НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска
собственост
, след като бе запечатан.
До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска
собственост
, след като бе запечатан.
Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове? Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето.
към текста >>
2.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Един от тях бе законът за едрата градска
собственост
.
Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони на новата власт.
Един от тях бе законът за едрата градска
собственост
.
Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие.
към текста >>
3.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска
собственост
, закон - който бяха си изковали сами.
Това е окултен закон, разглеждан подробно от Учителя в Неговото Слово. Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних. Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална грешка. Ха да видим сега каква е тази фатална грешка, която съм направил?
Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска
собственост
, закон - който бяха си изковали сами.
След като ни взеха салона и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други. Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя. Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха. След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години. Вероятно там трябваше да науча някакъв урок, а приятелите, които останаха на "Изгрева", трябваше да научат друг урок.
към текста >>
4.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска
собственост
.
Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха.
Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска
собственост
.
Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години.
към текста >>
При отчуждаването на едрата градска
собственост
, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
При отчуждаването на едрата градска
собственост
, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг.
към текста >>
5.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска
собственост
, ние имахме право да декларираме само по една сграда.
Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките.
Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска
собственост
, ние имахме право да декларираме само по една сграда.
И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее!
към текста >>
6.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска
собственост
и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Братята Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени по на дванадесет години затвор и Братството трябваше да плати голяма сума за финансови нарушения. За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение. Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя Петър Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство. Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше.
По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска
собственост
и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие! " Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна.
към текста >>
7.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска
собственост
.
А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами.
По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска
собственост
.
Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството.
към текста >>
Братският салон бе одържавен и стана
собственост
на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година.
Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти.
Братският салон бе одържавен и стана
собственост
на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година.
А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти.
към текста >>
6 от закона за
собствеността
те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии.
Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл.
6 от закона за
собствеността
те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии.
Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение.
към текста >>
8.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична
собственост
и до сега.
Второто лице си преписва в една тетрадка дословно тефтерчетата на Учителя с отбелязване номерата и цветовете на кориците на шестте тефтерчета. Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета. Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят.
Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична
собственост
и до сега.
Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика. Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа. Това е първото посвещение и се обозначава като „Посвещение за верния ученик Аверуний" Задава се един въпрос.
към текста >>
9.
82. НАЧО ПЕТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
когато излезе закона за едрата градска
собственост
, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име.
Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше. Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията. Така юридически той бе собственик на поляната. Но както се практикуваше тогава той бе написал писмо „контър летър", което бе заверено и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име е купен с братски пари. През 1947 г.
когато излезе закона за едрата градска
собственост
, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име.
Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си и оставиха своята част от салона да се изземе от държавата чрез този закон. Това бяха Паша Теодорова и майката на Савка Керемидчиева - Тереза Керемидчиева. Единствена Елена Андреева третата стенографка, понеже нямаше друг имот записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки, така от 1947 г.
към текста >>
10.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична
собственост
.
Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов. В Русе става отново разкол и размирици.
Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична
собственост
.
Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе. Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му.
към текста >>
комисията за трудовата поземлена
собственост
решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд.
Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че постепенно общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г. С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г.
комисията за трудовата поземлена
собственост
решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд.
Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.
към текста >>
11.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на
собствеността
на общество Бяло Братство.
А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища.
В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на
собствеността
на общество Бяло Братство.
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството.
към текста >>
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната
собственост
и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7.
При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство.
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната
собственост
и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7.
През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства.
към текста >>
се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима
собственост
(З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за
собственост
.
Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г.
се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима
собственост
(З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за
собственост
.
Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове.
към текста >>
Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за
собственост
на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за
собственост
.
отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата.
Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за
собственост
на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за
собственост
.
А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр.
към текста >>
са имоти
собственост
на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците.
Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С.
са имоти
собственост
на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците.
Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С.
към текста >>
V р-е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
София, нот. акт N 147 т. VI. р. N1227 д. 1164/914 г„ предмет, на дело N 317/1948 г.
V р-е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
24.1.1949 г. Декларатор: Мария Тодорова София (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Жечо Панайотов Жечев, от гр. София, кв. Изгрев, декларирам, че означения като парцел 10, кв. 2 на Соф.
към текста >>
N 316/948 V р., е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
е имот на обществото Бяло Братство купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г,-София Декларатор: Жечо Панайотов ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Паша Петрова Теодорова, от гр. София, декларирам, че имотът означен като парцел ХII кв. 19 в Софийския градоустройствен план по нот. акт. N 42, Т.IХ N 1568/930 предмет на д.
N 316/948 V р., е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
24.1949 г. Декларатор: Паша Теодорова (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Тереза Георгиева Керемидчиева, от гр. София, декларирам, че имотът по д. N 315/948 г. V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
към текста >>
V р., е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
N 316/948 V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Паша Теодорова (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Тереза Георгиева Керемидчиева, от гр. София, декларирам, че имотът по д. N 315/948 г.
V р., е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
24.1949 г. Декларатор: Тереза Керемидчиева (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Боян Димитров Боев от гр. София, кв. „Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т. V р.
към текста >>
имот е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
София, кв. „Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т. V р. 991 N 759/1938 г., предмет на д. N 311/948 г.
имот е
собственост
на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.
24.1949 г. Декларатор: Боян Боев (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т.
към текста >>
са имоти
собственост
на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял.
„Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С.
са имоти
собственост
на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял.
24.1949 г. Декларатор: Тодор Стоименов София (подпис) 11. Накрая законът за едрата градска собственост задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).
към текста >>
Накрая законът за едрата градска
собственост
задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).
N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял. 24.1949 г. Декларатор: Тодор Стоименов София (подпис) 11.
Накрая законът за едрата градска
собственост
задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).
към текста >>
12.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
6 за
собствеността
." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г.
Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната. Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. -I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл.
6 за
собствеността
." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г.
в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв. и други ограничителни мерки.
към текста >>
Но те се одържавяват с акт за държавна
собственост
на недвижим имот още на 11.8.1958 г.
На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите.
Но те се одържавяват с акт за държавна
собственост
на недвижим имот още на 11.8.1958 г.
въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г.
към текста >>
13.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била
собственост
на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова.
Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева.
ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била
собственост
на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова.
Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
към текста >>
парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска
собственост
е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с.
Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г. 2. Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г.
парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска
собственост
е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с.
Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл.
към текста >>
се отчуждават с акт N 3639 за държавна
собственост
за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл.
Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м.
се отчуждават с акт N 3639 за държавна
собственост
за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл.
предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл. 15 от П.Д.И. - писмо N 243 от 11.08.1958 г.
към текста >>
съгласно излезналия закон за едрата градска
собственост
Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона.
то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г.
съгласно излезналия закон за едрата градска
собственост
Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона.
Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г. По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г. с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона.
към текста >>
1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя
собственост
.
се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г. се предава на Министерството на транспорта и съобщенията. Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г.
1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя
собственост
.
Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията.
към текста >>
Тя не се отказва от него, защото не притежава друга
собственост
.
м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г. се предава на Министерството на транспорта и съобщенията. Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г. 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя собственост.
Тя не се отказва от него, защото не притежава друга
собственост
.
По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията. По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени.
към текста >>
14.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска
собственост
и местата са отчуждени през 1949 г.
Притежаваме и декларация подписана от д-р Иван Жеков, за неговата 1/3 идеална част, че тя е купена с братски средства. Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях. А защо? Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г.
Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска
собственост
и местата са отчуждени през 1949 г.
Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации. Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
15.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Нормите за творческата
собственост
са категорични.
26. КОЙ Е АВТОРА Обикновен въпрос, на който всеки може да отговори. Най-ясни и определени са правните традиции.
Нормите за творческата
собственост
са категорични.
Стига да можеш да документираш личната си творческа изява - и ставаш автор! Съвременното законодателство е безспорно в своите определения. Но ето, че има нещо, което се изплъзва от погледа на правника! Явява се нова компонента, която разширява класическата формула за авторството. Във физиката, за характеристика на светлината, такава превратна компонента беше спектралния анализ.
към текста >>
16.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Педагог, който не пести.знанието си, а иска да знаеш, както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична
собственост
.
Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен, несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни.
Педагог, който не пести.знанието си, а иска да знаеш, както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична
собственост
.
Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени, в пределите на живота.
към текста >>
17.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Когато излезна законът за едрата градска
собственост
я запитаха: „От къщата ли се отказваш, или от Салона?
Това бе груба грешка. Много от беседите заради литературните корекции бяха променени. Това е един голям неин грях. Тя направи и друга грешка. На нейно име беше записана една трета идеална част от Салона.
Когато излезна законът за едрата градска
собственост
я запитаха: „От къщата ли се отказваш, или от Салона?
" Тя се отказа от Салона, за да си запази къщата. Последствията за нея бяха тежки. Паша ослепя заради това, че се опита да промени Словото на Учителя, и че се отказа от Салона. Първо коригира Словото, а след това се отказа от Салона, заради къщата си. Продадоха я и взеха една сума голяма, с която сума тя смяташе да намери някоя сестра, която да я гледа.
към текста >>
18.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но когато в България се смени социалният строй и държавата национализира едрата
собственост
и индустриалните предприятия, тогава си спомних пророческите думи на Учителя.
Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя. Когато му разправих това, Той много категорично ми каза: „Помни, ще дойде време, когато твоят братовчед ще те моли да му направиш един костюм! " За мен това прозвуча тогава като някаква утешителна приказка.
Но когато в България се смени социалният строй и държавата национализира едрата
собственост
и индустриалните предприятия, тогава си спомних пророческите думи на Учителя.
Наистина, след тези реформи моят братовчед стана един обикновен чиновник и наближава моментът, когато предсказанието на Учителя ще се изпълни в неговата пълнота. Още не съм ушил костюма, но наближава времето да му го ушия. Ще приведа още един интересен случай, който стана на планината при 7-те рилски езера. При приключването на летуването, трябваше вече всички да се прибираме отново в София. Обаче една от сестрите заболя тежко и почти беше невъзможно да слезе, даже и на кон.
към текста >>
19.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Земната любов е любов на частната
собственост
.
Тук случаят беше такъв. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е. в отношението му животинското да не преминава у него. Материалната близост не е близост.
Земната любов е любов на частната
собственост
.
Ти сега разсъждаваш и ми харесваш, но когато изпаднеш в едно нервно състояние, тогава преставаш да разсъждаваш. Ако искаш да търгуваш, за да ти дадат нещо, трябва и ти сам да имаш какво да дадеш. С търговия можеш да се занимаваш, но да знаеш как и какво да размениш. Ще ти дам едно правило. Ще се молиш на Бога да ти даде сила, да издържаш и да се молиш за познание човек да придобие знание и мъдрост.
към текста >>
20.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
„Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна
собственост
след моята смърт.
Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр. София, ул.
„Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна
собственост
след моята смърт.
За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496.
към текста >>
21.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
„Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна
собственост
след моята смърт.
Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр. София, ул.
„Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна
собственост
след моята смърт.
За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496.
към текста >>
22.
119. СВОБОДАТА НА БРАКА
,
,
ТОМ 5
Та тогава отивам при Учителя да се оплаквам от мухите и да го питам как да ги прогоня, а той ми казва: „Ти не трябва да гледаш на своя другар в живота като лична
собственост
".
Тогава се започна една велика битка и война, която продължи петдесет години. Битка на живот и смърт, не мога да го отърва. Налитаха върху него като мухи на мед. Мухите ли бяха много, медът ли беше хубав затова винаги съм се замисляла и не можех да си отговоря. Този въпрос за мухите и за меда не можах да го разреша, те останаха неразрешени въпроси до края на живота ми.
Та тогава отивам при Учителя да се оплаквам от мухите и да го питам как да ги прогоня, а той ми казва: „Ти не трябва да гледаш на своя другар в живота като лична
собственост
".
Отидох си и много размишлявах, че трябва да се коригирам, ами мухите, ами меда? Това не ми даваше мира, Но онова, което бе казал Учителя беше за мене закон и от вътре и от вън. Ама тия мухи и тоя мед все около мене и все в мене навлизат. Не можах да се освободя от тях макар, че се стремях да не гледам на него, на мъжа си като лична собственост. Аз се опитвах да не гледам на него като на моя собственост, но мухите започнаха да гледат като собственост на меда, когото се опитваха да ближат.
към текста >>
Не можах да се освободя от тях макар, че се стремях да не гледам на него, на мъжа си като лична
собственост
.
Този въпрос за мухите и за меда не можах да го разреша, те останаха неразрешени въпроси до края на живота ми. Та тогава отивам при Учителя да се оплаквам от мухите и да го питам как да ги прогоня, а той ми казва: „Ти не трябва да гледаш на своя другар в живота като лична собственост". Отидох си и много размишлявах, че трябва да се коригирам, ами мухите, ами меда? Това не ми даваше мира, Но онова, което бе казал Учителя беше за мене закон и от вътре и от вън. Ама тия мухи и тоя мед все около мене и все в мене навлизат.
Не можах да се освободя от тях макар, че се стремях да не гледам на него, на мъжа си като лична
собственост
.
Аз се опитвах да не гледам на него като на моя собственост, но мухите започнаха да гледат като собственост на меда, когото се опитваха да ближат. Ами тогава? Отново отивам при Учителя и споделям с него болката си. Изслушва ме внимателно и казва: „Когато човек принадлежи на Бога той е свободен и на всички други около себе си гледа като на свободни люде". Ето сега съвсем друго положение.
към текста >>
Аз се опитвах да не гледам на него като на моя
собственост
, но мухите започнаха да гледат като
собственост
на меда, когото се опитваха да ближат.
Та тогава отивам при Учителя да се оплаквам от мухите и да го питам как да ги прогоня, а той ми казва: „Ти не трябва да гледаш на своя другар в живота като лична собственост". Отидох си и много размишлявах, че трябва да се коригирам, ами мухите, ами меда? Това не ми даваше мира, Но онова, което бе казал Учителя беше за мене закон и от вътре и от вън. Ама тия мухи и тоя мед все около мене и все в мене навлизат. Не можах да се освободя от тях макар, че се стремях да не гледам на него, на мъжа си като лична собственост.
