НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
204
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Понякога мъглата е гъста като
мляко
.
Аз го познавам от векове. Познавам го и сега. А дали ще го позная утре? Това не зная. След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките.
Понякога мъглата е гъста като
мляко
.
Едвам се ориентираме по пътеките. В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята. Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше.
към текста >>
2.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той се правеше, като във врящо
мляко
се изстискваше лимон - така
млякото
се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.
Той се правеше, като във врящо
мляко
се изстискваше лимон - така
млякото
се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда.
към текста >>
3.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с
мляко
.
Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре.
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с
мляко
.
Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
към текста >>
Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него
млякото
и го загря на огнището.
Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния.
Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него
млякото
и го загря на огнището.
После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко.
към текста >>
После затопленото
мляко
го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището.
После затопленото
мляко
го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото.
към текста >>
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото
мляко
, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.
Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото
мляко
, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше.
към текста >>
" Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото
мляко
.
Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!
" Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото
мляко
.
Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?
към текста >>
Изкусахме
млякото
, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше.
Изкусахме
млякото
, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди.
към текста >>
4.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно
мляко
стените на салона.
Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно
мляко
стените на салона.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>
5.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има
мляко
на печката, но не ми се пиеше
мляко
.
С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо.
Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има
мляко
на печката, но не ми се пиеше
мляко
.
Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него.
към текста >>
Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия
млякото
." Това беше гласът на Учителя.
Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах.
Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия
млякото
." Това беше гласът на Учителя.
И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя.
към текста >>
И аз изпих на големи глътки
млякото
така, както Той пиеше в последните часове.
Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя.
И аз изпих на големи глътки
млякото
така, както Той пиеше в последните часове.
После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички.
към текста >>
6.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и
мляко
.
Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета.
Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и
мляко
.
Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него.
към текста >>
7.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И ако не се върнете навреме, вълци ще ви разкъсат или някой друг овчар ще ви намери и ще ви прибере в неговото стадо да ви стриже, да ви взема
млякото
и накрая ще ви заколи и така ще отнеме живота ви.
Друг път няма. Това е Пътят на Школата. Вие сте свободни да си направите опита. Но ако се възползувате от нашия опит, ще спечелите време и ще се поучите от нашите грешки. А ако тръгнете сами да търсите загубените овце на Израиля по света, за да им проповядвате Словото на Учителя, може да се каже със сигурност, че вие сте тази загубена овца на Израиля.
И ако не се върнете навреме, вълци ще ви разкъсат или някой друг овчар ще ви намери и ще ви прибере в неговото стадо да ви стриже, да ви взема
млякото
и накрая ще ви заколи и така ще отнеме живота ви.
По този начин ще си загубите благоприятните условия - че сте се родили между този народ, че сте се добрали до Словото. Затова не наливайте от Живата вода на Словото на Учителя в чужди воденици!
към текста >>
8.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи
мляко
и други продукти.
Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя? Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство. По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас.
Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи
мляко
и други продукти.
Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих. Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт".
към текста >>
9.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Храни ги със Словото Си, което е Божественото
мляко
и Божествения хляб за тях.
На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя.
Храни ги със Словото Си, което е Божественото
мляко
и Божествения хляб за тях.
И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи.
към текста >>
10.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Биволско
мляко
за Учителя 197.
Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196.
Биволско
мляко
за Учителя 197.
Обявяване на войната 198. Последни екскурзии от Мърчаево към Витоша. Хижа Острец и хижа Еделвайс 199. Изворът на Доброто 200. Новата епоха 201.
към текста >>
11.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Всяка душа има нужда да се храни със словесното
мляко
на Истината, която е животворящият огън.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното
мляко
на Истината, която е животворящият огън.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
към текста >>
12.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава се продаваше много хубаво кисело
мляко
, което беше евтино, но не можехме да го купим.
Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си.
Тогава се продаваше много хубаво кисело
мляко
, което беше евтино, но не можехме да го купим.
Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме.
към текста >>
Със събраните грошове купим едно кило кисело
мляко
.
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим.
Със събраните грошове купим едно кило кисело
мляко
.
След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни.
към текста >>
Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело
мляко
, на което белия цвят се губеше.
На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена.
Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело
мляко
, на което белия цвят се губеше.
Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот.
към текста >>
13.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко
мляко
, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна.
Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета.
Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко
мляко
, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна.
За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора.
към текста >>
14.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но храната ни по това време бе слаба,
млякото
на кравите пресекна и малкото
мляко
, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение.
Но храната ни по това време бе слаба,
млякото
на кравите пресекна и малкото
мляко
, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме.
към текста >>
15.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и
млякото
да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителят беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа.
И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и
млякото
да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време.
към текста >>
16.
144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха
мляко
.
Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник. Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал. Слагахме замесената пита, отгоре слагахме връшника, а върху него поставяхме жарта и пепелта. След половин час излизаше чудна пита. Бяхме си закарали един чувал с брашно.
Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха
мляко
.
Черпехме ги с топъл хляб, а те само клатеха глава, че нямаха такъв връшник. След свършване на лагера, аз го скривах в клековете за следващата година. Но на третата година те го откриха и го прибраха. А под този връшник аз изпичах питки и ги носех лично на Учителя. Той ядеше с парче сиренце, масло и чубрица.
към текста >>
17.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това сирене, кашкавал,
мляко
, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме. Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние вегетарианците. Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях.
Това сирене, кашкавал,
мляко
, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна.
Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я.
към текста >>
Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро
мляко
.
Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза.
Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро
мляко
.
Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско.
към текста >>
Тя даваше по три литра
мляко
на ден.
Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я.
Тя даваше по три литра
мляко
на ден.
Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет.
към текста >>
Тя се бе окозила и даваше хубаво
мляко
.
Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя.
Тя се бе окозила и даваше хубаво
мляко
.
Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков.
към текста >>
Приятелите я гледаха, музеха я и свареното
мляко
го даваха на Учителя.
Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко.
Приятелите я гледаха, музеха я и свареното
мляко
го даваха на Учителя.
Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев.
към текста >>
Там се грижеха за тях, а той им пиеше
млякото
.
Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината.
Там се грижеха за тях, а той им пиеше
млякото
.
Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека. А това бе Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме и не можехме да се досетим, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този необикновен начин.
към текста >>
Че и ние с Мария намазахме и пихме от хубавото
мляко
.
Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека. А това бе Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме и не можехме да се досетим, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този необикновен начин.
Че и ние с Мария намазахме и пихме от хубавото
мляко
.
към текста >>
18.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез
млякото
и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък.
По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната.
И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез
млякото
и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък.
Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години.
към текста >>
19.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
196. БИВОЛСКО
МЛЯКО
ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък.
196. БИВОЛСКО
МЛЯКО
ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък.
Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
към текста >>
Реших, че трябва да се намери силно и хранително
мляко
за Учителя, защото бе отслабнал.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската.
Реших, че трябва да се намери силно и хранително
мляко
за Учителя, защото бе отслабнал.
Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа.
към текста >>
Споделих с Него и Той каза: „Биволско
мляко
".
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал.
Споделих с Него и Той каза: „Биволско
мляко
".
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява.
към текста >>
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто
мляко
, неразредено".
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко".
Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто
мляко
, неразредено".
Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя.
към текста >>
Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда
млякото
.
Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда
млякото
.
Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно.
към текста >>
Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено
мляко
.
Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно.
Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено
мляко
.
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар.
към текста >>
От него взимах биволско
мляко
често за Учителя и го подквасвахме у дома.
Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек.
От него взимах биволско
мляко
често за Учителя и го подквасвахме у дома.
Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му.
към текста >>
Така
млякото
беше много вкусно и Учителят го харесваше.
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар.
Така
млякото
беше много вкусно и Учителят го харесваше.
А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна.
към текста >>
А сега ще чуете най-интересното за биволското
мляко
на бай Иван.
Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше.
А сега ще чуете най-интересното за биволското
мляко
на бай Иван.
Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща.
към текста >>
Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско
мляко
.
Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван.
Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско
мляко
.
Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко.
към текста >>
Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от
млякото
му.
От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко.
Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от
млякото
му.
Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му.
към текста >>
Парите дойдоха от продажбата на биволското
мляко
.
Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща.
Парите дойдоха от продажбата на биволското
мляко
.
Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>
Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото
мляко
, а подминават другите биволици.
Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му.
Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото
мляко
, а подминават другите биволици.
Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>
20.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят пожела: „Искам биволско
мляко
".
" А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ.
Учителят пожела: „Искам биволско
мляко
".
Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко? " „Ще ти давам, оти да не ти давам".
към текста >>
Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско
мляко
?
Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици.
Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско
мляко
?
" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам".
към текста >>
Пък нямаше кандидати за
мляко
.
Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко? " „Ще ти давам, оти да не ти давам".
Пък нямаше кандидати за
мляко
.
Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам.
към текста >>
Първия път ми наля биволско
мляко
чисто.
" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам".
Първия път ми наля биволско
мляко
чисто.
На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото.
към текста >>
Пак ми наля
мляко
.
Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам.
Пак ми наля
мляко
.
Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах.
към текста >>
Гледам вече, че
млякото
синее, не е като първото.
Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен.
Гледам вече, че
млякото
синее, не е като първото.
Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него. Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко". Отидох в село Симеоново.
към текста >>
Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто
мляко
".
Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него.
Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто
мляко
".
Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги.
към текста >>
„Е, бай Иване, имаш ли
мляко
?
Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата.
„Е, бай Иване, имаш ли
мляко
?
" „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко". И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто.
към текста >>
" „Как да нямам
мляко
.
Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата. „Е, бай Иване, имаш ли мляко?
" „Как да нямам
мляко
.
Ето ти биволици". А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко". И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше.
към текста >>
Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто
мляко
".
Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата. „Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави.
Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто
мляко
".
И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии. Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско мляко. Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него.
към текста >>
И наистина този човек ми даваше
мляко
съвършено чисто.
„Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко".
И наистина този човек ми даваше
мляко
съвършено чисто.
Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии. Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско мляко. Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим".
към текста >>
Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско
мляко
.
А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко". И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии.
Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско
мляко
.
Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя.
към текста >>
21.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние сме ученици на Школата на Учителя и Словото Му за нас е Словесното
мляко
, с което се хранят душите ни.
Ето такава беше философската мисъл в България по времето на Учителя и 40 години след това. Няма що. философска мисъл на Духа на Заблуждението. А ние сме ученици на Духа на Истината. Това е разликата между нас и тях.
Ние сме ученици на Школата на Учителя и Словото Му за нас е Словесното
мляко
, с което се хранят душите ни.
За нас Словото Му е живот и път. За нас Словото Му е Слово на Бога. ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р мед. РАДА БОНЕВА БОРОВА, родом от гр. Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г.
към текста >>
22.
30. ОВЦЕТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„
Млякото
ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат".
На една поляна пасат овце каракачански. Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря. Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават. Те сега ми се оплакват от теглото си.
„
Млякото
ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат".
Казвам на овците: почакайте още малко и ще се уреди вашата работа." Учителят потупва някоя от тях по гърба, помилва ги и след малко овците се успокояват. Една по една се връщат на предишното място да си пасат тревата. Има един пастир и едно стадо. Пастирът познава стадото си и стадото познава гласът му. Това се отнася за Школата на Учителя и за Неговото Слово.
