Търсене в текстове за 'Собственост'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.
Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота. Изгревът - Том 24 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
към текста >>

2. (стар стил) Учителя пристига в Ямбол

К. Д., Ямбол.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------------------82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория.
Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: П. К. Д., Ямбол.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------------------82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна.83 Никола Нонев. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Ямбол, 30 август 1902 г.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворено писмо] (снимка на писмото), Ямбол

К. Д., Ямбол.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------------------82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория.
Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: П. К. Д., Ямбол.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------------------82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна.83 Никола Нонев.
към текста >>

4. В Бургас се създава първата духовна група

Беше определено едно празно място за този строеж – собственост на брат и сестра, членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове на обществото.
Петък (Венера) – жертвата, чистотата – Младежки Окултен клас – ограничен. Всеки ден, всеки ученик в дома си изучава Библията и беседите по свобода, под ръководството на Духа Господен. Братството – клон Бургас се е събирало на своите четения – школни часове – в частни жилища, определени специално за неговите занятия, които жилища са били собствени на членове на Братството. През 1915 г. , доколкото си спомням, един от пролетните месеци в общо заседание на братята-членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за този строеж – собственост на брат и сестра, членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове на обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира. Един ден Учителят каза: „За салон да си построите нямаше единодушие” – и твърдо добави – „У вас в Бургас, един ще построи салона! ” Дълго се обмисляха тези думи на Учителя. Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г. – и все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството.
към текста >>

се отстъпи частното жилище, собственост на един брат на ул.
Един ден Учителят каза: „За салон да си построите нямаше единодушие” – и твърдо добави – „У вас в Бургас, един ще построи салона! ” Дълго се обмисляха тези думи на Учителя. Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г. – и все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството. През 1926 г. се отстъпи частното жилище, собственост на един брат на ул. „Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и на ул. „Охрид” №3. Ремонтира се и се заздрави с подпорни греди и се приспособи за братски салон и за Молитвен дом. Това ремонтирано здание се използва от Братството до 1954 г., ок. 28 години.
към текста >>

когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството – клон Бургас, вписано в регистъра на Бургаски градски народен съвет на стр.
78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник бр. 48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г. от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията. През 1949 г. когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството – клон Бургас, вписано в регистъра на Бургаски градски народен съвет на стр. (…) на името на Минчо Сотиров Господинов по нотариален акт № (…) от (…) е декларирано както следва: Братският молитвен дом на ул. „Републиканска” №44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство – клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя (М. Сотиров) на 28.03.1949 г. в архивна стая №10 и после в стая №47
към текста >>

5. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

„Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост.
В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда. Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея.
към текста >>

- моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост.
Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год. Ill, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! - моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот.
към текста >>

6. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост.
Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов. В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе. Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му.
към текста >>

комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд.
Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че постепенно общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г. С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г. комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.
към текста >>

7. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда.
Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее!
към текста >>

8. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава.
Още от 1920 и 1921 год. ние излизахме на изгрев накрая на Парка на свободата, който тогава се наричаше Борисова градина. Горските власти не ни позволяваха да правим гимнастическите упражнения по поляните на парка. Налагаше се да имаме място. До самият парк непосредствено имаше едно голямо място оградено от един пояс от млади борови дръвчета от север и изток. Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава. Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул.
към текста >>

9. В-к 'Илюстрована седмица', бр. 193, 1926, публикува 4 снимки от събора на Изгрева, 1926 г.

Те разполагат тук с едно от най-хубавите места, собственост някога на покойния Баучер, над края на Борисовата градина, с хубаво източно изложение.
Дъновистите и техният събор От различни краища на страна те се събраха в София. Няколко интересни моменти. Молитвата им и гимнастиките в ранни зори. През цялата миналата седмица окултистите последователи на Дънова, устроиха своя събор в столицата. Те разполагат тук с едно от най-хубавите места, собственост някога на покойния Баучер, над края на Борисовата градина, с хубаво източно изложение. Съборяните са се устроили там, всред боровете, горе на тяхното място, лагер на палатки. Специалният фотограф на "Седмица" е успял да снеме няколко интересни моменти от тоя събор, които поднасяме на нашите читатели. Едната от тях представлява молитвата на съборяните в ранни зори, а другата тяхната гимнастика след молитвата. Снимките от събора, могат да бъдат разгледани тук.
към текста >>

10. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август

Туй, което всички едновременно пожелаят, то донася големи нещастия, трябва да го пазиш като собственост.
В света съществува единство. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да ни даде. В знанието да ценим и познаваме еднакво големите и малките неща. Хората са дошли, за да направят връзка между Слънцето и Земята. Вие се отказвате от една малка идея и искате грандиозното. Туй, което всички едновременно пожелаят, то донася големи нещастия, трябва да го пазиш като собственост. Ако беше извършил волята Божия през тази година, щеше да спечелиш нещо. В тези, малките деца се крие благото. Когато сгрешиш или изгубиш пътя, едно от тези, малките, ще ви помогне. Това са малките ангели, които слизат да спасят света. Христос беше един от тези, малките ангели.
към текста >>

11. Задача дадена от Учителя на 30 октомври

Един от братята изтъкна, че прочел в „Пътят на ученика“ следното: ‘’Ученик е онзи, който се е освободил от частната собственост.“
А когато се подготви, чак тогава идва по-дълбокото – всичко да бъде на разположение на Бога. В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще бъде за Бога. Законът е: даром си взел, даром давай. Бог ти е дал и ти давай. Един от братята изтъкна, че прочел в „Пътят на ученика“ следното: ‘’Ученик е онзи, който се е освободил от частната собственост.“ Вие живеете за себе си и затова сте бедни! Човек, който служи на Бога, не е сирак. А онзи, който не служи на Бога, е сирак. Всички грешни хора са сираци. Трябва да ги научим да живеят добре.
към текста >>

12. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6
към текста >>

13. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6
към текста >>

0.17394018173218