НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
189
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Философията
на йогите и Школата на Учителя 59.
На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56. Богомилското учение и Дървото на живота 57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя 58.
Философията
на йогите и Школата на Учителя 59.
Теософският конгрес и търсенето на Христа 60. Магдалена и Кришнамурти 61. Каналът през който изтичаше Злото 62. Завързаното Братство на “Изгрева” 63. Новата Голгота 64.
към текста >>
2.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на
философията
цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на
философията
цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
към текста >>
3.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени,
философи
на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.
"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"? Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса. Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже. Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята.
Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени,
философи
на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.
Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.
към текста >>
4.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и
философски
казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и
философски
казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
към текста >>
5.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал
философските
системи, откъдето получава Своето знание.
Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга.
Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал
философските
системи, откъдето получава Своето знание.
Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".
към текста >>
6.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде
философията
.
Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта.
Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде
философията
.
Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците.
към текста >>
Само
философията
може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното.
Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията.
Само
философията
може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното.
"Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор.
към текста >>
Питагор, Платон, Архит и други древни
философи
твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.
Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".
Питагор, Платон, Архит и други древни
философи
твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.
Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.
към текста >>
7.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато пораснах голяма, обичах да чета
философски
книги, но
философията
я намерих в Школата на Учителя.
Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.
Когато пораснах голяма, обичах да чета
философски
книги, но
философията
я намерих в Школата на Учителя.
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
към текста >>
И музиката, и
философията
ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.
А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя.
И музиката, и
философията
ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.
В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.
към текста >>
През това време следвах във
философския
факултет.
Но когато се откри Школата и когато дойде и музиката на Учителя, когато почнахме да я разучаваме и изпълняваме, и да вникваме в нея, трябваше да минат още много години, за да разбера какво значи окултна музика и какво значат дълбочини, широти и висоти в окултната музика на Учителя. Благодаря на Бога и за това. Друго не мога да кажа. Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-възрастна от съвипускниците си. Затова имах спънка при влизането си.
През това време следвах във
философския
факултет.
Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли?
към текста >>
8.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и
философия
във Виена.
Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария.
Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и
философия
във Виена.
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател.
към текста >>
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на
философията
; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава.
Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена.
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на
философията
; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава.
Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва.
към текста >>
9.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "
философията
на живота според розенкройцерското учение".
Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години.
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "
философията
на живота според розенкройцерското учение".
Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
към текста >>
Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "
философията
на йогите" от Йог Рамачарака.
През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес.
Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "
философията
на йогите" от Йог Рамачарака.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво.
към текста >>
10.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах
философия
и педагогика няколко години.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах
философия
и педагогика няколко години.
Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
към текста >>
Изучавах началата на
философските
системи, през които беше минало човечеството.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет.
Изучавах началата на
философските
системи, през които беше минало човечеството.
Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент.
към текста >>
А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди
философски
системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго.
Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България.
А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди
философски
системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго.
Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника.
към текста >>
11.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"
Философията
на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса.
"
Философията
на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса.
Цялото знание до идването на Христа е знание от инволюционния стадий на човечеството. Учителят даде нови тълкувания на понятието Инволюция и Еволюция на човечеството. Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос.
към текста >>
Учението,
философията
и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
Учението,
философията
и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
към текста >>
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна
философия
на Индия.
Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи.
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна
философия
на Индия.
Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
към текста >>
След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и
философите
на Изтока, както и за йогите.
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги.
След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и
философите
на Изтока, както и за йогите.
Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
към текста >>
Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и
философията
на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос?
Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и
философията
на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>
А какво е мястото на
философията
на йогите?
Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно.
А какво е мястото на
философията
на йогите?
Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя. Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период.
към текста >>
Така че всички теории,
философии
и Школи не могат да се прилагат в еволюционния му период.
Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя. Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период.
Така че всички теории,
философии
и Школи не могат да се прилагат в еволюционния му период.
Те дори му пречат за неговото развитие. През инволюционния период човешкото съзнание преди потъването в материята е било в пряк контакт с духовната страна на Битието. Инволюционната наука е наука, която е дадена от Духа при неговото слизане в материята. Спомените от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука. Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил.
към текста >>
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от
философията
на йогите.
Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години.
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от
философията
на йогите.
Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
към текста >>
Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва
философските
системи на древния Изток.
Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели.
Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва
философските
системи на древния Изток.
Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете. След това започна всеки ден да ходи при Учителя и Го питаше онова, което не й беше ясно, Той даваше Своето обяснение и тя го стенографираше.
към текста >>
Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от
философията
на йогите.
Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така.
Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от
философията
на йогите.
А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл.
към текста >>
322-323) Това е истината за
философията
на йогите и Учението на Учителя.
Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
322-323) Това е истината за
философията
на йогите и Учението на Учителя.
Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели.
към текста >>
12.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските
философски
Школи.
Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират.
Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските
философски
Школи.
Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос.
към текста >>
13.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази
философия
: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат.
Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази
философия
: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Когато някой дойде и представи себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика.
към текста >>
14.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на
философски
теми.
Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя. Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше.
А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на
философски
теми.
Разговорът бе сериозен и философски. Жалко, че не го стенографирахме този разговор. Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света.
към текста >>
Разговорът бе сериозен и
философски
.
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше. А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми.
Разговорът бе сериозен и
философски
.
Жалко, че не го стенографирахме този разговор. Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства.
към текста >>
15.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници,
философи
, всички те са служители на Бялото Братство.
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв един малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция , нито Германия, нито Русия. Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници,
философи
, всички те са служители на Бялото Братство.
И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
към текста >>
16.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Не се отказвам от окултно-
философското
Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете.
А да знаете колко хляб е изял на "Изгрева", колко пъти е целувал ръката на Учителя, на колко братски снимки го има с Учителя и колко пъти му има името, записано в братски издания! То всичко това човек не може да го проумее така лесно. Предателството си е предателство и всеки си плаща за него. Това го споменавам за поука. Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство.
Не се отказвам от окултно-
философското
Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете.
Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма". А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3.
към текста >>
17.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси,
философи
, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят.
За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси,
философи
, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството.
Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят.
към текста >>
18.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Папи ли са били, царе ли са били,
философи
ли са били?
Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията. Умни са, но умът им е все в белята - каква беля да направят." Приятелят спира и след малко пита: "Учителю, какво да правя с тях? Па си спомням за това, че има на света прераждане. Какви ли са били навремето, че са все такива умни, силни, но луди.
Папи ли са били, царе ли са били,
философи
ли са били?
Чудя се и нищо не измислих и затова дойдох да видя какво да правим с тях. Какво ще ми кажете, Учителю? " Лъчезарната усмивка на Учителя не слиза от лицето Му. "Брат, какво да ти кажа. Каквото има да се каже за твоите синове е вече казано.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Лъжите на българските
философи
и академици Декларация ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ВТОРО 1.
Учителят Се завръща на Изгрева 202. Последни дни 203. Мястото на Учителя. Елипсата 204. Пророчески сънища 205.
Лъжите на българските
философи
и академици Декларация ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ВТОРО 1.
Трите маслинки 2. Колибата 3. Можеш ли да станеш? 4. Жълтеницата 5. Не 6.
към текста >>
20.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше пътен книжар, продаваше книги, посещаваше град след град и от него съм купувал много книги и то все
философски
и исторически.
Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
Той беше пътен книжар, продаваше книги, посещаваше град след град и от него съм купувал много книги и то все
философски
и исторически.
Той се казваше Илия Ставрев. Като ме видя седна веднага до мене. Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците и на толстоистите. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване.
към текста >>
21.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по
философия
.
" „Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас.
Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по
философия
.
С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха.
към текста >>
22.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили,
философи
, идеалисти, хора на верите създадоха движения.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили,
философи
, идеалисти, хора на верите създадоха движения.
Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава.
към текста >>
23.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше
философия
, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове.
Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше
философия
, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме.
Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода.
към текста >>
24.
51. ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А той се усмихва и
философски
отсича: „Ще узрее, как няма да узрее.
Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря".
А той се усмихва и
философски
отсича: „Ще узрее, как няма да узрее.
Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим?
към текста >>
25.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било
философия
, било друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било
философия
, било друга наука.
Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>
26.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Мария Тодорова беше записала
философия
, а аз естествени науки.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си.
Мария Тодорова беше записала
философия
, а аз естествени науки.
По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед.
към текста >>
27.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е
философия
на музиката.
Те направиха едно изложение пред приятелите как е протекла работата, какви са им били съображенията при подготовката на песните и как е завършила работата. Братския съвет запита приятелите: „Има ли някой да направи възражение срещу песните? " Никой, никакво възражение не направи, песните бяха приети и се направи протокол, в който Братския съвет потвърди, че песнарката е издадена добре и се приема така както е направена. Общо взето песнарката излезна като едно отлично издание на хубава хартия, хубаво подвързана, ясно и чисто. В туй издание бяха отпечатани мисли от Учителя за музиката.
Това е
философия
на музиката.
Върху тези мисли работиха някои братя и те ги подредиха. Това бе едно хубаво издание на песните издържано почти във всяко отношение. В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката. Тези малки песни и мелодийки са записани и запазени. При едно ново издание те ще влезнат в него.
към текста >>
28.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той създаде
философия
на музиката.
Песните се даваха в клас, на екскурзия, на събрание, при разни случаи. Понякога Учителят дойде на поляната при някоя група и им изпее някоя песенчица. Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават. Музиката като педагогичен метод. Има много изказвания от Него в тая връзка.
Той създаде
философия
на музиката.
Мария е записала много изказвания на Учителя за музиката. Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „философия на музиката". Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле.
към текста >>
Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „
философия
на музиката".
Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават. Музиката като педагогичен метод. Има много изказвания от Него в тая връзка. Той създаде философия на музиката. Мария е записала много изказвания на Учителя за музиката.
Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „
философия
на музиката".
Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти.
към текста >>
29.
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В него се намира
философията
за предназначението на слизането на човешкия дух на земята.
Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими, които те не знаят." Сестрата се успокоява. „Е, Учителю, вече съм спокойна". А Той продължава: „Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе.
В него се намира
философията
за предназначението на слизането на човешкия дух на земята.
Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство" също. Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимя свят, в Школата на Бялото Братство.
към текста >>
30.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ
ФИЛОСОФИ
И АКАДЕМИЦИ Изминаха над 30 години от заминаването на Учителя.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ
ФИЛОСОФИ
И АКАДЕМИЦИ Изминаха над 30 години от заминаването на Учителя.
Какво ли не преживяхме. Имаше всичко - и възвисяване на духа и падение на човешката личност и невероятни предателства, но малцината верни останаха да запазят Словото на Учителя. И те го опазиха. Аз също преживях какво ли не. Имаше всичко - че процеси, че затвори, че борби.
към текста >>
излезна третия том „История на
философската
мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по
философия
.
Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни. Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето. През 1976 г.
излезна третия том „История на
философската
мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по
философия
.
Поместиха една статия „Дъновизъм". На стр. 196-202 стр. и като философи и като корифеи на българската философска мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно философските категории, то вземат, че си служат с лъжи. На стр.
към текста >>
и като
философи
и като корифеи на българската
философска
мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно
философските
категории, то вземат, че си служат с лъжи.
През 1976 г. излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия. Поместиха една статия „Дъновизъм". На стр. 196-202 стр.
и като
философи
и като корифеи на българската
философска
мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно
философските
категории, то вземат, че си служат с лъжи.
На стр. 196,36-ти ред отгоре е написано: „През есента на 1944 г. Петър Дънов се самоубива". Забележете, това не е случайно написано. Това е една тяхна лъжа, която я развяват като знаме 30 години.
към текста >>
Те не написаха като
философи
нищо за Учителя вече 30 години.
И което е по-важното те знаят, че това не е вярно, знаят, че е лъжа, но целенасочено си служат с нея. А защо? Та към 20 комунисти имаше в Братството, та нали те присъствуваха лично в последните дни на Учителя и знаят много добре как бяха нещата. Знаят и едните комунисти на Изгрева и другите в града. И лъжат, за да заблудят следващите поколения българи, които имат да дойдат след нас.
Те не написаха като
философи
нищо за Учителя вече 30 години.
И ще отговарят за това. През 1973 г. бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия. На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г.
към текста >>
бяха издали „Кратка история на българската
философска
мисъл", от БАН институт по
философия
.
Знаят и едните комунисти на Изгрева и другите в града. И лъжат, за да заблудят следващите поколения българи, които имат да дойдат след нас. Те не написаха като философи нищо за Учителя вече 30 години. И ще отговарят за това. През 1973 г.
бяха издали „Кратка история на българската
философска
мисъл", от БАН институт по
философия
.
На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г. до 1950 г. отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда. Ето, това представлява тази комунистическа власт.
към текста >>
отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези
философи
и академици написаха само 28 реда.
През 1973 г. бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия. На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г. до 1950 г.
отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези
философи
и академици написаха само 28 реда.
Ето, това представлява тази комунистическа власт. Не издадоха нищо от Учителя. Напротив всяка година правеха обиски и унищожаваха от печатаните беседи на Учителя. Недостойно за академици и философи. По това ще познаете какво е представлявала тази власт действувала под ръководството на онези сили, които работеха срещу Учителя.
към текста >>
Недостойно за академици и
философи
.
до 1950 г. отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда. Ето, това представлява тази комунистическа власт. Не издадоха нищо от Учителя. Напротив всяка година правеха обиски и унищожаваха от печатаните беседи на Учителя.
Недостойно за академици и
философи
.
По това ще познаете какво е представлявала тази власт действувала под ръководството на онези сили, които работеха срещу Учителя. За да бъдат по-убедителни през 1981 г. издадоха цял том „Избрани произведения на Димитър Михалчев", само и само да поместят една статия на Михалчев: „Против дъновизма като теософско учение", стр. 218-249.По тези времена комунистите нареждаха и разрешаваха какво да се публикува. И ето те измъкнаха тази статия писана от Михалчев и публикувана във „философски преглед", 1931 г., книжка 2,стр.
към текста >>
И ето те измъкнаха тази статия писана от Михалчев и публикувана във „
философски
преглед", 1931 г., книжка 2,стр.
Недостойно за академици и философи. По това ще познаете какво е представлявала тази власт действувала под ръководството на онези сили, които работеха срещу Учителя. За да бъдат по-убедителни през 1981 г. издадоха цял том „Избрани произведения на Димитър Михалчев", само и само да поместят една статия на Михалчев: „Против дъновизма като теософско учение", стр. 218-249.По тези времена комунистите нареждаха и разрешаваха какво да се публикува.
И ето те измъкнаха тази статия писана от Михалчев и публикувана във „
философски
преглед", 1931 г., книжка 2,стр.
120-147 и я поместиха. Случайно ли бе това? Не е случайно. А Михалчев не беше случаен човек. Беше философ, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г.
към текста >>
Беше
философ
, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г.
И ето те измъкнаха тази статия писана от Михалчев и публикувана във „философски преглед", 1931 г., книжка 2,стр. 120-147 и я поместиха. Случайно ли бе това? Не е случайно. А Михалчев не беше случаен човек.
Беше
философ
, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г.
и накрая от този пост атакува Учението на Учителя. Ето какви бяха българските философи по времето на Школата на Учителя от 1922-1944 г. и какви бяха от 1945-1980 г., бяха едни и същи и служеха на едни и същи сили, които се бореха срещу Учението на Учителя. Тези философи са философи на лъжата. Те са философи, но Учението на Учителя не разбират.
към текста >>
Ето какви бяха българските
философи
по времето на Школата на Учителя от 1922-1944 г.
Случайно ли бе това? Не е случайно. А Михалчев не беше случаен човек. Беше философ, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г. и накрая от този пост атакува Учението на Учителя.
