НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
39
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето
паство
.
Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9.
Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето
паство
.
Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11.
към текста >>
2.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
Срамотно е, когато едно
паство
го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители.
Срамотно е, когато едно
паство
го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
към текста >>
3.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между
паството
, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между
паството
, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6.
към текста >>
4.
І.02.23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето
паство
.
Да се обърне към тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ни, Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9.
Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето
паство
.
Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11.
към текста >>
5.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на
паството
му".
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна. Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл.
първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на
паството
му".
Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
към текста >>
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си
паство
по пътя на евангелската истина и правда.
". На 2 декемврий 1872 год. варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр.
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си
паство
по пътя на евангелската истина и правда.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св.
към текста >>
6.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето
паство
и голям авторитет.
Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност.
Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето
паство
и голям авторитет.
Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме.
към текста >>
7.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и
паството
на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
8. Борбата за българска независима църква се разраства Общите условия се отразявали, разбира се, и върху Варненската област, въпреки особените обстоятелства, при които имала да се развива българщината в главния град Варна. Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия.
В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и
паството
на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност.
към текста >>
8.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за
паството
му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията".
По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за
паството
му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика.
към текста >>
Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му
паство
.
Скоро след това, на 13 октомврий 1872 год., Св. Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв. Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ.
Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му
паство
.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно.
към текста >>
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога
паство
.
Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв. Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога
паство
.
Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
към текста >>
С такъв начин с взаимна любов между пастир и
паство
, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно.
С такъв начин с взаимна любов между пастир и
паство
, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>
9.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното
паство
, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод.
Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство! " Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак Александър II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство! " *** Предаденото по-горе съдържание на занимаващата ни тук Записка право говори, че целта на обер-прокурора граф А. П. Толстой била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и първите три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св. Синод, като по тоя начин се дезинтересира от делото на българите и вземе страната на цариградската патриаршия.
От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното
паство
, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод.
Установяването на тоя факт ни дава пълно основание да приемем, че ако руският Св. Синод се въздържал веднага след 3. април 1860 г. да вземе едно определено становище по българския църковен въпрос в полза на патриаршията, то това се дължи главно, ако не и изключително, на император Александра II, който със свойствената си правдивост се отнесъл напълно обективно към тоя въпрос и докрай си останал твърдо убеден в законните искания на българите да се сдобият с народна православна църковна иерархия. 10.VII.1922. Проф. В. Н. Златарски
към текста >>
10.
19. ДОКТОР ПЕТЪР ДЪНОВ КАТО ОКУЛТИСТ И МЕДИК
,
,
ТОМ 20
И затова ония, които са нейни жреци, могат да сгреят душите на
паството
повече с личния си пример, отколкото чрез мъртви цитати от Евангелието.
Църквата има само едно сигурно оръжие срещу човека, когото смята за най-опасен неприятел - истинското християнство» (в. «Пряпорец», 31.Ш т.г.). На трето място, намираме във в. «Народно единство», 4 април т.г.: «Истината е, че успехът на Дънова се крие в пораженията, които сама си нанася официалната религия. Към нейния култ се приближават ония, които са готови на пожертвувание и лишение от ред блага.
И затова ония, които са нейни жреци, могат да сгреят душите на
паството
повече с личния си пример, отколкото чрез мъртви цитати от Евангелието.
Свещеникът е чиновник, таксите за извършване на разни религиозни треби са хонорар за положен труд и цялата деятелност на църковните служители и църквата се свежда най-напокон към един особен род търговия. Трябва да се признае с голяма болка, че това е днес физиономията на църквата» и пр. Това са пък думите на незаинтересовани лица. Само духовенството с хули и кал се нахвърли върху този човек, за да угоди на официалната, платена от държавата духовна власт и се облажи от нейния бюджет. В заключение ще изтъкна следния факт, за да подчертая, че г-н Дънов е високо духовно повдигнат човек и като философ, и като медик.
към текста >>
11.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Срамотно е, когато едно
паство
го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители.
Срамотно е, когато едно
паство
го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
към текста >>
12.
7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)
,
,
ТОМ 21
След него митрополит Климент напусна
паството
си и състави втория кабинет, пак със същите идеи.
