НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
95
резултата в
73
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие
лицемерието
.
За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите.
Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие
лицемерието
.
Те са хора, които искат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа. За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари.
към текста >>
2.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако Англия спечели - ще спечели
лицемерието
и лъжата.
Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи. Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез внушение. Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят. Сега се лее кръв. Невидимият свят ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието.
Ако Англия спечели - ще спечели
лицемерието
и лъжата.
Но Бог ще избере този народ, който да проведе Божиите решения и да бъде бич Божий. И вие ще разберете скоро кой е този народ. Трябва да се оправдае доверието на Невидимия свят над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет. Защото тази война е духовна. Тя се води в Духовния свят.
към текста >>
3.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но с лъжата,
лицемерието
, интригите, с користолюбието и алчността нямаме нищо общо.
Комунизмът, който дойде в България след 1944 г. е наказание на българския народ за това, че той не узна времето кога беше посетен от Бога. Ние подавам ръка на всички идейни хора в света. Хората, които служат на една свещена идея, те са едно. Ние подаваме ръка на всички честни хора по света и с тях ще работим.
Но с лъжата,
лицемерието
, интригите, с користолюбието и алчността нямаме нищо общо.
За всички онези, които искат да устроят живота си без Бога, наказанието е - комунизъм. 10. Силата на комунистите. Не се заблуждавайте да мислите, че сега сте силни, а ние сме слаби и можете да правите каквото си искате с нас. Това е само за момента и е за кратко време. Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите.
към текста >>
За да не се допусне да влезе лъжата и
лицемерието
в Братството.
Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство. Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието?
За да не се допусне да влезе лъжата и
лицемерието
в Братството.
За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме.
към текста >>
4.
6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и
лицемерието
на общественото мнение.
Ще се опитам да направя психологически анализ на тези три личности, върху които Учителят в момента правеше Своите опити, които впоследствие ще се разпрострат в обществото, после в народа и най-сетне вълната ще премине в цялото човечество. Това е пътят на скачените съдове. Специално Мара Граблашева, като съзнание в настоящето си прераждане се е родила в средата на ръководните фактори, които са имали претенции да ръководят общественото мнение, изобщо да бъдат пътеводителите на един народ. Връзката й с Учителя и Школата събуждат в нея едно велико качество - качеството на различаване. Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед.
В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и
лицемерието
на общественото мнение.
Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят. Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност.
към текста >>
5.
24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Сега вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената любов, никакво
лицемерие
, никакво флиртуване.
Стенографката Савка Керемидчиева стенографира тази беседа, а по-късно я дешифрира. Сега ще ви цитирам откъси от нея: „Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола - мъже и жени. Значи жената е носителка на живот, на чувства, а мъжът - носител на човешката мисъл. В основата в Божественият свят това е една издънка обърната надолу, разклонена, това са два клонища от един общ корен.
Сега вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената любов, никакво
лицемерие
, никакво флиртуване.
Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност.
към текста >>
Във вас няма да има
лицемерие
, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство.
Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души.
Във вас няма да има
лицемерие
, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство.
Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни. И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като ви погледна очите, ще мисля за вашата истина.
към текста >>
6.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Имаше отвращение към лъжата, към
лицемерието
, егоизма като вътрешна нечистота у човека.
Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи. Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас.
Имаше отвращение към лъжата, към
лицемерието
, егоизма като вътрешна нечистота у човека.
Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество".
към текста >>
7.
4.Учителят не проповядваше
,
,
ТОМ 9
Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и
лицемерие
.
Вярата в собствените ни сили. Много пъти съм мислила за вярата на Учителя в нашите възможности. Когато ние се проявявахме така несъвършено. Чудила съм се на тази вяра и съм си казвала: Учителят ни вижда в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното. Тази негова вяра ни придаваше сила.
Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и
лицемерие
.
Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем.
към текста >>
8.
IV.15 август 1907 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Гордост и
лицемерие
, притворство.
(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.) Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването. Принудително не можеш да бъдеш добродетелен. Пасивен и активен грях.
Гордост и
лицемерие
, притворство.
В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател. Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.
към текста >>
9.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Ако имате някоя затаена мисъл във вас, трябва да си я кажете, защото един човек, който лицемери с мене,
лицемерието
намери ли се в него, ще бъда безпощаден с него.
Та вие чухте някои работи тук и като излезете навън, всичко забравете, като че ли не е било, но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждая. В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят върху него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, помощта не е идвала [и] не може в такъв случай да ви се помогне. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мене.
Ако имате някоя затаена мисъл във вас, трябва да си я кажете, защото един човек, който лицемери с мене,
лицемерието
намери ли се в него, ще бъда безпощаден с него.
Защо да държим дявола, та да страдаме и да работим с него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, изобщо взето, няма власт, но всеки се подчинява на този дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, Небето е вече взискателно, а вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това има си и мъчнотии.
към текста >>
10.
Наряди за 1922 г.
,
,
ТОМ 12
Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст,
лицемерие
и завист, и всяко одумване.
Това са първите уроци на закона на ритъма. Петък, 25 август 1922 г. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (С вдигнати ръце.) 2.
Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст,
лицемерие
и завист, и всяко одумване.
Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, господа" (5 пъти). Първия път ръцете нагоре свободно; втори и трети път - хоризонтално; четвърти път - ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; пети път - хоризонтално, на гърдите, пред устата и хоризонтално. 4.
към текста >>
11.
Наряди за 1925 г.
,
,
ТОМ 12
Мъдростта ще внесе безпристрастие и
нелицемерие
.
Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти.
Мъдростта ще внесе безпристрастие и
нелицемерие
.
Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите.
към текста >>
Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото
лицемерие
.
Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото
лицемерие
.
Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит.
към текста >>
Любовта на земята е пълна с нечистота и
лицемерие
.
Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен.
Любовта на земята е пълна с нечистота и
лицемерие
.
Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, умит. Нали е така? Това е едно хубаво качество.
към текста >>
12.
V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Из архива на Тереза Керемидчиева
,
ТОМ 14
Лицемерието
да бъде мерзост пред очите ти, а искреността и Истината - сила и свобода на душата ти.
31.07.1941 г. Служи на доброто, твори и мълчи, направи и подмини, доброто да остане следа в живота ти. 01.08.1941 г. Ако направиш погрешка, благодари на Господа и го благослови, Той ще ти покаже слабото място и ще изправи погрешката ти. 02.08.1941 г.
Лицемерието
да бъде мерзост пред очите ти, а искреността и Истината - сила и свобода на душата ти.
04.08.1941 г. Силата на човека седи в доброто, в търпението, в снизхождението, в опрощението. В тях Бог се проявява. 05.08.1941 г. Колкото повече право мислиш, толкова повече право постъпваш.
към текста >>
13.
5.7. Съборите в София
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Смешно е да се говори за някакво користно
лицемерие
, поза, блъф, фалш, както понякога обичат да приказват външни, повърхностни многознайници. Не!
Нашият Учител, макар и стоящ пред нас като човека, когото наричахме „Учител", всъщност е само условен знак, конкретизиран образ на оня далечен Идеал, към който се стремеше нашето сърце, най-хубавата част от нашия душевен живот. Когато някои се чудят на авторитета, който си беше спечелил нашият Учител всред нас и всред нашата общественост, аз никак не съм се чудил. Той беше успял да надмогне дребнавото човешко, да заживее в съгласие със своя идеал, с идеалите на човечеството изобщо. Той нямаше лично желание, лични амбиции, дори свой личен живот. Той го беше слял със своя идеал.
Смешно е да се говори за някакво користно
лицемерие
, поза, блъф, фалш, както понякога обичат да приказват външни, повърхностни многознайници. Не!
фалшът, лъжата, блъфът биха създали неприкриваемо противоречие между думите и делата, биха причинили провал както на личността, така и на нейното дело. Учителят беше пред нас десетки години, по всяко време, през дни и нощи и нито веднъж, нито в един случай не беше доловено противоречие между неговите думи и неговите дела. Той стоеше на поста си вярно дори до последните дни от живота си: мъдър, убедителен, усмихнат в страданията си.
към текста >>
14.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и
лицемерието
.
Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници. И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки.
В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и
лицемерието
.
Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения.
към текста >>
15.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво
лицемерие
.
Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят. В братството човектрябва да изработи ред качества, да се почувства като брат, т. е. да е готов на всички жертви и услуги за своите братя, да изработи качествата, които братята притежават. Това предполага да се справи със своята личност, със своите лични чувства и интереси. Брат е онзи, който служи безкористно на идеята на братството и който е готов да се жертва за идеята на братството, а не да жертвува интересите на братството за своите лични разбирания и амбиции.
Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво
лицемерие
.
Братството е съвкупност на всички онези души, които са слезли със задача и мисия да помагат на Учителя в неговото дело, да бъдат проводници и носители на неговото Слово, да го разнасят сред народа и човечеството. В процеса на това служене, те извършват своето развитие и постепенно се приближават към съвършенството, което е идеал на всяка душа. Братството, това са всички онези души, които се стремят към светлината на духа и които са привлечени от светлината на Учителя, блеснала в мрака на нощта, в който живее човечеството. А школата, това са всички онези принципи и методи, чрез които душите могат да развият скритите вътрешни сили и възможности и да се приближат към свръхсъзнателния живот. Братството е средата, лабораторията, в която душите изработват качествата, добродетелите и способностите, необходими за ученичеството.
към текста >>
16.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Юпитер в дисхармония с Нептун, ако Юпитер е близо до меридиана, дава на човек подтик да се стреми към владишки пост или друго високо духовно звание, но цялата му дейност ще бъде заблуждение, изопачаване, комедиантство,
лицемерие
, духовно представление.
Трябва да се има предвид, че при дисхармонията на Юпитер с Нептун у човека не се пораждат никакви пороци или недостатъци, а напротив - човек може да има същите идеали, същите стремежи, същите копнежи, същата любов, каквито има и при положителните влияния от хармонията между Юпитер и Нептун, само че при дисхармонията между тях, човек ще бъде лишен от условията и възможностите да бъде творец и да постигне идеалите си. Когато Юпитер и Нептун са в дисхармония, човек ще има в живота си много противоречия, много препятствия, лишения е несгоди при осъществяването на своите идеали. При дисхармония между Юпитер и Нептун, на младини, а може би и през целия си живот, човек ще бъде склонен да търси най-лесния път за големи постижения в духовно отношение. Такива люде много вярват на разни ясновидци и гадатели, на разни духове и всевъзможни явления, които те тълкуват като прояви на „висши светове”, но които представят в същност техни самозаблуждения. Дисхармонията между Юпитер и Нептун често прави човека наивен и безвреден маниак, склонен да си въобразява, че е много нещо, че знае много, че „приказва с Бога и ангелите”, че другите човеци са много изостанали и затова не го разбират.
Юпитер в дисхармония с Нептун, ако Юпитер е близо до меридиана, дава на човек подтик да се стреми към владишки пост или друго високо духовно звание, но цялата му дейност ще бъде заблуждение, изопачаване, комедиантство,
лицемерие
, духовно представление.
