Търсене в текстове за 'Лицемерие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях.
Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е. човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи.
Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
към текста >>

И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама!
Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
към текста >>

4. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация.
Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
към текста >>

А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен.
към текста >>

5. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>

6. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
към текста >>

7. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало.
Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми.
към текста >>

8. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука.
Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза. Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията. Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука. И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно. Велико нещо е да изучаваш хората, но преди всичко трябва да изучим нас самите. Да проникнем търпеливо и искрено в нашата собствена личност, в нашето сърце, в нашите страсти, в нашите усещания, в нашите чувства и в нашите впечатления. Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите.
към текста >>

9. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности.
Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн. Когато определяме някого под название юпитеров и сатурнов (влияние и на двете планети), искаме да кажем, че този тип физически и нравствено е съвкупност на юпитеровия и сатурновия род.
към текста >>

10. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба.
Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат.
към текста >>

11. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение.
Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани. * * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
към текста >>

12. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие.
Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир.
към текста >>

13. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт.
Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение.
към текста >>

А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър.
Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно.
към текста >>

Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон.
към текста >>

15. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка.
Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения.
към текста >>

16. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр.
Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети. У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й! Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло.
към текста >>

17. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние не се примиряваме с насилието, неправдата, робството, ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието.
Истината е неизразимо красива! Тя взема най-скромната форма, но пред Нея се прекланят и боговете. Ако мравката не вижда човека, причината не е в човека. Братството на Любовта е неуязвимо. То е братство в този и в онзи свят. Ние не се примиряваме с насилието, неправдата, робството, ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Ние принадлежим на великото Семейство на любящите благодарение на Учителя. Ние сме Един Живот чрез него. Ние ще се явяваме всякога, когато Той се явява - това е Живот вечен. Учението на Бялото Братство е учение на Божествения Живот.
към текста >>

18. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже.
Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите.
към текста >>

19. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат.
— Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи.
към текста >>

20. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще забележим обаче, че, доколкото това „покровителство“ се упражнява от хора-месоядци, то не е нищо повече от едно отвратително лицемерие.
Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни! Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните. Че съзнанието на известни хора се е пробудило до толкова, за да може да разбере престъпността на досегашното отнасяне на хората към животните. Ще забележим обаче, че, доколкото това „покровителство“ се упражнява от хора-месоядци, то не е нищо повече от едно отвратително лицемерие. Защото как може човек да покровителства едно същество, когато утре с „чиста съвест“ ще се наяде с трупа му? Как може човек да възпита в сърцето си чувството за състрадание и обич към всичко живо, когато той убива животните за да се нахрани с тях? ... Изглежда, че установяването на гореспоменатия ден — 4 октомври — произлиза не от средите на „официалните покровители" на животните. В полза на това предположение говори факта, че те познават законите, по които работи и въздейства мисълта. Ние присъединяваме нашия глас към техния, нашата мисъл към тяхната: мислете, говорете, действайте за освобождението на страдащите животни от робството в което извратения човек ги е поставил.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци?
В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот.
към текста >>

22. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лицемерие и фарисейство!
че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и благоденствие за всички. Днес народните маси мизерстват навсякъде по света, но няма държава в която бюджета на военното министерство да не е най-големия измежду тези на всички останали министерства. Навсякъде най много пари се харчат за въоръжение и военна подготовка. Навсякъде синовете на народа са грабвани от семействата им и заставяни дълго време да се обучават да убиват. Това става в днешна християнска Европа и в целия свет. Лицемерие и фарисейство! И същевременно дипломатите говорят за мир и за обявяване войната вън от законите. А ако някой се откаже от военна служба, защото не иска да се учи да убива — съд, затвор, а може би и смърт. С това положение трябва да се свърши. Частно ний, жителите на Балканския полуостров, няма какво да делим помежду си. Земя има за всички.
към текста >>

23. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието.
Липсва душевната любов, великата любов, която споява всичко в едно, която руши граници между племена и народи, която създава хармонията, Божествената хармония в света. А трудно ли е най-естественото нещо - да обичаш, да любиш? Любовта е искра Божия. Разпалена, тя дава пламъка, светлината, спогодбата, тишината, тя суши сълзите на скръбта. О, работници на културното поле, о, гении на техника, наука, изкуство, къде сте и какво работите? Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието. Вие сте егоисти, вие сте причината на дисхармонията вие, които се поставяте за водители на масите и сеете семето на заблудата. Но искате ли нов живот, в който да има радост за всички — обичайте се. Любовта сама по себе си е хармония. Създайте я! Разгорете я!
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Явно е, че и, сега държавите пак не ще се разоръжат, защото лицемерието и демагогията съпътстват почти всички политици, отишли там като, че ли на курс по ораторско изкуство, но не и с искреното желание да свършат делова работа.
И ето, като отзвук на този всеобщ повик се свика конференцията по обезоръжението. Дали тя ще даде очакваните резултати ? Мъчно е да се каже с положителност. Обаче от това, което узнаваме от пресата, за досегашната й дейност, за разните предложения и мерки, препоръчвани от представителите на различните страни се вижда, че резултатите от конференцията не ще бъдат много големи. Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех. Явно е, че и, сега държавите пак не ще се разоръжат, защото лицемерието и демагогията съпътстват почти всички политици, отишли там като, че ли на курс по ораторско изкуство, но не и с искреното желание да свършат делова работа. Вникнете в думите и в предложенията на големите общественици в конференцията и вие ще видите, че това са повече красиви фрази, без истинско намерение за осъществяване на разоръжението. Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н. и с нея то да си служи да усмирява враждуващите страни. Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст.
Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота. И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст. Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страданията и противоречията показват, че по пътя на егоизма — личен, семеен и национален, по пътя на заблудите и невежеството, по пътя на лъжата и лицемерието — човечеството крачи към смърт, тъмнина и робство, към една страшна катастрофа.
При всяко изпотяване необходимо е да се обтрива тялото със суха кърпа и да се преоблече с чисти, сухи дрехи. ПОКАНА за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Житно зърно е един велик символ на живия хляб, на слънчевото слово, на безкористната любов, която дава живот на света чрез свещената жертва. И няма по-велика жертва от драговолната жертва на житното зърно. Защото Житното зърно ни носи светлината, топлината, и силата на слънцето. Списание „Житно Зърно“ разнася словото на новата култура, която се ражда в недрата на стария свят всред големи страдания и противоречия. Страданията и противоречията показват, че по пътя на егоизма — личен, семеен и национален, по пътя на заблудите и невежеството, по пътя на лъжата и лицемерието — човечеството крачи към смърт, тъмнина и робство, към една страшна катастрофа. Само един светъл път има към радост. хармония и свобода — и това е пътят, който ни открива Божественото начало вътре в нас — това е пътя на пробуденото космично съзнание, пътя на Божествената Любов към всички без разлика. Любов към в с и ч к и! - Това е девизът на новата култура — Светлина за всички! Свобода за всички.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие.
почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт. Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост. Умствена линия, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие. Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие. Прекъсване на умствената линия означава повреда в главата или в нервната система. Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство. Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист.
Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля. Няма въздух!
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дори за един поглед, който носи зло в себе си, дори за една усмивка, в основата на която са скрити лъжата и лицемерието, ние ще заплатим скъпо и прескъпо !
— спрете се и запитайте се: какво направих аз, та да заслужа това страдание, този товар? И тогава ще чуете в дълбините на душата си отговора, който вашият Дух ще ви даде: Някога, при такива и такива условия, ти направи това и това, и сега си длъжен да понесеш с търпение следствията от грешките на твоето минало. Защото всичко се плаща в Божественото Училище на живота! И най-малкото отклонение ще даде своето неизбежно следствие. Скъпо и прескъпо, с лихвите, „до последния кодрант“ ще за-платим и за най малкото зло, извършено от нас. Дори за един поглед, който носи зло в себе си, дори за една усмивка, в основата на която са скрити лъжата и лицемерието, ние ще заплатим скъпо и прескъпо ! Затова — мислете! … Мислете — преди да вземате решения; мислете — преди да действате; мислете — преди да говорите; мислете — преди да дадете свобода на чувствата си; мислете — преди да погледнете по един или друг начин ближния си! Винаги мислете преди да извършите това, от чиито следствия не можете избегна. Защото — всичко се плаща ! К. ЩО Е, ЧОВЕКЪТ и каква е неговата задача (продължение от брой 19) Често се говори, даже и в окултната литература, че съвременната западноевропейската култура била култура на ума, а будещата култура на славянството ще бъде култура на сърцето.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие.
Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания. Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л.
„a“ — това е израз на продължителността на действие на силата в случая уравновесена дейност между ума и сърцето с надмощие на ума като ръководно начало. „b“ — височината на носа — това е израз, или резултат на действащите сили — тяхната проява във физическия свят като дела и желания. „c“ —това е широчината на носа — тя е изрез на интензивността но силите, които действат. Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са.
към текста >>

32. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая.
са фрази, които показват близката и съществена връзка, която има формата на носът с вътрешните идеи и самочувствието на самият индивид. Л. Лулчев Преглед Общият баланс на човечеството — политически, икономически и духовен — за изминалата 1936 година, завършва с голям пасив. Политически — държавите все повече и повече губят доверие една в друга, есе повече и повече тайни съюзи и планове се кроят на едни срещу други, все повече и по неочаквани дипломатически акробатство се играят в политическия цирк на света. Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната политика — без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели. освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове.
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.
(из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота?
към текста >>

34. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там където няма лъжа, лицемерие, ни болести страшни, ни доктори зли.
Ти грееш и светиш спокойно от горе и нищо не може теб да затъми, ти даваш живота, деня, светлината. Ти извор си, знам го, на живи слова. О, Слънце велико, необятно, дивно, при тебе аз искам, да дойда, при теб да стоя! От тебе да гледам земята, звездите, всемира, — безкрая необятен, космоса велик. Где искам да ида Аз искам да ида в страни необятни, там където няма злоба и вражда. Там където няма лъжа, лицемерие, ни болести страшни, ни доктори зли. Там където вечно цари тиха пролет. Де хората болести, смърт, скръб не познават. Там където вечно цари благост, милост. В обилие всичко, в мир и тишина. Там където слънце нивга не захожда.
към текста >>

35. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието.
Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници. И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения.
към текста >>

36. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А понякога какво лицемерие има в растенията.
И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, който падат от дървото и изгниват. Един ден и вие ще паднете от дървото и ще изгниете. Може да паднете толкова близо до дървото, че да нямате условия отново да израстете. Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията. Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат форма на бора. и казват, че са като него. Успеят ли, обаче, да излязат над боровете, те веднага се разпростират, вземат съвсем друга форма и показват, че не са като бора. Така правят и някои хора. Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да се върнете към времето на старите египтяни, които търсили начин, как да използват водите на ръката Нил.
към текста >>

37. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник. Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. * За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот.
към текста >>

38. -

Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа.
Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве. Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят. бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра. В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство.
към текста >>

39. -

— на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа.
Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска.
към текста >>

Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота.
1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската.
към текста >>

Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие.
Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове.
към текста >>

40. -

Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие.
Тия, които се нуждаят, искат жилища, искат храна, искат здраве, децата са болни, липсват им условия за живот и развитие. Ако тук, в България, се внесе любов, най-малко 50 на сто от несгодите ще се намалят, ще изчезнат. Според мен, всяко нещо, което се прави, трябва да се прави от любов. Когато целуваш, убеждение трябва да имаш. Ако целунеш кръста от любов към Бога, може да го направиш, не е зло. Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие. Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен порив. Когато тази любов дойде в света, тя ще дойде да работи така, че от всички противоречия, които сега съществуват в света, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата. От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде?
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието!
И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Звезда на хълма на Луната означава, че лицето е склонно към предателство, лицемерие и преструване, или предсказва опасност поради преувеличена фантазия, или смъртна опасност от удавяне.
Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно. Звезда на Марсовия хълм означава, че лицето е убиец. Звезда на хълма на Луната означава, че лицето е склонно към предателство, лицемерие и преструване, или предсказва опасност поради преувеличена фантазия, или смъртна опасност от удавяне. На хълма на Венера звездата предсказва нещастие от жени. Едно колелце ( или ) на хълма Меркурий означава наклонност към кражба. На другите хълмове означава слава и успехи, особено ако се случи на слънчевия хълм. Кръст ( или ) на хълма Юпитер означава женитба по любов или щастлив брак. На хълма Сатурн означава наклонност към мистицизъм.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване.
Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишък: хитрост; престореност; лицемерие; интрига.
— Икономия - разположение да се пести богатство. Излишък: стиснато скъперничество: кражба, краен егоизъм. Недостатъкът, разточителност; неспособност да прецени истинската стойност на собствеността; разпиляване и прахосване. 10. Секретност. — Тактика; управление; придобивателност, която взима, секретност, която задържа. Излишък: хитрост; престореност; лицемерие; интрига. Недостатък: липса на тактичност и обуздаване; откритост; откровеност в изразяване. 11. Предпазливост. Благоразумие; внимателност; грижливост. Излишък: страх; боязливост; отлагане. Недостатък, невнимателност; заблуждение; безразсъдност, Честолюбиви и управителни органи 12.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края.
Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос. Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща последица — тенденция към идиотизъм. Скромните хора навеждат носа си и крият палците си. Борческите хора издигат носа си и държат палците си отворени! Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си.
към текста >>

