Мусала и там до едно езеро при хижата през 1925 г. Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии.
Обърне се, вгледа се в някое
цветенце
, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от
цветето
да бъде откъснато.
А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено.
към текста >>
32.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ
,
,
ТОМ 5
По някой път има възможност да расте и да се развива едно
цвете
- това са условия.
Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор. „Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно.
По някой път има възможност да расте и да се развива едно
цвете
- това са условия.
Вие също понякога сте поставени като цвете в саксия, но това е една илюзия. Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не. На слънцето всякога можеш да отидеш да се погрееш.
към текста >>
Вие също понякога сте поставени като
цвете
в саксия, но това е една илюзия.
Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор. „Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно. По някой път има възможност да расте и да се развива едно цвете - това са условия.
Вие също понякога сте поставени като
цвете
в саксия, но това е една илюзия.
Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не. На слънцето всякога можеш да отидеш да се погрееш. От извора всякога можеш да почерпиш вода." „Учителю, по някой път аз дойда при вас и се върна у дома без нищо." „Ама как идваш?
към текста >>
33.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне
цвете
на глухарче и го духа и издухва стотината му
цветенца
, които вятърът ги отнася на всички посоки.
Ти си заобиколена от души и ангели". Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене. Но това нещо го разбрах след 30-40 години. Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата. А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява.
И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне
цвете
на глухарче и го духа и издухва стотината му
цветенца
, които вятърът ги отнася на всички посоки.
Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева. Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа.
към текста >>
34.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Представи си, че си една малка пеперудка, която лети от
цвете
на
цвете
и се пита де е земята.
На отиване Учителят се усмихнал и казал: „Е, ти си един от свидетелите да види и да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях". Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Аз съм пред Учителя на разговор. „Казваш, че загубваш Бога. Не знаеш как да го схванеш и де го схванеш.
Представи си, че си една малка пеперудка, която лети от
цвете
на
цвете
и се пита де е земята.
Тя, пеперудката цялата земята не може да види, но цветовете, които са под нея ги вижда много добре. Нали от там смуче нектар. Доброто желание, което ти е дошло да се примириш с Учителя си е от Бога. Мисълта, която ти е дошла е от Бога. Във всичко се проявява Бог.
към текста >>
35.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно
цвете
, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят".
Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза. Човек се въздига и расте с малките величини. А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга. Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие.
Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно
цвете
, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят".
В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа. Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел. За вас това са думи, но за мен и за останалите, които ги изживявахме това беше процес на възраждане на човешкия дух. За вас са думи, но за нас бяха вложени дела в нашият живот, за нас бяха живот изживян и извървян в Школата. Само ако Словото влезе във вас, в душите и ви задвижи тогава ще можете да изживеете всички тези неща, през които ние минахме.
към текста >>
36.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ
,
,
ТОМ 5
Но после погледнеш пак нагоре към върха и гледам те пълзиш, пълзиш нагоре докато се изкачиш пак." „Аз, Учителю, съм неуравновесен човек, в двете крайности се движа." „Ти в сравнение с другите си
цвете
.
Това беше един голям урок за нея и поука за останалите. Аз съм на разговор при Учителя. „Понякога те поглеждам/че се качиш на някой висок връх и се зарадваш. После погледна, слезнала си в такава долина, че едвам се виждаш. Свила си се в колибката си и си казваш: „То в такава тъмнина няма смисъл да се живее".
Но после погледнеш пак нагоре към върха и гледам те пълзиш, пълзиш нагоре докато се изкачиш пак." „Аз, Учителю, съм неуравновесен човек, в двете крайности се движа." „Ти в сравнение с другите си
цвете
.
Да бяха всички неуравновесени като теб с мед да ги храниш. Ти си доста уравновесена по отношение на останалите. Когато ти прати Господ едно страдание, то вътрешно да се зарадваш. Ти си от безпокойните натури. Ти много се безпокоиш.
към текста >>
37.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
На изпращане й посочва едно
цвете
в градината.
Каза: „Хубав е, носи го! " След това много млади сестри си ушиха такива панталони, а други си ушиха пола-панталон. Спомням си на следващата година и Савка Керемидчиева скгуши панталон и с него отива при Учителя. Като я вижда, той й казва: „Излез веднага вън от стаята ми с този панталон! " Тя отива в бараката си, събува панталона и си облича отново рокля и така отива при Учителя, Той я приема и разговора започва на друга тема.
На изпращане й посочва едно
цвете
в градината.
„Това цвете можеш да го сложиш в саксия, но този бор не можеш да го сложиш дори и в бъчва". Така Учителят обяснил на Савка защо не може да носи панталон. По тия години тя беше пълна и едра и панталона й стоеше грозно. На планината ние имахме друг живот и да бъдем освободени от много несгоди трябваше да бъдем добре екипирани. Но тогава всички бяхме бедни, а едно отиване на планината струваше много пари.
към текста >>
„Това
цвете
можеш да го сложиш в саксия, но този бор не можеш да го сложиш дори и в бъчва".
" След това много млади сестри си ушиха такива панталони, а други си ушиха пола-панталон. Спомням си на следващата година и Савка Керемидчиева скгуши панталон и с него отива при Учителя. Като я вижда, той й казва: „Излез веднага вън от стаята ми с този панталон! " Тя отива в бараката си, събува панталона и си облича отново рокля и така отива при Учителя, Той я приема и разговора започва на друга тема. На изпращане й посочва едно цвете в градината.
„Това
цвете
можеш да го сложиш в саксия, но този бор не можеш да го сложиш дори и в бъчва".
Така Учителят обяснил на Савка защо не може да носи панталон. По тия години тя беше пълна и едра и панталона й стоеше грозно. На планината ние имахме друг живот и да бъдем освободени от много несгоди трябваше да бъдем добре екипирани. Но тогава всички бяхме бедни, а едно отиване на планината струваше много пари. В онези младежки години ние престоявахме с една връхна дреха по цели нощи около огньовете.
към текста >>
38.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 5
Тя имаше навремето идеята, която успя да осъществи, че всички нейни цветни платна тя ги засне на
цветен
филм и от него бяха направени репродукции под формата на цветни картички.
Цветана нарисува един портрет на Учителя. Образът на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него. Тя бе талантлив художник и доста продуктивна. От нея има многобройни платна, пейзажи от братският живот на Рила и от езерата на Рила. Тя направи няколко официални изложби в града, но хубаво е нейното творчество, което се отнася за братския живот на Рила да се събере и да се направи една ретроспективна изложба.
Тя имаше навремето идеята, която успя да осъществи, че всички нейни цветни платна тя ги засне на
цветен
филм и от него бяха направени репродукции под формата на цветни картички.
Някои от приятелите съхраняват тези цветни картички.
към текста >>
39.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Засъхнали бяха няколкото стръка
цвете
, посадени върху стихналата земя.
В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гробът се издига скромен железен кръст.