Ако при дисхармонията между Юпитер и Нептун, Нептун стои по-високо в хороскопа, човек ще бъде жертва на мания, че е голям ясновидец и може да ръководи целия свят, но затова е потребно всичко да го слушат. 12.4. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР С ПЛУТОН ЮПИТЕР в тритон, квинтил или секстил с ПЛУТОН Плутон по природа има двойнствено влияние. От една страна той е най-страшният и омразният, както на Боговете, така и на смъртните човеци, поради това, че той управлява най- грубите и най-разрушителни сили, известни под общото название „адски сили”, че той е повелителят на всички същества на ада, които са негови поданици и служители. От друга страна, Плутон е управител на всички подземни богатства, чрез които може да причинява голямо щастие на онези, които разбират законите на подземния свят, неговата природа, и могат да си служат с неговите сили по разумен и полезен за всички начин. При хармонията между Юпитер и Плутон, според силата на хармонията, можем да съдим до каква степен висшият, творческия разум, управляван от Юпитер е в състояние да работи и оползотворява правилно силите и богатствата на Плутон.
към текста >>
17.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
За мене това е
лицемерие
.
Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.” Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.” Вие седите някой път и мислите: „Учителят ни върти.” Така не се говори. Някой може да казва: „Той ни смята.” И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи.
За мене това е
лицемерие
.
Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво." Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разгалило.” Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.” Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си.
към текста >>
18.
3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Отрицателен полюс:
лицемерие
, предателство, дилетантство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, празни и безлични изказвания.
[Негов управител е Меркурий.] В този знак Юпитер е в падение. Природа: този знак е въздушен, интелектуален, пластичен, изобретателен, положителен. Дава инициативност. Астросоциологическо значение: интелектуалният свят, журналистиката, печата, издателствата, търговските и финансовите сделки, транспорта, късите пътувания, съседните страни, бюрократизмът, посредничеството, лесните спортове. Положителен полюс: изтънчена интелигентност, дипломатичност, гъвкавост на ума, предпочитание към информацията, ораторски талант.
Отрицателен полюс:
лицемерие
, предателство, дилетантство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, празни и безлични изказвания.
Управлява раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака Рак. Управлява се от Луната в този дом Сатурн е в изгнание. Юпитер - в екзалтация, Марс - в падение Природа: този знак е воден, кардинален, пасивен, женски, плодоносен знак. Астросоциологическо значение: народът, тълпите, обществените места, изворите, реките, вътрешните морета, изобилните реколти, семейното огнище, родината, обществените традиции, развлеченията, жените.
към текста >>
Международните отношения са под знака на фалша и
лицемерието
.
Неискреност у народните маси, зле координирани и екзалтирани обществени и държавни инициативи, несправедливост и недоглеждане в областите на правото и на свободата, провали поради необмислени инициативи. Изкуствата страдат от екзалтирана и стигаща до крайности оригиналност, водеща до упадък. Науките и философията поддържат хипотези и погрешни теории. Несигурност цари в профсъюзите и в различните колективи. Народите са принудени да се покоряват на диктаторски режими, произлизащи от консервативните среди.
Международните отношения са под знака на фалша и
лицемерието
.
В човешкия организъм, знакът на Водолея се отнася до прасците. Дванадесетият дом е под знака Риби, чийто управител е Нептун. В този знак Меркурий е в изгнание, Венера-в екзалтация. Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений. Всички тези качества може да намерят израз в откровения и в пророчества.
към текста >>
19.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Отрицателен полюс: двуличие,
лицемерие
, неверност, дилетантство, аматьорство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, слаба и бледа реч.
Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий. Планетата Юпитер се намира в падение. Природа: Въздушен, интелектуален, пластичен, съобразителен, положителен, разпоредителен и инициативен. Астросоциологично значение: Интелектуалният свят, журналистиката, пресата, издателствата, търговските и финансови сделки, съобщи-телното дело, транспорта, късите пътувания, съседите на страната, бюрокрацията, посредниците, лекарите и лекия спорт. Положителен полюс: изискана интелигентност, дипломатичност, съобразитепност, всестранна начетеност, ораторство.
Отрицателен полюс: двуличие,
лицемерие
, неверност, дилетантство, аматьорство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, слаба и бледа реч.
Управлява: раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака на Рака. Управител - Луната. Сатурн е в заточение, а Юпитер – е екзалтация, Марс е в падение. Природа: воден знак, кардинален, пасивен, женствен, плодоносен.
към текста >>
Народите са изложение на режими на диктатура от страна на консервативните среди; приятелските и международни отношения са изложени на помрачаване, неискреност,
лицемерие
и фалшивост.
Неискреност у народните маси, екзалтирана некоординираност към всички държавни и обществени инициативи, несправедливост и потъпкване на личните и обществените свободи, а също и по отношение на обществения прогрес, замразен от изненади. Неуспехи, вследствие необмислени инициативи. Изкуството страда от екзалтирана оригиналност, граничеща с упадъчност. В науката и философията се издигат несъстоятелни хипотези и теория. Животът в синдикатите и в разните видове колективи е изложен на несигурност и пагубни опити.
Народите са изложение на режими на диктатура от страна на консервативните среди; приятелските и международни отношения са изложени на помрачаване, неискреност,
лицемерие
и фалшивост.
Знакът Водолей има отношение към прасците на краката. Дванадесетият дом се намира под знака Риби, Знак воден, подвижен и пасивен. Владетел - Нептун. (Според древната астрология - и Юпитер.) Меркурий е в заточение. Венера - в екзалтация.
към текста >>
20.
2. ПРОСВЕТА И КЛЕРИКАЛИЗЪМ
,
,
ТОМ 20
Така е било всякога и ще бъде:
лицемерието
, макиаве-лизмът - това е стихията на властника.
Защото Исус отрича кървавото властничество и безбожния клерикализъм. Исус е за мира, любовта, свободата, братството, търпимостта, а днешните големци вървят по друг път. Цанков, за да угоди на Синода и да предпази училището от вредни учители, подпомогнат от своя персонал в министерството, уволни всички учители, които той и клерикалите смятаха за «еретици», «безверници». На други пък не дадоха работа. Безбожници чистят училището от «еретиците»!
Така е било всякога и ще бъде:
лицемерието
, макиаве-лизмът - това е стихията на властника.
В Народното събрание се дебатира законопроектът за просветата. Ний ще се повърнем по него. При дебатите му най-видните сговористи заявиха: «Не само в училищното настоятелство, но вероучението трябва да се повери на свещениците.» Тия говорения от сговористите депутати се правят в духа на апела, отправен от съюзеното свещенство до народното представителство. (гледай «Църковен вестник», бр. 14, 5.IV.1924 г., стр. 3-5).
към текста >>
21.
17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН
,
,
ТОМ 20
1 от април 1924 г.) - «е апостол на едно чисто християнство, без обрядност, без условности и
лицемерие
».
Не е прав в. «Епоха», като мисли, че учени и богослови ще могат да развенчаят учението на г-н Дънов. Нека забележим тук преди всичко, че г-н Дънов не проповядва свое собствено учение, а чистото учение на Христа, и следователно това учение не може да бъде донесено от Америка, както твърди в. «Епоха». Господин Дънов - според много вярната преценка на в. «Чуден свят» (бр.
1 от април 1924 г.) - «е апостол на едно чисто християнство, без обрядност, без условности и
лицемерие
».
Само че тук има и друго много по-важно нещо, по което г-н Дънов се различава от много други проповедници на чистото Христово учение - то е, че г-н Дънов е приложил учението напълно в своя живот; той живее именно според учението и учи точно според живота си, и ето защо г-н Дънов е можал да вникне тъй дълбоко в Божествените истини, според думите на Христа: «Ако някой иска да върши Неговата (на Бога Отца) воля, ще познае дали учението е от Бога, и дали аз говоря от себе си» (Ев. Йоан 7: 17). В своя живот г-н Дънов изпълнява точно и напълно волята на Бога и затова, когато проповядва, той говори не от себе си, а от името на Оногова, Който го е пратил. Да, «в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа». И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи.
към текста >>
22.
26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 20
Ние мислехме, че мостовете между клерикалите и първия министър в България са здрави и трайни, а всъщност излиза, че там негде в глъбините има рязко противоречие и че всичко онова, което се върши, е
лицемерие
.
Цанков, в обичта си към езическо-православната синодална църква, отишъл до там, че не само не се уплашил от силното течение сред учителството, което не иска чернокапците в просветното дело у нас, но и произнесъл оная бележита реч в Народното събрание, за която отдавна копнеела българската църква. Макар и наметнат с клерикалска тога, българската попщина се съмнява в искреността, а най-вече в правилността на неговите основни религиозни заложби -да не би нещо «сектантско» да се появи у него. Ето защо калугерът Евтимий казва буквално: «може би много още го дели от нас» (клерикалите, б.н.). По много може би въпроси по-късно (?) ще се наложи (Нима?) и не една полемика на него с нас. («Ц. в.», бр. 17 и 18, стр. 5).
Ние мислехме, че мостовете между клерикалите и първия министър в България са здрави и трайни, а всъщност излиза, че там негде в глъбините има рязко противоречие и че всичко онова, което се върши, е
лицемерие
.
Ето защо днешният архимандрит, утрешен епископ, а по-нататъшен митрополит и член на Синода, кани българските попове и владици да се молят за Цанкова, щото той да стане пълен клерикал, да се подчини напълно и безрезервно на разни фанатици калугери, за да потече мед и масло в нашата страна. Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125 Разбира се, че тъй трябва и да бъде. Кога ли българските черковници не са се явявали крепители на консерватизма и рутината в България? Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и Каравелова в 1880 г. и работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците».
към текста >>
23.
32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
,
ТОМ 20
Когато се говори за единия, защищава се чрез другия - оттам и онова
лицемерие
, което е лежало в основата на съвременния порядък.
«Алфа», г. I, бр. 6, понеделник, 26. V. 1924 г., стр. 2) Leinaw Засега моралът, нашият съвременен морал, е взел две твърде различни форми на израз: едната съдържа писания морал, желания, нужния, уж морал на нашето общество; другият представлява реалният морал, по който отива действително всекидневният живот.
Когато се говори за единия, защищава се чрез другия - оттам и онова
лицемерие
, което е лежало в основата на съвременния порядък.
За нас обаче и то е едно положително качество: то показва, че и тези, които живеят и защищават тоя морал, са недоволни от него и зада го приемат, несъзнателно се заблуждават или съзнателно заблуждават, като му дават една по-приемлива и по-логична форма в очите на другите, та и в своите собствени. Да не харесаш нещо е първата стъпка към заместяването му с по-хубаво. Най-после, рисуващи го като по-добро, те неволно ще накарат своите слушатели да мислят, че по-доброто е потребно, по-справедпиво и следователно последните ще им го изискват или наложат един ден. И лицемерието играе своята роль в общия градеж, колкото и абсурдно да е това на пръв поглед. Съвременният морал в нашето християнско общество, въпреки очакванията ни, има много малко, да не кажем никакви християнски основи в себе си, ако не считаме етикетите, които не съдържат нищо.
към текста >>
И
лицемерието
играе своята роль в общия градеж, колкото и абсурдно да е това на пръв поглед.
2) Leinaw Засега моралът, нашият съвременен морал, е взел две твърде различни форми на израз: едната съдържа писания морал, желания, нужния, уж морал на нашето общество; другият представлява реалният морал, по който отива действително всекидневният живот. Когато се говори за единия, защищава се чрез другия - оттам и онова лицемерие, което е лежало в основата на съвременния порядък. За нас обаче и то е едно положително качество: то показва, че и тези, които живеят и защищават тоя морал, са недоволни от него и зада го приемат, несъзнателно се заблуждават или съзнателно заблуждават, като му дават една по-приемлива и по-логична форма в очите на другите, та и в своите собствени. Да не харесаш нещо е първата стъпка към заместяването му с по-хубаво. Най-после, рисуващи го като по-добро, те неволно ще накарат своите слушатели да мислят, че по-доброто е потребно, по-справедпиво и следователно последните ще им го изискват или наложат един ден.
