Търсене в текстове за 'Цвете'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 89 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.
Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, с.17 да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака дорде приемиш силата на Словото ми, което скоро от Мен ще приемиш. Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и въспяват ликования и душата ти ще се испълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи Боже мой, да възлези моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си с.18
към текста >>

2. Речник на остарели и чужди думи

Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон.
с.14 Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон. (Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1) с.18 Уток (остар.) - поток, вада на река с.24 Исти (старобъл.) - истински, същински
към текста >>

3. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.
Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си.
към текста >>

4. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил.
Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
към текста >>

Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен.
Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему.
към текста >>

5. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец.
в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби. Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите: Върви, върви в полето, в бунището клето. Не стой тук, при морето,
към текста >>

6. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне.
Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2.
към текста >>

7. №88 (Петър Дънов)

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през 1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През 1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“ неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>

9. 148 ПИСМО

Когато тя е огрята от Божествената топлина, ней й е приятно, тъй както и на цветето е приятно, когато го грее Слънцето.
Человек не трябва да притуря погрешка върху погрешка. Когато дойде определеното време, всичко става. Ползувайте се от благоприятното време. Размишлявайте за смисъла на живота. Щастие на земята няма засега, щастието е в душата. Когато тя е огрята от Божествената топлина, ней й е приятно, тъй както и на цветето е приятно, когато го грее Слънцето. Знайте, че все между хора ще живеете. Хората един от друг малко различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
към текста >>

10. 275 ПИСМО

Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветенца, плодове и най-после на нова семка на Божия живот.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с хората и тъй животът има трояко изявление, което го определят с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за человека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота. Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветенца, плодове и най-после на нова семка на Божия живот. Поздрав на всички добри приятели. Поздрав и вам. В. В. Ж.К.В.О. (Свещеният подпис)
към текста >>

11. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>

12. Повече светлина

Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
към текста >>

13. 300–350

Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват – влага им трябва.
Мото. С Господа, Който живее в мене, всичко мога. Помощта не иде от вън; тя иде от вътре. 307 Бурята. Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват – влага им трябва. А хората ги е страх, защото нямат вярата на цветята. Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре. 308 Светлина. Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин.
към текста >>

Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли.
345 Сам. Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот само ако живеят в чистота. 346 Пчелата. Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли. А говедото ще го стъпче. Ученикът трябва да има метода на пчелата. 347 Светлината. Ученикът трябва да обича Светлината!
към текста >>

14. 350–400

И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.
Подареното или заслуженото? Богатството, което е подарено, или което е спечелено? 353 Чистота – Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина. 354 Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него.
към текста >>

Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината. 385 Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш. Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. 386 Досетливост. Любовта носи досетливост!
към текста >>

15. 400–450

Природата не може да се изучи само с едно цвете.
Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410 Науката за Любовта. Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411 Бъдеще. Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето. Светът живее в настоящето.
към текста >>

16. 501 - 550

Малко цвете съм аз, зная тайните на живота.
Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странствуващите кораби? Учениците един по един напущат земното училище. Божият Мир да бъде с вас и Моята светлина да ви упътва. (по случай заминаването на брат Илия Стойчев - 6 октомври 1925 г.) 505 Малко цвете съм аз, зная тайните на живота. На земята раста, в небето се уча. Дрехите ми са бели, чисто съм по сърце, в мен лъжа няма, говоря всякога истината. На пчелите сладчина давам, на хората светлия образ на Любовта показвам. Аз на отворено всяка сутрин своята молитва към моя небесен Баща възнасям. На слънцето истината казвам.
към текста >>

17. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Нашите души когато се отправят към Бога с молитва, изпушат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъфтяло.
Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души когато се отправят към Бога с молитва, изпушат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък за да се не лишим от този мирис. Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа.
към текста >>

18. Бъдете верни на своето призвание

Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъфтяло.
Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествали душата, изхвърлят се навън. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така че ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на небето. А пък за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота.
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът.
Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете ". Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай". Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
към текста >>

И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете.
Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай". Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите.
към текста >>

20. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва.
Във връзка с това, вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието и. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля. Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни.
към текста >>

Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то.
Между източника* и реката никога не трябва да се образува борба. *Източник (арх.) - извор (бел. ред.) Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова, от човешко гледище, живеете в бъдещето, а от чисто Божествено, живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст.
към текста >>

22. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после - на клончета, листа, цветенце, плодове и най-после - на нова семка на Божия живот.
Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с Бога. И тъй, Животът има трояко изявление, което го определят с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на Живота. Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после - на клончета, листа, цветенце, плодове и най-после - на нова семка на Божия живот. Поздрав на всички добри приятели. Поздрав и Вам. В. В. Ж. К. В. О. Подпис Варна, 21 януари 1918 г.
към текста >>

23. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът.
К. Дънов. Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете.“ Той каза, че в Астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Железкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“ Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
към текста >>

Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя.
Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Железкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“ Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел.
към текста >>

„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът.
К. Дънов. Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете.“ Той каза, че в Астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Железкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“ Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
към текста >>

Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя.
Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Железкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“ Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел.
към текста >>

24. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва.
Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля. Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.
към текста >>

Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то.
Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова от човешко гледище живеете в бъдещето, а от чисто Божествено живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.
към текста >>

25. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
към текста >>

Гумнеров: вибрациите на цветето.
77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П. Гумнеров: съвременните ваши страдания. 79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П. Гумнеров: вибрациите на цветето. 80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д. Голов. 81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години. 82 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 83 Думата „няма“ у Него не съществува – в протокола на П. Гумнеров: В Него няма думата „не съществува“.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло.
Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако даже са нашествали душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият Дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък, за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога, и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Буквата п е чашка, обърната надолу - тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от Слънцето.
Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересувана. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега - думата познание, и тя носи своето разяснение. Буквата п е чашка, обърната надолу - тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от Слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш 333, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата о показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата з показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, за да го използваме. Например вие развъждате две хиляди334 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва; важното е значи колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме. Буквата н показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-ясен335 хоризонт.
към текста >>

Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи.
Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е подигало съмнение за нещата. За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например да кажете някога, че вашите умове са изопачени и прочее - аз зная причината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи - то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб - то е Божествено. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре.
към текста >>

28. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П.Гумнеров: вибрациите на цветето.
волута – спирална форма; липсва в протокола на Д. Голов. 76 И ще са потребни още десет милиарда години –липсва в протокола на Д. Голов. 77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена. 78 Временните ваши страдания – в протокола на П.Гумнеров: съвременните ваши страдания. 79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П.Гумнеров: вибрациите на цветето. 80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д. Голов. 81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години. 82 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 83 Думата „няма“ у Него не съществува – в протокола на П. Гумнеров: В Него няма думата „не съществува“.
към текста >>

29. Писма до семейство Иларионови - 1906

Когато тя е сгрята от Божествената топлина, ней й е приятно тъй, както и на цветето е приятно, когато го огрее слънцето.
Когато дойде определеното време, всичко става. Ползувайте се от благоприятното време. Размишлявайте за смисъла на живота. Щастие на земята няма засега. Щастието е в душата. Когато тя е сгрята от Божествената топлина, ней й е приятно тъй, както и на цветето е приятно, когато го огрее слънцето. Знайте, че все помежду хора ще живеете. Хората един от друг малко се различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
към текста >>

30. ОЛТАРА

Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм.
В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила 1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“. Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега.
към текста >>

31. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Буквата "п" е чашка, обърната надолу; тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от слънцето.
Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега, думата „познаване"; и тя носи своето разяснение. Буквата "п" е чашка, обърната надолу; тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата „о„ показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата „з„ показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, да го използваме. Например, вие развъждате двадесет хиляди кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва. Важното е, значи, колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме.
към текста >>

32. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи.
Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аэ имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни.
към текста >>

33. 1922_1 1922 година

се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя.
Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя. Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер. Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г.
към текста >>

34. 1922_5 Спомени на Михаил Иванов

Стените на заседателната зала бяха покрити с копринени платове с цветовете на спектъра, върху тях – табла и картини с различни геометрични фигури, оцветени пастелно.
СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА Стените на заседателната зала бяха покрити с копринени платове с цветовете на спектъра, върху тях – табла и картини с различни геометрични фигури, оцветени пастелно. В съседната, много по-малка по размери, стая бяха изложени различни символични предмети. Поканените в тая стая трябваше да медитират по няколко минути. Атмосферата там беше изключително мистична. Съзерцавайки тези предмети и картини, се чувстваш пренесен в света на неописуема красота и се къпеш в чистотата, създадена от Учителя. С пристъпването на прага на стаята светлината заговаряше и създаваше ослепителен ефект.
към текста >>

35. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
(15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
към текста >>

Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)
През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:
към текста >>

36. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г.
(2, 195) Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5) (За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯТ

Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас!
Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов? " Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл.
към текста >>

Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля.
За възпитанието на волята си ще употребите жълтата краска, понеже при възпитанието на волята, умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често попада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. За да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите на червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Активност - червено; искаш да растеш - зелено; да бъдеш умен - жълто; вяра - синьо; царствено да живееш, да имаш достойнство - виолетово. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта - ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Ако човек би имал онази положителна наука да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи.
към текста >>

38. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение.
към текста >>

Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек.
Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота!
към текста >>

39. ИГНАТ КОТАРОВ

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Сещат се и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка, но той отказва. Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат и го занасят там, където трябва. Викат го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад и го разпитват.
към текста >>

40. МУЗИКА

Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал.
Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал.
към текста >>

41. ОБЛЕКЛО

Дето видите бял цвят - на цвете, на къща, измазана бяло - свързвайте го с доброто.
Не купувайте стари дрехи, макар и евтино да ги продават. Купувайте нови дрехи, макар и скъпи. Съблечете старите си дрехи, ушити по модата и облечете нови, бели, чисти дрехи. Белият цвят означава доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържите с доброто. Дето видите бял цвят - на цвете, на къща, измазана бяло - свързвайте го с доброто. Черният цвят е хубав. Той психологически е хубав ето в какво отношение: Той е цвят, който събира повече енергия. Когато човек стане нервен, по- хубаво е да има черни дрехи да се облече, за да има повече енергия. Когато се усеща някой път праведен, да се облече в бяло. За предпочитане е човек да ходи гол или със своите скъсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртъвци.
към текста >>

42. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва.
Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от Слънцето. Никога не стой под сянката на дървото или под сянката на човека. Това е правило, което всеки може да опита. Много болести се дължат на сенките. Всеки лъч, попаднал върху човека, се поглъща от организма му и после отново излиза във вид на мъртва светлина. Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва. Следователно, вие трябва да бъдете под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, т.е. лъчите на сянката. Никога не стойте на сянка. Нищо не вирее под нея. Сутрин ще дигнете ръцете си над главата, ще ги допрете с дланите и след това ще ги спуснете към главата, като че се обливате с вода и ще стигнете до краката си.
към текста >>

43. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било.
С кирки копаехме прагове и слагахме каменни стъпала. На други места укрепвахме земята с колове и правехме естествени стъпала. Пътеката минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, в началото удобна за почивка и наслада на окото. Тази пътека стана любима. По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията. Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една пътека по тревите, човек излиза на голямата поляна. Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не бе пострадал, макар че се срещаха до самите ни палатки.
към текста >>

44. РАБОТА

Едно цвете иска да се премести от друго.
Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение един към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй. Отначало почва вътрешна борба, а като растат - борба между клони и корени. Едно цвете иска да се премести от друго. Орехът има тежка аура. Яж му орехите, но бягай от сянката му. И тъй, мързелът е за невежите, учението - за учениците, за трудолюбивите, а работата - за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният - работи. Щом се мъчиш - невежа си; щом се трудиш - ученик си; щом работиш - добър, посветен си.
към текста >>

45. ЯСНОВИДСТВО

Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството."
Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството." Георги Събев Това ми го разказа една сестра - името й няма да кажа. Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света. Тоя ден тя била много умъчнена.
към текста >>

46. НОВОТО УЧЕНИЕ

Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука.
Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и животът на Земята ще стане песен. Когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Новото Учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг.
към текста >>

47. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник.
Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре цветята да си живеят. Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете.
към текста >>

Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете.
И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. В двора на всеки ученик трябва да има поне 2-3 овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време. На един стар човек, на едно дете, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл към тях. Вие минавате по цветя, газите ги, тъпчете ги с краката си. Тия цветя са изложение на същества, които стоят много по- високо от вас.
към текста >>

Жертва се тогава цветето.
Но цветята да се носят в саксии. Аз се радвам, че горе на Витоша има надпис: "Да не се късат цветята! " Възприели са тази мисъл на Новото Учение. Иди там и помириши! За цяр ако искаш, можеш да откъснеш и ще туриш мисълта, че я вземаш за цяр. Жертва се тогава цветето. Новият морал е: Не късайте цветята! Нека те си цъфтят на самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат. Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си заминете! А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света.
към текста >>

Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете.
Новият морал е: Не късайте цветята! Нека те си цъфтят на самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат. Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си заминете! А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света. Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата.
към текста >>

Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека.
Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си заминете! А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света. Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата от главата.
към текста >>

В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат.
Това го правят в света. Един ден и ти ще заприличаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че дохожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме.
към текста >>

Казваш, че зад това цвете седи разумно същество.
Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй както от малките гниди излазят големи паразити. Понеже цветята са изложение на ангелите, в дадения случай, не разваляйте изложбата на ангелите. Затуй, не късайте цветята. Ти минеш - късаш. То никакво възпитание няма в нас. Казваш, че зад това цвете седи разумно същество. Туй ухание, което чувстваш, не е негово. Туй ухание е на онова същество. Цветята са връзка между хората и ангелите. Растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи, те са връзка на архангелите и хората.
към текста >>

48. ЛЮБОВ

Видиш ли едно малко цвете, иди при него да го прекопаеш и полееш.
Обличаш ли се, обличай се с Любов. Каквото правиш, прави го с Любов. Помнете следния закон: В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както текуща вода си отива. Приложението на Любовта е в малките работи. Видиш ли едно малко цвете, иди при него да го прекопаеш и полееш. Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Минавате покрай някое дръвче - погалете го. Влизате в градината - радвайте се на цветята, на децата, на хората. Любов да блика от вас... Живейте с благодарност и любов. Сърцето ви да блика с любов и радост към всичко, към всички.
към текста >>

Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие.
Каквото правиш, прави го с Любов. Помнете следния закон: В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както текуща вода си отива. Приложението на Любовта е в малките работи. Видиш ли едно малко цвете, иди при него да го прекопаеш и полееш. Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Минавате покрай някое дръвче - погалете го. Влизате в градината - радвайте се на цветята, на децата, на хората. Любов да блика от вас... Живейте с благодарност и любов. Сърцето ви да блика с любов и радост към всичко, към всички. Най-малкият подтик в живота, това е Любовта.
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва.
За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам. Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът.
към текста >>

50. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Всички растения, цветя, буболечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта. Учителя беше досетлив и внимателен към всички. Често пъти долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже, и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. Той изпълняваше в съвършенство свещеното правило: Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост – да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. Учителя влизаше в положението на всяко същество, разбираше го и му помагаше с Обич. Към всекиго Той имаше специфично отношение – особено държание. Обаче Той никому не даваше предпочитание, никого не изтъкваше, никого не хвалеше.
към текста >>

Не пропускаше да обърне вниманието ни и на най-скромната красота, на малките цветенца, на росните капки, на една малка проява на Доброто.
Истината е сила, която движи човека по вечния път – тя го освобождава. Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината Любовта иде отгоре, от Истината. Красотата е също израз на Истината. Учителя ценеше Красотата. Той имаше свещено чувство към нея. Не пропускаше да обърне вниманието ни и на най-скромната красота, на малките цветенца, на росните капки, на една малка проява на Доброто. Неговото око виждаше и най-малкия Божествен трепет на Живота. Красотата е дреха на Истината. Учителя не понасяше лъжата. Единственото нещо, което не се прощава на човека, който ходи в пътя на Истината, това е лъжата. Истината изключва лъжата.
към текста >>

51. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

В светлите ручейчета, в цъфналите цветенца, в огрените от Слънцето върхове – навсякъде Духът на проявения Бог говори.
Него Учителя познава през Вечността в целия му развой и път. Едничката грижа на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е дошъл Учителят. Да познаваш Бога и Учителя – това е Живот вечен. Тихият глас на Вечния се разнася в Природата във всички нейни кътчета. В светлите ручейчета, в цъфналите цветенца, в огрените от Слънцето върхове – навсякъде Духът на проявения Бог говори. Той внася Мир и Радост в душите, Любов към всичко живо. Там, където Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работи, Чистотата сърцето краси. Лъчите на живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. Когато познаеш Неговия говор, Любовта ще се разцъфти в душата ти. Бог е Любов.
към текста >>

52. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина.
От Любовта са произлезли всички светове през всички вечности. Зад това, което става в Живота, трябва да виждаме дейността на необятната Любов, която изявява нещата. Човек като частица от Единството в света е потопен в Любовта, в Бога! Великият разумен център на всемира е Любовта! Ние дишаме Любов! Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина. Любовта крепи Вселената. Тя движи всичко към една велика цел. Планът, по който всички същества се движат към своята цел, е включен в Любовта. В минути на прозрение човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота. Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете.
към текста >>

53. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Човешката душа копнее за Бога, както цветето копнее за слънчевите лъчи.
Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства. Човешката душа знае в своите глъбини, по свои пътища, че зад всичко, което се руши в ръцете ни, има нещо велико, трайно и вечно в основите на цялото Битие, което осмисля Живота. Формите са дрехи, през които се проявява това Вечно начало. Във всяко нещо, което привлича вниманието и любовта на човека, той намира отблясък на Вечното, Непреходното и Великото! Този свят копнеж е даден на всички същества – от най-малките до най-големите. Човешката душа копнее за Бога, както цветето копнее за слънчевите лъчи. Всички същества представляват един космичен организъм. Любовта на човека към Бога е израз на техния колективен стремеж към Великата реалност в света.
към текста >>

54. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Обичайте всяко дърво, всяко цвете, всяко животно, всеки човек като себе си!
Той казва: Писано е: “Ще любиш ближния си като себе си.” Кой е ближният? Любещият вижда във всички хора и във всички същества своя ближен! Ето защо аз поставям нов закон: Трябва да обичаме всички същества като себе си. Обичайте всяко дърво, всяко цвете, всяко животно, всеки човек като себе си! Ще кажете: “Кой си ти, който поставяш нов закон? ” Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани. ТРЕТАТА ВРЪЗКА – ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ Обикнете душата си и сами ще си помогнете. Любовта на човека се определя от това доколко той зачита душата си.
към текста >>

55. ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

Любовта е единствената Сила в света, която е разбрана от всички – човека, птичката, дръвчето, цветето.
Втори път тя поиска от Него тема, за да говори на политическите затворници, болшинството от които бяха материалисти. Този път нейната задача беше по-трудна, понеже в първата сказка тя е изхождала от духовния светоглед, а сега ще говори на материалисти. Учителя й препоръча следната тема: Любовта като фактор за обединението на човечеството. И втората сказка е имала голям успех. Любовта е език, който всяко човешко сърце разбира, без разлика на светоглед. Любовта е единствената Сила в света, която е разбрана от всички – човека, птичката, дръвчето, цветето. В глъбините си всяка душа има знание за красотата, величието и светостта на Любовта. Методите на Любовта са написани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте. Някой казва: “Аз нямам Любов.” Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран и кажи: “Отсега нататък ще почна да проявявам Любовта.”
към текста >>

56. НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората.
Да изисквате от други да ви обичат това е насилие. Любовта не търпи никакво насилие. В нея човек е абсолютно свободен. Любов, която се изповядва пред други хора, не е реална. Учителя казва: Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За Любовта ти никой не трябва да знае. Като се говори за Любовта, подразбирам абсолютно безкористната Любов. Нека всеки от вас да даде място на новите идеи в себе си, на абсолютно безкористната Любов. Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живот. Затова често някои казват, че не обичат хората.
към текста >>

57. ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

Като минете покрай едно цветенце, ще го погалите, ще го помиришете, ще го полеете с вода и ще си отминете.
Любовта включва благото на всички същества. Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е скрито дълбоко някъде в тях, и ги обикнете. Като минете покрай едно цветенце, ще го погалите, ще го помиришете, ще го полеете с вода и ще си отминете. Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен – обикнете ги заради хубавото, Божественото в тях. От нищо не се страхувайте. Пред Любовта страхът е безпредметен. Красотата на Любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно!
към текста >>

58. ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА ВНАСЯ ВДЪХНОВЕНИЕ И ПОДЕМ ВЪВ ВСИЧКИ

Когато обичаш някой човек, последния можем да оприличим на саксия с цвете – ти го поливаш и то се разцъфтява с всичката си красота.
После, да хармонираш неговите чувства и мисли, така че да бъдеш за него, както Слънцето за растенията. Учителя казва: Не е лесно да обичате един човек; вие трябва да разбирате в подробности неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест или да го мъчи някакво съмнение. Но щом го обичате, ще извадите този трън от плътта му и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се повдигне. Когато обичаш някой човек, последния можем да оприличим на саксия с цвете – ти го поливаш и то се разцъфтява с всичката си красота. От любещия излиза струя Живот, който повдига околните. Той е като извор, който дава Живот на всички. Който отиде при този извор, ще задоволи жаждата си. Да обичаш някого, това значи във всеки момент да внасяш нещо хубаво в съзнанието му. Ако Любовта не прави това, не е истинска.
към текста >>

59. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане.
Щом любиш, ти си в Божествения свят. Небето е навсякъде, дето има Любов, дето Животът е разумен. Раят е в Любовта! Любовта е музика. Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота. Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота. Щастието на човека зависи от Знанието, което има за свещения Огън, за Любовта.
към текста >>

Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов!
Тя осмисля науката, познанията, изкуството, всичко! Щом любиш, ти си готов да станеш слуга. Щом не любиш, ти ще искаш да станеш господар. Отначало докрай Животът на човека трябва да бъде жертва. Жертвата е закон за проявлението на Любовта. Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов! Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си Знание, всичката си Сила. Ако ще умре някой, да умре за тази Велика Любов. И като ви питат на Небето: “Защо умряхте? ”, да кажете: “Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята.” Да страдаш за Великото, за Любовта, това значи да осмислиш Живота си.
към текста >>

60. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части.
Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява. Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят. У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността?
към текста >>

Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си.
Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите. Това е първата степен на Разумност. Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират. Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик. Когато тичинките и пестикът узреят, тичинките се изправят, допират се до пестика, оставят по него своя прашец и пак се навеждат настрани, за да вземат първоначалното си положение. Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика.
към текста >>

Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens).
По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите. Това е първата степен на Разумност. Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират. Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик. Когато тичинките и пестикът узреят, тичинките се изправят, допират се до пестика, оставят по него своя прашец и пак се навеждат настрани, за да вземат първоначалното си положение. Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика. Когато тичинките и пестиците узреят, в този случай пестиците са активни, навеждат се на пет страни, допират се до тичинките, вземат от тях тичинковия прашец и пак се изправят. Фасулът, когато срещне някой изправен кол, се завива около него.
към текста >>

Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика.
Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират. Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик. Когато тичинките и пестикът узреят, тичинките се изправят, допират се до пестика, оставят по него своя прашец и пак се навеждат настрани, за да вземат първоначалното си положение. Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика. Когато тичинките и пестиците узреят, в този случай пестиците са активни, навеждат се на пет страни, допират се до тичинките, вземат от тях тичинковия прашец и пак се изправят. Фасулът, когато срещне някой изправен кол, се завива около него. Но ако зад кола има жива фиданка, тогава фасулът заобикаля кола, достига фиданката и се обвива около нея. Всеки се е възхищавал от боровете, украсени с шишарки. Но малцина знаят каква велика мъдрост проявяват шишарките.
към текста >>

61. ЖИВАТА НАУКА

В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча.
ЖИВАТА НАУКА Дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча. Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека. Истинско знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен. То преобразява човека.
към текста >>

Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга.
ЖИВАТА НАУКА Дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча. Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека. Истинско знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен. То преобразява човека. Формата – това е само дрехата на вътрешния живот на Природата.
към текста >>

62. ОПИТИ

Аз черпя своите принципи от една много голяма Книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката.
Той черпи знания от нея. Природата е една велика Книга, отворена пред очите на мъдреца. Основните Божествени идеи са написани в тази Книга. Всеки може да чете от нея, стига да иска. Учителя казва: Аз черпя своите принципи от една много голяма Книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и прочее. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче. В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост. Великото Знание, великата Мъдрост съществува.
към текста >>

В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост.
Учителя казва: Аз черпя своите принципи от една много голяма Книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и прочее. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче. В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост. Великото Знание, великата Мъдрост съществува. Напредналите Същества са я запазили. При получаването на това знание човек не е пасивен, а активен. Всяко Знание, за да бъде живо в човека, трябва да се усвои с участието на самия човек. Той трябва да прави сам усилия да го добие.
към текста >>

63. СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

От това гледище човек не трябва да поврежда и едно цветенце.
Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията. То е неизменното във всяко същество. Справедливостта се изявява в онова истинско уважение, което трябва да имат хората един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого. Справедливостта зачита правата и на най-малките същества, онези права, които Разумната Природа им е дала. От това гледище човек не трябва да поврежда и едно цветенце. Учителя казва: И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.
към текста >>

64. СВОБОДАТА Е В САМООТРИЧАНЕТО

Като се откаже от листата като храна, гъсеницата става пеперуда и се храни с цветен сок.
СВОБОДАТА Е В САМООТРИЧАНЕТО Един закон на Свободата гласи: Свободата се добива чрез самоотричане, при което човек се отрича от нисшето и добива висшето. Например, като се отрече от водата, рибата става птица, диша с бели дробове и добива крила. Като се откаже от листата като храна, гъсеницата става пеперуда и се храни с цветен сок.
към текста >>

65. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

И цветето, и човек, и всяко същество изпитват радост, когато четеш от свещената книга на тяхната душа, в която е писал Бог.
Това показва, че той не може да чете книгата на своя ближен. Онзи, който те люби, става олтар на свещения огън на Любовта и на светлината му ти можеш да четеш свещената книга. Ти ставаш способен да четеш от нея. Онзи, който отвори тази книга и чете от нея, веднага става свободен. Тази свещена книга е самият човек. И цветето, и човек, и всяко същество изпитват радост, когато четеш от свещената книга на тяхната душа, в която е писал Бог. Като отидете при един човек, извикайте Бога в него и говорете на Него. После говорете на човека. Може да обичате някой човек за дарбите му, за знанията му и пр. Това не е любов към истинския човек. Божествената Любов е Любов към самия човек.
към текста >>

66. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Какво ще стане с цветето, което е видяло светлината?
Още по гласа му ще позная дали Го е видял. Който е видял Бога, той се променя. Онзи, който е видял онази девствена, красива мома, той е замислен, дълбоко замислен. Вечната красота – това е Бог. Бог е най-красивото същество, което може да видите! Какво ще стане с цветето, което е видяло светлината? Ще израсне, ще цъфне и ще принесе плод. Така е и с човека, който е видял Бога. Човек, който не е видял Бога, остава заровен в Земята като зърното. Идеята за Бога е свещена. За тази идея трябва да се жертвате.
към текста >>

67. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Някакво малко цветенце разкриваше душата си.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза: – Истинската църква е горе. Когато ви питат: „Вие кои сте? “, кажете им: „Ние сме от една много велика църква!
към текста >>

68. СПРАВЕДЛИВОСТТА

Поливайте с вода всяко сухо цвете.
В разумния свят правото е на слабия. Там насилието се сменява със справедливостта. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на справедливост. Дайте на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, тъй и правдата е необходима за нашите умове, сърца и души. Всеки, който иска да се развива правилно, непременно трябва да има справедливост в себе си. Поливайте с вода всяко сухо цвете. Отдавайте правото на всеки обиден, оскърбен човек. Всеки от вас е едно цвете. Съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. С това Божествено право или справедливостта ще обърнем света, ще го тикнем по посоката, в която трябва да се върви. Няма сила в света, която може да се противопостави на тази Божествена справедливост.
към текста >>

Всеки от вас е едно цвете.
Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на справедливост. Дайте на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, тъй и правдата е необходима за нашите умове, сърца и души. Всеки, който иска да се развива правилно, непременно трябва да има справедливост в себе си. Поливайте с вода всяко сухо цвете. Отдавайте правото на всеки обиден, оскърбен човек. Всеки от вас е едно цвете. Съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. С това Божествено право или справедливостта ще обърнем света, ще го тикнем по посоката, в която трябва да се върви. Няма сила в света, която може да се противопостави на тази Божествена справедливост. Справедливост трябва да има и то пълна справедливост. Тя е спомагателно средство за Любовта.
към текста >>

69. ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА

Когато обичаш един човек, той представлява цвете или дърво, което ти поливаш.
Който ви обича истински, ще ви излекува, ще ви учи, ще ви покаже Природата и пр. Той не може да бъде нещастен. Когато при любовтта човек иска да вземе, тогава е нещастен. Ти никога не можеш да влияеш на хората, ако не ги обичаш. За да влияеш на едно растение, трябва да го поливаш, да го прекопаваш. Когато обичаш един човек, той представлява цвете или дърво, което ти поливаш. Христос със своята Любов носи болките на цялото човечество от хиляди години насам. С тази Любов Той можеше да носи всички страдания на света. Когато си много тъжен, това показва, че има облаци в твоето съзнание – тъмнина. А когато си радостен, небето ти е чисто. Слънцето винаги грее, но онези, които са тъжни, не са възприели неговите лъчи.
към текста >>

70. НОВИ НАСОКИ НА МИСЪЛТА

Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо.
Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести. И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация. Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо. И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
към текста >>

И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете.
И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация. Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо. И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
към текста >>

71. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

Цвете, изложено на светлина, расте.
Да обичаш един човек, това значи той да расте и да се развива под твоята обич! Любовта предизвиква нов приток в ума и сърцето. Любовта е всесилна; като ви обичам, всичко ще ви върви добре в живота. Човек най-първо трябва да се домогне до Любовта. Щом се домогне до нея, той придобива радост, разширение, условия за растеж, условия за опитване на всички блага. Цвете, изложено на светлина, расте. Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на Любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. В един живот той може да преживее велики неща на този свят. Мъчно може да се опише това състояние. Когато то дойде, идва онази енергия, която пречиства душата. Един момент на Любовта преживят, се нарича спасение от греховете.
към текста >>

72. ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА

Всяка форма е светлина: Камъкът е светлина, Земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина.
ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Веднъж при езерото „Сърцето“ Учителят каза: – Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: Камъкът е светлина, Земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.
към текста >>

73. ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете?
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко.
към текста >>

“ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето.
към текста >>

После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще.
към текста >>

Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко.
- Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот.
към текста >>

Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е.
Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза: – Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализирането на туй, което желаем.
към текста >>

Нали семката на едно цвете не притежава нектар?
Трябва да се молите всеки ден сутрин или вечер за това и ще ви се дадат условия. Бог ще ви даде необходимите способности – Любов, Мъдрост, знание и пр., с които можете да работите за Него. Сестрата каза: – Имам твърда вяра – вяра в съществуването на Бога, на Висшите Същества, имам вяра и в силата на молитвата. – Всички духовни богатства постепенно ще разцъфтят във вашата душа. Нали семката на едно цвете не притежава нектар? Но когато тя се посади и се разцъфти, цветът притежава ценен нектар, който пчелите събират. Душата е тази семка. Когато тя се разцъфтява, разкриват се всички нейни богатства. – Бях в едно общество, където работеха чрез мисълта, за да добият неща от личен характер. И чувствах там, че губя, че съм в затвор.
към текста >>