Аз се опитвах да не гледам на него като на моя
собственост
, но мухите започнаха да гледат като
собственост
на меда, когото се опитваха да ближат.
Ами тогава? Отново отивам при Учителя и споделям с него болката си. Изслушва ме внимателно и казва: „Когато човек принадлежи на Бога той е свободен и на всички други около себе си гледа като на свободни люде". Ето сега съвсем друго положение. Отивам у дома, оглеждам се, разглеждам «е пред огледалото и се питам аз принадлежа ли на Бога или на брака си?
към текста >>
Първо да прескочиш бариерата на
собствеността
към своят съпруг, второ да прескочиш бариерата на брака, а това ще стане като не само служиш, но и принадлежиш на Бога, трето брака не е съединение, но нали в брака се съединяваме двама в една плът, в едно чувство, в една мисъл, в едно действие и в един живот.
А той най-благо и кротко ми говори: „Бракът не е съединение. Бракът е съчетание на свободни души". Аз си тръгвам със съвсем друго познание. Ето ви три различни положения с един и същ човек, т.е. с мене и три различни етапа.
Първо да прескочиш бариерата на
собствеността
към своят съпруг, второ да прескочиш бариерата на брака, а това ще стане като не само служиш, но и принадлежиш на Бога, трето брака не е съединение, но нали в брака се съединяваме двама в една плът, в едно чувство, в една мисъл, в едно действие и в един живот.
Четвърто - бракът е съчетание на свободни души -ето това е новото, което едва ли в тоя живот го разреших, то остава като символ на другото човечество, което идва след нас. По-късно като слушах различни изявления на Учителя за брака сверявах ги тези изказвания и се питах къде ли аз се намирам и на кой етап съм. Да не мислите, че съм преминала всички етапи. Някъде се спрях, на някой от етапите стоях с години и не можех да превъзмогна себе си. Тогава се жертвувах като казах: „Този живот се жертвувам за този човек в този мой брак".
към текста >>
23.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна
собственост
в комуната.
Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин.
Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна
собственост
в комуната.
Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра.
към текста >>
Възможно ли е при комунален живот да има частна
собственост
?
В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната.
Възможно ли е при комунален живот да има частна
собственост
?
Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода.
към текста >>
24.
156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА
,
,
ТОМ 5
Не са в комуната, а смятаха комуната и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя
собственост
.
Дрехите им бяха онези, които бяха на гърба им. Бяха бедни, оскъдни години. Бяха си основали комуна и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска. Говоря за онези, които не бяха в комуната, а извън нея. Това беше най-интересното.
Не са в комуната, а смятаха комуната и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя
собственост
.
Та всеки, който влизаше в бараката по работа или без работа смяташе за свой върховен дълг да се доближи до коша на Борис, не само да го разгледа, но и задължително да се порови в него. И не само това, но и да си вземе онова, което му харесва, защото не може да излезе от дома на комуната без да не задигне нещо. Тези неща ги споменавам не случайно, защото това, което видях по време на комуните същото го видях 40 години след това, когато в България имаше комунистическа власт и те направиха ТКЗС, т.е. направиха образци на комуни по селата. Започнаха да изнасят във вестниците някои опорочения и аз тутакси си спомних, че всичко това го знам, защото го бях виждала вече.
към текста >>
Така без изключение приемаха чуждата
собственост
за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата.
Питам я какво прави. Отговаря ми: „Търся една книга". Питам я, дали е оставила книги тук изобщо? Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е комуна и щом ми трябва нещо, ще си го взема". Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове.
Така без изключение приемаха чуждата
собственост
за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата.
Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си. А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея. Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека. Само там тази идея действува като сила, която обединява.
към текста >>
Но своята
собственост
те я пазеха като зеницата на очите си.
Отговаря ми: „Търся една книга". Питам я, дали е оставила книги тук изобщо? Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е комуна и щом ми трябва нещо, ще си го взема". Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата.
Но своята
собственост
те я пазеха като зеницата на очите си.
А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея. Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека. Само там тази идея действува като сила, която обединява. Тази сила там се нарича Силата на любовта, която обединява човечеството от пробудени души.
към текста >>
25.
181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА
,
,
ТОМ 5
Отидох и му докладвах, че пепелта е изхвърлена, а той каза за нея: „Тя смята, че всичко, което е твое едновременно и нейно и може да стане нейна
собственост
.
Има един Бог, има един Учител и има един ученик". Веднъж Граблашева бе взела едно одеало, донесе го и искаше да го подари на Учителя. Той не го прие, тя се разсърди и излезна и на сред Изгрева взе, че го запали и то започна да гори. По едно време Учителят дойде, вдигна бастуна и отново я наложи няколко пъти. Одеалото изгоря и Учителят нареди пепелта от него да се изхвърли вън от Изгрева.
Отидох и му докладвах, че пепелта е изхвърлена, а той каза за нея: „Тя смята, че всичко, което е твое едновременно и нейно и може да стане нейна
собственост
.
Това, което тя смята, то не е за земята, то е за духовния свят. На земята тук има частна собственост. А това, което можеш да направиш за нея, то да се помолиш на Бога за нея. Тя това, което е вършела по-напред към мъжа си, върши го сега тук на Изгрева. По-напред ходеше да вдига скандали на мъжа си в кантората, че се срещал с жени.
към текста >>
На земята тук има частна
собственост
.
Той не го прие, тя се разсърди и излезна и на сред Изгрева взе, че го запали и то започна да гори. По едно време Учителят дойде, вдигна бастуна и отново я наложи няколко пъти. Одеалото изгоря и Учителят нареди пепелта от него да се изхвърли вън от Изгрева. Отидох и му докладвах, че пепелта е изхвърлена, а той каза за нея: „Тя смята, че всичко, което е твое едновременно и нейно и може да стане нейна собственост. Това, което тя смята, то не е за земята, то е за духовния свят.
На земята тук има частна
собственост
.
А това, което можеш да направиш за нея, то да се помолиш на Бога за нея. Тя това, което е вършела по-напред към мъжа си, върши го сега тук на Изгрева. По-напред ходеше да вдига скандали на мъжа си в кантората, че се срещал с жени. А пък тук нейната ревност се обърна на друго място и сега тя ревнува всички, които се приближават към мен. Аз имам ученици и тук е Учителя, който се грижи за тези ученици.
към текста >>
26.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Вие имате особена слабост към частната
собственост
.
Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист.
Вие имате особена слабост към частната
собственост
.
Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър.
към текста >>
27.
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША
,
,
ТОМ 5
След заминаването на Учителя и след като дойде новата комунистическа власт тя изкова закона за градската едра
собственост
, според който закон всеки гражданин имаше право да декларира един имот, а ако имаше втори то той се национализираше и отиваше в полза на държавата.
Нямаше нещо, което да не минаваше през тях. А това не беше също малка длъжност. По времето на Учителя Братството не бе признато за юридическа личност и имотите се записваха на имена на братя и сестри като те даваха от своя страна т.нар. „контьр летьр", т.е. обратно писмо и декларация, че имота записан на тяхно име е купен с братски пари.
След заминаването на Учителя и след като дойде новата комунистическа власт тя изкова закона за градската едра
собственост
, според който закон всеки гражданин имаше право да декларира един имот, а ако имаше втори то той се национализираше и отиваше в полза на държавата.
Салонът на Изгрева и мястото беше записан на трите стенографки, а когато излезна този закон старите приятели правеха какви ли не възражения, но закона не неправи никакви отстъпки на тях. Консултираха се с адвокати и които посъветваха всяка една от стенографки-те да декларира личния си имот,защото ако декларират салона то държавата ако иска може да го запази, но ако не иска също ще намери начин да го национализира и по този начин те ще се лишат и от личния си имот. Тогава Паша обяви личния си имот, т.е. наследствения имот от бащината си къща. Така от името на другата стенографка Савка и нейната наследница рождената й майка декларираха собствен имот.
към текста >>
28.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
А това бяха мисли на Учителя, а тя ги раздаваше като нейни и нейна
собственост
и като че ли Учителят ги е дал само за нея, за да създава около себе си ореол на величие.
Савка се заобиколи със свои почитатели и се отнасяше към тях както гимназиална учителка към своите ученички. Тази група се увеличи много и създаваше големи пречки за правилната работа на Школата. Започнаха да говорят: „Савка каза така, Савка рече онова" и започва да се измества на заден план Учителят и Словото му. Тя раздаваше мисли от Учителя на листчета от тефтерчета, като някаква голяма привилегия за приятелите и като някаква благосклонност от нейна страна. Казваха: „Савка ми даде това".
А това бяха мисли на Учителя, а тя ги раздаваше като нейни и нейна
собственост
и като че ли Учителят ги е дал само за нея, за да създава около себе си ореол на величие.
Групата стана много внушителна и започна да става проблем. Савка се величаеше и всички венцехваления бяха насочени към нея, а Учителят оставаше на заден план. Някои от старите приятели не бяха съгласни, но смятаха, че щом Учителят го е допуснал това, значи е с негово знание. Та нали Савка беше допусната най-близо до него? Тя можеше да влиза при Учителя по всяко време, а за другите това не бе позволено.
към текста >>
29.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична
собственост
.
Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя. Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя. А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж.
А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична
собственост
.
А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена". Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже". Учителят смирено седеше на стола си, а аз бях цялата настръхнала.
към текста >>
30.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тогава градината бе наша
собственост
, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на братството в Стара Загора.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН Как постъпих слуга при „царския син" съгласно предсказанието на сестра София Попова. През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина".
Тогава градината бе наша
собственост
, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на братството в Стара Загора.
Засадих със зеле около 2-3 декара, които се поливаха от извора, който се намираше в средата на градината. Обработих зелето, прекопах го и към септември отпътувах за София пак във връзка с моето следване, което всъщност не беше редовно следване. „Право", а проформа колкото да не ме повикат в казармата. По-късно излезе един указ на министъра на народната отбрана, според който всеки, който през време на войната е служил 91 дни и уволнен да продължи образованието си се освобождава от дослужване военната си тегоба. Този указ ме засегна, тъй като през военно време бях три месеца по изземването на храните и после 34 дни в казармата, както вече описах по-горе и не ме потърсиха повече.
към текста >>
31.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Когато излезна закона за едрата градска
собственост
и чрез него аз трябваше да избирам само едно.
Имахме ипотека върху къщата в Павлово. С тези пари платих и ипотеката. Също купих една цигулка за Братството, на която още се свири във Варна. Купих едно пиано на един диригент. Купих едно място от пет декара над юзината.
Когато излезна закона за едрата градска
собственост
и чрез него аз трябваше да избирам само едно.
Ние имахме къща. Аз трябваше да избирам между мястото и къщата. Естествено аз избрах къщата и мястото ми го взеха. Щом е за общото - да върви. Аз това мястото дадох с широко сърце.
към текста >>
32.
6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Не проявявах към него
собственост
като съпруга.
Най-бързо ще ни се разреши кармата между мен и него. Ние бяхме женени с него, но не бях ревнива. Ако имаше нещо, веднага можеше да го преодолея. Веднъж гледам една от неговите възлюбени, но толкова хлътнала по него и го чакаше с такова хубаво чувство, че се възхитих. Ето защо Учителят му разказал за мен следното: „Тя не ти е жена, тя ти е сестра".
Не проявявах към него
собственост
като съпруга.
Дори неговите възлюбени събуждаха любов към него. Сега можеш ли при такива случаи да преодолееш всичко и да преодолееш съпружеската бариера? Те събуждаха у мен любов към него. Друг би казал, че това са глупости. Може би в случая преобладаваше у мен сестринското отношение към него.
към текста >>
33.
7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
След като си замина баща ми и ние си направихме подялба в един срок от половин месец излезе закона за едрата градска
собственост
.
Като ученичка в гимназията, за да бъда сутрин на лекция съм отивала да спя у леля ми Руска Ковачева, щото да присъствувам сутринта на лекцията и то с цигулката, нали ние живеехме доста далеч от салона. После след като свършим училище съм минавала да си взема цигулката и си отивах вкъщи. Понякога се хранех у леля или пък съм закусвала. Понеже спях у тях когато имаме сутрин лекция аз бях станала един вид и тяхно дете и те ме очакваха и ми се радваха. После пропуснах едно важно нещо.
След като си замина баща ми и ние си направихме подялба в един срок от половин месец излезе закона за едрата градска
собственост
.
Ако не бяхме си направили подялба старата къща щяха да ни отнемат, щеше да ни хване както казват „закона за едрата градска собственост". А по този начин тя беше на името на брат ми и той по-късно я продаде и майка ми тогава му прехвърли 1/4 от къщата ни в Русе. После, когато се разболях през 1943 г. аз поработих още няколко месеца до 31.Ш.1944 г. и напуснах немското училище под предлог, че съм необходима на баща си в дюкяна (наистина той не беше добре със здравето си).
към текста >>
Ако не бяхме си направили подялба старата къща щяха да ни отнемат, щеше да ни хване както казват „закона за едрата градска
собственост
".
После след като свършим училище съм минавала да си взема цигулката и си отивах вкъщи. Понякога се хранех у леля или пък съм закусвала. Понеже спях у тях когато имаме сутрин лекция аз бях станала един вид и тяхно дете и те ме очакваха и ми се радваха. После пропуснах едно важно нещо. След като си замина баща ми и ние си направихме подялба в един срок от половин месец излезе закона за едрата градска собственост.
Ако не бяхме си направили подялба старата къща щяха да ни отнемат, щеше да ни хване както казват „закона за едрата градска
собственост
".
А по този начин тя беше на името на брат ми и той по-късно я продаде и майка ми тогава му прехвърли 1/4 от къщата ни в Русе. После, когато се разболях през 1943 г. аз поработих още няколко месеца до 31.Ш.1944 г. и напуснах немското училище под предлог, че съм необходима на баща си в дюкяна (наистина той не беше добре със здравето си). Тогава се евакуирахме на лозето поради бомбардировките, Положението на баща ми се влошаваше и както споменах вече той почина на 12.VII.1947 г.
към текста >>
34.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Понеже си купихме къщата в центъра на Русе 1941 г., а старата ни къща още не беше продадена щеше да ни хване закона за едрата градска
собственост
.