И
лицемерието
играе своята роль в общия градеж, колкото и абсурдно да е това на пръв поглед.
Съвременният морал в нашето християнско общество, въпреки очакванията ни, има много малко, да не кажем никакви християнски основи в себе си, ако не считаме етикетите, които не съдържат нищо. Ние, като християни, би трябвало да изберем и очертаем Пътя, Истината и живота си по стъпките на Оногова, Който даде Своя живот за другите и чрез смъртта Си победи смъртта, за да ни покаже истинността на нашето безсмъртие. Той бе ни вдигнал погледите към небето, чиито синове ни канеше да си спомним, че сме, да съзрем вечния си Баща, Който знае дори косите на главите ни и без чиято воля ни едно врабче не би паднало - ний се задоволихме да Го признаем само Него за син Божи, да вземем името Му като една емблема, под която щяха да се редят най-противоположни разбирания и забравихме съвсем, че «да станем съвършени, както е съвършен Отец ни на небесата» и да правим дела и по-големи и от Исусовите, всеки един непременно трябва да мине през съвършенството и на Сина!... Съвременният морал се изразява в правните схващания на хората, съзнанието им, социалните отношения и религиозните вярвания, които дирижират вътрешния духовен живот, който пък от своя страна обуславя реалния израз на действително възприетите истини, които се живеят ако не от всичките членове на едно общество, поне от тяхното мнозинство, които чрез организираната държавна власт ги налагат и на останалите. Съвременните права на «свободния» гражданин, погледнати в своята същност, се свеждат често, най-после, към красиви фрази, дори в днескашния «просветен» век.
към текста >>
24.
36. ЗАСВЕТИМТЕ
,
,
ТОМ 20
Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и
лицемерието
, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите.
От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява.
Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и
лицемерието
, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите.
Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари! » Да, нямаме добри хлебари! Ние аслъ винаги от това сме страдали: рибата се вмирисва от главата.
към текста >>
25.
41.2. ХРОНИКА
,
,
ТОМ 20
При постенето трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамични сили на природата и трябва да знае как да се справя с тях»... «Положението, което заемате в обществото, не трябва да ви препятствува да бъдете смели в живота.» «Няма по-голяма подлост от
лицемерието
и по-голяма грубост от съмнението!
От Редакцията МОТА (В. «Алфа», г. I, бр. 9, понеделник, 8.VII.1924 г., стр. 1) «Постът е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, кръвообращението и мозъкът, начин за обновление човешкия организъм.
При постенето трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамични сили на природата и трябва да знае как да се справя с тях»... «Положението, което заемате в обществото, не трябва да ви препятствува да бъдете смели в живота.» «Няма по-голяма подлост от
лицемерието
и по-голяма грубост от съмнението!
» [Учителят Петър Дънов]
към текста >>
26.
48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА
,
,
ТОМ 20
И когато тия добродетели и решителност не им достигаха, защото не всички ги имаха,
лицемерието
ги заместяше... Заедно с растението в широчина, християнството губеше дълбочината си.
Но воеки осъден чувствуваше небето близко до себе си и неговата усмивка и спокойствие в последните минути раждаше стотици нови последователи. Не можеше да се мре тъй спокойно, ако не се знаеше нещо положително, ако те не владееха на друго място нещо, което правеше тукашния им живот нищожен! Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа. Те бяха взели най-високия тон: след като се отказаха от всички земни богатства, те слагаха и живота си в цирковете с усмивка. Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание, презрение към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител.
И когато тия добродетели и решителност не им достигаха, защото не всички ги имаха,
лицемерието
ги заместяше... Заедно с растението в широчина, християнството губеше дълбочината си.
Идеите на гръцките и римски философи, които се кръстосваха на мировото пазарище в Рим, неволно намираха отек и в първите християнски общества. Никой човек, от това че ставаше християнин, и че съзнателно се отричаше от миналото си, не можеше да унищожи с един замах и всичките ония дълбоки преживявания на своето сърце, да се отрече от своята кръв, която вреше в жилите му, и която носеше в себе си проклятието или благословията на миналите езически поколения във физическото тяло. Преломът в човешкия мироглед никога не е достатъчно пълен, да унищожи изцяло едно минало - развалините му обикновено послужват поне за пиедестал на новоиздигнатата статуя. Във всеки случай, то дава един неминуем нюанс на новия живот. Това се случи и с християнството.
към текста >>
27.
14. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Свитите тесни ноздри сочат за хора, в които умът, самовладанието, често и
лицемерието
са съществени качества.
Дължината на носа «а» - това е израз на продължителността на действие набилата, в случая уравновесена дейност между ума и сърцето, с надмощие на ума като ръководно начало. «в» - височината на носа това е израз или резултат на действуващите сили тяхната проява във физическия свят като дела и желания. «с» - това е широчината на носа тя е израз на интензивността на силите, които действуват. Широките ноздри са в здравите, сприхави, откровени хора. Често дърдорковци хора, в които преобладават чувствата.
Свитите тесни ноздри сочат за хора, в които умът, самовладанието, често и
лицемерието
са съществени качества.
(Следва) Л. Лулчев
към текста >>
28.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Всяко време е имало своите хора, които, чувстващи това раздвоение, тоя нелогизъм,
лицемерие
и прекрито хищничество под светото име на Христа, са вдигали своя глас.
За мохамеданина един е Аллах и Мохамед е Негов пророк. За християнина един е Бог Отец и Негов възлюблен син е Исус Спасителят, чрез Когото ще дойде спасението. Като малки деца, от хилядолетия ний повтаряме думите на Тоя Спасител, а забравихме, че Той искаше да ги живеем, че Голгота не беше дял личен само Негов, а път, през който трябваше да мине всеки, който искаше да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името. Нито формата, нито съдържанието, нито, най-после, принципите, които стоят в основата на всекидневния му живот, имат нещо от това, което някога Спасителят Исус говори и живя - невъзможно противоречие, съществуващо от столетия.
Всяко време е имало своите хора, които, чувстващи това раздвоение, тоя нелогизъм,
лицемерие
и прекрито хищничество под светото име на Христа, са вдигали своя глас.
И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват. Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат. И не търсят далече нужната за това кал - достатъчна им е и собствената... Има мнозина днес, за които държавният строй и институти не са най- добрите възможни, но са най-изгодните. Има и едно грамадно множество, което чувства само тяжестите им.
към текста >>
29.
(76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Ако вършат добре, всичко ще завърши добре.516 Трябва да се поопекат малко - ние знаем какво ще стане, но няма да им кажем - нека се поопекат малко... Защото, ако спечели сега Германия, ще спечели насилието, ако спечели Англия, ще спечели
лицемерието
и лъжата - та кое да избере човек?
Трябва да действа с вяра, за да не се поддаде. Всички сега в Европа са напечени и Англия също [е] на ръжен. Русите водят хубава политика. Царят трябва да оправдае доверието на невидимия свят. Не само да расте, да цъфти, но да даде и добър плод.
Ако вършат добре, всичко ще завърши добре.516 Трябва да се поопекат малко - ние знаем какво ще стане, но няма да им кажем - нека се поопекат малко... Защото, ако спечели сега Германия, ще спечели насилието, ако спечели Англия, ще спечели
лицемерието
и лъжата - та кое да избере човек?
Ще трябва да се подрязват - ще дойде до уравновесяванието между двете и ще дойде и хубавото.517 Среща с царя във Враня на 25.IV.1940 г. от 8 до 10 ч сутринта Разговорът започна с това, че ние не сме се виждали отдавна и че хич го нямало, съвсем съсипан бил и пр. Разправи ми, че имали телеграми от Швейцария и от Америка, че Румъния стоварила войски на границата, както по-рано във време на войната. От проверката се оказало, че това е така. И румъните не отказали.
към текста >>
30.
50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието,
лицемерието
, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест!
„Заря” от 30 март т. г.) Събрали се родозащитници, кубратисти, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения! Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства.
Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието,
лицемерието
, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест!
Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят?
към текста >>
31.
15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.
,
КАТО ЧУХА: Беседа от Учителя, държана на 17.ХІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 371 ÷ 373.
,
ТОМ 21
– „Искаме да бъдем щастливи.” -Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и
лицемерието
.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството.
– „Искаме да бъдем щастливи.” -Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и
лицемерието
.
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери! ” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.* Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой - прав.
към текста >>
32.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Той много умело можеше да се прикрива, но това беше по-скоро едно добро господаруване, отколкото
лицемерие
.
Този разговор после предадох на царя, като му казах, че изборът е много сполучлив, защото е взел “Филов”, който може да стане винаги и англо-, и русо-, и германофилов. Царят се много смя и каза, че никога не му е идвало това на ум. Веднъж Багрянов ми доведе своя роднина архитект Севов на гости. Като човек той ми хареса, въпреки недостатъците си. Той беше умен, търпелив, умееше да мълчи когато трябва, практичен в похватите си и като архитект похвален от някои хора, които го познаваха.
Той много умело можеше да се прикрива, но това беше по-скоро едно добро господаруване, отколкото
лицемерие
.
Виждах човека, който е работил върху себе си и може да работи. При един разговор с Царя аз си казах впечатленията и може би той ги взе под внимание, защото скоро за една среща беше изпратен с кола да ме вземе Севов38 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 900, № 50) - и до самата смърт на Царя той беше, който ми обаждаше по телефона кога и къде предварително да го чакам и ме отвеждаше при Царя. Той обикновено ме чакаше в колата, докато свърша разговора и след това ме отвеждаше обратно дома. Отначало той ми вдъхна много голямо доверие и както подозирах, че царят иска или може да иска и неговото мнение, за да не го караме да се раздвоява душевно, опитах се да разбера как мисли конкретно.
към текста >>
33.
Из Словото на Учителя- Методи за оправяне на човечеството
,
VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
Новите възгледи изискват нови хора, които са готови да се откажат от насилието, от лъжата, от
лицемерието
, от користолюбието.
47) „Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Влязат ли със старите си възгледи и навици, господарят на света ще дойде и ще ги изпъди вън. Новата култура не приема хора със стари дрехи, със стари разбирания и със стари навици. Всеки трябва да се облече с нови дрехи и така да влезе в новата култура. Той трябва да има някаква опитност за това какво представя Първата Причина и как действа в света." „Какви трябва да бъдат новите социални възгледи и закони?
Новите възгледи изискват нови хора, които са готови да се откажат от насилието, от лъжата, от
лицемерието
, от користолюбието.
Щом се освободят от тия отрицателни прояви, хората ще пожелаят естествено да приложат Божиите закони в света. Това е задача на човешката душа." (21, с. 62; с 102) „И тъй търсете новото. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате.
към текста >>
34.
1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ
,
,
ТОМ 22
Вашият Господ е Господ на гредите, а моят Господ е дето няма греди.Христос казва: „
лицемерие
, извади гредата от окото си".
