Търсене в текстове за 'Паство'

Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.

Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас.
към текста >>

Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство?

Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици. Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство? В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и нисши представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство. Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св. синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско?
към текста >>

Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство.

Но ние не искаме да си цапаме ръцете ... Колкото пък за учението на г. Дънов, то е учение за пълна физическа и духовна чистота. И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство. И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г.
към текста >>

4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство: „Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“ Ето разгадката, ето отговора на тази тайна.

4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство: „Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“ Ето разгадката, ето отговора на тази тайна.
Възможно ли е това нещо? И, как, по какъв начин става то? Какво може да каже по това нашата многознаеща наука? Как може да бъде суспендиран един природен закон от човешкото желание и воля? В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „Светлината на Метохия“, в бр. 4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство: „Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“ Ето разгадката, ето отговора на тази тайна. — Силата на Духа. вътрешният огън на сърцето, са, които могат да се противопоставят на физическия огън и да го направят невредим. Когато в човека пламне вътрешният огън, то никакъв външен физически огън, никакво външно страдание не може да го засегне. Той е над всичко това, той е невредим и непобедим. Такава е силата на Духа.
към текста >>

(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.

(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
към текста >>