Засъхнали бяха няколкото стръка
цвете
, посадени върху стихналата земя.
Отиде си от света живия свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио. Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Освен от св.
към текста >>
40.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови
цветенца
и те биват разнасяни от вятъра.
Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това.
И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови
цветенца
и те биват разнасяни от вятъра.
Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него. И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това. Не се съгласявах отначало, дори се борех по едно време с това.
към текста >>
41.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Аз съм още намусена по този случай, Учителят вижда това и да урегулира правилно нещата и да бъдат поставени тези неща и тези ученички* всяка на мястото си, среща ме и ми казва: „Е, те Савка и Паша в живота си свирят „
цвете
мило,
цвете
красно", а ти свириш „Соната от Бетовен".
Защото те бяха яли мекици, а аз като неодушевен предмет съм стояла и гледала. Все едно, че съм побит камък. Нямаше какво да правя, трябваше да си замълча, но знаех, че това няма да се спре до тук, а ще има и продължение. В Духът винаги има движение, а няма покой. А Духът беше до нас с Учителя, Който винаги се намесваше във всеки случай.
Аз съм още намусена по този случай, Учителят вижда това и да урегулира правилно нещата и да бъдат поставени тези неща и тези ученички* всяка на мястото си, среща ме и ми казва: „Е, те Савка и Паша в живота си свирят „
цвете
мило,
цвете
красно", а ти свириш „Соната от Бетовен".
Спряла съм, затаила съм дух и не мога да проумея в първия момент какво казва Учителят, какви са тия думи, а тук е Рила и всяко нещо казано от Учителя по друг начин звучи в ушите ни. Малко по малко проумявам. Имаше една песен „цвете мило, цвете красно. колко хубаво си ти". Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище.
към текста >>
Имаше една песен „
цвете
мило,
цвете
красно.
В Духът винаги има движение, а няма покой. А Духът беше до нас с Учителя, Който винаги се намесваше във всеки случай. Аз съм още намусена по този случай, Учителят вижда това и да урегулира правилно нещата и да бъдат поставени тези неща и тези ученички* всяка на мястото си, среща ме и ми казва: „Е, те Савка и Паша в живота си свирят „цвете мило, цвете красно", а ти свириш „Соната от Бетовен". Спряла съм, затаила съм дух и не мога да проумея в първия момент какво казва Учителят, какви са тия думи, а тук е Рила и всяко нещо казано от Учителя по друг начин звучи в ушите ни. Малко по малко проумявам.
Имаше една песен „
цвете
мило,
цвете
красно.
колко хубаво си ти". Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище. Е, понякога се пееше и от по-големите ученици. Но възрастните обичаха да я слушат, беше приятна мелодия за слушане. А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих месеци наред и то денонощно.
към текста >>
После казва: „Къде е
цвете
красно и къде е соната от Бетовен" и направи един такъв жест, че посочи с дясната си ръка небето.
Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище. Е, понякога се пееше и от по-големите ученици. Но възрастните обичаха да я слушат, беше приятна мелодия за слушане. А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих месеци наред и то денонощно. Аз стоя пред Учителя, гледам го, а той ми се усмихва.
После казва: „Къде е
цвете
красно и къде е соната от Бетовен" и направи един такъв жест, че посочи с дясната си ръка небето.
Аз стоя безмълвна. Учителят си тръгна. Стоя и размишлявам. По едно време в мен започна да звучи песента „Цвете мило, цвете красно". Аз започнах да си я тананикам и опиянена от радост се запътих към палатката си.
към текста >>
По едно време в мен започна да звучи песента „
Цвете
мило,
цвете
красно".
Аз стоя пред Учителя, гледам го, а той ми се усмихва. После казва: „Къде е цвете красно и къде е соната от Бетовен" и направи един такъв жест, че посочи с дясната си ръка небето. Аз стоя безмълвна. Учителят си тръгна. Стоя и размишлявам.
По едно време в мен започна да звучи песента „
Цвете
мило,
цвете
красно".
Аз започнах да си я тананикам и опиянена от радост се запътих към палатката си. Бях на небето от радост. Но щом влезнах в палатката и седнах, изведнъж песента секна и се разляха началните звучи на онази соната от Бетовен, която аз навремето бях свирила. Цяла нощ тя звуча в мен. Учителят ми показа какво значи разлика.
към текста >>
42.
29. НА ИЗВОРЧЕТО
,
,
ТОМ 6
Аз бях също едно новопосадено
цвете
, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
Дълго гледах след тях докато се закриха. Слънцето трепкаше сякаш от удоволствие. Нивите се поклащаха самодоволно. Плодовете блестяха на слънцето. Новопосадените цветя се усмихваха, изправили вече бодро главички.
Аз бях също едно новопосадено
цвете
, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
към текста >>
43.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Стъпката. Не, вие не стъпвате, вие се носите леко над тревите и
цветенцата
между тях.
Посрещнах слънцето на полянката! Знаете ли какво е за всеки от нас полянката? О, ако знаехте, не бихте дръзнали да направите това, което направихте, че я унищожихте. Има ли поне един, един между всички български учени мъже и жени, философи, писатели, поети, музиканти, политици, 55 общественици, издигнати хора, които редят днес живота и издават законите, има ли поне един между тях с по-чутка душа, по-изтънчен дух, по-благородно сърце, по просветен ум, който може да разбере какво значи за нас, какво значи полянката? Обръщам се към него: Имате ли вие, знаете ли вие нещо скъпо, свидно, чисто, свято нещо, за което като помислите, душата ви се разширява и изпълва с радост, сърцето запява, а стъпката ви става бодра, лека и подвижна?
Стъпката. Не, вие не стъпвате, вие се носите леко над тревите и
цветенцата
между тях.
Те не бива да се стъпчат. Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор. Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета.
към текста >>
Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и
цветен
ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека.
Всеки свещенодействуваше тука. Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно!
Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и
цветен
ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека.
Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни.
към текста >>
44.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Нека стъпката й се зарадва на градината ви и я възнагради някое
цветенце
." И хората с песен се приготвят да я посрещнат.
Дърветата набъбнаха - ха, ха, ще зацъфтят. А кокичето отдавна люлее бялата камбанка и подканя: „Хей, пролет иде! Иде пролет! Побързайте, добри хора, да я посрещнете. Почистете дърветата, градините, пригответе лехите.
Нека стъпката й се зарадва на градината ви и я възнагради някое
цветенце
." И хората с песен се приготвят да я посрещнат.
Навсякъде с радост се среща пролетта. Но знаете ли, къде най-радостно с любов се посреща тя? - Там на Изгрева. А знаете ли, какво е това Изгрева и къде се намира той? Да, знаете.
към текста >>
45.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Щастливо беше всяко камъче, всяка тревица, всяко
цветенце
, до ко ито се докосваше Той.