Всяко време извиква и свои водачи, тъй както всяка работа си иска и своя майстор. Робските тежки години извикаха големите ратници на свободата: Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Караджата, Хаджи Димитър, Филип Тотю, П. Хитов, Каблешков и др., които нищо нямаха - ни големи къщи, ни имоти, богатства или големи имена, а само по едно голямо любвеобилно сърце, което обичаше народа си, една вяра - че народа ще спасят; че този народ може да се повдигне, просвети и отърве, ще катурнат голямата и силна турска империя със своите шишанета, с новите идеи за държава, ред и по-голяма правда... Въпреки преследването, подигравките, убийствата - някои от тези големи ратници на свободата платиха с главите си за своите разбирания и веруюте увиснаха на бесилките или умираха сред балкана, но идеите им останаха да живеят и успяха да се наложат. След освобождението ни, в онези размирни времена, когато довчерйшният роб получи свобода, която едва знаеше да изживява, Бурмов - човек на времето, състави първия кабинет - консервативен.
След него митрополит Климент напусна
паството
си и състави втория кабинет, пак със същите идеи.
Едни след други се редяха тежките дни за новата ни държава и едни след други излизаха водачите на народа ни, които, отначало сами често осмивани, подигравани, вървяха смело напред и успяваха да наложат новото. На 26 май 1880 г. Драган Цанков състави нов кабинет - носител на нови идеи и идеали - либерализма. 14 февруарий 1884 г. - двамата идейни приятели Др.
към текста >>
13.
6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Митрополитът също посъветва главния равин да посети двореца и да се застъпи лично за своето
паство
.” (Стефан Груев.
След това, изпълнен с възмущение, той ги помоли да чакат в къщата, докато отиде до двореца, само на няколко улици от Светия Синод. Царят отсъствуваше, но владиката видя началника на кабинета му Груев и поиска от него да посъветва цар Борис да отмени веднага заповедите. Митрополитът написа и едно писмо, предупреждавайки царя да не преследва евреите, „за да не бъде преследван самият той”, както е казано в Светото писание. Груев обеща на него да даде писмото. Стефан се върна у дома си, разказа на еврейската делегация за разговора си с Груев и ги увери, че през време на срещата си с царя през април, Борис беше оставил у посетилите го в присъствието на Филов владици впечатлението, че няма да депортира евреите.
Митрополитът също посъветва главния равин да посети двореца и да се застъпи лично за своето
паство
.” (Стефан Груев.
Корона от тръни. София, 1991, стр. 392 ÷ 393.) 4. Всички знаят кой е Даниел Цион; знаят, че спасението е изискано от него; знаят, че е посещавал Учителя Дънов; знаят, че е контактувал с Лулчев; знаят за „Откровението” на Господа. Знаят всичко, но го отхвърлят.
към текста >>
14.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на
паството
си и на любимата си родина.
1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел. Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане.
Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на
паството
си и на любимата си родина.
Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>
15.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето
паство
по- възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Ала оттова, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. В същност, аз го намерих много по-християнско, отколкото, поради слухове, очаквах. Ядката на системата е Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново" учение е древно като планините и чисто като светлината, - а при това, не по- малко християнско. И оттоя център извират чудесно възвишени морални наставления.
Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето
паство
по- възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
" Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието. Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое паство; владиката-за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи.
към текста >>
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое
паство
; владиката-за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи.
Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето паство по- възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието. Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество.
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое
паство
; владиката-за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи.
Само глупавият невежа би бил на противно мнение; и само престъпния би ги мразил, преследвал и наричал "опасни". Все-таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че той е епохална исторична личност (44). Затова те не го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. "Учителя" с главно "У", един и несравним на земята. И с право.
към текста >>
16.
6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
преди пладне уютните църкви са празни, но и самите проповедници не им се става рано да си молят за
паството
си!
Текст под снимките, които са приложени в «Български бранител», бр. 106-107, с 5-6 1) На Молитвения връх всяка заран в сряда, петък и неделя Учителят държи беседа при изгрев слънце след молитва и прочит из Евангелието. Повече от 350 души слушат тия беседи. Някога Дж. Уеслей проповядваше сутрин в 5 ч, днес обаче, не само в 10 ч.
