НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
150
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На фона на разлистените
лимони
, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана.
На фона на разлистените
лимони
, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.
към текста >>
2.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше
лимон
- така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.
Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше
лимон
- така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда.
към текста >>
3.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят поставя две чашки, отрязва
лимончета
, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка.
" Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира.
Учителят поставя две чашки, отрязва
лимончета
, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка.
Братът оживява. Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън. Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна? " Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не почука, но помаха към вратата - поиска! " Така братът научи и първия закон: "Искайте и ще ви се даде!
към текста >>
4.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Паша беше приготвила резенчета от
лимон
, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло.
Паша беше приготвила резенчета от
лимон
, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>
Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от
лимона
.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от
лимона
.
Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>
" "Ами, за да вземете с
лимончето
рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е?
" "Ами, за да вземете с
лимончето
рициновото масло" - отговаря Паша.
"Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>
5.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Чай с
лимон
115.
Вестникът 110. Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114.
Чай с
лимон
115.
Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118. Писмото 119. Дългоочакваният гост 120.
към текста >>
6.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче
лимон
.
Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички.
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче
лимон
.
Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко.
към текста >>
7.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш
лимони
!
Минаха десетки години. Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили. Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя.
Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш
лимони
!
" Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан.
към текста >>
8.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вода се пие свободно; може да й се прибави и
лимонов
сок.
Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха.
Вода се пие свободно; може да й се прибави и
лимонов
сок.
Отпостването става с картофена супа.
към текста >>
9.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен
лимон
.
Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията.
Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен
лимон
.
Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре.
към текста >>
10.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
За няколко дни пожълтя като
лимон
.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага.
За няколко дни пожълтя като
лимон
.
Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания.
към текста >>
11.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче
лимон
и малко чер пиперец.
Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението?
Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче
лимон
и малко чер пиперец.
Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя. На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута! " Всички се усмихват. Но аз не се усмихвам. Нещо в мен ми нарежда да запомня всичко това.
към текста >>
12.
114. ЧАЙ С ЛИМОН
,
,
ТОМ 2
114. ЧАЙ С
ЛИМОН
Учителят пие чай, реже големи парчета
лимони
, поставя парчетата
лимони
в чинийката.
114. ЧАЙ С
ЛИМОН
Учителят пие чай, реже големи парчета
лимони
, поставя парчетата
лимони
в чинийката.
Наоколо няколко сестри гледат с апетит. Учителят пие вто-рй чай, втори лимон. Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от лимоните, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде. Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета лимони и дава на Савка. Пие й се чай, а не смее да поиска.
към текста >>
Учителят пие вто-рй чай, втори
лимон
.
114. ЧАЙ С ЛИМОН Учителят пие чай, реже големи парчета лимони, поставя парчетата лимони в чинийката. Наоколо няколко сестри гледат с апетит.
Учителят пие вто-рй чай, втори
лимон
.
Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от лимоните, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде. Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета лимони и дава на Савка. Пие й се чай, а не смее да поиска. Разправя след това Олга: „Аз гледам, а пък сърцето ми се коси. На едни дава Учителят, а други не ги вижда.
към текста >>
Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от
лимоните
, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде.
114. ЧАЙ С ЛИМОН Учителят пие чай, реже големи парчета лимони, поставя парчетата лимони в чинийката. Наоколо няколко сестри гледат с апетит. Учителят пие вто-рй чай, втори лимон.
Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от
лимоните
, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде.
Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета лимони и дава на Савка. Пие й се чай, а не смее да поиска. Разправя след това Олга: „Аз гледам, а пък сърцето ми се коси. На едни дава Учителят, а други не ги вижда. Значи, изпит на учениците." Учителят я пита: „Обичаш ли Савка?
към текста >>
Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета
лимони
и дава на Савка.
114. ЧАЙ С ЛИМОН Учителят пие чай, реже големи парчета лимони, поставя парчетата лимони в чинийката. Наоколо няколко сестри гледат с апетит. Учителят пие вто-рй чай, втори лимон. Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от лимоните, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде.
Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета
лимони
и дава на Савка.
Пие й се чай, а не смее да поиска. Разправя след това Олга: „Аз гледам, а пък сърцето ми се коси. На едни дава Учителят, а други не ги вижда. Значи, изпит на учениците." Учителят я пита: „Обичаш ли Савка? " Олга отговаря: „Не я обичам.
към текста >>
Учителят й подава цял един
лимон
.
" Олга отговаря: „Не я обичам. Понякога я мразя." Олга разказва: „Понякога по цяла нощ ходя по Витоша, да се моля, да изчистя сърцето си. Псалми чета. Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща?
Учителят й подава цял един
лимон
.
„Ще можеш ли да го излапаш? " „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла седмица да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца. Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за лимона.
към текста >>
Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за
лимона
.
Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща? Учителят й подава цял един лимон. „Ще можеш ли да го излапаш? " „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла седмица да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца.
Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за
лимона
.
към текста >>
13.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На фона на разлистените
лимони
, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната.
Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца. Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана.
На фона на разлистените
лимони
, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната.
Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти.
към текста >>
14.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като
лимон
.
Брат ми, като вижда какво е положението с май-ка ми, извиква двама лекари. Казали му, че трябва да се сложи инжекция. Брат ми не се съгласил. Единият лекар се разсърдил и го накарал да се разпише, че отказва инжекция и си тръгва. Другият лекар останал, за да види какво ще стане.
Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като
лимон
.
Повдигнахме я на възглавница и започнахме да й даваме с лъжичка топла вода. Малко по малко порозовя, оправи се и след десет минути стана от леглото. А лекарят извиква: „Каква е тази работа? " Ние всички с глас отговаряме: „Учителят я излекува! " „Кой е този Учител?
към текста >>
15.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Беше жълт като
лимон
.
През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб.
Беше жълт като
лимон
.
В този момент за него се грижеше д-р Янка Попова. Беше 16 февруари 1979 година и на последната среща с д-р Янка Попова той казва: „Ако ме задигнат сега, то заради мен ще се отвори война в Азия". След няколко часа той почина. А на следващия ден Китай нападна с войски Северен Виетнам поради спора им с Камбоджа. След няколко месеца войната спря.
към текста >>
16.
242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 5
Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем
лимон
, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня.
По-късно тя чрез дъщеря си Савка се опитваше да прави същото, стоейки зад нея и я подкокоросваше към различни погрешни ходове. За една от тези постъпки и внушени от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща. Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка". А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите. Човешки съдби от човешки разбирания.
Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем
лимон
, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня.
Тогава нямаше лимони и бяха кът. Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните.
към текста >>
Тогава нямаше
лимони
и бяха кът.
За една от тези постъпки и внушени от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща. Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка". А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите. Човешки съдби от човешки разбирания. Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня.
Тогава нямаше
лимони
и бяха кът.
Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува.
към текста >>
Сестрата обяснява, че освен, че иска седем
лимона
, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил.
Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка". А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите. Човешки съдби от човешки разбирания. Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня. Тогава нямаше лимони и бяха кът.
Сестрата обяснява, че освен, че иска седем
лимона
, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил.
Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон.
към текста >>
Учителят казва: „Нямам никакви
лимони
" и я изгонва.
А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите. Човешки съдби от човешки разбирания. Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня. Тогава нямаше лимони и бяха кът. Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил.
Учителят казва: „Нямам никакви
лимони
" и я изгонва.
Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията.
към текста >>
Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент
лимони
и всички знаеха това.
Човешки съдби от човешки разбирания. Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня. Тогава нямаше лимони и бяха кът. Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва.
Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент
лимони
и всички знаеха това.
Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
към текста >>
Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без
лимоните
.
Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня. Тогава нямаше лимони и бяха кът. Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това.
Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без
лимоните
.
Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен.
към текста >>
На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за
лимон
.
Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува.
На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за
лимон
.
В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат.
към текста >>
В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от
лимони
и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията.
Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон.
В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от
лимони
и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията.
Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден.
към текста >>
Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем
лимона
и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията.
Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем
лимона
и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото.
към текста >>
Всички кусаме супата, резенчетата
лимони
са в чинията, вкуса на храната е отличен.
Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
Всички кусаме супата, резенчетата
лимони
са в чинията, вкуса на храната е отличен.
Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото.
към текста >>
17.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един
лимон
и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един
лимон
и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица, млякото ври докато се пресече. После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден.
към текста >>
18.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един
лимон
и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на млечен компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един
лимон
и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица, млякото ври докато се пресече. После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден.
към текста >>
19.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и
лимон
." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата.
По е здравословно." Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал ей с тези негови съвети, които аз изпълнявах. Храната, светлината, цветовете, билките са също лечебни средства препоръчвани от Него. „Храната е лекарство", казваше Той. Той препоръчваше различни храни, като лекарство против някои болести. „Когото го боли стомах да пие сок от ряпа.
Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и
лимон
." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата.
За мозъка препоръчваше орехите, за сърцето - ябълките. За чесъна казваше, че убива туберкулозните бацили. „Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци. Против рака препоръчваше да се яде червеният лук - кромида. На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик".
към текста >>
20.
3. МАЛАРИЯТА
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с
лимонтузу
.
Защото майка ми вече започна да плаче, че ще умра. А аз й казвам: „Майко, няма да умра. Черен голаган не се губи". Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен гологан не се губи". И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да й кажа името Батембергска се казваше и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария.
И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с
лимонтузу
.
Колкото една лъжица ще се размие с вода. Ще премериш водата една лъжица и лимонтузу, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това. Получава се пресичане на болестта". Баща ми отива при Учителя. Като се връща пита какво става с Велик?
към текста >>
Ще премериш водата една лъжица и
лимонтузу
, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това.
Черен голаган не се губи". Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен гологан не се губи". И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да й кажа името Батембергска се казваше и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария. И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с лимонтузу. Колкото една лъжица ще се размие с вода.
Ще премериш водата една лъжица и
лимонтузу
, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това.
Получава се пресичане на болестта". Баща ми отива при Учителя. Като се връща пита какво става с Велик? И майка ми казва. Баща ми като се явил при Учителя и Му казал какво ми е тежко положението и колко години съм боледувал така и особено през есента много ми тежеше, защото през време на гроздето не мога да вкуся грозде.
към текста >>
21.
13. ПОСЛЕСЛОВ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Искам да се изстискам като
лимон
, за да се освободя отвътре, но ми се пречи".
Цялата загадка се състоеше в това, че имаше сили в него, които не му позволяваха да говори. Започваше да говори и изведнъж някой внезапно се яви, влезне в него, разкрачи се, запъне се и не мърда ни напред, ни назад. Трябваше да минат 15 - 20 минути докато оня се разкара чрез убеждение или чрез сила. При един такъв случай ми каза: „Не се сърди. Не виждаш ли, че аз искам да се изприказвам пред теб, за да го запишеш.
Искам да се изстискам като
лимон
, за да се освободя отвътре, но ми се пречи".
Отговорих му: „Виждам и затова се боря с теб и с ония, които са в теб! " И така работата продължаваше по-нататък. Стъпка по стъпка. Той имаше опитности, които са исторически и космически. При него те се дават и то не случайно.