към текста >>
23.
33. ХИРОМАНТЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От там отиде в една млекарница, но не си купи
мляко
, а извади нещо от джоба си и яде от него.
Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе.
От там отиде в една млекарница, но не си купи
мляко
, а извади нещо от джоба си и яде от него.
След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите.
към текста >>
24.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело
мляко
от селяните.
Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна.
Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело
мляко
от селяните.
А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади. По шосето потекоха реки, колите хвърчаха, навлизахме във водната стихия, а тя се усилваше. А горе в планината беше страшно да се гледа. Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при селото Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра . Втората кола се възземаше вече по отсрещния склон, когато пороят я удари отзад.
към текста >>
Колите, които бяха позакъснели заради киселото
мляко
, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат.
Още малко и щеше да я отвлече, но мощната фордова кола се измъкна и пое високият насрещен склон. Долу водната стихия влачеше всичко. Купи сено, плевни, че и цели къщи. Ние бяхме в безопасност. От тук пътя се изкачваше на високо.
Колите, които бяха позакъснели заради киселото
мляко
, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат.
Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков. Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна трапезарийка на картофена чорба. Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му.
към текста >>
Нашите през цялото това време са наблюдавали този ужас и изобщо повече не хапнали от киселото
мляко
.
51 томчета от беседите на Учителя. Бяхме изпреварили стихията на разрушението с една минута. Да доразкажа случката с онези 3 камиона, които изостанаха и стихията ги спря. Те престояха два дни докато се оттегли водната стихия. Тя беше удавила хора, животни и завлякла всичко по пътя си.
Нашите през цялото това време са наблюдавали този ужас и изобщо повече не хапнали от киселото
мляко
.
към текста >>
25.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя сяда на леглото, изпива една чаша
мляко
и заспива.
Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена.
Тя сяда на леглото, изпива една чаша
мляко
и заспива.
На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед.
към текста >>
Ако ви е възможно, взимайте по една или две чаши
мляко
прясно, кравешко.
На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед.
Ако ви е възможно, взимайте по една или две чаши
мляко
прясно, кравешко.
Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом.
към текста >>
26.
12. МЪГЛИ И МОЛИТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един път имаше мъгла гъста като бяло
мляко
при изкачването на връх Мусала.
12. МЪГЛИ И МОЛИТВА Учителят правеше ред упражнения с нас.
Един път имаше мъгла гъста като бяло
мляко
при изкачването на връх Мусала.
Някой Му се оплака. А Той каза: „Ако ви е силна молитвата и Небето ви я приеме ще се оправи времето". Спряхме се, казахме си молитвата с голямо усърдие и изведнъж мъглата се разстла надолу и се показа слънцето. Това беше голямо преживяване за нас. При едно лошо време, когато имаше само мъгли и ръмеше дъжд ние също правехме молитви, за да се оправи времето.
към текста >>
27.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи
мляко
за нашата група.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА Работехме на някакъв строеж. На няколко километра имаше кошари.
Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи
мляко
за нашата група.
Съгласиха се. Ние щяхме да си заплащаме млякото. Всяка сутрин аз тръгвам с две кофи. В едната кофа слагах хляб, който ни беше останал през деня. Като наближавах кошарата на 500 м от нея ме посрещаха няколко зли песа, лаеха ме и налитаха върху мен.
към текста >>
Ние щяхме да си заплащаме
млякото
.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА Работехме на някакъв строеж. На няколко километра имаше кошари. Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи мляко за нашата група. Съгласиха се.
Ние щяхме да си заплащаме
млякото
.
Всяка сутрин аз тръгвам с две кофи. В едната кофа слагах хляб, който ни беше останал през деня. Като наближавах кошарата на 500 м от нея ме посрещаха няколко зли песа, лаеха ме и налитаха върху мен. Аз наблюдавах и видях кой им е водача. Взех най-хубавия комат хляб и му го хвърлих.
към текста >>
Напълних кофите с
мляко
.
После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят.
Напълних кофите с
мляко
.
Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах.
към текста >>
После попитах да ми продадат и онова
мляко
в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата.
Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари.
После попитах да ми продадат и онова
мляко
в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата.
Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това".
към текста >>
Те дойдоха и излочиха
млякото
.
Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата.
Те дойдоха и излочиха
млякото
.
Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това". „Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко.
към текста >>
„Можеш да идваш и друг път за
мляко
." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено
мляко
.
Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това".
„Можеш да идваш и друг път за
мляко
." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено
мляко
.
А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко. Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни.
към текста >>
А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло
мляко
.
Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това". „Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко.
А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло
мляко
.
Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко. Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба.
към текста >>
„Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял
мляко
.
„Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това". „Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко. А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче.
„Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял
мляко
.
Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед.
към текста >>
Трябваше да стана затворник, та да ям
мляко
и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни.
„Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко. А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко.
Трябваше да стана затворник, та да ям
мляко
и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни.
Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление.
към текста >>
А аз си отделях в моето канче
мляко
и за обед.
„Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко. Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници.
А аз си отделях в моето канче
мляко
и за обед.
Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек". Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.
към текста >>
Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде
мляко
от както се е родил.
Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление.
Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде
мляко
от както се е родил.
Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек". Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.
към текста >>
„С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило
мляко
и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек".
А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох.
„С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило
мляко
и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек".
Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.
към текста >>
28.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо,
мляко
, зърнени продукти и плодовете от стопанството.
и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време.
Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо,
мляко
, зърнени продукти и плодовете от стопанството.
Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне?
към текста >>
29.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Пример:
мляко
-млечен.
В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор.
Пример:
мляко
-млечен.
В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език.
към текста >>
Пример:
мляко
в източния говор и „млеко" в западния говор.
Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия.
Пример:
мляко
в източния говор и „млеко" в западния говор.
След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен.
към текста >>
30.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Подобни добрини змиярят успешно извършвал в много места в столицата и то само срещу предоставяне на прясно
мляко
, любима храна на заловените змии.
Той разбираше техния език, възприемаше понякога предупрежденията, които те ни изпращаха, за наближаващата опасност. Те Го слушаха и със завидна лекота изпълняваха Неговите съвети. В беседите са описани много такива случаи. През времето на Втората световна война, около 1942/43 година, на Изгрева се появи известният в страната ни укротител на змии. Дойде да се срещне с Учителя, да стори добро на Изгрева, като прочисти дворовете и градините ни от отровни змии.
Подобни добрини змиярят успешно извършвал в много места в столицата и то само срещу предоставяне на прясно
мляко
, любима храна на заловените змии.
Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите. Той седна на пейката, срещу приемната на Учителя и докато чакаше своя ред за среща, развърза капака на кошницата, от която започнаха една по една да излизат змиите. Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии.
към текста >>
А затова, че се прибраха, той им поднесе малко
мляко
в една малка чинийка.
Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му.
А затова, че се прибраха, той им поднесе малко
мляко
в една малка чинийка.
Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко.
към текста >>
Те вкусиха от
млякото
и се прибраха в кошницата.
Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му. А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка.
Те вкусиха от
млякото
и се прибраха в кошницата.
Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко. От комисарството ми казаха, че млякото е за деца, а не за змии.
към текста >>
Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за
мляко
.
А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка. Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии.
Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за
мляко
.
От комисарството ми казаха, че млякото е за деца, а не за змии. А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии? " „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново.
към текста >>
От комисарството ми казаха, че
млякото
е за деца, а не за змии.
Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко.
От комисарството ми казаха, че
млякото
е за деца, а не за змии.
А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии? " „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите.
към текста >>
А моите змии храня само с
мляко
и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии?
Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя. „Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко. От комисарството ми казаха, че млякото е за деца, а не за змии.
А моите змии храня само с
мляко
и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии?
" „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите. Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата скала.
към текста >>
„Ето, това е моят купон за
мляко
, за да нагостиш твоите възпитаници.
„Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите. Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата скала. Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам". Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде.
„Ето, това е моят купон за
мляко
, за да нагостиш твоите възпитаници.
И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет. Събирам ги, както са презимували под камъните, после ги отнасям надалеко. Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял. Тази случка със змияря беше поучителна за нас.
към текста >>
31.
ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло
мляко
?
Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд.
Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло
мляко
?
Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе.
към текста >>
Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах
мляко
.
Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен.
Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах
мляко
.
Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново.
към текста >>
Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с
мляко
, което завираше.
Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко.
Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с
мляко
, което завираше.
Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос.
към текста >>
Стопанката наля от топлото
мляко
в паници и ни го поднесе.
Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше.
Стопанката наля от топлото
мляко
в паници и ни го поднесе.
Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине.
към текста >>
32.
3.47. Симеон Радев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Диханието на Бога е небходимо за всеки човек, както
млякото
за новороденото дете.
„Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Реалността е в самия човек. Бог, когото търсите вън някъде, е вътре във вас. Ако познаете Бога в себе си, ще го познаете и вън от себе си.
Диханието на Бога е небходимо за всеки човек, както
млякото
за новороденото дете.
Следователно процесът на Божественото дихание е непреривен. Като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите енергии да се вливат във вас." (Учителят)
към текста >>
33.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ще свариш
мляко
и ще ги нахраниш.
Па се сещам, че има една жена крадла, с две деца в затвора. Майката излиза на работа, а децата са в затвора. А децата въшлясали и мръсни - ужасия. „Бабо Вандо, ще се грижиш за тези две деца. Ще ги окъпеш, ще ги опереш.
Ще свариш
мляко
и ще ги нахраниш.
Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи. А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца.
към текста >>
34.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело
мляко
.
Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха.
Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело
мляко
.
Това беше вегетарианска храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала. Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари. С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент. Целият лъщеше и блестеше.
към текста >>
35.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Мъгла като
мляко
.
А тогава бяхме млади, времето не ни стигаше и бързахме всичко да свършим едновременно и да не изпуснем нещо от живота. Слезнах долу, напълних стомните, огледах се и видях, че имаше работници в разсадника, които понякога се опитваха да ни заговорват или пък се опитваха да се задяват с жените. Огледах се наоколо и се наведох да взема стомните и изведнъж нещо ми притъмня пред очите. Тръснах глава и гледам какво да видя - около мен се спусна изневиделица мъгла, така като че ли ме захлупи отгоре с връшник. Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито посоката.
Мъгла като
мляко
.
Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих. Обхвана ме страх от мъглата, от гората и от всичко. Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя. Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото образът на Учителя и образът на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно. Свърших молитвата и като че ли една сила ме поде и ме поведе и ме водеше в мъглата.
към текста >>
36.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Това беше словесното
мляко
за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели.
Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо момиче, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат. Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа. Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата.
Това беше словесното
мляко
за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели.
Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си.
към текста >>
37.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Аз се бях разтопила пред тях от умиление и се разположих към тях от хубавите им приказки и щях да си изкажа майчиното
мляко
.
А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими. Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето благоразположение.
Аз се бях разтопила пред тях от умиление и се разположих към тях от хубавите им приказки и щях да си изкажа майчиното
мляко
.