Ето какви бяха българските
философи
по времето на Школата на Учителя от 1922-1944 г.
и какви бяха от 1945-1980 г., бяха едни и същи и служеха на едни и същи сили, които се бореха срещу Учението на Учителя. Тези философи са философи на лъжата. Те са философи, но Учението на Учителя не разбират. И добре, че е така. Те са ученици на Духа на Заблуждението.
към текста >>
Тези
философи
са
философи
на лъжата.
А Михалчев не беше случаен човек. Беше философ, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г. и накрая от този пост атакува Учението на Учителя. Ето какви бяха българските философи по времето на Школата на Учителя от 1922-1944 г. и какви бяха от 1945-1980 г., бяха едни и същи и служеха на едни и същи сили, които се бореха срещу Учението на Учителя.
Тези
философи
са
философи
на лъжата.
Те са философи, но Учението на Учителя не разбират. И добре, че е така. Те са ученици на Духа на Заблуждението. Но ще дойдат обаче в бъдеще хора готови от цялото човечество, те ще дадат правото на Учителя, ще оценят Неговото Дело, което е Дело Божие. Това ще бъдат учениците на Духа на Истината.
към текста >>
Те са
философи
, но Учението на Учителя не разбират.
Беше философ, политик два пъти пълномощен министър в СССР (1934-1936 г.) и (1944-1946 г.), а в Чехословакия (1923-1927 г.) Направи кариера, издигна се до върха и бе председател на БАН 1944-1947 г. и накрая от този пост атакува Учението на Учителя. Ето какви бяха българските философи по времето на Школата на Учителя от 1922-1944 г. и какви бяха от 1945-1980 г., бяха едни и същи и служеха на едни и същи сили, които се бореха срещу Учението на Учителя. Тези философи са философи на лъжата.
Те са
философи
, но Учението на Учителя не разбират.
И добре, че е така. Те са ученици на Духа на Заблуждението. Но ще дойдат обаче в бъдеще хора готови от цялото човечество, те ще дадат правото на Учителя, ще оценят Неговото Дело, което е Дело Божие. Това ще бъдат учениците на Духа на Истината. Ние, учениците от Школата също имаме право на защита.
към текста >>
А Духът на Заблуждението накара онези
философи
и академици да напишат на стр.
Така те изнесоха Истината, за да се противопоставят на лъжата. Но това бе направено без да се шуми и разгласява. Това се направи за следующите поколения българи. Така те защитиха чрез Истината името на Учителя. Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт.
А Духът на Заблуждението накара онези
философи
и академици да напишат на стр.
202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение". И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България". Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що. философска мисъл на Духа на Заблуждението.
към текста >>
И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на
философската
мисъл в България".
Това се направи за следующите поколения българи. Така те защитиха чрез Истината името на Учителя. Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт. А Духът на Заблуждението накара онези философи и академици да напишат на стр. 202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение".
И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на
философската
мисъл в България".
Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що. философска мисъл на Духа на Заблуждението. А ние сме ученици на Духа на Истината. Това е разликата между нас и тях.
към текста >>
Ето такава беше
философската
мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това.
Така те защитиха чрез Истината името на Учителя. Ето, аз прилагам трите заверени от нотариуса декларации заверени от софийския нотариус и препис-извлечение от смъртния акт. А Духът на Заблуждението накара онези философи и академици да напишат на стр. 202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение". И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България".
Ето такава беше
философската
мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това.
Няма що. философска мисъл на Духа на Заблуждението. А ние сме ученици на Духа на Истината. Това е разликата между нас и тях. Ние сме ученици на Школата на Учителя и Словото Му за нас е Словесното мляко, с което се хранят душите ни.
към текста >>
философска
мисъл на Духа на Заблуждението.
А Духът на Заблуждението накара онези философи и академици да напишат на стр. 202,20 ред отгоре следното: „Дъновизмът е реакционно Учение". И това е в издание на БАН, където на видно място пише: „История на философската мисъл в България". Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що.
философска
мисъл на Духа на Заблуждението.
А ние сме ученици на Духа на Истината. Това е разликата между нас и тях. Ние сме ученици на Школата на Учителя и Словото Му за нас е Словесното мляко, с което се хранят душите ни. За нас Словото Му е живот и път. За нас Словото Му е Слово на Бога.
към текста >>
31.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени,
философи
, поети.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае.
Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени,
философи
, поети.
От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше. При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на масата и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата! " Братът остана смутен.
към текста >>
Той говореше за такива отвлечени
философски
и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите.
От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше. При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на масата и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата! " Братът остана смутен.
Той говореше за такива отвлечени
философски
и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите.
Всички замълчаха с интерес. Учителят посочи едната дюля и каза: „Тази дюля тежи 960 грама, а другата 760". Един от братята изтича, донесе везни, претегли дюлите. Те тежаха точно толкова, колкото беше казал Учителя. Всички се разсмяха, настана оживление.
към текста >>
32.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Засяга въпроси по история, по
философията
на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература.
На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече. Засяга Той научни въпроси.
Засяга въпроси по история, по
философията
на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература.
Учителят познава класиците, дава характеристики за тях и на творенията им, прави разбор, разглежда героите им и ги съпоставя. Разглежда и идеите, които те засягат. Нашият нов брат остава учуден. Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна.
към текста >>
33.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В нея се вижда проекцията на човека и неговата
философска
мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло.
Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
В нея се вижда проекцията на човека и неговата
философска
мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло.
Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г.
към текста >>
34.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-
философ
.
А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично. Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил.
Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-
философ
.
Снимка за сравнение и поука.
към текста >>
35.
24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В Словото Му имаше
философски
, религиозни, научни, обществени и педагогически въпроси.
Дали са я закарали или не, не зная. Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги. При Неговото деликатно здраве, на Учителя, аз се учудвам как можа да изнесе толкова голяма работа на плещите си. Че Той държеше по четири беседи на седмицата.
В Словото Му имаше
философски
, религиозни, научни, обществени и педагогически въпроси.
Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя, философската част да се разгледа от философи, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти. Голяма работа предстои в бъдеще от този народ. За складовете на Изгрева се грижехме аз и Неделчо Попов. По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си? " Отговорих му: „Глупав въпрос.
към текста >>
Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя,
философската
част да се разгледа от
философи
, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти.
Ако не са ги закарали и са ни излъгали, да си носят вината. Ние имаме подробен списък на тези книги. При Неговото деликатно здраве, на Учителя, аз се учудвам как можа да изнесе толкова голяма работа на плещите си. Че Той държеше по четири беседи на седмицата. В Словото Му имаше философски, религиозни, научни, обществени и педагогически въпроси.
Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя,
философската
част да се разгледа от
философи
, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти.
Голяма работа предстои в бъдеще от този народ. За складовете на Изгрева се грижехме аз и Неделчо Попов. По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си? " Отговорих му: „Глупав въпрос. Един професор, когато чете лекциите си пред студентите, то те са написани.
към текста >>
36.
38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
редактор на списание „
философска
мисъл".
При нас имаше затворени земеделци. Между тях имаше няколко фракции, които жестоко воюваха помежду си и се обвиняваха едни други в предателство и измяна на земеделската идея. Но те влезнаха в бригадата, която организирах и започнаха да работят много добре и за награда бяха пуснати три години по-рано заради отличната работа, която дадохме на строежа. Тук се срещнах и с г-н Попов, секретар на проф. Михалчев, гл.
редактор на списание „
философска
мисъл".
Михалчев беше писал много статии срещу Учителя. С този секретар имахме много разговори в затвора и накрая сподели: „Ако бях се срещнал с теб по-рано нямаше да печатам онези статии срещу Петър Дънов". Той смяташе, че има вина, за да бъдат напечатани. И според мен той изплащаше тази вина в затвора. Но ние излезнахме от затвора на 1.I.1963 г., а 30 години след 9.IХ.1944 г.