към текста >>
22.
6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА
,
Георги Сотиров
,
ТОМ 6
По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите -
лимонада
.
Той заяви, че с това разполагат и нямат какво друго да ни сервират. При това положение рискувахме да останем ненахранени. Тогава наши другари на масата като видяха това положение казаха на диригента. Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят. Длъжни сме да ги нахраним, защото и за тяхната храна е платено".
По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите -
лимонада
.
В разговора си с управителя, диригента му каза, че сме длъжни да уважаваме начина, по който живеят малцинствата, защото иначе се излагаме пред външния свят. Дойде време вегетарианците да ги определят за малцинство. А ще дойде ли друго време, когато месоядите да ги обявят също за малцинство? Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>
23.
7. СБОГУВАНЕ
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
„Ако можеш, брат,
лимони
да намериш." Те
лимони
не се намираха тогава.
7. СБОГУВАНЕ След това през октомври, ноември 1944 г. вече мъжът ми беше търговски пътник и пътуваше из градовете и отишъл на Изгрева и казали братята и сестрите, че Учителят нещо не се чувства добре.
„Ако можеш, брат,
лимони
да намериш." Те
лимони
не се намираха тогава.
И той от Варна, от тук, от там, къде ходи, намерил и вземал лимони. А на 27.XII.1944 г. когато Учителят е починал, ние се събрахме, защото казаха, че не е добре Учителят, събрахме се в Ямбол, да правим молитва вечер. Пристига мъжът ми и казва, че вземал лимони и утре да отида аз да ги занеса, защото той нямал път към София. В това време идва една сестра с телеграма и казва: „Вижте, един брат ми пише телеграма, такова е съдържанието и: „Който иска да види Учителя, да дойде!
към текста >>
И той от Варна, от тук, от там, къде ходи, намерил и вземал
лимони
.
7. СБОГУВАНЕ След това през октомври, ноември 1944 г. вече мъжът ми беше търговски пътник и пътуваше из градовете и отишъл на Изгрева и казали братята и сестрите, че Учителят нещо не се чувства добре. „Ако можеш, брат, лимони да намериш." Те лимони не се намираха тогава.
И той от Варна, от тук, от там, къде ходи, намерил и вземал
лимони
.
А на 27.XII.1944 г. когато Учителят е починал, ние се събрахме, защото казаха, че не е добре Учителят, събрахме се в Ямбол, да правим молитва вечер. Пристига мъжът ми и казва, че вземал лимони и утре да отида аз да ги занеса, защото той нямал път към София. В това време идва една сестра с телеграма и казва: „Вижте, един брат ми пише телеграма, такова е съдържанието и: „Който иска да види Учителя, да дойде! " Само толкоз.
към текста >>
Пристига мъжът ми и казва, че вземал
лимони
и утре да отида аз да ги занеса, защото той нямал път към София.
вече мъжът ми беше търговски пътник и пътуваше из градовете и отишъл на Изгрева и казали братята и сестрите, че Учителят нещо не се чувства добре. „Ако можеш, брат, лимони да намериш." Те лимони не се намираха тогава. И той от Варна, от тук, от там, къде ходи, намерил и вземал лимони. А на 27.XII.1944 г. когато Учителят е починал, ние се събрахме, защото казаха, че не е добре Учителят, събрахме се в Ямбол, да правим молитва вечер.
Пристига мъжът ми и казва, че вземал
лимони
и утре да отида аз да ги занеса, защото той нямал път към София.
В това време идва една сестра с телеграма и казва: „Вижте, един брат ми пише телеграма, такова е съдържанието и: „Който иска да види Учителя, да дойде! " Само толкоз. Нито, че си е заминал Учителят, нито нищо. Само който иска да види Учителя, да дойде, И ние, нали вече си казахме, сутринта, който ще отива, на гарата ще се чакаме. А то беше такава поледица, такова студено време.
към текста >>
24.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
И тя изрежда: да купя
лимони
, портокали, краставици, че вече ще започне да се храни.
Показах писмата, с които го предупреждавах да започне да се храни и че не ще мога да му помогна, понеже не съм запозната с лекуването с глад. Обръщах му внимание на това, че е опасно. В книгата на всяка страница предупреждаваха, че този, който се лекува трябва да бъде или в болнично заведение или под наблюдение на лекар, който е запознат с това лекуване. Но той казваше на близките си: „Още малко! " и то не веднъж, а много пъти, а в същото време писмата му ставаха все по-кратки докато един ден той накарал майка си да пише, защото той не виждал (което показва, че клетките му започват да се самоизяждат).
И тя изрежда: да купя
лимони
, портокали, краставици, че вече ще започне да се храни.
Обаче лекуването с глад не е опасно, но отпостването, преминаването на храна е най-важното в случая. Човек трябва да бъде напълно осведомен за отпостването. Функциите на организма са намалели до минимум и човек трябва много бавно и постепенно да увеличава приемането на храна. Най-напред трябва да започне със сокове и то разредени, защото червата са изтънели. Ако човек е гладувал примерно 10 дни трябва два дни да бъде на сокове.
към текста >>
25.
15. Мобилизираният войник се освобождава
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои
лимони
там от гарата, които продаваха и отидох в София.
„Абе как ще Му кажа на Учителя това. Не мога да го кажа.“ Но както и да е. Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата.
А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои
лимони
там от гарата, които продаваха и отидох в София.
На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“. Пък Учителят се засмя, нали молбата е детинска, засмя се и каза: „Е, ти и тука трябваш! “ В.К.: „Ти и тука трябваш! “ Г.Д.: И тука трябваш.
към текста >>
26.
33. Чайникът и предсказанията
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
„Ами тоз
лимон
колко грама е?
“ „Еди коя си“ „Хе-хей“. „Ами, казва, тази тиква колко килограма е? “ Учителят казва: „Толкова и толкова“. Теглят я. Толкова излиза.
„Ами тоз
лимон
колко грама е?
“ „Еди колко.“ Мерят го толкова излиза. Изпитваше и проверяваше. Тодор-хироманта го наричахме. В.К.: Тошо-гледача да не е? Г.Д.: Гледача.
към текста >>
27.
13. За какво служеха зъбите на Учителя
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Учителят казваше, че който иска може да си сложи
лимонче
в супата и някои си носеха от града
лимон
, разрязваха го на резени и поднасяха.
Той произнасяше Словото си на български език. Така че зъбите Му бяха необходими като част от тялото Му. Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа.
Учителят казваше, че който иска може да си сложи
лимонче
в супата и някои си носеха от града
лимон
, разрязваха го на резени и поднасяха.
Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия.
към текста >>
28.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Черния му дроб се увеличаваше и той го лекуваше само с
лимон
.
Това е както казах през 1964 г., лятото, може би месец август е било. Дойде месец септември, дойде след това месец октомври, бай Иван виждам, че боледува, че не е със здравето това, което беше. Виждам го, че няма тая жизненост. Но понеже и друг път е бил някои дни нещо неразположен нещо и е преминавало, аз мисля, че е поредната някаква криза. Той имаше страдание на черния дроб.
Черния му дроб се увеличаваше и той го лекуваше само с
лимон
.
Като изяде половин или един лимон и се излекуваше. Някой път с портокал, но тогава по негово време портокалите бяха нещо рядко. Кога веднъж някой му беше донесъл цяла кошница с портокали той да си лекува черния дроб по тоя начин. Но той някаква криза бе получил, че даже и портокалите не можеше да яде и вече те започнали така да се развалят и тогава той ми даде кошницата с портокалите и тогава си спомням, че изядох една кошница портокали хей така без мяра, защото бай Иван не можеше да ги консумира. И така бай Иван в това време вече нямаше тая жизненост.
към текста >>
Като изяде половин или един
лимон
и се излекуваше.
Дойде месец септември, дойде след това месец октомври, бай Иван виждам, че боледува, че не е със здравето това, което беше. Виждам го, че няма тая жизненост. Но понеже и друг път е бил някои дни нещо неразположен нещо и е преминавало, аз мисля, че е поредната някаква криза. Той имаше страдание на черния дроб. Черния му дроб се увеличаваше и той го лекуваше само с лимон.
Като изяде половин или един
лимон
и се излекуваше.
Някой път с портокал, но тогава по негово време портокалите бяха нещо рядко. Кога веднъж някой му беше донесъл цяла кошница с портокали той да си лекува черния дроб по тоя начин. Но той някаква криза бе получил, че даже и портокалите не можеше да яде и вече те започнали така да се развалят и тогава той ми даде кошницата с портокалите и тогава си спомням, че изядох една кошница портокали хей така без мяра, защото бай Иван не можеше да ги консумира. И така бай Иван в това време вече нямаше тая жизненост. Въпреки всичко ние ходим, всяка неделя се качваме на Витоша.
към текста >>
29.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и
лимоните
.
Тия, които нашедствуват ний ги знаем, те минават под многото имена. Но Господ е Господар на света. И без Него нищо не става. (Свещеният подпис) Търново, 21.XII.191З г. Любезни К.
Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и
лимоните
.
Благодарим за вашата услужливост. Рибата това е добра емблема на Християнството. Думите Исус Христос Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в неговия земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост, да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота.
към текста >>
30.
9. Болното ухо
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Мляко се сварява, изцежда се
лимон
в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо.
И затова тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Вечерта пристигаме в София, Той на сутринта трябваше да отиде на Витоша. Предадох, че съпругата ми е в ръцете на сестра Гумнерова, която знае немски, тя се среща с Учителя, Учителят казал, че ще мине, но да й налага на ушите с един топъл компрес с трици. Вечерта се връща, пита: „Как е германката? “ Дава назначение за един млечен компрес.
Мляко се сварява, изцежда се
лимон
в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо.
Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна температурата, която бе висока. Тя е вече здрава, на другия ден се връщаме в Лом. Лекарите я гледат, преглеждат я отново и не могат да разберат нищо. И какво да им разправям, дали ще ми вярват?
към текста >>
31.
47. Старият и новият свят
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
“ „Като вдигат юмруци показват как ще ви изстискат като
лимони
.“ Трети запитват: „Учителю, как може такива прости хора да ни управляват!
руските войски са навлезли в България и с тях комунистите дойдоха на власт. Изминаха няколко месеца и те почнаха да въздават възмездие на своите политически противници. Някои бяха недоволни от това и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговори им: „Те едва сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат“. Друг Го запитва: „Учителю, защо комунистите като поздравляват стискат юмруци и вдигат ръка?
“ „Като вдигат юмруци показват как ще ви изстискат като
лимони
.“ Трети запитват: „Учителю, как може такива прости хора да ни управляват!
Комунизма ще разруши всичко.“ А Учителят отговаря: „Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата. После викат бедните, гладните, простите, циганите и те развалят. Като трошат и грабят. А след това идват инженерите и те почват да правят плановете, как да построят новата къща. Това представлява светът сега.
към текста >>
32.
4. На екскурзия до Черни връх
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно
лимонче
от Неговите
лимони
да ми го поднесе дар от Учителя.
