Търсене в текстове за 'Мляко'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 69 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко.
В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание Седем разговора с Духа Господен Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце.
към текста >>

3. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните.
На въпроса, даденото от С. дали е вярно – отговор: "Всяко добро даване е от Отца на виделината." - Разбираш ли защо ти привеждам тия думи? – Защо, Господи? – Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните. А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са? – На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя. Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек.
към текста >>

5. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август

Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й].
В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание. Г-н Дънов после прочете 10 глава от Йоана и между другото каза: - Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек. Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й]. Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее.
към текста >>

6. Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври

Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото.
По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14 глава от Йоана, върху която дaдe някои обяснения, след което г-н Дънов подзе: - Какви са жилищата, поменати в тази глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки?
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива. Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло. Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда.
Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
към текста >>

При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко.
В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го подигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте!
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си.
Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме.
към текста >>

Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот.
Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!
към текста >>

10. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството.
и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне?
към текста >>

11. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи.
Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене. Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак. Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой? - Учителят. В чудна благост се топи сърцето и не знае как да благодари... Поглеждам към Него.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота.
Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията.
към текста >>

13. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града.
Тук-таме - облаци разкриват няколко бледнеющи звезди. Венера изпраща своята лъчезарна усмивка. Въздухът е свеж и топъл. Няма нито сняг, нито студ. Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града. Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава.
към текста >>

14. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

По планини и долини течало мляко и мед.
Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво!
към текста >>

В котлето кипи козе мляко.
Кой може да ги прочете? Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека. Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения на човеците гиганти. Величествени библиотеки с огромни каменни папируси - летописи на природата, която отбелязва миналото и чертае бъдещето? Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак душата му се радва и възхищава.Връщаме се. В котлето кипи козе мляко. Правим попара в него с хубавия бял хляб и сърбаме всички заедно.Излизаме от Куш Бунар. Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко.
Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице. Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме. Чуват се весели поздрави, шеги, закачки. Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо. Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво!
Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло. Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева Екскурзия на 3 май 1926 година
към текста >>

17. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него.
Оставете го, той не яде скритом. За Бога няма нищо скрито. Той от по-рано още му се ядяло. Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви
към текста >>

Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете.
Той от по-рано още му се ядяло. Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате.
към текста >>

Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко.
Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко.
към текста >>

18. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

Такава вода и мляко без каймак, обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето.Всеки трябва сам да си донесе вода - това е благословение - всеки човек сам да си носи стомничката с вода.
Никакво варение на друга храна в него, а после вода да ври в него. Там има мазнини и други, които пречат на здравието. Ако и да се смята, че е измит, пак е вредно да са употребява за варение на вода. Чистота трябва.Измиванието на тялото, банята може и със студена вода, но тя предизвиква силна реакция, а банята от топла вода е мека, нежна и дава по-добър ефект. Водата, която употребявате трябва да бъде чиста, от извор, да не е употребявана, като например за производство на електричество. Такава вода и мляко без каймак, обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето.Всеки трябва сам да си донесе вода - това е благословение - всеки човек сам да си носи стомничката с вода. Например при екскурзия на „Мусала" от езерото „Окото" да си вземе вода и по една чайна лъжичка от нея да смесва в другата вода. Ние ще употребяваме, което е потребно на човека, а другото ще оставим Бог да го направи - каквото Бог даде.Хубаво е да се прекара 10 дни на избрано място, на Мусала например. Добри са тия срещи и да стават на такова чисто хубаво място и ще се видят добрите резултати. Има няколко места хубави за такава среща: Мусала, Сините камъни, Казънлъшката околност, Чепино, над Батак „Карлъка" и другаде. 10 дни на спартански начала, може да се прекара.Помоли се Учителя от приятелите, да ни даде някои сведения - да ни повери някои тайни.Учителят: В света има един закон, който урежда крайностите.
към текста >>

Вие бързате - тъкмо е подквасено млякото и вие искате да го проверите, отвиете го и то се развали.
Япония, Америка, а Балканския полуостров е оставен за по-далечни времена. Част от гръцките острови, Мала Азия ще потънат. Това са предсказания, за които време не се определя. Япония може да потъне в 10,000 години. Полярната година се състои от 25,000 години, значи 10,000 години се равняват на 4 месеца. Вие бързате - тъкмо е подквасено млякото и вие искате да го проверите, отвиете го и то се развали. Казвам някому метод за лекувание -той ми иска изведнъж да оздравее. Аз го питам: Ти можеш ли да не кажеш нито една лоша дума от рождението си до смъртта? Казва ми, че не можал! Е, защо тогава аз да го излекувам изведнъж? Има елексир гдето в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее.
към текста >>

