Търсене в текстове за 'Философ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 268 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия.
Целта на нашето списание не е да доказва правдивостта на окултните твърдения на ония, които сами не проявяват интерес към тях. То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново".
към текста >>

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме?
към текста >>

И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
към текста >>

3. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо?
към текста >>

4. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения. А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот.
към текста >>

Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията.
Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството. Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път. Три са основните методи, с които се борави при изследванията. Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията. Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора.
към текста >>

И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък.
Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък. И действително, отначало опитите в туй направление бяха надеждни. Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва. Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани! Свързването в природните албумини засега остава тайна. И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък. Те потърсиха да намерят разгадката на въпроса не в аминокиселините, а в самата основа на тия аминокиселини. Тяхното изследване показа, че те са съставени от по-прости химически съединения. А всяко химическо съединение е съставено от елементи. В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот. Но какво бяха всъщност тия елементи?
към текста >>

5. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.
Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум. Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата.
към текста >>

Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството.
Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум. Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата. Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден.
към текста >>

А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.
Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата. Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден. Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна. Чисто научното изследване задоволява най-вече ума. А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.
към текста >>

Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
Чисто научното изследване задоволява най-вече ума. А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.
към текста >>

Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.
А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти. Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
към текста >>

6. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот.
Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща. И преди да разрешим малките неща, ние никога не ще смогнем да разрешим големите. В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха. Изведнъж момиченцето спря на пътя.
към текста >>

7. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси.
към текста >>

8. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура.
Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото". Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът.
към текста >>

9. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр. Това са, както се вижда основните въпроси, които мислещото човечество през всички векове си е задавало и над разрешението на които е работило и продължава да работи. На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи. Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество. Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси.
към текста >>

При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>

11. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човешките философски и научни системи са като механизми.
Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение. Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции. Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир. да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее.
към текста >>

12. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто.
Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение.
към текста >>

13. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката.
Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
към текста >>

14. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр.
В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония.
към текста >>

15. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива.
Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива. Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра.
към текста >>

16. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях.
към текста >>

Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая.
към текста >>

17. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение.
към текста >>

От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ).
Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни.
към текста >>

18. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение.
За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи. Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение. Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част. Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея. Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение. Символизмът, това е тайнствения език. чрез който красотата говори само на своите избраници.
към текста >>

А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея.
* И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата.
към текста >>

– То е цяла философия, за която тук не е място да говорим.
„Психичното постоянно тече, затова там не може да се установи нещо положително, стабилно" За човешката мисъл. И за нея психологията също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира. В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват. И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим. * В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети. Има и други, но те още не са излезли пред света. Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество. Стръмна е пътеката на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
към текста >>

19. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3.
Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта. Идеята е хубава. Какво може да се реализира от нея, опитът ще покаже.
към текста >>

20. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
към текста >>

Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
към текста >>

Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта.
Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено.
към текста >>

21. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове.
Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

22. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти.
към текста >>

Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност.
и Ф. духовната сила да вършат това? Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това. Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога.
към текста >>

23. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право.
към текста >>

И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още.
към текста >>

Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня.
За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи. Но фактът, че за нея още се пише, още се спори, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно.
към текста >>

Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи.
Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи. Но фактът, че за нея още се пише, още се спори, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно. Даже от окултна гледна точка тая материя се намира още в самото си начало на проучване Ние решително можем да утвърдим, че хората не знаят още ни какво да ядат, ни колко, ни кога. И ето защо имаме толкова големи аномалии – и в живота на хората по отношение здравето и по отношение на патологичните изменения на тяхната психика. Човек представлява едно странно същество по отношение на храненето. Една част от хората представляват всеядни същества.
към текста >>

24. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини".
към текста >>

25. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст. в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика. Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие.
към текста >>

в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст. в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика. Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области.
към текста >>

От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст. в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика. Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр.
към текста >>

Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система.
Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля.
към текста >>

Оттук и различните философски системи.
Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд.
към текста >>

Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот.
През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията.
към текста >>

В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие.
Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика.
към текста >>

Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията.
Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
към текста >>

В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.
Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
към текста >>

Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание.
Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост.
към текста >>

Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика.
В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта.
към текста >>

Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът.
към текста >>

Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива.
към текста >>

Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон.
Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание. Единственото средство за абсолютното познание е така наречената интуиция, т.е. облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното. Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности? Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това. Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии. Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина. Взети поотделно, винаги ще си останат практични, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното. Но как става това облагородяване, допълване?
към текста >>

Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта.
Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток?
към текста >>

Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното.
Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен.
към текста >>

Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток?
Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
към текста >>

Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
към текста >>

Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми.
към текста >>

В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания.
към текста >>

Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм.
И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя. Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото. Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>

26. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината.
към текста >>

27. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване.
Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа.
към текста >>

28. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон.
Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
към текста >>

29. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки.
Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие. Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го поздравят по особен начин, който причинява болка. Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска. Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен.
към текста >>

И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил.
Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас.
към текста >>

30. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
към текста >>

Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека.
Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония.
към текста >>

Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение.
Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота. Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях.
към текста >>

Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц.
Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота. Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е.
към текста >>

31. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси.
към текста >>

Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум.
Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%.
към текста >>

Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%.
Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр.
към текста >>

наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е.
към текста >>

32. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот.
към текста >>

Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина.
към текста >>

Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти.
към текста >>

Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса.
При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството.
към текста >>

[1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВЕСТИ Руският художник, поет и философ Николай К.
ВЕСТИ Руският художник, поет и философ Николай К. Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света. Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж. От 1923 год. Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост".
към текста >>

Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология.
Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област. * Б.Р. В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание.
към текста >>

В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>

34. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот.
към текста >>

Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
към текста >>

35. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче ще дойде време, казва философът Спенсер, когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в равновесие с външните условия на природата; тогава животът ще стане постоянен.
— Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда едностранчиво нещата. Опитността и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят. И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и крака напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не. А днешните мислители, хората на съвременната култура и морал имат особени схващания, особени възгледи. Предписват методи и средства на които и сами те не знаят ползата. Обаче ще дойде време, казва философът Спенсер, когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в равновесие с външните условия на природата; тогава животът ще стане постоянен. Нека го кажем – вечен. Онези, които се сдобият с този живот, ще бъдат блажени. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и пътя на истинското преобразование.
към текста >>

36. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено.
Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>

37. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата.
Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр.
към текста >>

Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр.
Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението!
към текста >>

От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр.
Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр.
към текста >>

38. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11.
– По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас. Златаров 12 лв. Четиво Наука и Живот. № 11.
към текста >>

Натурфилософско четиво № 12.
К. Яворов. Спомени и бележки. С портрет на Яворов. Лора. Тодор Александров. Луксозно издание 20 лева. Натурфилософско четиво № 12. „Що е Монизъм? " от В. Бьолше с увод от професор Д-р Ас. Златаров. Монистичният възглед за света цена 10 лв. Четиво „Великани на човечеството" № 2 ,,Цицерон – живот и дейност" от Е.
към текста >>

Натурфилософско четиво № 13.
" от В. Бьолше с увод от професор Д-р Ас. Златаров. Монистичният възглед за света цена 10 лв. Четиво „Великани на човечеството" № 2 ,,Цицерон – живот и дейност" от Е. Орлов Цена 10 лв. Натурфилософско четиво № 13. ,,Из тайните на морето", от, Д-р Ас. Златаров С портрета на автора. Цена 10 лева. Натурфилософско четиво №14. ,,Лимитизъм и Монизъм", от Ат. Ипиев.
към текста >>

Натурфилософско четиво №14.
Орлов Цена 10 лв. Натурфилософско четиво № 13. ,,Из тайните на морето", от, Д-р Ас. Златаров С портрета на автора. Цена 10 лева. Натурфилософско четиво №14. ,,Лимитизъм и Монизъм", от Ат. Ипиев. С увод от Д-р Ас. Златаров: Нови хоризонти, цена 12 лева. Четиво „Наука и живот" 13. Социалният дарвинизъм, от А. Лория.
към текста >>

39. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело.
Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми.
към текста >>

40. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Дълбока философия седи в това, което природата е изработила.
Значи човешкото съзнание в своето развитие е дошло до такава фаза, която води към новия живот. ЗАКЛЮЧЕНИЕ „Животът в сегашните му условия е робски живот, голям затвор. Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, които сте в затвора, мислите, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре в този затвор. А пък аз ви казвам: излезте от този затвор". „Дълбока философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум” на Кант, или в десеттях правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философствуваш: „Тъй е казал Кант". Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете, какво е написано върху него, в неговата книга. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философии ще изчезнат, а ще останат неизменни принципите на природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката.
към текста >>

Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философствуваш: „Тъй е казал Кант".
Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, които сте в затвора, мислите, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре в този затвор. А пък аз ви казвам: излезте от този затвор". „Дълбока философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум” на Кант, или в десеттях правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философствуваш: „Тъй е казал Кант". Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете, какво е написано върху него, в неговата книга. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философии ще изчезнат, а ще останат неизменни принципите на природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". „Ако вие приемете този закон, сегашното мигновено ще се измени.
към текста >>

Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философии ще изчезнат, а ще останат неизменни принципите на природата".
А пък аз ви казвам: излезте от този затвор". „Дълбока философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум” на Кант, или в десеттях правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философствуваш: „Тъй е казал Кант". Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете, какво е написано върху него, в неговата книга. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философии ще изчезнат, а ще останат неизменни принципите на природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". „Ако вие приемете този закон, сегашното мигновено ще се измени. Дънов Аз дадох само откъслечни примери. Целта ми беше да дам само няколко примера за илюстрация, как може да се нареди животът в хармония със законите на живата природа.
към текста >>

41. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
към текста >>

42. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката.
Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III.
към текста >>

Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо.
За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.
към текста >>

43. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания.
Природосъобразни методи „Човек не се е родил да се учи как да печели пари. Човек се е родил да мисли като син на Бога”. Дънов. Една от най-заплетените тайни в природата е животът. Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания. Целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение. Този път не извежда никога към добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро.
към текста >>

44. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията.
Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва. 7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел. 8) Страданието и нещастието нямат достъп до Него. Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат божествени.
към текста >>

45. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази философия не издържа критика.
Писанието ги нарича „Синове Божи". А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога.
към текста >>

46. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
към текста >>

47. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Истинският философ би казал: "Бог е любов".
Микроскопът не открива нищо повече от окото. Той открива само форми. Може да се открият повече форми на живот, можем да се опознаем по-добре с неговата външна страна, но това нищо не ще ни каже за основния принцип на живота. Ние не бихме могли да кажем, че животът е дишане. Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че любовта е Бог. Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат.
към текста >>

Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот.
Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее.
към текста >>

Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния.
към текста >>

48. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация.
След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите. През 1600 г. Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в мислите причини това откритие навремето си!
към текста >>

Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите.
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите. През 1600 г. Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в мислите причини това откритие навремето си! Земята не е вече център на вселената! И слънчевата система не е център на вселената!
към текста >>

Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си.
Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията. Той е свързан със много други биологични въпроси.
към текста >>

Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи.
Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията. Той е свързан със много други биологични въпроси. По-рано нека разгледаме в какво състояние се намира този въпрос в официалната наука и след това ще видим, каква светлина може да се хвърли върху него чрез по-дълбоко изследване на действителността. [1]Виж „Етерните сили в космоса, земята и човека" от Д-р Гюнтер Ваксмит.
към текста >>

49. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград.
Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично.
към текста >>

— Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей.
Нищо не може да се отговори. Това е тезата на доктор – Густав льо Бон: Психологията на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия. Всеки един обикновен народен индийски факир притежава тази специална духовна мощ, придобита чрез едно дълго, упорито упражнение. Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща. Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност.
към текста >>

50. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно.
И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата.
към текста >>

Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество?
към текста >>

И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

51. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота".
Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота.
към текста >>

52. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

От „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО" № 15 Д-р К.
Леви Брюг, с увод от Д-р Ас.Златаров. Цена 15 лева. Издава „Акация", ул. Денкоглу, Витошка 21. София. 2. От „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО" № 15 Д-р К. Гълъбов – Краят на западната култура според Шпенглер. С портрета на Шпенглер. Цена 10 лева. № 16. Л. Стефен – Етика и борба за съществуване.
към текста >>