преди пладне уютните църкви са празни, но и самите проповедници не им се става рано да си молят за
паството
си!
2) Паневритмични упражнения на сутрешен въздух по росната трева под такта на десетина цигулки, китара и кларнет. Поляната при Ill-о езеро едва побира над 500-те ученици! Сам Учителят (на снимката) взема участие, макар че е на 76 год. възраст; роден е в 1864 г., а не в 1855 г. както пише в Българската енциклопедия.
към текста >>
17.
А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
,
,
ТОМ 24
По това време е регистриран като член на методисткото църковно
паство
. 14.
XXII, снимка № 2, виж с. 802. П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г. На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.
По това време е регистриран като член на методисткото църковно
паство
. 14.
На 12 октомври 1892 г. заминава за гр. Бостон и се записва в Теологическия факултет на Бостонския университет. Отива при големите и прочути преподаватели по теология. Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15.
към текста >>
18.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Църквата се силеше да събере разпръснатото си
паство
.
Времената бяха други, в света имаше много будни хора, идеята за демокрация беше друга, всичко можеше веднага да се проверява, така, че до гонения не се стигна. В спор с тях Учителя никога не влезе. Той каза: “С тях няма за се занимаваме, няма и да се борим.” Никой нямаше да се бори с тях. И ако се връщаме назад, то е само за това, че днес оглеждаме богатството, което ни остави и между казаното намираме места, където Той биваше принуден да говори за тях. Духовенството не Го прие, не показаха дари и елементарна търпимост, не се заинтересоваха да проучат учението, на закрито щяха да прелистват страниците, за да освежат духовните си познания.
Църквата се силеше да събере разпръснатото си
паство
.
Духовната суша отдавна пълзеше. Опитаха се да го гонят, но не успяха. Отношението, обаче, към Него не промениха. Предписаха Му дори и лъжата. И Той щеше да им каже: "Страхуват се от мене, да не би един ден да заема мястото им.
към текста >>
19.
37. Първата отпечатана книга
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Туй е, което той проповядва на своето
паство
там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”.
Коя книга беше? С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”. Сега, защо съм така постъпил, то е минало, но така се спрях на нея, преведох я също на руски, щото оригинала беше руски, нямаше други, от него се ползвах. И я преведох, понеже тя е една книга с една духовна насоченост. Героят на книгата Бранд е един човек, който, неговия лозунг е „всичко или нищо”, според него човек трябва абсолютно всичко да жертвува за Божието дело, да кажем с по-прости думи или за тази духовна отдаденост на човечеството, всичко абсолютно, от най-близкото дето се казва и жена, и деца, и баща, и син, всичко да се отрече, само да служи на Бога.
Туй е, което той проповядва на своето
паство
там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”.
Мен ми хареса туй положение така, щото и аз бях до тогаз напълно максималист, и аз бях пак максималист, както в течението на анархистите, така запазвах тоя дух така на всеотдайност да смятам, че човек всичко трябва да даде, абсолютно всичко, да се отрече напълно от себе си. Това е основната мисъл на книгата, основната мисъл на идеите на Бранд, който е протестантски пастор в някакъв норвежки град, обаче иска от хората никаква милост, никаква отстъпка, никакво оправдание. Човек трябва да живее само за Бога, за нищичко друго, това е идеята на книгата. Тя и първата книга, която издадох в Севлиево и я преведох аз. И нали баща ми се съгласи така да поръча хартия, нужното количество хартия, нали те идват търговски пътници там, като дойде пътника взема поръчка.
към текста >>
20.
75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата - дали в обществото на Бялото Братство или вън от него - в средите, които православната църква счита за свое
паство
?
Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици. Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството.
Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата - дали в обществото на Бялото Братство или вън от него - в средите, които православната църква счита за свое
паство
?
В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и нисши представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство. Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показаня във връзка с делото на Чолаков, юристконсулта на Синода, че в самия „Св. Синод” от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско?
към текста >>
Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото
паство
.
Но ние не искаме да си цапаме ръцете... Колкото пък за учението на г. Дънов, то е учение за пъл на физическа и духовна чистота. И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г.
Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото
паство
.
И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? - Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г.
към текста >>
21.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та
,
д-р Вергилий Кръсте
,
Събори 1926 -1927г.
Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето
паство
по-възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Ала оттова, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. В същност, аз го намерих много по-християнско, отколкото, поради слухове, очаквах. Ядката на системата е Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново" учение е древно като планините и чисто като светлината, - а при това, не по-малко християнско. И оттоя център извират чудесно възвишени морални наставления.
Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето
паство
по-възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
" Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието. * * * Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое паство; владиката - за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи.
към текста >>
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое
паство
; владиката - за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи.
Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето паство по-възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието. * * * Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество.
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое
паство
; владиката - за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи.
Само глупавият невежа би бил на противно мнение; и само престъпния би ги мразил, преследвал и наричал "опасни". Все-таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че той е епохална исторична личност (44). Затова те не го наричат „дядо Дънов" или „господин Дънов", а Учителя. „Учителя" с главно "У", един и несравним на земята. И с право.
към текста >>
22.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
- Духовните началници, особено владиците - тези, които бяха длъжни да всяват с думи и дела търпимост и мир между
паството
си, които трябваше да напомнят думите на Христа; който удари с нож, от нож умира.
Освен това преследването, вършено от христианска стана, беше по-строго и по-умразно, понеже, когато поганците преследваха, не разгласяваха поне, че имат миролюбиви начала, както се показваха христианите; те се отнасяха с относителна търпимост, понеже признаваха всички богове. За тях христианството беше нетърпимо в това, че провъзгласяваше себе си като единствено вярна религиа. Макар христианството да проповядаше доброта и братство, благодеянието и любовта към ближния, ното не се съобразяваше стези свои начала. Вместо да потвърди на дело думите, както правели апостолите, то се яви по-строго и от идолопоклонниците в преследванията си. И кои бяха отговорните дейци на туй?
- Духовните началници, особено владиците - тези, които бяха длъжни да всяват с думи и дела търпимост и мир между
паството
си, които трябваше да напомнят думите на Христа; който удари с нож, от нож умира.
Главните служители на религиата подбуждаха императорите да издават заповеди против идолопоклонниците и еретиците, когато те бяха длъжни с любов и кротост да им придобият съвестите. Славолюбието в тези времена беше достигнало до там, дето самите владици пожелаха да станат магистри в уредбата на гражданските работи. Това се почна още в Константиново време. От тогава те вече взеха връх и вършиха допростими и недопростими неща чрез закрепеното си положение. Константин, който гледаше да запази светската си власт, дълго време я караше посред, т.е.
към текста >>
23.
2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.
,
,
ТОМ 35
Това е първото известие в историята ни за позорно изпъждане на владика от
паство
, което до тогава го е считало за втори след царя.
Още през 1827 г. тоя митрополит е затворил сливенските училища, афоресал и аргосал някои сливенски монаси, свещеници и един местен учител. Това станало по интригите на Светогорския таксидиот Партений, по народност грък и оръдие на тоя митрополит. Очевидно е, че причината за това ще е била някакво опитване на сливенци за самостойно пробуждане, още повече, че както е изповядало сливенското момче на Венелин в Силистра, „един учител, който се е решил да преподава по български в Сливен (преди 1830 г.) бил изгонен от Владиката”. В 1829 г., сливенци в надвечерието да дигнат възстание в града, изгонили с камъни владиката Герасим и без малко щели да го убият между Сливен и Ямбол, както пише Раковски в своя „Горски пътник”.
Това е първото известие в историята ни за позорно изпъждане на владика от
паство
, което до тогава го е считало за втори след царя.
Вероятно, Герасим не ще е падал по-долу от някои свои съвременници - също гърци, за които народът разправя най-отвратителни истории. Голяма част от тия божии помазаници били големи невежи, кални в миналото си и още по-кални като черковни служители. Така Д-р Селимински, като описва разврата на висшето гръцко духовенство, изрежда късите, но характерни биографии на запомнените от него тогавашни черковни светила: „Бившият Търновски митрополит бил пехливанин в М. Азия. Пловдивският Никифор е обърнал митрополията на вертеп, а самата му сестра е била негова сводница. Самоковският Игнатий е бил кючек в Цариград, после олан при Халил-Паша, а майка му - наложница на предшественика му.