Знам, че трябва, ама на изненадах се. Но Учителят Го видях като необикновен човек. Глас, като хилядострунна арфа. Пренесе ме във вековете. Гласът Му мек и тих, погледа лъчезарен, усмивката блага, бащинска, всичко красиво и идеално в Него.
На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно
лимонче
от Неговите
лимони
да ми го поднесе дар от Учителя.
Зарадвах се много. Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах. След като се върнах във Варна почнах работа и редовно посещавах беседите във Варненското Братство и започнах да получавам писма от Боян Боев.
към текста >>
33.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Лимоните
11.
Човекът, който свършва работата 6. Кой е Учителят? 7. Къде е ученикът? 8. Съблазните 9. Представителство пред властта 10.
Лимоните
11.
Русия и войната, 21 юни 1941 г. 11. Откупът 12. Латерната 13. Катя Грива 14. Паневритмията и песните на Учителя 15.
към текста >>
34.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Ще предложи на Учителя захар,
лимон
.
Щастлив е братът, който носи раницата, защото Учителят ще спре на няколко места из планината и той трябва да бъде там. Учителят ще пие на някоя от тези спирки чай, а той ще бъде този, който ще извади чашката из раницата. Там наблизо е и този, който носи термоса. Той ще налее горещата вода. Ще бъде там една от сестрите, която ще допълни пропуснатото: ще предложи лъжичка за чай, лъжичка с чай.
Ще предложи на Учителя захар,
лимон
.
Щастлива е и тази, която носи шала на Учителя. Тя трябва да бъде особено внимателна и да върви доста наблизо, та когато Учителят спре и огледа мястото къде да седне, тя да избърза и да сложи там шала. Защото Той може и на тревата да седне, но нали ние трябва да бъдем внимателни към Него и да Го пазим? Но Учителят ще направи и тази, която носи бинокъла щастлива. Той ще пожелае да види нещо в далечината и толкова.
към текста >>
35.
10. ЛИМОНИТЕ
,
,
ТОМ 8
10.
ЛИМОНИТЕ
Ето например Бошков.
10.
ЛИМОНИТЕ
Ето например Бошков.
Той беше комендант в Скопие, много работа свърши тоз човек. Там тия пакети за храна, гдето влизаха и писма с караула, всичко благодарение на него беше. И гдето спасиха затворниците, те ги разпуснаха преди да ги вкарат в затвора. Сега Ромел беше сразен от Монгомери в Африка и се освобождават големи английски войски, корпуси в Африка. Бошков се интересува сега къде ще ударят те.
към текста >>
Учителят взема
лимона
да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези
лимони
?
Бошков се интересува сега къде ще ударят те. Може да ударят на Балканите, защото не се знае. Може да ударят Италия, може Франция, не знаем разбира се. Взема колата той и идва без разрешение в София да пита Учителя. И естестено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя.
Учителят взема
лимона
да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези
лимони
?
" "От Италия." "А, значи скоро лимони няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия. Не си изяжда супата, скача и си заминава. В: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал". Той каза, че лимони няма да има.
към текста >>
" "От Италия." "А, значи скоро
лимони
няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия.
Може да ударят на Балканите, защото не се знае. Може да ударят Италия, може Франция, не знаем разбира се. Взема колата той и идва без разрешение в София да пита Учителя. И естестено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя. Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони?
" "От Италия." "А, значи скоро
лимони
няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия.
Не си изяжда супата, скача и си заминава. В: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал". Той каза, че лимони няма да има. Ако имаш интелигентност - разбирай.
към текста >>
Той каза, че
лимони
няма да има.
Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони? " "От Италия." "А, значи скоро лимони няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия. Не си изяжда супата, скача и си заминава. В: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал".
Той каза, че
лимони
няма да има.
Ако имаш интелигентност - разбирай. И англичаните удариха в Италия. А те можеха да ударят през Балканите, тогава става страшно, както е искал Чърчил. Чърчил е искал пътят на СССР към Европа да се прекрати още от тука, да се прекрати още в Полша. Спаси се това положение.
към текста >>
Така те удариха в Италия и така няма да има тука
лимони
.
И англичаните удариха в Италия. А те можеха да ударят през Балканите, тогава става страшно, както е искал Чърчил. Чърчил е искал пътят на СССР към Европа да се прекрати още от тука, да се прекрати още в Полша. Спаси се това положение. Щяха да направят ад тука, нямаше помен да остане от нашите градове, можеш ли да си представиш какъв фронт щеше да бъде тука, жестоко.
Така те удариха в Италия и така няма да има тука
лимони
.
Ето такива неща имаше тънки. Той не казваше направо нещата. Първо може да се злоупотреби, после това да излезе от Неговата дума. Както ако беше казал още навремето, че Колю-обущаря ще бъде представител на Бялото Братство иди после се разправяй с него, като надигне глава като водач. Та всичко това беше около Него.
към текста >>
36.
35. ВОЕННОПЛЕНИКЪТ
,
,
ТОМ 8
35. ВОЕННОПЛЕННИКЪТ Бях в салона, където Учителя беше дошъл да види
лимоните
.
35. ВОЕННОПЛЕННИКЪТ Бях в салона, където Учителя беше дошъл да види
лимоните
.
След завръщането ми от Радомир научих, че Гошо-военнопленникът е жив. "Учителю, научих от фелдфебела, че е жив и здрав." "Жив и здрав? " (Учителят, който вървеше пред мене по пътечката към вратата на салона, се обръща.) Аз малко съм смутена: "Да, тогава какво следва? Войната още бушува. Ще се върне ли?
към текста >>
37.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и
лимон
.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО? Като студентка в Музикалната Академия свирех редовно пиано.
Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и
лимон
.
Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо.
към текста >>
38.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Когато бях в Русенската опера, той ми се обади от Италия, беше вече се преселил там и дори в един колет ми беше изпратил...
лимони
!
След голямата обиколка на Румъния наново спряхме в Букурещ за почивка няколко дена. За нас, говоря за групата от Изгрева, гостувахме на наш брат Бенедито Барух, който години пред това се беше изселил от България, като занесъл със себе си и идеите на Учителя. Бенедето призова и негови букурещки съидейници и в дома му четохме и беседи от Учителя, и песни пяхме, и молитви правихме. Незабравими мигове! С Бенедето поддържах връзка, той много искаше това, да има новини от Изгрева.
Когато бях в Русенската опера, той ми се обади от Италия, беше вече се преселил там и дори в един колет ми беше изпратил...
лимони
!
Връщам се отново в България. Можем да разсъждаваме какво ни струва нашият неутралитет. А с неутралитета възвърнахме ли си и нашата "Златна Добруджа" отнета ни преди 30 години (1913 г)? А за запазване живота на евреите в Метрополията (в границите на България) не тичаха ли евреите в бараката на Лулчев за помощ, поединично и групово да молят за неговото застъпване пред Царя, като знаеха неговото влияние пред Царя. И Лулчев успя да спре изселването на българските евреи за Полша, откъдето знаете, че връщане въобще няма... След 9.IX.
към текста >>
39.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко
лимон
.
Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото, а после вече и лицето така. А после цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два часа.
А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко
лимон
.
В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост. Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички постеха. Едни постеха три дни.
към текста >>
Казва се, че във всяка чаша да се слага
лимон
, а
лимонът
беше само накрая.
А после цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два часа. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено.
Казва се, че във всяка чаша да се слага
лимон
, а
лимонът
беше само накрая.
В.К.: Той дава и други опити с пост. Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда постът от 24 часа. От четвъртък вечер до петък вечер.
към текста >>
40.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И Паша приготвила резенчета от
лимони
, за да вземе рициновото масло и Му го дава.
В.К.: Вие кофа Му носехте? Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото.
И Паша приготвила резенчета от
лимони
, за да вземе рициновото масло и Му го дава.
И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е? " Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло". „Не, каза, няма нужда".
към текста >>
И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и
лимоните
у мен в една чинийка съм сложила".
Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава.
И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и
лимоните
у мен в една чинийка съм сложила".
Той запита: „Това защо е? " Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло". „Не, каза, няма нужда". И тя му сипва една лъжица супена и я изпива, сипва Му втора лъжица и я изпива.
към текста >>
" Пита за
лимоните
.
За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е?
" Пита за
лимоните
.
„Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло". „Не, каза, няма нужда". И тя му сипва една лъжица супена и я изпива, сипва Му втора лъжица и я изпива. „Ама не мръдна мускул на лицето Му, като че ли пиеше нещо много приятно". Ха, ха, ха.
към текста >>
41.
76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Нарязах си краставичка, с
лимон
и със зехтин!
Един път Жорж беше вече така болен, аз попитах: „Жорж, какво се храни днеска? " „Георге", аз не му виках Жорж. Даже той веднъж ми каза: „Еленке, само ти ми казваш Георги. Всички ми казват Жорж". „Ами сега както ми идва така Георге да ти казвам, какво да правя" Та той каза: „Много хубаво се нахраних Еленке.
Нарязах си краставичка, с
лимон
и със зехтин!
" А това е вярно. За един човек, който е със слаби гърди, с туберкулоза на белите дробове, все пак тази храна не е достатъчно. Така не може да се храни. Защо така лекомислено е погледнал? Може би защото е било съдба. Да.
към текста >>
42.
02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за
лимони
, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство.
Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето.
Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за
лимони
, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство.
Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев.
към текста >>
43.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една
лимонада
.
Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич.
Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една
лимонада
.
Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя? " Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора.
към текста >>
44.
08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една
лимонада
и да се види с хората.
Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър.
Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една
лимонада
и да се види с хората.
В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал.
към текста >>
В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие
лимонадата
.
През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората.
В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие
лимонадата
.
Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл.
към текста >>
Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил
лимонадата
и си излязъл.
След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен.
Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил
лимонадата
и си излязъл.
Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл. Този брат беше Петър Пурака - кметски наместник. Обаче на другия ден надвечер чули камбаната от Владая да бие за умряло.
към текста >>
45.
09 - 28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
В едното поставете сода за пиене, а в другото
лимонов
сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял.
28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се той към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил той за Учителя, че бил помагал на много хора и му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: „В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения.
В едното поставете сода за пиене, а в другото
лимонов
сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял.
Тогава адвокатът отива да каже на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, казали: „Да, и така може." „Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща", думал си адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението му. Разказал: В. П.
към текста >>
46.
09 - 220. ЛЕКУВАНЕ НА СЛАБО ЗРЕНИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Срещнах се и му казах болката си, а той ми каза като си отида да почна да вземам стъргани моркови с
лимон
, а при липса на
лимон
, с малко винен оцет преди всяко ядене, без хляб, а вечер краката до глезените в топла вода и с канче поливаш краката си с топла вода от коленете надолу.
220. ЛЕКУВАНЕ НА СЛАБО ЗРЕНИЕ През 1935 година работех на Горска индустрия, село Кочериново в Рила като магазинер. От преумора очите ми отслабнаха. Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях. Тогава се сетих за Учителя и си казах: „От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с него.