Но в този момент Учителят мина покрай нас и ми изпрати един строг поглед. Аз изтръпнах и някакъв капак вътре в мене хлопна и зат вори прозореца, през който надничах да видя света на тези три сестри Прибрах се. Усетих, че Учителят с погледа ми затвори нещо в мене и запри щи някакъв отвор, който се беше отворил към тях. След години разглеждах отношенията на тези сестри към мене и изобщо техния живот. Оказа се, че предупредителния поглед на Учителя беше точно навреме и на място.
към текста >>
38.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко
мляко
ще дава.
Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане. Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в тялото си. Напротив, можех само да се гордея с него. Но ето аз не послушах Учителя и отидох с Борис в Габрово. Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им.
Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко
мляко
ще дава.
Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах мляко. От брака нямахме деца. Всичко, което беше у мен аз го жертвах за Борис в разстояние на 50 години. А това беше нещо повече от саможертва. На втория ден в Габрово при гостуването ни сестрата на Борис -Цанка, направи скандал с него.
към текста >>
Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах
мляко
.
Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в тялото си. Напротив, можех само да се гордея с него. Но ето аз не послушах Учителя и отидох с Борис в Габрово. Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им. Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко мляко ще дава.
Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах
мляко
.
От брака нямахме деца. Всичко, което беше у мен аз го жертвах за Борис в разстояние на 50 години. А това беше нещо повече от саможертва. На втория ден в Габрово при гостуването ни сестрата на Борис -Цанка, направи скандал с него. Бяхме решили да отидем на екскурзия на балкана, но вместо това си тръгнахме обратно след една разправия.
към текста >>
39.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога
мляко
, сирене и масло.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА Имаше един коняр Янко, който пренасяше багажа ни с конете от Самоков, от Говедарци, Гюлечица до 7-те езера. Янко не беше българин, но говореше български. За един беше влах, за други каракачанин и така не разбрахме какъв беше той. Но това бяха онези хора, които живееха в планината и лете отглеждаха овце на стада и ги прехвърляха от едно място на друго според пашата и сезона.
На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога
мляко
, сирене и масло.
Янко с неговите коне започна да ни изкачва багажа. Отначало той имаше три коня, но като видя, че работата е много, взе на заем от селяните, купи още няколко коня и направи един керван от 30 коне. Този керван се качваше сутрин от Самоков до 7-те езера за 4-5 часа и към 10 часа сутринта беше на езерата. Конете бяха със самари и от двете страни им се слагаха по два големи коша, в които се слагаха продукти за кухнята. На самарите се слагаха денкове, които се привързваха с въжета.
към текста >>
40.
195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?
,
,
ТОМ 5
След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият
мляко
и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник.
43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.). „Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце.
След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият
мляко
и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник.
Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В. Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето.
към текста >>
След като пият
мляко
, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В.
май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам.
След като пият
мляко
, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В.
Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето. Ето това е един нагледен пример как Злото става слуга на Доброто в Новата епоха на Водолея. Ако не беше това вие нямаше днес да имате тези исторически данни за първите години за съмишлениците на Учителя.
към текста >>
41.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Те се приготовляват по особен начин с кисело
мляко
.
След малко Савка слиза по стълбите разплакана. Беше разбрала по измъченото лице на Учителя колко е голяма Божията търпимост. На следващият ден тя се отказа да спира приятелите да отидат при Учителя. Хайде де разгадайте този ребус сега. Веднъж отивам при Учителя по работа и той ми даде три яйца да му ги изпържа - „яйца по панагюрски".
Те се приготовляват по особен начин с кисело
мляко
.
Учителят ги обичаше, аз ги направих и отивам да му ги занеса. Влизам в стаята му с чиния в ръка. Пред Учителя се намират вече няколко човека. Савка стои там, Учителят й прави забележка, а после почва да й се кара пред нас, че си позволила да назначи час на някакъв човек да се срещне с Учителя. Той й казва: „Ти нямаш право да назначаваш на никого среща с мен от твое име.
към текста >>
42.
264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Законът е такъв: ученикът ще почне от там където по-рано е спрял." Савка в този период бе спряла именно там - да приема Свещените Слова на Учителя и да ги даде после на Школата като чисто словесно
мляко
на младенците каквито бяхме ние.
Не, не иска. Как ще приеме да знае някой повече от нея. Така тя си взе чужда учителка. И то си е така в края на краищата: в къщи сестра от сестра си не приема да се учи. Пред чуждия човек по се смирява и по-добре обмена на енергиите може да стане." „Понякога в ежедневието на ученика му се дава следното: от начало те вдигнат в по-висока сфера да видиш от горе и в перспектива нещата, в по-високо състояние на съзнанието, а после те спуснат долу и слизаш на земята да работиш.
Законът е такъв: ученикът ще почне от там където по-рано е спрял." Савка в този период бе спряла именно там - да приема Свещените Слова на Учителя и да ги даде после на Школата като чисто словесно
мляко
на младенците каквито бяхме ние.
Това беше нейното отредено място от Учителя за Школата. А дали тя се справи? Не можа да се справи.
към текста >>
43.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА
,
,
ТОМ 5
Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното
мляко
от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше.
А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство. Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите. И това довеждаше до вътрешна реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал. Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои.
Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното
мляко
от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше.
Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват. За онези, останалите, които идваха да слушат една-две беседи, те отново си заминаваха по пътя и потъваха в житейските грижи, за тези хора аз изобщо не говоря. А онези, които ни бяха посетили не бяха малко, дори и ония, които останахме при Учителя бяхме малко, а многото и мнозината идваха, престояваха и ни напускаха. Онези, които бяха останали отстояваха правото си на присъствие в Школата. Савка Керемидчиева бе получила привилегията и отстояваше мястото си на най-приближената до Учителя.
към текста >>
44.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Ще му даваш малко храна -
мляко
половин чаша и половин чаша вода.
Човек когато го поемеше след известно време урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше „Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и той ми каза: „Направи млечен компрес и ако яде силна храна организма му докато се пригоди на многото храна, то той ще си замине.
Ще му даваш малко храна -
мляко
половин чаша и половин чаша вода.
На четиринайсетия ден температурата ще спадне от 38.5 на 37 градуса". Това ми каза Учителя, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра -нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми нали беше посетил веднъж една беседа на Учителя и бе го видял и беше се докоснала душата му до Божественото и повярва и ми позволи да го лекувам.
към текста >>
45.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно
мляко
три литра, сварява се в една тенджера,
млякото
започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и
млякото
се бърка с една лъжица и
млякото
се пресича.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно
мляко
три литра, сварява се в една тенджера,
млякото
започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и
млякото
се бърка с една лъжица и
млякото
се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица, млякото ври докато се пресече. После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден.
към текста >>
Бърка се с една голяма лъжица,
млякото
ври докато се пресече.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица,
млякото
ври докато се пресече.
После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити.
към текста >>
46.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно
мляко
три литра, сварява се в една тенджера,
млякото
започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и
млякото
се бърка с една лъжица и
млякото
се пресича.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно
мляко
три литра, сварява се в една тенджера,
млякото
започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и
млякото
се бърка с една лъжица и
млякото
се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица, млякото ври докато се пресече. После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден.
към текста >>
Бърка се с една голяма лъжица,
млякото
ври докато се пресече.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица,
млякото
ври докато се пресече.
После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити.
към текста >>
47.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
Сама си теглех хляба, сиренето, сама си мерех
млякото
.
Аз живеех в него свободно, леко, без страх, без грижа. Всички ме уважаваха, почитаха, обичаха. Всички врати бяха отворени за мене. В бакалниците ме оставяха сама да си взимам и претеглям каквото ми трябва. Вкъщи хазаите - също.
Сама си теглех хляба, сиренето, сама си мерех
млякото
.
Всички имаха доверие в мене. Всякъде ме посрещаха с радост. Нямаше къща, в която да не влязох. Но за какво? Не, за да искам и да взема, но за да занеса, да дам, да услужа, да помогна.
към текста >>
48.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело
мляко
.
Имаше вятър. На примуса ми в палатката вреше чайник. Аз се приближих да го взема, но вятъра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак. Дигнаха се веднага мехури. Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат.
Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело
мляко
.
Стоя си в палатката и около палатката и го лекувам и никъде не мога да ходя. Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и половина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя. А наближава време да се отива на Присоите. Това лято -1934 г. не зная по какви причини нямаше да летуване на Рила, а на Присоите на Витоша.
към текста >>
49.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
„От пиле
мляко
" само нямаше, както казва народната поговорка.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него.
„От пиле
мляко
" само нямаше, както казва народната поговорка.
Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук. Та чак и мекици. Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги.
към текста >>
50.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Идваше от училището една прислужничка, сваряваше
мляко
, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде.
Власина, махала Рит. Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна. Толкова бях болна, че цяла се бях схванала. От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава. Казваха си, че няма да ме бъде.
Идваше от училището една прислужничка, сваряваше
мляко
, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде.
Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи. Мъжът ми край мене се чудеше какво да прави. По него време заваля голям сняг до три метра натрупа.
към текста >>
Минко даде плат за една риза, който плат бяхме купили с купон и така започнаха да ни дават по един литър
мляко
всеки ден и аз започнах да го изпивам.
На мене ми се прияде от това нещо „хайвар". Казах на Минко: „Минко, намажи ми от хайвара мъничко". Той взема „хайвар" колкото върха на кутрето ми и ми го намаза на хляб и ми го подаде. Аз го хапнах и то ми се видя нещо много вкусно. А в това време никой никому нищо не даваше освен срещу плат, олио или нещо за ядене.
Минко даде плат за една риза, който плат бяхме купили с купон и така започнаха да ни дават по един литър
мляко
всеки ден и аз започнах да го изпивам.
Постепенно започнах да хапвам и по нещо друго. Хляб по едно къшейче и каквото има. Така малко по малко започнах да се храня. А бях гладувала близо два месеца. Започнах постепенно да се възстановявам.
към текста >>
51.
14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Спомням си, че майките пристигаха,
млякото
им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере.
Веднъж преброих 14 каруци натоварени с болни хора. Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много.
Спомням си, че майките пристигаха,
млякото
им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере.
Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар. След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше. Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от благодарност. Ето, това не запомних с какви билки лекуваше баща ми.
към текста >>
52.
19. ДЕЦАТА ИДВАТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Повикахме д-р Мишелан, който беше детски лекар и той каза, че малко му е
млякото
и му добави кисело
мляко
с разни оризови води и бебето млъкна и започна да наддава.
Тогава всичко беше приготвено. През Гришово време като дете, имаше всичко преди войната. Такива бяха времената, няколко месеца бяхме на спокойствие, на въздух. Ходихме през лятото в Княжево под гората и после като се прибрахме, детето беше здраво. Но до четири месеца все плачеше нощно време.
Повикахме д-р Мишелан, който беше детски лекар и той каза, че малко му е
млякото
и му добави кисело
мляко
с разни оризови води и бебето млъкна и започна да наддава.
Роди се 3,500 кг, русичко, с хубави очи, игривичко и му правехме елхи и снимки, и филми и всичко беше наред. А преди Гриша да дойде едно лято с баща му бяхме на Юндола на едно летуване. Бяхме в едно бунгало с масичка отпред и пиехме и ядяхме овче мляко. И веднъж при обиколка видяхме едно място, което имаше южно изложение и три големи бора в средата. На юг се виждаше Пирин.