Пенсията им била малка (свако ми беше пощенец) и наистина пенсията му беше малка, а леля не получаваше пенсия. По същото време научих, че Учителят бил казал на брата и сестрите да закупят всички места на Изгрева до линията. Тогава настоях, като и мама се съгласи, да купим някоя къща на Изгрева като половината от стойността ще платят те - леля и свако, а другата половина аз. Баща ми си беше заминал 1947 г. и ние направихме подялба по съвета на брат Петър.
Понеже си купихме къщата в центъра на Русе 1941 г., а старата ни къща още не беше продадена щеше да ни хване закона за едрата градска
собственост
.
При подялбата старата къща я записахме на името на брат ми, а аз поех една четвърт от новата къща като майка ми имаше по начало половината, така че в случая нейният дял стана 3/4. Тя даде тогава пари и купихме на мое име и на свако ми къщата на Изгрева на 12.XII.1951 г. От тогава насетне аз ходех всяка година на Изгрева, както и на Рила почти всяка година. Не можех да се реша обаче да се преселя окончателно в София, тъй като майка ми оставаше сама с брат ми. Имахме възможност и бях съгласна да издържам брат си да следва, обаче той не се залови за това и тръгна на работа.
към текста >>
35.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
След заминаването на баща му, който беше дал мястото и беше построил салона за нуждите на Братството в Русе, Боян Ковачев самоволно присвои салона и го направи дърводелска работилница и по този начин лиши приятелите да се събират в салона, Той смяташе, че това е лична
собственост
на баща му и на него и може да разполага както му угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен.
Така в дома на Никола Ватев се събирахме и правехме молитви. В градините на лозята и по дворовете някои хора както и някои приятели си бяха направили изкопи, за да се крият от бомбите. Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в лозето и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие. Той се отказа да се крие в окопа, а поуката беше, че той се коригира в едно нарушение. Какво бе то?
След заминаването на баща му, който беше дал мястото и беше построил салона за нуждите на Братството в Русе, Боян Ковачев самоволно присвои салона и го направи дърводелска работилница и по този начин лиши приятелите да се събират в салона, Той смяташе, че това е лична
собственост
на баща му и на него и може да разполага както му угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен.
След изживеният ужас той го прие като възмездие и реши да се коригира като освободи салона отново за братски нужди. Но той не си реши задачата правилно, понеже прие една голяма сума пари за салона от Петър Филипов и Йордан Новаков, за да си построи допълнително нова работилница. След години тази работилница изчезна като по-късно изчезна и салона. По какъв начин? Бяха нарушени основни окултни закони за Дома Господен.
към текста >>
36.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Къщата не беше
собственост
на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем.
„Видин", където се събирахме бе съборена, за да построят нова. В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в близост до чешмата „Свирчовица". Известно време приятелите от Русе се събирахме по домовете, тъй като нямаше салон за събрания, което нещо не беше удачно, та след време братя Маркови решиха да се събираме у тях, в ъгловата стая над магазина, която беше голяма и светла. В нея имаше 2 - 3 легла, но все пак имаше достатъчно място за столове, така че се събираха около 10 --15 или 20 човека, не зная точно. До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи.
Къщата не беше
собственост
на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем.
Та там се събирахме известно време. За комуната даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина. Боян е роден в Русе в 1904 г. Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово.
към текста >>
37.
1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Той смяташе, че това е лична
собственост
на баща му и той може да разполага така както му е угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен.
НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ 1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ Боян Ковачев беше син на Тодор Ковачев, който построи салона в Русе. След заминаването на баща му Боян присвои салона и го направи дърводелска работилница, по който начин лиши приятелите от възможността да се събират в салона.
Той смяташе, че това е лична
собственост
на баща му и той може да разполага така както му е угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен.
Когато през 1944 г. ставаха бомбардировките над България и сирените много често свиреха за тревога, той се криеше в окоп изкопан в собствения му двор. Обаче както той така и много други хора, които си бяха направили окопи, за да се крият разбраха, че е много опасно да се крият в такива окопи и че могат да бъдат живи заровени при някоя бомбардировка. Така след един изживян ужас при бомбардировка той го прие като възмездие, че е отнел салона на братството и реши да се коригира като освободи салона, който беше направил на дърводелска работилница. Той освободи салона като го предостави за братски нужди.
към текста >>
излезна в „Държавен вестник" закона за едрата градска
собственост
, според който човек не може да бъде собственик на повече от два имота.
Но той не си реши правилно задачата понеже прие една голяма сума пари заради салона, с която си построи в същия двор работилница. Сумата му беше дадена от Петър Филипов и Йордан Новаков, която сума той впоследствие възстанови. След години тази работилница изчезна както по-късно изчезна и салона. А преди това салонът щеше да бъде отнет от държавата. Защото през 1948 г.
излезна в „Държавен вестник" закона за едрата градска
собственост
, според който човек не може да бъде собственик на повече от два имота.
В случая Боян Ковачев имаше на свое име къща и салон, а това бяха две солидни сгради. Ако запишеше едната сграда за владение то другата щеше да я вземе държавата. Тогава Петър Филипов чрез един свой познат адвокат успяха да използват един параграф в закона и обявиха в местния вестник, че салона не принадлежи на Боян Ковачев, и е на Бялото Братство в Русе, Единствено Бялото Братство в гр, Русе бе регистрирано в съда със свой устав и бе юридическа личност. В този случай съгласно закона салонът бе запазен и не бе отнет от държавата. (За справка виж „Изгревът", том III., стр.
към текста >>
38.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
По настояване на брат Петър ние си бяхме направили подялба и не мина месец и излезе закона за едрата градска
собственост
.
Бях в София по някакъв повод. През последните години преди заминаването на Учителя, Петър след като беше ходил в София беше чул от Учителя, че казал да се закупят всички места на Изгрева до жп линията. От тогава нататък аз имах желание да закупим някакъв имот на Изгрева, за което настоявах пред близките си. Баща ми си беше заминал през 1947 г. на 12.VII.
По настояване на брат Петър ние си бяхме направили подялба и не мина месец и излезе закона за едрата градска
собственост
.
Благодарение на това, че се бяхме поделили не ни засегна закона за едрата градска собственост. След това на 12.XII.1951 г. купих със свако си (съпругът на леля ми) къщата, която имахме до 1978 г. на Изгрева от наследниците на брат Матей Калудов. На 4.VIII.1978 г.
към текста >>
Благодарение на това, че се бяхме поделили не ни засегна закона за едрата градска
собственост
.
През последните години преди заминаването на Учителя, Петър след като беше ходил в София беше чул от Учителя, че казал да се закупят всички места на Изгрева до жп линията. От тогава нататък аз имах желание да закупим някакъв имот на Изгрева, за което настоявах пред близките си. Баща ми си беше заминал през 1947 г. на 12.VII. По настояване на брат Петър ние си бяхме направили подялба и не мина месец и излезе закона за едрата градска собственост.
Благодарение на това, че се бяхме поделили не ни засегна закона за едрата градска
собственост
.
След това на 12.XII.1951 г. купих със свако си (съпругът на леля ми) къщата, която имахме до 1978 г. на Изгрева от наследниците на брат Матей Калудов. На 4.VIII.1978 г. бях преместена в оборотно жилище в „Люлин".
към текста >>
39.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Салонът за молитвени събрания се намираше на улица „Цимерман" и беше Юридическа
собственост
на братята Стоян Димитров и Ангел Ангелов, шивач.
Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден. При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме". Въпросният брат Георги Йорданов не беше идвал нито в салона за събрания, нито на братското лозе. Неговият шурей, брат Ангел Ангелов, архитект от Варна, беше закупил и предоставил за общо ползване парцел от около 1.5 дка, който граничеше с братските земи. Не помня този парцел да е ползван за нещо от варненските братя, защото нашите 23 дка ни бяха предостатъчно.
Салонът за молитвени събрания се намираше на улица „Цимерман" и беше Юридическа
собственост
на братята Стоян Димитров и Ангел Ангелов, шивач.
Т. нар. народна власт публикува закон, според който всеки трябваше да декларира само един недвижим имот. Тъй като и двамата имаха собствени къщи, доброволно се отказаха от братския салон. По него време ръководителят на варненското братство брат Велко Петрушев беше вече тежко болен и не можеше с нищо да попречи на това. Тук стигам до най-съществената част от моето писмо - въпроса за т. нар.
към текста >>
40.
12. Скръбта и радостта
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Стана ми ясно, че егоизмът за
собственост
и личните чувства ми носят тази мъка.
Стоях още малко и си тръгнах. Тогава още нямаше рейсове и трябваше да вървя пеш. Но вече аз не вървях, а летях. Беше ми олекнало и от този момент постепенно се освободих от това мъчение. Съзнателно почнах да работя над себе си да изхвърлям непотребното, отрицателното и да насаждам потребната добродетел.
Стана ми ясно, че егоизмът за
собственост
и личните чувства ми носят тази мъка.
Трябваше да водя голяма борба със себе си дълго, дълго докато победя. Разбрах, че човек може и трябва да даде сърцето си само на Бога. От ограничената любов към едного се ражда злото, ограничението, страданието. Обичай Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, а ближния си приеми такъв, какъвто е. Той за тебе е една задача за разрешение, една стъпка по-горе по вечната спирала, едно посвещение пред тебе от Бога.
към текста >>
41.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
За пример: Имало един поп, който придобил
собствеността
на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“.
Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел ще трябва да го повърне. Всеки 45 години всички се повръща - така е в евреите. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това е свободен.
За пример: Имало един поп, който придобил
собствеността
на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“.
А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“. Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри.
към текста >>
42.
13. Съдбата на братската градина
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
И точно до вратата зад мене ме настига Пенка Михайлова от Стара Загора, туря си брадата на дясното ми рамо и казва: „Ангеле, през лятото ще дойде тук твоята хазайка (аз живеех в една барака
собственост
на една сестра от с.
Скоро след това братството се разтури след процеса 1957/58 г. и държавата тури ръка на имотите на Изгрева, като всички ние бяхме изгонени навън. На салона му се тури катинар. Ония, които бяха в Братския съвет и ръководеха бяха разтурени от държавата, а двамина от тях отидоха в затвора. Преди да бъда уволнен, през пролетта сънувам сън, че идвам откъм салона и минавам покрай входната врата и стигам до вратата, която води в градината, където е погребано тялото на Учителя.
И точно до вратата зад мене ме настига Пенка Михайлова от Стара Загора, туря си брадата на дясното ми рамо и казва: „Ангеле, през лятото ще дойде тук твоята хазайка (аз живеех в една барака
собственост
на една сестра от с.
Шейново, Казанлъшко) и през есента ще бъдеш уволнен от братската работа в градината за 10 години“. И действително през лятото дойде моята хазайка, а през есента бях уволнен на 1.Х.1953 г. от братската работа в градината. Навън условията бяха неблагоприятни. София беше разрушена от бомбардировките.
към текста >>
43.
26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
бе гласуван закона за едрата градска
собственост
и по този закон посегнаха върху имотите на Братството, както и върху салона и върху целия Изгрев.
няколко часа след заминаването на Учителя с една джипка идват униформени служители на новата власт. Дойдоха на Изгрева, за да арестуват Учителя. Но Го намериха положен на смъртно ложе за поклонение. Това бе второто земетресение. През 1947 г.
бе гласуван закона за едрата градска
собственост
и по този закон посегнаха върху имотите на Братството, както и върху салона и върху целия Изгрев.
Това бе третото земетресение. През 1950 г. излезна закон, с който се затвориха всички частни печатници. Чрез този закон бе спряна печатницата на Изгрева, чрез която се печаташе Словото на Всемировия Учител и така не можаха да се отпечатат останалите беседи от Словото Му. Това е четвъртото земетресение.
към текста >>
44.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
"Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на
собственост
от женски род, подобно на българската наставка "ина".
Технически подробности: щурмовата двойка обвързана; клинове не са употребени; използвани са само ледокопи; изкачването е извършено с кислородни апарати. Етимология: името "Чомолунгма" е тибетско. Тибетският език е един от основните езици на тибетско-бирманския клос от китайско-тибетското езиково семейство. Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII век и целия VIII век. Той е твърде образен - така на разговорен език дърво е "шинг", а на писмен език е "кангтхунг" - пиещ с краката (от влагата на земята).
"Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на
собственост
от женски род, подобно на българската наставка "ина".
Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" (Ргапаз Е. УоипдИизЬапй. Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922). Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма".
към текста >>
45.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
Но тук и аз имам думата, защото аз им обясних хиляди пъти твоята положителна работа, толкова много отговорна, обясних им, че тези материали на Анна Бертоли не са били нейна
собственост
, а са били братски, още че тя е говорила с тебе, има и касета с решението й да се предадат на тебе, така че тези хора Гобо няма да успеят да "измият ръцете си".
И са скромни. Ти правилно си открил, че тези писма на Гобо до разни българи, са "клопка". Защото те всъщност не желаят да предадат материала. Много добре си го видял! Тези българи, ще им напишат писма с тяхното мнение за теб, а то ще бъде най-често отрицателно и така след време това семейство ще прати в България техните отговори, ще прехвърли вината върху тях, и ще се оправдае пред бъдещите поколения.
Но тук и аз имам думата, защото аз им обясних хиляди пъти твоята положителна работа, толкова много отговорна, обясних им, че тези материали на Анна Бертоли не са били нейна
собственост
, а са били братски, още че тя е говорила с тебе, има и касета с решението й да се предадат на тебе, така че тези хора Гобо няма да успеят да "измият ръцете си".
Те са предупредени и носят пълна отговорност за действията си. Дори и Светозар, моят брат, може да желае тези материали да отидат при него, но и той не оправдава поведението на Гобо. Писа ми, че те са жертва на духовете, които ги разиграват, за да спъват работата. Но рано или късно, продължава той, тези материали са български и отново ще се завърнат в България. Учителят си има грижа за това.
към текста >>
46.
7. „УПАНИШАДАТА 1937 г.
,
,
ТОМ 8
Нейчево, на името на г-жа Нейчева,която имаше 5000 декара чифлик, нейна
собственост
.