Срещнах се и му казах болката си, а той ми каза като си отида да почна да вземам стъргани моркови с
лимон
, а при липса на
лимон
, с малко винен оцет преди всяко ядене, без хляб, а вечер краката до глезените в топла вода и с канче поливаш краката си с топла вода от коленете надолу.
Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това обуваш чорапи или терлици и си лягаш. Това продължи 30-40 дни, но аз още на седмицата почувствах голямо облекчение. Опитност на П. Терзистоев.
към текста >>
47.
11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
„Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и
лимон
- ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София.
В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота. И седях, седях още малко, след туй на Иванчо подадох си ръцете и казвам: „Иванчо, поеми ме" и сядам. Като седнах, аз станах, понеже с къси чорапки бях и терлички, обух белите си обувки и първо се ръкувам с баба Дона и с всички се ръкувах.
„Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и
лимон
- ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София.
И така ставам.
към текста >>
48.
12 - 20. ГОНЕНИЯТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
" - „Ами, Наде, ходи да купи
лимони
за татко им." Казвам: „Бай Славко, баща ми ви поздравява и от него ви носим една кошница продукти." Дадохме 500-те лева и това, което носим.
Еленка я уволниха, бягат, тичат, да може да се настани тя поне като учителка на работа." Така, Добри, и той беше в къщи. „Елате с мен." Носим в една кошница 1-2 кг захар, кашкавал, носи и други още работи, каквито е имало, лук, боб, леща, така и 500 лева пари. Ние отиваме у тях и „Добър вечер" - той седнал така. клюмнал и дечицата наоколо. „Къде е Еленка?
" - „Ами, Наде, ходи да купи
лимони
за татко им." Казвам: „Бай Славко, баща ми ви поздравява и от него ви носим една кошница продукти." Дадохме 500-те лева и това, което носим.
Значи глобата от 50 лева, за нея той се сети, Рекох: „Няма нищо, недейте си спомня това." И след малко дойде Еленка, и тя се разплака и така. Той се сещаше вече какво е направил. Беше се сменила властта и сега беше никой, без работа. Добре, че не го тикнаха в затвора, както правеха с други бивши. В.К.: Значи глобата от 50 лева се превръща в 500 лева. Дарение.
към текста >>
49.
IV.13 август, сряда
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5
лимона
и 3 кила захар, Т.
Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са петте велики творчески сили, които се съдържат в тези числа 2 и 3. Тази мисъл, дадена от Христа: „гдето са двама или трима...", е много важна, с която навсякъде ще могат да ви пускат И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо.
Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5
лимона
и 3 кила захар, Т.
Стоянов - 3 кила праскови, М. Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
към текста >>
50.
IV.13 август 1908 г., 10 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Бойнов - 5
лимона
и 3 кг захар; Т.
И тази пропуска ви се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим - нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбока работа. Съобщи се, че утре Вечер ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да вземе и донесе по нещо, а именно: П. Киров ще донесе хляба; Д. Голов - виното; А.
Бойнов - 5
лимона
и 3 кг захар; Т.
Стоименов - 3 кила праскови; М. Георгиев - лешници и бадеми; Т. Бъчваров - крушите; Ил. Стойчев - гроздето; П. ГумнероВ - маслини 3 кг, Гина ГумнероВа - 3 кила сухо грозде; Елена Иларионова - 3 кг ябълки; М.
към текста >>
51.
IV.15 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини,
лимони
, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта.
Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини,
лимони
, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници.
От всичките тия продукти по двама взехме по нещо, занесохме го в олтаря, освещаваше се и ги връщахме по местата им. Не се позволи да се говори за онова, което ставаше в олтаря при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив.
към текста >>
52.
ПЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА
,
22 декември - 22 януари, дни - първи, втори, трети
,
ТОМ 12
- картофена супица с черен пипер и
лимон
.
Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха. Нека приложим абсолютна простота в храната. Нали това са духовни праздници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г.
- картофена супица с черен пипер и
лимон
.
Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове.ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове.ден: за Любовта - 25.XII.1924 г.
към текста >>
53.
20. САМОПОКАНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Влязох в стаята и какво виждам: на котлона чайник ври, на масата две чаени чаши,
лимон
и хляб, нарязан на филии.
На обед направих същото, само че в друго семейство. Същото направих и вечерта. По същия начин направих посещенията си във вторник, сряда, четвъртък, петък и събота до пет часа след обяд, след това реших да се прибера в къщи. Една изненада. Минавам покрай долната стая на Учителя и изведнъж вратата се отвори и се показа Учителят, който проговори: „Хайде, Паша, да се самопоканиш и при мене." Аз се обърках, не знаех какво да отговоря, понеже това беше шега с близките ми.
Влязох в стаята и какво виждам: на котлона чайник ври, на масата две чаени чаши,
лимон
и хляб, нарязан на филии.
Сядам на един стол и чакам да чуя какво ще ми каже Учителят. След това той ме запита: „С какво желаеш да пиеш чай: с маслини, с масло, с кашкавал или сирене? " Аз се усмихнах и казах: „Като ме питате, ще Ви кажа свободно: Аз обичам кашкавал." Учителят отвори бюфета, извади от него едно голямо парче кашкавал, от което отряза няколко доста големи парчета и ги постави на една чинийка. Всичко беше готово за вечеря. Докато аз се канех да посегна към чайника да налея чай, Учителят ме превари, взе чайника и започна да налива чай и то първо на мене!
към текста >>
54.
ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
За пиене само вода, никакви соди,
лимонада
и пр.
Правило V: Божественото изниква и работи при най-силните противоречия. Обяснения там не се дават. Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл, не се усмихвай - провери я първо. Първото езеро, 24.VІІ.1922 г., Рила, 1 часа по обяд. Правило VI: По сърце бъди дете, а по ум - мъж.
За пиене само вода, никакви соди,
лимонада
и пр.
Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н. Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г.
към текста >>
55.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 101-120
,
,
ТОМ 14
Ясно-
лимоненият
цвят е цветът на мисълта. Мъдрият.
Бог е Любов . Едно сърце трябва да имат всички. Божествената Любов трябва да бъде морал! Мъдростта. 103 Мъдростта турга нещата в ред, тя ги твори, а Любовта ги оживява. Мислите. 104 Мислите, това са едно движение на живота към периферията.
Ясно-
лимоненият
цвят е цветът на мисълта. Мъдрият.
105 Мъдрият човек може да бъде чист! Мислите трябва да бъдат само Божествени - в това седи Мъдростта! Мъдростта. 106 Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма. Сега всички постъпки съблазняват хората, защото нямат Мъдрост. Приложението на Мъдростта.
към текста >>
56.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки
лимонов
сок, той действува за стомаха добре.
Начало четвъртък 28-ми того. След банята ще изпиете гореща вода 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотявание. Ще вземете чиста вода. След изпотяванието пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличание.
След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки
лимонов
сок, той действува за стомаха добре.
Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно. При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпание - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, гдето никой не отива, използувайте го. Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня.
към текста >>
57.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много
лимон
.
От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина. На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад.
А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много
лимон
.
Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи.
към текста >>
58.
31. ДВА ЛИМОНА И ЕДИН ПОРТОКАЛ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
31. ДВА
ЛИМОНА
И ЕДИН ПОРТОКАЛ На Изгрева имахме два
лимона
и един портокал, посадени поотделно в три качета.
31. ДВА
ЛИМОНА
И ЕДИН ПОРТОКАЛ На Изгрева имахме два
лимона
и един портокал, посадени поотделно в три качета.
Една сестра била обещала да се грижи за тях, даваше вид, че е много привързана към идеите на Учителя. Поливане, почистване, окопаване и пр. Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с някаква клечка чистеше по клонките на дръвчетата, някакви паразити, които ги бяха нападнали. Отидох и аз, и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителя беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето.
към текста >>
Тъкмо свърших, ето го Учителя при мене и ми каза: „Николай,
лимоните
са ти много благодарни!
Поливане, почистване, окопаване и пр. Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с някаква клечка чистеше по клонките на дръвчетата, някакви паразити, които ги бяха нападнали. Отидох и аз, и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителя беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всичките правила, особено, когато става въпрос за нещо на Изгрева.
Тъкмо свърших, ето го Учителя при мене и ми каза: „Николай,
лимоните
са ти много благодарни!
" Сестрата, която беше проявила тази немарливост изкара края на живота си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана. По туй време моята работа налагаше често да ходя в провинцията, често ходех в Троян. На главната улица на гр. Троян имаше един брат обущар. Всякога се отбивах при него да си поприказваме и да споделим общи проблеми.
към текста >>
Беше много интересна тази развръзка с
лимоните
.
Смаях се. Цялата сестра парализирана, не мърда. Беше поставена в една инвалидна количка и една жена я изкара на терасата. Тя не можеше да говори. Отидох си.
Беше много интересна тази развръзка с
лимоните
.
към текста >>
59.
32. ДРЪВЧЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Вкъщи имах
лимон
, който растеше в голяма саксия.
Ако беше някой от нашите приятели, щеше да се спре, да поговорим, да споделим нещо с него. А този нищо. Беше изпратен от демоничните сили да извърши някаква беля. Това беше 1940-1941 г. Че има и се създава някаква връзка, между хората, растенията и животните, това съм имал случая да констатирам освен тази, за която вече казах.
Вкъщи имах
лимон
, който растеше в голяма саксия.
През една година, неимоверно цъфнаха много цветове и всички завързаха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от много работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата и поради нехайството на близките ми, той измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но късно.
към текста >>
Лимончето
беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това - материално бях ликвидиран.
Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от много работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата и поради нехайството на близките ми, той измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но късно. През пролетта на следващата година, цялото ми материално състояние беше конфискувано през 1951 г.
Лимончето
беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това - материално бях ликвидиран.
А то не беше малко богатство, тридесет милиона лева. А това бе покупателната стойност на 30 двустайни апартамента в София. Между нашите по-възрастни братя, имаше един много мил, симпатичен и предан наш брат. Казваха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева, в малка скромна къщичка.
към текста >>
60.
III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Отляво и дясно на катедрата са поставени двата
лимона
, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек.
Отворих вратичката и го видях. Приближих се, невярвайки на очите си. В средата на салона под катедрата, от която години Той учи хората на Любов, Благост и Добро...видях съвършения човек, гост както всички на земята, да лежи върху бялото си легло. Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде.
Отляво и дясно на катедрата са поставени двата
лимона
, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек.
Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче. Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния десен ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон. Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си?
към текста >>
61.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите,
лимоните
, бананите и пр.
1 (III. 1925), с. 1-2 Разумният живот се проявава само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие.
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите,
лимоните
, бананите и пр.
- всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс?
към текста >>
62.
95. КИХАВИЦАТА
,
,
ТОМ 16
Ще сложите едновременно двама души от едната страна хлебна сода, а от другата -
лимонов
сок.
Казали му, че не могат да го излекуват. Събрали се лекарите, обаче напразно. А този брат имал от минало време някаква чаша за украшение. Тя имала два отвора за пиене. Нашият брат, като отишъл при Учителя, Той му казал: „У вас в бюфета имате една чаша с две отверстия.