към текста >>
В списание „
философски
преглед" в брой 1 от 1930 г.
Ще бъде същата както бе и тази на г-н Попов, който се извиняваше пред мен, когато двамата бяхме затворници в Софийския затвор. Аз имах присъда за криминално деяние, а той имаше политическа присъда. Каква е поуката? Ще си я намерите сами. Когато проверите какво е станало с новите клеветници, които отпечатиха стари хули в нови издания и се приобщиха към новата атака срещу Учението на Учителя, тогава ще видите какво означава Божията Правда.
В списание „
философски
преглед" в брой 1 от 1930 г.
беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като философ го възприема. Но за нас Учението на Учителя бе съвсем друго, съвсем различно от философските му тълкувания. Така в затвора г-н Попов ми каза веднъж: „Ако знаехме какво представлява вашето Учение щяхме да поместим и други статии в списанието за Петър Дънов." Тогава се сипаха хули и лъжи срещу Учителя. Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети.
към текста >>
беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като
философ
го възприема.
Аз имах присъда за криминално деяние, а той имаше политическа присъда. Каква е поуката? Ще си я намерите сами. Когато проверите какво е станало с новите клеветници, които отпечатиха стари хули в нови издания и се приобщиха към новата атака срещу Учението на Учителя, тогава ще видите какво означава Божията Правда. В списание „философски преглед" в брой 1 от 1930 г.
беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като
философ
го възприема.
Но за нас Учението на Учителя бе съвсем друго, съвсем различно от философските му тълкувания. Така в затвора г-н Попов ми каза веднъж: „Ако знаехме какво представлява вашето Учение щяхме да поместим и други статии в списанието за Петър Дънов." Тогава се сипаха хули и лъжи срещу Учителя. Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя.
към текста >>
Но за нас Учението на Учителя бе съвсем друго, съвсем различно от
философските
му тълкувания.
Каква е поуката? Ще си я намерите сами. Когато проверите какво е станало с новите клеветници, които отпечатиха стари хули в нови издания и се приобщиха към новата атака срещу Учението на Учителя, тогава ще видите какво означава Божията Правда. В списание „философски преглед" в брой 1 от 1930 г. беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като философ го възприема.
Но за нас Учението на Учителя бе съвсем друго, съвсем различно от
философските
му тълкувания.
Така в затвора г-н Попов ми каза веднъж: „Ако знаехме какво представлява вашето Учение щяхме да поместим и други статии в списанието за Петър Дънов." Тогава се сипаха хули и лъжи срещу Учителя. Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя. Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя.
към текста >>
37.
II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Източните окултисти и
философи
имат в торбата си малко хляб.
То е закон за формата. Водата е еволюционно знание. То е закон за съдържанието. Важно е съдържанието." 5. Къде е богатството?
„Източните окултисти и
философи
имат в торбата си малко хляб.
Едва стига за тях. Затова те крият знанието си. Западните окултисти и философи и те нямат нищо в торбата. Божественото Учение носи всичкото богатство. То прави извор във всеки човек." 6.
към текста >>
Западните окултисти и
философи
и те нямат нищо в торбата.
Важно е съдържанието." 5. Къде е богатството? „Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб. Едва стига за тях. Затова те крият знанието си.
Западните окултисти и
философи
и те нямат нищо в торбата.
Божественото Учение носи всичкото богатство. То прави извор във всеки човек." 6. Заветът на Учителя към ученика. „Люби. Учи. Мълчи. Прощавай и пътя си продължавай.
към текста >>
38.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички
философст
-вувания, всички науки трябва да се видоизменят.
Близко бъдеще. „Онзи и този свят са едно, когато съзнанието не е прекъснато. Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине много време и този век ще завлече всичко.
Всички
философст
-вувания, всички науки трябва да се видоизменят.
Бог е решил това. Вече е турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на Европейските народи е назряла. Този катаклизъм, който ще дойде ще бъде социален и природен.
към текста >>
39.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин
Философ
, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше".
В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин
Философ
, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
към текста >>
Той знае много добре кой е Константин
Философ
и че Святият Дух е в него.
Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил".
Той знае много добре кой е Константин
Философ
и че Святият Дух е в него.
Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години.
към текста >>
В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин
философ
е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени.
След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница.
В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин
философ
е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени.
Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година.
към текста >>
40.
04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и
философ
".
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език.
Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и
философ
".
Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото.
към текста >>
Като си отиде,
философът
по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници.
Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това.
Като си отиде,
философът
по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници.
Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година.
към текста >>
И тук Бог яви на
философа
славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия".
Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те.
И тук Бог яви на
философа
славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия".
Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите. На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия. Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско духовенство.
към текста >>
41.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На тази тема има много
философски
размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред.
Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература?
На тази тема има много
философски
размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред.
Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето!
към текста >>
42.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Завесите на цели култури и
философски
наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл.
Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа. Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина.
Завесите на цели култури и
философски
наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл.
Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово.
към текста >>
Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели
философски
концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра.
Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение.
Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели
философски
концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра.
Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт.
към текста >>
43.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените
философски
системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз.
С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените
философски
системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът.
към текста >>
Във всяка
философия
може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на
философското
познание,
философията
все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка
философия
може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на
философското
познание,
философията
все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>
44.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Катедрите по медицина, психиатрия и
философия
изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни.
Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа. А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство.
Катедрите по медицина, психиатрия и
философия
изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни.
Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара?
към текста >>
45.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
По-лесно му беше да се храни с неустойчиви
философски
концепции, да приема вгорчената подкваса на утопични възгледи.
В слънчевите дни на Школата, Игнат е един от малцината, който прекрачи прага на дързостта и безразсъдно огорчи УЧИТЕЛЯ. Безогледно поведение! В живота на Игнат има няколко момента, когато УЧИТЕЛЯТ го е изтръгвал от лапите на смъртта. Този млад човек трудно асимилираше вниманието на УЧИТЕЛЯ. Още по-трудно възприемаше на моменти Словото Му.
По-лесно му беше да се храни с неустойчиви
философски
концепции, да приема вгорчената подкваса на утопични възгледи.
Така той не разбираше, че хляба му е горчив, и че тази горчивина ще прерастне в отрова за душата му. Странна хаотичност - детински мироглед. Стъпил на скала, а не знаеше как да вгради основите на своя дом на тази твърд. Не познаваше спойката. Така обикновеното сложи печат на неустойчивост и отношението му към УЧИТЕЛЯ рухна.
към текста >>
46.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Отричат го църковни и
философски
догматици.
27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания.
Отричат го църковни и
философски
догматици.
Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането.
към текста >>
Той е Сократ - атинският
философ
.
Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника - екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си. УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият руски писател.
Той е Сократ - атинският
философ
.
Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост.
към текста >>
Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея,
философите
на Елада.
То е учението, без което не може да се претвори в хармонично единство - изразител на великата Любов. Учениците откликнаха на зова на словото, последваха УЧИТЕЛЯ. Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи.
Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея,
философите
на Елада.
Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината. Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа.
към текста >>
В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и
философия
, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата.
В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и
философия
, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения.
към текста >>
47.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Някои допускат педагогичен примес в извода, а други -
философски
.
29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните. Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен.
Някои допускат педагогичен примес в извода, а други -
философски
.
Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете.
към текста >>
48.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните
философски
, религиозни и теософски концепции.
Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник.
Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните
философски
, религиозни и теософски концепции.
Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>
49.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Една след друга отпадат
философските
концепции на древни и настоящи „мислители".
За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
Една след друга отпадат
философските
концепции на древни и настоящи „мислители".
На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение.
към текста >>
50.
ІІІ.111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Такава
философия
и такъв окултизъм не са плод на Бялото Братство." Тогава Учителят изнесе много истини за истинския човек.
Авторът на книгата беше един известен немски окултист. Един от нас я показа на Учителя. Той заговори строго: „Днес ние не говорим за мъжа и за жената. Ние днес говорим за човешката душа. Да се говори днес за мъже и жени и да се разделя Космичния човек на две половини и да се разпъва на кръста, издигнат от мъжа и жената, е цяло престъпление.