7. „УПАНИШАДАТА" 1937 г. Един ден направихме разходка до Карнобад. При Карнобад има една спирка на влака на име "Нейчево".
Нейчево, на името на г-жа Нейчева,която имаше 5000 декара чифлик, нейна
собственост
.
Тя беше много енергична жена. Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство. Чифликът имаше ниви и пасбища, овце и крави, пчелни кошери, зеленчукови градини, но само водата беше оскъдна. Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода. Това пътуване считахме за голяма чест.
към текста >>
47.
10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ
,
,
ТОМ 8
Две от тях бяха
собственост
на татко ми.
" Учителят помислил малко и й казал: "Рекох, дайте на малката топли варени картофи". Иванка целунала ръка на Учителя втори път и си тръгнала. Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи.
Две от тях бяха
собственост
на татко ми.
А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата. Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете? " Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила.
към текста >>
48.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
,
,
ТОМ 8
Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за
собственост
.
Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР.
Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за
собственост
.
Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата.
към текста >>
По тогавашните закони всяка сграда построена на място, което е
собственост
на някого, то същият е собственик и на къщата.
Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха. И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят. А какво стана по-нататък: Борис Николов имаше нотариален акт за мястото и то беше негово.
По тогавашните закони всяка сграда построена на място, което е
собственост
на някого, то същият е собственик и на къщата.
Аз отдавна се бях отказал от тази къща и тя се водеше по документи на Борис Николов заедно с мястото. Къщата изгоря и остана само мястото и заради него Борис Николов получи обезщетение от държавата 300 лв., което се равняваше на три негови пенсии. А по време на процеса и от присъдата срещу него му бе отнета 1/2 идеална част от имуществото му, т.е. от бараката и от мястото му. Ако беше останала бараката цяла заедно с мястото, той щеше да получи най-малко едностаен апартамент.
към текста >>
49.
65. ЗАЩО НЕ СЕ НАПРАВИ ЗАПИС НА ГЛАСА НА УЧИТЕЛЯ?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
А тези пари по закон тогава бяха лична Негова
собственост
.
могло да се купи магнетофон тогава -1940 год. Абе, пък Братството не е ли имало 150 000 лв? Аз ако бях казала на Учителя, може би Той щеше да ги даде. Щото е имал пари. От тези, от задачата с левчетата.
А тези пари по закон тогава бяха лична Негова
собственост
.
Когато авторът си издава неговите съчинения, няма данък и Той разполага свободно с парите. Значи можеше да закупят. Това е моя грешка, която съм допуснала. Иначе ми дойде идеята брат. И той ми каза че могло да се направи.
към текста >>
50.
94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имотът беше отчужден по едрата градска
собственост
, имота, местата.
А като дарение по закона трябваше да се взима 10% данък, това не беше правено и като се набра за всичките години от 1944 до 1954 и коя беше там, много години нали, и стана данъка много голям. 1954 г. мисля че беше, значи за 10 години. Много голяма сума се набра. И затова ни продадоха за тая сума всичкото Учителюво имущество и всичкото братско имущество.
Имотът беше отчужден по едрата градска
собственост
, имота, местата.
Защото приятелите, а и за това трябва да кажа как стана, защото много приказки се говорят и критикуват този и онзи. Бяха двама адвокати. Извикаха всички братя и сестри, които бяха представители, като собственици на Братските имоти. И ние трите стенографки бяхме там и други сестри, и други братя имаше. Щото за всичките имоти Учителят не го е сложил на едни и същи лица, и присъствахме.
към текста >>
51.
109. „ЗА ДРЕХИТЕ МУ ХВЪРЛИХА ЖРЕБИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
излизе закона за едрата градска
собственост
и тогава почнаха вече да режат от братските места.
Е.А.: Кое? В.К.: Как стана описа на вещите, да се продадат чрез „Всестранни услуги" тука в София? Е.А.: Виж сега, най-напред, като дойдоха ревизорите описахме всичкия имот братски. Като описахме всичкия имот, видя се какво Братството притежава. А тогава през 1947 год.
излизе закона за едрата градска
собственост
и тогава почнаха вече да режат от братските места.
В.К.: Ясно. Е.А.: Нали, започна се от салона и т.н. Салонът го взеха най-напред и т.н. В.К.: Това е 3 декември 1958 год. Е.А.: Да. В.К.: След процеса на 3 декември 1958 год.
към текста >>
52.
128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
със закона на градската
собственост
бе взет, като 2/3 го взе държавата.
Аз го изгледах. Помислих си как ще вземат салона, когато там има вече цяло селище. Но доживях, че салона го взеха, взеха и Изгрева, а селището се разруши. Туй нещо доживях. Салонът на Изгрева още 1947 год.
със закона на градската
собственост
бе взет, като 2/3 го взе държавата.
А защо? Паша Теодорова и Савка Керемидчиева имаха по 1/3 от собствеността на салона както и аз Елена Андреева 1/3. Те си записаха къщите като собственост, и салона бе одържавен съгласно закона. Аз нямах нищо и моята 1/3 остана до 1957 год. когато братството плащаше наем на общината, наем от 3000 лв.
към текста >>
Паша Теодорова и Савка Керемидчиева имаха по 1/3 от
собствеността
на салона както и аз Елена Андреева 1/3.
Но доживях, че салона го взеха, взеха и Изгрева, а селището се разруши. Туй нещо доживях. Салонът на Изгрева още 1947 год. със закона на градската собственост бе взет, като 2/3 го взе държавата. А защо?
Паша Теодорова и Савка Керемидчиева имаха по 1/3 от
собствеността
на салона както и аз Елена Андреева 1/3.
Те си записаха къщите като собственост, и салона бе одържавен съгласно закона. Аз нямах нищо и моята 1/3 остана до 1957 год. когато братството плащаше наем на общината, наем от 3000 лв. за тези одържавени 2/3 части. Плащахме си наем за нашия построен от нас салон.
към текста >>
Те си записаха къщите като
собственост
, и салона бе одържавен съгласно закона.
Туй нещо доживях. Салонът на Изгрева още 1947 год. със закона на градската собственост бе взет, като 2/3 го взе държавата. А защо? Паша Теодорова и Савка Керемидчиева имаха по 1/3 от собствеността на салона както и аз Елена Андреева 1/3.
Те си записаха къщите като
собственост
, и салона бе одържавен съгласно закона.
Аз нямах нищо и моята 1/3 остана до 1957 год. когато братството плащаше наем на общината, наем от 3000 лв. за тези одържавени 2/3 части. Плащахме си наем за нашия построен от нас салон. Доживяхме това.
към текста >>
Закриха в Любимец, Сливен, в последно време и във Варна, гдето нашите умници направиха голяма грешка, че предложиха салона за продажба във връзка със закона за
собствеността
.
Никое религиозно движение у нас не е признато за юридическа личност, освен Православната църква. И Евангелските църкви не са признати, но ги търпят, както и нас, както се съобразяваме със законите. Салон няма кой да ни даде. И не е в практиката на държавата да прави това. Нашите хора, ако намерят, може да искат да им се разреши да го открият, но и това дали ще стане е въпрос.
Закриха в Любимец, Сливен, в последно време и във Варна, гдето нашите умници направиха голяма грешка, че предложиха салона за продажба във връзка със закона за
собствеността
.
Говорихда не правят такива работи, но кой да чуе. Сега съжаляват, че изтърваха салона. Ние може би доста работи бихме могли да уредим, но ако това бе направено на времето, когато говорихме и у вас с Тошко Симеонов по тези въпроси. Закъсняхме твърде много. И колко останаха градовете, гдето се събират - Бургас, Айтос и Тополица.
към текста >>
53.
ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
(Невенка) ще има частна
собственост
.
Ти как си, как върви чиракството ти? Ще станеш ли майстор по постройките? Как върви работата? Вярвам, че доста сте напреднали. Като си дойда N.
(Невенка) ще има частна
собственост
.
Тя тъй много се опъва да не свързва с нещо, но на земята не може, човек все ще носи известен товар. Като се върнах неделя вечер в стаята си заварих трима крилати гости. Забравила съм отворен прозореца, влезли пред деня, но после, желаейки да излезнат влезли между пердето и стъклото на прозореца. Така стояли и се мъчили да излязат, но не могли. Вечерта заварих двете лястовички на единия прозорец, другата на другия.
към текста >>
54.
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Тя е била
собственост
на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава.
Още от 1920 и 1921 год. ние излизахме на изгрев накрая на Парка на свободата, който тогава се наричаше Борисова градина. Горските власти не ни позволяваха да правим гимнастическите упражнения по поляните на парка. Налагаше се да имаме място. До самият парк непосредствено имаше едно голямо място оградено от един пояс от млади борови дръвчета от север и изток.
Тя е била
собственост
на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава.
Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул.
към текста >>
55.
VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Преобразованията, които новата комунистическа власт направи засегна и братството, понеже то не беше юридическа личност при прилагането на законите, закона за едрата градска
собственост
отчуждиха част от недвижимите братски имоти, защото бяха на частни лица, които имаха свои собствени имоти.
Благодарение на това можаха да се напечатат доста томчета. За всяко томче трябваше да се вземе разрешение от държавата, за да бъде напечатано. В печатницата работеха братята Влад Пашов, Кирил Стоянов и Димитър Стоянов. Към печатницата имаше книговезница, дето работеха няколко сестри. Работата тръгна добре, но не беше за дълго.
Преобразованията, които новата комунистическа власт направи засегна и братството, понеже то не беше юридическа личност при прилагането на законите, закона за едрата градска
собственост
отчуждиха част от недвижимите братски имоти, защото бяха на частни лица, които имаха свои собствени имоти.
Длъжна съм да дам едно обяснение, понеже неосведомени приятели говорят неточно. Лицата, които имаха на свое име братски имот, а имаха и свой имот, бяха готови да направят жертва на своя имот. Адвокатите посъветваха, те да държат своя собствен имот, защото властта, ако иска може да запази братските имоти. Пък, ако не иска, имотите на братството от съответните лица, които имат братски имоти като им ги вземат, те ще бъдат ощетени без да се принесе някаква полза на братството. В.К.: Ами на чие име бе записан салона?
към текста >>
56.
X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Голяма част от имотите на братството отчуждиха по закона на едрата градска
собственост
.
Вярно е, че ни признаха за верска общност. Първите години властите бяха заети с уреждането на по-важни задачи за тях. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да се събираме, да провеждаме нашият общ живот без ограничения. Но със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха.
Голяма част от имотите на братството отчуждиха по закона на едрата градска
собственост
.
Дойдоха двама ревизори -1957/58 година, които ни накараха да направим пълен опис на цялото братско имущество. Понеже братството не беше признато за юридическа личност, ревизорите не признаха вноските от десятъка като членски внос. Сметнаха ги за дарение и ни наложиха данък 10 на сто. Този данък го изчислиха от годините след заминаването на Учителя. Получи се голяма сума 500 000 лв.
към текста >>
При приложението на социалистическите закони имаше несъответствия при отчуждаването на едрата градска
собственост
, но нищо не платиха.
Сметнаха ги за дарение и ни наложиха данък 10 на сто. Този данък го изчислиха от годините след заминаването на Учителя. Получи се голяма сума 500 000 лв. Братството нямаше такава сума и затова се оцени цялото братско имущество, движимо и недвижимо и то беше даже недостатъчно да покрие големия наложен данък. Ревизорите намериха нарушение в работата на Братския съвет и се заведе съдебен процес, при който председателя Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
При приложението на социалистическите закони имаше несъответствия при отчуждаването на едрата градска
собственост
, но нищо не платиха.
След това инкриминираха цялата ни литература и книжнина като ненужна. Всичко взеха за претопяване. И така се заредиха удар след удар над живота на братството. Останахме без всякакъв имот. Взеха ни всичкият имот, който беше останал.
към текста >>
57.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
След това мина едрата градска
собственост
през 1947 год.
В.К.: Като къщи. Е.А.: Като къщи, като въобще имот, като имот. Паша не искаше да запази нейния имот. Не го направи за да запази имота си, но защото адвокатите така казаха. И фактически така стана.
След това мина едрата градска
собственост
през 1947 год.
и прибраха салона, не целия. Знаеш ли, че остана само моята част. В.К.: Така ли? Е.А.: Защото аз нямах никакъв имот. В.К.: А Паша?
към текста >>
58.
07 - 71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната
собственост
, усмихнал се и казал, че и той има частна
собственост
- един подарен петел и разказал за случая.
„Добре, Ради, но кой ще се грижи за него? " - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник." Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън.
След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната
собственост
, усмихнал се и казал, че и той има частна
собственост
- един подарен петел и разказал за случая.
След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий.
към текста >>
59.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Това жилище е било единствената
собственост
на нашия приятел - художник.
Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа. Около 1927 година брат Генчо отива в София. През летните месеци той прекарва на Изгрева на обща палатка, която събирала петнадесетина души. Наричали я Пансиона. През 1930 година брат Генчо вече имал собствено жилище - малка дъсчена стая с минимален размер, в която едва се побирали легло и маса.
Това жилище е било единствената
собственост
на нашия приятел - художник.
През това време той е рисувал пейзажи, цветя, натюрморти, но тъй като не е имал място, където да съхранява таблата, подарявал ги на приятели, които, когато са можели, са го подпомагали материално. Ето защо техният брой се губи във времето. През 1940 година брат Генчо отива да живее в село Тополица, където прекарва около две години. Живял е в дома на ръководителя Димо Джожев. Понеже брат Генчо е бил и музикален, през свободното си време е обучавал някои от девойките от братството на китара.
към текста >>
60.
09 - 195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
По едно време той каза, че му се загубили инструменти, които бяха негова лична
собственост
и хвърли съмнение върху мене, като ме караше да призная, че аз съм ги присвоил.
195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ Бях помощник-пчелар при кооперативния пчелин в нашето село, а Гено бе главен отговорник. Работата вървеше.
По едно време той каза, че му се загубили инструменти, които бяха негова лична
собственост
и хвърли съмнение върху мене, като ме караше да призная, че аз съм ги присвоил.