Ще сложите едновременно двама души от едната страна хлебна сода, а от другата -
лимонов
сок.
След това веднага ще вдигнеш чашата и ще изпиеш водата. По такъв начин се прекратява кихането." Като казали това нещо на лекарите, те казали, че то им било говорено в университета, но не се досетили, били го забравили. Но интересното било в това, че Учителят знаел, че в техния бюфет имат такава чаша, която можела да послужи за тая цел - вероятно за такива случаи е била предназначена.
към текста >>
63.
1923 година
,
,
ТОМ 16
6)
Лимонът
е знак на мъдрост и който се нуждае от нея, хубаво е да яде
лимон
.
Сега всеки един от нас е подложен на изпити. Кой ще удържи тия изпити? Всякога трябва да бъдем смели в борбата със злото - смели и решителни. Никаква крачка назад. 5) Вярвай, твойта душа е чиста и никой не е я опетнил.
6)
Лимонът
е знак на мъдрост и който се нуждае от нея, хубаво е да яде
лимон
.
7) В сегашната епоха всички сме изложени на големи изкушения и всички трябва да станем верни на великата любов. 8) В съзнанието иде светлина в облак, е която ще видите Христа отвътре и ще чуете Неговия глас тихо да ви шепне: „Обичайте се! Любете се! Самопожертвувайте се за своя ближен, за разумното, за доброто, чистото, идеалното. 9) Любете всичките хора, както Христос ги любеше.
към текста >>
64.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един
лимон
и се наобядвахме.
Времето поомекна. Няма голям студ. Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо.
Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един
лимон
и се наобядвахме.
Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток. И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра. Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне.
към текста >>
65.
II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 16
Корицата на Общ окултен клас е
лимонено
-жълта със сини букви за заглавието.
е изадено редактирано и променено от Паша Теодорова. След проверка от Ефросина Ангелова-Пенкова в Държавен архив, се убедихме, че няма разлика в това, което се съхранява там, и отпечааното томче през 1922 г. Ето защо на стр. 4 бе сложено едно пояснение от мен. 2. В Общ окултен клас, в издаваните томчета бе запазено оформянето на началните страници, както и на последните, на речника за остарели, диалекти и чужди думи, както това бе обяснено в бележките за „Неделни беседи". 3.
Корицата на Общ окултен клас е
лимонено
-жълта със сини букви за заглавието.
По-подробно виж в съответната глава XVII, на стр. 887 (от оригиналния тект, стр. 924 тук - ГСК). 4. ПАЛЕНА СВЕЩ", XVI г. 1936 - 1937 г.
към текста >>
66.
6. „Явно говорих - Исус
,
XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
- с
лимонаденото
шише: физ.
Страданията идват от безлюбието: безсмислени страдания. Страда истински само онзи, който е поддържал Любовта - вел[ик] живот. „Сал за Бога животът се тъгува." Палачите на Христа бяха Мойсееви хора, хора без Любов. Сега, кое изопачава човешкото сърце. I. л.
- с
лимонаденото
шише: физ.
л. II. л. - с ябълката и непосадената семка л. към любимата книга, що учиш постоянно, непреривно. При любовта е нужен „Обект". Всеки, огата [?
към текста >>
67.
131. Идеите се филмуват, записват
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Лимоните
да се поливат с малко топла вода.
За добро е, в края на краищата. Да не се безпокои, кога пости. Във време на пост храни се с въздух. Сега да ядете, да се веселите, да играете. Нашите упражнения са полезни за неврастеници.
Лимоните
да се поливат с малко топла вода.
Радвайте се на онова, което става сега. Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват, филмуваме нашите идеи. Един ден ще са на филм. В невидимия свят всичките идеи се филмуват.
към текста >>
68.
3. Вегетарианството у Дънов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с
лимонов
сок и с листа от магданоз.
Кой копае днес лозето: който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб? Бог е създал гроздето, а виното и ракията са човешко изобретение. Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си. Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи.
Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с
лимонов
сок и с листа от магданоз.
Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз.
към текста >>
В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с
лимонов
сок, магданоз, добре осолена, но без никаква мазнина.
В реда на мисълта, че „човек е преди всичко дух", че тялото е „облеклото на духа", че „за да може духът да развие своето висше съзнание", повечето от последователите прекарват периодически дни на пълно въздържание от храна. През тия дни не се яде никаква храна и не се пият никакви течности. Счита се като редовно препоръчана „почивка" по един ден седмично - 24 часа - никаква храна. Това е денят петък - „денят на Венера". Обикновено храненето спира след обеда в четвъртък, като не се вечеря в четвъртък и не се закусва в петък сутринта.
В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с
лимонов
сок, магданоз, добре осолена, но без никаква мазнина.
Повечето от последователите на Дънов са прекарали или прекарват много по-дълъг период на постене: пълно въздържане от храна 3 дни - 72 часа - е много често прилагано „упражнение". Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това време се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма.
към текста >>
69.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Ябълки, орехи, грозде, мед,
лимони
, портокали.
Повдигането на океанските води при приливите е очевидно доказателство за нейните силови възможности. Периодичността на менструалните цикли у жената е нагледно доказателство за нейното биологическо влияние. Логично е да се приеме, че нейният „разсип" повлича и процесите на „разсип", които са сложени като задача при тая „очистителна диета". Миналата година ние се включихме в групата, която проведе очистителна диета. Разрешени бяха следните храни: жито, накиснато в гореща вода до омекване и възможност да се дъвче.
Ябълки, орехи, грозде, мед,
лимони
, портокали.
[Не се яде] нищо, което е минало през огън, никаква сол. Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неварени зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пиперки, шипки. Така ние запазихме ръководните принципи да се ядат сурови зеленчуци, без сол, при по-голямо изобилие на витамини и на растителни киселини. Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата. Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит.
към текста >>
Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с
лимон
и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло.
Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с
лимон
и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
Това се оказа за първо ядене напълно задоволително. Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна. Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Братство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витамини и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст, Д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев - бул. Патриарх Евтими 16, тел.
към текста >>
Храних се с жито - варено,
лимони
, мед, малко орехи, през цялото време около 40 ореха.
Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна. Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Братство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витамини и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст, Д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев - бул. Патриарх Евтими 16, тел. 7-43-51, София Елена Андреева Диетата проведох десет дни.
Храних се с жито - варено,
лимони
, мед, малко орехи, през цялото време около 40 ореха.
Ползувах и около един килог рам грозде, накрая ми донесоха три пресни круши. Чувствувах през първите два дни глад, после ми мина. Закусвах обикновено ябълки, до три ябълки, също и вечерях повечето ябълки, пиех мед с вода. Чувствувах се след това сита. Изяждах по половин лимон, заедно с кората.
към текста >>
Изяждах по половин
лимон
, заедно с кората.
Храних се с жито - варено, лимони, мед, малко орехи, през цялото време около 40 ореха. Ползувах и около един килог рам грозде, накрая ми донесоха три пресни круши. Чувствувах през първите два дни глад, после ми мина. Закусвах обикновено ябълки, до три ябълки, също и вечерях повечето ябълки, пиех мед с вода. Чувствувах се след това сита.
Изяждах по половин
лимон
, заедно с кората.
На обед ядях жито, като го дъвчех, докато станеше на люспи. Вечер ядях само плод, ябълки, беше ми напълно достатъчно. Ставаше ми леко, чувствувах по-малко болки в болните си стави, което ми направи впечатление. На края на поста, може би поради простуда, ми се явиха болки в областта на червата, които преминаха, като слагах топло на корема си.
към текста >>
70.
24. Сестра Арнаудова разказва как е била върната от смърт
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Аз хапна един къшей хляб, няколко глътки
лимона
да.
И моят истински живот беше на сцената. Аз не играех, а горях. И тоя жар се долавяше от публиката - тя ръкопляскаше и ме носеше на ръце. А аз, тъничка, слабичка, за нищо друго не мечтаех, освен да си почина. След представлението градският комитет урежда вечер: ядене, пиене. Какво?
Аз хапна един къшей хляб, няколко глътки
лимона
да.
А Матьо казва: „Не, Цветана, без тебе не може." А моят живот си беше пълен. След мъжа си изгубих детето - дванадесетгодишно: мъдрец го наричаха. За какво още имаше да живея? Нишките на живота ми бяха изтънели. Когато се разболях в Мърчаево, Учителят ми каза: - Рекох, ще трябва да си заминете.
към текста >>
71.
49. Свободният и нарочен стол за Олга Славчева
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Супата и картофите,
лимоните
бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието.
Така приготвена, тя чакаше времето за вечерята, като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство. Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Времето течеше и домакинята започна да принася ястието.
Супата и картофите,
лимоните
бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието.
Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът. А Той не посягаше и все като че чакаше някого. - Ами Олга къде е? - запита Той най-после. - Тя излезе някъде на лекции - отговори домакинята наслуки.
към текста >>
72.
54. Мария Здравкова Милева. 54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Ядях го заедно с
лимон
и мед, топла вода.
Много повече мъчително е, ако пиеш вода, па макар и дестилирана, отколкото както ние го правим - без никаква вода! По-леко се понася! Правих опити и с еднообразна храна. Аз си харесах житена вода. Накисвах жито една чаша в гореща вода, то стане три чаши, за един ден.
Ядях го заедно с
лимон
и мед, топла вода.
За всички Учителят препоръчва 7 до 10 дни. Питах Го за ябълки. Каза: може по един до три килограма на ден. За еднообразна храна съм прекарвала също липов цвят с топла пита. Други прекарваха с тархана.
към текста >>
73.
Как да разбираме това?
,
,
ТОМ 20
Има любов на
лимонадата
- изпиеш
лимонадата
и хвърлиш стъклото.
Как да разбираме това? - питаше някой. - Нали и сега се обичат хората, женят се... Учителят се усмихна. - Обичат се, да, но как? И малкото дете обича, и възрастният обича, но различно.
Има любов на
лимонадата
- изпиеш
лимонадата
и хвърлиш стъклото.
Има любов на ябълката - изядеш ябълката и не посееш семената, а ги хвърлиш. И най-после, има любовта на разумната книга на живота, от която постоянно четеш и учиш. Любов, която не носи живот, мир и радост, не е любов. Любов, която не носи или не дава условия на живота, който е в тебе, да се разширява, да расте и се развива - не е любов. Любовта прави и далечните близки.
към текста >>
74.
Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение
,
I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ
,
ТОМ 20
Вътре се виждаха няколко маси, столове и
лимонени
дървета, които бяха обкичени с много плодове.25 Генко, без да ще, им се залюбува няколко мига.
Тя се само усмихна. - Каквото го виждаш. Сега гледай и наблюдавай, а после ще приказваме. Генко не каза нищо, но се отдалечи, за да може да види по-добре всичко. Перпендикулярно на първия салон имаше друг, също тъй с големи прозорци, които изпълваха почти цялата му фасада.
Вътре се виждаха няколко маси, столове и
лимонени
дървета, които бяха обкичени с много плодове.25 Генко, без да ще, им се залюбува няколко мига.