Такава
философия
и такъв окултизъм не са плод на Бялото Братство." Тогава Учителят изнесе много истини за истинския човек.
„Докато разделят мъжа и жената от човека, докато разделят мъжа и жената от душата, докато разделят мъжа и жената от духа, или докато отделят душата и духът от мъжа, и докато отделят душата и духът от жената, никога не ще разрешат тази проблема за обединението на мъжа и жената чрез човешката любов. Поначало човешката любов не е правилно решение на тази задача." В Школата на Учителя и в Словото Му е дадено разрешението на тази задача. Още през 1919 г. в едно писмо, адресирано до негови ученици, Учителят казва така: „Изучавайте беседите и Словото Ми, защото в тях е и скрито знанието на хиляди поколения. Изучавайте беседите, в които е скрита Мъдростта на ангелите и на всички същества, завършили еволюцията си.
към текста >>
51.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Аз
философия
, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки.
„Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право.
Аз
философия
, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки.
Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева.
към текста >>
52.
6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той завършва
философия
и педагогика в Софийския университет в 1914 г.
Тодор Павлов беше мой гимназиален учител. Той бе роден на 14. 02.1890 г. в гр. Щип, в Македония.
Той завършва
философия
и педагогика в Софийския университет в 1914 г.
Учителства в град Лом от 1910 - 1911 г., а идва в гр. Казанлък като учител от 1914 - 1915 г. Теоретик и идеолог на диалектическия материализъм, марксист, комунист, професор от 1932 - 1936 г. в Москва по диалектически материализъм. След 9.IX.1944 г.
към текста >>
53.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по
философия
." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота.
След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по
философия
." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна.
към текста >>
54.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както
философската
наука и литература.
Отначало бяха на ул. „Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване.
Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както
философската
наука и литература.
По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот.
към текста >>
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани
философски
системи.
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани
философски
системи.
Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>
55.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Първата специалност, която научих, бе
философията
.
И когато аз, след години му ги казвах, той провери и ги намери - точно така записани в неговото тефтерче. Учудваше се. Беше необяснимо за него. Затова това, което цитирам днес е точно - неповторимо и вярно, така както аз стоя днес пред вас. Това беше през 1922 година, когато бе открит Младежкия клас през месец май.
Първата специалност, която научих, бе
философията
.
Затова повече на философски теми бяха разговорите ми с Учителя. Пролетта, лятото и есента, аз живеех на палатка на Изгрева. После отидох при Учителя на ул. „Опълченска" 66, след като падна снегът. Той ме извика и живеех в трапезарията.
към текста >>
Затова повече на
философски
теми бяха разговорите ми с Учителя.
Учудваше се. Беше необяснимо за него. Затова това, което цитирам днес е точно - неповторимо и вярно, така както аз стоя днес пред вас. Това беше през 1922 година, когато бе открит Младежкия клас през месец май. Първата специалност, която научих, бе философията.
Затова повече на
философски
теми бяха разговорите ми с Учителя.
Пролетта, лятото и есента, аз живеех на палатка на Изгрева. После отидох при Учителя на ул. „Опълченска" 66, след като падна снегът. Той ме извика и живеех в трапезарията. Действително за Учителя учениците, които Го заобикаляха, представляваха опитни полета, върху които Той непрестанно посаждаше новите идейни семена, бавно, но сигурно ги култивираше, докато израснат, цъфнат и дадат зрели плодове.
към текста >>
56.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на
философията
, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен.
8. КОТВАТА След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса.
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на
философията
, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен.
Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
към текста >>
Това бяха студенти по
философия
и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж.
Това бяха студенти по
философия
и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж.
към текста >>
Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството,
философията
, или из областта на социалните проблеми.
Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят.
Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството,
философията
, или из областта на социалните проблеми.
Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки.
към текста >>
57.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по
философия
, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по
философия
, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>
58.
6.17. Духовната група около Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
По баща българка, по майка немкиня, тя следваше
философия
.
Статиите, които постъпваха в списанието из различните области на специалностите, в които работеше академическата младеж около Учителя, ставаха предмет на разисквания и уточнявания на много идейни принципни въпроси. Списанието третираше предимно много въпроси от последните постижения на науката, окултно -мистичните науки и отчасти, из разните области на изкуствата. Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко студенти и студентки. Ще спомена за една от тези студентки - Савка Керемидчиева. Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя.
По баща българка, по майка немкиня, тя следваше
философия
.
Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя.
към текста >>
59.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и
философа
на земята.
Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и
философа
на земята.
Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14. Салонът беше доста обширен, аудиторията на Учителя, особено при неделните беседи, беше крайно разнообразна по отношение на посетителите. Идваха да слушат хора почти от всички съсловия и интелигентност.
към текста >>
60.
6.22. Голямото знание
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и
философия
, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител.
22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието. За разлика от другите братя, той не беше роб на авторитета, нито омотан в обществените предразсъдъци. Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното.
И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и
философия
, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител.
Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози. Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот.
към текста >>
А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като
философ
на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител.
Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават". Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят.
А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като
философ
на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител.
Всичко се смаляваше пред лицето на Учителя. Аз най-добре чувствах разликата между двете страни на малкия и големия триъгълник - страните на интелектуалното съзнание. Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара Гръблашева; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов. Аз чувствах цялата обществена пустота, която, ако не беше осветена от Мъдростта на Учителя, ще рухне под натиска на общественото си противоречие. Това най-вече ще бъде илюстрирано впоследствие, когато разгледаме дейността на Михаил Иванов във Франция.
към текста >>
Стана ми ясно, че гениалните синове на човечеството, както и талантливите учени, писателите,
философите
имат само един източник, от който черпят знание и вдъхновение.
Повечето от братята бяха заети или със своите ежедневни работи за препитанието си, или с оформяне на своето образование, докато Георги Радев беше се отдал напълно да следва тясната пътека на Мъдростта. Под неговото надарено перо излязоха някои много ценни трудове по Словото на Учителя. Едни от най-изисканите книги бяха: „Учителят говори", „Живот за цялото", „В Царството на Живата Природа". Тези трудове и други бяха преведени на няколко чужди езици. Най-ценното, което извлякох от това приятелство с Георги Радев, под непосредствения поглед на Учителя беше, че разбрах каква могъща сила представлява смирението пред Великата Мъдрост.
Стана ми ясно, че гениалните синове на човечеството, както и талантливите учени, писателите,
философите
имат само един източник, от който черпят знание и вдъхновение.
Този източник е живата разумна Природа. Тази жива Природа постепенно, търпеливо разкрива през епохите, културите и расите, на хората, на народите и на цялото човечество своите велики тайни. Има един дълбок паралелизъм между духовното развитие на човечеството, което е един духовен, вътрешен и субективен процес; докато външната култура, обществените форми и материални подобрения са израз, последствия на ръста на вътрешната култура, на вътрешното духовно издигане.
към текста >>
61.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници,
философи
- всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.
По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО.
Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници,
философи
- всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.
И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички!
към текста >>
62.
6.27. Тесният път на ученика
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ред години преди това бях студент по
философия
, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната
философия
, след като поставих на преоценка всички схващания на
философията
, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша.
Ред години преди това бях студент по
философия
, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната
философия
, след като поставих на преоценка всички схващания на
философията
, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации.
За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета.
към текста >>
63.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Външно той беше висок, слаб, рус, с хубави сини очи, продълговато лице, с високо чело, на което блестяха в коронната част чрезмерно развитите
философски
центрове.