Осем хиляди години човечеството решава въпроса за собствеността и тоя въпрос още остава нерешен .Христос казва: „извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи света". Тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат. Сега между обществото има морални, благотворителни дружества, в църквите свещениците проповядват, учителите в училищата просвещават, съдиите в съдилищата право раздават, но на всички стоят греди в очите, но Господ, когото аз познавам и за когото ви говоря, не е Господ на гредите, на собствеността, и не е за хора, които спорят за собствеността. Собствеността няма никакъв Господ. И хората, които делят набожните на католици, протестанти, мохамедани и т.н., никакъв Господ нямат.
Вашият Господ е Господ на гредите, а моят Господ е дето няма греди.Христос казва: „
лицемерие
, извади гредата от окото си".
И ако ме попитат:„кога ще се оправи света? " ще отговаря: когато се извади тази греда от окото ви. А кога ще се извади тази греда? - когато се възцари любовта. Тогава гредата може да се извади много лесно.
към текста >>
35.
5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите
,
,
ТОМ 22
За
лицемерието
им, с което са прикривали своето абсурдно поведение под булото на религията виж в Матея, гл.
8) 9. Исус много пъти осъжда фарисеите в сребролюбието им, тщеславието в молитвите им, показността им в милосърдието и милостинята, десятъците и постенето. Виж Матея, гл. 6, стр. 2,5 . 10.
За
лицемерието
им, с което са прикривали своето абсурдно поведение под булото на религията виж в Матея, гл.
23, Лука, гл. 16, ст. 14, Йоан, гл. 7, ст. 48, 49, гл.
към текста >>
36.
I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите,
лицемерието
, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души.
Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетарианецът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат.
И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите,
лицемерието
, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души.
Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее. Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото. Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетарианци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света.
към текста >>
A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес,
лицемерие
, егоизъм и пр.
Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел. При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познаваме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живота си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота.
A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес,
лицемерие
, егоизъм и пр.
Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота. Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм. Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици.
към текста >>
37.
V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И ако някой не пробуди своето съзнание и не започне с истината в живота си и да се жертвува да я защити; ако някой не започне след истината и с правдата, и то не само да я прилага, но и готов да се жертва да я защити; ако след това не се започне прилагането на чистата любов (а не както много вършат това - за слава, интерес,
лицемерие
) и ако, най-после, същият не започне да прилага всички добродетели с разумност и не е честен и съвестен, т.е.
Па ако всичко у теб е по образеца, проявил ли си в живота само Божественото? Ето защо, от духовно гледище, интелигентен човек се счита само този, който има не само знания по известна професия, за да преживее по-сносно, но притежава и прилага и следното: 1-во- Истината, 2-ро- Правдата и 3-то- Любовта. Само с тия три качества ще придобием отчасти и Божествената мъдрост и с нея да развиваме и прилагаме и добродетелите. Иначе ще приличаме на този, който иска да се жертвува, за да спаси давещия се, но, като не знае да плува, хвърля се и вместо да спаси, удавя се и той. Освен това, той трябва да бъде и абсолютно честен и съвестен.
И ако някой не пробуди своето съзнание и не започне с истината в живота си и да се жертвува да я защити; ако някой не започне след истината и с правдата, и то не само да я прилага, но и готов да се жертва да я защити; ако след това не се започне прилагането на чистата любов (а не както много вършат това - за слава, интерес,
лицемерие
) и ако, най-после, същият не започне да прилага всички добродетели с разумност и не е честен и съвестен, т.е.
не са развити у него моралните способности, никакъв интелигентен човек не е той, макар да притежава и няколко дипломи. Той ще прилича на турския философ. Ето защо тези качества са необходимо нужни за всеки човек, за да разбере смисъла на живота и да се издига духовно. Ние тук не ще загатваме нищо за онези съзнателни жертви, които трябва да приложим, и то пак със знания, за да пробудим в душата си ония възвишени качества, скрити в нас, и да достигнем висшето съвършенство, което Христос ни е завещал: «Ако ме любите и прилагате моите заповеди, ще вършите не само това, което аз върша, но и повече.» За нас, всичките человеци, обаче, е важно да притежаваме и прилагаме по-горните качества, и след това ще дойде и другото. А еднаж личността издигната, ще се издигне семейството, домът, обществото, народите и человечеството.
към текста >>
38.
2. Евангелист от гр. Ямбол
,
,
ТОМ 24
Често религиозните изпадат в
лицемерие
.
Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос иде и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота.
Често религиозните изпадат в
лицемерие
.
Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелски проповедник ме слушаше и като се свърши беседата, каза на окръжаващите: - Аз не съм съгласен с това, което чух. После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: - Слушай, всичко, което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата.
към текста >>
39.
205. Мъчението, това е Божията ръка, която те повдига
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Добре, че има дисонанс във физическия свят, защото иначе ще има
лицемерие
." Великият принцип, с който работи Учителя: "Аз прилагам Любовта върху онова, което е мъртво и ако то оживее, принципът, с който работя, е Божествен.
Важното е да изпълниш задачата си към Любовта. Не ти е нужен специален приятел, недели Любовта. Светлината на звездите е много по-скъпа и ценна, защото иде отдалеч, а светлината на слънцето иде само за осем минути. От векове е тръгнала любовта на звездите насам. Любовта спира и дава само на ограбените, а на ситите не обръща внимание.
Добре, че има дисонанс във физическия свят, защото иначе ще има
лицемерие
." Великият принцип, с който работи Учителя: "Аз прилагам Любовта върху онова, което е мъртво и ако то оживее, принципът, с който работя, е Божествен.
Всичко ме обича: дърветата, като ми дават плод, извора, като ми дава чиста вода да пия. Целият свят е отношение на Любовта. Ти сега разрешаваш една от най-трудните задачи." Попитах Учителя дали ще я разреша, Той отговори: "Ти почти си я разрешила. Инволюцията е много слизане, малко качване, а еволюция - малко слизане, а много качване. Хората имат гемове от невидимите същества, вече не могат да се движат където искат." (Забележка: Гем, гемове - юзда на конете, с която се управляват да се движат наляво, надясно и да спират.
към текста >>
40.
4.5. ПЛАТЕТЕ СВОЯТА ДАН НА ГОСПОДА
,
КАТО ЧУХА: Неделна беседа; 17 ноемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
- Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и
лицемерието
.
Обикнете Го, за да го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. - Искаме да бъдем щастливи.
- Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и
лицемерието
.
Христос казва: "Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! " България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа[1]. Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
към текста >>
41.
9.4. ВОЙНИЦИТЕ, КОЙТО ПОДДЪРЖАТ ДОБРОТО В СВЕТА
,
НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ: Неделна беседа; 11 май, 1924 г.
,
ТОМ 25
Това е
лицемерие
.
Ако е въпрос за привидно почитание, то лесно се отдава. Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това?
Това е
лицемерие
.
Хората са свикнали на това лицемерие и се радват на външното почитание. Господ казва: Аз не искам външно почитание. Почитанието трябва да излиза от дълбочината на човешкото сърце. Разумни отношения трябва да има между учителя и ученика. Разумни отношения трябва да има между мъже и жени.
към текста >>
Хората са свикнали на това
лицемерие
и се радват на външното почитание.
Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това? Това е лицемерие.
Хората са свикнали на това
лицемерие
и се радват на външното почитание.
Господ казва: Аз не искам външно почитание. Почитанието трябва да излиза от дълбочината на човешкото сърце. Разумни отношения трябва да има между учителя и ученика. Разумни отношения трябва да има между мъже и жени. Разумни отношения трябва да има между офицери и войници.
към текста >>
42.
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 12 юни 1920 година, Бургас
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ 12 юни 1920 година, Бургас Крайната сиромашия ражда
лицемерието
.
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ 12 юни 1920 година, Бургас Крайната сиромашия ражда
лицемерието
.
Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Крайно голямото богатство ражда жестокосърдечието, ако си готов, ражда милосърдието. Добро всякога трябва да се прави. Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае, а то значи, като правите някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма добро, да ти отвръщат със зло. Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се: един купил нива, друг волове.
към текста >>
43.
53. ХЕЛЗИНКИ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Сега се решава въпросът и то трябва да се реши без лъжа, без
лицемерие
, без насилие и тирания.
Без новите разбирания за живот, за култура, свобода, за мир, радост и щастие! Без зачитане правата на човека, който е основната клетка на обществото, на народите и на цялото човечество; без кротост, смирение и саможертва; без изхвърляне на животинското в нас, без братство, благородство, уважение, доверие и зачитане на човешкото достойнство. Хелзинки ще остане мъртво! Да пожелаем, щото Хелзинки да стане символ на нов живот, възкресение, обновление, живот и да не остане само едно име, един исторически спомен и една неразрешена задача. Хелзинки, това значи да бъдем или да не бъдем!
Сега се решава въпросът и то трябва да се реши без лъжа, без
лицемерие
, без насилие и тирания.
Спасение и избавление ли ще бъде или една илюзия и един спомен? Хелзинки! - Ще дойде ден и той е близо, когато други ще си дадат преценка за осъждане или за спасение. И народите на цялото човечество ще те съдят или проклинат? Хелзинки - ти си предопределение, ти си съдба и който има уши да слуша, нека слуша.
към текста >>
44.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Генчо и Елиезер се спускат да огледат имението, пък аз скрита зад купите сено си записвам: „Лъжата,
лицемерието
и алчността се събрали тука и образували „комуна”.
Той помълча и сетне каза: „Не се обвързвайте с никакви обещания.” Обзима ни и тримата нерадостно чувство, но тръгваме с Павля към „комунта”. Пристигаме. Никой не ни посреща. Влъхвата Михаил Сандев дойде после, като да ни „прегледа” само. Той е собственик на „фабрикта” - висок, личен,... гъста апостолска брада, красноречив и сладкодумен. Яви се и някакъв Йовчу и белокоса Мадона от Айтоския специален клас-бъдещата майка на „комунта”.
Генчо и Елиезер се спускат да огледат имението, пък аз скрита зад купите сено си записвам: „Лъжата,
лицемерието
и алчността се събрали тука и образували „комуна”.
На вечеря. Павлю сготвил някаква водна яхнийка и ни гощава. „Майката” е облечена в дълга бяла рокля и когато говори мъничките й очички постоянно мигат. „Бащата” е дългобрадия сладкодумен влъхва, а ръководител на комунта - Павлю. Още през нощта вдигаме партушината си от нашите спални и право в сеното, да се спасим от гад.
към текста >>
45.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Така се заражда
лицемерие
и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите.
Запалените огньове хвърлят върху тях тайнствена светлина. И сега Учителят е между нас. Но лицето му е тъй мрачно! Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие! Не бива да го има тука!
Така се заражда
лицемерие
и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите.
Който не обича Бога, и Той не се интересува за него.” Кънти гласът Му, макар и тих. Гори в очите му страшния пламък на Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той. Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва. Загрижени, но отрезвени, отиваме към палатките си. 29 юли 1930 г.
към текста >>
46.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от
лицемерието
, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове.
Богомилите проповядваха едно учение на абсолютна чистота. Беше много важно това и народът побърза да сравнява и да открива, че те бяха прави. Ето кое не се хареса на духовенството, вече заразено от гръцките нрави и порядки. Църквата и до ден днешен още не е уредила вековния спор и не си е казала думата за тези хора, а още се ежи и сплетничи, когато става дума за тях. Най-лесно и твърде изгодно е било да се хвърли най-голямата вина върху тях - раздвоявали народа.
Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от
лицемерието
, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове.
Богомилите нямат пръст при падането на България под турски робство. Беше лъжа и клевета да се хвърли какво да е петно върху богомилската “ерес”. Мъченията и гоненията не закъсняха. Както винаги, когато се цели да се скрие истинската причина, намират се невинни, които да стават мост на неправдата. Богомилите станаха жертвата.