По стените имаше хубави картини, които той само мимоходом погледна. Когато се обърна, хората, които излизаха от големия салон, като да бяха ученици - така весело и бързо протичаха по пътеката към боровете. Между тях имаше най-разнообразни хора от всички възрасти и обществени положения. Не липсваха сини работнически дрехи и селски носии от други краища на България. И побелели глави, мъжки и женски.
към текста >>
75.
(6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.
,
,
ТОМ 20
Турих му една хубава чаша захар и
лимон
и топла вода.
И двамата се приближихме бързо един към друг и аз му се похвалих, че сме му донесли вода да го черпим от чешмичката - това, което той си няма. Седнахме до вадата на неговата стара карма - подарената от него, пардесю тъмносиньо. Снех му раницата. Каза ми, че ми носел плодове от Кричим - помнел, че когато аз съм дошел най-напред в Царска Бистрица, съм му донесъл един портокал - сега и той носел. Седнахме. Аз извадих от моята раница прясна питка, месена и печена на планината под връшник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва - той ги обича.
Турих му една хубава чаша захар и
лимон
и топла вода.
Това ни беше гостенето му. Ядохме и говорихме. Предварително му казах за Юрдан. - Като моя Свилен13 ли е? - ми каза царят смеешком.
към текста >>
76.
(32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Препоръчах му гореща вода и
лимон
и той обеща да го прави, а също и картофена чорба.
- Не може - казвам му, - аз съм ти батю, не трябва да боледуваш, още си млад! Той се смее. Казах му как да се лекува. - Вие падате малко лекарствоманиак - казвам му. - Да - казва, - аз съм в това отношение лекарствоманиак.
Препоръчах му гореща вода и
лимон
и той обеща да го прави, а също и картофена чорба.
За Добруджа му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да правят сватбата, магарето не може да има цена. Тогава ще трябват дърва и вода, и ще станем и ний ценни. Той има същото мнение - че трябва да бъдем лоялни.167 Дадох му пак идеята да потърси приятел, да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи. Накрая го питах: - Има ли да сте недоволни от нещо?
към текста >>
77.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI
,
,
ТОМ 21
Беше направен там навес, под който имаше няколко
лимона
в големи буренца.
Учителят с децата, на „Изгрева" (Виж „Изгревът", т. XXI, с. 612 (от оригинала, а тук е стр. 591 – ГСК)) На 12.07.1941 г, събота, отпразнувахме празника на Учителя - Неговия рожден и имен ден. След хубавия обед под лешниците брат Бертоли събра децата от Изгрева и ни снима с Него до Неговата приемна отляво.
Беше направен там навес, под който имаше няколко
лимона
в големи буренца.
На снимката прави отляво надясно: 1. Стефан Лазаров Опев. 2. Васил Станимиров Василев. 3. Ирина Тилкова Тилева. 4. Веса Стефанова.
към текста >>
78.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и
лимоните
.
Тия, които нашедствуват, ний ги знаем, те минават под многото имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става. София 18 юлий 1913 (Свещеният подпис) 42. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 21.12.1913 г. Търново 21 декември 1913 Любезни К.
Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и
лимоните
.
Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота.
към текста >>
79.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Беше направен там навес, под който имаше няколко
лимона
в големи буренца.
Когато свършвахме 1 и 2 отделения отлично, занасяхме му удостоверенията да ги види и Лулчев ни даваше по една монета 50 лева. Като минавах сутрин покрай югоизточния ъгъл на братската градина, виждах брат Любомир Лулчев, който говореше на „Упанишадата”, съставена от около десетина души. 56. Снимка на децата на Изгрева с Учителя (Сн. 76. Учителят с децата, на „Изгрева") На 12.07.1941 г, събота, отпразнувахме празника на Учителя - Неговия рожден и имен ден. След хубавия обед под лешниците брат Бертоли събра децата от Изгрева и ни снима с Него до Неговата приемна отляво.
Беше направен там навес, под който имаше няколко
лимона
в големи буренца.
На снимката прави отляво надясно: 1. Стефан Лазаров Опев. 2. Васил Станимиров Василев. 3. Ирина Тилкова Тилева. 4. Веса Стефанова.
към текста >>
Беше поставен близо до вратата с главата на север, а отдясно имаше два големи
лимона
с плодове.
Описал съм нещата в книгата „Светъл лъч към човешките души” На 27.12.1944 г. сутринта Косю отива да купи продукти от магазина, който беше от северната страна на салона и бързо се върна, като каза, че Учителят си е заминал и братята и сестрите Го чакат да възкръсне. Майка ми се облече - беше доста студено - и отиде към салона. Аз я последвах и влязох в големия салон, където беше положен. Бях си взел листове да Го рисувам, но се отказах.
Беше поставен близо до вратата с главата на север, а отдясно имаше два големи
лимона
с плодове.
Лицето Му беше розово като на жив човек. Взех да се моля и видях, че два пъти очите Му се отвориха по малко. Участвах с брат Гради в изкопаването на мястото. Макар че не съобщиха по радиото за Неговото заминаване, на погребението присъстваха много непознати хора. Загубихме на физическото поле нашия най-добър приятел, Който постоянно ни помагаше, но горещо пожелахме да оживее в нас и вътрешно да ни ръководи и направлява.
към текста >>
80.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Събра
лимони
от приятелите и ми слагаше филии хляб с
лимони
.
оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня. Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува.
Събра
лимони
от приятелите и ми слагаше филии хляб с
лимони
.
Кракът оздравя и си слязох. За всяко направено добро се плаща. Отрицателните сили си отмъщават. Сестра решила да дойде при мен и цяла година не се решавала. Дойде и си каза проблемите.
към текста >>
81.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
От
лимона
, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива.
Учителят му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват След заминаването наУчителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителят му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя.
От
лимона
, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива.
Учителят не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли - да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителят е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на има Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителят на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов - ръководител на Софийското братство, по някаква работа.
към текста >>
82.
3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
,
3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата
,
ТОМ 22
Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един
лимон
, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.
Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две.
Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един
лимон
, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.
Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г.
към текста >>
Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на
лимона
с разтвора от сода да стане в гърлото ти.
при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.
Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на
лимона
с разтвора от сода да стане в гърлото ти.
Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София.
към текста >>
Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти
лимон
и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда.
Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти.
Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти
лимон
и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда.
След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар.
към текста >>
83.
3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
,
3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата
,
ТОМ 22
Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един
лимон
, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.
Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две.
Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един
лимон
, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.
Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г.
към текста >>
Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на
лимона
с разтвора от сода да стане в гърлото ти.
при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.
Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на
лимона
с разтвора от сода да стане в гърлото ти.
Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София.
към текста >>
Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти
лимон
и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда.
Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти.
Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти
лимон
и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда.
След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар.
към текста >>
84.
74.Петър Костадинов Христов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада,
лимонада
, кола и др.
След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди. Водил ги редактора на в. „Работническо дело". Било много горещо, а нямало чешма от която да пият вода. а в кръчмата я плащали като бира.
Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада,
лимонада
, кола и др.
След свършването на фестивала той поканил българската група, заедно със своите над 70 работника в най-хубавия ресторант и ги нагостил богато. Ръководителят им ги завежда в Париж да свирят на концерт по случай 100 годишнината от техният комунистически вестник „Юманите". Не им дали пари и няколко дена гладували и като се върнал в София оставил кларнета си върху гардероба, отказва се от самодейният колектив и започва да работи във „Фармахим", като шофьор. В свободното си време той свири по пазара в София. Чува го негов колега, който ръководел танцовият състав „София" и го извикал да свири при него.
към текста >>
85.
Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО
,
,
ТОМ 22
Два часа след изяждането на житото да се пие вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка
лимон
във водата.
Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска, обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха . Житото е за сърцето.
Два часа след изяждането на житото да се пие вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка
лимон
във водата.
През зимата, когато нямаме достатъчно пресни плодове и зеленчуци, в организма се натрупват известни мазнини, утайки и отрови, от които е хубаво да се очистим , за да можем да се ползваме пълноценно от пролетните възрастващи слънчеви енергии. Това пречистване става най-добре с житния режим. Житният режим се прави в началото на месец февруари, когато Слънцето е в знака Водолей, който е символ на чистотата и любовта и на силите на новата епоха на Водолея.Режимът започва след разсипа на Луната, когато има най-благоприятни условия за лекуване и чистене. Казва се в Писанието, че Бог създаде в четвъртия ден Слънцето и природата. Този ден е сряда, в който Учителят изнасяше беседите от Общи я окултен клас, с които ни запознаваше с принципите и законите на природата.
към текста >>
За възрастните приятели е необходимо: един килограм жито , един килограм мед, 90 ореха, 30 ябълки и един
лимон
.
Този ден е сряда, в който Учителят изнасяше беседите от Общи я окултен клас, с които ни запознаваше с принципите и законите на природата. Понеже чрез житния режим ние влизаме в лечебницата на природата за 10 дни, добре е да го започнем от деня на Слънцето и природата - сряда, сутринта и да го завършим на десетия ден - в петък, който е шестият ден от Съзиданието, когато Бог е създал човекът. Така ние работим да се изменим и създадем новия човек на Земята. За провеждане на житния режим от младите приятели е необходимо жито, само един килограм, което малко да се накисва във вода от вечер и да се дъвче продължително, но не трябва да се прави с покълнало жито. Когато житото покълва, всичката му сила отива в кълна и човек не може да се ползва от силите на житото.
За възрастните приятели е необходимо: един килограм жито , един килограм мед, 90 ореха, 30 ябълки и един
лимон
.
Добре е преди започване на режима да се вземе очистително или да се направи клизма. Когато се започва режимът в сряда сутринта, се казва формулата: „Божията любов носи изобилния и пълен живот. " (3 пъти) След нея се казва формулата за житния режим: „Господи , приеми ме в лечебницата на природата за десет дни. " (З пъти) Тази формула се казва само веднъж при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята.
към текста >>
Преди поднасянето и се слагат
лимон
и черен пипер.
" (З пъти) Тази формула се казва само веднъж при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Сутрин трябва да се закусва след изгрева на Слънцето, а вечер да се вечеря преди залеза. Ако житото не се дъвче добре, то предизвиква болки в стомаха и затягане на червата, поради което човек не може да изкара докрай започнатия житен режим. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, сол, магданоз.
Преди поднасянето и се слагат
лимон
и черен пипер.
Яде се и хляб. Останалото жито може да се изяде преди отпостването. Ако има прясна коприва, може да се свари и да се хапне малко преди супата. След това добре е три дена да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна. По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота : да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др.
към текста >>
86.
VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Нашата библиотека «Натуризъм» ще издаде, освен тая първа книжка, и следните: 1) лекувание с
лимони
, 2) лечебните свойства на разните растителни храни, 3) лечение с портокали, 4) лечение с мед, 5) водолечение по метода на Луи Куне, 6) въздухолечение, 7) слънчолечение.