към текста >>
Бяхме в едно бунгало с масичка отпред и пиехме и ядяхме овче
мляко
.
Ходихме през лятото в Княжево под гората и после като се прибрахме, детето беше здраво. Но до четири месеца все плачеше нощно време. Повикахме д-р Мишелан, който беше детски лекар и той каза, че малко му е млякото и му добави кисело мляко с разни оризови води и бебето млъкна и започна да наддава. Роди се 3,500 кг, русичко, с хубави очи, игривичко и му правехме елхи и снимки, и филми и всичко беше наред. А преди Гриша да дойде едно лято с баща му бяхме на Юндола на едно летуване.
Бяхме в едно бунгало с масичка отпред и пиехме и ядяхме овче
мляко
.
И веднъж при обиколка видяхме едно място, което имаше южно изложение и три големи бора в средата. На юг се виждаше Пирин. Така ни хареса и пожелах да бъде наше. Веднага Жоро отиде да търси стопанина на това място и го намери. Уговори с него и го купи.
към текста >>
53.
2. БОЛНАТА РЪКА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
" „Рекох, ще сварите ленено семе с
мляко
и ще налагате!
" „И те, казва, веднага отвориха и напуснаха." И аз докато се върна вкъщи, той се връща към живота. Кажи ми сега как да не вярваш? Борбата значи е била цяла нощ. Сутринта като съм му направила тази баня и изтекла гнойта той постепенно идва в нормалното си състояние. Отивам отново при Учителя и му казвам: „Учителю, проби се, какво да правим сега по-нататък?
" „Рекох, ще сварите ленено семе с
мляко
и ще налагате!
До тука е добре." И започнах аз да слагам ленено семе. Едното свалям, друго слагам на три часа. Сега не мога да си спомня, но на втория ден ли, откак се проби, на третия ли Учителят пратил Иван Антонов да ми каже като рекъл: „Хайде да идем да видим брата! " Иван идва и ми казва: „Учителят ще идва, дай да подготвим, каквото трябва, да разтребим". А нашата къщичка беше такава, от двете страни стаи и в средата едно антренце.
към текста >>
54.
2. БОЛНОТО УХО
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното
мляко
на ухото".
И заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но нито е Учителят, нито пък като Иван Рилски, ама не е и той. И той ме поздрави и каза: „Как си? " Пък аз му отговорих: „Много ме боли ухото! " Той каза: „Ах, без пари лекарство.
Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното
мляко
на ухото".
И аз докато се завъртя да му благодаря той го няма. Изгубих го. Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта. И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. И мъжът ми казва: „Дане, ти заспа малко".
към текста >>
Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното
мляко
в ухото!
" „Ами Стойка я боли ухото, майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". И аз веднага се спрях. „Намерих лек за ухото. Аз познавам там жените.
Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното
мляко
в ухото!
" И те отишли, направили това. Аз вече продължих да си гледам работата. Минаха се няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя вика: „Чедо, прегръща ме. - Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя, като й сложи Мара от нейното млеко и не я боли вече".
към текста >>
55.
2. ХИРОМАНТИЯ
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Аз ходех всяка неделя в Симеоново за
мляко
с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството.
Аз заминах 1930 г. Осем години бях там. Много се говореше за концертите на Изгрева, където те биваха много често давани от симпатизанти на Бялото Братство. Учителят Петър Дънов беше голям любител на музиката и самият Той беше добър музикант. Запознах се с Братството след 1939 г, когато вече германците бяха дошли в България.
Аз ходех всяка неделя в Симеоново за
мляко
с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството.
Тогава с Беса Несторова пеехме в хора на радиото и аз я помолих да ме запознае с тях, за да имам компания, защото в 9 ч. вечер се връщах с дамаджана мляко на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства. Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме.
към текста >>
вечер се връщах с дамаджана
мляко
на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства.
Много се говореше за концертите на Изгрева, където те биваха много често давани от симпатизанти на Бялото Братство. Учителят Петър Дънов беше голям любител на музиката и самият Той беше добър музикант. Запознах се с Братството след 1939 г, когато вече германците бяха дошли в България. Аз ходех всяка неделя в Симеоново за мляко с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството. Тогава с Беса Несторова пеехме в хора на радиото и аз я помолих да ме запознае с тях, за да имам компания, защото в 9 ч.
вечер се връщах с дамаджана
мляко
на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства.
Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места.
към текста >>
56.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Те имали винаги
мляко
и сирене, масло и зеленчуци, които произвеждали.
Те се венчали с майка ми на 27.IV.1920 г. Майка ми ми е разказвала за сватбата си, на която били дошли братя и сестри, направили й някои подаръци. Кръстници им станали хора от Братството - Сийка и Иван Иванови, които виждаме на някои снимки от това време. Баща ми като минавал край някоя къща, където има братско семейство, почуквал на прозореца, поздравявали се и често разменяли по някоя дума или си съобщавали нещо ако е имало някакъв повод. Майка ми не е била вегетарианка, но в Търговище те рядко се хранели с месо.
Те имали винаги
мляко
и сирене, масло и зеленчуци, които произвеждали.
Така, че месо се слагало на софрата при празници. За да се омъжат леля ми и майка ми е имало и една друга причина. Те били преживели едно наводнение от тяхната река през 1914 г., която била придошла и завлякла голяма част от покъщнината им. Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села. Те се намерили боси и съвсем леко облечени вън от къщи.
към текста >>
57.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Но тогава имаше селяни, които носеха
мляко
, яйца, плодове.
Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница. В денка бяха завивките ни и дрехите. Храна носехме малко.
Но тогава имаше селяни, които носеха
мляко
, яйца, плодове.
Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай. Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме. Помня много добре, че през 1931 г.
към текста >>
58.
8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Веднъж Му подварих
млякото
, което тя купи от един млекар-селянин и Му го занесох.
, август, бях отишла в София. Понеже леля живееше в кв. „Иван Вазов" аз приех поканата на сестра Ганка Парлапанова да постоя известно време на Изгрева в нейната барака, за да съм по-близо до братския живот там. През това време Ганка вземаше да изпере горната риза на Учителя, изглаждаше я и ми даде 1 - 2 пъти да му я занеса като тя предварително внимателно я обвиваше в хубава тънка хартия. Аз отивах при Учителя и Му я подавах.
Веднъж Му подварих
млякото
, което тя купи от един млекар-селянин и Му го занесох.
Навярно Той беше поискал това. Учителят по същото време искал да Му изпере един панталон, но Ганка предложила, понеже беше шивачка; да го обърне и ушие наново. С разпарянето се залових аз като свърших тая работа много внимателно. След това тя го уши. На 28 август на именния си ден бях получила бонбони и др.
към текста >>
59.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Донесоха му чашка
мляко
и той я изпи.
Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен. Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав. Попитахме го а спомените му и той каза, че ги е написал. Накрая пак ходихме при него преди да си замине от тоя свят. Той не се чувстваше добре.
Донесоха му чашка
мляко
и той я изпи.
Попитахме го за спомените му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде. След като си замина аз открих и другата папка и платих на една машинописка да ги препише на два пъти с няколко копия, които раздадох на няколко места. Всички бяха възхитени от неговите спомени и казаха, че са поетично написани и много ценни за братството, защото бяха разговори с Учителя, много характерни, и при много важни събития и достоверно записани, от човек на висок пост като военен и като авторитетен брат и ученик.
към текста >>
60.
1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
Майка ми, Иванка, която била през всичкото това време при мене, хранела детето изкуствено - най-напред с оризена вода и постепенно с
мляко
, готвела за мъжа ми и за себе си.
Идвала съм от време на време в съзнание и съм запитвала къде живея, къде е входът ни и т. н. Лекарите не предписали никакви лекарства, само са ме запитвали и разбрали, че положението ми е много тежко и казали, че ако оживея може да остана с някакъв недостатък. През това време съм пиела много вода и сокове. Колко време е траяло това състояние не мога да кажа, но според околните ми то е било около четиридесет дена. По едно време изведнъж съм почувствувала глад.
Майка ми, Иванка, която била през всичкото това време при мене, хранела детето изкуствено - най-напред с оризена вода и постепенно с
мляко
, готвела за мъжа ми и за себе си.
Като съм поискала да ям, майка ми била наготвила картофена яхния и ми дава да ям от нея. Аз съм се нахранила много сладко. Като се върнал мъжът ми от работа и като научил това нещо, казал: „Какво си направила, ти сега ще я умориш! " Но за слава на Бога, нищо не ми стана. Кой знае как, но аз съм дъвкала добре картофите и хляба и така, макар че не съм се хранила толкова време, понеже пиех много вода червата ми не бяха се слепнали и не ми се отрази зле храната.
към текста >>
Дори и
млякото
ми слезе, обаче детето не искаше да суче, понеже беше свикнало вече на изкуствено хранене.
Майка ми постоя още до края на януари и тогава си отиде. Аз си поех постепенно работата в домакинството и гледането на детето. Рисковано беше отначало прохождането ми. При всяко стъпване ми се подкосяваха краката. Това беше поради слабост, но постепенно се възстанових.
Дори и
млякото
ми слезе, обаче детето не искаше да суче, понеже беше свикнало вече на изкуствено хранене.
Някакъв външен дефект не ми остана, както предполагаха лекарите. Аз по начало си бях малко бавна. Веска, детето ми, растеше и беше много жилава, но трудно се хранеше, не беше лакома. През всичкото това време Васил беше много зает във фабриката. Идваше си на обед, набързо се нахранваше и пак бързаше за работа.
към текста >>
61.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод;
млякото
без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива.
Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод;
млякото
без да се чука не пуща масло.
Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>
62.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
В нашата къща от тогава сирене и
мляко
не се внесе.
Хубавата градина на предния двор се обърна на зеленчукова. Той не беше голям, но по една лехичка домати, друга краставички, тиквички и т. н. магданоз, а покрай оградата на съседната къща майка ми насади лобода, а на другата страна лапад. От всичко по малко, колкото майка ми да ни свари чорбичка. От детската възраст докато започнах работа, не познах закуска.
В нашата къща от тогава сирене и
мляко
не се внесе.
Пуснаха го баща ми и той стана чиновник в Дирекцията на народното здраве. Беше способен, имаше образование, но пуснат от затвора, какво можеше да иска. На всичко от горе му задържаха 1/2 от заплатата му за щетите от стачката. А той беше слаб, едвам се крепеше и на 44 години си замина. Майка ми ни научи да плетем.
към текста >>
63.
12. Скръбта и радостта
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
С кафена лъжичка сипвах
мляко
в устата си, което едва можех да преглътна.
11. СКРЪБТА И РАДОСТТА В 1936 г. изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея. Цели десет години не можах да се храня и да спя. Цяла нощ не можех да затворя дори очите си. Бяха широко отворени.
С кафена лъжичка сипвах
мляко
в устата си, което едва можех да преглътна.