Философия на труда. 3.
Приятно ни е да отбележим, че авторът на кн. „В страната набелите лилии”, покойният вече Григори Петров, е оставил всичките си ръкописи на своя ученик и приятел Д.Божков да ги преведе и издаде най-напред на български. Това е голяма духовна придобивка за България. Вече били дадени за печат четири книги: 1. Завет към българската младеж 2. Философия на труда. 3. Женският въпрос. 4. Гениален роман (животът на Л. Толстой като жив) Под печат били във второ издание и книгите: „В страната на белите лилии" и „Изкуство и живот”. Желаещите да вземат участие в разпространението на много интересните и навременни за България книги на Гр. Петров да се отнесат до Д.
към текста >>

53. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения?
към текста >>

Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват.
към текста >>

Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава.
към текста >>

Ала каква философия има в това?
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите!
към текста >>

И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи.
То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота.
към текста >>

Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години.
към текста >>

Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога.
Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории. Когато в тази школа искат да намерят колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят съвременните учени, тамошните професори, заедно с учениците си тръгват от земята за слънцето и измерват точно разстоянието - точно, нито с един милиметър повече ни по-малко.
към текста >>

Ние не вярваме в такива философи.
А поправянето на индивидуалния живот е лично дело на всека душа- Някои очакват за в бъдеще да дойде някой да ги спаси. Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени. Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени.
към текста >>

54. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н.
ПРОБЛЕМИ НА НОВОТО ВРEМЕ „Житно зърно" започва третата си година. Следвайки поставената в начало задача, чрез оригинални и преводни статии то пръска светлина върху въпроси, от изяснението на които зависи духовното единение между хората. Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща.
към текста >>

Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката.
към текста >>

Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката.
На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това.
към текста >>

ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката.
Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
към текста >>

Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически.
Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист.
към текста >>

Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки.
И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика.
към текста >>

Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението.
към текста >>

- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика.
Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта).
към текста >>

Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми.
Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят.
към текста >>

Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението.
Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид.
към текста >>

Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание.
Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
към текста >>

През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид.
Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др.
към текста >>

Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията.
към текста >>

От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
към текста >>

Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите.
Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек.
към текста >>

55. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос.
към текста >>

56. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония.
БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел Борис Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени. Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст. Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст. Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”.
към текста >>

57. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
към текста >>

„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
към текста >>

58. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук.
към текста >>

И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр.
към текста >>

Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3.
към текста >>

Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално.
Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане. Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6. Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
към текста >>

Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ.
Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици.
към текста >>

Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
към текста >>

В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията.
Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид.
към текста >>

Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи.
към текста >>

Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък.
Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя.
към текста >>

Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция.
От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя. Да приведем един пример. Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила.
към текста >>

59. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения.
Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
към текста >>

Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители.
към текста >>

Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно.
към текста >>

Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения.
Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак.
към текста >>

* Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка.
Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата.
към текста >>

И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек.
Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл.
към текста >>

Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание.
Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

60. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашите философски системи също така се клатят в основата си.
Това сполучливо групиране позволи да се обхванат теориите, проповядвани от г. Жоливе Кастло по същина и откритията, които той направи, тъй като неговите настоявания за една проверка на опитите му от страна на официалните изследвачи бяха напразни. Класическата химия трябва да бъде ревизирана, ако г. Жоливе Кастло предлага като достоверен новия факт, който поднася. Това не е твърде сигурно. Нашите философски системи също така се клатят в основата си. Никой не отрича, че събарянето им из основи, би било само следствие. Официалните учени не искат това на никаква цена. По две причини: първата е, че те мразят измененията, каквито и да са и откъдето и да идат. Втората причина, която е много по-важна е, че нашите официални учени никак не допущат, че един човек, който не е от тяхната среда, може да намери това, което те сами търсят безуспешно. Те още по-малко допущат, че ще го намери като отхвърля техните методи, мании и предразсъдъци.
към текста >>

26) от Натурфилософско четиво: № 26. Ат.
21) Bulgara Esperantisto, 7. 22) Psychic Magasine, 202. 23) je Fraterniste, 271. 24) Luce е Omdra. 25) Кронит – Произход на света от светлината, цена 6 лв. 26) от Натурфилософско четиво: № 26. Ат. Илиев, – Психоанализа пансексуализъм и изкуство. Критичен очерк, цена 15 лева; № 25. Ат. Илиев – Естетика и психоанализа С портрета на Фройд. Цена 10 лева; 27. от Четиво Наука и Живот: № 23.
към текста >>

61. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици".
към текста >>

Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него?
СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции.
към текста >>

62. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
към текста >>

Какво разрешение дава съвременната философия?
Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер.
към текста >>

– Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
към текста >>

Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия.
Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории.
към текста >>

63. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание.
Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори. В това ново направление в биологията работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др. И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание. Доста се приближава до това направление и Ханс Дриш[3]. Принципите, които Ламарк приемаше за по-висшите животни, неоламаркизмът разширява за цялото органическо царство. Днес под названието неоламаркизъм са събрани множество направления, някои от които доста се различават едно от друго. Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията. Това движение се нарича още психоламаркизъм.
към текста >>

64. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет.
Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее. X.
към текста >>

65. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е практичен окултизъм или философия на дело.
Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега.
към текста >>

66. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Илиев издание на библиотека Натурфилософско четиво.
1 и 2. 22. Luce eOmbra год. ХХVІ ки. 3. 23. Проблемите на изкуството, от Ат. Илиев издание на библиотека Натурфилософско четиво. Урежда Проф. Д-р Ас. Златаров. (Бележка). В преведената книга „Национализъм" от Р. Тагор, не знаем по какви съображения е изпусната една голяма и важна глава „Национализъм в Япония".
към текста >>

67. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия.
- В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
към текста >>

В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата.
Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
към текста >>

В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях.
У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2).
към текста >>

- Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3).
към текста >>

Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо.
към текста >>

Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>

А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада.
И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим.
към текста >>

- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
към текста >>

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали.
Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
към текста >>

Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори.
А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива.
към текста >>

И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
към текста >>

Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни. Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват.
към текста >>

За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм.
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем. Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим?
към текста >>

Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки.
Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
към текста >>

Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие.
към текста >>

Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман.
И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си.
към текста >>

На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията.
Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира.
към текста >>

Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др.
В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения.
към текста >>

68. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век.
Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа. Това е онази духовна вълна, която прониква в биологията. Но тя ще се отрази и върху другите науки.
към текста >>

69. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи?
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. Из „Чист и светъл!
към текста >>

70. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях. Забележително е, че „случайността" в механичната биология е застрашена твърде много. Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу. В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма. Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията. Обаче критиките на Юм и Мах значително развенчаха успехите на каузалното обяснение на природните явления, като им отнеха изключително логическите правила. Юм е показал че в понятието на причинната връзка няма елемент, който би се оказал като интимна, вътрешна връзка между причината и следствието, връзката тук е чисто хронологическа.
към текста >>

В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите.
Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни. П. И. Василев
към текста >>

71. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот. И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
към текста >>

72. Съдържание на бр. 7 и 8 Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

КНИЖНИНА Получиха се в редакцията: „Натурфилософско четиво; № 28 В.
КНИЖНИНА Получиха се в редакцията: „Натурфилософско четиво; № 28 В. Бьолше - Тайната на зачатието. Книга ІІ от Любовта в природата. 15 лв. Четиво "Наука и Живот": № 5 Тира Серафимова — Естетика и култура. III издание.
към текста >>

73. Фарисей и митар Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

НОВОТО То не е някаква философска или етическа система, която може и да се приеме и да се отхвърли.
НОВОТО То не е някаква философска или етическа система, която може и да се приеме и да се отхвърли. Нито някаква научна теория, която иска да даде друга картина за света – теория, която и да се яви и да не се яви, животът пак си блика. Но е и никакво религиозно верую – все едно дали ще го нарекат синтез на всички вярвания – което отвън се създава и налага на хората „нов" Бог и нови форми на поклонство. Нито е някакъв „нов" социален строй, който иска като нещо външно насила да се наложи и да превие съзнанието на човека. Всичко това са външни неща. Външни форми, в които се изявява един първичен живот – негови полета на проява.
към текста >>

74. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
към текста >>

Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството.
Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли.
към текста >>

Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш.
към текста >>

Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
към текста >>

За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени.
За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог". Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате.
към текста >>