към текста >>
47.
6. Решил съм
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Дори и децата щяха да се смеят на ония, които още имаха желание и кураж, и глупостта да представят лъжата за истина, войната за мир, желязото за злато, неправдата за правда, насилието за сила, любовта за омраза,
лицемерието
за чест.
Той беше решил така и нямаше вече на земята власт, която да спре притока на светлината, чийто бентове Той беше вдигнал. Земята и небето Му съдействуваха, затова Той дойде именно в час, когато лъжата се готвеше за “последен път да мине за истина, но нямаше да успее." И когато крадецът щеше да си облизва устните и да произнася нескончаемо пъти думата мир, и щеше да иска много пъти извинение от праведника, задето си е позволил да го удари, и щеше да иска прошка от чистия и неподкупния, задето е връхлетял в кошарата, спасението, извинението, прошката нямаше да дойдат - всичките прегрешения се прощават, ала лъжата никога. Тя само се изкупва тежко и продължително. “Решил съм” - и не само небето и земята щяха да застанат на Негова страна, но и всички самоотвержени мъже, които работеха за благото на човека безкористно и чисто, и щяха да кажат: На земята наистина стана много светло. Лъжата като монета нямаше вече обръщения, тя остана без ръце и без крака, впрочем тя никога не ги е имала истински.
Дори и децата щяха да се смеят на ония, които още имаха желание и кураж, и глупостта да представят лъжата за истина, войната за мир, желязото за злато, неправдата за правда, насилието за сила, любовта за омраза,
лицемерието
за чест.
"Решил съм” - силата на изобличението щеше да прореже света като с меч. Направи го. Двадесет и първия век щеше да опита плодовете на тази светлина и щеше да преживее радостта, която бе опитана вече на земята. Камъкът бе хвърлен в езерото и светещите кръгове щяха да стигнат до бреговете. Нямаше да остане живо същество, което да не опита обновителната мощ на светлината.
към текста >>
48.
3. Синтезът
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Любовта не търпи фалша,
лицемерието
, лъжата.
Но тя е изиграла вече своята роля. Зараждането на първата обществена единица - семейството разруши основите на егоизма Днес егоизмът може да сее само беди и да върне човечеството назад. Любовта е новия закон. Не тази любов, от която хората страдат, мъчат се, умират. Тя е най-грубия израз на любовта.
Любовта не търпи фалша,
лицемерието
, лъжата.
Израждането на чувствата говори, че любовта по начало е изопачена. Който люби не страда. Който люби расте духовно. Който люби се обогатява, който люби е здрав, силен, красив, добър. Умирането от любов е едно от най-големите заблуждения на човека.
към текста >>
49.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Нека не е интересно това, което може да се нарече увод, ние не сме злопаметни, но ние презирахме
лицемерието
, независимо кой го проявява.
Жената - стройната и пъргавата жена, когато ме срещаше по улиците обръщаше глава, а веднъж, когато след няколко години я срещнах аз, на свой ред обърнах глава аз. И не от нелюбезност, а защото ми стана крайно мъчно, когато я видях, как вървеше и се подпираше с бастун - беше получила някаква парализа. Като я гледах не намерих ни една дума и я подминах, за да не се почувствува в неловко положение. Беше по време, когато ние се пръснахме в горския пояс на София и играехме нашите утринни гимнастики, където намирахме за удобно. Но Паневритмия от този ден вече не играехме.
Нека не е интересно това, което може да се нарече увод, ние не сме злопаметни, но ние презирахме
лицемерието
, независимо кой го проявява.
С нас се подиграха - това не ни засяга, бяхме свикнали, някога едни, сега други, някога по един начин, сега по друг. Казваме го само за да подчертаем отношението към “патентите” и към националните ценности, които според случая могат да бъдат извисени до голяма висота или да се смъкнат до дъно и да се оставят на глуха линия до второ разпореждане. На Паневритмията бе обърнат гръб. Ние я прибрахме и грижливо я повихме. Погледнахме я нежно и й казахме: Не се бой, ще дойдат други времена, други българи и ще оценят българския национален гений, който в първите десетилетия на нашия век подари на нас най-напред, а оттам на българския народ, а от там на цялото човечество една стройна, хармонична, великолепна хореографска цялост - хореографска поема.
към текста >>
50.
1. Братство единство
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Не се постигат връзки на сърдечно и искрено приятелство между врагове, които облечени в дрехата на
лицемерието
се дебнат.
Не е достатъчно само да се говори за културни връзки, за братство, за приятелство между народите. Двадесетият век ще си остане забележителен с усилието и устрема да сведе идеята за братството до живото равнище на практиката - да се живее братството, да се поддържат искрени връзки, зад които да не стоят прикрити врагове, които се мерят и дебнат, готови всеки миг да изменят на принципа, а истински партньори и сътрудници при изграждането на новото, реализиране братството като задача на бялата раса, за да се радват поколенията на истинското братско сътрудничество и мир между народите в света. В едно семейство всичките членове не са еднакво надарени, не са еднакво здрави, хубави, добри, ала майката никого не пренебрегва -напротив към по-слабото си дете във всякакво отношение тя е по-внимателна. Големите, силните народи трябва да дадат пример - да покажат готовността, че искрено се стремят към сътрудничество и разбирателство, без оглед само на личните си интереси. Егоистичното отношение, както на отделния човек, на обществото и на държавата е изиграло вече своята роля, то лежи вече далеч в историята на човечеството и няма вече място за него в света; както отдавна е изместено от семейството, така трябва да се измести и в обществата и народите.
Не се постигат връзки на сърдечно и искрено приятелство между врагове, които облечени в дрехата на
лицемерието
се дебнат.
Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и мишката с пословичното котешко лицемерие може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират. Всичките народи трябва да ратуват за това братство и единство, които по силата на общите интереси двадесетия век ги налага. Народите трябва да сменят не само валутните стойности, не само материалната продукция, а чувства на взаимно доверие, мисли по важни социални, икономически и духовни въпроси. Всеки народ притежава духовни ценности, те трябва да станат достояние на всички народи, за да се обогатят по този начин духовно. Човечеството духовно трябва да се обмени, да се проследи пътя на известни постижения, да са преценят усилията, борбите, изпитанията за реализирането на идеи, които могат да ползуват всички.
към текста >>
Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и мишката с пословичното котешко
лицемерие
може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират.
Двадесетият век ще си остане забележителен с усилието и устрема да сведе идеята за братството до живото равнище на практиката - да се живее братството, да се поддържат искрени връзки, зад които да не стоят прикрити врагове, които се мерят и дебнат, готови всеки миг да изменят на принципа, а истински партньори и сътрудници при изграждането на новото, реализиране братството като задача на бялата раса, за да се радват поколенията на истинското братско сътрудничество и мир между народите в света. В едно семейство всичките членове не са еднакво надарени, не са еднакво здрави, хубави, добри, ала майката никого не пренебрегва -напротив към по-слабото си дете във всякакво отношение тя е по-внимателна. Големите, силните народи трябва да дадат пример - да покажат готовността, че искрено се стремят към сътрудничество и разбирателство, без оглед само на личните си интереси. Егоистичното отношение, както на отделния човек, на обществото и на държавата е изиграло вече своята роля, то лежи вече далеч в историята на човечеството и няма вече място за него в света; както отдавна е изместено от семейството, така трябва да се измести и в обществата и народите. Не се постигат връзки на сърдечно и искрено приятелство между врагове, които облечени в дрехата на лицемерието се дебнат.
Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и мишката с пословичното котешко
лицемерие
може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират.
Всичките народи трябва да ратуват за това братство и единство, които по силата на общите интереси двадесетия век ги налага. Народите трябва да сменят не само валутните стойности, не само материалната продукция, а чувства на взаимно доверие, мисли по важни социални, икономически и духовни въпроси. Всеки народ притежава духовни ценности, те трябва да станат достояние на всички народи, за да се обогатят по този начин духовно. Човечеството духовно трябва да се обмени, да се проследи пътя на известни постижения, да са преценят усилията, борбите, изпитанията за реализирането на идеи, които могат да ползуват всички. Голямата мъдрост станала лозунг на много народи, включително и нашия: “Съединението прави силата” не трябва само да си остане надпис или да се отнася само до поданиците на една държава.
към текста >>
51.
7. Малкият плюс
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Раздвояването е първата стъпка към
лицемерието
, а
лицемерието
начало на лъжата.
В случая не са важни шепата череши, нека дребно да се види това, но тук се касае за един принцип, който трябва да легне чист и здрав на който ние щяхме да стъпим. Загубата от плодовете нищо не е, при това те не са частна собственост, при това с тях не се търгува, ала нарушението си остава и то не е малко - думата “хула" в българския език е силна и изразителна. Когато нападат, обвиняват, злословят, хората си служат с хула. Да хулиш човека в обикновения живот някак си е търпимо, но да хулиш Божието име е нещо страшно, нередно, грозно. То е игра с огъня.
Раздвояването е първата стъпка към
лицемерието
, а
лицемерието
начало на лъжата.
Лъжата се смята от Учителя за най-големия грях, единствен, който не се прощава - няма снизхождение, няма опростяване, а има само съдба. Тъкмо от това се целеше да се опазят учениците, зараза, която прониква дълбоко в съзнанието на човека и го отравя. Как ще се изгради ново общество братство при това, ако липсва елементарното чувство за чест, за почтеност, за отговорност, за доверие, когато се касае до едно общо благо? И Той, Който е свободен пази установения ред. Принципите трябва да се живеят, независимо от това дали са писани или не.
към текста >>
52.
6. Учителят и Живата природа
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Лицемерие
е тя да има претенции за човечност.
Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят? ” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура.
Лицемерие
е тя да има претенции за човечност.
“Аз съм на страната на животните”. Фразата може да звучи обикновено и обикновените хора може да я чуят обикновено, ала ония, които имат представа за Учител, дошъл на земята да защити правото на най-малките и слабите същества, на най-онеправданите, знаят добре, че думите нямат два смисъла, че те веднъж казани съдържат в себе си истината. Нищо Той не каза току така, абсолютно не го интересува мнението на хората, нито техните криви и стари разбирания по редица въпроси, по редица навици, които развалят живота. Думите звучат като обвинителна реч, тя е защитена - за животните на земята, които не се раждат за да бъдат убивани. В Живата природа има кодекс, с който човекът трябва да се съобразява.
към текста >>
53.
24. Една тема Той не обичаше...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
За Него лъжата във всичките варианти и степени, с всичките видове туфрила облечена, с всичката й арогантност или благообразие и
лицемерие
от Него беше осъдена.
24. ЕДНА ТЕМА ТОЙ НЕ ОБИЧАШЕ... Една тема Той не обичаше. Когато я засягаше, винаги казваше, че я пипа с щипци, толкова противна Му беше. Споменаваше нейното име в крайна нужда и по необходимост.
За Него лъжата във всичките варианти и степени, с всичките видове туфрила облечена, с всичката й арогантност или благообразие и
лицемерие
от Него беше осъдена.