Същото положение царуваше и в цялото световно стопанство, както и в международната политика. При тази сгъстена атмосфера за българския народ и за цялото човечество, започна третото действие в Школата на Учителя. Един от главните актьори - Кузман Кузманов, който беше гимназиален учител в Казанлък, трябваше да дойде да живее на Изгрева. Ще спра специално вниманието си върху тази крупна индивидуалност, тъй като тя не само сега, но още от юношеските ми години играеше твърде голяма роля в моя живот. Този мой съученик, един от най-преданите ученици на Учителя, беше избран от Учителя да изрази една от големите идеи във Великото посвещение в Истината.
Външно той беше висок, слаб, рус, с хубави сини очи, продълговато лице, с високо чело, на което блестяха в коронната част чрезмерно развитите
философски
центрове.
Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите.
към текста >>
Кузман беше студент по
философия
и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София.
Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Кузман беше студент по
философия
и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София.
Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна. Тя беше една от най-популярните сестри в България, тъй като Учителят живя дълги години у тях и първите идейни насоки на учението се родиха в нейния дом, където Учителят всяка неделя изнасяше своите беседи.
към текста >>
64.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички
философи
, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях.
От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си.
Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички
философи
, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях.
Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа.
към текста >>
65.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Действително идеята, с която са се занимавали още от древността
философите
, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени.
Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали.
Действително идеята, с която са се занимавали още от древността
философите
, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени.
Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.
към текста >>
Той стоеше като някакъв древен
философ
, който е разкрил някаква велика тайна.
Първият случай беше с Георги Марков и вторият - с Кузман Кузманов. След разговора Кузман беше озарен от едно Небесно сияние. Никога не бях го виждал така вдъхновен, така окрилен, даже с една усмивка ме изпрати да посрещна новата 1931 г., където Учителят щеше да говори, както обикновено се правеше всяка година. Току-що беше завършил концертът в салона, малко преди 12 часа, и една сестра дойде и тихо ми каза на ухото, да отида при Кузман. Когато отидох в стаята, намерих тихият и скромен ученик на Учителя и един от най-преданите ученици на Учителя, седнал на стол, с очи, обърнати нагоре, към Небето.
Той стоеше като някакъв древен
философ
, който е разкрил някаква велика тайна.
Аз го хванах с двете си ръце за главата и му зададох следния въпрос: „Кузмане, накъде отиваш? " Обаче отговор не последва. За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка. Така завърши третото действие в Школата на Учителя. В мен остана да звучи възторгът на Кузман, копнежът му да бъдат захвърлени неговите атоми по целия Космос.
към текста >>
Кузман, по пътя на
философското
мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли мост между двете
философски
, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма.
Какви бяха ръкописите на Кузман? Те бяха едни тефтерчета. Той беше много надарен и като художник и обичаше да рисува. Същевременно идеите, които му минаваха през главата той само ги отбелязваше. Той беше написал една голяма работа: „Връзката между Ориента и Запада".
Кузман, по пътя на
философското
мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли мост между двете
философски
, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма.
Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен.
към текста >>
66.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Причинният център и
философският
център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален.
Той изнесе реферат на тема „Ученичество". За него говорихме. Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите.
Причинният център и
философският
център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален.
Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест.
към текста >>
Той беше един от най-преданите ученици, с едно
философско
разбиране.
Следеше биологичните новости и ги представяше през призмата на един научен поглед, но вече с неговите окултни знания. Кузман Кузманов. „Окултни науки". В неговия реферат той доказваше, че между окултните науки, които са застъпени и между Новото Учение на Учителя противоречия не можело да има, защото Новото Учение подготвя хора с чисти сърца, със светли умове и истинолюбиви души, и диамантена воля. Защото само на такива човеци на Новото Учение може да се поверят окултни сили и окултно знание.
Той беше един от най-преданите ученици, с едно
философско
разбиране.
Той виждаше Мисията на Учителя. Той ми даде първите тласъци, за да се заинтересувам от Учението на Учителя. Той ме свърза с Учителя, за което му благодаря. Паша Теодорова. „Новото Учение или великата лаборатория на живата природа".
към текста >>
Той даде добри отзиви за него в списание „
Философски
преглед".
Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев.
Той даде добри отзиви за него в списание „
Философски
преглед".
Михалчев имаше едно отрицателно отношение към Учителя и Учението, въпреки това, в своето отрицание, изтъкваше положителната страна на социалния живот на братството. Но той към тази книга се отнесе с голяма благосклонност и написа хубава статия за нея. Това беше цяло чудо, защото Михалчев беше мастит философ. Паскалев много млад си замина. Той не беше пригоден за днешните условия.
към текста >>
Това беше цяло чудо, защото Михалчев беше мастит
философ
.
Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев. Той даде добри отзиви за него в списание „Философски преглед". Михалчев имаше едно отрицателно отношение към Учителя и Учението, въпреки това, в своето отрицание, изтъкваше положителната страна на социалния живот на братството. Но той към тази книга се отнесе с голяма благосклонност и написа хубава статия за нея.
Това беше цяло чудо, защото Михалчев беше мастит
философ
.
Паскалев много млад си замина. Той не беше пригоден за днешните условия. Със своята скромност, с не много добро поставеното му здраве, с неговите сини очи, с неговия благ поглед, с неговата спокойна мисъл - с всичко това привличаше човека и беше добър събеседник. Заминаване на младежта отвъд. Много представители от младата академична младеж един след друг си заминават от този свят, между 1930 и 1938 г.
към текста >>
67.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни
философски
занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни
философски
занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
към текста >>
В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и
философски
тежнения.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и
философски
тежнения.
Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята.
към текста >>
Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред
философия
.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения.
Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред
философия
.
Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг.
към текста >>
Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата
философска
история, всички
философски
системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия.
Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата
философска
история, всички
философски
системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока.
Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси.
към текста >>
Ако разлистим историята на
философията
от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че
философската
мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като
философски
схващания.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка.
Ако разлистим историята на
философията
от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че
философската
мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като
философски
схващания.
Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни.
към текста >>
Школите на идеализма, като
философски
системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много
философи
са писали по тези въпроси.
Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг.
Школите на идеализма, като
философски
системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много
философи
са писали по тези въпроси.
Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане.
към текста >>
Тези две
философски
схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично
философско
схващане.
Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси.
Тези две
философски
схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично
философско
схващане.
И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло.
към текста >>
Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата
философска
система в историята на
философията
.
Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото.
Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата
философска
система в историята на
философията
.
Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа.
към текста >>
Един от
философите
на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното
философско
схващане.
Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията.
Един от
философите
на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното
философско
схващане.
Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла.
към текста >>
Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че
философията
, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО".
Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че
философията
, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина.
към текста >>
Това е старата
философия
на бялата раса.
Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла.
Това е старата
философия
на бялата раса.
Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката.
към текста >>
Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на
философски
език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията.
Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух. И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога. Това са пътищата на Посветените. Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно".
Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на
философски
език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията.
Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството.
към текста >>
Дългите години, които посветих за следването по
философия
, като резултат ми донесоха следната основна идея, че
философията
трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот.
Дългите години, които посветих за следването по
философия
, като резултат ми донесоха следната основна идея, че
философията
трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение.
към текста >>
68.
6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато следвах
философия
, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз.
45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица.
Когато следвах
философия
, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз.
Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения.
към текста >>
69.
6.47. РЕНЕ ГЕНОН
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Познава
философията
на Индия, знае санскритски, вахтански езици и се цени като един много голям авторитет на запад.
Тогава аз написах писмо до моя приятел Арманд Барбо: „Моля те, приятелю, отиди на конгреса и виж как е протекъл, и какви ти са впечатленията от конгреса." Получих писмо от него: „Константинов, те не само че нямат образи на учители, но нямат и образи на ученици." Така се произнесе той за тях двамата. И действително, след време Маха Чохан се оказа един мошеник, който бе арестуван в Италия, а Михаил след това се разочарова от него. Като видях прецизността на астролога Арманд Барбо за Михаил Иванов и Маха Чохан, се осмелих да му напиша писмо и да питам, кой е Рене Генон. От него получих писмо: „Това е един от най-големите мистици на нашата съвременност. Той е един от големите познавачи на Ориента.