И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове.
И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня.
към текста >>

А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове.
А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените.
— Но, ще възкликне читателят, от колко време датират всички тия неща, че ние нищо не знаем още за тях? (Заб. Таз статия бе публикувана на английски, т. е. преди оглушителния шум, който произведоха статиите на Lotus за мотора на Kelly). Kelly е вече на повече от 60 год. и още дете той е започнал да се занимава с различни изнамервания, които направил преди откриването на етера, В продължение на дълги 18 год.. той е работил дене и ноще, с глава и ръце, борейки се с обезсърченият, които отдавна биха убили всеки друг човек с по-малко героична душа и при това винаги сам работещ. Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените. И сега, когато пред хиляди лица, способни да преценят машините му, се доказало по стотици начини, че Kelly наистина открива природни сили, непознати по-рано, че той ги е изучил и завладял някои от тях, че той е изнамерил и почти усъвършенствал апаратите, които ще позволят приложението на откритията му в най-разнообразни работи и области, след всичко това, как той бе погледнат от света? В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“.
към текста >>

Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска.
Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли. Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на идеите, изразени в телеграмата. Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя бе набожна без лицемерие; тя считаше дългите си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма.
Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол. През дългите години на страданията й, библията и псалтирът бяха всичко, което тя изучваше. Нейната нравственост бе неоспорима. Тя бе набожна без лицемерие; тя считаше дългите си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма. Понеже и на мен почна да пише в стихове, някои бяха готови да кажат, че аз съм дал тая способност на бодната с магнетическата си сила; но тя говореше в стихове още преди да я познавам, и не без основание са нарекли Аполон бог на лекарите, поетите и пророците. Сомнамбулизмът дава способности да се пророчества, да се лекува и да се пише поезия. Колко справедлива е била идеята на старите за сомнамбулизма! И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие.
в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие. В въздушен знак Юпитер прави човеколюбив, услужлив и събужда интуицията. Юпитер е по-малко благоприятен в и особено обаче в , където прави автократен и не- искрен. в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини. Сатурновия тип е бавен в движенията и сериозен в постъпките си. Той рядко те гледа в очи, негова поглед е устремен най-често в пода.
към текста >>

Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм.
в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания. Всичко, що се намира във връзка със смъртта, пада под този дом, като наследства и др. Зле аспектирано, слънцето носи ранна смърт; начинът на последната бива указан от находящата се в дисхармония планета и от знака. в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания. Особено благоприятно действа тук върху разума един добър аспект от Меркурий, когато пък добър аспект от Уран докарва склонност към окултизъм. Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм. в 10: Всички аспекти, получавани от слънцето в този дом, са от най голямо значение за светското (обществено) положение честта и професията на родения Добре аспектираното в М. С. слънце е благоприятно за майката, донася чест, успех в живота и работите от всякакъв вид. Дава длъжности и служби, с които е свързана голяма отговорност. За Забелязване е, че почти всички царстващи особи имат или слънцето или Юпитер в М. С. или в асцендента.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр.
е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35946917533875