Тогава по-малко болести ще бъдат в движение, по-малко туберкулозни, по-малко рак, едно по-малко число разслабени, които са резултат на един живот, който, като е станал в цикъла на днешната съвременна цивилизация крайно подвижен и динамичен, има нужда от удовлетворения от друго естество, иначе не върви и не издържа. Както виждате, мисията на лекаря, особено в днешно време, е от една изключителна важност и става все по-деликатна и сложна. По тая точка аз трябва да ви кажа моето мнение: аз не съм толкова благосклонен на крайните специализации. Не бих желал на бързина да гледам дърветата, да се забравя горичката, не бих желал да гледам една дата, един елемент, една частица от човешкото тяло, да забравям сложността на човешкото тяло.» А какво да кажем за специалитетите, които наводниха света, а човек все си е в своята голяма немощ. Да, трябва истинска просвета да се даде на днешния човек, натуристическа, за да знае какво да яде, как да яде и колко да яде, а следователно, да се върне към природосъобразния живот, който ще го направи щастлив.
Нашата библиотека «Натуризъм» ще издаде, освен тая първа книжка, и следните: 1) лекувание с
лимони
, 2) лечебните свойства на разните растителни храни, 3) лечение с портокали, 4) лечение с мед, 5) водолечение по метода на Луи Куне, 6) въздухолечение, 7) слънчолечение.
ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ «Природата се бори своевременно против всичките болест» «В аптеката на Бога се намират най-добрите лекарства.» Тая книжка печатаме във време, когато гроздето е вече на узряване и затова намираме за полезно да се пръсне из цяла България по случай седмицата на гроздето, защото правилата в нея по гроздовото лечение ще дадат големи незабавни ползи за общото благосъстояние и здравето на всички. Като всякога, ние не си служим с научните термини, нито със сложни, неполезни аргументации за общоприети истини. Веднага казваме как трябва да прилага всеки отделно. Много са методите, посочени от медици и учени, по лекуването с грозде и всички, естествено, са дали и дават, изобщо, отлични резултати. А това логично е да се разбере от факта, че гроздето, като храна «съвършена», както го определиха не малко прочути лекари, между които и отличният химик Bunge, притежава големи терапевтически добродетели.
към текста >>
За избягване опасностите от многото отделяния във време на лекуванието, да се пие
лимоната
с малко мед, като се увеличи само сокът на
лимона
, защото обикновената
лимоната
не постига целта.
Колко болни сигурно биха оздравели и излезли в скоро време от болниците, ако в замяна на толкова отровни лекарства се приложеше на тях полезното лечение с гроздето! Който е изтощен за физическа и умствена работа или болник на оздравяване, който иска да опресни кръвта си или да я подобри, ще намери в сока на този ценен плод едно хранително средство, подкрепително и животворно, което съживява всичките функции и дава приятно питие. През зимата, когато няма прясно грозде, може да се употреби така също сушено грозде, понеже то е много богато със захарни вещества, но много бедно от вода. За тая цел, обаче, може да се туря и в слънчева[3] вода за 24 часа. Който страда от катар, може да се спаси, като яде сухо грозде и смокини.
За избягване опасностите от многото отделяния във време на лекуванието, да се пие
лимоната
с малко мед, като се увеличи само сокът на
лимона
, защото обикновената
лимоната
не постига целта.
Всички видове и качества грозде са пикочогонни. Професор Devoto при Миланския университет разглежда гроздето като истинска икономическа храна и способно да даде един голям принос на един слаб организъм, като екви- либрира и отправя органическите обмени в истинска сила веществата, които в него се съдържат: захар, ферменти, соли, желязо и пр. Гроздето, особено черното, е окисляващо, животворящо и улеснява отделянето на пикочта. В случаи на възпалителни болести, смилателни разстройства на червата и черния дроб и в случаи на рак, сокът на черното грозде или, с други думи, едно лечение с грозде има голяма сила против тия болести. Каквото и да е разстройството в черния дроб, то бързо изчезва пред една диета само със сока на черното грозде.
към текста >>
87.
IX. ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40%
лимонова
киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти.
Колона на лекаря. ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа. Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен.
Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40%
лимонова
киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти.
Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи.
към текста >>
Никога на салатата от червени домати да не се цеди
лимонен
сок, защото се образува един вид отрова.
По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла.
Никога на салатата от червени домати да не се цеди
лимонен
сок, защото се образува един вид отрова.
Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб.
към текста >>
88.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
1 Гръцкото списание "Апотики
офелимон
гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.
С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб.
1 Гръцкото списание "Апотики
офелимон
гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.
Българска печатница в Смирна В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г. д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен ярем наши братя. За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригса, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист Иван Симеонов от с. Търлис, Македония. Този рядък коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист Никола Савов Пикколо от Търново, написа всичките си съчинения на гръцки език.
към текста >>
89.
1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени
,
,
ТОМ 24
Гръцкото списание "Апотики
офелимон
гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха. От онова време и досега "Зорница" не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество. "Зорница" е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж. ------------------------------------------------------------------ * Заб. 1.
Гръцкото списание "Апотики
офелимон
гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.
към текста >>
90.
21. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше в дома ни от големия глад
,
,
ТОМ 24
Като не знаех как да я зарадвам, често пъти измивах дъските в стаята с четка и така ги търках, че тези стари дъски ставаха кремави като
лимон
.
" - възклицавала тя, а в това време три гладни, самотни деца чакаха полузадрямали майка си да се завърне с нещо за вечеря. В долапчето за храна нямаше почти нищо. Помня, че майка ми, щом се завърнеше вечер, се вглеждаше в лицето ми и с печална усмивка ми подхвърляше: "Ти пак си поила мишките! " Защото очите ми бяха почти винаги подути от плач. Съжалявах я, скърбях за тежката й съдба и нашата безпомощност да й помогнем.
Като не знаех как да я зарадвам, често пъти измивах дъските в стаята с четка и така ги търках, че тези стари дъски ставаха кремави като
лимон
.
Обожавах майка си, но как можех да й помогна?
към текста >>
91.
83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Един ден Учителят беше при
лимоните
.
С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да.
Един ден Учителят беше при
лимоните
.
На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно.
към текста >>
Единият
лимон
беше изсъхнал и просто нямаше живот в него.
Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона.
Единият
лимон
беше изсъхнал и просто нямаше живот в него.
Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>
92.
84. Учителят живя при най-лошите условия
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали
лимони
и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко.
Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе. (Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели животните, обикновено кравите. Това място се е наричало "дам".) Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума.
Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали
лимони
и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко.
Ние отивахме при Него смазани, убити от злото на хората, вързани с дебели въжета - полумъртви затворници, а той с магическата сила ни развързваше, съживяваше, лекуваше дълбоките ни рани и ни правеше истински човеци. Това, което Той правеше, носеше всички белези на безсмъртието и вечността. В.К.: На с. 82: "Когато започнаха бомбардировките той отиваше в Симеоново и отсядаше в някакво дамче. "Весела: Да.
към текста >>
93.
127. Две години учителка в село Ковачевци
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
515) Той слезе и отиде при
лимона
на площадката.
127. Две години учителка в село Ковачевци На 7 май, хубав слънчев ден, отидох на Изгрева и тъй като Учителят бе още горе в стаята си, седнах на пианото в салона и започнах да свиря новата Му песен "Да бихте слушал". (Забележка:" Песента е публикувана на с. 149 в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова, а как е била дадена виж в "Изгревът" т. I, с.
515) Той слезе и отиде при
лимона
на площадката.
Лимонът бе изсъхнал, но Той го гледа дълго и каза, че започва да се съживява. Нови пъпчици се явили на него. Той каза: "Щом се пробуди към живот някое клонче, означава, че съответното коренче се е съживило". С каква любов Учителят отглеждаше и най-малкото растение и му помагаше да живее, цъфти и връзва. Така Той съживяваше в нас онези забравени спомени за хубавия небесен живот и ни подтикваше към всичко, което е истинно и красиво.
към текста >>
Лимонът
бе изсъхнал, но Той го гледа дълго и каза, че започва да се съживява.
127. Две години учителка в село Ковачевци На 7 май, хубав слънчев ден, отидох на Изгрева и тъй като Учителят бе още горе в стаята си, седнах на пианото в салона и започнах да свиря новата Му песен "Да бихте слушал". (Забележка:" Песента е публикувана на с. 149 в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова, а как е била дадена виж в "Изгревът" т. I, с. 515) Той слезе и отиде при лимона на площадката.
Лимонът
бе изсъхнал, но Той го гледа дълго и каза, че започва да се съживява.
Нови пъпчици се явили на него. Той каза: "Щом се пробуди към живот някое клонче, означава, че съответното коренче се е съживило". С каква любов Учителят отглеждаше и най-малкото растение и му помагаше да живее, цъфти и връзва. Така Той съживяваше в нас онези забравени спомени за хубавия небесен живот и ни подтикваше към всичко, което е истинно и красиво. Почти през вечер имах сънища с Учителя, в които Той ми говореше и ми предаваше живот и сила.
към текста >>
94.
161. Гениите на музиката ви дадоха тази песен
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
След няколко дни Учителят ме видя на площадката при
лимоните
и тихо ми каза: "Гениите на музиката ви дадоха тази песен.
161. Гениите на музиката ви дадоха тази песен И наистина, след една година я развих в песента "Хвала на Любовтаа в течение на 21 години тя остана основен мотив в ораторията, /Тази оратория е озаглавена "Отец на Светлините" (неизд.) - авт. бел. / която написах върху книгата "Заветът на цветните лъчи" от Учителя! Когато за първи път изсвирих и изпях на Учителя песента "Хвала на Любовта" Той ме накара да я повторя и я изслуша внимателно. Първите думи бяха: "В смирение приближете се до Вечния Баща". Учителят ги коригира "В смирение едно станете с Вечния Баща".
След няколко дни Учителят ме видя на площадката при
лимоните
и тихо ми каза: "Гениите на музиката ви дадоха тази песен.
Тя ще ви следва през целия ви живот". Думите Му излязоха верни, напълно верни, защото тази тема никога не ме напуска и става майка на много други творби. С магическата сила на музиката Учителят работеше върху всички земни съзнания, преобразяваше ни и ни въвеждаше тихо, но сигурно в обетованата земя, за която ни говореше понякога. "Новото ще влезе чрез музиката в света", казваше Той и създаваше постоянно песни, паневритмии - музика със съответни движения и пр. Велик музикант, вдъхновен и мощен творец е Учителя.
към текста >>
95.
237. Бъдещата култура на човечеството сега съществува горе
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
237. Бъдещата култура на човечеството сега съществува горе Ябълките и крушите в новата култура ще са като
лимона
- ще цъфтят и връзват през цялата година.
237. Бъдещата култура на човечеството сега съществува горе Ябълките и крушите в новата култура ще са като
лимона
- ще цъфтят и връзват през цялата година.
Житното растение ще е дърво с плодове като ябълки, готови за ядене. Човек в новата култура ще може да пътува по цялата земя - било с технически или психически сили. Хората ще работят по час, час и половина физически труд и ще посветят останалото време на културни занимания. Културата отгоре слиза, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува горе, като ангелска култура.
към текста >>
96.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той говореше: "В Италия има портокали, има мандарини, има
лимони
, има маслини." Туй беше по време на войната, когато нямаше нито
лимони
, нито портокали, но това са спомени от неговите прераждания.