74. ОПИТИ BЪРХУ ЛЮБОВТА

Бъдете като едно цвете, което издава благоухание.
За нея го обикни. Когато срещнете някого, напълнете душата му с Любов, духът му с красота и радост; да се зарадва той че сте го срещнали. Видиш една пеперудка, кажи: „Господи, благослови я.“ Видиш едно дръвче, кажи: „Благослови го.“ И ако има нужда, полей го. Видиш един извор, кажи: „Благослови го.“ Ако има нужда, очисти го. Бъдете като едно цвете, което издава благоухание. Бъдете като слънцето, което раздава на всички своята светлина и топлина. Наблюдавайте, какво действие има вашата любов. Ако обичате някого и той става добър. Любовта ви е Божествена. Ако не става добър, любовта ви е човешка.
към текста >>

75. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Друг метод за развитието на Любовта е да се събуди във вас велик копнеж, да гладувате и жадувате за нея, както цветето за животворната влага и за слънчевите лъчи.
Без това Любовта не може да се прояви! За да придобиете Любовта, необходимо ви е смирение. Дойде ли смирението, знанието ще дойде и Любовта ще дойде. Извадете от себе си мисълта за превъзходство над другите. Знайте, че всеки човек, всяка душа има възможност да се облагороди, да се повдигне. Друг метод за развитието на Любовта е да се събуди във вас велик копнеж, да гладувате и жадувате за нея, както цветето за животворната влага и за слънчевите лъчи. Които гладуват и жадуват за Любовта, наситени ще бъдат. Ако искате Любов от Бога, Той може да ви даде, колкото желаете. Не се колебайте в Любовта. Идат добри времена. Много близо са.
към текста >>

76. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Младите треви сега прорастваха и първите цветенца цъфтяха.
Той ги проектираше във времето и пространството. Тогава ние долавяхме, че това е език, чрез който живата разумна Природа говори. Хората, които разглеждат и ценят нещата количествено, по обем, никога не могат да разберат този език. Едно лято ние посетихме с Учителя Седемте Рилски езера рано – през месец юни. По припечните склонове снеговете току-що се бяха стопили. Младите треви сега прорастваха и първите цветенца цъфтяха. Свежият дъх на ранната пролет се носеше в езерната долина. Водите бяха изобилни, потоците, буйни и шумни, препълваха езерата. Дружината беше малка. Ние идвахме само за няколко дни. Братята се заловиха с уредбата на лагера.
към текста >>

77. 18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта

Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, колкото и ние в нашия свят.
Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, за този процес са били нужни милиарди години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща вселена... Сега нека се върнем към отношенията в света. Всичко в света -огънят, цветята, водата са все предмети на туй училище, наречено свят. В него няма нищо без съдържание. Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, колкото и ние в нашия свят. Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас. Така е и с мислите и желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания? Мнозина ще кажат, че са господари, но щом ги поставят на изпит, сами ще се убедят в противното. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода на действията, защото ще се увлече и ще направи големи пакости.
към текста >>

78. 16 август 1914 година, събота

Аз не ви срещам за първи път и сегашните трудности, които ми създавате са цвете, в сравнение с това, което е било в миналото.
Аз ще ви отговоря направо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не е възниквало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. И ако казвам понякога, че вашите умове са изопачени, то е защото зная причините за това. Аз не ви срещам за първи път и сегашните трудности, които ми създавате са цвете, в сравнение с това, което е било в миналото. Да обичаш тези, които те обичат това всеки може. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе това е Божественото. Да учиш умните това всеки може. Но да обучаваш безумните, които ще ти заплатят според своето безумие това е Божественото.
към текста >>

79. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Цвете, изложено на светлина, расте.
Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Това учение го започвам в България не по мое желание, а по внушение от невидимия свят, от Бога. Всички пречки ще бъдат преодоляни. Това дело не е човешко, а Божествено, и един ден то ще успее. Цвете, изложено на светлина, расте. Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. В един живот той може да преживее велики неща на този свят. Мъчно може да се опише това състояние. ЛСогато то дойде, идва онази енергия, която пречиства душата. Един момент на любовта преживян, се нарича спасение от греховете...
към текста >>

80. Основи на Паневритмията

Като че ли тогава всяка форма в Природата - звезда, камъче, тревичка, цвете, мушичка, човек - му говори и му разкрива скрития си смисъл.
Нека се опита човек да превърне каквато и да е песен в движение, и ще види какво голямо въздействие ще окаже това върху него. Тогава думите и тоновете оживяват, добиват друг живот, почват да му разкриват едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозирал в тях; той долавя скритата потенциална мощ в думите и музиката. И самият той става друг, преобразява се. Думите, тоновете и движенията, така съчетани, упражняват един вид магично действие върху тялото, мислите, чувствата и волята му; те действат дълбоко на неговото естество и раздвижват всичките му сили - физически и духовни. В този момент той започва да разбира по-добре себе си, хората, Природата. Като че ли тогава всяка форма в Природата - звезда, камъче, тревичка, цвете, мушичка, човек - му говори и му разкрива скрития си смисъл. Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа. И само тези движения са мощни, силни, обновителни, които са извлечени из нея. Законите на паневритмичните движения са написани в целия Всемир. Тези движения са основани на дълбокото познаване на силите, действащи в човешкия организъм и в цялото Битие. От друга страна съчетанието на паневритмичните движения с музиката, думите и идеите не е произволно, а е основано на втория от горните принципи - принципа на съответствието.
към текста >>

81. 8. Пляскане

Това е радостта на цветето, което е разтворило за първи път своето венче на слънчевите лъчи.
Те говорят, че тя е вече добита. Тъй както вълните, които пляскат на брега и показват, че са достигнали до границата, са свободни вече да се разпилеят. Тези движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излязла от пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за първи път своето венче на слънчевите лъчи.
към текста >>

