Търсене в текстове за 'Лимон'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август

Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т.
В такъв случай вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ - капитан на кораба, Той ще управлява. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са петте велики творчески сили, които се съдържат в тези числа 2 и 3. Тази мисъл, дадена от Христа: „гдето са двама или трима...", е много важна, с която навсякъде ще могат да ви пускат И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо. Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т. Стоянов - 3 кила праскови, М. Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко. IV.13 август, сряда Изгревът - Том 11
към текста >>

2. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае.Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново

Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните.
Търново 21 декември 1913 Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота.
към текста >>

4. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина. На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи.
към текста >>

А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни. От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за път. Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи. Оставяме раниците върху снега.
към текста >>

5. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината.
Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни. За миг небето се помрачи, но после пак бърже се разясни.Тръгваме отново.
към текста >>

След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска.
Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни. За миг небето се помрачи, но после пак бърже се разясни.Тръгваме отново. Барометърът на Учителя показва 1600 м.
към текста >>

6. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят.
към текста >>

7. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

За миг сме при лимонадените му шишета.
Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”.- Рубин! - възкликвам аз.- Нар - поправя Елиезер.- Абе, диня е, я яжте, че ще я изям самичък - вика Генчо и почва да слага в жадните си уста големи сочни парчета.Към върха, към Върха - зовем ние и по триъгълник отново се движим към приказната планината.Зад нас изгърмоти празна каруца. Младият колар я спира и ни кани да ни отведе до Сливен. Накачихме се с ура! Какво щастие! За миг сме при лимонадените му шишета. Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни.
към текста >>

8. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр.
/Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува. 7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо. / 24. VII. 1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр. 9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. 10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги. 11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/. 12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

10. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

11. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

12. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон.
Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре. И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата!
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар.
Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми. Някой се затича срещу ми с чайник вряла вода. Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага.
към текста >>

Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие!
към текста >>

А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това.
И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие! А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това. Моята жажда мина; мина и умората ми. Щастлива поемам празната чаша. Учителят става, отива към огнището; там ни посрещат с 5-6 дула димящи чайници, но Учителя каза: „Аз пих! ” Радвам се, радвам се, Той каза: „Аз пих! ”Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава на възглавницата.Ето и другото: Из долините на живота, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея.
Преобличаме се как да е с по-сухи дрехи и се приближаваме до скъпото огнище, цяло обкичено с чайници, гюмчета, кани, джезвета. Почва щедрата гощавка. Налята е горещата вода в бялото емайлирано канче. Спуща се в него чайната лъжичка, що след малко оцветява водата и я прави ароматична. Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява. После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея. След това с малка лъжичка, глътка по глътка утоляваш жаждата си с най-приятното питие на земята. После още една чаша, още една, докато жаждата отмине. След уталожаването на жаждата идва гладът. Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като ябълка праз. Колко е вкусен сега той, придружен с маслинки!
към текста >>

16. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки лимонов сок, той действува за стомаха добре.Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно.
Начало четвъртък 28-ми того. След банята ще изпиете гореща вода 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотявание. Ще вземете чиста вода. След изпотяванието пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличание. След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки лимонов сок, той действува за стомаха добре.Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно. При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпание - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, гдето никой не отива, използувайте го. Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня. Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново.
обиколихме пак нашите раници. Боже, колко вкусно! Копривният тас кебап, заровен от Учителя, сега е готов. Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22.
към текста >>

18. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората.
Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал.
към текста >>

В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата.
През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл.
към текста >>

Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл.
След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл. Този брат беше Петър Пурака - кметски наместник. Обаче на другия ден надвечер чули камбаната от Владая да бие за умряло.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон.
Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери!
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон.
Едвам се измъквам. По храстите съхнещи дрехи. Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика. Някой ни брои - 145 души. Почваме.1) Лявата ръка на гърдите, десният крак пред левия.2) Дясната ръка на гърдите. Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят.
Горките минзухари, поникнали всред пътя. Дано никой ги не стъпче - приличат на лилави балончета, готови да литнат.В долината градът едвам се провижда от синкава мъгла, разпрострян кръстом по Софийското поле, като квачка с пилците си. Навред снеговете са разтопени, само още Мусалла е издигнал бяла глава. Някои наши се опитаха да го посетят, ала напразно; дълбоки преспи навред, сега той е недостъпен.Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново. Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост.
към текста >>

22. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец.
Някои от вчера са тука... Право из шубраците. Вадя из раницата си сухи дрехи и съвсем тънка роклица. Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага.
към текста >>

С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си.
Вадя из раницата си сухи дрехи и съвсем тънка роклица. Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината.
към текста >>

Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная.
Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината. Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная. Сега пък - глад. Ха сега питка и кашкавал, и пресен чеснов лук! Колко вкусно! После подремвам върху посланата си на тревата пелерина. Отивам при купа.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон.
Ето ни ... горска гостна. Тия, които ни изпревариха, сега наредени в шпалир ни посрещнаха с песни. Запяваме и ние. Лицата на всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня.Пищялките ни викат за чай. Огньовете ни зоват към приятна грейка. Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон. Колко е хубаво! Горе на скалите група младежи пеят с пълна пара „Един си ти, мой Мусала! ”. Не се стърпяваме и ний запяваме с тях. Песента ни се слива в един общ, жизнерадостен такт.Слънцето прижуря. Върху посланите си палта лежиме и нагряваме гърба си на лъчите му.
към текста >>

24. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

25. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

26. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

27. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове.
” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно. С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите.Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме. Неговата свирня, макар и тиха, докосва и най-дълбокия сън.
към текста >>

Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт.
Забравиха за Turkey [Turkey (нем.) - Турция] и за Griechenland [Griechenland (нем.) -Гърция]...На другия ден дойдоха още двама като тях, но още по-голи и по-гладни. Здрави, свежи и жизнерадостни. И те намериха същия прием. Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво.Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница. Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт. Задуха ураганен вятър. Той разлюля-ваше пламъците към нас, обсипваше ни с рояк искри. Става много студено, а гостите студенти настръхнали, зъбите им тракат. Очите им през очилата гледат втрещено. Викаме ги на пейките, намятаме ги с шалове, одеяла, палта.
към текста >>

Срещаме ги с казани гореща вода за миене и картофена супа с лимон и чер пипер... Колко много картофи обелихме, и колко пълни кошници пресен магданоз за супата!
”Нашият „кораб” спира. Посрещачите се възхищават от изгорелите ни образи [и] ръце. Милват белите камъчета, що им носим подарък от божествената планина. Изгрев е красив - той е една малка утеха за ония ненагледни красоти, които оставихме там горе.С дни се нижат отпосле пътници и багаж от Рила. Всички се прибират. Срещаме ги с казани гореща вода за миене и картофена супа с лимон и чер пипер... Колко много картофи обелихме, и колко пълни кошници пресен магданоз за супата! Дългите лакирани маси на Изгрева напослани със снежно бели покривки. По тях - съдове, хляб, лъжици. Дежурните в бяло калайдисани тави разнасят супата от маса на маса. Те са облечени с бели престилки. Колко радост в тях, колко обич!
към текста >>

28. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

29. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

30. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 9 февруари

Лимоните да се поливат с малко топла вода.
За добро е, в края на краищата. Да не се безпокои, кога пости. Във време на пост храни се с въздух. Сега да ядете, да се веселите, да играете. Нашите упражнения са полезни за неврастеници. Лимоните да се поливат с малко топла вода. Радвайте се на онова, което става сега. Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват, филмуваме нашите идеи. Един ден ще са на филм. В невидимия свят всичките идеи се филмуват. Изгревът - Том 17
към текста >>

31. Погребението на Учителя

Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек.
Отворих вратичката и го видях. Приближих се, невярвайки на очите си. В средата на салона под катедрата, от която години Той учи хората на Любов, Благост и Добро...видях съвършения човек, гост както всички на земята, да лежи върху бялото си легло. Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде. Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек. Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче. Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния десен ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон. Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си?
към текста >>

НАГОРЕ

0.12823414802551