„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.
И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете.
към текста >>

Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз?
Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това?
към текста >>

75. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството.
Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
към текста >>

Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
към текста >>

Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
към текста >>

Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят.
С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
към текста >>

Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил.
към текста >>

76. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността.
„Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата.
към текста >>

Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр.
Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата!
към текста >>

77. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл.
Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека.
към текста >>

78. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват.
Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те? Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен. Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към Божествения живот. Само в Божествения живот има вечно обновяване. Ние всеки ден едно желаем, друго става; едно очакваме, друго ни изненадва. Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват. Няма човек в света, комуто да не е отнето нещо. Ако не се отнеме нещо от човека, обновлението няма да дойде. Обновлението не седи в това, което може да се отнеме от човека, то е само условие за обновяване. Обновяването е вътрешен процес в човека - процес на самата душа. Всеки ден в мислите и в чувствата на човека трябва да влиза нещо ново.
към текста >>

79. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката.
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват.
към текста >>

80. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи.
към текста >>

Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите.
Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума?
към текста >>

81. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда.
Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек. влага от душата си в него. Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е. от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр.
към текста >>

Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема.
Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие. Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
към текста >>

82. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос.
Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после? Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее. Къде е Истината? " На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос. В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност? " Но до това време, откак съществува смъртта, всичките опити да се отстрани този въпрос са останали безуспешни. Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността?
към текста >>

Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията.
Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол.
към текста >>

Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо.
Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо. Времето и пространството съществуват само в разума на човека. Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето. Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа.
към текста >>

83. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози.
Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила. Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил?
към текста >>

84. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката.
„Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост.
към текста >>

85. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа.
към текста >>

И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник.
Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение.
към текста >>

Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност.
След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните? - За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век. Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа. Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите. Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност. Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина. (Следва) ------------------------------------------------------------ [1] Желаещите по-обширно да изучат друидическата наука за числата ще намерят материал в Doctrines Esoteriques à travers les âges, 2 vol. – 12 Paris. H. Cgacornac et Libraire du XX sièile от същия автор. [2] Myriam – Archaiology of Wales, tome I, p.51.
към текста >>

86. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си.
към текста >>

Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
към текста >>

Тази спекулативна философия не съставя същинско знание.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
към текста >>

Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир.
към текста >>

Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
към текста >>

Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз.
Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи.
към текста >>

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

87. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Потайната религиозна философия на Индия от Брама Чатерджи – 30 лева.
– Вселената, Аза и Бог — Рамачарака – 2 тома по 20 лева Нашите сили — Как да ги използваме — Мълфорд – 40 лева. Велики Посветени (Рама, Кришна, Хермес, Мойсей) Е.Шуре. – 30 лева. Светилата на запад — Орфей. Питагор, Платон Е.Шуре – 30 лева. Потайната религиозна философия на Индия от Брама Чатерджи – 30 лева. Човешката аура и значението на цветовете Дж. Колвил – 15 лева. През дверите на доброто — Дж. .Ален. – 6 лева. Първи стъпки към света на живота— Дж.
към текста >>

Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В.
Първи стъпки към света на живота— Дж. Ален – 66 лева. Мисълта творец на характера — Дж. Ален – 9 лева. Бхагавад Гита или Божествената песен – 20 лева. Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В. Граблашев – 35 лева. При нозете на Учителя — Кришнамурти – 6 лева. Четвърто измерение. — Нуаркарма. – 10 лева.
към текста >>

88. Съдържание на 5 бр. Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството.
ИДЕЕН ПРЕГЛЕД Съвременните хора със своята безогледна критика и тесногръди възгледи са се затворили в черупката на собствения си егоизма и смятат, че всеки, който не мисли като тях по един определен шаблон, няма право не само на мисъл, но и на съществувание. За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората.
към текста >>

С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя.
ИДЕЕН ПРЕГЛЕД Съвременните хора със своята безогледна критика и тесногръди възгледи са се затворили в черупката на собствения си егоизма и смятат, че всеки, който не мисли като тях по един определен шаблон, няма право не само на мисъл, но и на съществувание. За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл.
към текста >>

Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието.
ИДЕЕН ПРЕГЛЕД Съвременните хора със своята безогледна критика и тесногръди възгледи са се затворили в черупката на собствения си егоизма и смятат, че всеки, който не мисли като тях по един определен шаблон, няма право не само на мисъл, но и на съществувание. За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки.
към текста >>

Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни.
ИДЕЕН ПРЕГЛЕД Съвременните хора със своята безогледна критика и тесногръди възгледи са се затворили в черупката на собствения си егоизма и смятат, че всеки, който не мисли като тях по един определен шаблон, няма право не само на мисъл, но и на съществувание. За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения.
към текста >>

Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората.
За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения. Всичко, каквото се ражда в Европа, пренася се и в България. От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до крайните религиозни и духовни движения - всичко го има и в България.
към текста >>

89. Списанието PDF Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Философия 7.
Вечната радост 2. Бог и човек - С. Вивекананда. 3. Окото и науката 4. Физиогномия 5 Келтски окултизъм - Ернест Бозе 6. Философия 7. Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12.
към текста >>

90. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби?
Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят.
към текста >>

91. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1].
Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано. Голямото преселение, за което стана дума, се е извършило по-късно. Виж „La doctrine esoterique". Превел Ив. Цонев --------------------------------------- [1] Виж „La doctrine esoterique".
към текста >>

92. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр.
към текста >>

Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
към текста >>

93. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От Натурфилософско четиво № 38. Проф.
Библиотека „Народни Будители": №1 „Възкресение" от Любомир Лулчев (5 лева,) №3 „Тайните общества и тяхната роля върху политическия и обществения живот на Европа 7 лева) от Д-р Г. Трифонов; № 4: „Психичното въздействие и реактивните идеи" от Стефка Ст. Стойчева (5 лева). Доставят се от Минчо Сотиров ул. „Цар Симеон"; № 27 —Бургас. От Натурфилософско четиво № 38. Проф. Гюнтер, Берже и Лоне - Тръпки и гърчове на земята, Вулкани и земетръси, Животът и смъртта на земята. С 15 фигури. Предговор от проф. Ас. Златаров. Цена 15 лв.
към текста >>

94. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил.
Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство.
към текста >>

95. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина.
– Природата като изображение на човека. - Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане. - Странствуване на душата, смърт и спасение. Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване. Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина. Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление. Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл. Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална метафизика не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение. Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране. В тази област работят днес много видни личности на базата на едно природно изследване.
към текста >>

Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията.
50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр. 1928, подв. 8,50 мк.
към текста >>

96. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке.
мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке. Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо. „Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед. Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг.
към текста >>

Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо.
Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке. Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо. „Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед. Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф.
към текста >>

97. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката?
Знае се, че всяка култура си има своя архитектура. И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата. Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха. И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове? За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр.
към текста >>

98. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение.
Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло. – Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение. Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива.
към текста >>

И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия).
На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение. Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр.
към текста >>

Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи.
След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото. Наивниците, които се хипнотизират с пентакли и мантри, не знаят, че тези чертежи са схема на една неизвестна кинематика, чиито области са тайнствените пространства от 4, 5, 6, и 7. измерения. Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи. Обаче има активни разумни сили в тези пространства. В тях мислят и работят същества, изработват машини и художествени произведения. Пентаклите са линии на силите на тези машини, скелет на тези неслушаеми симфониии, на всички тези неизвестни същества, които обаче оплодотворяват всички благородни сърца и души. Ние притежаваме вече специална акустична енергия, за която ви говорих в началото. Простите материални елементи - атомите - не се допират един до други; ако се допираха, материята щеше да бъде неподвижна.
към текста >>

99. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защо имате една религия или една философия?
- Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък. Останете си при вашата дребнавост, труфете се с шапки, и кордели, и скъпи фусти. На вас не мога да разчитам за една славна, свободна раса! Защо имате една религия или една философия? Защо ходите в черква или в религиозни сбрания? Защото родителите ви правят това? Защото е тъй прието? Защото ви дава богати възможности да правите познанства? За да си осигурите едно резервирано место в небето?
към текста >>

Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност.
Защото ви дава богати възможности да правите познанства? За да си осигурите едно резервирано место в небето? Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща? Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност. Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци. Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение.
към текста >>

100. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.
В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел.
към текста >>

Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. .
Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1160101890564