19. Построяване на Салона на Изгрева

Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг.Участвуват също и следните сестри:1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг.Участвуват също и следните сестри:1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко.
Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние.
към текста >>

24. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо.
В.К.: О, хо-хо. Боже Господи. Надка: „Брат Бертоли донесе ти багажа." И по такъв начин Учителят ме лекува. И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво.
към текста >>

25. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Други, в малки котленца, си носеха чак от града дори подквасено овчо мляко, трети караха само плодов режим...Боро-садачките се надпяват.
Как леко и грациозно стъпва, сякаш не допира земята.В разговор и песни - до 2 часа. Изгладнели нареждаме се в широк кръг. Молитва и весел обяд. Слънцето взима участие в нашата радост, негли и то се смее от горе. Лазурното небе, сега обнизано с малки вълнисти облачета, се радва заедно с нас.Някои тук са сготвили прекрасна гозба от есенни зеленчуци. Други, в малки котленца, си носеха чак от града дори подквасено овчо мляко, трети караха само плодов режим...Боро-садачките се надпяват. Висок мъжки глас под ред извиква разни женски имена, като да ги проверяваше за нещо. Горе по шосето минават туристи и отправят бинокли към нас.Нашата поляна, изглежда, за туристите не представлява някакъв интерес, затова, почти никога в него се не мяркат външни хора. По-добре. Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”.Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града. Изпращат ни звънците на рудо стадо. Слънцето засяда към Люлин.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур.
Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир. Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек. Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска. Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички...Преобличаме се, лежим на припек. Но към 10 ч.
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко.
Гимнастика на слънце и простор. Играем на слънце, а заедно с нас и милиони скакалци, кои[то] целувайки вълнените ни вещи, ги правят на решето. След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй студено, че просто пищим, но после става чудно приятно. После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари. От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове.
За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар.
към текста >>

29. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове.
Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница. В денка бяха завивките ни и дрехите. Храна носехме малко. Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове. Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай. Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме. Помня много добре, че през 1931 г.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини, сирене, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми.
Учителят заговори. Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам да се чисти, да се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря. Също тъй и ние дълго време да не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро да се хармонизираме. Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем:Да знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните си.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка. Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не! Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини, сирене, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми. Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н. До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток. Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен. Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво си няма. С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро.
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес.
Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная наука, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го. Турете му млечен компрес. Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави. На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото. Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес. Трябва ви самовъзпита- ние. Един ден направете опит - забравете вашите болести, без една бръчка да направите. Един ден до обед да живеем както на небето живеят. Формула за днес: „Аз и Отец едно сме." (Изговорихме я три пъти.)
към текста >>

32. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали?
Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова. Викам язък му за всичкото. Да му дадат на ръце нещо да разбере.
към текста >>

33. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Обеща се на конярите добра сума от синеокия добър Walter, а и от нас - спътниците му, ако го намерят... Но не го намериха...Но Walter Urb, въпреки загубата, не се смути много, както ние бихме се смутили; той спокойно си наля горещо мляко от термоса, като любезно канеше и други.
Както всички, така и той, отидохме да се плиснем с водица от буйния планински поток. Що му трябваше да се сапунисва. Бързеят грабна халката му и я глътна завинаги. 10 души наши юначаги се опитаха да отбият потока - бустари, чакъл, трева. Но пръстенът не се намери, макар че се спуснахме да се ровим из мократа тиня, да търсим под всяко камъче. Обеща се на конярите добра сума от синеокия добър Walter, а и от нас - спътниците му, ако го намерят... Но не го намериха...Но Walter Urb, въпреки загубата, не се смути много, както ние бихме се смутили; той спокойно си наля горещо мляко от термоса, като любезно канеше и други. Завидна усмивка трепти на устните му, завидно спокойствие.Второто събитие ни обезпокои много повече, отколкото злополучния пръстен. Люта змия ухапа една от нашите спътници. Мъж и жена се придружават от двете си невръстни момченца - 3 и 4 годишни. Настигаме ги при горския дом, изпреварили ни, докато ние се забавихме да отбиваме горската рекичка и да се ровим из тинята. Мъжът носи тежка мрежа с провизии, седи на сред пътя до вцепенената си умираща другарка.
към текста >>

” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак.
”. Вечерта, също така. Спускаме се като пилци към навеса кухня, построен от нас на западния край на бивака. Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят. За обяд същата тръба ни вика: „Обяд! Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове.
към текста >>

Топла завивка, чай, мляко, кожухчета, шалове не им липсваха от нас.
- Ах, как ядоха младите виенчани - двама прависти, един философ и един медик. Оживиха се, развеселиха се, и ohne weiteres [ohne weiteres (нем.) - без затруднение], набързо опънаха островърха-та си палатка. Затоплени от храната, те лягат на голата земя да се „каляват”. След 2 часа каляване, единия! се разболя тежко от пневмония. Топла завивка, чай, мляко, кожухчета, шалове не им липсваха от нас. Забравиха за Turkey [Turkey (нем.) - Турция] и за Griechenland [Griechenland (нем.) -Гърция]...На другия ден дойдоха още двама като тях, но още по-голи и по-гладни. Здрави, свежи и жизнерадостни. И те намериха същия прием. Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво.Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница.
към текста >>

Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт.
Забравиха за Turkey [Turkey (нем.) - Турция] и за Griechenland [Griechenland (нем.) -Гърция]...На другия ден дойдоха още двама като тях, но още по-голи и по-гладни. Здрави, свежи и жизнерадостни. И те намериха същия прием. Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво.Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница. Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт. Задуха ураганен вятър. Той разлюля-ваше пламъците към нас, обсипваше ни с рояк искри. Става много студено, а гостите студенти настръхнали, зъбите им тракат. Очите им през очилата гледат втрещено. Викаме ги на пейките, намятаме ги с шалове, одеяла, палта.
към текста >>

34. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
към текста >>

35. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
към текста >>

36. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
към текста >>

37. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
към текста >>

Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали?
Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова. Викам язък му за всичкото. Да му дадат на ръце нещо да разбере.
към текста >>

38. Учителя организира събора, 1936 г.

Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали?
Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова. Викам язък му за всичкото. Да му дадат на ръце нещо да разбере.
към текста >>

39. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

По едно време мляко ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“.
Брат Неделчо мълчи. Излязох вънка, а пък ми трябват капаци, защото всички знаят, че целият магазин беше ограден с капаци до 1 1/2 до два метра и после отгоре бризент. Защото иначе всеки може да влезе в магазина. Добре, но тя не дава. И аз като надигнах палатката и взех да ги тегля един по един. По едно време мляко ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“. Ей такива ми ги разправя, но Гради не е вече брат Гради, а бай Гради. В това време се обръщам, сестра Наталия Чакова, светлина на съзнанието й, плаче. Пък аз й бях дал два капака, даже лично бях й ги занесъл. Тя си беше счупила крака преди няколко месеца и аз й ги дадох да ги сложи пред леглото си. Тя спеше на едно войнишко легло, та да не стои във влага, да има къде да си сложи краката.
към текста >>

Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко, сирене.
А те като се върнат, може да си представите какво настроение е било. Аз да си прибера лодката, а пък - добре, че не съм им счупил главите. Ей такива преживявания имах. Те бяха няколко случая. Понеже сутрин ставам рано, отивам някой път на Молитвения връх. Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко, сирене. Понякога вземат нещо от магазина и тръгват да посрещат групите. После щях да пропусна нещо. През лятото, когато е по-топло водата на езерото намалява. Тогава се налагаше някой да избута лодката на по- дълбокото, за да може да плува и тогава брат Райчо, брат на Йорданка Жекова запретваше крачолите и нагазваше в езерото. После като напълнят съдовете с вода, лодката натежава и той отново влиза във водата да тикне лодката навътре в езерото.
към текста >>

Някой път търсеше кисело мляко.
По цял ден ходи и рисува. И понеже сутрин излизаше рано и вечер се връща и идва в магазина, да си вземе някои провизии, плодове, домати или друго, обаче няма, свършили се. Докато беше сестрата на езерата, тя пазаруваше. Но тя си беше отишла и той като дойде често пъти не намира нищо. Викам му: „Абе, брат Тричков, остави една бележка когато искаш нещо, да ти заделя - картофи, зарзават, плодове“. Някой път търсеше кисело мляко. „Кажи ми какво ти трябва, за да ти оставя.“ „Е, наистина, много хубава идея“, казва, и ми остави една торбичка, та аз като дойдат продуктите, веднага му заделя каквото му трябва и той като дойде, получи си ги, плати си и си отиде. Този случай го разправям, понеже той нарисува веднъж една хубава картина от Молитвения връх с поглед към Говедарци и първите борчета, които са от Молитвения връх надолу, в скалите. Той ги беше нарисувал и ми я подари. Та имам един много хубав спомен от брат Иван Тричков. През време на лагеруването 1939 г.
към текста >>