И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и вдъхновение, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов. Неговият Син! Щастлива беше земята, че Той ходеше по нея. Щастлива беше Рила. Щастлива беше всяка пътечка, която познаваше стъпката Му.
Щастливо беше всяко камъче, всяка тревица, всяко
цветенце
, до ко ито се докосваше Той.
Щастливи бяха водите на пенливите вадички и поточета, над които минаваше и те пееха неспирно и оживено. Щастливи бяха езерата, върховете, канарите. Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха.
към текста >>
46.
44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Той ми подава една тревичка, поглеждам стрък от
цвете
и казва: „Сестра, вземи я за талисман и на 15 май ще бъдете запазени".
Така че решението да не разграбят дома ми го взеха в последния момент. А аз нищо не бях прикрила и укрила. Точно по това време сънувам сън. Сънувам Учителя и себе си как се движа по планински терен, стръмен и опасен, по който е минал порой. На средата на пътя срещам Учителя.
Той ми подава една тревичка, поглеждам стрък от
цвете
и казва: „Сестра, вземи я за талисман и на 15 май ще бъдете запазени".
Събудих се, записах си съня и се чудя какво това означава. Сън ли е, предупреждение ли е, символика ли е или предстоящо събитие? Трябваше да се изчака. Ето, че дойде 15 май. Бяха изминали 20 дни от моят сън.
към текста >>
47.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Казваш, че зад това
цвете
седи разумно същество.
Няма по-лесна работа, от работата на Любовта. Понеже цветята са изложение на ангелите, в дадения случай, не разваляйте изложбата на ангелите. Затуй не късайте цветята. Ти минеш, късаш. То никакво възпитание няма в нас.
Казваш, че зад това
цвете
седи разумно същество.
Туй ухание, което чувствуваш не е негово. Туй ухание е на онова същество. Цветята са връзка между хората и ангелите. Растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи, те са връзка на архангелите и хората.
към текста >>
48.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
Погледнете тези поточета, тези
цветенца
около нас.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ „Друг спомен за Него: често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка всички около Него, Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него. И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност.
Погледнете тези поточета, тези
цветенца
около нас.
Кой поддържа тая красота, тая любов? " Слушахме с мълчание и сякаш забравяхме себе си, потопени в един по- красив свят. (Той говореше отлично английски.) Понякога Той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да Го търсим, къде ли е и какво прави сам. Често го намирахме отдалечен или седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи и вглъбен в мисъл, а често коленичил със скръстени за молитва ръце и така се пренесъл, че не ни усеща като се приближаваме до Него. Ако някой опитваше да Го бутне, Той тъй трепваше и лицето Му изразяваше като че се пробужда от красив сън.
към текста >>
49.
5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Била луксозна хартия с отпечатани цветни
цветенца
.
Милка Аламанчева разказва друг случай. На Изгрева й казват, че в момента на Учителя трябва да Му се поднесе хляб и трябва някой да го закупи от града. Тя започнала да обикаля фурните в София, за да избере хляб, не какъв да е, а да е красив хляб наглед, Най-после намерила един хляб, който й много харесал. Решила да го увие в хубава хартия и така да го поднесе на Учителя. Тръгнала от книжарница на книжарница и най-накрая намерила подходяща книга за увиване на хляба.
Била луксозна хартия с отпечатани цветни
цветенца
.
Всичко било готово за поднасяне на хляба с цветната хартия. Учителят е на Рила и тя отива там, за да занесе лично хляба. Като наближила до Него, тя с трепет държи в ръцете си хляба увит в цветната, луксозна хартия като че ли носи най-голямото благо на земята. Учителят приказвал с един мъж и нула внимание не й обръща, макар че е на две метра разстояние от Него. Стои от крак на крак, а Учителят изобщо не й обръща внимание.
към текста >>
50.
1. Как строяхме Изгрева?
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Всеки, който види някое хубаво
цвете
, то следващата година носеше семе, за да се засади на Изгрева.
Постепенно Изгревът се устройваше. Беше направена чешма на Изгрева с релефни изображения на сърна, жена и орел. Тя бе построена от Борис и Бертоли. Сестра Бахчеванова се занимаваше с цветята на Изгрева. А какви цветя имаше само на Изгрева.
Всеки, който види някое хубаво
цвете
, то следващата година носеше семе, за да се засади на Изгрева.
В приемната на Учителя се приемаше - долу само външни хора. Понякога нашите се изкачваха нагоре по стълбите до Неговата стая и Му чукаха на вратата. Безпокояха Го за щяло и нещяло. Понякога Той беше зает и съобщаваше това на някоя от сестрите, които висяха непрекъснато до вратата Му. Казваше простичко така: „Аз съм занят и никой да не ме безпокои“.
към текста >>
51.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
На другия ден слязохме в града, купихме едно
цвете
в саксия бяло, цъфнало и го поднесохме на Учителя.
От там казах: „12 часа е, Учителят сигурно ще държи беседа както обикновено“. Отидохме в салона. А салона пълен с братя и сестри. Ние като влязохме в салона бяхме на голямото внимание, особено тия, които са имали някакви намерения към Гради. Както и да е, мина беседата, прибрахме се.
На другия ден слязохме в града, купихме едно
цвете
в саксия бяло, цъфнало и го поднесохме на Учителя.
Той го прие много любезно, на обеда обядвахме и след това, на другия ден ли беше ще я изпращам за Русе. Като вървим от Изгрева за града, аз й зададох въпроса: „Защо се отказа на идване от Русе от таксиметрова кола? “ Бог да даде светлина на Катя, тя й била казала, да не се качва на такси, защото той можел да я отвлече. Аз я гледам, пък се смея и викам: „По-голямо отвличане от това има ли, нали ще се годим, ще се женим. Какво ще бъде, да не те заведа вкъщи ами да те заведа някъде, да те отвличам“.
към текста >>
52.
8. Шивач и музикант
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на
цвете
.
За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си.
Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на
цвете
.
Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата. По-късно ми разказваха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с каква ли една дума може да се изрази цялото Негово учение.
към текста >>
Миришеше на
цвете
, а не на човек, а камо ли на възрастен човек.
Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
Миришеше на
цвете
, а не на човек, а камо ли на възрастен човек.
Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата. По-късно ми разказваха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с каква ли една дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: „Чистота!
към текста >>
53.
15. Мухлясалата Библия
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И по едно време пак чувам: „Рекох, плачете, плачете, поливайте
цветенцата
в градинката си!
Прости ми ако греша там къде отивам! “ Моите думи повтаря стареца. Аз ептен онемех, още повече. Не може ум да й го побере, не може да го асимилира. По едно време пък като почнах да плача, да плача.
И по едно време пак чувам: „Рекох, плачете, плачете, поливайте
цветенцата
в градинката си!