Като че ли бяха парализирани мускулите ми. Пазех се да не срещна някой познат, не можех дори да се усмихна, пък по природа съм общителна, весела, усмихната. В голямата си мъка отидох на Изгрева да търся помощ от Учителя. Той беше вън пред малката си стаичка долу и както винаги обиколен с група от братя и сестри. Застанах зад всички отзад със силна молитва към Учителя.
към текста >>
64.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата,
мляко
има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв.
Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно.
Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата,
мляко
има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв.
Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко.
към текста >>
65.
17. Времето на злото и времето на доброто
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Юрданка Жекова, която беше дежурна като главен готвач по кухня нареди тоя ден да изчистим ориз, за да се направи
мляко
с ориз.
Един ден бяха определен като дежурен по кухня. Обикновено определяха по няколко братя и сестри за дежурни. Трябваше всеки ден да се подготвят два казана храна за стотици хора. Ние приготвихте продуктите за единия казан. Той вече беше на огъня и вреше.
Юрданка Жекова, която беше дежурна като главен готвач по кухня нареди тоя ден да изчистим ориз, за да се направи
мляко
с ориз.
От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави мляко с ориз? Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат мляко. Те го бяха донесли и два гюма с мляко стояха в кухнята. По едно време Юрданка Жекова се обърна към мен и каза: „Брат, на теб ти давам днес най-важната задача. Днес ти ще бъркаш млякото с ориз на огъня, за да не загори.
към текста >>
От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави
мляко
с ориз?
Обикновено определяха по няколко братя и сестри за дежурни. Трябваше всеки ден да се подготвят два казана храна за стотици хора. Ние приготвихте продуктите за единия казан. Той вече беше на огъня и вреше. Юрданка Жекова, която беше дежурна като главен готвач по кухня нареди тоя ден да изчистим ориз, за да се направи мляко с ориз.
От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави
мляко
с ориз?
Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат мляко. Те го бяха донесли и два гюма с мляко стояха в кухнята. По едно време Юрданка Жекова се обърна към мен и каза: „Брат, на теб ти давам днес най-важната задача. Днес ти ще бъркаш млякото с ориз на огъня, за да не загори. Ще го бъркаш непрекъснато, защото млякото е гъсто и може да загори с ориза.
към текста >>
Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат
мляко
.
Трябваше всеки ден да се подготвят два казана храна за стотици хора. Ние приготвихте продуктите за единия казан. Той вече беше на огъня и вреше. Юрданка Жекова, която беше дежурна като главен готвач по кухня нареди тоя ден да изчистим ориз, за да се направи мляко с ориз. От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави мляко с ориз?
Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат
мляко
.
Те го бяха донесли и два гюма с мляко стояха в кухнята. По едно време Юрданка Жекова се обърна към мен и каза: „Брат, на теб ти давам днес най-важната задача. Днес ти ще бъркаш млякото с ориз на огъня, за да не загори. Ще го бъркаш непрекъснато, защото млякото е гъсто и може да загори с ориза. А няма нищо по-лошо да се яде загорял сютляш“.
към текста >>
Те го бяха донесли и два гюма с
мляко
стояха в кухнята.
Ние приготвихте продуктите за единия казан. Той вече беше на огъня и вреше. Юрданка Жекова, която беше дежурна като главен готвач по кухня нареди тоя ден да изчистим ориз, за да се направи мляко с ориз. От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави мляко с ориз? Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат мляко.
Те го бяха донесли и два гюма с
мляко
стояха в кухнята.
По едно време Юрданка Жекова се обърна към мен и каза: „Брат, на теб ти давам днес най-важната задача. Днес ти ще бъркаш млякото с ориз на огъня, за да не загори. Ще го бъркаш непрекъснато, защото млякото е гъсто и може да загори с ориза. А няма нищо по-лошо да се яде загорял сютляш“. Стоя пред огъня и бъркам с един голям черпак казана.
към текста >>
Днес ти ще бъркаш
млякото
с ориз на огъня, за да не загори.
Юрданка Жекова, която беше дежурна като главен готвач по кухня нареди тоя ден да изчистим ориз, за да се направи мляко с ориз. От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави мляко с ориз? Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат мляко. Те го бяха донесли и два гюма с мляко стояха в кухнята. По едно време Юрданка Жекова се обърна към мен и каза: „Брат, на теб ти давам днес най-важната задача.
Днес ти ще бъркаш
млякото
с ориз на огъня, за да не загори.
Ще го бъркаш непрекъснато, защото млякото е гъсто и може да загори с ориза. А няма нищо по-лошо да се яде загорял сютляш“. Стоя пред огъня и бъркам с един голям черпак казана. Не се разсейвам, мълча и бъркам. Знам, че ще се случи нещо необикновено този ден.
към текста >>
Ще го бъркаш непрекъснато, защото
млякото
е гъсто и може да загори с ориза.
От къде й беше хрумнало, баш този ден да се прави мляко с ориз? Предният ден бяха уговорили овчарите, които пасяха стадата си при Урдините езера да донесат мляко. Те го бяха донесли и два гюма с мляко стояха в кухнята. По едно време Юрданка Жекова се обърна към мен и каза: „Брат, на теб ти давам днес най-важната задача. Днес ти ще бъркаш млякото с ориз на огъня, за да не загори.
Ще го бъркаш непрекъснато, защото
млякото
е гъсто и може да загори с ориза.
А няма нищо по-лошо да се яде загорял сютляш“. Стоя пред огъня и бъркам с един голям черпак казана. Не се разсейвам, мълча и бъркам. Знам, че ще се случи нещо необикновено този ден. Но какво е точно не знам.
към текста >>
Дойде време да се разсипва
млякото
с ориз от втория казан.
Всички се наредихме, за да обядваме. Учителят също дойде с нас и седна на своята масичка. Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене.
Дойде време да се разсипва
млякото
с ориз от втория казан.
От гъстото мляко, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст. Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз. Сипаха Му и Той бавно го изяде. При последната лъжица Той ме погледна и се усмихна и отново един лъч от светлина излезна от Него и ме озари. След това Той пожела да Му се сипе втори път.
към текста >>
От гъстото
мляко
, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст.
Учителят също дойде с нас и седна на своята масичка. Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене. Дойде време да се разсипва млякото с ориз от втория казан.
От гъстото
мляко
, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст.
Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз. Сипаха Му и Той бавно го изяде. При последната лъжица Той ме погледна и се усмихна и отново един лъч от светлина излезна от Него и ме озари. След това Той пожела да Му се сипе втори път. Изяде я и при последната лъжица отново ме погледна и отново се случи същото.
към текста >>
Учителят пожела да му сложат в чинията
мляко
с ориз.
Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене. Дойде време да се разсипва млякото с ориз от втория казан. От гъстото мляко, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст.
Учителят пожела да му сложат в чинията
мляко
с ориз.
Сипаха Му и Той бавно го изяде. При последната лъжица Той ме погледна и се усмихна и отново един лъч от светлина излезна от Него и ме озари. След това Той пожела да Му се сипе втори път. Изяде я и при последната лъжица отново ме погледна и отново се случи същото. Разбрах всичко и бях благодарен, че Учителят оцени онази задача, която бях свършил.
към текста >>
66.
2. Лодката на Рила
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Гозбата бе една, а за десерт се правеше нещо в друг казан като
мляко
с ориз,
мляко
с грис, крем и т.н.
Дежурните се определяха предварително. Братята носеха вода, чистеха картофи, а няколко сестри отговаряха за обяда като една им беше отговорничка. С годините се устроихме, направихме маса за хранене, както и масичка за Учителя. Братските обеди бяха величествени. В кръга се поставяха два-три големи казана, дежурните с големи черпаци разливаха храна, а всеки поднасяше дълбоки купи, в които се разсипваше гозбата.
Гозбата бе една, а за десерт се правеше нещо в друг казан като
мляко
с ориз,
мляко
с грис, крем и т.н.
Накрая всички сме седнали и дежурните дават команда за молитва. Започва обща молитва. Тя свършва и започва общия обяд. А след обяда, така както сме седнали и след прибирането на чиниите, идваше ред на концертите. Трябва да споменем, че седалките и масите бяха направени от каменни плочи.
към текста >>
67.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо
мляко
пуща кръв.
Дойде бай Пею и пита: „Гради, смете ли салона? “ Отговарям: „Сметох го, бай Пею и намерих тия стотинки“. Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото.
Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо
мляко
пуща кръв.
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря.
към текста >>
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил
млякото
й.
“ Отговарям: „Сметох го, бай Пею и намерих тия стотинки“. Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв.
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил
млякото
й.
Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви.
към текста >>
Няколко дена
млякото
на кравата беше червено като кръв.
А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят.
Няколко дена
млякото
на кравата беше червено като кръв.
После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи. Като почнахме да му чистим кърлежите, то от всяка дупчица излиза кръв.
към текста >>
68.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Преди да тръгне с коня, сестра Нейчева ще вземе и подвари около 1/2 литър
мляко
със захар и кафе или какао ли, ще го налее в един термос, а имаше една дъщеря Еленка се казваше, та ще й каже: „Майка, искам да си го изпила това
мляко
докато се върна“.
Иначе брат Сотиров беше добър брат. Той беше от Бургас и в неговия двор беше построен салона на братството където се събираха, събират се и сега братя и сестри, четяха беседи и се подвизаваха духовно. Сестра Нейчева беше ездач на коне. Някой път се качи на някой кон и обикаляше чифлика, той беше 12 000 декара земя. А имаше и една слугиня, благодарение на която бачо Гради се поддържаше с храна.
Преди да тръгне с коня, сестра Нейчева ще вземе и подвари около 1/2 литър
мляко
със захар и кафе или какао ли, ще го налее в един термос, а имаше една дъщеря Еленка се казваше, та ще й каже: „Майка, искам да си го изпила това
мляко
докато се върна“.
„Добре, мамо, ще го изпия“, казваше Еленка. Но тя като тръгне, Еленка ще ме извика: „Гради, ела тука. Я изпий, моля ти се, това мляко. Аз не мога да го изпия“. Викам й: „Ама майка ти ще се научи и ще ни пердаши и тебе, и мене“.
към текста >>
Я изпий, моля ти се, това
мляко
.
Някой път се качи на някой кон и обикаляше чифлика, той беше 12 000 декара земя. А имаше и една слугиня, благодарение на която бачо Гради се поддържаше с храна. Преди да тръгне с коня, сестра Нейчева ще вземе и подвари около 1/2 литър мляко със захар и кафе или какао ли, ще го налее в един термос, а имаше една дъщеря Еленка се казваше, та ще й каже: „Майка, искам да си го изпила това мляко докато се върна“. „Добре, мамо, ще го изпия“, казваше Еленка. Но тя като тръгне, Еленка ще ме извика: „Гради, ела тука.
Я изпий, моля ти се, това
мляко
.
Аз не мога да го изпия“. Викам й: „Ама майка ти ще се научи и ще ни пердаши и тебе, и мене“. „Няма“, вика тя. И аз на два пъти взема и го изпия. Веднъж като вършеехме, счупи се някаква част на вършачката и кой, кой, пратиха мене.
към текста >>
Слагат два литра овче
мляко
и една кофа вода и вика готвача: „Тая заран ще закусите с млечна попара“.