“Ако речем да бутнем - казваше Той, цялата атмосфера наоколо ще се отрови”. Успя, обаче, да я обезвреди, без да я докосне, без да се пребори с нея - на земята стана много светло и за нея дойдоха тежки времена, невъзможно беше вече да се лансира, да се крие, да се маскира. Основите на лъжата бяха разклатени, почвата под краката, ако изобщо тя имаше крака, беше изтеглена и всички ония, които мислеха, че лъжата още можеше да послужи за основа много се лъжеха. “Навремето Христос преди 2000 години, дойде да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат.” Не искаме да тълкуваме тази мисъл, но нека ни бъде позволено да изразим чувството, което изпитваме, когато се опитваме да си представим вековното зло, старата змия, която днес е поразена в главата и нека да добавим като се изразим с езика на геометрията: едната опорна точка на лъжата разруши Христос, другата - Учителят - “Нека лъжата се опита сега да се лансира като истина, ще се опита, но няма да успее”. Нашата тема не е за лъжата и ние не я обичаме и ние се силим да разрушим в себе си двете опорни точки и да ликвидираме един път за винаги с нея.
към текста >>
54.
5. Необходимият ценз
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Недопустимо е за ученика в тази школа да може да различи благородния метал от неблагородния, доброто от злото, истината от лъжата, справедливостта от неправдата,
лицемерието
от искреността... Това са важни, основни неща без които пътят става невъзможен и труден, на всяка крачка той ще се спъва.
И за окултната школа необходим е ценз. Без него години той може да чака пред прага на школата без да може да влезе вътре. Не е мъчно - казва Учителят, но не е и лесно. “Никой не може да прекрачи прага на школата, ако не отговаря на известни условия." Ученикът добре е да ги знае още в началото. Едно от тези условия е следното - ученикът трябва да има способността да различава същественото от несъщественото.
Недопустимо е за ученика в тази школа да може да различи благородния метал от неблагородния, доброто от злото, истината от лъжата, справедливостта от неправдата,
лицемерието
от искреността... Това са важни, основни неща без които пътят става невъзможен и труден, на всяка крачка той ще се спъва.
Ученикът трябва да знае с какъв капитал оперира и никога да не позволява да го лъжат, както и той никога не си позволява лъжата, каквато и да бъде тя - бяла или черна. Всяка грешка в това направление може да бъде фатална за него. Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания.
към текста >>
Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел,
лицемерието
за искреност, лъжеучителя за истински Учител.
“Никой не може да прекрачи прага на школата, ако не отговаря на известни условия." Ученикът добре е да ги знае още в началото. Едно от тези условия е следното - ученикът трябва да има способността да различава същественото от несъщественото. Недопустимо е за ученика в тази школа да може да различи благородния метал от неблагородния, доброто от злото, истината от лъжата, справедливостта от неправдата, лицемерието от искреността... Това са важни, основни неща без които пътят става невъзможен и труден, на всяка крачка той ще се спъва. Ученикът трябва да знае с какъв капитал оперира и никога да не позволява да го лъжат, както и той никога не си позволява лъжата, каквато и да бъде тя - бяла или черна. Всяка грешка в това направление може да бъде фатална за него.
Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел,
лицемерието
за искреност, лъжеучителя за истински Учител.
Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране. Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне.
към текста >>
55.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е
лицемерие
, що е грубост и що е насилие.
Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на честност. Само тогава обикновените хора ще видят в лицето на ученика необикновения човек, който не само говори, но и живее идеите си. Отвън нека е като всичките, но в живота си, трябва да се различава. Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността. Думи и дела се покриват напълно.
Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е
лицемерие
, що е грубост и що е насилие.
Да срещнеш такъв човек е празник за сърцето и ума. Ученикът е такъв човек. Ученикът е буден. Изважда от дълбочината на сърцето си благородното, доброто, светлото, за да помага на ближните си. Той знае, че непрекъснато дефилира пред очите на Великата Реалност.
към текста >>
56.
2. Отношение - необикновената песен
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Лъжа е всичко, което човек представя така, както не е -
лицемерието
в основата си е най-наглата лъжа.
Първоизточникът на всичките злини е лъжата. Тя е оплела човека в незавидното положение в което се намира днес; по същия начин човекът трябва да разплете мрежите на лъжата и да се освободи. Никой не може да му помогне, ако сам не си помогне. Опасно е да си служи човек с лъжа спрямо другите и спрямо себе си. Много место започва от "дребните, невинни лъжи - в случая тук няма дребни, няма невинна - елементите са едни и същи.
Лъжа е всичко, което човек представя така, както не е -
лицемерието
в основата си е най-наглата лъжа.
Да преувеличаваш, или да намаляваш значението на нещата е също лъжа. Да се представиш такъв, какъвто не си е лъжа. Да си представиш, че си по-болен от колкото си, по-скърбящ, отколкото си, по-богат или по-беден отколкото си, това са все лъжи. Лъжа е когато каниш някого любезно, а вътре си казваш -дано не дойде, лъжа е да мислиш лошо за някого, а му се усмихваш любезно, лицемерието е любима форма на лъжата, дипломацията най-отявлената. Изобщо, много са образите на лъжата.
към текста >>
Лъжа е когато каниш някого любезно, а вътре си казваш -дано не дойде, лъжа е да мислиш лошо за някого, а му се усмихваш любезно,
лицемерието
е любима форма на лъжата, дипломацията най-отявлената.
Много место започва от "дребните, невинни лъжи - в случая тук няма дребни, няма невинна - елементите са едни и същи. Лъжа е всичко, което човек представя така, както не е - лицемерието в основата си е най-наглата лъжа. Да преувеличаваш, или да намаляваш значението на нещата е също лъжа. Да се представиш такъв, какъвто не си е лъжа. Да си представиш, че си по-болен от колкото си, по-скърбящ, отколкото си, по-богат или по-беден отколкото си, това са все лъжи.
Лъжа е когато каниш някого любезно, а вътре си казваш -дано не дойде, лъжа е да мислиш лошо за някого, а му се усмихваш любезно,
лицемерието
е любима форма на лъжата, дипломацията най-отявлената.
Изобщо, много са образите на лъжата. За ученика тези образи трябва да бъдат ясни, познати и спрямо тях да предяви най-голяма будност, винаги да знае, кое, къде да постави, да не бърка фалшивите монети с ценните. Лъжата безусловно трябва да бъде изключена от живота на ученика. Чувствата, мислите, желанията, постъпките трябва да бъдат очистени от лъжата. Животът като чистата, кристалната вода от извора.
към текста >>
57.
4. Петият час
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Беше момент, когато всичкото благочестие като външна дреха, всичкото смирение и външно
лицемерие
се оголват.
Бяха години на сериозно учение, на познаване, на каляване. Защото ние познаваме доброто и злото, едва, когато те се проявят на светло. Никога представите за тях не могат да бъдат точни, докато човек не се прояви такъв, какъвто е, и докато не изживее на яве своите скрити побуждения. За нас тъкмо тогава атмосферата стана почти прозрачна. Нямаше вече човек, който можеше да се скрие от погледа.
Беше момент, когато всичкото благочестие като външна дреха, всичкото смирение и външно
лицемерие
се оголват.
Като ненужни люспи падаха покривалата, и сега вече гледахме се очи в очи. Никой вече не можеше да каже за себе си, онова, което му понася. Човекът стоеше открит и всичките му мисли и желания, всичките му тайни помишления можеха да се видят на длан. Беше се изпълнило онова казано в онзи стих от Евангелието: “Няма да остане нищо скрито, покрито.” Бяха вече минали времената на “хубавите" приказки, думите загубиха своето значение и смисъл, защото делата се натрапваха, говореха грубо. С това виждане ние посрещахме и изпращахме датите, времето, годините, чийто удари се стоварваха върху тялото на Братството, което стоеше цялостно и единно, опряло широкия си гръб, търпеливо и със самообладание да устоява, без да направи опит дори да се защищава.
към текста >>
58.
19. Школата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Всичко, което щеше да носи следите на лъжа, фалш, неискреност, недоверие и
лицемерие
, щеше да се разпадне, да рухне и самоунищожи от лъчите на светлината.
Този път школата на Учителя беше повидому открита за всички, ала някои се самооблащаваха, че пространството и времето бяха установени величини. Учениците обаче не живееха с илюзии, не разчитаха и на факта, че могат да гледат и да слушат Учителя на определените дни и часове, седнали на първите места. Ученичеството беше сложен и труден процес. А школата най - сериозното училище през вековете и най-взискателното, най-строгото същевременно. Истината беше неделима, твърда и непоколебима, кой можеше да устои на нея... Школата почиваше на това основание и ония, които смятаха, че можеха да я заобиколят, разчитайки на любовта и търпимостта на Учителя много се лъжеха.
Всичко, което щеше да носи следите на лъжа, фалш, неискреност, недоверие и
лицемерие
, щеше да се разпадне, да рухне и самоунищожи от лъчите на светлината.
Школата представляваше най-чисто и най-свято място, където ученикът влизаше с изути нозе. Нека вратите да бяха отворени и нека при нозете на Учителя да сядаха някои, които се смятаха за първи ученици. За Него нямаше нищо скрито, Големият Сърцеведец свободно четеше в умовете и сърцата на всички и цялата му съдба отразена в очите, за Него беше отворена книга. На земята нямаше човек, който мажеше да Го излъже. Той познаваше из основи човека, знаеше какво притежава, на какво е способен, на какво може да разчита.
към текста >>
Другото се смяташе за
лицемерие
, за непоследователност, за липса на убеждение, за липса на здрав морален гръбнак.
Школата изискваше с абсолютна последователност най-важното, най-същественото - главното: Приложението. Без приложение нямаше школа, нямаше ученичество, нямаше изобщо напредък. Школата не търпеше статичност, нито застояли води в които не ставаха непрекъснато втичания и изтичания - пресния и жизнен елемент се вливаше изключително само с прилагането на всички методи, начини, правила и задачи, които се даваха в школата. В школата всичко се подлагаше на щателен преглед и изпит, доколко се асимилираха знанията и доколко те се прилагаха. Знание и живот, думи и дела, в една неразривна връзка образуваха здраво звено, за което ученикът трябваше да държи сметка.
Другото се смяташе за
лицемерие
, за непоследователност, за липса на убеждение, за липса на здрав морален гръбнак.
Нищо друго не служеше за точна мярка на ученика, освен приложението - живота. Затова Учителя казваше: “Трябва да живеете така, че ония, които ви наблюдават да останат с впечатлението, че сте необикновени хора във всяко направление." Школата бе извор на трите принципи, които съставляваха ядката на Учението: Любовта, Мъдростта и Истината - те бяха израз на Великата Реалност и като три пълноводни реки пояха и освежаваха живота и насищаха атмосферата с нови идеи, с нови знания, непознати и нечути до тогава на земята. Това дръзваме да кажем ние - учениците, които непрестанно откриваха все по-нови и по-нови залежи от скъпоценното познание, което сега изобилно като слънчева светлина и топлина се разливаше и огряваше всичко навсякъде, като проникваше бавно, но сигурно умовете, сърцата, душите и духовете на хората. Бе успял да насити атмосферата с трите принципа, с които Той боравеше леко и свободно и бе успял да реализира резултати, за които в миналото можеха само да мечтаят на изток и на запад, където трите принципа ги разделяха - на запад с Мъдростта, на изток с Истината. А те бяха крилете на Любовта и трите заедно действуваха мощно, никоя сила не можеше да им се противопостави.
към текста >>
59.
3.2. Статията „Балканската федерация” / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 1.05.1930, с. 5
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Лицемерие
и фарисейство!