“ А аз пеех в църковния хор. И викам бре-е-е-, значи да си поливам цветенцата и плач, плача, плача. Но, брат, колко сме вече неверни Тома. Това е такова нещо, такова събитие, такава поличба ли да я кажа ли какво и пак на нея да не влезе така яко в главата.
към текста >>
И викам бре-е-е-, значи да си поливам
цветенцата
и плач, плача, плача.
Аз ептен онемех, още повече. Не може ум да й го побере, не може да го асимилира. По едно време пък като почнах да плача, да плача. И по едно време пак чувам: „Рекох, плачете, плачете, поливайте цветенцата в градинката си! “ А аз пеех в църковния хор.
И викам бре-е-е-, значи да си поливам
цветенцата
и плач, плача, плача.
Но, брат, колко сме вече неверни Тома. Това е такова нещо, такова събитие, такава поличба ли да я кажа ли какво и пак на нея да не влезе така яко в главата.
към текста >>
54.
48. Главоболие
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
А Той отговорил: „Да сте само вие с
цвете
да ви галим.
48. ГЛАВОБОЛИЕ Веднъж бяхме събрани пред стаята на Учителя доста братя и сестри пред салона до Неговата приемна. Един Го запитва за едно, друг Го пита за друго. А една сестра Му казва: „Учителю, що народ сме се събрали тука и непрекъснато Ви питаме за туй и за онуй, и виждам какво главоболие Ви правим“.
А Той отговорил: „Да сте само вие с
цвете
да ви галим.
Да знаете как постоянно пристигат и получавам телеграми от другите светове, на които трябва да отговарям“. Ние всички занемяхме. Значи Учителят говори с нас, работи с нас, отговаря на въпросите ни, а едновременно с мисълта си отговаряше на зададените Му въпроси на съществата от другия свят. Учителят Го търсеха не само българите, Неговите последователи или Неговите противни- ци-врагове, но Го търсеха от другите светове и Го намираха тук на земята. А защо това е така?
към текста >>
55.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Нима
цветето
не работи за Бога, нима
цветето
не изпълнява своята мисия, като пръска своето благоухание наоколо си?
Вие пишете в писмото си, че имате желание всичкия си живот да посветите в служба на Бога! Това осмисля живота. Това внася красота в живота. Човек като пръска около себе си Любов, той работи за Бога! Като пръска около себе си светлина, той работи за Бога.
Нима
цветето
не работи за Бога, нима
цветето
не изпълнява своята мисия, като пръска своето благоухание наоколо си?
Вие дойдохте на Витоша. Сега ви пожелавам да дойдете с Учителя на Седемте Рилски езера и на Мусала! Хранете тая мисъл в себе си! Какви свещени места има горе на Рила! Каква чистота там, каква неземна атмосфера има там!
към текста >>
В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко
цвете
, във всяка тревичка и във всеки човек!
Дишайте любов! “ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска каруца, значи близо е! Онзи ден след обед в разговор Учителят каза: „България Невидимият свят я пази, защото българите ще бъдат стълбовете, диреците на новата култура! “ Поздрав от брат Георги Йорданов, сестра Еленка Григорова, сестра Савка и всички други. В този момент, когато ви пиша това, виждам чистите снежни върхове на Витоша и слушам молитвените утринни песни на птичките!
В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко
цвете
, във всяка тревичка и във всеки човек!
Пожелавам ти да чувствуваш винаги присъствието на Бога на всякъде в живота! Пожелавам ви всичко хубави и светло! Поздрав от Учителя! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>
56.
15. Условия за работа
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са
оцветени
стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота.
Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя.
Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са
оцветени
стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота.
Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място.
към текста >>
57.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното
цвете
на копнежа по любовта.
И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта. Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя.
Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното
цвете
на копнежа по любовта.
Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му!
към текста >>
58.
24. ТОГАВА АЗ
,
,
ТОМ 8
Поусмихна се леко, обърна ми внимание върху една тревичка,
цветенце
, повдигна ме към планината и гората, и се наведе надолу.
А денят хубав, хубав. Слънце и въздух. Да се радва човек и да благодари. А аз скръбна. Учителят благи.
Поусмихна се леко, обърна ми внимание върху една тревичка,
цветенце
, повдигна ме към планината и гората, и се наведе надолу.
А там мравки, мравки, много мравки. Движат се бързо, бързо, търсят, събират зимовище, отнасят. Някоя със зрънце, някоя със сламка или крилце в устата, бързат. "Ето, виж тези мравки. Събират, носят.
към текста >>
59.
38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА
,
,
ТОМ 8
Малките розови и сини
цветенца
някак по-нежно и загадъчно се усмихват.
Празник в планината На Марето Сияещи лазури! Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път.
Малките розови и сини
цветенца
някак по-нежно и загадъчно се усмихват.
Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето -нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен. Защо днес небето е толкова синьо? Защо въздухът е тъй благоуханен? Защо всичко се усмихва и пее?
към текста >>
60.
68. УЧЕНИЕ И РАБОТА
,
1934-1935
,
ТОМ 8
- Плеснаха ръце от удоволствие белите
цветенца
, жълтите се замислиха върху чутото, а сините се привдигнаха на пръсти, да видят от коя книжка се четат тези Слова.
Вярата усилва ума. Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра". Това са думи на Учителя. Само Той може да говори така.
- Плеснаха ръце от удоволствие белите
цветенца
, жълтите се замислиха върху чутото, а сините се привдигнаха на пръсти, да видят от коя книжка се четат тези Слова.
Това е от Утринното Слово на Учителя "Учение и работа" - току-що излязла от печат -1934-1935 г. Учителят - Величието на класа - Окултният клас - не може да се изкаже с думи. Величието на класа може да изкаже само Словото. Величието на класа е велико, защото сам Великият е негов Ръководител - Учител - Учителят.
към текста >>
61.
78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ
,
,
ТОМ 8
Цветенцата
и тревичките се заогъваха от радост. 3.
РИЛА НИ 1. Рила ни посрещна величествена, импозантна - величествена и импозантна. Рила посреща своите гости! 2. Скалите им помахнаха с ръце. Преди това боровите гори ги погалиха със своя хлад.
Цветенцата
и тревичките се заогъваха от радост. 3.
- Защо се радват? -запита едно цветенце за първи път разцъфнало на планината. 4. - Защото тези гости не късат цветя. - Не късат цветя? Защо не късат цветя?
към текста >>
-запита едно
цветенце
за първи път разцъфнало на планината. 4.
Рила посреща своите гости! 2. Скалите им помахнаха с ръце. Преди това боровите гори ги погалиха със своя хлад. Цветенцата и тревичките се заогъваха от радост. 3. - Защо се радват?
-запита едно
цветенце
за първи път разцъфнало на планината. 4.
- Защото тези гости не късат цветя. - Не късат цветя? Защо не късат цветя? - Защото тези гости обичат цветята. 8. Което Той смело в беседи изнесе -в хилядите седем - разкоша донесе. 9.