Но как да призная, когато не съм. Задето не признавам, той си позволи да ме бие. Тогава, макар и невинен, за да не ме злепоставя пред хората, аз се съгласих да му ги купя. Това ми струваше десет лева. Това бе един вид глоба за мене.
към текста >>
61.
I.03.33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
и станало
собственост
на султан Баязид II.
33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ Изгрева, 15 септември Образът на Христа Образът на Христа е бил издълбан от император Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г.
и станало
собственост
на султан Баязид II.
Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея, до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го великия Пророк, а учениците Му казват - Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно.
към текста >>
62.
I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Отзад е написано, че това е
собственост
на руския атонски Св.
На една от снимките от стаята на Учителя, както е заснет неговия креват над кревата се вижда окачен на стената и Неръкотворният образ. Това е същият Неръкотворен образ, който после висеше в стаята на Мария Тодорова над нейното легло. Отзад на иконата, след като се отвори и се махне стъклото, е написано на руски език, че това е икона на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа. Дава се накратко историята на преданието и че образът на Неръкотворния образ в царуването на Константин Багрянородни в 944 г. и е пренесено в Цариград на 16 август и от този ден нататък започват да празнуват тази дата.
Отзад е написано, че това е
собственост
на руския атонски Св.
Илинсково скита. Позволено е отпечатването от цензура в Киев на 1 април 1897 г. на Киевската духовна академия. Отзад с молив бе написано: Рамката да бъде златна. Отпечатана е в гр.
към текста >>
63.
Наряди за 1923 г.
,
,
ТОМ 12
Ще се обясни, че внесените суми по деловете са
собственост
на члена, който при напущане кооперацията или когато поиска, може да си ги изтегли обратно, без каквито да е удръжки.
Булевард Христо Ботев N 87, за да може веднага от София да ви се изпратят подписани удостоверения за пътувание до Търново с 50% намаление по железниците, които ръководителите ще раздадат на членовете на кооперацията, като попълнят имената и поставят гербова марка от 3 лв. При предавание на удостоверението на кооператора, ръководителят му събира 100-тех лева за кооперативен дел, които пари той ще има грижата да предаде в Търново на Кооперацията. Тези 100 лева са за задължителния кооперативен дел. Те ще основат първоначалния капитал на кооперацията. Всеки член с този дел или впоследствие може да вземе още колкото иска делове, за да се увеличи капиталът на кооперацията.
Ще се обясни, че внесените суми по деловете са
собственост
на члена, който при напущане кооперацията или когато поиска, може да си ги изтегли обратно, без каквито да е удръжки.
При заминаване наследниците имат право на тези суми. Разчитайки на пълна подкрепа и безрезервно притичвание на помощ, Централното Управление очаква масово записвание на братя и сестри за членове на кооперацията. НЛКПрБЛ. София 20 юлий 1923 г. Председател: Илия Стойчев Подпредседател: Симеон Симеонов Секретар: Начо Петров Тодор Членове: Тодор Стоименов Драган Попов Верно с оригинала: Председател: /Подпис/ Секретар: /Подпис/ 6) НАРЯД от 15 август 1923 година София, 15 август 1923 год. Любезний брат... , С.
към текста >>
64.
14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
,
ТОМ 12
Аз не защищавам своя
собственост
, защото този Бог, Когото аз зная, е много добър и едновременно много лош.
Някой каже: „Това е мое тяло.“ Да ме простиш - не е твое тяло, защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, сестри, братя са положили живота си за него? Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството първото нещо, което трябва да имате предвид, е това: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Когато някои говорят против мене, и аз казвам: Слушайте, това, което казвам, не е мое.
Аз не защищавам своя
собственост
, защото този Бог, Когото аз зная, е много добър и едновременно много лош.
Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички ни идва проклятие. Трябва да кажем: „Господи! Благодарим Ти, че си ни турил вътре в това Твое тяло.“ Така трябва да мислят всички. А днес ние се хокаме хамалски и казваме: „Махни се оттук!
към текста >>
65.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша
собственост
, защото вие сте я създали.
Тези течения вие не може да ги проверите, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер може да направим една малка екскурзия към Витоша, за да ви покажа тези магнетически течения, които вървят в разни посоки. Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу, като тези течения в растенията, и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие. Следователно онзи, който по-често изпраща добри мисли, те не се отделят далеч от него, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас.
Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша
собственост
, защото вие сте я създали.
Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл. В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо?
към текста >>
66.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ
,
,
ТОМ 12
Те те ангажирват и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.“ Той те хванал там и си образувал частна
собственост
.
Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Сега, да ви определя. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хване за ръката и не я пуща, а тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та, и вие някога трябва да се изтръгнете и да отидете вкъщи си. Това са все души, които нямат работа.
Те те ангажирват и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.“ Той те хванал там и си образувал частна
собственост
.
Заградил се с тел, иска да си гради нещо. Ще му кажеш, че това място е тясно. Изведи го малко настрана с мотиката и му кажи: „Аз имам по-широко място. Тук и за мене няма място.“ Като му говориш така, той ще излезе и ще те напусне. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към текста >>
67.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
То не е частна
собственост
на някои.
Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане. Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора.
То не е частна
собственост
на някои.
Доброто е Божественото, което работи в него. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, някои не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Или, да ви обясня: На някои къщите им са с повече прозорци, а на някои - с по-малко прозорци. Зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате най- първо да живеете между хората съвършени.
към текста >>
68.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка
собственост
.
От жертвата започват страданията - израз на великата Любов. А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията. Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим. Невенка 22. VII. 1923 г.
София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка
собственост
.
Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание. Мисля това ще постигна само с Божествената Любов. Василка 22. VII. 1923 г. София VI 2 Равновесие [Темата не е вписана.] VI 3 Свобода и простор Свободата е естественото и хармонично състояние на Духа.
към текста >>
69.
2. АВРАМОВ ДОМ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Това беше тяхната
собственост
, от където никой не можеше да ги изпъди.
В.К.: Като близнаци. Г.П.: Те имаха източното крило. Имаха горе две стаи, долу стая, кухня, баня. И какво правиха Заимови, какво струваха, как го въртяха, най- после се оказа, че те са бездомници. Та на бърза ръка трябваше да се правят заеми, да се направи каквото и да е къщурче, там при Юзината, на Симеоново.
Това беше тяхната
собственост
, от където никой не можеше да ги изпъди.
А тука сега Заимови взеха горната стая, понеже много хубава беше, те искаха слънце и изгрев. Ана Заимова беше една капризна жена. В.К.: Това е съпругата. Г.П.: На генерал Заимов. Една капризна жена.
към текста >>
70.
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА В.К.: След 9.09.1944 г., когато излиза законът за едрата градска
собственост
, тогава всеки един трябва да запише само един имот или къща, или парцел и т.н.
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА В.К.: След 9.09.1944 г., когато излиза законът за едрата градска
собственост
, тогава всеки един трябва да запише само един имот или къща, или парцел и т.н.
Как стана въпроса със Салона? Аз съм слушал как Паша е записала къщата си, пак не записала Салона на свое име. М.Г.: Някои я упрекваха заради това, но тя си записа нейната къща, която е долу в града, нали. Но която после й я взеха за генерал Заимов там, че уж музей да го правят. А сега мисля реставрация ще има, ама кой ще наследи тая реставрация?
към текста >>
71.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са
собственост
на оркестъра.
„Евлоги Георгиев" 51, остаряла, напълняла, почти не вижда, за нея има отделна стая, през нея се минава в спалнята на сестра ми. Сега вече новото семейство плаща част от наема, а също и част от продуктите за готвене. Тате сутрин пазарува, бакалинът пише в тефтерче и веднъж в месеца се плаща. Юрдан - Данко, започва да работи повече. В академията като преподавател по кларинет, а вечер - в джазов оркестър - саксофон.
Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са
собственост
на оркестъра.
Така той започва да закъснява, а зиме оставят му ключ от входната врата под една керемидка, и когато мама види, че керемидката е покрита със сняг, заплаква. Свири в „Юнион палас" - недалеч от Народната банка. Саксофонът си е вече негов, купил го е на изплащане. А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее. И така той като се върне няма покой, става, моли я - напразно!
към текста >>
72.
10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
В.Кр.: Като аз поемам задължението, че тия два портрета не са моя лична
собственост
, макар че съм заплатил нали всичко в самия протокол, в който и ти ще бъдеш свидетел, и тя, Марийка Марашлиева, и ще се подпишете и ще го прочетете, и ще го запишем на една касетка, да бъде документирано.
Сега по-нататък, понеже един вол не оре, нали сам. Елена: То затуй, това е вторият вол. М.М.: Единият вол от Щилянова, другият вол от Борис Георгиев. В.Кр.: Аз предлагам да ми предадеш и другия пак с протокол, тя ще бъде свидетел за съхранение и запазване. Елена: Добре.
В.Кр.: Като аз поемам задължението, че тия два портрета не са моя лична
собственост
, макар че съм заплатил нали всичко в самия протокол, в който и ти ще бъдеш свидетел, и тя, Марийка Марашлиева, и ще се подпишете и ще го прочетете, и ще го запишем на една касетка, да бъде документирано.
Пазя ги, но не е моя лична собственост, макар че съм платил. Елена: Да. В.Кр.: По тоз начин и Вие сте спокойни, и аз съм спокоен, да не би моите наследници утре да кажат: Това е наследството на баща ми. Елена: Да, утре. М.М.: Да не се получи същата работа.
към текста >>
Пазя ги, но не е моя лична
собственост
, макар че съм платил.
Елена: То затуй, това е вторият вол. М.М.: Единият вол от Щилянова, другият вол от Борис Георгиев. В.Кр.: Аз предлагам да ми предадеш и другия пак с протокол, тя ще бъде свидетел за съхранение и запазване. Елена: Добре. В.Кр.: Като аз поемам задължението, че тия два портрета не са моя лична собственост, макар че съм заплатил нали всичко в самия протокол, в който и ти ще бъдеш свидетел, и тя, Марийка Марашлиева, и ще се подпишете и ще го прочетете, и ще го запишем на една касетка, да бъде документирано.
Пазя ги, но не е моя лична
собственост
, макар че съм платил.
Елена: Да. В.Кр.: По тоз начин и Вие сте спокойни, и аз съм спокоен, да не би моите наследници утре да кажат: Това е наследството на баща ми. Елена: Да, утре. М.М.: Да не се получи същата работа. В.Кр.: Същата работа, нали?
към текста >>
Правим протокол и тримата се подписваме, като се описва как аз го връщам, как аз давам пари, за да дойде при мене, как ти ми подаряваш двата портрета и как аз се подписвам, че тези портрети не са моя лична
собственост
, а принадлежат на българския народ, на Славянството, на Русия и не на Братството.
Те имат и друго копие там. В.Кр.: Значи си съгласна. Елена: Ама разбира се, това е братска работа. В.Кр.: Сега повтаряме, теглим черта, защото искаме и друго да те питаме. 1. Аз плащам портрета. 2.
Правим протокол и тримата се подписваме, като се описва как аз го връщам, как аз давам пари, за да дойде при мене, как ти ми подаряваш двата портрета и как аз се подписвам, че тези портрети не са моя лична
собственост
, а принадлежат на българския народ, на Славянството, на Русия и не на Братството.
Щото утре ще се съберат десет човека и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Разбираш ли? Елена: И това го има. В.Кр.: Защото утре ще се съберат двайсет души и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Елена: Драга може да дойде и да каже: „Аз съм ръководител, дайте портрета! " В.Кр.: Аз ще кажа: Тия портрети принадлежат на българския народ, Славянството и на Русия. Не принадлежат на Братството.
към текста >>
73.
11. ПРОТОКОЛ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Горните три лица се запознаха и с описа на вещите, откупени от заложната къща при отдел СП „Всестранни услуги" град София, където са отбелязани лицата, които откупуват вещите, съответно цитирани и номерата на съответните фактури, като закупените вещи стават ЛИЧНА
собственост
на онези лица, които са вложили пари и откупили вещите по законен път.
„Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис. По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г. Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см. за цена 30 лева (тридесет) курс към 1958 г.
Горните три лица се запознаха и с описа на вещите, откупени от заложната къща при отдел СП „Всестранни услуги" град София, където са отбелязани лицата, които откупуват вещите, съответно цитирани и номерата на съответните фактури, като закупените вещи стават ЛИЧНА
собственост
на онези лица, които са вложили пари и откупили вещите по законен път.
Така на името на Елена Щерева Андреева, живуща на ул. „Незабравка" N 7 на Изгрева, в опис N 5 (пет) фигурират следните закупени вещи от нея лично: 1. От N 19 на инвентаризационния опис - Портрет на Учителя от художничката Цветана Щилянова, оригинал, за 100 (сто) лева паричен курс към 1958 г. 2. От N 113 на инвентаризационния опис - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал за 30 (тридесет) лева, паричен курс към 1958 г. Забележка на редактора: На фактура N 01372 от 2.12.1958 г.
към текста >>
Филипов, който решава да се освободи от някои вещи на своя чичо, като ги осребрява, считайки, че са лична
собственост
на чичо му.
След откупуването на портретите, Елена Андреева ги съхранява лично у дома си, като след 10 години предава портрета на Учителя от Цветана Щилянова да го съхранява Борис Шаров (поради преместването си от Изгрева в малка жилищна стая), като другият портрет на Борис Георгиев съхранява непрекъснато до себе си до съставянето на този протокол, т.е. 07.09.1987 г. По-късно, както лично удостоверява Марийка Великова, портрета на Учителя от Цветана Щилянова е взет лично от Петър Филипов Николов, живущ на ул. „Българо-съветска дружба" N 8, за съхранение, като Марийка Великова е запозната лично и е присъствувала при уговарянето между художника Борис Шаров и Петър Филипов, както и при прехвърлянето и съхранението на портрета в дома на последния. След заминаването на Петър Филипов - 20.04.1984 г. като законен наследник остава осиновеният му племенник, син на рождения му брат - Нойко Филипов Николов, назоваем се Филип Нойков Николов, живущ в дома на П.
Филипов, който решава да се освободи от някои вещи на своя чичо, като ги осребрява, считайки, че са лична
собственост
на чичо му.