Навсякъде вече има хора, които съзнават, че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и благоденствие за всички. Днес народните маси мизерствуват навсякъде по света, но няма държава в която бюджета на военното министерство да не е най-големия измежду тези на всички останали министерства. Навсякъде най-много пари се харчат за въоръжение и военна подготовка. Навсякъде синовете на народа са грабвани от семействата им и заставяни дълго време да се обучават да убиват. Това става в днешна християнска Европа и в целия свят.
Лицемерие
и фарисейство!
И същевременно дипломатите говорят за мир и за обявяване войната вън от законите. А ако някой се откаже от военна служба, защото не иска да се учи да убива - съд, затвор, а може би и смърт. С това положение трябва да се свърши. Частно ний, жителите на Балканския полуостров, няма какво да делим помежду си. Земя има за всички.
към текста >>
60.
9. Възкресение / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 259, 28.04.1940, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Живота на „праведника” в хорските очи, често бива едно отвратително
лицемерие
, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
Само Бог знае какви бисери се крият в душата на „грешника” и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца”, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате, че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно”? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем.
Живота на „праведника” в хорските очи, често бива едно отвратително
лицемерие
, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира, че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници” и „грешници” са еднакво в гроба на несъвършения живот.
към текста >>
61.
8. Гонителите на събора на Изгрева през 1928 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
„Други останали на Изгрева играят ролята на ученици, с привидно
лицемерие
." Но то се забелязва. 8.5.
422-423 Олга Славчева описва какво става там през 27 август 1928 г. Ето какво сме извадили по точки: На Изгрева изникват палатки, дървени къщички и се създава едно селище за живеене. 8.2. „Изцяло се мята нашия кораб! " Ето защо някой не могат да издържат, напускат кораба и Школата. 8.3. „Онези, които остават на Изгрева, като зли вълци вият из кошарата." Овците са напуснали и няма какво да ядат, и затова вият гладните вълци. 8.4.
„Други останали на Изгрева играят ролята на ученици, с привидно
лицемерие
." Но то се забелязва. 8.5.
Всичко, което до този момент е построено на Изгрева, започва наоколо да се руши, да се чупи, да се кърти и потъва в неизвестност. Целта е една: този Изгрев не трябва да го има! Но ги има онези, които са платени рушители и те действат безотказно. 8.6. Учителят е мълчалив, строго непроницаем. Оставил всеки да е свободен и да си избере по кой път да хване, понеже са застанали на кръстопътя. 8.7.
към текста >>
62.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Около тях се натрупва лъжата,
лицемерието
, неправдата.
Какво става в малкия цветец? Празник, тържество, тайнство се извършва. Малкият цветец разговаря със светлината, и колко чудесен е този разговор! Има свещени моменти в живота, на тях човек трябва да присъства с благоговение. Властта и богатството, които изкусителя може да даде на човек носят проклятия.
Около тях се натрупва лъжата,
лицемерието
, неправдата.
Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път. Това е истината. Има нещо много хубаво в живота. Усещам го понякога, когато помириша едно карамфилче, една розичка, или когато потрия листенцата на здравеца и усещам дъха на планината.
към текста >>
Ние не се примиряваме с лъжата и
лицемерието
.
Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата. Пази свободата на душата си. При всички условия ние имаме радостта да живеем, да мислим, да се молим, да се подвизаваме. Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството.
Ние не се примиряваме с лъжата и
лицемерието
.
Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Мислите, чувствата, постъпките на ученика, отношенията му към човека са проникнати от Любовта му към Бога. Това е пътя на ученика. Ние имаме радостта, която Божия Дух носи, т.е. Вечната радост.
към текста >>
Че съм тук, в затвора, това е протест против неправдата, насилието, лъжата и
лицемерието
.
Така е било и така ще бъде занапред. Живот в Бога, живот с Господа, живот за Учителя, живот вечен. Човек се привързва към външните форми, мисли за тях, иска да ги задържи вечно. Но те са временни. Божият Дух дава условията, когато и както си иска.
Че съм тук, в затвора, това е протест против неправдата, насилието, лъжата и
лицемерието
.
Този протест е отправен във Всемира. Какво значи умиране? Човек умира само за дадена среда, отказва се от всичко. Напуска един свят, а каквото взема със себе си, каквото му остава, то е същественото. В друга среда, при други условия, в други свят, това е същественото, да възстанови формите, да овладее условията.
към текста >>
Но като се притури и това, че в него се загнездиха старите пороци: лъжата,
лицемерието
, неправдата, насилието, алчността, какво може да кажем тогава за него?
- Да Го виждаш във всички Негови прояви. Бога виждам навсякъде. Върху проблема за свободата, сега придобихме нова светлина. Кой човек е свободен? Социализмът не харесвам.
Но като се притури и това, че в него се загнездиха старите пороци: лъжата,
лицемерието
, неправдата, насилието, алчността, какво може да кажем тогава за него?
За човека, за ученика остава само Вечния път. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взема и външен образ, и ще го измъчва,за да го познае човек, че е зло и да се отрече от него. Нема значение какво име ще носи злото и каква униформа, то е все същото зло през всички времена -древното зло вътре в човека. Бялото Братство работи да освободи човека от ... на злото. Силите на злото са обсебили човека преди хиляди години.
към текста >>
Пазете Делото от лъжата и
лицемерието
.
Тъмните сили искат да го завладеят. Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя. Там е лъжата. В Бялото Братство всичко може да се прости, само лъжата не се прощава. Дето е лъжата, там не е Бялото Братство.
Пазете Делото от лъжата и
лицемерието
.
Те са най-големите ни врагове. И това е смисъла, да участваме в Божествения живот. Това е Живот Вечен. На Земята най-важни са моментите на Божествения живот, на тях спирай вниманието си. Да ги виждаш, да ги оценяваш, да се приобщаваш към тях, това е най-важната ни работа.
към текста >>
Лъжата и
лицемерието
имат сладникавия вкус на отровните гъби.
Тук ме е пратил Учителя на работа -сред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен! Сега тъй проповядвам Учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчнотии и изтезания, те са безсмъртни. Те проповядват вечния живот. Пропаганда!
Лъжата и
лицемерието
имат сладникавия вкус на отровните гъби.
Божият глас се долавя в тихата песенчица на майката, която приспива своята рожба, в добрата ръка на бащата, който се грижи. Не виждаш ли Божията ръка? А хората днеска се питат: „Има ли Бог? ” Ако вършиш Правда и обичаш Истината, има Бог. Ако вършиш неправда, едно говориш, а друго вършиш, нема Бог.
към текста >>
Насилието и неправдата раждат лъжата и
лицемерието
, т.е., най-голямото зло.
„Още малко и нема да ме виждате, и пак малко - ще ме виждате.” Любовта е всесилна. Най-лошия човек не е този, който краде, убива или пиянства. За такива все има надежда да се спасят, да излезат от ада. Най-лошия човек е онзи, който говори за святите неща с безразличие. За такива Господ казва: „Нито си горчив, нито си сладък, блудкав си, ще те изплюя.” Мисълта на такива писатели е като горещия вятър на пустинята - всичко изсушава и умъртвява.
Насилието и неправдата раждат лъжата и
лицемерието
, т.е., най-голямото зло.
За ума реалността е раздробена на части. Идеята за единството иде от сърцето. „Чистите по сърце ще видят Бога! ” Любящото сърце може да е в слабо, грохнало тяло, но то е причината да те обичат тези, които те обичат. То тупти, а те предават неговата любов.
към текста >>
Лъжата и
лицемерието
покварят най-хубавите неща.
Ученикът трябва да го казва на всяко време. Мои обични, вашата любов е Неговата Любов. Когато човек изпълни една работа добре, тя го вдъхновява, т.е. Бог му се изявява. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Човек, който не е честен в работата си, не е честен в нищо.
Лъжата и
лицемерието
покварят най-хубавите неща.
Споменът за един хубав момент в живота вдъхновява и укрепва. А какъв хубав път имаме, извървян - ние наедно с Учителя. Каква красота, каква сила! Затова ще пеем Псалми и когато сме в огнената пещ, защото Той е с нас. Има само едно Царство - Царството Божие, и нема друго Царство, освен Него.
към текста >>
63.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
За да не се допусне лъжата и
лицемерието
да влезат в Братството.
Ние не сме нито слаби, нито безпомощни. 1963 г. - Първият ден на голината Господ ме извади от затвора с 4 000 други затворници. Такава е Неговата Воля. Защо приехме пътя на страданието?
За да не се допусне лъжата и
лицемерието
да влезат в Братството.
За да се запази чистотата на Делото и свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. Живота Ако говорим за живота, хората си представят само органическия живот.
към текста >>
Христос предупреждава учениците Си: „А най-вече се пазете от лъжата и
лицемерието
.” Ангелите облякоха Земята, създадоха растенията, Архангелите я населиха, а Бог постави човека в райската градина.
Опитай се след това да разбереш защо ти е дадено. Какво се иска да изработиш в него? Така ти ще бъдеш във връзка с разумния свят, който дава всички условия. Хората са насилници! Опасно е да се нагажда човек да бъде такъв, какъвто хората го искат.
Христос предупреждава учениците Си: „А най-вече се пазете от лъжата и
лицемерието
.” Ангелите облякоха Земята, създадоха растенията, Архангелите я населиха, а Бог постави човека в райската градина.
Зад явленията в природата седят разумни същества. В Евангелието е казано: „Идете в Галилея и там ще Ме видите! ” Галилея, това е високата планина, света на светлата мисъл и благородните чувства. Братството на помирителите Всички, които любят Бога, образуват Братството. Братството не е външна организация, макар че може да има и външен израз.
към текста >>
Съжалявам днешните хора, те са изпаднали в онзи водовъртеж, който се нарича лъжа и
лицемерие
.
Той иде, както Пролетта иде. Ние не виждаме Пролетта, но виждаме резултата от нейното идване. Такава е сила тя, дивна! Тъй е и Учителят. Той иде за всички, не само за някакви избраници.
Съжалявам днешните хора, те са изпаднали в онзи водовъртеж, който се нарича лъжа и
лицемерие
.
От него няма изход. Тъй са загинали много народи. Следвай пътя на светата Истина и Правда, следвай пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Следвай пътя посочен от Учителя, той е път на спасението. Фанатизъмът В религиозните вярвания може да има фанатизъм.
към текста >>
64.
2.20. Йосиф и сънят за втората позиция
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Лъжата и
лицемерието
не обичаше: Щом сме решили да воюваме, ще воюваме!
Беше прекарал три войни една след друга. Той имаше и някакъв чин, но живееше с войниците при същите условия - хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари. Когато полкът влизаше в атака, Йосиф вървеше начело изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръцете си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове.
Лъжата и
лицемерието
не обичаше: Щом сме решили да воюваме, ще воюваме!
Беше най-добрият стрелец в полка, мълчалив и затворен. В тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. В своите грижи войниците винаги намираха при него утеха и подкрепа. Имаше само един приятел - немският летец Ханс Л ьове.
към текста >>
65.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
Благодарение на изключителната му честност, непозноваща притворство, гримаси и
лицемерие
, той се открива доверчиво и смело пред нас и там виждаме: великодушие, благородство, достойнство, светла мисъл и топло сърце, но и редица човешки слабости, присъщи на обикновените.