„От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук. Та чак и мекици. Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги.
към текста >>

40. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът.
към текста >>

Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото!
Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват примерите, но не ги турят на място.
към текста >>

41. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември

Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо.
Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна.
към текста >>

Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!
Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти.
към текста >>

42. Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември

Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо.
Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна.
към текста >>

Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!
Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти.
към текста >>

43. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември

Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо.
Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна.
към текста >>

Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!
Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти.
към текста >>

44. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември

Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо.
Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна.
към текста >>

Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!
Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти.
към текста >>

45. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №86

Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома.
За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи. Това място, за което ти казвам, е една случайност. Тези мои сега изникнали мисли може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя. Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе. Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома. Приеми моето сърдечно поздравление. Твой верен Господу: П. Киров П.П. Когато вече бях приготвил писмото си снощи, нощес в един и нещо часа след полунощ се събудих от един лош сън. Сънувах, че минавах от едно място, и като бях изминал няколко крачки, гледам отляво на пътя една много голяма змия, подобна на змей, със зелена краска. Докато я съзра, тя се хвърли отгоре ми и почнах с нея една борба за живот или смърт.
към текста >>

46. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“
Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение? „Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“ От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот. Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят.
към текста >>

47. Писмо от Учителя Дънов до Олга Славчева - 30.11.1918 г.

Ако ви е възможно взимайте по една или две чаши мляко прясно кравешко.
Цариброд Л. Олга Славчева, Употребявайте т.е. пийте гореща вода, за ядене топли варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед. Ако ви е възможно взимайте по една или две чаши мляко прясно кравешко. Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която, въздига и възкресява. Болестите това са почиствание на природата. Всяка болест донася нещо ново в животът. Бъди бодра и весела духом.
към текста >>

48. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката, след като е избила млякото, е поставила вътре маслото?
Той обичаше да се перчи насам-натам. Учителят го изглежда отново и казва: "Ти виждал ли си как селяните някой път сложат гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето. Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи, взимат камъни и го замерват, докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката, след като е избила млякото, е поставила вътре маслото? " Методи слуша и си тръгва. Борис Николов Граблашева протестираше срещу Учителя, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание. Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други.
към текста >>

49. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар.
За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева. Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар. След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи. С Боянчо Златарев бяхме му приспособили една стаичка, в която можеше да се преспива. Винаги, когато той идваше, се събирахме на вечеря и разговори след вечерята с приятели от Изгрева, като Гради Минчев, Методи Константинов, Боян Златарев, Драган Петков, разбира се, и хазяйката Поля Недкова и други, които имаха възможност и желание да дойдат. Когато се ожених, в тия срещи вземаше участие и съпругата ми, Жечка.През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят.
към текста >>

50. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Да......Петруш, пази се добре, лекувай се както можеш, внимавай и пий повече мляко, нека млякото да ти бъде основна храна.
Наталия малко е лоизстинала. А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша. Независимо от времето и нещо друго ме спира, което не мога да кажа, което не разбирам, но което е дълбоко и глухо, откъде идват сигналите не разбирам, затова Петра решила съм да чакам. Същевременно по малко се стягам, но не зная, може би няма да се реша да тръгна и най-вече няма да посмея да не се вслушам в онези вътрешни разпореждания, които са по-важни от всичко.Ще ти пиша пак. Между другото изпращам ти накратко в съкратен вид, правилника по който тази година става летуването на Рила - вече чухме, че варненци и габровци протестирали. Да......Петруш, пази се добре, лекувай се както можеш, внимавай и пий повече мляко, нека млякото да ти бъде основна храна. Съветвай се и намери време да ме държиш в течение на всичко. Пиши ми, тук съм още и ще бъда вероятно и през другата седмица, затова не закъснявай с писмото, искам да знам точно как си. Премести ли се горе, или спиш долу, всичко ми пиши.Поздрави всички дома, много здраве от Лиза! Целува те топличко: БучаПравилникът обхваща пет страници ситно написани. Би трябвало да го препиша открай до край, и да си го имам, ей така за спомен.
към текста >>

51. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите.
Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19250106811523