към текста >>
62.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах
цветен
филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял.
Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид. Междувременно вече се беше доста стъмнило, а в стаята на Вангя имаше само една малка електрическа крушка.
Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах
цветен
филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял.
За такива снимки аз имах два вида филми, от по 12 и 24 снимки; поставих в камерата един от 24 снимки, върнах се в стаята и започнах да правя снимки, докато тя приказваше. По едно време тя се обърна към мен и ме попита: "Ти като щракаш толкова, имаш ли лента? " Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред! " За моя най-голяма изненада се оказа, че в тъмнината аз погрешно съм заредил камерата с един къс филм и голяма част от "щраканията" ми били напразно. Въпреки това останаха и няколко задоволителни снимки за веществено доказателство и спомен от срещата ни.
към текста >>
63.
23. ДЕЦА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Минаха десетки години след това, те израснаха, станаха възрастни хора и понякога виждахме да пораства и да излиза на яве от тях в живота им някое хубаво
цвете
, което ухаеше на красота и живот.
Все около същата възраст Той каза за нея веднъж на стълбите горе: "Тя да свири! " Друг път аз бях Му казала: "Учителю, ами тя много обича да рисува". А Той допълни: "Че тя може да стане художничка". Все нещо, като малки семенца бяха посадени в тях. Много приятели си водеха децата при Учителя.
Минаха десетки години след това, те израснаха, станаха възрастни хора и понякога виждахме да пораства и да излиза на яве от тях в живота им някое хубаво
цвете
, което ухаеше на красота и живот.
Тогава знаех, че е поникнало някое от семенцата, посети от Учителя в душите на онези деца, които приятелите водеха при Него.
към текста >>
64.
43. НАЙ ДОБРИЯТ ПОДАРЪК
,
,
ТОМ 8
Едно
цвете
ще го полееш и ще мълчиш.
43. НАЙ-ДОБРИЯТ ПОДАРЪК 1.Х. При Учителя: "Ти си от влюбчивите натури. После пък си и честолюбива. Когато обичаш, не казвай! Остави го!
Едно
цвете
ще го полееш и ще мълчиш.
Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме.
към текста >>
65.
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ
,
,
ТОМ 8
Ще пишеш за едно
цвете
.
"Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш.
Ще пишеш за едно
цвете
.
В миналото ти си била един мъж. Мъчила си толкова хора, сега тези същите са станали мъже и те те мъчат. В миналото Асен е бил жена. "Тя" те е обичала, сега ти обичаш. Тогава ти си мъчила.
към текста >>
Той проговори: "Едно
цвете
расте край един извор.
"Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън.
Той проговори: "Едно
цвете
расте край един извор.
Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето. И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор". "О, това е много хубаво, Учителю! " Той се усмихва, много доволен и много радостен.
към текста >>
Пътникът се радва на
цветето
.
Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава.
Пътникът се радва на
цветето
.
И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор". "О, това е много хубаво, Учителю! " Той се усмихва, много доволен и много радостен. "Тъй ще го напишеш. Не, скръбта трябва да се изразява по друг начин.
към текста >>
И двамата: и пътникът, и
цветето
се радват, че пият от един и същи извор".
След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето.
И двамата: и пътникът, и
цветето
се радват, че пият от един и същи извор".
"О, това е много хубаво, Учителю! " Той се усмихва, много доволен и много радостен. "Тъй ще го напишеш. Не, скръбта трябва да се изразява по друг начин. Не личната скръб.
към текста >>
66.
60. РАЗДВОЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Едно
цвете
ще го полееш и ще мълчиш.
60. РАЗДВОЕНИЕТО Раздвоена съм и отивам при Учителя. Казва ми: "Когато обичаш, не казвай: Остави го!
Едно
цвете
ще го полееш и ще мълчиш.
Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме.
към текста >>
67.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.
,
,
ТОМ 8
Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това
цвете
на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли.
Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това
цвете
на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>
68.
10. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника
цветен
, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство.
Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала.
Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника
цветен
, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство.
И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи.
към текста >>
69.
29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Оттук
цветенце
ще и донесат, оттам нещо, оттука коренче и т.н.
Имаше една сестра Янакиева, много предана сестра беше и нейният мъж беше парализиран, гледала го 15 години и след като се помина, тя помагаше на ул. „Опълченска" 66, когато има гости на леля Гина за готвене, затуй-онуй и тогава тя готвеше сестра Янакиева. Щото беше готвачка, майсторка, чистичка жена, много симпатична и скромна. После тя гледаше цветята на Изгрева, градината беше нейно дело, на Изгрева. Наистина прекрасна градина беше направила и така без петак да се похарчи.
Оттук
цветенце
ще и донесат, оттам нещо, оттука коренче и т.н.
в туй отношение, ако знаете какво красиво нещо беше Изгрева когато нацъфтяха, всички казваха, райска градина, които идваха. Прекрасно беше, рози, какво, всички цветя имаше. Много богато беше. И там идваха студенти, които бяха от провинцията, пък и от София, братя, но повече братята, които бяха от провинцията ходеха, защото които сме в семейства, нали не можеш да си оставиш семейството, все пак задължение имаш. Нали, къде ходиш, къде се храниш и т.н., та това беше около една-две години, мисля беше само.
към текста >>
70.
137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло
цветенце
, то е едно писмо.
Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете. Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи. Ние сега прекарваме най-хубавите изпитания, които могат да ни се дадат. А пък в бъдеще ще ви се дадат още по-добри изпитания. Земята е една книга, в която е написана най-хубавата поезия.
Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло
цветенце
, то е едно писмо.
Това бяло цвете ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш". Но ще дадеш не на глупавия. Той нищо няма да разбере. Но ще дадеш на онзи, който разбира. Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество.
към текста >>
Това бяло
цвете
ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш".
Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи. Ние сега прекарваме най-хубавите изпитания, които могат да ни се дадат. А пък в бъдеще ще ви се дадат още по-добри изпитания. Земята е една книга, в която е написана най-хубавата поезия. Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо.
Това бяло
цвете
ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш".
Но ще дадеш не на глупавия. Той нищо няма да разбере. Но ще дадеш на онзи, който разбира. Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество. Той е съдружие.
към текста >>
71.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят ви е накарал всеки да вземе по едно
цвете
.
А, даже ми каза: „Уж си умна, а защо си казала на инспектора, че спиш на Изгрева". Ами сега, иначе не мога да кажа, защото не спя в града, на Изгрева спя. Как ще кажа, че спя другаде, то не отговаря на Истината така, но не знам защо беше. Е, то всичкото беше така. В.К.: Вие ми казахте, че сте правили един опит.
Учителят ви е накарал всеки да вземе по едно
цвете
.