/Прости ми, Светозаре, за моята откровеност! / Той беше пламенен идеалист, какъвто трябва да бъде всеки духовен ученик по природа, но идеализмът му понякога не позволяваше да разпознае дебнещите го опасности от силите на злото. Не е лесно да обясниш, как детето в него внезапно се превръща в умствен гигант и после пак скромно ставаше дете, което продължава да се учи. Ние имаме пред нас неговия живот-пример, който ни подарява, за да ползваме житейските му уроци, защото той е там целият, със своите светлини и сенки. Със светлите си зари осветяваше света, но едновременно с това и себе си.
Благодарение на изключителната му честност, непозноваща притворство, гримаси и
лицемерие
, той се открива доверчиво и смело пред нас и там виждаме: великодушие, благородство, достойнство, светла мисъл и топло сърце, но и редица човешки слабости, присъщи на обикновените.
Въпреки всичко, този белязан и открояващ се живот, ни нашепва в душите, да пазим светъл спомен за него, защото той беше емблематична фигура за Изгрева, за Братството и за Учението на Учителя в нашето противоречиво време. Никой не може да отнеме лидерското му място в нашите спомени, защото самата съдба му бе поверила тази роля. Брат Светозар бе ярък представител на астрологическата школа на Изгрева, в която са блестели такива светила като Георги Радев, Иван Антонов и Николай Дойнов. Неговите обширни познания го правеха неподражаем астролог и специалист в науката, която разкрива звездното родословие на човека. Големите му астрологически познания заслужават да разкрия едно феноменално нещо в неговата звездна карта.
към текста >>
66.
91. Мислите и чувствата на човека се отправят за изграждане на съзнанието му
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Затова лъжата и
лицемерието
, са приети като нещо в реда на нещата.
Кой от обикновените хора, от учените, интелигентните, културните не би постъпил като евреина? - Всички! Те всеки ден и по много пъти на ден крият по най-различен начин мотивите на постъпките си, заблуждават и лъжат. И ако някой постъпи така както мисли, минава за непрактичен, за наивен. Всички лъжат по много пъти тези, от които зависи успеха им, защото знаят, че това не се наказва, а моралните санкции са нещо несъществено.
Затова лъжата и
лицемерието
, са приети като нещо в реда на нещата.
Обикновено се смята, че всеки е свободен да мисли, да чувствува както си иска, стига с това да не засяга интересите на другите - за мисленето му никой не го държи отговорен. Но хората не предполагат дори, че техните мисли и чувства се регистрират преди всичко в самите тях! Достатъчно е, че те знаят, че мислите, чувствата и постъпките им не са такива, каквито трябва. А това показва, че те знаят какви трябва да бъдат правите. Следователно, те за самите себе си са вече нарушители.
към текста >>
67.
93. Най-напредналият ученик, трябва да има единно съзнание и съответната сила на знанията си
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Раздвоението на съзнанието е най-благоприятното условие за тумори,
лицемерието
също и постоянните тревоги!...
Той не похваляваше учениците Си, защото всяка похвала според Него носеше на учениците излишни страдания. Когато евреинът първия път дойде при Учителя, Той му каза, както винаги при такива случаи леко и меко, че той трябва да работи нещо -със собствен труд да си изкарва прехраната, и че само така може да дойде до реално отношение с живота, знанието и новото Учение, само така може да изправи живота си и получи посвещение... Ако учениците се държат морално, добре само с Учителя, те трябва да знаят че не могат в никакъв случай да Го подкупят! Той няма да ги съди, Той със съдене не се занимава! Той дори няма да присъствува, когато ги съдят - друг е Който съди хората и учениците... Все тогава му каза, че е предразположен към образуване на тумори... Капиталите, от които получава ренти, са невидими тумори, на които непременно ще отговори нещо в неговите мисли, неговия мозък и в тялото му. На тези невидими тумори, ще отговарят физически.
Раздвоението на съзнанието е най-благоприятното условие за тумори,
лицемерието
също и постоянните тревоги!...
Но евреинът тогава беше толкова силно обладан от своето „аз”, и не позволяваше на Учителя да му говори. Все той говореше и се хвалеше, затова като чу, нито разбра леките забележки. Той обикновено биваше активният, по цели часове бъбреше, не можеше да се изхвали! Учителят го познаваше, и затова не се изненадваше от държанието му. Красноречив беше фактът, че беше роден евреин и носеше задължението за разпъването на Христа.
към текста >>
68.
102. Истинската близост с Учителя, когато на ученика съзнанието е единно и чисто
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Така се стигна до
лицемерието
.
Това донесе много пакости на Братството. Тези, които стояха близо до Учителя, защото имаха нужда от целокупната Му помощ, защото иначе не можеха да живеят, дадоха на това неправилно тълкувание, че са напреднали и създадоха около себе си атмосфера на страхопочитание. После бяха принудени по всякакъв начин да подържат това мнение, затова почнаха да позират, да играят роля на светии. Скоро в светостта си и те самите повярваха, тъкмо тогава стана най-лошото. А за тези, които истински виждаха, беше ясно, че тъкмо светост не им достигаше, защото я търсеха отвън - търсеха да бъдат признати.
Така се стигна до
лицемерието
.
Много братя и външни хора се съблазниха, повярваха и възхитиха и после се разочароваха. Тези самозвани напреднали ученици, понеже нямаха силата, послужиха си с методите на света - лъжата и насилието! Влязоха в конфликт с властта и с това станаха причина да бъдат иззети стотици хиляди томове ценни беседи на Учителя, и много непечатан материал. Тези братя бяха стигнали дотам, че публично се похвалиха, че са посветени, без да имаха качествата, знанията и силите на посветения! В книгата „Учителят”, излязла след заминаването на Учителя, след имената на двамата ученика* имаше поставена по една голяма точка, каквито точки след имената на другите двама - нямаше.
към текста >>
69.
112 Учителят Дънов: „Римската империя разпъна Христа на кръста. Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.”
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Скритостта на
лицемерието
, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал.
Християнинът и анархистът, и двамата неспособни да действуват другояче, освен по начин разрушителен, отровен, задушващ, те всекиму изсмукват кръвта, и двамата по инстинкт питаят смъртна омраза към всичко съществуващо, всичко трайно, към всичко що обещаваше бъдеще на живота... Християнството бе вампира на Римската империя! В една само нощ, то унищожи грамадното дело на римляните, делото за създаване почва на една велика култура, която разполага с време! Не разбирате ли още това? Римската империя, която ние познаваме, с която историята на римската провинция все по-добре ни запознава, това най-достойно за адмириране художествено дело на великия стил, бе едно начало, неговата постройка бе с разчет да бъде доказана с хилядолетия -никога до ден днешен не е бивало така строено, нито даже се мечтаеше някога да се строи с равна на тази мярка... Тази организация беше достатъчно силна, за да издържи лоши императори: въпросът за личностите не трябва да има никакво значение в подобни работи - пръв принцип на всяка велика култура. Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост.
Скритостта на
лицемерието
, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал.
Четете Лукреция, за да разберете против що се е борил Епикур. Това не бе езичеството, а „християнството”, искам да кажа развалата на душата, чрез понятието за греха, покаянието и безсмъртието. Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление. И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец. Тогава се появи Св.
към текста >>
70.
378 Всеки, който не е достоен да защити Истината, е вече умрял
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Също трябва да знаеш, че винаги, когато в живота на една държава, общество или човек се забележи страх да защити истината, правдата -там лъжата, користта прави настъпление, там
лицемерието
марширува победния си марш, там вече смъртта витае!
Замълча, и поне в това излезе разумен и зачака да види какво по-нататък Христов ще му каже, но цялото му същество беше разбъркано, размътено. И Христов мълчеше, чакаше всичко в него да утихне, защото само след това, каквото му кажеше, щеше да се отрази вярно и правилно да бъде разбрано: - И Пилат знаеше, че Исус не е виновен и той това заяви публично като каза: „Извеждам ви Исуса, за да разберете, че не намирам в Него никаква вина! ” Но Пилат като представител на Римската власт, законност и на прословутото „Римско право”, той не Го защити. Трябва да знаеш, че правото е, което крепи една държава и всяка власт. Рим с това право, което не можа да защити един невинен човек, и което допусна да бъде осъден на смърт, не можеше повече да съществува - той трябваше да загине!
Също трябва да знаеш, че винаги, когато в живота на една държава, общество или човек се забележи страх да защити истината, правдата -там лъжата, користта прави настъпление, там
лицемерието
марширува победния си марш, там вече смъртта витае!
Тази държава, това общество, тази култура, този човек - са залезли за живота! Рим загина, защото допусна в неговите предели да бъде осъден и разпънат един невинен човек, а това е само един ярък израз на един дълъг процес на беззакония в тази най-голяма тогава държава в света, който ние виждаме много късно - чак в постъпките на Пилат с Христа. Рим и преди Христа беше наказвал и разпъвал много по-много или по-малко невинни хора, но Христос му беше последния и пробен камък - да бъде или да не бъде - съдба. Такова беше „правото” на Рим. Това същото право, с което Рим загина, сега стана основа на Европейското право.
към текста >>
71.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
Злобата е една активност, която те свързва;
лицемерието
, одумването - също.
Ние живеем в Кали-Йога /тъмния век/. Да пееш, това значи да си градиш, да расте астралното ти тяло. А да мислиш - умственото. Външните препятствия показват вътрешно разбъркване. Човек докато не се отрече от себе си, може да расте само на Земята, но не и б другите светове.
Злобата е една активност, която те свързва;
лицемерието
, одумването - също.
Бог, ближния, ти. По-разумното е като имаш един хляб, да дадеш половината, но другата половина, ще оставиш за себе си. Всеки, който носи Любовта е от Божия народ. Който живее под Любовта - за него няма закон. Когато си прав и страдаш и понасяш търпеливо - угодно е на Бога.
към текста >>
72.
9. Иди в съда. Казаха
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Лицемерието
се превърна в единствено отношение към мен.
Ръководството недвусмислено ми каза, че няма да разрешат продължение на дейността ми върху братския имот. Поисках да се съберем, и обсъдим този въпрос на официално събрание. Но не получих отговор! Не позволиха да се проведе събрание! Страхуваха се, че ще остане документ за този конфликт с мен.
Лицемерието
се превърна в единствено отношение към мен.
Усмихваха ми се любезно, и влизаха в салона. Усмихваха ми се любезно, и излизаха от салона. А аз стоях в предверието с книгите и списанията си. Атмосферата беше тягостна! Най-сетне разбрах, че новото ръководство никога няма да седне на една маса, за да разговаря с мен!
към текста >>
73.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на
лицемерие
и ласкателство.
Дори гръцкият вестник „Минерва” в продължение на цяла година описваше неговите пороци, доказани от достоверни свидетели и за които няма да говоря, защото са известни на всички. Всичко това стана причина да бъде преместен той в Търновската епархия, където се хвърли в един кладенец, понеже тук не можеше да върши всичко онова, което той правеше в Сер. XIII. На всички, дори и на тези, които имат съвсем бегла престава от географията, е известен о-в Андрос, наричан калугерски остров. (Този остров е родното място на прочутия Каирис.) Поради крайната си бедност жителите на острова решили да покалугерят децата си от мъжки пол, като оставят само по едно, защото мислели, че от всички занаяти калугерството е най-добрият и най-доходният. Те пращат децата си в Цариград или в някой друг голям град на Турция да се учат и практикуват, както те го наричат, това изкуство.
Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на
лицемерие
и ласкателство.
Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела. Ето и някои примери, които говорят за техните пороци. Когато през 1842-1843 г.
към текста >>
НАГОРЕ