Последният следваше нещо, та за малко да изям куршума вместо него. След това, като извършахме снопите, тръгнахме по селата да вършеем и аз прекарах така към два месеца и нещо и един ден викам на брат Сотиров: „Аз ще си отивам вече“, защото предполагах да ида на някоя постройка, да строя и тогава ще взема повече пари. Той ме кандърдисва, тъй било, инак било, говори ми за Учителя и т.н. И аз като нямаше какво да му кажа, му отговорих: „Брат Сотиров, извинявай, ама такъв Учител, за който вие ми разправяте, аз не признавам и от такъв нямам понятие. Тука за стотина души работници ще ни правят млечна попара.
Слагат два литра овче
мляко
и една кофа вода и вика готвача: „Тая заран ще закусите с млечна попара“.
А то синя, жива водица. Такъв Учител и такова братство не съществува“. Та аз не останах. Заминах си. Веднъж като вършахме брат Сотиров и сестра Нейчева ме извикаха и ми казват: „Гради, ще знаеш, че няколко вагона жито, ечемик, ще ги пишем на твое име, на никого няма да разправяш, защото на нас ни трябват пари“.
към текста >>
69.
19. Непознатият роднина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Овчарите ми дадоха кашкавал, кисело
мляко
, нахраних се и оттам тръгнах за Котел.
„Като тръгнеш от тука до Даулите ще запиташ и ще минеш през с. Нейково, Рахово и така ще идеш до Котел и от Котел ще продължиш до с. Тича. И аз като станах сутринта тръгнах през хайдушките пътеки, през сините камъни и Даулите и от там минах Нейково и Рахово. От там излязох на пътя за Котел. Добре, но като излязох горе на баира, гледам големи постройки, покрити със слама и като отидох до тях, гледам те бяха пълни с кашкавал.
Овчарите ми дадоха кашкавал, кисело
мляко
, нахраних се и оттам тръгнах за Котел.
От Котел отидох в с. Тича, Котленско. Като отидох, по нас казват слънцето не беше зайдело още, имаше една копраля да зайде и там за пръв път видях тогава жената на чичо ми Петко. Чичо ми го нямаше. Вечерта аз преспах там, обаче чичо ми бил в Омуртаг.
към текста >>
70.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
По едно време
мляко
ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“.
Брат Неделчо мълчи. Излязох вънка, а пък ми трябват капаци, защото всички знаят, че целият магазин беше ограден с капаци до 1 1/2 до два метра и после отгоре бризент. Защото иначе всеки може да влезе в магазина. Добре, но тя не дава. И аз като надигнах палатката и взех да ги тегля един по един.
По едно време
мляко
ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“.
Ей такива ми ги разправя, но Гради не е вече брат Гради, а бай Гради. В това време се обръщам, сестра Наталия Чакова, светлина на съзнанието й, плаче. Пък аз й бях дал два капака, даже лично бях й ги занесъл. Тя си беше счупила крака преди няколко месеца и аз й ги дадох да ги сложи пред леглото си. Тя спеше на едно войнишко легло, та да не стои във влага, да има къде да си сложи краката.
към текста >>
Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело
мляко
, прясно
мляко
, сирене.
А те като се върнат, може да си представите какво настроение е било. Аз да си прибера лодката, а пък - добре, че не съм им счупил главите. Ей такива преживявания имах. Те бяха няколко случая. Понеже сутрин ставам рано, отивам някой път на Молитвения връх.
Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело
мляко
, прясно
мляко
, сирене.
Понякога вземат нещо от магазина и тръгват да посрещат групите. После щях да пропусна нещо. През лятото, когато е по-топло водата на езерото намалява. Тогава се налагаше някой да избута лодката на по- дълбокото, за да може да плува и тогава брат Райчо, брат на Йорданка Жекова запретваше крачолите и нагазваше в езерото. После като напълнят съдовете с вода, лодката натежава и той отново влиза във водата да тикне лодката навътре в езерото.
към текста >>
Някой път търсеше кисело
мляко
.
По цял ден ходи и рисува. И понеже сутрин излизаше рано и вечер се връща и идва в магазина, да си вземе някои провизии, плодове, домати или друго, обаче няма, свършили се. Докато беше сестрата на езерата, тя пазаруваше. Но тя си беше отишла и той като дойде често пъти не намира нищо. Викам му: „Абе, брат Тричков, остави една бележка когато искаш нещо, да ти заделя - картофи, зарзават, плодове“.
Някой път търсеше кисело
мляко
.
„Кажи ми какво ти трябва, за да ти оставя.“ „Е, наистина, много хубава идея“, казва, и ми остави една торбичка, та аз като дойдат продуктите, веднага му заделя каквото му трябва и той като дойде, получи си ги, плати си и си отиде. Този случай го разправям, понеже той нарисува веднъж една хубава картина от Молитвения връх с поглед към Говедарци и първите борчета, които са от Молитвения връх надолу, в скалите. Той ги беше нарисувал и ми я подари. Та имам един много хубав спомен от брат Иван Тричков. През време на лагеруването 1939 г.
към текста >>
71.
13. За какво служеха зъбите на Учителя
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело
мляко
.
Така че зъбите Му бяха необходими като част от тялото Му. Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха.
Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело
мляко
.
Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах.
към текста >>
Мама го направи едно рохко яйце с кисело
мляко
и малко масълце.
Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко.
Мама го направи едно рохко яйце с кисело
мляко
и малко масълце.
Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата.
към текста >>
Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко
мляко
останало на брадата Му.
Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му.
Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко
мляко
останало на брадата Му.
Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна.
към текста >>
Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото
мляко
, но по невнимание
млякото
е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия.
Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му.
Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото
мляко
, но по невнимание
млякото
е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия.
Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“.
към текста >>
Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело
мляко
и че си е изцапал брадата.
Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах.
Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело
мляко
и че си е изцапал брадата.
Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата. Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад.
към текста >>
Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото
мляко
по брадата.
Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“.
Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото
мляко
по брадата.
Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад. Тук се даваше Словото на Бога за днешното и идното човечество. От тук започваше знанието на човечеството. Тук бе Великият Учител облечен с човешко тяло в плът и в кръв. Ние имахме Словото му, имахме опитностите на учениците с Учителя.
към текста >>
72.
1. Сирак и бездомник
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял
млякото
по домовете, но иначе си бил бездомник.
По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката.
Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял
млякото
по домовете, но иначе си бил бездомник.
Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася млякото из София. Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели. Той бил доста практичен.
към текста >>
Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася
млякото
из София.
Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник.
Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася
млякото
из София.
Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели. Той бил доста практичен.
към текста >>
73.
2.Първа среща с Учителя
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Понеже сутрин отивал за
мляко
той видял някаква обява и като се върнал при тях казал, че имало някаква обява и казал каква е обявата.
2. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ И където имало нужда натам се насочвал, но никой не се е грижил за образованието му. Каквото е правел го е вършил от голяма находчивост, но той имал силна памет.
Понеже сутрин отивал за
мляко
той видял някаква обява и като се върнал при тях казал, че имало някаква обява и казал каква е обявата.
Тя била доста дълга и те го запитали: „Ами ти нали не знаеш да четеш, откъде знаеш каква е обявата? “ Той отвърнал, че е чул един човек- като я произнасял на глас и той запомнил това, което е чул. Това нещо направило впечатление на сестра Паша, че това момче има памет. За да се убеди още по-добре тя отива с него до тази обяда. Той я завежда, тя прочита и вижда, че наистина той дословно е цитирал написаното във обявлението.
към текста >>
74.
9. Болното ухо
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Мляко
се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо.
И затова тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Вечерта пристигаме в София, Той на сутринта трябваше да отиде на Витоша. Предадох, че съпругата ми е в ръцете на сестра Гумнерова, която знае немски, тя се среща с Учителя, Учителят казал, че ще мине, но да й налага на ушите с един топъл компрес с трици. Вечерта се връща, пита: „Как е германката? “ Дава назначение за един млечен компрес.
Мляко
се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо.
Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна температурата, която бе висока. Тя е вече здрава, на другия ден се връщаме в Лом. Лекарите я гледат, преглеждат я отново и не могат да разберат нищо. И какво да им разправям, дали ще ми вярват?
към текста >>
75.
33. Кои са безсмъртните
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
До нас дойде един млекар от село Дървеница, който ни носеше
мляко
, дядо Митю, застана отстрани и наблюдава работата.
И в този момент аз веднага се огледах и се взрях да видя кои бяха там. Останаха в паметта ми Тодора Юрданова, Наталия Чакова, Катя Грива, д-р Иван Жеков и съпругата му Йорданка. А бяха 15-20 души всички, но другите ги забравих. Един хубав пролетен ден на двора на Изгрева една група младежи уравняваха земята с лопати и гребла. Участие взимаше и Учителят.
До нас дойде един млекар от село Дървеница, който ни носеше
мляко
, дядо Митю, застана отстрани и наблюдава работата.
След като всичко беше привършено и Учителят се прибра в стаята си, дядо Митю се обърна към нас и рече: „Гледате ли този старио (ставаше дума за Учителя), на всички ще ви докара акъла“. След това си вдигна гюма на рамо и си тръгна. След като се върнахме от Мърчаево след евакуацията, то в малкия салон-трапезария имаше и двама външни работници. Трябваше няколко души да преместят един шкаф, който беше доста голям. Там беше и Учителят.
към текста >>
76.
6. Йордан Антов - учител по цигулка
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Един ден отивам за
мляко
при Васка-млекарката, същата идва сега на Паневритмия.
Отунова ми каза най-важното, основата. И така аз вземах на заем цигулка сегиз-тогиз и тя имаше цигулка, на нейната цигулка свирех. Но нямах как да си уча уроците вкъщи. Аз гледах първо брат си, после на сестра си детето и цигулката бе голяма история. Отунова имаше няколко цигулки, а пък никой не ми даваше цигулка.
Един ден отивам за
мляко
при Васка-млекарката, същата идва сега на Паневритмия.
И аз отивам за мляко и чувам някой свири от Паганини и аз цялата изтръпвам. Викам си, мъж ли е или жена не ме интересува, отивам да видя кой свири така хубаво. То Духът ме води отвътре и гледам на едно място надпис: Йордан Антов, предава уроци. Ах, викам хубаво. Качвам се по стълбичките, а сега как да му прекъсна свиренето?
към текста >>
И аз отивам за
мляко
и чувам някой свири от Паганини и аз цялата изтръпвам.
И така аз вземах на заем цигулка сегиз-тогиз и тя имаше цигулка, на нейната цигулка свирех. Но нямах как да си уча уроците вкъщи. Аз гледах първо брат си, после на сестра си детето и цигулката бе голяма история. Отунова имаше няколко цигулки, а пък никой не ми даваше цигулка. Един ден отивам за мляко при Васка-млекарката, същата идва сега на Паневритмия.
И аз отивам за
мляко
и чувам някой свири от Паганини и аз цялата изтръпвам.
Викам си, мъж ли е или жена не ме интересува, отивам да видя кой свири така хубаво. То Духът ме води отвътре и гледам на едно място надпис: Йордан Антов, предава уроци. Ах, викам хубаво. Качвам се по стълбичките, а сега как да му прекъсна свиренето? Слушах, слушах, по едно време взех да хлопам.