Е.А.: Още първата година Учителят каза на Младежкия клас, ще си вземете казва две саксийки и всеки един от вас, едната ще постави на едно място и другата на друго място. Ще знаете, еднакво ще ги поливате, нали, но на едната ще й говорите мекичко, ще й говорите ласкаво, така каквото можете, даже ще я помилвате, нали като цветенце така и ще видите, коя ще цъфне по-рано. Туй беше задача на целия клас. Аз си направих задачата и у мене цъфна тази гдето я милвах и гдето ласкаво й приказвах. В.К.: Значи тя първо.
към текста >>
Ще знаете, еднакво ще ги поливате, нали, но на едната ще й говорите мекичко, ще й говорите ласкаво, така каквото можете, даже ще я помилвате, нали като
цветенце
така и ще видите, коя ще цъфне по-рано.
Как ще кажа, че спя другаде, то не отговаря на Истината така, но не знам защо беше. Е, то всичкото беше така. В.К.: Вие ми казахте, че сте правили един опит. Учителят ви е накарал всеки да вземе по едно цвете. Е.А.: Още първата година Учителят каза на Младежкия клас, ще си вземете казва две саксийки и всеки един от вас, едната ще постави на едно място и другата на друго място.
Ще знаете, еднакво ще ги поливате, нали, но на едната ще й говорите мекичко, ще й говорите ласкаво, така каквото можете, даже ще я помилвате, нали като
цветенце
така и ще видите, коя ще цъфне по-рано.
Туй беше задача на целия клас. Аз си направих задачата и у мене цъфна тази гдето я милвах и гдето ласкаво й приказвах. В.К.: Значи тя първо. Е.А.: Първо тя цъфна. В.К.: Вие сте ми казвали едно изказване, което Учителят е казал: „Който се хване за Мене не може да се отърве".
към текста >>
72.
МОЯТ РОМАН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Майка ми искала да има и други деца и често казваше: „Може ли градина с едно
цвете
?
Някои, които познавали майка ми и баща ми направили връзка и така са се оженили. Не зная дори дали са се познавали преди да се оженят. Аз се раждам три години след брака. Майка ми много искала да има деца и се молела на света Богородица да й подари дете. Мама казала на сестрата на татко, че Ленчето ми е дар от света Богородица.
Майка ми искала да има и други деца и често казваше: „Може ли градина с едно
цвете
?
" Но след моето раждане нещо е станало и тя не можа да има друго дете. Аз съм приета в семейството с много радост и обич, защото съм първото дете и първата внучка на дядо ми. По-голямата сестра на татко имаше едно момченце, но то живееше при баща си след смъртта на леля ми, която рано се е поминала. Баба ми също много искала да има внуче и понеже била болна преди аз да дойда, поръчала на майка ми, ако не дочака внучето, като се роди да го занесе на гроба й както е в пелените. И тя не е могла да ме дочака.
към текста >>
73.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно
цвете
359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия?
269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно
цвете
359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>
74.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в
цветето
малко звучи.
Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е. Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши.
Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в
цветето
малко звучи.
Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите.
към текста >>
75.
08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Други път в полето дете закъсняло, че при
цвете
малко то било клекнало.
Вече чакат вън, легла оставили след сладкия сън. Станцията черна често се обажда. По време вечерно някога досажда. Веднъж тя разказа за една кавга, дето бе станало за нея мълва. Вчера две момченца нещо се скарали, и то не за друго, за шепа страгали.
Други път в полето дете закъсняло, че при
цвете
малко то било клекнало.
То си цвете милва и му нежно дума: „Милото на кака, за мен недей плака. Утре пак ще дойда и ще те полея, и песничка малка за теб ще изпея." Станцията бяла всичко бе видяла. Нищо не забрави, да не го разправи. Лагерен живот Всички стават рано, молят се и пеят. Слънцето посрещат и в любов живеят.
към текста >>
То си
цвете
милва и му нежно дума: „Милото на кака, за мен недей плака.
Станцията черна често се обажда. По време вечерно някога досажда. Веднъж тя разказа за една кавга, дето бе станало за нея мълва. Вчера две момченца нещо се скарали, и то не за друго, за шепа страгали. Други път в полето дете закъсняло, че при цвете малко то било клекнало.
То си
цвете
милва и му нежно дума: „Милото на кака, за мен недей плака.
Утре пак ще дойда и ще те полея, и песничка малка за теб ще изпея." Станцията бяла всичко бе видяла. Нищо не забрави, да не го разправи. Лагерен живот Всички стават рано, молят се и пеят. Слънцето посрещат и в любов живеят. Трудностите често те посрещат с песен и така животът веч' става интересен.
към текста >>
76.
09 - 358. ПЪРВОТО ПРОЛЕТНО ЦВЕТЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
358. ПЪРВОТО ПРОЛЕТНО
ЦВЕТЕ
Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говори много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
358. ПЪРВОТО ПРОЛЕТНО
ЦВЕТЕ
Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говори много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: „Шарлатанин! " „Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. „Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират?
към текста >>
Вината ми е, че аз съм първото
цвете
на духовната пролет на човечеството."
Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: „Шарлатанин! " „Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. „Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират?
Вината ми е, че аз съм първото
цвете
на духовната пролет на човечеството."
към текста >>
77.
10 - 00. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ
,
ТОМ 10
Слово, що къпи очите, в
цветето
мило звучи.
Сейте семената, семето отбрано, докато е време, докато е рано. Денят не оставяй празен да отмине, нито в доброто, друг да те надмине. 1952 год. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово се носи в ефира, прониква до всички души; на крила го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Слово, що праща лъчи.
Слово, що къпи очите, в
цветето
мило звучи.
Слово, що стапя злините, тъй както слънцето - леда. Слово, що грее в душите, що щит е при всяка беда. Кат сила прелива в душите. Кат мъдрост краси духа. На будните шепне: Светете!
към текста >>
78.
11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Толкоз хубаво писмо бях му писала, радвай се, Жорж, на малките
цветенца
, на камъченцата, така в една поетична форма бях му написала едно писъмце, само тези няколко фрази помня.
Аз, както седяхме, тръгнах по една пътека, вървя, тръгнаха Борис и Жоро, и Славчо, тръгнаха така, отидохме на едно място, седнахме на това място, на което Жорж е седял, без да знам. Борис после ми каза. И така аз се отделих и съм си сложила така, обляна така малко в сълзи и с поглед някъде в далечината виждам някакъв си турист, който идва насам. Рекох, дали не е това Жорж, който е излязъл някъде и се връща. Всичкото го свързвам с него, навсякъде го виждам.
Толкоз хубаво писмо бях му писала, радвай се, Жорж, на малките
цветенца
, на камъченцата, така в една поетична форма бях му написала едно писъмце, само тези няколко фрази помня.