Познава
философията
на Индия, знае санскритски, вахтански езици и се цени като един много голям авторитет на запад.
Не му пиши, защото той преди пет дни почина." Значи, аз когато исках да му изпратя писмо, той беше вече в другия свят. Астрологът Барбо бе написал още: "Направи му хороскоп, да видиш какво представлява тази интересна личност в нашето съвремие". Беше ми написал рождената му дата, местораждането му и датата на смъртта. Няколко дни бях в голяма депресия, когато получих тази вест, защото ми се отряза един канал за запад. Движех се в София и ме среща една приятелка, чийто баща беше бивш министър, и разказва: „Да не си ми споменал вече името теософия".
към текста >>
70.
6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Саръиванов, с когото бяхме, беше
философ
, завършил в Кембридж.
Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му. Говореше на английски и имаше преводач, но говора му едвам се чуваше. Салонът бе претъпкан с хора, а тогава нямаше микрофони.
Саръиванов, с когото бяхме, беше
философ
, завършил в Кембридж.
Искаше да ме прави асистент и да ме изпраща там. По-добре стана така, че останах тук, при Учителя. Ако бях отишъл там, щях да се загубя. Така Рабиндранат Тагор пристигна в София, изнесе сказка, всички го посрещнаха с възторг, защото това бе голямо събитие тогава за българската общественост и всички окултисти. Голяма част от неговите произведения тогава бяха преведени на български език.
към текста >>
71.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата
философия
, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес.
Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие. Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на бялата раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания. Нима този най-компактен народ от славянството - руският, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход? Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали.
Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата
философия
, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес.
А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
към текста >>
72.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално -
философските
центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен.
Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности. Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума. Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток.
Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално -
философските
центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен.
Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г. На този обяд присъстваше и Учителят. След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството".
към текста >>
73.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети,
философи
, или социални реформатори.
На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба.
В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети,
философи
, или социални реформатори.
За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята.
към текста >>
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на
философите
, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на
философите
, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>
В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети,
философи
, или социални реформатори.
На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба.
В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети,
философи
, или социални реформатори.
За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята.
към текста >>
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на
философите
, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на
философите
, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
74.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Съвременната наука беше слаба,
философията
- безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми.
За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор.
Съвременната наука беше слаба,
философията
- безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми.
Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност.
към текста >>
75.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата
философия
, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози.
61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото. Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико страдание.
Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата
философия
, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози.
В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите.
към текста >>
76.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Никъде във
философската
мисъл не са правили тези ограничения между Зло и грях.
Четвърта максима: Злото разкрива престъпленията на хората, а Доброто ги изправя. Или в заключение на тази максима Учителят дава следното: „Бог - Той е съдията. Христос е защитникът. Дяволът е прокурорът". Колко ясно са дадени тези определения.
Никъде във
философската
мисъл не са правили тези ограничения между Зло и грях.
Тези формули са прости наглед, но са с голяма сила и с изключителна роля за освобождаване на човешкото съзнание от всички тези заблуждения, било философски, религиозни или обществени.
към текста >>
Тези формули са прости наглед, но са с голяма сила и с изключителна роля за освобождаване на човешкото съзнание от всички тези заблуждения, било
философски
, религиозни или обществени.
Или в заключение на тази максима Учителят дава следното: „Бог - Той е съдията. Христос е защитникът. Дяволът е прокурорът". Колко ясно са дадени тези определения. Никъде във философската мисъл не са правили тези ограничения между Зло и грях.
Тези формули са прости наглед, но са с голяма сила и с изключителна роля за освобождаване на човешкото съзнание от всички тези заблуждения, било
философски
, религиозни или обществени.
към текста >>
77.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на
философията
, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология.
63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на
философията
, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология.
В тази част от книгата ще дам една скица на трите ложи, а който желае да ги проучи по-подробно може да ги потърси в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Първата ложа - това е ложата на Бялото Братство, според Учителя. Нейното седалище е на Слънцето. Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри.
към текста >>
78.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
„Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската
философия
.
Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи.
„Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската
философия
.
И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка. Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество.
към текста >>
79.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Особено когато бях студент по
философия
.
Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи". Горната мисъл на Учителя ме е занимавала години наред.
Особено когато бях студент по
философия
.
Много пъти в нашите частни разговори съм говорил с Учителя за издаването на едно съчинение, където да бъде изложено учението на Учителя в една достъпна форма, чрез която учението да бъде разбрано от всички обществени среди и категории съзнания. Учителят подкрепяше тази моя идея, като ме подканяше да събирам материали, но със самото отпечатване на такъв труд да изчаквам подходящи моменти. Даже като се върнах от чужбина, след като имах вече доста събрани материали, Той пак ми подчерта, че не е още подходящ момента за излизане на такъв труд. Разбира се дълбоко в душата си интуитивно долавях, че този труд ще излезе на бял свят. Както подчертах в предшестващите глави, още през 1924 г.
към текста >>
Тогава разбрах, че този митически доктор на
философските
науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства. Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението".
Тогава разбрах, че този митически доктор на
философските
науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
към текста >>
Всяка религия или
философия
има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор.
Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята.
Всяка религия или
философия
има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор.
Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя.
към текста >>
Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по
философия
ходех в една вегетарианска гостилница да се храня.
Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология.
Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по
философия
ходех в една вегетарианска гостилница да се храня.
Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа.
към текста >>
80.
6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз, като студент по
философия
, ходех да помагам там.
73. СПИСАНИЕ "ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Иван Толев, който беше столичен адвокат, сложи началото на туй списание и кантората му бе на бул. „Дондуков".
Аз, като студент по
философия
, ходех да помагам там.
Мен ме интересуваше това списание. Много авторитетни неща се пишеха в него в областта на окултизма, науката и изкуството. За времето си това бе едно чудесно издание. Уводните статии на това списание се пишеха от Иван Толев. Много от тези уводни статии са под диктовката на Учителя.
към текста >>
81.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория,
философско
схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория,
философско
схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания.
Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие.
към текста >>
82.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по
философия
и отгоре на туй докторат по
философия
, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: „Ей ти, селяндур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма от тука." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите, завил си ги във вестника, сложил си ги под мишница, заслизал надолу и се спрял пред работническите дрехи, окачени на един пирон. По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение.
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по
философия
и отгоре на туй докторат по
философия
, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно. И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката.
към текста >>
И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по
философско
право Методи Константинов.
По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно.
И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по
философско
право Методи Константинов.
Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката. А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна. Той взел една кофа и парцал и мие пода на стаята си.
към текста >>
83.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички
философски
системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му.
Нямате такъв. Той беше бял брат. Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици. Запомнете това.
Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички
философски
системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му.
От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука, философия и идеология. По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни философи. Аз тази книга я купих и я прочетох, но не я изхвърлих и не казвам, че е „боклук", но в тази книга го няма Учителят, понеже Вие не знаете кой е Учителят. И да искате да знаете, не можете. Така са нещата.
към текста >>
От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука,
философия
и идеология.
Той беше бял брат. Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици. Запомнете това. Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички философски системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му.
От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука,
философия
и идеология.
По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни философи. Аз тази книга я купих и я прочетох, но не я изхвърлих и не казвам, че е „боклук", но в тази книга го няма Учителят, понеже Вие не знаете кой е Учителят. И да искате да знаете, не можете. Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов.
към текста >>
По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни
философи
.
Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици. Запомнете това. Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички философски системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му. От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука, философия и идеология.
По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни
философи
.
Аз тази книга я купих и я прочетох, но не я изхвърлих и не казвам, че е „боклук", но в тази книга го няма Учителят, понеже Вие не знаете кой е Учителят. И да искате да знаете, не можете. Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов. За мен Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>
84.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя имаше един
философски
построен ум, който непрекъснато задаваше въпроси и на които сама си отговаряше.