към текста >>
24.
2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили
,
,
ТОМ 35
да обърне в лоното на своята вяра хора извън
паството
си.
Така в най-ранните часове на българската буржоазна политика влиянието на великите сили става фактор, който по-нататък често ще определя българското политическо развитие. В случая обаче нито намесата на великите сили, нито борбата между различните течения, нито противодействието на Патриаршията и интригите на Високата порта можели да спрат национално-църковното движение. Неговата съдба, може би един от малкото случаи в нашата история, била решена от българския народ. _________________________________________ 193) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytus „обратен“, на гръцки: ттрооцАиюд „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпострани и разпростре своето учение и да привлече, т.е.
да обърне в лоното на своята вяра хора извън
паството
си.
към текста >>
25.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
Почакайте
паството
добре да се оформи, за да можем да му дадем пастир.
На това изповядване на вярата папата отговорил накратко, изразявайки очакването си, че унията ще се разпространи в цяла България. „С такава надежда, завършил папата, ние прегръщаме българите католици с отеческа нежност и с любов даваме на тебе и на твоите апостолско благословение.”299 И сега българоуниатите били наречени католици. След ръкоположението, в частната библиотека на папата бил даден обед. Йосиф Соколски сега повдигнал въпроса за възстановяване на българската патриаршия. Боре, който служел за преводач, изпаднал в паника и се опитал да оправдае Йосифа, но папата заявил: „Един патриарх предполага архиепископи и епископи под негова юрисдикция; а вие още сте съвсем сам.
Почакайте
паството
добре да се оформи, за да можем да му дадем пастир.
Но ние обещаваме да ви дадем патриарх щом станете поне 500 000 българи униати”.300 В-к „България“ от по-преди бе разгласил, че Йосиф Соколски ще бъде ръкоположен за български патриарх. Дори с негодувание опровергал съобщението на Цариградски вестник и на Журнал дьо Константинопол, че Йосиф бил ръкоположен за владика, когато всъщност бил ръкоположен за патриарх и апостолически наместник.301 В Рим не се е мислело за патриаршеско достойнство на първия българоуниатски владика. Лавалет, осведомен по въпроса, бе докладвал още на 3 април н. ст. 1861 г.,302 че Йосиф Соколски ще получи от папата ръкоположение като архиепископ на българите униати. тъй че турският официоз Журнал дьо Константинопол е бил добре осведомен.
към текста >>
26.
2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението
,
,
ТОМ 35
Пращаните епископи имали за цел само да грабят, да събличат
паството
си и да трупат богатства.
Останалите българи и по селища и градища били зашеметени. Трябвало много време до гдето се опомнят и съвземат. Ударът бил страшен, понеже българите попаднали под двойно робство: духовно и политическо, и под двама господари: турци и гърци. Първите почнали да разполагат с живота и имота им, а другите с душата им и националната им съвест. Изгубили веднаж политическата си и духовна независимост, българите постепенно попаднали под властта на Цариградската патриаршия, която макар и да имала широки права над тях, обаче, на първо време се ограничила да праща свои епископи на българските катедри, само за да ги подчини и да си създаде доходи.
Пращаните епископи имали за цел само да грабят, да събличат
паството
си и да трупат богатства.
Гръцките владици в България, обкръжени с еничери обикаляли селата и събирали владищината, като връзвали и затваряли тия, които не могли да платят и вземали каквото намирали в къщата. Населението много се бояло от тях, особено от грабителството им. Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация. В повечето български градове имотните, първенците и търговците били погърчени. Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние.
към текста >>
27.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Те продаваха всичко свещено и дори свещенодействията, шпионираха словесното си
паство
и зломисляха против семейната му любов и спокойствие.
Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?! Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния. Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата.
Те продаваха всичко свещено и дори свещенодействията, шпионираха словесното си
паство
и зломисляха против семейната му любов и спокойствие.
Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма. На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане езика и идеите на фанариотския клир. Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски език, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи. В родния ми град Сливен само един гражданин на име Биянос можеше да чете и да пише с кирилицата. И това се смяташе за нещо изключително.
към текста >>
албанските пълчища нахлуха в Нишката епархия, роденият в Андрос владика не само не пожела да защити
паството
си от натисналата го скръб, от огъня и от ножа на нападателите, но се и възползува от обстановката, за да си отмъсти за лични обиди, с каквато цел влезе във връзка с пашата.
Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела. Ето и някои примери, които говорят за техните пороци. Когато през 1842-1843 г.
албанските пълчища нахлуха в Нишката епархия, роденият в Андрос владика не само не пожела да защити
паството
си от натисналата го скръб, от огъня и от ножа на нападателите, но се и възползува от обстановката, за да си отмъсти за лични обиди, с каквато цел влезе във връзка с пашата.
Към такава една постъпка са приложими евангелските думи: Добрият пастир дава живота си за защита на овцете, а този, който е наемник и не е истински собственик на овцете, като види, че идва вълкът, бяга и напуща овцете. Тогава вълкът разграбва и разпръсва овцете, но овчарят не го е грижа, защото не са негови (Евангелие от Йоан, 10: 11-13). Ловчанският архиерей е роден също в Андрос. Преди две години той взе повече от 80 000 гроша, които бяха събрани от родолюбиви граждани за построяването на народно училище. Когато му поискаха парите, той обеща да ги върне по-късно, като в себе си мислеше да ги прахоса, ако това му се удаде, и по този начин да лиши народа от едно общополезно здание.
към текста >>
Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от
паството
си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват.
Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският.
Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от
паството
си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват.
Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове.
към текста >>
Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им
паство
, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество.
Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ.
Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им
паство
, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество.
И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни.
към текста >>
Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното
паство
се намира тясно свързано и тяхното щастие.
Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство.
Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното
паство
се намира тясно свързано и тяхното щастие.
Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението. Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост. Всеблагият и всемогъщ бог да благослови и ощастливи всичките Ви благородни намерения, да Ви надари с дълговечен, славен и щастлив живот и да подчини под Вашите крака всеки враг и неприятел. На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.” Като научи с помощта на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и помощта на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.
към текста >>
28.
Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова
,
,
ТОМ 35
да обърне в лоното на своята вяра хора извън
паството
си.
Приема се, че учениците живеят в пансиона през целия срок, като някои се връщат при семействата си през свободните дни. В някои случаи се приемат и дневни ученици. Патер (остар) - католически свещеник. Полононатен, поломонатен, полом - разрушен, разруха. Поробощен (рус.: поробощенньм) - поробен Посем - нататък Постанела - омършавяла Прекапична - прекатури Приклада, прилкадна - прибавя, прибавена, добавена Применение, применяват (рус.: применение)-прилагат, прилагане, приложение Притезание (от рус.: притязание) - искане, претенция Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytes, „обратен“, на гръцки: Προσήλυτος „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпространи и разпростре своето учение и да привлече, т.е.
да обърне в лоното на своята вяра хора извън
паството
си.
Пурйя (оттур.: boru)-желязна тръба в главината на колело, в което се трие оста. Пътен, пътно - прилично,редно Р Раздражвам - раздразвам, разсърден Разположение - право, власт да се разпорежда човек с нещо. Разпус - отпуск, ваканция Ремеслен (рус.: ремесленный) - занаятчийски Ремил - турско или арабско гадаене с капки в три реда, в които гадателят вижда букви, от които съставя думи и тълкува. Ручателство (рус.: ручательство) - гаранция С Садразам(ин) (ар.-тур.: sadrazam) - Велик везир Санджак (тур.: sancar) - административен окръг Сахат (от ар.-тур.: saar) - час, часовник Свободняк - човек, който обича свободата, волен живот Селям (ар.-тур.: selam) - поздрав, приветствие Сетнина - последица, последствие, резултат Скарясам (от гр.: σκαρωνω) - направя, стъкмя, натъкмя. Слап, -ът - стръмна и плитка вдлъбнатина в планинско място; слапей - вълна, вълнообразно Списание - писмено произведение, съчинение.
към текста >>
НАГОРЕ