И Учителят със своята велика Мъдрост, той ми пише писмо, за сетен път се уверявам в мъдростта на Учителя. Да, и тръгнахме, видяхме една барака, за която Неделчо казваше, че било станция на държавната печатница, а то едно нищо и в палатката видях нещичко така, малко кръв, която той е повърнал. Само така погледнах и не влязох, и пак си отидохме. Завъртяхме се, по едно време неговите близки вече знаеха, Славчо им съобщил. Три негови сестри дойдоха, малко неприятности имахме с тях.
към текста >>
79.
12 - 17. СКЪСАНАТА ПОЛИЦА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Досега, като отивам на мястото му, намирам винаги, на гроба му има вазичка, винаги водичка сложена и
цвете
в нея.
Целият град го обичаше. Авторитет беше голям за целия град и даже след като си замина, аз отивам на гробищата всяка заран. Много ме срещат и: Ако не беше бай Георги, крак нямаше да имам. ако не беше бай Георги, не знам какво, нямаше да живея, как не чух, как не научихме и ние да дойдем, когато бай Георги и починал. Отиде си.
Досега, като отивам на мястото му, намирам винаги, на гроба му има вазичка, винаги водичка сложена и
цвете
в нея.
В.К.: А знаете ли в коя година е роден? На колко години си замина той? Надка: На 90. На 90 години. В.К.: Коя година?
към текста >>
80.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Той е като ароматно
цвете
, чийто аромат се разнася навсякъде.
Той се храни от възвишената енергия на любовта. Следователно любовта е вкус на душата, тя е, която определя храната на чоешката душа. Този младеж е човек на любовта, той обича всички хора, те му се доверяват и му стават приятели. Той е безкористен, точен, не ощетява никого. Той е носител на Божествената правда в душата си.
Той е като ароматно
цвете
, чийто аромат се разнася навсякъде.
Следователно правдата е ароматът на душата - ухае приятно и привлича всички. Когато в човека се пробудят силите на душата като Добродетел, Правда и Любов, той става извънредно чувствителен, слухът му се развива извън пределите на обикновения. Той навлиза в друг свят - непознатата област на битието, беззвучен за нас. Тези ултразвукови трептения не се долавят от нашето ухо, но той добива способността да чува „Гласът на Безмълвието". Тези звуци говорят на душата.
към текста >>
81.
28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
И непременно и
цвете
ще останем в историята,и то чрез„Изгревът", където ще се публикува всичко.
И сте създали фондация. Това е работа на Черната ложа. А защо ли? Защото има Един Бог, Един Учител, Едно Слово, Една Школа. Другото е лъжа, измама.
И непременно и
цвете
ще останем в историята,и то чрез„Изгревът", където ще се публикува всичко.
А дъщеря Ви след време ще публикува писмата на Вергилий Кръстев до Вас, за да видят всички какво представляват онези, обсебените от майстор Борис. Откъде знам всичко това? Госпожо Милка Кралева, аз знам. Аз знам, защото чета „Изгревът". Аз знам, защото издавам оригиналното Слово на Учителя Дънов.
към текста >>
82.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Засъхнали бяха няколкото стръка
цвете
, посадени върху стихналата земя.
В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтаря лежат и останките му. Над гробът се издига скромен железен кръст.
Засъхнали бяха няколкото стръка
цвете
, посадени върху стихналата земя.
Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио, Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Осветен от Св. Месемврийски Кирио Йосиф, 1820 г.".
към текста >>
83.
I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на
цветен
диапозитив иконата и сме го направили на
цветен
плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка.
работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г. от заложна къща към общината в град София. След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде.
Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на
цветен
диапозитив иконата и сме го направили на
цветен
плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка.
Плакатът ще бъде даван като приложение към „Изгревът, том XI". През 1945 г. са направени снимки от фотографа Васко Искренов на ул. „Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя. Една група ученици от времето на Школата, които са присъствували от първата година, когато Учителят Дънов е държал своите беседи от стаята, седнал при прозореца, и през отворения прозорец слушателите са слушали отвън от двора, са били поканени да участвуват в снимките.
към текста >>
84.
IV.17 август, петък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Като гледате жълтото
цвете
, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля.
Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога и ще почнете да слизате надолу, ще разберете любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената любов спрямо вас; и тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна радост и блаженство. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й.
Като гледате жълтото
цвете
, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля.
Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.
към текста >>
85.
IV.18 август, събота
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Понякога истината се представя в най-простия вид; но само когато едно
цвете
се развие, тогава ще видите какво е то; и семето, само когато узрее, може да се види какво е.
Ако у вас трябва да се проявява любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв, че чрез закона на Добродетелта от духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всичките нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни.
Понякога истината се представя в най-простия вид; но само когато едно
цвете
се развие, тогава ще видите какво е то; и семето, само когато узрее, може да се види какво е.
Вие ще разберете отпосле това, което с думи не може да се изкаже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди 10 000 години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова от човешко гледище живеете в бъдещето, а от Божествено живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито размишлявайте за това, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате. След тези думи г-н Дънов ни остави и се качи в горната стая над салона и се върна в 12 часа на обяд.
към текста >>
86.
IV.Трето събрание, 14 август 1906 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте
цвете
" - каза духът.
Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII.
в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте
цвете
" - каза духът.
И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа А. Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович на всекиго от нас каза по нещо.
към текста >>
Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче
цвете
.
Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII. в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа А.
Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче
цвете
.
Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович на всекиго от нас каза по нещо. а на Михалаки Георгиев завърши със следното: ..На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб се не продавай." Някои от нас запитаха духа на доктора дали се е явявал чрез медиумите в Сливен и Търново. По повод на тоя въпрос стана спречкване между присъствуващите.
към текста >>
87.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са
цвете
, защото в миналото са били по-големи.
В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мене не съществува никакво противоречие в света. Например, да кажа някога, че вашите умове са изопачени. Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път.
И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са
цвете
, защото в миналото са били по-големи.
Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови.
към текста >>
88.
Наряди за 1937 г.
,
,
ТОМ 12
Тогава той е внимателен към всички: към тревичката, към
цветето
и пр.
Вие ще кажете дали това е вярно. Това, в което човек вярва, е всякога вярно. Сутринта, като станеш, кажи: „Господи, благодаря ти за онова, което си ми дал, благослови онова, което си вложил в мене. Увеличи светлината, силата, свободата и добротата, които си вложил в мене." Кажи го това като едно малко дете. Присъствието на Бога се познава по едно: Когато дойде Бог в човека, човек тогава е готов да услужи на всички.
Тогава той е внимателен към всички: към тревичката, към
цветето
и пр.
А щом Го няма Господ, човек не проявява това. В днешния ден да изпратим най-хубави мисли, чувства и постъпки и да пожелаем всички - от сърце и душа - да се въдвори Царство Божие на земята и да се въдвори мир на земята, и да пожелаем Божия Дух да работи чрез нас. СЪВРЕМЕННИЯТ ЖИВОТ ИМА НУЖДА ОТ ЕДНА ЧИСТА БЕЗКОРИСТНА ЛЮБОВ, ОТ ЕДНА ЧИСТА МЪДРОСТ И ОТ ЕДНА ИСТИНА, В КОЯТО ДА НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ЛЪЖА. И на вас ви пожелавам да бъдете млади като Любовта, да бъдете възрастни като Мъдростта и да бъдете чисти като Истината! Този, който идва от Бога, дава живот; а пък това, което не е дошло от Бога, взема живот.