Така той продава на Марийка Великова портрета на Учителя от Цветана Щилянова за 300 (триста) лева, паричен курс към 1987 г., която го прибира у дома си. Междувременно тя действа така с единствената цел да се изземе портрета, да се запази от чуждо посегателство и да не стане обект за спекулативна търговия на племенника на Петър Филипов или от други лица. Познавайки лично Петър Филипов и контактувала с него близо 20 години, както и с племенника му, който е отраснал, възмъжал пред нейните очи, тя познава добре създалото се положение и желанието на племенника да се освободи от вещите на чичо си чрез осребряване, независимо дали са лични негови или братски, оставени на съхранение у него от вече заминали братя и сестри. Освен това Марийка Великова предварително е споделила проблема с д-р Вергилий Кръстев, който е настоял за изкупуването на портрета на Учителя на всяка цена. Същата закупува и прибира портрета, и предлага да се съхранява у д-р Вергилий Кръстев, като последният настоява да й даде разписка срещу подпис за получаването му.
към текста >>
Независимо от това, че д-р Вергилий Кръстев откупува портрета на Марийка Великова, която е заплатила на племенника Филип Нойков, той смята, че портретът не е негова лична
собственост
, а е
собственост
на Елена Андреева, така че се запазва целостта на двата портрета и се възстановява сумата на Марийка Великова, стойност на изкупуването му.
Елена Андреева лично предава съхраняващия се у нея портрет на Учителя от Борис Георгиев на д-р Вергилий Кръстев за по-нататъшно съхранение. 3. Двата портрета на Учителя в т. 1 и т. 2 остават на съхранение в едно лице, а това е д-р Вергилий Кръстев, който лично отговаря за запазването им, като има правото да вземе всички мерки, които сам намери и прецени, без чужда намеса от отделни лица, група лица или от държавни органи, независимо от какви мотиви и цели се движат. 4. Елена Андреева не желае да продава портретите на Учителя на д-р Вергилий Кръстев, понеже те са свързани с идеите на Учителя, а се предават лично нему за съхранение, като същият отговаря лично пред себе си, пред съвестта си, пред Учителя, пред Словото Му и пред Бога. 5.
Независимо от това, че д-р Вергилий Кръстев откупува портрета на Марийка Великова, която е заплатила на племенника Филип Нойков, той смята, че портретът не е негова лична
собственост
, а е
собственост
на Елена Андреева, така че се запазва целостта на двата портрета и се възстановява сумата на Марийка Великова, стойност на изкупуването му.
Сумата от 300 (триста) лева курс 1987 г. се равнява на брутната лекарска заплата на специалист с над 20 години трудов стаж на д-р Вергилий Кръстев или на три месечни пенсии на Марийка Великова, или на пет месечни пенсии на Елена Андреева. 6. След подробно, продължително обсъждане, двата портрета на Учителя са предадени на д-р Вергилий Кръстев, като той ще ги съхранява, пази, лично отговаря за тях и впоследствие да ги предаде на свой приемник, като сам той лично ще реши кому да ги предаде и как да стане това. Единственото решение върху съдбата на портретите ще се вземе лично от него, както и по-нататъшната им приемственост се решават от него. 7. Ако отделно лице или група лица, излизащи от свое име или от името на някого, на някакво общество, на някаква група, партия, организация, институция, независимо под какво наименование, название или фирма да излизат, независимо под какви подбуди, мотиви и цели да се движат, като например общество, грижещо се за съхранение на идеите на Учителя, то д-р Вергилий Кръстев не предава портретите, като продължава да ги съхранява лично, като по този начин се изключва посегателството срещу тях.
към текста >>
8 по настоящия протокол, като портретите не са лична
собственост
и не принадлежат на рода. 10.
до 1987 г. за унищожение Словото на Учителя. 8. Ако отделни лица, група лица, общество, организация, институция, която под някаква форма е узаконена юридически пред държавните органи и изисква предаването на портретите, независимо под какви подбуди, мотиви, и съображения и цели се движат, то д-р Вергилий Кръстев отказва категорично предаването им, като остават на съхранение у него, като се изключва посегателството им от държавата във време, когато същата е съставена от общество, органи и лица, които имат отрицателно становище и поведение към делото на Учителя, Словото Му и Учението Му. 9. Ако портретите след време останат в законните юридически наследници на д-р Вергилий Кръстев, то те също съхраняват тези портрети, като ги предават на следващите поколения за лично съхранение, като се спазват задължително упоменатите изисквания в т. 7 и в т.
8 по настоящия протокол, като портретите не са лична
собственост
и не принадлежат на рода. 10.
Портретите на Учителя принадлежат първо на българския народ, в чието тяло се облича Учителят, дойде, живя, твори и се изявяваше Божественият Дух чрез Учителя. Портретите на Учителя принадлежат на второ място на Русия, която в следващите столетия ще стане люлка, ще приеме и ще даде физическо тяло на всички преродени души на Бялото Братство, което присъствуваше в България по времето на Учителя и където Бялото Братство ще продължи своята работа в следващите столетия и през времето на идното човечество. Портретите на Учителя принадлежат на трето място на целокупното Славянство, като един от удовете на целокупното Славянство бе и България, където се роди Петър Дънов, където дойде в него Божественият Дух и този Дух се прояви като Учител на днешното и идното човечество и Всемиров Учител във Вселената. 11. Портретите на Учителя могат да се предадат от д-р Вергилий Кръстев, както от неговия приемник, който той лично ще определи или в краен случай от неговите наследници на Българската държава само тогава, когато тя започне да печата Словото на Учителя и напечата цялото му Слово от времето на Неговата дейност до приключване на Школата. След като се напечата цялото Му Слово, може да се приеме, че Българският народ и Българската държава се е коригирала и чак тогава може да се предадат от д-р Вергилий Кръстев или приемника му, или наследниците му двата портрета за съхранение в Държавен архив. 12.
към текста >>
74.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
и станало
собственост
на султан Баязид II.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г.
и станало
собственост
на султан Баязид II.
Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно.
към текста >>
75.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1681-1700
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
В „Пътя на ученика" ще намерите разрешение на мъчнотиите си.
Собствеността
.
1686 Думата „живот" не е българска, нито славянска, тя е ватанска дума. Заповедта. 1687 Само един Бог ще имаш. Него ще обичаш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Тази заповед е дал Бог на човека, когато го е създал. „Пътят на ученика." 1688 Ще изучавате през цялата година „Пътят на ученика." Каквото и да ви се каже, по-хубава за вас книга от нея няма - „Пътят на ученика", онези правила, които са вложени в нея.
В „Пътя на ученика" ще намерите разрешение на мъчнотиите си.
Собствеността
.
1689 Ние имаме друго разбиране за собствеността. Има един разумен свят, който определя кому какво принадлежи и отдава правото на всеки човек. Той възстановява правдата. Той може да направи богатия беден и бедния богат. За него това е най-лесно.
към текста >>
1689 Ние имаме друго разбиране за
собствеността
.
1687 Само един Бог ще имаш. Него ще обичаш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Тази заповед е дал Бог на човека, когато го е създал. „Пътят на ученика." 1688 Ще изучавате през цялата година „Пътят на ученика." Каквото и да ви се каже, по-хубава за вас книга от нея няма - „Пътят на ученика", онези правила, които са вложени в нея. В „Пътя на ученика" ще намерите разрешение на мъчнотиите си. Собствеността.
1689 Ние имаме друго разбиране за
собствеността
.
Има един разумен свят, който определя кому какво принадлежи и отдава правото на всеки човек. Той възстановява правдата. Той може да направи богатия беден и бедния богат. За него това е най-лесно. Честност 1690 Има нещо, което като прибавите към хората, всички лица стават красиви.
към текста >>
76.
57. ИМОТИТЕ НА БРАТСТВОТО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
в България се създаде и приложи така наречения „Закон за едрата градска
собственост
".
57. ИМОТИТЕ НА БРАТСТВОТО Тук е мястото да засегна нещо важно - какво стана с имотите на Братството, които съставляваха ядката на нашият квартал „Изгрев". Где изчезнаха те и как станаха владение на държавата? През 1945-46 г.
в България се създаде и приложи така наречения „Закон за едрата градска
собственост
".
Всеки гражданин, който имаше къща и друг някакъв имот, декларираше това и посочваше какво желае да задържи за свое ползуване и то в размер предвиден от закона. Братските имоти са купувани от 1922 до 1940 г. с братски средства. Това бяха ниви в землището на с. Слатина - Софийско, които бяха далеч от жилищата на селяните, неудобни за обработване и затова собтвениците ги продаваха.
към текста >>
Актовете се предаваха на Учителя или на определено от него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имотът е купен с братски средства, но е
собственост
на Братството.
Това е знаменитата полянка, която остана незастроена докрай, гдето се изпълняваше Паневритмията. Имотите се купуваха за Братството, бяха негово владение, ползувахме се всички. Но на чии имена да се вземат нотариалните актове при покупката, когато Братството не беше „Юридическа личност", т.е. според законите, на името Общество Бяло Братство не можеше да се издават такива актове за владение на имоти. Единственото разрешение беше, имотите да са на имената на верни братя и сестри, които Учителят е определял.
Актовете се предаваха на Учителя или на определено от него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имотът е купен с братски средства, но е
собственост
на Братството.
Тази декларация се подписваше от лицето, чието име беше в нотариалния акт и имаха значение пред евентуалните бъдещи наследници на това лице. Беше дума за Закона за едрата градска собственост. Всички декларирахме и своите, и братските имоти. По решение на Братския съвет, оня който имаше своя къща, декларира, че запазва къщата си. Разчиташе се, че ще се уважи положението, братските имоти да се освободят, така както църквата, например, запази храмовете си и други имоти.
към текста >>
Беше дума за Закона за едрата градска
собственост
.
Но на чии имена да се вземат нотариалните актове при покупката, когато Братството не беше „Юридическа личност", т.е. според законите, на името Общество Бяло Братство не можеше да се издават такива актове за владение на имоти. Единственото разрешение беше, имотите да са на имената на верни братя и сестри, които Учителят е определял. Актовете се предаваха на Учителя или на определено от него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имотът е купен с братски средства, но е собственост на Братството. Тази декларация се подписваше от лицето, чието име беше в нотариалния акт и имаха значение пред евентуалните бъдещи наследници на това лице.
Беше дума за Закона за едрата градска
собственост
.
Всички декларирахме и своите, и братските имоти. По решение на Братския съвет, оня който имаше своя къща, декларира, че запазва къщата си. Разчиташе се, че ще се уважи положението, братските имоти да се освободят, така както църквата, например, запази храмовете си и други имоти. Въпреки постъпките по всички линии, не се уважи нито един имот да остане като владение на Братството, а по силата на този закон преминаха като имоти на държавата. Стигнахме дотам, че плащахме наем на собствения си молитвен дом /салона за беседи/.
към текста >>
Тази полянка, преди много години е била
собственост
на англичанина журналист Баучер, кореспондент в България на вестник „Таймс".
Мога да добавя само, че Антов през всичкото време, когато се извършваше декларирането на проверката, старателно следеше да се изпълни редовно тази процедура. Може би в душата си се е радвал, че обогати държавата... Стигаше се дотам, че малоценни имотчета /някоя барака например/ бе предадена по този закон. Особено е искал да засегне и своята съседка сестра Стоянка Илиева, да отчужди част от жилището й /дъсчена къщичка/, част от която била подарена на Братството, а използувана от нея. Завършвам тия редове, като се връщам към полянката за Паневритмията - малко история край нея. Това мислех да опиша още по- горе, но сега забелязвам, че съм пропуснал.
Тази полянка, преди много години е била
собственост
на англичанина журналист Баучер, кореспондент в България на вестник „Таймс".
Видяло му се красиво това място, харесал го и го купил. Не личи да го е използувал за нещо, но при покупката му от Братството са заварени двадесетина борове, доста израстнали, които се пазят и до днес. Баучер е имал при себе си един селянин от с. Бистрица - Софийско, на име бай Иван. Придружавал го при разходките му вън от София, изпълнявал е негови поръчения, един вид прислужник.
към текста >>
77.
62. ТЕФТЕРЧЕТО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тях той предаде с готовност, когато се отчуждаваха братските имоти, при приложение закона за едрата градска
собственост
.
500,000 Пак потвърждавам, че у Манол Иванов не е имало на съхранение други суми, освен сребърните монети, а твърдението на Никола Антов, че е вземал от него 600 000 лв., уж платени от него за доплащане на машината е измислица. Така и от подробната сметка на Никола Антов, която малко по-горе излагам, се вижда, че и у него не е имало другите 600 000 лв., уж платени от него за доплащане машината. Цялата сума от 1,200,000 лева е предадена от Борис Николов, у когото действително имаше по-голяма сума. През цялото време на ревизията, Никола Антов следваше поведение на отмъстител и то не само към хората от Братския съвет, но и към цялото Бяло Братство - един вид беше оръдие за унищожение делото на Учителя! Нашата доверчивост му даде оръжие, като владееше важни документи.
Тях той предаде с готовност, когато се отчуждаваха братските имоти, при приложение закона за едрата градска
собственост
.
За себе си, Никола Антов бе приготвил „алиби". Макар и с ограничен интелект, той можа да употреби думата „дезавуиран". Измисли твърдението, че е бил възпрепятствуван да упражнява правата си на председател на финансовия съвет. Цялата му интелигентност се изразяваше в това, да кове козни против нас, за да ни злепостави пред законите. Връх над всичко беше неговото прословуто изложение пред хората на Бялото Братство, живущи в провинцията, както и пред Финансовия контрол, за да се предизвика ревизията, а впоследствие и дело за нашето наказание.
към текста >>
78.
100. ИЗЗЕМВАНЕ НА БРАТСКИТЕ ИМОТИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
се създаде тук, у нас в България, и приложи така нареченият „Закон за едрата градска
собственост
".
100. ИЗЗЕМВАНЕ НА БРАТСКИТЕ ИМОТИ Още в 1945 и 1946 г.
се създаде тук, у нас в България, и приложи така нареченият „Закон за едрата градска
собственост
".