82. 11. Евера

Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви, и нас.
11. ЕВЕРА Музика: „Евера“ - размер 3/8 - 68 или 136 такта. Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви, и нас. На ранина възторжено играем ний. Въздух – благодат. Птички хвъркат весело над нас. Природата сияе цяла в красота. Росна тревица блеснала в елмаз.
към текста >>

83. 13. Тъкане

Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят.
13. ТЪКАНЕ Музика: „Тъкане“ - размер 2/4 - 60 такта Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свят и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. Изходно положение: Всички изпълнители са наредени по двойки с лявото рамо към центъра. Изпълнителите от външния кръг правят две стъпки напред (стъпка с десния крак и прибиране на левия до него). Всички с прибрани крака, ръцете, свити пред гърдите, лактите в хоризонтална посока, длани към земята, средните пръсти се допират (Фиг. 13.1).
към текста >>

84. 4. Aз съм Бялото кокиче

Всичко живо да се чуди, че съм ранно цвете.
4. Aз съм Бялото кокиче музика: Христо Дързев текст: ученик Аз съм бяло кокиче Всред тревите горски, срамежливо кат' момиче от погледи хорски (2 пъти) Зла ме мащеха събуди със снега, ветровете. Всичко живо да се чуди, че съм ранно цвете. (2 пъти) Радост нова ви показвам с чашка ранобудна и за пролетта разказвам приказчица чудна. (2 пъти) Че след мене теменужка у вас ще гостува, че със тая мила дружка славей ще се чува. Че агънца ще заблеят в ливади зелени, че орачи ще засеят ниви наторени.
към текста >>

85. 24. Българска рапсодия (тема №1)

(Чисти води да погледам, тиха песен да послушам, ще отида тамо.) Лиляно, цвете рано в градина, ако таз песен, Лиляно, не чуя, ах, от таз вода ако не пия, скръб ще ми пълни сърцето.
24. Българска рапсодия (тема №1) музика: Учителя текст: Учителя Там горе, край извора, срещнах мома засмяна; там горе срещнах Лиляна. Извора струи, извира и чисти води разлива, планинска песен разнизва; момата менци налива, в песента тихо се заслушва. Ще отида тамо горе, ще отида в планината, чисти води да погледам, тиха песен да послушам, ще отида тамо. Чисти води да погледам, тиха песен да послушам, ще отида тамо. (Чисти води да погледам, тиха песен да послушам, ще отида тамо.) Лиляно, цвете рано в градина, ако таз песен, Лиляно, не чуя, ах, от таз вода ако не пия, скръб ще ми пълни сърцето. Лиляно моме, ти в планината там горе ще ме заведеш, извора дето извира. Горе в планината слънце дей огряло сред треви зелени, сред цветя засмени. Горе в планината слънце дей огряло. (2) Там горе край извора, срещнах мома засмяна; там горе срещнах Лиляна. Дадена 1934 г.
към текста >>

86. 43. Господи, колко Те обичам! (тема №49)

Обичам Те, Господи: Обичам Твойте дръвчета; обичам Твойте цветенца; обичам Твойте рекички, обичам Твойте планини; всичко, Господи, което Си създал.
43. Господи, колко Те обичам! (тема №49) музика: Учителя текст: Учителя Господи, колко Те любя, Боже, Господи мой, колко Те любя. Обичам Те, Господи: Обичам Твойте дръвчета; обичам Твойте цветенца; обичам Твойте рекички, обичам Твойте планини; всичко, Господи, което Си създал. Обичам Те, обичам Те, обичам Те, Господи. Дадена на 22. 08.1943 г.
към текста >>

87. 132. Пролетна песен

Първо цвете на пролетта, будя всички от сън.
132. Пролетна песен музика: Ангел Янушев текст: Учителя Мили Боже, чуй ни песента: Пеем ний за Слънцето, за пролетта. Чуй ни песента: Пролет иде, Нов Живот носи. Първо цвете на пролетта, будя всички от сън. Мен първо Слънцето ме вижда. Слънчице, Божи дар, ти си извор на живот, ти ни изпращаш лъч, що разтваря свежи, нежни листенца. Пролет, пролет, пълна със живот, вечна пролет, ти си рай, Божи дар, Божи дар. Сал за тебе аз живея. Дадена през м.
към текста >>

88. 154. Слънчева песен - пчелна мушичка

Те долавят пролетния цветен аромат, спущат се към цъфналия цвят.
154. Слънчева песен - пчелна мушичка Музика: Учителя текст: Учителя Пролет е веч, светло и топло навред; Слънце грее, да, пролет е дошла. Радост блика в кошера ни бън, всички бързат да излязат вън. Те долавят пролетния цветен аромат, спущат се към цъфналия цвят. С радост те прашец събират и понасят го към цъфналия цвят. Бън - зън, бън - зън сладък мед за вази ние готвим, възлюбете благия Творец. Възлюбете благия Творец. Да възлюбим нашия велик и благ Творец. Бън! Зън!
към текста >>

89. 179. Xoдu, xoдu!

За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица.
179. Xoдu, xoдu! музика: Учителя текст: Учителя Ходи, ходи, ходи, за водата ходи в сутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица. Дадена на 23. 04.1924 г.
към текста >>

За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица.
179. Xoдu, xoдu! музика: Учителя текст: Учителя Ходи, ходи, ходи, за водата ходи в сутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица. Дадена на 23. 04.1924 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15773677825928