към текста >>
89.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или
цветен
молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило.
Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н.
Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или
цветен
молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило.
Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася.
към текста >>
90.
7. НАСТАВЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 12
Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое
цвете
, Той ви знае вече намеренията.
От вас се иска само стремеж за послушание на Бога на всичката пълнота. За този Господ, за Когото говоря, Той ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви като ви гонят. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях.
Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое
цвете
, Той ви знае вече намеренията.
Всичко е известно на Бога. Като пиете малко вода, чрез нея Той знае каква е вашата вътрешност. Най-важните, необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е когато Господ прави нещо, да внимаваш.
към текста >>
91.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
„Мъжът ми е жесток, вагабонтин, а аз го мислех, че е благороден.“ А другата казва: „Твоят е
цвете
, ами моят да знаеш какъв е.“ Кой е крив за това?
Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори което трябва и не трябва. Съвременните хора всички страдат от това. Мъжът ти направил, казал ти нещо обидно - веднага тръгнеш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същи кош.
„Мъжът ми е жесток, вагабонтин, а аз го мислех, че е благороден.“ А другата казва: „Твоят е
цвете
, ами моят да знаеш какъв е.“ Кой е крив за това?
Мъжът ви е намигнал, и вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумен в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големите страдания, то са онези нехармонични образи, некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване?
към текста >>
92.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
Колкото повече един художник мисли върху
цветето
, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него и то изчезва.
Има ли някакво противоречие, има ли съмнение, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време я пренасяте на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира дето иска. Следили ли сте как се боядисват цветята, как постепенно се оформява тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, които са изкуствено получени от хората, избеляват и се разрушават от слънцето, а тези, които природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по- хас[1] стават, защото са живи.
Колкото повече един художник мисли върху
цветето
, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него и то изчезва.
Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне.
към текста >>
93.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Там, дето се среща само едно
цветенце
, то по-скоро изсъхва.
Нали се казва, че трябва да си помагаме. Най-тежкият живот е, когато човек живее сам. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Защо в природата на едно място изникват много треви заедно? За да задържат влагата.
Там, дето се среща само едно
цветенце
, то по-скоро изсъхва.
И тъй, когато в едно общество са събрани повече хора, те задържат за по-дълго време влагата. А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко. Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона.
към текста >>
94.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Представете си, че отгоре на едно
цветенце
турите един трън - ще може ли [то] да расте?
Вие вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казвате, че „аз съм лоша“. Да, когато действуваш по воля, си лоша. Запитват: - За да намерим душата си, трябва ли еволюция или това зависи от волята на субекта? - Трябва да се премахнат препятствията.
Представете си, че отгоре на едно
цветенце
турите един трън - ще може ли [то] да расте?
Не може. Така е и с вас. Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас. Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред.
към текста >>
Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое
цвете
, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви.
Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в природата всеки си отправя погледа накъдето и да е или пък както е на обед, седнат и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така: всяка да се вдъл- бочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга.
Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое
цвете
, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви.
Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите колко цветята са чувствителни към обичта, но за това трябват повече екскурзии. Старайте се към повече свобода, да няма ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанат самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети.
към текста >>
95.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
,
,
ТОМ 12
При хубавото
цвете
всеки се спира.
Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови веднага да услужат щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че животът ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, Невидимият свят е много точен.
При хубавото
цвете
всеки се спира.
Хубавият извор, хубавите местности всеки посещава. Музикант, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим по Божественому, то има цена. Божественият живот, без разлика в кое и да е същество, има цена.
към текста >>
96.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
Цветето
казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй
цвете
расте в две посоки - движи се нагоре и надолу.
Учителят дойде в 11.30 часа. (*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята.
Цветето
казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй
цвете
расте в две посоки - движи се нагоре и надолу.
А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете 0 ц.[цвете] е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1.
към текста >>
Запример 2000 години преди Христа туй
цвете
0 ц.[
цвете
] е било на едно място, а след 2000 години туй
цвете
се е преместило, може би на 500 километра.
Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си.
Запример 2000 години преди Христа туй
цвете
0 ц.[
цвете
] е било на едно място, а след 2000 години туй
цвете
се е преместило, може би на 500 километра.
Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние.
към текста >>
97.
5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ
,
Трети урок от Учителя
,
ТОМ 12
Една душа можа да дойде като
цвете
в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма.
Но като мине известно време, майката почне да го бие, казва: „Този, който не спазва всичките наши наредби... Ние имаме закони тук! “ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, ще слушам! “ Всичките тия символи, като се превърнат правилно, те добиват едно вътрешно изяснение. И туй, което шокира хората, става ясно и хората виждат, че идеите другояче са поставени, а хората ги разбират съвсем другояче.
Една душа можа да дойде като
цвете
в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма.
Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал.
към текста >>
Ако е в
цвете
, туй
цвете
те вижда и си мълчи; то само те наблюдава.
Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично.
Ако е в
цвете
, туй
цвете
те вижда и си мълчи; то само те наблюдава.
Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна. Но и така пак може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото, приятелите не всякога са в човешки тела.
към текста >>
Или, ако влезе в едно
цвете
, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това
цвете
вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие.
А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
Или, ако влезе в едно
цвете
, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това
цвете
вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие.
Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят.
към текста >>
98.
6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО
,
Трети разговор с Учителя:
,
ТОМ 12
Ако турите едно
цвете
там, дето водата извира, то ще се развали.
Гена: - Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на човека за по-добър край, е любов. Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите.
Ако турите едно
цвете
там, дето водата извира, то ще се развали.
Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай! Туй място не е за теб! Накрая иди! Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съответното място при водата.
към текста >>
Туй
цветенце
трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него.
Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали.
Туй
цветенце
трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него.
Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай! Туй място не е за теб! Накрая иди! Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съответното място при водата. Ако отидеш в началото, може водата да те повлече и нищо да не остане от тебе.
към текста >>
99.
ЕДНО С БОГА
,
19 септември 1922 год., 6.30 ч.сутринта
,
ТОМ 12
Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло
цвете
или на геометрически символ - на кръг.
Бог вечно се проявява чрез Любовта. Ние сме едно с Любовта, ние сме едно с Бога. „Само чистите по сърце ще видят Бога. Без чистота няма любов. Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето.
Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло
цвете
или на геометрически символ - на кръг.
Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят • това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си.
към текста >>
100.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло
цвете
.
Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота.
Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло
цвете
.
Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят.
към текста >>
НАГОРЕ