В този закон се нареждаше: Всеки гражданин, който имаше къща и други някакви покрити и непокрити имоти ги декларираше, като посочваше какво желае да задържи за свое ползуване и то в размер предвиден от закона. Братските имоти са купени от 1922 до 1940 г. с общи братски средства. Това бяха ниви в землището на село Слатина - Софийско, имоти, които бяха по-далеч от жилищата на селяните и неудобни за обработване от тях и най-вече, заради по-добрата цена, която можеха да вземат за тях собствениците им ги продаваха. Но общество Бяло Братство не беше признато за юридическа личност и на негово име, според законите, не можеше да се издават нотариални актове за владеене на имоти.
към текста >>
Актовете се предаваха на Учителя на определено от Него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имота е закупен с братски средства и е
собственост
на братството.
Братските имоти са купени от 1922 до 1940 г. с общи братски средства. Това бяха ниви в землището на село Слатина - Софийско, имоти, които бяха по-далеч от жилищата на селяните и неудобни за обработване от тях и най-вече, заради по-добрата цена, която можеха да вземат за тях собствениците им ги продаваха. Но общество Бяло Братство не беше признато за юридическа личност и на негово име, според законите, не можеше да се издават нотариални актове за владеене на имоти. Единственото разрешение беше, братските имоти, покрити и непокрити, да се запишат на имената на верни и предани братя и сестри, които Учителя е определял.
Актовете се предаваха на Учителя на определено от Него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имота е закупен с братски средства и е
собственост
на братството.
Тази декларация се подписваше от лицето, на чието име беше издаден нотариалният акт и имаше значение пред евентуалните наследници на това лице. Преди 9.IX.1944 г. и след това Братството не беше признато за юридическа личност. При тъй създаденият закон, за едрата градска собственост, всички на името на които имаше записано и братски имоти, декларираха и своите и братските. По решение на Братския съвет, оня, който имаше и своя къща, декларираше, че запазва къщата си.
към текста >>
При тъй създаденият закон, за едрата градска
собственост
, всички на името на които имаше записано и братски имоти, декларираха и своите и братските.
Единственото разрешение беше, братските имоти, покрити и непокрити, да се запишат на имената на верни и предани братя и сестри, които Учителя е определял. Актовете се предаваха на Учителя на определено от Него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имота е закупен с братски средства и е собственост на братството. Тази декларация се подписваше от лицето, на чието име беше издаден нотариалният акт и имаше значение пред евентуалните наследници на това лице. Преди 9.IX.1944 г. и след това Братството не беше признато за юридическа личност.
При тъй създаденият закон, за едрата градска
собственост
, всички на името на които имаше записано и братски имоти, декларираха и своите и братските.
По решение на Братския съвет, оня, който имаше и своя къща, декларираше, че запазва къщата си. Тук се промъкваше една лукава измама, като се мълвеше и се разчиташе, че положението на братските имоти, ще се уреди и ще се освободят от изземване, тъй както е при църковните и другите религиозни общества, мохамедани, католици, протестанти, евреи. Те запазваха своите храмове и принадлежащите им към тях имоти. За нас, за нашето общество, това обаче не стана. Въпреки енергичните постъпки, на нашите братя по всички линии да се уважи и за нас това положение, както се урежда и за другите религиозни общества.
към текста >>
79.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска
собственост
и ние бяхме само като наематели.
В Братския съвет Антов казва, че ако тази сума не се отпусне, то ОФ организация, ще вземе нашия салон за клуб. Останалите братя от съвета бурно реагират, но се поуплашват от заканата и гласуват сумата от 200 000 лева. За тази сума се получава разписка, уж нещо като заем. Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи. Парите изчезнаха по направление.
Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска
собственост
и ние бяхме само като наематели.
Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни. Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един културен, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана.
към текста >>
80.
108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Отбелязах вече, че още преди това, по закона на едрата градска
собственост
, имотите на Братството бяха иззети.
И понеже всяко дарение, според закона се облага с данък, то и тези постъпили в братската каса пари трябва да се обложат с данък. Така поставен въпроса, финансовият инспектор изчислява и облага братството за постъпилите суми с грамадния данък от 500 000 /петстотин хиляди/ лева. С които пари по тогавашен курс е можел да се закупи пет тристайни апартамента. Братството по това време, беше изцедено до крайни предели в парично отношение и съвсем не е имало възможност да издължи или да вземе отнякъде такава голяма сума. Ето защо те пристъпват към пълна конфискация на цялото движимо и недвижимо братско имущество.
Отбелязах вече, че още преди това, по закона на едрата градска
собственост
, имотите на Братството бяха иззети.
Но тук-там имаше някои участъци или част от сградите, записани на братя и сестри, които не са имали никакви имоти и тези именно части записани на тяхно име, все още седяха като тяхно владение. Сега с това разпореждане за пълна конфискация, се помитаха и тези малки остатъци на братско владение. Конфискуваха се всички книги от братските складове на Изгрева, натовариха ги на камиони и се изпратиха за претопяване в книжната фабрика в гара Искър. Конфискувани бяха и златните монети, които имахме. -------------------------------- *Виж„Изгревът", том IV, стр. 214-217.
към текста >>
81.
111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Отбелязахме вече, че братските имоти са вече напълно и изцяло конфискувани и са станали
собственост
на държавата.
111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Отбелязахме вече, че братските имоти са вече напълно и изцяло конфискувани и са станали
собственост
на държавата.
Известно е, че всяко общество, организация или каквото и да било човешко сдружение, останало без една материална база е обречено на загиване и ние останали юридически без такава база бяхме обречени на пълна ликвидация. Оставаше да дойде и фактическото изземване, което нещо и не закъсня, за да бъдем хвърлени в трапа и погребани. Но Комитета на верите, намери за нужно да приложи една хитрина, за да бъде лицето на властта чисто пред световната общественост, по отношение изземването на братските имоти и нашето ликвидиране. Ето защо. Комитета на верите, изисква от Братския съвет, да му предостави трима хора, които да държат връзка между него и съвета.
към текста >>
Интересно е, че след като вече имотите на Изгрева са както вече отбелязахме, конфискувани от държавата и са вече държавна
собственост
, естествено е тя свободно да разполага с тях.
Ето защо. Комитета на верите, изисква от Братския съвет, да му предостави трима хора, които да държат връзка между него и съвета. Братският съвет избира и делегира трима наши братя за такава връзка. Но Комитета на верите е сметнал навярно, че идва много натруфено и че с това се отдава много голямо внимание на Братството с едно такова представителство от трима души, затова Комитета елиминира двамата и оставя само един да бъде като връзка. Чрез този наш единствен представител, Комитета на верите изпраща едно искане, с което предлага на Братския съвет - Имотите на Изгрева, места и постройки там да се подарят за направа на легации.
Интересно е, че след като вече имотите на Изгрева са както вече отбелязахме, конфискувани от държавата и са вече държавна
собственост
, естествено е тя свободно да разполага с тях.
Тогава, защо е трябвало да иска съгласието на нашето Общество, тези имоти да се подаряват от нас за легации? Явно е, че е имало един страх, пред световното обществено мнение и най-вече пред Историята, че може би някой някога ще поиска обяснение: „Как така Изгрева център на едно такова велико движение в историята на България основано от българина Петър Дънов самородно не заимствувало нищо от другаде е заличен, пометен и на негово място стърчи легация. Да вярно е ще отговарят те: „Изгревът е пометен и на негово място е построена легация, защото Общество Бяло Братство, чрез своя Братски съвет, доброволно го е подарило за тази цел". Тази формула, този прийом на тази власт, много преди това успешно е била изпитана и с успех приложена, по отношение жилището на Учителя на улица „Опълченска" N 66, където е живял преди да се засели Той на Изгрева. Това жилище бе собственост на семейство Гумнерови.
към текста >>
Това жилище бе
собственост
на семейство Гумнерови.
Интересно е, че след като вече имотите на Изгрева са както вече отбелязахме, конфискувани от държавата и са вече държавна собственост, естествено е тя свободно да разполага с тях. Тогава, защо е трябвало да иска съгласието на нашето Общество, тези имоти да се подаряват от нас за легации? Явно е, че е имало един страх, пред световното обществено мнение и най-вече пред Историята, че може би някой някога ще поиска обяснение: „Как така Изгрева център на едно такова велико движение в историята на България основано от българина Петър Дънов самородно не заимствувало нищо от другаде е заличен, пометен и на негово място стърчи легация. Да вярно е ще отговарят те: „Изгревът е пометен и на негово място е построена легация, защото Общество Бяло Братство, чрез своя Братски съвет, доброволно го е подарило за тази цел". Тази формула, този прийом на тази власт, много преди това успешно е била изпитана и с успех приложена, по отношение жилището на Учителя на улица „Опълченска" N 66, където е живял преди да се засели Той на Изгрева.
Това жилище бе
собственост
на семейство Гумнерови.
Понеже те не са имали наследници, още приживе, подаряват своя имот на Братството, като имота се записва на една наша сестра - Василка Иванова, която дълго време е живяла в една от стаичките на сутерена. Вече споменах, че под общ покрив там, постройки-близнаци две напълно симетрични сгради, в едната е живял Георги Димитров, а в другата - семейство Гумнерови, като в една от стаичките е бил Учителя. Антов, по предложение и угода на Партията, без да уведоми Братския съвет, подарява къщата на Гумнерови, за нуждите на музея Георги Димитров. Човекът просто с широка ръка, подарява този имот от името на Братския съвет. Съветът не е намерил тогава за нужно да реагира и направи някакви възражения, пък и да беше ги направил кой ще го слуша?
към текста >>
82.
4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната
собственост
.
За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността.
Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната
собственост
.
Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността.
към текста >>
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната
собственост
е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини.
И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството.
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната
собственост
е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини.
И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
към текста >>
И Аристофан в някогашната Елада е прогласил
собствеността
за кражба, и Св.
Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини.
И Аристофан в някогашната Елада е прогласил
собствеността
за кражба, и Св.
Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл.
към текста >>
Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против
собствеността
.
Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл.
Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против
собствеността
.
Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ?
към текста >>
"[2] Това е великото учение на Христа за
собствеността
и самопожертвуването за общото благо.
Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство!
"[2] Това е великото учение на Христа за
собствеността
и самопожертвуването за общото благо.
При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието.
към текста >>
При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна
собственост
.
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо.
При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна
собственост
.
В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие.
към текста >>
Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната
собственост
и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат.
Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната
собственост
и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията.
към текста >>
83.
5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си
собственост
.
Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е.
почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си
собственост
.
И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги. Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца. В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и учителите.
към текста >>
84.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката
собственост
на земята.
Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр.
и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката
собственост
на земята.
Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания.
към текста >>
85.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната
собственост
- а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си.
Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност.
Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната
собственост
- а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си.
Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
към текста >>
86.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната
собственост
, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение.
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната
собственост
, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител.
към текста >>
87.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна
собственост
не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална)
собственост
, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега.
Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение.
Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна
собственост
не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална)
собственост
, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега.
Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм", който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции" да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е.
към текста >>
Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната
собственост
, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната
собственост
.
Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи.
Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната
собственост
, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната
собственост
.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
към текста >>
88.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната
собственост
, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот.
От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната.
Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната
собственост
, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот.
Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>
89.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
„Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната
собственост
, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната
собственост
.
В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България.
„Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната
собственост
, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната
собственост
.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда. Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея.
към текста >>
- моя бележка) на началата на частната
собственост
, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната
собственост
.
Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год. Ill, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ!
- моя бележка) на началата на частната
собственост
, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната
собственост
.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот.
към текста >>
90.
VIII. Документи на Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Ангел Николов Ангелов и Величко Николов Преславски прехвърляме правото на
собственост
и фактическото владение още днес на Гена Йонева Папазова от собственото си място, находящо се в землището на с.
София, Райна Блъскова Захариева от гр. София, Стоянка Христова Илиева от с. Богданов Дол, Брезнишко, Никола Антов Вълчев от гр. София, Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов, всички от гр. София, сключихме настоящия договор за покупко-продажба на долуозначения недвижим имот от 2600 м , както следва: 1.
Ангел Николов Ангелов и Величко Николов Преславски прехвърляме правото на
собственост
и фактическото владение още днес на Гена Йонева Папазова от собственото си място, находящо се в землището на с.
Слатина в местността „Къро", 608 кв.м. на стойност 21 280 лв. при съседи: Михаил Влаевски, Мариус Попов, Иван Жеков, Върбан Христов, Никола Антов и Славчо Печеников; на Юрданка Ив. Писинова - от собственото си място, находящо се в същото землище и местност, 300 кв.м. на стойност 10 500 лв.
към текста >>
Ако продавачите нарушат владението на купувачите и не оспорят правото на
собственост
, или това направят някои правоприемници, или пък някои трети лица, задължаваме се да заплатим една неустойка от 80 000 лв.
Писинова - 4730 лв., от Райна Блъскова Захариева -9730 лв., от Стоянка Христова Илиева - 4730 лв., от Никола Антов Вълчев - 4730 лв., от Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов - в полица 7000 лв. с падеж 31 декемврий 931 год., или: в пари - 34 000 и в полица - 7000 лв. 2. Същите продавачи се задължаваме в срок до 31 дек. т. г. да снабдим купувачите с надлежните нотариални актове за продадения от нас имот, като разноските за снабдяване с нотариалните актове се заплатят от купувачите. 3.
Ако продавачите нарушат владението на купувачите и не оспорят правото на
собственост
, или това направят някои правоприемници, или пък някои трети лица, задължаваме се да заплатим една неустойка от 80 000 лв.
- двоен размер на взетото капаро, като договорът в такъв случай се счита унищожен по право. 4. Имота продаваме освободен от всякакви тяжести: привилегии, ипотеки, възбрана и др,, а ако се окажат такива след продажбата, ще отговаряме лично за тях и в случай на принудително отнемане на имота от ръцете на купувачите от кредиторите, се задължаваме пак да заплатим уговорената неустойка. 5. В случай на отчуждаване на същия имот за държавна или общинска полза, сумата, добита от това отчуждаване, е в полза на купувачите. 6. Всички подобрения и повишавания стойността на имота, станали след датата на дадения договор, са в полза на купувачите. 7. Купувачите Гена Йонева Папазова, Йорданка Ив.