" - "Ние бяхме в Италия." Куриозни неща. "Ти беше шивач и аз ти помагах, (леля беше левичарка). Ти работеше с лявата ръка, с едни големи ножици, шиехме, бяхме шивачи." Запитахме Учителя и Той каза: "Верно е, той е бил в Италия няколко живота." Втори куриоз с него. Минава един възрастен такъв като циганин, който просеше. Той като го видя извика го в къщи в Бургас и каза на мама: "Дай му да яде, той ми беше лодкар в Италия." Да, куриозни неща.
Той говореше: "В Италия има портокали, има мандарини, има
лимони
, има маслини." Туй беше по време на войната, когато нямаше нито
лимони
, нито портокали, но това са спомени от неговите прераждания.
"Аз, казваше той, бях доктор Мандаринов." И беше интересно, когато след погрома дойдоха италианците, бяха в Бургас, войска италианска беше окупационна, той казваше: "Италианците ядат жаби, ядат котки." Ходеше да събира жаби и да ги носи на италианците. Значи е бил тогава 3-4 годишен. Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години. Липсва от къщи и никой не знае къде е. Тъй 3-4 часа, в голяма тревога бяхме.
към текста >>
97.
164. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 20 април 1930 г., Възкресение, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Комфорта, който си позволих след обеда, бе чаена чаша кипнала чиста вода със сок от парче от
лимон
.
Чувствувам, че това бе най-разкошната царска трапеза, която откога съм имал в дома и вън от дома: десетина хапки хляб и 2 гаванки сол и мерудия. Започнах с песни на цигулката, по 3 от песнопойката и окултно упражнение и 3 гласни и завърших обеда с песни на цигулката и устни. Виждам се задоволен, облекчен и участник в обедите на най-бедните семейства, които в сегашните ликвидационни и юбилейни години са петимни за корица хлебец, за да нахранят и тялото си и душата си и умът си и да повдигнат духът си и да призоват благословението на Великия Божи Дух върху своята Душа. За подобен обяд - опит, който беше душата ми и Бог бе така благ, както всякога и ми създаде тия условия за днешния тържествен ден: всички членове от дома отсъствуват - вън от града са и без да ме смята някой за "смахнат" - на Великден ям хлебец със солчица и мерудийка. Аз виждам, че няма по-разкошна трапеза от тая, с широка благодарност и радост да се приеме и "най-сухия залък" - най-голяма жизненост има в него.
Комфорта, който си позволих след обеда, бе чаена чаша кипнала чиста вода със сок от парче от
лимон
.
Това бе чаша 12 годишно вино към великолепния ми обед. Нямам думи за молитва благодарствена към Тебе, О Господи и Вам Учителю! Изпращам радостта ми - безчетно богатство! - С. Б. Л. Е. Л.
към текста >>
98.
9. ДЕСАНТЪТ В СИЦИЛИЯ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
специално за него, до нея бяха приборите, а в малка чинийка имаше нарязан
лимон
към супата.
След като Учителят зае своето място, даде знак. казахме общо предобедната молитва, след което при пълно мълчание седнахме всички заедно с Учителя за обед. Аз бях смутен и стеснен, чувствувах се малко неловко, но все пак бях буден и сам давах на себе си съвет да бъда внимателен, защото моментът е важен и може да изпусна нещо много важно. Учителят седеше на мястото си, гледаше сериозно напред, аз едва, едва леко го наблюдавах и внимавах на всяко Негово движение, на всяка Негова дума. Пред Учителя в стъклена чиния вече беше сипана картофената супа.
специално за него, до нея бяха приборите, а в малка чинийка имаше нарязан
лимон
към супата.
С дясната си ръка Учителят взе отрязания лимон и без да се обръща към мен каза: "Рекох, италианците вече не пращат лимони." Аз схванах тези Негови думи направо и в смисъл, че на пазара липсват лимони и затова казах, че още има лимони и не се чувствува липсата на такива. Учителят нищо не отговори на тези мои думи. Настъпи мълчание, а аз през това време мислих в себе си, дали съм разбрал добре Учителят и дали съм отговорил на Неговите думи правилно. Мислейки и допускайки разни неща в един момент аз се опомних в себе си и си зададох въпроса защо аз съм дошъл от Скопие в София, нали за да се осведомя къде ще стане десанта. Е, добре, имат ли връзка думите на Учителя с този въпрос?
към текста >>
С дясната си ръка Учителят взе отрязания
лимон
и без да се обръща към мен каза: "Рекох, италианците вече не пращат
лимони
." Аз схванах тези Негови думи направо и в смисъл, че на пазара липсват
лимони
и затова казах, че още има
лимони
и не се чувствува липсата на такива.
казахме общо предобедната молитва, след което при пълно мълчание седнахме всички заедно с Учителя за обед. Аз бях смутен и стеснен, чувствувах се малко неловко, но все пак бях буден и сам давах на себе си съвет да бъда внимателен, защото моментът е важен и може да изпусна нещо много важно. Учителят седеше на мястото си, гледаше сериозно напред, аз едва, едва леко го наблюдавах и внимавах на всяко Негово движение, на всяка Негова дума. Пред Учителя в стъклена чиния вече беше сипана картофената супа. специално за него, до нея бяха приборите, а в малка чинийка имаше нарязан лимон към супата.
С дясната си ръка Учителят взе отрязания
лимон
и без да се обръща към мен каза: "Рекох, италианците вече не пращат
лимони
." Аз схванах тези Негови думи направо и в смисъл, че на пазара липсват
лимони
и затова казах, че още има
лимони
и не се чувствува липсата на такива.
Учителят нищо не отговори на тези мои думи. Настъпи мълчание, а аз през това време мислих в себе си, дали съм разбрал добре Учителят и дали съм отговорил на Неговите думи правилно. Мислейки и допускайки разни неща в един момент аз се опомних в себе си и си зададох въпроса защо аз съм дошъл от Скопие в София, нали за да се осведомя къде ще стане десанта. Е, добре, имат ли връзка думите на Учителя с този въпрос? И след като мислено повторих думите на Учителя, че италианците не пращат лимони, аз помислих и отговорих в себе си, че тази е именно връзката и отговора на въпроса, т.е.
към текста >>
И след като мислено повторих думите на Учителя, че италианците не пращат
лимони
, аз помислих и отговорих в себе си, че тази е именно връзката и отговора на въпроса, т.е.
С дясната си ръка Учителят взе отрязания лимон и без да се обръща към мен каза: "Рекох, италианците вече не пращат лимони." Аз схванах тези Негови думи направо и в смисъл, че на пазара липсват лимони и затова казах, че още има лимони и не се чувствува липсата на такива. Учителят нищо не отговори на тези мои думи. Настъпи мълчание, а аз през това време мислих в себе си, дали съм разбрал добре Учителят и дали съм отговорил на Неговите думи правилно. Мислейки и допускайки разни неща в един момент аз се опомних в себе си и си зададох въпроса защо аз съм дошъл от Скопие в София, нали за да се осведомя къде ще стане десанта. Е, добре, имат ли връзка думите на Учителя с този въпрос?
И след като мислено повторих думите на Учителя, че италианците не пращат
лимони
, аз помислих и отговорих в себе си, че тази е именно връзката и отговора на въпроса, т.е.
италианците не пращат вече лимони, значи десантът ще стане в Италия, и те няма да пращат лимони в бъдеще, и че това е отговора на въпроса, който ме интересува. И след като завърших тези мои вътрешни разсъждения, през време на мълчанието между мен и Учителя, и след като аз вътрешно се установих твърдо на заключението, че смисъла на Учителевите думи, че десантът ще стане в Италия, в мен настана едно просветление и облекчение, каквото настъпва след успешно решение на трудна задача. В същия момент Учителят леко обърна главата Си към мен и също така лекичко ми се усмихна, от което аз извадих заключение, че отговора е даден. След този случай, аз размишлявах върху движението с глава, което направи в стаята си преди това, в отговор на моя въпрос за десанта. Учителят беше седнал на стол и беше обърнат с лице точно на юг.
към текста >>
италианците не пращат вече
лимони
, значи десантът ще стане в Италия, и те няма да пращат
лимони
в бъдеще, и че това е отговора на въпроса, който ме интересува.
Учителят нищо не отговори на тези мои думи. Настъпи мълчание, а аз през това време мислих в себе си, дали съм разбрал добре Учителят и дали съм отговорил на Неговите думи правилно. Мислейки и допускайки разни неща в един момент аз се опомних в себе си и си зададох въпроса защо аз съм дошъл от Скопие в София, нали за да се осведомя къде ще стане десанта. Е, добре, имат ли връзка думите на Учителя с този въпрос? И след като мислено повторих думите на Учителя, че италианците не пращат лимони, аз помислих и отговорих в себе си, че тази е именно връзката и отговора на въпроса, т.е.
италианците не пращат вече
лимони
, значи десантът ще стане в Италия, и те няма да пращат
лимони
в бъдеще, и че това е отговора на въпроса, който ме интересува.
И след като завърших тези мои вътрешни разсъждения, през време на мълчанието между мен и Учителя, и след като аз вътрешно се установих твърдо на заключението, че смисъла на Учителевите думи, че десантът ще стане в Италия, в мен настана едно просветление и облекчение, каквото настъпва след успешно решение на трудна задача. В същия момент Учителят леко обърна главата Си към мен и също така лекичко ми се усмихна, от което аз извадих заключение, че отговора е даден. След този случай, аз размишлявах върху движението с глава, което направи в стаята си преди това, в отговор на моя въпрос за десанта. Учителят беше седнал на стол и беше обърнат с лице точно на юг. Той съвсем малко обърна главата си на дясно, т.е.
към текста >>
99.
21. След пет години
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Във вестибюла на апартамента на сън тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа,
лимони
, портокали, ябълки и зехтин от маслини.
Професорите, между които имаше и най-близък роднина ме подготвяше да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да си замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и ето на сън й се явява Учителят.
Във вестибюла на апартамента на сън тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа,
лимони
, портокали, ябълки и зехтин от маслини.
Учителят й посочва бутилките и й казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта тя купува посочените плодове, повиква добри съседки и приготовлява необходимите сокове. И така започна даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Весето по нашите методи - Учителиевите - като дублирахме лечението с това на болницата.
към текста >>
100.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Надя долива чай по желание, ловко слага още хлебец в панерчето и още едно парченце
лимон
в чая.
Надя не забравя да ни поднесе закуска. Жечо изпива само чая, а моя милост и чая, и хляба, и сиренцето. Те пият чай от самовар - по руски. Баща им чист русин, а майката - бесарабка. Приятно е да учиш, когато си сит.
Надя долива чай по желание, ловко слага още хлебец в панерчето и още едно парченце
лимон
в чая.
След урока Жечо ме изпраща. Няма нужда, ето го къде е. На Витоша по сред нощ отивам, а той ще ме води у дома... И все в краката ми се завира, като котка. Колко пъти насмалко и не го стъпках. Ако мина вляво - тика ме в дясно, ако мина в дясно, тика ме в ляво.
към текста >>
НАГОРЕ