Преподаваше литература в прогимназията. Накрая се пенсионира и живееше на Изгрева в барака, чиито чертежи, как да се построи, беше дал лично Учителят. Съседство с нея, под същия покрив, живееше Илия Узунов. Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише спомените си. Тя имаше литературно перо и ги написа, но в разговорите ми с нея изникнаха много нови случки и събития, които аз записах.
Тя имаше един
философски
построен ум, който непрекъснато задаваше въпроси и на които сама си отговаряше.
Беше много интересно. Доживя дълги години на земята, но дочака и да изплаща кармата си. Нейните спомени записах на магнетофон. Трябваше да ми предаде тетрадката, в която собственоръчно ги бе написала. Ха днес да ги предаде, ха утре и до днес остана непредадена.
към текста >>
Говореше смислени,
философски
неща.
Казах й: „Ти трябва да бъдеш щастлива, че сега преповтаряш живота на Христа. Разпъната си на кръст! " „Да, ама на Христа не бяха Му строшени пищялките като на мене. Ако Му бяха строшени пищялките от римските войници, бих желала да го видя как ще се оправи." Беше отслабнала и станала на кожа и кости, но мозъкът й беше наред и говореше, и говореше. Цяло чудо.
Говореше смислени,
философски
неща.
Жалко, че тези неща не ги записах. Изпраща ме веднъж да й купя картофи от магазина. Донесох ги. „От къде ги купи? " Обяснявам.
към текста >>
85.
7.14. БУЧА БЕХАР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тук се включват различни есета върху Стария Завет с
философски
обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден.
Тук се включват различни есета върху Стария Завет с
философски
обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
към текста >>
86.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Беше завършила
философия
и педагогика в Софийския университет.
При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя.
Беше завършила
философия
и педагогика в Софийския университет.
Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим.
към текста >>
В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята
философска
концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята
философска
концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
към текста >>
87.
7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той започна да развива теории и да
философства
.
И онзи, който реши да изучава Паневритмията да има едно практическо ръководство. За тази цел аз работих три месеца с него, заснех всички упражнения, които той показваше и направих 400 снимки, които му ги връчих. Това ми костваше три лекарски заплати и към четири месеца работа. След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство.
Той започна да развива теории и да
философства
.
Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията. След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот. Зарадва се, че ще му послужат.
към текста >>
88.
14. БУЧА БЕХАР
,
,
ТОМ 4
Тук се включват различни есета върху Стария Завет с
философски
обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден.
Тук се включват различни есета върху Стария Завет с
философски
обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години.
Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели.
към текста >>
89.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Беше завършила
философия
и педагогика в Софийския университет.
При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя.
Беше завършила
философия
и педагогика в Софийския университет.
Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим.
към текста >>
В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята
философска
концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята
философска
концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
към текста >>
90.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия,
философия
, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия,
философия
, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>
91.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Спомням си, че имахме в гимназията учителка по
философия
- казваше се Райна Ганева.
Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен.
Спомням си, че имахме в гимназията учителка по
философия
- казваше се Райна Ганева.
По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант.
към текста >>
По
философия
не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах.
Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева.
По
философия
не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах.
Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство".
към текста >>
92.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните
философи
да си сформират убежденията.
Промените идват, за да спомогнат на растението у човека. Когато дойде нещо ще си запалиш свеща, а ако нямаш свещ ще седнеш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да паднеш в някоя дупка. Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение.
Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните
философи
да си сформират убежденията.
Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища. Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание. При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи.
към текста >>
93.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ
,
,
ТОМ 5
Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по
философия
и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех.
Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по
философия
и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших.
Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано.
към текста >>
94.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и
философия
, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и
философия
, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия.
Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование.
към текста >>
95.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Всички царе, папи, патриарси, учени,
философи
всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата.
Всички царе, папи, патриарси, учени,
философи
всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя.
Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия. Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството. Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата. И обратното - каквото ставаше в Школата, това ставаше и в света.
към текста >>
96.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Бях завършила трета година семестриално във факултета по
философия
и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя.
Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото усети от къде дойде съвета да не ходя в чужбина. А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика. Вече не бях виртуоз, не бях талант, а обикновена музикантка. Когато влезнах в Школата и отначало през 1916 г. се пееха само братски песни, но когато Школата се откри, то Учителят започна да дава песните на Школата и тогава разбрах защо не е било необходимо да отивам в Австрия.
Бях завършила трета година семестриално във факултета по
философия
и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя.
Благодаря на Бога, че ме върнаха от онзи път на концентрираща пианистка и влезнах в Школата на Учителя. А когато бях поставена на кръстопът да избирам, Учителят ми каза: „Ти в миналото си се движила изключително в аристократични среди и си давала концерти, била си музикант". А това аз по-късно го видях във видение и разбрах много неща от онзи мой аристократичен живот. Спомних, че Учителят бе споменал също, че в миналото съм се издигнала много в духовния път, стигнала съм до средата на пътя и понеже светът около мене ми е обръщал много внимание и е имало възможност да се увлека в света и да загубя онова, което съм придобивала със столетия и затова са ме прибирали и са ме взимали много рано от земята в предишните си прераждания, за да не се отклоня от пътя. И сега тук в България щях да си замина също много рано от този свят ако не бях тръгнала по духовния път и не се определих в Школата на Учителя, но бях оставена и да избирам.
към текста >>
97.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
И тази сестра, която имаше
философска
жилка в кръвта си, извиква: „Ами, Учителю, ще съществуваме ли ние тогава?
Днес Изгрева го няма, но съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева. Казала: „Учителю, тази къщичка ще издържи ли и ще ми изкара ли през този живот? " Учителят изрекъл: „Каква къщичка, какъв Изгрев. Изгревът вие ще го видите след хиляда години".
И тази сестра, която имаше
философска
жилка в кръвта си, извиква: „Ами, Учителю, ще съществуваме ли ние тогава?
" „Ние винаги сме съществували като души." И това е бил отговорът на УчИтеля и това е закон на Бялото Братство. По онези години когато Учителят определи моят път, че ще бъда най-хулената, най-чернената, най-гонената тогава аз се отказах от своите амбиции за някаква роля. Трябваше да се смиря. Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни. Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация.
към текста >>
98.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по
философия
и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по
философия
и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите.
към текста >>
Хайде сега разберете тази
философия
.
Накрая се съгласил и на това. Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи. „Съгласен съм, Учителю, дайте тайната." Учителят се усмихнал и казал: „Рекох, да се смириш пред Злото и да се смалиш пред Доброто". Братът седи, седи и нищо не разбира, а Учителят продължава: „Като се смириш пред Злото, то те оставя и си заминава, а като се смалиш пред Доброто, то в тебе Доброто посажда семената си и си отива. Така ще си запазиш кожата, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто".
Хайде сега разберете тази
философия
.
Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере кожата, а като се смириш може да си спасиш кожата цяла целеничка. Ще разбереш този закон чак когато се смириш, когато се смалиш до земята та да станеш на пръст където Доброто да посее в тебе своите семена, за да възрастнат в теб, да покълнат и чак след време да даде плод. А дотогава ще търсиш окултните тайни вън от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава. Аз съм пред Учителя на разговор. „Учителю, понякога изпитвам страх от тези груби влияния, които са около мен." „Този страх е много отдавна у тебе.
към текста >>
99.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
" „Сега захвана да
философствуваш
.
Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него?
" „Сега захвана да
философствуваш
.
Ти си на параход в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето. Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето. Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво. Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица.
към текста >>
100.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
Сегашната
философия
е объркана.
Времето подразбира да не бързаш. Имаш една работа да не искаш да я свършиш в един месец, а в два-три месеца. От тука погледнато пространството е идеята, морала. Пространството е онова, което постоянствува, а времето се мени. От тука говорим за пространство, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция.
Сегашната
философия
е объркана.
Те говорят само за ума, сърцето и волята."
към текста >>
НАГОРЕ