към текста >>
№ 1 план 8 на собствения ми имот, за доказателство, че имотъте моя
собственост
, представям Ви следните документи: 1.
„Технически" при Сталински РНС - София Заявление от Пеню Ганев Бобев, жител на ст. София кв. „Изгрева" ул. 10 № 6а Другарю Началник, Съгласно писмото Ви от 18.VIII.1958 г. под № 7970 относно кв.
№ 1 план 8 на собствения ми имот, за доказателство, че имотъте моя
собственост
, представям Ви следните документи: 1.
Удостоверение № ... от ... VIII.58 г, издадено от ЖСДИ Сталински РНС в София. 2. Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2.1.1933 г. том I № 4 регистър 5 дело № 5 от 1933 година. 3. Нотариален акт за продажба на недвижим имот том IX № 146 регистър 1917 дело № 1831 от 31.VIII.1935 год. 4. Тайно завещание към нотариално дело № 1943 от 6.Х1.1945 година на V нотариус при Софийския околийски съд.
към текста >>
91.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
У животните има
собственост
.
Какво показват те? Хората се погребват в гробищата, докато живеят животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта, значи животинското трябва да се подчини на човешкото, на духа. Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие.
У животните има
собственост
.
Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят. Това не е разбиране на Божествените пътища.
към текста >>
Чувството на
собственост
е животинско състояние.
Истинското човешко в човека е в борба с плътта, значи животинското трябва да се подчини на човешкото, на духа. Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие. У животните има собственост. Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара.
Чувството на
собственост
е животинско състояние.
Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят. Това не е разбиране на Божествените пътища. В човека има животинско: той може да живее като лисица, като дървеница, като бълха, акула, змия и пр. Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си.
към текста >>
92.
26. Беседа от Учителя на 14.VIII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Туй, което всички едновременно пожелаят, то донася големи нещастия, трябва да го пазиш като
собственост
.
В света съществува единство. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да ни даде. В знанието да ценим и познаваме еднакво големите и малките неща. Хората са дошли, за да направят връзка между Слънцето и Земята. Вие се отказвате от една малка идея и искате грандиозното.
Туй, което всички едновременно пожелаят, то донася големи нещастия, трябва да го пазиш като
собственост
.
Ако беше извършил волята Божия през тази година, щеше да спечелиш нещо. В тези, малките деца се крие благото. Когато сгрешиш или изгубиш пътя, едно от тези, малките, ще ви помогне. Това са малките ангели, които слизат да спасят света. Христос беше един от тези, малките ангели.
към текста >>
93.
5.5. За загубените вещи
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Очевидно, касаеше се до вече променено отношение към чуждата
собственост
в сравнение със средното ниво на хората на селищата, из които идваха нашите съборяни - качествено различно морално-етично ниво.
Близо до огнището, върху няколко храсти имаше поставен надпис върху парче картон: „Загубени вещи". На това място винаги се намираха нависнали по храстите дрехи, кърпички, ножчета, книги. Всеки можеше да си ги прибере без всякаква формалност, щом си ги познае. Тая традиция на „загубени вещи" се поддържаше и по-късно по всички събори или места, гдето се събираха хората на братството. Ние не чухме нито веднъж нито едно оплакване за задигната или укрита „по погрешка" чужда вещ.
Очевидно, касаеше се до вече променено отношение към чуждата
собственост
в сравнение със средното ниво на хората на селищата, из които идваха нашите съборяни - качествено различно морално-етично ниво.
към текста >>
94.
15. Начо Петров
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
При прехвърлянето на едрата градска
собственост
той го записа на свое име и го спаси от изземване - нещо, което не направи например Паша [Теодорова].
Начо Петров уреждаше с леснина въпросите, свързани със софийската община. Поради голямото доверие, което Учителят имаше към него, при закупуването на Изгрева Учителят поиска точно на неговото име да се запише цялата „поляна", върху която се играеше десетилетия наред „Паневритмията", една от най-важните прояви на братския живот. Така Начо Петров беше собственик на един от най-ценните имоти в близката околност на столицата. Разбира се, срещу заверено насреща писмо - „летр контрер". Той не изневери на задължението си към имота, поверен от Учителя върху него.
При прехвърлянето на едрата градска
собственост
той го записа на свое име и го спаси от изземване - нещо, което не направи например Паша [Теодорова].
която предпочете да запише на първо място апартамента си в София и остави да бъде иззет салонът, записан на нейно име. Оттогава и до края на живота си Начо Петров преминаваше всеки ден разстоянието от два километра от къщата му до Изгрева и не липсваше нито един ден - нито на беседа, нито на гимнастики, нито на разходка. Когато Учителят си замина, Начо Петров с основание се смяташе като Негов най-близък и естествен заместник. Той беше прекарал по-голямата част от живота си около Него, познаваше всички подробности около живота на братството, познаваше най-добре и най-подробно беседите. Той не само че ги четеше, но и запомняше почти дословно цели пасажи от тях, помнеше както тома, из който бяха взети мислите, така и страницата от тома, гдето бяха напечатани.
към текста >>
95.
65. Любомир Лулчев
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
- Не искам да се разправям с крепостни актове и с частна
собственост
- уверил го Лулчев.
Поради своята начетеност и властен характер, Лулчев влияе на тези хора с цел „да развие висшите им духовни способности". Те започват да се чувстват като някаква особена надстройка над останалите многобройни ученици на Учителя. Те са бойко самостоятелно ядро, което ходи отделно на екскурзии, търси се, убеждава темпераментно другите. Това е било особен род разкол в школата на Учителя, която навярно Му е причинявала доста мъка, но която Той понасяше с истински стоицизъм: - Тежки духове внася със себе си Лулчев, понякога оставям лампата да ми свети цяла нощ - казвал Учителя за него. Лулчев дал пари на недоразвития хондродистроф, човек-джудже Антон да купи на Изгрева място.
- Не искам да се разправям с крепостни актове и с частна
собственост
- уверил го Лулчев.
На това място, всичко от около триста метра, Лулчев си построил дървена къщичка с две стаички, изба и антре, гдето заживя заедно с Невена [Неделчева]. Къщичката, боядисана хубаво с бяла блажна боя, беше една от най-хубавите на Изгрева. Там, при грамади от книги, често разхвърляни безредно на масата и етажерката, живееше и работеше Лулчев, приемаше многобройните си посетители. Над масата висеше едра тристенна призма, която ловеше слънчев лъч и го разлагаше в хубав пъстьр спектър. Върху походното легло беше застлано меко вълнено одеало.
към текста >>
96.
11. Петър Дънов и нашите културни традиции
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Той предпочита да пътува из цялата страна, гдето има последователи, да изнася сказки по възпитанието и приложението на христовото учение в живота, пътува и лагерува по планините, проучва „черепите и характерите на българите", лишава се от удобствата на собственото семейство и на каквато и да било частна
собственост
, прави опити да основава комуни.
Изявата и цялото дело на Петър Дънов може да се разбере правилно само от справката с историческите моменти, които са го породили и укрепили. Дънов е роден във Варна през 1864 г. в семейството на православен свещеник, един от дейците по черковното освобождение. Синът му причинява не едно разочарование, което той по бащински е трябвало да преглъща. Следва евангелска гимназия в Свищов, заминава за Америка, гдето следва медицина и богословие, като след 6 години не става нито лекар, нито свещеник, не постъпва на държавна служба и не се оженва, не заема нито един от постовете, които би могъл да заеме през онова време.
Той предпочита да пътува из цялата страна, гдето има последователи, да изнася сказки по възпитанието и приложението на христовото учение в живота, пътува и лагерува по планините, проучва „черепите и характерите на българите", лишава се от удобствата на собственото семейство и на каквато и да било частна
собственост
, прави опити да основава комуни.
А през това време името и делото му стават все по-популярни. Без да си прави никаква реклама, без да търси партии, неговото влияние в нашата общественост расте. Като следва традициите на народа ни, той е русофил. През 1914 г., поради конфликт с цар Фердинанда, той е изселен от София във Варна. За него той смело казвал: „Аз ще се върна в София, но Фердинанд ще излезе от България и няма да се върне." През времето от 1918 до 1925 г.
към текста >>
97.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Въпреки тежките до тази дата условия и непризнаването правото на юридическа личност на „Бялото Братство", последното успя, макар и под формата на частна
собственост
, то успя да устрои своето поселение „Изгрев" в София, находящо се южно зад гората, където сега е построено съветското посолство.
Всеки ден сме свидетели на победите по дипломатически път, посочен от др. Ленин: „чрез мирно съвместно съществувание". Така се реализира и в Хелзинки заключителният акт на съвещанието за сигурност, което е уникален факт в историята на човечеството. Ще дойде ден, когато войните ще останат само спомен, както днес е канибализмът. През много борби и усилия за съществувание, при гонения от фашистките държавници и църковни фактори, „Бялото Братство" просъществува до новия ден - 9.IX.1944 г.
Въпреки тежките до тази дата условия и непризнаването правото на юридическа личност на „Бялото Братство", последното успя, макар и под формата на частна
собственост
, то успя да устрои своето поселение „Изгрев" в София, находящо се южно зад гората, където сега е построено съветското посолство.
Там бе построен и обширен братски салон за беседи от Учителя, за концерти и други общи изяви. До него, югозападно, имаше обширна поляна за сутрешната гимнастика (Паневритмия), съпроводена със съответна музика, с текст, творби от Учителя. Южно от салона имаше столова за хранене на комунални начала, за членовете на братството и техни гости. Тук бяха гости и много бедни приятели, комунисти, много от които нелегални, които се криеха в братски домове. Също на юг от салона бе посадена голяма овощна градина, с лозе и пчели, нужни за учебни цели на Учителя.
към текста >>
Поради несъобразителност на бившето ръководство на Братството и по силата на Закона за едрата градска
собственост
, на Братството бяха одържавени имотите главно в София: салонът, поляната, градината, печатницата, трапезарията.
По негово желание приживе със специално телеграфно разрешение от Москва от др. Георги Димитров и писмено разрешение от Министерския съвет, подписано от др. Антон Югов, Учителят беше погребан в градината на Братството в кв. „Изгрев", София. В своя живот от организационен и финансов характер, Братството изживя много перипетии през изтеклите 30 години.
Поради несъобразителност на бившето ръководство на Братството и по силата на Закона за едрата градска
собственост
, на Братството бяха одържавени имотите главно в София: салонът, поляната, градината, печатницата, трапезарията.
Настана затишие във външно организационния живот и дейността на Братството. Освен личните занимания на всеки последовател в дома му, останаха посещенията през неделните дни на „Бивака" на Витоша в местността „Железни врата", избран някога от Учителя Петър Дънов. Остана също ежегодното лагеруване на Рила при 7-тв рилски езера над с. Говедарци. Формален отговорник пред властите за Братството остана брат Никола Антов и съветници. Едвам през последните години братята Никола Антов, Симеон Симеонов и Иван Михайлов започнаха да правят събрания на братята по домовете си.
към текста >>
Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане
собственост
на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като културен паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен културен деятел за благото на българския народ и човечеството. 2.
Така че засега Братството не разполага с никакъв салон за общи събрания на членовете си. С еана дума, в момента Братството е без всякаква материална база за провеждане на колективен живот. Като се има пред вид прогресивният характер и дейност на Братството преди и след 9.IX.1944 г., явно е, че нашият Учител П. Дънов и многото негови последователи - ятаци имат реални качества на борци против фашизма, в контакт с нелегалната съпротива на БКП и участвуват активно в социалистическото строителство у нас, ние си позволяваме, другари делегати на XI конгрес на БКП начело с др. Тодор Живков, [да предложим] за разглеждане и взимане решения относно следните въпроси, свързани с нормалния живот на братството: 1.
Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане
собственост
на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като културен паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен културен деятел за благото на българския народ и човечеството. 2.
Да се даде право на юридическа личностна Братството в цялата страна, като се одобри съответен устав на братствата, които да се утвърдят за в бъдеще, законно утвърден статут, който да обхваща организационния, материален и финансов живот на една заслужила прогресивна верска общност с революционен дух и дейност у нас. 3. Като морална компенсация за иззетото братско поселение „Изгрев", дадено за построяване на посолството на Братския СССР, ние ви молим да решите държавата да построи за Бялото Братство на съответно място в София салон за нуждите на братството или да ни се даде за вечно ползуване готов такъв салон в София. 4. Да се утвърди за Бялото Братство от цялата страна лагеруване на членовете му в Рила планина, при 7-те езера, определен като подходящ от Учителя Петър Дънов и образцово поддържан вече повече от 50 години от Братството, вече познат на всички български туристи и на повечето гости от чужбина. Като ви излагаме казаното дотук, уважаеми другари делегати, Бялото Братство в България е дълбоко убедено, че почитаемият XI конгрес на БКП ще вземе под внимание представеното тук изложение и обективните данни и ще вземе положително отношение към отделните въпроси. С това ще се урегулира животът на общността Бяло Братство у нас, близък по идеите на БКП.
към текста >>
98.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Събужда у него алчност, жажда за частна
собственост
и осигуряване.
Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека.
Събужда у него алчност, жажда за частна
собственост
и осигуряване.
Низшият зелен цвят е крайно матерналистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят. Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „fa”.” .
към текста >>
99.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Те обичат златото и
собствеността
и се стремят към почести и ордени.
Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви.
Те обичат златото и
собствеността
и се стремят към почести и ордени.
Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка. Те са осторожни, хитри и лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи, и са твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Те са человеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки.
към текста >>
100.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид, и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна
собственост
.
Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко възрастващо в природата. Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променчиви и романтични и обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона „фа” и на зеления цвят. Този цвят е, който произвежда растене в органическо и психическо отношение.
Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид, и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна
собственост
.
Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който царува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят). Луната изминава своя път през 12 знакове на зодиака за около 27 дена, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от неят и затова се казва, че има северна или южна широчина или северно или южно отклонение от еклиптиката, както планетите. Луната е като медиум, който възприема влиянията на всичките планети и ги предава на Земята.
към текста >>
НАГОРЕ