към текста >>
„Ще помагате на майка ми тука, един път в седмицата.“ Аз му казвам, че съм тръгнала за
мляко
, нека да взема
мляко
, пък ще оставя детето някъде и ще дойда.
Викам: „В началото съм на музиката, свиря на празни струни“. А Той: „Идете, веднага си вземете цигулката и елате“. Един такъв троснат беше. „Вземете си цигулката, аз ще ви покажа, няма да ви вземам никакви пари. Ще помагате тука.“ Аз казах, че чистя.
„Ще помагате на майка ми тука, един път в седмицата.“ Аз му казвам, че съм тръгнала за
мляко
, нека да взема
мляко
, пък ще оставя детето някъде и ще дойда.
Аз гледах Петърчо. И оставих детето у една приятелка, отивам, вземам си цигулката и той два часа ме държа. Той каза: „Имате данни, музикална сте“, обаче държа ме така, докато не науча нещо не ме пусна. Той си е такъв, гледа на хората психиката. Даде ми нещо, после ми даде по-мъчно, после да почина, въобще и все с мен свири.
към текста >>
77.
34. Пълната кошница
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Млякото
се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин.
Млякото
се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя.
В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница.
към текста >>
Бучката се напълваше с
мляко
, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга.
Бучката се напълваше с
мляко
, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката.
Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“.
към текста >>
78.
14. Взаимопомощта
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Давам й
мляко
, не може да яде, не може да гълта.
А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там.
Давам й
мляко
, не може да яде, не може да гълта.
Казвам: „Наистина ми е взела болестта“. Пък не искам да умре заради мене. Пък жалко ми е. Ето ти пак изчезна. След десет дена идва пак, напълня, пак така оправи се.
към текста >>
79.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от
млякото
й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник".
Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я.
Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от
млякото
й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник".
Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел.
към текста >>
80.
48. ГЛАДНИТЕ УЧИТЕЛКИ
,
,
ТОМ 8
Тогава словесното
мляко
се вливаше в душите ни и те се хранеха.А когато това по една или друга причина не ставаше, те заставаха пред приемната на Учителя и огладнели чакаха с часове.
Тогава разбрах, че те се бяха нахвърлили върху мен, за да ме оберат и да приберат към себе си онова,което носех в себе си като обита-телка на небесния рай. Това го направиха несъзнателно. За вас този факт е може би непознат. Но за тези души, които чакаха Учителя с часове, това не беше случайно. Те бяха ожаднели, те бяха гладни за онази небесна храна, която хранеше душите ни на Изгрева и която небесна манна ние получавахме само когато бивахме в Неговото присъствие чрез Слово и чрез песни.
Тогава словесното
мляко
се вливаше в душите ни и те се хранеха.А когато това по една или друга причина не ставаше, те заставаха пред приемната на Учителя и огладнели чакаха с часове.
Аз излезнах от стаята на Учителя в едно такова възвишено състояние на духа и на душата и онези, гладните учителки се нахвърлиха върху мен, ограбиха ме и едва не ме разкъсаха на парчета. Тогава разбрах онзи закон, който веднъж Учителят изрече: "Знайте, че на земята светлината без тъмнината не може да съществува! Тъмнината очертава и дава сенките, които дават контурите и формите на физическия свят. А светлината създава живота на тези форми". Така че аз в своето възвишено състояние на духа бях се докоснала до онази Божествена светлина, която излизаше от Учителя, поех част от нея и слизайки надолу по стъпалата, онези гладните сестри я усетиха, нахвърлиха се върху мен и ме ограбиха.
към текста >>
81.
39. БЕЛЕЖКИТЕ
,
,
ТОМ 8
Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли
млякото
да предшествува овцата?
39. БЕЛЕЖКИТЕ Учителят дава Словото. Учениците са в клас - слушат и записват в тетрадките си. Те си водят бележки за най-главното, което е влезнало в техния ум от мощната Му мисъл. След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото.
Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли
млякото
да предшествува овцата?
Или маслото - млякото? Резултата се предшествува от една права мисъл. Вашия организъм е един резултат. Щастието е един резултат. Уреждането на живота е един резултат.
към текста >>
Или маслото -
млякото
?
39. БЕЛЕЖКИТЕ Учителят дава Словото. Учениците са в клас - слушат и записват в тетрадките си. Те си водят бележки за най-главното, което е влезнало в техния ум от мощната Му мисъл. След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото. Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли млякото да предшествува овцата?
Или маслото -
млякото
?
Резултата се предшествува от една права мисъл. Вашия организъм е един резултат. Щастието е един резултат. Уреждането на живота е един резултат. Да уредим отношенията си с околните си, това е уреждане на живота е.
към текста >>
82.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ
,
,
ТОМ 8
Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено
мляко
ухаеше.
"В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес. Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб. Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата.
Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено
мляко
ухаеше.
"Това за кого е? ", запитах. "За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно? " "Да. Има." Другарката Тинка Панайотова ни изпрати до пътната врата на кооперацията с благодарност и пожелание да отидем пак.
към текста >>
83.
50. ТИШИНАТА НА НОЩА
,
,
ТОМ 8
Аз пробивам стената и от дупката протича нещо.
Мляко
.
Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина. Никога не съм чувствала тишината така. Като една стена.
Аз пробивам стената и от дупката протича нещо.
Мляко
.
Тук в тази стая вечерите, нощите са чудни. Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден? " Ще кажа: нощите. Всичко е особено. Подрънкват звънци на овци.
към текста >>
84.
61. ВОЙНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Но тогава пристигам с дамаджана пълна с
мляко
от село, за да я занеса на Учителя.
61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него.
Но тогава пристигам с дамаджана пълна с
мляко
от село, за да я занеса на Учителя.
Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях.
към текста >>
Една дамаджана
мляко
тогава беше много нещо.
61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия.
Една дамаджана
мляко
тогава беше много нещо.
Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам.
към текста >>
85.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Стигнахме в Говедарци, пренощувахме там, взехме си хубаво
мляко
, закусихме по-скоро, вземахме един коняр, на чийто коне натоварихме раниците.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА Аз завърших вече учебната година и той ми каза в началото на месец юли 1932 г. "Искаш ли да те заведа при едни много добри хора? Там да прекараме десет дни." Аз понеже имах в него пълно доверие и не обичам да задавам въпроси, нито го попитах какви са тия хора, кои са, той започна да стяга багажа и тръгваме за Рила. Казва: "Отиваме на Рила при едни много добри хора".
Стигнахме в Говедарци, пренощувахме там, взехме си хубаво
мляко
, закусихме по-скоро, вземахме един коняр, на чийто коне натоварихме раниците.
Беше един прекрасен юлски ден, топъл, хубав и се отправихме към Говедарската гора. Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме. По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там.
към текста >>
86.
6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ
,
,
ТОМ 8
Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша
мляко
, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с
мляко
.
Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата.
Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша
мляко
, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с
мляко
.
Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище.
към текста >>
87.
35. АСЕН АРНАУДОВ
,
,
ТОМ 8
" Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш
млякото
, на Рила ако отидете?
" А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си? " Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота?
" Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш
млякото
, на Рила ако отидете?
" Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя. И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова". Обаче беше интересно това. Това може би не ви е интересно?
към текста >>
" Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват
млякото
вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя.
" Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота? " Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете?
" Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват
млякото
вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя.
И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова". Обаче беше интересно това. Това може би не ви е интересно? В: Да, да, интересно, аз слушам.
към текста >>
"Отивам, казва, да купя
мляко
!
Помня, че за сряда бях останала на Изгрева и като завърши беседата, аз се прибирам, бях спала у Милка Аламанчева и вече отивам към полянката и срещам Асен и казва: "Весе, ти си първата, на която ще кажа, днеска ми се роди дъщеря". Викам: "О, тя е скорпион. Това беше ноември месец. - Значи тя е скорпион, хайде да бъде музикална като тебе. Честита ти дъщеря".
"Отивам, казва, да купя
мляко
!
" Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена.
към текста >>
88.
2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Веднъж например имаше колети от Америка и те допринесоха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо
мляко
, шоколад, имаше и някакви дрехи.
Една от тия сестри е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която при моето раждане е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката - детската от Благи, за да има бебето количка, т.е. дава я за мене. След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство.
Веднъж например имаше колети от Америка и те допринесоха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо
мляко
, шоколад, имаше и някакви дрехи.
Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували за нас. Току пристигне вкъщи и носи чувала и така ние можехме да имаме дрехи. В този чувал имаше и палта, и панталони и всичко за децата, за да може да има какво да носят. Имаше още една сестра, Надя Жейнова, която често донасяше много хубави дрехи от дъщеря си, които бяха предназначени за мене. Винаги сме се радвали на тези сестри, които не ни забравиха в тези трудни моменти.
към текста >>
89.
2. ПОРОЙНИЯТ ДЪЖД
,
,
ТОМ 8
Черпили се с кисело
мляко
.
След обед се подготвят за тръгване. Симеон Симеонов приближава към Учителя: "Желаете ли да ви преведа на слизане през село Симеоново вместо през Драгалевци, за да ви покажа селото на моите прадеди". Той помислил и рекъл: "Не, този път не искам да минавам през Симеоново". Но той с майка си и други приятели се упътили към Симеоново и слезли в селото. Там имало събор, на мегдана се виело хоро и те се хванали на него, играли и се веселили.
Черпили се с кисело
мляко
.
Всички празнували. Но по едно време откъм запад небето се заоблачило, стъмнило се и те тръгнали към Дървеница и оттам да се придвижат до Изгрева. Заваляло дъжд. Отначало лек, след това се усилил докато се превърнал в порой. Вървели през локви и пороища.
към текста >>
90.
3. ВОДНАТА СТИХИЯ
,
,
ТОМ 8
Долу в селото нашите хора били слезнали от колите, купили си краставици, както и кисело
мляко
от селяните и започнали да ядът краставици, а другите да си правят таратор с кисело
мляко
.
3. ВОДНАТА СТИХИЯ На лагер на 7-те езера на Рила и Братството се прибирало след летуването и преминавали през Паничище. Били заангажирали камиони и рейсове за извозването на стотици хора.
Долу в селото нашите хора били слезнали от колите, купили си краставици, както и кисело
мляко
от селяните и започнали да ядът краставици, а другите да си правят таратор с кисело
мляко
.
Минало половин час и никой не му се ставало, харесала им почивката, както и краставиците. По едно време Учителят става нервен, нетърпелив и нарежда: "Веднага да дойдат колите и да тръгваме". Идва първата кола и Учителят се качва с някои братя и сестри и тя потегля. Небето започнало да се заоблача-ва и да се стъмнява наоколо. Симеон Симеонов започнал да събира братята и сестрите и да ги кара да се качват на колите.
към текста >>
Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело
мляко
.
А когато пристигат в Дупница виждат ужасяваща картина. На мегдана са били изложени 18 удавници. Всички приятели били мокри, уплашени и ужасени. Останали да нощуват в хотела. Когато се прибират в София разбрали, че групата в първия камион с Учителя пристигнала благополучно в София и никъде не били намокрени нито с една капка дъжд.
Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело
мляко
.
Симеон се приближава към Учителя: "Вие знаехте, че ще има наводнение. А защо не ни казахте? " "Нали никой от вас не липсва? А как ще познаете дали краставиците са хубави и млякото сладко ако няма с какво да ги сравните? " Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отя-доха и краставици и кисело мляко и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници".
към текста >>
А как ще познаете дали краставиците са хубави и
млякото
сладко ако няма с какво да ги сравните?
Когато се прибират в София разбрали, че групата в първия камион с Учителя пристигнала благополучно в София и никъде не били намокрени нито с една капка дъжд. Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело мляко. Симеон се приближава към Учителя: "Вие знаехте, че ще има наводнение. А защо не ни казахте? " "Нали никой от вас не липсва?
А как ще познаете дали краставиците са хубави и
млякото
сладко ако няма с какво да ги сравните?
" Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отя-доха и краставици и кисело мляко и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници". Водната стихия взела поредният кръвен данък.
към текста >>
" Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отя-доха и краставици и кисело
мляко
и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници".
Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело мляко. Симеон се приближава към Учителя: "Вие знаехте, че ще има наводнение. А защо не ни казахте? " "Нали никой от вас не липсва? А как ще познаете дали краставиците са хубави и млякото сладко ако няма с какво да ги сравните?
" Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отя-доха и краставици и кисело
мляко
и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници".
Водната стихия взела поредният кръвен данък.
към текста >>
91.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко
мляко
или трахана, това Му беше за закуска.
" Обичаше сирене, маслинки също обичаше. Ядеше с удоволствие маслини. Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави. Обичаше и руски чай.
Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко
мляко
или трахана, това Му беше за закуска.
Друго не закусваше. За обед една супичка и салата. На общата храна. Вечерно време най-често пак чай. Но Той и след обяд към 4-5 часа като си почиваше, пак изпиваше по 2-3 чая.
към текста >>
92.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Там имаше
мляко
и от него прясно масло биеха.
Само един месец съм стояла в Макоцево без да се върна. Иначе все си идвах. Щото влакът беше много удобен, след като свършат часовете, взимам влака и идвам в София и в 6 часа съм на Изгрева, или 7 най-късно. Вечерта спя на Изгрева, неделята изкарвам двете беседи, утринната и обедната и в 6 часа вечерта тръгвам, в 7.20 часа ми тръгва влака, беше много удобно..., да. И що масло съм пренесла тогава от Макоцево за Изгрева, сигурно целия път го намазах с масло.
Там имаше
мляко
и от него прясно масло биеха.
Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „Парахода", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол. Щото сега аз имах пари. Тогава получавах помня 2.100 лв. То бяха пари, не бяха малко и 500 лв. всеки месец давах на баща си.
към текста >>
Едно нещо което е било, понеже аз от селото, нали Ви казвам, купувах масло, взимах си
мляко
, дърва си купувах и селяните са били доволни от мене, че съм си оставяла половината заплата на тях, когато другите не са правили така.
И той сега му отговорил, гледайте да я приобщите към църквата. И това било да ме накарат да се причестя. И той като се заинати за причестяването. Пък сега казвам защо ще го правя да се причестя когато не вярвам в причастието, тъй както сега става. И не се причестих, и тогава дойде един инспектор, направи анкета и анкетата установила, че имам идеи, живея си ги, но не ги пропагандирам, но той рекъл: „Ако заговори, всички ще тръгнат след нея, понеже цяло село я обича".
Едно нещо което е било, понеже аз от селото, нали Ви казвам, купувах масло, взимах си
мляко
, дърва си купувах и селяните са били доволни от мене, че съм си оставяла половината заплата на тях, когато другите не са правили така.
Но аз това не знам. Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад.
към текста >>
93.
94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сърцето можеш да си отвориш, дето се казва и майчиното
мляко
можеш да си кажеш, защото Той те предразполага.
Но не се държи по-високо от другите, разбирате ли? А пък някои приятели, които именно са страдали, че не са обичани, по моето разбиране, това е причината, че се държат по-високо от другите. Защото Учителят както беше голям, не се държеше отвисоко. Той, никога не сме почувствали Учителят да се държи като голям, никога. Той когато се приближава при тебе се приближава като равен, отваря те.
Сърцето можеш да си отвориш, дето се казва и майчиното
мляко
можеш да си кажеш, защото Той те предразполага.
А когато има едно такова високомерно отношение към другите. Сега, мир и светлина на душите им, които са горе и като ги говоря тези неща, може би те сами ще преценят, ако аз съм видяла криво, моля за извинение. В.К.: Но ако вътрешното ти огледало е чисто и правилно е отразило? Е.А.: Моля за извинение за това, но това съм видяла, не друго. Тъй че Мария не беше лош човек, не беше лош човек.
към текста >>
94.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Значи той във власт му е, да си каже майчиното
мляко
, нали?
Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията.
Значи той във власт му е, да си каже майчиното
мляко
, нали?
Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова. Викам язък му за всичкото. Да му дадат на ръце нещо да разбере.
към текста >>
95.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VІІІ
,
ТОМ 9
Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде
мляко
, а майката мисли дали това дете ще израстне един ден и то да и дава
мляко
.
Вие казвате, че на Бога служите и се искате да знаете, какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго.
Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде
мляко
, а майката мисли дали това дете ще израстне един ден и то да и дава
мляко
.
Сега къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за бъдеще ще дава нещо на майката. Сега вие ще си направите упраженнията отвън, както искате. Ако искате може да си направите упражненията, Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък ако искате може да се прекратят събранията, ако искате на обед, в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете.
към текста >>
96.
01 - 27. НА ГОСТИ В СЕЛО ИЗВОРИЩЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
" - „Има, има, бай Георге, и кисело
мляко
, и кисело зеле, и сирене.
Щом пристигнали гостите, жените веднага се хванали да приготовляват вечеря. Една почнала да приготвя шиш-кебап, друга слагала софрата, та за всяка имало работа. Брат Куртев само наблюдавал, мълчал и разговарял от време на време с брата-домакин. Когато всичко било сложено на софрата, брат Куртев казал на брат Черня: „Брат Черньо, където отидем, все месо ни предлагат. Няма ли малко кисело зеле?
" - „Има, има, бай Георге, и кисело
мляко
, и кисело зеле, и сирене.
Всичко има. Благодарим на Господа. Дал изобилно. " Тогава казал на жените да приберат месните яденета и да сложат постни. Разбрал той, че брат Куртев не яде месо.
към текста >>
97.
01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца,
мляко
, сирене, кашкавал и масло.
62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ (Разказва съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев) „Беше есен, тъжна есен. Пожълтелите листа се стелеха по земята. Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха.
Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца,
мляко
, сирене, кашкавал и масло.
За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш.
към текста >>
98.
04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Често работниците, като отидели на чешмата, заварвали чувал с хлябове, бакър с кисело
мляко
или чувал с дини, зарзават и др., предназначени за храна на работниците.
„Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те. За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума. За да се изпълни такова обезателство било нужно да се вземат предохранителни мерки. И наистина братята от Тополица изпълнили с успех поетото обезателство. Външните хора, като не били приемани да работят на чешмата, взели да носят хляб, ядене и други, но тъй като приятелите и това вежливо отклонявали, те взели да носят всичко нощем или рано сутрин, преди още да са дошли работниците.
Често работниците, като отидели на чешмата, заварвали чувал с хлябове, бакър с кисело
мляко
или чувал с дини, зарзават и др., предназначени за храна на работниците.
Това го правили ония селяни, които искали да участват в това благородно дело - направата на тази чешма.
към текста >>
99.
09 - 68. ВЛИЯНИЕ НА ЛОШИТЕ МИСЛИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
68. ВЛИЯНИЕ НА ЛОШИТЕ МИСЛИ Един колега при разговор ми разказа следната своя опитност: Една сутрин отидох на работа и на улицата срещнах дете, което носеше кисело
мляко
в една голяма купа и идеше срещу мене на твърде близко разстояние.
68. ВЛИЯНИЕ НА ЛОШИТЕ МИСЛИ Един колега при разговор ми разказа следната своя опитност: Една сутрин отидох на работа и на улицата срещнах дете, което носеше кисело
мляко
в една голяма купа и идеше срещу мене на твърде близко разстояние.
Изведнъж мина през ума ми мисъл: „Ех, това дете, както носи тая купа, да може да се спъне и да разсипе млякото на земята! " Защо помислих така, и аз не знаех. Това дете го виждах за пръв път. И какво стана, за голямо мое учудване? Едва що помислих и ето, детето се спъна и падна на земята.
към текста >>
Изведнъж мина през ума ми мисъл: „Ех, това дете, както носи тая купа, да може да се спъне и да разсипе
млякото
на земята!
68. ВЛИЯНИЕ НА ЛОШИТЕ МИСЛИ Един колега при разговор ми разказа следната своя опитност: Една сутрин отидох на работа и на улицата срещнах дете, което носеше кисело мляко в една голяма купа и идеше срещу мене на твърде близко разстояние.
Изведнъж мина през ума ми мисъл: „Ех, това дете, както носи тая купа, да може да се спъне и да разсипе
млякото
на земята!
" Защо помислих така, и аз не знаех. Това дете го виждах за пръв път. И какво стана, за голямо мое учудване? Едва що помислих и ето, детето се спъна и падна на земята. Купата се счупи и млякото се разсипа.
към текста >>
Купата се счупи и
млякото
се разсипа.
Изведнъж мина през ума ми мисъл: „Ех, това дете, както носи тая купа, да може да се спъне и да разсипе млякото на земята! " Защо помислих така, и аз не знаех. Това дете го виждах за пръв път. И какво стана, за голямо мое учудване? Едва що помислих и ето, детето се спъна и падна на земята.
Купата се счупи и
млякото
се разсипа.
Добре си спомням, че детето, когато стана, разтревожено от тая случка, аз не само че не изпитах съчувствие, но напротив, изпитах чувство на радост, че бе станало точно тъй, както бях помислил. Такива случки имам и други, които моят разум не може да си обясни. Разказал приятел на Д. Шишков.
към текста >>
100.
09 - 136. КЪСИТЕ ГАЩИ НА ИГНАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Туй вбесява Игнат и той вдига купата с кисело
мляко
, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат, като му казва: „Игнате, ти що спориш с Учителя?
Нали вие така ни учите! " - „Но не е прилично", казал Учителят. -„Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестри/ около вас, като се врат в краката ви, прилично ли е? Как ги търпите? " -„Предпочитам да ги търпя, вместо да ги поучавам." Намесва се в разговора и брат Пампоров.
Туй вбесява Игнат и той вдига купата с кисело
мляко
, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат, като му казва: „Игнате, ти що спориш с Учителя?
Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - „Да, помня - казал брат Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, доведен от баща ми, хвана ме хей за туй ухо /като посочва ухото си/ и аз оздравях." „Игнате - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ето защо ела утре при мен." - „В колко часа, Учителю? " - „Ела в десет часа," И тъй всичко се изглади и ние се разотидохме по домовете си радостни. Игнат е прекрасен брат, винаги готов на жертви и услуги, но с малко избухлив темперамент.
към текста >>
НАГОРЕ